БЪЛГАРО-ТУРСКИТЕ ПРЕГОВОРИ И ДОГОВОРЕНОСТИ ОТ 1914 Г. И РОЛЯТА НА АНДРЕЙ ТОШЕВ В ТЯХ

ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 1

Наскоро се навършиха 75 години от смъртта на един от най-видните наши дипломати, историци и държавници Андрей Тошев (16 април 1867, Стара Загора - 10 януари 1944, София), загинал по време на англо-американските бомбардировки над София. А тия дни ще се навършат 152 години от неговото рождение.

За дейността на Андрей Тошев  като дипломат не веднъж е ставало дума в сайта „Сите българи заедно“, макар че за него все още нашата наука е в дълг. Той е един от най-видните наши дипломати и автор на многобройни изследвания за отношението на България с другите балкански държави. Той първи в България прави известно агресивното към нас българите „начертание“ на Илия Гарашанин. И до днес неговата двутомна история на Балканските войни е едно от най-хубавите изследвания за подготовката, воденето и резултатите от този конфликт, предхождащ Първата световна война.

През времето, когато е вече в оставка А. Тошев започва работата си по продължение на тази история, като ръкописът е оформен като едно продължение, което той определя като неин трети том. Това той обосновава с факта, че и поводът за започването на Първата световна война – Сараевският атентат - ще възникне отново на Балканите. А. Тошев не успява да публикува третия том, върху който работи до края на живота си и той остава в неговия чернови вид в богатия му архив.

При работата си върху него А. Тошев използва предимно архивите на Министерство на външните работи, но и публикуваните през 20-те години в два тома „Дипломатически документи по намесата и участието на България в Европейската война (1913-1918)“. В текста си той цитира значителни части от документацията, която е свързана и с неговата дипломатическа работа в Цариград в навечерието на войната.

Това, което е видно и от документите е, че А. Тошев е в основата на постигнатите договорености между България и Турция за общо участие във войната на страната на Централните сили и то при сериозния натиск на дипломацията на Германия и Австро-Унгария. Но такава е и ориентацията на българския монарх  цар Фердинанд и на правителството на д-р Васил Радославов.

Сега нашите читатели ще имат възможност да се запознаят с пълните текстове на неговата преписка с Министерството на външните работи и изповеданията, начело на което след напускането на д-р Никола Генадиев застава министър-председателят д-р Васил Радославов. Всичките 86 документа, които следват по-долу взимам от том I на „Дипломатически документи по намесата на България в Европейската война (1913-1915)“, подготвен за печат от един от най-близките приятели на А. Тошев, другият виден български дипломат Симеон Радев. Това издание остава като първото и все още единствено българско издание в международната поредица на т.н. цветни дипломатически книги, издавани от министерствата на външните работи. Този материал, както и предишният трябва да се приема като тясно свързан с третият том на „Балканските войни“.

Текстовете на документите предавам без каквито и да било корекции и допълнения в техния пълен вид, както са отпечатани още през 1920 г.

Цочо В. Билярски

Цариград

 

ДОКУМЕНТИ:

 

№ 102

Рапорт от пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи

Изпратен на 30 май 1914 г. – Получен на 1 юни 1914 г.

 

Един от въпросите, който твърде много интересува тукашните управляющи и дипломатически крагове, е предстоящето посещение на руския император в Кюстенджа. Всички без разлика гледат на това, като на един от първостепенна важност политически акт. Обстоятелството, че император Николай удостоява със своята визита Румъния, се смята за нещо повече от едно тържество на румънската дипломация. В тая постъпка на официална Русия, въпросните кръгове съзират стремлението на Петербург да отдалечи по възможност повече Румъния от Берлин, след като сполучи да я отчужди тъй много, окончателно дори, от Виена. Особено голямо е смущението в австро-унгарската амбасада. Управляющият тая амбасада барон Митаг, при посещението, което ми направи вчера, горчиво ми се оплака за провалянето на австрийското влияние в Румъния. В голяма степен туй се дължело на халтавото държание на Германия и на благодушието на управляющите кръгове във Виена. Необходимо било безусловно и без резерва Германия да даде carte blanche на Австро-Унгария по балканските работи, като същевременно я подкрепи по всички посоки. Вангенхайм напълно разбирал нуждата от тая политика. Същото разбирали и повечето от меродавните личности в Берлин, обаче императорът все още не можал да надвие на слабостта си към Гърция. Сега посещението на руския император трябвало да отвори очите на всички. Ако работите се оставели да продължат тъй както вървят днес, австро-унгарското политическо влияние на Балканския полуостров с пълна пара отивало към крушение. Все тъй възбудени, барон Митаг продължи остро да критикува дипломатическата акция на Германия, като не пощади и тая на своето правителство, макар последното да си давало вече напълно отчети за истинското положение на нещата. При раздялата ни той най-настоятелно ме помоли да запазя в пълна дискреция казаното ми от него.

Маркизи Гарони, с когото говорих по същия въпрос, съвсем поверително ми каза, че според него целта, която преследва посещението на руския император в случая, била двояка: 1. Да привлече още повече Румъния към Тройното съглашение и 2. Чрез засилването на балканската коалиция против България да застави последната да падне на колене пред Русия. Маркиз Гарони обаче не допуска Румъния да се обяви решително на страната на Русия. Той вярва, напротив, и за в бъдеще румънските меродавни кръгове да искат да си запазят същата оная свобода на действие, от която не извлякоха освен облаги до сега. Макар австрийското влияние да било пропаднало напълно в Букурещ, нито крал Карол, нито правителството му изглеждали наклонни да напуснат досегашните си позиции. Мимоходом казано, от положителен източник зная, че на Талаат бея в Букурещ биле дадени съвети от краля и Братияну, Турция еднакво да държи с Германия и Русия. Значи, Румъния препоръчва на турското правителство същата рецепта,  която се придържа в отношенията си към двете европейски групировки.

Пожелах да чуя мнението на великия везир по въпросната визита на руския цар. Подчертавайки голямата политическа важност на тоя акт, принц Саид Халим мисли, че туй посещение по-скоро ще има за резултата да насърчи още повече румъните в предизвикателството им и арогантното държание спрямо Австро-Унгария, отколкото откъсването на Румъния от Тройния съюз. Подобно на маркиз Гарони и той е уверен, че румъните ще искат да запазят ръцете си свободни и, лавирайки между силите от двете европейски групировки, да използуват пак обстоятелствата в даден момента.

А. Тошев.

 

№ 103

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи

Изпратена на 5 юни 1914 г. – Получена на 6 юни 1914 г.

 

Тая заран ме посети Енвер паша. Каза ми, че турското правителство би желало да действуваме заедно в случай на обявяване на война от страна на Гърция. Туй нам щяло да ни даде възможност да вземем Драма, Кавала и нещо повече. Отговорих му, че това би било възможно, ако бяхме сигурни откъм Румъния и Сърбия; добавих, че тия две държави само чакат една акция от наша страна, за да ни нападнат. Ето защо ние бихме се изложили на явна опасност, ако се намесим сега в една война. Уверих го, че във всеки случай ще пазим строг неутралитета. Военният министър благодари за това. Вижда се, че турците се боят, да не би да последваме в даден момент примера им с реокупацията на Одрин. Каза ми, че щял да сондира отдалеч Гирса, дали не би се ангажирала Русия да задържи Румъния от всяка агресивна акция спрямо България, за да може последната да се възползува, за гръцка сметка, при една турско-гръцка война, като същевременно на Сърбия се даде възможност да откачи нещо от Гърция. Най-сетне, ако туй не могло да стане сега, то поне да се подготви почвата за реализирането на тая комбинация по-късно, когато Турция се снабди със своите дреднаути.

Помолих Енвер на всякой случай да подчертае пред Гирса, че между Турция и България не съществува никакво съглашение. Енвер не е напълно убеден в избухването на една война сега. Той вярва, че конфликтът може да се избегне. При все това Турция вземала своите мерки. Третият и четвъртият корпуси били почти на военна нога. В настоящия момент в Смирна и Дарданелите имало около 40 000 войници. Флотата тоже била готова за всяка евентуалност и част от нея се намирала вече в Дарданелите. Енвер вярва, че в случай на нужда, тя ще бъде в състояние да излезе на открито море, толкова повече, че Гърция не успяла да купи двата военни параходи от Америка. В смирненското пристанище били поставили мини. В скоро време Турция могла да мобилизира 7 корпуса. Гърция, от своя страна, не била още напълно мобилизирала. Понастоящем тя не разполагала с повече от четиридесет хилядна армия. От флотата били повикани под знамената само три класа. В продължение на един месец могла да тури на военна нога най-много двеста хилядна армия.

Моля явете ми, дали одобрявате отговора, що дадох на Енвер паша.

Тошев.

Резолюция: Напълно отговора одобрявам.

Радославов.

 

№ 104

Рапорт от пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратеп на 20 юни 1914 г. – Получен на 23 юни 1914 г.

 

Маркиз Палавичини, когото виждах днес, ми каза, че се опасявал, да не би убийството на австрийския престолонаследник да повлече подире си опасни последствия за вътрешната и външна политика на монархията. Относително вътрешната политика, той се бои, да не би антисръбското, а донякъде и антирумънското движение, да се засили главно от страна на маджарите, които с право гледаха в лицето на трагично загиналия престолонаследник ревностен защитник на румъни, па дори и на сърби. Тая бе и главната причина, поради която ерцхерцог Франц Фердинанд не се ползуваше със симпатиите на маджарите. Особено не искаха те да чуят за така наречения триялизъм, който съставяше една от политическите мечти на покойния принц. С реализирането на тая идея той преследваше постижението на едно още по-голямо равновесие между Австрия и Унгария и омаловажаването, ако е възможно, на сръбския елемент извън пределите на империята чрез засилването на същия елемент в самата империя.

Страхува се маркиз Палавичини, да не би натрупалата се от години ненавист против сърбите, главно в Босна и Херцеговина, да се разрази по начин, който би могъл да докара сериозни вътрешни безредици. Всички ония елементи, без разлика на вяра и народност, които по една или по друга причина, питаят омраза към отделни сърби, ще искат, разбира се, да се възползуват от случая, за да си отмъстят, като се предадат, при това, на грабежи и на всевъзможни други изстъпления.

От гледище на външната политика, г. посланикът се бои от компликациите които могат да настъпят с формалната абдикация на крал Петра, със сливането на Сърбия с Черна гора, както и с наложителното и окончателно разрешение на албанския въпрос. Искрата лесно можела да се появи най-вече от тая страна и да запали тоя път пожара и извън Балканския полуостров. Ето кое съставлявало днес най-черната точка на хоризонта. Да се подели Албания между Сърбия и Гърция, нямало да позволят Австрия и Италия, а последните две да си поделят новото княжество било тоже невъзможно, тъй като монархията нито имала интерес да притежава колонии на Балкана, нито пък можала да позволи на Италия да тури ръка на Валона. Единственото разрешение било изпращането най-малко на един 60-хиляден международен корпус, който да усмири албанците, като ги обезоръжи и остане в страната им поне за 10 години. И това, обаче, не било лесно осъществимо, тъй като не всички велики сили щели да се съгласят на подобен … пък и да биха се съгласили, те щели тъй да интригуват една против друга, щото ефектът би бил тъкмо обратен на преследвания.

След туй малко отстъпление, маркиз Палавичини отново се върна на убийството в Сараево. Той е убеден, че един от резултатите на това престъпление щял да бъде всеобщо изстудяване към официална Сърбия, тъй като никой вече не се съмнявал, че белградските управници имат пръст в извършения атентат. В Англия, дето и без туй сръбското кралство не се радвало на особени симпатии, сега настроението щяло да бъде още по-малко в сръбска полза. Влияние голямо щяло да упражни покушението и в Берлин, дето бяха почнали да проявяват известно благоразположение към Белград. Маркиз Палавичини допуска дори туй да се отрази не до там добре върху сърбофилските чувства, които питаят в Румъния, дето покойният престолонаследник се е радвал на истински симпатии, благодарение на известната му слабост към румънския народ въобще.

За младия престолонаследник маркиз Палавичини се изрази, че бил интелигентен и обещающ, но затворена сега книга от точка гледна политическа.

Досежно една евентуална промяна във виенското правителство, вследствие станалото събитие, г. посланикът не вижда особени причини, които да мотивират такава промяна. Напротив, сега с изчезването на един тъй важен фактор, какъвто бе загиналият престолонаследник, граф Берхтолд щял да бъде много по-самостоятелен, понеже нямало кой да му се бърка в работата. Пък и да настъпела някоя промяна, тя щяла да стане вероятно на есен. Не било чудно един ден да поеме властта граф Тисса, макар императорът да държел много на неговото оставяне на чело на унгарското правителство, до като се прокарат важните реформи в кралството.

От друг източник узнавам, че между възможните заместници на граф Берхтолд се споменава и името на маркиз Палавичини.

А. Тошев.

 

№ 105

Рапорт от пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи

Изпратен на 4 юли 1914 г. – Получен на 8 юли 1914 г.

 

Днес виждах австрийския и германския посланици. Маркиз Палавичини ми каза, че отношенията между Австро-Унгария и Сърбия били крайно обтегнати. Тоя път монархията нямало да се задоволи само с обещания, които Сърбия никога не изпълнявала. Най-малко последната трябвало да бъде тъй унижена, щото това да остави следи не само в кралството, но и всъде между сърбите. Ако ли пък белградското правителство не приемело условията на виенския кабинет, в такъв случай работата можела да отиде до още по-големи крайности. Имайки предвид възможността за една война, за Австро-Унгария, от първостепенна важност било поведението, което биха държали в такъв случай останалите балкански държави. За България маркиз Палавичини мисли, че ако не вземе активно участие против Сърбия, то тя ще бъде неутрална. Румъния тоже можела да бъде неутрална, но г. посланикът мисли, че поведението на тая държава ще зависи от първите резултати на войната. Ако работите се заплетели още повече и се дойде до по-големи компликации, Румъния щяла да се присъедини към по-силните. С други думи, на тая държава не можело да се разчита напълно. Понеже поведението на България в голяма степен могло да зависи от онова на Турция, маркиз Палавичини питал напоследък великия везир, какво би било държанието на цариградското правителство в случай на война между Сърбия и Австрия. По един най-категоричен начин принц Саид Халим го уверил, че Турция щяла да пази най-благосклонен неутралитет и че по отношение на България тя щяла да запази най-голяма коректност!.. Ако България се намесела във войната против Сърбия, тя нямало какво да се опасява откъм Турция.

Забелязах на г. посланика, че мимо въпросните уверения на великия везир, на Турция не може да се вярва. Припомних му, че лично него великият везир бе уверявал на времето, какво Турция няма да реокупира Одрин, но че при все това, тя пак го направи. Причината е, че в Турция не само един фактор се меси и има решающе значение в държавните работи.

Подземайки моята мисъл, без да я опровергае, маркиз Палавичини прибави, че съвсем друго би било положението, ако днес Турция може да влезе в една комбинация с Тройния съюз. Това било обаче невъзможно сега. Никой не би се наел да гарантира целостта на обширната турска азиатска територия. Никой не би желал, нито дори би можел, да запази например Армения от едно руско нашествие. Ето защо сега Турция трябвало да се остави извън подобни комбинации. Доволно било само да се осигури нейната неутралност. След две-три години тя щяла да бъде сама в състояние да запази своята азиятска граница откъм Русия, понеже тогава щяла да разполага с една внушителна военна сила и само тогава би могло да се говори за нейното привличание в Тройния съюз. В случай обаче на война сега, Палавичини мисли, че Турция, подобно на Румъния, може да определи своето по-нататъшно държане според постигнатите резултати.

Ще благоволите да си спомните, че по-рано г. посланикът не разсъждаваше тъй. Наопаки, той поддържаше навременността за едно по-тясно сближение между Турция и България. Тезата, която той сега поддържа, е германска теза.

Връщайки се пак на отношенията със Сърбия, маркиз Палавичини добави, че неговото мнение било, да се действува енергично и радикално. В зависимост от по-нататъшното развитие на сръбско-австрийските отношения, не било невъзможно поставянето на въпроса за автономията на Македония и Албания. Най-отрадното било, че днес Австро-Унгария повече от всякога можела да разчита на пълнейшата морална и материална поддръжка на Германия. За това тя имала най-големите уверения на берлинския кабинет. Италия тоже щяла да действува солидарно с две свои съюзници. Ето защо той вярва Сърбия да се превие. Тъй и по-нататъшни компликации щели да се избягнат. Това Русия щяла да наложи на сърбите. Един макар и малък признак, в туй отношение маркиз Палавичини съзира в отзоваванието от Цариград на управляющия сръбската легация Милан Джорджевич, вследствие едно негово писмо до в. „Jeune Turc“ в което писмо си бе позволил известни изрази, не до там приятни за Австрия.

Барон Вангенхайм, който оня ден се завърна от Берлин, ми говори приблизително в същия смисъл, както австрийския си колега. Подчерта, че каквото и да стане, Германия безусловно и до край ще поддържа Австро-Унгария. Каза ми, че в Берлин желаели да видят престижа на Австрия не само възстановен, но и засилен. След сараевския атентат дуалистичната монархия не трябвало да се задоволява само с никакви празни уверения на белградското правителство. В случая, Австро-Унгария играела последната своя карта. Тя или трябвало да получи пълно удовлетворение, или рискувала да види престижа си окончателно пропаднал. Това, разбира се, Германия нито желаела, нито искала да допусне. От там и нейното твърдо решение, не само да подкрепи, но и да насърчи дори една австро-унгарска акция в случая. Стигало толкоз мекушавост от страна на Виена. Не било достатъчно Сърбия да падне на колене. Унижението трябвало да отиде до там, щото тая държава да се види не на колене, а „на корем“ пред Австрия. Ако Русия се намесела Германия била готова също да се намеси. По отношение на Румъния, барон Вангенхайм не е тъй песимист като Палавичини. Той по-скоро допуска, че при един австро-сръбски конфликт, тя би стояла неутрална. На въпроса ми, дали румъните биха мирували, ако и България се намеси, г. посланикът не можа да ми даде един определен отговор, но иска по-скоро да каже, че вярва, какво и в такъв случай опасността откъм тая страна не била тъй голяма. Нищо повече. Той вярва, че с такт и търпение сближението между България и Румъния не е изключено. Впрочем, според него le clou de la question бил днес във Виена. Всичко зависело от позата, която щяла да вземе Австро-Унгария. Ако тя се покажела решена да действува, туй щяло да има отзвук и в Румъния. Ако последната не искала да държи сметка за една слаба Австрия, тя щяла да се види принудена да води сметка за една силна Австрия. Туй щяло да способствува за сближението между Букурещ и София.

Що се касае частно до България, тя трябвало без колебание да върви още сега с Австро-Унгария, респективно с Тройния съюз. В тоя смисъл, според г. посланика, щели да бъдат направени предложения на българското правителство, ако такива до сега не били направени. От подобна комбинация България можела да има само облаги. В Берлин теченията в наша полза се усилвали. Единствено императорът бил още за гръцко-турско приятелство, „но ние всички, добави барон Вангенхайм, сме на противно мнение.“

За Турция г. посланикът се изрази по същия начин, както маркиз Палавичини. Тая държава сега трябвало да се остави на мира. На всеки случай, на нейния пълен неутралитет и Австрия и България могли да разчитат. До две-три години тя щяла значително да се засили и тогава щяла да представлява по-ценен капитал. До туй време барон Вангенхайм вярва да се подготви почвата за един съюз между България, Румъния и Турция, като продължение на Тройния съюз в полуострова. Тогава не само картата на Балканския полуостров, но положението и в останалата част на Европа щели да добият друг изглед. Едно съюзяване сега между България и Турция, а така също и между последната тая държава и Тройния съюз веднага щяло да има своя contre coup. Русия лесно могла да разбърка работите в Азия при една слаба Турция. Не важело сега, че турците любезничели и със силите от Тройното съглашение. Против това Германия нямала нищо. Барон Вангенхайм като че ли искаше да каже, че дори турците били насърчавани в туй отношение от Германия. Мимоходом казано, той не отдава никакво значение и на посещението на Джемал паша във Франция, както и на големите почести, на които той е предмет във французките висши военни и политически кръгове.

След туй моят събеседник отново наблегна на обстоятелството, че ключът на положението в настоящия момент бил във Виена. Ако и тоя път дунавската монархия се задоволява с някаква безрезултатна дипломатическа акция, австрийското влияние на Балкана щяло окончателно да се изпари и работите можели да вземат съвършено друг обрат. В такъв случай Румъния можела да загази повече във водите на Тройното съглашение и филелинството могло да се усили. Тогава не било изключено и едно сближение между Цариград и Атина. Поверително, подир туй, г. фон Вангенхайм ми обади, че от никое време насам Гърция отдалеч правела на Турция предложение за сключването на един отбранителен съюз, но че цариградският кабинет не бил разположен да влезе в подобна комбинация. При възтържествуването на Австро-Унгария, г. посланикът е сигурен в окончателното пропадане на подобна идея. Всъщност турците били за България. Макар г. фон Вангехайм да не допуска да отидат те с Гърция, при каквито и да е условия, той не иска съвсем да изключи тая възможност, ако австрийската акция на Балкана се сведе към нула. С други думи г. посланикът иска да каже, че за никакво гръцко-турско сближение не може да става дума, ако в случая Австро-Унгария наложи своята воля и ако България застане на страната на Австро-Унгария. В тия думи на барон Вангенхайм като да има и малко блъф.

На въпроса ми, как ще се изравни гръцко-турското разногласие по въпроса за островите, г. Вангенхайм ми каза, че по неговото разбиране най-накрая Турция ще пристане може би и на анексията на въпросните острови, стига само окончателно да очисти азиятските си брегове от гръцкия елемент.

Попитах г. посланика, какво знае за непосредствената обмяна на мисли между Венизелос и Талаат бей, за което той сам ми бе казал преди да замине за Берлин и което след туй ми потвърди и сам Талаат, както имах случай да Ви осведомя своевременно. Добавих, че според мене d-r Dillon, който от Атина пристигна през деня си в Цариград, трябва да играе ролята на посредник между гореспоменатите две лица. Барон Вангенхайм ми отговори, че не знаел, дали в същност Dillon имал някаква мисия и че не отдавал особено значение на размяната на мисли между Атина и Цариград. Крайният резултат от всичко туй щял да зависи от комбинациите, за които е въпрос по-горе.

Преди да се разделим, г. посланикът ме помоли да се пазят думите му в тайна. Каза ми, че бих можал да ги съобща само Вам, за сведения и осветление.

А. Тошев.

Резолюция: Да се пази тайно.

Радославов.

№ 106

Рапорт от пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратен на 7 юли 1914 г. – Получен на 9 юли 1914 г.

 

Снощи великият везир ме помоли да го посетя дома му в Еникьой. Каза ми, че Панас му предложил и той приел да се срещне с Венизелос. Това щяло да стане през втората половина на тоя месец в Белгия или Холандия. Целта на срещата била окончателното уреждане на въпроса за емиграцията, а така също и обсъждане на начина за миролюбивото разрешение на въпроса за островите. След очистванието на малоазиатския бряг от гръцкия елемент, тоя въпрос изгубил много от своето значение за Турция. Последната не намирала, прочее, сметка да воюва за островите. По мнението на великия везир, най-добре било те да се неутрализират, т.е. да не бъдат ни турски, ни гръцки.

Осезателни илюзии направил Панас на великия везир и за едно съюзяване между Турция и Гърция. На това принц Саид Халим отговорил евазивно. Той ме уверява, че бил и си остава убеден привърженик на едно тясно сближение само с България. Тия свои политически концепции по никой начин той нямало да промени, нито пък някой бил в положение да му наложи други. Впрочем, по външната политика на страната единствено той имал думата. Това великият везир ме натовари да Ви предам, за да не би срещата му с Венизелос да бъде зле претълкувана. На връщане той можел да се срещне с Вас, минавайки през София.

Сега той настоятелно моли да му явим, като какво мисли да прави българското правителство при една евентуална война между Сърбия и Австро-Унгария. Великият везир иска да знае главно, мислите ли Вие, че може да се комбинира нещо с Турция и как. На тия му въпроси той настоятелно моли да му отговорим в най- непродължително време, защото желаел да бъде добре ориентиран преди срещата си с Венизелос. Добави, че една задружна акция между Турция и България в случая, според него, се налагала и могла да разчита на успех. Той вярва, Румъния да пасува. Но ако тая държава се намесела против България, тя можела да бъде бита заедно с Гърция от българските и турските войски. По сведенията обаче на великия везир, германското влияние в Букурещ се усилвало. Това го карало да вярва, че Румъния лека полека щяла да се приближава към България и Турция. Той заключи, че, каквото и да предприемат Турция и България, туй трябвало да стане със съгласието на Тройния съюз.

По-нататък в разговора си принц Саид Халим призна, че д-р Дилон все е играл ролята на посредник в случая между атинското и цариградското правителства. На сбогуване той ме моли всичко гореизложено да се запази в най-голяма тайна.

Няма съмнение, че с тая си постъпка великият везир иска да упражни известна пресия върху нас, с цел да предизвика едно по-тясно сближение между България и Турция. Туй ни налага голяма осторожност. На мнение съм да му се отговори, че ако между Сърбия и България се дойде до война и България счете за възможно да се намеси, тя ще направи това след предварително споразумение с Турция.

А. Тошев.

 

№ 107

Рапорт от пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратен на 8 юли 1914 г. – Получен на 10 юли 1914 г.

 

Днес ме посети маркиз Палавичини. Каза ми, че вчера се виждал с великия везир, Талаат бей и Енвер паша. Първият му съобщил за предстоящата си среща с Венизелос, като му дал същите обяснения като дадените мене (гледай рапорта от 7 того № 193). При все туй, г. посланикът останал под впечатлението, че ако не може да се споразумее с България, Турция ще се съгласи с Гърция. Още повече се уверил в туй маркиз Палавичини от разговорите си с Талаат и Енвер. И двамата му казали, че били и си оставали за едно тясно сближение с България и Тройния съюз, но че ако туй не станело, тогава Турция щяла да се види принудена да подири съюзници на друга страна, защото не можела да стои изолирана. Колкото и да им било несимпатично едно споразумение с Гърция, турците щели да се решат на него, тъй като считали за необходимо да се съюзят с една християнска държава. И Енвер и Талаат, обаче, особено настояли на нуждата от приемането на Турция и България в Тройния съюз. Г-н Палавичини им дал да разберат, че за пълното присъединение на Турция към Тройния съюз било рано да се говори. Това могло да стане само след като тя се усилела още повече във военно отношение. Сега, както е трудно, могло да се гарантира неприкосновенността на азиатската й обширна територия. Говорил им с други думи приблизително тъй, както бе говорил през дене си и мене (гледай рапорта от 4 того № 192). Мене, обаче маркиз Палавичини каза сега, че той лично не виждал, защо не могат да се дадат исканите от турците гаранции. В случая, по-голяма била опасността, Турция да не мине към Тройното съглашение, отколкото страхът от руско нахлуване в Армения, ако турците минат окончателно към Тройния съюз. Барон Вангенхайм не бил прав като мислел, че Турция трябвало да се остави сега на страна, поради горния страх от Русия. Маркиз Палавичини не споделял тоя начин на схващание на германския си колега и щял да се постарае да му докаже това. За Австро-Унгария било от първостепенна важност да знае с време, какво поведение ще държат Турция и България в случай на война със Сърбия, или при още по-големи компликации. В спомагателната роля на България във Виена биле уверени, обаче, и по отношение на Турция австрийската дипломация тоже трябвало да е на чисто. Мнението на Палавичини е, между Цариград и София да се постигне едно съглашение за конкретния случай. Що се касае до България частно, Австро-Унгария можела да й гарантира не само целостта на днешната й територия, но и присъединението и на Македония.

Маркиз Палавичини вярва, че Русия и Франция старателно тикат Турция към съюз с Гърция, което значило съюзяване на Турция с Тройното съглашение. Веднаж тоя резултат постигнат, България щяла да се види от всички страни стегната в един железен обръч и принудена, следователно, не само да се помири със създаденото положение на Балканите, но и да се присъедини по неволя към своите врагове.

Връщайки се отново на гаранциите, които Турция би искала от Тройния съюзя, маркиз Палавичини изказва надеждата, че тя се би задоволила, може би, само с гарантиранието на неприкосновеността на европейските й владения. По това обаче нищо не било говорено още.

Всичко казано ми от г. посланика може да се резюмира така:

Споразумейте се вие с турците за една съвместна акция с Австро-Унгария, в случай, че и други се намесят в полза на Сърбия. За награда вие ще добиете Македония. На България ние можем да дадем всички необходими гаранции, докато Турция трябва да се задоволи с облагите, що може да й донесе сближението й чрез България, с нас, респективно с Тройния съюз.

На отношенията между Виена и Белград г. посланикът гледа с голям песимизъм. Той допуска войната и я желае, защото само тъй могло да се тури край на крайно анормалното положение на Балкана, особено от последните войни насам.

Що се касае до Румъния, нейното поведение щяло да зависи от твърдостта и енергията на Австро-Унгария. Една решителна акция от страна на последната щяла да предизвика в Букурещ обрата в полза на Тройния съюз и неговите приятели.

А. Тошев.

 

№ 108

Рапорт от пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратен на 9 юли 1914 г. – Получен на 11 юли 1914 г.

 

При една случайна среща снощи Талаат бей ми каза, че турското правителство чакало с нетърпение нашия отговор – предмета на рапорта ми от 7 того № 193; че едно бързо споразумение между двете страни било належаще и че, ако такова не се постигнело, Турция щяла да се принуди да подири други политически комбинации. Преди няколко месеца сам Бетман-Холвег съветвал турското правителство за едно тясно сближение с Гърция. На въпроса ми, дали туй сближение няма да се постигне сега при срещата на великия везир с Венизелос, Талаат бей усмихнато ми отговори на турски, че туй щяло да бъде „шито с памучни конци“. След туй прибави, че той и другарите му са за споразумение с България. За туй била Австрия, па и Германия не изглеждала против. Вангенхайм ги насърчавал в това направление. Говорейки по-нататък за една възможна война между Сърбия и Австрия Талаат бей каза дословно: „Както нищо не бе в състояние на времето да ни спре в реокупацията на Одрин, щом видяхме, че пред нас няма никакви военни сили, тъй и сега съм убеден, че вие ще навлезете в сръбските земи при първата схватка още между сърби и австрийци. В Битоля ви чакат .... Ние ще се разправяме с гърците.“

След туй виждах барон фон Вангенхайм. Намерих го малко-много поколебан в поддържаната по-рано от него теза: че Турция не трябвало да влиза в никаква комбинация сега. Вероятно туй се дължи на вчерашната му среща с маркиз Палавичани, както ви явих с рапорта си от 8 того под № 195. Без да бъде съвсем определен, сега барон Вангенхайм се изказа по-скоро за едно турско- българско споразумение. Той би предпочел обаче, понастоящем да се задоволим само с разменяване на мисли и да отлагаме до избухването на войната, ако такава избухне. В такъв случай споразумението могло да се постигне в 24 часа. Не е обаче на мнение, на турските заисквания сега да отговорим евазивно. Туй щяло да бъде равносилно да се тласне Турция в противоположни води. Той не вярва в сближението, а още по-малко в съюзяването на Гърция и Турция. Уверен е напротив, че и двете страни се готвят да воюват помежду си. Така че опитите за едно разбирателство между Атина и Цариград не съставлявали qu’une blague. По сведенията му, Гърция се приготовлява трескаво за война против Турция. От друга страна генерал Лиман му разправял, че чувството на омраза против гърците било безпределно в турската армия, докато спрямо българите разположенията били добри. Според същия генерал, в случай на война, Турция може да изкара триста хилядна армия прекрасно обучена, добре снабдена с нужните припаси, с една реч войска, с която не можели да се повтарят старите грешки.

Барон Вангенхайм е сигурен, че в случай на война между Сърбия и Австро-Унгария Турция няма да мирува.

Запитах г. посланика, защо Германия не иска привличането сега на Турция към Тройния съюз. След като ми даде известните вече вам обяснения от по- раншните ми писма, той не без забикалки ми даде да разбера, че привличането сега на Турция към Тройния съюз щяло да означава явното хвърляне на тая държава против Гърция. Между тям, макар в душата си германските унравляющи кръгове да предпочитали Турция пред Гърция, те трябвало да държат сметка отчасти и за роднинските чувства на императора към атинския двор. Въобще това било един твърде деликатен въпрос, по който барон Вангенхайм трябвало да пипа с голяма осторожност. „Но имайте вяра в нас, добави той. Бидейки с Австрия, вие сте с нас и всеки, който се яви против вас, ще мине в редовете на нашите врагове.“

Той не вярва Турция да мине към Тройното съглашение, но все пак забелязва, че трябва зорко да се следят похватите на силите от Тройното съглашение в Цариград.

След туй ме попита, какво би било впечатлението у иас, ако един ден се прокламира присъединението на България към Тройния съюз. Казах му, че туй ще зависи от естеството и размерите на облагите, що би ни осигурила подобна комбинация.

Като стана дума пак за Румъния, барон Вангенхайм се изказа в смисъл, че постепенно тая държава щяла да се приближи към България. В случаи на война между Австрия и Сърбия, той не вярвал, Румъния да застане на страната на Русия. Никога един Хохенцолерн нямало да се обяви против германския император. Не изпусна случая г. посланикът да препоръча старателно избягване на погранични инциденти на румънско-българската граница.

Тая заран виждах и маркиз Палавичини. Според него три са възможните начини за разрешение на въпроса със Сърбия:

1. Приемане от белградския кабинет безусловно на исканията, които ще му бъдат предявени от Австро-Унгария. В тоя случай Сърбия щяла само да бъде унизена и войната избегната.

2. Неутрално държане на останалите държави при въоръжен конфликт между Австро-Унгария и Сърбия. Тъй щяло да се касае по-скоро за една екзекуция.

3. Едно разпространение на войната, в който случай могло да се дойде до едно сблъскване между двете европейски групировки. Имайки предвид именно тая евентуалност, маркиз Палавичини мисли, че трябва да се попречи на Турция да мине чрез Гърция, към Тройното съглашение. Ето защо едно споразумение между Турция и България се явявало необходимо.

На запитванието ми, какви гаранции може да имаме, че при едно споразумение с нас, Турция ще напусне Тракия и Македония, през които би минала в похода си против Гърция, г. посланикът каза, че нямало сега защо да се говори за бъдещата подялба на територии. Ако при една война на по-широки начала победата останела на страната на Австрия, респективно на Тройния съюз, то тогава последният щял да бъде господар на положението и, следователно, той щял да има окончателната дума досежно новите териториални разграничения на Балканския полуостров. Възможно било сама Австро-Унгария да излезе на Солун ....

От думите на маркиз Палавичини излиза, че ние трябва да се споразумеем с Турция за един общ план на действие, съвместно с Австро-Унгария, без да искаме предварително да си осигурим точно облагите от една война. Разбира се, че това нам не ви изнася. Предвид на големите компликации, които могат да настъпят, струва ми се, че най-износна за България би била втората евентуалност, т.е. локализиране на конфликта между Сърбия и Австро-Унгария. В такъв случай няма освен да искаме съответното възмездие за нашия неутралитет.

Трябва да добавя, че всичко, което ми говориха барон Вангенхайм и маркиз Палавичини съставлявало частно тяхно мнение.

А. Тошев.

 

№ 109

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 10 юли 1914 г. – Получена на 10 юли 1914 г.

 

Днес великият везир ми каза, че чака с нетърпение нашия отговор, преди да замине сега на 13 или 14 того. Същото ми каза и Талаат. Палавичини намира, че ще бъде полезно, да се даде въпросният отговор. Трябвало всичко да се направи да не отидат турците към Тройното съглашение. Възразих му, че е странно да се иска от България военно споразумение с Турция, докато Тройният съюз не желае да си присъедини тая държава, считайки я за слаба за сега. Панас ми каза, че бил песимист досежно резултатите от предстоящата среща на Венизелос с великия везир. Талаат ме увери, че въпросната среща била уредена чрез посредничеството на Дилон, когото пръв Венизелос натоварил с мисия да се срещне с Талаат. Английският посланик бил посветен в работата, но лично той не взел никакво участие в преговорите. В това е убеден и Палавичини.

Тошев.

 

№ 110

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 10 юли 1914 г. – Получена на 10 юли 1914 г.

 

Снощи Талаат ми прочете една телеграма от Хилми паша, според когото Австро-Унгария щяла да предаде на сръбското правителство ултиматума на 12 или 15 того. Сърбия трябвала да отговори в 48 часа.

Тошев.

 

№ 111

От министъра на външните работи до пълномощния министър в Цариград.

Изпратена на 10 юли 1914 г.

 

Натоварвам ви да съобщите на великия везир, че ако между Сърбия и Австро-Унгария избухне война и България счете за възможно да се намеси, тя ще стори това след предварително споразумение с Турция.

Гледай № 193.

Радославов.

 

№ 112

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 11 юли 1914 г. – Получена на 11 юли 1914 г.

 

Великият везир е доволен от отговора.

Гледай № 199.

Тошев.

 

№ 113

От министъра на външните работи до пълномощния министър в Цариград.

Изпратена на 12 юли 1914 г.

 

Турският военен аташе в Петербург уверявал Димитриева, че турците непременно ще воюват с Гърция и че отиването на великия везир в Брюксел било за да спечелят някое време и се приготвят по-добре. Турският посланик в Рим се произнесъл в същия смисъл, а италиянският министър на външните работи не допуща възможността на мирно споразумение между Турция и Гърция. Според същия, конфликтът между тия държави бил неминуем; той само можел да бъде отложен до идущата година, ако австро-сръбският въпрос позволи това.

Давам ви тези указания с молба, да проверите и ме осветлите по-добре.

Радославов.

 

№ 114

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 13 юли 1914 г. – Получена на 13 юли 1914 г.

 

Тая заран ме посетиха австрийският и германският посланици. Говориха ми за нуждата от бързо споразумение на България с Турция и Тройния съюз. Според Вангенхайм, България и Турция могли чрез конвенция да се обвържат помежду си, че ако войната между Сърбия и Австро-Унгария се локализира, те ще бъдат неутрални. В случай, че и други се намесят и се явят по-големи компликации. България и Турция се задължават да действуват с Тройния съюз. Въпросът за териториалните облаги, в случай на успех, може да бъде тоже третиран и решен съвместно с Виена. Във въпросната конвенция могло още да се каже, че тя ще добие сила само, ако бъде ратифицирана от Германия и Австро-Унгария, на които държави трябвало да бъде съобщена. Същевременно тая конвенция трябвало да се съобщи и на Румъния с покана и тая държава да се присъедини към Турция и България. Но и да не стори това, Вангенхайм вярва, че тя няма да бъде против нас, ако ние сме с Тройния съюз.

От дома ми, австрийският и германският посланици отидоха у великия везир да му говорят в същия смисъл. Сега Турция могла да бъде приета от Тройния съюз, който бил готов да я гарантира откъм Русия. Това Вангенхайм ще заяви на великия везир и ще го покани да направи на австрийското и германското правителства предложение в този смисъл.

За резултата от тая постъпка ще ви явя допълнително. Според Палавичини и Вангенхайм, не било достатъчно заявлението ни, че ще бъдем неутрални. Според мене, в наш интерес е, да пазим сега за сега строг неутралитет.

Тошев.

 

№ 115

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 15 юли 1914 г. – Получена на 15 юли 1914 г.

 

Великият везир ми каза, че Гърция, виждайки се сега в трудно положение, избягвала всеки разговор за островите. Великият везир, обаче, като счита момента удобен, възнамерявал да изкаже на Панас желанието си за уреждането на въпроса.

Тошев.

 

№ 116

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 15 юли 1914 г. – Получена на 15 юли 1914 г.

 

Днес поверително великият везир ми каза, че на поканата вчера от Вангенхайм той, великият везир, изказал желание, Турция да бъде приета от Тройния съюз. Вангенхайм му казал, че в такъв случай Тройният съюз могъл да гарантира Турция от към Русия. За сега въпросът се касае само за принципа, но великият везир е на мнение, че преди да се пристъпи към реализирането на горната идея, всичко трябва точно да се уговори. Турция и България от по-рано трябвало да знаят, какво ще донесе в последствие присъединението им към Тройния съюз.

Великият везир е на мнение, сега да се задоволим с ампутирането на Сърбия. Като последствие от това, щели да се явят благоприятни за Турция и България условия, при които могло да се извлекат за двете страни облаги без военни жертви. Той не вярва Русия да се намеси. Вярва, следователно, конфликтът да се ограничи между Австро-Унгария и Сърбия. В такъв случай, Турция и България могли да наблюдават и чакат. Настоява, обаче, на свързването по между им и с Тройния съюз. Гирс и Бомпар препоръчвали на Турция благоразумие и избягване от опасни изкушения.

Тошев.

 

№ 117

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 15 юли 1914 г. – Получена на 15 юли 1914 г.

 

Гирс ми каза, че коректното поведение на България правело добро впечатление. Той прибави: „Моментът е такъв, че министър Радославов може да стане най-популярната политическа личност в България.“ Без да се изкаже открито, той искаше да подхвърли мисълта, че са възможни благоприятни за България поправки на положението, създадено след Балканските войни.

Гарони повече от всякога съветва благоразумие и търпение. Всяка наша намеса сега могла да се отрази неблагоприятно върху България. Фактически, Букурещкият договор бил скъсан. Времето бързо работело за България. Гарони вижда голяма опасност в евентуалното слизане на Австрия в Солун. Великият везир не допуща това.

Тошев.

 

№ 118

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 17 юли 1914 г. – Получена на 17 юли 1914 г.

 

Понеже Венизелос се убедил, че положението не изисква непременното му завръщане в Атина, натоварил Панас да покани великия везир на среща в Мюнхен. Великият везир приема поканата и утре с параход от лойда през Триест заминава за Мюнхен, дето го очаквал Венизелос. По тоя повод великият везир ме увери отново, че целта му била да се постарае да уреди въпроса за островите и емиграцията.

Днес, когато Сърбия била ангажирана във война с Австрия, положението на Гърция било такова, че великият везир искал да го използува. За никакъв съюз, обаче, не могло да става дума. „Глупаво би било, добави великият везир, да се помисли, че Турция ще се съюзи с Гърция, от чиято слабост ние именно искаме да се възползуваме.“

На въпроса ми, дали тая среща не се дължи на желанието на външен фактор, великият везир отговори отрицателно.

Като стана дума за сръбско-австрийския конфликт, великият везир отново подчерта, че според него Турция и България имали най-голям интерес, тоя конфликт да се ограничи между двете държави. Всяка турско-българска намеса сега могла да предизвика и други държави, с което бихме компрометирали цялата политическа система. Общият наш интерес бил сега, да се готвим и чакаме. Великият везир вярва, че войната ще се локализира.

Тошев.

 

№ 119

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 17 юли 1914 г. – Получена на 17 юли 1914 г.

 

По повод на съобщението, което направих на великия везир за нашата неутралност, той ми каза, че същото направил и той, но не чрез циркулярно, а се задоволил само устно да заяви това на посланиците тук. После добави: „Самият факт, че заминавам за Мюнхен, доказва решението ни да пазим неутралитет.“

Тошев.

 

№ 120

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 18 юли 1914 г. – Получена на 18 юли 1914 г.

 

Късно тази вечер от Джавид бей узнах, че великият везир няма да замине за Мюнхен, той като Венизелос се видял принуден да се върне в Атина. Джавид бей тоже отлага пътуването си за Париж по желанието на французкото правителство.

Тошев.

 

№ 121

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 19 юли 1914 г. – Получена на 19 юли 1914 г.

 

Днес великият везир най-поверително ми обади, че преговорите с германското правителство за присъединението на Турция към Тройния съюз вървели бързо и успешно. Главното условие на Турция, да бъде гарантирана от към Русия, било прието. Оставали някои подробности, чието уреждане не представлявало мъчнотии. На въпроса на великия везир, какво мисли да прави в това отношение България, не мога да дам определени отговори. Явно е, че Германия ще направи всичко, за да спечели на своя страна Турция в случай на общоевропейска война. Сами Вангенхайм поверително ми каза, че било от голяма важност, турските войски евентуално да бъдат командувани от германски офицери.

Тошев.

 

№ 122

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 20 юли 1914 г. – Получена на 21 юли 1914 г.

 

Днес великият везир ми каза, че успешното завършване на преговорите между Турция и Германия било предстоящо. Много поверително ми обади още, че Германия настоявала, Турция да се обяви решително на нейна страна и да действува при знак. Великият везир отговорил, че без България Турция не могла да предприеме нищо особено. Ето защо, нужно било да съобща на турското правителство нашето гледище в случая.

Забелязах на великия везир, че е от голяма важност за двете страни да видят, какво ще бъде поведението и на Румъния, а тъй също и онова на Англия. Добавих, че според мене най-износно за нас и Турция би било да останем неутрални до край, ако е възможно. Нашият строг неутралитет може да реши и Румъния да усвои същото поведение. Великият везир ми каза, че напълно споделя моя възглед, но че във всеки случай желае едно по-конкретно и интимно разбиране с България. От думите му разбрах, че е в мъчително недоумение и че макар решително да е за Тройния съюз, би предпочитали, Турция да остане до край неутрална. Всичко това великият везир ме помоли да се пази в най-голяма тайна.

След това дома идва Палавичини. Настоява час по-скоро да сме се споразумели с Турция и Австро-Унгария. Нямало време за колебание. По силата на сключената от него на времето в Букурещ конвенция между Австрия и Румъния, последната трябвало сега да върви под ръка с Австрия противи Русия. Иначе, тя трябвало да направи или една измяна, или пък крал Карол могъл да абдикира. Въпросната конвенция не била денонсирана. Горното той ми съобщи най-конфиденциално.

След като си отиде, Палавичини изпрати барон Митаг, да ми прочете една телеграма, с която Берхтолд уверява посланика, въз основа на едно съобщение от Тарновски, че в най-непродължително време съм щял да получа наставления за започването на преговори с турското правителство.

Турците тайно мобилизират. Предвид на крайната и съдбоноена важност на момента, налага ни се най-голяма осторожност. На мнение съм, да не се взема никакво окончателно решение, докато не видим главно, какво ще прави Румъния. Ако тая държава бъде неутрална, най-добре ще направим да останем и ние до край неутрални.

Гледай № 264.

Тошев.

 

№ 123

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 21 юли 1914 г. – Получена на 21 юли 1914 г.

 

Енвер паша идва днес да ми каже, че повече от желателно би било, час по-скоро да постигнем някакво споразумение помежду си, независимо от държането ни спрямо Тройния съюз. Споразумението ни могло да се постигне на проектираните по-рано начала с известно проширение на визираните територии. Съгласихме се, че взаимните наши интереси изискват да останем неутрални до крайна възможност. Съгласи се тоже, че ако успеем в тях, ние ще можем да разполагаме с всичките си сили тъкмо когато настъпи ликвидацията. Тогава ще може по-лесно и по-ефикасно да отстоим нашите права. Могло би да се има предвид и автономията на Македония.

Енвер паша ми заяви, че без България, турците нищо не могли да предприемат. Това те сигурно поддържат пред Тройния съюз, за да упражни последният нужното давление върху нас. Казах на Енвера, че в случая аз изказвам само едно лично свое мнение. Великият везир, когото видях след това, се изказа в същия смисъл. За него щяло да бъде идеално, ако може да запазят заедно с Румъния неутралитета до край. Той намира още, че споразумението на по-широка база между Турция, Румъния и България би било повече от полезно. Поверително той добави, че по заповед на своето правителство, тукашният румънски пълномощен министър го запитал снощи, желае ли турското правителство да поведе разговор с румънското правителство за определение на общата линия на поведение в настоящия момент. Великият везир отговорил тутакси, че приема. Сега той очаква по-нататъшни постъпки от румънска страна. Великият везир желае да знае, направено ли е подобно запитване в София. Джавид бей ми говори тоже в същия смисъл. Той е решително в полза на неутралността. От последния разбрах, че между министрите тук има две течения: едното в полза на бързо военно вмешателство с Тройния съюз, а другото в полза на строг неутралитет. За да вземе връх последното, ще зависи в голяма степен от държането на България. Не ще съмнение, че едно споразумение между Турция, България и Румъния, в един или друг смисъл, ще бъде най-износно за нас. От великия везир се научавам, че по сведенията му, Италия държи още двусмислено поведение.

Тошев.

 

№ 124

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 22 юли 1914 г. – Получена на 22 юли 1914 г.

 

На въпроса ми, не е ли заявено, че Турция ще бъде с Тройния съюз, великият везир избягна да ми даде един категоричен отговор. Каза ми само, че Турция не може да не върви с Тройния съюз, при условие, че и ние ще направим същото. Разбирам, че тоя е отговора му, даден на Германия. Пита ме, какво сме заявили ние на Тройния съюз. Целта на Австрия е, поверително добави великият везир, да ви накара вие да се занимаете със Сърбия. Според мене, най-добре е да заявите на Тройния съюз, че ще бъдете с него, при условие, че и Румъния ще върви с България и Турция. Иначе, не се ли е постигнало едно споразумение между тия три държави, щом вие нападнете Сърбия, Румъния ще нападне вас. Аз от моя страна, завърши великият везир, ще кажа на румънския пълномощен министър, че споразумението между Турция и Румъния не може да стане без България. За необходимостта от споразумение на трите държави ще говоря и на Вангенхайм и Палавичини. Великият везир отново настоя на бързо споразумение между България и Турция, независимо от други комбинации. Недоволен е, че не сме мълчали.

Тошев

 

№ 125

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 22 юли 1914 г. – Получена на 22 юли 1914 г.

 

Сега виждах италианския посланик; каза ми, че понеже съюзът на Италия с Германия и Австрия бил отбранителен, а в случая последните две държави предприели офанзива, Италия не била длъжна да се намеси, както не се намесили и нейните съюзници, когато тя воювала в Триполитания. Освен това, италианското правителство трябвало да държи сметка за резултата от общественото мнение, за което една италианска военна намеса в случая би се явила непонятна и неоправдана. Според Гарони, Германия прибързала; тя не си дала труд да подготви предварително войната дипломатически. Затова тя нямала право да се сърди сега на Италия. В същност последната могла да принесе голяма услуга на съюзниците си, ако успеела да задържи Англия. Частно за България, Гарони мисли, че трябва да стои мирна, да има ръцете си свободни, да пази строг неутралитета и да чака. Той мисли, че тоя е интересът на Румъния и Турция.

Тошев.

 

№ 126

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 22 юли 1914 г. – Получена на 23 юли 1914 г.

 

По положителни сведения на нашия военен аташе, Турция е взела всички бързи мерки за подготвяне на тракийската железница за масов превоз на войски. Линията се охранява вече с военни постове. От днес почват ла циркулират военни тренове. Такива заминават днес три. За сега се предвижда превоза само на запасни от Цариград, числещи се към втори корпус. Турците мотивират тия мерки с обстоятелството, че е възможно да действуват съвместно с нас против Гърция, а евентуално и против Сърбия. Имайки обаче предвид горещото желание на турските управляющи кръгове, на всяка цена да използуват днешните моменти и неудържимото им влечение към Тракия, дълг ни се налага да бъдем на щрек. Допустимо е така също с тия свои мерки турското правителство да иска да упражни давление върху България, за да я застави да върви с Турция. Туй сигурно става по диктовка на Германия.

Тошев.

Резолюция: Тошев да сондира великия везир, не е ли уговорено с Германия нещо?

Радославов.

 

№ 127

От министъра на външните работи до пълномощния министър в Цариград.

Изпратена на 22 юли 1914 г.

 

У нас положително се знае, че Турция е в съюз с Германия.

Радославов.

Гледай № 277.

 

№ 128

От министъра на външните работи до пълномощния министър в Цариград.

Изпратена на 23 юли 1914 г.

 

Постарайте се да разберете, какво има уговорено между Германия и Турция по случай настаналата европейска криза.

Гледай № 280.

Радославов.

 

№ 129

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 23 юли 1914 г. – Получена на 24 юли 1914 г.

 

Днес видях Палавичини. Докато говорихме, дойде Вангенхайм. И двамата с нервен и отекчаващ тон ми повториха и потретиха, че сме грешели, дето не сме вземали едно окончателно решение. Не било време за „финансиране“. Според Палавичини, колебанието ни могло много да ни костува. Отговорих му, че у нас няма ни финансиране, ни колебание и че на събитията се гледа с всичката сериозност. Все според същия, нямало защо сега да се занимаваме с разни балкански комбинации. Главният въпрос бил, заедно с Турция да се опълчим против Русия. Вангенхайм подчерта същата мисъл. Турската двесте и петдесет хилядна армия, на чело с Лиман, могла да се упъти, през България, заедно с нашата и румънската армии, против Русия. Ако при тия условия Тройният съюз победи, ние сме щели да имаме цяла Сърбия, заедно със Солун. Иначе, обади се Палавичини, сме рискували да изгубим всичко. Вангенхайм прибави, че ако ние не се съгласим да действуваме, нямало да действува и Турция. След това двамата добавиха, че Турция могла да се споразумее с Гърция и Румъния за поддържане на Букурещкия договор. Палавичини отиде още по-далеч, като каза, че Турция могла да се обърне евентуално и против нас. Двамата настояха да ви телеграфирам в тоя смисъл. На въпроса ми, какво поведение ще държи Румъния, моите събеседници, с още по-нервен тон, казаха, че ако тая държава, не върви с Тройния съюз, то тогава крал Карол трябвало да абдикира.

За Италия Вангенхайм каза, че нямало да остане вярна на съюзниците си. Англия щяла да действува с Тройното съглашение против Германия.

След това виждах великия везир. Каза, че Турция наистина била в съюз с Германия и че щяла да върви с Тройния съюз, ако въобще реши да воюва. Великият везир бил поставил още като условие, че Турция не може да воюва без съвместна акция с България. Последното условие било уговорено устно. Трупането на турски войски на нашата граница нямало друг смисъл. За никакво форсиране на тая граница не могло да става дума. Великият везир повтори, под условие това да остане само между нас, туй което ви предадох с шифрованата ми депеша от 22 того под № 284, а именно, ние да поддържаме, че може да действуваме само ако и Румъния се присъедини към нас. Великият везир не скри от мене, че той е партизанин на строг неутралитет до край, за да може после да си кажем думата. Той счита невъзможно и абсурдно да се изпращат турски, български и румънски войски против Русия. Друг би бил въпроса, ако е да действуваме против Гърция и Сърбия. Каза ми, че днес бил при него румънският пълномощен министър, но че никакъв отговор не му съобщил от Букурещ. Великият везир мисли, че Румъния иска да чака. Отново ми натяква, че сме продължавали да мълчим за взаимното ни споразумение. Иска отговор върху тая точка. Твърде много настоява и Енвер паша, с когото случайно се срещнах у великия везир. Повтори ми съобщеното ви с шифрованата ми телеграма от 21 того под № 267.

Тошев.

 

№ 130

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 24 юли 1914 г. – Получена на 24 юли 1914 г.

 

Турция прави обща кауза с Тройния съюз. Последният я гарантира откъм Русия. За никакви териториални придобивки дума не става. Турция си запазва правото да воюва, когато намери за добре. Това са главните точки на споразумението, според уверението, дадено ми отново от великия везир.

Тошев.

Гледай № 287.

 

№ 131

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 24 юли 1914 г. – Получена на 24 юли 1914 г.

 

Германия и Австрия настояват, турското правителство да позволи на „Гьобен“ и другите военни параходи да минат Дарданелите за Черно море. Край другото, те заявяват на великия везир, че туй било желанието и на България, и на Румъния, за защита на бреговете им от към Русия. Великият везир желае да знае в най-непродължително време, вярно ли е това, преди да е дал окончателен отговор на поменатите две сили.

Тошев.

 

№ 132

От министъра на външните работи до пълномощния министър в Цариград.

Изпратена на 25 юли 1914 г.

 

Вярно е.

Радославов.

Гледай № 295.

 

№ 133

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 25 юли 1914 г. – Получена на 25 юли 1914 г.

 

Привечер ме посети австрийският военен аташе. Силно енервиран, той изказа учудването си, че от наша страна не се … Между тям едно немедлено споразумение … за всяко бавене могло да има лоши последствия. Без турците, българската армия рискувала да бъде бита от сърбите и гърците. Впрочем турците не могли да чакат. В тоя момент германски офицери били при великия везир за да му посочат нуждата от бързо пипане. Изобщо австрийски .... ми говори, както са говорили днес той и Енвер на нашия военен аташе. Отговорих на австрийския военен аташе, че нищо не ми е известно по този въпрос. Опасявам се, турските военни кръгове да не вземат връх под давлението на германските офицери.

Тошев.

Резолюция: Какви последствия? Вероятно Турция не ще запази задълженията си. Влезте в разговори за сключване на приятелски съюз с Турция.

Радославов.

 

№ 134

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 25 юли 1914 г. – Получена на 26 юли 1914 г.

 

Съгласно телеграмата ви, направих нужното съобщение на великия везир. Отговори, че по въпроса ще се срещне с Талаат и Джемал. Снощи Джемал дойде в легацията и каза, че желанието на турското правителство е, да се споразумеем още от сега върху подялбата на бъдещите териториални придобивки за избягване на нежелателни недоразумения в последствие. Понеже турската армия не може да воюва в същност, освен против Гърция, неминуемо се явявало минаването й през Западна Тракия. При това Джемал съвсем конфиденциално и интимно добави, че общите наши интереси изисквали, да проточим преговорите, докато Германия спечели поне едно решително сражение във Франция. Никак не било износно за нас и за Турция, да се видим във война с Тройното съглашение, докато не се уясни по-добре положението. В тоя смисъл трябвало да дирим споразумение и с Румъния. Напоследък германският император, като съобщил на турския посланик за постигнатото между Германия и България, препоръчал едно споразумение между Турция, Румъния и България. Джемал мисли да използува тая поръка на германския император като аргумент против постоянните наблягания от германска и австрийска страна за бързи военни турско-български действия. Джемал каза още, че това било интимното желание и на великия везир и на Талаата. От думите на същия се убедих още повече, че Енвер е под пълното влияние на германските офицери; Енвер обаче не бил решающият фактор. При все това забелязвам, че влиянието на германската мисия тук расте. Останахме съгласни за довечера, когато ще присъствува и Талаат.

Посети ме Вангенхайм, който бе получил вече телеграма от София по същия предмет. Според него, минаването на турски войски през Тракия било необходимо. Веднаж концентрирана турската армия в Одринско, никой нямало да бъде в състояние да я спре. Той мисли тъй също, че турците ще искат да се споразумеят предварително и за териториалните придобивки поне в общи черти, и на мнение е и той, че това ще бъде по-добре.

Вижда ме Палавичини. За него било важно час по-скоро да ударим сърбите. Турските войски през Тракия трябвало да се упътят против Гърция, готови да действуват, ако гърците нападнат нас.

Късно нощес ме повторно посети Джемал. Тъй като турската армия трябвало да действува против гръцките войски, за да им попречи да ни нападнат, когато ние се обърнем срещу Сърбия, турското правителство считало за необходимо да се пристъпи тутакси към съставяне на общ план за концентрация на турските и българските войски. За тая цел то предлага да изпрати веднага двама генерал-щабни офицери в София, които да се споразумеят с нашия щаб на армията. По тоя въпрос искат бърз отговор. Джемал ми каза, при изричното условие, това да не се обажда никому, че той и другарите му искат да се протака работата, докато се види, какво ще стане.

Не подлежи на никакво съмнение, че главната цел на турците е веднаж да се намъкнат в Тракия с твърдото намерение, да не я напуснат никога вече. И това те ще направят при най-малката възможност. За това по-добре е всичко с време да се предвиди, за да нямаме отпосле главоболия, както със сърбите и гърците. Действуваме ли заедно с Турция, вън от съмнение е, че те ще вземат Тракия. Против русите те няма да се бият. Във всеки случай, при воденето на преговорите тук необходимо е да се изпрати един наш висш генерал-щабен офицер. Най- добре е пак полковник Жеков. На мнение съм, на каквато база и да бъде съглашението, то да бъде приподписано от германския посланик тук. Поведението на Англия и поведението на Италия доста смущава Турция.

Тошев.

Резолюция: Споразумението ни може да почива на следните точки:

а) В сговора ни да се обуслови, че Германия и Австрия гарантират неприкосновеността на турските и български граници, които имаме сега;

б) Със сключване на военна конвенция, според която да можем ние и турците да прекарваме своите войски в земите си;

в) И ако се спечели от противниците територия, вън от оная, която държат сега сърбите, то да се подели със съгласието на Германия;

д) България не може без Бялото море;

е) Сръбска Македония си остава наша. Турция не трябва да дава съмнение, че може сама да действува и да се представлява, че на всеки начин иска Западна Тракия, което възбужда духовете в България. За турските офицери, като говоря с генерал Бояджиев, ще отговоря. Изискайте отварянето на железниците, което ще бъде доказателство, че с Турция сме в приятелство. А търговската конвенция защо не се гласува?

Радославов.


№ 135

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 25 юли 1914 г. – Получена на 26 юли 1914 г.

 

Снощи Палавичини ми прочете откъслек от една телеграма на Тарновски, дето е казано, че според вас аз съм бил боязлив досежно турските намерения в Тракия и сте изказали желание, да бъда подпомогнат в това отношение от посланиците на Германия и Австро-Унгария.

Тошев.

Резолюция: За боязливостта не се чудете. Аз казах нарочно за извинение, че не работим бързо. А бързо не може в днешните обстоятелства да се действува.

Радославов.

 

№ 136

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 26 юли 1914 г. – Получена на 27 юли 1914 г.

 

Рано днес ме посети Палавичини, след него и Гарони. С растяща настойчивост Палавичини иска да се поставят турските войски, под командата на Лиман, да се настанят в Западна Тракия и да чакат. Ако Гърция ни нападне, когато ние нападнем Сърбия, да действуват; ако ли Гърция стои мирна, и те да мируват, докато ние се разправим със сърбите. Главният въпрос бил сега да се бият Франция и Русия. С нападението на Сърбия ние требвало да дадем възможности на австрийските войски да се отправят на друга страна. В днешния момент нямало защо да се занимаваме с „малката Тракия“. Колебанието и стоението между два стола могло скъпо да коствува. Според Палавичини излиза, че ние трябва да се впрегнем в тежка работа и да се изтощаваме, до като другите балкански държави ще пазят силите си за края. Това съставлява крайно опасна авантюра. По моето мнение, интересът ни безспорно и изключително е в неутралитета и чакането.

Гарони ми поднови, че Италия е и ще стои неутрална; нямало защо тя да се бие за засилването на Австрия. Последната отказала да даде дори исканото от Италия уверение, че няма да преследва териториални проширения. В момента, когато Германия и Австрия решили да се качат на колата, тя се задоволила само да поиска от Италия да им качи куфарите; Италия обаче не могла да допусне да бъде третирана като обикновен носач. Днес тя била решена да гледа от прозореца, за да си определи поведението сетне. „В същото положение, най-поверително добави Гарони, сте и вие; интересът ви не е да видите Австрия в Солун. На никакви обещания не вярвайте; затова стойте неутрални до край и чакайте, тъй ще бъдете по-силни и сигурно ще спечелите. Сега Австрия и Германия искат да ви увлекат в борбата, като дериватив, в полза на Австрия. Не се поддавайте на опасни игри. Интересът и на останалите балкански държави е да мируват.“ След това Гарони изказа опасението си, че германската мисия ще успее да увлече Турция, за да увлече чрез нея и България. Лиман и главните му помощници присъствували на министерските съвети. Борбата между двете течения е в разгара си; едното е за бърза акция, а другото за съблюдаване на строг неутралитет и чакане. Енвер паша е с Лиман. Всичко се свежда към това, да се вкара час по-скоро България в борба против Сърбия; за това ни се налага голяма осторожност, толкова повече, че ние сме най-уморените от последните войни.

Тошев.

Резолюция: За настаняване на турски войски за Западна Тракия и дума не може да става. Защо ще трябва да чакат там? Ние си имаме по-добра войска, а след недълго ще се усилиме с мобилизацията. Със Сърбия няма още решение да действуваме. Не бива да се бърза. Нашият неутралитет може да се наруши от външни обстоятелства.

Радославов.

 

№ 137

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 26 юли 1914 г. – Получена на 27 юли 1914 г.

 

Вангенхайм ми съобщи желанието ви досежно турската флота. Длъжност ми е да ви кажа, че тая флота не е годна за никаква сериозна работа. В Черно море тя не вярвам да се реши да се покаже.

Тошев.

 

№ 138

От министъра на външните работи до пълномощните министри в Цариград и Атина.

Изпратена на 26 юли 1914 г.

 

Съобщавам ви за сведение и ръководство, че вчера телеграфирах в Букурещ на министър Радев следующето:

„Можете да почнете разговори по сключване на приятелско съглашение с Румъния, обезпечаващо взаимно положението на двете страни през време на кризата, с ангажимент, да следят събитията и да обмислят съвместно мерките, които събитията биха наложили.“

Радославов.

№ 139

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 27 юли 1914 г. – Получена на 27 юли 1914 г.

 

Снощи след вечеря ме посети Вангенхайм. Доста възбудено ми каза, че ви съм телеграфирал, какво турците, като условие за приятелското споразумение, искат цяла Тракия. Това вие като сте съобщили на германския пълномощен министър в София, добавили сте, че България не може да остане без излаз на Егейско море и че, следователно, не виждате, как може да се споразумеем с турците при подобни техни искания.

Вангенхайм, чиято главна и единствена цел е да се ангажира час по-скоро България в борба против Сърбия, отново настоява за бързо споразумение с турците. Гърция за сега не трябвало да се закача. При нужда, турците могли да ни помогнат да бием сърбите. След това, Турция и България могли да отправят ултиматум към Гърция и да искат напущането на Кавала и прочее. Ако турците сега настъпели против Гърция, последната веднага щяла да се обяви решително на страната на Тройното съглашение, докато сега тя клоняла и към Германия. Крал Константин бил много неспокоен и искал да помага на сърбите, когато бъдат нападнати от нас. Ето защо турската концентрация трябвала да има за цел да държи в респект гръцката армия. След като свършим със сърбите, щяло да стане нужда, може би всички заедно да вървим против русите. Оттеглянето на австрийските войски от сръбската граница ставало по желанието на Германия. Без да изтощават силите си против сърбите, тия войски трябвало да вървят още сега против Русия, като остават грижата за Сърбия нам. След победата на Тройния съюз, България можела да разчита на твърде голями облаги. Тя можела да вземе цяла Сърбия и Албания, за да излезе на Адриатическо море. Но, преди всичко, ние трябвало да бием сърбите.

От думите на Вангенхайм може да се заключи, че Германия трябва да е поела, или иска да поеме, някакъв ангажимент спрямо Гърция, което не може да бъде освен на наша сметка. Ето защо ни се налага крайна осторожност. Повече от очевидно е, че всичко се върши и щедро обещава само и само да се нахвърляме против сърбите.

Вангенхайм ми каза още, че обсъждал въпроса, дали нямало да бъде добре да изпрати до Пловдив сам Лиман, за да се срещне с компетентни хора от наша страна.

Тошев.

 

№ 140

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 27 юли 1914 г. – Получена на 27 юли 1914 г.

 

Днес Палавичини ми каза, че от разговорите, които имал с турските държавници, схванал, че те биха предпочели образуването на един блок от Румъния, България, Турция и Гърция. Палавичини всецяло е за тая идея, толкова повече, че Германия държала за Гърция и следователно не би искала, тя да бъде нападната от турците. Палавичини вярва, идеята за подобен блок да се посрещне добре във Виена и Букурещ. Впрочем в последния град били вече за един блок от Турция, Румъния и Гърция, та оставало сега да се вкара и България. В такъв случай, четирите поменати държави нямало защо да воюват. Те могли да парализират всяка сръбска военна акция, като заявят в Белград, в името на балканското равновесие, че ако сръбските войски минат австрийската граница, Сърбия ще бъде нападната от блока. Палавичини вярва в лесното реализиране на горната идея. Тогава и турците нямало защо да идват в Тракия, могли дори и отчасти да демобилизират. След кризата, като възмездие, Турция могла да спечели, по общо съгласие, островите, Гърция част от Македония, като запази днешната си територия, България останалата част от Македония, а Румъния могла да се задоволи с гарантирането на днешните й граници. Тая комбинация, най-много блазни турците. Какво по-добро, ако без война можем да добием на сръбска сметка един добър ден от Македония? Моля явете ми мнението си по въпроса.

Тошев.

Резолюция: Един блок между България и трите упоменати балкански държави, т.е. без Сърбия, е желателен. Може да се действува за осъществлението му.

Радославов.

 

№ 141

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 27 юли 1914 г. – Получена на 27 юли 1914 г.

 

Днес австрийският военен аташе идва да ми съобщи, че получил от началството си заповед, да ни помага, ако срещнем някакви мъчнотии при преговорите по военните въпроси с турците. Пита ме, можем ли да свършим до 3-4 дни, като отново настоя на необходимостта да се бърза. Със своята мобилизация турците доказали добрата си воля и щели да бъдат възнаградени за това. Благодарих му за предложените услуги, като му казах, че по военните въпроси нямам думата и че от респективните правителства ще зависи, кога и от кои лица биха били водени евентуално въпросните преговори.

Тошев.

 

№ 142

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 27 юли 1914 г. – Получена на 28 юли 1914 г.

 

Нощес ме посетиха Талаат и Джемал. Помолиха ме да ви задам следните въпроси, по които искат вашия отговор:

Първо. – Да чакаме ли – Турция и България – развитието на събитията, за да определим нашето окончателно поведение, или да действуваме в най-непродължително време? Ако е да чакаме, до кога да чакаме и кои са привидните мотиви, с които трябва да оправдаем пред Германия и Австрия нашето чакане? Ако ли е да действуваме в най-непродължително време, то при какви комбинации трябва да сторим това?

Второ. – Вярвате ли, че Румъния ще стои строго неутрална, до кога, и ако излезе от неутралитета си, с кого ще върви и против кого?

Трето. – Вярвате ли да може да образуваме един блок с Румъния, евентуално и с Гърция, върху базата на неутралитет?

По точка първа мнението и желанието на турското правителство е, да пазим строг неутралитет и да чакаме, докато видим, коя от воюващите страни ще почне да взема връх. Те не крият, че са готови да се прехвърлят и към Тройното съглашение, ако видят, че то печели. Като привиден мотив за пред Германия и Австрия за нашето общо чакане да приведем мъчнотиите по мобилизацията и концентрацията на войските, несъбраната още реколта, загадъчното държане на Румъния и опасността, да не видим евентуално против нас Гърция, Румъния и Сърбия.

По точка втора, турското правителство вярва, че в същност Румъния, като Италия, ще стои неутрална и ще се намеси към края с оръжие или дипломатически, за да извлече колкото се може повече и по-лесни облаги за себе си. Затова и ние с турците трябвало да следваме примера на тия две държави.

По точка трета, не само вярват, Румъния да се съгласи напълно, но вярват още, че въпросният блок ще може да се постигне на базата на неутралитета. Това те най-вече биха желали. Още сега Румъния предлагала някакво споразумение с Турция и Гърция. Вероятно още утре Халил бей могъл да замине за Букурещ, за да види, какво може да се направи.

Сега турците ще чакат да чуят и вашето мнение по горните точки. Талаат и Джемал искаха да им дам дума, че по тия въпроси абсолютно нищо няма да съобщаваме на Германия и Австрия. Най-настоятелно те и вас молят да се запази това в абсолютна тайна. Понеже се касае до нашата кожа, на мнение съм, най-напред да обсъдим ние по между си всичко и да направим онова, което ни налагат нашите върховни интереси. Успокоих ги, като ги уверих, че може да разчитат на пълната наша дискретност. Казаха ми, че колкото и да настояват Германия и Австрия да се бърза, в нашите ръце е да изберем кога и как да действуваме. Решено е Джемал да командува, в случай на война, втория корпус, а Лиман – първия. Последният нищо не могъл да направи на своя глава; всичко зависело само от правителството, което решавало въпросите само по болшинство. При това и договорът с Германия не задължавал Турция да действува в случая. Според него, само ако Русия нападне Австрия и Германия нападне след това Русия, само тогава Турция била длъжна да обяви война на Русия. В случая, не Русия, а Германия е обявила първа войната, следователно, за Турция няма казус федерис.

Понеже утре Вангенхайм и Палавичини без друго ще ни питат за резултата на нашата среща, съгласихме се да им кажем, че аз съм изложил нашето гледище досежно съглашението и че Талаат и Джемал настояват на предварителна подялба на териториите, придобити, за което трябва да ви реферирам. Същото ще трябва да се поддържа и в София пред представителите на Германия и Австрия за избягването на всякакви недоразумения. Джемал ви моли да имате пълна вяра във Фети бей, който мислел също като него по всички въпроси.

Тошев.

№ 143

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 27 юли 1914 г. – Получена на 27 юли 1914 г.

 

Въз основа на идеите, вложени в последната ви депеша приготвих следующия проект, който, като лично мой, прочетох набързо на Талаат и Джемал, които по принцип казаха, че са съгласни:

Първо. – България и Турция, съзнавайки тождествеността на своите интереси, се ангажират с общи усилия да пазят интегритета на своите територии, в случай че бъдат нападнати.

Второ. – Двете държави се задължават строго да почитат неприкосновеността на своите граници. Съгласяват се при това да се откажат от въоръжения контрол на границите си, което би им позволило евентуално съвсем да дегарнират последните.

Трето. – Поменатите две държави, при това, взаимно се задължават, да не предприемат каквито и да е военни офанзивни действия против други държави, без да се споразумеят предварително за тая цел. В случай, че техните интереси изискват подобна акция, със специална военна конвенция ще бъде уговорено всичко, що се отнася до плана на действията, до числеността на войските, които трябва да извадят двете страни, количеството на артилерията, концентрацията и дислокацията на войските и пр.

Четвърто. – Ако известни политически събития изискват минаването на войските на едната от двете контрактующи страни в територията на другата, туй може да стане само с предварителното съгласие на държавата, през чиято територия ще има да минат войските на другата страна.

Какво е вашето мнение? Мисля, че преди да се вземе по тоя въпрос едно окончателно решение, моето идване за ден-два в София се налага.

Тошев.

 

№ 143

От министъра на външните работи до пълномощните министри в Цариград, Букурещ, Петроград, Берлин, Виена, Атина и Ниш.

Изпратена на 28 юли 1914 г.

 

Правителството внесе в камарата законопроект за обявяване на царството във военно положение. Тая мярка се взема изключително за охрана на вътрешната безопасност против вредни агитации от необуздани крайни елементи. Тъй като всички съседни държави са вече свършили мобилизирането на военните си сили, правителството, по всяка вероятност, ще стори същото, за да запази своя строг неутралитет. Народното събрание отлага заседанията си за неопределено време. У нас всичко е спокойно.

Радославов.

 

№ 144

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 28 юли 1914 г. – Получена на 29 юли 1914 г.

 

На днешния дипломатически прием великият везир ми каза, че румънският пълномощен министър му съобщил, какво преди да влезе в преговори с Турция, румънското правителство желаело да види разрешен спора между Турция и Гърция. Великият везир отговорил, че е готов да говори с гръцкото правителство. Предвид обаче на днешните събития, той лично не може да се срещне с Венизелос, но могъл да натовари с това друго лице, вероятно Талаат. Великият везир много поверително ми повтори казаното ми онзи ден от Талаата и Джемала. Турците все повече и повече са за строг неутралитет. Великият везир ми даде да разбера, че турската мобилизация ще бъде забавена; в никой случай тя не могла да се завърши по-рано от един месец. Възможно било войските да се дислоцират и разредят.

Румънският пълномощен министър ми каза, че днес в същия смисъл .... му говорил на въпроса за споразумението между Турция, България, Гърция и Румъния, което той ще телеграфира на своето правителство. Заминаването на Халил бей за Букурещ не е още решено. Утре от Атина пристига тука генерал Коанда, който със специален румънски параход ще продължи за Кюстенджа.

Тошев.

Резолюция: Да се узнае, като какво е споразумението между Румъния и Гърция.

Радославов.

 

№ 145

От министъра на външните работи до пълномощния министър в Цариград.

Изпратена на 28 юли 1914 г.

 

Казах тъй, за да оправдая бавежа ни. При днешните обстоятелства не във всичко трябва да се бърза.

Гледай № 312.

Радославов.

 

№ 146

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 29 юли 1914 г. – Получена на 29 юли 1914 г.

 

Снощи в 11 часа „Гьобен“ и „Бреслау“ влязоха в Дарданелите под германско знаме, да дирят прибежище. След това те бяха обявени за турски параходи, като купени от турското правителство за 80 милиона франка. Този е отговорът, даден днес от великия везир на посланиците на Франция, Русия и на английския управляющ посолството. Не е съвсем изключено, по повод на туй, Тройното съглашение да обяви война на Турция.

Тошев.

 

№ 147

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 29 юли 1914 г. – Получена на 29 юли 1914 г.

 

Великият везир ми каза, че румънският министър на външните работи заявил на турския пълномощен министър в Букурещ, какво Румъния е готова на взаимно съгласие между Цариград, Букурещ, Атина и София върху базата на неутралитета. Сплотени и солидарни, тия държави могли впоследствие да имат онова, което диктуват техните интереси. Румънският министър на външните работи добавил че ако България нападне Сърбия, Румъния нямало да се намеси, за да не се увлече в общия конфликт.

Великият везир ще отговори, че предпочита, щото споразумението между четирите държави да предшествува желаното от румънското правителство споразумение между Турция и Гърция за островите. Най-поверително, великият везир ми каза, че по негово мнение България нямало защо да се увлече сега против Сърбия. Ако се постигне горното споразумение, възможно било всеки да добие своето и без война.

Палавичини ме посети, за да ми каже, че идеята за горното споразумение се посрещала добре. При нейното реализиране, само България трябвало да върви против Сърбия. Останалите три държави могли да получат съответни компенсации за своята неутралност. Тогава Турция би се задоволила само с островите. Излиза, че България сама трябва да вади кестените от огъня за всички.

Тошев.

 

№ 148

От министъра на външните работи до пълномощния министър в Цариград.

Изпратена на 29 юли 1914 г.

 

По точка първа и ние сме на същото мнение.

По точка втора, според Деруси, Румъния ще пази строг неутралитет и след развитието на събитията щяла да вземе решение. Деруси мисли и България да следва същото поведение.

По точка трета, желателна е подобна комбинация без Гърция.

Гледай № 322.

Радославов.

 

№ 149

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 30 юли 1914 г. – Получена на 30 юли 1914 г.

 

Великият везир заявил на Германия и Австро-Унгария, че Турция не може да пропусне въпросните параходи, додето не се постигне писмено споразумение с България. Една устна декларация от ваша страна, че ще вървим заедно с Турция, не било достатъчна. Това той казал, за да оправдае непущането на параходите в Черно море. А не желае турското правителство да ги пропусне, защото било сигурно, че щом тия параходи се явят в Черно море, ще отидат да бомбардират руски пристанища, което неминуемо ще повлече война между Русия и Турция. Между тям, тая война Турция въобще не желае, още по-малко я желае тя, докато не се споразумее окончателно с нас. (Резолюция: Всичко неверно. Радославов.)

Великият везир вярва, че русите не би бомбардирали българския бряг, докато не са предизвикани. За да може да се печели време, той е на мнение, вие да заявите на Германия и Австро-Унгария, че България не може да се споразумее с Турция, докато предварително не се споразумее с Румъния. Той от своя страна щял да поддържа, че Турция не може да предприеме нищо, докато не се споразумее с България. Великият везир е убеден, че всичко ще се върши да се вкара България час по-скоро във война против Сърбия. (Резолюция: Напълно съгласни. Радославов.)

Тошев.

 

№ 150

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 30 юли 1914 г. – Получена на 30 юли 1914 г.

 

Тая заран Палавичини дойде да ми каже, че: 1. Във Виена били против споразумението между четирите държави; 2. По сведенията на Тарновски, против същото сте били и вие. 3. По сведенията от същия, вие сте били за споразумение с Турция на старата база, което се желае от Австрия. 4. Германия е решила да зареже Гърция. 5. Вие сте решили да мобилизирате две дивизии в Тракия, което се вижда странно на Палавичини; това могло да се зловиди на Турция. 6. Днес-утре сте щели да постигнете известна политическа комбинация – знаете с кои.

По точка 4 великият везир не знае нищо. По точка 5 нищо не ми каза.

Палавичини подчерта, че настъпил моментът да действуваме против Сърбия. За утре трябвало бързо споразумение с Турция. От Румъния нямало защо да се боим – тя щяла да мирува.

Тошев.

Резолюция: По 3 точка не е вярно съобщението. Аз не съм се съгласявал на старата база. По 4 точка ми съобщи и г. Тарновски. По 5 точка няма нищо вярно. Мобилизацията ще бъде обща.

Докато не се споразумеем с Румъния, няма нищо да се прави тук.

Радославов.

 

№ 151

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 31 юли 1914 г. – Получена на 31 юли 1914 г.

 

Снощи Талаат и Джемал ми съобщиха, че заявили на Вангенхайм, какво пропущането в Черно море на военни параходи щяло да докара война между Турция и Русия, а пък Турция могла да воюва само, ако воюва и България. Според същите, ние от своя страна сме могли да заявиме, че можем да воюваме, само ако воюва и Румъния. По тоя начин, и едните и другите, сме могли да отлагаме, докато видим по-нататъшното развитие на събитията.

Това те настояват да остане в абсолютна тайна само между нас.

Тошев.

Резолюция: Добре. Нека се съобщи на г. Тошев да дойде до София.

Радославов.

 

№ 152

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 1 август 1914 г. – Получена на 1 август 1914 г.

 

Германската военна мисия прави всички усилия, за да въвлече Турция във война, разчитайки тъй да се увлече и България. В същия смисъл не престават да действуват и австрийския и германски посланици. Тройното съглашение енергично противодействува, но въпреки ежедневно подновяваните уверения, че Турция ще пази строг неутралитет, забелязва се растяще възбуждение и нетърпение в меродавните кръгове, особено военните. Има се опасност, Енвер паша, под давлението и влиянието на германската мисия, да не направи някоя авантюра. Посолствата на Тройното съглашение са готови ежедневно да напуснат Цариград. Гирс ми каза днес, че ще направи това при първата турска лудост. Алюзията е за евентуалното излизане в Черно море на военните параходи. Той вярва, че Турция е свързана с Германия, но при все това, за турците разстоянието било голямо от хартията до акцията. Според същия, моментът бил за нас съдбоносен, исторически, и той с нетърпение чакал добри и утешителни вести от София. За никакво двусмислие нямало място, нито време. Без жертви или с малки жертви, България могла много да добие. Иначе, грешка щяло да бъде за България, фатална, непоправима. Каквото и да стане, Русия все щяла да остане велика.

Италиянският посланик има същото впечатление. Той не престава да препоръчва благоразумие на турците. Румъния била решена да подражава на Италия. Ние трябвало да направим същото. Германия и Австрия се излъгали в своите сметки. Барони интимно добави, че не бил сигурен в техния краен успех. Франция могла да бъде бита, но и Германия и Австрия не изглеждали да прокопсат, тъй като Русия и Англия били в състояние дълго да воюват. Барони моли да запазим думите му в тайна.

Тошев.

 

№ 153

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 2 август 1914 г. – Получена на 2 август 1914 г.

 

Талаат дойде да ми каже, че решили, той и Халил, да заминат днес, 2 август, в 8 часа сутринта, с автомобил до българската граница, дето моли да бъдат причакани от специален вагон с една машина, за да могат да продължат пътя си за София. На границата те ще бъдат към 8–9 часа вечерта. На вънкашния свят ще се съобщи, че двамата пътуват за Букурещ. В същност за Букурещ ще замине само Халил, а Талаат ще спре в София, тъй като под някакъв предлог ще бъде повикан да се завърне в Цариград. В София и Букурещ двамата щели да работят за образуването на един блок от Турция, България и Румъния против Русия. Това уверение (?) става под натиска на Германия. Палавичини ми каза, че той бил дал идеята, Талаат да посети София–Букурещ. Талаат ми каза, че ако не успеела въпросната идея, те имали и други комбинации, които ще чуете от него. В краен случай, важното било да се докаже на Германия, че ако не предприемем нещо, то не е по липса на добра воля, а на средства. Желателно е да разпоредите до пограничните власти за минаванието на лицата.

Тошев.

 

№ 154

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 2 август 1914 г. – Получена на 2 август 1914 г.

 

Джемал паша ми се оплака, че при един разговор сте казали на Тарновски, какво България няма вяра в турците, като ги вижда да трупат войски в Тракия. Това Тарновски предал на Фети бей, което огорчило турците. Те искали пред всички и на всякъде да се поддържа, че между България и Турция съществува пълно доверие и че са решени да вървят заедно.

Моля явете ми, има ли нещо вярно в горното.

Тошев.

 

№ 155

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 3 август 1914 г. – Получена на 3 август 1914 г.

 

Късно снощи приех посещението на Джавид бей. Решен е за строг неутралитет до край. Убеден е, че Германия прави, и ще продължава да прави всичко, за да включи Турция във война против Русия. Джавид е против това, преди всичко, защото Турция нямала средства да се бие против руситe, нито интерес да въоръжава против себе си Англия и Франция. Ако Турция трябва да се бие, той мисли, че тя трябва да се бие само против Гърция. В никой случай тя нямала да воюва, ако не воюва България. Ако Енвер, под влиянието на Германия, предприемел някоя авантюра, без България да се е решила да воюва, Джавид щял да напусне кабинета. Уверен е същото да направи Джемал и някой друг министър. За да се избегне това възможно разцепление, Джавид не допуща, Талаат да се солидаризира с Енвер. Той не вярва Талаат и Халил да успеят в мисията, която се дължела на интригите на Германия. За подобен дележ не могло сериозно да се говори. Страхува се, румъните да не разправят на заинтересуваните това, което ще чуят от Халил. Завърши с думите: „Да чакаме края. Ако видиме, че е в интереса ни да се бием, ще се бием против слабия. Възможно е и без война, при добра дипломация, да получиме доста.“ Джавид ме моли, думите му да запазя в абсолютна тайна от всички. Условията на Турция, да воюва заедно с България, издават страха й от последната.

Великият везир, когото току-що видях, най-поверително ми каза, че и той не вярвал в успеха на мисията на Талаат и Халил. Все тъй поверително добави, че най-добре ще бъде ние да мируваме. Сведенията му от Румъния гласели, че напоследък там станали по-хладни относително споразумението между Турция, Румъния и България. В Букурещ вероятно щял да пристигне сам Страйт по въпроса за споразумението досежно островите.

Тошев.

 

№ 154

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 7 август 1914 г. – Получена на 7 август 1914 г.

 

Панас съобщил на великия везир, че днес-утре Заимис и Политис заминават от Атина през Солун-Ниш за Букурещ, да преговарят по въпроса за островите.

Тошев.

 

№ 155

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 9 август 1914 г. – Получена на 9 август 1914 г.

 

Английският посланик поверително ми каза, че с телеграма от вчерашна дата английският пълномощен министър в София му явил, какво след посещението на Талаат, влиянието на Германия и Австрия се усилило у нас. Тук вдъхвала безпокойствие телеграмата на казания пълномощен министър, който сега не бил съвсем сигурен в неутралитета на България.

Постарах се да уверя английския посланик, че впечатленията на английския пълномощен министър не отговарят на действителността. Той благодари за тия уверения и добави, че от своя неутралитет България може да има само реални облаги, докато иначе се излага на явни рискове и опасности.

Гирс ми каза, че след свижданието си с Талаат, сте заявили на Савински, какво едно нападение от наша страна против Сърбия било изключено. Това му направило отрядно впечатление. Тарновски телеграфирал на Палавичини, че между вас и Талаат било постигнато пълно споразумение. Всяко взаимно недоверие изчезнало и било констатирано, че интересите и пожеланията на двете страни са тождествени. При това, Турция се отказвала от териториални разширения за наша сметка. Барони ми съобщи, че вие сте подновили пред италианския пълномощен министър уверенията, какво България ще продължава да пази неутралитета. По сведенията на Гарони, поведението на Савински било порицано от руското правителство; тоя дипломат, или трябвало да влезе в правия път, или щял да бъде сменен с лице, от което сме щели да бъдем доволни.

Тошев.

 

№ 156

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 9 август 1914 г. – Получена на 9 август 1914 г.

 

Турската мобилизация и своеобразният начин, по който тук разбират неутралитета, английският посланик нарече лудост, която могла скъпо да струва на Турция. Според същия, колективното заявление, направено от посланиците от Тройното съглашение пред великия везир, какво силите от Съглашението ще гарантират целостта на Турция, ако остане до край неутрална и че в противен случай тия сили си запазват правото да действуват, както намерят за добре, произвело впечатление на великия везир. При все това, английският посланик допуска, турците, под натиска на Германия и благодарение на авантюристичния дух на Енвер, да се увлечат във войната. България имала всичкия интерес и в такъв случай да запази сегашното си „разумно поведение“.

Тошев.

 

№ 157

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 16 август 1914 г. – Получена на 16 август 1914 г.

 

Снощи ме посети Гирс. По сведенията му, Талаат не успял в мисията си в Букурещ за едно съглашение между Турция, България и Румъния.

С удоволствие констатира, че отношенията между вас и Савински влезли в още по-благоприятна фаза. Похвалява вашето поведение. Благоразумно и търпеливо България могла да разчита на справедливо възмездие. В този смисъл той не преставал да работи. Каквото и да ставало, Русия нямала да бъде победена. Заедно с Англия, тя могла да воюва с години. Повторих му, че българското правителство е непоколебимо решено, да пази до края строг неутралитет. Да се иска от България да действува против Австро-Унгария за Сърбия, би значило, да се иска невъзможното. Гирс е съгласен, че от нас не може да се иска нищо повече сега.

Тошев.

 

№ 158

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 17 август 1914 г. – Получена на 17 август 1914 г.

 

С вчерашния трен са пристигнали 600 германски матроси, офицери и инженери. По тоя повод днес английският посланик направи представления пред великия везир за неспазване на неутралитета; подобна постъпка направи днес и Гирс. Английският посланик бил особено възбуден. Великият везир ги уверил, че той сам не знаел за пристигането на въпросните моряци и заявил, че ще се върнат обратно.

Английският посланик ми каза, че мимо своите постоянни обещания, турското правителство систематически нарушава неутралитета. С новопристигналите германци и с находящите се на „Гьобен“ и „Бреслау“ 1500 моряци, Германия искала да си образува малка флота в турските води.

Колкото и великият везир да иска да омаловажи тия и други германски мероприятия, явно е, че Германия готви Турция, за да я тласне против Русия.

Тошев.

 

№ 159

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 24 август 1914 г. – Получена на 25 август 1914 г.

 

Снощи имах среща с Талаат, Джемал, Джавид и Енвер в легацията в Еникьой. Енвер продължава да повтаря, че сега е най-сгодният момент за воюване. Постарах се да му докажа, че е по-разумно да се чака. Както великият везир, и Джавид напълно споделя нашето гледище. Впечатлението ни е, че Талаат, макар до известна степен да е съгласен с Енвер, в действителност лукавствува но отношение на тоя неуравновесен, и амбициозен младеж, с цел да го обуздава. Джемал се колебае по средата. Всички, обаче, заявяват, че без България няма да воюват. Интимно Джавид ми обади, че преди заминаванието на Талаат за София, Министерският съвет взел постановление в този смисъл. Това било потвърдено с ново постановление след завръщането на Талаат. Според същия, голяма грешка била направена от турска страна с обявяването на обща мобилизация. Това струвало на държавата до сега повече от 10 милиона лири. Намира, че в това отношение ние сме излезли най-умните на Балкана.

Общото ни впечатление е, че, сега за сега, турците стоят на същото становище, изложено в по-раншните ми депеши. И да дойде до война, те ще направят всичко, за да я водят против Гърция. При срещата си днес с великия везир проверих горните наши впечатления; не съм се излъгал. В същност, той би предпочел съвсем да се избегне войната, като по мирен начин добием следуемото ни се възмездие за нашия неутралитет. Не сполучи ли в туй, тогава заедно да воюваме против Сърбия и Гърция преди ликвидационния период на войната. В такъв случай нашата акция няма да има изглед да е насочена против която и да е от великите сили, тъй като ще има за обект изключително нашите собствени интереси. Великият везир поддържа толкова повече тая теза, че с обявяването днес на войната, по неговото убеждение, Турция и България в нищо почти няма да изменят сегашния ход на работата. Между тем, няма защо безцелно да въоръжаваме против себе си някои от великите сили. В заключение великият везир каза, че днес тенденцията в турските меродавни кръгове била повече миролюбива.

Тошев.

 

№ 160

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 26 август 1914 г. – Получена на 26 август 1914 г.

 

Днес посетих английския посланик. Много се интересува да знае, какво поведение ще държи България. За Турция каза, че горяла от желание да се бие, но против кого – сама не знае. Гърция щяла да мирува. В това той се уверил при минаването си напоследък през Атина. Отговорих му, че и България е решена да пази строг неутралитет. Що се касае до Турция – това е нейна работа. Нашето желание е, пожарът да не се разпространи на Балкана.

Посланикът с удоволствие посрещна това наше изявление и добави, че за своето мъдро държане, България щяла да бъде възнаградена. Англия, която винаги е залягала за нашите интереси, ревностно и сега залягала да се склони Сърбия на териториални отстъпки. По тоя предмет силите от Тройното съглашение продължавали да разменят мисли по между си. В днешния момент, обаче, било несгодно да се упражни нужното давление върху Сърбия.

Възразих на английския посланик, че по нашите достоверни сведения застъпничеството на Русия в случая има по-скоро академически характер, не се резюмира в нещо ясно и определено и, следователно, не може да се смята за сериозно. Тук изложих на посланика предаденото ни от руска страна чрез Радко Димитриев и Патев. Още по-смътни и по-неопределени са подмятанията, направени от Пашич на нашия пълномощен министър в Сърбия за някакви отстъпки. От друга страна, Пашич бе заявил на трето лице, че Сърбия не може да отстъпи на България ни педя земя. На възражението на посланика, че Сърбия не дава, защото не знае още, какво ще вземе, Генадиев отговори, че Сърбия знае, че с тоя си ум тя рискува всичко да изгуби. При това нейно държане може да настъпи моментът, когато би било трудно за България да устои на изкушението, да използува безизходното положение на своята бивша съюзница.

Тия думи произведоха впечатление на посланика. Той отново подчерта симпатиите на Англия към българите и каза, че ще предаде телеграфически на Грей горния ни разговор.

Виждах се и с италиянския посланик. И с него водих приблизително същия разговор. Той настоява на нуждата от строг неутралитет, какъвто пазили днес Италия и Румъния. Намира, че България е онеправдана и има пълно право да иска да й се върне Македония. Всяко непосредствено споразумение между България и Сърбия е изключено. Въпросът трябвало да бъде уреден от силите.

Тошев.

 

№ 161

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 26 август 1914 г. – Получена на 27 август 1914 г.

 

Днес имахме продължителен разговор с германския посланик, комуто всестранно изложихме становището на България при настоящата криза и решението й, да не действува, докато не се осигури по един формален начин, че няма да бъде нападната от Румъния. Посланикът ни даде право, макар да не вярвал, Румъния да ни нападне. Не вярвал да ни нападне и Гърция. За да ни увери в това, прочете ни една телеграма от германския пълномощен министър в Атина, който съобщава на своето правителство, че гръцкият крал му заявил, какво Гърция била решена да мирува и да бездействува и тогава, когато България би нападнала Сърбия. Ако обаче в такъв случай Румъния нападне България, същото щяла да направи и Гърция.

Обяснихме на посланика, че е опасно да влезем в акция преждевременно, защото Русия ще ни обяви война и тогава, без да праща войски против нас, само при факта, че сме във война против русите, нашата армия не ще бъде сила в нашите ръце, следователно, няма да е полезна и за Германия. Вангенхайм уважи и тоя аргумент и каза, че за Германия не е важно България да воюва сега, нито пък кога ще воюва. Според него, в наш интерес е да не воюваме, когато Великите сили ще сключват мира, а малко по-рано, за да можем да заграбим повече. За Германия било важно, Турция да воюва още сега, без да се бои от България. За това ние трябвало да успокоим Турция и ако не може тя да надвие на страха си от България, Германия щяла да се види в неловкото положение да иска от България някакъв безвъзвратен акт. Ние възразихме, че освен увещанията си, в искреността на които турците вярват вече, ще ги успокоим, като пропуснем военните припаси за тях и като им дадем съдействие да се подготвят. Посланикът мисли, че това ще бъде достатъчно и намира поведението на българското правителство към Германия лоялно и не двусмислено. За Германия било достатъчно, България да бъде като страшилище за Сърбия, та да не смее тя да навлезе в Австро-Унгария. Казахме му, че не вярваме Сърбия да се реши на подобно действие и стане нужда да се уплаши от нас. Може да измислят средство да се добие в Ниш впечатлението, че България е на щрек и готова да се възползува от всякоя сръбска глупост.

Според Вангенхайм, важна причина за да воюва Турция е, че тя е мобилизирала до зъби и дълго време не би могла да стои в бездействие. Сондиран, какво впечатление би направила една разходка на турската флота из Черно море, със спиране във Варна и Кюстенджа, аз отбягнах да отговарям на тоя въпрос, считайки, че е опасно да дам насърчение. Няма съмнение, че по тоя начин Германия иска да вмъкне Турция във война. Попитахме, какво би направила руската флота в случай на подобна разходка. Дали посланикът не разбра въпроса, или се престори, че го не разбира, но отговори, че руската флота ще се скрие, защото може да бъде унищожена от далнобойните оръдия на германските параходи, преди да се доближи до разстояние да стреля с недалнобойните оръдия на своите параходи. Тоя въпрос бил изучен от германския Генерален щаб.

На въпроса ни, не би ли се обърнала Турция против Гърция, посланикът избегна да отговори. Впечатлението ми е, че Германия не желае един въоръжен конфликт между Турция и Гърция. На запитването ми, какви гаранции може да има България, че няма евентуално да бъде нападната от Гърция, мимо въпросните уверения на гръцкия крал, посланикът отговори уклончиво.

Каза ни, че в Берлин преобладава мнението да се продължи войната, за да даде за Германия максималната полза. Белгия щяла да бъде анексирана, а от Франция вероятно Германия щяла да иска да вземе Кале и Булон. Не ще съмнение, че настояването от Германия, да дадем нужните уверения на Турция, че последната не се излагала на никаква опасност от наша страна, е турска хитрост. С този аргументи турците искат да оправдаят своето отлагане. Впрочем, в това отношение турците са доста откровени към нас, но извънмерно важно е да ги не излагаме пред Германия и Австрия, за да можем да си бъдем взаимно полезни.

Тошев.

 

№ 162

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 27 август 1914 г. – Получена на 28 август 1914 г.

 

Днес великият везир ми каза, че преговорите между турските и гръцки делегати в Букурещ били прекъснати. На Халил бей било телеграфирано да се върне. Турското правителство предпочитало, въпросът за островите да остане висящ, щом като сега не може да бъде разрешен съгласно искането на Турция.

Тошев.

 

№ 163

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 27 август 1914 г. – Получена па 28 август 1914 г.

 

Снощи Талаат ми обади, че германският пълномощен министър казал на Халил бей, какво румънското правителство отказало да даде исканите формални писмени уверения на България.

Тошев.

 

№ 164

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 27 август 1914 г. – Получена на 28 август 1914 г.

 

Снощи с Генадиева вечеряхме у великия везир с Талаат, Джемал, Енвер и Джавид. Въпросът се въртя все около утрешния ден. След като мобилизира всички свои военни сили, Турция не знае сега, кой път да хване. Енвер и Талаат са за война против Русия и то в най-непродължително време. Джавид поверително ми каза, че сега Талаат бил искрен в това отношение. Види се, че и той, като Енвер, е поел задължение към Германия. При това и мобилизацията в голяма степен се дължала нему, та сега му било неудобно да удари назад. Според него, Турция, под разни предлози, могла да отлага още до един месец. Във всеки случай, тя трябвало да действува. Великият везир и Джавид бей, обаче, не са на туй мнение. Според тях, войната трябвало да се отлага до последна възможност и да се предприеме само в краен случай и то предпочтително против Гърция. За туй и въпросът за островите по-добре било да остане висящ. Те смятат всяка операция против Русия не само безцелна, но и крайно опасна за жизнените интереси на Турция. Ако днес турските войски безнаказано могат да нагазят в Кавказ, впоследствие те щели да бъдат принудени да се оттеглят, гонени от русите далеч в турска територия. Тогава и Армения, ако не и нещо повече, могла да отиде. Всички, обаче, са решени да не воюват без България. За тях това съставлявало conditio sine qua non. За никакви други гаранции и уверения не могло да става дума. Една военна акция от турска страна могла да бъде ефикасна само тогава, когато и България се намеси в борбата.

Тая заран великият везир ми приповтори горното. Поверително ми каза, че преди няколко дни Вангенхайм му заявил, какво Турция нямало защо да бърза с обявяването на войната. Великият везир мисли, че нам германският посланик ни е говорил за належащата нужда, Турция да воюва в най-непродължително време само за да ни опита пулса и да ни импресионира. Неоспоримо е, че след като вдигна на крак цялата своя армия, Турция се намира днес в твърде трудно положение. Ако в близко бъдеще тя не се реши да действува в един или друг смисъл, не е изключено, част от свиканите под знамената войски да бъдат разпуснати под разни предлози.

Тошев.

 

№ 165

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 2 септември 1914 г. – Получена на 2 септември 1914 г.

 

Тая заран виждах Вангенхайм. Каза ми, че свиканите под знамената турски войски не могли да бездействуват повече. Ако не могло да се постигне нужното споразумение за една съвместна акция с нас, турците щели да действуват в друго направление. Тоя неопределен израз на посланика може да се тълкува и като мълчаливо заплашване по наш адрес. Обади ми, че полученият отговор от София бил намерен тук за благоприятен и че се очаквали още известни подробности по въпроса. Две турски дивизии щели да бъдат оставени под командата на наши генерали, а други четири корпуса щели да се съсредоточат в Тракия, готови да ни се притекат на помощ, ако румъните ни нападнат. Ако станело нужда да нападнем и гърците и ако ние се страхуваме от навлизането на турски войски в Западна Тракия, могли сме ние да атакуваме гърците от към тая страна, като оставим турците да се бият задружно с нашите войски на север против сърбите. Не възразих нищо по тая несъстоятелна мисъл на Вангенхайм, толкова повече, че нищо по тоя въпрос не ми е известно.

Виждах и английският посланик. Повтори ми същите мисли, които ви предадох с телеграмата ми № 409 от 26 август. Англия искрено желае силна и голяма България, защото това изисквали и английските интереси. В Лондон сериозно работили в наша полза, но трябвало да имаме само такт и търпение. След това ми каза, че неразбирани са били съюзи с Турция. На възражението ми, че нищо подобно няма, той спокойно добави „Не ви питам, истина ли е туй, защото зная, че е истина. Германският посланик в Атина съобщил на Венизелос, че между Турция и България е подписан съюз, който край друго анвизажирал едно нападение против сърбите.“

На сбогуване сър Малет пак подчерта, че няма за България по-разумна и по-полезна политика днес, освен строг неутралитет. Рано-късно Тройното съглашение щяло да победи и България щяла да получи своята награда за мъдрото си държане.

Тошев.

 

№ 166

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 3 септември 1914 г. – Получена на 3 септември 1914 г.

 

Днес ме посети Гирс. Каза ми, че с огорчение се бил научил, какво на 31 август през България минали 7 вагони с материали за поправката на котлите и други части на „Гьобен“. С още по-голямо огорчение се научил, че между Турция и България бил сключен съюз, което германският пълномощен министър в Атина съобщил на Венизелос. С първата си постъпка България нарушавала своя неутралитет, а със съюзяването си с Турция извършила акт, несъвместими със своите жизнени интереси. Отговорих, че по точка първа не зная нищо. Що се касае до втората, заявих, че туй е интрига с цел да се въздействува над Гърция и да се компромитира България. Уверих го, че между България и Турция няма никакъв съюз. Съществуват само добри приятелски връзки, които се стараем да поддържаме и заякчим, още повече убедени, че край другите ни съображения това е едно от ефикасните средства, за да стои Турция неутрална. Констатирането на общността на нашите взаимни интереси не значи, че между двете страни трябва да има някакъв договор. След това Гирс ми каза, че напоследък пътят бил още повече разчистен между Русия и България, благодарение на вашата предвидливост и вашия патриотически такт. Той се надява да се постигне резултат твърде благоприятен за България, ако се продължава по тоя път. За да се улесни тая задача, необходимо било да се изпрати час по-скоро един способен и доверен ваш човек за пълномощен министър в Петроград, дето почвата била много добра и следователно, в непосредствени контакти със Сазонов, могло много да се постигне. Настроението в Румъния се усилвало все повече и повече в полза на Тройното съглашение.

Виждах великия везир. Той е най-сърдечно неприятно изненадан и недоволен от индискретността на германския посланик в Атина. Той тоже вярва, че това е направено умишлено, за да се сплаши Гърция и да се компрометират Турция и България, и тъй да се заставят да действуват на страната на Германия и Австрия. Най-поверително ми каза, че Вангенхайм започнал много да го прекалява и да го енервира. Добави, че с унищожението на капитулациите, Турция без война нанесла една от най-големите победи и нямала защо да ламти сега за териториални придобивки. Доволен бил да се предаде на вътрешното си преустройство, сигурен в своето икономическо и стопанско приповдигане. Не ще съмнение, че с унищожение на капитулациите, шансовете за война още повече намаляват, тъй като турското правителство има интерес да менажира всички европейски сили. И да воюват, това турците вярват да направят към края на Европейската война, когато видят, на коя страна ще бъде решена победата.

Тошев.

 

№ 167

От министъра на външните работи до пълномощния министър в Цариград.

Изпратена на 3 септември 1914 г.

 

Желателно е да се срещнете с великия везир или с Талаата и да размените мисли върху заплашванията на германския посланик и намеренията на Портата.

Радославов.

Гледай № № 422 и 423.

 

№ 168

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 5 септември 1914 г. – Получена на 6 септември 1914 г.

 

Вчера говорих с Талаат по мисията на турските делегати. Каза ми, че трябвало да има недоразумение, що се касае до предложението им досежно Румъния. Той не знае да са били натоварени да говорят в горния смисъл. На въпроса ми, какви са интимните намерения на турското правителство, Талаат отговори „както и други път съм ви го казвал, нашето решение е да не вървим без вас. Ще гледам, обаче, да ви склоня, вие да воювате, за да можем да действуваме тогава и ние, считайки момента благоприятен.“

На въпроса ми, да не би да искат да ни увлекат във войната, като я предизвикат чрез пущането на „Гьобен“ в Черно море против русите, Талаат се позасмя, но отговори отрицателно.

Енвер, с когото говорих напоследък по този въпрос, ми каза приблизително същото, като с неоснователен аргумент искаше да ми докаже ползата за България и Турция, ако действуваме в най-непродължително време.

Днес видях и великия везир. На зададените му от мене въпроси, отговори най-конфиденциално със следующите думи: „Съгласен съм напълно, че предложението на нашите делегати досежно Румъния е несъвместимо с нашия договор. Що се касае до датата на вашата мобилизация – то е работа на вашето правителство и аз не разбирам, как може да се говори за подобно нещо. В същност лично аз не съм давал никакви наставления на въпросните делегати. Инструкции тям са били дадени от Енвер. Последният е още млад, недостатъчно формиран и голям семплист в политиката. Бъдете обаче уверени, че не от него зависи да се вземе такова или онакова решение. Ако той бърза, ние не бързаме.“

На въпроса ми: няма ли опасност германската военна мисия да тласне Турция във войната мимо желанието на правителството, великият везир отговори: „Вярно е, че въпросната гибелна мисия денонощно работи в горния смисъл. Вярно е така също, че Вангенхайм действува в това направление с не по-малка ревност, обаче, нито той, нито мисията, могат да направят какво и да е без нашето съгласие. Това Вангенхайм знае от мене. Ако ли пък се опита да действува въпреки нас, това ще бъде края на германското влияние в Турция. Впрочем, аз съм уверен, че в Берлин има сериозни хора, които разбират, че Турция не може или не трябва да прави авантюри. Ако Вангенхайм не иска да разбере това, то е защото в начало се е показал много оптимист пред своето правителство и сега, му е криво, като вижда, че неговите уверения не се оправдават от наша страна. На това се дължи и голямата му нервозност.“ На края великият везир настоятелно ме помоли, думите му да се запазят в абсолютна тайна.

Заключението ми е: 1) Че турското правителство гледа да се препоръча пред Германия и Австрия готово да воюва, стига България да не се противи. 2) Че в същност великият везир, с неколцина от министрите, би желал съвсем да не се воюва. Ако ли не – тогава да се воюва против Гърция, когато настъпи най-благоприятния за това момент. 3) Че Енвер, а с него донякъде и Талаат, благодарение главно на ангажиментите им спрямо Германия, биха искали да се действува още сега и то по-скоро против Гърция, отколкото против Русия, под условие, обаче, че и България ще воюва. 4) Че не е съвсем изключена възможността, германците да форсират ръката на Турция, възползувани главно от болезненото щестлавие и гламавщина на Енвер и на неговите военнолюбиви съпартизани. 5) Че България не трябва абсолютно да се влияе от всички тия турски сметки и намерения и трябва да продължава да прави изключително оная политика, що й налагат нейните истински и добре разбрани отечествени интереси.

Тошев.

 

№ 169

От управляющия легацията в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 13 септември 1914 г. – Получена на 13 септември 1914 г.

 

Днес виждах Палавичини. Съобщи ми, че от сръбския военен театър се получавали вече твърде благоприятни новини за австрийците. Надява се, че след няколко време сръбската армия, която била силно изтощена, ще бъде окончателно разбита. Добави, че за нас не щяло да има работа там. И от Румъния известията били малко по-добри. Братияну лично бил против румънското нахлуване в Трансилвания и заплашвал с оставка. Освен това, Румъния се бояла от България и от Турция. Великият везир му бил обадил вчера поверително, че телеграфирал в Букурещ, какво Турция щяла да действува без друго с България, ако последната се види принудена да воюва. Не малко въздействувало на Румъния и разходката на „Гьобен“ и „Бреслау“ из Черното море. Румъния се страхувала много, да не бъде бомбардирана Кюстенджа от турската флота. В разговора, който имал вчера с Палавичини, тукашният румънски министър не скрил това си опасение. Австрийското правителство имало основания да бъде доволно тоже и от поведението на Италия ... му се покачвали от ден на ден, вследствие на умелото и благоразумно действие на новия посланик, в Рим, Макио, когото Палавичини много хвали. Сторената голяма дипломатическа грешка спрямо Италия в началото на войната могла още да се поправи.

Пеев.

Резолюция: Великият везир е телеграфирал под натиска на Германия, което обаче не е полезно за Турция.

Радославов.

 

№ 170

От управляющия легацията в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 15 септември 1914 г. – Получена на 15 септември 1914 г.

 

По решение на турския министерски съвет, Дарданелите се затвориха вчера след обед за всякакви параходи. Това затваряне щяло да трае до второ разпореждане.

Пеев.

 

№ 171

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 24 септември 1914 г. – Получена на 25 септември 1914 г.

 

Днес говорих с Вангенхайм. Каза ми, че когато поискал, той могъл да вкара Турция във война. Въпреки обстоятелството, че германското правителство желаело да види вече турците да действуват, той лично бил на мнение да се почака още известно време, докато на мюсюлманите в Кавказ, Георгия, Персия, Индия и Египет се доставят нужните военни и други средства и тъй окончателно се приготвят за сериозно антируско и антианглийско движение. При това, по-добре било да се почака, докато или русите или французите претърпят едно решително поражение. Това щяло да усили военния полет у турците. В това напълно били съгласни всички турски министри. Особено голяма била хармонията между Енвер и Талаат. Те били посветени във всичко. Великият везир бил държан малко на страна. Обстоятелството, че Джемал и Джавид били в постоянен контакт с посолствата на Тройното съглашение, нямало никаква важност. В действителност, тяхната задача била да залъгват тия посолства.

След това Вангенхайм мина и на България. Каза, че в мое отсъствие някои от турските управляющи кръгове се поколебали във вярата си у нас, толкова повече, че в част от тукашния печат, който е в услуга на Тройното съглашение, се появили известия от Българската телеграфна агенция, неблагоприятни за германското и австрийско оръжие. Отговорих, че в случая трябва да има интрига. Сигурно тия известия са фабрикувани в редакцията на казаните вестници.

За да може да се направи нужната по тоя повод анкета, моля да ми се доставят от дирекцията на Българската телеграфна агенция всички телеграми, изпратени през последните две седмици в Цариград.

Отвори дума после и за днешното поведение на България. Трябваше отново да му излагам мотивите, които ни налагат това поведение. Подчертах неоспоримите услуги, които България принася по тоя начин, особено с държанието си към Румъния. Добавих, че всяко друго поведение в днешния момент може да отслаби позициите на правителството и да засили ония политически течения в страната, които са явно в полза на Тройното съглашение. Добавих още, че при една необмислена военна акция, България се излага на явна опасност, тъй като Русия е способна да ни обяви война, може би не толкоз с цел действително да воюва против нас, колкото да спечели в страната сериозни сътресения и нежелателни политически промени, в което може и да успее. Опасността е толкова по-голяма, че русите евентуално биха могли да навлязат в България през Румъния. Споменах му и последните изявления в гръцката камара от Венизелос, от които излиза че Гърция ще нападне България ако последната въстане против Сърбия. Венизелос, обаче, е уверен, че мимо въпросните изявления, Гърция била решена да бездействува. Във всеки случай, горните мои и други още аргументи бяха уважени и от Вангенхайм, който на края ми заяви че одобрявал напълно нашето поведение.

На тенденциозния му въпрос: мисля ли, че турците могат да действуват още сега, отговорих, че това е тяхна работа. Като ставаше дума за Румъния, Вангенхайм ми каза, че Радев бил туркофоб. Отговорих му, че това е легенда и че, наопаки, Радев открай време се е отличавал по своите явни германофилски и туркофилски чувства.

Относително оценката, която Вангенхайм прави на положението в Турция, трябва да се забележи, че неговият оптимизъм не е дотам основателен. Турските министри се стараят да лъжат него, както лъжат и другите. Твърдението пред него на турското правителство, че се бояло от България, е вярно; същевременно, обаче, то е и претекст, за да се оправдае пред Германия нерешителността на Турция да действува съгласно желанието на Берлин.

Тошев.

 

№ 172

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 25 септември 1914 г. – Получена на 25 септември 1914 г.

 

При една среща италиянският посланик поверително ми обади, че след заминаването ни от тук с Генадиев, германското посолство ревностно разгласявало какво между Турция и България било постигнато тайно споразумение за общи военни действия. Уверих маркиз Гарони в неоснователността на тия тенденциозни слухове, които намериха своя отзвук в Атина и другаде. Посланикът схвана случая да ми приповтори рисковете, на които България би се изложила, ако би се поддала на изкушението, да напусне своя неутралитет, и облагите, които би добила, ако продължава да държи сегашното си поведение. Нашият интерес бил в омаломощението на всички воюващи страни. На края, без жертви, щели да спечелят най-много ония, които си запазят силите непокътнати. Благодарение на умното си поведение, в кратко време България отново заела положението на държава, чиято дума трябвало да се слуша. Не оставало, освен да се продължава по същия начин. Дипломатическата неподготовка на войната от страна на Германия и сравнително слабите военни сили на Австро-Унгария, съставлявали елементи, които не могли да не се използуват от противния лагер, през неминуемо дългият период на военните действия. Румъния щяла да чака. Същото трябвало да направи и България ако разбира интересите си. Турците съвсем си изгубили ума. За своите смели предизвикателства, те скъпо щели да платят. И да бъде победена, Русия първа щяла да им отмъсти. За туй, с тях на хорото не трябвало да се залавяме, толкова повече, че денонощно те не мислят, освен как да си повърнат загубеното, без да виждат провалата, към която фатално ги тласка затаената им жажда за отмъщение и териториални придобивки.

Изобщо взето, мислите на маркиз Гарони са мисли свестни и здрави, и като такива заслужават нашето сериозно внимание. По моето схващане, безразлично каква е ролята на италианската дипломация и каква е силата на италианската армия. В наш интерес е да бъдем в постоянен контакт и да поддържаме най-добри отношения с Италия, която в даден момент може да ни бъде твърде полезна, особено към или в края на днешната криза.

Тошев.

 

№ 173

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 26 септември 1914 г. – Получена на 26 септември 1914 г.

 

Снощи говорих с Гирс. Настойчиво пак поддържа нуждата от сближение със Сърбия. Както винаги, отговорих му, че след направените от наша страна безрезултатни постъпки, да се иска от софийския кабинет нова инициатива в този смисъл значи, да се иска невъзможното. Гирс ми възрази, че ако досегашните опити не са дали очаквания резултат, от това не следва, че бъдещите опити могли да останат безплодни. За избягване на всяко недоразумение, той държал да ми каже, че ако сме искали, могли сме да се обърнем към посредничеството на коя и да е от силите на Тройното съглашение. Личното негово впечатление било, че при известно давление на съглашението, Сърбия могла да се превие, толкова повече, че тя има сериозна морална задача към Русия, Франция и Англия. Като лично мое мнение забелязах, че България не може да се задоволи с голи обещания. Схващайки мисълта ми, Гирс побърза да добави, че сме могли да искаме нещо конкретно.

Виждах и Палавичини. Каза ми приблизително това, което чух и от Вангенхайм (шифрованата ми депеша под № 463). Вярвал, че турците ще действуват при първа покана от Германия и Австро-Унгария. Не допуща, обаче, те да действуват по своя инициатива. Енвер държал войската, а сам той безусловно слуша Германия. Талаат върви с него. За сега, обаче, Турция нямала защо да воюва. Това могло да стане по-късно, когато на Франция и Русия бъдат нанесени още по-сериозни поражения и когато в страните на исляма бъдат още по-добре подготвени анти-руското и антианглийското движение. Като стана дума за Румъния, Палавичини забеляза, че ако не било поведението на България и Турция, румънските войски щели да навлязат в Трансилвания. Това било ценна услуга за Австро-Унгария и Германия. При все това във Виена не били напълно задоволни от България. Радев не бил направил нужните представления в Букурещ. Забелязах на посланика, че след постигнатия резултат от вашата постъпка пред Деруси, няма защо да се спираме на подробности. Ако има недоразумение, то се дължи на румънската подлост. Казах, че с явна интригантска цел Братияну сигурно трябва да е съобщил на Австрия и Германия, какво вие насърчавате румъните да навлязат в Трансилвания, докато на Тройното съглашение се оплакал, че благодарение на българските заплашвания, Румъния не може да воюва против Австрия.

Палавичини напълно се съгласи с мене и добави, че осветлил по този въпрос Виена.

Тошев.

 

№ 174

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 29 септември 1914 г. – Получена на 29 септември 1914 г.

 

Днес цялата турска флота излезе в Черно море. Това усили тревогата в посолствата на Тройното съглашение. Опасяват се, да не би германците да предизвикат война с Русия. Великият везир, обаче, отново подчерта пред мене решението на турското правителство да чака, избягвайки по-големи заплитания. Нищо странно нямало в това, че флотата излязла в Черно море. Турция имала много повече черноморски бряг от Русия, та затова и турската флота могла да се движи поне толкова, колкото и руската. Това, което особено много занимава сега Турция, то е държането на Румъния. Ако тая държава се опълчи против Австро-Унгария, това щяло да постави Турция в най-незгодно положение. Интересите на турците изискват, Румъния да мирува. Лично великият везир вярва в последното.

Смъртта на крал Карола обрадва посолствата на Тройното съглашение, докато на австрийския и германския посланици подействува обезпокоително. Под това впечатление, види се, днес Палавичини е настоявал пред великия везир за бързо действие от страна на Турция. Великият везир отговорил уклончиво. Лично мене той повтори, че Турция никого няма да слуша и че ще направи, само това, що й диктуват собствените нейни интереси. За ничий хатър война тя нямало да води. От друга страна, Талаат е питал поверително Николова, България би ли мирувала по отношение на Турция, ако последната нападне Русия, нещо, което много я блазнило. Николов се постарал да успокои Талаата в това отношение.

Тошев.

 

№ 175

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 13 октомври 1914 г. – Получена на 14 октомври 1914 г.

 

Днес Талаат ми каза, че Германия и Австрия продължавали да наблягат. Турското правителство още не е било взело едно окончателно решение. Възможно било Турция да влезе в акция по-рано, а може би и на пролет. Във всеки случай, тя не могла да стои все в туй положение и щяла да върви с Германия, безразлично дали последната бъде победителка или победена.

Великият везир ми повтори, че докато е той, няма да позволи Турция да се впусне в авантюри, мимо разните външни и вътрешни налягания.

Тошев.

 

№ 176

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 13 октомври 1914 г. – Получена на 14 октомври 1914 г.

 

Великият везир днес ми обади, че по заповед на своето правителство, Ненадович му обърнал внимание върху съществуванието на някакъв турско-български революционен комитет, чиято цел била да разбърка работите в Македония. Впрочем, добавил Ненадович, Сърбия и България без друго щели да се споразумеят съгласно желанието на Русия. Казах на великия везир, че в случая интригата е от най-плоските.

Тошев.

№ 177

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 17 октомври 1914 г. – Получена на 17 октомври 1914 г.

 

Вчера турски контър-торпильор бомбардирал Одеса, без да причини особени пакости. Изгорил една захарна фабрика и стрелял на доковете. Потопил бившия тук стационер „Донец“ и французкия търговски параход „Португалия“. Бомбардирал бил и Теодосия.

Горното тая заран дойде да ми съобщи английският посланик, който пожела да му кажа, дали ще бъде възможно да се устрои в Дедеагач един специален трен, който да го отведе, заедно с персонала на посолството, до гръцката граница. Допълнително остана да ми яви, кога точно ще отпътува от тук, за да ви предупредя по въпроса за формирането в Дедеагач на специален трен, който те ще си заплатят.

Английският посланик ме пита, дали България тоже ще се намеси във войната. Отговорих му отрицателно.

В тоя момент научих, че „Гьобен“ заминал да бомбардира Батум. Впечатление направи, че на днешната церемония на ръкоцелуването великият везир отсъствувал. Днес след обед щяло да има важен министерски съвет. До тоя момент турското правителство не е отправило никакво съобщение. Надяват се до довечера положението да се изясни още повече.

Тошев.

 

№ 178

От министъра на външните работи до пълномощния министър в Цариград.

Изпратена на 17 октомври 1914 г.

 

По сведения от Рим, окупирането на Валона от италиянци е станало със съгласието на Германия и знанието, на Австрия.

Според друг източник, окупацията на Епир от гърците и на Валона от италианците става с предварителното съгласие и одобрение на Тройното съглашение.

Постарайте се да се доберете до истината и да ме осветлите върху настроенията в Цариград.

Препоръчвам ви да следите движенията и интригите на гърци и румъни.

Гърция е получила от Франция 50 милиона франка заем.

Радославов.

 

№ 179

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 18 октомври 1914 г. – Получена на 19 октомври 1914 г.

 

Тази вечер Палавичини ми каза, че според една телеграма от австро-унгарския консул в Ерзерум, имало вече сблъсквание между руски и турски войски по сухо в оня край. Турската флота успяла да минира Севастопол и по тоя начин затворила руската флота в пристанището. С това турските военни кораби ставали пълни господари в Черно море. Това било от голяма важност, тъй като сега Румъния нямала да посмее да се намеси в полза на Тройното съглашение. В противен случай, Кюстенджа щяла да бъде съсипана. Възможно било турците да направят и десант на румънския бряг, ако потрябва.

С тия си думи Палавичини като да искаше косвено да заплаши и България. Гърция, по неговото убеждение и по онова на Талаат, щяла да мирува. Изобщо Палавичини е възхитен от ангажирането на Турция. Не всички обаче турци изглеждат да са доволни от това, що става. Великият везир негодува и настоява на оставката си. Талаат се старае да го задържи, него както и Джавид. Съзнава, че излизане на двама от кабинета ще направи лошо впечатление, особено ако се последва от една военна диктатура. Общият тон на турския печат е помирителен. Поддържайки тоя тон на помирителност, официозът „Танин“ заявява, че ако станалото в Черно море се дължало на някакво недоразумение, Турция не би се възпротивила за неговото изглаждане. Внезапното, обаче, заминаване тази вечер на руския посланик и създаденото вече положение изисква това.

Тошев.

 

№ 180

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 19 октомври 1914 г. – Подучена на 19 октомври 1914 г.

 

По сведенията ми, Валона е окупирана от Италия в съгласие с Австрия и Германия, под условие, че туй е временна мярка, предизвикана от анархията в тая област. Против туй нищо няма и Тройното съглашение.

Гърция окупирала Епир по внушение на Англия. По всяка вероятност между Рими и Атина има известно споразумение по този въпрос. Не ще съмнение, че след станалото, нито Италия ще напусне вече Валона, нито гърците ще излязат от Епир.

Гледай № 490.

Тошев.

 

№ 181

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 21 октомври 1914 г. – Получена на 22 октомври 1914 г.

 

От най-положителен източник узнавам, че днес англо-френската ескадра е бомбардирала кратковременно, без резултат, Дарданелите. Всички други слухове покрай туй бомбардиране са измислици.

Тошев.

 

№ 182

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 25 октомври 1914 г. – Получена на 25 октомври 1914 г.

 

По сведенията на Палавичини, като минавал през Букурещ, Гирс увещавал румънското правителство да се споразумее с българското, като отстъпи по-голямата част от новозавзетата Добруджа. Братияну обаче заявил, че докато той е на чело на управлението, Румъния ни педя земя не може да отстъпи. Палавичини мъчно скри своята радост за дето пропаднал в случая руският опит за постигане на едно румънско-българско споразумение, под закрилата на Русия.

Тошев.

 

№ 183

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 28 октомври 1914 г. – Получена на 28 октомври 1914 г.

 

Маркиз Палавичини ме пита, вярно ли е, че между Турция и България има някакъв съюз. Отговорих му, разбира се, отрицателно. Заключението бе, че турското правителство в случая разпространява тоя слух умишлено и тенденциозно, за да направи впечатление на неутралните държави.

Днес италианските журналисти Урбини и Ранци ми казаха, че доверено лице на Талаат ги уверило в съществуването на турско-българска конвенция. Заявих им, че са били чисто и просто излъгани.

Тошев.

 

№ 184

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 26 ноември 1914 г. – Получена на 26 ноември 1914 г.

 

Снощи Талаат ми каза че завчера Вангенхайм и Палавичини съветвали турското правителство да се стреми да поддържа добри отношения с Гърция. На изгонването на гърците трябвало да се тури край. Високата порта заявила, че е готова да приеме обратно изгонените напоследък 1500 гърци. Панас благодарил за това от името на своето правителство. Добавил, че турското правителство гонело гърците в съгласие с българското правителство.

Явно е, че Германия и Австро-Унгария съветват Турция да поддържа добри отношения с Гърция, от страх да не би да се възобнови балканския блок. Талаат открито ми каза, че и той тъй тълкувал горните постъпки. Според него, Германия и Австро-Унгария искали да видят България намесена час по-скоро във войната, именно за да се избегне възобновяването на въпросния блок. Иначе, с течение на времето, възможно било у нас да станат известни промени, които биха улеснили Тройното съглашение в неговата задача. Разбира се, че Талаат не каза, че и Турция желае да види българското правителство увлечено още сега във войната по същите причини.

Уверих го, че за никаква промяна на политика у нас не може да става нито дума, като при това му обясних и причините за нашето поведение днес.

По неговите сведения, Тройното съглашение не успяло в усилията си в Букурещ и Атина, тъй като и в двете столици не искат да правят никакви жертви за увеличаването на България. Естествено, туй радва турците.

Талаат моли във всеки случай да предупредим откровено турското правителство за нашите бъдещи намерения. Ако сме се виждали принудени да бездействуваме, тогава Турция могла да разполага другояче със своите военни сили. Впрочем, и сега вече тя отправя част от тракийските си войски към Трапезунд и други точки в Мала Азия. От днес треновете ще почнат да циркулират. Преустановени били, за да се скрие пренасянето на въпросните войски. По същите причини спрени бяха и телеграмите, изходящи от Цариград за странство.

Фон дер Голц ще пристигне след няколко дни. Щял да се отбие в Букурещ по желанието на румънския крал. Талаат не вярва от това да излезе нещо. Тук фон дер Голц ще бъде аташиран при особата на султана. По сведенията ми, Лиман и Вангенхайм не правиха въпрос от това назначение.

Талаат ми каза, че изявленията на Маджаров, какво едно съглашение на България с Турция би съставлявало едно оскръбление за първата, направило много впечатление тук.

Тошев.

 

№ 185

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 26 ноември 1914 г. – Получена на 26 ноември 1914 г.

 

Тази заран ме посети италиянският посланик. Отвори дума за възобновление на Балканския блок с участието и на Румъния. Без да прецизира, той каза, че сплотяването на балканските държави се налагало от техните интереси. Раздвоени, те щели да бъдат a la merci на славизъма, германизъма и турцизъма. Заедно, те могли да се бранят от всички и успешно да отстоят легитимните си права В този смисъл Италия не преставала да прави възможното.

В Букурещ разположението от ден на ден ставало по-добро. Постепенно щели да разберат и гърците нуждата, да се откажат от днешната си неотзивчивост.

Разбира се, че въпросното споразумение трябвало да се постигне само въз основа на справедливите отстъпки, дължими на България. Всички трябвало да разберат, че последната не може да остане под режима на пропадналия вече Букурещки договор.

Тошев.


№ 186

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 26 ноември 1914 г. – Получена на 27 ноември 1914 г.

 

Привечер ме посети Палавичини. Каза ми, че от Виена наблегнали, България да воюва; ние, обаче, сме минавали от претекст на претекст да оправдаем пасивното ни държане. Заявих му, че не се касае до такъв претекст, а до повелителна нужда, да се избегнат необмислени решения и постъпки, които могат да доведат до съвсем отрицателни резултати. Ако България нападне Сърбия, тя не е сигурна от към Румъния и Гърция. Между тям, с днешното си поведение, тя държи в респект Румъния. В Букурещ знаят, че ако румънските войски ударят Австро-Унгария, нашите могат да навлязат в Добруджа, тъй като няма какво да се боят от битата Сърбия и слабата Гърция. Това трябва вече да се признае за голяма услуга от наша страна. Вън от туй, ангажирането на България може да докара по-големи компликации.

Палавичини се съгласи с мене. Поверително той ми каза, че от самото начало бил против увличането във война на Турция, но че туй се желаело от Виена и той бил принуден да действува тук в този смисъл, по инструкции на своето правителство. Сега всички виждали, че намесата на Турция послужи само да повдигне още по-големи проблеми и да усложни още повече на общото положение.

Той ми обади още, че по сведенията му, Венизелос все повече и повече клонял към Тройното съглашение и че търсил претекста да обяви война на Турция. Възбуждението в Гърция било особено голямо поради новото изгонване на гърците из Турция.

Тошев.

 

№ 187

От пълномощния министър в Цариград до министъра на външните работи.

Изпратена на 2 декември 1914 г. – Получена на 2 декември 1914 г.

 

Като бях днес с Колушева да го представя на Вангенхайм, последният сам отвори дума за претърпяното напоследък поражение от австрийците в Сърбия. Посланикът не скри своето незадоволство и разочарование в случая. Австрийските войски не ги бивало. Оприличи ги на человеци със здрави крака и ръце, но без достатъчно ум в главата. Главното им командуване не разбирало, че една от първите му задачи била или да сломи Сърбия още в самото начало на войната, или да се остави съвсем за към края. За това сега се явявала нуждата, Германия да се притече на помощ и от към татъшната страна.

От първостепенна важност било да се отвори железнопътно съобщение през Сърбия. Германия, която разполага с повече от 90 корпуса, докато Австрия мобилизирала само 1 300 000 души, могла да отдели два-три корпуса за горната цел. Това трябвало да стане час по-скоро, защото русите възнамерявали на пролет да се явят в Румъния и България. Следователно, добави Вангенхайм, на българското правителство щял да бъде зададен въпроса: били се отворила вратата на България за германски войски, ако последните се явят на нашата граница?

На мнение съм да се направи потребното за предотвратяване по някакъв начин задаването на тоя въпрос, защото туй би ни поставило в твърде неловко положение.

Тошев.

Публ. в Дипломатически документи по намесата на България в Европейската война (1913-1915). Том I, София, 1920, с. 45, 46, 47-48, 48-49, 49, 49-50, 50, 52, 55, 55-56, 56-57, 57-58, 58-59 59, 59-60, 61-62, 76-77, 83, 85-88, 89-90, 90-92, 101-102, 103-104, 109-119, 122, 123-124, 126, 130, 131, 134, 137, 141, 144-145, 146-147, 151-152, 153-154, 156-157, 159, 162, 164-169, 170-171, 172-174, 175, 176-177, 179, 182-183, 184-186, 187, 191-192, 200, 201, 208, 209-212, 217-219, 221-222, 229, 232, 240-242, 243, 246, 250, 252-253, 254, 256, 260, 265, 268, 299-301, 303-304.