ЦАРИГРАДСКАТА И БУКУРЕЩКАТА КОНФЕРЕНЦИИ (1885–1886 Г.) ЗА СЪЕДИНЕНИЕТО И СРЪБСКО-БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА

И тази година нашият народ ще отбележи годишнината от Съединението на Княжество България с Източна Румелия и победата над сръбските агресори в Сръбско-българската война. Изминалите 134 години не можат да заличат спомена от първия дипломатически успех на наскоро възстановената българска държава и от първата победна война на българската войска. И двете победи бяха чисто българско дело, въпреки съпротивата на Великите сили, окастрели Отечеството в Берлин.

Грабнала хилядолетни български земи ненаситната наша западна съседка нападна в гръб страната ни, с намерение да откъсне още територии от страната ни, но тя не само бе отблъсната, но и обърната в паническо бягство. От пълно поражение Сърбия бе спасена от Австро-Унгария и Русия.

 

За Съединението и за войната в негова защита е публикувана огромна литература и хиляди документи. Може би най-неизвестни досега остават дипломатическите действия на младата българска дипломация и на дипломацията на Великите сили около двете събития, променили насоките в бъдещата българска външна политика, но и установеното статукво на Балканския полуостров.

За да отбелижим годишнината от тези събития Издателство «Анико» подготви за печат като № 62 от библиотечната поредица на «Сите българи заедно» документалната книга «Цариградската и Букурещката конференции (1885–1886 г.)» В книгата са включени пълните текстове от протоколите на малко познатите Цариградска и Букурещка конференции, както и най-важната дипломатическа документация отразяваща заседанията на двете конференции. Там главна роля имат бележитите наши политически и държавни дейци Илия Цанов и Иван Ев. Гешов. Протоколите от конференциите са преведени веднага след приключването на тяхната работа от един не по-малко бележит наш политически, държавен, църковен и културен деец Тодор Икономов.

Сега ви предлагаме пълния предговор на Цочо В. Билярски към книгата, който е и богато илюстриран.

 

* * *

 

ЦАРИГРАДСКАТА 
И БУКУРЕЩКАТА КОНФЕРЕНЦИИ
1885–1886 г.

Темата за Съединението на Княжество България с Източна Румелия вече повече от 13 десетилетия вълнува българите. Съединението беше един самостоятелен акт на двете български държави и нарушение на Берлинския договор. Съединената българска държава успя да защити акта от 6 септември 1885 г. в Сръбско-българската война, като победи сръбския агресор.

Върху Съединението и Сръбско-българската война са изписани хиляди страници – спомени, дневници, публицистика и изследвания. Публикувани са и най-важните документи, свързани с тези събития от българската история, като и до днес може би най-впечатляващи са публикуваните документални издания от Захарий Стоянов, ген. Йордан Венедиков и Димитър Страшимиров.

След Съединението по настояване на Турция е свикана Цариградската конференция на Европейските велики сили, подписали Берлинския договор. Отново България и нейни представители не присъстват на тази конференция, както беше и в Сан Стефано и Берлин през 1878 г. Ако през 1878 г. се решаваше българския въпрос и съдбата на българите, то сега в 1885-1886 г. България беше в ролята на подсъдим и никой от делегатите не поставя въпроса за нейното поканване на конференцията. Единствено с България се поддържаше контакт чрез писмени ултиматуми и натиск. Нейните заседания съвпадат със Сръбско-българската война и последвалата я Букурещка конференция. По време на заседанията на Конференцията си дават сериозна битка Англия срещу Турция, подкрепяна от Русия. Любопитното тук в случая е че освободителката Русия, в лицето на нейния делегат Александър Нелидов отстоява позицията, че Княже-ство България трябва да се осъди като агресор и нарушител на Берлинския договор. Нелидов, заедно с турските представители отстояват позицията, че България трябва да бъде заставена да възстанови положението от преди Съединението като севернобългарските войски, начело с княз Александър Батенберг да се изтеглят от Източна Румелия.

Княз Александър Батенберг

За втори път Англия, само десет години по-късно след Априлското въстание, застава на страната на българите, защитавайки техните права да съединят двете български държави.

Безспорно е че тук си казва думата не само дипломатическото противопоставяне на Англия срещу Русия, но и победния ход на младата българска вой-ска срещу сръбските агресори.

Досега за Сръбско-българската война са изписани не само хиляди страници, но и са публикувани и основните документи за нея. Същото се отнася и до сключения в Букурещ Българо-сръбски договор. Въпреки че резултатите от българската победа над сръбските агресори, в края на краищата, имат повече морален характер, те не довеждат до връщането на народа ни заграбените от Сърбия български територии в Нишко, Пирот-ско, Вранско, Лесковацко и Княжевацко. Проточилите се във времето преговори, по настояване на българската страна са приключени с Мирния договор, подписан на 19 февруари / 3 март 1886 г., датата на Освобождението на България и сключването на Санстефанския договор. Целта на българската страна е постигната – победената Сърбия е трябвало и да бъде унижена и порицана като агресор пред тогавашния цивилизован свят.

Султан Абдул Хамид

Преговорите в Букурещ са двустранни – между Княжество България и Кралство Сърбия, като Румъния осигурява не само гостоприемство, но и свой представител като секретар на конференцията. Това което прави впечатление от тази конференция е че българският делегат Иван Ев. Гешов, по това време директор на Народната банка, е втори делегат в Българската делегация след делегираният от султана турски представител Меджид паша, тъй като страната ни е във васални отношения спрямо Турция. В случая Турция упражнява своите права на сюзерен, дадени є от Берлинския конгрес, които права тя пропуска да упражни срещу Сърбия по време на нейната агресия срещу България.

Голям е интересът към работата на Букурещката конференция от чуждестранните дипломатически представители в Букурещ и от акредитираните кореспонденти. Без да има пряка намеса от страна на Австро-Унгария то се чувства нейната подкрепа за сръб-ския агресор, която намеса спря победния ход на българската армия след превземането на Пирот. За сега

 

Крал Милан Обренович

липсват документални свидетелства за работата на конференцията от сръбските, австро-унгарските и руските архиви, които биха разбулили напълно механизмите около работата на тази конференция. Все още има някои неясноти около въпроса за лесния отказ на българската делегация от искането към сръб-ската страна от компенсации за агресията срещу държавата и народа ни, а дори битата и опозорена Сърбия поставя официално в разговорите за първи път своите претенции към Македония и заплашва с възобновяването на бойните действия.

Макар че Букурещкият договор е публикуван многократно, в повечето случаи се изпуска преамбюлът към него. Сега ви предлагам пълния текст на договора по една от неговите най-ранни публикации от същата 1886 г.

Иван Ев. Гешов

Протоколите от заседанията на Цариградската конференция и тъй наречения Топханенски акт от 5 април 1886 г. заедно с техните коментари от видните български прависти и специалисти по международните отношения д-р Богдан Кесяков и професор Георги П. Генов от техните публикации през 1925 и 1940 г. днес са малко познати. Те са намерили място в том първи на Кесяковия „Принос към дипломатическата история на България“ и в изключително ценната и много рядка книга на професор Георги П. Генов „Международни актове и договори засягащи България“.

Илия Цанов

Върху Сръбско-българската война и Букурещката конференция бележитият български учен и добър изследовател на дипломатическите отношения и на Източния въпрос проф. Г. П. Генов, се връща не веднъж. Любопитните читатели могат да получат допълнителна информация по темата като разгърнат неговия ненадминат капитален труд върху българската дипломация „Политическа и дипломатическа история на България“, който е отпечатан през последните години в 23 тома.

За първи път решенията на Цариградската конференция, която е трябвало да се произнесе по настаналата международна криза вследствие на Съединението са публикувани в Английската синя книга. А на български език те са преведени и публикувани от Тодор Икономов през 1886 г. в една малка и почти недостъпна книжка. Този принос на Т. Икономов е трети по ред след преведените и публикувани също от него протоколи на Цариградската конференция от 1876-1877 г. и на Берлинския конгрес от 1878 г. Те до днес имат само по едно издание и сега са почти непознати и представляват също библиографска рядкост.

Към протоколите от Цариградската и Букурещката конференция прилагам и едни от най-важните български дипломатически документи, съхранявани в Архива на Министерството на външните работи и изповеданията и публикувани през 1978 и 1995 г. Те са включени в том първи и втори на документалните сборници „Външната политика на България. Документи и материали“, обхващащи времето от 1879 до 1887 г.

От тези документи много ярко изпъква ролята на тогавашния външен министър Илия Цанов, водил преговорите с турската страна в Цариград и на Иван Ев. Гешов преговарящ със сръбската страна в Букурещ.

 

Книгата е разделена две части – първата се състои от протоколите от Цариградската конференция и свързаните с нейните решения дипломатически документи, а втората включва протоколите от Букурещката конференция и свързаните с нея български дипломатически документи.

Протоколите и документите се публикуват изцяло без каквито и да било съкращения и корекции, като е запазен и езика на преводачите. Единствено са премахнати или заменени остарелите и неизползвани днес буквени знаци.

Цочо В. Билярски