КОЙ САБОТИРА РАБОТАТА НА БЪЛГАРО-МАКЕДОНСКАТА КОМИСИЯ?

Сто и четиридесет години след възникването на македонския въпрос той най-накрая намери своето разрешение, но за съжаление без българско участие. Сърбия и Гърция в продължение на повече от век водиха борба за отнемането на един от съставните дялове на Българското Отечество – Македония - от Майката Родина. Най-после техните потомци – днешните гърци и скопските сърбомани успяха да го осъществят с подкрепата на целия ЕС, НАТО и САЩ, докато българската страна продължава да не взима отношение към един от най-важните въпроси от съвременната ни история.

А Македония не е само люлката на българската цивилизация, но тя е и гробницата на стотици хиляди българи, загинали за нейното освобождение и обединението й с останалите дялове от Българското Отечество. Но явно тези факти не са известни на съвременните политици и държавници, съучастници в поредната национална катастрофа.

Ц. Билярски, заедно с ръководителите на българските и македонските архиви в залата на ИНИ и на ДА на Македония в Скопие представя пред македонските медии дневникът на Кр. Мисирков

Представяне на готовия том с дневника на Кр. Мисирков в Скопие – от дясно на ляво Д-р З. Тодоровски, Ц. Билярски, акад. Г. Тодоровски, Б. Бужашка и проф. Вл. Поповски

Поглед към залата по време на представяне на готовия том с дневника на Кр. Мисирков в Скопие – от ляво на дясно П. Евтимов, П. Колев, И. Бурилкова, ген. М. Михов, Л. Георгиевски, Н. Кайчев

Екипът работил по двата тома за революционните борби в Тиквешията – З. Тодоровски, Ц. Билярски, И. Бурилкова и П. Камчевски, на снимката е и директорката на архива в Охрид

Момент от работата на  П. Камчевски, З. Тодоровски, И. Бурилкова и Ц. Билярски по двата тома за революционните борби в Тиквешията в хотел „Ривиера“ в Охрид

В продължение на почти две десетилетия документацията от един почти стогодишен период от нашата история, обхващащ организираното македоно-одринско революционно и легално движение беше издирена и публикувана. Зад тази огромна по обема си работа застана българската държава в лицето на ръководството на Главно управление на архивите, впоследствие преименувано на Държавна агенция „Архиви“. Интересът към развитието на македонския въпрос от края на XIX до 90-те години на ХХ век до известна степен беше задоволен, тъй като тези издания, в които са включени хиляди документи, макар и в сериозен тираж, трудно достигаха до обикновените читатели, пък и до изследоветелите, поради бюрократични пречки и слаба пропаганда на свършеното.

Днес тези издания стоят скрити в складовете и хранилищата на ДАА. Като че ли има някой заинтересуван те да бъдат скрити? А в действителност от тях би трябвало да бъде направен по един комплект за всеки член от Българо-македонската комисия, на всеки министър в некомпетентното по националния въпрос правителство, специално на действащите наши дипломати в съседните балкански страни, в Европейския съюз, НАТО, Европарламента, в САЩ, Русия и водещите европейски страни, на отделните комисии в Народното събрание, както и на основните български медии, тъй като те всички взети заедно показват срамна и позорна некомпетентност. И без това за тези издания държавата ни е осигурила средства за тяхното отпечатване и единствената печалба ще бъде ако те достигнат на първо време до членовете на българо-македонската комисия, която явно е че трудно се справя с възложената задача. Това, което трябваше да се има предвид при определянето на състава на българската комисия е неговата компетентност и познаването на архвните документи. От станалото известно до сега се вижда, че тя не отговаря на критериите, тъй като се занимават главно с две-три личности от нашата история, които да бъдат съвместно отбелязвани от двете страни на границата, приличащо много на предишните събори по българо-югославската граница в миналото. Доколкото ми е известно ръководителите на македонската и гръцката комисии са сериозни познавачи на документацията по македондския въпрос в резултат на десетилетната им работа в техните и в чуждестранните архиви. Става дума за проф. Спиридон Сфетас от Аристотелевия университет в Солун и д-р Драги Георгиев, директор на Института за национална история в Скопие. Те са автори и съставители на десетки томове с издания на оригинални документи, дори в които истината по македонския въпрос е безспорно българска. Няма да се прознасям по качествата на нашата комисия и по техните приноси по македонския въпрос, тъй като това е не само техен проблем, но и на тези които са ги избрали.

По време на моята почти четири десетилетия работа в системата на българските архиви само един от членовете на българската комисия съм виждал в читалните на архива, но и то беше преди три десетилетия, докато останалите съм забелязвал да идват на кафе и на раздумки при различните ръководители на архивите. За съжаление трябва да отбележа, че в нашите архиви съм виждал да работят повече македонските и гръцките историци, отколкото нашите.

Но това е друг проблем, с който не бих искал да се занимавам, тъй като резултата от него ще се види впоследствие, макар че той трябваше да бъде ясен на тези които създадоха не само тази комисия, но при формулирането на договора за приятелство.

По-долу ще имате възможност да се запознаете изключително накратко с официалните изданията на Държавна агенция „Архиви“, в които основната тема е македонския въпрос, подготвени за печат от специалистите в Централния държавен архив Ива Бурилкова и Цочо Билярски. Посочените по-долу издания обемат 8079 печатни страници голям формат и включват 2813 оригинални документи.

ДАА освен тези издания има и други издания по тази тема, но те не са обект на тази публикация. Същевременно искам да посоча и официалния печатен орган на ДАА „Известия на държавните архиви“, от които вече има отпечатани над 100 книжки. В един продължителен период аз, Цочо Билярски, съм член на редколегия, заместник-отговорен редактор и отговорен редактор на изданието, а Ива Бурилкава е член на редколегията. В ИДА отново една от основните теми е македонския въпрос, като на неговите страници са публикувани стотици оригинални документи, свидетелстващи за историческата истина по него.

В заключение отново искам да поставя въпроса – Кой сабитира работата на българо-македонската комисия, скривайки изданията на българските архиви, за изданието на които българската държава е осигурила сериозни средства? На този въпрос би трябвало други да отговорят, а аз само искам да го поставя.

По-долу освен, че са представени накратко отделните издания, са приложени и фексимилета от техните корици, както и отдселни снимки от етапа на работата по тяхното съставяне и официално представяне.

 

ОФИЦИАЛНИ ИЗДАНИЯ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „АРХИВИ“ В ПОРЕДИЦАТА „АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ“

През 1998-1999 г. бяха издадени два тома с документи под заглавие „БКП, Коминтернът и македонския въпрос (1917-1946)“ в обем 1371 стр. В тях са включени 519 документа и две приложения.

Документалните сборници са съставени от Цочо Билярски и Ива Бурилкова. Макар, че дейността на Коминтерна е в периода между 1919 и 1943 г., но като тясно свързани с темата на сборниците са и документите излизащи извън тези времеви рамки. Включената тук документация е главно от архивите на Комунистическия интернационал, както и от бившия Партиен архив на ЦК на БКП. Тези сборници кореспондират с издадения в Скопие том с документи от Архива на Коминтерна, както и с двете документални сборника, издадени в Москва под редакцията на Рита Гришина. Но тези издания обхващат изключително по-кратък времеви период, само от началото на 20-те години на миналия век.

През 2009 и 2012 г. бяха отпечатани сборниците с документи „Македонският въпрос в българо-югославските отношения (1940-1967 г.)“ и „Македонският въпрос в българо-югославските отношения (1968-1989 г.)“ - общо в три книги. Съставители на томовете са Ива Бурилкова и Цочо Билярски.

Документалният сборник „Македонският въпрос в българо-югославските отношения (1940-1967 г.)“, който беше отпечатан през 2009 г. е в обем 424 с. и съдържа 93 документа.

Документалният сборник „Македонският въпрос в българо-югославските отношения (1968-1989 г.)“, част 1, който беше отпечатан през 2012 г. е в обем 917 с. и съдържа 160 документа, обхващащи времето от 1968 до 1979 г.

Втора част на същия сборник е в обем 679 с. и съдържа 120 документа, които продължават номерацията на част 1 – от № 161 до № 281, като обхващат времето от 1979 до 1989 г. Този том излезе от печат след като от него по нареждане на един некомпетентен чиновник от архивното управление бяха свалени документите обхващащи времето от 1990 до края на 1992 г.

Тези документални издания бяха замислени като общо българо-гръцко издание, като от гръцка страна щеше да участва в него проф. Спиридон Сфетас. В последствие тази идея се провали, като С. Сфетас отпечата на гръцки език подбраните от нас документи в два тома. Гръцкото издание в много отношения е повторение на нашето българско издание.

През 2003 г. излезе от печат изданието „Четите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Дневник и снимки на четите на ВМОРО, преминали през Кюстендилския пункт (1903-1908 г.). Книгата беше подготвена за печат от Ива Бурилкова, Цочо Билярски, Николай Христов и Ангел Джонев. Тя е в обем 239 с. Дневникът на Кюстендилския пункт – “Чети, които минават вътре. Кюстендил”, обхващащ времето от 5 декември 1903 до 18 юни 1908 г. В тома освен дневника на Кюстендилския пункт са приложени и 93 снимки на чети, войводи и четници на ВМОРО, както и четири приложения с факсимилета, схема и общ изглед от Кюстендил. Оригиналите на включените тук материали се съхраняват във Врачанския архив и в Кюстендилския исторически музей. Книгата беше представена от Ива Бурилкова по време на международна конференция с македонско участие в Кюстендил.

През 2003 г. излезе от печат документалният сборник “Из архива на Гоце Делчев. Задграничното представителство на ВМОРО в София до края на 1902 г.” в обем 632 с. Негови съставители са Ива Бурилкова и Цочо Билярски. Той в много отношения е продължение на работата на Дино Кьосев, който през 1967 г. издаде документалния сборник „Гоце Делчев. Писма и други материали“ (347 с.) Сборникът съдържа кореспонденцията на Гоце Делчев и на Задграничното представителство на ВМОРО в София от 1902 г. Сборникът се състои от следните двадесет раздела: І. Централен комитет; ІІ. Солунски окръжен революционен комитет; ІІІ. Серски и Струмишки окръжни революционни комитети; ІV. Скопски окръжен революционен комитет; V. Одрински окръжен революционен комитет; VІ. Чужбина. Заточеници и затворници; VІІ. Кюстендилски пограничен пункт; VІІІ. Дупнишки пограничен пункт; ІХ. Лъдженски пограничен пункт; Х. Чепеларски пограничен пункт; ХІ. Хебибчевски пограничен пункт; ХІІ. Пловдив; ХІІІ. Самоков; ХІV. Варна; ХV. Северозападна България (Враца, Фердинанд, Видин, Лом); ХVІ. Югоизточна България (Бургас, Казанлък, Айтос, Ямбол); ХVІІ. Централна Северна България (Русе, Ловеч, Плевен, Велико Търново, Дряново); ХVІІІ. София; ХІХ. Приложение І. Г. Делчев, учител в Банско; ХХ. Приложение ІІ. Други документи за дейността на Г. Делчев,  на Задграничното представителство в София и на граничните пунктове. В сборника са включени 620 документи, представляващи писма, телеграми и пощенски картички. Документите, включени в първите 18 раздела на сборника са издирени и дешифрирани от Д. Кьосев. Последните два раздела са включени от съставителите, които са издирили всичко публикувано от и за Г. Делчев през периода след 1967 г., когато Д. Кьосев отпечати сборника си “Гоце Делчев, писма и други материали” и обхващащ времето от 1896 до началото на 1903 г. Документацията разкрива неизвестни досега факти, както за дейността на революционера, ръководител на четите на ВМОРО и задграничен представител на организацията в София, така и за историята на ВМОРО.

През 2004 г. беше отпечатан документалния сборник „Архив Христо Матов (Към историята на културно-просветните и революционните борби на македонските и тракийските българи в края на XIX и началото на XX век)“. Негов съставител е Цочо Билярски. Томът обхваща 480 с., като в него са включени 470 документа и едно приложение. Документите са подредени по хронология и се отнасят за времето от 1892 до 1919 г.

През 2007 г. излезе от печат том 1 в две части на документалния сборник „Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.). Документи на централните ръководни органи (устави, правилници, мемоари, декларации, окръжни, протоколи, наредби, резолюции, писма)“. Изданието обхваща общо в двете свои части 1227 с. В него са включени 436 документа с много варианти на отделни документи и препратки към други публикации, подредени на хронологическия принцип. Съставители на изданието са Цочо Билярски и Ива Бурилкова.

През 2009 г. излезе от печат документалният сборник „Официалната и тайната българо-турска дипломация (1903-1925 г.)“. Съставители на сборника са Цочо Билярски и Валентин Китанов. Томът обхваща 483 страници, като в него са включени 439 документа, хронологически подредени. Основната тема на сборника е македонският въпрос в българо-турските отношения през един период от почти четвърт век. Тук са всичките официални българо-турски спогодби, като се започне от преговорите между турското правителство и задграничните представители на ВМОРО в София, Григор-Начевичевата спогодба, преговорите между ЗП и младотурското правителство, подписването на протоколите и създаването на българо-турските Вътрешни македонски революционни организации през 1913-1914 и 1921 г. с участието на ген. Александър Протогеров, Тодор Александров и Мустафа Кемал паша, както и за дейността на Македонската парламентарна група в Турския парламент.

Всичките изредени документални сборници са придружени с богат научен апарат, библиографии, както и подробни именни и географски показалци и списъци с използваните в документите псевдоними.

 

СЪВМЕСТНИ ИЗДАНИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ И МАКЕДОНСКИТЕ АРХИВИ

Българските архиви и работещи в тях специалисти поддържаха в продължение на две десетилетия добри колегиални отношения с македонски архивисти и историци от Института за национална история и университета. В резултат на постигната договореност за съвместна работа между Главно управление на архивите в София и Държавния архив на Македония бяха издадени две документални издания, които бяха отразени в двете страни.

През 2001 г. излязоха от печат два тома със спомени и документи за революционните борби в Тиквешията – „Революционните борби в Тиквешията. Спомени и материали“. Те са двуезични на български и македонски език и са отпечатани в печатницата в Кавадарци. Техни съставители са Цочо Билярски, Ива Бурилкова, д-р Зоран Тодоровски и Петре Камчевски. Книгата беше отпечатана в две издания, едното луксозно с твърди корици и второто с меки корици.

Том 1 обхваща 605 страници и съдържа 17 отделни спомена за революционните борби, 3 материали с географски и стопански характеристики на района и 1 документ, 1 географска карта портрети, снимки и факсимилета на документи.

Том 2 обхваща 588 страници и съдържа 32 спомена и статии за революционните борби, портрети, снимки и факсимилета на документи.

Същата 2001 г. изданието беше представено в Кавадарци на Трифон зарезан, а по-късно и в София. На представянето говориха Зоран Тодоровски, Цочо Билярски, проф. Кирил Темков и акад. Гане Тодоровски.

През 2008 г. беше отпечатан в Кочани откритият наскоро в софийски антиквариат дневникът на Кръстьо Мисирков. Книгата излезе в две издания – едно луксозно с твърди корици и второ с меки корици. Дневникът, който е издаден в голям формат обхваща 217 двойни страници или общо 434 с. Дневникът беше издаден на български и македонски език, като към него е приложен на диск със записа на оригинален език – руски.  В книгата са включени и факсимилета от тогавашната руска преса, отразяваща противопоставянето на бившите съюзници от Балканската война. Тук е поместен и един неизвестен до онзи момент портрет на Мисирков, предоставен ни от неговия внук. Илюстрацията върху корицата е взета от тогавашната руска преса и показва по един карикатурен начин първата национална катастрофа за България.

Дневникът беше представен в Скопие в Дома на армията на РМ, като на премиерата говориха Зоран Тодоровски, Боряна Бужашка, акад. Гане Тодоровски и проф. Владо Поповски. На мене, като съставител и човек открил дневника не ми беше дадена думата след смехотворни аргументи от тогавашното ръководство на българските архиви, въпреки че поканата за премиерата беше от името на З. Тодоровски и мене.

Няколко дена преди премиерата дневникът на Мисирков получи първа награда на Скопския панаир на книгата.

След премиерата на книгата в Скопие тя беше представена и в сградата на българските архиви, на която премиера историците от Института за история и от университета не пожелаха да присъствуват, демонстрирайки несъгласието си със съвместната работа на българските и македонските архивисти.