СТИГА СПЕКУЛАЦИИ С АНГОРСКИЯ ДОГОВОР

Тази година бяхме свидетели на неистови спекулации с Ангорския договор, подписан от Симеон Радев на 18 октомври 1925 г. в новообявената столица на Турция Ангора /Анкара/. Явно големият мерак на някои псевдопатриоти и лъжеучени да експлоатират надеждите на наследниците на тракийските бежанци от 1913 г. за някакво възмездие за имотите на дедите им няма граници и в наглостта си те надминаха всичко позволено със своите бомбастични лъжи.

Волен Сидеров пък тръбеше наляво-надясно, че Турция ни дължи 10 милиарда долара по Ангорския договор, докато организаторите на жалката подписка срещу влизането на Турция в Европейския съюз примамваха  тракийците с гръмкото обещание, че Турция ни дължи по този договор цели 20 милиарда долара.

Обещахме на г-н Сидеров един милион долара, ако посочи точно къде в Ангорския договор е записана посочената от него сума, но до днес той не се яви да си получи голямата награда. Тази крупна сума обещаваме да връчим също така на всеки пишман-историк и псевдополитик, който продължава да лъже онеправданите тракийци с гръмки надежди за 10–20 милиарда долара обезщетения по Ангорския договор.

За лъжците, за неграмотните и за любознателните българи публикуваме целия Ангорски договор с всичките му приложения.

22.10.2010 г.                            Никола Григоров


Договор за  приятелство между България и Турция (Ангорски договор) с приложени към него протокол и конвенция за установяване между двете страни

Ангора, София, 18 октомври 1925 г., 8 юни, 12 август 1926 г.


УКАЗ
№ 3
НИЕ БОРИС ІІІ
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНА ВОЛЯ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ

Обявяваме на всички Наши верноподаници, че ХХІ-то Обикновено Народно събрание, през третата му редовна сесия, в 95-то заседание, държано на 27 май 1926 год., гласува и прие.
Ние утвърдихме и утвърдяваме спогодбите между България и Турция, подписани в Ангора на 18 октомври 1925 год., а именно:

България, от една страна и Турция от друга страна, еднакво и искрено желающи да установят и да затвърдят връзките на искрено приятелство между Турската Република и Царство България, и проникнати от еднаквото убеждение, че отношенията между двете Държави, веднъж установени, ще послужат за преуспяването и благосъстоянието на техните респективни нации, решиха да сключат договор за приятелство и за тази цел назначиха за свои пълномощници както следва:
Председателя на Турската Република: Тевфик Кямил Бей, Държавен подсекретар на Министерството на Външните работи в Ангора и Негово Величество Царя на Българите: Господин Симеон Радев, Извънреден Пратеник и Пълномощен Министър на България във Вашингтон; които, след като си съобщиха пълномощията, намерени в добра и надлежна форма, се съгласиха върху следните разпореждания:
Член 1. Ще съществува ненакърняем мир и искрено и вечно приятелство между Турската република и Царство България.
Член 2. Високите Договарящи Страни са съгласни да установят дипломатическите отношения между двете Държави съобразно с принципите на международното право: Те се съгласяват щото дипломатическите представители на всяка от тях, при условие на взаимност, да се ползват в територията на другата с третирането, осветено от общите принципи на международното право.
Член 3. Високите Договарящи Страни са съгласни да сключат Конвенция, една Конвенция за установяване и един Договор за арбитраж.
Член 4. Настоящия договор ще бъде ратифициран и ратификациите ще бъдат разменени в Ангора по възможност по-скоро. Той ще влезе в сила на петнадесетия ден след размяната на ратификациите.
Член 5. Протоколът, приложен към настоящия договор, съставлява неразделна част от него.
В удостоверение на което, респективните пълномощници подписаха настоящия договор и сложиха върху него печатите си.
Изготвен в Ангора, в двоен екземпляр, на 18 октомври 1925 г.
(п) Симеон Радев
(п) Тевфик Кямил
* * *
Протокол приложен към Договора за приятелство, подписан между България и Турция

А. Двете правителства се задължават помежду си да осигурят, респективно на мюсюлманските малцинства в България, ползването от всички разпореждания за покровителството на малцинствата, уговорени в Ньойския договори на българските малцинства в Турция - от разпорежданията за покровителството на малцинствата, уговорени в Лозанския договор.
България признава на Турция и Турция признава на България всичките права относно клаузите за малцинствата, дадени на Силите, подписали Ньойския и Лозанския договори.
Забележка: Считат се като принадлежащи към българското малцинство турските поданици от християнско вероизповедание, чийто матерен език е българския.
Б. Турското Правителство признава качеството на български поданици на всички българи, родени върху територията на Турция от 1912 год., които, след като са се изселили в България до подписването на настоящия протокол, са придобили българското поданство въз основа на вътрешното законодателство в сила в Царството.
Българското правителство признава качеството на турски поданици на всички мюсюлмани, родени в границите на България от 1912 год., които след като са се изселили в Турция до подписването на настоящия протокол, са придобили турското поданство въз основа на вътрешното законодателство в сила в Републиката.
Омъжените жени ще следват поданството на своите съпрузи, а децата, на възраст, по-малко от 18 години, това на бащите им.
Разбира се, че турските и български поданици от двете гореспоменати категории запазват правата на собственост върху имотите си, находящи се респективно в България и Турция, освен категориите, поменати в чл. В.
Ако някои българи, родени върху европейската територия на Турция, изключая Цариград, които, след като са се изселили в България, биха поискали да се установят отново в гореспоменатата територия, Турското правителство си запазва пълна свобода да даде или да откаже за всеки отделен случай своето съгласие.
Българското Правителство си запазва точно същото право по отношение на мюсюлманите, родени в присъединените към България през 1913 год. окръзи и изселили се в Турция, в случай, че те биха желали да се установят отново в горепоменатата територия.
Забележка: За целите на настоящия протокол, под думата Цариград, се разбират административните подразделения на Префектурата под това име, тъй като те са определени със закона от 1912 година.
В. Недвижимите имоти, от какъвто и да е вид, принадлежащи на българите от европейската територия на Турската Република, с изключение на Цариград, които са се изселили в България след 5/18 октомври 1912 г. до подписването на настоящия Протокол, както и недвижимите имоти, от какъвто и да е вид, принадлежащи на мюсюлманите от териториите на Отоманската империя, откъснати вследствие на Балканската война, които са се изселили в Турция след 5/18 октомври 1912 год. до подписването на настоящия Протокол, ще останат собственост на държавата, в чиято територия се намират.
Г. Недвижимите имоти, от какъвто и да е вид, находящи се в България и принадлежащи на турски поданици, или находящи се в Турция и принадлежащи на български поданици, които остават извън приложението на предидущия член, ако законните им собственици не ги владеят понастоящем, ще бъдат върнати на тези последните, на правоимеющите или на техните пълномощници. Всички мерки и изключителни разпореждания, които, по каквато и да било причина, са били приложени върху тези имоти, ще бъдат отменени веднага след влизането в сила на настоящия Протокол.
Приходите от имотите, които са били секвестирани, ще бъдат изцяло внесени на техните собственици.
В случай, че имотите са заети от заселници или от местни жители, на заинтересуваните собственици ще бъде даден един справедлив наем.
Заинтересуваните ще трябва да установят пред надлежните съдебни учреждения на респективните страни чрез всички законни доказателства, обстоятелството, че са напуснали местопроизхождението си преди 5/18 октомври 1912 г.
Разбира се, че горните клаузи според случая, за който се отнасят, се прилагат също и за имотите на лицата, посочени в първите две алинеи на  § Б.
Д. Правата, придобити преди присъединяването на новата българска територия, както и съдебните актове и официални книжа, изходящи от компетентните органи на Отоманската империя, ще бъдат зачитани и ненакърняеми до законно доказване на противното.
Е. Двете Договарящи страни са съгласни да считат като престанали да съществуват и изгубили всякаква валидност, разпорежданията на Цариградския договор и неговите приложения, освен ония, които определят границата между двете държави.
Ж. Писмото отправено от Българския Пълномощник до Турския Пълномощник, досежно начина за прилагане закона за трудовата поземлена собственост спрямо турските поданици в България, съставлява неразделна част от настоящия протокол и ще влезе в сила в същото време като него.
З. Мъчнотиите, които биха изникнали по прилагането на настоящия протокол, ще бъдат предмет на дипломатически преговори между двете правителства.
Съставен в Ангора в двоен екземпляр, на 18 октомври 1925 година.
(п.) Симеон Радев
(п.) Тевфик Кямил
Долуподписаните Български и Турски Делегати - Пълномощници се събраха днес, на 18 октомври 1925 г., в Министерството на Външните работи в Ангора, за да пристъпят към подписване на актовете, които са били предмет на преговори между двете правителства, а именно, един Договор за приятелство, един  Протокол-приложение, който съставлява неразделна част от него и една конвенция за установяване.
Признавайки ползата от едно по-точно определение смисъла на чл. “Г” от Протокола-приложение и за да не остане никакво съмнение върху взаимната добра воля на техните правителства, те заявяват, от тяхно име, че връщането на имотите, предвидено в клаузите на този параграф, ще бъде извършено без да бъде повдигнато от едната или другата страна никакво възражение.
Настоящия протокол се изготви в двоен екземпляр.
(п.) Симеон Радев
(п.) Тевфик Кямил
* * *
Ангора, 18 октомври 1925 г.
Тевфик Кямил  Бей,
Държавен подсекретар при
Министерството на външните работи.
Тук
Господин Пълномощник,
Удовлетворявайки желанието, което благоволихте да изявите през течение на нашите преговори, имам чест да потвърдя на Ваше Превъзходителство, че моето Правителство се задължава да прилага напълно по отношение на имотите на турските поданици в България, иззети въз основа на закона за трудовата поземлена собственост, споразумението, което то е сключило със Сърбо-Хърватско-Словенското Кралство по прилагането на този закон.
Моля приемете, Господин Пълномощник, уверение във високата ми почит.
(п.) Симеон Радев
* * *
Конвенция за установяване между България и Турция

България, от една страна, и Турция, от друга страна, въодушевени от желанието да определят условията за установяване на българските поданици в Турция и на турските поданици в България, решиха да сключат една конвенция, и за тази цел, назначиха за свои пълномощници, а именно: Негово Величество Царя на Българите: Господин Симеон Радев, Извънреден Пратеник и Пълномощен Министър на България във Вашингтон; и Председателя на Турската Република: Тевфик Кямил Бей, Държавен Подсекретар при Министерството на Външните работи в Ангора; които след като си съобщиха пълномощията, намерени в надлежна и редовна форма, се съгласиха върху следните разпореждания:
Чл. 1. Поданиците на всяка една от Договарящите Страни, ще имат право да се установяват и пребивават върху територията на Другата, и ще могат, следователно, да отиват, да дохождат и свободно да се движат като се съобразяват със съществуващите в страната закони и правилници.
Чл. 2. Договарящите Страни приемат, че няма да се прави никаква пречка на доброволното изселване на турците от България и на българите от Турция.
Изселниците ще имат право да отнесат със себе си движимия имот и добитъка си и да ликвидират недвижимите си имоти напълно свободно.
Тези, които не биха искали да ликвидират недвижимите си имоти, преди окончателното им заминаване, ще трябва да го направят в срок от две години от изселването им.
В едно последващо споразумение между двете Правителства ще се уреди начина, по който заинтересуваните ще изнесат полученото от ликвидацията на техните имоти.
Чл. 3. Поданиците на всяка от Договарящите Страни ще имат, върху територията на другата, наравно с местните поданици, правото да упражняват всякакъв вид промишленост и търговия, и да се отдават на всякакви занаяти и професии, с изключение на тези, които са запазени за местните поданици по силата на съответните закони и правилници, а в Турция - по силата на дълговременен обичай (пристанищни хамали, гемиджии и пр.)
Поданиците на всяка една от Договарящите Страни няма да плащат за пребиваването и установяването си върху територията на Другата, както и за упражняването върху тази територия на всякакъв вид търговия, промишленост, занаят или професия, никакъв данък, такса или тегоба, от каквото и да е естество, други или по-високи от тези, събирани от местните поданици.
Поданиците на всяка една от Договарящите Страни не ще бъдат подложени, върху територията на Другата, по отношение на личността им, техните имоти, права и интереси, както и по отношение на придобиването, владението и ползването на казаните имоти, или по отношение на тяхното прехвърляне чрез отстъпване, преминаване или наследство, на никаква тегоба, такса или данък, пряк или косвен други или по-високи от ония, които могат да бъдат налагани на местните поданици.
Чл. 4. В случай че една от Договарящите Страни, вследствие, било на законна присъда, било въз основа на законите и правилниците за полицията, за нравствеността, за санитарната полиция или за просията, било по причина на вътрешната или външна сигурност на Държавата, би изгонила чрез поединични мерки, поданиците на другата Договаряща Страна, тази последната се задължава да ги приеме. Превозът до границата на изгонените лица ще бъде в тежест на страната, която ги изгонва.
Чл. 5. Поданиците на всяка една от Договарящите Страни, при условие на взаимност, ще имат върху територията на Другата, правото да придобиват, владеят и отчуждават всякакъв вид движими и недвижими имоти, с изключение на полските имоти, като се съобразяват със законите и наредбите на страната. Те ще могат за разполагат с тях, чрез продажба, размяна, дарение, завещание или по друг някой начин, както и да влизат във владение по наследствен ред, по силата на закона или вследствие на разпореждания приживе или по завещание.
Те не ще бъдат облагани, в никой от горепоменатите случаи с тегоби, такси или данъци, под каквото и да е наименование, други или по-високи от тези, които са или ще бъдат установени за местните поданици.
Чл. 6. Поданиците на една от Договарящите страни не ще подлежат върху територията на другата на никаква военна повинност, било в сухопътните или морски войски, било в народната милиция или гвардия, нито на някакво задължение или тегоба, заместващи военната повинност.
Те ще бъдат освободени от всякакъв принудителен заем. Те ще бъдат също тъй освободени от всякакво парично плащане, събирано за военни цели и което не ще бъде законно наложено на местните поданици.
Чл. 7. Дружествата, анонимни и други, търговски и индустриални, които имат дружественото си седалище върху територията на една от договарящите Страни и които са учредени съгласно със законите на тази страна, ще бъдат признати също като редовно учредени върху територията на другата страна и тяхната правоспособност и тяхното право да завеждат дела ще бъдат определени съгласно със законите на страната, от която произхождат. Те ще имат право, при условие на взаимност, и като се подчиняват на законите на страната, да се установяват върху територията на другата страна, да упражняват там всякакъв вид промишленост и търговия и да придобиват всякакъв вид имоти, както и недвижимите имоти, необходими за функционирането на дружеството, като се подразбира в този случай, че придобиването не е пряката цел на дружеството.
Разбира се, че България ще има право да забранява установяването на дружества, упражняващи някои видове промишленост или търговия, които предвид характера им на обществена полза, са или ще бъдат подложени на специални ограничения прилагани във всички страни. В този случай, Турция, предвид на условие на поменатата взаимност, ще има право да не допуща на своята територия, българските дружества, упражняващи същия вид индустрия или търговия.
Дружествата, анонимни или други, търговски и индустриални, на всяка една от Договарящите Страни, не ще могат в никой случай да бъдат облагани поради упражняването на търговията или промишлеността в територията на другата, с налози, такси, данъци или тегоби, под каквото и да е наименование, други или по-високи от тези, които са или ще бъдат изисквани от местните дружества.
Чл. 8. На поданиците на всяка една от Договарящите Страни не ще могат, в територията на Другата, да се отчуждават имотите им, нито същите поданици ще могат да бъдат лишавани, даже временно, от ползването от имотите си, освен по законно призната причина от обществена полза и срещу заплащане на едно справедливо и предварително обезщетение. Никакво отчуждаване не може да стане без предварителна разгласа.
Чл. 9. Поданиците на всяка една от Договарящите Страни ще се ползват върху територията на Другата, за всичко, което се отнася до съдебното и законното покровителство на тяхната личност и техните имоти, със същото третиране, като местните поданици.
Следователно, те ще имат свободен и лесен достъп пред съдилищата и ще могат да завеждат дела при същите условия, както местните поданици, под резерва на разпорежданията, отнасящи се до обезпечение съдебните разноски (cautio judicatum solvi) и за безплатната съдебна помощ, които ще се определят от местното законодателство до уреждането на тези въпроси чрез една специална конвенция, която ще се сключи между двете Страни.
Чл. 10. По отношение на личното състояние, т. е. по всички въпроси досежно брака, съпружеската общност, развода, временната раздяла на съпрузите, зестрата, бащинството, произхождението, осиновяването, дееспособността на лицата, пълнолетието, настойничеството, опекунството, запрещението; досежно движимостите, правото на наследяване по завещание или по закона (ab intestat) подялба и ликвидация; и изобщо по семейното право на поданиците на Договарящите Страни, ще бъдат единствени компетентни националните съдилища или други национални власти установени в страната, от която зависят казаните поданици.
Настоящето разпореждане не накърнява специалните права на консулите по отношение на гражданското състояние, произтичащи от международното право или от частните споразумения, които биха били сключени, нито пък правото на съдилищата на респективните страни да изискват и да получават доказателства относно въпросите, признати по-горе като такива от компетентността на националните съдилища или власти на заинтересованите страни.
Чл. 11. Настоящата конвенция ще влезе в сила един месец след датата на размяната на ратификациите и ще трае 4 години. Ако Конвенцията не е денонсирана от едната или другата Високо Договаряща Страна най-малко 6 месеца преди изтичането на казания период от 4 години, тя ще остане в сила докато бъде денонсирана. Денонсирането ще произведе своето действие след изтичането на един срок от 6 месеца.
Чл. 12. Настоящата Конвенция ще бъде ратифицирана и ратификациите й ще бъдат разменени в Ангора, по възможност по-скоро.
В удостоверение на което, респективните пълномощници подписаха настоящата конвенция и поставиха върху нея печатите си.
Изготвена в Ангора, в двоен екземпляр, на 18 октомври 1925 година.
(п.) Симеон Радев                                          
(п.) Тевфик Кямил

Заповядваме да се облекат с държавния печат казаните спогодби, да се обнародват в «Държавен вестник» и да се турят в действие.
Изпълнението на настоящия указ възлагаме на Нашия министър на външните работи и изповеданията.
Издаден в София, на 8 юни 1926 год.
На първообразния със собствената на Негово Величество ръка написано:
«БОРИС ІІІ»
Приподписал,
Управляющ Министерството на външните работи и на изповеданията,
Министър-председател и министър на вътрешните работи и народното здраве:
А. Ляпчев
Първообразният указ е облечен с държавния печат и зарегистрован под № 1807 на 12 август 1926 г.
Пазител на държавния печат,
Министър на правосъдието: Д-р Т. Кулев

На първообразния със собствената на Негово Величество ръка написано:
«Одобрено БОРИС ІІІ»
Доклад до Негово Величество Царя
№ 1163
Съгласно чл. 45 от Конституцията на Българското царство, имам чест да помоля Ваше Величество да благоволите да утвърдите, чрез подписване приложения тук указ, спогодбите между България и Турция, подписани в Ангора на 18 октомври 1925 год. и одобрени от ХХІ-то Обикновено Народно събрание, през третата му редовна сесия, в 95-то заседание, държано на 27 май 1926 год., а именно: договор за приятелство между България и Турция; протокол-приложение към същия договор, съставляващ неразделна част от него; протокол относно тълкуването на член «І» от протокола-приложение; нота от българския пълномощник до турския пълномощник относно имотите на турските поданици в България, иззети въз основа на закона за трудовата поземлена собственост; конвенция за установяване между България и Турция.
София, 7 юни 1926 год.
Управляющ Министерството на външните работи и на изповеданията,
Министър-председател и министър на вътрешните работи и народното здраве:
А. Ляпчев
ЦДА, ф. 321 к, оп. 6, а. е. 4, л. 1–4. Печатно. Ф. 177 к, оп. 2, а. е. 28, л. 55–57. Печатно. Публ. във в. «Държавен вестник», год. ХLVІІІ, С., вторник, 17 август 1926 г., бр. 110, с. 1-9.