ЗА БЪЛГАРО-ТУРСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ ДО 1925 Г.

Темата за българо-турските отношения отскоро отново излезе на преден план на вниманието на нашата общественост, провокирана от редица улични простотии и изяви на незрели и неграмотни политици. Не че тя изобщо е слизала от вниманието на българите от далечния ХІV век, та до ден днешен. Преди ние да си отговорим на редица въпроси, първо Турция има да отговаря на немалко такива по отношение на нас, българите, макар че там продължават да мълчат или да използват историята и събитията според случая или според собствения си интерес.

Известно е, че турските архиви съхраняват несметни съкровища от информативен документален материал (свой и чужд), на основата на който трябва да се отговори на въпросите за завладяването на българските земи и изобщо за продължилото повече от пет века турско робство, нищо, че услужливи български политиканстващи историци го нарекоха „турско присъствие”. Остава открит и не докрай изяснен и паралелния с турското робство въпрос за духовното фанариотско робство, продължило също толкова векове. Защо и как беше изтребена българската средновековна аристокрация, интелигенция, духовенство? Къде са българските съкровища, библиотеки и ръкописи, заграбени от завоевателя? Цялата истина за помохамеданчването на значителна част от народа ни?
След като се знае какво се крие зад понятието геноцид, Турция, като правоприемник на Отоманската (Османската) империя, трябва да отговори, съобразно международните конвенции, какво представляват за нас, българите, годините от 1393 до 1878 г. и времето до Балканските войни (1912-1913)?! Кое наложи масовото изтребване и прогонване на българското население от Македония и Тракия през 1902, 1903 и 1912-1914 г.? Защо никога турската страна не позволи на нашите сънародници - оцелялото прогонено българско население през посочените години да се завърне по родните си места и да влезе отново във владение на имотите си, като бъде и обезщетено за нанесените вреди и пропуснатите ползи? Къде са днес българите в Турция, къде са техните културни и религиозни институции, къде са процъфтяващите някога български градове в Одринско и в Източна Тракия? Къде са българските квартали, училища и читалища, болница и метох в Цариград? Къде са българските квартали в Одрин, къде са двете български гимназии в Одрин - „Д-р Петър Берон” и Католическата? Ако има някой останал жив българин по тези краища, смее ли и има ли право да се нарича такъв, да говори с останалите си сънародници на собствения си език и да се сдружава в български културни или политически организации? Същото може ли да се каже и по отношение на останалите по родните си места в България български мюсюлмани? Има ли поле за сравнение? И още, защо след като турските държавници и политици би трябвало да са осведомени от техните историци, че никога не е съществувало славянско и небългарско население, което някога да се е наричало или да са го наричали македонци, се осмелиха да подкрепят скопската и белградската измама – македонизма. И защо продължават да настояват за признаване на права за несъществуващо македонско малцинство в България, представлявано от ОМО „Илинден”, и защо продължават турските държавници и политици да заиграват на тази тънка струна със скопските и белградските лъжци?    
Политически лилипути, въжеиграчи, измамници и клоуни в страната ни продължават да мамят народа ни с лъжи и полуистини на основание на несъществуващи договорености, обещавайки на наследниците на прокудените от Турция българи компенсации в размер на астрономически цифри. Дори напоследък се забелязва, че прощъпалникът на прохождащи политици, държавници и журналисти, подкрепяни от мълчанието на нашите историци и правници, е да си изпробват перото и езика, плюейки срещу Турция. Имат ли основание, или не ще се опитам да ви отговоря на основата на подписаните спогодби между България и Турция от 1885 до 1925 г., като ще ви предложа и някои напълно неизвестни документи, зад които се крият събития и съвместни действия и борба между турския и българския народ срещу общите поробители сърби, гърци и румънци. На много от тези въпроси аз, самостоятелно, а и съвместно с моя колега Валентин Китанов дадохме отговор с нашата книга „Официалната и тайната българо-турска дипломация (1903-1925 г.). Документален сборник”. Издание на Държавна агенция „Архиви”. София, 2009 г., 783 с. Сега ще ви запозная отново с някои от важните моменти от българо-турските отношения, за които става дума в посочения сборник, като накрая ще имате възможност да се запознаете и с автентични документи, потвърждаващи тази информация и изводите. След всеки документ посочвам предишната му публикация или архива, в който той се съхранява.
* * *



Скоро след възстановяването на Третата българска държава в резултат на Руско-турската война (1877-1878) са установени дипломатически отношения между васалното Българско княжество и Османската империя. На 19 юли 1879 г. с указ е учредено Българско дипломатическо агентство в Цариград и за първи дипломатически агент от 17 август 1879 г. е назначен Драган Цанков, а за турски дипломатически представител в София е назначен Нихад Паша, който се титулува „комисар на вакъфите”, която титла ще се запази и за следващите дипломатически агенти и генерални консули до 1908 г. А българските консули в Македония и Тракия, за да се спази васалното положение на България, се титулуват като търговски агенти. Подчинено било положението на българските дипломатически представители и в трети страни, тъй като империята настоявала да се спазват изискванията на Берлинския договор спрямо България, като „самостоятелно и трибутарно Княжество под суверенитета на Н. В. Султана”. За един период от 10 години този дипломатически режим спрямо българските представители е смекчен, като от 1897 до 1908 г. по нареждане на султана дипломатическите агенти са канени на официалните приеми в двореца. През август 1908 г. българският представител в Цариград Иван Стефанов Гешов не е поканен на официалния прием по случай рождения ден на султана, под претекста, че Българското княжество не е независима държава. Българският дипломат по спешност е извикан в София. Тази турска демонстрация на неуважение към васалната страна служи като очакван повод за обявяването на българската независимост на 22 септември 1908 г. От 21 май 1909 г. българските дипломатически мисии се преименуват в легации, а дипломатическите представители - в пълномощни министри. Търговските агентства в Европейска Турция се преименуват в консулства. Това се извършва в резултат на подписания от Андрей Ляпчев и Рифаат Паша българо-турски протокол от 6 април 1909 г., с който Османската империя признава новото политическо положение на България. След обявяването на Балканската война на 5 октомври 1912 г. дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати. Руското посолство в Цариград поема защитата на българските интереси в империята, а Испанското посолство в София поема защитата на турските интереси в България. Нормалните дипломатически отношения са възстановени след сключването на Цариградския договор на 16 септември 1913 г. След поражението на Централните сили в Първата световна война, България и Турция фактически излизат от войната - първата със Солунското примирие на 29 септември 1918 г., докато втората излиза от войната с Мудроското примирие на 30 октомври 1918 г. На основание на Мудроското споразумение на 28 ноември 1918 г. Високата порта прекъсва дипломатическите си отношения с България, а българската страна ги прекъсва на 17 декември 1918 г. Защитата на българските интереси в турската столица е поета от Шведската легация там, а на турските - в България, отново от Испанската легация. След продължителна размяна на писма и телеграми официално българо-турските дипломатически отношения са възстановени след подписването на мирния договор в Лозана на 24 юли 1923 г. и след обявяването на Турция за република на 29 октомври 1923 г., а на Мустафа Кемал Паша за нейн председател. На мястото на ген. Тодор Марков, който е с ранг на управляващ легацията, от 3 декември 1923 г. е назначен за пълномощен министър Симеон Радев. След преместването на турската столица от Цариград в Анкара се налага и преместването на Българската легация в началото на 1927 г., но поради трудности по намиране на сграда за легацията седалището на българския пълномощен министър остава в Цариград до 1932 г.


Мустафа Кемал Ататюрк

До настоящия момент на българо-турските отношения има посветени огромен брой изследвания, но болшинството от тях носят отпечатъка на времето, когато са писани, и същевременно в огромната си част не са изградени на основата на документалните извори, а на конюнктурни или емоционални съображения. Не са малко и публикациите на документи за отношенията между двата народа и страни. Тук не може да не споменем академичната поредица от турски извори за българската история и преди всичко заслугите на Панчо Дорев, Владимир Тодоров-Хиндалов, проф. Любомир Милетич, Димитър Страшимиров, Димитър Мишев, акад. Николай Тодоров, акад. Иван Снегаров, проф. Борис Недков, проф. Бистра Цветкова, проф. Вера Мутафчиева, проф. Страшимир Димитров, проф. Христо Гандев и много др. Първите двама дори имат възможност да работят в турските архиви и да направят известни основополагащи за българската историческа наука документи, като П. Дорев има възможност да работи продължително време в турските архиви с разрешението и протекцията на турския министър-председател Исмет Инюню. Не са малко и публикуваните документи от новия период след Руско-турската война (1877-1878). Преди всичко трябва да посочим корпуса от дипломатически документи, подготвен и издаден от д-р Борис Кесяков, международните договори и актове, отнасящи се до България, издадени от проф. Г. П. Генов, и излезлия под редакцията на проф. Владимир Кутиков документален сборник и др. Не са загубили стойността си и документалните поредици „Войната на България с Турция”, издание на ГЩ на Българската армия, и „Дипломатически документи по намесата на България в Първата световна война”, както и документалните приложения към издадените от Народното събрание материали по анкетиране на българските правителства от учредените по онова време Държавни съдилища и Парламентарни изпитателни комисии. С голяма научна стойност са и поредицата от дипломатически документи, обхващащи периода от 1878 до 1894 г., издание на БАН, озаглавени „Външната политика на България”. Излязоха от печат и документи за българо-турските съвместни действия през Първата световна война (1915-1918), както и подготвеният от българската и турската архивна институция документален сборник за Мустафа Кемал Ататюрк и българо-турските отношения. Макар че са публикувани отделни документи около Българо-турското споразумение от 1904 г., напоследък бяха публикувани и дипломатическите документи около подготовката, подписването и резултатите от споразумението и за ролята, която изиграва за успешните преговори видният български политик, държавник и дипломат Григор Начович. С много голяма стойност е и новото издание на Карнегиевата анкета за Балканските войни. По темата за българо-турските отношения има и редица по-дребни приноси, както и включването на отделни документи в документални публикации по други теми.  
През 1885 г. успешно са съединени изкуствено разделените от Берлинския договор Източна Румелия с Княжество България. Турция не се решава по военен път да възстанови статуквото и на 5 април 1886 г. след дълго продължили преговори подписва с васалното си Българско княжество Топханенския акт, с който се узаконява извършеното съединение. Този договор е една от първите успешни дипломатически акции на младата българска дипломация, подкрепена неочаквано от Англия, въпреки неочаквания удар в гръб от Сърбия. Българската страна успява да удържи на натиска и поради умението на тогавашния си външен министър и блестящ дипломат и юрист Илия Цанов. Ил. Цанов, бившият защитник на Ботевите четници през 1876 г., се ползва с голям авторитет и сред турските политици и държавници край Босфора.


Стефан Стамболов

Възходящите българо-турски отношения продължават и по време на управлението на Стефан Стамболов (1887-1894) и д-р Константин Стоилов (1894-1899), довели и до международното признаване на българския княз Фердинанд. Извоювани са и нови берати за българските митрополити в Македония. За умелото балансиране на двустранните отношения немалка е и заслугата на Българския екзарх Йосиф І. В лицето на тогавашна Турция и на нейните държавници и изтъкнати политици българските дейци - княз, политици, държавници, духовници и революционери, са виждали евентуален съюзник не само поради общите интереси за поддържане на добросъседските отношения, но и поради общото съжителство в Македония и Тракия до Балканските войни (1912-1913). 
След десетгодишен подготвителен период революционната организация на останалите в рамките на Османската империя българи (Вътрешната македоно-одринска революционна организация - ВМОРО) вдига Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., което завършва неуспешно. Създадената в Солун през 1893 г. революционна организация на македонските и тракийските българи си поставя за цел постигането на пълна политическа автономия на Македония и Одринско. Като средство за постигане на тази цел е посочено повсеместното въстание. Веднага след въстанието ВМОРО влиза в тайни преговори с Високата порта с цел да се избегнат бъдещи кръвопролития и да се реши македонският и тракийският въпрос по мирен път в рамките на Османската империя. Инициатор за започването на тези преговори е турската страна, но предложението за преговорите веднага е прието от водачите на ВМОРО д-р Христо Татарчев и Христо Матов, като дори изработват поискания от султан Абдул Хамид проект за реформи. Тези преговори започват да се водят не по установените българо-турски дипломатическите канали и по дипломатическия протокол, а като се използват специално упълномощени представители. Турският комисар в София и българският дипломатически агент в Цариград не са включени в тези преговори. В тях турската страна използва освен свои висши чиновници и живеещия в Цариград и много ценен доверен пратеник, българина Антон Давидов, ползващ се с доверие както пред двете правителства, така и пред задграничните представители на ВМОРО в София. Турските пратеници се срещат освен с ръководителите на ВМОРО и с българския министър-председател и министър на външните работи генерал Рачо Петров, стоящ начело на правителство, съставено от привърженици на Народнолибералната (Стамболовистка) партия, ратуваща за добросъседски и приятелски отношения между двете страни. За преговорите е информиран и българският княз Фердинанд. Въпреки че тези преговори завършват без резултат, те поставят една сериозна база за развитието на отношенията през следващите години. Тези преговори са водени успоредно с официалните българо-турски преговори за амнистиране на участниците във въстанието от 1903 г., които, за разлика от неофициалните, завършват успешно, благодарение на такта и уменията на Григор Начович, който месеци преди това през първата си мисия в Цариград през пролетта на 1903 г. успява да смекчи напрежението между двете страни, когато турската страна дори започва мобилизация срещу Българското княжество заради напрегнатото предвъстаническо положение в Македония и Одринско. Представители на ВМОРО са поканени и на Парижкия младотурски конгрес през декември 1907 г., но те отказват да присъстват, тъй като интересите им не съвпадат - Вътрешната организация е против реформирането на империята, към което се стремят младотурците. Дни преди да започне Младотурската революция, младотурски представители идват в София и търсят подкрепа за своята кауза както сред дейците на ВМОРО, така и сред широката българска общественост. Дори в българската преса най-напред излизат съобщения за предстоящите събития в империята. По време на Младотурската революция ВМОРО излиза от нелегалност и дейците й участват в създаването на двете български политически партии в Турция. Привържениците на левицата във ВМОРО основават Народната федеративна партия (Българска секция), а тези от десницата - Съюзът на българските конституционни клубове, със седалища в Солун. И двете български партии са привърженици на областното самоуправление на Македония и Тракия в рамките на нова Турция. През Хуриета те изоставят лозунга за автономия, заменяйки го с този за областно самоуправление. От двете партии са избрани делегати, които участват в работата на Младотурския парламент. Новата криза в българо-турските отношения през август 1908 г. е използвана като повод за обявяването на българската независимост, която заедно с анексията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария задълбочава започналата балканска криза.
По време на старотурския контрапреврат през 1909 г. по искане на младотурците български военни части, сформирани от привърженици на двете партии, бивши войводи и четници от ВМОРО, участват рамо до рамо с младотурските си съюзници при потушаването му.
Панчо Дорев и Тодор Павлов, които са български депутати в Отоманския парламент, ще започнат действия за създаването на отделни партии в Турция след разтурянето на Съюза на българските конституционни клубове.
В навечерието на Балканските войни отново турски представители правят опит за споразумение с ръководителите на ВМОРО в София, за да се избегне както възобновяването на революционната дейност на ВМОРО, така и назряването на военния конфликт между двете държави. Натрупаното недоверие става причина за този нов неуспех. Въпреки благоприятното положение българската страна не се възползва от създалите й се възможности да разреши македонския и тракийския въпрос през Италианско-турската война. Този пореден пропуснат случай ще бъде повод за критика към цар Фердинанд и българските правителства от идеолога на ВМОРО Христо Матов.


Христо Матов

Едва след неуспешните за Турция и България Балкански войни се постига споразумение за съвместни действия на младотурците с българските македоно-одрински революционни комитети срещу сръбските и гръцките поробители, потискащи еднакво както българи, така и турци, куцовласи и албанци, довело до общо въстание в Македония след Балканските войни през 1913 г. На страната на въстаналите българи в Тиквешията, Охридско, Кичевско и Дебърско застават мюсюлманите и албанците. Въстанието е потушено по най-жесток начин от сръбските власти. По искането на турската страна във водените в Цариград преговори през есента на 1913 г., като страна в тези преговори са включени и албански, и куцовлашки представители, с които ВМОРО също е в тесен контакт и взаимодействие още от десетилетия. Преговорите между представителите на ВМОРО (Андон Димитров, Борис Мончев, Дионисий Кандиларов и подполк. Александър Протогеров) и младотурските комитети и правителство се водят успоредно с официалните българо-турски преговори, като в официалната българска делегация участват ген. Михаил Савов, Григор Начович и Андрей Тошев. България и Турция подписват Цариградския договор на 16 септември 1913 г., с който са възстановени двустранните отношения.
Преди съвместното участие в Първата световна война (1915-1918) със съдействието на ВМОРО се постигат българо-турските споразумения от 1914 и 1915 г. Съвместните действия между ръководителите на ВМОРО и турската страна продължават и преди, и след Парижките мирни договори от 1919 г. Подписано е споразумение между турското правителство и ЦК на ВМРО за взаимодействие в Македония срещу сърбите през 1921 г., като преговорите са водени под патронажа на Мустафа Кемал Паша и Тодор Александров.


Тодор Александров

ВМРО взима страната на Турция в турско-гръцкия конфликт в Мала Азия и в надвисналата опасност над Цариград от гръцка окупация по това време. Български доброволци участват в революционната турска армия, а изпадналите в гръцки плен ще изпитат съвместно гръцките жестокости на гърба си. За това говори в спомените си доброволецът от армията на Таяр Паша Димитър Доденов. През 1923 г. българските и турските революционери създават нова съвместна организация, която носи наименованието Вътрешна тракийска революционна организация за действие срещу гръцката окупация на Западна Тракия и се създава временно българо-турско правителство на автономна Тракия, в което командващ българо-турските войски е Таню Николов. Налице са български симпатии към турската страна по време на кризата в Източните турски вилаети и непрекъснато се търсят контакти между турското и българското правителство, като представителите на ВМРО и мюсюлманите изселници от Македония и Западна Тракия често служат за посредник между двете страни. Започват да се водят преговори между официална България, ВМРО и Джеват Абаз Бей, който е пратеник на ръководителя на турската революционна армия Мустафа Кемал Паша. Турската революционна армия получава не само морална подкрепа от българската страна, но и медикаменти, оръжие, снаряжение и храни. Преговорите се водят в София, но за да се запази в тайна мястото им и инкогнито на турския пратеник, в документите е отбелязано „Градище”, тъй като след направените разкрития от съглашенския шпионаж за неофициалното му присъствие в България той е принуден бързо да я напусне. Основната причина, която се изтъквала от съглашенските страни, бил фактът, че Джевад Бей, след като се установил в София, организирал и събирането, и изпращането на помощи за турските войски в Мала Азия, които водели война срещу гръцката окупация.
Добрите българо-турски отношения достигат най-високата си точка - подписването на Ангорския договор от 1925 г. между Турция и България. Това, че този договор не защитава по най-добрия начин българските национални интереси и интересите на прокудените българи, са виновни и двете страни - Турция и България. За да се убедите в това, прегледайте документите от посочения по-горе сборник, където е преписката на С. Радев с правителството на проф. Александър Цанков и главно с външния министър Христо Калфов. Всяка клауза от договора С. Радев съгласува с външния министър, без да има правото да проявява каквато и да било инициативност, а само да информира за промяната в турските становища. Не бива да се забравя и фактът, че турската страна подписва този договор със самочувствието на победител, който е прогонил от Мала Азия и от Източна Тракия гръцките нашественици и е подписала вече не като губеща Севърския договор със страните от Антантата. Документи по въпроса се съхраняват в архива на българското Министерство на външните работи и изповеданията. Обсъждането на Ангорския договор в Народното събрание и гласуването му е намерило място и в стенографските дневници на Народното събрание. Предлагам да прочетете тук включения текст на Ангорския договор, неговия предварителен проект, писмото на С. Радев и посочената стенограма и се убедете, че бръщолевенията на родните шарлатани не заслужават никакво внимание и не могат да намерят основание за твърденията си в този договор.


Тодор Александров

Върху съвместните българо-турски революционни действия в Македония и Тракия се нанася сериозен удар през 1924 г., когато е убит водачът на ВМРО Тодор Александров. Българо-турските революционни връзки се развиват на фона на официалните дипломатически контакти след Първата световна война, когато се възстановяват прекъснатите отношения, като заслугата за тяхното възстановяване е преди всичко на Мустафа Кемал Паша и на българските министър-председатели Александър Стамболийски и проф. Александър Цанков. Определени заслуги за възстановяването на дипломатическите отношения имат министърът на външните работи Христо Калфов и българските дипломати генерал Тодор Марков и Симеон Радев, а неофициалните контакти се поддържат от представителите на ВМРО в старата столица на империята Цариград д-р Георги Николов, Янко Пеев и временно от д-р Димитър Точков и Димитър Михайлов. С авторитет в Турция се ползват и другите ръководители на революционната организация генерал Александър Протогеров и Иван Михайлов. А за създаването на ВМРО голяма роля изиграват както Т. Александров и ген. Ал. Протогеров, така и полк. Петър Дървингов, д-р Страшимир Дочков и македонският и тракийски войвода Таню Николов. А от 1934 до 1938 г. Ив. Михайлов намира политическо убежище в Турция, като се ползва със закрилата на Мустафа Кемал Паша, Исмет Инюню и турските министри на външните и вътрешните работи.


Менча Кърничева и Иван Михайлов

В края на Първата световна война в Цариград ВМРО създава свое задгранично представителство, по подобие на това в София. Там представители са д-р Георги Николов, Янко Пеев и Димитър Михайлов. Получената поверителна информация от тях ръководителите на организацията предоставят на българските политици, държавници, военни и дипломати, което е видно от това, че тя днес се съхранява в Централния държавен архив, в Научния архив на БАН, в Българския исторически архив при Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, в Централния военен архив и в личните архиви на Тодор Александров, ген. Александър Протогеров, Григор Василев, Андрей Тошев, Григор Начович и др. Често пъти в писмата-донесения на представителите се отбелязва и посочва информацията, която трябва да бъде предоставена и на правителството или на някои от министрите.
От тази документация е видно, че българската и турската страна, както и българската Македоно-одринска революционна организация и турското правителство и младотурците постепенно от непримирими противници стават съюзници, за което свидетелстват съвместните им акции през въстанията от 1913 г., при създаването на Българо-турската тракийска република и при създадените съвместни българо-турски военни части и революционни чети след Първата световна война. Споразумението между ВМРО и представителите на турската страна през 1921 г. е подписано под патронажа на Мустафа Кемал Паша и Тодор Александров по настояване на Мустафа Паша. В резултат на него се създават българо-турски чети, а в случаите, когато те не са обединени, действат съгласувано.


Мустафа Кемал Ататюрк


Включените по-долу документи, както и тези в посочения сборник са изключително важен автентичен извор за връзките между двата съседни народа и то в нова непозната светлина, показващи положителното в тях. В сборника пък не е спестена и другата съдържаща се в тях информация за противопоставянето в определени моменти, дължащо се и на интересите на едната или другата страна. Убеден съм, че тези, а вероятно и съхраняваните в турските архиви документи, ще бъдат сериозна база за правилно оценяване на редица събития в общото ни историческо развитие на Балканите. Може би ще ви направи впечатление, че най-третираната тема в документите е тази за българския национален въпрос и това не е случайно, тъй като войните за национално обединение (1912-1918) не постигнаха своите цели. Същото се отнася и до турската страна, която има също своите национални катастрофи и също има да решава редица въпроси от национален интерес както след Балканските войни, така и след Първата световна война. Искам да подчертая за читателите това, което трудно може да намерите в литературата, е именно за достойното държане на турските политици и държавници, които не се прекланят пред решенията на „миротворците” от Париж, а отстояват турските интереси както в Западна Тракия и Македония съвместно с българските си партньори, така и в Мала Азия под предводителството на Мустафа Кемал Паша срещу гръцката агресия, подкрепена от силите на Антантата.
Ако се съмнявате в достоверността на включените документи, би могло да ги потърсите в архивите и в предишните техни публикации. Бих посъветвал внуците на бежанците от Тракия да вярват на очите си и на това, което ще прочетете в документите, а не на родните политикани и патриотари.

Цочо Билярски

№ 1

ТОПХАНЕНСКИ АКТ

Подписан на 5 април 1886 година на състоялата се в Цариград Конференция от представителите на Великите сили и Турция по повод Съединението на Източна Румелия с Княжество България.

Силите се съгласяват да приемат още отсега постановлението на спогодбата, относително работите на Източна Румелия, тъй както те са формулирани по-долу и да бъдат незабавно промулгирани под тази форма и турени в действие.
1. Главното управление на Източна Румелия ще се повери на Българския Княз, съгласно чл. 17 от Берлинския договор;
2. До когато Управлението на Източна Румелия и онова на Българското княжество са в ръцете на едно само и също лице, мюсюлманските села от Кърджалийския кантон, както и мюсюлманските села, находящи се в Родопската част, и оставени досега вън от администрацията на Източна Румелия , ще се отделят от тази област и ще се управляват направо от Императорското правителство и то в замяна на правото на Високата порта, поставено в първата алинея на чл. 15 от Берлинския договор.
Определението границата на тоя кантон и на въпросните села ще стане от една техническа комисия, назначена от Високата порта и Българския Княз. То ще се извърши на мястото и при това ще се вземат в съображение най-добре стратегическите условия, нужни за интересите на Императорското правителство;
3. За да се обезпечи вечно (petuellement) редът и тишината в Източна Румелия, както и благоденствието на всичките поданици на Негово Императорско Величество Султана, живущи в тази област, една комисия, назначена от Високата порта и Българския Княз, ще се натовари да изучи Органическия устав и да го измени съгласно изискванията на положението и местните нужди. Всичките интереси на Императорското Отоманско съкровище също ще се вземат под внимание.
Тази комисия в един срок от 4 месеца ще свърши работите си, които ще трябва да се подложат за санкциониране на конференцията в Цариград. До когато тези изменения се санкционират, грижата за управлението на областта според формите, изисквани от сегашните обстоятелства, ще се повери на мъдростта и верността на Княза.
4. Всичките други разпореждания на Берлинския договор, относящи се до Българското княжество и на Източна Румелия, са и остават запазени и изпълняеми.
Силите ще дадат тоже своята формална санкция на тоя акт в една конференция, която ще трябва да се събере в Цариград, когато ще имат и възможността да санкционират прегледания Устав на Източна Румелия.
Направено и подписано в Цариград на 5-ия ден от м. април на 1886 година в Императорския Кьошк на Топхане.
(Следват подписите)
Принос към дипломатическата история на България 1878 - 1925. Договори, конвенции, спогодби, протоколи и други съглашения и дипломатически актове с кратки обяснителни бележки. Д-р Б. Кесяков. С предговор от професор Ст. Баламезов, София, 1925, с. 16-19.

№ 2

СПОГОДБА, СКЛЮЧЕНА ПОМЕЖДУ ВИСОКАТА ПОРТА ОТ ЕДНА СТРАНА, И КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ, ОТ ДРУГА

Подписана в Цариград на 26 март (8 април) 1904 година.


Григор Начович

Отоманското Императорско правителство и Княжество България се съгласяват върху следните точки:
1-о. Българското княжество се задължава да възпрепятства на своя територия, както и в Източна Румелия, образуването на революционни комитети и на въоръжени чети, а също и всички действия, целящи да внесат смут в Империята и да наказват с всичката строгост на законите ония от своите поданици, които са извършили в съседните провинции действия от естество да нарушат публичния ред и са се приютили, било в България, или в Източна Румелия;
2-о. Княжеството ще вземе необходимите мерки, за да възпрепятства внасянето в съседните вилаети на всякакви взривни или отровителни материали, както и на всички вредни за общественото здраве продукти;
3-о. Уговорените помежду Турция, Австро-Унгария и Русия реформи за вилаетите: Солунски, Битолски и Косовски ще бъдат прилагани от Императорското Отоманско правителство. Следователно, общата амнистия, която в своята Висока милост Негово Императорско Величество Султана е благоволил да дари, ще получи също пълна сила. Вследствие на това, всички ония, които са задържани или заточени, обвинени или под следствие, за дето са се отдали право или косвено на революционни действия, както и всички политически осъдени, ще бъдат пуснати на свобода и препратени в техните страни, с изключение обаче на осъдените престъпници за динамитните срещу кораби, железници, мостове и държавни учреждения.
4-о. Жителите на Румелийските провинции, които вследствие на метежи са дошли от две години в България или в Източна Румелия или които останали в страната, са им били разрушени къщите, при възвръщането си ще намерят от страна на императорските власти подкрепа за възстановяване на жилищата им и възвръщане на земите.
5-о. Една специална спогодба ще се сключи за взаимното предаване на престъпници и дезертьори, които биха избягали от столицата или другите провинции на империята в Княжеството и Източна Румелия или от тия последните в другите части на Империята. За да се възпрепятства минаването през демаркационната линия на комитаджии и чети, ще се съставят смесени граждански и военни части от императорското правителство и Княжеството на казаната линия чрез едно частно споразумение за това.
Една смесена комисия ще бъде съставена за изследване и регулиране останалите висящи въпроси от едната и другата страна, която ще трябва да бъде турена в действие незабавно.
6-о. Изключителните митнически мерки, приложени в последно време за произведенията от България и Източна Румелия, ще бъдат премахнати и ще се мине отново към същите формалности и улеснения, както в миналото. Ще бъдат взети от едната и другата страна ефикасни мерки за обезпечаване сигурността на демаркационната линия.
7-о. Железопътните влакове ще циркулират свободно и безпрепятствено за българите, снабдени с редовни книжа, идещи по работа от Княжеството или от Източна Румелия.
8-о. Гражданските и съдебните служби ще продължават да бъдат достояние за българите, притежаващи изискуемите се качества, както се приемат всички поданици на Империята без разлика на обществена служба, според способностите им. В удостоверение на което Т. Пр. Саид паша, председател на Държавния съвет, и Зеки паша, адютант на Н. И. В. Султана и Главен началник на артилерията, от страна на Императорското отоманско правителство и г. Начевич, специален делегат за случая на Българското правителство - подписаха и подпечатаха настоящия акт.
(Следват подписите)

Протокол
Императорското Отоманско правителство и Княжество България ще направят специални спогодби:
1-о. За мерките, които ще трябва да се вземат от едната и от другата страна за обезпечаване сигурността на демаркационната линия;
2-о. За регламентацията на пощенската и телеграфната служба, както и за позволителните за пътуване;
3-о. За взаимно предаване на престъпниците и дезертьорите, с техните оръжия и муниции;
4-о. Върху условията за подлежащите на военна служба местни жители;
5-о. Върху атрибутите на респективните търговски агенти;
6-о. За бъдещето свързване на железните пътища съобразно интересите на двете страни.
Подписали: Саид - Зеки - Гр. Начович.
Принос към дипломатическата история на България, с. 22-24.

№ 3

Проект за реформи в Македония и Одринско, съставен въз основа на инструкции на Задграничното представителство на ВМОРО в София и представен на турското правителство

[София, 1904 г.]


Христо Татарчев


I
Генерална амнистия на всички политически и криминални политически престъпници в Турция и вън от нея и на всички оръженици, избягали от Турция; да се пуснат всички заточеници и затворници, а така също да се настанят бежанци от смесени комисии на държавни разноски.
II
На главния инспектор Хилми Паша да се назначи един българин за помощник.
III
Инспекторатът при Хилми Паша да има 4 секции, от които едната по правосъдието, другата по финансите, търговията, земеделието и съобщенията, третата по просвещението и изповеданията и четвъртата по администрацията и жандармерията.
IV
Началниците на тези секции да бъдат специалисти от малките незаинтересувани държавици, а другите органи да са пропорционално от всички народности, избрани по честност и подготовка за тая цел.
V
Всяка секция да ръководи и контролира правилното приложение на законите от изпълнителната власт.
VI
Равноправност пред законите, участие в управлението и пълно самоуправление на общините.
VII
Всяка година окръжните съвети дават писмен рапорт за състоянието на окръзите до валиите и по един член от окр[ъжния] съвет се пращат във валийските съвети един път през годината на сесия от 15 дена, дето се разискват и приемат решения за благосъстоянието на окръзите.
VIII
Длъжностите и правата на окр[ъжните] управители да бъдат по-широки и да се турят в по-близко от Централното управление, за да не злоупотребявали с властта валиите, както това е ставало досега от някои.

Валиите и окр[ъжните] управители да имат помощници по един християнин от болшинството на населението.
Х
Религията и образованието да принадлежат на респективните народности, като се изпълни и ферманът за останалите 5 българ[ски] владици: солунски, серски, дойрански, костурски и воденски. В четирите вилаета да има 4 държавни училища, в които предметите да бъдат на французки език, от които 2 средни учебни заведения и 2 по търговията, земеделието и пр. Във всички училища от I кл[ас] да е задължително турският език; също и българският език да се учи като предмет в държавните училища.
ХI
Назначението на чиновниците да става по особени постановления с ценз и по честност от всичките народности.
ХII
За запазването на мира, тишината и функциите на респективните власти, жандармерията и полицията да се състоят от самите народности; началниците на която от тях да се взимат, а инструкторите - от малките незаинтересувани държави.
ХIII
Двама българи да се назначат за членове в Държавния съвет.
ХIV
Тези преобразувания в управлението да се простират и в Одринския вилает.
ХV
Десятъкът да не се продава, а да се взима в натура от самата държава.
ЦДА, ф. 3 к, оп. 8, а.е. 677, л. 28-29. Оригинал. Ръкопис.

№ 4

СЪГЛАШЕНИЕ

Подписано в Цариград между Турското правителство, от една страна, и Българското - от друга, на 6/ 19 април 1909 година в изпълнение на руско-турския протокол. Подписан ad referendum в С. - Петерсбург на 3 април 1909 година. Утвърдено на 13 януари 1910 година. Публикувано в „Държавен вестник", брой 13 от 1910 година.

I. Турско-български протокол
Чл. 1. Българското правителство, като узнава постановленията на казания протокол, заяви, че ги приема напълно и се отказва спрямо Императорското Отоманско правителство от всякакви рекламации по параграф първи на чл. Х от Берлинския договор относително железницата Русе - Варна. От своя страна Императорското Отоманско правителство се отказва, съгласно чл. 3 от Петерсбургски Руско-турски протокол, от всякакви материални рекламации спрямо България и Източна Румелия, съществующа до 22 септември (5 октомври) 1908 година. Обаче най-последното (un fine) постановление на член III от казания протокол ще спре до думите „чрез Органическия Устав и приложенията му” и ще се прибави на нов ред следната фраза: „Българското правителство ще плати лихви 5% на четиридесеттях милиона лева за румелийската дан от 22 септември (5 октомври) 1908 г. до ратификацията на настоящия протокол.”
Чл. 2. Приложената тук спогодба относително организацията на мюсюлманските общини и вакъфските имоти съставлява неразделна част от настоящия протокол и ще бъде подписана в същото време. Религиозната свобода и свободното изпълнение на религиозните обряди ще бъдат осигурени на мюсюлманите както досега. Те ще продължават да се ползуват със същите граждански и политически права, както жителите на изповедающи други религии. Името на Негово Императорско Величество Султана, като халиф, ще продължава да се произнася в публичните молитви на мюсюлманите. Колкото се отнася до особените вакъфи, наречени Mustesna, Българското правителство ще учреди в един максимален срок от три месеца една административна комисия, която ще изучи основателността на рекламациите на заинтересованите.
Чл. 3. Българското правителство се задължава да плати за рекламациите на Отоманското правителство по телеграфо-пощенската служба сто и десет хиляди лева за пощенски марки, материали и пр.
Чл. 4. За фаровете, намиращи се в България и Източна Румелия, Българското правителство ще плати на Императорското Отоманско правителство сто осемдесет хиляди триста и седем лева; по този начин всички рекламации на администрацията на фаровете ще се считат също за уредени.
Чл. 5. Българското правителство, като признава основателността на рекламациите на Високата порта относително санитарната служба, се задължава да й плати четиристотин петдесет и девет хиляди и деветстотин и тридесет и девет и половина гроша.
Чл. 6. Разните суми, споменати в членовете от 3 до 5 на настоящия протокол, ще бъдат платени в Цариград, по официалния шанж 4,40 за тези, които са определени в левове, в петнадесет дена, които ще следват ратификацията на настоящия протокол. Лихвите, предвидени в края на чл. 3 на Руско-турския протокол, ще бъдат платени при същите условия и в същия срок.
Чл. 7. Преките задължения на България спрямо Компанията на източните железници, произходящи от превоз, завзет материал и пр., както и от обезщетението за експлоатацията на заетите линии от 9/22 септември 1908 год. до уреждането припадающата се част на казаната компания от четиридесеттях милиона лева, определени в чл. 3 на С. - Петерсбургския протокол, ще бъдат уредени по взаимно съгласие между Българското правителство и Компанията.
Чл. 8. Тъй като висящите въпроси между Императорското Отоманско правителство и Българското правителство, определени в чл. 5 на С. - Петерсбургския протокол, са уредени, както е показано в горните членове на настоящия протокол, Императорското Отоманско правителство заявява, че припознава новото политическо положение на България.
Чл. 9. Настоящият протокол ще бъде ратифициран и ратификациите ще бъдат разменени в Цариград, щом това ще може и най-късно в един месец.
Съставен в два екземпляра в Цариград на 6/19 април 1909 г.
(подп.) Ляпчев                                                                                                                          (подп.) Рифаат

II. Съглашение по мюфтийския въпрос
& I. Един Главен мюфтия със седалище в София служи за посредник между мюфтиите в България в сношенията им с Шейх - Юл - Исляма, по религиозните и гражданските въпроси, зависящи от Шерията, и с Българското Министерство на изповеданията. Той се избира от мюфтиите в България и измежду тях, събрани нарочно за тази цел. Мюфтийските наместници взимат участие в това събрание, но само в качеството на избиратели. Българското Министерство на изповеданията съобщава за избора на Главния мюфтия, посредством Императорското комисарство в София, на Шейх - Юл - Исляма, който му изпраща едно меншуре и едно мюресале, даващи правото на Главния мюфтия да упражнява функциите си и да дава от своя страна, същата власт на другите мюфтии в България. Главния мюфтия, в границите на предписанията на Шерията, има право да надзирава и контролира мюфтиите в България, религиозните и благотворителните мюсюлмански учреждения, както и техните служащи и мютевелии.
& II. Мюфтиите се избират от избирателите мюсюлмани в България. Главният мюфтия проверява дали избраният мюфтия отговаря на всичките качества, изисквани от Шерията, и в утвърдителен случай уведомява Шейх - Юл - Исляма за необходимостта да му се даде нужното позволително да издава на новия мюфтия, заедно с тъй придобития меншур, нужното мюресале, чрез което му се дава право на религиозна юрисдикция между мюсюлманите. Мюфтиите могат, в границите на тяхната сирконскрипция и там, гдето се окаже нужда, да предложат, с условие Главният мюфтия да одобри избора им, назначението на мюфтийските наместници, които ще изпълняват длъжностите, определени в настоящето, под премия надзор на местните мюфтии.
& III. - Уволнението на мюфтиите и на техните заместници става съгласно закона за държавните чиновници. Главният мюфтия или негов пратеник заседава в Дисциплинарния съвет всякога, щом последният има да се произнесе върху уволнението на някой мюфтия, или на мюфтийски наместник. Мнението на Главния мюфтия, или на пратеника му, служи за основа обаче на поменатия съвет при оценката на оплакванията от чисто религиозен характер. В заповедта за уволнението на един мюфтия, или на един мюфтийски наместник, се определя денят за избора на заместника му.
& IV. - Хюджетите и издадените от мюфтиите решения се разглеждат от Главния мюфтия, който ги утвърждава, ако ги намери, че отговарят на постановленията на Шерията, и ги изпраща в компетентното учреждение за привеждането им в изпълнение. Хюджетите и решенията, неутвърдени по причина, че не отговарят на предписанията на Шерията, се повръщат на мюфтиите, които са ги издали, и въпросите, до които те се отнасят, се разглеждат и решават отново, съгласно постановленията на поменатия закон.
Хюджетите и решенията, които са намерени за несъгласни с постановленията на Шерията, или тия, проверката на които е поискано от заинтересуваните да стане от Шейх - Юл - Исляма, се изпращат от Главния мюфтия на Негово Височество Шейх - Юл - Исляма.
& V. Главният мюфтия, когато е потребно, дава на другите мюфтии нужните наставления и съобщения относително брака, развода, завещанията, наставленията, опекунството и други зависящи от Шерията въпроси, както и относително управлението имотите на сирачетата. Между другото той разглежда оплакванията и заявленията, относящи се до горепоменатите въпроси, и явява на компетентното учреждение, както трябва да се направи съгласно Шерията. Мюфтиите, бидейки натоварени и с управлението на вакъфите, Главният мюфтия има, покрай главните си атрибуции, и правото да им поиска представянето на сметките и приготовлението на ведомостите, относящи се до вакъфите. Сметководните книги на вакъфите могат да се водят на турски език.
& VI. Главният мюфтия и мюфтиите инсектират, в случай на нужда, мюсюлманските училищни настоятелства и училища, както и медресетата в България, и дават разпореждане за откриване учебни заведения в местностите, гдето се почувствува нужда. По въпросите досежно мюсюлманското народно просвещение, Главният мюфтия се отнася, ако стане нужда, до компетентното учреждение. В бюджета на България се предвижда, както досега, една достатъчна сума за поддържането и управлението на мюсюлманските училища и джамии в България.
& VII. Ще се бди за доброто съхранение на недвижимите вакъфски имоти, находящи се в България. Никаква религиозна или благотворителна сграда не може да се срути, освен по належаща нужда и съгласно действующите закони и правилници в страната. В случай че една вакъфска сграда подлежи на отчуждаване поради належащи причини, то отчуждаването може да стане само след като се определи друго място, имеюще същата стойност, по отношение на местността, гдето е била построена, и след като се заплати стойността на сградата. Сумите, които ще се плащат срещу цената на отчуждаваните, поради належащи причини вакъфски недвижими имоти, се употребяват изцяло за поддържането на вакъфските сгради, находящи се в България, и за постройката на други религиозни учреждения в места, гдето се почувствува нужда. Главният мюфтия е натоварен да контролира относящите се към тоя параграф сметки и да предотвратява всякакво злоупотребление.
& VIII. Шест месеца след подписването на настоящето, Българското правителство ще назначи една специална комисия, в която Главният мюфтия ще е по право член, и която ще има за цел, в един срок от три години, начиная от деня на конституирането й, да разгледа и провери формулираните досега рекламации на мютевелиите и на техните заместници. Ония от заинтересованите лица, които не са доволни от решенията на комисията, могат да се отнесат до компетентните съдилища в страната.
Съставен в два екземпляра в Цариград на 6/19 април 1909 г.

(подп.): Ляпчев
(подп.): Рифаат  

III. Съгласително
Между долуподписаните:
Българското правителство, представлявано от Министъра на търговията, г-н Ляпчев, от една страна, и Компанията за експлоатацията на Източните железници, представлявана от директора си, г-н Улрих Грос, от друга.
Предвид разните въпроси, които трябва да бъдат уредени, вследствие завземането от Българското правителство на линиите Любимец - Белово, Тър. - Сеймен - Ямбол и Чирпан - Нова Загора, биде уговорено и установено следното:
Чл. 1. Компанията на Източните железници се отказва от правата си върху експлоатацията на линията Нова Загора - Чирпан и отстъпва на Българското правителство всички инвентарни предмети, строителни материали, консумативни предмети и местата, които тя притежава, като частна собственост в станциите и по продължение на линията Любимец - Белово, Търново Сеймен - Ямбол и Нова Загора - Чирпан (гл. приложения протокол и приложенията му I, II и IV). Съответствующите суми, които ще се заплатят за тези предмети, както и сумите, дължими от Българското правителство за наем на подвижния материал, задържан по тези линии и принадлежащ на Компанията на Източните железници (гл. приложения протокол и приложението му V), за поправка на подвижния материал (гл. приложения протокол и приложението му VI), за уреждане на разни взимания (гл. приложения протокол и приложението му VII), за уреждане на разницата в полза на Източните железници по текущата сметка на Българското правителство пред Компанията (гл. приложения протокол и приложението му VIII), като част от ежедневното обезщетение, което се следва на Компанията вследствие експлоатирането от Българското правителството на гореозначените линии от 22 септември 1908 год. до 7/20 април 1909 г., дата на сключването на Турско-Българското съглашение, както и за извънредни разходи (гл. приложение IХ) са означени в резюмето на приложението Х към настоящето Съгласително. Българското правителство се задължава да заплати на Компанията в брой и в срок от шест месеца от датата на подписването на настоящето, сумите, означени в резюмето, или всичко лева 2.111.978,55 (лева златни два милиона сто и единадесет хиляди деветстотин и седемдесет и осем и петдесет и пет стот.).
Чл. 2. Брутните приходи, реализирани по гореозначените линии от 22 септември 1908 год., принадлежат изцяло на Българското правителство, както и сумите, депозирани в Унгарските железници и съставляющи припадающите се съответни части на тези линии в международния трафик.
Чл. 3. Българското правителство ще върне на Компанията в срок от три седмици от подписването на настоящето всичкия подвижен материал, принадлежащ на последната и находящ се още по гореозначените линии, както и по тези на Българските държавни железници. Българското правителство ще заплати на Компанията на Източните железници уговорения наем (гл. приложения протокол п. IV) за всяка кола от подвижния материал, упоменат в предидущата алинея, до деня на предаването на последния в станция Мустафа Паша.
Чл. 4. Означените в списъка, приложение III, материали и предмети, находящи се по упоменатите в чл. 1 линии, принадлежат на Компанията на Източните железници, която може в срок от три месеца да ги пренесе по линиите отвъд Мустафа Паша. Тези материали и предмети ще бъдат предадени на Компанията в станцията Мустафа Паша франко от всякакви разходи. Компанията обаче ще трябва да тури на разположението на Българското правителство нужните вагони за пренасянето на тези материали. Тези предмети и материали няма да бъдат обложени с никакви износни мита, нито такси, при изнасянето им вън от страната.
Чл. 5. Българското правителство се задължава да осигури по линиите, предмет на настоящето, точното изпълнение на всички задължения, поети от Компанията по силата на всичките съглашения за общи тарифи на международния транспорт, както и по силата на всички съгласителни за превоз с частни лица, съгласителни отбелязани в приложението ХI.
Чл. 6. От завземането на гореозначените линии Българското правителство поема върху си, без гаранция от страна на Компанията, всички права и задължения на последната, спрямо трети лица, на които тя е дала под наем земи или сгради по линиите, принадлежащи ней. Наемите, изплатени до завземанието на мините от Българското правителство за с/а на Компанията. Наемите, изплатени или изплатими след завземането на линиите, са за Българското правителство, без да става нужда да се правят каквито и да било сметки. Българското правителство заявява, освен това, че поема напълно върху си всички висящи съдебни спорове на Компанията, пред местните съдилища с трети лица, относително места и сгради. Българското правителство ще се намеси в изброените в приложение ХII процеси, като вземе страната на Компанията и я осигури за всяко осъждане на капитал, лихви и разноски. Адвокатското възнаграждение за съдебните постъпки, направени досега в тези процеси, е заплатено от Компанията.
Чл. 7. Под резерва на съгласието на Отоманското правителство, уговорва се, че размяната на службите между Българските държавни железници и Компанията на Източните железници ще става за в бъдаще в станция Мустафа Паша, по съглашение, което ще се установи отделно. Това съглашение ще определи така също и условията, по които администрацията на Българските държавни железници ще експлоатира в бъдаще парчето, два километра линия, между границата и гарата Мустафа Паша. Работите по разширението на станцията и инсталациите, необходими за разменната служба в Мустафа Паша, ще бъдат извършени от Компанията, без Българското правителство да заплати някакво обезщетение, с изключение на наема на линиите, депата, хангарите, канцелариите, жилищата и пр., който ще бъде определен допълнително.
Чл. 8. Настоящето съглашение, приложенията му и всички актове, книжа, операции и документи, необходими за изпълнението му, ще бъдат освободени от всякакви даждия, такси и налози в Българското царство.
Чл. 9. Тъй като всички рекламации или взимания на Царското правителство пред компанията, както и на Компанията пред Царското правителство, произходящи от чл. VII на Турско-Българския протокол от 6/19 април 1909 г., са взети във внимание и уредени с определянето на сумата, уговорена в член 1, то двете страни се взаимно и напълно отказват от казаните рекламации и взимания, предшествующи този ден, даже и ако те не са биле формулирани. Взаимните взимания, обаче, на администрацията на Българските държавни железници и на Компанията на Източните железници, произходящи от съседната и международната служби, не се засягат от настоящия член.
Съставен в два екземпляра в София, 13/26 юни 1909 год.
(Следват подписите)
Публ. в Принос към дипломатическата история на България, с.29-35.

№ 5

РУСКО-БЪЛГАРСКИ ПРОТОКОЛ

от 6 април 1909 година (ст. ст.)

Руското Императорско правителство, като уравни с Руско-турския протокол от 3 март 1909 год. паричните задължения на България спрямо Турция, произтичащи от обявяването на Независимостта на България и завземането на Източните железници от Българското правителство, уговори следното:
Чл. 1. Пред вид окончателното уреждане на паричните претенции на Турция, споменати в гореказания протокол, Българското Царско правителство признава, че дължи на Руското Императорско правителство сумата от осемдесет два милиона лева.
Чл. 2. Българското Царско правителство се задължава да изплати този дълг в продължение на 75 години с 4 3/4% годишна лихва, или с годишен анюитет (лихви и погашение) от 4.025.600 лева, платими в два срока и на равни части: на 1 април и на 1 октомври (ст. ст.) всяка година. Първата вноска ще стане на 1 октомври 1909 год. Руското Императорско правителство ще почне да се ползува с лихвите от датата на признаването Независимостта на България от Турция. Уговорено е, че Българското Царско правителство ще плати, в случай на нужда, половин на сто месечна лихва върху закъснелите вноски.
Чл. 3. Българското Царско правителство си запазва правото всеки момент да се освободи съвсем от настоящия дълг, като плати следуемия се капитал, който остава за погасяване.
Чл. 4. Всички платежи, предвидени в настоящия протокол, ще стават в златни левове, в Париж, на заповедта на Руската Императорска банка.
(Подписан от пълномощниците на двете страни, първоначално ad referendum.) Утвърден с Указ N 6 от 24. IХ. 1909 г.
Публ. в Принос към дипломатическата история на България, с. 35-36.

№ 6

Комюнике на ВМОРО за водените преговори между ВМОРО и турски представители

София, 9 март 1912 г.

Турските емисари и Вътрешната организация
Преговорите и резултатите

Задграничното представителство на ВМОРО ни дава следните сведения относно преговорите с пребиваващите преди няколко дена турски емисари в София:
Ето в главни черти исканията, предявени от страна на турската мисия, състояща се от главния секретар на Вътрешното министерство Шукри Бей и инспектора на Народното просвещение Абдул Керим Бей, и отговорите, които им се дадоха от името на Задграничното представителство на Вътрешната организация.
Турската мисия (ТМ). Дошли сме по изричното желание на министър Талят Бей за споразумение: да узнаем какви условия би поставила Вътрешната организация, за да престанат динамитните атентати и да се разтурят революционните чети; разходите, направени досега, можем да ги изплатим.
Отговор. Тоя въпрос за Организацията е предрешен и затуй няма нужда предварително да се пита Тайния Централен комитет на организацията, който, както винаги, се намира вътре в Македония, за да ви се даде един бърз и положителен отговор. А тоя отговор е категоричен отказ: Организацията ще си следва своя революционен път и не желае да влиза с вас, турците в никакви преговори.
ТМ. Но все пак би било по-добре, ако можехме да се разберем. Ето на, из Македония и Албания е тръгнала реформена комисия, начело с министър Х. Адил бей.


Христо Татарчев

Отговор. От опита на миналото ни е известно, че вие говорите за разбирателство само когато сте на тясно, а не за да устоите на дума. В 1904 г. тогавашният ваш министър на вътрешните работи Мемдух Паша, бидейки държавата ви на тясно, също бе пратил мисия до тогавашните задгранични представители на Вътрешната организация д-р Хр. Татарчев и Хр. Матов за преговори. И тогава, както и днес, отговори ви се отрицателно: не влизаме в преговори с вас, защото не стоите на обещания и защото  и да искате, не сте способни да въведете ред и сигурност, а пък не желаете да въведете децентрализация съобразно с областните и племенните нужди. Затуй стремим се да постигнем нашата позната цел - автономията - чрез ефикасна международна европейска намеса и тая намеса, както и по-преди, неминуемо ще дойде, рано или късно. И сега, като сте дошли за преговори, сигурно сте натясно и това ни радва. В тия две години, откак е подновена преустановената революционна дейност, трябва да сте се достатъчно разочаровали във вашите младотурски надежди, че като вземете своего рода енергични мерки (устройване ловджийски команди, свързване с телефони селските жандармерийски и военни постове, разни репресии) ще успеете да се справите с четите и организацията изобщо, че усилията ви не ще бъдат безрезултатни, защото войската и жандармерията ви не били като в султан Хамидово време. Но ето че сте излъгани в надеждите си, а организацията в тия две години е окуражена, защото вижда, от една страна, готовността у населението да се бори и от друга страна, вижда вашето безсилие и вашите бързи материални и морални загуби. Колкото за вашите „реформени” комисии нищо добро не очакваме от тях, па и не обръщаме внимание на тях.
ТМ. Ние, младотурците, досега не сме взели изцяло управлението на ръцете си (сега напр. имаме само двама чисто наши министри, другите са оглашени), та не е чудно, че не сме могли да сторим много нещо да въведем програмираните конституционни реформи. Ето сега с новите избори ще вземем изцяло управлението и тогава ще можем да реализираме нужните преобразувания. Освен това трябва да признаете, че в 3-4 години е невъзможно да се реформира една държава. Така бе и с Франция по време на Великата революция.
Отговор. Да, вярно е, че в кратко време не може да се реформира държава, но стига и една година, за да се видят пътищата, по които се е тръгвало. А вашите пътища бяха от лоши по-лоши: изпъждание безимотните селяни от чифлиците, настанявание мухаджири, избивание войводи и четници, устройвание турски шайки за тероризирание християнското население, скотско третиране на християнските войници, налагание извънредни налози за флота, за телефони, чудовищни изтезания, формени кланета, отоманизиране на нетурските училища и нации, разтурвания политическите национални организации и пр., и пр. И при това в ония места в Македония, гдето вие младотурците бяхте пълни господари на положението, там се правят най-големи пакости. Колкото за вашите избори и за вашия парламент, пет пари не даваме за тях; от тях организацията нищо не очаква и съвсем не я интересуват.
ТМ. Поради вашата революционна дейност властите са принудени да вземат мерки против населението, което я поддържа. Ако ние бихме изпратили чети в България в местности, населени с турци, нали и българското правителство щеше да вземе мерки против турското население, ако то ги укрива.
Отговор. Вярно, и българското правителство в подобни случаи би взело крути мерки, но само против провинилите, а не безразборно, както правите вие в Македония, изхождайки от убеждението, че чрез репресии ще сломите борческия дух на населението. Такова нещо не си позволява една правова държава. И вие с това не само не постигате очакваните резултати, ами наопаки, докарвате вода във воденицата на организацията; защото населението, виждайки, че се гонят и ония, които не взимат участие в революционната борба, казва си: и така и така можем да си патим, ами барем както можем и с каквото можем нека помогнем и ние в борбата. Колкото за изпращание турски чети в българска територия, опитайте си късмета, ако щете; от това няма да изгуби македонската кауза. Аслъ миналата година, според нашите най-положителни сведения, вашият Младотурски комитет в Разлога, действително бе замислил подобно нещо.
ТМ. Макар да казвате, че организацията не приема да прави преговори, разберете се пак помежду си и пишете, ако има нещо, направо на министъра Талят Бей.
Отговор. Друг отговор не чакайте; в това отношение всички в организацията са на един ум: никакви преговори с вас турците - организацията ще си върви неуклонно по своя предначертан път.
Публ. във в. „Ден”, София, бр. 2763, 9 март 1912 г., с. 3 и в. „Нова Балканска трибуна”, бр. 986, 9 март 1912 г., с. 2.

№ 7

ДОГОВОР ЗА МИР

сключен помежду Турция и Съюзниците в Лондон на 17/30 май 1913 година



Чл. 1. С размяната на ратификациите на настоящия договор ще настъпи вечен мир и приятелство между Н. В. Императора на отоманите, от една страна, и Техните В. Съюзените Владетели, от друга страна, както и между техните наследници.
Чл. 2. Н. В. Императора на отоманите отстъпва на Т. Величества Съюзените Владетели всички територии на Своята Империя  върху европейски континент, на запад от линията Енос върху Егейско море до Мидия върху Черно море, с изключение на Албания. Точното трасе на границата Енос - Мидия ще бъде определено от една международна комисия.
Чл. 3. Н. В. Императора на отоманите и Т. В. Съюзените Владетели заявяват, че остават на Н. В. Германския император, на Н. В. Австрийския Император, Крал на Чехия и Крал Апостолически на Унгария, на Г-н Президента на Френската република, на Н. В. Краля на Вел. Британия и на Ирландия и на Британските Владения отвъд моретата, Император на Индия, на Н. В. Италиянския Крал, на Н. В. Императора на Всички Русии грижата да уредят разграничението на Албанските граници и всички други въпроси, засегащи Албания.
Чл. 4. Н. В. Императора на отоманите заявява, че отстъпва на Т. Величества Съюзените Владетели остров Крит и се отказва в Тяхна полза от всички права на владение и други, които той е притежавал върху този остров.
Чл. 5. Н. В. Императора на отоманите и Техни Величества Съюзените Владетели заявяват, че поверяват на Негово Величество Германския Император, Н. В. и пр., и пр.... грижата да определят съдбата на всички отомански острови в Егейско море, с изключение на о-в Крит и на Атонския полуостров.
Чл. 6. Н. В. Императора на отоманите и Техни Величества Съюзените Владетели заявяват, че предоставят грижата за уреждането финансовите въпроси, произходящи от военното положение и гореказаните териториални отстъпки на Международната комисия, свикана в Париж, на която Те са изпратили свои представители.
Чл. 7. Въпросите относно военнопленниците, подсъдността, народността и търговията ще бъдат уредени със специални конвенции.
Последен член. Настоящият договор ще бъде ратифициран и ратификациите ще бъдат разменени в Лондон по възможност в най-кратък срок. За удостоверение на което пълномощниците на договарящите Страни подписаха настоящия договор и положиха своите печати.
Лондон, 17 (30) май 1913 г., 12 ч. 35 м. (Гринвичския час).
(п.) Д-р Ст. Данев, М. Ив. Маджаров, Стефан Скалидис, И. Генадиус, Г. Страйт
Публ. в Принос към дипломатическата история на България, с. 51-52.

№ 8

ЦАРИГРАДСКИ ДОГОВОР

МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ ЗА ПОЛЮБОВНОТО УРЕЖДАНЕ ВЪРХУ ЕДНА ТРАЙНА БАЗА РЕДЪТ НА НЕЩАТА, СЪЗДАДЕН СЛЕД СТАНАЛИТЕ СЪБИТИЯ ПОДИР СКЛЮЧВАНЕТО НА ЛОНДОНСКИЯ ДОГОВОР И УСТАНОВЯВАНЕТО ОТНОШЕНИЯ НА ПРИЯТЕЛСТВО И ДОБРОСЪСЕДСТВО

Сключен в Цариград на 16/29 септември 1913 година.
Ратифициран на 29 септември (9 октомври) 1913 година.




Чл. 1. Границата между двете Страни тръгва от устието на реката Резвая, на юг от Монастира „Св. Иван”, находящи се на Черно море; тя следва течението на тази река до водоизливната точка на реките Пирогю и Делива, на запад от Камила Кьой. Между устието и горепоменатата водоизливна точка, реката Резвая, от устието си, тече най-напред в югозападно направление и като оставя на Турция Плака, образува един лакът и се направлява към северозапад, а после към югозапад; селата Мазура и Пиргопло, остават в турска територия. Реката Резвая, след като е взела от Пиргопло, южно направление на разстояние от около пет километра и половина, образува един лакът към запад и север и след туй продължава по общото направление към запад, като образува една твърде малка дъга към север. В тази част селата Ликуди, Кладара остават в българска територия, а селата Сигнигори, Мавродио и Лафва припадат на Турция; след туй, границата като продължава по течението на реката Резвая, оставя Торфу - Чифлик на България, направлява се към югоизток и като оставя селото Радославци в турска територия, се изкривява към запад, на около 800 метра на юг от това село; тя оставя селото Камила - Кьой в турска територия и достига на едно разстояние от около четиристотин (400) метра на запад от това село, до водосливната точка на реките Пирогу и Делива. От тази водосливна точка границата следва течението на реката Делива и като продължава с помената река по общо северозападно направление, оставя на Турция селата Паспала, Кандилджик и Дели и свършва на изток от Сук-Су; това последно село остава на Турция, а село Севелигу припада на България. Граничната линия, след като минава между Сук-Су и Севелигу, продължава по северозападно направление, като следва гребена, който минава през котите 687, 619 и 563; оттатък котата 563, тя оставя селото Кайглайк (Чаирлик) в Отоманска територия, и като заобикаля това последно село на три километра на изток, и на север, достига притока Голяма. Границата следва течението на Голяма в една дължина от около два километра и достига водосливната точка на този приток с другия ръкав на същата река, който иде от юг на Карабанлар (Карабаалар). От тази водосливна точка, граничната линия минава по гребена на север от притока, идящ от Тюрк - Адатли, за да достигне старата турско - българска граница. Съединителната точка на новата линия и на старата граница се намира на 4 километра на изток от Тюрк - Алатли, в точката, където старата турско-българска граница образува един лакът към север по направление на Айкири - Иол. От тази точка тя следва точно старата турско-българска граница до Балабан - Баси, на запад от Тунджа и на север от село Дервишка - Могила. Новата гранична линия се разделя от старата граница в околностите на Балабан - Баси и слиза по права линия към Дермен - Дере. Точката, където новата граница се разделя от старата, се намира на два километра разстояния от църквата на село Дервишка - Могила. Границата, като остава село Дервишка - Могила в отоманска територия, следва течението на Дермен - Дере до село Булгар - Лефке, като остава в българска територия. От източните и южните окрайнини на Булгар - Лефке, граничната линия напуща течението на Дермен - Дере и се направлява към запад, оставя в отоманска територия селата Тюрк - Лефке и Димитри - Кьой и следвайки водоразделната линия между Буюк - Дере и Демирхан - Дере (кота 241), достига най-северната точка на лакътя, образуван на север от река Марица, на изток от Мустафа - Паша. Тази част от лакътя се намира на три километра и половина от източния вход на моста на Мустафа - Паша. Границата следва западната част на лакътя на Марица до воденицата и от там, по права линия, доближавайки се до Сермен - Дере, достига на север на железопътния мост (Сермен - Дере е реката, която се влива в Марица на 3 километра на запад от село Сермен) и след това, като заобикаля Сермен на север, отива до Тази - Тепеси. Границата остава Сермен на Турция и като следва течението на Сермен - Дере, пресича железопътната линия на северозапад от Сермен, тя следва пак същата река и се възкачва до Тази - Тепеси (кота 613). (Точката, гдето Сермен - Дере пресича железопътната линия на северозапад от Сермен, се намира на едно разстояние от 5 километра от центъра на село Сермен и на 3200 метра от западния изход на моста на Мустафа - Паша). Границата остава в отоманска територия най-високата точка на Тази - Тепеси и, от тази точка, следва вододелната линия между Арда и Марица, като минава през селата Яйладжик и Гюлджук (Гюлджик), които остават в отоманска територия. От Гюлджик границата минава през кота 449 и след това слиза към котата 367 и от тази кота се направлява към Арда по южно направление, почти в права линия. тази права линия минава на един километър на запад от Бек - Тазли, което остава в отоманска територия. Граничната линия, след като достигне от котата 367 до Арда, следва към изток по десния бряг на тази река и достига воденицата, разположена на един километър на юг от село Синджирли; от тази воденица тя следва вододелната линия, находяща се на изток от село Гайдохор - Дере; минава на един километър на изток от с. Гайдохор и като оставя село Дребизна на България и минавайки на около един километър на изток от това село, слиза на Атерен - Дере на един километър от това село; от там отива в югозападно направление, по най-късия път, до извора на притока, който тече между селата Акалан и Кайдикли - Кьой, следва талвега на тези води и слиза до реката Кизил - Дели. От гореказания приток границата, като остава Гьокчеунар в България, взима течението Кизил - Дели - Дере и от там, следвайки талвега на притока, който се отделя към юг в една точка, находяща се на 4 километра на юг от Мандрица и на 3 километра на изток от Соганлики - Бала, отива до извора на същия приток; границата слиза след туй по най-късия път до извора на Мандра - Дере; следва талвега на Мандра - Дере, начиная от извора му, и достига до Марица на запад от Мандра. В тази част, селото Кранту остава в българска територия, а селата Баш - Клиса, Ахирянбунар и Мандра припадат на Турция. От тази точка границата следва талвега на Марица до точката, където тази река се разделя на два ръкава, на 3 километра и половина на юг от селото Калдиркос; от там тя следва талвега на десния ръкав, който минава недалеч от Фереджик, и достига Егейско море. В тази част блатата Акъ - Су, както и езерата Кенели - Гьол и Казикли - Гьол остават в Турция, а езерата Тузла - Гьол и Драна - Гьол припадат на България.
Чл. 2. Десет дена след подписването на настоящия договор от горепоменатите пълномощници, войските на двете договарящи страни, които понастоящем би окупирали територии, припадащи се на другата страна, ще побързат да ги изпразнят, и в течение на 15 последующи дни да ги предадат съгласно правилата и обичаите на властите на другата страна. Освен това уговорено е, че двете държави ще демобилизират войските си в един срок от 3 седмици, начиная от датата на настоящия договор.
Чл. 3. Дипломатическите, както и пощенските, телеграфните и железопътните съобщения ще се подновят между Високите Договарящи Страни веднага след подписването на настоящия договор. Спогодбата за мюфтиите, съставляваща приложение II към настоящия договор, ще се приложи във всичките територии на България.
Чл. 4. За да се благоприятствуват икономическите сношения между двете държави, Високите Договарящи страни се задължават да турят пак в сила, веднага след подписването на настоящия договор и за един срок от една година, начиная от този ден Конвенцията за търговия и мореплаване сключени на 6/19 февруари 1911 год. и да дадат на техните индустриални, земледелчески и други произведения всякакви митнически улеснения, съвместими със съществующите им ангажименти по отношение на трети държави. Консулската декларация от 18 ноември/2 декември 1909 год. ще влезе тоже в сила за същия срок. Обаче, всяка една от Високите Договарящи Страни ще може да открие генерални консулства, консулства и вицеконсулства по кариерата във всичките местности на техните територии, където се допускат такива на трети сили. Освен това Високите Договарящи Страни се задължават да назначават, в най-непродължителен срок, смесени комисии за сключването на един търговски договор и на една консулска конвенция.
Чл. 5. Военнопленниците и заложниците ще бъдат разменени в срок от 1 м., начиная от деня на подписването на настоящия договор или по-рано, ако е възможно. За тази размяна ще се грижат специални комисари, назначени от едната и другата страни. Разноските за издържането на казаните военнопленници и залож ници остават за сметка на правителството, в ръцете на което те се намират. Заплатите на офицерите обаче, изплатени от това правителство, ще бъдат повърнати от правителството, на което тези офицери принадлежат.
Чл. 6. Високите Договарящи Страни дават пълна амнистия на всички ония, които са взели участие във войната или са се компрометирали в политическите събития, станали преди настоящия договор. Жителите на отстъпените земи ще се ползуват от същата амнистия за политическите събития, станали в тези земи. Ползуването от тази амнистия ще престане, след като изтече двуседмичният срок, определен от законно конституираните власти, при реокупацията на земите, припадающи се на България и след като това бъде надлежно разгласено между населението.
Чл. 7. Всички лица, родом от земите, отстъпени от Отоманската империя на Царското Българско правителство, които имат там постоянното си местожителство, ще станат български поданици. Гореказаните лица, като станат български поданици, ще се ползуват в срок от 4 години от правото да оптират на самото място за отоманско поданство, с една проста декларация до местните български власти и едно зарегистриране в отоманските императорски консулства. Тази декларация, в странство ще се прави в канцелариите на българските консулства и ще се зарегистрира от отоманските консулства. Опцията ще бъде индивидуална и незадължителна за Императорското Отоманско правителство. Сегашните малолетни ще се ползуват от опцията през течение на четиритях години след навършване пълнолетието им. Мюсюлманите в отстъпените земи, станали български поданици, няма да подлежат през този срок на военна повинност и няма да плащат никакъв военен данък. След като използуват това си право на опция, мюсюлманите ще напуснат отстъпените земи до изтичането на горепредвидения срок от 4 години, като си запазват правото да пренесат през границата техните движими имоти. Те обаче могат да си запазят собствеността на техните недвижими имоти от всякаква катeгория, селски или градски, и да ги управляват чрез трети лица.
Чл. 8. Мюсюлманите български поданици, в която и да било територия на България, ще се ползуват от същите политически и граждански права, както и поданиците от българско произхождение. Те ще се ползуват от свободата на съвестта, от свободата и от външното управление на религиозните обряди. Обичаите на мюсюлманите ще бъдат уважавани. Името на Негово Императорско Величество Султана като Халиф, ще продължава да се споменува в публичните молитви на мюсюлманите. Съществующите понастоящем мюсюлмански общини, или които ще се конституират в бъдаще, тяхното йерархическо устройство и техните имоти ще бъдат признати и зачитани; те ще зависят безпрепятствено от тяхното духовно началство.
Чл. 9. Българските общини в Турция ще се ползуват от същите права, от които се ползуват понастоящем и другите християнски общини в Отоманската империя. Българи отомански поданици ще запазят своите движими и недвижими имоти и няма да бъдат възпрепятствувани в изпълнение на своите човешки и имотни права, както и в ползуването от тях. Тези, които са напуснали огнищата си през последните събития, ще могат да се завърнат най-късно в срок от 2 години.
Чл. 10. Права, придобити преди анексията на териториите, и юридическите актове и официалните документи, издадени от компетентните Отомански власти ще бъдат зачитани и ненарушими до законното доказване на противното.
Чл. 11. Правото върху недвижима собственост в отстъпените територии, както то се предвижда от отоманския закон върху недвижимите имоти, градски и селски, ще бъде признато без никакво ограничение. Собствениците на недвижими или движими имоти в казаните територии ще продължават да се ползуват от всичките си права на собственост, даже ако те се установят на временно или постоянно местожителство вън от България. Те ще могат да дават имотите си под наем или да ги управляват чрез трети лица.
Чл. 12. Вакуфите Мюстесна, Иджаретеин, Мюлк, Мукатаа, Иджареи - Вихаде, както и вакуфските десятъци в отстъпените територии ще бъдат зачитани тъй както те са установени понастоящем от отоманските закони. Те ще бъдат управлявани от правоимеющите. Техният режим не ще може да бъде изменен освен след едно справедливо и предварително обезщетение. Правата на религиозните и благотворителни заведения на Отоманската империя върху вакуфските приходи в отстъпените земи във вмид на Иджареи - Вахиде, Мукатая, на разни права, на равноценности (Contre - Valeurs) на вакуфските десятъци и други, върху застроени или незастроени вакуфи, ще бъдат зачитани.
Чл. 13. Частните имоти на Негово Величество Султана, както и ония на членовете на Императорската Династия ще бъдат запазени и зачитани. Негово Величество Султана и членовете на Императорската Династия ще могат да ги продават или дават под наем чрез пълномощници. Също ще става и с частни имоти, принадлежащи на държавата. В случай на отчуждение при еднакви условия, ще се предпочитат български поданици.
Чл. 14. Високите Договарящи Страни се задължават да дадат заповед на техните провинциални власти да зачитат гробищата и специално гробовете на войниците, паднали на бойното поле. Властите няма да забраняват на родителите и приятелите им да пренасят останките на погребаните жертви в чужда земя.
Чл. 15. Поданиците на всяка една от Договарящите Страни ще могат както в миналото да пребивават и пътуват свободно в територията на другата договаряща страна.
Чл. 16. Българското Царско правителство поема правата, тежестите и задълженията на Отоманското правителство спрямо компанията на Източните железници, за частта от линията, която тя има по концесия и находяща се в отстъпените територии. Българското Царско правителство се задължава да повърне незабавно взетия подвижен материал и други предмети, принадлежащи на казаната компания.
Чл. 17. Всичките недоразумения и спорове, които биха се появили в тълкуванието или прилагането на членовете 11, 12, 13 и 16 от настоящия договор, ще бъдат уредени чрез арбитраж в Хага, съгласно компромиса, съставляющ приложение III от настоящия Договор.
Чл. 18. Протоколът, относящ се до границата (приложение I); Съглашението, относящо се до мюфтиите (приложение II); Съглашението за арбитраж (приложение III); Протоколът, относящ се до железницата и до Марица (приложение IV) и Декларацията, относяща се до чл. 10 (приложение V), се прилагат при настоящия Договор и съставляват неразделна част от него.
Чл. 19. Постановленията на Лондонския договор, доколкото се отнасят до Отоманското Императорско правителство и Царското Българско правителство, остават в сила дотолкова, доколкото те не се отменяват или видоизменяват от горните постановления.
Чл. 20. Настоящият Договор влиза в сила веднага след подписването му. Ратификациите ще се разменят в 15-дневен срок, начиная от този ден. За удостоверение на което надлежните пълномощници го подписаха и положиха своите печати. Съставен в два екземпляра в Цариград на 16/29 септември 1913 год.
Подписали: Савов - Г. Д. Начович - А. Тошев - Талаат - Махмуд - Халил

Приложение I
Протокол № 1

А. Високите Договарящи Страни се съгласиха да прибавят към описанието на границата, поместено в чл. 1 от Договора, следните забележки:
1. Границата е описана според картата на Австрийския Генерален щаб, мащаб 1/200.000 и трасето е отбелязано върху едно кроки - приложение, копирано от тази карта. Показанията, относящи се до долната част и до притока на Марица, са отбелязани според топографическата карта мащаб 1/50.000 и нанесени на една подробна и пълна карта на този участък, която обозначава окончателната граница от Мандра до устието.
2. Смесени Комисии от отомански и български офицери ще изработят картата на новата гранична линия върху едно пространство от 2 километра от всяка страна на тази линия по мащаб 1/20.000; окончателната граница ще бъде определена върху тази карта. Комисиите ще бъдат разделени на 3 секции и ще почнат работите си едновременно в следните части: крайбрежието на Черно море, територията, находяща се между Марица и Арда, и оная между Арда и Мандра. След тая операция, граничната линия ще бъде обозначена върху местността и казаните Смесени Комисии ще имат грижата да се въздигнат пирамиди. Протоколите за окончателната граница ще бъдат съставени от Комисиите.
3. Когато ще се трасира граничната линия, Комисиите ще снемат план на частните и държавните имоти, които остават отсам или оттатък линията. Двете Високи Правителства ще проучат мерките, които би трябвало да се вземат, за да се избягнат възможните конфликти поради експлоатацията на подобни имоти. Разбира се, че докато се постигне съглашение по този въпрос, собствениците ще продължават да се ползуват свободно както и в миналото от техните имоти.
4. Съставените по-рано протоколи от двете страни за частта от старата Турско-Българска граница, която и понастоящем не се изменява, остават в сила. Ако граничните знаци или кули, които се намират в тия части, са унищожени или повредени, ще трябва да се заменят или поправят.
5. По рекичките и потоците, освен Тунджа - Марица и Арда, граничната линия ще следва талвега на водите. За трите горепоменати реки, граничната линия е точно обозначена в Протокола.
Б. Разграничението на островите, находящи се в коритото на Марица, ще се повери на една специална Комисия. Двете правителства се задължават да се споразумеят, своевременно, за канализиранието на Марица.
В. Двете Правителства се съгласяват да улесняват взаимното факултативно разменявание на българското и мюсюлманското населения от едната и другата страна, както и на имотите им в една зона от 15 километра най-много, по цялата обща граница. Разменяванието ще става по цели села. Размяната на селските и градски имоти ще става под покровителството на двете Правителства и с участието на старейшините на селата, които ще се разменяват. Специални смесени комисии, назначени от двете Правителства, ще пристъпят към разменяването и обезщетението, ако стане нужда, на разликата, произходяща от размяната на имотите между въпросните села или лица.
Съставен в два екземпляра, в Цариград, на 16/29 септември 1913 година.
(Следват подписите)

Приложение II
Съглашение относително мюфтиите

Чл. 1. Един Главен Мюфтия ще пребивава в София и ще служи за посредник между Мюфтиите в България в сношенията им с Шеик - юл - Исляма, за религиозните и гражданските работи, зависящи от Шерията, и с Българското Министерство на Изповеданията. Главният Мюфтия ще се избира от Мюфтиите в България и измежду тях, специално събрани за тая цел. Заместниците Мюфтии ще вземат участие в това събрание, но само като избиратели. Българското Министерство на Изповеданията ще уведоми Шеик - юл - Исляма за избора на Главния Мюфтия чрез Императорската Легация в София, а Шеик - юл - Исляма ще му изпрати един Меншур и едно Мюрасале, които го упълномощават да изпълнява длъжността си и да дава, от своя страна, същото право на другите Мюфтии в България. Главният Мюфтия ще има, в границите на предписанията на Шерията, право на надзор и на контрол върху Мюфтиите в България, религиозните и благотворителните мюсюлмански заведания, както и върху техните прислужници и Мютевелии.
Чл. 2. Мюфтиите се избират от мюсюлманските избиратели на България. Главния Мюфтия проверява дали избраният Мюфтия притежава всички качества, изискуеми се от Шерията, и в утвърдителен случай, той уведомява Шеик - юл - Исляма да му даде нужното разрешение за издаване Фетви (Меншур). Той дава на новия Мюфтия, едновременно с така добития Меншур, Мюраселето, за да го облече с правото на религиозна юрисдикция върху мюсюлманите. Мюфтиите могат в границите на тяхната област и в местности, гдето има нужда, да предлагат назначението на Заместници Мюфтии под условие техният избор да бъде одобрен от Главния Мюфтия. Тези Заместници Мюфтии ще изпълняват определените от настоящето съглашение функции, под надзора на местните Мюфтии.
Чл. 3. Заплатата на Главния Мюфтия, на Мюфтиите и на Заместниците Мюфтии, както и на персонала на канцеларията им, ще бъдат в тяжест на Българското Царско Правителство и ще се определят в зависимост от тяхното достойнство и важността на техния пост. Организацията на Главното Мюфтийство ще се определи от един правилник, изработен от Главния Мюфтия, Мюфтиите и Заместниците Мюфтии, както и техния персонал, ще се ползуват от всички законни права, от които се ползуват и българските чиновници.
Чл. 4. Уволняването на Мюфтии и на техните Заместници ще става съгласно закона за държавните чиновници. Главният Мюфтия, или неговият делегат, ще заседава в дисциплинарния Съвет, всякога когато този Съвет ще трябва да се произнесе върху уволнението на един Мюфтия или на един Мюфтийски Заместник. Обаче мнението на Главния Мюфтия или на неговия делегат ще служи на казания Съвет за основа при оценката на оплаквания от чисто религиозен характер. Актът за уволнение на един Мюфтия или Мюфтийски Заместник ще определя деня на избирането на заместника му.
Чл. 5. Хюджетите и решенията, издава от Мюфтиите, ще бъдат проверявани от Главния Мюфтия, който ще ги утвърдява, ако ги намери съгласни с предписанията на Шерията, и ще ги препраща на компетентното учреждение за изпълнение. Хюджетите и решенията, които няма да бъдат потвърдени поради несъобразност с Шерията, ще се повърнат на Мюфтиите, които са ги издали, и работите, за които тези решения се отнасят, ще бъдат разгледани и уредени повторно, съгласно предписанията на този закон. Хюджетите и решенията, които ще се укажат несъгласни с предписанията на Шерията или ония, разглеждането на които заинтересованите страни са поискали от Шеик - юл - Ислямата, ще се изпратят от Главния Мюфтия на Негово Величество Шеик - юл - Исляма. Хюджетите и решенията, утвърдени от Главния Мюфтия или санкционирани от Шеик - юл - Ислямата, ще бъдат изпълнявани от надлежните Български Власти. В този случай хюджетите и решенията ще се придружават от превод на български език.
6. В случай на нужда Главният Мюфтия ще дава на другите Мюфтии нужните наставления и съобщения по въпроси, засягащи брака, развода, завещанията, наследствата и настойничествата, издръжката на съпругата (nafaka), и други въпроси от Шерията, както и ония по управляването имотите на сирачетата. Освен това, той ще разглежда оплакванията и рекламациите, относящи се до гореказаните въпроси, и ще съобщава на надлежното Министерство какво има да се направи съгласно Шерията. Мюфтиите са натоварени с надзора и управлението на Вакуфите. Главният Мюфтия обаче ще има между другите си главни задължения  и онова да им иска да представят сметките си и да приготовляват  ведомостите, относящи се до тия сметки. Книгите, относящи се до сметководствата на Вакуфите, могат да бъдат държани на турски език.
Чл. 7. Главният Мюфтия и Мюфтиите ще инспектират, ако е нужно, учебните административни съвети на мюсюлманските училища, както и Медресетата в България и ще вземат мерки за учредяване на училищни заведения в местностите, където ще се чувствува нужда; Главният Мюфтия ще се отнася, ако е нужно, до компетентното Министерство за работи, отнасящи се до мюсюлманското народно просвещение. Царското Правителство ще учреди на свои разноски  първоначални и средни мюсюлмански училища в установената от закона пропорция за българското народно просвещение. Преподаването ще става на турски език и съгласно с официалната програма и със задължително преподаване на български език. Всичките закони, отнасящи се до задължителното образование, както и до числото и правата на учителите, ще се прилагат за учителското тяло на мюсюлманските общини. Заплатите на учителския или друг персонал в тези заведения ще се изплащат от Българското Съкровище при същите условия, както и учителските тела при българските учреждения. Едно специално учреждение ще бъде тъй също създадено за подготвяне на Найби.
Чл. 8. Във всеки окръжен или друг град, който има едно многобройно мюсюлманско население, ще се избира една мюсюлманска община, натоварена с вакуфските работи и със средното народно просвещение. Тия общини ще бъдат признати при всякакъв случай и от всички власти като юридическо лице. Тъй като Вакуфите на всеки окръг ще трябва да бъдат управлявани според законите и наредбите на Шерията от съответствующата мюсюлманска община, то тая община, като юридическо лице, ще се смята собственица на тези вакуфи. Тия общини ще бъдат признати при всякакъв случай и от всеки окръг ще трябва да бъдат управлявани според законите и наредбите на Шерията от съответствующата мюсюлманска община, то тая община, като юридическо лице, ще се смята собственица на тези вакуфи. Мюсюлманските публични гробища, находящи се близу до джамии, влизат в областта на вакуфските имоти, принадлежащи на мюсюлманските общини, които ще разполагат с тях както намерят за добре и съгласно законите за хигиената. Никакъв вакуфски имот не може в никакъв случай да бъде отчужден, без да се внесе стойността му на съответствующата община. Ще се полага надзор за доброто запазване на находящите се в България вакуфски имоти. Никаква религиозна сграда или такава за благотворителни цели не ще може да се разруши, освен ако има належаща нужда и съгласно със съществующите закони и правилници. Когато една вакуфска сграда трябва по наложителни причини да бъде отчуждена, това отчуждаване ще става само след като се определи един друг терен от еднаква стойност в съотношение с мястото, където се намира, и след като се заплати стойността на сградата. Сумите, които ще се получат за отчуждени по наложителни причини вакуфски имоти, ще се внасят на мюсюлманските общини и ще бъдат употребени всецяло за поддържание на вакуфските сгради.
Чл. 9. В шесттях месеци, които ще последват подписването на настоящето Съглашение, Българското Правителство ще назначи една специална Комисия, на която Главният Мюфтия ще бъде член по право и която ще има за цел в срок от 3 години, начиная от датата на съставянето й, да прегледа и провери рекламациите, които ще се подават от Мютевелиите или от упълномощените от тях. Ония от заинтересованите лица, които не би се задоволили от решенията на Комисията, ще могат да се отнесат до надлежните съдилища на страната.
Съставен в два екземпляра в Цариград на 16/29 септември 1913 г.
(Следват подписите)

Приложение III
Компромис за арбитраж

Чл. 1. В случай на спор или недоразумение, според както е предвидено в чл. 17 от Договора, сключен с днешна дата между Отоманското Императорско Правителство, от една страна, и Българското Царско Правителство - от друга, спора или недоразумението, ще се представи на арбитраж в Хага, съгласно следните наредби:
Чл. 2. Искащето Правителство ще нотифицира на ответното Правителство при всяко повдигане въпроса или въпросите, които то смята да подложи на арбитраж, като даде по тях кратки, но точни указания.
Чл. 3. Арбитражният Съд, на който казаните въпроси ще бъдат подложени, ще се състои от пет члена, които ще бъдат определени по следния начин: Всяка една от Страните, щом стане възможно и в един срок не повече от два месеца, начиная от датата на нотификацията, предвидена в предшествующия член, ще назначи двама арбитри. Върховният арбитър (Sur Arbitre) ще бъде избран между Владетелите на Швеция, Норвегия и Холандия. Ако не се дойде до съгласие върху избора на един от тия Владетели, изборът ще стане по жребие. Ако ответната Страна не назначи своите арбитри в гореказания срок от 2 месеца, тя ще може да направи това до деня на първото заседание на Арбитражния Съд. След изтичането на този срок искащата страна ще посочи Владетеля, който ще трябва да избере върховен арбитър (Sur Arbitre). След избора на този последния, съдът ще бъде законно съставен от върховния арбитър (Sur Arbitre) и от двамата арбитри, избрани от искащата Страна.
Чл. 4. Спорящите страни ще бъдат представени пред Арбитражния Съд от Агенти, Съветници или Адвокати, съгласно предвижданията на чл. 52 от Хагската Конвенция за миролюбиво уреждане на международни конфликти. Тези Агенти, Съветници или Адвокати ще се назначават овреме от Страните, за да не закъсняват действията на Арбитража.
Чл. 5. Съставен веднъж, Арбитражният Съд ще се събере в Хага на един месец, начиная от назначението на върховния арбитър (Sur Arbitre). След уреждането, съгласно с текста и духа на Хагската Конвенция от 1907 г., на всичките процесуални въпроси, които биха се появили и които не са били предвидени от настоящия компромис, казаният Съд ще отложи идущето си заседание за една дата, която ще се определи. Обаче, решено е, Съдът да не може да открие разискванията по спорните въпроси нито преди два месеца, нито по-късно от трите месеца, които ще следват връчването на Контр - Мемоара или на Контр - Репликата (отговор), предвидени в чл. 7.
Чл. 6. Арбитражната процедура ще има две различни фази: писменото следствие и разискванията, които ще се състоят от устното развитие на средствата на Страните пред Съда. Едничкият език, с който съдът ще си служи и употреблението на който ще бъде допуснато, е френският.
Чл. 7. В срок най-късно от 10 месеци, начиная от нотификацията, предвидена в чл. 2, искащата Страна ще връчи на всеки един от членовете на Арбитражния Съд в 5 екземпляра пълни преписи, написани или напечатани, от Мемоара си, който ще съдържа всичките книжа в подкрепление на своето искане, които книжа биха се отнасяли до предмета или предметите на спора. В срок от 10 месеца най-късно след това връчване, ответната Страна ще връчи на всеки един от членовете на Съда, както и на искащата Страна, горепоменатото число екземпляри пълни преписи, ръкописни или печатни, на своя Контр - Мемоар с всичките книжа в подкрепа на искането си. В срок от 1 месец след това връчване, искащата Страна ще съобщи на Председателя на Арбитражния Съд дали тя има намерение да представи една Реплика (отговор). В този случай тя ще разполага най-много с четири месеца, начиная от тази нотификация, за да съобщи тази Реплика при същите условия, както и Мемоара. Ответната страна тогава ще разполага с пет месеца, начиная от това съобщение, да представи своята Контр - Реплика при същите условия, както Контр - Мемоарът. Сроковете, означени в настоящия член, ще могат да бъдат продължени било по взаимно съгласие на Страните, било от съда, когато той счете това за нужно, за да се постигне едно справедливо решение. Но Съдът няма да вземе под внимание Мемоарите, Контр - Мемоарите и други съобщения нему представени от Страните след изтичането на последния срок, определен от него.
Чл. 8. Ако в Мемоарите или в другите разменени книжа, едната или другата страна се е отнесла или споменала за някой документ или книжа, които тя изключително притежава и препис от които не е приложила, тя ще бъде длъжна, ако другата Страна ги изисква, да даде такъв препис най-късно в срок от 30 дена.
Чл. 9. Решенията на Арбитражния Съд върху спорния или спорните въпроси ще бъдат издадени в срок най-много от един месец след приключването от Председателя разискванията, отнасящи се до този или тия въпроси.
Чл. 10. Решението на Арбитражния Съд ще бъде окончателно и ще трябва да се изпълни веднага точно.
Чл. 11. Всяка една от Страните понася разноските си и поравно разноските на Съда.
Чл. 12. За всичко, което не е предвидено в настоящия компромис, ще се прилагат Постановленията на Хагската Конвенция от 1907 год. за миролюбивото уреждание на международните спорове, за Арбитражите, произходящи от настоящия Компромис, с изключение обаче на ония членове от тази Конвенция, които са били резервирани от Договорящите Страни.
Съставен в два екземпляра в Цариград на 16/29 септември 1913 година.
(Следват подписите)

Приложение IV
Протокол № 2

Понеже граничната линия пресича реката Марица и железопътната линия Мустафа-Паша - Одрин - Деде-Агач, които обслужват отоманските и българските земи, двете Договарящи Страни, за да запазят търговските си и други сношения и от най-малките пречки, се съгласиха да бъдат запазени в своята цялост правилниците и обичаите, които понастоящем регулират търговските движения както по реката Марица, тъй и по казаната железопътна линия, както и всичките права, такси и други, произходящи от казаните правилници, както и да бъдат дадени всякакви улеснения, съвместими с казаните правилници и обичаи. Никакво изменение не ще може да бъде внесено в тях без предварителното съгласие между двете Договорящи Държави и Администрациите на казаните железопътни линии и реката. Прямият транзит на стоките ще бъде освободен от всякакви мита и такси; обаче всяко едно от двете Правителства ще може да уреди надзора на казания транзит. Горните постановления ще бъдат в сила за железопътната линия само до деня, когато двете Високи Договорящи Страни ще са вече построили едновременно, България една съединителна линия до Егейското Море, в своята територия, и Турция - една линия, която излиза на казаното Море. Разбира се, че в мирно време България ще бъде свободна, до постройката на предвидената линия, която ще стане най-късно до десет години, да пренася по казаната железница, както и по реката, новобранци, войски, оръжие, муниции, припаси и пр. Отоманското Правителство ще има винаги правото да взима нужните мерки за надзор. Обаче това пренасяне на войски и други неща не ще може да почне преди 3 месеца, начиная от този ден.
Съставен в два екземпляра в Цариград на 16/29 септември 1913 година.
(Следват подписите)

Приложение V
Декларация

Относително член 10 от Договора Отоманското Правителство заявява, че то от деня на окупацията, на отстъпените територии от българските войски не е прехвърлило на частни лица права, които да ограничават суверенните права на Българската Държава.
Съставена в два екземпляра в Цариград на 16/29 септември 1913 година.
(Следват подписите)
Публ. в Принос към дипломатическата история на България, с. 58-69. (Коригиран и допълнен с конвенцията по ректификацията на българо-турската граница от 24 август (6 септември) 1915 година.)

№ 9

Протокол, подписан между Вътрешната македонска революционна организация и Турския македонски комитет за съвместни действия на двете организации за добиване автономия на Македония

Цариград, 17 октомври 1913 г.

Протокол



Ген. Александър Протогеров и Тодор Александров

Турският и българският Македонски комитети, които желаят да се добие автономно управление за Македония в границите, означени по-доле, са се решили да прибегнат до всички законни и незаконни средства и да работят задружно за постигането на тая свещена цел. За обмислюване начините за придобиване автономно управление на Македония, турският комитет е избрал за делегати г. г. Бекир Бей и Мехмед Али Бей, а българският - г. г. Алекс. Протогеров, Ан. Димитров, Б. Мончев и Д. Кандиларов.
Гореспоменатите делегати, в разни заседания, са зели следующите решения:
1. Турските и българските комитети, образувани във вътрешността на Македония, ще имат едно смесено представителство в Цариград под името „Вънкашно представителство на Комитетите за автономия на Македония”. Това представителство засега се състои от пет души, от които тримата ще бъдат избрани от турска страна, а двамата от българска. Специалният делегат от Албанския комитет за автономията на Македония, който понастоящем заседава в събранията, ще бъде единият от гореспоменатите трима турски делегати.
„Вънкашното представителство на Комит[ета] за автон[омия] на Македония” ще работи, за да привлече към същата цел и съучастието на Албанския и Влашкия комитети в Македония. След като се постигне горното, Албанският комитет ще избере и ще изпрати във вънкашното представителство още един делегат; същото ще стори и Влашкият комитет, по този начин представителството ще се състои от седем (7) души.
2. Делегатите на Смесеното представителство ще се избират от комитетите, те са пълноправни и ще получават по 30 л. т. месечно възнаграждение.
Смесеното представителство ще има един секретар, владеющ турски и френски език, и ще получава 12 л. т. месечно възнаграждение, също ще бъде назначен един писар с 8 л. т. месечно възнаграждение. Представителство ще разполага с двама слуги, които ще получават по 4 т. л. месечно възнаграждение. Освен това представителството ще разполага с допълнителни средства за издръжка на помещение, отопление, осветление и пр., които ще бъдат 8 л. месечно - изобщо, бюджетът за всеки месец на представителството засега ще възлиза на 190 л. т. Тая сума ще се внася на представителството поравно от Турския и Бълг[арския] комитети.
Ако се явят непредвидени нужди, за тяхното посрещане гореказаните комитети ще отпуснат съответните суми.
Вънкашно и вътрешно устройство на разните макед[онски] комитети
3. Различните макед[онски] комитети ще имат по един вънкашен център и по няколко клонове, подчинени на тоя център.
а. Вънкашният център на Турския комитет ще бъде Гюмюрджина, той ще има клонове в Скеча, Неврокоп, Петрич и Струмица. В четирите последни места клоновете ще бъдат смесени от бълг[ари] и турци.
б. Вънкашният център на Бълг[арския] комитет ще бъде София; той ще има клонове в Струмица, Горна Джумая и Кюстендил. Струмишкият клон ще бъде смесен.
в. Арнаутският комитет ще има два вънкашни центъра: единият в Елбасан, а другият в Мат. Елбасанският ще бъде смесен от албанци, турци и българи, а Матският ще бъде съставен само от албанци.
г. Влашкият комитет ще има за център Корча. Този комитет ще се състои от власи, албанци и българи.
4. Всеки комитет ще има собствено специално устройство в зоната, която му е определена да действува. Всеки комитет ще има отделни правилници за вътрешно устройство. Във всеки казалийски център трябва да се организира по един комитет и във всяка каза трябва да има най-малко по една чета. В смесените кази от турци, българи, албанци и власи ще има по една чета от всяка националност. Всичките чети ще бъдат подчинени на казалийския комитет. Четата ще се състои от 6 до 15 души.
Ако се породят недоразумения между четите в една каза, те ще бъдат разглеждани в казалийския комитет. Когато една чета не е доволна от решението на вътрешни комитети, ще се обърне към външния център, който ще отнесе въпроса за окончателно решение на представителството в Ц[ари]град.
Всеки казалийски комитет е задължен да сформирува милиция във всички села от неговия район. Оръжието на милицията се доставя поотделно от вътрешните комитети на всяка националност. А пък оръжието на албанците и власите ще се набави поравно от страна на българския и турския комитети чрез външното смесено представителство в Ц[ари]град.
Всички македонци, без разлика на вяра и народност, които ще бъдат в услуга на гръцкото и сръбското правителства и така биха пречили на високо патриотичното начинание на вътрешните организации, след като бъдат съдени от комитетските съдилища на нацията, към която принадлежат, решението, което ще се вземе, веднага ще се изпълни от комитета, където пребивава осъденото лице. Ако делото е от такъв характер, щото да не търпи отлагане, местният комитет може веднага да реши и изпълни решението, като се задължава да изпрати убедителни аргументи до комитета на националността, към която наказаното лице принадлежи. Обаче тая процедура се употребява само за случаи от смъртно наказание. Обикновените дела ще се разглеждат от местните казалийски комитети, в чийто район са извършени.
Границите на Македония и зоната на действие на всяка националност в Македония
5. Границите на Македония, за автономията на която се работи, са посочени в приложения тук под нумер първи кроки3, след като бъдат представени на одобрение и утвърждение от страна на Турския и Българския комитети.
Зоната на действие на разните Македонски комитети е посочена в приложения към настоящия протокол под нумер втори кроки. Макар зоната на дейност, предоставена на Албан[ския] комитет, организиран в Мат и да не влиза в пределите на Македония, но понеже целта на Албан[ския] комитет е да присъедини казаната зона, която понастоящем се намира под сръбско владение, към територията на независима Албания и понеже тая цел се схожда с общата дейност на Турския и Бълг[арския] комитети, за това в настоящия протокол стана дума за тях (албанците) и тяхната зона е посочена в поменатите вече кроки.
6. Старите казалийски комитети, които са съществували преди съставянето на новата организация, ще минат под управлението на вътрешния национ[ален] комитет, който е натоварен да организува тоя район. Старият състав на управ[ителното] тяло или ще остане както е заварен, или ще се избере на ново. Четите на казаните комитети ще минат под управлението на казалийските центрове, например, според тоя принцип шефовете на турските чети, както и лицата, които са организирали или ще организират турски казалийски центрове, например, според тоя принцип шефовете на турските чети, както и лицата, които са организирали или ще организират турски казалийски комитети в българската зона, ще бъдат обадени (съобщени) на Българския комитет. Освен това Турския комитет ще даде заповед, щото горните лица да се подчиняват занапред на разпоредбите на Бълг[арския] комитет и да действуват съгласно тези разпоредби. Също нещо ще направят и бълг[арските] комитети. Разните комитети се задължават взаимно да си помагат било във време на организирането, било след това.
Средства за постигане целта
7. Средствата, които Вънкашното смесено представ[ителство] ще употреби за извоюване автономията на Македония, са два вида: легални и нелегални.
Легални средства
а) Доставяне на бързи и верни сведения относително жестокостите, извършени от гръцката и сръбската власти в Македония, които ще се публикуват чрез разни вестници и брошури, за да се спечели общественото мнение. За тази цел външното представителство ще нареди специално разузнавателно бюро. Всички сведения, доставени чрез рапорти от вътрешните организации, получени от специални кореспонденти, назначени от представителството по разни места в Македония, а също така новини, черпени от консулски източници, ще бъдат класирани и в случай на нужда публикувани.
Представителството няма да скъпи средствата си и всичко ще жертвува за спечелване на общественото европейско мнение в полза на автономията на Македония. То ще си служи с всички средства, за да спечели най-важните европейски вестници, да добие симпатиите на важните европейски организации, като Лондонския балкански комитет, прочутите оратори по своите хуманитарни идеи и да ги спечели да действуват в полза на каузата, като дават конферанси, писват статии и указват морално влияние на обществото. Сумите за тази цел ще се изразходват по равно от Турския и Бълг[арския] комитети.
б) Да се пропагандира чрез легални средства между турското, бълг[арското], арнаутското и влашкото населения в Македония за добиване на пълна религиозна и училищна автономия и общинско национално самоуправление.
Нелегални средства
а) Противопоставяне с всички разрушителни средства срещу жестокостите, извършени от тях върху макед[онското] население от страна на гръцките и сръб[ски] власти.
б) Унищожаване слабите гръцки и сърб[ски] войскови отделения.
в) Извършване на атентати по мостове, железници, тунели и пр.
г) Разрушаване на банки, правителствени домове, казарми и др. обществени и държавни заведения.
д) Повдигане на частични или общо повсеместно въстание.
Времето за прилагане на тези незаконни средства ще се определи от Смесеното представителство в Ц[ари]град, след като консултира вътрешните революционни организации на разните националности. Щом се вземе решение за действуване, веднага ще се съобщи на надлежните комитети.
Форма на автономията
Автономията на Македония има за основа принципа на националностите. Принципът на пропорционалността ще бъде запазен във всички видове избори. Правата на националностите ще бъдат гарантирани във всички административни и обществени организации. Религиозната свобода изцяло е гарантирана. Автономията ще бъде под протекцията на европейските Велики сили.
8. Турският и Бълг[арският] комитети се задължават да подпечатат настоящия протокол с официалния печат на комитетите и да го повърнат, като го поверят на лицата, които ще бъдат изпратени за делегати в Смесеното представителство в Ц[ари]град най-късно 15 дена от датата на подписването и разменяването на тоя протокол между делегатите.
Всеки комитет ще запази по един екземпляр от оригинала на настоящия протокол, след като се подпечата и потвърди от двете страни.
9. Комитетите, които са приели указаните условия в настоящия протокол, задължават се да довършат организирането в Македония всеки съобразно своя правилник най-късно след 5 месеца от деня на образуването на Смесеното представителство в Ц[ари]град.
В края на поменатия срок ще се съобщи и писмено ще се докладва на представителството от страна на комитетите, че вътрешното организиране е довършено и във всяка кааза какъв е броят на четите и от по колко души са съставени, и с каква милиция по разните села в каазата се разполага, и колко оръжие е било доставено.
Потвърждава се и подписва се настоящият протокол, който се състои от 5 страници и 9 члена.
Представители на Тур[ския] комитет: 
Бекир Фикри,
Мехмед Али
Представители на Бълг[арския] комитет:
[Ал. Протогеров]
ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а.е. 11, л. 1-6. Чернова. Ръкопис.

№ 10

СЪГЛАШЕНИЕ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ ОТ ТРАКИЯ

Сключено в Одрин на 2/15 ноември 1913 година.



Делегатите на Българското Правителство, от една страна, и делегатите на Турското Правителство - от друга, за да третират въпроса за бежанците от Тракия, след като си съобщиха пълномощията, намерени в изправност, съгласиха се върху следното:
Чл. 1. Българските селяни от Лозенградския и Одринския санджаци да се настанят в изпразнените мюсюлмански села, находящи се в отстъпената на България територия от Тракия, тъй като българските села от тези два санджака са заети от мюсюлманските бежанци, дошли от помената територия.
Чл. 2. Уговорено е, че правата на собственост ще бъдат строго зачитани от едната и другата страна. Вследствие на това, веднага след настаняването на селяните, Комисията ще пристъпи към оценката на селата и определяне на обезщетението, ако се появи разлика при тази оценка. Разменяването ще става по цели села. Ще се състави списък на разменените села.
Чл. 3. Българите, отомански поданици, от селата на Родосткия и Галиполския санджаци могат свободно да се върнат в селата си. Понеже селата: Хеделий, Теслим, Ейля-Гюню, Лизгар, Кадъ-Кьой и Кадъ-Дьондьорме са заети от мюсюлмански бежанци, с тях ще се постъпи съгласно предидущия член от настоящето Съглашение. Българите, живущи в градовете в Тракия, могат свободно да се върнат в градовете си. В Одринския и Лозенградския санджаци понастоящем се считат за градове: Одрин, Лозенград, Бунар-Хисар, Узун-Кюпрю, Димотика, Баба-Ески и Люле-Бургаз. Понеже къщите на българите в Лозенград и Бунар-Хисар са понастоящем заети от мюсюлмански семейства от същите градове, чиито къщи са съвършено разрушени, и пред вид материалната невъзможност да се намерят за тези семейства други жилища, уговорено е, че българите - бежанци от тия градове, ще се завърнат в огнищата си три месеца след одобрението от респективните Правителства на настоящето Съглашение, тъй като този срок е абсолютно необходим за настаняването на поменатите мюсюлмански семейства.
Съставен в два екземпляра, в Одрин, на 2/15 ноември 1913 г.
(Следват подписите)

Приложение към член първи

Уговорено е, че Императорското Отоманско Правителство ще достави превозни средства на бежанците - българи - на ония от тях, които биха имали нужда - за преминаването им през турска територия до селата, които ще им бъдат определени от Комисията в земите отстъпени на България и отстоящи най-много на 20 клм. от границата.
Съставен в два екземпляра, в Одрин, на 2/15 ноември 1913 г.
(Следват подписите)

Приложение към член 4

Уговорено е, че след изтичането на установения тримесечен срок, българите жители на Лозенград и Бунар-Хисар могат безпрепятствено да се върнат в своите огнища. Връщанието ще става по 15 семейства на ден и след като се предизвестят три дена по-рано административните власти в Лозенград за деня на тръгването.
Съставен в два екземпляра, в Одрин, на 2/15 ноември 1913 г.
(Следват подписите)
Публ. в Принос към дипломатическата история на България, с. 69-70. (Това Съглашение не е внасяно за одобрение от Народното Събрание, нито е облечено с ратификация, следов. не е получило силата на Междудържавен Акт. При все това от турска страна се поддържа противното.)

№ 11

Протокол от заседание на Турския комитет и Вътрешната организация за конституирането на Смесеното (общото) представителство от делегати на двете организации и за взето решение за събиране на информация по дипломатически път, от населението и от пресата за сръбските и гръцки злодеяния на българското и турското население в Македония

Цариград, 4 ноември 1913 г.

Протокол

Днес 4-и ноември 1913 г. в гр. Стамбул се събраха делегатите на Турския комитет д-р Назим и Атиф и на Българ[ския] комитет А. Протогеров и [...]  и решиха:
1. Съгласно проект 8-и от заключителния протокол от 17-и октомври т. г. Българският и Турският комитет са утвърдили и приели тоя протокол заедно с анексираните към него две карти и са ги подпечатали. Тези протоколи с приложенията си размениха комитетите.
2. Днес се конституира la delegation entecien des comites macedoniens (представителството), състоящо се от поменатите по-горе 4 делегати.
3. [...]
* * *
1) Да се изпратят специал[ни] кореспон[денти] (засега само турски) легални за събиране на сведения: Солун, Кавала, Драма, Серес, Лерин, Янина, Кълкъш, Янина, Костур... също и консулите. Да се пратат кореспон[денти] в Австр[ийските] консулства в Скопие, Битоля, Белград, Прищина и пр. Да се приучи населен[ието] всеки пазар да дава всички сведeния, като най-добре тия свед[ения] се събират от някои ходжи в джамиите. Желателно е да се направи анкета какво е направено от подписв[ането] на мира досега; какво е направено след Албан[ското] въст[ание] - всички турци са изклани и всички села изгорени от сърбите.
Да се уреди едно бюро и във Виена, за да се събира сведен[ия] от Австр[ийското] външно минис[терство]. Ако може да се наемат за тази работа и чужди поданици-работ[ници] по железниците (чуждите компании, по пристанищата и пр.) Каквито сведения се събират във Външното м[инистер]ство, да се дават на разузнават[елното] бюро. Да се дадат формуляри: за убити, бити, ограбени, за отнети имоти, за беззакония. Тук тези работи да се възложат на един интелигент[ен] човек, преимуществено журналист или ГЩ-оф[ицер], който да систематизира сведенията. За тая работа добър е и Панчо Дорев, който знае тур[ски], гръц[ки], френ[ски] и немски. Да се назначат лица, които да следят чуждата преса: гръцки, сръбски, румънски и черногор[ски], австр[ийски], френ[ски], италиян[ски], нем[ски] и рус[ки] вестници, албан[ски] кореспон[денции] и списания по източния въпрос. Тези вестници да ги абонира Външното м[инистер]ство и да се получават в разуз[навателното] бюро. Да има една стая в легац[ията] за разузнават[елното] бюро. Френ[ските] вест[ници] да прочита д-р Назим, секр[етар], нем[ските] Панчо; гръц[ките] спец[иални] лица, сръб[ските], рус[ките] и черногор[ските] българ[ските] делегати. Всичко писано по Мак[едония], Албан[ия], да се правят отрезки и един да ги свежда и докладва на делегацията. Също да се докладват и събран[ите] сведения.
Също да се помоли и Вън[шното] м[инистер]ство в София всички събрани сведения от своите консули да ги изпраща на Вън[шното] м[инистер]ство в Цар[иград] откъдето и ще се вземат.
Също да вика и един кореспондент в Албания.
Да се назначат на разни места като кореспон[денти] на Отоман[ската] агенция.
Томата добре е да завежда тая работа, като се назначи за съветник в Ц[ариград].
ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а.е. 40, л. 102. Чернова. Ръкопис.

№ 12

Правилник на ВМРО, съставен от полк. Ал. Протогеров

Б. м., [1914 г.]

Правилник за Вътрешната Македонска Революционна Организация

Цел
Чл. 1. Целта на организацията е автономията на Македония, като се гарантират всички права на всички националности.
Средства за достигане целта
Чл. 2. Организацията ще се бори с всички легални и нелегални средства, за да се извоюва автономията на Македония.
Легални средства са: да се бори населението с властта и господствуващата нация с всички законни средства, за да се извоюва религиозни, училищни и общински права; всички убийства, кражби, побои и изобщо и всички потисничества на властта и господствующата нация да се събират с всички подробности и да се дават в европейската преса, за да се види, че властта е чужда за населението. За това го потиска; от страна на населението да се дават периодически мемоари.
Нелегални средства: за борба срещу потисническата власт и господствующата нация населението ще се бори с нелегални средства, за да разбере общественото мнение в Европа, че населението не може да се помира с чуждата нему власт и че мир не може да има на Балканите, докато не се даде автономия на Македония. Тия незаконни средства са: срещу потисничеството да се отплаща, като се убиват виновните потисници, като се изгарят правител[ствените] здания, като са правят атентати срещу железници, мостове, обществени здания, личности и пр.; като се правят частични и общи въстания.
Чл. 3. Централният комитет ще определя кога да се употребят нелегалните средства.
НБКМ БИА, ф. 189, а.е. 7, л. 11-12. Оригинал. Ръкопис. Публ. във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.). Документи на…, с. 1076-1077.

№ 13

Договор за съюз и приятелство между България и Османската империя

София, 6 август 1914 г.



Между Негово Превъзходителство Мехмед Таалат Бей, министър на вътрешните работи на Отоманската империя, действуващ от името на Негово Императорско Величество Султана, и Негово Превъзходителство господин В. Радославов, председател на Министерския съвет в България, действуващ от името на Негово Величество Царя на българите, се уговори следующето:
Член 1. Отоманската империя и Царство България си обещават мир и приятелство.
Двете държави се задължават да респектират териториите си.
Член 2. В случай, когато една от договарящите страни би била нападната от една или повече балкански държави, другата контрактующа страна по искането на своя съюзник трябва да обяви война на нападателя или нападателите и да атакува веднага с разполагаемите си военни сили нападателя или нападателите.
Член 3. Договарящите страни се задължават да не предприемат никаква въоръжена акция против една или повече балкански държави, без предварително споразумение.
В случай когато една от страните бъде принудена да обяви война на някоя балканска държава, без да вземе предварително мнение на своя съюзник или без да получи съгласието му, този последният (съюзник), ако не иска да сътрудничи военно, трябва да пази благосклонен неутралитет.
Член 4. Всяко военно сътрудничество на договарящите страни ще бъде уредено от специална конвенция, която ще обхваща също така условията, при които войските на едната страна биха могли да преминат през територията на другата страна.
Член 5. България заявява, че постановлението на настоящия договор относно встъпването й в нападателна военна акция в съгласие с Турция не може да влезе в сила, преди България да получи достатъчна гаранция от Румъния било чрез едно трайно споразумение между Турция, Румъния и България, било чрез едно специално съглашение между Румъния и България върху базата на неутралността.
Член 6. Мобилизацията на българската армия ще се извърши в избрания от българското правителство момент. Последното ще предупреди императорското отоманско правителство за това, ще му съобщи деня, когато то (българското правителство) ще заповяда военните операции.
Член 7. Срокът на настоящата конвенция е до окончателната ликвидация на сегашната Европейска война и демобилизация на армиите.
Обаче тя може да продължава да бъде в сила в продължение на пет години, ако не бъде денонсирана от някоя от страните три месеца след демобилизирането на турските и българските войски.
Съществуването и съдържанието на настоящия договор ще бъдат запазени в най-голяма тайна.
В удостоверение на което респективните пълномощници скрепиха настоящия акт с подписите и печатите си.
Направен е в двоен екземпляр в София на 6/19 август 1914 г.
ЦВА, ф. 233, оп. 1, а. е. 357, л. 153. Препис. Ръкопис. Публ. В Българо-турски военни отношения през Първата световна война (1914-1918). Сборник документи. София, 2004, с. 26-27. (Този договор за съюз и приятелство между България и Османската империя е подписан след сключването на тайното Германо-турско споразумение за съюз на 2 август 1914 г. и след сключването на Германо-турското съглашение за съюз, сключено в Цариград на 6 август 1914 г.)

№ 14

КОНВЕНЦИЯ ПО РЕКТИФИКАЦИЯТА НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА

Подписана в София на 24 август (6 септември) 1915 година.

Н. В. Царят на Българите и Н. В. Отоман. Император, въодушевени от желанието да стегнат още повече приятелските връзки, които съединяват Българското Царство и Отоманската Империя, решиха да пристъпят към една ректификация на българо-турската граница и назначиха за това като свои пълномощници: ...които се съгласиха върху следното:
Чл. 1. Отоманската Империя е съгласна да поправи настоящата граница по следующия начин: Начиная от Константиново (Татар-Кьой), българо-турската граница ще следва десния бряг (талвега) на р. Тунджа до селото Чефли-Кьоск; от тази точка тя върви по хребета между Фикел и р. Тунджа до върха на кота 130; от там тя възвива на запад, по права линия, минавайки под Хаджи-Кьой и р. Сукун и достига до върха на кота 253; като оставя Паша-Махале и Юскюдар на България, тя върви по талвега между хребета на Дуванджа и тоя на Юскюдар, оставяйки Дуванджа на Турция до една точкаq отстояща 2 километра от левия бряг на Марица. От тази точка до буквата К. на името Карагач, границата ще бъде начертана от делимитационната комисия съгласно споменатите в чл. 2 принципи, на 1 1/2 до 2 километра максимум северно от левия бряг на Марица. От буквата К. на името Карагач - местност, която се дава на България - границата пресича на половина шосето от Карагач до Одрин, следва по права линия до буквата С. от името Демир-Дес, от там преминава отново р. Марица и достига до левия бряг на тази река. От тази точка границата ще върви по левия бряг на реката на едно разстояние максимум два километра източно от същия ляв бряг, и ще достигне до морето. Тя ще бъде начертана от делимитационната комисия съгласно споменатите в чл. 2 принципи. За прилагане на горното ще служи картата на Австрийския Генерален Щаб 1/200.000.
Чл. 2. Предвидената в предшествующия член делимитационна комисия ще се състои от трима военни членове - един германец, един австро-унгарец и третия шведец - които могат да си присъединят, ако стане нужда, нужното число картографи. В своята делимитационна работа тази комисия ще се ръководи от топографическите и икономическите съображения на терена, и ще начертае границата от буква С. на името Демир-Дес до устието на р. Марица, на едно разстояние 2 клм. максимум източно от левия бряг на реката, като остави Енос на Турция. Тя ще започне да работи най-късно 15 дена след подписването на настоящия договор и ще завърши своята работа колкото е възможно по-скоро.
Чл. 3. Императорското Отоманско Правителство ще има право да си служи по най-либерален начин с железопътната линия между Одрин и Кулели-Бургаз за цели 5 години, под условие обаче да се съобразява с техническите правилници, които са в сила по българските железници.
Чл. 4. Царското Българско Правителство поема правата и задълженията на Императорското Правителство, срещу компанията на Ориенталските железници, за отстъпената на България част от линията, намираща се в частта от територията, която ще се отстъпи.
Чл. 5. До поправянето течението (корекцията) на Марица посредством постройката на един канал в своя собствена територия, между двете точки К. и С. от имената Карагач и Демир-Дес, Българското Правителство ще има правото да си служи с р. Марица между тия две точки, без да се подчинява на каквито и да било ограничения или такси. Отоманските поданици ще се ползуват със същите права като българските, що се отнася до пътуването по р. Марица, и ще бъдат третирани на равна нога с тези последните относително разноските по преноса на стоките и цените за пренасяне пътниците.
Чл. 6. Населенията на териториите, които ще се отстъпят, ще се ползуват със същите ония права и ще бъдат подложени на същите ония задължения, предвидени в конвенциите, договорите и спогодбите, които са понастоящем в сила между двете страни. Отоманските поданици ще продължават да се ползуват с всичките си права върху техните градски и селски имения, които биха останали отвъд граничната линия поради посочената в чл. 1 ректификация.
Чл. 7. Настоящата конвенция ще влезе в сила в самия ден на размяната на ратификациите, която ще се състои в София, осем дена след подписването й от пълномощниците.
(п)Д-р В. Радославов
(п) Фетхи-Бей

Обяснителни бележки
Приложени към турско-българската конвенция от 24 август 1915 (ст. ст.)

При подписването на договора било е уговорено следното:
1) Изпразването на отстъпената територия от отоманските власти и вземането й във владение от българските власти ще започне от 28 септември (ст. ст.) и ще се завърши постепенно с определянето граничните пунктове от делимитационната комисия. Съща така ще стане и с настаняването на граничните постове. Двете финансови администрации ще се споразумеят по настаняването нужното число погранични митници, които ще бъдат готови за работа на 28 септември (ст. ст.)
2) Що се отнася до изпълнението на договора, една българска депутация ще се срещне с една турска депутация в Димотика, на 8 септември (ст. ст.) в 12 часа по обед, за да състави протокола по вземането във владение отстъпените територии. Тази комисия ще се състои от Одринския Валия и Коменданта на Димотика, от една страна, от Старо-Загорския Окръжен Управител и Коменданта на Дедеагачкия гарнизон, от друга страна.
3) Начиная от 23 септември (ст. ст.) службата по железниците ще се изпълнява от държавните чиновници при Дирекцията на българските железници.
4) Уговорено, че през споменатия срок Императорското Отоманско Правителство ще има право да пренася по железопътната линия, която ще се отстъпи, било в мирно време, било във военно време: новобранци, войски, оръжие, муниции, съестни продукти и пр., без всякакво ограничение или  контрол от страна на Българското Правителство.
5) Уговорено е също, че през петгодишния срок, преносните разноски по отстъпената част на железопътната линия не ще бъдат по-големи за стоките от турско произхождение, отколкото за ония от българското произхождение.
6) Разходите на делимитационната комисия ще се понесат на половина от двете заинтересувани Правителства.
Съставен в двоен екземпляр в София, на 24 август 1915 год.
(п) Д-р Радославов.
(п) Фетхи-Бей
Публ. в Принос към дипломатическата история на България, с. 74 -76.

№ 15

Проектопротокол за споразумение между ВМРО и Турския македонски комитет за съвместни действия на двете организации в Македония и за създаване на автономна държава от Македония, съставен от ВМРО

Градище, Македония, април [1921 г.]

Протокол
Подписаните […] от страна на македонските турци (мохамедани), и [...] от страна на македонските българи, като взехме пред вид:
1) Че турците и българите в Македония еднакво страдат от политическия гнет на Сърбия и Гърция и са застрашени с постепенно унищожение, ако Македония остане дълго време под владичеството на поменатите две държави;
2) Че българите и турците съставляват 80% от населението в Македония и че следователно от тях зависи бъдащата съдба на Македония
решихме
българи и турци да водят задружно борба за освобождението на Македония при следната, приета и от двете страни, база.
I. Цел
Да се образува от Македония автономна държава, независима от другите балкански държави (с обновените граници).
Конституцията на освободена Македония се изработва от Учредително събрание, съставено от представители на народа по 1 на 10 000 души, като изборите се провеждат с общо, равно, тайно и пряко гласуване и като всяка народност бъде представена съразмерно със своята численост.
Правителството на Македония - нейните министри - да изхожда от Обикновено народно събрание, състояще се от представители по 1 на всеки 20 000 души, избирани по същата избирателна система, по която и тези на Учредителното народно събрание.
Административните чиновници - окр[ъжни] управители, окол[ийски] началници и полицейски чиновници - да бъдат назначавани от македонското правителство и да изхождат из средата на населението, като се спазва пропорцията на народностите.
Кметовете, окръжните и общинските съветници да са местни хора, избирани чрез общо, равно, тайно и пряко гласоподаване, като всяка народност е представена съразмерно своята численост.
Правораздаването да се устрои така, щото да бъдат съблюдавани религиозните обичаи и традиции.
Образованието всяка народност ще получава на своя език, като средствата за училищата се разпределят съразмерно числеността на всяка народност.
(Землевладение)
Средства
За постигане на горната цел българите и турците, респективно мюсюлманите, се организират за революционна борба, която ще водят съвместно и солидарно.
Водителите на македонските турци вземат грижата да организират турското население, като изпращат за целта нужното число агитатори в македонските околии. Подборът на лицата агитатори става - за турците, от техните водители, за българите от Централния комитет на Вътрешната организация, като най-компетентни върху честността и способностите на своите хора.
Революционните действия се проявяват в единични акции на разни места или във въоръжено народно въстание според подготовката на населението в Македония, международното положение и вътрешното състояние на Гърция и Сърбия. За това е нужно единодушното решение на редовно упълномощените лица и от двете страни.
Революционните организации се представляват в странство от задгранично представителство, в което участвуват по едно лице и от двете народности.
Връзката между отделните комитети ще се определи и установи допълнително, след като водителите на македонските турци образуват своите местни, околийски и окръжни комитети.
Предварителна мерка
Водителите на македонските турци отправят тайни позиви до своите сънародници в Македония, с които ги подканят да живеят като братя и да си помагат в революционната и легалната борба против гръцкото и сръбското владичество. Същото ще стори и Централният комитет на Вътрешната организация за българското население в Македония. Подобни наставления дават и на населенията и агитаторите от двете народности.
Приложение I-во
Успоредно с подготовката на революционната борба българите и турците в Македония ще използуват и всички легални средства за подобрение на своето положение в Гърция и Сърбия. За тази цел те действуват заедно в изборите за народни представители, за окръжни и общински съветници, като всяка народност бъде представена приблизително според своята численост в общите избирателни листи. За тази цел своевременно се дават инструкции на едната и другата народност.
Турците се задължават да въздействуват на своите представители в скупщината, както и на босненските депутати мюсюлмани, да подкрепят онези югославянски партии, които са за федеративно устройство на Югославия и за даване автономия на отделните области, каквито са Славония, Хърватско, Далмация, Босна, Черна гора, Новопазарския санджак, Македония. Изобщо да бъдат опозиция на шовинистичните Радикална и Демократическа партии, които преследват постепенното затриване на турския (респ. мюсюлманския) и българския елементи в Македония и Санджак, както и икономическото и културно сломяване на мюсюлманите в Босна.
Подписали: […]
[Допълнения:]
„Шар, Дрин-Дебър, Охридско езеро, Грамос, Бистрица, Места, старата граница на Сърбия и България.
* * *
Землевладението ще се разреши от Учред[ителното] събрание.
* * *
Общ печат и знаме.” [3 скици на евентуалния проект за знаме].
ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а. е. 56, л. 8-15. Чернова. Ръкопис.

№ 16

Протокол от заседание на представители на македонските турци и представители на македонските българи за постигане на споразумение между ВМРО и Турския македонски комитет за съвместни действия на двете организации в Македония и за създаване на автономна държава от Македония

Б. м., Б. д.

Подписаните Джевад Бей от Скопие, от страна на македонските турци, и [...], от страна на македонските българи, като взехме предвид
1) Че турците и българите в Македония еднакво страдат от политическия гнет на Сърбия и Гърция и са застрашени с постепенно унищожение, ако Македония остане дълго време под владичеството на поменатите две държави;
2) Че българите и турците съставляват 80% от населението в Македония и че следователно от тях главно зависи бъдещата съдба на Македония,
Решиха българи и турци да водят задружно борба за освобождението на Македония при следната, приета и от двете страни, база.
I. Цел
Да се образува от Македония автономна държава, независима от другите балкански държави. (Границите на Македония да се определят от долината на р. Места на изток.)
Конституцията на освободена Македония се изработва от Учредително събрание, съставено от представители на народа по 1 на 10 000 души, като изборите се произвеждат с общо, равно, тайно и пряко гласоподаване и като всяка народност бъде представена съразмерно със своята численост.
Правителството на Македония - нейните министри - да изхожда от Народното събрание, състояще се от представители по 1 на всеки 20 000 души, избирани по същата избирателна система, по която и тези в Учредителното събрание.
Административните чиновници - окр[ъжни] управители, окол[ийски] началници и полицейски чиновници - да бъдат назначавани от македонското правителство и да изхождат из средите на населението, като се спазва пропорцията на народностите.
Кметовете, окръжните и общинските съветници да са местни хора, избирани чрез общо, равно, тайно и пряко гласоподаване, като всяка народност е представена съразмерно своята численост.
Правораздаването да се устрои така, щото да бъдат съблюдавани обичаите и традициите на отделните религии.
Образованието всяка народност ще получава на своя език, като средствата за училищата се разпределят съразмерно числеността на всяка народност.
II. Средства
За постигане горната цел българите и турците, респективно мюсюлманите, се организират за революционна борба, която ще водят съвместно и солидарно.
Отделните местни комитети се сношават чрез един или двама свои членове, а общите директиви, както за подготовката на борбата, така и за ръководене на последната, се дават от Централния комитет, съставен от лица от двете народности.
Революционните действия се проявяват в атентати или въоръжено народно въстание според подготовката на населението в Македония, международното положение и вътрешното състояние на Гърция и Сърбия. За това е нужно единодушното решение на Централния комитет.
Революционната организация се представлява в странство от Задгранично представителство, в което участвуват по едно лице и от двете народности.
III. Предварителни мерки
Централният комитет отправя тайни позиви до българите и турците в Македония, с които се подканят да живеят като братя и да си помагат в революционната и легалната борба против гръцкото и сръбското владичество.
Изпращат се агитатори турци за турското население и българи за българското, които да го организират за борбата. За извършеното те докладват на Централния комитет.
Подборът на лицата агитатори става - за турците от техните членове в Централния комитет, а за българите - от българите членове в същия, като най-компетентни върху честността и способността на своите хора.
Приложение първо
Успоредно с подготовката на революционната борба българите и турците в Македония ще използуват и всички законни средства за подобрение на своето положение в Гърция и Сърбия. За тая цел те действуват заедно с изборите за народни представители, за окръжни и общински съветници, като всяка народност бъде представена приблизително според своята численост в общите избирателни листи. За тая цел своевременно се дават инструкции на едната и другата народности.
Турците се задължават да въздействуват на сегашните свои представители във Великата скупщина, както и на босненските депутати мюсюлмани, да подкрепят онези югославянски партии, които са за федеративно устройство на Югославия и за даване автономия на отделните области, каквито са Словения, Хърватско, Далмация, Босна, Черна гора, Новопазарския санджак (Стара Сърбия), Македония. Изобщо да бъдат опозиция на шовинистичните Радикална и Демократическа парии, които преследват постепенното затриване на турския (респ. мюсюлманския) и българския елементи в Македония и Санджака, както и за икономическото и културно сломяване на мюсюлманите в Босна.
Приложение второ
Граници на Македония

Шар планина, Скопската Черна гора, вододелната височина на Вардар и Морава в Прешовско, Осоговската и Рулската планини (до върха Мусала), Родопите до р. Места над с. Бук, р. Места до устието й, Бяло море до устието на р. Бистрица, р. Бистрица до изворите й, право на запад до изворите на р. Девол, албанските планини западно от Охридското езеро и от Дебър до Шарската верига.
[допълнителни бележки]:
1) Нищо не се казва за границите на Македония.
2) Нищо не се казва […]
3) Да се спомене, че Революц[ионната] организ[ация], освен революц[ионна] нелегална борба води и легална борба чрез свои органи легални, като се организира населението за тая цел.
ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а. е. 56, л. 16-17. Копие. Машинопис.

№ 17

Информация от представителя на ВМРО за преговорите с представителя на македонските турци Джевад Абаз Бей за споразумение между ВМРО и Турския македонски комитет за съвместни действия на двете организации в Македония и за създаване на автономна държава от Македония

Б. м., 31 април 1921 г.

Снощи след 9 часа стана срещата между Джевад и нас и разговорът по въпроса за програмата се продължи до около 11 часа. Разискванията се развиха при една извънредно блага атмосфера по следния ред.
Направи се едно повторение на разискванията в последната среща и се пристъпи към по-нататъшно обсъждане на средствата, след като се изказа и от двете съгласие върху целта. Написаният наш проект служеше за основа на тия разисквания. Той се прочете изцяло, преведе се и като се одобри от Джевада по принцип, направиха се в него следните допълнения:
1. Понеже в Македония, освен турци, има и албанци, за да не се накърни с нещо народното честолюбие на последните, Джевад предложи и ние приехме думата турци навсякъде да се замени с думата мохамедани.
2. Джевад поиска да се определят границите на бъдещата независима Македония, без да посочи основата, по която това определяне трябва да стане. Като приехме принципа, ние поставихме следните основи, съвременната история, географията, стопанските нужди и волята на населението. Въз основа на това по наше предложение той се съгласи да се приемат следните граници: (Шар, р. Велика, Дрин, Охридското езеро, Костурското езеро, Грамос и Бистрица, морето, Места и старите граници на Б[ългария] и С[ърбия]. За точното и окончателно определяне на границите ние си запазихме правото да се изкажем при окончателния текст на протокола.) Виж границите в протокола.
3. За да не се изплашат мохамеданите земевладелци за тяхната съдба поради едно възможно отчуждение на техните имоти в бъдеща Македония по революционен начин, Джевад предложи и ние приехме да се тури в протокола особен член, в който да се каже, че аграрният въпрос ще се разреши и от Учредителното събрание.
4. Стана също дума за общия печат и общото знаме. Печатът според Джевада трябва да бъде на български и турски, за да може и двете народности да се отнасят с доверие към документите, които ще се отправят от общия комитет до тях в бъдеще.
Цветовете на знамето според него трябва да представлява една смес от турско-българското знаме, с едно заимствуване от американското на звездите, които засега ще бъдат само две в знак на двете съюзени народности, като в бъдеще звездите ще се увеличават според числото на присъединилите се народности.
Върху знамето и върху печата остана да се изкажем по-после - може би, в срещата ни в предстоящия понеделник, ако дотогава добием наставления.
На края стана дума за подписването на протокола. Ние му изказахме нашите съображения, поради които не бихме желали протоколът да се подписва. Тия съображения са: 1. нашият интерес и нашето желание да вървим в тоя път заедно с тях, толкова повече защото връщане няма, а тяхното съучастие е за нас полезно; 2. безопасността на България, която ние всячески трябва да щадим като наша точка на опора срещу обвиненията на Съглашението поради някоя възможна индискреция; 3. безопасността на лицата, които биха подписали и с това биха се изложили пред тукашното правителство. Джевад оценява нашите възражения и се съгласява с тях. Обаче, все пак иска му се да има подписа на някого от нелегалните водители, които е известно, не се намират в Македония, като напр. на Тодора [Александров], за да не би Мустафа [Кемал Паша] да не повярва толкова в сериозността на свършената работа, когато би му се изпратил един неподписан протокол. След нашите възражения на последното въпросът остана за следната среща. Ние мислим, че подписването може да се отклони окончателно, защото те нямат свой нелегален член, който да подпише от тяхна страна.
Идущата среща, както се каза, е за понеделник.
[Добавено допълнително]: Едновременно праща се 1 екземпл[яр] и на Невенка. М. Ставр[идис]. („Невенка” е един от псевдонимите на Т. Александров, а „М. Ставридис” е вероятен псевдоним на Кирил Пърличев.)]
ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а. е. 56, л. 1. Оригинал. Машинопис и ръкопис.

№ 18

Становище на член на ЦК на ВМРО по преговорите, водени между ВМРО и представители на македонските турци за постигане на споразумение за съвместни действия на двете организации в Македония

Б. м., след 31 април 1921 г.

Тодор Александров

От последната ти среща с Джевад намирам се под впечатлението на тежки мисли относително бъдащите последствия от съвместната наша дейност с турците в Европа. Моят страх се върти около едно възможно разделяне на България, което съседите ни може да предприемат, възползувани от вълненията у тях на нашите сънародници и на турците, но може би повече предизвикани от последните.
Изхождайки от основната мисъл, че съществуването на България представлява основния камък, около който ще се гради бъдещото наше народно единство, аз виждам следните три възможни алтернативи за отношения със съседите ни: 1. сливане с Югославия, 2. поддържане за дълго време на сегашното положение и граници, и 3. разделянето на България между тях.
1. Сливането с Югославия - разбира се, при обезпечаване на нашата културна и политическа цялост в нейните граници - е възможно само след дълбоки вътрешни сътресения в нея, които ще имат за последствие: премахването на династията на Карагьоргевичите и чрез нея на сръбската хегемония в сегашната държава. Колко близо и колко далеч сме ние от това крайно положение аз не мога да кажа, понеже ми липсват потребните елементи за това. Обаче, заведените сега борби, от една страна, от сърби, и от друга, от хървати, словенци, черногорци, арнаути, мохамедани, маджари - па даже гърци и румъни - без да турим и нас в тяхното число, свидетелствуват, че тоя процес съществува. Въз основа на миналото с Обреновичите аз съм наклонен да вярвам, че тоя процес може да бъде завършен един ден пак от офицерите, когато те видят безизходността на положението с династията и потърсят спасението на Сърбия в републиката. Предвид на необходимостта да не спираме разложението на сърбо-хърватския елемент чрез центробежната борба на несръбските елементи и за да избегнем по-големите жертви, които са необходимо последствие на усилената борба, струва ми се, в наш интерес би било, ако първенството в борбите оставим на другите: хървати, словени, черногорци, арнаути и други.
2. Поддържане на сегашното положение и граници. Това може да бъде възможно при наличността на следните условия: 1. запазването на България безусловно далеч от всякаква намеса и от всякакво съучастие в движенията на нашите сънародници в пределите на нашите съседи, 2. въздържането на нашите сънародници от по-крупни революционни действия, 3. липса на крупни заплетни между великите държави, които заплетни би развързали ръцете и на нашите съседи, 4. отсъствието на Русия от арената на мировата политика в Европа. По сегашното мое схващане, докато липсва Русия от Европа, Дамоклевият меч ще виси над България и тя не ще може да бъде господарка даже на ония елементи, за отстранението на които тя теоретически може да има пълна власт. А кой може да гарантира, че Европа се е умирила окончателно и че подир няколко дена само няма да избухнат събития, които могат да докарат тежки последствия за цяла Европа?
3. Разделянето на България. То е логическият край на войните от 1913 до 1918 г. и към него систематически се стремят всичките ни съседи. Това им се налага от създадения у тях умствено и духовен манталитет по отношение към нас и от необходимостта да отстранят една постоянна опасност за тяхната плячка. При тия условия не ще да е чудно, ако допуснем с известна положителност, че върху тая точка съществува между тях и някакво окончателно и предварително споразумение. Тая опасност за нас се противодействува от един само елемент: нуждата, която всички в света чувствуват от умиряване, което пък е възможно само с избягване на нови усложнения и сътресения. Това особено се усеща от великите държави на Съглашението пред страха да не би тия сътресения да вземат такива размери, щото да катурнат от основа сегашното равновесие на сили между тях, което може да ги постави пред взаимни стълкновения или най-малко до изпущане из ръцете им ръководството на световните съдбини, чрез което обезпечават последствията от победата по отношение на победените. Обаче, под въздействието на дълготрайните размирия на нашите сънародници в поробените страни, под въздействието на интригите на съседите, че тия размирия няма да утихнат, докато съществува тяхното огнище - България - възможно е - особено при отсъствието на Русия - тоя наглед благоприятен за нас елемент да се обърне във фатален. Това важи особено, когато ние влезем в съдружие с турците, които поради географическото си положение и като владетели даже на Тракия, не биха рискували да дойдат като държава в една война нито със Сърбия, нито с Румъния. Изглежда, че поради неуспехите ни от 1913-1918 г. България е изложена и в бъдеще да понесе най-тежкия удар в случай на едно военно стълкновение със своите съседи също така, както тя изнесе подобен удар в 1912-1913 г. и по-после. От това гледище трябва да помним, че:
1. сега ние сме в една народна война с всичките ни съседи,
2. че логическият край на тая война е една междудържавна война между тях и България в бъдаще,
3. че сегашното ни положение налага ни да избегнем последната война с всички средства и при всички възможни загуби и даже унижения,
4. че ние не сме всякога сигурни за сегашното благоразположение на турците, които като наши съюзници в Македония и Тракия може да ни поставят пред тежки изпитания въпреки нашата воля.
Въз основа на изложеното заключавам:
1. да бъдем извънредно много предпазливи в условията, които ще легнат в основата на споразумението ни с турците и
2. протокол да не се подписва, за да не се излага България нито сега, нито в бъдаще на някакви компрометирующи разкрития. Нека да се установи неговият текст в два неподписани екземпляра.
P. S. Ако работите в Гърция се усложнят, не е изключено сърби и турци да действуват по предварително съгласие заедно срещу Гърция. И понеже Джевад каза, че ще пратят свои хора в Белград и Скопие, а вчера, при среща с един земеделец пред мене, отказа да се срещне с някой техен големец, понеже научил, че Радолов ще иде в Белград за съгласие със сърбите - мисля, че трябва да се пазим и от тая страна от някоя примка: да не би ние с нашата агресивност да послужим за сближение между турци и сърби.
ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а.е. 97, л. 27-28. Оригинал. Машинопис и ръкопис.

№ 19

Протокол от преговорите между представителите на Мустафа Кемал Паша и на ЦК на ВМРО за водене на задружна борба на македонските българи и македонските мюсюлмани за освобождението на Македония и образуването от нея на независима държава

Б. м., Б. д.


Мустафа Кемал Ататюрк

Протокол
Представителите: от една страна на Мустафа Кемал Паша, Председател на Турското народно правителство в Ангора, и от друга страна на Вътрешната Македонска Революционна Организация, събрани да обмислят върху сегашното положение на Македония и върху бъдещата уредба на нейната съдба съгласно с началата на свободата и самоопределението на народите, като взеха пред вид:
1. Че мохамеданите и българите в Македония еднакво страдат от политическия гнет на Сърбия и Гърция и са застрашени с постепенно унищожение, ако останат дълго време под владичеството на поменатите две държави.
2. Че мохамеданите и българите съставляват 80% от населението в Македония и че следователно от тях главно зависи бъдещата съдба на Македония,
Решихме:
мохамедани и българи да водят задружна борба за освобождението на Македония при следната основа, приета и от двете страни:
Цел
Да се образува от Македония свободна държава, независима от другите балкански държави в изложените по-долу граници: Шар планина, Скопската Черна гора, вододелната височина на Вардар и Морава в Прешовско, Осоговската и Рилската планина до върха Мусала, Родопите до р. Места над с. Бук, р. Места до устието й, Бяло море до устието на р. Бистрица до изворите й, право на запад до р. Девол, албанските планини западно от Охридското езеро и от Дебър до Шарската верига. (Шар, Скопска Черна гора, вододелната височ[ина] на Вардар и Морава, Осогов[ска] и Рил[ска] пл[анина] до в. Мусала, западн[ия] склон на Родопите до Места над с. Бук, до Бяло море, обгръща Халкидика до устието на Бистрица, по вододела на р. Девол, западно от Охрид[ското] ез[еро] и Дебър до южните склон[ове] на Шар.)
Знамето на Македония е израз на нейната независимост и се състои от цветовете на турското и българското знамена. (Т. Александров е добавил на ръка следния текст за знамето: „Знамето на Македония има цветовете на турското и българското знамена, с две звезди като емблема на съюзените сега две народности.”)
Конституцията на освободена Македония се изработва от Учредително събрание, съставено от представители на народа по 1 на 10 000 души, като изборите се произвеждат с общо, равно, тайно и пряко гласоподаване и като всяка народност бъде представена съразмерно със своята численост.
Правителството на Македония - нейните министри - да изхождат от Обикновеното народно събрание, състоящо се от представители на 1 на 20 000 души, избирани по същата избирателна система, по която и тези от Учредителното събрание.
Административните чиновници - окръжни управители, околийски началници, полицейски чиновници - да бъдат назначавани от македонското правителство и да изхождат из средата на населението, като се спазва пропорцията на народност.
Кметовете, окръжните и общинските съветници да са местни хора, избирани чрез общо, равно и пряко гласоподаване, като всяка народност е представена съразмерно със своята численост.
Правосъдието да се устрои така, щото да бъдат съблюдавани религиозните обичаи и традиции.
Образованието всяка народност ще получава на своя език, като средствата за училищата се разпределят съразмерно с числеността на всяка народност.
Въпросът за справедливото владение на земята ще бъде обсъден и решен от Учредителното събрание.
Средства
За постигане на горната цел мохамеданите и българите се организират за революционна борба, която ще водят съвместно и солидарно.
Водителите на македонските мохамедани вземат грижата да организират мохамеданското население, като изпращат нужното число агитатори в македонските околии. Подборът на лицата за агитатори става за мохамеданите от техните водители, а за българите от Централния комитет на Вътрешната организация, като най-компетентни върху честността и способността на своите хора.
Революционните действия се проявяват в единични акции на разни места или във въоръжено народно въстание според подготовката на населението в Македония, международното положение и вътрешно състояние на Гърция и Сърбия. За това е нужно единодушното решение на редовно упълномощените лица и от двете народности.
Революционните организации се представляват в странство от Задгранично представителство, в което участвуват по едно лице и от двете народности.
Връзката между отделните комитети да се определи и установи допълнително, след като водителите на македонските мохамедани образуват своите местни окръжни и околийски комитети.
Общият комитет на двете революционни организации има свой печат на турски и български, формата на който ще се определи по взаимно съгласие.
Предварителна мерка
Водителите на македонските мохамедани отправят позиви до своите сънародници в Македония, с които ги подканят да живеят като братя с българите и да си помагат в революционната и легалната борба против гръцкото и сръбското владичество. Същото ще стори и Централният комитет на Вътрешната организация за българското население в Македония. Подобни наставления дават на населението и агитаторите от двете народности.
Приложение 1-о
Успоредно с подготовката на революционната борба мохамеданите и българите в Македония ще използуват и всичките легални средства за подобрение на своето положение в Сърбия и Гърция. За тая цел те действуват заедно в изборите за народни представители, за окръжни и общински съветници, като всяка народност бъде представена приблизително според своята численост за общите избирателни листи. За тая цел своевременно се дават инструкции на едната и другата народности.
Мохамеданите се задължават да въздействуват на своите представители в Скупщината, както и на босненските депутати мохамедани да подкрепят онези югославянски партии, които са за федеративно устройство на Югославия и за даване автономия на отделните области, каквито са: Славония, Хърватско, Далмация, Босна, Черна гора, Новопазарският санджак и Македония, и изобщо да бъдат опозиция на шовинистичните Радикална и Демократическа партии, които преследват постепенното унищожение на мохамеданския и българския елементи в Македония и Санджака, както и икономическото и културно сломяване на мохамеданите в Босна.
ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а. е. 56, л. 2-7. Оригинали и чернова. Машинопис и ръкопис.

№ 20

Възвание от ЦК на ВМРО до съотечествениците турци в Македония за постигнатото споразумение между Организацията и Турския македонски комитет за съвместна борба

Б. м., Б. д.

Драги съотечественици мохамедани,
Безчовечните тирани - гърци и сърби - поробители на юнашките наши два народа, еднакво сквернат всички светини на вас - мохамеданите, както и на нас, българите - техни едноверци. Терорът - убийствата, обезчестяванията, грабежите, насилията и пр. - се сипят върху главите ни последователно днес в български села в една страна, утре в мохамедански заселища другаде. Жестоките тирани се стараят да ни смразят нас, техните нещастни жертви, да ни насочат взаимно да се самоизтребяваме, за да ускорят денационализирането на заграбените от тях части от хубавата наша злочеста родина Македония, за да я запазят завинаги под тяхното омразно и непоносимо за нас робство.
За да осуетим техните пъклени замисли, трябва всички ние, поробените народи в Македония, да се сплотим за задружна борба, да спрем, презрем и накажем всички изменници от нашите сънародници, които са се продали в услуга на тираните и хванати здраво ръка за ръка да се борим по всички начини, за да счупим по-скоро веригите на робството и да извоюваме свободата - автономията на Македония.
За достигане на тая цел разбраха се вече за задружна дейност Вътрешната революционна организация на българите вътре в Македония с Революционния Комитет на изгнаниците в Ангора мохамедани от Македония и наскоро се очакват от Ангора възвания на турски език и инструктори мохамедани, които да поведат мохамеданското население в Македония по правия път заедно с нас против общите ни врагове - сърби и гърци.
Дерзайте напред, Бог е с нас!
Да живее автономна Македония, независима от съседните държави!
От Вътрешната Македонска Революционна Организация
Публ. в 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. София, 1999, с. 428-429 (възванието е на турски и български език. В горния ляв ъгъл на възванието Т. Александров е записал: „Може да се напечати или отлитографира на български и турски 1000-2000 екземпляра - в съгласие и без Госта - но непременно!”)

№ 21

Устав на българо-турската Вътрешна тракийска революционна организация

Март 1923 г.

Устав на Вътрешната Тракийска Революц[ионна] Организация

Глава I.
Цел
Чл. 1. Вътрешната тракийска революционна организация има за цел да обедини всички угнетени и недоволни елементи в пределите на Тракия до реката Струма, без разлика на народност, за извоювание пълна политическа независимост.
Чл. 2 Организацията е против всякакви стремежи за дележи и завоювания на Тракия от коя и да било държава. Забележка: Между организацията и досегашната такъва Тракийска Турска Вътрешна революционна организация, се постигна пълно обединение и се сляха в една единна - Вътрешна тракийска революционна организация, за което съвместно се изработи, прие и подписа настоящият устав и правилник на организацията.
Глава ІІ.
Средства
Чл. 3. За постигане на своите цели, организацията се бори за премахванието на националните разпри и патриотарски пропаганди, които разделят населението в борбата му против натрапения гръцки окупационен мандат - стремящ се да се обърне в действително гръцко владичество. Организацията действува за внасяне революционен дух и съзнание в населението с всичко възможно за едно повсеместно въоръжено въстаническо движение. Тя се грижи за културно-икономическото повдигане на орган[изираното] население и подпомага легалната му борба против кървавия гръцки режим.
Глава ІІІ.
Състав и устройство
Чл. 4. Вътрешната тракийска революционна организация, се състои от членове във всички села и градове.
Чл. 5. Член на организацията може да бъде всеки от Тракия, както и всеки друг емигрирал или изселил вън от пределите на Тракия, без разлика на пол, вяра, народност и убеждения.
Чл. 6. Организацията има местни групи. За всяка поотделно има по един десетник. Групите се ръководят от свой местен комитет. Те биват: селски, градски, районни, околийски и един Централен комитет.
Чл. 7. Селските и градски комитети са подчинени на районните, последните, заедно с подведомствените си - на околийските, а цялата организация се ръководи от Централния комитет.
Чл. 8. Пред външния свят, организацията се представлява от упълномощени делегати от Централния комитет.
Чл. 9. Зa контролиране финансите и дейността на комитета, се урежда от контролни комисии. 
Чл. 10. Длъжностните лица на Централния комитет са изборни, а всички други такива, се определят  от Централния комитет.
Чл. 11. Боевата сила на организацията се състои от всички нелегални четници и войводи, съвместно легалната дейност на организацията.
Чл. 12. Нелегалните сили на организацията съставляват четническия институт, на който задачите и устройството му се определят от правилника.
Чл. 13. Централният комитет и подведомствените му комитети и войводи имат съответни печати.
Чл. 14. Организацията си служи със своя тайна поща.
Глава ІV
Материални средства на организацията
Чл. 15. Материалните нужди на организацията се посрещат от
а) Редовни членски вноски;
б) Доброволни помощи и налози;
в) Помощи и подаръци, изпратени на организацията от странство;
г) Глоби и
д) Непредвидени приходи, добити със силата на оръжието.
Глава V
Наказания
Чл. 16. Организацията пази пълен неутралитет към всички партии и партийни борби в Тракия и вън от нейните предели.
Чл. 17. Всеки, който се провини в противни действия - вредни на делото и прилагане на настоящия устав, правилник и издадените, въз основа на последните, наредби и заповеди, се наказва съгласно правилника на организацията.
Чл. 18. Въз основа на настоящия устав, изработва се подробен правилник на организацията. Уставът и правилникът носят подписите от членовете на Ц[ентралния] комитет и секретаря му.
Членове на Централния комитет на Вътрешната тракийска революционна организация:
п) Тане Николов
п) Фуад Бей
п) Кемал Бей
Секретар: К. Митев
Публ. в Устав и правилник на Вътрешната тракийска революционна организация. 1923, с. 1-8. ЦДА, ф. 1738 к, оп. 1, а. е. 137, л. 1-5. Печатно.

№ 22

Правилник на българо-турската Вътрешна тракийска революционна организация

Март 1923 г.

Генерал Александър Протогеров и Тодор Александров

Правилник на Вътрешната Тракийска Революционна Организация
Изработен съгласно чл. 18 от устава.
Отдел I
Глава І
Състав
Чл. 1. Член на Вътрешната Тракийска революционна организация може да бъде всеки жител от Тракия, както и всеки друг - емигрирал или изселен вън от пределите на Тракия, без разлика на пол, вяра, народност и убеждения.
Чл. 2. При постъпването си в организацията, всеки член е длъжен да положи следната клетва за вярност: „Заклевам се във вяpaтa, съвестта и честта си, че ще работя за свободата на Тракия с всички свои сили и средства и че в действията си ще се съобразявам и подчинявам на интересите и наредбите на организацията. Ако наруша тая си клетва, нека бъда убит с револвера или камата, които целувам тук.
Чл. 3. Никой не може да се откаже от възложената му длъжност или работа, освен пo извънредни уважителни причини.
Чл. 4. Всеки член е длъжен да дава редовно определения му членски внос.
Чл. 5. Всеки член е длъжен да следи за всичкоq относяще се до делото и видяното и чутото, веднага да съобщава на прямото си началство.
Чл. 6. Всички членове се преследват и наказват за пиянство, разврат, лъжи, кражби, своеволия и злоупотребления за частни облаги и пр.
Чл. 7. Запретява се най-строго на всеки член да завежда тъжби, от какъвто характер и да са те, против организационни работници пред гръцките и др. съдилища.
Чл. 8. Всеки член е длъжен да помага на изпадналия си в опасност или нещастия другар.
Чл. 9. Всеки член има право на оплаквание пред по-горното си началство, обаче, ако възложената му работа е от естество, която търпи отлагане. В противен случай, изпълнява се възложената работа и след това се оплаква.
Чл. 10. Всеки пострадал при изпълнение организационна работа има право на парична помощ - той и семейството му, размерът на която се определя от Централния комитет.
Чл. 11. Неопетнените и неосъждани за организационни престъпления - членове на организацията, имат право на избираемост.
Глава II
Местни групи
Чл. 12. Всеки населен пункт с повече от 10 члена, съставлява гpупа, която се ръководи от един десетник. Последният - за всяка отделна група, е длъжен: а) Да следи за поведението на членовете и да се грижи за тяхното направление; б) Да се грижи за нравственото и революционното повдигане на членовете чрез беседи и пр.; в) Грижи се за изправността на оръжието им и боевото, повдигане на членовете и да съобщава на съответното началство състоянието на групите в боево, дисциплинарно, оръжейно и въобще във всяко едно организационно отношение; и в) Да събира членските вноски и да ги предава по принадлежност.
Чл. 13. Легалните селски, градски, районни и околийски административни тела, се състоят от 3 до 5 члена: Председател, секретари и касиер. Предвиждат се и до двама съветници.
Чл. 14. Председателят свиква и ръководи заседанията; подписва със секретаря кореспонденцията и следи за изпълнение обязаността на останалите членове.
Чл. 15. Секретарят води и завежда писмената част, води протоколите на по-важните заседания и списъците на организационните вещи и пр.
Чл. 16. Касиерът завежда паричната част. Прибира всички приходи и разходва по заповед от Централният комитет всички необходими суми. Забележка. За разходи до 200 лв. касиерът може сам да разходва на своя лична отговорност.
Чл. 17. Касиерът не може да държи в себе си повече от 500 лв. Останалите суми съхранява в някое доверено лице или учреждение срещу разписка. Той е длъжен да съобщава на Централ[ния] комитет за постъпилите суми и дава сметка за прихода и разхода всеки 3 месеци.
Чл. 18. За всички парични нередовности и злоупотребления е отговорно цялото административно тяло.
Глава ІІІ
Боево тяло
Чл. 19. Войводите и съставът на поверените им четници се определя от Цент[ралния] комитет, от когото получават всички разпореждания в действията си и необходимите материали за възложените им задачи.
Чл. 20. Войводите са непосредствени разпоредители на всички поверени тем сили и материали. Те прибират, разпределят, пазят оръжието и мунициите. Въобще: грижат се за доброто състояние на всичко в четата и отговарят лично за лошите последствията пред Центр[алния] комитет.
Чл. 21. Войводите налагат и превеждат в изпълнение наказанията на провинените свои четници, съгласно наказателната таблица.
Чл. 22. Войводите се съобщават във всяко организационно отношение с Централ[ния] комитет. Те са отговорни пред последния за възложената им боева работа.
Чл. 23. Войводите имат право и сами да си определят четници - отговорящи на чл. 26 от настоящия правилник.
Чл. 24. Ако некоя организационна чета се намира в опасност, всички околни чети са длъжни веднага да се притекат на помощ. Войвода, който е имал възможност, но не се е притекъл на помощ, наказва се със смърт.
Чл. 25. Войводата е длъжен да прави поне един път на седмицата военни обучения със своята чета - именно: основно запознаване със стрелба на различни разстояния, избиране позиции, устрояване засади, изучаване стратегическите места и пр. Войводите са длъжни да развиват личната инициатива в четниците, като им предоставят самостоятелна работа и да представляват отличилите се четници зa производство и пр.
Чл. 26. Всички тракийци и членове на организацията, способни да носят оръжие и да издържат нелегален живот, могат да бъдат четници.
Чл. 27. Четниците са длъжни по четническите работи да се подчиняват безусловно на войводите си. При всяко своеволие и неизпълнение заповедите на войводата и Центр[алния] комитет, четникът се наказва най-строго, съгласно наказателната таблица.
Чл. 28. Четниците се въоръжават от общото оръжие. Всеки четник е длъжен да има пушка, 200 патрона, цървули, пелерина или кепе и раница. Револвер и хладно оръжие не са задължителни. Оръжието винаги трябва да бъде чисто и в пълна изправност. То се предава под разписка на четника, който се грижи и отговаря за него, след освобождаването му то се взима обратно. Който има свое оръжие, служи си с него.
Чл. 29. Четник, който се отличи в смели акции и прояви явна храброст, Централният комитет определя на заслужения подобающо парично възнаграждение.
Чл. 30. Четници, войводи, н[ачални]ци на групи и др., които заболеят или са ранени в сражението, се издържат със средства от организацията, но ако за това са снабдени с нужното удостоверение от прямото си началство. Бедните семейства на пострадалите, убити, ранени и заболели четници, войводи и др. при изпълнение на организационната им обязан, Централният комитет решава издръжката им, или отпущане подобающа парична помощ.
Глава IV
Централен комитет
Чл. 31. Тракийската Вътрешна революционна организация в своята целост, се управлява от един Центр[ален] комитет, състоящ се от три боеви членове, равноотговорни. Същите помежду си избират председател-главен войвода на комитета.
Чл. 32. Централния комитет е върховният разпоредител в организацията и главният неин управителен орган. Той ръководи общата дейност на организацията както в територията й, така и зад граница. Той е главният отговорник пред конгреса за състоянието на делото.
Чл. 33. Централният комитет има висшата контролна власт в организацията. Той следи за дейността и поведението на всички подведомствени, контролира, направлението на организацията във всеко отношение, нейните печатни органи и урежда общия конгрес.
Чл. 34. Централният комитет може да издава специални инструкции и окръжни по всички назрели и наложителни нововъведения, за делото със задължителност за цялата организация до общия конгрес.
Чл. 35. Централният комитет е върховен разпоредител с всички боеви сили, материали и лица в организацията. Той ръководи дейността на терористическите групи и решава предприемането на по-важните акции.
Чл. 36. Централният комитет се грижи за бързото въоръжение и материалната издръжка на организацията и се разпорежда за общи по-крупни покупки с общи организационни пари.
Чл. 37. Централният комитет е длъжен да дава сведения и упътвания на войводите, които биха му се поискали върху общото вътрешно положение на делото.
Чл. 38. Централният комитет може да се сношава с външни фактори в освободителното движение, било лично, или чрез делегати, снабдени с пълномощия, в които изрично се указва характерът на мисията.
Чл. 39. Централният комитет се избира от общ конгрес. Обаче при бързи изменения в политическото положение на Тракия, Централният комитет се избира от боеви войводски съвет и представители на легалните организационни членове, за двугодишен мандат. При същите обстоятелства и от лица по рода си, изработва се и приема надлежният устав и правилник нa организацията, които биват в сила до свикването на oбщия конгрес.
Чл. 40. Централният комитет има специален печат, подписа и формата се съобщава на войводите и др. тела на организацията с окръжно.
Чл. 41. Централният комитет си назначава свой секретар, който трябва да бъде лице измежду дееспособните членове на организацията от Тракия и да се ползува с доверието на войводите.
Чл. 42. Секретарят участвува в заседанията и решенията на Централния комитет като съвещателен член. Той, с членов[ете] на Центр[алния] комитет, подписва по-важните книжа; води-завежда кореспонденцията и съхранява архивата на комитета, пред който е отговорен.
Главa V
Пунктови началници
Чл. 43. Граничната зона на Тракия се разпределя на няколко пункта. Във всеки пункт се предвижда по един пунктов началник. Те се назначават и уволняват от Централ[ния] комитет и отговарят пред последния за всички нарушения.
Чл. 44. Пунктовите началници са длъжни: а) Да дават всички възможни съдействия и улеснения на четниците и нелегалните лица, които минават границата, и да ги укриват от опасност или преследвания от властта; б) Да препращат предназначените за местоназначението материали; в) Да завеждат каналите и пощата, да бъдат за тяxната изправност и тайност; г) Да приемат, укриват и препращат по канал организационните чети и пр.; и д) Да уреждат складовете за оръжие и др. материали и да указват всички улеснения за организационните акции.
Чл. 45. Всички чети при заминаване от пункта за предназначението си са напълно под разпорежданието на пунктовия н[ачални]к. На лица и чети без пълномощно от Централния комитет се отказва всякакво съдействие и се преследват.
Чл. 46. Всички материали и кореспонденции, частни или организационни, минават през надлежния пункт.
Чл. 47. Пунктовият началник следи за шпионите и контрабандистите и взима бързи за случая мерки. Той следи за направените разноски на заминаващите или завръщалите се чети.
Чл. 48. На завърналите се лица и четници, пунктовият н[ачални]к прибира под разписка оръжието и другите вещи. Войводите могат да си задържат револверите. Четниците и др. лица при заминаване по работа, остават под разписка писмата, дрехите и другите вещи на съхранение на пункта. Служението с тия вещи се забранява.
Глава VI
Конгрес
Чл. 49. Предвиждат се два вида конгреси: общ и извънреден. Общият конгрес се свиква веднаж на всеки две години по инициативата на Централния комитет. Независимо от общия конгрес, свиква се и извънреден такъв по същия начин, когато това е необходимо.
Чл. 50. Делегатите на общия конгрес могат да бъдат само активните боеви работници и членове на организацията. Член, напуснал организацията повече от 3 месеца, губи правото на избираемост за делегат на общия конгрес. За норма се приема един делегат на 100 члена.
Чл. 51. Членовете на Централния комитет и секретарят му са по право делегати на общия конгрес.
Чл. 52. Изборът на делегатите се удостоверява с лично пълномощно от бюрото на конгреса. Мандатът на делегатите важи само за конгреса, за който са избрани.
Чл. 53. Конгресът е законен, щом присъствуват 2/3 от предвидените делегати; в противен случай се отлага най-много до 2 месеца. Решенията на конгреса се вземат по просто болшинство, при разногласие, решава председателят.
Чл. 54. Конгресът изработва, мотивира резолюции и се подписват от всички делегати.
Чл. 55. Общият конгрес е законодателно тело на организацията. Той ревизира и попълва организационните правилници, статути и директиви и издава наново такива.
Чл. 56. Общият конгрес има върховната контролна власт в организацията. Той приема докладите на Централния комитет, разглежда и се произнася върху дейността му. Той - общият конгрес, се произнася за виновността на провинените и определя тяхното наказание. Произнася се и по общото направление на организацията и определя нейната бъдаща дейност и предстоящи акции.
Чл. 57. Решенията по принцип за общи въстанически действия могат да вземат само извънредните общи конгреси, свикани специално за тая цел oт Централния комитет чл. чл. 49, 51 и 52.
Глава VII
Терористични групи
Чл. 58. В градовете и селата се устройват от Централния комитет терористични групи от 5-8 души. Всяка такава група си има свой началник, който сам избира своите терористи, но с тяхното изрично съгласие, които винаги биват лица изпитани, смели и готови за самопожертвувание. Те се сношават само помежду си и със своя началник, комуто се подчиняват безпрекословно. Техните имена се пазят в пълна тайна. Изработката на плана и изпълнението на акциите се предоставя на началника на групата, който решава и извършва само по заповед на Централния комитет.
Чл. 59. На терористическите групи се възлага да екзекутират челни личности - осъдени за тайни и явни противоорганизационни действия. На групите се възлага да правят атентати и пр. Всяка заповед веднага се изпълнява. Който откаже без извънредни уважителни причини, наказва се най-строго.
Чл. 60. Всички служебни лица на организацията са длъжни да оказват всички съдействия и улеснения на групата и началника й.
Чл. 61. В надвечерието на акцията, началникът е длъжен да предупреди организационните членове, които биха могли да бъдат преследвани от властта.
Глава VII
Материалната издръжка на организацията
Чл. 62. Своята материална издръжка организацията посреща oт всички постъпления - предвидени в чл. 15 от устава.
Чл. 63. Членските вноски са пропорционално с обложените - 20% от предполагаемия годишен доход. Съвършено бедните се освобождават от вноски. Глобите и вноските се събират веднага или в определен срок за 6 месеца, или за година наведнаж.
Чл. 64. Членските вноски, подаръци, глобите и др. се събират от касиера срещу формена квитанция.
Чл. 65. Налозите се разхвърлят от Центр[алния] комитет предимно върху нечленове и се събират срещу фор[мална] квитанция, или по начин, какъвто комитетът намери за добре.
Глава VІІІ
Печат
Чл. 66. Организацията има свои печатни органи за външния свят и за вътрешността на Тракия, който се урежда от специален редакционен комитет; редакторите на който са длъжни да се съобразяват при редактирането на органите с духа на дадените им директиви от общия конгрес или Централния комитет. За отклонение се уволняват или наказват от Центр[алния] комитет.
Глава ІХ
Наказания
Чл. 67. Всички членове, независимо от длъжностното им положение, са равни пред организационните наказателни заповеди и разпореждания - изходящи от Центр[алния] комитет, въз основа устава и правилника на организацията и съобразно характера и величината на престъплението.
Чл. 68. Организационното правосъдие се раздава от Централния комитет, с участието на двама представители от близката околийска организация.
Чл. 69. Провинените членове на Централния комитет се съдят и наказват от общия конгрес. На същия конгрес са подсъдни и всички ония длъжностни лица, извършили престъпления и не са могли да бъдат наказани по надлежния ред.
Чл. 70. Наказанията се определят по съвест. Предвиждат се следните наказания: мъмрене, побой от 10-20 до 50 тояги, глоба, отнемане правата, изключване, отстранение, екстерниране и смърт.
Чл. 71. Обвинението се разглежда - ако е възможно в присъствието на обвиняемия и свидетеля. Обвиняемите се съдят и задочно - щом не се явят в 7-дневен срок без уважителни причини.
Чл. 72. Смъртните присъди влизат в изпълнение, щом се санкционират от Централния комитет.
Чл. 73. Ако осъденият представлява особена опасност за организацията, ако е станал шпионин - явно предателствува, или разстройва - цепи организацията устно, печатно и чрез агитации, екзекутира се незабавно, без да се чака нужната санкция.
Чл. 74. Доказаните шпиони и врагове на организацията могат да се убиват от всекиго без никаква присъда.
Глава Х
Поща, канали, кореспонденция и архива
Чл. 75. Организацията си служи със своя тайна поща, според временните условия. Пощата се води по определен канал, който се пази в голяма тайна. Кореспонденцията и др. Вещи, изпратени по пощата, се разнасят с куриер.
Чл. 76. Всеки член е длъжен да изпълнява веднага възложената му куриерска обязан. За постоянни куриери се предвиждат лица смели и добри познавачи на околната местност, на които Центр[алния] комитет определя месечно възнаграждение.
Чл. 77. Куриерите са длъжни да предават кореспонденцията непокътната, а устните поръчки да съобщават точно, без прибавки. При носене важна кореспонденция или материали, куриерите трябва да са въоръжени и снабдени с отрова.
Чл. 78. Организационната кореспонденция и архива, се водят с шифрована азбука. За пo-важната употребява се специално секретно мастило.
Чл. 79. Ръководните лица се обозначават със секретни псевдоними.
Чл. 80. Шифърът, псевдонимите, секретното мастило се пазят в най-строга тайна.
Чл. 81. Организационната архива се състои от: 1. Протоколи на по-важните заседания; 2. Кореспонденция на делото; 3. Окръжните; 4. Paпopтите; 5. Отчетите; 6. Квитанционните кочани; 7. Приходо-разходните ведомости; 8. Боевите материали и разни др. документи, представляющи организационен интерес.
Чл. 82. Архивата се пази от членовете на Централния комитет и секретаря на последния, или частни лица с изпитана честност и предани кьм делото.
Чл. 83. При смяна на управлението архивата се предава на техните заместници срещу разписка.
Забележка. Уставът и правилникът да се печатат на Български и Турски езици.
Членове на Централния комитет на Вътрешната тракийска революционна организация:
п) Тане Николов
п) Фуад Бей
п) Кемал Бей
Секретар: К. Митев
Публ. в Устав и правилник на Вътрешната тракийска революционна организация. 1923, с. 9-28. ЦДА, ф. 1738 к, оп. 1, а. е. 137, л. 6-15. Печатно.

№ 23
Проект за договор за вечно приятелство между България и Турция

Ангора, юни 1924 г.

България от една страна и Турция от друга страна,
изпълнени от желанието да установят и да закрепят връзките на искрено приятелство между Царството България и Турската република,
и проникнати от убеждението, че сношенията между двете държави, веднъж установени, ще бъдат в полза на развитието и благосъстоянието на техните народи, решиха да сключат един договор за приятелство и назначиха за тая цел като техни пълномощници:
Негово Величество Царя на българите:
Г-н Симеон Радев, извънреден пратеник и пълномощен министър на Негово Величество Царя на българите, пр. и пр.
Председателя на Турската република:
Тефик Кеамил Бей, държавен подсекретар в Министерството на външните работи,
които, след като предявиха взаимно и намериха в изправност своите пълномощия, се споразумяха върху следното:
Член 1. Между Царството България и Турската република ще има некърним мир и искрено и вечно приятелство.
Член 2. Високите договарящи страни са съгласни да установят дипломатически отношения между двете държави според принципите и международното право. Дипломатическите представители на всяка една от двете държави ще се ползуват, въз основа на взаимност, от прерогативите, които им осигуряват общите принципи на международното право.
Член 3. Високите договарящи страни се споразумяха, да уредят консулските и търговските сношения между двете държави, както и взаимната помощ, която съдебните власти ще имат да си оказват било за взаимното предаване на престъпници, било по други съдебни материали. За тая цел те възнамеряват да сключат конвенции, отговарящи на правилата на международното право и въз основа на пълна взаимност.
Член 4. Приложеният към настоящия договор протокол съставлява неразделна част от същия.
Член 5. Настоящият договор ще се ратифицира и ратификациите ще се разменят в Цариград, щом като това бъде възможно.
Договорът ще влезе в сила на 15-ия ден след размяната на ратификациите.
В удостоверение на горното пълномощниците подписаха настоящия договор и го снабдиха със своите печати.
Съставен в два екземпляра в Ангора …
Юни 1924 година.
ЦДА, ф. 1546 к, оп. 1, а. е. 946, л. 2-3. Превод. Машинопис.

№ 24

Договор за приятелство между България и Турция, приложен към него протокол и конвенция за установяване между двете страни

Анкара, 18 октомври 1925 г.



Договор за приятелство между България и Турция
(Ангорски договор)


България, от една страна, и Турция, от друга страна, еднакво и искрено желающи да установят и да затвърдят връзките на искрено приятелство между Турската Република и Царство България, и проникнати от еднаквото убеждение, че отношенията между двете Държави, веднъж установени, ще послужат за преуспяването и благосъстоянието на техните респективни нации, решиха да сключат договор за приятелство и за тази цел назначиха за свои пълномощници както следва:
Председателя на Турската Република: Тевфик Кямил Бей, Държавен подсекретар на Министерството на Външните работи в Ангора, и Негово Величество Царя на Българите: Господин Симеон Радев, Извънреден Пратеник и Пълномощен Министър на България във Вашингтон; които, след като си съобщиха пълномощията, намерени в добра и надлежна форма, се съгласиха върху следните разпореждания:
Член 1. Ще съществува ненакърняем мир и искрено и вечно приятелство между Турската република и Царство България.
Член 2. Високите Договарящи Страни са съгласни да установят дипломатическите отношения между двете Държави съобразно с принципите на международното право: Те се съгласяват щото дипломатическите представители на всяка от тях, при условие на взаимност, да се ползват в територията на другата с третирането, осветено от общите принципи на международното право.
Член 3. Високите Договарящи Страни са съгласни да сключат Конвенция, една Конвенция за установяване и един Договор за арбитраж.
Член 4. Настоящият договор ще бъде ратифициран и ратификациите ще бъдат разменени в Ангора по възможност по-скоро. Той ще влезе в сила на петнадесетия ден след размяната на ратификациите.
Член 5. Протоколът, приложен към настоящия договор, съставлява неразделна част от него.
В удостоверение на което, респективните пълномощници подписаха настоящия договор и сложиха върху него печатите си.
Изготвен в Ангора, в двоен екземпляр, на 18 октомври 1925 г.
(п) Симеон Радев
(п) Тевфик Кямил
* * *
Протокол приложен към Договора за приятелство, подписан между България и Турция

А. Двете правителства се задължават помежду си да осигурят, респективно на мюсюлманските малцинства в България, ползването от всички разпореждания за покровителството на малцинствата, уговорени в Ньойския договор на българските малцинства в Турция - от разпорежданията за покровителството на малцинствата, уговорени в Лозанския договор.
България признава на Турция и Турция признава на България всичките права относно клаузите за малцинствата, дадени на Силите, подписали Ньойския и Лозанския договори.
Забележка: Считат се като принадлежащи към българското малцинство турските поданици от християнско вероизповедание, чийто матерен език е българският.
Б. Турското Правителство признава качеството на български поданици на всички българи, родени върху територията на Турция от 1912 год., които, след като са се изселили в България до подписването на настоящия протокол, са придобили българското поданство въз основа на вътрешното законодателство в сила в Царството.
Българското правителство признава качеството на турски поданици на всички мюсюлмани, родени в границите на България от 1912 год., които, след като са се изселили в Турция до подписването на настоящия протокол, са придобили турското поданство въз основа на вътрешното законодателство в сила в Републиката.
Омъжените жени ще следват поданството на своите съпрузи, а децата, на възраст, по-малко от 18 години, това на бащите им.
Разбира се, че турските и български поданици от двете гореспоменати категории запазват правата на собственост върху имотите си, находящи се респективно в България и Турция, освен категориите, поменати в чл. В.
Ако някои българи, родени върху европейската територия на Турция, изключая Цариград, които, след като са се изселили в България, биха поискали да се установят отново в гореспоменатата територия, Турското правителство си запазва пълна свобода да даде или да откаже за всеки отделен случай своето съгласие.
Българското Правителство си запазва точно същото право по отношение на мюсюлманите, родени в присъединените към България през 1913 год. окръзи и изселили се в Турция, в случай че те биха желали да се установят отново в горепоменатата територия.
Забележка: За целите на настоящия протокол, под думата Цариград, се разбират административните подразделения на Префектурата под това име, тъй като те са определени със закона от 1912 година.
В. Недвижимите имоти, от какъвто и да е вид, принадлежащи на българите от европейската територия на Турската Република, с изключение на Цариград, които са се изселили в България след 5/18 октомври 1912 г. до подписването на настоящия Протокол, както и недвижимите имоти, от какъвто и да е вид, принадлежащи на мюсюлманите от териториите на Отоманската империя, откъснати вследствие на Балканската война, които са се изселили в Турция след 5/18 октомври 1912 год. до подписването на настоящия Протокол, ще останат собственост на държавата, в чиято територия се намират.
Г. Недвижимите имоти, от какъвто и да е вид, находящи се в България и принадлежащи на турски поданици, или находящи се в Турция и принадлежащи на български поданици, които остават извън приложението на предидущия член, ако законните им собственици не ги владеят понастоящем, ще бъдат върнати на тези последните, на правоимеющите или на техните пълномощници. Всички мерки и изключителни разпореждания, които, по каквато и да било причина, са били приложени върху тези имоти, ще бъдат отменени веднага след влизането в сила на настоящи Протокол.
Приходите от имотите, които са били секвестирани, ще бъдат изцяло внесени на техните собственици.
В случай, че имотите са заети от заселници или от местни жители, на заинтересуваните собственици ще бъде даден един справедлив наем.
Заинтересуваните ще трябва да установят пред надлежните съдебни учреждения на респективните страни чрез всички законни доказателства, обстоятелството, че са напуснали местопроизхождението си преди 5/18 октомври 1912 г.
Разбира се, че горните клаузи според случая, за който се отнасят, се прилагат също и за имотите на лицата, посочени в първите две алинеи на §Б.
Д. Правата, придобити преди присъединяването на новата българска територия, както и съдебните актове и официални книжа, изходящи от компетентните органи на Отоманската империя, ще бъдат зачитани и ненакърняеми до законно доказване на противното.
Е. Двете Договарящи страни са съгласни да считат като престанали да съществуват и изгубили всякаква валидност, разпорежданията на Цариградския договор и неговите приложения, освен ония, които определят границата между двете държави.
Ж. Писмото, отправено от Българския Пълномощник до Турския Пълномощник, досежно начина за прилагане закона за трудовата поземлена собственост спрямо турските поданици в България, съставлява неразделна част от настоящия протокол и ще влезе в сила в същото време като него.
З. Мъчнотиите, които биха изникнали по прилагането на настоящия протокол, ще бъдат предмет на дипломатически преговори между двете правителства.
Съставен в Ангора в двоен екземпляр, на 18 октомври 1925 година.
(п.) Симеон Радев
(п.) Тевфик Кямил
Долуподписаните Български и Турски Делегати - Пълномощници се събраха днес, на 18 октомври 1925 г., в Министерството на Външните работи в Ангора, за да пристъпят към подписване на актовете, които са били предмет на преговори между двете правителства, а именно, един Договор за приятелство, един Протокол-приложение, който съставлява неразделна част от него, и една конвенция за установяване.
Признавайки ползата от едно по-точно определение смисъла на чл. „Г” от Протокола-приложение и за да не остане никакво съмнение върху взаимната добра воля на техните правителства, те заявяват, от тяхно име, че връщането на имотите, предвидено в клаузите на този параграф, ще бъде извършено, без да бъде повдигнато от едната или другата страна никакво възражение.
Настоящият протокол се изготви в двоен екземпляр.
(п.) Симеон Радев
(п.) Тевфик Кямил
* * *
Анкара, 18 октомври 1925 г.
Тевфик Кямил Бей,

Държавен подсекретар при
Министерството на външните работи
Тук
Господин Пълномощник,
Удовлетворявайки желанието, което благоволихте да изявите през течение на нашите преговори, имам чест да потвърдя на Ваше Превъзходителство, че моето Правителство се задължава да прилага напълно по отношение на имотите на турските поданици в България, иззети въз основа на закона за трудовата поземлена собственост, споразумението, което то е сключило със Сърбо-Хърватско-Словенското Кралство по прилагането на този закон.
Моля приемете, Господин Пълномощник, уверение във високата ми почит.
(п.) Симеон Радев
ЦДА, ф. 321 к, оп. 6, а. е. 4, л. 1-4. Печатно.
* * *
Конвенция за установяване между България и Турция

България, от една страна, и Турция, от друга страна, въодушевени от желанието да определят условията за установяване на българските поданици в Турция и на турските поданици в България, решиха да сключат една конвенция, и за тази цел назначиха за свои пълномощници, а именно: Негово Величество Царя на Българите: Господин Симеон Радев, Извънреден Пратеник и Пълномощен Министър на България във Вашингтон; и Председателя на Турската Република: Тевфик Кямил Бей, Държавен Подсекретар при Министерството на Външните работи в Ангора; които, след като си съобщиха пълномощията, намерени в надлежна и редовна форма, се съгласиха върху следните разпореждания:
Чл. 1. Поданиците на всяка една от Договарящите Страни, ще имат право да се установяват и пребивават върху територията на Другата, и ще могат, следователно, да отиват, да дохождат и свободно да се движат като се съобразяват със съществуващите в страната закони и правилници.
Чл. 2. Договарящите Страни приемат, че няма да се прави никаква пречка на доброволното изселване на турците от България и на българите от Турция.
Изселниците ще имат право да отнесат със себе си движимия имот и добитъка си и да ликвидират недвижимите си имоти напълно свободно.
Тези, които не биха искали да ликвидират недвижимите си имоти, преди окончателното им заминаване, ще трябва да го направят в срок от две години от изселването им.
В едно последващо споразумение между двете Правителства ще се уреди начинът, по който заинтересуваните ще изнесат полученото от ликвидацията на техните имоти.
Чл. 3. Поданиците на всяка от Договарящите Страни ще имат, върху територията на другата, наравно с местните поданици, правото да упражняват всякакъв вид промишленост и търговия, и да се отдават на всякакви занаяти и професии, с изключение на тези, които са запазени за местните поданици по силата на съответните закони и правилници, а в Турция - по силата на дълговременен обичай (пристанищни хамали, гемиджии и пр.)
Поданиците на всяка една от Договарящите Страни няма да плащат за пребиваването и установяването си върху територията на Другата, както и за упражняването върху тази територия на всякакъв вид търговия, промишленост, занаят или професия, никакъв данък, такса или тегоба, от каквото и да е естество, други или по-високи от тези, събирани от местните поданици.
Поданиците на всяка една от Договарящите Страни не ще бъдат подложени, върху територията на Другата, по отношение на личността им, техните имоти, права и интереси, както и по отношение на придобиването, владението и ползването на казаните имоти, или по отношение на тяхното прехвърляне чрез отстъпване, преминаване или наследство, на никаква тегоба, такса или данък, пряк или косвен други или по-високи от ония, които могат да бъдат налагани на местните поданици.
Чл. 4. В случай че една от Договарящите Страни, вследствие, било на законна присъда, било въз основа на законите и правилниците за полицията, за нравствеността, за санитарната полиция или за просията било по причина на вътрешната или външна сигурност на Държавата, би изгонила чрез поединични мерки, поданиците на другата Договаряща Страна, тази последната се задължава да ги приеме. Превозът до границата на изгонените лица ще бъде в тежест на страната, която ги изгонва.
Чл. 5. Поданиците на всяка една от Договарящите Страни, при условие на взаимност, ще имат върху територията на Другата, правото да придобиват, владеят и отчуждават всякакъв вид движими и недвижими имоти, с изключение на полските имоти, като се съобразяват със законите и наредбите на страната. Те ще могат да разполагат с тях, чрез продажба, размяна, дарение, завещание или по друг някой начин, както и да влизат във владение по наследствен ред, по силата на закона или вследствие на разпореждания приживе или по завещание.
Те не ще бъдат облагани, в никой от горепоменатите случаи с тегоби, такси или данъци, под каквото и да е наименование, други или по-високи от тези, които са или ще бъдат установени за местните поданици.
Чл. 6. Поданиците на една от Договарящите страни не ще подлежат върху територията на другата на никаква военна повинност, било в сухопътните или морски войски, било в народната милиция или гвардия, нито на някакво задължение или тегоба, заместващи военната повинност.
Те ще бъдат освободени от всякакъв принудителен заем. Те ще бъдат също тъй освободени от всякакво парично плащане, събирано за военни цели и което не ще бъде законно наложено на местните поданици.
Чл. 7. Дружествата, анонимни и други, търговски и индустриални, които имат дружественото си седалище върху територията на една от договарящите Страни и които са учредени съгласно със законите на тази страна, ще бъдат признати също като редовно учредени върху територията на другата страна и тяхната правоспособност и тяхното право да завеждат дела ще бъдат определени съгласно със законите на страната, от която произхождат. Те ще имат право, при условие на взаимност, и като се подчиняват на законите на страната, да се установяват върху територията на другата страна, да упражняват там всякакъв вид промишленост и търговия и да придобиват всякакъв вид имоти, както и недвижимите имоти, необходими за функционирането на дружеството, като се подразбира в този случай, че придобиването не е пряката цел на дружеството.
Разбира се, че България ще има право да забранява установяването на дружества, упражняващи някои видове промишленост или търговия, които предвид характера им на обществена полза, са или ще бъдат подложени на специални ограничения, прилагани във всички страни. В този случай, Турция, предвид на условие на поменатата взаимност, ще има право да не допуща на своята територия българските дружества, упражняващи същия вид индустрия или търговия.
Дружествата, анонимни или други, търговски и индустриални, на всяка една от Договарящите Страни, не ще могат в никой случай да бъдат облагани поради упражняването на търговията или промишлеността в територията на другата, с налози, такси, данъци или тегоби, под каквото и да е наименование, други или по-високи от тези, които са или ще бъдат изисквани от местните дружества.
Чл. 8. На поданиците на всяка една от Договарящите Страни не ще могат, в територията на Другата, да се отчуждават имотите им, нито същите поданици ще могат да бъдат лишавани, даже временно, от ползването от имотите си, освен по законно призната причина от обществена полза и срещу заплащане на едно справедливо и предварително обезщетение. Никакво отчуждаване не може да стане без предварителна разгласа.
Чл. 9. Поданиците на всяка една от Договарящите Страни ще се ползват върху територията на Другата, за всичко, което се отнася до съдебното и законното покровителство на тяхната личност и техните имоти, със същото третиране, като местните поданици.
Следователно, те ще имат свободен и лесен достъп пред съдилищата и ще могат да завеждат дела при същите условия, както местните поданици, под резерва на разпорежданията, отнасящи се до обезпечение съдебните разноски (cautio judicatum solvi) и за безплатната съдебна помощ, които ще се определят от местното законодателство до уреждането на тези въпроси чрез една специална конвенция, която ще се сключи между двете Страни.
Чл. 10. По отношение на личното състояние, т. е. по всички въпроси досежно брака, съпружеската общност, развода, временната раздяла на съпрузите, зестрата, бащинството, произхождението, осиновяването, дееспособността на лицата, пълнолетието, настойничеството, опекунството, запрещението; досежно движимостите, правото на наследяване по завещание или по закона (ab intestat) подялба и ликвидация; и изобщо по семейното право на поданиците на Договарящите Страни, ще бъдат единствени компетентни националните съдилища или други национални власти установени в страната, от която зависят казаните поданици.
Настоящето разпореждане не накърнява специалните права на консулите по отношение на гражданското състояние, произтичащи от международното право или от частните споразумения, които биха били сключени, нито пък правото на съдилищата на респективните страни да изискват и да получават доказателства относно въпросите, признати по-горе като такива от компетентността на националните съдилища или власти на заинтересованите страни.
Чл. 11. Настоящата конвенция ще влезе в сила един месец след датата на размяната на ратификациите и ще трае 4 години. Ако Конвенцията не е денонсирана от едната или другата Високо Договаряща Страна най-малко 6 месеца преди изтичането на казания период от 4 години, тя ще остане в сила, докато бъде денонсирана. Денонсирането ще произведе своето действие след изтичането на един срок от 6 месеца.
Чл. 12. Настоящата Конвенция ще бъде ратифицирана и ратификациите й ще бъдат разменени в Ангора, по възможност по-скоро.
В удостоверение на което, респективните пълномощници подписаха настоящата конвенция и поставиха върху нея печатите си.
Изготвена в Ангора, в двоен екземпляр, на 18 октомври 1925 година.
(п.) Симеон Радев                                          
(п.) Тевфик Кямил
ЦДА, ф. 177 к, оп. 2, а. е. 28, л. 55-57. Печатно.

№ 25

Писмо от С. Радев до Димо Кьорчев по въпроса за бежанските имоти в българо-турските отношения и за връщането на бежанците в Тракия

Вашингтон, 10 юни 1926 г.

Димо,
Във вестниците чета, че си говорил много добре по турско-българските конвенции. Благодаря ти. Още в София бях забравил сръднята ни. Сега се възобновява приятелството ни.
Искам да те осведомя по един пункт на конвенциите: бежанските имоти. Не е истина, че Турция ни налага своето становище. Самото турско правителство предложи в началото на преговорите това, което иска Тракийската организация, т. е. оценка на имотите от смесена комисия и изплащането им от държавата, на чиято територия те се намират. По-късно новият турски министър на външните работи, Тевфик Ружди Бей ни попита дали бихме приели чисто и просто размяна на бежанските имоти. Съобщих това на г. Калфова и получих отговор, че той е съгласен. Това е истината. Ще ти благодаря, ако намериш възможност да я кажеш публично.
Повръщането на бежанците в родните им места в Тракия, ето как стои въпросът юридически:
1. Според Цариградския договор те трябваше да се върнат в един срок от 2 години, който изтече на 1915 есента. Българското правителство нито поиска тогава щото срокът да бъде продължен, нито заяви на Турция, че срокът няма да тече от влизането й във войната.
2. Със закон от 1922 г. всички български бежанци са прогласени от Н[ародното] събрание за български поданици. Значи касаеше се сега да върнем в Турция български поданици и да искаме отново Турция да ги приеме като свои.
Скоро ще ти пиша и по други въпроси.
Засега много здраве тебе и на Дафина.
С. Радев
P.S.: Ако пишеш нещо по тоя въпрос, моля прати ми с писмо броя. Тук приключени ти изпращам едни мои изявления, предназначени за „Слово”. Обръщам ти вниманието върху пасаж за яйлъците. Те са грамадно богатство, което щеше да отиде на турските бежанци. Ще добавя, за твое знание, че управляващият Ген[ералното] консулство в Одрин г. Драндаров, в една своя докладна записка казва, че имотите на нашите бежанци в Тракия са, по днешна цена, няколко пъти по-доле от тия на турските в новите земи. В пренията по конвенциите поразява „любителският характер” на изказаните мнения от много лица. Кога българската политика ще се освободи от тоя дилетантизъм? Кога ще седнем сериозно да изучаваме сериозните въпроси?
От Ангора в няколко депеши казвах: „Водим преговорите в тъма.” Исках изучавания. Вярвам, че ги иска и г. Калфов. Напразно! Настоях с депеши, исках устно да се тури край на продаването по таен начин на имотите на турските бежанци в нова България. Пак напразно!
Ще чакам писмо от тебе по тия въпроси.
ЦДА, ф. 122 к, оп. 1, а. е. 14, л. 2-3. Оригинал. Ръкопис.