БЪЛГАРО-ТУРСКИТЕ ПРЕГОВОРИ И ДОГОВОРЕНОСТИ ОТ ЕСЕНТА НА 1913 Г.

Върху българо-турските отношения след неуспешните за Турция и България Балкански войни (1912-1913 г.) са изписани хиляди страници, а и публикуваните документи по тази тема са огромни като количество и почти необхватни дори и за изследователите.

Сега ще имате възможност да се запознаете с част от документацията, обхващаща само няколко месеца и то непосредствено след подписването на Букурещкия мирен договор на 28 юли 1913 г., последвано от сключването на Цариградския българо-турски договор от 16 септември 1913 г. 

Но успоредно с официалните българо-турски преговори се водят тайни преговори за съвместни действия между представителите на ВМОРО и турското правителство. Постигнато е споразумение на младотурците с българските македоно–одрински революционни комитети за създаване на българо-турска революционна организация с център Гюмюрджина, която да има свои непосредствени ръководители в Цариград и София. Към тая организация са привлечени и сънародниците ни албанци и куцовласи. Тази организация започва революционни действия срещу сръбските и гръцки поробители на Македония, потискащи еднакво както българи, така и турци, куцовласи и албанци. Още преди да се постигне разбирателството, такова единодействие е осъществено през есента на 1913 г., довело до общо въстание в Македония. На страната на въстаналите българи в Тиквешията, Охридско, Кичевско и Дебърско застават мюсюлманите и албанците. Въпреки героизма на въстаниците въстанието е потушено по най-жесток начин от сръбските власти, като жертвите са общи. По искането на турската страна във водените в Цариград преговори през есента на 1913 г., като страна в тези преговори са включени и албански и куцовлашки представители, с които ВМОРО също е в тесен контакт и взаимодействие още от десетилетия. Преговорите между представителите на ВМОРО (Андон Димитров, Борис Мончев, Дионисий Кандиларов и подполк. Александър Протогеров) и младотурските комитети и правителство както посочих по-горе се водят успоредно с официалните българо-турски преговори, като в официалната българска делегация участват Григор Начович, бивш министър и дипломатически агент в Цариград, ген. Михаил Савов, бивш помощник-главнокомандващ през Балканската война и дипломата Андрей Тошев. Преди съвместното участие в Първата световна война (1915–1918) със съдействието и на ВМОРО се постигат българо–турските споразумения от 1914 и 1915 г.

Ген. Михаил Савов

Григор Начович

Андрей Тошев

 

Част от документацията по официалните българо-турски преговори е публикувана в сборниците „Дипломатически документи по намесата на България в Европейската война (1913-1915). Том I. София, 1920, 751 с.“, Д-р Б. Кесяков, Принос към дипломатическата история на България (1878-1925), София, 1925, „Официалната и тайната българо-турска дипломация (1903-1925 г.). документален сборник. Съст. Ц. Билярски и В. Китанов. София, 2009, 784 с.“ и др.

Преди да се сформира официално делегацията новото коалиционно правителство - Радославов-Генадиев-Тончев командирова непосредствено след Букурещкия договор Гр. Начович, който да започне неофициални сондажи с турски държавници и политици за сключването на мирния договор. След като става ясно, че турската страна е готова за официални преговори в Цариград пристигат и ген. Михаил Савов, който е назначен за ръководител на делегацията и А. Тошев. След като делегацията привършва своята работа и ген. М. Савов и Гр. Начович се завръщат в София, в Цариград остава А. Тошев, който освен че е назначен за пълномощен министър в Турция, но и продължава по-нататъшните преговори, включително и за подписването на двустранна военна конвенция.

Резултатите от водените преговори са известни, а постигнатите споразумения са публикувани най-напред от д-р Б. Кесяков през 1925 г.

Тези преговори и постигнатите споразумения ще бъдат основата върху, която ще се изгради съвместното участие на България и Турция в предстоящата Първа световна война.

По-долу нашите читатели ще имат възможност да се запознаят с тази богата и изключително ценна документация, значителна част от която както посочих е вече публикувана, но и тази която не е публикувана е не малка по обем. Непубликуваните документи се съхраняват в богатите лични архиви на Андрей Тошев (НА БАН, ф. 175 к), Григор Начович (БИА НБКМ, ф. 14), както и в Централния военен архив и Централния държавен архив.

Тук те ви се предлагат в техния автентичен вид, без каквито и да било допълнения и съкращения, като подредбата им е по хронологически ред.

Прилагам и договорите от 1914 и 1915 г. за съвместното участие на България и Турция в започналата вече Първа световна война на страната на Централните сили.

Цочо В. Билярски

 

ДОКУМЕНТИ:

 

№ 1

Спешна телеграма от д-р Н. Генадиев до Григор Начович, български пратеник за българо-турските преговори в Цариград

София, 20 август / 2 септември 1913 г.

Спешно, Константинопол – Пера

До г-н Начович, български пратеник

Генерал Савов и Андрей Тошев, които съставляват заедно с вас Българската делегация, заминават днес, вторник, и ще пристигнат в Адрианопол към полунощ, придружени от цивилни съветници и военни. Молим Имперското правителство да улесни тяхното пътуване до Консстантинопол.

Министър Генадиев.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 872, л. 31. Бланка на френски език. Оригинал. Машинопис.

 

№ 2

Телеграма от д-р Никола Генадиев до великия везир в Цариград

София, изпратена на 20 август 1913 г.

 

Чест имам да уведомя Ваше Височество, че българската делегация, натоварена да преговаря с императорското турско правителство, се състои от господа генерал Савов, Начович и Андрей Тошев, пълномощен министър. Генерал Савов и господин Тошев, придружени от военни и граждански съветници, ще заминат днес, вторник, и ще пристигнат в Одрин към полунощ. Аз моля Ваше Височество да даде заповед да могат да продължат пътя си за Цариград.

Министър на външните работи Генадиев.

Д. Д., т. І, с. 45.

 

№ 3

Телеграма от великия везир в Цариград до д-р Никола Генадиев

Цариград, изпратена на 20 август 1913 г., получена на 20 август 1913 г.

 

Чест имах да получа телеграмата на Ваше Превъзходителство, с която ми се съобщава за заминаването на делегатите на царското правителство да преговарят с турското правителство. На гражданските и военни власти е дадена заповед да улеснят пътуването на тези господа. Аз ще съобща своевременно на Ваше Превъзходителство имената на турските делегати, които незабавно ще бъдат определени.

Саид Халим.

Д. Д., т. І, с. 45.

 

№ 4

Шифрована телеграма № 50 от Григор Начович до д-р Никола Генадиев

Цариград, 21 август/3 септември 1913 г.

Генадиеву

На 94929 в[еликият] везир постоянно постоянно оспорва даже пред посланиците верността на тия сведения и уверява, че турските войски не преминават Марица. Това положение ще се избистри само след сключването на мира. Сега пристига генер[ал] Савов и другаритуе му. Утре рано ще имаме среща с вел[икия] везир, ще му се оплачим за всичките некоректности.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 87, л. 44. Чернова шифрована и дешифрирана. Ръкопис.

 

№ 5

Телеграма № 1 от генерал Михаил Савов до д-р Никола Генадиев

Пера, Цариград, 22 август 1913 г., 11 ч. вечерта.

 

София – министър Генадиев

На границата бяхме посрещнати от офицер от Генералния щаб, аташиран към мен. В Мустафа Паша почетен караул. В Одрин делегатите бяха поздравени от името на валията и Градския съвет. През цялото пътуване турците бяха внимателни към нас. На Цариградската гара почетен караул. При това делегацията беше поздравена от двама висши чиновници от името на великия везир и на правителството.

Днес посетихме великия везир в частното му жилище. Прие ни любезно и изказа желание и надежда за бързо и успешно свършване на възложената ни мисия. Макар в разговора си да бе въздържан и евазивен, останахме под впечатлението, че той ще ce придържа в нотата си от 19-и юли до Великите сили. По всичко изглежда, че турците ще настояват за цялата територия източно от Марица до Черно море.

Турските делегати са: Талаат бей, Махмуд Паша, министър на марината и Халил бей, председател на съвета. Първата среща ще стане в събота, за когато се очаква да пристигне Изет Паша.

Посетихме след туй посланиците. От всички, особено от австрийския, бяхме приети твърде добре. Обещаха ни съдействието си.

За напред давайте телеграмите си направо. Въпросът за това е уреден с турското правителство.

Изпратете ни, ако е възможно чрез Австрийската легация, около 50 екземпляра от гръцките факсимилета на френски, английски и немски.

(под.) Саввов

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 3327, л. 6. Препис. Машинопис.

 

№ 6

Телеграма № 2 от генерал Михаил Савов до д-р Никола Генадиев

Пера, Цариград, 22 август 1913 г.

 

София – Външно министерство

За успешното водение на преговорите и за спечелването на известни кръгове тук е необходимо да вземем на наша страна част поне от местната преса. За това ще бъдат необходими около 70000 лева, които моля веднага да се изпратят със специален куриер. Независимо от това за посрещане нуждите за телеграми, както и за дневните на делегатите, моля да ми се асегнуват още двайсет хиляди лева.

(под.) Саввов

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 3327, л. 7. Препис. Машинопис.

 

№ 7

Телеграма от д-р Никола Генадиев до генерал Михаил Савов, пратеник в Цариград.

София, изпратена на 22 август 1913 г.

 

Министърът на външните работи на Германия на 20 август съобщил на нашия министър в Берлин, че германският посланик в Цариград имал инструкции да съветва турците да бъдат благоразумни и отстъпчиви. Обещал да даде нови инструкции в същия смисъл, но за забелязване е, че министърът съвършено положително заявил, че германският посланик в Цариград ще поддържа и подкрепя Палавичини, който навярно е натоварен с по-специални и по-широки инструкции в наша полза.

Тукашният германски и австрийски представител, както и аз, тълкуваме тая декларация в смисъл, че австрийското гледище с възприето в Берлин, ако не напълно, то поне за да ни се даде сериозна дипломатическа подкрепа от Германия в преговорите. Това ще трябва да проверите чрез австрийския посланик и по други пътища, с които разполага Начович. Германският тук представител, голям туркофил и до вчера българофоб, сега вече е коренно променен и не крие големия интерес на Германия, да види нас и турците сближени. Това обаче е само указание, защото тоя обрат в чувствата му се дължи не на инструкции от Берлин, а на негови разсъждения, основани на знанието на работите и на общите по-раншни инструкции.

Шукри Паша мисли, че преговорите трябва да се свършат в една неделя и заключат със съюз за 20 години, който ще даде възможност на Турция да вземе островите, a ние сушата, сега в гръцки ръце. Разбира се, тия думи имат твърде малко значение, но добре ще бъде да сондирате мненията в Цариград чрез Дорева, защото турците всички имат еднакъв ум.

Давайте големи подробности. Ние също ще ви съобщаваме всичко.

Генадиев.

Д. Д., т. І, с. 46.

 

№ 8

Телеграма от генерал Михаил Савов, пратеник в Цариград до д-р Никола Генадиев.

Цариград, изпратена на 22 август 1913 г.,

получена на 23 август 1913 г.

 

Днес посетихме великия везир в дома му; прие ни любезно и изказа желание и надежда за бързо и успешно свършване на възложената ни мисия. Макар в разговора да бе въздържан и евазивен, останахме под впечатление, че той ще се придържа в нотата си от 19 юли. По всичко изглежда, че турците ще настояват за цялата територия източно от Марица до Черно море. Турските делегати с: Талаат бей, Махмуд Паша – министър на марината и Халил бей – председател на Държавния съвет.

Савов.

Д. Д., Т., І, с. 46.

 

№ 9

Шифрована телеграма № 51 от Григор Начович до д-р Никола Генадиев

Цариград, 23 август / 5 септември 1913 г.

 

Генадиеву

Слух се носи, че в Одрин по лични омрази няколко офицери се сбили. Паднали убити шест и ранени десетина души. Енвер бей ранен в ръката.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 87, л. 46. Чернова шифрована и дешифрирана. Ръкопис.

 

№ 10

Телеграма от д-р Никола Генадиев до Григор Д. Начович

София, подадена на 23 август 1913 г.,

получена на 23 август 1913 г.

 

От Виена: Временната спогодба сключена между Сърбия и Гърция преди войната им с България е заменена преди 15 дена с окончателен договор. Венизелос, за да покаже на Австрия, че Гърция не е против нея, искал да покаже на австрийския пълномощен министър в Атина, Браун, въпросния договор, за да си вземе препис от него. Браун обаче отклонил да види договора, като заявил, че тази любезност на Венизелос не може да има никакво влияние върху отношенията на Австрия към Гърция.

(под.) Генадиев.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 872, л. 22. Препис. Машинопис.

 

№ 11

Телеграма от д-р Никола Генадиев до Григор Д. Начович

София, подадена на 24 август 1913 г.,

получена на 25 август 1913 г., 8 ч. преди пладне

 

От Виена получена вчера:

“Вчера говорих с турския посланик Хилми Паша, с барон Макио и с французкия шарже д`афер, Рибо. Хилми Паша ми каза, че … направило българското правителство, че не приело неговото предложение, което бе направил чрез мен преди три и половина месеца. Той и сега бил голям привърженик на идеята за искрено и трайно приятелство между Турция и България и постоянно телеграфирал на своето правителство, като го съветвал по-скоро да се споразумее с нас.

Барон Макио ми каза, че са дадени вече инструкции на австрийския посланик в Цариград да действа пред Портата в полза на България при предстоящите преговори. Хилми Паша казал на барон Макио, че и той действувал пред турското правителство да бъде умерено, за да може да се осигурят приятелски отношения с България. Австрия не била напуснала идеята за прокарване ревизията, но за сега този въпрос бил в застой. Той мисли, че в интереса на България е да се сближи с Румъния, но намира, че това сега е невъзможно. Трябвало да се чака известно време докато се подготви общественото мнение в Румъния. Рибо ми, че за сега не са за ревизията, понеже не искали да се продължава балканската криза, от която много пострадали икономическите им интереси и и понеже всички държавни мъже били много уморени. Той мисли, че въпроса за ревизията изново може да се подигне през идущата зима, ако се появят мъчнотии от страна на българското население в Македония, което е анексирано към Гърция. В такъв случай възможно било Франция и Русия да се съгласят за ревизия, но само в ущърб на Гърция. Те по никой не щели да допуснат най-малка ревизия в ущърб на Сърбия. За да може България да вземе Кавала тя трябвало да се постарае да спечели поддръжката на Русия.”

(под.) Генадиев.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 872, л. 23. Препис. Машинопис.

 

№ 12

Телеграма № 2943 от д-р Никола Генадиев до Григор Д. Начович

София, подадена на 24 август 1913 г.,

получена на 25 август 1913 г.

 

Австро-унгарският шарже д`афер в Берлин попитал Гешов дали е верен слуха за предстоящ съюз между България и Турция. Гешов отговорил, че такъв съюз е преждевременен и мъчно реализуем. Телеграфирах на Гешов да опровергае категорически тия слухове.

(под.) Генадиев.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 872, л. 24. Препис. Машинопис.

 

№ 13

Телеграма № 2947 от д-р Никола Генадиев до генерал Михаил Савов

София, подадена на 24 август 1913 г.,

получена на 25 август 1913 г., 8 ч. преди пладне

 

От Берлин са уведомили австрийското правителство, че германският посланик в Цариград е получил заповед да поддържа в преговорите Палавичини в наша полза. По тоя начин съобщението ми по тоя въпрос добива по-сериозен характер. Ще ви се съобщават в кратце всичките интересни сведения от европейските столици.

За сега от всякъде получаваме обещания за подкрепа, но стойността на тия обещания ще ce разбере в течение на преговорите.

Не пропущайте да се уведомявате в посолствата, особено върху намерението на Германия. При първия удобен случай внушете на Портата да не отстъпва на гърците по въпроса за капитулациите и обещайте и най-ефикасна поддръжка. Оставете или докарайте турците да заговорят за островите и тогава им напомнете, че те имат в България близо 100 000 пленници, които в случай на нужда и споразумение могат да се явят на право на гръцката граница с оръжието си и да заставят Гърция да отстъпи не само върху капитулациите, но и върху най-важните острови. С една дума това, което турците предлагаха на Чаталджа при несравнено по-добри условия за нас, което аз и Вие с генерал Фичев тогава съветвахме Данева да приеме и което тогавашното правителство отхвърли по съображения не достъпни за человеческия разсъдък, опитайте при днешните трудни условия да се постави в основата било на една политика на незабавни действия, било на една програма за в бъдаще със старание да се извлече възможна най-голяма полза в сегашните преговори. Ако това не може да се върши направо от вас послужете си с доверено лице, за да сондирате почвата. За Ваше улеснение пращаме от тук на ваше разположение бившия член на Апелативния съд в Солун Антон Попдимитров, човек по-доверен от Дорева. Във всеки случай по този въпрос съветвайте се с Негово Блаженство.

(под.) Генадиев.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 872, л. 25. Препис. Машинопис.

 

№ 14

Телеграма от д-р Никола Генадиев до генерал Михаил Савов, пратеник в Цариград.

София, изпратена на 24 август 1913 г.

 

От Берлин са уведомили австрийското правителство, че германският посланик в Цариград е получил заповед да поддържа в преговорите Палавичини в наша полза. По тоя начин съобщението ми по тоя въпрос добива по-сериозен характер. Ще ви се съобщават в кратце всичките интересни сведения от европейските столици. За сега от всякъде получаваме обещания за подкрепа, но стойността на тия обещания ще се разбере в течение на преговорите. Не пропущайте да се уведомявате в посолствата, особено върху намерението на Германия.

Генадиев.

Д. Д., т. І, с. 47.

 

№ 15

Телеграма № 3 от генерал Михаил Савов до д-р Никола Генадиев

Цариград, 25 август 1913 г., 11 ч. 30 м. след пладне

 

София – Генадиев

Вчера и днес посетихме по отделно някои от посланиците. Г. Начевич – германския и французкия; г. Тошев – германския, а аз – руския и австрийския. Впечатлението, което извлякохме от разговорите, които имахме с тях се резюмират в следующето:

1. Че поддържката от тях ще бъде дадена в една твърде предпазлива форма и то само във вид на съвети;

2. Че ни една от Великите сили в настояще време не ще бъде в положение да употреби по-енергични средства спрямо турците в полза на нашата кауза;

3. Че поради горното обстоятелство ние при разрешението на съществующия между нас и Турция конфликт ще трябва да разчитваме само на себе си – на своите собствени средства;

4. Че поради изложеното по-горе нашето положение се твърде много затруднява: едно, защото от всичко изглежда, че въпроса за новата граница между нас и Турция е вече предрешен от посланиците, и друго защото това предрешение в своята по-голяма част почти съвпада с онова, което искат и на което ще настояват турците.

Така всички посланици, почти едногласно, изказват опасението, че турците ще се съгласят да отстъпят Лозенград, а австрийският към това добави, че според сведения, които той държи направо от великия везир, турците, освен Лозенград и Одрин, ще искат още и всичката територия лежаща на запад от Марица и включваща се от една страна по десния бряг на тази река до Софлу и от този град до Ортакьой – Мустафа Паша и то като крайно необходимо средство да осигурят владението на крепостта. Обърнах вниманието на Н[егово] пр[евъзходителство], че това последно искание е противно на декларацията им до Великите сили от 19-и юли е чу така поставен въпроса ние се лишаваме преждевременно от всяка база, за да можем да почнем дори преговорите. Досежно Лозенград помъчих се да убедя посланика в абсолютната невъзможност от наша страна да отстъпим тоя пункт по икономически и чисто стратегически съображения, като се постарах да подчертая, че България, която би турците по всичките линии, не може да свърши тази славна кампания с подписване на един договор, по силата на който ни едно от бойните полета, на който се проля толкова българска кръв не остава в наше владение. Такъв един договор би се отразил твърде зле на духовете в страната в настояще време и би имал за последствие в не далеко бъдаще докарването на един ред на нещата в България, който не би бил за в бъдеще в интереса на самата Турция. Такъв един обрат на работите в царството би бил за в бъдаще в интереса на самата Турция. Такъв един обрат на работите в царството би бил противен на политиката на имперското и кралевско правителство, която се стреми се възстановяват искрени отношения между двете страни. Такива отношения би могли да имат място само при условия, ако бъдащата граница не представлява от себе си една база на агресивни действия на която и да било от тях. Заради това линията Одрин-Лозенград трябва да се раздели помежду ни, като турците най-после вземат Одрин, а нам остане Лозенград – че всичко друго разрешение на въпроса ще послужи като основа за взаимно недоверие и ще предизвиква силни подготвителни отбранителни средства и от двете страни. Турците ще укрепяват силно линията Лозенград-Селиоглу-Одрин, чрез която ще угрозяват нашата южна граница, а ние за да осигурим нашата безопасност от към тяхна страна на нашите егейски провинции, ще трябва да правим грамадни разходи, за да усилим и укрепим нашата южна граница, особено линията Бургас-Ямбол-Т[ърново] Сеймен и пр. Че това обстоятелство вместо да послужи като основа на траен мир между двете страни, напротив ще служи като източник за постоянни недоверия между тях с всичките лоши последствия за мира и спокойствието между нас и турците. Палавичини по видимому се напълно съгласи с тия взглядове и обеща в кръга на възможното да ни окаже поддържка по въпроса.

Моето мнение е, че по въпроса за поддръжката всичките посланици няма да отидат по-далеч от онова, което германския ще поддържа, а от всичко изглежда, че той сам ще поддържа линията Одрин-Лозенград за турците. При тия условия надеждата да прокараме една граница с Лозенград е твърде слаба, толкова повече че правителството не е решено в окончателна форма да третира въпроса за един спор с Турция.

Като се има предвид:

а) Изложеното до тук,

б) Че турците поради недоразуменията си с гърците имат сериозни причини да бързат да разчистят въпроса с нас;

в) Че бавението на преговорите с тях ще задържи по-дълго време в нашите егейски провинции техните войски, а това обстоятелство може да има за последствие постепенно да свикнат с мисълта да не ги напуснат после.

Моля да ни се дадат обстойни и ясни инструкции досежно главните линии по прокарването на бъдещата наша граница с Турция и то колкото е възможно по-скоро.

(под.) Саввов

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 3227, л. 8 – 10. Препис. Машинопис.

 

№ 16

Телеграма от д-р Никола Генадиев до генерал Михаил Савов

София, подадена на 25 август 1913 г.,

получена на 25 август 1913 г.

 

Италиянският посланик в Берлин телеграфира, че германският посланик в Цариград получил същите инструкции както италиянският, т.е. да поддържа нас. Това телеграфира Ризов.

(под.) Генадиев.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 872, л. 36. Препис. Машинопис.

 

№ 17

Шифрована телеграма № 52 от Григор Начович до д-р Никола Генадиев

Цариград, 26 август / 8 септември 1913 г.

 

На Генадиева

Лично. От телеграмите на Савова и Тошева сте се убедили, че В[еликите] сили няма да ни помогнат за усвоението Лозенград. От моите разговори с някои от министрите се уверих, че те по никой начин няма да се откажат от тоя град и могат един ден да отидат до крайности. При такова положение добре би било да се попитаме дали не е в нашия интерес да отложим за по-сетнешни времена усвоението на тоя и други градове, а сега, в замяна, да влезем в Егейските области и да въведем по-скоро ред в тях.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 87, л. 47. Чернова шифрована и дешифрирана. Ръкопис.

 

№ 17

Телеграма № 5 от генерал Михаил Савов до д-р Никола Генадиев

Цариград, 26 август 1913 г.

 

Министерство [на] вън[шните] работи – София

Днес във Високата порта великият везир откри конференцията с кратка реч изказвайки благопожелания и надежди за бързото и спешно постижение резултатите еднакво полезни за двете страни. В същата смисъл отговорих и аз. Великият везир се оттегли, а за председател бе предложен от нас и избран Талаат бей. Турските делегати, без да влизат в подробности, казаха че искат да задържат цялата територия, която граничи на запад от една точка, находяща се северно от десния бряг на Марица, срещу Софлу, минава през този град, пресича Мандра и Ортакьой до Мустафа Паша включително; от тук свива на север по десния бряг на Марица по старата наша граница чак до Черно море. Повдигнаха така също въпроса за правата на мюсюлманското население в новите земи. Помолихме ги да представят това свое искане писмено, което обещаха. Реши се след туй идните заседания да не носят официален характер до като се споразумеем по всички важни въпрос. Между самите заседания ще имаме частни срещи за разискване интересуващите ни въпроси. Такава среща ще имаме утре вечер в нашия хотел. Идното заседание ще бъде в четвъртък.

Днес последователно ни посетиха в хотела френския, руския, австрийския и италиянския посланици. Разговорите и на тримата се свеждат към по-бързото разбиране с турците без да се показваме непримирими по ония точки, на които Портата ще настоява до край. А тия точки са главно Одрин и Лозенград. И тримата посланици са убедени, че турците в никой случай няма да се оттеглят от тия два града, като необходими за тях крепости. Обещаха своята поддръжка, наклонни да вярват, че ще можем да спасим Софлу, Димотика, Ортакьой и Мустафа Паша. Всички до един най-настоятелно съветваме да бързаме с приключването на въпроса, имайки предвид, че турците са способни на всичко. По наша молба руският посланик се застъпи за освобождението на нашите тук пленници, което турците обещали да направят.

(под.) Саввов

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 3227, л. 11. Препис. Машинопис.

 

№ 18

Телеграма № 6 от генерал Михаил Савов до д-р Никола Генадиев

Цариград, 26 август 1913 г.

 

Генадиеву – София

Турците представиха пълномощия за сключвание мир и титулуват сбирката конферанс де пе. Считате ли за нужно да правим възражения по този въпрос.

(под.) Савов

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 3227, л. 12. Препис. Машинопис.

 

№ 19

Телеграма № 7 от генерал Михаил Савов до д-р Никола Генадиев

Цариград, 27 август 1913 г.

 

Министерство [на] вън[шните] работи

По наша молба императорското правителство се съгласи да се свържат телеграфните съобщения между Мустафа Паша и Любимец с военни телеграфни средства, за която цел военният министър даде заповед на главнокомандующия императорските войски да направи надлежните разпореждания. Моля направете надлежното Щаба на Действующата армия да даде нужните заповеди за горната цел колкото е възможно по-скоро. Така възстановените телеграфически съобщения ще служат изключително за нуждите на делегацията.

(под.) Саввов

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 3227, л. 13. Препис. Машинопис.

 

№ 20

Телеграма № 2960 от д-р Никола Генадиев до генерал Михаил Савов

София, подадена на 27 август 1913 г.,

получена на 27 август 1913 г.

 

На № 5. Моля не пропущайте случай да напомните пак за освобождението на нашите пленници. Заловените при турското нахлуване са от 47-и п[ехотен] п[олк] 10 офицери, 60 подофицери, 540 войници; от 48-и п[ехотен] п[олк] 1 офицер, 1 офицерски кандидат, 1 войник; от 38-и п[ехотен] п[олк] 40 войници, от 4-и к[авалерийски] п[олк] 1 офицер, 1 офицерски кандидат, 1 войник; от 8-и к[авалерийски] п[олк] – 1 офицер, 9 войници.

(под.) Генадиев.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 872, л. 36. Препис. Машинопис.

 

№ 21

Телеграма № 8 от генерал Михаил Савов до д-р Никола Генадиев

Цариград, 28 август 1913 г.

 

София – Министерство на външните работи

Вчера имахме продължително свиждане с турските делегати в хотела, гдето живеем (Токатлиян). Заключението от разменените мисли между нас по въпросите, които ни интересуват е, че турското правителство поставя въпроса за окупирането от нас нашите егейски провинции в пълна зависимост от разрешението на въпроса за новата граница и правата на мюсюлманите в България. Турските делегати в една ясна и категорична форма ни дадоха да разберем, че окупирането на тия провинции от нас, преди да бъдат разрешени горните два въпроса, ще има за последствие да срещнем едно сериозно съпротивление от страна на местното население, което се е добре организирало за самоотбрана. Горното обстоятелство налага да бързаме с разрешаването на тия два въпроса, защото тук събитията бързо се развиват и страх ме е като резултат от тия протакания, да не изгубим в окончателна форма егейските си провинции.

Досежно въпроса за границата турците предложиха и продължават да поддържат следующата граница: от разговорите, които имахме по тоя въпрос с турските делегати и с посланиците дойдохме до пълното убеждение, че турското правителство е непоколебимо в решението си да задържи на всяка цена Одрин и Лозенград. Допущам, че вън от тия два пункта, разглеждани като крепости, ще можем да се надяваме на известни отстъпки по трасирането на останалата част от границата.

Като се има пред вид всичко гореизложено необходимо моля да ни се дадат обстойни и прецизни инструкции досежно минимума на отстъпките, които можем да направим по въпроса. Необходимо е това да стане веднага, за да можем да ги имаме за ръководство при утрешното заседание, което от всичко изглежда, че ще имаме решающе значение за бъдещите ни преговори. За границата, като се има предвид, че турците, под влиянието на известни обстоятелства от вътрешен характер бързат с разрешаването на въпроса.

(под.) Саввов.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 3227, л. 14. Препис. Машинопис.

 

№ 22

Телеграма № 9 от генерал Михаил Савов до д-р Никола Генадиев

Цариград, 28 август 1913 г.

 

Министър Генадиев – София

С писмо от вчера великия везир ни съобщи, че в състава на турската делегация ще влизат като граждански съветници Салих бей, главен директор на Политическите дела, Харант бей, юристконсулт на Високата порта, Едхем бей, директор на Кабинета на м[инистъ]ра на външните работи, а като военни съветници: полковник Джемал бей – военен губернатор на Цариград и майор Исмаил бей. Вследствие на това, попълнихме нашата делегация с Добрева и Попова в качеството на граждански съветници, за което моля Министерския съвет да вземе съответното решение.

(под.) Саввов

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 3227, л. 15. Препис. Машинопис.

 

№ 23

Телеграма № 10 от генерал Михаил Савов до д-р Никола Генадиев

Цариград, 28 август 1913 г.

 

София – Министру външните работи

В допълнение на депешата ми от днешно число съобщавам Ви за сведение, че въпроса за нашите егейски провинции се усложнява още повече. Тяхната преса от днешно число печата подробни сведения за прокламирането независимостта в Гюмюрджинско – избрано е вече временно правителство. Така също една многочислена депутация от първенци от тия земи, която ще има за задача да ходатайства чрез Великите сили и пред отоманското правителство тая им независимост да се признае.

Завчера от Одрин е пристигнал тук Енвер бей, гдето снощи, след като турските делегати се разделиха с нас, е взел участие в съвещанието, което е станало у великия везир, на което съвещание са присъствували, освен делегатите, и другите министри.

(под.) Саввов

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 3227, л. 16. Препис. Машинопис.

 

№ 24

Телеграма от генерал Михаил Савов, пратеник в Цариград до д-р Никола Генадиев.

Цариград, изпратена на 28 август 1913 г.,

получена на 28 август 1913 г.

 

Вчера имах продължително свиждане с турските делегати в хотел “Токатлиян”, дето живея. Заключението от разменените по въпроса, който интересува, мисли е, че турското правителство поставя въпроса за завземане от нас на нашите егейски провинции в пълна зависимост от разрешението на въпроса за новата граница и правата на мюсюлманското население в България. Турските делегати ясно и категорично ни дадоха да разберем, че окупирането на тия провинции от нас, преди да бъдат разрешени горните два въпроса, ще има за последствие да срещне сериозно съпротивление от страна на местното население, което ce e добре организирало за самоотбрана. Горното обстоятелство налага да бързаме с разрешението на тия два въпроса, защото тук събитията бързо ce развиват и страхувам ce, като резултат от тия протакания, да не изгубим в окончателна форма егейските области. Турците предложиха и поддържат следующата граница: устието на Марица - Самур Мандра на Марица - Ахърян бунар – Мандрица – Сарназан - Кара тепе и Покривени по Арда до старата граница. От разговорите по тоя въпрос с турските делегати и с посланиците, дойдохме до пълно убеждение, че турското правителство е непоколебимо в решението си, да задържи на всяка цена Одрин и Лозенград. Допущам, че …от тия два пунктове, разгледани като крепости, ще можем да ce надяваме на известни отстъпки. Като се има предвид всичко гореизложено, настоятелно моля да ни ce дадат обстойни и тайни инструкции досежно минимума на отстъпките, които можем да направим; необходимо е това да стане веднага, за да ги имаме за ръководство при утрешното заседание, което от всичко изглежда, че ще има решающе значение за бъдещите преговори; турците, под влиянието на известни обстоятелства от вътрешен характер, бързат също с разрешението на въпроса.

Савов.

Д. Д., т. І, с. 47-48.

 

№ 25

Телеграма от д-р Никола Генадиев до генерал Михаил Савов, пратеник в Цариград.

София, изпратена на 29 август 1913 г.

 

Въпросите, повдигнати от вашите депеши, се обсъдиха от Министерския съвет, който ме натовари да ви дам наставления.

Благодаря за подробните сведения, но ще ви моля, ако е възможно, да бъдат още по-определени. Желателно е на всеки посланик мнението и разговора да се предава отделно, а не заключение за три-четири разговора, за да можем да съпоставяме всеки разговор със сведенията от други столици.

Моля също да ми съобщите, по какво заключавате, че въпросът за границата между Турция и България е предрешен.

По границите, Министерският съвет е на мнение, че можете да отстъпите Одрин с местата на десния бряг на Марица в околността на тоя град, необходими за неговата защита. Софлу, Димотика, Ортакьой, Мустафа Паша да не отстъпяте. Необходимо е за нас да имаме долината на Марица и железница за Дедеагач. Тя ще бъде уязвима, но това ще бъде изгода за Турция и гаранция за нашите добри намерения. Лозенград тъй също не трябва да отстъпяте, по съображенията, изложени от вас пред посланиците, и да искате новата граница да мине на юг от тоя град, за да излезе на Мидия или друга близка точка, като се отклони от Санстефанската, по начин, щото Люле Бургас да остане в Турция.

Министерският съвет за това решение има предвид това, което му е известно за положението. Турция не може да продължава да има нужда да свърши по-скоро. У тукашните дипломати сведенията са съвсем оскъдни. Но германският братовчед на цариградския посланик, макар от свое име, намира излишно за Турция да държи Лозенград и десния бряг на Марица. Руският, напротив, мисли, че турците няма да отстъпят нито Лозенград, нито Софлу и Ортакьой. Пред вид на непълно изясненото становище на силите, Министерският съвет желае да не правите за сега други отстъпки. Обаче, по никакъв начин няма да идва до скъсване на преговорите, които ще поддържате по начин, щото никой да не съзре непримиримост, а най-много недостатъчни, неясни, или забъркани в цифрите инструкции. Това поведение ви определяме по две причини: първо, защото ако вие мислите, че не сме окончателно решени да третираме за съюз с Турция и по тая причина турците са неотстъпчиви, правителството ви упълномощава да заявите, че България е готова сега да сключи съюз, стига това да може да ни обезпечи, между другите изгоди, и по-големи отстъпки в определяне на границата. Второ, защото взехме мерки още вчера да узнаем точно последната им дума; сиреч след два — три дни, ако има необходимост, ще ви дадем други наставления в смисъл да свършите в няколко дни, защото и ние съзнаваме опасностите от протакането.

Правителството съзнава трудността и опасността на положението, но иска да изчерпи всички средства, преди да направи последните жертви. Не за своята отговорност и спокойствие мисли то, а за интересите на България. За България и предпазването й от нови бедствия ние сме готови да понесем всички отговорности, щом видим, че няма друг изход.

Обърнете внимание на Портата върху поведението на турски въоръжени сили, които напредват в Кърджали и Родопите. Ние няма да ги нападаме, но пратихме сили да спрат нашествието им. Молете да дадат строги заповеди да престанат турски отряди да внасят смущение и да излагат мира.

По пълномощията заявете, че ние не сме били във война, но сте дошли не да се препирате върху думи, а да свържете приятелство. Гледайте яйцето и захвърляйте чурупката.

Вестниците обнародват ваши разговори. Вярвам, че са измислени. Зная вашата предпазливост и няма нужда да ви давам съвети за сдържаност.

Генадиев.

Д. Д., т. І, с. 48-49.

 

№ 26

Телеграма от генерал Михаил Савов, пратеник в Цариград до д-р Никола Генадиев.

Цариград, изпратена на 29 август 1913 г.,

получена на 29 август 1913 г.

 

Що се касае до съобщението ви, че сте взели мерки да се изпрати военна сила да спре турското нашествие в Кърджали и Родопите, за своя длъжност считам да ви обърна вниманието върху необходимостта, да бъдем крайно предпазливи, за да не би турците в нашия начин на действие да намерят претекст, за да ни обявят война.

Гледай № 95.

Савов.

Д. Д., т. І, с. 49.

 

№ 27

Телеграма от д-р Никола Генадиев до генерал Михаил Савов, пратеник в Цариград.

София, изпратена на 29 август 1913 г.

 

Тоя час, 11 и половина вечер, получих вашата депеша. В нея са разбъркани цифрите, заключающи предложената от турците граница. Моля повторете тоя пасаж от телеграмата. Утре, четвъртък, ще сезирам Министерския съвет и утре вечер ще ви отговоря. На утрешното заседание, следователно, не ще имате на разположение максимума и минимума на отстъпките. За това наредете така, щото утрешното заседание да не побърка на успеха на преговорите. Едновременно с тая депеша ще получите и отговора на предидущата, вследствие вчерашното решение на Министерския съвет. Това не трябва да ви пречи, защото утре ще имаме вече отговори и от някои столици и защото положението се изяснява. Трябва да имате в съображение, че инструкциите след утрешния съвет ще ви дадат възможност да свършите преговорите в няколко дни. Ако нямаше недешифрирани думи в най-важната част от вашата депеша, щях да свикам Министерския съвет нощес, но принуден съм да чакам поне повторението на тия думи, съдържащи предложената граница. Това повторение нощес ще го искам и от нашите телеграфни станции, но не съм убеден, че грешката е в тях. Досежно правата на турското население, ще дадем всичките гаранции. Ние сами имаме интерес да го запазим и да го привлечем.

Обяснете на турските делегати, във форма, каквато намерите за най-удобна, че имаме твърдо намерение да се спогодим бърже и да свържем трайно приятелство, че съжаляваме, дето неясността на телеграмата не ни допуща да направим решителна стъпка утре, четвъртък, но че това ще стане без всяко забавяне от наша страна, щом получим повторение на част от вашата телеграма.

Генадиев.

Гледай № 94.

Д. Д., т. І, с. 49-50.

 

№ 28

Телеграма от д-р Никола Генадиев до генерал Михаил Савов, пратеник в Цариград.

София, изпратена на 29 август 1913 г.

 

Както ви телеграфирах снощи, Министерският съвет днес до тоя час обсъди въпросите, повдигнати в депешата ви № 94 и реши да ви се дадат следующите наставления:

Понеже сте дошли до убеждение, че Портата няма да отстъпи Одрин и Лозенград, върху тия два пункта ще настоявате до колкото можете и после ще отстъпите. Старайте се от останалата част да откъснете: на десния бряг на Марица, ако границата не е възможно да бъде реката, поне да имаме един проход в долината на река Марица, за да построим железница до крайния наш пункт на линията Дедеагач. Към Черно море старайте се поне българските местности около Малко Търново да останат в наши ръце. Предвид на застрашающето положение и на необходимостта, да свършим преговорите бърже, не ви указваме никакви минимални граници и ви упълномощаваме да подпишете съглашението с колкото можете да откъснете от турските искания. При тия условия, недейте протака преговорите, а свършете, колкото е възможно по-скоро, за да можем да окупираме егейската провинция бърже и без инциденти.

По правата на мюсюлманското население повтарям, че ще бъдат най-широки: политически права, наравно с българите, училищни права, каквито искат, религиозни права, с каквито гаранции са необходими, каквито са давани в разни времена в българското княжество.

Искайте още утре, петък, заседание на конференцията, пред вид на това, че сте получили окончателни инструкции.

За съглашение политическо и търговско изявете готовност да преговаряте незабавно. Но искайте, съглашението относително границата да се подпише отделно още сега и да се изпълни незабавно, а в това време преговорите по всичките други съществующи или нововъзникнали въпроси да се продължават.

Генадиев.

Д. Д., т. І, с. 50.

 

№ 29

Телеграма № 2837 от д-р Никола Генадиев до Григор Д. Начович

София, 29 август 1913 г.

 

Urgent.

M-r Natchevitch. Buyukdere

Днес ще получите шифрована депеша, съгласна с изказаното от вас мнение.

Генадиев.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 872, л. 37. Бланка на български език с латински букви. Ръкопис.

 

№ 30

Шифрована телеграма № 53 от Григор Начович до д-р Никола Генадиев

Цариград, 29 август / 11 септември 1913 г.

 

Генадиеву

Вчера ходих при руския и австр[ийския] посланици и двамата питали в[еликия] везир въоруженото автономическото движение в Югозападна Тракия. Везирът отговорил че това движение било в негови ръце и щяло да се прекрати след подписване мирът с България. Те се обаче боят, че ако споразумението ни с Турция закъснее движението ще се разширочи и усили от само себе си и ще трябва нова война за подчинение тия планинци.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 87, л. 48. Чернова шифрована и дешифрирана. Ръкопис.


№ 31

Шифрована телеграма № 54 от Григор Начович до д-р Никола Генадиев

Цариград, 29 август / 11 септември 1913 г.

 

Генадиеву

Конфиденциялно. В добре осведомено посолство ми съобщиха, че Ляпчев предлагал военна конвенция с Русия, която срещу това щяла да ни осигури Одрин. Считам за дълг да ви уверя, че Русия желае военна конвенция с България, но сега и срещу Турция и по-после срещу Германия. Не вярвам, че сегашното м[инистерст]во ще се повлече подир подобни чисто партийни маневри и ще изложи отечеството на окончателна пропаст. Руското правителство е напротив, възмутено, че ние ще протакаме съсипателната за България криза вместо да сключим мир и да позволим на страната да подкачи по-скоро лечението на страшните рани, които престъпни държавници й нанесоха. Всяко отклонение от сегашния път ще тикне турските войски в България.

По причина отсъствие наставления днешното заседание се отложи за събота.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 87, л. 49-50. Чернова шифрована и дешифрирана. Ръкопис.

 

№ 32

Телеграма № 2970 от д-р Никола Генадиев до генерал Михаил Савов

София, получена на 2 ...

 

Населението от Ахъчелебийско бяга в паника. Направете енергически постъпки пред Портата да спрат нашествията на важни (?) сили.

(под.) Генадиев.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 872, л. 36. Препис. Машинопис.

 

№ 33

Телеграма № 11 от генерал Михаил Савов до д-р Никола Генадиев

Цариград, 29 август 1913 г.

 

София – Министър Генадиев.

2970 Телеграмата получих с два дена закъснение. Постъпки в горната смисъл са правени не само от нас, но и от посланиците. Турците обаче се държат и в случая пак ще направят същото, на базата че нито един техен войник не е минал линията, която те в настояще време занимават по стратегически съображения и че движението в Гюмюрджинско и Ахъчелебийско не е дело на турското правителство, а на турското население от тия места, което се е организирало и иска своята независимост. По моему всякакви постъпки в желаната от депешата Ви смисъл са излишни, защото ще получим същия отговор, както досега. Единственото средство да получим възможност да окупираме тия си провинции и да възстановим там ред е по-скоро да се сключи мир с Турция. поради това мисля час по-скоро да ни се дадат исканите с телеграма № № 8, 9 инструкции. Всяко бавение и протакане на въпроса е в наша вреда, защото страх ме е подир няколко дена да не бъде късно. Общественото мнение тук е силно възбудено и твърде е възможно подир няколко дена правителството да не бъде в състояние да удържи положението и да бъде принудено да се солидаризира със съществующето течение за завземането на тия провинции.

Без да се гледа на официалните турско-гръцки отношения има основания да се предполага, че по тоя въпрос има едно споразумение между Цариград и Атина.

(под.) Саввов

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 3227, л. 17. Препис. Машинопис.

 

№ 34

Телеграма № 12 от генерал Михаил Савов до д-р Никола Генадиев

Цариград, 29 август 1913 г.

 

София – Министър Генадиев.

2973 Границата е трасирана по карта 1:200 000, по която и трябва да се провери. Според искането на турците тя почва от Егейското море, следва десния бряг на Марица до Мандра от гдето взема северозападно направление, както следва: Мандра, Ахър-Янъ-Бунар, Мандрица, висотата южно от раз. Хисарлък, Каратепе, Покривен, до р. Арда и от там нататък по течението на реката до старата граница до Черно море.

(под.) Саввов

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 3227, л. 18. Препис. Машинопис.

 

№ 35

Телеграма № 13 от генерал Михаил Савов до д-р Никола Генадиев

Цариград, 29 август 1913 г.

 

София – Министър Генадиев.

Що се касае до съобщението Ви, че сте взели мерки да се изпратят военни сили да спрат нашествието на турците в Кърджали и Родопите, за своя длъжност считам да Ви обърна вниманието върху необходимостта да бъдем крайно предпазливи в тия си мероприятия, за да не би турците в нашия начин на действия да намерят претекст, за да ни обявят война.

(под.) Саввов

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 3227, л. 18. Препис. Машинопис.

 

№ 36

Телеграма № 14 от генерал Михаил Савов до д-р Никола Генадиев

Цариград, 31 август 1913 г.

 

София – Министър Генадиев.

Днес се състоя второто редовно заседание на Конференцията. Разисква се въпроса за границата. Турците твърде много настояват освен за Одрин и за Димотика и Лозенград. От всичко изглежда, че те по съображения чисто стратегически, с цел да получат едно надеждно отбранителна линия, която да им прикрива и осигурява съсредоточаването на армията им в случай на война, няма да отстъпи Одрин, Кърклисе, а града Димотика, ако даже отстъпят, то ще бъде във всеки случай след като запазят за себе си всичките стратегически вигоди.

Следующето заседание в понеделник.

(под.) Саввов

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 3227, л. 18. Препис. Машинопис.

 

№ 37

Първо българско предложение за границата между България и Турция, представено на Цариградската конференция

31 август 1913 г.

 

Десния бряг на р. Марица – с. Шаханчи – с. Ел Бургас – по долината на р. Бакча Дере – с. Сейменли – р. Арда – кота 136 – кота 140 – по десния бряг на Кадъкьойска река – ст. Кадъкьой – кота 40 на р. Марица – р. Марица – по левия бряг на р. Марица – Виранътеке – по левия бряг на Дуванджа дере – кота 203 – с. Хаскьой – кота 130 – Чемекчикьой – Ханле енидже – Лахана – на юг от Солиолу – на юг от Енидже – Осмаджик – колиба – Караач – Чонгара – по десния бряг на Суджак дараси – на ю[г] от Евренджик – по десния бряг на Папияс дере до вливането на Карпио дере от гдето следва по водораздела и през кота 277 достига Черно море при нос Сервес.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 3227, л. 20. Препис. Машинопис.

 

№ 38

Шифрована телеграма № 55 от Григор Начович до д-р Никола Генадиев

Цариград, 31 август / 13 септември 1913 г.

 

Генадиеву

Милюков замина сега за Одрин, ще отиде скоро в София. Не вярвам турците да пропуснат въглищата преди сключването мирът. Не може ли парахода да обяви, че отива в някое руско пристанище?

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 87, л. 51. Чернова шифрована и дешифрирана. Ръкопис.

 

№ 39

Бърза телеграма № 15 от Андрей Тошев до д-р Никола Генадиев

Цариград, 1 септември 1913 г.

 

Снощи след вечеря имах продължителен разговор с Джемал бей, комуто обстойно изложих мотивите, поради които Турция има всичкия интерес да се покаже отстъпчива спрямо България в случая. Отговори ми в същата смисъл като Талаат бей, разговора ми с когото Ви предадох с телеграма от вчерашна дата. Увери ме, че той и другарите му биле убедени партизани на един съюз с България и Румъния. За едно споразумение с Гърция Портата не можала да мисли сериозно, преди всичко, защото в бъдаще елинизма щял да бъде най-опасния враг на Империята.

По въпроса за границата ми каза, поверително, че сме могли да добием Ортакьой, Мустафа Паша и Малко Търново, но за Лозенград и Димотика не могло да става дума. За егейските провинции сме могли да бъдем съвсем спокойни. Щом се решал въпроса за границата там щяло да настъпи нужното умиротворение.

Помолих го да бъдат по отстъпчиви по въпроса, като обърнат погледите си към островите.

Пред вид на горното на мнение съм да помолим Великите сили да направят бързи и настоятелни постъпки пред Портата да можем да вземем поне Димотика. Считам, че това ще бъде възможно ако бъдем подкрепени. Ще действаме и ние тук чрез посланиците. Не би било зле ако и румънското правителство можеше да даде също в горната смисъл на турското правителство. Надявам се да има време за туй, тъй като можем да отложим разискването въпроса за Димотика за заседанието за сряда или четвъртък.

(под.) Тошев

НБКМ БИА, ф. 14, а. е. 3543, л. 50. Препис. Машинопис.

 

№ 40

Бърза телеграма № 16 от Андрей Тошев до д-р Никола Генадиев

Цариград, 1 септември 1913 г.

 

Днес посетих германския посланик. Обеща ми да подейства още утре пред великия везир в наша полза по въпроса за Димотика. Съветва в разговорите си с турците да се държим така, щото да не изглежда, че ние искаме в непродължително време съюз с тях. За предпочитане било да гледаме сега да подготвим почвата за това. На мнение е, трасирането на границата да се възложи на една смесена турско-българска комисия, а не на европейска военна комисия; в случай на възможни недоразумения по подробностите на делимитацията предпочтително е да предложим за арбитраж военно лице от някоя неутрална държава, напр. Швейцария или Япония. Съветва така също да се постараем да си обезпечим от турска страна по възможност по-големи изгоди досежно таксите и пр. по преминаването на нашите търговски параходи през Дарданелите.

(под.) Тошев

НБКМ БИА, ф. 14, а. е. 3543, л. 51. Препис. Машинопис.

 

№ 41

Шифрована телеграма № 56 от Григор Начович до д-р Никола Генадиев

Цариград, 1/14 септември 1913 г.

 

Генадиеву

На 2998. Ще предложа разменение на пленници. Други бърз цяр не виждам. Надявам се, че ще се съгласите.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 87, л. 52. Чернова шифрована и дешифрирана. Ръкопис.

 

№ 42

Шифрована телеграма № 57 от Григор Начович до д-р Никола Генадиев

Цариград, 1/14 септември 1913 г.

 

Генадиеву

Портата обеща да изпрати пленниците от Скутари в България най-късно до идущата сряда. Ще ви съобщя изпращането им.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 87, л. 53. Чернова шифрована и дешифрирана. Ръкопис.

 

№ 43

Телеграма № 3005 от д-р Никола Генадиев до генерал Михаил Савов

София, изпратена на 1 септември 1913 г., 11 ч. преди пладне,

получена на 2 септември 1913 г., 7 ч. преди пладне.

 

В отговор на всичките Ви депеши препоръчвам Ви да настоите и за Мустафа Паша и за Димотика. Даже и ако е нужно да се отстъпят височините над Димотика, за нас е важно града да остане нам по съображения политически и още защото единственият път за Софлу и Дедеагач е през Димотика. За тая цел, желателно е границата да мине между Кадъкьой и Одрин до Юрюш. Взехме всички мерки да ни подкрепят по въпроса за Димотика Великите сили и Румъния.

Телеграмите Ви да бъдат подробни върху всички точки на границата и върху всички разговори. Моля Ви също да бързате и ако е необходимо въпроса за Димотика да се отложи, да остане само той и отлагането да не бъде за по-късно от четвъртък, даже и по-рано, защото интригите и нововъзникналите инциденти могат само да усложнят положението. С приключването въпроса за границата, искайте част да се допусне нашата окупация на Егейските провинции с въздействане на Портата над турското население.

От Петербург ни съобщават, че гърците бързали да изпразнят Деде Агач и че уж турците искали да протакат преговорите.

(под.) Генадиев.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 872, л. 28. Препис. Машинопис.

 

№ 44

Бележки по преговорите в Цариград с турската позиция за Македония.

Б. м., Б. д.

 

І. Лондонският мир се счита нестанал несъществующ.

ІІ. Турция отстъпва на България десния бряг на р. Марица и на запад до р. Струма – включително и целия й басейн.

ІІІ. На запад от басейна на Струма Турция образува две автономни области

а) “Македония” с граници от з[апад] и с[еверо]-з[апад] България; от с[евер] Шар планина; от з[апад] р. Черни Дрин и от ю[г] р. Бистрица и планината Олимп.

б) От останалата част на Европ[ейска] Турция се образува втората автономна област “Албания”.

Управителите на областите се назначават от Турция. за Македония управителя може да бъде и християнин.

ІV. Турция и България сключват военен съюз.

До края на настоящата година Турция е длъжна да нареди новите автономни области, за което България ще й съдействува било като допусне войските й да минат през територията (новата) било по друг начин.

-----

На какво основание, на какъв междунар[оден] акт владеят сега гърци и сърби части от Европ[ейска] Турция, когато Лондон[ският] тракт[ат] се уничтожи от турците и Европа не го защитява? – На основание на Букур[ещкия] мир; но там България е отстъпила това, което не е нейно, което е турско! Може ли да бъде това?

НБКМ БИА, ф. 14, а. е. 3967, л. 1. Оригинал. Ръкопис.

 

№ 45

Телеграма от Гр. Начович до МВРИ

[Цариград, септември 1913 г.]

 

Неофициално “Tanin” съобщава: въпросът за Адрианопол премахнат, никакво съществено препятствие по приятелски, Адрианопол ще накара да изчезне цялата ни омраза. Тогава България ще може да говори високо, на съперниците и дори да прибегне до оръжия. Възможно е България дори да поиска нашата помощ. Ако българските държавници се откажат от своята гордост и се споразумеят директемент с Турция на основа Адрианопол, то те ще получат за България големи икономически предимства, за бъдещето.

НБКМ БИА, ф. 14, а. е. 226, л. 14. Чернова на френски език. Ръкопис. Почерненият текст е задраскан в оригинала.

 

№ 46

Второ българско предложение за границата между България и Турция, представено на Цариградската конференция

2 септември 1913 г.

 

Десния бряг на р. Марица – по десния бряг на реката между Кулели Бургас и с. Серачкьой – с. Куюджакьой – на с[евер] от с. Кубунли – на исток от с. Кабаик – на з[апад] от с. Салтакли – с. Сейменли – р. Арда – кота 136 – кота 140 – десния бряг на Кадъкьойската река – станция Кадъкьой – кота 40 на р. Марица – чифлик Пашакьой – с. Карахадир – с. Кадикьой – кота 286 – Довораздела на запад от Михалич – на ю[г] от Михалич – кота 352 – при с. Хаскьой взема десния бряг на Баатик дере (по притока му) след това по самото дере пресича шосето – при кота 231 – по десния бряг на малката рекичка до вливането в р. Тунджа (при Чиф[лик] Кьошк) – възкача се към с[евер] по д[есния] бряг на Тунджа до Кажли дере – по десния му бряг – поика дере – южно от с. Демиркьой – южно от с. Биюнлу – с. Сари Талишман – южно от монастира “Св. Илия” – по левия бряг на Гаргена дереси – с. Карамза – северно от с. Ериклери – Койва или пък южно от Омар Абас – ю[жно] от Таш тепе – Аккабунар баир – по водораздела да пресече шосето южно от кота 600 – по левия бряг на притока на р. Сазера – южно от с. Курудере – с. Урум бейли – Монастир “Св. Георги” – левия бряг на папус дере до вливането на Карпиот дере от там до водораздела – кота 277 застига Черноморския бряг при нос Сервес.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 3227, л. 20. Препис. Машинопис.

 

№ 47

Телеграма № 19 от генерал Михаил Савов до д-р Никола Генадиев

Цариград, 2 септември 1913 г.

 

София – Министър Генадиев.

Днес ще бъде третото редовно заседание на конференцията. Да задържим Одрин и Лозенград няма абсолютно никаква надежда, освен да скъсаме. Поради това, и съгласно със съветите на посланиците, решихме на днешното заседание да отстъпим Одрин и Лозенград при резерва, че срещу това нам се бъде отстъпено Малко Търново, една малка земя от територията лежаща южно от старата граница Мустафа Паша – Ортакьой – Димотика. За последния пункт, обаче, аз сам се съмнявам, защото той съставлява левия фланг на цялата отбранителна система Лозенград – Одрин – Димотика и ако остане в наши ръце тоя фланг не ще бъде осигурен; той ще бъде на въздуха. Поради това, твърде естествено е, че турците ще държат на него до крайност. От своя страна, ние, на спешното заседание ще употребим всичките си усилия да можем да го задържим за нас.

По тая причина вчера посетихме французкия, германския и австрийския посланици, поддръжката, на които по тоя въпрос помолихме. Обещаха ни такава в границата на възможността, без да ни гарантират обаче, че въпросът ще се реши абсолютно в наша полза. Прибавяме към това, че и турското правителство е длъжно да държи сметка за желанията на армията, която в настояще време има решающа воля в държавните работи и която настоятелно държи на горнята отбранителна линия като единствено обезпечаваща прикриването на столицата от към наша страна

(под.) Саввов

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 3227, л. 21. Препис. Машинопис.

 

№ 48

Телеграма № 20 от генерал Михаил Савов до д-р Никола Генадиев

Цариград, 2 септември 1913 г.

 

София – Министър Генадиев.

Турците на основание член 7-и от постановлението на Хагската конференция касателно военнопленниците настояват разноските по издържането на пленниците да остане върху нас. според Вон Фис страница § 1124 този въпрос съставлява предмет на особено съглашение при сключването на мира. Как е бил уреден въпроса със сърбите и гърците в Букурещ? Моля незабавно инструкции на правителството.

(под.) Саввов

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 3227, л. 22. Препис. Машинопис.


№ 49

Телеграма № 21 от генерал Михаил Савов до д-р Никола Генадиев

Цариград, 2 септември 1913 г.

 

София – Министър Генадиев.

Дружината от 47-и пех[отен] полк, която беше задържана от турците утре ще бъде откарана с турския транспорт Хилали за Варна.

(под.) Саввов

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 3227, л. 23. Препис. Машинопис.

 

№ 50

Бърза телеграма № 23 от генерал Михаил Савов до д-р Никола Генадиев

Цариград, 2 септември 1913 г.

 

София – Министър Генадиев.

Бързо.

Докладвам резултата от днешното заседание: След дълги дебати, въпреки големите усилия, които положихме, можахме твърде малко да изменим в наша полза от представения от турците проект. Новата граница се трасира както следва: Карта 1:200 000 – Св. Стефан – Реката лежаща 6 км южно – Малко Търново – Терли Махале – Старата граница – до Дервишка могила – една точка лежаща между Турско и Българско Лефке – между Мустафа Паша и Чермен – Курткьой – Гюйлиджик – Гил дере – Каиликли кьой – Хаджи али – Баш клисе – Мандра – Участъка Св. Стефан до Чермен до Мандра оставихме да искаме решението на правителството, понеже турците в една категорическа форма ни заявиха, че на тоя участък не могат да отстъпят нито крачка. Тоя въпрос за тях е решен безвъзвратно. Моля решението на правителството да ми се съобщи най-късно до утре. По взаимно съгласие реши се въпроса за границата да не се дава никаква гласност на днешното решение до сряда включително.

Има оплакване за движение и стълкновение произлезли между нашите войски и башибозуци в Кърджалийско. При настоящето положение на нещата в Турция необходимо е да се въздържаме от всяко движение на вътре, за да не предизвикваме намесата на турската армия, която намеса може да ни въвлече във война. За всички подобни инциденти нужно е да се съобщава своевременно, за да бъдем в положение да даваме нужните отговори по тях. Моля така също да се вземат най-енергични мерки в тия места и безусловно никакви чети да не се допущат.

(под.) Саввов

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 3227, л. 24. Препис. Машинопис.

 

№ 51

Телеграма от д-р Никола Генадиев до генерал Михаил Савов, пратеник в Цариград.

София, изпратена на 2 септември 1913 г.,

получена на 2 септември 1913 г.

 

По съглашенията с Турция и разговорите с Талаат и Джемал можете да говорите откровено само с Палавичини и абсолютно с никой друг посланик. Бъдете извънредно тайни и предпазливи. Това за ръководство на всички делегати.

Генадиев.

Д. Д., т. І, с. 52.

 

№ 52

Телеграма № 3092 от д-р Никола Генадиев до генерал Михаил Савов

София, изпратена на 3 септември 1913 г.,

получена на 4 септември 1913 г.

 

От телеграмата Ви е ясно, че участъка Св. Стефан до Чермен е приет вас в окончателна форма. Значи искате инструкции за участъка по десния бряг на Марица, което можеше да бъде казано по-ясно. За тоя участък, както и за цялата граница, имате вече пълномощие от него. Във всеки случай, препоръчвам Ви да обясните, че за нас е важно да имаме удобно железо-пътно съобщение за Дедеагач. За тази цел необходимо е пътя от Чермен до Комарлии, на Арда, и долината на р. Джемла Дели с Димотика да бъдат в наши ръце.

Ако целта на Високата порта е да запази ж.п. линия и да я защити България е готова да построи на свои средства линията Одрин до Алпуло или до Баба Ески стига срещу това да ни се отстъпи Димотика с десния бряг на Марица. Тая линия би скъсила значително пътя за Цариград.

Но ако Портата иска Димотика, като опора на укрепената линия Лозенград – Одрин, тогава нека вземе височините над Димотика и да остави нам града.

Обяснете, че необходимостта да сключим тясно приятелство до формален съюз с Турция налага да се дадат за пред общественото мнение мотиви за това и гаранция за трайността му.

Ако всички ваши усилия да добиете отстъпването на Димотика останат безуспешни, след като се убедите, че сте изчерпали всички средства, подпишете съглашение каквото можете да издействате, но недейте вече отлага, защото могат да възникнат усложнения пълни с опасност. След това споразумейте се на първо място за нашата окупация в новите земи, която да бъде със съгласието на Високата порта и с нейното въздействане над турското население.

Инструкциите досежно политическото съглашение остават в сила. Вие можете да говорите по него с великия везир, било преди, било след заседанието в сряда. Даже добре е незабавно да го предупредите. По автономията на Македония, от нас няма да има никакви възражения, но поради новосъздаденото положение, потребно е да се споразумеем двете правителства кога и какви средства трябва да употребим. Готови сме да разгледаме и разискваме всички предложения на Високата порта в тази смисъл.

Относително стълкновенията ние сме дали заповед да не се допускат сражения с редовна войска, а само башибозука да възпира и да не му се дава да напредва. От наша страна нападение не е имало, а само отбрана.

Ето какво съобщава Главната квартира: Началникът на Скеченския отряд донася, че положението на левия фланг неизменно. Около позицията при Голям Палас на 1-и того през деня е имало рядка престрелка с неприятелската група находяща се по височините западно от шосето Голям Палас – Скеча, южно от с. Елемуш и югоизточно от с. Райково. Около 300 (триста) души башибозуци безрезултатно са нападнали позицията заета от 9-и конен полк. Източно и западно от Смилян башибозушки групи са стреляли продължително време и са се опитали да нападнат, но със залп били отблъснати. Началникът на Х-а дивизия донася, че помаците на изток от Места се съсредоточават около селата Фъргово – Джиджево – Борен. При все това днес дадохме внезапно заповед да се избягва стълкновението, даже с башибозуци до сряда вечер; ако до тогава не приключите преговорите, ще я подновим. Но вярвам, че утре ще бъде свършено и трябва да свършите, защото всяко отлагание донася големи опасности.

Относително пленниците, съгласно членове 16-и и 17-и от Хагската конференция, разноските за издържането временно се авансират от нас, но на края се плащат от държавата, чийто войници са пленените. Във всеки случай оставете тоя въпрос за специално отделно споразумение, което стана в Букурещ или даже приемете тоя въпрос да се разреши от арбитраж или да се възложи на Хагския международен съд по взаимно съгласие. Имайте пред вид, обаче, че въпросът е второстепенен и преговорите (по него) в никой случай не трябва да станат причина за отлагане споразумението върху границата.

Телеграмата Ви из 24-и пристигна сега. Ще получите отговор в отделна телеграма. Това няма да спира подписването на съглашението върху границата.

(под.) Генадиев.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 872, л. 34-35. Препис. Машинопис.

 

№ 53

Телеграма № 24 от генерал Михаил Савов до д-р Никола Генадиев

Цариград, 3 септември 1913 г.

 

София – Министър Генадиев.

Резюмирам в главните постановления, които турците искат да прибавят към договора за мир, а именно: Конвенция за мюфтиите, Поданство, собственост, Вакуфи и Държавни имоти.

Конвенцията за мюфтиите урежда в Стара България една турска патриаршия с правата и прерогативите на гръцката тава в Турция. персоналните и реални права дю домен регижиьо съставляват изключителна компетенция на Шеих Юл Исляма и на мюфтиите. Решенията на последните подлежат на безпрекословно изпълнение от страна на българските власти, макар издавани на турски език. В мюсюлманските общини в Стара България се създават юридически лица с права и прерогативи на съществующите в Турция чужди религиозни общини. В общини с мюсюлманско население задължителни първоначални и средни турски училища, издържани от държавата. Предвижда се учредяване и издържане от държавата на педагогическо училище и такова за приготвяне на саиби. Училищният и мюфтийският персонал ще се ползват с правата на пенсия. Уволнението и назначението им ще става по предложението на главния мюфтия, чийто избор и назначение става по начин указан в Мюфтийската конвенция негосирана през 1907 г. като блок като блок от редица споразумения, а приета и подписана в 1909 г. от Ляпчева. За напред Главното мюфтийство ще представлява един вид турско министерство на вероизповеданията, просвещението и вакуфите в България.

Цитирам Ви текстуално най-важното постановление досежно поданството: мюсюлманите, които по силата на договора за мир стават български поданици могат в продължение на пет години да оптират сюр плас турското поданство с декларация пред местните български власти – зарегистрировано в императорските консулства. От странство декларацията се прави пред българските консулства и се зарегиструва в имперските консулства. Опцията е индивидуална. Изселването в Турция на подобни мюсюлмани не може да се налага.

Животът, честта, имотите, вярата и обичаите на турците и немюсюлманите от отстъпените нам територии ще бъдат строго респектирани. Свободата и упражнението на култа, свободата на съвестта и личността тоже се гарантират. Покръщаните могат да се възвърнат в лоното на първоначалната си религия. Заграбените моми и жени трябва да се пуснат на свобода. Склонените под физически или морален натиск бракове се инвалидират. Жителите на отстъпените нам територии ще се ползват със същите граждански и политически права като българските поданици от Стара България. Никакво накърнение не може да се допусне върху автономията и иерархическата организация на мюсюлманските или не мюсюлманските общини, съществующи или които биха се уредили нито на автономното управление на фондовете и имотите, притежавани от тия общини. Нищо няма да се измени в отношенията на частните лица и на мюсюлманските общини с духовните им началници, които ще зависят от Шех-Юл-Ислямството от Цариград. Назначението, уволнението на главния мюфтия, мюфтиите и помощниците им ще става както в Мюфтийската конвенция за Стара България. С една дума от отстъпените територии се прави една автономна област, под българска администрация с турски консулства.

Досежно собствеността – поземлена и градска остават в сила турското законодателство и наредби, които не могат да се изменят освен чрез общи закони, приложими в цялото Българско царство. Закон, който в по-голямата си част бъде приложим сам в отстъпените територии, не е общ за царството закон и следователно няма да важи.

Касателно вакуфските спорове в Стара България правителството се задължава да обезщети сан ретар мютевените на мюстеса и другите тям подобни. В отстъпените територии не може да се правят никакви изменения във вакуфския режим, освен чрез предварително обезщетение, определено по установения в Мюфтийската конвенция за Стара България.

Десетъкът от вакуфските села, както и разните редеванси върху вакуфите, установени в полза на богоугодни и благотворителни заведения, в Азия, ще се капитализират и внесат в ефкафа.

Движими и недвижими имоти, принадлежащи на турската държава, както и тия принадлежащи на султана или на членовете от императорската династия си остават изключително тяхна собственост, която те могат да продават или експлоатират чрез пълномощници.

Всички спорове под тълкуването и прилагането на горните материи се предоставят на Хагския арбитражен съд и се определя процедурата, която ще се следва.

Престъпленията, извършени досега в отстъпените провинции се покриват с амнистии, чийто бенефис престава два месеца подир подписването на договора.

Постановленията на лондонския договор, доколкото те не се отменяват или изменяват чрез настоящия, остават в сила (текстуален).

(под.) Саввов

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 3227, л. 25-27. Препис. Машинопис.

 

№ 54

Шифрована телеграма № 58 от Григор Начович до д-р Никола Генадиев

Цариград, 4/17 септември 1913 г.

 

Генадиеву

Лично. Голяма нужда имам от почивка, но пред вид положението предлагам ви следното. Много ще улесните разрешението въпроса на Егейските области ако разгласите в Цариград и запад, че ще ме назначите губернатор или поне инспектор в тия области. Ако това не стане слухът все ще произведе ефекта си.

Аз би приел тая опасна ангария за няколко месеца, ако да ми е извънредно неприятна. Това предложение може да остане само между двама ни.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 87, л. 54. Чернова шифрована и дешифрирана. Ръкопис.

 

№ 55

Твърде бърза телеграма № 25 от генерал Михаил Савов до д-р Никола Генадиев

Цариград, 4 септември 1913 г.

 

София – Министър Генадиев.

Твърде бърза.

В днешното заседание въпроса за границата свършен. Нашето гледище се отхвърли. Прие се турското. Границата почва от устието на река Марица (десния ръкав) следва талвега на тая река до една точка на десния бряг на Марица южно от Мандра. От това село до Курткьой и от там през Чермен до Черно море, с[еверно] от Иниада. Подробности утре. Въпросът за националностите разрешен в наша полза. Въпросът за размяна на пленниците среща големи затруднения. Турците упорито се държат на своето становище: войниците за сметка на българското правителство, офицерите за сметка на турското. Посочения от Вас член ХVІ-и от приложенията към конвенцията третира друга материя. А член VІІ-и, който третира тая материя изрично говори, че войниците са за сметка на страната, която ги има.

Утре тоя въпрос ще се разгледва и ще трябва да се разреши в окончателна форма. Поради това моля веднага дайте ми изчерпателни наставления, за да не стане причина за отлагане на заседанието, което може да се претълкува не в наша полза.

(под.) Саввов

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 3227, л. 28. Препис. Машинопис.

 

№ 56

Телеграма № 26 от генерал Михаил Савов до д-р Никола Генадиев

Цариград, 5 септември 1913 г.

 

София – Министър Генадиев.

В днешното заседание се подписа протокола за границата заедно с анексираните към него карти. Освен това разгледаха се и се приеха в окончателна форма въпроса за националностите и за дроа де лом е ле комюнюте; както следва:

Въпросите за мюфтиите, вакуфите, собствеността, амнистията и арбитража се препратиха на подкомисия, образувана от гражданските съветници от двете страни, за да ги изучат и представят на делегатите в окончателна форма най-късно до неделя.

Следното заседание е за понеделник.

(под.) Саввов

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 3227, л. 29. Препис. Машинопис.

 

№ 57

Телеграма № 2916 от д-р Никола Генадиев до Григор Д. Начович

София, подадена на 5 септември 1913 г.,

получена на 5 септември 1913 г.

 

При навлизането си в Лозенски градски турски войски арестували в село Ениджа 26 българи първенци под претекст, че синовете им били взети във войската моля постарайте се за освобождението им или поне да не бъдат осъдени.

Генадиев.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 872, л. 29. Бланка. Шифровано и дешифрирано. Машинопис и ръкопис.

 

№ 58

Шифрована телеграма № 59 от Григор Начович до д-р Никола Генадиев

Цариград, 5/18 септември 1913 г.

 

Генадиеву

Директорът на бълг[арската] болница ми обяви, че ако в кратко време не му се изпрати част от обещаната субсидия той ще се принуди да я затвори. Мисля, че трябва да му се пратят десетина хиляди лева. Ще артиса по-голямата част от кредита за вестниците.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 87, л. 55. Чернова шифрована и дешифрирана. Ръкопис.

 

№ 59

Твърде бърза телеграма № 27 от генерал Михаил Савов до д-р Никола Генадиев

Цариград, 6 септември 1913 г.

 

София – Министър Генадиев.

Предвид на това, че турското правителство се показа твърде разположено след подписването договора да вземе всички зависящи от него мерки за успокояване духовете във въстаналите наши нови провинции и че такива мерки се вземат още сега от една страна, а от друга проектодоговора се предвижда завземането на тия провинции от нас веднага след подписването му изказвам мнение да се вземат още от сега всички подготвителни мерки за окупирането на тия провинции от нас без всякакво сътресение и проливане на кръв, за която цел считам, че е необходимо:

1. Да се организира един окупационен корпус от не по-малко 25 000 души от трите рода оръжие, добре екипиран и снабден с всичко необходимо по продоволствената част, за да може с тая внушителна сила на първо време да се въздейства на духовете на населението;

2. В означените горе провинции да се обяви военно положение и управлението им да се повери временно на военната власт;

3. В помощ на последната да се назначат образцови и хладнокръвни и с безукоризнено поведение знающи и местните езици граждански чиновници;

4. Означените за гореказаната цел войски да се съсредоточат за благовременно в райони близко до границата, като за това предварително се предупреди турското правителство;

5. По силата на амнистията, която се предвижда за жителите от тия провинции ще е нужно да се приготви прокламация към новите наши поданици от Негово Величество Царя, с която населението ще бъде предизвестено за завземането от нас на земите, както и за амнистията, която му се дарува.

(под.) Саввов

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 3227, л. 30. Препис. Машинопис.

 

№ 60

Телеграма № 28 от генерал Михаил Савов до д-р Никола Генадиев

Цариград, 6 септември 1913 г.

 

София – Министър Генадиев.

Александър Хеп, който заминава днес за София, ме моли да Ви предупредя за неговото пристигане. Желае да размени мисли с Вас върху средствата, които трябва да се употребят за спечелване френската преса на наша страна.

(под.) Саввов

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 3227, л. 31. Препис. Машинопис.

 

№ 61

Телеграма от д-р Никола Генадиев до генерал Михаил Савов

София, 6 септември 1913 г.

 

За Начович.

Пертеф Тефик не е известен тук. Преди няколко дена се яви в София някой си Пертеф бей. Тъй като полицията се усъмни в него застави го да напусне България и на 6 сутринта той замина. Моля съобщи това на В[исоката] порта.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 872, л. 32. Бланка шифрована и дешифрована. Машинопис и ръкопис.

 

№ 62

Телеграма от д-р Никола Генадиев до генерал Михаил Савов, пратеник в Цариград

София, изпратена на 7 септември 1913 г.

 

По съюза ще третирате след подписването на мира. По наши сведения, Портата иска да отложи тоя въпрос, защото в този смисъл има въздействие от Велики сили. Решението на Портата е мъдро, защото по тоя начин се обезпечва успеха на делото, а ако притиснем да бързаме сега, може да се осуети. За нас е също по-удобно да се свържем по късно, когато, след премахването на турския спор, нашето приятелство и нашата искреност ще бъдат по-добре оценени в Цариград. Вие следователно вземете от Портата нейните предложения, които можете да изпратите с особен куриер. Тия предложения напишете ги сам след разговора с делегата на везиря. Съобщете, че в София желаят да обсъдят всичките подробности и ако има нужда, да допълнят. Но съобщете също, че върху принципите, включително автономията на Македония, сме напълно съгласни. По-подробното третиране на тоя въпрос има и това преимущество, че ще ни допусне да прикрием важните преговори за съюза, под маската на търговски преговори.

Генадиев.

Д. Д., т. І, с. 55.

 

№ 63

Телеграма от генерал Михаил Савов, пратеник в Цариград до д-р Никола Генадиев

Цариград, изпратена на 8 септември 1913 г.,

получена на 8 септември 1913 г.

 

Текстът на турското предложение ви се изпрати по человек; трябва да сте го получили вече. Важното е да се знае, че турците наблягат, щото разрешението на всички тия въпроси да влезе в договора и по никой начин не искат да се отделят от въпросите за договора. Очевидно е, че те искат да използуват вигодното си настояще положение, за да разрешат всички останали до сега спорни въпроси между нас и тях, като например: вакъфите, собствеността и прочее. Употребяваме всички усилия да свършим с договора час по-скоро, предвид на съмнителното положение в егейските провинции, но срещаме почти непреодолими затруднения от страна на турците по въпроса за мюфтиите, вакъфите, собствеността, пленниците, правата на пътниците, амнистията и прочее, които турците настояват да се приемат, както те искат. Тия въпроси на утрешното заседание ще се разискват подробно, надали обаче ще може да изменим нещо съществено, освен ако ще трябва да прекъснем. Военните приготовления на турците обаче продължават със забележителна интензивност и то в широки размери; съсредоточението на големи маси в Тракия продължава. Може да се подозира, че турците ще предприемат нещо сериозно в Македония и то сами. Струва ми се, че една или две от Великите сили ги тикат в тая посока. Въобще, настроението тук е твърде войнствено и аз започвам да се съмнявам, да не загубим егейските провинции. По съюзът аз мисля, че ако турците са наклонни и разположени да направим това сега, отлагането му ще бъде в наша вреда. Има Велики сили, заинтересувани това да не се постигне. Гърците също са твърде стреснатите от такава евентуалност. Колкото повече се отлага реализиранието на това твърде полезно за интересите на българското дело, толкова повече шансовете за постигането му ще се намалят. Интригите на големите и особено на гърците ще успеят и ние рискуваме да останем изолирани и окръжени от неприятели.

От положителни сведения се научих, че във Воло имало наши пленници и екстернирани българи от Македония около 7000. Гърците се отнасяли с тях твърде зле. Военните власти смятали, под един или друг предлог, да ги изтребят. Съобщавам ви това, за да се направят нужните постъпки гдето трябва.

От Дарданелите, по искането на русите, са натоварени около 500 семейства български бежанци от Пишманкъой и Булгаркьой за Бургаз. Моля да се направи потребното за приеманието и настаняванието им.

Савов.

Д. Д., т. І, с. 55-56.

 

№ 64

Шифрована телеграма № 60 от Григор Начович до д-р Никола Генадиев

Цариград, 8/21 септември 1913 г.

 

Генадиеву

Един от интелектуалните убийци на Махмуд Шефкет Пертеф Тефик осъден на смърт дошел у София за да бунтува пленниците против младотурците и живее в хотел “Панахов”. Високата порта иска неговото изгонване из България. Мисля че трябва да сме любезни към Портата поне догдето си свършим работата в Егейските области. Моля явете решението ви по моя въпрос.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 87, л. 56. Чернова шифрована и дешифрирана. Ръкопис.

 

№ 65

Шифрована телеграма № 61 от Григор Начович до д-р Никола Генадиев

Цариград, 8/21 септември 1913 г.

 

Генадиеву

Повече от хиляда вдовици и сирачета събрани до Галиполи ще се изпратят тия дни в Бургас. Мъжете избити от турската кавалерия при отстъплението на нашите войски.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 87, л. 57. Чернова шифрована и дешифрирана. Ръкопис.

 

№ 66

Шифрована телеграма № 62 от Григор Начович до д-р Никола Генадиев

Цариград, 8/21 септември 1913 г.

 

Генадиеву

Получихме достоверни сведения, че на остров до град Воло коменданта всячески изтезавал седемте хиляди българ[ски] пленници с цел както се хвалел да ги погуби и че на ден мрели по няколко десетки от тях. Добре ще е да се провери чрез някоя в[елика] сила това сведение.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 87, л. 58. Чернова шифрована и дешифрирана. Ръкопис.

 

№ 67

Писмо от Андрей Тошев до д-р Никола Генадиев за започналите преговори между ВМОРО и младотурците в Цариград за взаимната им борба за автономия на Македония и за българските интереси от взаимодействие с турците в Македония.

[Цариград], 8 септември 1913 г.

 

Лично за министър Генадиев.

Според както виждам Антон Димитров е дошъл да преговаря с известни кръгове по въпроса за автономията на Македония. Сама по себе идеята не е лоша, макар и да не вярвам в нейното усъществяване. Едно споразумяване между нас и турците по този въпрос ще има за цел, ако не нещо повече, поне да се терзаят сръбските и гръцки власти в Македония. Това естествено може да компрометира поменатите власти като същевременно им отнеме възможността да се консолидират в едно скорошно бъдеще там. В тая акция от голяма важност е да се привлекат и албанците. Всичко това обаче трябва да се започне след като ний сключим договорът за мира с турците и след като последните с оттеглянето си от егейските области ни улеснят задачата за безпрепятственото ни настанявание и закрепвание в новите наши земи. Всяко прибързване ще бъде в наша вреда. Тези опасения се потвърдяват донейде и от някои от разговорите които Димитров е водил с тукашните младотурски кръгове. Да се солидаризираме с турците за една съвместна дейност в Македония, преди да сме заели окончателно егейските си провинции ще рече да вкараме вълкът в кошарата. По силата на подобно споразумяване турците ще трябва да минат с наше съгласие през въпросните области, без обаче да можем да имаме гаранцията, че впоследствие по наше желание те ще изпразнят Западна Тракия. Имайки предвид техният манталитет и обстоятелството, че нови и пресни войски не престават да прииждат от Мала Азия, те могат се намери пред изкушението да задържат всичко каквото им попадне в ръка. Стремежът на младотурците да завземат Солун е неудържим. Едва ли има съмнение, че в тая посока те се подтикват от Австрия; а пък владеянето на Солун влече след себе си и владеянето на Егейското крайбрежие източно от тоя град. Мисля, че автономията на Македония за младотурците е само средство, за да се доберат до Солун и крайбрежието до него. На мнение съм по горните причини да не се бърза по този въпрос докато не разчистим окончателно сметките си с турците. До тогаз можем само да ги залъгваме.

(п.) Тошев.

НА БАН, ф. 175 к, оп. 2, а. е. 2, л. 1-2. Чернова. Ръкопис.

 

№ 68

Телеграма от д-р Никола Генадиев до генерал Михаил Савов, пратеник в Цариград.

София, изпратена на 9 септември 1913 г.

 

Станцията Любимец телеграфира, че вчера, неделя, от сутринта, турците запалили Мустафа Паша и всички погранични села, които остават в българска територия. Снощи се виждали грамадни огньове в Мустафа Паша и село Мезек. Помолете Портата да забрани опожаряванията, за да се не възбуждат страстите.

Сега получих телеграмата ви № 109. Човекът, по който сте пратили текста, не е пристигнал. Предвид на положението, както го рисувате, ще трябва да свършите, преди да сме видели целия текст, на който главните черти бяхте телеграфирали. Нашите указания вече ги имате по най-важните въпроси. За мюфтиите, амнистията, правата на пътниците и даже за пленниците няма големи затруднения, но един или друг начин нескъсвайте. За вакъфите и собствеността бъдете внимателни. Това не значи, че за тия два въпроса, ако срещнете непреодолими препятствия, трябва да скъсате преговорите. Съглашението трябва да постигнете и то не ден, а час по-скоро.

Ако турците желаят непременно сега да се сключи съюза, ще го направим. Но след подписването на мира трябва да се окупира егейската област и в това време преговорите по съюза могат да продължават. Никой не ви е казал, че отбягваме от съюза или че ще отлагаме преговорите за него. Но тия преговори могат да траят една неделя или един месец, може би повече. Затова окупацията трябва да стане незабавно. Според нашите сведения, Портата е решена да се съюзи с България, но не сега незабавно. Това излиза и от вашите депеши и от думите на везиря. Предвид на това, не трябва вие да насилите сега именно да се свърши бърже със съюза, щом Портата желае да поотложи. А ако в Цариград е изменено настроението, ще третирате за съюза, при условие, окупацията на егейската област да стане незабавно. За Воло ще направя постъпки.

Генадиев.

Д. Д., т. І, с. 56-57.

 

№ 69

Шифрована телеграма № 63 от Григор Начович до д-р Никола Генадиев

Цариград, 10/23 септември 1913 г.

 

Генадиеву

Дирекцията на Източните железници моли да изпратите по-скоро компетентно лице до инспектора Шпидер в Одрин с когото да уреди службата на железницата, за да се подновят по-скоро съобщенията. Моля за отговор.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 87, л. 59. Чернова шифрована и дешифрирана. Ръкопис.

 

№ 70

Телеграма от генерал Михаил Савов, пратеник в Цариград до д-р Никола Генадиев

Цариград, изпратена на 12 септември 1913 г.,

получена на 13 септември 1913 г.

 

Вчера първа среща с Джемал бей. Разменихме мисли за един евентуален съюз. След основателно изучване на въпроса намерихме, че в интереса на двете страни е, тоя съюз да не е насочен нито против една от групировките на Великите сили. Той за сега може да има само отбранителен характер, срещу една атака от Гърция против една от договорящите страни, против двете, или срещу една обща атака от съюзените сръбски и гръцки войски. Съюзът в началото може да бъде във вид на една военна конвенция, в която подробно ще се предвидят силите, които всяка от страните ще тури на военна нога. Към военни действия няма да се пристъпва по-рано от 4 години. Конвенцията се сключва за 10 години. Така разменените мисли полковникът ще докладва на великия везир и в събота ще ми съобщи резултата. Изглежда, че тия преговори указаха едно благотворно влияние на преговорите за мира. Турците станаха по-доверчиви и по-отстъпчиви. На вчерашното заседание например, те в границата на възможността бяха отстъпчиви и меки; благодарение на това обстоятелство така също атмосферата във въстаналите наши нови провинции се изменя постепенно в наша полза и аз захванах да печеля вярата, че ние без особени сътресения ще можем да си ги заемем, защото и самото турско правителство захвана искрено да ни помага в тая посока. Така временното правителство на тия провинции, съставено от местни първенци, по настоящем е тука. То бе прието от Талаат бей; след съветите, които той им даде, членовете на това правителство поискаха да ми се представят. Тая вечер в 7 часа подир обед ще ги приема и ще се постарая да ги убедя, да дойдат с нас в София, гдето ще трябва да се направи всичко, за да се вземат на наша страна, след което умиротворението на областта чрез тях ще бъде лека работа. Възможно е Джемал бей в събота да се яви с пълни инструкции веднага да пристъпим към сключване на една военна конвенция. Моля за тоя случай да ми се дадат ясни и категорични инструкции, като се имат предвид възможните турски претенции. При това изказвам мнение, че ако Турция изкаже пълна готовност да пристъпи веднага към сключване на военна конвенция, ние трябва без забава да се възползуваме, за да сключим такава, разбира се, ако условията й ще бъдат износни за вас, за да не би със своето двусмислено поведение да я накараме да се хвърли в обятията на Гърция, която, съзнавайки грозното положение, в което ще попадне, уверен съм, без особени затруднения ще й отстъпи островите. Стягайте извънредно бързо войската, понеже предугаждам, че събитията тук бързо ще се развият. Ако гърците откажат да повърнат на турците островите, имам основание да вярвам, че ще ги атакуват; тая е крайната цел на техните военни приготовления. В такъв случай за действия по сухо те ще поискат свободен пропуск на техните войски през нашите егейски земи. Ако откажем да им дадем съгласието си, те ще ги форсират и заемат, ще бият разбира се гърците и ще завземат обратно Македония. Ние трябва да бъдем готови, при подобна евентуалност, да кооперираме заедно с тях; в противен случай рискуваме да изгубим всичко в Македония. Великите сили са забъркани и не са в положение нищо да направят, понеже всяка от групировките си конкурира и се надпреварва, коя повече да се покаже по-услужлива на Турция. Така беше по тракийския въпрос, така ще бъде и по солунския. Турците много изкусно лавират всякога в своя полза между двете големи европейски течения.

Савов.

Д. Д., т. І, с. 57-58.

 

№ 71

Телеграма от Гр. Начович до д-р Н. Генадиев

[Цариград], 14 септември 1913 г.

 

София, министър на външните работи

 

Помещението на легацията е дадено под наем на Испанското посолство. Предвид ближното подновение диплом[атическите] отношение с Турция, посланикът иска да знае немедлено кога да изпразни зданието. Моля бърз отговор.

НА БАН, ф. 14, а. е. 226, л. 12. Чернова. Ръкопис.

 

№ 72

Телеграма от генерал Михаил Савов, пратеник в Цариград до д-р Никола Генадиев

Цариград, изпратена на 14 септември 1913 г.,

получена на 14 септември 1913 г.

 

Членовете на временното правителство не се явиха. Днес ще узная защо. Установява се сега, че германското правителство е, което работи и набляга за съюз с Гърция. Великият везир се колебае, но правителството е повече наклонно да върви с нас. Утре втора среща с Джемал бей; надявам се, че този въпрос ще се уясни. Във всеки случай възможността за въоръжен конфликт между Гърция и Турция по въпроса за островите е твърде голяма. Трябва да бъдем подготвени политически за тая евентуалност, като се има предвид, че ние в такъв случай не ще бъдем в положение да запазим абсолютен неутралитет, понеже Турция може да форсира егейските земи със своите войски, а в такъв случай Румъния пак може да ни нападне …

Турското правителство прие нашето предложение, преговорите за търговски договор веднага да почнат.

Савов.

Д. Д., т. І, с. 58.

 

№ 73

Телеграма от Андрей Тошев, пълномощен министър в Цариград до д-р Никола Генадиев

Цариград, изпратена на 14 септември 1913 г.,

получена на 14 септември 1913 г.

 

Днес посетих Бомпар. Каза, че отношенията между Гърция и Турция били крайно обтегнати и вдъхвали безспокойствие. Гърция, обаче, не била уязвима от страна на Турция, освен ако Турция действува в съгласие с България. Възразих му, че това е изключено. Ако, обаче казах, не ни се даде възможност да завземем в непродължително време егейските области, възможно е, турските войски да минат през тия места за към новата гръцка граница. Това му казах, за да разсея видимото му подозрение, че между нас се приготовлява някакво сближение. Той, обаче, отново се повърна и мисли, че Турция без нас не може да предприеме нищо сериозно против Гърция и наблегна върху обстоятелството, че било в наш интерес да се държим на страна, не само от всяка турска акция, но и да опровергаваме, по разни начини, слуховете за споразумение с Турция. След това ме пита, защо сме се съгласили да не заемем веднага след подписването на договора новите земи, а сме предвидели известен срок. Обясних му, че този срок се налага от естеството на самата работа, толкова повече, че в желанието си да избегнем възможни стълкновения, ние предпочитаме да се извърши окупацията постепенно. Това запитване на Бомпар издава неговото подозрение, да не би с предвиждане на този срок да искаме да дадем възможност на Турция да тури на тясно Гърция по сухо. След това Бомпар каза, че най-разумно било, да хвърлим изведнаж в новите земи един окупационен корпус поне от 50–60 000 души. По този начин населението щяло да превие врат веднага, докато изпращането на малки части могло да предизвика отпор и смутове, а тия последните – по-големи компликации.

Гюмюрджинската делегация ще видим утре рано.

Тошев.

Д. Д., т. І, с. 58-59.

 

№ 74

Протокол от заседание на Българо–турската комисия за сключването на договор между двете страни

Цариград, 14/27 септември 1913 г.

 

На днешното заседание Турската делегация направи следното предложение на Българската делегация:

По повод сключването на Турско-българския договор, Турската делегация има честта да информира Българската делегация, че ако Българското царско правителство се откаже от всякакви искания за издръжка на военнопленниците, и се задоволи с изплащането на заплатите на офицерите – Турското имперско правителство ще се откаже реципрочно от своите искания за капитализиране на приходите от вакъфи (Евкаф), състоящи се от годишни наеми, обикновени и със свръхтакси, аренда (Мукатаа), оръжия, право на транспорт или придвижване и различни права, както и обезщетяване на недвижимите имоти от държавния сектор, които се намират в изоставените територии и състоящи се от недвижима собственост застроена и незастроена, в  сгради, земи, езера, места за риболов и пр., предвидени в члена на Договора, както и по изключение (Мюстесна), нарушаващите суверенните права.

Българската делегация се присъедини към това предложение.

Освен това, бе уговорено между двете делегации  настоящият протокол да не се публикува до два месеца.

Изготвено в два екземпляра в Константинопол на 14/27 септември 1913 г.

За Турция: Талаат – Махмуд – Халил.

За България: Савов – Г. Д. Начович – А. Тошев.

 

Изразът “за когото по право” в алинея първа на договора, свързана с  вакъфите (член от Договора), не предрешава нищо свързано с правата на вакъфите, що се отнася до възможността за управлението им от фондове на българската власт – имотите вакъфи (градски и селски) под негова компетентност.

Предишните

НА БАН, ф. 175 к, оп. 2, а.е. 30, л. 1. Оригинал на френски език. Ръкопис.

 

№ 75

Цариградски българо–турски договор (с приложения) и Одринско съглашение за бежанците от Тракия

Цариград и Одрин, 16/29 септември  и 2/15 ноември 1913 г.

 

Цариградски договор между България и Турция за полюбовното уреждане върху една трайна база редът на нещата, създаден след станалите събития подир сключването на Лондонския договор и установяването отношения на приятелство и добро съседство

Сключен в Цариград на 16/29 септември 1913 година. Ратифициран на 29 септември (9 октомври) 1913 година

 

Чл. 1. Границата между двете Страни тръгва от устието на реката Резвая, на юг от Монастира “Св. Иван”, находящи се на Черно море; тя следва течението на тази река до водоизливната точка на реките Пирогю и Делива, на запад от Камила Кьой. Между устието и горепоменатата водоизливна точка, реката Резвая, от устието си, тече най-напред в югозападно направление, и, като оставя на Турция Плака, образува един лакът и се направлява към северозапад, а после към югозапад; селата Мазура и Пиргопло, остават в турска територия. Реката Резвая, след като е взела от Пиргопло, южно направление на разстояние от около пет километра и половина, образува един лакът към запад и север и след туй продължава по общото направление към запад като образува една твърде малка дъга към север. В тази част, селата Ликуди, Кладара остават в българска територия, а селата Сигнигори, Мавродио и Лафва припадат на Турция; след туй, границата като продължава по течението на реката Резвая, оставя Торфу–Чифлик на България, направлява се към югоизток и, като оставя селото Радославци в турска територия, се изкривява към запад, на около 800 метра на юг от това село; тя оставя селото Камила–Кьой в турска територия и достига на едно разстояние от около четиристотин (400) метра на запад от това село, до водосливната точка на реките Пирогу и Делива. От тази водосливна точка границата следва течението на реката Делива и като продължава с помената река по общо северозападно направление, оставя на Турция селата Паспала, Кандилджик и Дели и свършва на изток от Сук–Су; това последно село остава на Турция, а село Севелигу припада на България. Граничната линия, след като минава между Сук–Су и Севелигу, продължава по северозападно направление, като следва гребена, който минава през котите 687, 619 и 563; оттатък котата 563, тя оставя селото Кайглайк (Чаирлик) в Отоманска територия, и като заобикаля това последно село на три километра на изток, и на север, достига притока Голяма. Границата следва течението на Голяма в една дължина от около два километра и достига до водосливната точка на този приток с другия ръкав на същата река, който иде от юг на Карабанлар (Карабаалар). От тази водосливна точка, граничната линия минава по гребена на север от притока идящ от Тюрк–Адатли, за да достигне старата турско–българска граница. Съединителната точка на новата линия и на старата граница се намира на 4 километра на изток от Тюрк–Алатли, в точката, където старата турско–българска граница образува един лакът към север по направление на Айкири–Иол. От тази точка, тя следва точно старата турско – българска граница до Балабан–Баси, на запад от Тунджа и на север от село Дервишка–Могила. Новата гранична линия се разделя от старата граница в околностите на Балабан–Баси и слиза по права линия към Дермен–Дере. Точката, където новата граница се разделя от старата се намира, на два километра разстояния от църквата на село Дервишка–Могила. Границата, като остава село Дервишка–Могила в отоманска територия, следва течението на Дермен–Дере до село Булгар–Лефке, като остава в българска територия. От източните и южните окрайнини на Булгар–Лефке, граничната линия напуща течението на Дермен–Дере и се направлява към запад, оставя в отоманска територия селата Тюрк–Лефке и Димитри–Кьой и, следвайки водоразделната линия между Буюк–Дере и Демирхан–Дере (кота 241) достига до най-северната точка на лакътя образуван на север от река Марица, на изток от Мустафа–Паша. Тази част от лакътя се намира на три километра и половина от източния вход на моста на Мустафа–Паша. Границата следва западната част на лакътя на Марица до воденицата и, от там, по права линия, доближавайки се до Сермен–Дере, достига на север на железнопътния мост, (Сермен–Дере е реката, която се влива в Марица на 3 километра на запад от село Сермен) и след това, като заобикаля Сермен на север, отива до Тази–Тепеси. Границата остава Сермен на Турция и, като следва течението на Сермен–Дере, пресича железнопътната линия на северозапад от Сермен, тя следва пак същата река и се възкачва до Тази–Тепеси (кота 613). (Точката, гдето Сермен–Дере пресича железопътната линия на северозапад от Сермен, се намира на едно разстояние от 5 километра от центъра на село Сермен и на 3200 метра от западния изход на моста на Мустафа–Паша). Границата остава в отоманска територия най-високата точка на Тази–Тепеси и, от тази точка, следва вододелната линия между Арда и Марица като минава през селата Яйладжик и Гюлджук (Гюлджик), които остават в отоманска територия. От Гюлджик, границата минава през кота 449 и след това слиза към котата 367 и, от тази кота, се направлява към Арда по  южно направление, почти в права линия. Тази права линия минава на един километър на запад от Бек–Тазли, което остава в отоманска територия. Граничната линия, след като достигне от котата 367 до Арда, следва към изток по десния бряг на тази река и достига до воденицата разположена на един километър на юг от село Синджирли; от тази воденица тя следва вододелната линия находяща се на изток от село Гайдохор–Дере; минава на един километър на изток от с. Гайдохор, и като оставя село Дребизна на България и минавайки на около един километър на изток от това село, слиза на Атерен–Дере на един километър от това село; от там отива в югозападно направление, по най-късия път, до извора на притока, който тече между селата Акалан и Кайдикли–Кьой, следва талвега на тези води и слиза до реката Кизил–Дели. От гореказания приток, границата, като остава Гьокчеунар в България, взима течението Кизил–Дели–Дере и, от там, следвайки талвега на притока, който се отделя към юг в една точка находяща се на 4 километра на юг от Мандрица и на 3 километра на изток от Соганлики–Бала, отива до извора на същия приток; границата слиза след туй по най-късия път до извора на Мандра–Дере; следва талвега на Мандра–Дере, начиная от извора му, и достига до Марица на запад от Мандра. В тази част, селото Кранту остава в българска територия, а селата Баш–Клиса, Ахирянбунар и Мандра припадат на Турция. От тази точка, границата следва талвега на Марица до точката където тази река се разделя на два ръкава, на 3 километра и половина на юг от селото Калдиркос; от там тя следва талвега на десния ръкав, който минава не далеч от Фереджик, и достига до Егейско море. В тази част блатата Акъ–Су, както и езерата Кенели–Гьол и Казикли–Гьол остават в Турция, а езерата Тузла–Гьол и Драна–Гьол припадат на България.

Чл. 2. Десет дена след подписването на настоящия договор от горепоменатити пълномощници, войските на двете договарящи страни, които понастоящем би окупирали територии припадащи се на другата  страна, ще побързат да ги изпразнят, и в течение на 15 последующи дни, да ги предадат, съгласно правилата и обичаите на властите на другата страна. Освен това уговорено е, че двете държави ще демобилизират войските си в един срок от 3 седмици, начиная от датата на настоящия договор.

Чл. 3. Дипломатическите, както и пощенските, телеграфните и железнопътните съобщения ще се подновят между Високите Договарящи Страни веднага след подписването на настоящия договор. Спогодбата за мюфтиите, съставляваща Приложение II към настоящия договор, ще се приложи във всичките територии на България.

Чл. 4. За да се благоприятствуват икономическите сношения между двете държави, Високите  Договарящи страни се задължават да турят пак в сила, веднага след подписването на настоящия договор и за един срок от една година, начиная от този ден Конвенцията за търговия и мореплаване сключени на 6/19 февруари 1911 год. и да дадат на техните индустриални, земледелчески и други произведения всякакви митнически улеснения съвместими със съществующите им ангажименти по отношение на трети държави. Консулската декларация от 18 ноември/2 декември 1909 год. ще влезе тоже в сила за същия срок. Обаче, всяка една от Високите Договарящи Страни ще може да открие генерални консулства, консулства и Вицеконсулства по кариерата във всичките местности на техните територии, където се допускат такива на трети сили. Освен това Високите Договарящи Страни се задължават да назначават, в най-непродължителен срок, смесени комисии за сключването на един търговски договор и на една консулска конвенция.

Чл. 5. Военнопленниците и заложниците ще бъдат разменени в срок от 1 м., начиная от деня на подписването на настоящия договор или по-рано, ако е възможно. За тази размяна ще се грижат специални комисари назначени от едната и другата страни. Разноските за издържането на казаните военнопленници и заложници остават за сметка на правителството, в ръцете на което те се намират. Заплатите на офицерите, обаче, изплатени от това правителство, ще бъдат повърнати от правителството, на което тези офицери принадлежат.

Чл. 6. Високите Договарящи Страни дават пълна амнистия на всички ония, които са взели участие във войната или са се компрометирали в политическите събития станали преди настоящия договор. Жителите на отстъпените земи ще се ползуват от същата амнистия за политическите събития станали в тези земи. Ползуването от тази амнистия ще престане след като изтече двуседмичния срок, определен от законно конституираните власти, при реокупацията на земите припадающи се на България и след като това бъде надлежно разгласено между населението.

Чл. 7. Всички лица, родом от земите отстъпени от Отоманската империя на Царското Българско правителство, които имат там постоянното си местожителство, ще станат български поданици. Гореказаните лица като станат български поданици, ще се ползуват в срок от 4 години, от правото да оптират на самото място за отоманско поданство, с една проста декларация до местните български власти и едно зарегистриране в отоманските императорски консулства. Тази декларация, в странство ще се прави в канцелариите на българските консулства и ще се зарегистрира от отоманските консулства. Опцията ще бъде индивидуална и незадължителна за Императорското Отоманско правителство. Сегашните малолетни ще се ползуват от опцията през течение на четиритях години след навършване пълнолетието им. Мюсюлманите в отстъпените земи, станали български поданици, няма да подлежат през този срок на военна повинност и няма да плащат никакъв военен данък. След като използуват това си право на опция, мюсюлманите ще напуснат отстъпените земи до изтичането на горепредвидения срок от 4 години, като си запазват правото да пренесат през границата техните движими имоти. Те, обаче, могат да си запазят собствеността на техните недвижими имоти от всякаква катeгория, селски или градски, и да ги управляват чрез трети лица.

Чл. 8. Мюсюлманите български поданици, в която и да било територия на България, ще се ползуват от същите политически и граждански права, както и поданиците от българско произхождение. Те ще се ползуват от свободата на съвестта, от свободата и от външното управление на религиозните обряди. Обичаите на мюсюлманите ще бъдат уважавани. Името на Негово Императорско Величество Султана като Халиф, ще продължава да се споменува в публичните молитви на мюсюлманите. Съществующите по настоящем мюсюлмански общини, или които ще се конституират в бъдаще, тяхното иерархическо устройство и техните имоти ще бъдат признати и зачитани; те ще зависят безпрепятствено от тяхното духовно началство.

Чл. 9. Българските общини в Турция ще се ползуват от същите права, от които се ползуват по настоящем и другите християнски общини в Отоманската империя. Българи отомански поданици ще запазят своите движими и недвижими имоти и няма да бъдат възпрепятствувани в изпълнение на своите човешки и имотни права, както и в ползуването от тях. Тези, които са напуснали огнищата си през последните събития, ще могат да се завърнат най-късно в срок от 2 години.

Чл. 10. Права придобити преди анексията на териториите, и юридическите актове и официалните документи издадени от компетентните Отомански власти ще бъдат зачитани и ненарушими до законното доказване на противното.

Чл. 11. Правото върху недвижима собственост в отстъпените територии, както то се предвижда от отоманския закон върху недвижимите имоти, градски и селски, ще бъде признато без никакво ограничение. Собствениците на недвижими или движими имоти в казаните територии ще продължават да се ползуват от всичките си права на собственост, даже ако те се установят на временно или постоянно местожителство вън от България. Те ще могат да дават имотите си под наем или да ги управляват чрез трети лица.

Чл. 12. Вакуфите Мюстесна, Иджаретеин, Мюлк, Мукатаа, Иджареи–Вихаде, както и вакуфските десятъци в отстъпените територии, ще бъдат зачитани тъй както те са установени по настоящем от отоманските закони. Те ще бъдат управлявани от правоимеющите. Техния режим не ще може да бъде изменен освен след едно справедливо и предварително обзещетение. Правата на религиозните и благотворителни заведения на Отоманската империя върху вакуфските приходи в отстъпените земи във вид на Иджареи–Вахиде, Мукатая, на разни права, на равноценности (Contre–Valeurs) на вакуфските десятъци и други, върху застроени или незастроени вакуфи, ще бъдат зачитани.

Чл. 13. Частните имоти на Негово Величество Султана, както и ония на членовете на Императорската Династия ще бъдат запазени и зачитани. Негово Величество Султана и членовете на Императорската Династия ще могат да ги продават или дават под наем чрез пълномощници. Също ще става и с частни имоти принадлежащи на държавата. В случай на отчуждение при еднакви условия, ще се предпочитат български поданици.

Чл. 14. Високите Договарящи Страни се задължават да дадат заповед на техните провинциални власти да зачитат гробищата и специално гробовете на войниците паднали на бойното поле. Властите няма да забраняват на родителите и приятелите им да пренасят останките на погребаните жертви в чужда земя.

Чл. 15. Поданиците на всяка една от Договарящите Страни ще могат както в миналото да пребивават и пътуват свободно в територията на другата договаряща страна.

Чл. 16. Българското Царско правителство поема правата, тежестите и задълженията на Отоманското правителство спрямо компанията на Източните железници, за частта от линията, която тя има по концесия и находяща се в отстъпените територии. Българското Царско правителство се задължава да повърне незабавно взетия подвижен материал и други предмети принадлежащи на казаната компания.

Чл. 17. Всичките недоразумения и спорове, които биха се появили в тълкуванието или прилагането на членовете 11, 12, 13 и 16 от настоящия договор ще бъдат уредени чрез арбитраж в Хага, съгласно компромиса съставляющ Приложение III от настоящия Договор.

Чл. 18. Протоколът относящ се до границата (Приложение I); Съглашението относяще се до мюфтиите (Приложение II); Съглашението за арбитраж (Приложение III); Протокола относящ се до железницата и до Марица (Приложение IV) и Декларацията относяща се до чл. 10 (Приложение V) се прилагат при настоящия Договор и съставляват неразделна част от него.

Чл. 19. Постановленията на Лондонския договор до колкото се отнасят до Отоманското Императорско правителство и Царското Българско правителство, остават в сила до толкова до колкото те не се отменяват или видоизменяват от горните постановления.

Чл. 20. Настоящият Договор влиза в сила веднага след подписването му. Ратификациите ще се разменят в 15 дневен срок начиная от този ден. За удостоверение на което надлежните пълномощници го подписаха и положиха своите печати. Съставен  в два екземпляра в Цариград на 16/29 септември 1913 год.

Подписали:  Савов – Г. Д. Начович – А. Тошев – Талаат – Махмуд – Халил.

 

Приложение I

Протокол № 1

А. – Високите Договарящи Страни се съгласиха да прибавят към описанието на границата поместено в чл. 1 от Договора следните забележки:

1. Границата е описана според картата на Австрийския Генерален щаб, мащаб 1/200 000 и трасето е отбелязано върху едно кроки – приложение, копирано от тази карта. Показанията относящи се до долната част и до притока на Марица са отбелязани според топографическата карта мащаб 1/50 000 и нанесени на една подробна и пълна карта на този участък, която обозначава окончателната граница от Мандра до устието.

2. Смесени Комисии от отомански и български офицери ще изработят картата на новата гранична линия върху едно пространство от 2 километра от всяка страна на тази линия по мащаб 1/20 000; окончателната граница ще бъде определена върху тази карта. Комисиите ще бъдат разделени на 3 секции и ще почнат работите си едновременно в следните части: крайбрежието на Черно Море, територията находяща се между Марица и Арда и оная между Арда и Мандра. След тая операция, граничната линия ще бъде обозначена върху местността и казаните Смесени Комисии ще имат грижата да се въздигнат пирамиди. Протоколите за окончателната граница ще бъдат съставени от Комисиите.

3. Когато ще се трасира граничната линия, Комисиите ще снемат план на частните и държавните имоти, които остават отсам или оттатък линията. Двете Високи Правителства ще проучат мерките, които би трябвало да се вземат за да се избягнат възможните конфликти поради експлоатацията на подобни имоти. Разбира се, че до като се постигне съглашение по този въпрос, собствениците ще продължават да се ползуват свободно както и в миналото от техните имоти.

4. Съставените по-рано протоколи от двете страни за частта от старата Турско–Българска граница, която и по настоящем не се изменява, остават в сила. Ако граничните знаци или кули, които се намират в тия части, са унищожени или повредени, ще трябва да се заменят или поправят.

5. По рекичките и потоците, освен Тунджа – Марица и Арда, граничната линия ще следва талвега на водите. За трите горепоменати реки, граничната линия е точно обозначена в Протокола.

Б. – Разграничението на островите, находящи се в коритото на Марица, ще се повери на една специална Комисия. Двете правителства се задължават да се споразумеят, своевременно, за канализиранието на Марица.

В. – Двете Правителства се съгласяват да улесняват взаимното факултативно разменявание на българското и мусюлманско населения от едната и другата страна, както и на имотите им в една зона от 15 километра най-много, по цялата обща граница. Разменяванието ще става по цели села. Размяната на селските и градски имоти ще става под покровителството на двете Правителства и с участието на старейшините на селата, които ще се  разменяват. Специални смесени комисии, назначени от двете Правителства, ще пристъпят към разменяването и обезщетението, ако стане нужда, на разликата произходяща от размяната на имотите между въпросните села или лица.

Съставен в два екземпляра, в Цариград, на 16/29 септември 1913 година.

(Следват подписите:)

 

Приложение II

Съглашение относително мюфтиите

Чл. 1. Един Главен Мюфтия ще пребивава в София и ще служи за посредник между Мюфтиите в България в сношенията им с Шеик–юл–Исляма, за религиозните и граждански работи, зависящи от Шерията, и с Българското Министерство на Изповеданията. Главния Мюфтия ще се избира от Мюфтиите в България и из между тях, специално събрани за тая цел. Заместниците Мюфтии ще вземат участие в това събрание, но само като избиратели. Българското Министерство на Изповеданията ще уведоми Шеик–юл–Исляма за избора на Главния Мюфтия чрез Императорската Легация в София, а Шеик–юл–Исляма ще му изпрати един Меншур и едно Мюрасале, които го упълномощават да изпълнява длъжността си и да дава, от своя страна, същото право на другите Мюфтии в България. Главния Мюфтия ще има, в границите на предписанията на Шерията, право на надзор и на контрол върху Мюфтиите в България, религиозните и благотворителни мусюлмански заведания, както и върху техните прислужници и Мютевелии.

Чл. 2. Мюфтиите се избират от мусюлманските избиратели на България. Главния Мюфтия проверява дали избрания Мюфтия притежава всички качества изискуеми се от Шерията и, в утвърдителен случай, той уведомява Шеик–юл–Исляма да му даде нужното разрешение за издаване Фетви (Меншур). Той дава на новия Мюфтия, едновременно с така добития Меншур, Мюраселето, за да го облече с правото на религиозна юрисдикция върху мусюлманите. Мюфтиите могат в границите на тяхната област и в местности, гдето има нужда, да предлагат назначението на Заместници Мюфтии под условие техния избор да бъде удобрен от Главния Мюфтия. Тези Заместници – Мюфтии ще изпълняват определените от настоящето съглашение функции, под надзора на местните Мюфтии.

Чл. 3. Заплатата на Главния Мюфтия, на Мюфтиите и на Заместниците Мюфтии, както и на персонала на канцеларията им, ще бъдат в тяжест на Българското Царско Правителство и ще се определят в зависимост от тяхното достойнство и важността на техния пост. Организацията на Главното Мюфтийство ще се определи от един правилник, изработен от Главния Мюфтия, Мюфтиите и Заместниците Мюфтии, както и техния персонал, ще се ползуват от всички законни права, от които се ползуват и българските чиновници.

Чл. 4. Уволняването на Мюфтии и на техните Заместници ще става съгласно закона за държавните чиновници. Главния Мюфтия, или неговия делегат, ще заседава в дисциплинарния Съвет, всякога когато този Съвет ще трябва да се произнесе върху уволнението на един Мюфтия или на един Мюфтийски Заместник. Обаче, мнението на Главния Мюфтия или на неговия делегат ще служи на казания Съвет за основа при оценката на оплаквания от чисто религиозен характер. Акта за уволнение на един Мюфтия или Мюфтийски Заместник ще определя денят на избирането на заместника му.

Чл. 5. Хюджетите и решенията, издавани от Мюфтиите ще бъдат проверявани от Главния Мюфтия, който ще ги утвърдява, ако ги намери съгласни с предписанията на Шерията, и ще ги препраща на компетентното учреждение за изпълнение. Хюджетите и решенията, които няма да бъдат потвърдени поради несъобразност с Шерията, ще се повърнат на Мюфтиите, които са ги издали и работите, за които тези решения се отнасят ще бъдат разгледани и уредени повторно, съгласно предписанията на този закон. Хюджетите и решенията, които ще се укажат несъгласни с предписанията на Шерията или ония разглеждането на които заинтересованите страни са поискали от Шеик–юл–Ислямата, ще се изпратят от Главния Мюфтия на Негово Величество Шеик–юл–Исляма. Хюджетите и решенията утвърдени от Главния Мюфтия или санкционирани от Шеик–юл–Ислямата ще бъдат изпълнявани от надлежните Български Власти. В този случай хюджетите и решенията ще се придружават от превод на български език.

6. В случай на нужда Главния Мюфтия ще дава на другите Мюфтии нужните наставления и съобщения по въпроси засягащи брака, развода, завещанията, наследствата и настойничествата, издръжката на съпругата (nafaka), и други въпроси от Шерията, както и ония по управляването имотите на сирачетата. Освен това, той ще разглежда оплакванията и рекламациите относящи се до гореказаните въпроси и ще съобщава на надлежното Министерство какво има да се направи съгласно Шерията. Мюфтиите са натоварени с надзора и управлението на Вакуфите. Главния Мюфтия обаче ще има, между другите си главни задължения и онова да им иска да представят сметките си и да приготовляват ведомостите относящи се до тия сметки. Книгите относящи се до сметководствата на Вакуфите могат да бъдат държани на турски език.

Чл. 7. Главният Мюфтия и Мюфтиите ще инспектират, ако е нужно, учебните административни съвети на мусюлманските училища, както и Медресетата в България и ще вземат мерки за учредяване на училищни заведения в местностите където ще се чувствува нужда; Главния Мюфтия ще се отнася, ако е нужно, до компетентното Министерство за работи отнасящи се до мусюлманското народно просвещение. Царското Правителство ще учреди на свои разноски първоначални и средни мусюлмански училища в установената от закона пропорция за българското народно просвещение. Преподаването ще става на турски език и съгласно с официалната програма и със задължително преподаване на български език. Всичките закони отнасящи се до задължителното образование както и до числото и правата на учителите, ще се прилагат за учителското тяло на мусюлманските общини. Заплатите на учителския или друг персонал в тези заведения ще се изплащат от Българското Съкровище при същите условия, както и учителските тела при българските учреждения. Едно специално учреждение ще бъде тъй също създадено за подготвяне на Найби.

Чл. 8. Във всеки окръжен или друг град който има едно многобройно мусюлманско население, ще се избира една мусюлманска община, натоварена с вакуфските работи и със средното народно просвещение. Тия общини ще бъдат признати при всякакъв случай и от всички власти като юридическо лице. Тъй като Вакуфите на всеки окръг ще трябва да бъдат управлявани според законите и наредбите на Шерията от съответствующата мусюлманска община, то тая община, като юридическо лице ще се смята собственица на тези вакуфи. Тия общини ще бъдат признати при всякакъв случай и от всеки окръг ще трябва да бъдат управлявани според законите и наредбите на Шерията от съответствующата мусюлманска община, то тая община, като юридическо лице ще се смята собственица на тези вакуфи. Мусюлманските публични гробища, находящи се близу до джамии влизат в областта на вакуфските имоти принадлежащи на мусюлманските общини, които ще разполагат с тях както намерят за добре и съгласно законите за хигиената. Никакъв вакуфски имот не може в никакъв случай да бъде отчужден без да се внесе стойността му на съответствующата община. Ще се полага надзор за доброто запазване на находящите се в България вакуфски имоти. Никаква религиозна сграда или такава за благотворителни цели не ще може да се разруши освен ако има належаща нужда и съгласно със съществующите закони и правилници. Когато една вакуфска сграда трябва по наложителни причини да бъде отчуждена, това отчуждаване ще става само след като се определи един друг терен от еднаква стойност в съотношение с мястото където се намира, и след като се заплати стойността на сградата. Сумите, които ще се получат за отчуждени по наложителни причини вакуфски имоти ще се внасят на мусюлманските общини и ще бъдат употребени всецяло за поддържание на вакуфските сгради.

Чл. 9. В шесттях месеци които ще последват подписването на настоящето Съглашение, Българското Правителство ще назначи една специална Комисия, на която Главния Мюфтия ще бъде член по право и която ще има за цел в срок от 3 години, начиная от датата на съставянето й, да прегледа и провери рекламациите, които ще се подават от Мютевелиите или от упълномощените от тях. Ония от заинтересованите лица, които не би се задоволили от решенията на Комисията, ще могат да се отнесат до надлежните съдилища на страната.

Съставен в два екземпляра в Цариград на 16/29 септември 1913 г.

(Следват подписите).

 

Приложение III

Компромис за арбитраж

Чл. 1. В случай на спор или недоразумение, според както е предвидено в чл. 17 от Договора сключен с днешна дата между Отоманското Императорско Правителство от една страна и Българското Царско Правителство – от друга, спора или недоразумението, ще се представи на арбитраж в Хага, съгласно следните наредби:

Чл. 2. Искащето Правителство ще нотифицира на ответното Правителство при всяко повдигане въпроса или въпросите, които то смята да подложи на арбитраж, като даде по тях кратки, но точни указания.

Чл. 3. Арбитражния Съд, на който казаните въпроси ще бъдат подложени, ще се състои от пет члена, които ще бъдат определени по следния начин: Всяка една от Страните, щом стане възможно и в един срок не повече от два месеца, начиная от датата на нотификацията предвидена в предшествующия член, ще назначи двама арбитри. Върховния арбитър (Sur Arbitre) ще бъде избран между Владетелите на Швеция, Норвегия и Холандия. Ако не се дойде до съгласие върху избора на един от тия Владетели, избора ще стане по жребие. Ако ответната Страна не назначи своите арбитри в гореказания срок от 2 месеца, тя ще може да направи това до денят на първото заседание на Арбитражния Съд. След изтичането на този срок, искащата страна ще посочи Владетеля, който ще трябва да избере върховен арбитър (Sur Arbitre). След избора на този последния, съдът ще бъде законно съставен от върховния арбитър (Sur Arbitre) и от двамата арбитри избрани от искащата Страна.

Чл. 4. Спорящите страни ще бъдат представени пред Арбитражния Съд от Агенти, Съветници или Адвокати, съгласно предвижданията на чл. 52 от Хагската Конвенция за миролюбиво уреждане на международни конфликти. Тези Агенти, Съветници или Адвокати ще се назначават о време от Страните, за да не закъсняват действията на Арбитража.

Чл. 5. Съставен веднъж Арбитражния Съд, ще се събере в Хага на един месец начиная от назначението на върховния арбитър (Sur Arbitre). След уреждането, съгласно с текста и духът на Хагската Конвенция от 1907 г., на  всичките процесуални въпроси, които биха се появили и които не са били предвидени от настоящия компромис, казания Съд ще отложи идущето си заседание за една дата, която ще се определи. Обаче, решено е, Съдът да не може да открие разискванията по спорните въпроси нито преди два месеца, нито по-късно от трите месеца, които ще следват връчването на Контр–Мемоара или на Контр–Репликата (отговор) предвидени в чл. 7.

Чл. 6. Арбитражната процедура ще има две различни фази: писменото следствие и разискванията, които ще се състоят от устното развитие на средствата на Страните пред Съдът. Едничкият език, с който съдът ще си служи и употреблението на който ще бъде допуснато, е френския.

Чл. 7. В срок най-късно от 10 месеци, начиная от нотификацията предвидена в чл. 2, искащата Страна ще връчи на всеки един от членовете на Арбитражния Съд в 5 екземпляра, пълни преписи, написани или напечатани, от Мемоарът си, който ще съдържа всичките книжа в подкрепление на своето искане, които книжа биха се отнасяли до предмета или предметите на спора. В срок от 10 месеца най-късно след това връчване, ответната Страна ще връчи на всеки един от членовете на Съдът, както и на искащата Страна, горепоменатото число екземпляри пълни преписи, ръкописни или печатни, на своя Контр– Мемоар с всичките книжа в подкрепа на искането си. В срок от 1 месец след това връчване, искащата Страна ще съобщи на Председателя на Арбитражния Съд дали тя има намерение да представи една Реплика (отговор). В този случай, тя ще разполага най-много с четири месеца, начиная от тази нотификация, за да съобщи тази Реплика при същите условия, както и Мемоарът. Ответната страна тогава ще разполага с пет месеца, начиная от това съобщение, да представи своята Контр–Реплика при същите условия, както Контр–Мемоарът. Сроковете, означени в настоящия член ще могат да бъдат продължени било по взаимно съгласие на Страните, било от съдът, когато той счете това, за нужно за да се постигне едно справедливо решение. Но Съдът няма да вземе под внимание Мемоарите, Контр–Мемоарите и други съобщения нему представени от Страните след изтичането на последния срок, определен от него.

Чл. 8. Ако в Мемоарите или в другите разменени книжа, едната или другата страна се е отнесла или споменала за някой документ или книжа, които тя изключително притежава, и препис от които не е приложила, тя ще бъде длъжна, ако другата Страна ги изисква, да даде такъв препис най-късно в срок от 30 дена.

Чл. 9. Решенията на Арбитражния Съд върху спорния или спорните въпроси ще бъдат издадени в срок най-много от един месец след приключването от Председателя разискванията, отнасящи се до този или тия въпроси.

Чл. 10. Решението на Арбитражния Съд ще бъде окончателно и ще трябва да се изпълни веднага точно.

Чл. 11. Всяка една от Страните понася разноските си и по равно разноските на Съдът.

Чл. 12. За всичко, което не е предвидено в настоящия компромис ще се прилагат Постановленията на Хагската Конвенция от 1907 год. за миролюбивото уреждание на международните спорове, за Арбитражите произходящи от настоящия Компромис, с изключение обаче, на ония членове от тази Конвенция, които са биле резервирани от Договорящите Страни.

Съставен в два екземпляра в Цариград на 16/29 септември 1913 година.

(Следват подписите).

 

Приложение IV

Протокол № 2

Понеже граничната линия пресича реката Марица и железопътната линия Мустафа-Паша – Одрин – Деде-Агач, които обслужват отоманските и българските земи, двете Договарящи Страни, за да запазят търговските си и други сношения и от най-малките пречки, се съгласиха да бъдат запазени в своята цялост правилниците и обичаите, които по настоящем регулират търговските движения както по реката Марица тъй и по казаната железопътна линия, както и всичките права, такси и други произходящи от казаните правилници, както и да бъдат дадени всякакви улеснения съвместими с казаните правилници и обичаи. Никакво изменение не ще може да бъде внесено в тях, без предварителното съгласие между двете Договорящи Държави и Администрациите на казаните железопътни линии и реката. Прямият транзит на стоките ще бъде освободен от всякакви мита и такси; обаче, всяко едно от двете Правителства ще може да уреди надзора на казания транзит. Горните постановления ще бъдат в сила за железопътната линия само до денят, когато двете Високи Договорящи Страни ще са вече построили едновременно, България една съединителна линия до Егейското Море, в своята територия, и Турция – една линия, която излиза на казаното Море. Разбира се, че в мирно време България ще бъде свободна, до постройката на предвидената линия, която ще стане най-късно до десет години, да пренася по казаната железница, както и по реката, новобранци, войски, оръжие, муниции, припаси и пр. Отоманското Правителство ще има винаги правото да взима нужните мерки за надзор. Обаче, това пренасяне на войски и други неща не ще може да почне преди 3 месеца, начиная от този ден.

Съставен в два екземпляра в Цариград на 16/29  септември 1913 година.

(Следват подписите).

 

Приложение V

Декларация

Относително член 10 от Договора Отоманското Правителство заявява, че то от деня на окупацията, на отстъпените територии от българските войски не е прехвърлило на частни лица права, които да ограничават суверените права на Българската Държава.

Съставена в два екземпляра в Цариград на 16/29 септември 1913 година.

(Следват подписите).

(Корегиран и допълнен с конвенцията по ректификацията на българо–турската граница от 24 август (6 септември) 1915 година.)

 

Съглашение между България и Турция за бежанците от Тракия

Сключено в Одрин на 2/15 ноември 1913 година

 

Делегатите на Българското Правителство, от една страна, и делегатите на Турското Правителство, – от друга, за да третират въпроса за бежанците от Тракия, след като си съобщиха пълномощията, намерени в изправност, съгласиха се върху следното:

Чл. 1. Българските селяни от Лозенградския и Одринския санджаци да се настанят в изпразнените  мусюлмански села находящи се в отстъпената на България територия от Тракия, тъй като българските села от тези два санджака са заети от мусюлманските бежанци дошли от помената територия.

Чл. 2. Уговорено е, че правата на собственост ще бъдат строго зачитани от едната и другата страна. Вследствие на това, веднага след настаняването на селяните, Комисията ще пристъпи към оценката на селата и определяне на обезщетението, ако се появи разлика при тази оценка. Разменяването ще става по цели села. Ще се състави списък на разменените села.

Чл. 3. Българите, отомански поданици, от селата на Родосткия и Галиполския санджаци могат свободно да се върнат в селата си. Понеже селата: Хеделий, Теслим, Ейля-Гюню, Лизгар, Кадъ-Кьой и Кадъ-Дьондьорме са заети от мусюлмански бежанци, с тях ще се постъпи съгласно предидущия член от настоящето Съглашение. Българите живущи в градовете в Тракия могат свободно да се върнат в градовете си. В Одринския и Лозенградския санджаци понастоящем се считат за градове: Одрин, Лозенград, Бунар-Хисар, Узун-Кюпрю, Димотика, Баба-Ески и Люле-Бургаз. Понеже къщите на българите в Лозенград и Бунар-Хисар са по настоящем заети от мусюлмански семейства от същите градове, чиито къщи са съвършено разрушени, и пред вид материалната невъзможност да се намерят за тези семейства други жилища, уговорено е, че българите – бежанци от тия градове ще се завърнат в огнищата си три месеца след одобрението от респективните Правителства на настоящето Съглашение, тъй като този срок е абсолютно необходим за настаняването на поменатите мусюлмански семейства.

Съставен в два екземпляра, в Одрин, на 2/15 ноември 1913 г.

(Следват подписите).

 

Приложение към член първи

Уговорено е, че Императорското Отоманско Правителство ще достави превозни средства на бежанците – българи – на ония от тях, които биха имали нужда – за преминаването им през турска територия до селата, които ще им бъдат определени от Комисията в земите отстъпени на България и отстоящи най-много на 20 клм. от границата.

Съставен в два екземпляра, в Одрин, на 2/15 ноември 1913 г.

(Следват подписите).

 

Приложение към член 4

Уговорено е, че след изтичането на установения тримесечен срок, българите жители на Лозенград и Бунар Хисар могат безпрепятствено да се върнат в своите огнища. Връщанието ще става по 15 семейства на ден и след като се предизвестят три дена по-рано административните власти в Лозенград за деня на тръгването.

Съставен в два екземпляра, в Одрин, на 2/15 ноември 1913 г.

(Следват подписите).

(Това Съглашение не е внасяно за одобрение от Народното Събрание, нито е облечено с ратификация, следов. не е получило силата на Междудържавен Акт. При все това от турска страна се поддържа противното.)

Публ. в Д-р Б. Кесяков, Принос към дипломатическата история на България (1878-1925), София, 1925, с. 58-70.

 

№ 76

Телеграма от българските делегати в Цариград до д-р Никола Генадиев

[Цариград], 16/29 септември 1913 г.

 

София, министър, Външни работи

Подписвайки в този миг, четири часа, Константинополския договор, недалече от стария храм “Св. София”, ние издигаме сърцата си към Всемогъщия, за да го помолим за разпръсне своята божествена мъдрост върху българския народ, за да може той да извлече най-големите добрини от мира, който този договор, освещава между двете съседни и приятелски страни, Отоманската империя и Царство България.

Делегатите

НБКМ БИА, ф. 14, а. е. 226, л. 13. Чернова на френски език. Ръкопис.

 

№ 77

Телеграма № 3030 от д-р Никола Генадиев до генерал Михаил Савов

София, изпратена на 16 септември 1913 г., 10 ч. 45 м.

 

Българското правителство е съгласно да се изработят и сключат исканите конвенции, а именно: за мюфтиите, за собствеността на вакъфите, за държавните имоти. За тази цел ще се назначат особени комисии, които ще преговарят основите и подробностите на конвенциите. Изработването им може да почне веднага след подписването споразумението за границата, което споразумение не трябва и не може да бъде в зависимост от сключването на конвенциите. Преговорите, по които могат да се продължат. Допълнителни конвенции са сключвани между Франция и Германия в продължение на седем години след датата на сключването на мира. Допълнителни конвенции ще сключваме и с Румъния по Букурещкия договор. В самия договор за мира може да кажем изрично, че двете правителства се задължават да изработят и сключат упоменатите конвенции в един определен срок. Комисиите, които ще се назначат, ще установят както принципите така и подробностите за приложението им. От наша страна ще има най-голяма и добра воля и всички улеснения.

Пратете по пощата текста на исканите от турците конвенции.

(под.) Генадиев.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 872, л. 30. Препис. Машинопис.

 

№ 78

Шифрована телеграма № 63 от Григор Начович до д-р Никола Генадиев

Цариград, 17/30 септември 1913 г.

 

Генадиеву

Сега след подписването мирът м[инистъ]ра на марината обеща да заповяда на властите да пропущат кораби с въглища за България.

Иванов, бившият околийски началник в Димотика оставил през своето благоразумно поведение добри спомени между турското население и високите чиновници тука. Имайте го предвид за Егейските области.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 87, л. 60. Чернова шифрована и дешифрирана. Ръкопис.

 

№ 79

Телеграма № 3039 от д-р Никола Генадиев до генерал Михаил Савов

София, изпратена на 18 септември 1913 г.

 

Член седмий говори за временно авансиране разноските за пленниците. На края плаща ги всяка държава за своите войници. Това е направено, за да не се избиват пленените.

Член 6 на края, а не шестнадесети, подкрепя нашето тълкувание. Така стана между Русия и Япония. Постарайте се тоя въпрос да се уреди с арбитража, но само заради него не заслужава да се осуетява мира, за това откъснете каквото можете.

(под.) Генадиев.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 872, л. 33. Препис. Машинопис.

 

№ 80

Шифрована телеграма № 66 от Григор Начович до д-р Никола Генадиев

Цариград, 18 септември / 1 октомври 1913 г.

 

Генадиеву

Без налична причина бързащите бегълци, известени с телеграма от 8 септември не могат да тръгнат. Тяхното положение е отчайващо. Моля да наредите български придружител до Варна. Изпратете незабавно кораб в Галиполи да ги вземе.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 87, л. 61. Чернова шифрована и дешифрирана на френски език. Ръкопис.

 

№ 81

Телеграма от генерал Михаил Савов, пратеник в Цариград до д-р Никола Генадиев

Цариград, изпратена на 19 септември 1913 г.,

получена на 19 септември 1913 г.

 

Не зная дали Негово Величество Царят е телеграфирал на султана. Мисля, че това ще е нужно и добре.

Савов.

Д. Д., т. І, с. 59.

 

№ 82

Телеграма от д-р Никола Генадиев до генерал Михаил Савов, пратеник в Цариград.

София, изпратена на 20 септември 1913 г.

 

Негово Величество не може да телеграфира на султана, защото преговорите се водеха в Цариград. Румънският крал пръв телеграфира на нашия цар. Обяснете това и внушете, първата крачка да бъде направена от Цариград, за да бъде съобразно с етикецията и с прецедентите. Толкоз повече, че и везирът ми телеграфира, преди да получи депеша от мене.

Генадиев.

Д. Д., т. І, с. 59.

 

№ 83

Шифрована телеграма № 67 от Григор Начович до д-р Никола Генадиев

Цариград, 20 септември / 2 октомври 1913 г.

 

Генадиеву

Дълъг разговор с делегатите на Гюмюрджинското революционно правителство. Предвид, че населението не знае български и нашите закони делегатите искат да се обещаем, че за окръжните управители, окол[ийските] началници, градоначалници, пристави и проч. ще се назначават лица, които знаят турски и ще им се тургат помощници турци, че в полицията ще има стражари турци, че съдниците ще говорят турския език, че ще се осигури свободата на религията и проч. Генер[ал] Савов моли да отговорите по-скоро дали бива да обещае тия улеснения, за да може да ви телеграфира кога да навлязат нашите войски в казаните области. Моля за отговора не телеграмата от 18 текущи.

Начович.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 87, л. 62. Чернова шифрована и дешифрирана. Ръкопис.

 

№ 84

Телеграма от генерал Михаил Савов, пратеник в Цариград до д-р Никола Генадиев

Цариград, изпратена на 21 септември 1913 г.,

получена на 21 септември 1913 г.

 

Оповестената чрез нашата преса новина, че г. Д. Станчов ще бъде назначен за министър на външните работи, произведе тук твърде лошо впечатление и възбуди голямо подозрение в турските управляющи кръгове, които смятат, че идването на г. Станчова означава, какво България отново се пуща в руските води. Така тълкуват тая новина и известни посланишки кръгове. Това положение на нещата в свръзка с нетелеграфирането на царя до султана затруднява твърде много нашата мисия тук, толкова повече, че пълномощията ни са подписани от министра на външните работи, е не от царя. Не се съмнявам, че по тия причини динето у султана се отмени и се замени само с една аудиенция, която ще бъде утре.

Савов.

Д. Д., т. І, с. 59-60.

 

№ 85

Писмо от д-р Н. Генадиев до А. Тошев

23 септември 1914 г.

 

Драгий ми Андрея,

Най-напред много здраве на тебе, на булката, на Нада и на Владо.

След това ще ти кажа, че аз не останах много доволен от твоите обяснения за болестта и отидох да видя д-р Койчева. Той се радва на твоя характер, че не се вълнуваш и има пълна вяра, че ще следваш съветите му, понеже не си профан и си бил много интелигентен. Но понеже си знаем слабостите, колкото се отнася до хапването, аз трябва да ти кажа, че е необходимо една година да държиш строг режим и да се въздържаш главно от месо. Приказвахме с Данка да пишем на жена ти, но пак може тя да се разтревожи, за туй предпочетох на тебе да пиша. Ако искаш да бъдеш здрав и да не ставаш пишман, събери си всичкия кураж и се подчини на строг режим. Докторът забелязал жълто в очите ти, което показва че не се наблюдаваш достатъчно. Това което ти пиша е неприятно, но те ще разбереш че няма защо да турям ръкавици, когато ще ти го кажа. Изпсувай ме, но подчини се на диета.

Тука няма още нищо ново. Костинеско предлагал на Радева съюз посредством отстъпването нам завзетата Добруджа. Изглежда ми дърта шарлатания. Във всеки случай, тия дни ще се уясни.

Брат ми Павел иде в Цариград по свои работи. Моля те, ако му стане нужда, услужи му.

Много здраве от Данка.

Твой Н. Генадиев.

НА БАН, ф. 175 к, оп. 1, а. е. 10, л. 3-4. Оригинал. Ръкопис.

 

№ 86

Шифрована телеграма № 68 от Григор Начович до д-р Никола Генадиев

Цариград, 24/7 октомври 1913 г.

 

Генадиеву

Руският консул на Дарданелите телеграфира, че двадесет души от бежанците вече умрели от глад и мизерия.

БИА НБКМ, ф. 14, а. е. 87, л. 63. Чернова шифрована и дешифрирана. Ръкопис.

 

№ 87

Телеграма от Андрей Тошев, пълномощен министър в Цариград до д-р Никола Генадиев

Цариград, изпратена на 29 септември 1913 г.,

получена на 30 септември 1913 г.

 

ІІри срещата ми днес с великия везир стана дума и за турско-гръцките отношения. Великият везир поверително ми каза, че турското правителство ще гледа сега да сключи мир с Гърция, без да повдига въпроса за островите. Този въпрос то възнамерява, според сведенията, които имам от Талаат бей, да повдигне след сключванието на мира и след като успее да се снабди с нужните парични и боеви средства. Великият везир ми каза, че в момента на повдигание на този въпрос, турското правителство щяло да заяви, че ако Гърция не желае доброволно да се откаже от островите, Турция ще се види принудена сама да си ги вземе по начин, какъвто намери за добре.

На запитванието ми, как гледа Германия на днешните отношения между Турция и Гърция, великият везир отговори, че имал причини да вярва, какво в недалечно бъдеще обратът в Германия в полза на Турция щял да се усили още повече. Впрочем и сега в полза на Гърция било не толкова германското правителство, колкото императорът, който в случая правил политика на чувства.

На въпроса ми, какви са сведенията на Портата от Букурещ, везирът каза, че съществували указания, от които могло да се съди, какво Румъния някак си слепешката ще поддържа в бъдеще Сърбия и Гърция, Подобни указания имал и от Виена.

Тошев.

Д. Д., т. І, с. 61-62.

 

№ 88

Бележки от [Андон Димитров], изпратени на д-р Н. Генадиев чрез А. Тошев.

29 септември 1913 г.

 

Кратки бележки.

1. Първо заседание под председат[елството] на Талят бея в присъствие на Джемал бей, двама техни представители и един представител на Гюмюрджинското врем[енно] правителство, собствено председателя на Изпълнителния комитет в Гюмюрджинско – Сюлейман аскери.

2. Подигнати следните въпроси:

а. Границите на Македония. След малко разменение на мисли, оставен този въпрос, като не влизащ за сега в наша компетенция, защото по него има трети заинтересувани страни: Турция, България и несформируваната още Албания.

б. Устройството на страната: възприет принципа на националностите и пропорционалността на местното население, като се гарантира, даже и на меншествата, най-широки общински права. Подигна се от тяхна страна въпроса за кантонална система на управление, но след като им се дадоха от наша страна възражения за несъстоятелността на горната система, се съгласиха да се изостави тя.

в. Организация: централното смесено тяло ще има седалището си в Цариград; клонове в София, Гюмюрджина, Струга и Корча. Софийският клон ще има зона на действие: Неврокоп, Струмица, Пехчево, Кочани, Щип и пр. Към Скопския вилает; Гюмюрджинския – Драма, Кавала, Сяр, Дойран, Гевгели, Солун и пр.; Стружкия – Западна Македония, т.е. Битолския вилает и Корчанския – Южна Македония.

Джемал бей обеща за утре да приготви специална харта за всички горни зони.

Турският елемент в българ[ската] зона ще бъде под пряките разпоредби на българските началници и обратно, – българ[ският] елемент в Турц[ия], т.е. Гюмюрд[жинската] зона ще бъде под заповедите на техните началници. Където стане нужда ще се взаимнопомагат.

д. За военния материал и паричните суми реши се да се приготви с един списък, за да се види какво има и какво не достига.

Заключение: впечатление, че между едното и другото правителства има окончателно разбирателство по всички почти въпроси; те се въодушевяват от идеята и смятат в най-кратко време тя да се реализира. Уверяват, че и румънското правителство щяло да се солидаризира с нас; защото имаме положителни сведения, че то е връчило вече за тази цел на тамошната Македонска организация една голяма сума пари. Представителят на Южна Македония заяви, че той има вече на разположение тази сума.

Утре подир обяд ІІ-о заседание. Желателно е Протогеров по-скоро да пристигне.

НА БАН, ф. 175 к, оп. 2, а. е. 2, л. 3-4. Оригинал. Ръкопис. Върху първата страница на бележките има следната резолюция: “Съобщена м[инист]ру Генадиеву лично с шифр[ована] телеграма № 800. 30. ІХ. 1913. А. Т.”

 

№ 89

Шифровано писмо № 38 от А. Тошев до д-р Н. Генадиев.

Константинопол – Пера, 6 октомври 1913 г.

 

Лично.

Ministre Ghenadieff.

Днес се виждах с Протогерова. Намерихме, че ще бъде полезно д-р Владов да се изпрати като представител на Организацията в Букурещ дето да влезе в контакт с тамошните куцовлашки кръгове. От друга страна д-р Иванов да се изпрати, тоже от Организацията, в Албания.

На Владова ще трябва да се препоръча да бъде крайно осторожен, защото всички почти куцовласи са тайни агенти на румънското п[равителст]во.

Моля отговорете за направеното.

Тошев.

НА БАН, ф. 175 к, оп. 2, а. е. 2, л. 5-6. Оригинал. Ръкопис.

 

№ 90

Бележки на полк. Ал. Протогеров, изпратени от А. Тошев до д-р Н. Генадиев.

[Цариград], 8 октомври 1913 г.

 

Протогеров съобщава:

От днешното заседание на комитетите се вижда, че турците повдигат въпроса за десет-петнадесет дена да може да се почне масово въстание от двата комитета, та да се вземе положението в ръцете от страна на въстаналите, да се обяви автономията и да се иска подкрепата на силите.

Те считат, че политическото положение било добро за такива действия. От друга страна казват, че имали маса хора готови да заминат като нямало какво да ги правят.

От вчерашното и днешното заседания се виждаше, че те искали да вкарат в тукашното общо представителство двата албански делегати, привърженици на Есад Паша и че последният е в тяхна услуга. Те искали да дадат сила на него и чрез тукашното представителство и организацията, за да може турската партия в Албания да държи положението в ръцете си. Представители на турския комитет заминали за Албания.

Непременно по-скоро д-р Иванов да замине за Албания, а с него да отидат Чаулев и Павел Христов и те да гледат да влязат в свръзка – едни с Есад Паша и неговите хора, а други с неговите опозиционери и да се знае и отсъди какво става и какви са намеренията на едните и другите; също кои се поддържат от Италия и кои от Австрия. Иванов да има шифър и чрез София телеграфически да уведомява какво става.

Също да се ускори заминаването на Владова за Букурещ и той чрез нашата легация там да ме държи в течение телеграфически, шифровано направо или чрез София. Неговото назначение е да узнае какво мислят.

НА БАН, ф. 175 к, оп. 2, а. е. 2, л. 7-8. Оригинал. Ръкопис. Върху писмото има резолюция “Протелеграфирано. София. 8.Х.1913.

 

№ 91

Рапорт от Андрей Тошев, пълномощен министър в Цариград до д-р Никола Генадиев

Цариград, изпратен на 26 октомври 1913 г.,

получен на 28 октомври 1913 г.

 

При вчерашната ни среща, Талаат бей ми каза, че Попович и Димитриевич ходили в Белград да молят сръбското правителство да позволи изселването на ония албанци, които биха желали да напуснат земите, отстъпени на Сърбия, както и да позволи на някои от компромитираните арнаути да се завърнат по родните си места. С тая мисия до белградското правителство въпросните сърби били натоварени от страна на Еюб Сабри бей, арнаутин, родом от Охрид и сега виден член на младотурската партия в Цариград. Мимоходом казано, връзките на тоя потурчен албанец със сърбите са отколешни. По сведенията ми, особено тясно е приятелството му с всеизвестния Киркович в Битоля. Сега, след завръщането си от Белград, Димитриевич е поднел на Талаат бея приложения тук мемоар препис, от който поверително ми даде сам министърът на вътрешните работи. Както ще благоволите да видите, във въпросния мемоар, освен за възстановяването на дипломатическите отношения между Турция и Сърбия, става дума и за едно по-интимно сближение между двете страни. Г. Пашич изказва желание за сключването на един отбранителен сръбско-турски съюз за гарантирането на териториялния интегритет на двете страни, в случай на нападение от българска страна. По мнението на Пашича – нищо по естествено от подобен съюз, тъй като българите искали по напред да се разправят със сърбите, та след туй да се обърнат и против турците. Още през времето, когато се водели преговорите в Букурещ, Пашич предлагал на турците да окупират Одрин с Източна Тракия, като заявил, че Русия нямало да се противопостави на това. И действително, когато туй станало, Русия не се възпротивила, освен колкото за очи. При бъдеща една война, все според Пашича, турците могли да окупират цяла Южна България, тъй като в такъв случай никой нямало да възстане против туй, пък и сърбите нямало вече да менажират България, както направили това в Букурещ. Сега българите се били вече хвърлили в обятията на Австро-Унгария; ако и Турция, както се говорило, сключела съюз с България, туй щяло сериозно да неразположи Русия.

Що се касае до островите край Азиятския бряг, г. Пашич имал причини да вярва, че те щели да бъдат отстъпени на Турция.

Разговаряйки но горното с Талаат бея, последният ми каза, че подобни предложения били направени чрез Павловича на турското правителство още преди минаването на линията Енос – Мидия от турските войски. Край другото, сърбите тогава предлагали, турците да си заемат Южна България заедно с цяла Тракия до Места, като улеснят Сърбия да се настани в Кавала. Портата приела тогава тия предложения, обаче когато станало дума туй да се оформи черно на бяло, сърбите се умълчали.

В свръзка с горното, за уместно считам да ви явя още, че при посещението, което ми направи оня ден управляющият австро-унгарското посолство Льовентал ми каза, между друго, че се научил, какво преди двайсетина дена нещо великият везир бил помолил Гирса да яви на сръбското правителство готовността на Турция, да се споразумее със Сърбия, на базата, щото при една нова гръцко-турска война, сърбите, срещу своя неутралитет, да вземат Леринско и Воденско. Гирс обаче се задоволил да каже туй на Поповича, който от своя страна заявил, че не бил опълномощен да третира въпроси от тоя характер.

Горното като ми съобщи, Льовентал добави, че макар източникът му да бил добър, не вярвал в сериозността на направеното му съобщение. Действително, в цялата тая работа има нещо пресилено. Че Димитриевич и Попович са били пращани в Белград с горната мисия, изглежда наивно. Вярното ще е, че сърбите са предлагали, па вероятно и сега още продължават да предлагат на турците всевъзможни комбинации, насочени против нас. Не по-малко обаче е вярно, че една от главните цели, които турското правителство преследва в случая е, по разни начини, да ни въздействува за по-скорошното свършване на въпроса между тях и нас.

А. Тошев.

Д.Д., т. І, с. 76-77.

 

№ 92

Телеграма от Андрей Тошев, пълномощен министър в Цариград до д-р Никола Генадиев

Цариград, изпратена на 10 ноември 1913 г.,

получена на 11 ноември 1913 г.

 

Тази вечер Талаат ми каза, че му е невъзможно да бъде на 13 того в Мустафа Паша. С великия везир той ще замине за Одрин на 14 того. В петък на 15 того към 4 ч. сл[ед] пл[адне] ще бъде в Мустафа Паша, гдето може да го срещне вашия пратеник, за да го отведе в Любимец като ваш гост. Ще може да разговаря, прочее, през нощта в петък срещу събота.

Тошев.

Д. Д., т. І, с. 83.

 

№ 93

Писмо от Ал. Протогеров до д-р Н. Генадиев и ген. Климент Бояджиев, препратено чрез А. Тошев.

Цариград, 10, 12 ноември 1913 г.

 

Чрез господина пълномощният министър на България г-н А. Тошев,

За господин министър Генадиев,

Копие за военния министър господин генерал Бояджиев.

І. Турската организация предвижда следния годишен бюджет:

На 500 четника по 3 лири месечна заплата, всичко … 18000 лири.

На 54 войводи по 10 лири месечна заплата, всичко …6480 лири.

На 18 войводи (дружинни командири) по 15 лири месечна заплата, всичко …3280 лири.

На 20 офицери за външните пунктове по 20 лири мес[ечно], всичко 4800 лири.

За комитета в Гюмюрджина, на 5 члена, по 25 лири месечно и на секретаря 10 лири месечно, всичко … 1510 лири.

За 4 чети за полковите райони от по 30 – 40 человека заплата по 3 лири месечно и за 4 войводи на тези чети и начал[ници] на полковите райони по 20 лири месечно, всичко … 5000 лири.

Всичко …. 39000 лири.

Тая сума Министерският съвет реши още сега да се даде на председателя на комитета в Гюмюрджина майор Сюлейман Аскери бей и да пристъпи към работа. Освен тая сума Министерският съвет решил да се дадат 3000 лири за облекло, снаряжение и други потреби на четниците и войводите, а оръжие ще даде държавно. Освен това ще дадат още сега на представителството в Цариград 3000 лири

Турците организацията в Македония е правят военна като дават кадр за формиране на 4 полка от по 3 до 5 дружини полка, а дружината от по 2 до 4 роти. За това турската зона се разделя на 4 полкови района с началник войвода на тоя район майор; полковия район се разделя на дружинни райони, от 3 до 5, по числото на казите с началници майори или капитани, те и окол[ийските] войводи, като всяка кааза ще формира една дружина от 2 до 4 роти; дружинния район се разделя от 2 до 4 ротни района (според населеинето) с началници капитани или поручици те и войводи на ротните райони.

Всеки ротен район се разделя на 3 взводни райони, с началници подпоручици или подофицери, от самото население и между служилите или пък измежду четниците. Всеки взводен участък се разделя на отделения, а всяко отделение на групи от по 10 човека. Като имат 18 дружини средно по 3 роти в дружина ще имат 54 ротни командири.

Независимо от това турците смятат, че българското правителство може да формира две дивизии от служилото турско население от Гюмюрджинския окръг. Ние от своя страна може да формираме от българското население в Македония една дивизия и от емиграцията една дивизия. Добре е щаба на Опълчението да съществува още от мирно време, който да организира и обучава емиграцията чрез опълченските дружества.

2. Турският комитет постоянно прави разходи за представителството и е много неудобно ние да не изпълняваме задължението си по протокола. За това моля веднага да се внесат предвидените по протокола 100 лири месечно за всяка организация, като сега се внесат за два месеца, ноември и декември, всичко 200 лири.

3. В Гюмюрджина ще има комитет от 5 турски офицери и в Скеча двама. Необходимо е веднага да се аташира към комитета в Гюмюрджина един интелигентен офицер, който да бъде свободен от всякаква служебна работа под формата да съдействува да знае всичко какво се върши. На тоя офицер да се дадат трима подофицери, от които единия ще стои в Скеча, а другите ще обикалят границата. Да се назначи майора от Генералния щаб Стрезов, понеже знае френски и е бил четник. Той да се съветва с председателя на Гюмюрджинската окръжна постоянна комисия Борис Мончев, който познава всички видни турци в организацията, а също познава и работите.

Да се има пред вид, че особено внимание трябва да се обръща какво прави турския комитет в Гюмюрджинско – да не би да организира турското население в тоя край.

4. От голяма важност е да се организира Албания, която ще даде една 5000-6000 армия; обаче преди всичко трябва да се помират партиите в Албания, за да се създаде едно правителство, та само след това може да се организирва армията им и комитетите. От разговора, който имахме с Джемал бей додохме до заключение: сега да се изпрати официозно по един делегат от двете правителства и делегати от двата комитета, за да въздействуват час по-скоро да се създаде правителството и организацията.

От турска страна ще изпратят правителствен човек и един комитетски (Бекир бей). От наша страна за правителствен делегат може да бъде Т. Павлов, а за комитетски хора трябва да замина аз с П. Чаулев и Павел Христов.

Освен това в Албания да се изпрати и един генерал щабен офицер, който ще помага за организиране албанската армия. Албания ще играе голяма роль военно, понеже граничи с Гърция и Сърбия и политическа понеже там са смесени интереси – австрийски, италиански, турски, сръбски, гръцки и черногорски; за това генерал щабния офицер трябва да бъде избран от най-добрите: добър организатор, наблюдателен, да умее да ръководи и правителство и войводи; да бъде пъргав, трудолюбив и да обича да прави чести обиколки по македонската граница. За такава работа доста качества има майор Дървингов или майор Кирпиков, или майор Мидилев. Аз и Бекир бей ще уредим външните пунктове в Корча, Елбасан и Мат според протокола ни.

Получи се писмо от Албания до турския комитет и им искат един полковник, 5 дружинни командири и 20 обер офицери и турците ще ги изпратят. Добре е да дадем и ние 20 офицери за албанската армия, макар и част взети от запаса. Добре е да се вземат младежи от Албания за стипендианти в нашите гимназии на държавна сметка и после те да свършат нашето Военно училище.

5. Да се използува антагонизма между сърби и албанци и сръбските училища в Албания да ги заменим с български.

Да се открият училища още тая година в: Корча, Елбасан, Авлона, Шкодра, Мат, Поградец, Старово и другаде. Учители има сега много, нека да се изпратят около 20 учители в разни пунктове и те да проучат условията, да се настанят и да докладват.

Поградец и Старово са на Охридското езеро и ако има училища, много българи ще се заселят там от Западна Македония. Имаме интерес да заселим български елемент в Албания. Да се поощряват български търговци македонци да се заловят на работа в Македония. Българите от Западна Македония вместо да емигрират в България нека отиват в Албания.

6. На един близък свой човек Галиб бей, делегат по мира с гърците казал: а. гърците са готови на всички отстъпки само и само да бъдат в съюз с тях, б. Румъния до един месец непременно ще влезне в сръбско-гръцкия съюз, за което почвата е приготвена от Таке Йонеску, в. Корча непременно ще влезе в Албания.

7. При представителството откриваме две секции: а. политическа, която ще следи всичката преса гръцка, сръбска, черногорска и на Великите сили по македонския въпрос и ще държи в течение делегацията, б. разузнавателна – която ще съобщава редовно сведения за всички беззакония на властта и на господствующата нация в Македония: тия сведения ще се събират от турските консули и специални органи, а също и от нелегалната организация. Сведенията ще се дават на чуждите кореспонденти и на няколко месеца систематизирани ще се издават в брошури и ще се изпращат в странство до лица и общества, които симпатизират за автономия на Македония, за да държат конференции или да пишат статии и брошури.

Ще се услужи много, ако се даде в помощ по тая работа един български чиновник владеющ гръцки, френски и немски, а ако може и турски.

8. Всички сведения за Македония които се получават в София, желателно е да се изпращат в Цариград, за да се предават на нашата делегация в представителството. Българската делегация се задължи да следи сръбската преса, за това да се абонира на 3-4 сръбски вестника: официозния, социалистическия и 1-2 опозиционни и да се изпращат направо до нашата легация за А. Николов. Също да се абонира и на един черногорски вестник.

Турците се задължиха да се абонират на гръцките вестници.

10 ноември 1913 г.

(под.) Протогеров.

1. Делегатът на турския комитет майор Бекир бей заминава за Албания на 13 того. От днешния разговор с видни лица се вижда, че турците се безпокоят ако се избере за княз на Албания княз Вид понеже той е роднина на румънския крал. Те искат да се попречи на тоя избор, понеже ако той стане, Турция и България трудно ще разчитват на Албания за обща акция срещу Гърция и Сърбия; не само това, но не ще ни се позволи да имаме база в Албания за четите в Западна Македония и Северна Албания (Новопазарски санджак).

Пред вид на това те искат час по-скоро да се изпратят в Албания делегатите на двата комитета да се въздействува да съединят там двете партии и да се действува щото албанците да поискат за княз или египетския Фуад Паша, или Изет паша, или някой друг турчин.

По тоя въпрос навярно най-главна роль ще играе Австрия; ако тя се съгласи за избора на принц Вид, трудно ще се противопоставим. На всеки случай, понеже предстои, в началото на декември, албанците да си избират княз добре е да се реши от двете правителства кандидатурата на кой княз да се поддържа в съгласие с албанците и да се съдействува в тая смисъл.

Днес имах среща с Енвер бей и се установихме за една среща у него на 13 того пред пладне, гдето ще бъде и Джемал бей и ще се установим както по албанския въпрос, тъй и по други организационни въпроси.

2. В Югозападната зона на Македония, която граничи със старата гръцка граница и с Албания, предполага се да се организират три полкови района, които да формират три полка от по 3 – 5 баталиона.

Цариград, 12 ноември 1913 г.

С почитание: (п.) Протогеров.

НА БАН, ф. 175 к, оп. 2, а. е. 80, л. 1-3. Препис. Машинопис.

 

№ 94

Поверителен доклад на министър-председателя д-р В. Радославов за приложението на Цариградския договор между България и Турция

[София], 3 декември 1913 г.

 

До г.г. окръжните управители в Гювюрджина, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Струмица, за изпълнение.

До г.г. окръжните управители в София, Враца, Варна, Русе, Кюстендил, Плевен, Видин и Търново, за сведение.

До Министерството на външните работи и изповеданията на № 3643.

До Министерството на правосъдието, за сведение.

Цариградският мирен договор съдържа следните членове върху които привличам Вашето внимание, като Ви моля да наредите потребното в свръзка с тях, съгласно изложените по-долу указания:

“Чл. 6. Договарящите страни дават пълна амнистия на всички лица, които са взели участие в неприятелските действия или които са се компрометирали в политическите събития, предшествуващи настоящия договор.

Жителите на отстъпените територии ще се ползуват от същата амнистия за политическите събития станали там.

Ползуването от тази амнистия ще се прекрати след изтечането на срокът от две седмици, който законно установените при реокупирането на припадающите се на България територии власти, ще определят и надлежно съобщят на населението.

Чл. 7. Местните жители на териториите, отстъпени от Турската Империя на Българското Царско Правителство, които имат там своето местожителство, ще станат български поданици.

Тия местни жители, станали български поданици, ще имат в течение на един срок от 4 години, право да предпочетат на мястото си, турското поданство, чрез просто заявлениеотправено до местните власти и чрез зарегистровка пред турските императорски консулства. Това заявление в странство ще се предава в канцелариите на българските консулства и ще се зарегистрова от отоманските консулства. Предпочитанието (за турско поданство) ще бъде лично и то не е задължително за Императорското Отоманско Правителство.

Тия, които са малолетни, ще се ползуват от правото да предпочетат турското поданство в четирите години, след като станат пълновръстни.

Мюсюлманите от отстъпените територии, станали български поданици, през време на този срок не ще бъдат подложени на военна служба и не ще плащат никаква военна такса.

След като се възползуват от това си право да предпочетат турското поданство, тия мохамедани ще напуснат отстъпените територии в разстояние на същия предвиден по-горе чениригодишен срок, с право да изнесат, свободни от такси за износ, своите движими имущества. Същите, обаче, могат да запазят своите недвижими имоти от всякакъв вид – градски и полски и и да ги управляват чрез трети лица.

Чл. 8. Мюсюлманите български поданици, от цялата територия на България, ще се ползуват със същите граждански и политически права, както и поданиците от българско произхождение. Те ще се ползуват от свободата на убежденията, на вероизповеданията и със свободно упражняване на религиозните си обряди. Обичаите на мюсюлманите ще бъдат почитани.

Името на Негово Императорско Величество Султана като Халиф, ще бъде произнасяно в публичните молитви на мюсюлманите. Съществуващите сега мюсюлмански общини, както и ония, които ще се образуватат за напред, тяхната иерархическа организация, имоти ще бъдат признати и зачитани; те ще се управляват безпрепятствено от своите духовне началници.

Чл. 9. Българските общини в Турция ще се ползуват със същите права, с каквито се ползуват сега другите християнски общини на Отоманската империя.

Българите, отомански поданици ще запазят своите движими и недвижими имоти и не ще бъдат по никой начин обезпокоявани в упражнението и ползуването от техните лични права и от правата на собственост. Ония, от тях, които са напуснали огнищата си през време на последните събития, ще могат да се възвърнат в срок – до две години най-късно.

Чл. 10. Правата, придобити преди анексирането на територията, както и съдебните актове и официални документи, произходящи от компетентните Отомански власти ще бъдат почитани и ненарушими до законното установяване на противното.

Чл. 11. Правото върху недвижими имоти в отстъпените територии, така както то произтича от отоманския закон върху недвижимите градски и селски имоти, ще бъде припознато без всякакво ограничение.

Собствениците на недвижими или движими имоти в казаните територии ще продължават да се ползуват от всичките права на собственост, даже ако те се установят - временно или окончателно – на местожителство вън от България. Те ще могат да дават под наем имотите си или да ги управляват чрез трети лица.

Чл. 14. Договарящите Страни се задължават да заповядат на своите провинциални власти, за да се почитат гробищата и особено гробовете на падналите в полето на честта войници.

Властите няма да препятствуват на родителите и роднините да вдигат костите на погребаните в чужда земя жертви.

Чл. 15. Поданиците на всяка от Договарящите Страни ще могат да пребивават и се движат свободно, както през миналото върху територията на другата договаряща страна.

Чл. 16. Българското Царско Правителство заместя Отоманското Правителство в правата, тежестите и задълженията спрямо Компанията на Източните железници, за частта от нему предоставената линия, находяща се в отстъпената територия.

Царското Правителство на България се задължава да повърне незабавно завзетите от него подвижен материал и други вещи, принадлежащи на казаната компания.”

* * *

С манифест от 16 октомврий т.г. Правителството, като прогласи присъединяването към Царството на земите, които съгласно Турско-българския договор, остават на България, съобщи между другото от името на Негово Величество Царя, че се дава пълна и всеобща амнистия на всички лица, които са взели участие в неприятелските действия или са се провинили в политическите събития предшествуващи мирния договор. Съгласно чл. 6 от договора, съобщението за тази амнистия трябва да се разгласи между населението от административните власти в новите земи, щом те се установят там, като се напомни, че ползуването от тая амнистия ще се прекрати след изтичането на две седмици от деня на обявяването й.

Върху това обстоятелство привличаме вниманието на г[оспо]да окръжните управители, за да наредят, ако това не е вече направено, да се обяви по-скоро течението на срока, след свършването на който всички виновни в разни престъпления лица, които биха се завърнали в пределите на Царството или биха били някак заловени от нашите власти, ще могат да се преследват по углавен ред.

Наредбата на чл. 7 е доста ясна. Считам при все това да дам следните пояснения, които трябва да разберат добре и да изпълнят точно подведомствените Ви органи. Според тоя член, жителите от отстъпените на България територии, по принцип, стават български поданици. От това правило се прави едно отклонение в полза само на мюсюлманите (мохамеданите), които имат право в четиригодишен срок, считан от 16 октомврий т.г., когато се възстанови българското управление в новите земи, да оптират за турското поданство като изрично заявят това писмено на местната българска административна власт и поискат зарегистроване (записване) това оптиране в надлежното турско императорско консулство. Всеки мохамеданец, който е оптирал за турско поданство, е длъжен в същия четиригодишен период, да напусне пределите на Царството, като има право да изнесе движимите си имоти, без да плаща за тях някакви мита.

Заявленията за предпочитане турското поданство всеки жител ще подава на висшата административна власт в мястото гдето има своето местожителство, т.е. на кмета в селата, на околийския началник в градовете и селата, които са околийски център и направо на окръжния управител в окръжните градове.

Заявлението ще се подава лично и когато лицето не е лично познато на административния чиновник, самоличността на заявителя ще се удостоверява от двама познати достоверни лица, които ще се подписват върху самото заявление при служебна уговорка направена в канцеларията, че удостоверяват за самоличността на подателя.

Жителите мюсюлмани от околийските и окръжни центрове, преди да подадат заявленията си на околийските началници или на окръжния управител, ще заверяват подписите си в общинското управление, за да може последното да държи, в особен регистър, точни бележки за името, презимето, възрастта, занятието, месторождението и семейното положение на лицето, което приема турското поданство, какъвто регистър ще държи всяка селска и градска община.

Върху всяко заявление общинското управление ще отбелязва ясно поредния № на регистъра в който заявлението е записано и датата на която това е станало.

Околийските началници и окръжните управители ще следят строго за изпълнението на това нареждане, като ще връщат всяко заявление което не е било предварително зарегиструвано пред надлежното общинско управление. Всички редовно направени заявления ще се представляват по установения за сношаване ред, на окръжния управител, който ще съобщава на надлежния турски консул за получените заявления, за да може и последния да зарегиструва името, презимето, възрастта, занятието и местожителството на заявителя както и датата на която е подадено заявлението за оптиране в полза на турското поданство.

Във всяко окръжно управление ще се държи точен регистър, в който ще се отбелязват данните записани и в общинския регистър, освен които ще се отбелязва още с кой № и дата е съобщено на Турското консулство заявлението и на коя дата най-късно заявителя трябва да напусне нашата територия.

Малолетните вюсюлмани ще се ползуват от правото на оптиране за турско поданство в течение на 4 години след като станат пълнолетни. Пълнолетиего ще се смята според нашия закон.

През време на 4 годишния период, за който е реч, мюсюлманите няма да се подлагат на военна служба и на военен данък.

По чл. 8. Съдържанието на тоя член трябва да знаят административните власти, за да съобразяват с него действията си.

По чл. 9. Наредбата на ІІ-та алинея трябва да се разгласи, като се държи сметка, че след изтичането на двегодишния срок Турция ще има право, основавайки се на договора, да не допуща да се завръщат в нейна територия българите, които са напуснали огнищата си през време на последните събития.

Първите 5, както и последните – след 16-ия членове от договора не са поместени в настоящето понеже се отнасят за границите и за арбитража по изпълнението на договора.

Към договора има 5 приложения от които по едното за мюфтиите, ще ви се дадат допълнителни наставления когато Ви се изпрати превода по целия текст.

Преди да приключа настоящето намирам за уместно да Ви обърна вниманието, че според постигнатите съглашения, в България не съществуват други видове вакъфи освен ония на Богоугодните заведения – джамиите и на училищата, тъй че в пределите на нашата територия ще се признават само тия, съществующи досега и признати такива вакъфи.

Земите, които са принадлежали на турската държава, преминават сега във владение на българската и те трябва да се приведат в известност колкото е възможно по-скоро.

Министър: (п.) д-р В. Радославов

Главен секретар: (п.) д-р А. Попов

Началник на отделението: (п.) Л. Луканов

Вярно, за началник на отделението: Р. Николов.

ЦДА, ф. 176 к, оп. 2, а. е. 1392, л. 25-28. Докладът е препис, който е препращан от МВРНЗ, Отделение изборно с № 4166.

 

№ 95

Рапорт от Андрей Тошев, пълномощен министър в Цариград до д-р Никола Генадиев

Цариград, изпратен на 4 декември 1913 г.,

получен на … декември 1913 г.

 

Днес след обед германският посланик барон Вангенхайм замина в двумесечен отпуск. Тая заран имах с него продължителен разговор, който за уместно считам да донеса до знанието Ви. По военната германска мисия, г. посланикът се изрази в смисъл, че тоя въпрос е приключен по начин, който напълно отговаря на възгледите на Берлин и Цариград. Напразно руското правителство правило шум и протестирало. Днес интриги могли да правят само ония, които са решени и готови да воюват. Между тям русите не били готови за туй. Ето защо, тяхната дипломатическа акция в случая се явява не само безрезултатна, но и необмислена. Вън от туй тя била толкоз по необяснима за това, че когато много по-рано още между германския император и цар Николая било дума за въпросната германска мисия, от руска страна не било направено никакво възражение. Тъй или иначе, сега вече нямало защо да се говори за тая мисия, понеже въпросът бил изчерпан. Генерал Лиман си оставал в Цариград и то не само като шеф на първия корпус, ползуващ се с всички права, с които се ползува един корпусен командир, но и като главен инструктор в цялата турска армия. Поставен при такива благоприятни условия и облечен в такива големи права, той щял да направи много повече от своите предшественици. От десетки години насам Турция се обръщала към Германия за уреждането на своята армия, обаче нивга не искала да открие всичките си недъзи на изпращаните й германски инструктори. Най-после в Цариград разбрали, че за да може да се излекува болният, било необходимо да бъде екзаминиран, като си съблече дрехите .... Тъй само болката могла да бъде открита и церът предписан сполучливо.

Стана дума и за реформите в Армения. Според барон Вангенхайм този въпрос бил на уреждане. Между него, като представител на Тройния съюз, г. Гирс, като представител на Тройното съглашение, и великия везир, била намерена най-после една формула, която имала всички шансове на успех. Според тая формула силите ще предложат на Портата една листа на няколко лица от малките западни държави, измежду които турското правителство ще избере двама съветници или инструктори за Армения. Тия лица ще бъдат на турска служба, ще бъдат значи турски чиновници, ще получават заплата като такива и ще зависят от Цариград. Ще бъдат с други думи на същите горе-долу начала, на които е Sir Crawford или генерал фон Лиман. Разбира се, че от туй разрешение на въпроса до първоначалния проект на Манделщама, който на времето ви съобщих, има грамадна разлика, тъй като от поменатият проект остана само заглавието…Тъй както днес се слага въпроса за реформите в Армения, ползата за арменците е повече от съмнителна. Що се касае до русите, и тук те претърпяха в същност пълна несполука.

Стана въпрос и за английското предложение относително егейските острови. Кратко и ясно барон Вангенхайм им заяви, че приемането на туй предложение не би означавало друго освен война. Впрочем той мисли, че самото английско правителство не вярва напълно в успеха на това си предложение. Изглежда то да го е направило повече с цел да се задължат гърците да евакуират Южна Албания. Според г. посланика, въпросът за островите ще отнеме още много време, докато добие окончателното си разрешение. Нему се не вярва, Гърция да може да си присъедини Хиос и Митилин.

От горното следва, че Тройният съюз по тоя въпрос ще поддържа Турция.

Особен интерес прояви барон Валгенхайм и за нашите отношения с Турция. С удоволствие той можал да забележи, че тия отношения били на път да станат по-интимни и да докарат до нещо по-положително. Казах му, че нашето сближение с Турция само тогава може да има нужната цена, когато бъдем подкрепени от Тройния съюз. Добавих, че на силите от Тройния съюз ние разчитаме, за да дойдем до желаното разбирателство и с Румъния. Казах, че за постижението на тоя резултат, или поне срещу неутралитета на тая държава, ние бихме дали и формални уверения, че се отказваме от всякакви замисли по отношение на взетите от нея наши земи.

Постарах се да му обясня, че подобен отказ от наша страна има голяма цена за Румъния, която иначе, право или криво, все ще бъде под гнета на българския иредентизъм.

Вън от това Румъния не би имала право да въстава против евентуалното териториялно разширение на България, в името на балканския екилибр, понеже след като тя тури ръка на българска Добруджа, турците минаха линията Енос – Мидия и с туй лишиха България от цяла Източна Тракия. По тоя начин равновесието се наруши изключително в наша вреда.

Посочих така също на г. Вангелхайм неосноримите преимущества за Тройния съюз от създаването на един българско-румънско-турски блок на Балканите. При наличността на подобен блок, много от висящите въпроси биха добили своето справедливо и правилно разрешение без война. Доволно би било само давлението на този фактор, особено когато той бъде подкрепен дипломатически от Тройния съюз, около който естествено ще трябва и да гравитира. При очевидната полза от създаването на подобен фактор на Балканите, да се поддържа една Гърция, която всецяло е във водите на Франция, респективно на Тройното съглашение, е странно. Още по-непонятно се явява филелинството на Германия, когато по всичко личи, че Франция полага всевъзможни усилия, да направи от Гърция една достатъчно силна морска държава в източния басейн на Средиземно море. Разбира се, тая морска сила не може да бъде в такъв случай освен естествеи съюз по вода на Франция, и, следователно, противник на Италия и на Австро-Унгария, т.е. противник и на Германия. Присъствието на френската военна мисия в Атина е едно доказателство в повече за това.

При тия ми думи барон Вангенхайм живо отвърна, че в Германия филелинството почнало да слабее. Туй съставлявало по-скоро преходна подитика на чувства. Той бил напълно съгласен с изказаните от мене мисли, защото те отговаряли на личните негови политически концепции. Неговото желание било, да види постигнато едно трайно и солидно приятелство между Турция и България. Днешната германска мисия, състояща се от избрани и способни военни сили, щяла да приготви след някоя година една сериозна турска армия.

Един турско-български блок, към който било желателно да се привлече и Румъния, щял да бъде ценен фактор, с който всеки трябвало да разчита. За сега обаче нашият интерес изисквал да мируваме, да избягваме политиката на авантюри, да се готвим във всяко отношение и да чакаме благоприятния момент. А тоя момент можел да настъпи толкова по-рано, колкото по-скоро бъдем готови. Иначе “в дъждовно време екскурзии не се предприемат,” добави г. Вангенхайм. Дълбоко проникнат от горните мисли и горещ привърженик на турско-българското сближение, той щял да говори сега в Берлин в полза на тая теза. Същото ми повтори и на парахода, когато го изпращах.

Даде да се разбере, че добре ще бъде в тоя смисъл да се настрои и германския пълномощен министър в София.

От всичко гореизложено излиза, че Германия би могла да се спечели, стига да се действува както трябва и особено посредством Виена, дето изглежда да са още по-разположени да действуват за едно българско-турско-румънско сближение.

На същата тема имах днес продължителен разговор и с маркиз Палавичини, по-напред в австрийското посолство и след туй в нашата легация, дето той дойде да продължим разговора. След като още по-настойчиво, нежели на барон Вангенхайм, му образложих всички мотиви и съображения, които говорят в полза на горната комбинация; след като му привлякох вниманието върху голямата роля, що би могъл да играе подобен блок и несъмнената полза от него за политиката на Тройния съюз, а по-специално за Австро-Унгария, г. посланикът нееднократно подчерта, че тия възгледи напълно отговарят на ония на неговото правителство, което вършело всичко зависяще от него за постижението на тоя резултат. Мъчнотията обаче идела откъм Румъния и нейния крал. Толкоз от щеславие, колкото и от страх да не се усили България, румънските държавници, начело с крал Карола, не искали и да чуят за ревизията на Букурещкия договор, на който с гордост те гледали като на свое дело. Всички аргументи, които тъй убедително се явяват в полза на едно политическо сближение между България, Румъния и Турция, въз основа на ревизията на Букурещкия договор, нямали почти никаква цена в румънската столица. Според маркиз Палавичини, най-убедителният аргумент пак си оставал силата, Когато България и Турция си подадат ръка за съвместна работа в бъдеще и когато светът види, че достигнат до един милион щика, тогава първа Румъния щяла да подири тяхното приятелство.

Ето защо, преди всичко, сега трябвало да се постигне сближението между нас и турците. Веднаж туй постигнато, по-лесна щяла да стане задачата и на Тройния съюз, на първо място на Австро-Унгария, да действува с успех в Букурещ за привличането и на Румъния към Турция и България. Да се иска това още сега, маркиз Палавичини счита за неуместно, тъй като и най-формалните уверения от наша страна, че се отказваме да мислим за повръщането на отнетите ни земи, няма да помогнат. Изобщо ревизията могла да остане било чрез сила, било, когато Румъния види в сближението на България и Турция една опасност за себе си.

На забележката ми, че сближението между България и Турция може да има нужната цена само ако стане под закрилата на Тройния съюз, маркиз Палавичини отговори, че в туй отношение сме могли да разчитаме на пълните симпатии на силите от тоя съюз. На възражението ми, че само голи симпатии не са достатъчни и че народите предпочитат винаги конкретното и материалното пред всичко, що е отвлечено, г. посланикът отвърна, че туй щяло да дойде от само себе си щом си подадем ръка с Турция.

След туй направи алюзия на русофилските наклонности на нашия народ, като отдалеч изказа опасението си, да не би течението в полза на Русия отново да се усили в България. Казах му, че туй по-малко зависи от нас, отколкото от поведението на Тройния съюз и в частност на Австро-Унгария. Ако Италия симпатизира на Сърбия, ако Германия залита за Гърция, ако всички сили от Тройния съюз се надварят в любезности в Букурещ, а обръщат гръб на България, няма защо да ни се вижда невъзможен един обрат у нас в полза на Русия. Обстоятелството, че на една Сърбия днес се дава заем във Франция, макар икономическото й положение далеч да не е тъй добро както нашето и макар държавният й дълг да е по-голям от нашия, при едно население даже и днес по-малко от нашето, лесно може да бъде използувано за сметка на русофилството. Всеки ще си каже, че на Сърбия се дават пари от Франция за хатъра на Русия и че следователно, ако и ние искаме да получим пари, няма освен да се обърнем към Петербург.

Горният аргумент направи впечатление на г. Палавичини. Той прибърза да каже, че ако било до пари, въпросът не бил тъй сериозен. Най-после заем сме могли да сключим и извън Франция, както това сме правили и други път. До 250-300 милиона сме могли да намерим и другаде.

Подир това той пак се върна на отношенията ни с Турция, като отново подчерта, колко полезно щяло да бъде сближението между двете страни. Добави обаче, че при все туй трябвало да се вземат всички мерки да не се видим увлечени преждевременно в някоя авантюра от турците, толкоз повече, че последните били способни да атакуват островите, като Митилин и Хиос например, без да обявят война на Гърция. И в това те щели да бъдат прави, съгласно le droit des gens, тъй като поменатите острови не съставляват в същност още гръцка територия.

Казах му, че и да се решим един ден на някаква съвместна акция с Турция, това ще стане само по общо съгласие и при условието, че неутралитетът на Румъния ще ни бъде осигурен и гарантиран по един формален начин. Туй условие г. Палавичини намира за добра врата, да можем да се измъкнем, ако с един безразсъден жест Турция би ни поставила в трудно положение.

А. Тошев.

Д. Д., т. І, с.85-88.

 

№ 96

Рапорт от Андрей Тошев, пълномощен министър в Цариград до д-р Никола Генадиев

Цариград, изпратен на 16 декември 1913 г.,

получен на 18 декември 1913 г.

 

Днес ме посети маркиз Гарони. И нему, като на господа Вангенхайм и Палавачини, изложих гледището си досежно отношенията ни с Турция, които особено го интересуват. Г. Гарони, подобно на своите колеги от Тройния съюз, се изказа най-насърчително за едно турско-българско сближение. Потвърди ми, че значителен бил и в туй отношение обратът в Берлин. Докато по-рано, по желанието на императора Вилхелма, германското правителство, макар и не до там охотно, се опитало да работи в полза на едно споразумение между Румъния, Турция и Гърция, впоследствие настроенията се променили и филелинството загубило доста много. В туй отношение не малко помогнала Италия, която се постарала да докаже на Германия, че преследванието на турско-гръцкото сближение е политика не само несъстоятелна, тъй като било трудно да събереш куче и котка заедно, но и несъвместима с интересите на Тройния съюз, по простата причина, че каквото и да става, Гърция все ще върви с Франция, респективно с Тройното съглашение.

По едно време, все по инициативата на германския император, от Берлин се опитали да склонят италиянското правителство да отстъпи Додеканеза на Гърция, като компенсация срещу изпразването от гръцките войски в Южна Албания. От Рим, обаче отговорили, че не могат стори това, едно, защото създаването на Албания е дело на всички сили, та няма защо Италия да плаща на гърците териториялното проширение на това ново господарство, а второ, защото по Лозанския мирен договор. Италия формално е задължена да върне тия острови на Турция. Мимоходом казано, това италиянското правителство ще направи, след като си обезпечи известни компенсации от турска страна.

Макар да намира сближението между Турция и България за най-естествено в днешния момент, г. Гарони мисли, че подобно сближение не изключвало и помирението на България със Сърбия, което изглежда да се желае горещо от Италия. Ала това могло да стане само при условието, Сърбия доброволно да отстъпи на България Централна Македония. Колкото и да държело на Букурещкия договор, г. посланикът допуска румънското правителство да пристане на ревизията на този договор, от една страна, защото с туй ще се поправят общопризнати грешки и от друга – защото тъй Румъния ще може да диша по-свободно, след като добие формални уверения, че България се отказва за винаги от миналите в румънски ръце нейни земи. Това обстоятелство било особено важно за Румъния. И Сърбия обаче, след като отстъпи поменатия край на България, трябвало да получи известно териториялно увеличение. Това нейно проширение, обаче, не могло да стане освен за сметка на Гърция, откъм Костурско, по начин, щото Сърбия да допре до хинтерланда на Солун, който трябва да стане свободен град. Тогава и турците могли да добият още нещо в Западна Тракия. Г. Гарони добави, че вярва в успеха на тая комбинация, тъй като против нея не би имала нищо и Русия. В края на краищата, на нея се би съгласила и Сърбия, чието положение тоже не било от най-завидните. Той говорил открито не веднаж с Павловича по тоя въпрос и останал под впечатлението, че Сърбия би платила помирението си с България, отстъпвайки й известна територия.

От всичко, което чух от г. Гарони, се дегажира желанието на Италия:

1) да види Гърция намалена, считайки я за свой враг в западния басейн на Средиземно море, като съюзница на Франция, респективно на Тройното съглашение;

2) помирението на България със Сърбия, като последната бъде обезщетена за сметка на Гърция, срещу отстъпките, що би доброволно направила на България. Запазването на Сърбия е важно за Италия като фактор на Балкана против попълзновенията на Австро-Унгария. Вън от туй, преследвайки тая политика, Италия естествено създава допирни точки с Русия, с която тоже намира сметка да бъде в добри отношения;

3) с изкарването на Сърбия на Егейско море, Италия се стреми да отклони тая държава от стремежа й към Адриатика, от страх, да не би един ден сръбските пристанища тук да се турят в услугите на Русия, което би съставлявало опасност не само за Австро-Унгария, но и за Италия;

4) с превръщанието на Солун в свободен град, при нужния хинтерланд, да се създаде още една по-сериозна преграда на австрийските тежнения към Егейското море.

Тия са, г. министре, в резюме мислите, които г. Гарони разви при последната ни среща. Убеден привърженик на тая политика, той бил решен ревностно да я преследва. Добави, че щяло да му бъде особено приятно, ако в тая посока можел да ни бъде полезен. Благодарих му за показаните симпатии към България, като му казах, че той може напълно да вярва в най-голямата признателност на българския народ за всичко добро, що би направила Италия за него.

А. Тошев.

Д. Д., т. І, с. 89-90.

 

№ 97

Рапорт от Андрей Тошев, пълномощен министър в Цариград до д-р Никола Генадиев

Цариград, изпратен на 22 декември 1913 г.,

получен на 24 декември 1913 г.

 

Вчера посетих руския посланик г. Гирс, който тия дни заминава за известно време в отпуск. Както Ви е известно, една от любимите теми за разговор на руските дипломати е сближението ни пак със Сърбия. На тая тема и при последната ни среща г. Гирс сведе разговора. Това сближение се налагало от истинските интереси толкоз на България, колкото и на Сърбия, та за туй всички трябвало да се стремим към неговото постижение. Но тъй като по причини твърде понятни, това не могло да стане нито тъй лесно, нито тъй скоро, желателно било да гледаме, засега поне, да се подготви нужната почва. Възстановяванието на дипломатическите сношения между двете страни съставлявало първата стъпка в тая посока.

Съгласих се по принцип с г. Гирса, като обаче се постарах да му посоча непреодолимите пречки, които се явяват на пътя на едно истинско сближение. Привлякох вниманието му особено върху обстоятелството, че въпросните пречки идат изключително от сръбска страна, и че, следователно, тяхното частично поне, ако не и пълно за сега отстранение, зависи не от София, а от Белград. Край вероломството на сърбите, при сключването на проваления по тяхна вина съюз; край съюзяването им с гърците много но-рано от направената неизбежна, пак по тяхна вина, втора война; край авансите им още в началото на м. април 1913 г. на румъните за съюз против нас, като щедро им обещаваха голям дял от Северна България; край внушенията, които правеха на турците да си заемат обратно не само цяла Тракия, но и цяла Южна България; край безподобните клевети, с които ни обсипаха пред външния свят, с не по-малка ревност от съюзниците си гърци, с цел да ни очернят колкото могат повече в морално отношение; край неудържимата ярост, с която, подпомогнати от своите съюзници румъни и гърци, разпънаха на кръст в Букурещ онеправдана, наклеветена и ограбена България; край всички тия и тям подобни неизмерими злини, които направиха на българския народ, сърбите не престават зa сега да преследват и унищожават нашите сънародници в Македония, прибягвайки за туй към средства, на които могат да им позавидят и самите гърци. Македонският българин, който даде толкоз скъпи жертви в миналото през вековната борба против турското иго, днес се намира под един тъй непоносим гнет, щото искрено съжалява за турското владичество. Преследван, затварян и измъчван, за да се откаже от своята народност, той е лишен от най-елементарните си човешки права. Всички негови училища и черкви са заграбени, а той сам е заставен да дири спасение, било в гората, било зад граница. До тогава, добавих аз, докато сърбите продължават тая политика на изтребление, наивно ще бъде да се говори за възстановлението на колко-годе добросъседски отношения между двете страни. Наистина, времето е най-добрият лекар в подобни случай, но не по-малко истина е, че докато трае днешното положение на нещата, раните ще продължават да зеят и болката ще продължава да се чувствува все тъй силно, както я усещаме днес.

Г. Гирс внимателно ме изслуша. Макар да е съгласен с изказаните от мене мисли, той си остава оптимист за бъдещето. Всичко щяло да си дойде на мястото. Сторените грешки – а такива безпорно имало и от наша страна – щели постепенно да се поправят. В същност ние трябвало да бъдем доволни, че не сме пострадали още повече. A това било възможно. Ако турците не били задържани – искаше да каже, че са задържани от Русия, макар по сведенията ми той сам да ги е подтиквал към Одрин – те едва ли щели да се спрат пред Пловдив. Също могли да направят и румъните. Голямо щастие било, дето от наша страна не пукнало пушка против последните. Те това само чакали, за да влязат в София и да увеличат още, повече след туй своите териториялни претенции. По тоя начин България рискувала цялото свое съществувание.

Позволих си да забележа на г. посланика, че турците нямаше да се решат да минат линията Енос – Мидия и да заемат Одрин, ако не бяха насърчени от примера на Румъния и ако не бяха, от друга страна, подобно на Румъния, окуражени от известни места.

Тук г. Гирс, като попарен, живо отвърна, че не трябвало да вярваме на слуховете за някакви насърчавания от вън. И румъни и турци действували по своя инициатива, виждайки България в безизходно положение и покровителите й в невъзможност да й помогнат. Русия не можала да се намеси в случая в наша полза, тъй като това щяло да означава война, а моментът не бил за воюване.

Накратко възразих на г. Гирса, че ние не вярваме на никакви слухове, но че имаме право да смятаме за апокрифни дипломатическите документи, поместени, край друго, в румънската зелена книга, както и интересните разобличения, направени неотдавна от някои румънски министри. Че Сърбия е предлагала още на 6 април съюз на Румъния за подялба на България и туй най-малко можеше да бъде тайна за Хартвига, a следователно и за неговото правителство. Същото е и за съюза на Сърбия с втория славянски враг – Гърция.

Без да направи някакво сериозно възражение, г. Гирс отново се върна на въпроса за бъдещите ни отношения със Сърбия. Съгласи се с мене, “като частно лице”, че ако сърбите действително искат едно помирение с нас, необходимо е, по своя собствена инициатива, да се откажат от територията поне до Крива река и Вардара. Само тъй може да се създаде известна почва за бъдещите отношения между двете страни. Не сторят ли това доброволно, нищо няма да бъде в състояние да сдобри двата народа. Впрочем, самите сърби скоро ще се намерят в такова трудно положение, щото ще се каят за днешното си поведение. Мимо най-искреното желание на българското правителство и мимо всичките му усилия, да се избягнат вълнения в Македония, в последната са възможни сътресения, които най-болезнено ще се почувствуват в Белград, дето и без туй ще има да се разправят, край множеството други мъчнотии, още и с албанския немирен елемент. Вън от туй, не малка ще бъде и кризата, която неминуемо ще се открие при опита да се слеят Сърбия и Черна Гора в една държава. По добрия или лошия край на тая криза България ще има да каже своята дума.

Повторно г. Гирс се съгласи с мене и завърши с вярата в доброто бъдеще на България.

А. Тошев.

Д. Д., т. І, с. 90-92.

 

№ 98

Проект за Турско-българска военна конвенция

[Цариград, преди 4 януари 1914 г.]

 

ВОЕННА КОНВЕНЦИЯ

 

Негово Величество повелителят на отоманците и Негово Величество царят на българите, в желанието си да осигурят своите владения на Егейско море, в Македония и Тракия срещу възможни самостоятелни или общи действия от страна на Гърция или  Сърбия, взеха решение, да се сключи взаимоизгодна военна конвенция като за тази цел определиха свои  пълномощници:

Които, след като размениха законните си пълномощия, се споразумяха за следното:

Член 1

При самостоятелно нападение от страна на Гърция или Сърбия или едновременно от двете страни, насочено срещу Турция или България по Егейското крайбрежие, по бреговете на Средна Азия, или в македонските и тракийските провинции, или в която и да е част от териториите на двете, договарящи се държави, това нападение ще бъде считано като повод за война от другата, договаряща се държава.

Член 2

Ако въпросното нападение е само от страна на Гърция, двете договарящи се страни се задължават да предоставят:

Турция – 350 000 щика, 800 оръдия, 300 картечници,10 000 саби, както и два военни кораба, един или два крайцера, шест торпедоносеца и всички налични в момента морски сили;

България – 200 000 щика, 500 оръдия, 4 000 саби, един или два крайцера, 8 торпедоносеца, 2 подводници.

Член 3

Ако войната, обявена само от страна на Гърция приключи в полза на двете договарящи се страни, те се задължават да преминат към подялба на завладените или отстъпени територии, в съответствие със следните условия:

Островите в Егейско море, с изключение на Тасос, да бъдат върнати на Турция, на която България като компенсация за своите териториални придобивки, се задължава да отстъпи част от територията, която ще представлява границата между двете държави по следния начин: (вж. № 1)

Тръгвайки от устието на Места граничната линия следва течението на реката, до точка на запад от станция Окцилар, там тя се отделя от течението на реката, тръгва по линията на вододела и минава през Ахлад даги (к. 1300), стига до връх Кушилар (к. 2177); от тази точка границата следва линията на североизток, върви по вододела и минава през точките: Маргазан (к. 1500), Кара Богас, Маден даги (к. 1285), к. 1560, Баладжа тепеси, к. 900, стига Арда близо до село Егрибуджар (к. 280), продължава на изток по течението на Арда до точка на югозапад от село Виран, тръгва по билото на Виран, минава през к. 768 и през селата Арсланлар и Ереклер, завива на югоизток, минава през к. 785, откъдето следва линията на вододела на реката и в източна посока стига до потока Перперек дере, близо до село Чифлик и достига до Арда на север от село Терзи кьой, откъдето следва течението на Арда до точката на пресичане на сегашната граница, като оставя Ортакьой на Турция.

България от своя страна придобива Солун със земите от сегашната територия по двата бряга на Вардар, както следва: Водена, Флорина, Кастория, Кайляри от една страна, както и Серес, Драма и Кавала от друга  страна.

Член 4

Ако на двете договарящи се страни бъде обявена война, едновременно от Гърция и Сърбия, Турция се задължава да предостави освен военната сила, посочена в чл. 2, още 6000 щика, 164 оръдия, 64 картечници, една кавалерийска дивизия, „Хамидие“, 6 полка с 5300 саби;  или общо 410 000 щика, 964 оръдия, 364 картечници, 15 300 саби, както и морските сили, посочени по-горе в чл. 2;

България: 400 000 щика, 1000 оръдия, 4000 саби, един или два крайцера, 8 торпедоносеца, 2 подводници.

Ако войната приключи в полза на двете договарящи се страни България ще получи освен посочените по-горе територии, още и: Охрид, Монастир, Крушево, българските села в Дебърска кааза без самия град  Прилеп, Велес, Скопие, Тетово, Куманово, Егри Паланка; ще запази всички територии, които притежава понастоящем в долината на Струма и на Струмица, както Неврокоп и Мехомия. (вж. Анекс № 2)

Граничната линия между двете държави ще бъде определена, както следва: (вж. Анекс-скица № 3)

Тръгвайки от устието на Места, линията на границата ще следва течението на реката до село Бурани; от тази точка върви в посока североизток и следвайки линията на вододела минава к. 1200, стига връх Кушлар (к. 2177); оттук тръгва в северна посока и следвайки вододела минава през Сигла (к. 1750), к. 1845 близо до селата Драмсас и Мерти, достига Арда, на североизток от последното село върви по долното течение на река Арда чак до устието на Кара дере на изток от село Топулу; от тази точка следва северна посока и стига до старата граница в непосредствена близост до м. ... вода, върви на изток по билото на Кера Калас даги, откъдето през Китин даги и Градище тепеси стига до точката, в която се сливат потоците Балик дере и Каба Агач, и следвайки течението на двата потока, върви по долното течение на реката, достига село Егрибуджар (к. 280) и продължава съгласно чл. 3.

Освен това териториите, които принадлежат на Турция преди Балканската война и които понастоящем са във владение на Гърция и Сърбия ще бъдат отстъпени на Албания, която ще бъде обявена за независима държава под управлението на княз мюсюлманин. Границата между Албания и България ще бъде определена съгласно схема № 2.

Двете договарящи се страни ще сключат с правителството на Албания специален договор, определящ участието на Албания и задълженията й във войната, както и териториалното й разширение след сключването на мирния договор.

Член 5

Ако бъде обявена война на една от двете договарящи се държави, само от страна на Гърция и при условие, че Сърбия се включи по-късно, и бъде обявена война на една от договарящите се страни или обратното, настоящата Конвенция ще се прилага, както в случай на обявяване на война от Сърбия и Гърция на една от двете договарящи се държави или на двете едновременно.

Член 6

Генералните щабове на двете държави ще действуват съгласувано за определяне на театъра на военните действия на двете армии, така както и за изработване на плановете за обединение и действие. Същото се отнася и до въпросите, засягащи продоволствието, доставката на муниции и начина на придвижване на армейските части. Двата Генерални щаба ще определят и случаите, в които един от тях би могъл да изиска изпращане на съюзнически войски в театъра на действията на собствените му войски.

Член 7

Ако по стечение на непредвидени обстоятелства, появили се поради намеса на фактори извън воюващите сили, войната, колкото и да е важна за двете договарящи се държави, няма да цели разширяването им във всички територии, предвидени в чл. 3 и чл. 4, разпределянето ще става според предвиденото в тези членове относно придобиването на територии от двете държави. В случай  на невъзможност да се постигне пълно съгласие помежду им, спорните въпроси ще бъдат решени от Арбитражния съд в Хага.

Член 8

Ако по дипломатически път Турци придобие островите в Егейско море, България не може да претендира за никаква компенсация. Същото се отнася и до Турция, ако България си осигури при същите условия завладяването на Драма, Кавала и Серес.

Ако отново по дипломатически път, двете държави или едната от тях, издействат учредяването на Македония като автономна провинция, Турция ще получи като компенсация Деде Агач.

И в двата възможни случая, договарящите се страни се задължават да си оказват двустранна дипломатическа подкрепа.

Член 9

Ако, независимо от автономията на част от териториите на Македония, България получи Драма и Кавала, тя трябва да отстъпи на Турция териториите,  предвидени в чл. 3 от настоящата Конвенция.

Ако в рамките на тази възможност България придобие освен Драма и  Кавала, Кочани, Щип, Куманово и Егри Паланка, Турция няма да има право на никаква допълнителна компенсация.

Ако България анексира Македония, когато провинцията стане  автономна, Турция ще получи освен териториите, предвидени в чл. 3 и тези съгласно чл. 4 от настоящата Конвенция.

 

Член 10

Условията на настоящата Конвенция ще се прилагат също и в случаи, когато обстоятелствата в двете договарящи се държави доведат до предприемане на действия по взаимно съгласие срещу Гърция, Сърбия или едновременно срещу двете държави, но при условие, че неутралитетът на Румъния бъде осигурен и гарантиран по категоричен начин. Когато в обстоятелствата и интересите, показани от двете държави, няма противоречия, двете договарящи се страни ще избягват възобновяването  на подобно действие за срок от четири години.

Член 11

Настоящата Конвенция се сключва за срок от десет години и трябва да бъде преразглеждана отново на всеки две години. Плановете за обединение и действия ще се преглеждат и проверяват ежегодно.

Всяка от договарящите се страни:

Не може да сключва военни конвенции или съюзнически договори,  засягащи Балканския полуостров от териториална гледна точка, включително и Румъния, или съдържащи договорености, противоречащи на настоящия договор, без одобрението на другата договаряща се държава.

Освен това всяка от договарящите се държави ще има свободата да сключва договори или конвенции с други цели, освен посочените в настоящата Конвенция или за да се реализират нейните договорености в случай на война. При всички случаи  препис от подобна конвенция или договор, трябва да бъде предаден на другата договаряща се държава. По този начин Турция ще бъде свободна да сключва съюзи, необходими за предпазване от нападения на други държави освен Гърция или Сърбия. Същото касае и България, когато става въпрос за нападение от страна на Сърбия, или на Сърбия във взаимодействие с друга държава освен Гърция или друга, която не е сред гореспоменатите държави.

Член 12

Ако в някои от случаите на война, предвидени в настоящата Конвенция, Румъния се намеси като нападне България, Турция трябва да й обяви война. В подобен случай действията срещу Румъния ще бъдат предмет на договаряне на двата Генерални щаба.

Член 13

При положение, че се стигне да неутралитет или сътрудничество от страна на Румъния, ще трябва да се направят отстъпки в ущърб на една от договарящите се страни, които могат да засегнат настоящата територия, или значителното териториално разширение в границите, предвидени в настоящата Конвенция; тези отстъпки ще бъдат взети под внимание по време на разпределянето на завладените територии и ще бъдат предмет на преразглеждане в настоящата Конвенция, независимо от двугодишния срок, посочен в предходния член.

Член 14

Между договарящите се страни ще бъде сключен разширен съюзнически договор, в съответствие с политиката и стремежите на двете държави веднага щом това стане възможно. Договорът трябва да съдържа като минимум условията, посочени в настоящата Конвенция.

НА БАН, ф. 175 к, 8 л. Ръкопис на френски език. Превод Л. Ванова.

 

№ 99

Писмо от д-р В. Радославов, министър-председател и министър на външните работи до Андрей Тошев

София, 4 януари 1914 г.

 

Господин А. Тошев,

Царски пълномощен министър в Цариград

Лично – поверително!

 

Господине министре,

В отговор на рапорта Ви под № 621, имам чест да Ви съобщя, че в представения екземпляр от проекта за военна конвенция между България и Турция, правителството счита за уместно да се направят следните корекции:

1. В границите на България, при успешна война срещу Гърция и Сърбия, да се включат Кайляр, Костур и, ако е възможно, Тетово, като градове, които принадлежат географически и етнографически към България,

2. В члена, който говори за въоръжените сили, които България се задължава да изкара в случай на война, контр-торпильорите да се намалят от 20 на 8 и крайсерите от 2 на един или два. Това е направено първо, защото и самите турци са намалили значително своите въоръжени сили и второ, защото намалението на нашите контр-торпильори, тъй представено е само привидно. В същност, намаление няма да има, защото по-напред се смяташе да се построят контр-торпильори от типа на сегашните ни, т.е. по 100 тона. Предвид обаче на малката им устойчивост и ограничена сфера на действие, вместо 14 такива торпильори, които заедно със съществуващите 6, даваха числото 20, реши се да се построят за сега само 2, по с 900 тона, които ще бъдат много по-силни и с общ тонаж по-голям от 14-тях малки. Те ще бъдат в положение да следват турския флот и на далечни разстояния.

Ако турците се формализират и не се съгласят с направените изменения, можете да подпишете конвенцията както си е или с изменения по-малки от направените тук.

Приемете, господин министре, уверение в отличното ми почитание

Д-р В. Радославов

НА БАН, ф. 175 к, 1 л. Оригинал. Машинопис.

 

№ 100

Договор за съюз и приятелство между България и Османската империя

София, 6 август 1914 г.

 

Между Негово Превъзходителство Мехмед Таалат Бей, министър на вътрешните работи на Отоманската империя, действуващ от името на Негово Императорско Величество Султана, и Негово Превъзходителство господин В. Радославов, председател на Министерския съвет в България, действуващ от името на Негово Величество Царя на българите, се уговори следующето:

Член 1. Отоманската империя и Царство България си обещават мир и приятелство.

Двете държави се задължават да респектират териториите си.

Член 2. В случай, когато една от договарящите страни би била нападната от една или повече балкански държави, другата контрактующа страна по искането на своя съюзник трябва да обяви война на нападателя или нападателите и да атакува веднага с разполагаемите си военни сили нападателя или нападателите.

Член 3. Договарящите страни се задължават да не предприемат никаква въоръжена акция против една или повече балкански държави, без предварително споразумение.

В случай, когато една от страните бъде принудена да обяви война на някоя балканска държава, без да вземе предварително мнение на своя съюзник или без да получи съгласието му, този последният (съюзник), ако не иска да сътрудничи военно, трябва да пази благосклонен неутралитет.

Член 4. Всяко военно сътрудничество на договарящите страни ще бъде уредено от специална конвенция, която ще обхваща също така условията, при които войските на едната страна биха могли да преминат през територията на другата страна.

Член 5. България заявява, че постановлението на настоящия договор относно встъпването й в нападателна военна акция в съгласие с Турция не може да влезе в сила преди България да получи достатъчна гаранция от Румъния било чрез едно трайно споразумение между Турция, Румъния и България, било чрез едно специално съглашение между Румъния и България върху базата на неутралността.

Член 6. Мобилизацията на българската армия ще се извърши в избрания от българското правителство момент. Последното ще предупреди императорското отоманско правителство за това, ще му съобщи деня, когато то (българското правителство) ще заповяда военните операции.

Член 7. Срокът на настоящата конвенция е до окончателната ликвидация на сегашната Европейска война и демобилизация на армиите.

Обаче тя може да продължава да бъде в сила в продължение на пет години, ако не бъде денонсирана от някоя от страните три месеца след демобилизирането на турските и българските войски.

Съществуването и съдържанието на настоящия договор ще бъдат запазени в най-голяма тайна.

В удостоверение на което респективните пълномощници скрепиха настоящия акт с подписите и печатите си.

Направен е в двоен екземпляр в София на 6 / 19 август 1914 г.

ЦВА, ф. 233, оп. 1, а. е. 357, л. 153. Препис. Ръкопис.

 

№ 101

Конвенция по ректификацията на българо-турската граница, подписана в София на 24 август (6 септември) 1915 година.

 

Н. В. Царят на Българите и Н. В. Отоман[ския] Император, въодушевени от желанието да стегнат още повече приятелските връзки, които съединяват Българското Царство и Отоманската Империя, решиха да пристъпят към една ректификация на българо–турската граница и назначиха за това като свои пълномощници: ... които се съгласиха върху следното:

Чл. 1. Отоманската Империя е съгласна да поправи настоящата граница по следующия начин: Начиная от Константиново (Татар-Кьой), българо–турската граница ще следва десния бряг (талвега) на р. Тунджа до селото Чефли-Кьоск; от тази точка тя върви по хребета между Фикел и р. Тунджа до върха на кота 130; от там тя възвива на запад, по права линия, минавайки под Хаджи-Кьой и р. Сукун и достига до върха на кота 253; като оставя Паша-Махале и Юскюдар на България, тя върви по талвега между хребета на Дуванджа и тоя на Юскюдар, оставяйки Дуванджа на Турция до една точка отстояща 2 километра от левия бряг на Марица. От тази точка до буквата К. на името Карагач, границата ще бъде начертана от делимитационната комисия съгласно споменатите в чл. 2 принципи, на 1 1/2 до 2 километра максимум северно от левия бряг на Марица. От буквата К. на името Карагач – местност, която се дава на България – границата пресича на половина шосето от Карагач до Одрин, следва по права линия до буквата С. от името Демир-Дес, от там преминава отново р. Марица и достига до левия бряг на тази река. От тази точка границата ще върви по левия бряг на реката на едно разстояние максимум два километра източно от същия лев бряг, и ще достигне до морето. Тя ще бъде начертана от делимитационната комисия съгласно споменатите в чл. 2 принципи. За прилагане на горното ще служи картата на Австрийския Генерален Щаб 1/200.000.

Чл. 2. Предвидената в предшествующия член делимитационна комисия ще се състои от трима военни членове – един германец, един австро–унгарец и третия шведец, – които могат да си присъединят, ако стане нужда, нужното число картографи. В своята делимитационна работа тази комисия ще се ръководи от топографическите и икономически съображения на терена, и ще начертае границата от буква С. на името Демир-Дес до устието на р. Марица, на едно разстояние 2 клм. максимум източно от левия бряг на реката, като остави Енос на Турция. Тя ще започне да работи най-късно 15 дена след подписването на настоящия договор и ще завърши своята работа колкото е възможно по-скоро.

Чл. 3. Императорското Отоманско Правителство ще има право да си служи по най-либерален начин с железопътната линия между Одрин и Кулели-Бургаз за цели 5 години, под условие обаче да се съобразява с техническите правилници, които са в сила по българските железници.

Чл. 4. Царското Българско Правителство поема правата и задълженията на Императорското Правителство, срещу компанията на Ориенталските железници, за отстъпената на България част от линията, намираща се в частта от територията, която ще се отстъпи.

Чл. 5. До поправянето течението (корекцията) на Марица посредством постройката на един канал в своя собствена територия, между двете точки К. и С. от имената Карагач и Демир-Дес, Българското Правителство ще има правото да си служи с р. Марица между тия две точки, без да се подчинява на каквито и да било ограничения или такси. Отоманските поданици ще се ползуват със същите права като българските, що се отнася до пътуването по р. Марица, и ще бъдат третирани на равна нога с тези последните относително разноските по преноса на стоките и цените за пренасяне пътниците.

Чл. 6. Населенията на териториите, които ще се отстъпят, ще се ползуват със същите ония права и ще бъдат подложени на същите ония задължения предвидени в конвенциите, договорите и спогодбите, които са понастоящем в сила между двете страни. Отоманските поданици ще продължават да се ползуват с всичките си права върху техните градски и селски имения, които биха останали отвъд граничната линия поради посочената в чл. 1 ректификация.

Чл. 7. Настоящата конвенция ще влезе в сила в самия ден на размяната на ратификациите, която ще се състои в София, осем дена след подписването й от пълномощниците.

(п) Д-р В. Радославов.

(п) Фетхи Бей.

 

* * *

 

Обяснителни бележки.

Приложени към Турско–българската конвенция от 24 август 1915 (ст. ст.)

При подписването на договора било е уговорено следното:

1) Изпразването на отстъпената територия от отоманските власти и вземането й във владение от българските власти ще започне от 28 септември (ст. ст.) и ще се завърши постепенно с определянето граничните пунктове от делимитационната комисия. Също така ще стане и с настаняването на граничните постове. Двете финансови администрации ще се споразумеят по настаняването нужното число погранични митници, които ще бъдат готови за работа на 28 септември (ст. ст.)

2) Що се отнася до изпълнението на договора, една българска депутация ще се срещне с една турска депутация в Димотика, на 8 септември (ст. ст.) в 12 часа по обед, за да състави протокола по вземането във владение отстъпените територии. Тази комисия ще се състои от Одринския Валия и Коменданта на Димотика, от една страна, от Старо-Загорския Окръжен Управител и Коменданта на Дедеагачкия гарнизон, от друга страна.

3) Начиная от 23 септември (ст. ст.) службата по железниците ще се изпълнява от държавните чиновници при Дирекцията на българските железници.

4) Уговорено, че през споменатия срок Императорското Отоманско Правителство ще има право да пренася по железнопътната линия, която ще се отстъпи, било в мирно време, било във военно време: новобранци, войски, оръжие, муниции, съестни продукти и пр., без всякакво ограничение или контрол от страна на Българското Правителство.

5) Уговорено е също, че през пет-годишния срок, преносните разноски по отстъпената част на железнопътната линия не ще бъдат по-големи за стоките от турско произхождение, отколкото за ония от българското произхождение.

6) Разходите на делимитационната комисия ще се понесат на половина от двете заинтересувани Правителства.

Съставен в двоен екземпляр в София, на 24 август 1915 год.

(п) Д-р Радославов.

(п) Фетхи Бей.

Публ. в Д-р Б. Кесяков, Принос към дипломатическата история на България, с. 74–76.