ОЩЕ ЕДИН ПЪТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА САКСКОБУРГГОТСКАТА ДИНАСТИЯ В БЪЛГАРИЯ

ДОКУМЕНТИ ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА МОНАРХИЯТА И ПРОВЪЗГЛАСЯВАНЕ НА НАРОДНАТА РЕПУБЛИКА ПРЕЗ 1946 Г.

Петдесет години след изгонването на представителите на Сакскобургготската династия от България в резултат на проведен референдум в Родината беше на посещение последният български цар Симеон Сакскобургготски.

Преди това посещение аз, заедно с колежките ми Ива Бурилкова и Иванка Гезенко решихме да изготвим един документален сборник за тронните слова в Народното събрание, които посветихме на бившия български цар. Цялата документация за сборника се съхраняваше във фондовете на Народното събрание, Министерския съвет и Двореца в Централния държавен архив (ЦДА). Имаше и голяма част публикувани документи в Стенографските протоколи на Народното събрание, както и в различни други издания. В процеса на издирването попаднахме и на акта за раждането на Симеон Саксбургготски.

 

Тъй като до тогавашния момент не можеше да му се издаде български паспорт, понеже той нямаше документ въз основа, на който да му се издаде такъв, направихме копие, което аз подписах и заверих, тъй като бях тогава директор на Централния държавен архив. Завереното копие препратихме за Мадрид чрез неговия тогавашен адвокат и скоро беше му издаден паспорт въз основа на открития документ. По такъв начин препятствието за завръщането на последния български монарх беше премахнато.

 

Княз Александър Батенберг

Цар Фердинанд

Цар Борис III

Цар Симеон II

 

Същевременно ние успяхме да завършим работата по нашия сборник без да разбере някой какво вършим. Всичко това ставаше по време на управлението на БСП с министър-председател Жан Виденов, но за свършеното от нас стана ясно чак след обявяването на представянето на книгата в Софийския университет.

Освен от нас за издаването на книгата има заслуги и художника Стоян Кораков, който направи оформлението на кориците, също като нас абсолютно безвъзмездно. Книгата беше отпечатана под заглавието „Българските царе в Народното събрание. Тронни слова“ в Ямболската печатница „Светлина“. Тя обхващаше един продължителен период от новата българска история – от 1879 до 1946 г., по времето когато на българския трон се изреждат четири български монарси – княз Александър Батенберг (1879-1886), княз Фердинанд I (от 1908 г. цар) (1887-1918), цар Борис III (1918-1943) и Симеон II (1943-1946), докато в началото на Третата българска държава до избора на Александър I тази длъжност се изпълнява от императорския руски комисар княз Дондуков – Корсаков.

Представянето на книгата беше насрочено за 27 май 1996 г. в аулата на университета. Аз представих книгата в присъствието на бившия български цар и ректора на университета проф. Иван Лалов, преподаватели от университета, политици и граждани, които бяха с лични покани. Аулата беше препълнена до край, като имаше посетители и в нейното предверие, където имаше изнесени и високоговорители. Любопитното беше, че по време на премиерата не присъствуваха представители на българските медии, но имаше такива от радио „Свободна Европа“ и от западни телевизии. Нашите медии никъде не отбелязаха за това събитие, но още същата вечер западните телевизии, телеграфни агенции и радиостанции съобщиха за премиерата и излъчиха кадри от нея. На следващият ден Радио „Свободна Европа“ взе интервю от Ива Бурилкова за нашата книга. По време на премиерата бившият монарх ни изказа, както на мен, така и на колежките ми своята благодарност, а ние му връчихме два екземпляра от книгата, подписани от нас тримата.

Преди да завърша това встъпление искам да допълня, че преди започването на премиерата аз придружих бившият монарх и ректора в заседателната зала на университета, където той беше приветстван от ректорския съвет, на което той благодари за сърдечния прием. В неговото кратко слово той спомена за уважението, което е хранел неговият баща цар Борис III към българската наука, която по думите му се е създавала в този неин храм. Гостът също така спомена, че той е успял да събере доста голяма библиотека и ако някой ден му останело време, щял да прочете тези книги. Да се надяваме, че това време наистина е дошло и той е успял да прочете тези книжки!

Но дотолкова с моите спомени.

Тази наша книга така и не успя да стигне до българските читатели. Отделни бройки от нея се продаваха само в книжарницата на Съюза на българските писатели и то поради личното ни приятелство с тогавашния управител на книжарницата. Въпреки нейният значителен за онова време тираж – 1520 бройки тя днес е библиографска рядкост.

От нея ви предлагам няколко документа, свързани с провеждането на референдума за премахването на монархията в България и установяването на народната република през 1946 г. За нашите читатели биха били интересни приложените по-долу документи, в които са изложени мотивите за провеждането на референдума. Най-значителни сред тях са престъпленията на династията, вкарала страната ни в двете световни войни и то винаги на губещата страна, както и за двете национални катастрофи, в резултат на които страната ни е в днешните стеснени граници, а огромни български земи бяха заграбени от нашите съседи, заедно с милиони българи, подложени на жестока денационализация.

Просветените читатели ще могат сами да се запознаят с мотивите за референдума, както и с резултатите от неговото провеждане, независимо от антифашистките лозунги и набиращите скорост по онова време комунистически идеологеми.

Тези документи биха били интересно четиво както за всички интересуващи се от най-новата българска история, така и за малобройните, но доста шумни монархисти в Република България.

Цочо В. Билярски

 

ДОКУМЕНТИ:

ДОКЛАД

ДО ГОСПОДА РЕГЕНТИТЕ НА БЪЛГАРИЯ

№ 339

Господа регенти,

Моля, съгласно чл. 109 от конституцията, да дадете съгласието си да се внесе за разглеждане и гласуване в настоящата сесия на XXVI-то обикновено Народно събрание тук приложеният законопроект за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико Народно събрание.

София, 23 юли 1946 г.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п./ К. Георгиев

На първообразното подписали:

В. Ганев, Цв. П. Бобошевски, Т. Павлов

 

* * *

 

УКАЗ № 12

В ИМЕТО НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ

Ние, Регентите на България

Обявяваме, че XXVl-то обикновено Народно събрание, през Първата си редовна сесия, в 85 заседание, държано на 26 юли 1946 година, гласува и прие,

А Ние утвърдихме и утвърждаваме следния

ЗАКОН

ЗА ДОПИТВАНЕ ДО НАРОДА ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА МОНАРХИЯТА И ПРОВЪЗГЛАСЯВАНЕ НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА И ЗА СВИКВАНЕ НА ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

I. Допитване до народа за премахване на Монархията и провъзгласяване на Народна Република.

Чл. 1. XXVI-то обикновено Народно събрание предлага да се премахне монархическата форма на управление и България да се обяви за Народна Република, като Цар Симеон II и Сакс-Кобург-Готската династия се лишават безвъзвратно от всички лични и имуществени права, преимущества и титли, свързани е българския престол.

Чл. 2. За тази цел Правителството се упълномощава да произведе допитване до народа на 8 септември 1946 година по реда установен с особен закон.

Чл. 3. При допитването до народа избирателите ще бъдат призовани да гласуват "За Народна Република" или "За Монархия". Републиканската форма на управление ще се счита одобрена от народа, ако повече от половината от гласувателите подадат гласа си за Народна Република.

Чл. 4. Резултатът от допитването до народа ще бъде установен и обявен от общото събрание на Върховния касационен съд, в 6 дневен срок от деня на допитването.

Чл. 5. Провъзгласяването на България за Народна Република ще стане от XXVI-то обикновено Народно събрание на следния ден след като се произнесе Касационния съд.

Едновременно е това народните представители и членовете на Правителството ще положат клетва за вярност на Народната Република. От тоя момент Регентския съвет престава да действува по право и прерогативите на държавен глава преминават временно върху председателството на Народното събрание, съставено от председателя и четиримата подпредседатели. Председателството, когато упражнява функциите на върховната власт, ще заседава като колегия, ще разрешава въпросите с мнозинство и ще се представлява от председателя.

Чл. 6. По нареждане на правителството ще бъдат незабавно подведени под клетва за вярност на Народната Република всички чинове от войската и народната милиция, както и чиновниците и служащи от всички държавни, общински, държавно-автономни и обществени учреждения.

От деня на провъзгласяване Народната Република всички актове, издавани от административните и съдебни власти, ще се издават в името на Народната Република.

II. За свикване на Велико народно събрание и създаване на нова Конституция.

Чл. 7. За изработване и приемане на нова Конституция ще се свика Велико народно събрание.

Чл. 8. Изборите за Велико народно събрание ще бъдат произведени на 27 октомври 1946 година по реда, предвиден в особения за тая цел закон.

Чл. 9. На всеки 15 000 жители ще бъде избран по един народен представител.

Чл. 10. Великото народно събрание ще се събере в София в залата на Народното събрание в 12 часа през деня на втория четвъртък след изборите, под председателството на най-стария народен представител, за да се конституира.

Чл. 11. Великото народно събрание ще си изработи правилник за вътрешния ред. То е единствено компетентно да се произнесе върху законността на изборите и властно да утвърди мандата на народните представители.

Чл. 12. Новата Конституция ще се основава на волята на народа, изразена при народното допитване.

Източник на всяка власт ще бъде волята на народа, изказана чрез избори и народно допитване. Великото народно събрание ще отрази решаваща роля в държавата на здравите демократически и национални сили, ще впише в Конституцията и ще осигури на дело демократическите права и свободи на народа. България ще има Народно събрание избирано въз основа на всеобщо, равно, тайно и пряко гласоподаване. Всички граждани и гражданки, без разлика на раса, народност, религия и език и социално положение, ще се ползуват с еднакви права и ще имат еднакви задължения. Гарантират се на жената във всички области на държавния, обществено-политическия, културния и стопански живот еднакви права с тия на мъжа. Ще бъде осигурена свободата на словото и печата, правото на сдружаване и събрания, неприкосновеността на личността и жилището. Ще се гарантира свободата на съвестта и вероизповеданията. Ще бъде осигурен народния контрол върху външната политика на държавата, за да се предотвратят противонародни съюзи и военни авантюри. Войската ще бъде възпитавана в демократически дух и ще се намира под върховния надзор на народа, за да не може да бъде използувана за противонародни цели. Правосъдието ще бъде действително народно. Образованието ще бъде светско, с демократически и прогресивен дух и достъпно за народа. Ще се признава частната собственост и нейното прехвърляне по наследство; държавната, общинската и кооперативната собственост ще се намира под особената грижа на държавата; държавата ще закриля придобитата чрез труд и спестовност частна собственост; частната собственост може да се отчуждава, за доказана държавна, общинска и обществена нужда, за което ще се изработи специален закон. Държавата ще постави в хармония свободата на частната стопанска инициатива с обществения интерес и ще насърчава развитието на кооперацията, държавните и общински предприятия. Земята ще принадлежи на тези, които я обработват. Всички подземни и надземни природни богатства и водите принадлежат на държавата. Трудът се признава за основен обществено-стопански фактор. Ще бъде осигурено правото на труд на всеки гражданин и гражданка, както и правото на почивка. Опазването и здравето на народа и закрилата на труда ще бъде държавно и обществено задължение. Ще бъде гарантирана държавна застраховка на всички трудящи се.

Новата Конституция ще бъде една съвременна истинска народна и демократическа Конституция, която ще впише и осигури всички политически, икономически, културни и социални завоевания на българския народ в дългогодишната му борба срещу чуждия гнет, монархизма, фашизма и реакцията.

Чл. 13. С конституирането на Великото народно събрание се прекратява по право мандата на XXVI-то обикновено Народно събрание. Неговите функции до избирането на друго народно събрание, въз основа на новата Конституция, което трябва да стане най-късно до една година след избирането на Велико народно събрание, минават изцяло върху Великото народно събрание. функциите на върховната държавна власт преминават върху председателството на Великото народно събрание и ще бъдат изпълнявани от същото, докато бъде приета новата Конституция и, съгласно с нея, бъде създаден съответствуващ конституционен орган.

Чл. 14. Новата Конституция ще се счита приета, щом като за нея гласува мнозинството от народните представители на Великото народно събрание. Тя не подлежи на утвърждаване от никаква друга власт и влиза в сила след нейното гласуване и обнародване в "Държавен вестник".

Настоящият указ да се облече с държавния печат, да се обнародва в "Държавен вестник" и да се тури в действие.

Изпълнението на настоящия указ се възлага на Министър-председателя.

Издаден в София на 31 юли 1946 година.

На първообразния собственоръчно написано:

В. Ганев, Цв. П. Бобошевски, Т. Д. Павлов

Приподписал, Министър-председател: К. Георгиев

Първообразният указ е облечен с държавния печат и зарегистриран под № 8859 на 31 юли 1946 година.

Пазител на държавния печат,

Министър на правосъдието: Л. Коларов

На първообразния собственоръчно написано:

В Името на Негово Величество Царя

Одобрено, В. Ганев, Цв. П. Бобошевски, Т. Д. Павлов

 

* * *

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 6

гр. София, 14 септември 1946 г.

Върховният касационен съд; в общо публично събрание на четиринадесети септември хиляда деветстотин четиридесет и шеста година, в състав:

Първи председател: Александър Папанчев

Председатели на отделения: Владимир Христов, Димитър Колев, Александър Иванов, Илия Моралиев, Александър Даскалов, Христо Бъчваров

Членове: Христо Ксенофонтов, Димитър Надеин, Атанас Илиев, Иван Николов, Найчо Анков, Николай Даскалов, Иван Георгиев, Николай Змияров, Богдан Икономов, Любен Димитров, Христо Татев, Борис Иларионов, Дечо Пенчев, Стоян Стефанов, Димитър Пеев, Димитър Хаджикочев, Димитър Бъчваров, Богдан Пулев, Илия Бенчев, Тодор Цаков, Иван Стоянов, Йордан Левков, Калин Цаков и Величко Цонев

при секретаря Петър Петков и е участието на Главния прокурор Борис Лозанов разгледа докладваното от Първия Председател производство № 1/1946 г., образувано по произведеното на 8 септември 1946 г. допитване до народа за премахване на Монархията и провъзгласяване на Народна република.

Върховният касационен съд след изслушване доклада по производството и заключението на Главния прокурор и като взе предвид, че от всички областни съдилища в страната са получени протоколи за резултата от народното допитване в районите на тия съдилища с приложени към тях таблици за тия резултати; че получените протоколи и таблици са съставени съобразно постановленията на чл. 6 от Закона за реда по който ще се произведе допитването и че от данните, които се съдържат в тия протоколи и таблици, се установява, че в цялата страна е имало записани избиратели 4 509 354, от които са гласували 4 132 107 избиратели, които са подали 4 008 417 действителни и 123 690 недействителни бюлетини и че от подадените действителни бюлетини 3 833 183 бюлетини са "за Народна република" и 175 234 бюлетини "за Монархията", на основание чл. 4 от Закона за допитването до народа за премахване на Монархията и провъзгласяване на НАРОДНА РЕПУБЛИКА и за свикване Велико Народно събрание и чл.чл. 8 и 9 от Закона за реда, по който ще се произведе допитването до народа и избирането на народни представители за Велико Народно събрание ОПРЕДЕЛИ:

УСТАНОВЯВА и ОБЯВЯВА, че при произведеното на 8 септември 1946 година допитване до народа за премахване на Монархията и провъзгласяване на Народна република в цялата страна е получен следният резултат: всичко записани избиратели 4 509 354, от които са гласували 4 132 107 избиратели, които са подали 4 008 417 броя действителни и 123 690 броя недействителни бюлетини, като от действителните бюлетини 3 833 183 броя са за "Народна република" и 175 234 броя "за Монархията".

Към настоящето определение се прилага съставената към протокола на В.К.Съд таблица за резултата от допитването в цялата страна.

Препис от настоящето определение и таблицата да се изпратят още днес на Председателя на Народното събрание.

На оригинала подписали:

Първи Председател: /п/ Ал. Папанчев

Председатели на отделения: /п./ Вл. Христов, Д. Колев, Ал. Иванов, Ил. Моралиев, Ал. Даскалов, Хр. Бъчваров

Членове: /п./ Хр. Ксенофонтов, Д. Пенчев, Д. Надеин, Ст. Стефанов, Ат. Илиев, Д. Пеев, Ив. Николов, Д. Хаджикочев, Н. Анков, Д. Бъчваров, Н. Даскалов, В. Шулев, Цв. Георгиев, Ил. Бенчев, Н. Змияров, Т. Цаков, Б. Икономов, Ив. Стоянов, Л. Димитров, И. Левков, Хр. Татев, К. Цаков, Бор. Иларионов и Величко Цонев

Вярно с оригинала:

Първи председател: /п./ Ал. Папанчев

Секретар: /п./ Петър Петков

 

* * *

 

Господа народни представители,

Народното гласуване на 8 т.м. е съкрушителна историческа присъда, произнесена от българския народ над монархическия режим у нас. Изключителното единодушие, с което народът гласува за Народната република, е успешния и щастлив завършек на дългогодишните упорити борби на българската демокрация срещу монархията - тая опора на реакцията у нас и преден пост на немското проникване у нас и на Балканите.

Неизброими са злините, които Кобургската династия причини на България през своето многогодишно царуване. Поставена на българския престол от немските завоеватели, реакционери и угнетители на славянските народи, тя съзнателно и последователно отклоняваше България от нейния исторически път на неразривна дружба е нашата велика освободителка. Тя късаше духовните връзки на българския народ с неговите братя - славяни и работеше усърдно за понемчването на България, за нейното превръщане в немска колония.

Фердинанд и Борис превърнаха царския дворец в огнище на реакцията и разсадник на мракобесието. Под тяхното крило бидоха откърмени политическите котерии и клики, които станаха проводници на царската предателска политика и съучастници в погромите на България.

С византийска подлост, с безподобна суровост и жестокост Фердинанд и Борис и техните политически ратаи сееха корупция в страната и задушаваха народните демократически движения. Те запрещаваха легалната борба на народните маси за своите правдини и насъщни интереси. Те не се спираха нито пред убийствата от засада на своите противници нито пред масовото изтребление на народните бойци.

В най-важните моменти на нашата история, когато се решаваха за дълги години съдбините на нашата Родина, на нашето племе, коронованите немски агенти на българския престол, опрени върху продажни, тъпоумни и безхарактерни властници, тласкаха нашата страна по пътя на авантюрите и катастрофите.

Историята записа с черни букви датата 16 юни 1913 г. и свързаното с нея престъпно безумие на Фердинанда, извършено по внушение на немските му повелители, за удовлетворение на неговата мания на величие. Освободителното дело на българския народ биде помрачено и България тикната в пропаст.

Само 2 години след това, като закоравял престъпник, и опирайки се на монархическите клики, Фердинанд продаде кръвта на българския народ на германския кайзер и причини втората национална катастрофа на България.

От народната ярост Фердинанд се спаси с бягство, но отгледаните и облагодетелствувани от двореца монархически клики стреляха в народа, за да спасят банкрутиралата монархия и предателска династия.

Борис продължи пъкленото дело на своя баща.

Историята записа е черни букви датата 1 март 1941 г., когато Борис, опрян върху избраната от него фашистка шайка, сключи позорния съюз с Хитлера, пусна германските пълчища в нашата земя и по тоя начин подготви третата най-тежка катастрофа за нашата Родина.

Балансът на монархическия режим у нас - това са трите национални катастрофи. Нашата разорена и измъчена Родина днес се бори за своята свобода и национална независимост. Нашият честен и трудолюбив народ изнемогва под непосилните тежести и напряга силите си за да лекува дълбоките рани, причинени от монархизма и фашизма.

Но българският народ в своето огромно мнозинство, въпреки всички изпитания остана верен на своите демократически славянски традиции. Немските агенти не можаха да задушат в него чувството на признателност и любов към своите освободители.

9 септември 1944 г. беше смъртоносен удар в сърцето на монархизма и фашизма. Откри се нова ера в нашата история. Подготвени бяха в живота и положени основите на Народната република.

За Народна република се бориха нашите апостоли революционери от народно-освободителната епоха. За Народна република се бориха истинските демократи и антифашисти, които гниеха в тюрмите и концентрационните лагери и падаха под ударите на наемни убийци и палачи. В името на Народната република Отечествения фронт вдигна целия народ на решителна схватка с монархофашистката реакция.

Нека бъде вечна славата на всички знайни и незнайни борци за Народната република България! Нека със ставане на крака почетем светлата памет на падналите за честта, свободата и независимостта на нашата Родина!

Народната република, за която гласува на 8 септември българският народ, е демократическа република е парламентарен представителен режим, тъй както тя е обрисувана в своите основни черти в чл. 12 от Закона за допитването до народа. Тя се опира на здравите народни демократически сили на нацията. В нея трудът ще бъде основният обществено-стопански фактор. В конституцията на Народната република ще бъдат вписани и осигурени всички политически, икономически, културни и социални завоевания на българския народ в дългогодишната му борба срещу чуждия гнет, монархизма, фашизма и реакцията.

Заедно е премахването на монархията престава да действува и регентският съвет. Атрибутите на върховната власт в държавата, съгласно чл. 5 от закона за допитването до народа, по право преминават върху председателството на Народното събрание, което ще ги упражнява временно, докато бъде свикано Великото Народно събрание. Ползувам се от случая да изкажа от името на Народното събрание благодарност към г-да регентите, които в един изключителен момент се нагърбиха е една тежка и отговорна служба и я изпълняваха съобразно е интересите на народа и държавата.

Господа народни представители!

Резултатите от народното допитване, проведено на 8 септември, съгласно чл. 4 от закона за допитването до народа, са установени и обявени от общото събрание на Върховния касационен съд със следното определение от 14 септември 1946 година:

ДНЕС 15 СЕПТЕМВРИ 1946 ГОДИНА XXVI ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, КАТО ВЗЕМА АКТ ОТ ВОЛЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, ИЗРАЗЕНА С РЯДКО ЕДИНОДУШИЕ ПРИ НАРОДНОТО ГЛАСУВАНЕ НА 8 СЕПТЕМВРИ 1946 Г. И СЪГЛАСНО ЧЛ. 5 ОТ ЗАКОНА ЗА ДОПИТВАНЕТО ДО НАРОДА ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА МОНАРХИЯТА И ПР.

ПРОВЪЗГЛАСЯВА БЪЛГАРИЯ ЗА НАРОДНА РЕПУБЛИКА.

ДА ЖИВЕЕ НАРОДНАТА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ!

ДА ЖИВЕЕ ОТЕЧЕСТВЕНИЯТ ФРОНТ!

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД!

 

* * *

 

ДОКЛАД

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА НАРОДНАТА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

№ 431

Моля, Председателството на народната република България, да одобри да се внесе, за разглеждане и гласуване в настоящата сесия на XXVI-то обикновено народно събрание, Законопроекта за уреждане положението на бившите регенти на България.

София, 23 септември 1946 година.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Георгиев

Служебен препис

На Първообразния собственоръчно написано

Одобрява се за Председателството на народната република

В. Коларов

 

* * *

 

Господа народни представителки и представители,

Сакс-Кобург-Готската династия донесе на българския народ неизмерими нещастия. Нейните представители останаха чужди на народните интереси. Вътрешната и външна политика на България през тяхното време беше насочена с оглед на личните им интереси и династичните им стремежи. Вътрешно в страната се насаждаше безогледен личен режим, бюрократизъм, корупция, политическо безправие и разложение, безгрижие към интересите на трудещия се народ. Външната политика беше провеждана съобразно династичните стремежи на Сакс-Кобург-Готските представители и в услуга на чужди империалистични държави. Вследствие на тази политика България беше въвлечена в три войни и българският народ преживя страшни катастрофи.

В желанието си да задуши народната воля, бившият цар Борис засилваше реакцията у нас. Той се даде напълно в услуга на Хитлер и германския фашизъм, като подхрани и засили фашизма и вътре в страната с което улесни присъединяването към оста Рим-Берлин-Токио и участието във Втората световна война, на страната на хитлеристка Германия и против нашия освободител Великия Съветски съюз.

Фердинанд и Борис се явяваха и вдъхновители на такава стопанска и финансова политика, която провеждаше ограбването на българския трудов народ от градските богаташи и селяните чорбаджии. Те даваха пример за разхищение и ограбване на народната пара по всички възможни начини, особено през време на войните.

Своето положение те използуваха и за лично забогатяване, за излишества и разкош и то във времена, когато народът се огъваше от материална оскъдица. За сметка на държавните средства и то не само от големите заплати, но и от безотчетни фондове от суми, отпускани щедро от любоугодни управници и от комисионни по държавни доставки, бившите царе Фердинанд и Борис издигнаха дворци и се снабдиха с движими и недвижими имоти в страната ни.

Много от тия дворци са построени на държавни и общински места, заграбени, купени или подарени по принудителен начин, като е използувано царското им положение.

Явно е, че всички движими и недвижими имоти на Сакс-Кобург-Готските представители са придобити със средствата на българския народ. След като монархията е вече повалена и членовете на тази династия са вън от пределите на Народната Република, следва да се заличи всякаква следа от тях и да се установи справедливостта, като се възвърнат всички тия имоти на Народната Република България.

Ето защо, моля, Ви, г.г. народни представителки и представители, да приемете и гласувате предложения законопроект.

Гр. София, декември 1947 година.

Министър на финансите: Проф. д-р Иван Стефанов

 

* * *

 

Проект

ЗАКОН

ЗА ОБЯВЯВАНЕ ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ ИМОТИТЕ НА СЕМЕЙСТВАТА НА БИВШИТЕ ЦАРЕ ФЕРДИНАНД И БОРИС И НА ТЕХНИТЕ НАСЛЕДНИЦИ.

Чл. 1. Обявяват се за собственост на Народната Република България всички движими и недвижими имоти, находящи се на територията на България и принадлежащи на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, лично придобити и наследени.

Чл. 2. Използуването на тия имоти става съгласно правилник, одобрен от Министерския съвет по доклад на Министра на финансите.

 

* * *

 

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ

НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

УКАЗ № 8

Президиумът на великото Народно събрание, в 130 заседание, държано на 19 декември 1947 г. гласува и прие следния

ЗАКОН

ЗА ОБЯВЯВАНЕ ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ ИМОТИТЕ НА СЕМЕЙСТВАТА НА БИВШИТЕ ЦАРЕ ФЕРДИНАНД И БОРИС И НА ТЕХНИТЕ НАСЛЕДНИЦИ.

Чл. 1. Обявяват се за собственост на Народна Република България всички движими и недвижими имоти, находящи се на територията на България и принадлежащи на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, лично придобити и наследени.

Чл. 2. Използуването на тия имоти става съгласно правилник, одобрен от Министерския съвет, по доклад на Министра на финансите.

Настоящият указ да се облече с държавен печат, да се обнародва в "Държавен вестник" и да се тури в действие.

Изпълнението на настоящия указ се възлага на Министра на финансите.

Гр. София, 27 декември 1947 година.

Председател на Президиума на Великото Народно събрание: Д-р М. Нейчев

Секретар на Президиума на Великото Народно събрание: Йордан Чобанов

Публ. в Българските царе в Народното събрание. Тронни слова. Редактор Цочо Билярски, съставители Ива Бурилкова, Иванка Гезенко. София, 1996, с. 381-392.