ВАЖНИ СВИДЕТЕЛСТВА НА ГЕОРГИ БАЛАСЧЕВ ЗА ГРЪЦКИТЕ ОГРАБВАНИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРИ

В началото на миналия век видния наш историк и педагог Георги Баласчев прави научна екскурзия до манастира „Свети Врач“ в Родопите. Тук той констатира, че манастира е ограбен от служилите преди в него гръцки монаси. Той констатира, че пазените в манастира ръкописи са откраднати и замъкнати в Гърция от гръцките монаси. Старобългарските надписи са заличени, а върху тях са изписани нови на гръцки език.

С голяма стойност е откритият от него, макар и силно повреден стенопис показващ смъртта на българския цар Самуил, като до неговия смъртен одър стоят на стража български войници с военно облекло. Авторът прави препратка на тази рисунка с пазената във Ватикана известна миниатюра от Манасиевата летопис.

Г. Баласчев съобщава и за откритият през 1887 г. в манастира панигирик („песнивец“) за българския цар Иван Александър, написан през 1337 година, като се позовава и на известния типик на Бачковския манастир, както и на оспорвания днес летопис на поп Методий Драгинов за потурчването на българите от Чепинското корито.

Този научен пътепис на големият историк Георги Баласчев още тогава своевременно е публикуван на два пъти във вестник „Пряпорец“ и в списанието „Родопски напредък“.

Сега ви предлагам пълния текст на Г.-Баласчевия научен пътепис, а текстовете на старобългарски език са дадени като факсимилета, поради проблеми при предаването им на съвременен правопис.

Би било любопитно да видим в случая, както и още много подобни факти, какъвто е и този с унищожението на Търновската патриаршеска библиотека, коментарите на цариградския клептоман, който беше удостоен от БАН с почетната докторска титла?!

Цочо В. Билярски

НОВОЗАВЗЕТИЯ МАНАСТИР „СВ. ВРАЧ“.
БЕЛЕЖКИ ОТ ГЕОРГИ БАЛАСЧЕВ.

Находящите се по полите на северните склонове на Родопите манастири, повечето от които са били усвоени от гръцки ръце, без съмнение крият в себе си важни и ценни спомени и други материали за нашето минало. Колкото щателно в тях и да е претърсено и унищожено от исконните врагове всичко българско, то все пак при едно грижливо преровване из техните оцелели тефтери, кондики, живопис, постройки, предания и др. подобни, все ще се извадят на бял свят интересни данни и сведения за нашата история. Това е хубава и благодарна работа за нашите учени.

Г-н Г. Баласчев миналото лето е споходил Бачковския манастир и пътем се е отбил и в току-що завзетия Кукленски манастир „Св. Врач“. Своите хубави и ценни исторически бележки за тоя манастир нашият видающ историк е поместил в бр. 53 (1906 г.) във в. „Пряпорец“. За да запознаем читателите и на „Родопски напредък“ с тях, позволяваме си да ги предадем изцяло, както са в „Пряпорец“, като вярваме, че както г. Баласчев, тъй и почтената редакция на вестника няма да ни вменят това за грях.

„Предстоеше ми да посетя манастиря „Св. Врачи“, с цел да разгледам ръкописните остатки, за които бе съобщено от ежедневната преса; а така също и да подиря други някои старини, които биха имали важност за нас, толкоз повече, че ми беше известно какво в този манастир бе открит през 1887 г. един твърде ценен паметник от средне българската ни книжнина, в който се съдържа и много важния панигирик за българския цар Йоанна Александра, написан в 6845 г. или 1337 година.

На юго-изток от г. Пловдив на разстояние около 22 км. или 3 1/2 часа в Родоп. планини е съграден върху прекрасна местност манастиря „Св. Врач“, наречен още „Св. Анаргири“ или „безсребреници“. Посветен е манастирът на „св. св. Козма и Дамян“, които, според синаксаря им, са церили безплатно страдалците от разни болести. Названието „Врачи“ е чисто словенско и означава лекари; врач единствено число, а врачи или врачие множествено. Формата „Св. Врач“, която се употребява от мнозина, е неправилна. Правилната форма се cpеща и в Македония. Манастирът до преди противогръцкото движение по нас се намираше под църковното ведомство на гръцката Пловдивска митрополия, но сега е вече под българско ведомство и се управлява от местно настоятелство. В тракоримското време там се намирало, по всяка вероятност, някакво езическо светилище с жертвеник или езически храм, защото през 1795 год., като се разкопавало там на близо, са били намерени късове от мраморни статуи от по-старата епоха и една бяла мраморна плоча, върху която бил изобразен Херкулес, който разсичал главите на Лериейската хидра и Иолай, който с нажежено желязо подгарял нейните глави. Там била намерена и друга плоча с образа на Херкулеса, който се борил с лъв. Някои от горните сведения са взети от книгата на Ан. Левкия, печатана през 1775 год. Манастирът според Г. Цукала, който черпил и от типикът на Бачковския манастир писан на пергамент към 1083–1084 г., бил уж съграден от същите братя Грузинци, по име Григори и Апасия Пакуриян, които съградили Бачковския манастир. Но от направената справка в типикът, печатен през 1904 год. във „Византийски Времяник“, том XI, вип. 1–2, установява се, че в него не става никак дума за манастиря „Св. Врачи“, а само за укрепеното място Баница, което заедно с планините и околните земи принадлежало на Бачковската „Св. Богородица“. В изданието на типикът L. Petit отнася това място в Серската епархия. (La place forte de Banit’a, qui exist dans l’eparchie de Serres. p. VIII). Но при проучването на топографията на тази местност се указа, че Баница се наричала западната част от сегашното село Куклен, там дето се намирал серовития извор. За това говори и Цукала на стр. 61. Значи, към XI век манастирът не съществувал, защото в типикът би се споменал по име с исихастириите Св. Илия, Св. Георги и Св. Никола, както и с другите околни и далечни имоти на Бачковския манастир, които са изброени в типика. (Типикът на Бачковския манастир е приподписан и заверен от Йерусалимския патриарх Евтиния, който през 1053–1054 год. пребивал заедно с ктитора Григория Пакуриана в Солун. Тоя паметник е доста интересен и за нас. Б. Авт.)

Между туй манастирът е съществувал през християнската епоха, тъй като турците по-преди не допускаха да се строят нови храмове. По постройката си храмът не изглежда да е стар. Може да се допусне, че е бивал събарян от турците и преправян в по-късно време. Върху този ни възглед навярно ще се намерят известия в пловдивските кондики, които, за жалост, за сега не ни са на ръка. По настоящем може да се приеме с голяма вероятност, че и нашия манастир бил е разрушен през 1657 г., когато

Храмовата сграда има форма на правилен четвероъгълник и е подразделен на три части. От тях вътрешната с олтаря и среднята са по-стари, а крайната част е по-нова приправка. В олтаря се съхраняват два стари дървени ковчези, украсени със седефена мозайка; а във вътрешната част на храма в средата на пода лежи бяла мраморна плоча, върху която се намира изобразен един петел и други знакове. Тя е от тракийско време. Подобни плочи се срещат и другаде из Тракия и произхождат от езическо време. В средната част на храма пак на пода лежи малка бяла мраморна плоча, на която е изобразен двуглавия византийски орел; той е доста изтъркан от тъпченето.

Що се отнася до стенната живопис, тя не представлява особен интерес, защото не изглежда да е стара от XVII век; но надписите на светиите отначало са били словенски, а после са ги заличили и заменили с гръцки.

Някои названия на светиите останали и до сега словенски. Така например, на южната външна стена на храмът и сега личи свети архангел Гаврийл; подир следи от словенско писмо се забелязват и върху северната стена от вън; тук то е зачеркнато и до него стои гръцко. На същата стена е любопитен престолът на Божия Матер. Такъв се среща и във вътрешността на базиликата „Grottaferrata“, само че там е с мозайка, древно византийски стил.

Ако се съди по видът на гръцкото писмо, то заменяването на словенското с гръцко трябва да е станало към края на 18 или началото на 19 век. Също е заменен и надписът над вратата на средната част от храма, където обикновено се очаква надпис, който да говори за времето на построяването на храма.

Освен това в приемната стая се намира една твърде древна дъсчена икона, която представлява Господ Саваот. Главата на Бога е изобразена вътре в една четвероъгълна фигура, стените на която са дъги, вместо прави линии. Под страните на лицето на Бога на дъгите са спуснати два триъгълника. Това изображение е твърде рядко. Обикновено главата на Господа Саваота се изписва или в триъгълник или в шестоъгълник. От двете страни на главата се намират два кръга, вътре в единия от тях се чете „гдьса“, а в другия „ваот“. Тази икона може да се отнесе към XIII или XIV век. Друга една важна икона е и оная, на която е изобразено Възкресение Христово, написано с гръцки букви, които заменили славянското писмо. Интересна е в тази икона кустодията; двама войника, единият е облечен в римско военно облекло с щит в едната ръка и дълго копие в другата, а другият войникъ цял е облечен в желязна броня с дълго копие в ръката. Бронята му съвсем прилича на тая на войника, който стои на почетна стража пред смъртното легло на цар Самуила, изобразен в миниатюрите на Манасиевата летопис във Ватиканската библиотека. Предвид на факта, че по нашите стари черкви и манастири се съхраняват още и до днес ценни остатки от миналото, които са в свръзка с християнството, осмеляваме се да подканим Св. Синод да прибере един час по-скоро тези и други паметници от християнската епоха, като ги нареди в един салон на Синодалната палата.

На запитването ми, което отправих на настоятелството, какво са станали ръкописните останки, които според ежедневния печат били намерени на тавана? Отговори ми се, че околийския началник ги занесъл в Станимака, а от там били предадени на Пловдивския окр. управител, който щял да ги предаде на музея! Дали предирили добре из тавана? – Търсихме навсякъде, но не намерихме нищо. Гърците всичко задигнали! Между туй до 1887 година на тавана стоял и Песнивецът или псалтир с тълкувание на всичките му псалми, написан

(6845–5508=1337). ( Тоя паметник е описан от г. Н. Стоянов в „Период. Списание кк. XXI–XXII, 1887 г. Г-н Стоянов нарочно не указал на местонахождението, за да не би гърците да унищожат другите среднебългарски паметници в монастиря. Б. авт.) Подир „Песнивецът“ в същия ръкопис следва много интересната похвална реч към царя Ивана Александра. Прочитането само на тази реч е било достатъчно да се поддържа високо между манастирските братя българския патриотически дух. Ето един незначителен откъслек от нея:

(„Песнивецът“ от няколко години се намира у академика проф. В. Ягича, който тъкми да го издаде. Слугата на манастиря „Св. Врач“ го предал на Книжовното дружество в София.) Но докато остана ялово диренето ми на стари книжни паметници, съобщи ми се, че от агиазмата прибрали една плоча със словенски надпис, който гласи:

Писмото е много красиво симетрическо и има палеографическо значение, но надписът се чете трудно, защото е покрит с един пласт от синьозелена вар, види се, е направено нарочно, за да се не прочита добре. (Надписите от Пловдивско ще играят важна роля при разрешаването въпроса на автентичността или подложността на плочата с надписът, намерен уж в гроба на патриарх Евтимия Търновски.) Според този надпис източникът бил съграден на 7204–5508=1696. Ежедневният печат съобщи съвсем неправилно датата на постройката на източника“.

БЕЛ. РЕД. Читателите на „Родопски напредък“ са вече запознати със споменатия типик на Бачковския манастир от историческия етюд – „Грузинския манастир във Византия“ от руския професор г. Соколов, който етюд ние дадохме в превод т.год. Както се вижда, г. Баласчев не е имал случай да види нито руския текст на професор Соколова, нито пък нашия превод и бележките ни към него.

Публ. в сп. „Родопски напредък“, г. IV, ноември-декември 1906 г., кн. VI, с. 261-265.