СРЪБСКО-РУСКИЯТ ПАЗАРЛЪК ПРИ ЗАГРАБВАНЕТО НА ЗАПАДНОБЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ 1877-1878 Г.

В дневничните си записки граф Н. П. Игнатиев изключително лаконично отбелязва за разговорите си с полковник Георги Катарджи, проведени през Руско-турската война (1877-1878 г.). И като че ли тези срещи остават почти неизвестна за нашата историческа наука, а те не само са от голямо значение за бъдещето на България, а дори от решаващо при определянето на границите на възобновената българска държава в Сан Стефано и Берлин през 1878 г.

 

През 1939 г. полковник Иван Кр. Стойчев публикува на български език книгата на румънския военен историк Раду Росети „Из неиздадената преписка на княз Милан Сръбски с полковник Георги Катарджи през войната в 1887/1878 г.“ Първо тя е публикувана на страниците на списание „Военноисторически сборник“, а в последствие е отпечатана и като отделна брошура.

Включената в публикацията документация румънският историк взема от частния архив на Рене Богдан. Преди да я публикува той докладва откритието си на заседание на Румънската академия на науките на 23 юли 1935 г. Румънският историк дава съгласието си на българския военен историк полковник Иван Стойчев неговата книга да се преведе и издаде на български език.

След публикуването на документалния сборник „Die Auswartige Politik Serbiens (1903-1914). Band I. Geheimakten aus serbischen Archiven“ от югославският пълномощен министър в Германия Милан Богичевич през 1928 г. в Берлин и на „Начертанието“ на Гарашанин от Андрей Тошев през 1932 г. в публикацията си „Сръбската национална политика и нашата политическа действителност“, книгата на проф. Р. Росети е поредната сензация, разкриваща сръбската грабителска политика към земите и народа ни. Същевременно тя е безспорно свидетелство, че в тази си политика Сърбия винаги е можела да разчита на руската подкрепа и закрила.

От тези документи се вижда как Русия се разпорежда през 1877 и 1878 г. с вековни български земи и нарасналия сръбски апетит по време на преговорите в Одрин и Сан Стефано. От тях също се вижда как съюзниците на Русия Румъния и Сърбия ще получат значителни български територии за участието си в Руско-турската война. Румъния ще получи Северна Добруджа, а Сърбия Западнобългарските територии, включващи Моравско с Нишко, Пиротско и Вранско. Т.нар. освободители се оказаха обикновени плячкаджии и грабители и дори на загиналите румънци във войната и до днес има музей в Гривица – благодарност за заграбената Добруджа. Любопитното е, че как на никой български сърбоманин до днес не му е хрумнало да открие такъв музей на „сръбските братя-освободители“!? А може би причината се крие в това, че всичките „освободени“ от сърбите български територии станаха плячка на Сърбия. И защо на слепците - Кобурга и правителството на Ив. Ев. Гешов и д-р Ст. Данев през 1912 г. когато сключваха Балканския съюз нямаше кой да подскаже, че там където е стъпил сръбски крак, става за винаги сръбско, както се случи и с Македония през Балканските войни. Питам се докога ще стърчат паметниците на „братята-освободители“ из цяла днешна България, свидетелство за българския позор и за напомняне на сегашните и на бъдещите българи за това как нашия „двоен освободител“ раздаде на румънци, сърби, гърци и турци хилядолетни български земи, а населението в тях бе подложено на жестока денационализация и изтребление!?

От приложените по-долу документи се вижда ролята на румънския полковник Георги Катарджи, вуйчо (брат на майка му) на сръбския крал Милан Обренович като представител на Милан и като посредник в преговорите с руския император Александър II, с граф Н. П. Игнатиев и Руската главна квартира. По-късно този „достоен“ румънски полковник след уволнението си ще премине на подчинение на племенника си крал Милан в сръбската армия, за което ще бъде награден с генералски чин.

От тези документи се вижда как румънци и сърби се надпреварят в пазарлъците при разграбването на български земи и дори се скарват и за владеенето на Видин. Дори руската страна подтиква Сърбия, след като вече е убедила за това и Румъния, като и предоставя и огромни суми и въоръжение, за да може и тя да участва в предстоящия грабеж на земите отвъд Дунава. В тези документи никъде не става дума, че тази война се води за освобождението на поробените българи, нещо което ни е известно и от публикувана вече документация. Най-цинични и безсрамни са инструкциите на княз Милан към своя добре платен и подсигурен вуйчо. В един момент дори самият Милан се досеща, че неговите откровения стават опасни и съветва полковник Катарджи да унищожи писмото след като го прочете, за да не попадне в чужди ръце.

Вероятно не са малко тези, на които е известна тази кореспонденция, но съм сигурен, че има и мнозина, които не я познават. Именно към тях е насочена сегашната нейна цялостна публикация.

В края на публикацията прилагам и бележките за лица и събития, дело на ген. Р. Русети и полк. Ив. Стойчев.

Цочо В. Билярски

 

* * *

 

ИЗ НЕИЗДАДЕНАТА ПРЕПИСКА НА КНЯЗ МИЛАН СРЪБСКИ С ПОЛКОВНИК ГЕОРГИ КАТАРДЖИ ПРЕЗ ВОЙНАТА В 1887/1878 Г.

 

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ТАЗИ КНИГА

Всички документални материали, засягащи пряко или косвено нашето минало, не могат да не ни интересуват живо. Дори след 60 год. от Освободителната война идват моменти, когато българският политик, публицист и държавник трябва да разполага с ред данни, за да опровергава тези, насочени да вредят на националните ни каузи.

В това съзнание се предвижда труда „Din corespondenta inedita a principelui Milan al Serbiei cu colonelul Gheorghe Catargi in timpul rasboiului din 1877-1878...“, и се поднася с вяра, че съдържа безспорно интересни данни за историята ни.

Преди читателят да почне четенето, добре е да има понятие за самия генерал Катарджи и автора - генерал Р. Росети.

Сведенията за Катарджи са малко. Неговата личност се изяснява от самото съдържание, та тук ще се упомене само, че той е вуйчо (брат на майката) на княз Милана Обренович. Роден е в 1833 г., свършил е франц. военно училище в Сен Сир, а в чин полковник е напуснал румънската войска през 1866 г. - със свалянето на княз Й. Куза. През Руско-турската война в 1877/1878 г. е бил на служба при сръбския княз. Умрял е в 1906 г.

Генерал Раду Росети е сега секретар на Румънската академия на науките; той е един от най-културните военни люде и най-добрия и трудолюбив военен писател. Роден е в 1877 г. в околностите на Бъкау, син е на историк. Следвал е по литература, но в 1899 г. става офицер и свършва академия в Париж. През 1914-1916 г. служи в оперативния отдел на щаба на войската, през 1916-1917 г. командва 67, 6 и 47 п. полкове и бива тежко ранен при Марашещи. След 4 септемврий 1918 г. е служил на Солунския фронт, до февруарий 1919 г. През 1919-1920 г. е бил военен аташе в Лондон, до 1924 г. командва лека пехотна бригада, на 1 януарий с.г. бива повишен в чин генерал, а на 1 ноемврий се уволнява.

От 1924 до 1931 г. е бил председател на съвета при военния музей, а от май 1934 г. - член на Румънската академия.

Трудовете на ген. Росети са многобройни, всички основно проучени, снабдени с обилна библиография и изискано редактирани. Той пише главно по исторически и военни въпроси. Би било само от полза, ако някои от неговите трудове станат известни на българския читател.

Ползуваме се от случая да благодарим на уважаемия г. ген. Росети за готовността да разреши отпечатването на този му труд на български.

Още няколко необходими думи към бълг. превод: Тази книга бе открита в Букурещ от мен и аз получих разрешение от автора да я преведа.

Особният стил на кореспонденцията, предълги изречения, с много вмятания (запазени и в превода), ме принуди да потърся сътрудничеството на по-съвършено знаещия френски г. И. Докладът и забележките под линия бяха на румънски - тях преведе г. И. На двамата сърдечно благодаря!

Проверката на цялата работа, сглобяването допълнителните бележки и коректурата - легнаха изцяло на мен.

Г.г. К. М. и Д. И. смятат, че техното участие в излизането на тоя труд е скромно и не желаят да фигурират с имената си. Принуден да уважа техните чувства, дължа да подчертая широкото им и ценно сътрудничество, особено на г. М. Техните заслуги са такива, че аз не си позволявам да се нареча сам „преводач“.

Моето име фигурира на труда, не само защото имам голям дел в работата, но и поради ангажименти към автора, както и за да има едно определено лице, отговорно пред обществото за качеството на поднасяния превод.

София, 10.X.1939 г.

И. К. С.

 

ДОКЛАД В ЗАСЕДАНИЕТО НА РУМЪНСКАТА АКАДЕМИЯ НА 23 ЮЛИЙ 1935 ГОД.

Румънското правителство и румънската държава имаха големи неприятности с Русия както през време на преговорите за участието й във войната от 1877-1878 г., така и през време на самата война, а особено след свършването й.

Ние (румъните - б.пр.) не бяхме, обаче, единствените съюзници на Русия в тази война, нито единствените, които имаха трудности в сношенията си с могъщата московска империя. Следващите няколко писма осветляват един момент от руско-сръбските отношения, като едновременно дават полезни данни и за историята.

Преписката, която публикувам, съставлява част от тази, която принадлежеше на генерал Георги Катарджи и сега се намира в архивата на Рене Богдан от Онещи (окръг Бъкау). Тя е доста обемиста и съдържа както писма от княз, по-после крал, Милана и съпругата му Наталия до генерал Катарджи, така и няколко документи.

Аз избрах само тези, които се отнасят до войната през 1877-1878 г. Останалата преписка, по-голямата част от която се отнася до имота на кралица Наталия, не ни интересува, както не ни интересува и голямото количество документи, които са без значение дори за историята на Сърбия.

С разрешението на Г. Богдан, на когото благодаря за услугата, публикувам тези няколко писма и документи, с къси предварителни осветления и бележки.

* * *

Освен дългия рапорт на Катарджи (приложения I и II), останалото е писма на княз Милан и една телеграма на Ристич. Писмата са на листове книги за писма, малък формат, носещи герба на Сърбия, или на обикновена книга, в канцеларски формат. Всички те, както рапорта на Катарджи и всички книжа, останали от последния, са на френски език, на който език е и цифреният речник (шифра), намиращ се между тези книжа.

В писмата си княз Милан се обръща към Катарджи: „мой скъпи Георги“, „мое скъпо батенце“, „мой дядо“.

За да си уясним тази фамилиарност, нужно е да видим кои са лицата, между които е водена преписката и какви са връзките помежду им.

Милан Обренович е син на Милош Обренович (1829-1861) и на Мария Катарджи(1), а внук на Ефрем Обренович (починал в 1856) - брат на Милоша Обреновича, основателя на династията Обренович.(2) Милан е роден в Яш, на 22 август 1854 г.(3) Той бе осиновен от братовчеда си Михаил, когато последният стана княз в 1860 г. и когато Милан се учил в лицея „Лудвиг Велики“ в Париж.

След убийството на Михаила Обренович (10 юний 1868) Милан встъпи на престола (2 юлий 1863), като управлението на страната бе поверено на регентство.(4)

Обявен за пълнолетен на 22 август 1872 г.,(5) княз Милан се ожени на 17 октомврий 1875 г. с г-ца Наталия Кешку, румънка по произхождение(6). От този брак се роди, на 2/14 август 1876 г., Александър(7).

В 1876 г., вследствие кланетата, които станаха в България, в Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора обявиха война на Турция (30 юний), в която бяха подпомогнати с пари, военни материали, кадри от действуващите войски и доброволци от Русия(8). Но Сърбия бе победена и принудена да сключи примирие а и по-после, мир с Турция (28 февруарий 1877).

В горния пасаж се налага едно пояснение на положението. Въстанията в Босна, Херцеговина и България бяха желани от Сърбия, но тя не можа да поеме ръководството им. Поради това те бяха неустроени, разновременни и със слабо действие, та Турция лесно ги потуши. Сърбия не си даваше добра сметка за международното положение, неподготвеността на Русия за война, нито за опустошенията в България след Априлското въстание. Ето защо тя и Черна гора, като си въобразиха, че Турция е изолирана политически и разстроена вътрешно от въстанията, поискаха да използуват това и предявиха искане да им се повери управлението на Босна и Херцеговина. Но Турция знаеше, че това не се желае от Австрия, Русия и Германия, та дори не пожела да влезе в разговори по тоя въпрос със Сърбия и Черна гора. Последните й обявиха война (19 юний) въпреки съветите на Русия, която официално не прати кадри и доброволци, но не им пречеше строго да заминават. А когато войната се свърши с разгрома на Сърбия, помощи се изпратиха на разореното население от личните средства на императора и ред частни организации; официална Русия не вземаше участие по тактически съображения (Б. пр.).

Княз Милан си пише с брата на своята майка - Георги, който се бе учил в Сен-Сир (9) и бe офицер в румънската войска, в която достигна чин полковник, а бе известно време и адютант на господаря княз Куза. (10) Когато се води преписката, Катарджи служи в Сърбия, в сръбската войска, гдето получи чин генерал. (11) С това, обаче той не си изгуби поданството и по-късно пак стана окръжен управител и сенатор в Румъния.

* * *

Когато през пролетта на 1877 г. Русия обяви война на Турция, княз Милан изпрати полковник Катарджи в Кишинев със задача да предложи на царя Сърбия да влезе във войната на страната на Русия при известни условия.

По тази мисия се намира в преписката, с която се занимаваме, черновката на рапорта, който по-после Катарджи отправя на И. Ристич, сръбски министър на външните работи. Този рапорт се печати in extenso, като приложение; съдържанието му в резюме е следното: (12)

Катарджи пристигнал в Кишинев на 18 април 1877 г. и бива приет още същия ден от генерал Игнатиев, който се показва твърде доволен от предложението на Сърбия да вземе участие във войната. В разговора, който е станал, Катарджи казал на Игнатиева, че Сърбия ще премине границата с 40 000 войници и 144 оръдия и че иска, за да може да мобилизира, една предварителна помощ от три милиона рубли за снабдяване на сръбската войска, а отпосле - ежемесечна помощ от един милион рубли. Катарджи оправдава политиката на Сърбия, като указва и на причините, поради които е била заставена да сключи мир и иска, от името на княз Милана, отзоваването на Карцев - руския дипломатически агент в Белград, когото обвинява в лоша воля и интриги както против княз Милана, така и против своето правителство.(13)

Игнатиев отговорил, че сумата от 3 000 000 рубли за снабдяване е твърде преувеличена и уверявал, че ще се дадат на Сърбия 1 000 000 рубли за първите разноски, а за по-нататък сръбската войска, щом премине границата, ще бъде подпомагана толкова, колкото трябва. Той казал оскърбителни думи за държането на агента Карцев.

Катарджи съобщил тогава на Игнатиева, че има нужда още от едно осветление, а именно да знае, какво поведение ще държи Австрия в случай на влизане на Сърбия във войната против Турция, понеже само ако е осигурен неутралитетът на Австрия Сърбия ще може да премине границите си. На това питане Игнатиев отговорил, че е бил във Виена по нареждане на царя и е подписал там спогодба с граф Андраши, въз основа на която, при уговорените условия, Австрия ще следва да остане неутрална. Относно Сърбия тази спогодба предвижда, че Австрия няма да се противопостави на нападението на Турция от нейна страна, ако Русия поеме задължението че Сърбия да не разпростре своите действия в Босна и Херцеговина, т.е. зад Дрин и Лим.

На втория ден, на 14 април, Катарджи е бил приет на аудиенция от царя, който му казал, че Сърбия може да бъде сигурна в неговата подкрепа. Царят е приел сътрудничеството на Сърбия, която, обаче, не трябва да предприема действия, докато руските войски не минат Дунава. Препоръчал после, щото, в никакъв случай Сърбия да не минава в Босна. Понеже Катарджи, по заповед на княз Милана, поставил сръбската войска под заповедите на царя - последният му препоръчал да се разбере за подробностите с брат му, великият княз Николай Николаевич. Царят дал също уверение, че ще разреши задоволително искането за Карцева.

Катарджи се представил отпосле на великия княз - наследникът Александър и великия княз Николай Николаевич.

Игнатиев отишел в същия ден при Катарджи и му казал, че царят е одобрил да се турят веднага на разположение на княз Милана 1 000 000 рубли и да се отстрани Карцев.

От дългия рапорт на Катарджи за отбелязване са следните неща: Игнатиев и Нелидов не се разбирали и водели две различни политики и че руските дипломати не са се разбирали с военните. Така, полковник Дохтуров описва на Катарджи генерал Игнатиева като нечестен. „Той (Игнатиев) отваря устата си само за да лъже и няма човек по за презиране от този индивид“. А генерал Черняев се изразил, пак пред Катарджи, за същия дипломат, по такъв начин: „Не знаете как този човек може да се подкупи с почести и доколко той е дискредитиран и презиран навред, където е бил. Аз се връщам от чужбина. Във Виена, Париж, както и в Лондон той е правил само глупости след глупости ... Аз мразя Горчакова, но трябва да му призная две качества: че има достойнство и че мрази Игнатиева“. Най-после полковник Гайар, френския военен аташе, който на бойното поле стана добър приятел и почитател на Румъния, казал също на Катарджи за руската дипломация: „Горчаковци, Игнатиевци и Нелидовци са простаци. Те са само амбициозни хора, които не искат да знаят нито за вас (Сърбия), нито дори за Русия. Игнатиев се старае да заеме мястото на императорския канцлер Горчаков; Нелидов иска да измести Игнатиева, като посланик в Цариград; когато единият работи в една посока, другият бърза да работи веднага в противната“.

Тази двойственост или дуализъм на руската дипломация през време на войната в 1877-1878 г., както и характерните й черти през време на Световната война, бяха показани по друг начин от Йон И. К. Брътиано в сказките му, държани в 1927 г. в Свободния университет.(14)

От рапорта на Катарджи се вижда още, че Русия се опитвала, чрез великия княз Николай, да хване в ръцете си сръбската войска, като предлагала офицери и подофицери за засилване кадрите на сръбските войски. Катарджи, обаче, е имал присъствието на духа и, като си спомнил безредиците и търканията, станали със засилването кадрите на сръбските части с руски офицери в миналогодишната война, да заяви, че Сърбия няма нужда от чужди кадри, защото кадрите й са пълни. От това се вижда, че докато в Румъния Русия се опита да вкара нейните военни части в своята войска,(15) в Сърбия се опитва да отиде по-надалеч, като иска да попълни сръбските части с руски офицери и подофицери. Русия не е имала вяра в румънската и сръбската войски и, убедена в своята победа, искала е, щото тази победа да бъде изключително руска.“(16) Бъдещето, обаче, дойде да покаже колко тя се бе заблуждавала.

Интересно е да се направи едно сравнение между този дълъг рапорт, написан след станалото, към което се отнася, и кратките и точни рапорти и телеграми за тези дни, все от Кишинев, на княз Янко Гика, които обнародвах преди няколко години.(17)

От това сравнение ще се види, че е имало различия в поведението на Русия към Румъния и Сърбия, понеже тогава Румъния подсигуряваше, чрез заемането на местата за преминаването на Дунава, напредването и стратегическото развръщане на царската войска.

Докато Русия приема с големи благодарности идеята за сътрудничество на сръбската войска и докато великият княз Николай увещава да сътрудничим и ние (румъните б.пр.),(18) царят и Горчаков отказват каквото и да било румънско сътрудничество.(19) А пък на исканията на румънското правителство, на което Русия, имаше да плаща разноските за превоза по железниците и за продоволствието на руските войски, да му се авансират 5 000 000 леи,(20) тази сума се одобрява по начало, но плащането й постоянно се отлага.(21) И най-после, макар великият княз Наколай да казвал на Гика, че Румъния няма какво да се бои от Австрия, Русия не е предизвестила навреме румънското правителство, нито за деня на обявяването на войната, нито за датата на преминаването на румънските граници; а това преминаване става дори преди да е ратифицирана спогодбата между Румъния и Русия.(22)

Заведената преписка, както се спомена вече, се състои от писма на княз Милана до Катарджи и от една телеграма на Ристич.

Княз Милан бе дошел в началото на месец юний 1877 г. в Букурещ и Плоещ, за да се разбере с Русия. Приемът, който му бе направен от царя, бе един от най-студените.(23) Като се върнал в Сърбия, той писал на Катарджи (който се намирал в Плоещ, при Руската главна квартира) и му дава подробни сведения за разположението на турските войски около сръбските граници,(24) като му казва да съобщи тези сведения на полковник Дохтуров.

В две писма, от 14 и 15 юний (които представляват малък интерес и не ги публикувам), князът си показва неспокоен в очакване решенията на царя, а най-вече по решението за плащането на паричната помощ.

Последващите документи съдържат инструкции, които князът дава на Катарджи.(25) В тези инструкции се настоява отново на нуждата от паричния аванс и се казва, че князът (Милан) счита, че било от голямо значение, ако се разреши на Румъния да сътрудничи заедно със Сърбия, като се добавя при това, че силите в на Сърбия са достатъчни, за да приковат на място всички намиращи се във Видин и по Тимок турски войски.(26)

Тази идея за сътрудничество е отговаряла навярно на проекта за преминаването на Дунава в областта на Видин от румънската войска, както и на разузнаванията, направени от тамошните наши (румански, б.пр.) войски, под погледа на самия владетел (кн. Карол I, б.пр.), на 3 и 4 юлий.(27)

Русите продължавали да не дават на Сърбия обещаните пари, а операциите на руските войски в България не допринасяли за окончателния успех. Катарджи, навярно, донася, че великият княз Николай се сърди загдето сърбите се колебаят,(28) понеже в една телеграма от княз Милан,(29) след отблъсването на русите при Плевен се съобщава на Катарджи, че не това отблъсване го кара да не влезе във войната, но ... липсата на пари.

Документът, напечатан в приложение VI, е писан с ръката на княз Милана. Интересът, който представлява, се състои в това, че съдържа план за операциите на сръбската войска, в който се предвижда, между другото, сътрудничеството на сръбските войски в долния Тимок с румънски войски, обсадили вече Видин.

След това, късно през есента и след неколкократното настояване на русите,(30) княз Милан издал заповед за мобилизиране на своята войска(31) и пише на Катарджи,(32), че мобилизацията става при добри условия и настоява отново да му изпратят пари.

В това време Плевен пада и княз Милан телеграфически поздравлява царя с тази победа. На тази телеграма царят е отговорил, че „му е неприятно, загдето Сърбия не е последвала по-рано примера на Румъния“(33), - отговор, който Ристич не счита за оскърбителен.

В последните три документа от юний, февруарий и март 1878 г.(34) Милан иска от Катарджи да му съобщи за преговорите, които ставали между Русия и Турция. В тези преговори Русия не допусна да присъствува полковник Катарджи, както не бе удостоен и румънският делегат, полковник Еракл Арион, да вземе участие. В тези доста дълги писма сръбският владетел показва териториалните претенции на Сърбия. Той казва дори, че решително се противопоставя на едно случайно отстъпване на Видинската област на Румъния. От неговите думи, както показва и кореспонденцията на генерал Гика, как е постъпвала Русия и с ромъните,(36) излиза, че русите са препоръчвали на Сърбия да представлява исканията си така: тези, които правят в Петербург, да ги отправят в Главната квартира, а тези, които правят в Главната квартира, да ги отправят в Петербург, с единствената цел да се губи време и да се поставя Сърбия пред свършени факти.

Тези писма, освен това, изтъкват на лице омразата на сърбите към българите и ревнивостта на Милана към княз Карола, когото Милан нарича на смях „Зефирин“.(36) Той отива до там, че казва, какво сръбската войска нямала възможност, освен с бюлетини, да известява за победите си, макар че нейният главнокомандващ (Милан) да е извършил много повече от победителя при Плевен, прославения Зефирин. Зашеметен от леките победи, добити когато турците бяха вече разбити, княз Милан бе изгубил в тези си редове чувството на действителност.

Последното писмо се свършва с безкрайни благодарности към Катарджи за предаността, която е показал.

* * *

Тези няколко документи и писма изясняват още един път сходството на положенията и обстоятелствата, при които се намираха Сърбия и Румъния. Излагането им, според моето мнение, не е без интерес за осветление на миналото и за по-правилното преценяване на фактите.

 

ПРИЛОЖЕНИЯ

I.

КАТАРДЖИ ПРЕДУПРЕЖДАВА РИСТИЧА КАК ЩЕ БЪДЕ СЪСТАВЕН ДОКЛАДА МУ ЗА СТРАНИТЕ, ВЗЕЛИ УЧАСТИЕ ВЪВ ВОЙНАТА ОТ 1877-1878 Г.

Ваше Превъзходителство,

Натоварен от Негова Светлост княз Милан и от Княжеското правителство да предложа в Кишинев на Негово Величество руския император участието на сръбската войска във войната срещу Турция; удостоен впоследствие с длъжността сръбски военен аташе при Негово Императорско Височество Великия Княз Николай, главнокомандващ руската войска, аз имах честта своевременно да уведомявам Негова Светлост княза и Ваше Превъзходителство, чрез ред телеграми и други съобщения, за резултатите от моите преговори и за различните фази на войната, доколкото ми бе възможно да сторя горното под покрива на походната ми палатка. Днес, с желанието си да свържа в едно тези различни донесения и да допълня вече изпратените сведения в едно по-обширно изложение на миналите събития, както и чрез едно свързване на подробностите, които въпреки че имат второстепенно значение, все пак не ще бъдат излишни, за да осветят по-пълно сръбското правителство върху държавниците на Русия и върху разположението им към Сърбия - имам чест да представя на Ваше Превъзходителство този доклад.

До Негово Превъзходителство господин И. Ристич (37) министър на външните работи и пр., и пр. в Белград.

* * *

Обширността и разнообразието на въпросите, които разглеждам, изискват както яснота, така и точно излагане на фактите, поради това намерих за уместно да разделя този доклад на три части.

1. Първата обхваща времето на мисията ми в Кишинев при Негово Величество императора, до почването на войната.

2. Втората разглежда изключително военните действия и преговорите от преминаването на Дунава от русите до примирието след превземането на Одрин.

3. Третата излага хода на преговорите, които завършиха със Сан-Стефанския договор, заедно с едно подробно описание върху участието на сръбските делегати в горните преговори.

Господин министре, ако имам донякъде основания да бъда доволен от даването на моята слаба помощ при развитието на този голям въпрос, то е особено поради това, че се чувствувах горд да представлявам една страна, която през тази война прояви граждански и военни добродетели, далеч превишаващи полученото възнаграждение за понесените благородни и щедри жертви в полза за освобождението на християните от Изтока, добродетели, които съставляват днес една истинска слава и дават отлични гаранции за едно сигурно бъдеще.

Горд от тази чест, аз съм също доволен, че изпълних най-добросъвестно задължението си: строго да се съобразявам с получаваните от вас инструкции, и че съм работил с най-дълбока преданост за честта на господаря и за славата на сръбския народ.

Сега не ми остава друго, освен да препоръчам своя доклад на благослонното внимание на Ваше Превъзходителство.

I част - Мисия в Кишинев, при Негово Величество Императора на Русия(38).

II част - Военни действия в България.

III част - Сан-Стефанският договор.

 

II

ПОЛКОВНИК Г. КАТАРДЖИ ИЗЛАГА МИСИЯТА СИ В КИШИНЕВ

Господин министре,

Въведение. Изпълнявам един дълг като ви изпращам точния и подробен доклад за мисията ми при Н. В. императора на Русия в Кишинев, засягащ предложението за участието на Сърбия във войната срещу Турция, както и всичките по-нататъшни преговори, които бях натоварен да водя и които вие знаехте накъсо от моите шифровани телеграми и няколко писма, изпратени на Негова Светлост княза - владетел.

Пристигнал в Кишинев в 6 часа сл. пл. на 18 април 1877 г.(39), т.е. един ден след годишнината от рождения ден на императора, аз получих, чрез посредничеството на генерал Воейков, една аудиенция при Н. В. за следния ден, 19 април, на обед.

След това отидох при генерал Игнатиев(40), комуто връчих писмото, поверено ми от Н. С. за него.

Генерал Игнатиев ме прие най-любезно. След като се запозна със съдържанието на писмото от Н. Височество, той освободи секретарите си и, останал насаме с мене, взе двете ми ръце и, разтърсвайки ги, възкликна: „Много добре. Аз очаквах подобно нещо от страна на Н. В. княз Милана, който чрез постъпката си извършва един господарски жест и от страна на Ристич, когато познавам от Цариград и когото смятам за един от най-добрите си приятели. Едно време съм работил с него. Той е човек с големи способности, един истински държавен мъж“.

Генерал Игнатиев ме покани след това да му съобщя всичко, което Н. В. князът ми бе възложил да му докладвам, и всичко, което трябваше да кажа на Негово Величество императора.

Тогава осведомих генерал Игнатиева за целта на моята мисия. Аз му напомних, че въпреки жертвите и бедствията на Сърбия(41); въпреки незаздравелите още рани, от които тя страда тъй жестоко поради неравната и неотдавнашна борба, водена от нея съвсем самостоятелно срещу една могъща империя и един варварски противник, подложил земите й на огън и меч, Н. В. князът на Сърбия, в съгласие със своето правителство, възнамерява да отправи нов зов към родолюбието на сръбския народ, за да премине границата и се бие още един път рамо до рамо с императорските войски, за общата кауза, за независимостта на родината си и една териториална компенсация.

Казах на генерал Игнатиева, че съм натоварен да предложа на императора сътрудничеството на Сърбия в предстоящата с Турция война и да поставя в разположение на Негово Величество 40 000 войника и 144 оръдия.

В този момент генерал Игнатиев ме прекъсна и запита: защо Сърбия, разполагайки още с една 40 000 войска и с една така внушителна артилерия е побързала да сключи мир, вместо да почака обявяването на война от Русия на Турция? Той добави, че всеки държавен мъж би могъл да я очаква, да я предвижда и че Сърбия е извършила една политическа грешка, подписвайки мира и отделяйки се от Черна гора, като я изоставила - предмет на горчиви оплаквания от княз Никола(42). На въпроса отговорих, какво Сърбия, разбира се, не би сключила мир, ако тя би имала средства да продължи войната; обаче държавното съкровище бе изчерпано, поради извънредно големите разходи, предизвикани от нея, и че под натиска на кредиторите от чужбина и особено на тези от Австрия, които по това време не можеха да бъдат удовлетворени, Сърбия не е била в състояние да избегне тежката за нея необходимост да сключи мир. Освен това, обърнах се към паметта на генерал Игнатиева и го помолих да си спомни, как преди да се реши да го подпише, Н. В. княз Милан се бе обърнал към императора, като му изложил критическото положение на страната си и поискал съвет. Отговорът на Негово Величество бил, че Сърбия няма какво да очаква съвет и че трябвало да действува съобразно собствените си интереси.

Добавих, извън горното, че с настъпването на зимата, при един див противник върху своя територия, опожаряващ градовете и селата, Сърбия, изтощена от всякакъв вид жертви, наложени от войната, бе принудена да подпише мир. Освен това, не можейки да предвиди дали Русия, действително предизвикана от упоритостта на турците, ще обяви война на Турция, нито времето на почването й, което, във всеки случай, по никой начин не изглеждаше да бъде преди настъпването на пролетта, князът на Сърбия не можеше да изложи лишената си от всякаква помощ страна още цели шест дълги месеца на всичките опасности за една зимна война срещу един враг, жестокостите и разрушенията на когото бяха подлудили от ужас населението.

Сметнах за нужно също да отговоря на направеното от генерал Игнатиева загатване относно Черна гора, като му казах, че току-що му изложих сериозните и наложителни причини, заставили князът на Сърбия да сключи мир с Турция.

Постарах се да убедя генерал Игнатиева, че Сърбия съвсем не е изоставяла Черна гора, която, между впрочем не се намираше в отчаяното положение на Сърбия, имаща срещу себе си повече от 120 000 души редовни войници, въоръжени с пушки най-нов модел и притежаващи страшна артилерия, когато Черна гора не е имала срещу себе си никога повече от няколко хиляди нередовни войски (башибозуци и мустафъзи), които съвсем не са могли да я застрашават в планинската и скалиста местност, осеяна с непревзимаеми природни препятствия. Добавих, че княз Милан сръбски не можеше да рискува националното съществуване на Сърбия със своите един и половин милион сърби, нито да жертвува богатите и плодородни земи на страната, поверени му от Провидението, за да запази само интересите на 100 000 черногорци и за удоволствието на княз Никола.

Не пропуснах също така да напомня на генерал Игнатиева, че едно чувство на справедливост и дълг ме заставят да кажа цялата истина, за да отхвърля думата „изоставяне“ и, призовавайки лоялността на генерала, запитах го дали са основателни оплакванията на княз Никола Черногорски, когато Сърбия му бе отпускала ежемесечна парична помощ от 10 000 дуката докато трае войната, парична помощ която той редовно е получавал, извън даденото му въоръжение (пушки, оръдия и бойни припаси). Добавих още, че ако един от двамата князе би имал право да бъде недоволен, то, естествено, такъв би трябвало да бъде княз Милан, направил толкова жертви за черногорците, които през време на цялата война никога не пожелаха да съединят действията си с тези на сръбската войска, съгласно установения договор(43) и че напълно използувайки получаваните суми от сръбското правителство, цялата им тактика се състоеше да воюват за своя собствена сметка и да поддържат с парите на Сърбия, бореща се сама срещу всичките съединени сили на Турската империя, само една партизанска война, абсолютно не отговаряща на общия оперативен военен план. Заключих, че обвиненията на княз Никола са наситени колкото със зложелателство и несправедливост, почти толкова и с неблагодарност. По този повод сметнах за нужно да изкажа на генерал Игнатиева болката, която почувствува всеки сърбин при четенето на думите, казани от Негово Величество императора в Москва(44), и не се поколебах да добавя, без да оспорвам традиционната черногорска храброст, че аз не намирам нито едно блестящо военно действие, извършено от тях, когато пък историята сигурно ще зарегистрира геройската отбрана на сръбските войски при Алексинац срещу турската императорска гвардия. Използувах случая да опиша славните дни при Алексинац(48), храбрата съпротива на една сръбска дружина, заградена в редута при Шуматовац.

Поисках също от генерал Игнатиева да попита генерал Черняева(46), както и някои руски офицери, които са били свидетели на тези героични борби, дали някоя друга европейска редовна войска би могла по-добре да се държи и да се отличи от сръбската, съставена в по-голямата си част от милиционери, които дотогава никога не бяха влизали в бой.

Попитах генерал Игнатиева да ми каже дали тя (Сърбия - б.пр.) е заслужавала жестоките думи, изказани от Негово Величество и унизителното сравнение, което даде повод на княз Никола да се възгордее толкова и да се преизпълни с високомерие.

Генерал Игнатиев ми отговори, че съм бил напълно прав и че императорът дълбоко съжалявал за изказаните от него, поради съобщените му лъжливи сведения, думи. Той, между другото, ме увери, какво г-н Карцов(47) бил изпратил един рапорт в Министерството на външните работи, с който донасял на правителството си, че в последните сражения сърбите стреляли срещу руските доброволци и те, сърбите, били виновни за всичките нещастия на последните.

Веднага възразих, че не мога да се въздържа да не изкажа изненадата си, когато виждам още да служи в Белград един дипломатически агент на една велика сила като Русия, отговорен за гнусната клевета и помолих генерал Игнатиева да попита генерал Черняева, главнокомандващ армията, полковник Дохтурова, негов началник щаба, подполковник граф Келлера, командвал сръбски войски и полковник де Прерадович, командир на една доброволческа руска бригада, всички понастоящем в Кишинев, дали подобни престъпления са се случили и дали изобщо през цялата война някой руски войник е бил убит от сръбски куршум.

Генерал Игнатиев ми отговори, че знаел отлично истината по този въпрос, че бил убеден какво никога подобни случаи не е имало и че Н. В. Императорът, за щастие, бил уверен в вероломността на всички тези обвинения, целта на които му била известна.

Връщайки се отново върху въпроса за сътрудничеството на Сърбия с Русия против Турция, генерал Игнатиев ми каза, че след моето току-що направено изложение за финансовото положение на Сърбия, му става ясно за невъзможността й да започне нова война без парична помощ и ме запита каква е сумата, необходима за да бъде в състояние да премине границата.

Съгласно инструкциите, отговорих на генерал Игнатиева, че за да се подготви за война, Сърбия има нужда от три милиона рубли за покупка на оръжие, облекло, обувки и храни и по един милион рубли ежемесечно през време на цялата война. Помолих генерала да се убеди, че сръбското правителство не може да налага на страната си нови реквизиции преди да изплати старите и че страната, впрочем, е дала всичко, което може да даде.

Добавих, че, предвиждайки времето, когато Сърбия би могла да бъде призована да грабне отново оръжието, правителството е потърсило да се снабди с необходимите парични средства чрез един заем, но, за нещастие, поради общата криза в Европа, то не сполучи да го сключи в чужбина. И така, заключих, без помощта, която князът и правителството му изискват от Русия, би било абсолютно невъзможно да се постави отново сръбската войска на бойна нога.

Генерал Игнатиев ми отвърна, че не съм му казал нищо ново, понеже, още преди пристигането ми в Кишинев, в един разговор, който имал с генерал Черняева и полковник Дохтурова относително възможното влизане на Сърбия във войната, тези двама висши офицери му обрисували финансовото й положение като твърде критическо и потвърдили, какво без помощта от няколко милиона рубли на нея не може да се разчита. Генерал Игнатиев добави само, че искането наведнаж три милиона рубли, определени за подготовката на мобилизацията, му изглеждало действително прекомерно, но той щял да вземе върху себе си грижата, щото императорът да отпусне един милион рубли за първоначалните разноски по поставяне сръбската войска на бойна нога и че княз Милан може да бъде уверен, какво Русия не ще изостави Сърбия, понеже, един път сръбските войски преминали своите граници, ще бъдат постоянно подпомагани, съобразно числото им и съобразно всичките изисквания, необходими за една воюваща войска.

Генерал Игнатиев ме посъветва де не докосвам паричния въпрос пред императора, като си запазваше правото той лично да го повдигне пред Негово Величество, понеже не искал, за доброто си разположение към сръбската кауза, както той претендираше, предложението ни за сътрудничество да изглежда условно.

„Познавам императора, ми каза Игнатиев, той е много чувствителен и не трябва предложението, което ще му направите от името на Н. В. княза на Сърбия, да има вид на пазарлък!“

„Императорът, продължи генерал Игнатиев, е, впрочем, добре осведомен върху сегашното финансово положение на Сърбия, понеже той ви бе пратил един милион златни рубли веднага след постъпките ми пред Отоманската порта за прекращаване военните й действия против Сърбия. За нещастие, вие имахте прискръбни недоразумения с генерал Никитин, който трябваше да напусне Белград и да се завърне в Петербург заедно с багажа си!“ (sic)!

Уверих генерал Игнатиева, че ще следвам съветите му, обаче все пак го предупредих, че съгласно получените инструкции, аз мога положително да обещая помощта на Сърбия само при условие - предварително да бъда сигурен, преди заминаването ми от Кишинев, че тя ще бъде достатъчно подкрепена с пари за подготовката й към войната и да получи формално обещание, че ще получава всеки месец, през времетраенето на военните действия, парична помощ.

„Бъдете спокойни, възрази генерал Игнатиев, не бъдете дете. Вие ще бъдете удовлетворени. Русия никога не ще изостави съюзницата си Сърбия и не ще отстъпи, за да осигури триумфа на общата кауза, пред няколко милиона, които ще трябва да пожертвува в повече“.

Не желаейки да оставя неосветлен повдигнатия от генерал Игнатиева въпрос относно пропадналата мисия на генерал Никитин, аз му заявих, че самото сръбско правителство не можа да си обясни внезапното заминаване на генерал Никитина, освен да го отдаде на някои нови интриги на г. Карцов, дипломатически агент на Русия, всичките усилия на когото са били да извърши колкото може повече злини на Сърбия и да компрометира, чрез всички средства, князът й и правителството му пред очите на Н. В. императора.

Генерал Игнатиев се уведоми от мен за часа, в който ще ме приеме императорът, за да може, каза той, да ме изпревари и го постави в течение на целия ми доклад и прибави, какво смятал за свой дълг да ме предупреди, че Н. В. бил доста зле разположен към Сърбия, поради: 1) Князът не сметнал за нужно да го поздрави по случай рождения му ден(48), нещо извършено от другите европейски държавни глави; 2) Скупщината при откриването си не гласувала благодарност на Русия и на императора й за всички получени благодеяния през време на войната. Това се окачествявало от Негово Величество като неблагодарност и липса на уважение.

Отвърнах на генерал Игнатиева, че неудоволствията на Негово Величество срещу Сърбия и нейния княз не са основателни, понеже Негово Величество, зле осведомен върху всичко, което става в Сърбия, сигурно ще възобнови добрите си чувства към нея и нейния господар, когато ще узнае: 1) че князът ме бе натоварил да честитя на Негово Величество императора именния му ден и ако съм пристигнал в Кишинев на 18 вместо на 17, то се дължи само на задръстването на железопътните съобщения, поради голямото движение на войсковите части по цялото протежение на руските ж.п. линии, което ме забави с 24 часа и, следователно, Н. В. княз Милан няма никаква вина и 2) че първото желание на Скупщината, при свикването й в Белград, за да й представят условията за мир, е било да изрази чрез гласуване благодарност на Техни Величества императора и императрицата, както и на цяла Русия, за всичката получена от тях подкрепа. Обаче, имайки предвид, какво цялата европейска преса не преставаше да обвинява Русия, че е въвлякла Сърбия във война против Турция, за да се намеси и тя, князът, въодушевен, както винаги, от чувство на почтително уважение към особата на Н. В. и от дълга, който му налагаше да не заблуди европейското обществено мнение върху истинските причини, заставили Сърбия да обяви войната, го принудиха да задуши в Народното събрание самородната манифестация, която се готвеше да избухне, само и само да не се потвърди, чрез общо гласуване на благодарност, обвинението на повечето западни вестници срещу Русия.

Добавих, че Н. В. князът поема върху себе си цялата отговорност за миналите събития, колкото и нещастни да са те. Той по никакъв начин не би приел, щото тази отговорност да бъде прехвърлена в очите на чужденеца върху Особата на Н. В. императора й един подобен вот би произвел впечатлението, че князът иска да я избегне на всяка цена. Помолих генерал Игнатиева да бъде така добър да обясни на Н. Величество императора горното в интереса на Сърбия, както и в този на истината.

Генерал Игнатиев изглеждаше твърде задоволен от моите възражения, понеже ме увери, че не ще пропусне нищо от изложението ми по този въпрос и че князът е действувал в случая искрено и умно. Генералът побърза, възползуван от случая, да изрази още един път неудоволствието си от дейността на г-н Карцов, който никога не е донасял в Петербург нещо благоприятно за сръбския княз и за правителството му.

След това генерал Игнатиев си взе бележки за всичките ми искания и обяснения, за да не пропусне нещо, както ми каза той, в доклада си пред императора.

След горното помолих генерал Игнатиева да засегне, също един въпрос от извънредно важно политическо значение, от който, естествено, зависеха нашите проекти, - този за поведението на Австро-Унгария към Сърбия в случай на обявяване война против Турция. Аз му съобщих за страховете на Н. В. княза и на правителството му по този важен въпрос и декларирах на генерал Игнатиева, че Сърбия не би могла да премине границите си, за да нападне общия враг, без да бъде сигурна в неутралитета на Австрия. Помъчих се да уясня всичките опасности, на които би се изложила Сърбия, в случай на едно военно вмешателство от страна на Австрия и сметнах за свой дълг да потвърдя на генерал Игнатиева, че само осигурена от абсолютната неутралност на тази сила в конфликта, който би избухнал, Сърбия би взела участие във войната, не можейки да изложи, поради нещастното си географическо положение, съществуването си и националното си бъдеще, като се хвърли лекомислено в борба едновременно срещу Турция и Австрия.

Преди да напусна генерал Игнатиева, аз резюмирах всичко казано, и за да не остане ни най-малкото съмнение върху сътрудничеството на Сърбия във войната, както също и да бъде добре убеден генералът, аз обещах, от името на Н. В. княз Милана, че Русия може сигурно да разчита на Сърбия при две условия: 1) незабавно авансиране необходимите пари за подготовката към войната и ежемесечни достатъчни субсидии през течението й; 2) официални уверения от руското правителство за строгия неутралитет на Австрия в източния конфликт.

Негово Превъзходителство генерал Игнатиев ме увери още един път, че въпросът за отпускане аванс за подготовка за влизането във войната, както и този за ежемесечните субсидии през времетраенето й, не ще създадат никакви затруднения, понеже предложението на княз Милана би било само от полза за Русия, като се има предвид наличността на 40 000 сърби със 144 оръдия, които ще парализират действията на турската войска при Видин против десния фланг на руската войска. Жертвата от няколко милиона била напълно оправдана за постигане на този резултат.

Генерал Игнатиев, след кратко мълчание, взе отново думата. Той изпитвал голямо затруднение да говори върху повдигнатия от мен въпрос относно неутралитета на Австрия, обаче, при моето качество на вуйчо на Н. В. княза, той разчитал на пълната ми дискретност върху това, което щял да ми изложи по дълг, понеже отлично съзнавал, какво сръбската войска би могла да се раздвижи само при условие князът да е сигурен, че Австрия не ще го безпокои.

Смятам за най-добре да приведа текстуално изявленията на генерал Игнатиева по този интересен и важен въпрос:

„И тъй, съобщавам ви, че натоварен от императора да сключа с граф Андраши един писмен договор, относно неутралитета на Австрия и нашите задължения спрямо нея, аз се отправих с тази задача във Виена. Договор бе изработен и съответно подписан от името на нашите държавни глави. Австрия, при известни условия, ще стои неутрална. Мога да ви доверя, и то под най-голяма тайна, че параграфът, засягащ Сърбия, определя, какво Австрия не ще пречи на Сърбия да започне отново война против Турция, при условие, обаче, Русия от своя страна да се задължи, щото Сърбия да не разпростира военните си действия нито в Босна, т.е. оттатък Дрин, нито в Херцеговина, разбрано оттатък Лим“.(49)

„Това е, продължи генерал Игнатиев, задължението, което сключихме за вас и вие добре схващате, че след предприетата от вас, въпреки съветите на императора, авантюра да биете сами Турция, ние трябва да очакваме, след всичките ви нещастия, едно вразумяване и че ще използувате добрия случай за един реванш. В предвижданията си ние трябваше да се осигурим и за в случай на участие на Сърбия и Румъния във войната против Турция, срещу поведението и мерките, които би предприела Австрия, не желаейки да се излагаме отново, както през 1854 г.,(50) когато тя ни прекъсна пътя на отстъплението.(51) Австрийският император се задължи да запази пълен неутралитет. Доволни ли сте?“

Благодарих на генерал Игнатиева за оказаното ми доверие и му изразих радостта, която ще почувствуват князът и неговото правителство, когато узнаят, че всичко върви съгласно желанията им. Помолих след това генералът да ми позволила му се явя, след като той види императора и преди да се представя на Негово Величество, с цел да бъда поставен в течение на резултата от постъпките, които той ще извърши в полза на Сърбия. Генерал Игнатиев ми отговори, че съм изпреварил желанието му, че щял да види императора на другия ден в 9 часа и ще ме чака у себе си в 11 часа: „Оставете ме - каза той - да бъда ваш водач, вие не ще съжалявате“.

Такъв бе, господин министре, първият ми разговор с генерал Игнатиев в Кишинев.

На другия ден, 13 април, се представих отново у генерал Игнатиева, който, виждайки ме, възкликна:

„Излизам от императора. Доложих му всичко казано от вас. Н. В. е твърде доволен от всичко, което му изложих и от обясненията относно всички стари недоразумения. Императорът ми каза, че изтривал с гъба всичко минало и че бъдещето на Сърбия му е близко до сърцето. Той е въодушевен от най-добри чувства към вас. Когато го видите, ще се убедите“.

Горещо благодарих на генерал Игнатиева и се отправих за двореца, заеман от Негово Величество императора.

С влизането ми генерал-адютантът на Н. В., генерал Воейков, ме заведе в една чакалня, където вече се намираха много генерали, между които и генерал Черняев в парадна форма на пехотен генерал.

Точно в 12 часа Негово Величество императорът(52) се появи и, насочвайки се право към мен, ми каза: „Вие носите, полковник, за мен едно писмо от Негово Височество княз Милана. След една минута съм на ваше разположение“. След това, обръщайки се към присъствуващите генерали с няколко думи на руски, той се оттегли в работния си кабинет, като ме покани да го последвам. Пътьом заповяда на генерал Черняева да чака, понеже имал да говори с него.

Щом се намерих в присъствието на Негово Величество императора, почитателно се поклоних и му отправих следните думи:

„Ваше Величество, връчвайки в ръцете на Ваше Величество писмото от Негово Височество сръбския княз, аз имам същевременно високата чест да поднеса от негово име пред краката на Ваше Величество неговите почитителни честитявания по случай рождения ден на Ваше Императорско Величество, както и най-горещите му пожелания за дълготрайното славно царуване на Ваше Величество и за победата на войските Му срещу врага на християнството. Ваше Величество, натоварен съм също от Н. В. княз Милана да изкажа на Ваше Величество от негово име и от името на цялата му страна, чувствата на дълбока признателност за всички добрини, които Ваше Величество не е преставал да дари на Сърбия през последната война и за бащинското доброжелателство, което Ваше Величество безспирно и във всички случаи оказва на княза й“.

Императорът ми отговори, че е дълбоко трогнат от любезното внимание на сръбския княз. Негово Величество ме помоли, въпреки намерението си да пише лично на княза, да му изкажа и аз неговите сърдечни благодарности.

„Кажете на княза - продължи Н. В. - че винаги съм се живо интересувал за Сърбия и тя бe предмет на всичките ми симпатии през време на борбата, която водихте тъй героично. За нещастие, вие започнахте твърде рано, въпреки неколкократните ми съвети да не се обявява още война на Турция. Уви! Аз не се излъгах в предвижданията си. Вие не можахте да сполучите сами. Бедната Сърбия! Тя много пострада. Ще направя всичко възможно, с Божията помощ, да поправя злото.“

След това Н. В. императорът ме запита какво е състоянието на духовете в Сърбия след обявяването на войната от Русия.

Отговорих на Негово Величество, че при тази благоприятна новина доверието и надеждата оживиха всички сърца и всеки, който чувствува честно сърце в гърдите си, благославя името на Н. В. императора.

„Ваше Величество, продължих аз, войската трепери от нетърпение да грабне оръжието за реванш и Н. В. князът, въодушевен от същите чувства и желание да се бие съвместно с руските императорски орли, не би се поколебал, веднага след обявяването от Ваше Величество война на Турция, да направи същото, ако той не бе, за нещастие, възпрепятствуван от три съображения:

1. Разрешението на Ваше Величество,

2. Липсата на средства,

3. Страхът от Австрия.“

Императорът ми отговори, че си дава отлично сметка за сегашното положение на Сърбия. Въздържането, обаче, от вземане участие в борбата, каза той, би било за Сърбия равносилно на смъртна присъда, която той никога не би подписал, следователно, той дава разрешението си на княз Милана да сътрудничи в общата кауза и изпраща нему и на войската му бащинската си благословия.

Императорът добави, че относително Австрия, Н. В. князът няма защо да се безпокои и че ме натоварва да предам на сръбския княз формално уверение в това отношение.

„Вие можете да тръгнете с нас, ми каза той, без страх, че Австрия ще ви безпокои по какъвто и да било начин“.

След това императорът поиска да му обясня, как Сърбия е могла тъй бързо да се оправи и да бъде готова да започне нова борба против Турция, когато през цялата есен и зима му представяли тази страна като смазана и поставена в невъзможност да започне военни действия, даже в случая, че и Русия започне от своя страна да воюва.

Отговорих на Негово Величество, че е вярно какво Сърбия е много пострадала от войната срещу един варварски противник, който разори всички преминати от него сръбски територии, и че още дълго време тя не ще може да възстанови опожареннте от турците, без военна необходимост, градове и села; (53) също вярно е, че държавното й съкровище е изчерпано и тя не е могла с изтичането на примирието да започне отново предприетата борба, но аз можех да потвърдя на Негово Величество, какво, въпреки всичките видове жертви, които (Сърбия, б.пр.) си е наложила, родолюбието й не е изчерпано и, ако тя би могла да си достави необходимите пари за въоръжение и снабдяване, Сърбия е готова да направи нови жертви, ново усилие и отново да пролее кръвта си за възтържествуване на законните й стремежи и за компенсация на претърпените загуби.

Добавих, че единственото достоверно обяснение, което мога да дам на Н. В. за възврата на общественото мнение в Сърбия в полза на войната, е доверието на сръбския народ във войските на Н. В., започващи военните действия против Турция.

Негово Величество изглеждаше твърде доволен от доклада ми, изрази задоволството си и поиска да узнае общата численост на войските, които Н. В. князът може да изпрати вън от границите на Сърбия.

Съгласно инструкциите доложих на Негово Величество, че числото може да стигне до 40 000 души, без да се смята артилерията, брояща 144 полски оръдия.

Императорът остана твърде изненадан от доложеното му. Той ме запита да не би това число да е преувеличено и, обръщайки се към откровеността ми, поиска да му кажа, дали действително след водената от Сърбия война тя би могла още да мобилизира една войска от 40 000 души с една тъй внушителна артилерия. Потвърдих на Негово Величество върху военната си чест, че числото, което му дадох, не е въображаемо, а реално и мога даже да му дам уверения, че то ще бъде още по-голямо, но по никой начин предназначената за нападателни действия войска не ще бъде под докладваната цифра. Добавих освен това, какво тя можеше лесно да се удвои, т.е. да стигне цифрата 80 000 души най-малко, ако извън оперативната войска Сърбия не бе принудена да има и една отбранителна войска срещу Босна, за да защити пограничното си население от каквото и да било нашествие на турците от тази страна.

„Много съм доволен, добави императорът, от всичките добри новини, които ми съобщихте относно сръбското княжество и за далеч не тъй отчаяното положение на страната, както ми бе описано.

„Кажете на княза от мое име да даде на своите военоначалници най-строги заповеди да не се преминава босненската граница. Одобрявам мъдрите и предпазливи намерения на Негово Височество да се ограничи с отбрана откъм Босна, понеже са необходими всички предохранителни мерки срещу изстъпленията и жестокостите, на които, за нещастие, турските войски подлагат с такава диващина мирното селско население, въпреки увереността ми, че Австрия никога не ще позволи на турците да ви нападнат от тази посока. На юг от границите ви имате карт бланш.“

Императорът след това поиска да се запознае изобщо с поведението на чуждестранните дипломатически представители в Белград и за явните им отношения към Сърбия.

Подразбирайки от този въпрос, че генерал Игнатиев бе осведомил императора върху доклада ми за руския представител г. Карцов и схващайки, че въпросът ми бе предложен, за да ми се даде повод да изкажа оплакванията, с които бях натоварен от Негово Височество, аз се постарах да добия заместването му (на Карцова - б.пр.). Побързах да кажа на Негово Величество, че политиката на Н. В. княза и на правителството му е основана върху традиционната привързаност на Сърбия към Русия и върху чувствата на почтителна преданост и искрено подчинение на заповедите и желанията на Негово Величество императора. Не можах, обаче, да скрия от него, какво, освен германския генерален консул, г. граф де Брай,(54) почти всички останали чужди агенти действуват, повече или по-малко, в разрез със следваната Н. В. княза и правителството му политика. Помолих почтително разрешението на Негово Величество да му назова, покрай английския и австрийски консули, вечно съгласни във враждебното си отнасяне към Сърбия, и дипломатическия агент, който, въпреки всички очаквания и за голяма изненада на Н. В. княза, създава най-големи неприятности на правителството му. При тези думи императорът сбърчи веждите си. „Да не е това, случайно, Карцов?“,ме попита той. „Да, Ваше Величество“, отговорих без колебание. „Добре, каза Негово Величество, уверете княз Милан от мое име, че ще наредя тази работа.“

Не пропуснах веднага искрено да благодаря на императора от името на Негово Височество, за да стане ясно на Негово Величество важността, която отдава князът на замeстването на Карцова, особено предвид настъпващите събития.

Императорът замълча за един момент и след това ми каза следните думи, които, без някакво изменение, привеждам:

„Извънредно съм доволен от току-що наученото. Уверете княза в моя най-жив интерес към Сърбия. Бях болезнено засегнат от миналите й нещастия. Вярвам, с Божията помощ, да бъда в състояние да ги залича, за да се забравят.

„Не само одобрявам влизането на Сърбия във войната, но днес аз й го пропоръчвам от все сърце. Кажете на княза да се подготви към нея, но да не я обявява преди войските ми да преминат Дунава, за да могат последните да закрилят княжеството, щом се започнат сериозни военни действия. Не рискувайте със самостоятелно нападение срещу противника, за да избегнете поражения още в началото на военните операции.

Ако Негово Височество князът се съгласи да бъде под общото командване на моя брат Николай, военните операции само ще спечелят от това“.

Прекъснах тук Н. В. и му казах, че Н. В. князът ме бе натоварил, в случай на съгласие от Н. В. за сътрудничеството на Сърбия, да му доложа за пълната готовност на Н. В. княза, като главнокомандващ сръбската войска, да се подчини на Н. Имп. В. великия княз Николай, главнокомандващ руските войски.

„Добре, добави императорът, в такъв случай разберете се направо с брат ми върху всичките ви нужди и всички подробности. Всичко, каквото той реши, ще бъде одобрено от мен. Ще му говоря още днес“.

При това императорът ми протегна ръка и ме освободи; съобщи ми, че през деня щял отново да ме види, понеже същата вечер заминава за Петербург.

Излизайки от кабинета на императора, Н. В. дойде до вратата и покани да влезе при него генерал Черняев. „Довиждане, приятелю мой“ ми извика той още един път.

Доложих за себе си на великия княз, престолонаследника(55), който обитаваше в същия дворец.

Царевичът ме прие веднага и, едва влезнал в апартамента му, Н. Им. В., без да ми даде време да му поднеса, почитанията на Н. В. сръбския княз, се хвърли върху мен, протегна ръка и ми каза:

„Полковник, очарован съм от запознаването ми с вас. Генерал Черняев ми говори за вас и за мисията, с която сте изпратен при императора. Моля ви да занесете всички ми благопожелания на Н. В. сръбския княз и да му изкажете от мое име горещите ми поздравления за славата и за хубавата страница в историята, която спечелва Сърбия с воюването й в течение на две години подред за тържеството на великата Славянска кауза“.

Негово Императорско Височество се осведоми също, както и Августейшия му баща, върху числеността на сръбските войски, които щяха да се бият отново. Дадох му същите обяснения, каквито бях дал на Н. В. императора и на генерал Игнатиева.

Н. И. В. ми изрази на свой ред задоволството си, че Сърбия, въпреки пораженията, можела да постави на бойна нога една армия от 40 000 души, минали вече през огъня. Разпита ме надълго върху миналата война и ме поздрави за издръжливостта на сръбската войска срещу цялата турска такава.

„Вие сторихте възможното и невъзможното“, каза той, „Слава на сръбската войска!“

Благодарих на Царевича за рицарските чувства, които ми изказа, и се оттеглих.

Отправих се в двореца, зает от Н. И. В. великия княз Николай(56) и помолих да се доложи на Н. И. В. за мен чрез адютанта му полковник Андреев. Бях поканен да почакам няколко минути, понеже, както ми съобщи полковник Андреев, великият княз говорил в това време с един висш чуждестранен офицер. Приблизително след половин час от кабинета на Н. И В. главнокомандващия излезе княз Янко Гика(57), румънски генерал. Веднага след това бях заведен при великия княз.

Поднесох на Н. Им. В. почитанията на Н. В. сръбския княз и, след като му изложих целта на мисията ми в Кишинев, доложих за всичките решения на Н. В. императора по повод сътрудничеството на Сърбия и му казах в най-почтителна форма, че Н. В. княз Милан, во главе на сръбската армия, бе щастлив да се постави в разположение на Н. И. В. и в съгласие с получените нареждания чакам съответните заповеди.

Великият княз Николай ми отговори за удоволствието и честта, които изпитвал от предложението на сръбския княз. Той го приема от все сърце и се чувствувал щастлив от уверенията, че Сърбия ще вземе отново участие във война. „Необходимо е, ми каза той, Европа да разбере, че всичко, което Турция претендира да е неразделна част от империята й, е решено да смъкне непоносимото иго и да скъса чрез кръв всички връзки с нея. Вие изпълнихте вече дълга си и даже повече от дълга си, но вам липсваше търпение. Трябваше да почакате още. Аз водих войната заедно с вас, понеже ви следвах върху картата ден по ден и изпитах голяма мъка, когато установих обхващането ви от превъзходящи по численост сили. Вие ще си отмъстите; здраво удряйте тези проклетници.“

Великият княз ме помоли, след това да почакам заминаването на императора, за да определим заедно и с неговия началник щаба, генерал Непокойчицки, плана за войната за сръбската войска и да уредим всичките подробности. За тази цел той ме покани да му се представя на следния ден, 20 април, в 10 часа в неговата Главна квартира.

Почтително се поклоних и отидох да се разпиша при княз Лихтенбергски, генерал Непокойчицки(58) и министра на войната, негово превъзходителство генерал Милютин.

Когато се върнах в къщи, генерал Игнатиев ми върна, посещението и ме увери, че след като ме видял, Н. В. императорът го повикал и решил да се отпусне веднага един милион рубли в разположение на Н. В. сръбския, княз за подготовката към войната. Генералът не пропусна да добави, какво това било само един аванс; други по-големи суми щели да бъдат поставени в разположение на княза след навлизането на сръбските войски в турска територия.

„Не забравяйте също, продължи генерал Игнатиев, да съобщите на Ристич, че ние желаем участието на Сърбия във войната, но императорът не можеше да ви покани, не искайки да ви наложи нови кръвопролития. Трябваше предложението да дойде от вас. Вашите постъпки, от страна на княза пред императора, бяха едни от най-ловките и произведоха върху императора отлично впечатление. В това скоро ще се убедите. Поздравете искрено от мое име княза и Ристича за тяхното политическо изкуство и кажете им, какво вашата кауза е спечелена. При сключването на мира вие ще получите Стара Сърбия, а в случай на пълно разпадане на Турция, вие ще имате и повече. Що се отнася за Карцов, той не ще ви причинява нови неприятности, императорът е решил уволнението му и в късо време ще се отървете от него.“

Бяхме стигнали дотук в нашия разговор, когато в моята стая влезна генерал Черняев заедно с полковник Дохтуров. И двамата ме поздравиха със сполуката на мисията ми. Генерал Черняев, в присъствието на генерал Игнатиев, ми каза, че имал продължителен разговор с императора относно Сърбия и бил щастлив да установи възвръщането на добрите чувства към нея от страна на Негово Величество. „Този проклетник Карцов, възкликна той с необикновена ярост, ви навлече, много злини. Той само клевети всички, и руси и сърби. Ако бе в ръцете ми, бих го напляскал. Какъв подъл мошеник!“

Горното биде последвано от един оживен разговор между двамата генерали на руски, в който генерал Черняев изглеждаше да се задушава от гняв. Генерал Игнатиев се смееше до скъсване, когато яростта на бившия главнокомандващ на сръбските войски стигаше до крайния си предел.

Що се отнася до полковник Дохтуров, той се надвеси над ухото ми и ми каза тихо: „Държа да ви предупредя, че ще получите всичко, каквото искате от императора и от великия княз Николай. Продължавайте да им говорите откровено. Зная, че сте им направили великолепно впечатление. Трябва също да ви предупредя, че славният Игнатиев, който в този момент ви е гост, с нищо не отстъпва по безчестие на Карцова. Той отваря устата си само за да лъже и няма по-подъл човек от този индивид. Няма също епитет, който да приляга по-добре към тази личност от този, който току-що храбрият и лоялен Черняев изпрати по адрес на Карцова. Бъдете предпазливи. Вие сте предупредени.“

Трябва да призная, думите на полковник Дохтурова ми направиха тежко впечатление, понеже бях уверен, че именно на генерал Игнатиев трябваше да благодаря за любезния прием от императора и за благоприятните резултати от свиждането, защото Н. В. благоволи да потвърди всичките доложени от мен на генерала молби от страна на Н. В. княза. И тъй, преизпълнен от изпитваната радост, аз побързах при изпращането на генерал Игнатиева да му поблагодаря още един път за ценната помощ, която получих от него при изпълнение на мисията си.

„На вас, ми каза той, се дължат сполуките на деня, Аз ви подготвих почвата и като стар войник извърших едно разузнаване, но вие поведохте атаката и спечелихте победата.“

Отговорих на негово превъзходителство, че удара произведох съгласно неговите съвети и заповеди, така щото честта за успеха принадлежи по право нему и всичко това ще докладвам на Н. В. сръбския княз при завръщането си в Белград.

Когато се върнах при генерал Черняева и полковник Дохтурова, последният повтори пред генерал Черняева думите, които ми бе казал на ухото и генералът побърза да ги потвърди.

„Уви! Вие не можете да си представите до каква степен този човек е жаден за почести и до каква степен той е дискредитиран и презиран навсякъде, където е бил. Връщам се от чужбина: във Виена, в Париж, както и в Лондон, (59) той извършва глупост след глупост и европейската дипломация се чуди как руският император унижава страната си, като го натоварва с мисии, които компрометират Негово Величество и нашето бъдеще. Мразя Горчакова (60), но требва да призная, че му признавам две качества: достойнството му и омразата му към Игнатиева.“

Генерал Черняев ми каза след това за аудиенцията си при императора. Н. В. се бил осведомил от него за нуждите на сръбската войска, в случай на започване военните действия, и за множество подробности, отнасящи се към миналата война.

Бях много доволен от горещото застъпничество за сръбската кауза от страна на генерал Черняева и да получа още един път уверенията за твърдото решение на императора да не изоставя Сърбия.

Когато тези господа ме напуснаха, подновявайки поздравленията си за щастливия ход на сръбските желания, пристигна един офицер - ординарец на Н. В., и ме отведе с кола при императора, който ми бе оказал високата чест да ме покани на обед. През време на същия Н. В. благоволи да ми заговори няколко пъти, като се осведомяваше с голяма любезност за здравето на Н. В., княгинята и за кръщелника си - Престолонаследника. След обед Н. В. императорът, насочвайки се към мене, когато разговарях с княз Гика, ми отправи следните думи:

„Полковник, говорих за вашите работи с брат си. Както ви казах, тази сутрин той ще уреди всичко. И така, обърнете се към него, ще бъдете доволни. Кажете на Негово Височество, че му изпращам, заедно с благословията си, общата заповед - „напред!“

След това, обръщайки се към генерал Гика, той му каза да съобщи поверително на княз Карол Румънски, че един нов съюзник щял да се бие рамо до рамо с русите и румъните, - храбрият сръбски народ. Императорът се сбогува с нас и се оттегли заедно с Н. И. В. великия княз Николай.

В този момент се запознах с френския военен аташе в Петербург, полковник Гайард.(61) Този висш офицер, твърде обичан от императора и великия княз Николай и всеобщо уважаван от целия руски офицерски корпус, ми изрази много горещо възторга си от сръбската войска, която предизвикала, ми каза той, всеобщото учудване и възхищение в Европа, когато е водила сама отчаяна борба, в продължение на много месеци срещу една мощна империя. „Сега, с усъвършенствуването на оръжието, с новите разрушителни машини, една борба между две сухопътни войски не би могла да продължи повече от два месеца. Вие, въпреки вашата малочисленост и не притежавайки оръжия, които Англия доставяше на Турция против вас, можахте героично да се съпротивявате цели четири месеца. Това е великолепно! Всеки човек със сърце не може да ви оспори постигнатата слава и всеки военен, от каквато и да е националност, трябва почтително да ви поздрави.“ След това, налагайки кепето върху главата си, отдаде ми чест и сърдечно ми стисна ръцете. Присъствуващите на тази хвалебна реч руски генерали направиха същото и всички, един след друг, ми стискаха ръка.

Изразих на полковник Гайарда признателността си за изказаните рицарски думи и го уверих, че не ще пропусна да ги предам изцяло на Н. В. сръбския княз и че те дълбоко ще го трогнат.

Когато си отивахме, полковник Гайард се доближи до мен и ми каза тихо:

„Драги приятелю, вие ще започнете отново войната, Великият княз ми го потвърди. Моите поздравления; държа, обаче, да ви видя преди заминаването ви, за да ви дам няколко добри братски съвети.“

Поблагодарих на полковник Гайарда за любезността му и обещах да го посетя на следващия ден след заминаването на императора и след аудиенцията ми при великия княз.

След обед, обаче, отидох да му направя визита; не го сварих и оставих картичката си.

В полунощ бях на ж. пътната станция, за да поздравя императора, който заминаваше от Кишинев.

След разговор с всички събрани граждански и военни власти Н. В. ме извика във вагон-салона на императорския си влак. „Нямам нищо повече да ви казвам, което да не знаете. Ето едно писмо за Н. В. сръбския княз.“ Тук Н. В. ми връчи командорския кръст на „Св. Анна“ (навярно II ст. - б.пр.), като ми направи честта да се ръкувас мен и да ме целуне по челото: „Сбогом полковник, Господ да бъде с княза и войските му.“

Оттеглих се, изказвайки на Н. В. още един път, от името на Н. В. княза, дълбоката му признателност.

Съобразявайки се с направената ми покана, на другия ден, 20 април, в 10 часа се представих на Н. И. В. великия княз Николай, където сварих генерала княз Имеретински - адютант на Н. В. императора.

Н. И. В. главнокомандващият ме покани да седна и поиска, след като ме запозна с княз Имеретински, да му изложа още един път, в присъствието на тези господа, [да се разбира, че е присъствувал и ген. Непокойчицки - б.пр.], кое е точното число на силите, с които би могла да разполага Сърбия в случай на започване една нова война.

Отговорих, че минимумът от войска, определена за нападателни действия, ще достигне до 40 000 души с 25 полски батареи, т.е. 144 оръдия.

Докато двамата генерали вземаха бележка от декларацията ми, великият княз ме запита, дали тази войска, която намирал за предостатъчна, има необходимото число висши и нисши офицери, за да я командват.

Почувствувах в зададения ми въпрос едно доста ясно намерение на Н. И. В., ако бих отговорил отрицателно, да постави в наше разположение руски офицери.

В желанието си да се избегнат на всяка цена печалните безредия, както и недоразуменията, появили се между руските и сръбски офицери през време на войната в 1876 г., и смешението, което пречи на единството в командването и в движенията, побързах да отговоря, че определените за нападателни действия войски не чувствуват липса от офицери; не само че всички места, от командирите на отделни части до последния подпоручик, ще бъдат заети, но не ще се почувствува нужда нито от фелдфебели, нито от подофицери, следователно кадрите ще бъдат изцяло попълнени.

Великият княз Николай ми отвърна, че бил много доволен от дадените му сведения и, натоварен от императора да уреди всички въпроси по подробностите относно сътрудничеството на сръбската войска, след казаното от мен имал да се занимае с три въпроса: 1) паричния, 2) плана на войната, 3) военни аташета, респективно руски и сръбски, за свръзка между двете главни квартири. По първия и третия въпроси великият княз Николай реши княз Имеретински(62), определен вече за руски военен аташе при Н. В. сръбския княз, да замине за Петербург и да получи от Министерството на финансите един милион рубли (книжни) за Сърбия, като първоначално необходими разноски за подготовката към война и, снабден с тази сума, да тръгне за Белград, където да я постави в разположение на княза.

Що се отнася за исканите ежемесечни парични помощи през течение на цялата война, Н. И. В. се задоволи да даде надежда, какво този въпрос не ще предизвика каквито и да било затруднения, обаче щял да бъде разрешен след предварително споразумение между него и Н. В. императора и след навлизането на сръбските войски в турска територия.

Относно плана на войната, великият княз Николай ми декларира, че, въпреки изработването му в общи черти, той не би могъл да ми го съобщи преди минаването на руските войски през Дунава и че по това време щял да изпрати на Н. В. сръбския княз необходимите указания, за да се съгласуват във воденето на военните действия.

Н. И. В. препоръча особено да не забравя да обещая от негово име на сръбския княз, като се имат предвид твърде големите, дадени от августейшия му брат, права на главнокомандващ, че се поставя напълно в негово разположение по всички големи и малки въпроси, свързани с военните нужди от каквото естество и да бъдат те. Също да уверя Н. В. княз Милана да разчита на братската му поддръжка.

Помолих Н. И. В. да приеме предварително, от името на Н. В. сръбския княз, чувствата на дълбока признателност за доброжелателството и го убедих да разчита, че и княз Милан от своя страна ще извърши всичко възможно, и даже свръх това, за да отговори предано за оказаното му доверие и упование на Н. В. императора.

Смятайки случая подходящ за ускоряване заместването на г-н Карцова в генералното руско консулство, аз се възползувах от това и доложих почитателно на Н. И. В. следното: целта и желанието на Н. В. княза е да установи през време на войната пълно съгласие във възгледите между правителството на Н. В. руския император и онова на сръбското княжество. Това може да се осъществи само при условие да бъде отзован служещия в Белград руски дипломатически агент и заменен с нов консул, който би работил за затвърдяване на традиционните връзки, съединяващи двата народа, братски по произход, вяра и еднакви стремежи. Добавих, че г-н Карцов употребява цялото си време, за да засилва интригите на враговете на княза и на правителството му; той използува всички случаи да насъсква политическите партии една срещу друга, с явна цел да доведе Сърбия до пълно разстройство.

Завърших, като декларирах, че, изхождайки от милостивите думи на Н. В. императора, който благоволи да ме увери, какво интересите на Сърбия и на княза му били извънредно близки, изхождайки също от получените резултати, благодарение на любезните грижи на Н. И. В. за Сърбия и суверена й, аз се бях убедил, в което никога не съм се съмнявал, че думите и дейността на г-н Карцова в Белград никога не се съгласуват с благородните императорски схващания. Ето защо се осмелявам настойчиво да моля, от името на княза, незабавното сменяване на г-н Карцова, който, смятам мога твърдя, чрез своите постъпки при сегашните събития по-скоро би парализирал намесата на Сърбия във войната, отколкото да я подкрепи.

„Този индивид, отвърна великият княз, е способен да стори това. Но успокойте се. След няколко дни ще се отървете от него, Хитров(63), аташиран към мен за особени поръчки, ще замести този господин и аз, а не Горчаков, ще му дам наставления.“(64)

След тези думи Н. И. В. ми протегна ръка и в мое присъствие заповяда на княз Имеретински да замине още същата вечер за Петербург, за да изпълни каквото му бе казано.

Напуснах стаята на Н. И. В. заедно с княз Имеритински. Съпроводих го до в къщи и му дадох всички необходими допълнителни сведения. На няколко пъти княз Имеритински ми каза за голямото си желание да извърши всичко възможно за успеха на сръбската кауза и за изпълнението на всички искания на княза.

Съгласно уговореното отидох при полковник Гайард.

Французкият военен аташе ми каза, с военна откровеност, направо следните думи: „Драги приятелю, вашата кауза е твърде близко до сърцето ми. Дадените от вас вече жертви, както и причината, че сме излезнали и двамата от същото военно училище, ме карат, в спомен на братството, което трябва винаги да съединява питомците на „Сен Сир“, да ви предупредя да не пропуснете случая и да вземете участие в сегашната война, понеже в противен случай, зная и съм уверен, вие не ще получите нищо. Обръщайте се за всичките си нужди направо към императора и към великият княз Николай. Те не ще ви откажат в, нищо. Това са благородни души, действително царствени души. За Бога, обаче, грижливо избягвайте да работите, по интересуващия ви въпрос с господа дипломатите. Както навсякъде, но никъде както в Русия, дипломацията обърква всяка работа.“

„Горчаковци, Игнатиевци и Нелидовци - всичко това е отвратително нещо. Това са честолюбци, които се надсмиват както над вас, така и над Русия. Игнатиев се мъчи да замести Горчакова, като канцлер на империята; Нелидов иска да вземе мястото на Игнатиева, като посланик в Цариград. Когато един от тях работи в една посока, другият бърза да работи в противоположно направление.

Бъдете предпазливи, защото, уви, освен военните канцеларии при щаба на войската, съществува и една дипломатическа такава, с началник г-н Нелидов. Същият е един себелюбец, който, останал след заминаването на Игнатиева за управляващ посолството в Цариград, съвсем е загубил главата си, понеже чуждата преса се бе заела за малко с личността му при скъсване дипломатическите отношения между Русия и Турция. Той смята, че е взел важно участие в сегашните събития и без него Русия би пропаднала. Щом като се научи, че Игнатиев работи за участието на Сърбия във войната, той ще побърза да ви създаде хиляди затруднения, за да го [участието на Сърбия - б.пр.] направи безцелно. Така той ще докаже на великия княз, какво в своите политически схващания той а не Игнатиев, е бил правия. Сега, след като ви запознах с работите, внимание. Своевременно предупреденият човек струва двамина.“

Намерих за нужно да приведа изцяло думите на полковник Гайард, понеже, за нещастие, по-късно имах случая да се убедя, че той не се е лъгал, че действително така вървят работите в дипломатическия корпус.

Същия ден бях поканен на обед при великия княз Николай. Там се запознах с г-н Нелидов, пристигнал от Букурещ, където е трябвало да прокара приемането на една конвенция с румънското правителство.(65) Той бе извънредно любезен. Към края на обеда Н. И. В. се обърна към мен и каза тихо: „Пия за здравето на Н. В. сръбския княз и сполуката на това, което ви е известно!“

След обед великият княз се оттегли в апартаментите си. Поисках да му се представя по случай отпътуването ми. Той ме прие веднага и ме запита имам ли още нещо за докладване. Отговорих отрицателно, като благодарих още един път на Н. И. В. от името на Н. В. сръбския княз за благоприятното разрешение на въпросите в наша полза.

Великият княз ми стисна сърдечно ръката и, прекръствайки се, ми каза: „Моля провидението да благослови нашите решения!“

При тези думи се поклоних почтително и излязох, съпроводен от г-н Нелидова, който присъствува на последния ми разговор с Н. И. В. Той ме покани на чай привечер у себе си.

Отзовах се на любезната му покана и, спомняйки си думите на полковник Гайард, грижливо избягвах да приказвам за целта на мисията си и чаках лично той да я засегне, което не закъсня да стане.

- „И тъй, ми каза той изведнаж, изглежда вие ще вървите с нас!“

- „Ако Негово Величество императорът заповяда, да, отговорих аз.

- „Всичко, обаче, като че ли е решено вече?“

- „Не мие известно, отвърнах аз. Н. В. императорът ми заповяда да предам на Н. В. сръбския княз да не мърдаме докато не получим сигнал.“

- „Естествено, поде г-н Нелидов, Н. В. не може да ви каже да тръгнете, преди да бъде уверен в неутралитета на Австрия.“

- „Няма съмнение, отговорих аз, нашето географско положение е неизгодно и ни налага голяма предпазливост в събитията, но изглежда, съгласно уверенията, които получих от генерал Игнатиева, че Австрия, разбира се при известни условия, не ще се противопостави на нашата намеса.“

- „Аз не бих могъл да бъда тъй положителен, както генерал Игнатиев, ми отвърна живо той, и моите страхове в това отношение съвсем не са неоснователни. Вярвайте ми, полковник, и аз като вас съм преизпълнен от желание Сърбия, Гърция, всички. християнски народи в Турция да се бият редом с нас за своята независимост и спасение; трябва, обаче, да се държи, сметка за важните усложнения, които могат да се появят за Русия и за вас, ако Сърбия обяви война на Турция.

„Изказвам само личното си мнение и не ви говоря официално. Следователно, - обмяната на мислите ни е само един частен разговор и той по никой начин не може да повлияе върху взетите вече решения. Във всеки случай, вие имат в ръцете си нещо по-положително от всичко, което бих могъл да ви кажа и много по-сериозно, от онова, което ви е говорил генерал Игнатиев - това е писмото на императора за сръбския княз.“

- „Не зная съдържанието му, отговорих веднага аз, обаче мога да потвърдя пред ваше превъзходителство, че Н. В. сръбският княз ще се подчини напълно на желанията на Негово Величество и не ще се отклони ни най-малко от императорските инструкции.“

Г-н Нелидов след това ме увери, че Сърбия само ще спечели от сключването на мира, независимо дали е взела или не участие във войната, понеже Русия не може да не държи сметка за пролятата вече кръв за християнската кауза.

Нашият разговор стигна дотук, когато бе прекъснат от дохождането на генерал Черняев и полковник Дохтуров. През останалата част на вечерта не стана повече нищо интересно (за отбелязване) в политическо отношение.

С това, господин министре, завършвам подробното изложение на мисията си в Кишинев. То е направено точно съобразно паметта и бележките ми. Без страх потвърждавам неговата точност за всичко, което трябваше да доведа до знанието на Ваше Превъзходителство.

Минавам на доклада си върху втората ми мисия при Н. И. В. великия княз Николай в Плоещ.

 

III

КНЯЗ МИЛАН СЪОБЩАВА НА КАТАРДЖИ ДИСЛОКАЦИЯТА НА ТУРСКИТЕ ВОЙСКИ ПО СРЪБСКИТЕ ГРАНИЦИ(66)

Драги Жорж,

Добавям още няколко думи към моето писмо и те моля да предадеш на Дохтурова най-добрите чувства, които запазвам за него. Кажи му, че след връщането ми от Букурещ узнах от един рапорт на заместник командира на Тимошкия корпус, какво турците се укрепявали на прохода „Св. Никола“ и при Чупрене. Изглежда, че те организират втора отбранителна линия на тези места, в случай, че Видин бъде превзет.

Според получените от нас сведения, разпределението на турските войски по нашите граници е следното:

във Видин около двадесет дружини

в Адлие (Кула) - 3 дружини

в Белоградчик - 2 дружини

в Бабиза (Бабина - б.пр.) глава - 1 дружина (4 оръдия)

в Ак Паланка - 1 дружина ,

в Пирот - (неизвестно)

в Ниш - 7 дружини (редовни), 3 дружини мустафъзи и десетина хиляди албанци, по-голямата част още невъоръжени.

в Мрамор - 1 дружина

в Прокупле - 2 дружини

в Куршумли - 2 дружини

в Нови Пазар - 2 дружини

в Сиеница - 2 дружини

в Нови Варош - 1 дружина

в Плевлие - 2 дружини

в Пребой - 1 дружина

в Горайда - 1 дружина

във Вишеград - 2 дружини (8 оръдия)

в Мали Зворник - 1 дружина

във Велики Зворник - 2 дружини

в Биелина – 8 дружини,

което съставлява общо около шестдесет дружини; ако ги сметнем по 500 души, имат численост от 30 000 войника

Тези числа, обаче, са много променчиви. Всеки ден има прииждане и отиване. Не смятам в числото 30 000 войника и нередовните, които не е възможно да се пресметнат.

Милан

 

IV

ИНСТРУКЦИИ, ДАДЕНИ НА ПОЛКОВНИК КАТАРДЖИ (67)

БЕЛЕЖКИ ЗА Г. ПОЛКОВНИК КАТАРДЖИ

След докладване на Н. В. княз Милана съобщенията, дадени от Н. И. В. великия княз, главнокомандващият Южната армия, полковник Катарджи, е натоварен от сръбския княз да доложи на Негово Императорско Височество следното:

1. Н. В. княз Милан желае от все сърце да настъпи възможно по-скоро времето, за да грабне оръжието срещу общия враг.

2. Сръбското правителство, предвиждайки момента, в който Сърбия ще бъде призована към военно сътрудничество, е потърсило да се снабди с необходими парични средства, но, предвид общата криза в Европа, то не е успало да сключи заем в чужбина. Този заем бе наложителен за попълване на войсковите складове, изпразднени през последната война. Без попълването им, поставянето на сръбската войска на бойна нога е невъзможно. След дадените през миналата година за войната толкова много жертви от страната, би било жестоко да се прибягва към нови реквизиции за набавяне необходимото.

3. Държавното съкровище, напълно изчерпено, трябва въпреки това да посреща още задълженията, сключени през време на войната срещу различни военни доставки. Приходите са ангажирани за тези плащания, за които отсрочвания не могат да се получат...

При невъзможността да се въвлече в една нова война без предварително да осигури поддръжката на войската и на необходимите средства за първоначалните разходи, княз Милан, преди да свика народа под оръжие, натоварва полковник Катарджи да докладва още един път на високото внимание на Н. И. В. въпросът за паричното подпомагане. Един милион рубли биха били достатъчни за посрещане горните нужди. Освен това, за енергичното поддържане на войната, Н. В. смята да разчита всеки месец върху една също такава сума.

4. От момента, когато ще бъде в състояние да посрещне необходимите разходи, княз Милан се надява да започне действията в срок от пет до шест седмици.

5. Негово Височество князът смята твърде важно да се накара Румъния да сътрудничи на Сърбия. Силите на Сърбия биха били достатъчни самостоятелно да парализират турската войска при Видин и на Тимок, обаче князът предвижда, че в същото време ще трябва да предприеме борба и по цялото продължение на границата - една дълга и открита отбранителна линия. И действително, Мехмед Али паша, след действията си със Сулейман паша против Черна гора, е вече с войските си при Сиеница, на югоизточната граница на Сърбия.

 

V

ТЕЛЕГРАМА НА КНЯЗ МИЛАН ДО ПОЛКОВНИК КАТАРДЖИ

Твърде съм отчаян, че Н. И. В. великият княз се сърди за моето настояване за пари. Вярвам, че Негово Имераторско Височество ще благоволи да си спомни думите ми в Плоещ: от самото начало на преговорите по нашето сътрудничество аз винаги съм казвал, че на Сърбия липсват необходимите парични средства, за да може тя да се намеси във войната. По същия повод бях помолил Цертелев да ходатайствува изпращането на обещания остатък пари от нашия именит покровител император Александър. Цертелев ми отговори, че остатъкът от половин милион щял да ни бъде изпратен след четири дни. Не се съмнявам, че ще успеете да премахнете всички недоразумения; все пак държа да отхвърля енергично изходящата оттук клевета, какво работите при Плевен(68) би могли да повлияят върху решенията ми; те са и остават неизменни, както и признателността ми към Негово Величество.

Опровержението на горното са нашите най-енергични и бързи приготовления. Освен това, за да се изпълнят възможно най-бързо препоръките на великия княз Николай, настоявам още един път да се връчи остатъкът от сумата на нашия агент в Букурещ.

Дал съм дума и интригите не ще ми попречат да я изпълня. Желая, щото Н. И. В. да има доверие в мен.

Княз Милан

 

VI

ПЛАНЪТ ЗА СРЪБСКИТЕ ОПЕРАЦИИ(69)

ВОЙСКИ, ОПРЕДЕЛЕНИ ЗА ОТБРАНА

I. ОТРЕД НА ДОЛНИЯ ТИМОК

Командир полковник Здравкович

1. Бригадата Крайна, съставена от 3 дружини от 1-и позив и от 5 дружини от 2-и позив (запасни) от окръга Крайна = 4000 души.

2. Бригадата Църна река, съставена от 2 дружини 1-и позив и от 4 дружини от 2-и позив (запасни) от окръга Църна река = 3000 души.

3. Артилерия: 2 полски батареи = 12 оръдия, 300 души, 2 бригадни (леки) батареи = 8 оръдия, 200 души.

4. Конница: 2 ескадрона = 250 души.

5. Пионери: 2 роти - 300 души.

Освен това 3 роти тежка артилерия = 450 души, за обслужване крепостните оръдия в построените редути при Неготин и Зайчар.

Всичко в отреда 8500 души и 20 оръдия - 1000 нестроеви (обозни, санитари, работници и пр.) = 9500 души.

Задача: Отбраната на позициите при Неготин и Зайчар и свързващия тези две точки път. В случай на обсаждане на Видин от румъните или при малка численост на гарнизоните на Видин, Адлие (Кула - б.пр.) и Белоградчик, една част от този отред ще настъпи и помогне на румъните, като същевременно извърши някои разузнавания отвъд границата. В никой случай, обаче, той не ще бъде достатъчно силен да извърши самостоятелно някакво по-сериозно действие, толкова повече, че една част от войските, съсредоточени в Зайчар, ще имат задачата да охраняват левия фланг на армията при Княжевац.

II. ЯВОРСКИ КОРПУС

Командир полковник Николич

1. 1-а бригада Валево, 5 дружини (1-и позив)

1-а бригада Ужица, 6 дружини (1-и позив)

2-а резервна бригада Ужица, 6 дружини (2-и позив).

Всичко 21 дружини = 10 500 души.

2. Артилерия: 2 полски батареи = 300 души и 12 оръдия

2 план. батареи = 200 души и 8 оръдия

3. Конница: 2 ескадрона = 250 души.

4. Пионери: 2 роти = 300 души.

Всичко 11 550 души и 20 оръдия + 1500 нестроеви всичко = 13 050 души.

Задача: Този корпус отбранява границата от долината на Ибър до Рашка - (не се чете) - Студеница и долината на Дрина при Байна-Башта, Балшевци. Той ще трябва, вероятно, да бъде засилен, понеже съсредоточаването на турците по тази граница се засилва.

III. ДРИНСКИ КОРПУС

Командир генерал Апимпич

1. 1-а бригада от Подриние = 3 дружини

1-а бригада от Шабац = 5 дружини

2-а резервна бригада от Подриние = 3 дружини

2-а резервна бригада от Шабац = 5 дружини

2-а резервна бригада от Валево = 5 дружини

Всичко 21 дружина = 10 500 души

2. Артилерия: 3 полски батареи = 18 оръдия, 450 души

2 планински батареи = 8 оръдия, 200 д.;

1 лека бригадна батарея = 4 оръдия, 100 д.

3. Конница: 2 ескадрона = 250 души.

3. Пионери: 2 роти = 300 души.

Всичко 11 800 души и 30 оръдия + 1200 нестроеви = 13 000 Задача: Този корпус, по политически съображения, има заповед да води само отбрана по долината на Дрина, от Любовия до вливането на тази река в р. Сава.

Или всичко отбранителната войска брои 35 500 войника и 70 оръдия.

ОПЕРАТИВНА ВОЙСКА

I. МОРАВСКИ КОРПУС

Командир полковник Лешанин.

1. 1-а дивизия:

бригадата от Алексинац (2 дружини от 1-и позив и 2 дружини от 2-и) = 4 дружини.

1-а бригада от Кюприя = 4 дружини

1-а бригада от Ягодина = 4 дружини Всичко 12 дружини.

2-а дивизия:

1-а бригада от Крушевац = 5 дружини;

1-а бригада от Чачак = 4 дружини;

2 а бригада от Крушевац = 5 дружини

1/2 бригада от Алексинац (1 дружина 1-и позив и 1 дружина 2-и). Тази полубригада принадлежи на 1-а дивизия, но е причислена към втората, поради чисто местни причини.

2. Артилерия: 6 полски батареи = 36 оръдия, 800 души; 2 планински батареи - 8 оръдия, 200 души.

3. Конница: 4 ескадрона = 500 души.

4. Пионери: 1 дружина = 500 души.

Всичко 16 000 войника и 44 оръдия + 2500 нестроеви, всичко 18 500 души.

Задача: Този корпус ще започне пръв военните действия. Истинската му цел е да маскира операциите на главното ядро. Първата дивизия, съсредоточавайки се по десния бряг на Морава, има за цел да заеме височините на Тополница пред Ниш. 2-та дивизия, която ще се съсредоточи. по левия бряг, ще трябва да завладее Прокупле и моста при Мрамор, за прекъсване съобщенията с Ниш. Крайният й десен фланг (5 дружини от 2-та бригада Крушевац) трябва да отбранява дефилето при Янкова клисура. Мъчно е да се определи точно задачата на този отред, която ще зависи от обстановката. Във всеки случай задачата му, макар отбранителна, ще бъде активна.

II КНЯЖЕВАЦКА АРМИЯ.

Главно ядро на операциите

I Тимошки корпус:

Командир полковник Хорватович

1. 1-а бригада от Пожаревац = 5 дружини;

1-а бригада от Браничево = 5 дружини;

1-а бригада от Княжевац = 5 дружини;

2-а бригада (резервна) от Княжевац = 4 дружини.

Смесена бригада от долния Тимок (2 дружини 1-и позив от Крайна и 2 дружини 1-и позив от Черна река) = 4 дружини;

Доброволчески легион = 2 дружини;

Всичко 24 дружини – 12 000 души.

2. Артилерия: 4 полски батареи = 24 оръдия, 600 души; 2 планински батареи = 8 оръдия, 200 души.

3. Конница; 2 ескадрона = 250 души.

4. Пионери: 3 роти = 350 души.

Всичко 13 400 човека и 32 оръдия + 1600 нестроеви = 15 000 души.

II ШУМАДИЙСКИ КОРПУС

Командир генерал Бели Маркович

1. 1-а дивизия: 1-а бригада от Белград = 5 дружини;

1-а бригада от Семендрия = 4 дружини;

2-а дивизия: 1-а бригада от Крушевац = 6 дружини;

1-а бригада от Рудник = 3 дружини.

Всичко: 18 дружини = 10 000 души.

2. Артилерия: 7 полски батареи = 42 оръдия, 1050 човека; 2 планински батареи - 8 оръдия, 200 души.

3. Конница: 8 ескадрона, 1000 души.

4. Пионери: 1 дружина = 500 души.

Всичко 50 оръдия и 12 750 души + 2500 нестроеви = 35 250 човека.

Всичко в Княжевацката армия около 28 000 бойци и 82 оръдия. Тя е подчинена направо на Главното командване.

Задача: Действува съгласно дадените й заповеди от Главната квартира.

Изцяло поставената на бойна нога войска брои: бойци 76 000, полски планински оръдия 196, нестроеви 10 000.

Общо около 86 000 човека с 200 оръдия.(70)

 

VII

КРАЛ МИЛАН ДО ПОЛКОВНИК КАТАРДЖИ. СЪОБЩАВА КАК СЕ Е ИЗПЪЛНИЛА СРЪБСКАТА МОБИЛИЗАЦИЯ

Драги ми Жорж,

Изпращам ти набързо две думи, за да ти обясня изпращането на г-н Милослав Протич. Неговата мисия съвсем не означава липса на доверие към теб. Сметнах за необходимо, и аз предложих на министрите, да се напише едно писмо на великия княз Николай с изложение финансовото положение На страната и при това положение (изтрито - б.а.) намерих за неудобно писмото ми да се изпрати чрез човек, стоещ по-горе от един обикновен куриер.

(Има изличена част от дума, което променя и смисъла на горното изречение в обратна посока. По-правилно е да се чете, че Протич се праща, за да се подчертае значението на писмото, защото той е имал по-високо служебно положение от това на един обикновен куриер. - б.пр.)

Ако въпросът бъде уреден окончателно, той би могъл да се употреби за свръзка между руското държавно съкровище и Белград - мисия, с която ти не може да бъдеш натоварен, понеже политическите и военни въпроси налагат постоянното ти присъствие в Главната квартира. За Бога, обаче, помъчете се двамата да се стигне до някакъв резултат по този проклет паричен въпрос. Гледам на бъдещето с леко сърце и с пълно доверие към всичко, имащо връзка с военните работи. Турците не са много силни (макар че Мехмед Али трябва да разполага с 40 000 души). Имам основание да вярвам, че нашите милиционери ще се бият добре. Страната схваща отлично нуждата от война и през време на мобилизацията не се е случило нищо за отбелязване. Неявилите се при повикването под знамената не надминават средно 3 до 4 на 100, което може да се отдаде на заболявания. С изключение на тази блестяща Кюприйска бригада, в която няколкостотин души не се отзоваха на повикването, всички други, се явяват със съзнанието на изпълнен дълг. Онова, което, обаче, ме обезпокой страшно, то е въпросът за снабдяването както с хранителни, така също и с бойни припаси и обувки. Нашите войски са зле облъчени, но и в къщите не са по-добре. Обаче цървулите са твърде недостатъчни за студено, влажно и дъждовно време. Помисли за отговорността ми като княз и като главнокомандващ, ако един ден войската остане без храна! Реквизициите са невъзможни не само поради политически причини, но главно поради пълната липса на храни в страната, понеже реколтата беше най-плачевна.

Що се отнася до толкова бавната мобилизация, тя се дължи на хранителните припаси, които не са на мястото, а се пренасят, а също на закъсняването от страна на Главната квартира да отговори на телеграмата ми от 3 ноемврий, за да зная кога ще ни даде сигнал за почване; получих отговор едва на 11. Необходимото време за отдаването на заповедите и препращането им по селата позволи да започнем мобилизацията в действителност едва преди два дни. Ако ми бяха отговорили веднага на 4 или 5, щяхме да спечелим 10 дни. (В този пасаж има нечетливи думи. - б.пр.)

Преди да завърша това невъзможно драскане, написано при най-голяма бързина и в последния момент преди тръгването на Милослав Протича, препоръчвам ти хиляди и хиляди пъти въпроса за паричните субсидии.

Целувам те нежно; Наталия(71) ти изпраща хиляди поздрави. Попоци(72) е отлично. Гама(73) е добре и ние сме много доволни да я имаме при нас. Ласкар(74) е добре. Плодовитата гражданка танцува вече в дипломатическите кръгове.

Изцяло твой и разчитащ на теб

Милан.

 

VIII

РИСТИЧ НЕ СМЯТА ТЕЛЕГРАМАТА НА ЦАРЯ ЗА ОСКЪРБИТЕЛНА

ТЕЛЕГРАМА.

Белград, 4/16 декемврий, 9 ч. 30 м., сл. пл.

Телеграмата не е оскърбителна. Императорът в отговор на поздравленията за Плевен „съжалява, че Сърбия не е последвала по-рано примера на Румъния“. Той тогава не е знаел още за нашето обявяване на война.

Ристич.

 

XI

КНЯЗ МИЛАН СЪОБЩАВА НА ПОЛКОВНИК КАТАРДЖИ ЗА МИРНИТЕ ПРЕГОВОРИ И ЗА СРЪБСКИТЕ УСЛОВИЯ

Драги Жорж,

Когато получих телеграмата ти от 27 януарий, Ристич(75) бе тук, повикан преди това от мен в Ниш. Ние двамата разглеждахме различните положения, които биха могли да се случат през време на събирането на конференцията, без да се съмняваме, че противникът бе на самото място. Телеграмата ти ни осведоми, като ни разтревожи и обърка. Вчера вечерта капитан Косач ми връчи писмото ти, което ни показа направо откъде произлиза възможната опасност. Решихме, по липса на нещо по-подходящо, да изпратим в Одрин полковник Лешанин(76), когото познавам; той ще ти предаде тези няколко реда. Ако дипломатическите му способности могат да бъдат предмет на оспорване, той поне има качеството да познава географическите и етнографически въпроси на страната, за която претендираме. И, между нас да бъде казано, вие двамата ще се допълвате един друг, понеже не вярвам, драги мой, да си голям познавач на географията на Стара Сърбия. Разберете се добре и направете всичко възможно, за да спасите от братята българи това, което по никой начин не им се пада. Искайте:

1. Независимостта на Сърбия.

2. Териториалното увеличение, което обхваща Косовския вилает и Ново-Пазарския пашалък до Лим. Ниш и неговия пашалък, понеже са част от Косовския вилает, естествено, най-настоятелно държим да бъде наш. Що се отнася за Видин, може да бъдете отстъпчиви: само че трябва да протестирате енергично против включването му в Румъния. Какво нещо е политиката! Ето че трябва да моля теб, румънин по произход, да защищаваш една кауза против родината си. Но аз съм сигурен, познавайки предаността ти към моето дело и към Сърбия, че ще бъдеш отличен защитник.

Изкажи на Игнатиева благодарността ми за неговото поверително съобщение. Предай му, че знам, какво всичко зависи от него. Една дума за пояснение. Ти знаеш за изпращането на Милослав Протич в Петербург, за да бъде, в случай на нужда, официозен посредник. Завчера ние му телеграфирахме по повод желанието на братята българи да присвоят Ниш. Той ни отговори тази сутрин - виждаш, телеграфната служба е по-редовна отколкото с Одрин - че Гирс(77) му бил казал, какво Игнатиев имал неограничени пълномощия и всичко зависело от него. Той го е посъветвал да се обърнем към великия княз и Игнатиева. Съобщи на последния това; не е зле да го знае и да престане да се подиграва с нас, изтъквайки обичайно своята уж малка роля.

Доволен съм да чета в писмото ти, както и от всички случаи, които се представят, че великият княз прави всичко възможно, за да изразява задоволството си от мен. Само, мисля, неговият августейши брат би могъл също да го засвидетелствува по един по-реален начин. Безполезно е да ти казвам, че горното ти съобщавам между нас, понеже не бих искал да имам вид на изискващ каквото и да било. Ако си спомнят, че главнокомандващият сръбската армия е издавал само победни бюлетини и че е направил нещо повече от героя при Плевен, бележитият Зефирин(78), това е добре; обаче не съм аз, който ще го напомни, и, следователно, абсолютно ти забранявам да говориш по този въпрос.

Още една учтивост от съюзниците ни, нали сме такива щом правилника (в оригинала е буквално „reglement“ - б.пр.) за примирието ни нарича такива. Както ти е известно, а може и неизвестно, в околностите на Видин и Белоградчик ние заемаме, освен Кула, 66 села. Вчера един руски капитан се представил на нашия командващ, по заповед на някакъв си управител от Рахово, за да поеме управлението на тази околия. Разбираш ме - аз отказах да му го предам, понеже не съм длъжен, преди окончателния мир, да напускам заетите области. Не говори по този въпрос, за да не се повдига, но ако някой засегне, поискай statu-que-то да остане до окончателния мир; не ще бъде справедливо да оттегля войските си от места, където им са храните, когато примирието не е предвидело този особен случай.

Относително Бобриков(79), не мога да изкажа похвалите си за него. Той е голям приятел на Сърбия и много ценен за мен.

Безполезно е да ти изброявам всички доводи, които ще изложиш за защитата на Ниш, против заграбванета му от българите. Ще се споразумеем по този въпрос с Лешанина. Достатъчно е да знаеш: освен владиката, който е части българин и при това побеснял българин, няма нито един такъв нито тук, нито в цялата страна, до Пирот; и там също те са малцинство.

Що се отнася до паричното ти положение, отдавна предполагах, че е в лошо състояние. Бях дори приготвил една сума, за да ти я пратя по Ювощински, но в последния момент забравих да му я предам. Относно телеграмите ти по този въпрос, никога не съм ги получавал. Сега давам на полковник Лешанина, за да ти ги предаде, 350-дуката. Ако имаш нужда от повече, телеграфирай ми; ще ти изпратя още пари.

Здравето ми е отлично. Това на Наталия и на малкия, слава Богу... е също много добро. Ласкар(80) и Елена(81) и малките, според новините от Белград, са също много добре.

Ниш, 3 февруарий 1878 г.

Целувам те от душа,

твой от все сърце Милан.

 

X

КНЯЗ МИЛАН СЪОБЩАВА НА КАТАРДЖИ, ЧЕ ЛЕШАНИН Е ЗАМИНАЛ ПРЕДИ ПЕТ ДНИ. ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА НАПЪЛНО С ИНСТРУКЦИИТЕ

Полковник Катарджи, Лешанин(82) замина преди пет дни. Ако преговорите относно Сърбия между генерал Игнатиев и турските пълномощници (sic) биха могли да се отложат до пристигането, ще бъде за предпочитане. Осведоми ме дали преговорите относно Сърбия са започнати и дали те продължават всеки ден или се занимават с други въпроси. Телеграфирай ми с по-големи подробности, коя е границата на териториалното разширение, която възнамеряват да ни дадат и тази от Лим до Вучи трън и оттам до Морава. Препоръчам ти и даже ти заповядвам да не се отклоняваш ни най-малко от инструкциите ми, тези, които ти дадох и тези, които предадох на Лешанина за него и за теб.

Княз Милан

 

XI

КНЯЗ МИЛАН ОСВЕДОМЯВА ПОЛКОВНИК КАТАРДЖИ ЗА ОБЩОТО ПОЛОЖЕНИЕ И НАРЕЖДА ДА ИСКА ПАРИ ОТ РУСИЯ

Драги Жорж,

Използувам заминаването на Симонович, за да ти напиша няколко реда. Най-напред дължа да ти изразя най-искрената си благодарност за всичко извършено от теб в полза на сръбската кауза; ако не си успявал винаги, това сигурно не е по твоя вина, а по вина на тези, които леко забравят жертвите на сръбския народ и мислят само за пасивните страдания на братята българи.

Но ще трябва да почна, като ти пиша по въпроса за награждаванията.

[Следват две страници за сръбските награди на русите и руските на сърбите (б.а.)].

Моля те да ми пишеш, възможно по-надълго, по Симоновича - това е сигурен начин - какво е мнението в Главната квартира върху общото политическо положение. Вярват ли в запазването на мира или предвиждат европейски усложнения? Много е важно за нас да бъдем, дори твърде малко, ориентирани по този въпрос. Не прави постъпки да узнаеш това; би било безполезно и, може би, ще ни изложи, но съобщи ми поне личните си впечатления. Лично аз мисля, че ако Русия не направи отстъпки, войната е неизбежна и много се опасявам от усложнения, защото, когато големите се ядат помежду си, малките не спечелват. Ако би започнала война между Русия и Австрия, какъвто и да бъде изходът й, Турция нищо не ще спечели, понеже, според мен, тя е осъдена да провегетира още няколко години на Босфора и след това ще трябва да ... там, където й е люлката. Но ако Русия бъде победителка, това би значило създаването на една още по-голяма и по-силна България, с надежда да погълне, ако не веднага, но сигурно с време всичко, което е славянско на Балканския полуостров. Това не би било в наш интерес, понеже, признавам, сърбин съм, даже панславист, но българин - не, хиляди пъти не! Ако излезе победителка Австрия, тогава, вярвам, ще се създаде една дунавска конфедерация под протектората на Австрия. И в двата случая ще бъде зле за нас, а и за вас, румъните, не ще бъде по-добре. Но защо да навлизаме в мрачни предположения, когато има още надежда за мир.

Сега засягам един парлив и мъчен въпрос, неприятен не само за тебе, който ще трябва да го защищаваш, но и за мен, който ще трябва да го повдигна; повече не мога да изоставям. Въпросът е за паричното пособие, нещастен въпрос, ако изобщо е имало такъв. Както знаеш, бяха ни обещали субсидии през цялата война, и то по 150 рубли ежедневно за всеки хиляда войника. Досега сме получили пособие за месец декемврий. Януарий, февруарий и половината на март са вече минали, а ние не сме получили нищо. Това ни поставя в едно мъчно и тежко положение, особено по отношение на Австрия, където са по-голямата част на дълговете ни.

Има извършени поръчки в чужбина за сметка на паричната помощ, върху която разчитахме с положителност, имайки доверие в дадената дума, а днес сме поставени в невъзможност да посрещнем нашите задължения. Несигурността на политическото положение ни налага, никой затова не ще ни осъди, да оставаме мобилизирани, а това положение ни разорява финансово. Вярно е, намерихме, със силата на оръжието си, хранителни припаси, но това не е повод да бъдем наказани за нашите успехи, като прекратяват изпращането на обещаната парична помощ, Мисля, една велика държава като Русия не трябва да лъже едни нещастници (буквално „бедни дяволи“ - б.пр.) като нас, а трябва да държи на честта и изпълнява обещанията си. Не са само хранителните припаси нужни за войската; има облекло, обувки, бойни припаси и пр., и пр. Освен това субсидиите не бяха определени за хранителни припаси. Отпуснатите парични средства бяха толкова нищожни, че не биха ни стигнали само за такива. Благодарение, обаче, на успехите ни, ние можахме да направим икономии и по такъв начин да посрещнем другите нужди. Въпреки получените през месец декемврий субсидии, въпреки разходите, извършени от Сърбия, днес ние имаме един значителен дефицит. От друга страна, намерените хранителни припаси не са вечни, Те почват да се изчерпват и в скоро време ще се намерим в много тежко положение посред външния политически хаос. Ето защо, хвани бика за рогата и поискай от мое име от великия княз (Николай) да заповяда да ни дадат полагаемото се парично пособие за месеците януарий и февруарий. Нека се вземе за база вече приетото число 60 000 души (въпреки факта, че вън от войските от Дрина и Явор аз имах оттатък границите повече от 75 000 войника), по 150 рубли ежедневно за всеки 1000 войника, или месечно 270 000 рубли, или за два месеца петстотин и четиридесет хиляди рубли. Аз искам само това, което ми бе обещано и потвърдено от императора.

Братята българи непрекъснато интригуват в Главната квартира.(80) Пиротският владика не е бил нито арестуван, нито оскърбяван, въпреки че е заслужавал много повече. Областният управител не е бил много вежлив към него, но той бе веднага уволнен. Когато една войска окупира една страна, тя не може да търпи неподчинение и клевети по нейния адрес, било от турци или българи. Ние не можехме да позволим на владиката да интригува против нас; бихме били глупаци, ако бяхме го допуснали. Що се отнася до арестуването му, всичко е лъжа. Той е бил поканен да дойде в Ниш за освещаването на новата църква, преди още да се появят безредиците, предизвикани от него в Пирот. В Ниш той освети църквата, аз му целунах ръка, въпреки, по право казано, цялото си отвращение. Той обядва у мен (чуден затвор) и след това лично съобщи за нежеланието си да се върне в Пирот преди да бъде настанена там новата власт. В действителност, той се боеше да се задържи в Пирот преди да се успокои възбуждението. Той щеше да пострада, понеже не трябва да се мисли, че в Пирот има само българи, - болшинството са чисти сърби.

И така, владиката замина за Крушевац по собствено желание, за да прекара там няколко дни, като е бил посрещнат с всички грижи и внимание, дължими на положението му, така щото той няма никакво основание да се оплаква от нас.

Относно оплакванията на братята българи от околията Кула (Адлие), те са напълно безосновни. Всяка войска има право да налага контрибуции (нечетлива дума), но тук няма нищо подобно. Ние взехме известна сума пари, за да се платят в тази околия заплатите на администрацията за тримесечното й управление.

Най-сетне, драги мой, не трябва прекалено да се отстъпва, когато ни се хвърлят обвинения. По някой път ние имаме пълно право да ги вършим. Защищавай ни, при всеки случай, колкото можеш; убеден съм, че го вършиш; обаче нас ни огорчава, че се обръща внимание на такива дребни работи, които винаги могат да се случат във време на война, като същевременно забравят нашето, изобщо тъй лоялно и коректно държане.

Не се оплаквам и не желая да се оплаквам; бих бил доволен от придобивките на войната, ако не виждах България тъй уголемена за сметка на сръбския елемент. Да ни оспорват Пирот и да го дадат на българите, това още разбирам, но да ни вземат Враня, завладяна от нашето оръжие, и да я дадат на българите, право да си кажа, възмутен съм. Враня и цялата й околност са част от Стара Сърбия! Тук общественото мнение за момент се бе възбудило, но аз го успокоих; защищавайки решенията на Русия за нас, аз същевременно пледирах pro domo sua, защото в мой интерес е да представя на страната придобивките от войната не само като достатъчни, но и като блестящи. В дълбочината на душата си мисля, че резултатът от войната е задоволителен и ние не бихме имали право да кажем каквото и да било, ако братята българи не се бяха тъй разпрострели. Естествено, всички тези размишления трябва да останат за теб (изгори това писмо, ти можеш да го загубиш); поведението ти не трябва да се изменя; запази все същата линия на почтително и любезно държане. Бъркотиите пред къщата на Пе... и овациите на Вред и Уаит са от областта на фантазията и гнусни клевети, разпространени от „Пестер Лойд“ и от същия тип други вестници.

Изпращам Лешанин, току-що произведен в генерал, в Петербург, за да отнесе ордени на императора и на великите князе - Престолонаследника и Владимира.

Здравето ми, както това на Наталия и Саша, е отлично Слава Богу, Саша почна да ходи сам много добре и почва да произнася няколко думи. Наталия ме натоварва да ти изпратя поздравите й. Гама бе малко болна (една хрема), сега е добре; все пак е слаба и малко отпаднала. В последно време Ласкар много страда от ревматизма си. Що се отнася за плодородната гражданка, чудно нещо, тя не е забременяла и има цветущо здраве. Дечурлигата им са много добре и пребиваването в Белград им понася. Алеко(84) тези дни ни посети. Той е много добре. Папа Маврогени(85) прескочи трапа; той бе заболял от плеврит и лекарите го бяха отписали. Сега бил, казват, на оздравяване, но все още твърде слаб.

Ще намериш в един пакет на твой адрес командиорския кръст на „Румънската звезда“. Това е едно внимание към мен от княз Карола; той ми изпрати първа степен, както и на Ристича, и награди цялата ми свита. Не ти ли се вижда чудно да си награден от Зефирин! Изпращам ти дрехи, ти трябва да си гол. Не можах да го направя по-рано. Ти не ми писа имаш ли нужда от пари, както ти бях препоръчал да ми отговориш по този въпрос чрез Лешанина. На всеки случай изпращам в пакета ти 100 руски империала. Не е много, но все ще ти помогне, ако ти липсват средства. Отговори ми чистосърдечно по Симонович имаш ли нужда от пари, за да ти се пратят.

Не мога да завърша писмото си без да ти изразя хиляди и хиляди пъти признателността си за голямата ти преданост към мен и за всичката умора, която претърпяваш, за да ми служиш. Изпращам ти, като слабо засвидетелствуване на благодарността ми, звездата на „Таково“, която ще намериш в колета си. Указът се намира в този плик.

И тъй, най-приятелски и сърдечно ти стискам ръката. Чакам с нетърпение да те видя. В това отношение, разбира се, ако великият княз Николай напусне войската, ти трябва веднага да поемеш най-късия път и в най-скоро време да дойдеш и ни прегърнеш. Ако великият княз остане още при войските, мисля, че присъствието ти е необходимо. Добре е да има при Главната квартира един такъв блестящ представител, за да защищава каузата ни в малките затруднения, които (нечетливо), за нещастие, са твърде често.

Наталия ти изпраща хиляди и хиляди благопожелания

Признателният ти Милан

Белград, 11 март 1878 г.

Публ. във „Военноисторически преглед“, № 42, октомври 1939 г., с. 1-53.

-----------------

БЕЛЕЖКИ:

(1) Ето роднините на Мария Катарджи:

Коста Катарджи (1800-1871), оженен за Смаранда Балш, а техни деца са били: Елена, омъжена с Григор Вентура; Георги, оженен с: 1) Александрина Бъркънеско, 2) Мария Маврогени 3) Анна Росети; Мария, омъжена с Милош Обренович; Ласкар, оженен с Елена Гика; София, омъжена с Александру Катарджи; Александър, оженен с Ефросина Мано; Олга, омъжена с 1) Николай Росети Бълънеску, 2) Петър Маврогени.

(Гл. родословно дърво на фамилията Катарджи, направено от Б. Катарджи: „Melanges de l`Ecole roumaine en France“, XI, стр. 87).

(2) Милош Обренович - брат на Ефрем (основател на династията); Милош - Милан - Михаил III - осиновил Милан IV.

Ефрем оженен за Мария Катарджи

(Encyclopedia Britannica, изд. X, том XXX, стр. 751 и том XXXII, стр. 521. (Статии, писани от Т. Миятович).

(3) Encyclopedia Britannica, изд. X, том XXX, стр. 751. Майка му бе разведена в 1855 г. (Melanges de l`Ecole roumaine en France, том XI, стр. 87). Тя бе приятелка на княз Алекс. И. Куза и след детронирането му го последва в странство (гл. телеграмитe от братята на княгиня Елена Куза, намиращи се в архивата на Солещи Васил).

[В труда си „Histoire des roumains“ R. W. Seton Watson на стр. 349 казва: „Между това частният живот на Куза стана публично скандален, даже за Букурещкото разпуснато общество. Начинът, по който се отнасяше със своята жена „Госпожа Елена“, родена Росети, позната със своите високо нравствени качества, възбуди общественото мнение. Неговата метреса, Мария Обренович, дъщеря на Коста Катарджи и вдовица на един от по-малките братя на Милош Сръбски, живееше с него в двореца; но тя имаше много съперници. Тяхната връзка трябваше да завещае на Сърбия едно фатално обстоятелство, защото законният син на Мария беше изоставен на грижите, на една стара жена - циганка, и когато Милан стана крал, той пренесе в Белградския дворец всички лоши примери от своето детинство. Понеже Елена нямаше деца, Куза предназначаваше като свои наследници децата, които имаше от Мария, и даже се смяташе, че той ще остави всичкото си състояние на едно от тях“.- Б.пp.]

(4) Encyclopedia Britacnica, том XXX, стр. 751 и XXXIII, стр. 521.

(5) Също, XXX, стр. 751 и Almanach de Golha, 1877, стр. 978.

(7) Също и Мемоарите на крал Карол (румънско издание) за 12/24 септемврий 1875 г.

Относително фамилията Кешку се намират бележки във фишовете на И. Тановичяну в Държавната архива в Букурещ.

Петър Кешку, голям болярин, оженен за Наталия Балш, е имал един син, Павел, който е станал полковник в руската войска. От брака му с Профира Стурдза се родили три дъщери: Наталия (която бе на 16 години в 1875 г), омъжена с Милан Обренович; Мария - омъжена с Григор Гика - Бригадир и Йоана-Екатерина, омъжена с Евгений Гика-Комънещи.

(7) Almanach de Gotha, цитираното място.

(8) R. W. Seton Watson, Disraeli i Gladstone and the Eastern Question, стр. 48.

(9) Той се е женил три пъти: първия път с Александрина Бърканеску, с която се е развел на 2 юний 1863 г. (решение № 69, издадено от митрополит Неофит, в архивата на Р. Богдан); втория път - с Лучия Маврогени и третия път - с майката на автора - Анна Росети.

(10) Anuarul miltar al Armatei romane ре anul 1865, стр. 12.

(11) Документи от архивата на Р. Богдан. R. W. Seton Watson греши (гл. цитираната му книга на стр. 23), като твърди, че полковник Г. Катарджи е бил тогава на руска служба. Той не е служил никога в руската войска.

(12) Приложения I и II.

(13) Seton Watson (гл. цитираната му книга на стр. 48) казва че Карцев е играл - както се случва често пъти с руските дипломати - двойна роль. Официално той изпращал инструкции и съвети на руското правителство Сърбия да бъде въздържана, а от друга страна сам бил орган на славянофилите в Москва.

(14) Universitetea Libera, Razboiul Neatarnarii 1877-1878, стр. 57 и след.

(15) General R, Rosetti - Partea Iuata de armata romana in razboiul din 1877-1878 (Участието на румънската армия във войната от 1877-1878), стр. 35, 39; Gen R. Rosetti - Corespondetia Generalului Jancu Ghica (B публикациите на дома Йон К. Брътияно, т. XII) стр. 76.

(16) Едно доказателство - между многото други - е факта, какво русите приписваха хвърлянето във въздуха на турския военен параход при Мачин на руския офицер Дубасов, а не, както е истината - на румънина Мургеску. В 1914 г. в Кюстенджа цар Николай II призна тази грешка и награди Мургеску с ордена „Св. Георги“.

(17) General R. Rosetti - Corespondenta Generalului Ghica.

(18) Също там.

(19) Също, стр. 74, 75.

(20) Също, стр. 36, 54, 63.

(21) Също, стр. 36, 55, 56, 57, 61, 62, 69, 70, 75.

(22) Също, стр. 29, 36, 38, 39. 40, 41.

(23) Той е стоял в Букурещ от 3 до 10 юний. (Memoriile Regelui Carol I, от тези дати). В писмото си от 15 юний княз Карол пише на баща си, че посещението на княз Милан е създало затруднения за страната. R. W. Seton Watson, цитираната му книга на стр. 230.

(24) Приложение III.

(25) Приложение IV, неподписано и без дата, но според съдържанието им са от тогавашно време.

(26) Гледай Seton Watson, цитираната му книга, стр. 230.

(27) General Rosetti, - Partiea Iuata armata romana in razboiul din 1877-1878, стр. 36.

(28) Решението на царя, щото Сърбия да не влиза веднага във войната е било съобщено на рум. княз Карол на 3 май 1877 г. от полковник Катарджи, който му е казал, че Русия е препоръчала на Сърбия да стои спокойна (гл. Memoriile Regelui Carol на тази дата). Ристич, като приказвал с княз Карола на 5 юний 1877 г., се е оплакал, че това запрещение поставя княз Милана в твърде тежко положение (гл. същите мемоари на казаната дата). На 26 октомврий 1877 г. Русия изпратила полковник Бобрикова да подтикне Сърбия да влезе във войната. Това нейно намесване се е постоянно оповестявало, но все се отлагало, (гл. същите мемоари от датите 26 и 29 октомврий, 11 и 21 ноемврий 1877 г. На 2 декемврий 1877 г. царят, като отговарял на телеграмата, с която княз Милана съобщава за обявяването на войната, казал, че съжалява, загдето войната не е била обявена по-рано (гл. същите мемоари от тази дата).

(29) Приложение V.

(30) Гл. забележка 28.

(31) Обявяването на войната от Сърбия е от 4 декемврий (гл. Memoriile Regelui Саrоl от тази дата).

(32) Приложение VII.

(33) Memoriile Regelui Carol от 2 декемврий 1877 год., приложение VIII.

(34) Приложения IX, X и XI.

(35) General R. Rosetti, Corespondenta gen. J. Ghica, стр. 124, 144, 150,

(36) Крал Карол е имал кръщелно име: Карл, Айтел, Фридрих, Зефирин. „Най-важната роля, играна от Румъния в кризата не бе неестествена, поради смесените чувства в Сърбия. (R. W. Sеton Watson - цитираната му книга, стр. 230.)

(37) Иван Ристич, сръбски държавник (1831-1899). Учил се е в Белград, Хайделберг, Берлин и Париж. Бил е регент, както през времето на малолетието на княз Милана (1869-1872), така и на крал Александър Обренович (1884-1893). (Encyclopedia Britannica том XXXII, стр. 248).

(38) В книжата на Катарджи се намира само черновка на тази първа част, напечатана тук като приложение II.

(39) Всички дати са в стар стил.

(40) Генерал и дипломат бивш посланик в Цариград. За него гледайте Seton-Watson, цитираната му книга, стр. 19, 20.

(41) Seton Watson резюмира по тоя начин (гл. цитираната му книга, стр. 49) действията на Сърбия в 1876 г.: „Сърбия бе влязла във войната лошо водена, лошо снабдена и без достатъчна подготовка... всички безпристрастни наблюдатели, като отказват да обвиняват храбростта на сръбските селяни, поддържат, че една европейска войска, добре снабдена и добре водена, би могла лесно да разбие Абдул Керим“.

(42) На Черна гора.

(43) В действителност сръбската войска, за да сътрудничи с черногорците бе атакувала през Нови пазар, но не можа да успее. (R. W. Seton Watson - цитираната му книга, стр. 49).

(44) Царят, говорил в Москва на 10 ноемврий 1876 год., бe казал, че черногорците се били като истински герои, което не може да каже и за сърбите. (Memoriile Regelui Carol - 31 октомврий/12 ноемврий 1876 г.; Seton Watson - цитираната му книга, стр. 105.)

(45) Боят при Алексинац е продължил шест дни (R. W. Seton -Watson - цитираната му книга, стр. 105).

(46) Руски генерал - бивш главнокомандуващ сръбската армия във войната през 1876 г., командуването на когото създаде много търкания между рускитe и сръбските офицери. (Memoriile Regelui Carol 1. 15 май 1876, 20 октомврий 1876, 31 октомврий 1876 и дори този доклад).

„Генерал Черняев, прочут с подвизите си в Централна Азия, идва в Белград като емисар на Славянския комитет в Москва и бива веднага назначен генерал във войската на княза (Милана). Той е бил храбър генерал и в качеството си на отличен офицер, който е превзел Ташкент, въпреки дадените му заповеди, и вярващ в своето минало, използува общото неодобрение на поведението на царя към неговите дела и призовава на война, като насърчава по този начин много стотици руски доброволци да отидат да служат под негово командване в Сърбия“ (Seton - Watson - цитираната му книга стр. 48).

(47) Руски дипломатически агент в Белград (гл. заб. 13).

(48) 17/30 април.

(49) Гл. за този договор Seton Watson, цитираната му книга, стр. 140-144.

(50) По случай Кримската война.

(51) Че това е било мотивът, казва и Seton Watson – цитираната му книга, стр. 145.

(52) Цар Александър II.

(53) Потвърдено от един свидетел - очевидец англичанин (цитирано от Seton Watson, в казаната му книга на стр. 49), който казва: „Войната е точно като войните през времето на Чингиз хан. През където турската войска мине, тя оставя пустиня след себе си“.

(54) След 20 години той бе германски пълномощен министър в Букурещ.

(55) Бъдещият император Александър III.

(56) Великият княз Николай Николаевич, брат на царя, главнокомандуващ на руската армия, която действуваше в Европейска Турция.

(57) За него и мисията му гл. Gen. R. Rosetli, Corespondenta Jancu Ghica.

(58) Началник щаба на действуващата армия.

(59) Бидейки изпратен от царя в Западна Европа, за което сърбите му били много сърдити (на Игнатиева - б.p.) (Memoriile Regelui Carol I, 18 януарий 1877 г.)

(60) Руски канцлер.

(61) За когото се намират толкова много спомени в мемоарите на крал Карол и който се е показал добър приятел на румъните.

(62) Всъщност не е бил аташиран при сърбите, а станал началник на щаба на румънския владетел Карол при Плевен.

(63) Началник на дипломатическата канцелария на великия княз Николай и по-късно руски пълномощен министър в Букурещ, известен с интригите и агитациите си на този пост.

(64) За отбелязване е фактът, че великият княз се е месил в атрибутите на Горчакова.

(65) Преговарял е с И. К. Братиано по конвенцията относно преминаването на руските войски през Ръмъния.

(66) След 10 юний (гл. забележката № 23).

(67) Недатирани, но, според съдържанието им, са навярно през течението на месец юний 1877 г.

(68) Първото или второто поражение на руситe при Плевен на 8/29 или 18/30 юний 1877 г. Телеграмата, прочее, е след една от тези дати.

(69) Писан изцяло с ръката на княз Милан.

(70) Недатиран, но, според съдържанието, в което се предвижда обсаждането на Видин от румъните, трябва да е от края на месец ноемврий или началото на месец декемврий 1877 г.

(71) Сръбската княгиня - жена на Милана.

(72) Синът на Милана и на Наталия, бъдещият крал Александър Обренович.

(73) Смаранда Катарджи, родена Балш, баба на Милана по майка.

(74) Ласкар Катарджи, брат на генерал Катарджи, вуйчо на Милана.

(75) Министър-председател на Сърбия.

(76) Един от висшите командири в сръбската армия, командвал 1876 г. войските при Тимок.

(77) Помощникът на Горчакова и бъдещият канцлер на империята.

(78) Владетелят на Румъния княз Карол.

(79) Руски полковник от щаба на великия княз Николай, натоварван с много поверителни мисии. (Memoriile Regelui Carol I, 2 април 1877). Той е бил изпратен на 26 октомврий 1877 г. в Сърбия да въздействува на княз Милана да се намеси във войната (Същите мемоари от 26 октомврий 1877 г.).

(80) Ласкар Катарджи, брат на полковник Катарджи и вуйчо на Милана (б.а.) Той влизаше в заговора за свалянето на кн. Куза, което стана 23 февруарий 1866 г. (б.пр.)

(81) Съпругата на Ласкар Катарджи.

(82) Полковник Лешанин беше командвал във войната миналата (1876) година войските при Тимок.

(83) Руска.

(84) Александър Катарджи, вуйчо на Милана.

(85) П. Маврогени, съпруг на Олга Катарджи, майка на Милана.