СПОМЕНИТЕ НА ТОМА КАРАЙОВОВ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ КОНСТИТУЦИОННИ КЛУБОВЕ

За видният македоно-одрински деец Тома Карайовов (1868, Скопие – 1951, София) не веднъж е писано в сайта „Сите българи заедно“. Печатани са и негови материали, свързани както с развитието на македоно-одринското революционно и легално движение, така и за излизането му от ВМРО след 1934 г. (Вж „Тома Карайовов – дипломат, революционер или книжовник?“, „Разказът на Тома Карайовов за настаняването на сръбските войски в Скопие през 1912 г.“ и др.)

По време на Младотурската революция успоредно със съществуващата Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) се създават редица други политически, професионални и културни организации на българите от европейските вилаети на Турция. На първо място това са Съюзът на българските конституционни клубове (СБКК), учреден през 1908 г., и Народната федеративна партия (Българска секция (БНФП). За тях има сериозна литература, като и значителна част от документите на тези две български организации в Македония и Одринско са публикувани и вече известни. След поредицата от статии на Ангел Томов в сп. „Македонска мисъл“, най-доброто изследване е това на проф. Туше Влахов, което е печатано в Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

В тази поредица от изследователи и изследвания не бива да нареждаме скопският професор Младен Пандевски, тъй като неговото изследване е един елементарно написан фалшификат, въпреки неговото сериозно познаване на изворите за политическото организиране на македонските и тракийските българи след Младотурската революция.

Едни от най-раннонаписаните спомени за създаването на Съюза на българските конституционни клубове са спомените на създателя им и първия им председател Тома Карайовов, публикувани в календаря на Българската матица в Цариград „Летоструй“.

Тези спомени, които не са втори път изцяло публикувани излизат преди закриването на Съюза. В тях Т. Карайовов включва програмата и уставът им гласувани и утвърдени на Първия Учредителен конгрес на СБКК. Тук са намерили място и имената на делегатите учредители на съюза от Македония и Одринско.

Макар и условно трябва да се отбележи, че т.нар. “десница” създава Съюза на българските конституционни клубове, а т.нар. “левица” създава Народната федеративна партия (Българска секция). Те заживяват активен политически живот при легални условия, доколкото може се каже, че такъв е съществувал тогава. Като база на БНФП служи част от организационната територия в Серски, Солунски и Одрински революционен окръг, а база на СБКК е останалата организационна територия. СБКК се оказва по-стабилен като организация и като политическа сила, тъй като е изграден на основата на съществуващата организационна структура на ВМОРО, като организационните тела по места се легализират и се включват в политическите борби. След отказа на дейците на Серската група да се постигне споразумение с ръководителите на организацията, избрани на Кюстендилския конгрес на ВМОРО, прави впечатление, че същите тези дейци в първата половина на 1909 г. правят опит да използуват организационната мрежа на вече действуващия СБКК за общо налагане обсъждането на аграрния въпрос в Младотурския парламент.

Базата на БНФП е по-ограничена, тъй като в нея членуват преди всичко дейците на Серската група и много интелигенти с леви убеждения. СБКК не претърпява разцепление, а бива разтурен принудително от младотурците, докато БНФП не само че се разцепва на две големи групи, едната поддържаща Яне Сандански, а другата – Димитър Влахов, но само няколко месеца след Учредителния й конгрес от нея се откъсва една група начело с Христо Чернопеев и създава Българската народна македоно-одринска революционна организация на територията на Струмишкия революционен окръг.

Някои от програмните документи на ВМОРО, СБКК, БНФП, на програмите на младотурците, гърците и власите, живеещи в европейските вилаети на Турция са били отпечатани още по време на Хуриета в отделни брошури или в българския периодичен печат. Особен интерес представляват стенографираните протоколи от I и II конгрес на СБКК.

От програмните документи на двете основни легални политически организации на българите в Турция – СБКК и БНФП, приети на учредителните им конгреси и на Втория конгрес на СБКК и извънредния конгрес на БНФП най-добре се вижда българският характер на тези организации. В главното програмите им (за членската маса, за целите и методите на действие на двете организации, така както са формулирани) са много близки. Търсените и намираните различия в тях са се основавали преди всичко в наличието на различия в характера и в действията на една или друга личност, а не толкова в програмите им.

С окръжно писмо на СБКК от 18 ноември 1909 г. се прекратява дейността на клубовете поради действията на младотурците и се търсят възможности за създаване на нова организация съгласно младотурските закони.

Между централните бюра на СБКК и БНФП през февруари – март 1009 г. е поддържана връзка, като от нея е запазена разменената кореспонденция по въпроса за постигане на единодействие между двете организации по аграрния въпрос при поставянето му в Отоманския парламент, окръжното писмо на СБКК по въпроса за необходимостта от ревизиране на военния данък и резолюциите, приети по време на заседанията на Втория конгрес на СБКК.

Споменът на Т. Карайовов публикувам изцяло в неговия автентичен вид, както е печатан през 1909 г. в „Летоструй“.

Цочо В. Билярски

 

* * *

ТОМА КАРАЙОВОВ
КАК СЕ СЪЗДАДОХА БЪЛГАРСКИТЕ КОНСТИТУЦИОННИ КЛУБОВЕ В ТУРЦИЯ.

Отоманската конституция от 1876 г. бе отдавна заровена под пепелищата на Руско-турската война и под опеката на една абсолютна власт, която душеше всяка свободна мисъл, от където и от когото и да произлизаше тя. Турци, арменци, араби, гърци и българи – всички платиха своя кръвен данък на миналия режим с една разлика в начина на плащането, която произхожда от дълбоки социални и религиозни схващания. За турския народ султанът и неговата власт са толкова един върховен институт колкото и един институт, който представя сянката божия – халифатът – на земята. По тая и други причини турският народ не можа да противопостави един масов, организуван отпор на абсолютната тирания. Само неговите най-отбрани синове всякога почти поединично или пък както се казва, на малки пакети – пълнеха бездната на Босфора, или отиваха из далечните и пустинни места на Арабия в заточение, или най-после чезнеха в чужбина, далеч от отечество и от свои и близки. Само арабите – ако и мохамедани, но живеещи със спомените на някогашния арабски халифат и християните можеха да организират – всеки народ поотделно – своя отпор. Тая борба за свобода има едно двойно влияние върху турската по-интелигентна класа – особено върху офицерството: от една страна, тя събуждаше някакво смътно чувство на ентусиазъм от самопожертвуването на борците у ония, които по своето предназначение бяха повикани да унищожават тия борци; от друга страна, чуждата намеса в държавата, която бе резултат от политиката на абсолютната власт, събуди още по-силно патриотическите чувства на турската интелигенция и я накара да види къде е главният източник на злото и в що се състои неговият цяр. Тия съображения поясняват доста защо турското свободолюбиво движение се захвана и свърши само в Македония, и то от офицерството на III корпус. Нека споменем тука за чест на българските борци от Македония че техните усилия и жертви послужиха за свободата на цялото отечество.

11 юли като символ на възкръсналата свобода за отоманските граждани, представя един рязък прелом в историята на Турция. Миналото се характеризува с липса на доверие между народите, населяващи същото отечество и с липса на доверие у последните спрямо властта. От тука и стремежът у някои народи – в последните 15 години у отоманските българи – да си извоюват едно автономно управление под гаранцията на Европа. Сегашното и бъдещето са съвършена противоположност на миналото: прогласяването на конституцията направи да утихне веднага старата вражда и недоверие и предизвика едно общо и непринудено чувство на отоманска солидарност. В живота на народите има моменти, когато тържественото излияние на непринудени чувства означава и пътят на разумно разбираните реални интереси. Какви бяха тия интереси след 11 юли за отоманските българи?

По отношение към външната политика цяла Европа бе решила да спре действието на реформената акция за Македония, което означаваше отказ от принципа на намесата в полза на автономията под нейна гаранция. По отношение към вътрешната политика прогласената конституция и обещаната ревизия на последната изпъкваха като елемент на мир и на лично и национално развитие.

На тия две съображения се дължи главно искреното прегръщане на конституцията от отоманските българи.

Българският народ, в своята дълга борба за свобода, разбра, че правата не се спечелват и запазват, ако не се бранят. В бързия преход от идеята за автономията към тая за конституцията, народът схващаше, че революционната организация свърши своята историческа мисия и че за новите условия потребна е една нова и легална организация, в която да се въплоти неговата сила. Плод на това съзнание са конституционните клубове.

Първа последица от прогласяването на конституцията бе слизането на четите от горите. За тяхното прилично посрещане в градовете, а също и за уреждане на съучастието на българите в общите тържества, които последваха историческата дата 11 юли в първия момент се усети нужда от по една комисия във всички градове. Тези комисии, съставени навсякъде от по-първите граждани и от революционни дейци, между другата дневна работа, разменяха възгледи и за предстоящето бъдеще и за условията, при които политическата дейност на отоманските българи щеше да се развива. Ето тия комисии са ядката на конституционните клубове; от тия комисии са излизали инициативата и поканите за по-широки събрания от граждани с цел да се основат клубове.

До колкото се простират нашите сведения за трите вилаетски града, такава комисия е била съставена в Битоля на 12 или 13 юли и вече към 20-22 същий тя е обмисляла идеята за съставяне на конституционен клуб. В Солун комисията се събрала на 26 юли специално за обсъждане на същия въпрос, а на следния ден е било свикано учредително събрание от граждани, в което формално се положили основите на първия български клуб в Турция чрез избора на една комисия за изработване устава на клуба. В едно второ събрание на 3 август уставът е бил одобрен и настоятелството избрано под председателството на г. Д. Кондова, банкер в Солун. Три дни по-рано от тая дата, т.е. на 31 юли в Скопие е бил основан клуб и избрано настоятелството му. В течението на месец август страната се покри с клубове: всички градове и даже в някой по-големи села се основаха такива.

Едновременно с основаването на клубовете зрееше идеята и за свикването на конгрес, който да свърже всички в една организация и да изработи политическата програма. Солун бе естественият център за тая работа, която настоятелството на тоя клуб свърши с голяма вещина и достойнство. В края на август от Солун биде отправено едно окръжно, с което съставените вече клубове се канеха да изпратят делегати за конгреса, който щеше да се отвори на 7 септември в Солун. Същото това окръжно биде отправено и до общините, в които не бяха съставени клубове, с покана да побързат да съставят такива. Това окръжно има своето благотворно действие, както относително избора на делегати от съставените вече клубове, така и относително съставянето на нови такива там, където липсваха още.

На 7 септември конгресът биде отворен в Еден театър от председателя на Солунския клуб г. Д. Кондов и приветствуван с една прочувствувана и дълбоко съдържателна реч от г. Т. К. Танев, директор на девическата гимназия и член от настоятелството на клуба. На конгреса бяха представяни следните клубове с съответните г.г. делегати:

Солунски вилает.

Солун: Д. Кондов, Д. Мирчев, П. Дорев, Б. Мончев; Гевгели: Д. Михайлов, Хр. Стоянов; Дойран: Мито Киров, Г. Митов; Гумендже: Гоно Кьосов, Хр. Стаменитов; Радовиш: Хр. Николов, Ил. Христофоров; Воден: К. Пърличев, Хр. Нейков; Енидже Вардар: Д. Христов, Хр. Сърбинов; Кавадарци: Хр. п. Антов, Еф. Манев; Струмица: Π. Т. Ковачев, Гьошо Илиев; Сяр: Юр. Кусев, Ср. п. Петров; Д. Хисар: Христо Халянов, Д. Тилков.

Битолски вилает.

Битоля: А. Димитров, Мих. Дорев, Г. п. Христов, Св. Добрев; Прилеп: Йор. Бомболов, свещ. Гр. Алексиев; Крушово: д-р В. Руменов, Д. Кръстев; Кичево: свещ. Т. Николов, Методи Стършенов; Ресен: д-р Д. Владов; Охрид: Л. Огненов, д-р Г. Николов, Струга: Ал. Г. Чакъров; Лерин: Илия Търпенов; Илия Гулабчев; Емборе: Ем. Ляпчев, Ник. Андреев; Костур: Н. Трифунов; Дебър: Я. Томов; Гостивар: З. Новев.

Скопски вилает.

Скопие: Д. Кандиларов, Т. Черваров, Н. Темчев, Т. Карайовов; Куманово: свещ. Д. Наков, П. Караманов, Паланка: Ал. Димитраков, К. Тамбурков; Кочани: М. п. Димитров, С. п. Иванов; Кратово: Йос. Даскалов, Ст. Антов; Виница: В. п. Анастасов, Гр. Василев; Щип: Т. Лазаров, Хр. Настов; Велес: Б. Кушов, Ив. п. Йорданов; Тетово: М. Геров, С. Недялков.

Одрински вилает.

Л[озен]град: К. Гьоргиев, Д. Груев; М[алко] Търново: П. Ждребчев, Ив. Д. Берберов; Деде Агач: Т. Петков, К. п. Христов; Гюмурджина: Г. Тодоров, Гр. п. Стоянов; Скеча: Д. Кудев; Даръ Дере: Н. Хекимов, Илия Н. х. Дончев; Ени Кьой: Гавр. Караогланов.

Цариград.

Д-р В. Динов, Т. К. Павлов, Н. Ризов, Ст. Тилков,

И така в конгреса бидоха представени: от Солунския вилает 13 клуба с 28 делегати, от Битолския вилает 12 клуба с 21 делегати, от Скопския вилает 9 клуба с 20 делегати, от Одринския вилает 7 клуба с 12 делегати и от Цариград 1 клуб с 4 делегати – или всичко 41 клуб с 85 делегати.

Още на първия ден, подир проверката на пълномощията пристъпи се веднага към избора на бюро на конгреса. Бидоха избрани: председател: г. А. Димитров, подпредседатели: г.г. Т. Лазаров и Юр. Бомболов, секретари г.г.г. Б. Мончев, Св. Добрев и М. Дорев. Мястото на последния, поради отказа му, биде заето от г. К. Пърличев.

Същия ден избраха се три комисии: едната за изработване правилника за вътрешния ред на конгреса, втората за проекта на политическата програма на клубовете, и третята за общия устав на последните.

Конгресът трая 7 деня – от 7 до 13 септември включително. През това време той има десет заседания, някои от които бидоха държани в Еден театър, други в салона Олимпия и трети в салона на мъжката гимназия.

Различието в схващанията на големите политическа въпроси – свойствено при всяко обсъждане от едно широко събрание – не липсваше и тука. За чест на първия български политически конгрес в Турция трябва да се каже, че и по тона на разискванията, и по стремежа у всички делегати да имат предвид само общата цел, и по разбирането на средата и условията, при които се работеше и за в бъдеще щеше да се работи – с всичко това се доказа, че изминалите борби са създали едно дълбоко политическо чувство у отоманските българи. Конгресът разисква и прие: програмата на клубовете, няколко резолюции от частен характер, общия устав за клубовете и правилника за вътрешния ред на последните, които документи ние предаваме тука изцяло един подир други, с изключение на последния като по-маловажен.

ПРОГРАМА

На Съюза на Българските конституционни клубове в Отоманската държава.

ДЕКЛАРАЦИЯ.

Съюзът на Българските конституционни клубове има за основен принцип запазване целостта и общите интереси на Отоманската държава и нейното преуспяване.

Изхождайки от горния принцип и предвид:

а) че идеалът на съюза е, щото неговите членове да бъдат граждани на една силна държава;

б) че механическата асимилация на народите, населяващи една държава, е не само невъзможна в началото на ХХ-я век, но е и против напредъка на културата и цивилизацията;

в) че свободното проявение и развитие на духовната и материална култура на отделните нации е необходим елемент за напредъка на държавата;

г) че тоя напредък на частите е напълно съвместим с идеала за една силна държава;

д) че географични, стопански, етнични и културни особености в обширната държава налагат най-широка децентрализация в управлението, осветена и от самата конституция в чл. 108;

е) че сегашното административно разпределение е непригодно и произволно;

Съюзът на Българските конституционни клубове намира за необходимо да постави като максимална точка на своята програма:

Групиране на отделните националности в нови административни единици, по възможност по-хомогенни, с областно самоуправление.

Програмни искания:

§ 1. Ревизия на сегашната конституция върху основата на народния суверенитет:

а) всеобщо, пряко, равно и тайно гласоподаване за всеки поданик от 20 години нагоре. Гарантиране правата на малцинствата;

б) парламентарна законодателна инициатива;

в) пълна и солидарна министерска отговорност пред законодателната власт;

г) еднокамарно законодателно тяло;

д) пълна свобода на личността, убежденията, словото, печата, събранията и сдружаванията.

§ 2. Самоуправление на общината, като първа административна единица, с право да се грижи:

а) за гарантиране личната и имотна безопасност в своя район;

б) за общото, задължително образование;

в) за подобрение на съобщенията и за всички нужди от метен характер;

г) запазване в градовете махаленските съвети, като се разширят техните дела в фискално, училищно, хигиенично, рекрутно и благотворително отношения.

§ 3. Общината има свой бюджет, в приходната част, на който ще има право да вписва и особен допълнителен данък за просвещението.

§ 4. Общината има право да кореспондира с по-горната административна власт на езика на мнозинството от населението й. За своите вътрешни нужди официален е еднакво с тоя език и оня на малцинството.

§ 5. Ново административно делене въз основа на групиране хомогенни етнични елементи с изборни съвети и постоянни комисии.

§ 6. Обща, съкратена и режионална военна тегоба.

§ 7. Образование на матерен език. Основно изучване на официалния език на държавата в националните средни учебни заведения. Свършилите тези училища ползуват се с еднакви права с ония, които свършват държавните училища.

§ 8. Основното образование е задължително, безплатно и трае 6 години. Държавата отделя съответната част от данъка за просвещението за издържане основните училища.

§ 9. Правата на отоманските българи в религиозно и културно отношение, спечелени по силата на държавни актове, произходящи от върховната или изпълнителната власт, се запазват.

§ 10. Официален език на Отоманската държава е турският Всякой отомански поданик има право да дава заявление на своя език до всички държавни учреждения, освен до върховния касационен съд и министерствата.

§ 11. Резолюциите на учрежденията, разните разпоредби и законите на държавата се публикуват на официалния език и на езика на мнозинството.

§ 12. Всички граждани, включително и административните чиновници, са подсъдни на обикновените съдилища; жури за криминални политични престъпления и дела по печата; учредяване на всякъде мирови съдилища с по-широка компетентност; отменяване смъртното наказание за политичните престъпления.

§ 13. Общ закон за всички граждани по завещанията и наследствата. Класификация на земите на собствени и вакъфски. Специален закон за вакъфите.

§ 14. Снабдяване със земи селяните по начин лек и справедлив за държавата и селяните; устрояване и подкрепяне с кредит взаимноспестовните земледелчески каси; повръщане на незаконно заграбените земи на стопаните им; отваряне и нареждане по модерен начин държавни земледелчески, технически и промишлени училища.

§ 15. Създаване евтин, бръз и: общодостъпен кредит.

§ 16. Равномерно и справедливо разпределение на данъците и реформирането им.

§ 17. В държавните предприятия за напред да не се допускат концесии.

§ 18. Създаване на модерно обществено законодателство.

 

УСТАВ

На Съюза на Българските конституционни клубове в Отоманската държава.

I. Членове.

Чл. 1. – Член на Съюза на българските конституционни клубове може да бъде всеки българин – отомански гражданин, който служи на целите, изложени в програмата на клубовете.

Чл. 2. – Всеки член е длъжен да притежава установената клубна карта и помесечно да внася в местната клубна каса един определен внос, който може да бъде изплатен й наведнъж за цяла година. Минимумът на членските вноски се определя от бюрото на клубовете, съгласно с местните условия.

Чл. 3. – Приемането на нови членове в клубовете става по лично – писмено или устно – заявление и по решение на местното бюро.

Чл. 4. – От клубовете се изключва всеки, който грубо е нарушил устава или е против неговите основни програмни искания, а също и оня, който е извършил някое безчестно деяние. Изключването става в общо събрание на членовете от местния клуб. Обтъжването на това решение се отправя до централното бюро – като към първа инстанция, и до конгреса, като към втора и последна инстанция.

II. Клубове.

Чл. 5. – Членовете от всеки град или село, щом броят им не е по-малък от 10 души, могат да образуват местен клуб.

Чл. 6. – Клубът в общо събрание на членоветe избира бюро, състояще се от 3–12 члена, които избират измежду си: председател, секретар и касиер.

Забележка. – Ако през годината някой член от бюрото престане да бъде такъв, той се заместя с лицето, което е спечелило следното по ред число гласове.

Чл. 7. – Местното бюро се избира с тайно гласоподаване от самите клубни членове. Право на глас има само този член, който е изпълнил задълженията на устава.

Чл. 8. – Избор на мастно бюро става всяка година, веднага след редовния конгрес. Избраното бюро веднага след конституирането си съобщава на централното бюро за избора, като посочва и избраните лица.

Чл. 9. – Mecтните бюра дават всеки три месеца отчети за дейността си на централното бюро.

Чл. 10. – Mecтните бюра са длъжни всеки месец да изпращат 1/3 от приходите си в касата на централното бюро.

Чл. 11. – Mecтните бюра са длъжни да дават всеки 6 месеца отчет за своята дейност пред общите събранията членоветe. Общи събрани се свикват и всеки път, когато трябва да се разглеждат въпроси от по-широк  политикообществен характер.

Чл. 12. – Mecтните бюра са длъжни да имат редовни заседания най-малко един път в седмицата, а извънредни всякога, когато се яви нужда.

Чл. 13. – Mecтните бюра се ползуват с пълна свобода на действие във всички административно-финансиални въпроси на своя клуб. По въпроси, обаче, от широк политико-обществен характер, както и по такива, свързани с големи парични разноски, Те са длъжни да свикват общи събрания от членовете на клуба и да взимат мнението на централното бюро.

Чл. 14. – Mecтните бюра са длъжни да пропагандират програмата на Съюза на българските конституционни клубове и да работят за политическото възпитание на гражданите в духа на програмата. За тая цел, между другото, те трябва да се грижат за разпространение изданията на клубовете, да устрояват възможно по-често публични сказки и беседи по обществени и политически въпроси.

Чл. 15. – Всеки клуб има свой печат с надпис: „Български конституционен клуб“ (градът или селото). Печатът носи и турски надпис.

III. Казалийски събрания.

Чл. 16. – Най-малко два пъти в годината, по покана на градското клубно бюро, свикват се в казалийския център общи казалийски събрания, в които участвуват, с право на глас, само редовно упълномощени делегати от местните клубове в каазата.

Забележка 1. Всеки селски клуб може да изпрати не повече от 5 души делегати.

Забележка 2. В тия събрания може да участвува и всеки член от клубовете в каазата, но само със съвещателен глас.

Чл. 17. – Казалийското събрание се открива от председателя на градското бюро, след което си избира свое бюро, проверява пълномощията на делегатите и определя дневния ред.

Чл. 18. – Задачите на казалийското събрание са:

а) да изслушва доклада за състоянието на всеки клуб;

б) да изслушва отчета на местните административни съветници;

в) да определя кандидатите за общинските, нахийските, казалийските и санджакските съветници;

г) да взима решения върху всички въпроси, отнасящи се до организацията и дейността в каазата.

Чл. 19. – Казалийското събрание може да бъде свикано и в извънредни случаи по инициативата на 1/4 от клубовете в казата; в такъв случай в поканата се съобщава, по чия инициатива се свиква събранието.

IV. Конгрес.

Чл. 20. – Всяка, година, през втората половина от м. август се свиква общ конгрес. В съгласие с казалийските бюра, централното бюро определя мястото на конгреса. За неговото свикване се обявява най-малко два месеца преди отварянето му.

Чл. 21. – Дневният ред на конгреса се определя от централното бюро, което, при това, взима във внимание предложените мнения на клубовете и отделни членове. Дневният ред се обявява едновременно със съобщението, за свикване на конгреса.

Чл. 22. – Конгресът съставя върховното представителство на клубовете. Той се състои от делегати на всичките клубове в страната. Всеки клуб, който брои 100 члена, избира по един делегат; от 100–200 члена по двама, а от 200 члена на горе – по трима.

Забележка 1. Клубовете, които броят по-малко от 50 члена могат да се групират в една изборна секция и избират свои делегати според общата им численост. Центърът на секцията се одобрява от централното бюро.

Забележка 2. За делегати могат да се избират членове на клубовете, дето и да живеят те.

Забележка 3. Делегатите се избират с тайно гласоподаване.

Чл. 23. – Членовете на централното бюро участвуват в конгреса по право и имат решаващ глас по всички въпроси, освен ония отнасящи се до делата им.

Чл. 24. – Конгресът проверява пълномощията на делегатите, избира свое бюро и определя дневния ред.

Чл. 25. – Конгресът върши следното:

а) изслушва отчета от централното бюро за воденето на делата и обсъжда парламентарната дейност на депутатите във вилаетските съвети и в парламента;

б) избира членовете на централното бюро;

в) определя годишния бюджет и вписва една резервна сума за непредвидени разноски;

г) взима решения по всички внесени предложения, както и по всички въпроси, отнасящи се до организацията, дейността и програмните искания на клубовете;

д) разрешава, като върховна инстанция, всички препирни и недоразумения, възникнали между членовете на централното бюро и разните клубове.

е) избира три лица, които имат право да ревизират касата на централното бюро, когато намерят за добре.

Чл. 26. – Извънреден конгрес може да бъде свикан: а) от централното бюро; и б) по предложение на 1/8 от всички клубове.

Чл. 27. - За свикването на извънреден конгрес се обявява най-малко 15 деня преди събирането му.

Забележка. В останалото са в сила параграфите за редовните конгреси.

V. Централно бюро.

Чл. 28. – Всяка година общият конгрес избира чрез тайно гласоподавание централното бюро, състоящо се от 5 члена, от които председателят се означава при самия избор. Един от останалите членове ще бъде секретар, а другият – касиер.

Забележка. В случай, че някой от членовете на централното бюро престане да бъде такъв, останалите членове на бюрото повикват на негово място лицето, което е добило следното по ред число гласове.

Чл. 29. – Членовете на централното бюро могат да получават за дейността си известна заплата.

Чл. 30. – Централното бюро върши следното:

а) насочва в духа на програмата всички работи на клубовете;

б) урежда издаването на вестници;

в) изпълнява всички решения на конгреса;

г) изучава всички предложения и желания на клубовете и отделните членове на клубовете;

д) свиква конгрес и обявява дневния ред.

Чл. 31. – Централното бюро има свой печат с надпис: Централно бюро на Съюза на Българските конституционни клубове. В средата същото по турски.

Чл. 32. – Седалище на централното бюро е гр. Солун.

VI. Клубови издания.

Чл. 33. – За пропагандиране принципите и програмните искания на клубовете издават се списания, брошури и пр.

VII. Материални средства.

Чл. 34. – Паричните нужди на клубовете се посрещат:

а) от членски вноски;

б) от волни помощи;

в) от подаръци и завещания; и

г) от приходите на печатните издания.

VIII. Изменение на устава.

Чл. 35. – Предложение за изменение на устава може да стане само, ако 1/3 от членовете на конгреса се изкажат за това изменение, а решението за пристъпване към изменението на устава е само тогава валидно, ако за него са подали две трети гласове от членовете на конгреса.

IX. Общи разпореждания.

Чл. 36. – Всички досегашни устави на българските, конституционни клубове престават да са в сила. Клубовете се реконструират съгласно с тоя устав.

 

Тоя устав се разгледа и прие от I Учредителен конгрес в заседанието му от 12 септем. 1908 год.

Приетите резолюции са върху следните предмети: 1-о· натоварва се централното бюро да изкаже на в[елия] везир чувствата на лоялност на отоманските българи, да предаде нему, на Комитета Единство и напредък и на княза Сабахеддин програмата, заедно с приветствията към последните два фактора; 2-о изказва се признателността на конгреса спрямо Българската екзархия, Вътрешната революционна организация и Комитета Единство и напредък, като автори на новия ред на нещата; 3-о отоманските българи се солидаризират с искането за повръщане на лицата и на общините имотите, които през революционния период са били насилствено отнети от тях; 4-о моли се правителството: да опрости закъснелите даждия; 5-о да повърне на населението черквите, училищата и манастирите, като гарантира свободата на съвестта от всеки натиск; 6-о да внесе в парламента за санкция обща амнистия за престъпленията до 11 юли 1908; и 7-о изказва се пожелание, щото учителите, пострадали през миналия режим, да бъдат възстановени в длъжностите, що са заемали по преди.

На края конгресът избра централното бюро в следния състав: председател Т. Карайовов и членове: д-р В. Руменов, Т. Лазаров, Е. Ляпчев и Б. Мончев.

Задачите на клубовете са ясно очертани от условията, при които се създадоха и от надеждите, които тия условия събудиха. Конституционните клубове са учреждения за затвърдяване на конституционните свободи, на мира и на законността в държавата, и за политическото и икономическото съвземане и усилване на отоманските българи. В сегашния преходен период те имат и една временна задача; тя е: да съдействуват за превръщането на бившите революционни дейци в мирни граждани. Дейността на централното бюро се е развивала в кръжилото на казаните задачи. По законодателните избори общото желание бе: да се работи съвместно с Комитета „Единство и напредък“. Централното бюро направи всичко възможно за постигане на тая съвместна работа, която щеше да означава общо съдействие на всички граждани за мира и за взаимното доверие. По прилагане принципа на statuquo-то за черквите и училищата централното бюро държа едно примирително поведение, защото то схващаше, че до откриването на парламента трябва да се отстранят всички причини, които могат да попречат на еднодушието на отоманското гражданство. По нарушенията на законите от властите или от отделни лица било по повод на изборите, било по частни случаи, централното бюро и клубовете не са преставали да предявяват своите оплаквания и протести, водени от съзнанието, че те с това вършат един патриотически дълг: защото няма права там, дето няма отпор срещу нарушението на закона.

Такава е дейността на клубовете изобщо след конгреса. Откриването на нови клубове и постоянно растящото число на членовете в тях е най-убедителното доказателство за одобрението от страна на отоманските българи и програмата, изработена от конгреса, и политиката на клубовете. Вярно е, че тая политика не е дала големи резултати. Причините са разнообразни: отчасти те се дължат на недоверието, произходящо от борбите преди 11 юли отчасти на нови интриги. Но тия причини не могат да действуват постоянно: сегашният преходен период, който е следствие на революционния кипеж в средата на съгражданите ни турци, ще мине, и тогаз ще настъпи нормалното време, в което съдействието на цялото отоманско гражданство ще има по-голяма цена. отколкото сега. Тогаз именно ще бъдат оценени по истинската им стойност нашата преданост към конституционните свободи, нашите тихи и безшумни протести срещу нарушението на законите и изобщо цялата наша дейност. От това гледище последната не е съвсем безполезна. Проникнати от това съзнание, ние продължаваме да вървим все в същия път, убедени, че само по тоя начин ще можем да отговорим на целта, изложена в програмата ни, и на дългът ни изобщо към отечеството и частно към българския народ в Турция.

Публ. в „Летоструй“. Календар на българите за 1909 година. Цариград, 1909, с. 200-214.