ЗА НЕВЕЖЕСТВОТО, ЦИНИЗМА И СЪУЧАСТИЕТО НА ТУРСКИТЕ ДЪРЖАВНИЦИ АБДУЛЛАХ ГЮЛ, РЕДЖЕП ЕРДОГАН И АХМЕТ ДАВУТОГЛУ В ГЕНОЦИДА СРЕЩУ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Една от най-често употребяваните думи от държавните ръководители на съседните нам държави относно двустранните ни  отношения е добросъседството. Няма среща, няма интервю, в които поне няколко пъти да не бъде спомената тази дума, разбира се, така украсена и нагласена, че да ти се приплаче от умиление какви прекрасни и добросърдечни комшии си имаме и колко много те са загрижени за развитието на добросъседските ни отношения! И то отвсякъде! Като се почне от север - православно-християнската Румъния, после от запад - православно-християнската „братска и славянска“ Сърбия и уродливото й отроче - БЮРМакедония, веднага след тях от юг - извора на православното християнство Гърция и се стигне до югоизток - „най-приятелската“ република Турция. Та като слуша човек управниците на комшийските ни държави, иде му да ревне на глас от такова българолюбие, да се засрами дълбоко в себе си и одма да го загризе съвестта, че ний, българите, сякаш сме най-несъобразителните егоисти и най-лошите хора на Балканския полуостров за нашите комшии. Ама от лоши по-лоши!


Иван Мърквичка – „Ръченица”

Че от векове на Балканския полуостров ний, потомците на Аспаруха, се запиняме като магаре на мост и „най-нахално“ искаме да си живеем мирно и щастливо като „бели хора“ в нашата мила татковина България, да нямаме етнически и религиозни разправии, да си работим спокойно и уверено, да си отглеждаме децата, да им се радваме, че на всичкото отгоре да се развиваме като европейска държава и хич не щем да разберем и да се съобразим с големите дертове и възвисената „обич“ на „милите” ни комшии! А те, „добричките комшии”, искат само едно единствено, много мъничко нещо от българския род! Чисто и просто нас, българите, въобще да ни няма на Балканския полуостров! Да ни няма нас, българите, че за тях сме грешка на природата и историята, бадева сме дишали балканския  въздух, пречкаме се в краката на „богоизбраните им нации“, които пък въобще не искат да се чува българска реч, че много им дразнела благородните уши! Например в Сърбия, БЮРМакедония и Гърция държавниците им веднага уртикария ги хваща, щом чуят да се говори на български език и по навик като ужилени веднага се хващат за калъчката и пищова. Какво от туй, че Свети Кирил Философ е казал някога, че Бог е един за всички, че слънцето и дъждът са еднакви за всички! Много важно! Не щат да ни дишат богоизбраните съседи и само от „съжаление” и от немай къде искат да приберат на сигурно съхранение всичките ни пари, имоти и всякакви блага, па даже съвсем безкористно да вземат на безплатна и вечна концесия бащините ни български земи. А книгите, които напомнят за българщината, редовно ги арестуват по границите и много искат щедро да ги раздават като социални помощи на по-бедните им жители, та да си палят печките през студените зимни дни. Както са го правили в по-стари времена и както го правят и сега гърците, румънците и особено сърбите с техните еничари в Скопие! (Тук само ще припомним изгарянето на царската библиотека в Търново от гръцките духовници и редовните гаври на митничарите от сръбската и македонската граница с хора, носещи български книги.). И понеже тяхната благородна обич е безкрайно голяма, затова богоизбраните ни комшии работят усилено по добруването и „облагородяването” на българските земи от столетия наред с всички сили и средства. Колят, трепят, тровят и гонят като вреден дивеч всеки българин, който им падне в ръцете, а когато пък е по-заможен  - и с двойно по-голямо усърдие. Особено с голямо удоволствие обичат да „просвещават“ мирните българи, а най-вече жените, децата и старците, защото не се съпротивявали много, били най- безопасни и много по-удобни за принасяне в жертва в угода на техния Бог на беса и неистовата омраза към българската народност. И в тази обща, „човеколюбива“ дейност по унищожаването на българския народ всичките ни комшии са се обединили, без разлика на вяра, произход и местоположение, във верен антибългарски съюз, който действа безотказно от 1913 г. та и до днес и който съюз е благословен най-тържествено и благосклонно и от днешните руски държавници. А злобните ни съседи, сплотени в този железен съюз в името на „българолюбивата дейност“, и сега се състезават помежду си кой повече българи ще унищожи, кой повече българска земя ще завладее и кой повече злини ще ни направи! Примери в това отношение колкото щеш - както в миналото, така и в сегашното време.

1. Турците по време на Априлското въстание, Руско-турската война, Илинденско-Преображенското и Горноджумайското въстания с варварски кланета, пожари и гаври „спестили“ грижите по ежедневното изхранване на над 50000 българи, които изпратили в Царството небесно по такъв начин, че Господ веднага да ги приеме като най-изстрадалите великомъченици. Даже край Стара Загора башибозуците от българолюбие си правили кафе на огньове, запалени на живи българи! Човеколюбие от най-висша степен! Но това явно не им стигнало, та през 1913 г., поощрени от дипломатите на Царска Русия, решили да прочистят цяла Източна Тракия и Гюмюрджинско от „вредното” българско племе. Този път даже нямало и ходжи за потурчване - който българин докопвали благородните турски войници, веднага бил изпращан възможно най-мъченически при Дядо Господ, но преди това „благородно го освобождавали“ от всичко, де що имал по джобовете и цялото му имане. А селата палели, за да станело по-светло и Аллах по-ясно да гледа човеколюбивите им дела! Но „най-човеколюбивото и българолюбивото“ дело, което съм сигурен, че и Аллах не е видял, е извършено от турските аскери на Илиева нива, където разюзданите джелати изклали като същински варвари над 200 български деца, предимно пеленачета в  пелени! Децата били оставени от родителите им, за да се спасят останалите бежанци от човеколюбивите милувки на турските ятагани и с тайната надежда за по късно прибиране, а в краен случай, разчитайки на състраданието, което има всяко живо същество към малките деца.


Но горчиво сбъркали нещастните родители с турските аскери!А в  тази човеколюбива дейност на турците по прочистването на тракийските земи от българи, много самоотвержено и съвсем безкористно им помагали най-старите балкански българолюбци - гърците, маскирани като войни на Аллаха. Познавачите на балканската история казват, че тази маскировка  била направена, защото „благородните гръцки православни касапи“ искали техните българолюбиви дела да минат на сметката на турците, санким на тях, гърците, им стигала старата касапска  слава.
2. Румънците, след  подлото и коварно нападение в гръб през 1913 г., влезли с голямо „българолюбие“ и небивал  устрем в люти битки с жени, деца, старци и особено с кокошките и прасетата. И както подобава за румънски гости-християни, донесли в България като православен дар „изключителната“ здравословна влашка култура, изразяваща се в бум на масови венерически болести. За този масов влашки „героизъм“ хрониките казват, че после им били раздадени няколко вагона с ордени и медали от държавните им ръководители. Но когато през септември 1916 г. българските войници пристигнали при град Тутракан да им връщат добросъседската визита и започнали да си плащат борчовете „с майката и лихвите”, част от румънските войници съвсем невъзпитано не дочакали края на тържествената церемония и хукнали да преплуват тихия и бял Дунав с каквото им попадне, та се наложило нашите войници да ги изпратят най-сърдечно с тържествени артилерийски салюти и картечни залпове. В град Добрич пък, щом чули, че българите идат, православните влашори набързо се сбогували само с мирните граждани, но затова пък с ефектно човешко „християнско” жертвоприношение. Като запалени авджии „храбрите” румънски чокои „най-благородно” се упражнявали в стрелба по над 300 мирни жители на Добрич, които затворили като стадо овце в един огромен двор, обграден с високи зидове. А щом чули, че българската армия и конницата на генерал Колев идват с „богати дарове” за отплата, румънците отвлекли 25 000 мирни добруджанци, натоварили ги като добитък в конски вагони и почти всички ги изпратили с глад, болести, бомби и куршуми на „вечно гости” при Исус Христос.


Масово убийство на беззащитно българско население в Добрич


Румънски зверства над беззащитното население на Добрич

Масово клане, извършено от румънци в Сребърна до Силистра

Така те искали да прославят православната си румънска раса и вяра. После пък в поробената Южна Добруджа заграбвали българските имоти, биели и разстрелвали който не си ги дава, само и само да превъзпитат българите във „влашки” маниери или пък съвсем да ги изтрият като вреден дивеч от лицето на Добруджа. А българските деца цивилизованите румънски даскали усърдно учили на влашки език с богати „порции” учителски сопи и шамари най малко три пъти на ден. Както се казва, „голяма християнска любов” от истински православни християни, човеколюбци, достойни за всякаква отплата. Сигурно голямата „любов” на власите към нас, българите, идва от факта, че една голяма част от тях има български корени и че сме ги научили съвсем по християнски на четмо и писмо, макар че фанариотите, които ги управлявали след ХVІ век, до 1828 г. премахнали окончателно „опасната” българска писменост!    Но дълбоката „любов” на румънците не престава и в днешно време. Особено категорично тя е изразена към българите на румънска територия около Дунава. Там те нямат право на училище и църква на български език, макар че има изцяло български села с по един-двама влашори колкото за цвят. И за да замажат днес голямото си вековно българолюбие, изразяващо се в брутална денационализация на българите в крайдунавските села, православните румънски комшии съвсем отскоро почнаха да вдигат вой до небесата, че сме асимилирали румънците у нас. Както се казва, съвременна и безсрамна румънска държавна интерпретация на    поговорката ни „Крадецът вика дръжте крадеца“. Остава  само нашите служби да им повярват и да ги оставят  да  си вършеят нагло и безпрепятствено  с безскрупулната си влашка пропаганда из Северна България. 
3. Гърците, както всички знаем, тренират с голямо усърдие „престижната” професия касапи, инквизитори, лъжци, обирджии и асимилатори на българите от много столетия. Стигнали са в тази област почти до съвършенство. Като се почне от владиците им, начело с българомразеца Германос Каравангелис, дето си украсил стаята с главата на Лазар Поптрайков, па се стигне до жестоките андарти и касапските евзони на крал Константин, дето тренирали върху пленени български войници и бежанци специалитета на император Василий Българоубиец.Даже някои от тях после се хвалили за „геройствата „ си на своите близки. Явно многовековната практика си е казала думата - всякакви отрови, вадене на очи, подлости от всякакъв вид и калибър, кланета с всякакви ножове и щикове, както при клането в сярската гимназия, изтребление с куршуми и артилерия на бежанците през 1913 г. и много палежи, че огънят прочиствал всичко над земята. В това направление най-ярък пример са изгарянето от голямо българолюбие на град Кукуш, Струмица, село Баница и много други български градове и села. Не оставали много трупове и затова след пожарите човеколюбивите гърци започвали веднага на чисто. Европейска грижа на „българолюбивите гърци” за околната среда и наторяване по рецептите  на Хитлер на заграбените български земи. Сигурно защото са най-православните християни. Затова с голяма „християнска любов” и с най-зверски гаври погубили солунския православен български архимандрит Евлогий, когото зверски накълцали с ножове, след което гръцките православни касапи го хвърлили в морето и за да умре по-бързо, го мерели с куршуми.


И понеже пък са наследници на древните елини с древна писменост, по време на Балканските войни навсякъде си украсявали къщите и оградите с безброй гръцки цивилизовани плакати, с които призовавали всички българи да бъдат изтребени най-безпощадно. Каква „благородна” нация, на която са изпълнявали, изпълняват и днес и най-малките капризи Великите сили. А когато гръцките палачи са били по-уморени и не могли да изколят всички българи, насилствено погърчвали оцелелите. Чистота на Балканския полуостров. Изчезват българите, а прекрасните им песни „човеколюбивите” гърци ги обявявали за техни, за да могат да се фукат с тях и днес пред света, както си откриха и олимпиадата с типични български народни песни! Сиреч с чужда пита помен правят! Това се казва човеколюбие, българолюбие и добросъседство от съвременните жители на древната Елада, чийто „благородни чувства” така възторжено аплодират, толерират и възпяват и днес Великите сили!Но явно големите подвизи и старания на гърците в грабежите, кланетата и погърчването на българите досега не са ги уморили, та затова и днес най-самоотвержено те са готови да продължат с българолюбивите си усилия. След като повече от 90 години задушават всеки опит някой да се нарече българин в Гърция, след като считат че всички поробени българи в Гърция са окончателно погърчени, т.е. превърнати в „славяногласни елини”, сега пък наследниците на Германос Каравангелис „скромно” искат, по думите на неговия православен  колега - солунският митрополит Антимус, да продължат с прочистванията на българите и по Вардарска Македония. Както се казва, апетитът идва с яденето, а гърците в това отношение са направо за завиждане, никога нямат насита за чуждо, даже и целия свят да глътнат. Вижте им само историята: още от кражбите на златното руно и конете на цар Рез, та до заграбването на Егейска Македония и Западна Тракия - все благородни войни за далаверата и авантата. Затова сега в продължение на древните традиции точат зъби за имотите и душите на онова население по Вардарско, което не са изклали и посръбчили сърбите. Че му  било дошло времето да го поемат ненаситните „христови” пратеници – гърците,па да заиграят гръцкото сиртаки с саби и пищови край Битоля и Охрид!                 
4. Сърбите, които са от най-големите и най-ревностните ни „доброжелатели”, вече два века без малко тренират българотрепачката и хич не отстъпват в тази дисциплина на гръцките баш майстори. Най-напред дето стъпят, почват с огън и меч да правят от българите прави сърби, а който не ще да учи благородното сръбско изкуство на каруцарското псуване, веднага го пращали при Дядо Господ по начин, достоен и за най-дивите варвари. Окуражени от постигнатите сърбизиращи успехи из Поморавието, заграбено след Руско-турската война, след Ньойския договор сърбите решили да сърбизират българите от Вардарска Македония. За целта били привлечени много шумадийски  „учители”, които сеели сръбската вяра и култура с пушки, картечници, камшици, сопи за децата и нечувани мъчения на мирните българи. Типичен пример за сръбско православно обучение е клането на мирните селяни от село Гарван, Радовишко, където жупанът Добротица Маткович разстрелял с картечници 28 мирни българи, които, за да не мърдат много при меренето, предварително ги навързал кат три синджира роби. Сигурно е следвал примера на ония сръбски българолюбци, които през 1913 г. избили за страх и назидание всеки пети мъж от село Велгощи, Охридско. Френският журналист Анри Пози видял на място част от „сръбското просвещаване”, изразяващо се в зверски кланета, безмилостни  убийства, варварски мъчения и гаври над мирните българи, включително и децата, и описал потресаващото сръбското българолюбие в книгата на ужасите „Войната се връща”!


Разстрелът на Кирил Григоров от сърбите в Щип – 1925 г.

А тази „българолюбива” книга никоя от Великите сили и днес не ще да чете, понеже се отнасяла за „дивия български народ” на Клемансо, който според неговите думи трябвало да бъде изтребен до крак. Но и това се оказало малко на братята сърби, за които реваха като магарета някои наши леви интелектуалци чрез сълзливите си подписки… Когато разбрали, че не могат да посръбчат или да изколят всички българи покрай Вардар, след 1944 г. сръбските тирани заимствали опита на Турция от помохамеданчването на българите в Родопа планина и решили да сърбизират останалите живи българи чрез новата сръбска, изключително човеколюбива сръбска християнска религия „македонизма”. Чисто и просто с много кютек и под дулата на пушките най-напред да ги „покръстят” в нова вера македонци, а после много лесно щели да ги сторят прави сърби. И се почнала една трескава просветно-християнска дейност, както се казва, да ти падне шапката. В резултат на усърдното сръбско просветно обучение в македонизма, били безпощадно избити над 30 000 българи, а над 200 000 българи минали покръстването в македонизма през варварските сръбски затвори. А това покръстване изисквало освен палачи, биячи и диви касапи и „македонски научни” кадри. Най-големите простаци-ренегати и треторазрядни драскачи били назначени за академици и професори по история на македонскиот народ и за професори по езикосътворение, езиконалагане и езикотълкуване на новата македонска нация. Отам иде и „гениалното изказване” на псевдоакадемика Михайло Апостолски: „Немам доказ, али твърдим”! Изобщо сръбска просвета и християнско милосърдие, каквито светът не познава от хилядолетия насам. Полиция, съдилища, армия, вестници, радио и телевизия - всичко е впрегнато в „македонска просветителска дейност”. За да се стигне до днешния идиотизъм хора с научни титли, даже и от други страни, без срам и страх от Бога да защитават сръбската простотия, че имало македонска нация със свой език, писменост и историческо наследство. Казано накратко: Кражби и фалшификации на всичко българско! Но и това не им стига на „братята сърби”. Не им стига варварската тирания на над 1 500 000 българи в Сърбия и в БЮРМакедония,  та сега сърбите са зинали като нилски крокодили от стария си мерак да прилапат и Пиринския край. И него да облагородят чрез православната им славянска теория за изроди и идиоти -македонизма и да ги научат на прочутата „сръбска култура” на каруцарското псуване. Само и само и там да няма българи. Само и само и те да бъдат сърбизирани.
Тук по-учените казват, че чрез посръбчването на българите сърбите искали, подобно на гърците, румънците и турците, да си облагородят нацията, която била закърняла и затъпяла толкова много, че повечето от тях само знаели да псуват даже и Света Богородица, но това вече е обект на друго научно  изследване.
Като се анализират действията на „добронамерените” ни комшии, съвсем ясно се вижда, че и четирите държави сякаш се съревновават и надпреварват коя повече ще заграби от България и коя ще изтреби повече българи. Но понеже в днешно време, по понятни причини, е по-трудно и   доста неудобно открито да се колят като едно време българите, то днес влизат в действие по-фини методи за унищожение на българското племе и това е денационализацията. За  най-удобна  в това отношение сърбите са приели сръбско-руската лъжа македонизма, понеже в сръбската колония Македония има най-много българи и чрез тази брутална фалшификация хем ще се намали българското племе, хем ще се увеличи сръбският народ с много нови надъхани сръбски еничари. А историята казва, че сръбските еничари са по- ревностни в „българолюбието” и от самите шумадийски сърби. Пример в това отношение са всеизвестните Лазар Колишевски, Лазар Мойсов, Киро Глигоров, Густав Влахов, Блаже Коневски, Блаже Ристевски и, разбира се, днешният първи сръбски еничарин, фалшивият вемеровец Никола Груевич. Освен това прилагането на македонизма дава безкрайни възможности за грабеж и изтребление на непокорните. Даже и за открити претенции към Пиринския край. И тук в стремежа си да прилапа и Пиринско, Сърбия потърси и намери най-верен съюзник във всепризнатия специалист по денационализация и унищожаване на българите в миналото - „добронамерената“ комшиийска Турция, наследника на Османската империя. Както всички знаем, за да може да разяжда и разгражда България отвътре, варварската Сърбия създаде уродливото си отроче ОМО „Илинден”, партията, която ужким била сътворена, за да защитава „етническите македонци” в Пиринския край. Стара изпитана рецепта – тръгнали са да заграбят част от България с наглото оправдание за осигуряване на човешките права на някакви зомбирани идиоти там.


Абдуллах Гюл ,  Реджеп Ердоган,  Ахмет Давутоглу

И в подкрепа на това уродче - ОМО „Илинден“, се ангажира най-ревностно не кой и да е, а самата република Турция, която в Съвета на Европа тръгна да иска и да ни натиска да регистрираме сръбската партия ОМО „Илинден”. Разбира се, тази простотия е дело не на обикновения турски народ и на учените на Турция, а на дълбоко корумпираните политически и икономически държавни ръководители на Турция, начело с президента Абдуллах Гюл, министър-председателя Реджеп Ердоган и „балканския Кисинджър”, външния министър Ахмет Давутоглу. Казвам абсолютно уверено корумпирани, защото само корумпирани политици или идиоти и неграмотни откачалки могат да твърдят, че днес има някаква си македонска нация. А аз определено считам, че днешните управници  на Турция не са идиоти и неграмотни откачалки. Анализът на политическата обстановка и великотурските интереси на Турция подсказва, че трите „влъхви” Гюл, Ердоган и Давугоглу ни дават днеска зор в Съвета на Европа да регистрираме антибългарската сръбска партия ОМО „Илинден” поради голяма икономическа или политическа корупция. Явно  освен надеждата да отхапят още нещо от България,трите турски  влъхви разчитат да изкопчат някакви сериозни отстъпки и печалби от Сърбия и великата й покровителка Русия! Та затуй турските държавници толкоз нагло и брутално ни притискат нас, българите, да регистрираме сръбското уродче ОМО „Илинден” на всяка цена, даже и против разпоредбите на българските закони! Те точно такава безскрупулна низост, безочливо падение и абсолютно невежество от управниците на Турция въобще не съм очаквал поради следните причини:
1. Винаги съм бил привърженик на миролюбивата теза, че лошото следва да остане в миналото, че децата не трябва да отговарят за греховете на бащите и дедите, че вече следва да се уважаваме като хора на ХІ век, че е крайно време да заровим в земята томахавката на войната, че трябва да забравим езика на омразата, че трябва да живеем в мир и разбирателство. И тези чувства и мисли, сигурен съм че ги споделят днес почти всички българи! Но за съжаление, това не важи за държавниците на съседните страни, които директно следват заветите и мераците на „българолюбивите” им деди и прадеди. Това се отнася за всичките ни съседи, но най- много за Сърбия, за нейните еничари в Скопие, а напоследък, за голяма изненада и съжаление, и за днешните управници на република Турция, които стигнаха до пълна деградация, каквато е подкрепата за партията на геноцида срещу македонските българи - ОМО „Илинден”.
2. Днес в цяла Турция няма нито един сериозен гимназиален учител по история, география и биология, който да не знае и който да не е абсолютно убеден, че такива сръбско-комунистически мутанти, такива хомо сапиенс, наречени етнически македонци, не е имало и няма нийде в Македония от идването на турците на Балканския полуостров досега, няма ги никъде по света, а даже и в цариградската зоологическа градина.
3. Днес в Република Турция няма нито един сериозен археолог, който да е изкопал някъде в Македония или да е прочел в някое специализирано научно списание за открити нейде из Балканският полуостров някакви  археологически находки, скелети или каквито и да е останки от VІІ век насам на „сърбозавъра” етнически македонец.
4. Днес в турската държава няма нито един специалист по архивите, който да е открил в изключително богатите архиви на Република Турция от времето на падането на България под турско робство чак до наши дни, поне едно писмено документче за такова мутирало, зомбирано или телепортирано от друга планета сръбскогравитиращо племе етнически македонци.


Абдуллах Гюл ,  Реджеп Ердоган,  Ахмет Давутоглу

5. Днес в Република Турция няма нито един нормален учен, който би се изправил смело и открито в публичен диспут с български учени пред телевизионните камери и да каже смело и отговорно, че на Балканския полуостров има такива говорящи хуманоиди, наречени етнически македонци. Защото никога не съм срещал и чувал за днешни сериозни турски учени, които да се подиграват с истинската наука, както го правят корумпираните им държавници. Защото турските учени ревностно държат на своя научен авторитет и нито един от тях не си е очернил и  няма да  очерни името си със сръбските македонистични простотии.
6. Днес няма нито един дипломатически документ в Турция от преди 1944 г. от нито една страна, с която Турция е поддържала някакви дипломатически отношения, в който да се говори за наличието на Балканския полуостров на някакви  двуноги, племенно организирани същества с членоразделна реч, които да са се назовавали етнически македонци и които да са населявали Македония от 1393 г. та чак до 1944 г.
7. Днес никъде в цялата книжнина на република Турция от 1393 г. до 1944 г. включително и в пътеписите на прочутите турски и чуждестранни пътешественици няма и най-малък признак за наличие на поне едно двукрако животинче от говорящия вид „етнически македонец“. Тук поне трите злобни  турски влъхви следваше да прочетат пътеписите на турските пътешественици от ХVІІ век Хаджи Калфа и Евлия Челеби за етническия състав на населението в Македония по онова време и малко да се замислят за последиците от глупашкото си обвързване със сръбската простотия македонизма.
8. Днес и при най-големия си мерак за оправдаване на неистовата си омраза към българския народ, г-н Ахмет Давутоглу не може да намери в повереното му външно министерство нито един международен договор до 1944 г., в който да се говори за наличието на такова хунзо-мунзо, сърбизанско племе етнически македонци. Напротив, навсякъде в турските документи се говори за българи, населяващи Македония, разбира се, заедно с турци, власи, гърци и др. Даже в архивите на Турция и днес се съхраняват официално подписани договори с БЪЛГАРСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ВМРО за съвместна борба с новите поробители на Македония - гърци и сърби.

9. За нагледен урок на българомразките турски държавници и по ирония на съдбата в Скопие през 2003 г. бе издадена книгата „Амнестираните илинденци во 1904 година“. И за голям ужас на трите турски „влъхви” - Гюл, Ердоган и Давутоглу, в книгата са публикувани ОРИГИНАЛНИ ТУРСКИ ДОКУМЕНТИ, сочещи, че Илинденското въстание е БЪЛГАРСКО ВЪСТАНИЕ! Тогавашните турски тъмничари са били далеч по-честни от сегашните турски управници и съвсем честно са отбелязвали като народност на осъдените въстаници - БЪЛГАРИ. А най- големият ужас за днешните КОРУМПИРАНИ и българомразци турски управници е фактът, че в ТУРСКИТЕ ДОКУМЕНТИ от онова време няма описан НИТО ЕДИН ЕТНИЧЕСКИ МАКЕДОНЕЦ. Ама съвсем НИТО ЕДИН!
10. Днес  цялата  данъчна администрация на Турция и за сто години не може да открие във всичките си архиви нито един данъчен тефтер  от времето на Османската империя за Битолския и Солунския вилает, в който от султанските данъчни чиновници да е описан някога като данъчно задължен някой „рум милет” от племето „вентилаторни македонци”! Казвам вентилаторни македонци, защото знамето на сръбското уродче, наречено БЮРМакедония, е един бръмчащ цветен вентилатор. Сигурно за да подчертае простотията на вятърничавите сърбомани, управляващи днес Скопската сръбска бановина!
11. И при най-ревностното търсене, днес тримата турски  БЪЛГАРОМРАЗЦИ Гюл, Ердокан и Давутоглу не могат да открият даже с помощта на всички турски и сръбски библиотекари и журналисти в нито един вестник, излизащ през ХІХ и началото на ХХ век да е написано поне едно редче за някакъв кроманьонец,неандерталец или  друг двуног маймуноподобен пишещ и четящ бозайник , наречен етнически македонец.
12. Изключителната  македонистична наглост  и простотия на „трите турски влъхви” съвсем ярко проличава и от всеизвестния за цялата православна църква факт, че в църковните книги на  нито една християнска църква в Битолския и Солунския вилает по време на петвековното  турско робство няма кръстено по православен обичай нито едно новородено сукалче от буцефалската порода „етнически македонец”.
13. За дебилността на деянието на тримата турски държавници говори и фактът че, в нито един донос до турската полиция по време на Османската империя, дори от сръбски и гръцки мекерета, не е записан нито един политически престъпник, крадец, измамник, джебчия, дребен хулиган или политически престъпник от шумадийското племе „етнически македонци”. И на всичкото отгоре, няма записана нито една чета от тях  и нито едно записано  сражение с тях ! Както няма и нито един потомък на Буцефал, който да е осъден за революционна дейност от турските съдилища.


Абдуллах Гюл ,  Реджеп Ердоган,  Ахмет Давутоглу

14. Изобщо днес в Турция не е известен нито един здравомислещ учен от всякакъв калибър, който да поддържа асимилаторската сръбска лъжа за наличието на някаква си македонска нация. Единствените изключения, за наше съжаление и за голям позор на цялата турска наука, са официалните държавни ръководители на Турция днес - президентът Абдуллах Гюл, министър-председателят Реджеп Ердоган и „балканският Хенри Кисинджър” - външният министър Ахмет Давутоглу. Защото те са наредили на своите подчинени да се подкрепи в Съвета на Европа, противно на научните факти и в противоречие на елементарните принципи за международно уважение и зачитане, регистрацията в България на антибългарската сръбска партия ОМО „Илинден“, базираща своята програма и дейност на унищожаването на българския народ в Пиринският край. Казано съвсем точно и ясно, тримата БЪЛГАРОМРАЗЦИ са подкрепили сръбския стремеж за цялостно унищожение на българите във Вардарска и Пиринска Македония. Подкрепили са регистрацията, без да ни питат, без да питат своите учени и без да направят елементарна справка с дипломатическите документи. Без изобщо да се съобразяват И С НАЙ-ЕЛЕМЕНТАРНИТЕ норми за добросъседство, за което постоянно приказват с голямо вдъхновение и ентусиазъм, когато и където им падне. Но това, наред с казаното до тука, е и ГОЛЯМО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПРОТИВ ЧОВЕЧЕСТВОТО! Защото македонизмът, който е изобретен и се прилага за денационализацията на българите в Македония, чисто и просто е упражняване на ГЕНОЦИД СПРЯМО БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ. А тримата турски държавници, освен че ПОДКРЕПЯТ ТОЗИ ГЕНОЦИД във Вардарска Македония, искат той да се приложи и спрямо българите в Пиринския край на България. Следователно с подкрепата си за антибългарската денационализаторска партия ОМО „Илинден” и за практикувания от нея македонизъм, господата Гюл, Ердоган и Давутоглу директно се САМОПРИЗНАВАТ ЗА СЪУЧАСТНИЦИ В ГЕНОЦИДА СРЕЩУ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД! Сиреч за престъпници, за чието престъпление  няма давност според действащите международни закони.
Ето защо казвам, че днес Република Турция с арогантния си натиск да регистрираме просташката партия ОМО „Илинден” отново се нарежда редом до страните, които от „прекомерна любов” искат и днес да ни изтрият нас, българите, от лицето на Балканския полуостров. Тази абсолютна наглост, този нечуван цинизъм на турските държавници е предостатъчно основание да кажем, че България не трябва никога да има доверие и по най-незначителния въпрос на турските държавници, на които не трябва да се правят и най-малките компромиси. Сигурно защото днес Турция се стреми да денационализира многомилионния кюрдски народ и затова помага на варварската Сърбия, освен да денационализира българите по Вардарско, и да тръгне да заграбва Пиринския край. Но тази нагла и престъпна по международните закони антибългарска политика на турските управници няма нищо общо с добросъседството и приятелските европейски отношения.  Даже тази подкрепа за антибългарската партия ОМО „Илинден” си е направо  хамалска намеса на турската държава във вътрешните работи на нашата страна! И точно тук следва да се наблегне, ако някой ден случайно стане дума за влизането на Турция в Европейския съюз. За това, че тя, освен че извършва брутален геноцид над многоброен и древен кюрдски народ в собствената си страна, подкрепя най-просташки и цинично геноцида над българския народ в Македония. Но това, разбира се, когато му дойде времето. Няма нужда сега да говорим за неща, които може въобще да не се случат.


Абдуллах Гюл ,  Реджеп Ердоган,  Ахмет Давутоглу

За голям позор на българската дипломация  и за голямо съжаление на всички българи у нас не се намери нито един отговорен и достоен български  държавник, не се намери нито един исторически грамотен  български политик-патриот, който да реагира подобаващо на този открит и брутален антибългаризъм от страна на турските държавни ръководители, на тяхната цинична намеса във вътрешните ни работи! Оказа се, че нашите държавници и политици или са неграмотни или въобще не ги интересува фактът, че върху част от българският народ се извършва открит геноцид, който геноцид се подкрепя нагло и открито от днешните турски ръководители. А трябваше и беше абсолютно наложително в отговор на този циничен турски държавен антибългаризъм България да си изготви националноотговорна позиция,  която да е адекватна на престъпните антибългарски действия на днешните турски управници и която позиция България да отстоява докрай. Сигурен съм, че ако това се бе случило по времето на Стамболов, турският посланик  веднага щеше да бъде поканен да хване пътя за Цариград без официално изпращане и без скорошна надежда за обратно връщане. Така биха реагирали всички балкански и европейски държавници освен нашите. Но нашите управници изглежда са ампутирани от патриотизъм и отговорност към българския народ. А просто трябваше в случая да си спомнят народните поговорки: Каквото повикало, такова се обадило. С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери - това следваше да бъде българският отговор на съучастието на турските държавници в геноцида срещу българите и за бруталната им намеса във вътрешните работи на нашата страна.
И, разбира се, от сега нататък всички наши отговорни държавници /когато се появят такива/ още по-зорко следва да пазят България с всички сили и средства от подлата и коварна политика на днешните корумпирани и престъпни турски управници Абдуллах Гюл, Реджеп Ердоган и Ахмет Давутоглу. Защото когато си знаеш враговете, които  директно те заплашват и нараняват и които бруталносе намесват във вътрешните работи, то следва незабавно да се вземат  и необходимите мерки! И то мерки, чрез които да се предпазиш в максимална степен и чрез които да намериш най-правилния начин да си върнеш поне двойно в удобния момент за сторените ти добрини във всяко направление!

21 април 2011 г.
Никола Григоров