КАКВО Е СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ?

ПРЕЗ 1906 Г. ОТГОВОР ДАВА ПРОФ. ЙОРДАН ИВАНОВ

Наскоро бяхме свидетели на прекръщаването на Бившата югославска република Македония на Северна Македония. Гърците заедно със скопските отцеругатели и майкопродавци за пореден път се погавриха с България, прехвърляйки й горещия картоф - нерешеният за повече от столетие Македонски въпрос. Това на практика е поредната национална катастрофа за нашия народ, тъй като ако териториално Македония (Вардарска и Егейска) беше откъсната от общото българско отечество, то сега вече се направи доста успешен опит да се откъсне и от сърцата и съзнанието на българите.

Но тази катастрофа така и не беше забелязана от некомпетентните управляващи и недъгавата българска дипломация, които бяха мълчаливи съучастници в случващото се. Дори и яловата комисия от подбрани специалисти от не знам кого си също си правеше оглушки. Също така нямаше никаква реакция и от различните научни институти.

А какво се крие зад името Северна Македония най-точно дава отговор още преди 112 години един от най-големите български учени с международен авторитет, световно признатият историк, археолог, нумизмат, библиограф, фолклорист, етнограф и пр. академик Йордан Иванов. А проф. Й. Иванов (1870, Кюстендил – 1947, София) е безспорният и най-виден български и световен изследовател на Македония и Македонския въпрос. Той е професор по българска и славянска литература в Софийския университет и член на БАН, и на редица чуждестранни академии и институти. По време на Парижката мирна конференция е съветник в българската делегация в Ньой и член на Българската културна мисия в Швейцария (1918-1919). През 1906 г. проф. Й. Иванов издава книгата си „Северна Македония. Исторически издирвания“ (420 с. + 2 карти, десетки фотоси и скици). Тя все още може да се намери в нашите големи библиотеки преди някой умник да се досети и да я инкриминира, както не рядко се е случвало в страната ни. Освен на изследването “Северна Македония” той е автор на капиталните трудове “Български старини из Македония”, “Българите в Македония”, “Богомилски книги и легенди”, „История славянобългарска“, „Старобългарски разкази“ и десетки други. Изпод неговото перо на различни езици са излезли стотици статии и монографии по въпросите на нашата история.

В книгата си „Северна Македония“ проф. Й. Иванов отбелязва, че главните нейни центрове са Кюстендил, Дупница, Самоков и сегашната наша столица София.

В това най-аргументирано обемисто и изградено на богат изворов материал изследване проф. Й. Иванов проследява историята, географските и етнографски граници, стопанство, поминък и бит на населението на този важен и неотделим дял от целокупна Македония и от общото Българско Отечество.

Книгата му за Северна Македония още при самото си излизане прави впечатление на тогавашните научни среди. Една от най-подробните рецензии върху нея е от роденият в Охрид историк Георги Баласчев, от която ви предлагам факсимиле.

Изследването на проф. Й. Иванов и днес не е изгубило своето значение. Сега ще можете да прочетете само краткия нейн предговор, в който авторът макар и в най-сбита форма излага тезите си и най-аргументирано чертае границите на територията, на която се простира Северна Македония.

Цочо В. Билярски

 

* * *

СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ. ИСТОРИЧЕСКИ ИЗДИРВАНИЯ
ОТ ЙОРДАН ИВАНОВ, ЛЕКТОР В УНИВЕРСИТЕТА, СОФИЯ, 1906 Г.

 

ПРЕДГОВОР.

Преди четири-пет години почнах да събирам материали за историята на Кюстендил и неговата околност. Като дойде ред да проучавам събраните известия, видях, че през древността и особито през края на средните ве кове и през цялото турското владичество, до Танзимата, този град е бил видно административно и духовно сре дище на голям дял земя по горня Струма и Вардар и че заедно с тази широка област той се е нахождал дълго време под еднакви исторически съдбини. Това ме накара да разширя първата си цел и да напиша тези издирвания за миналото на Северна Македония.

Откато Берлинският договор откъсна от Македония северните й крайща и ги остави под България, оттогава се измени и онова правилно схващане на македонските гра ници, които обхващат именно всичкото пространство земя, което от Шар, Скопска Черна гора, Крайщките планини, Витоша, Рила и Родопите се навожда на юг към Бело море и се пои от Вардар, Струма и Места. Тази природно отделена част на Балканския полуостров дори и да нямаше общо име, трябваше, за улеснение, да се създаде. За щастие, въпреки всевъзможните политически превратности и делитби, въпреки официалното турско наименувание Румели, което обгръщаше и Македония, името на последната не само че не изчезна, но се и заздрави напоследък. Названието Македония е от името на едно малко племе, което в предкласично време поселявало котловината между р. Бистрица и р. Мавронеро (Воденската река), югозападно от Солун. Заякналата по-после, маке донска държава простряла името на север и изток. За запазване на това име досега са спомогнали, между друго, старите кни жовни традиции. Охридските патриарси в своя титул често са прибавяли и прозвището – Μακεδονίας. Владиците в Битоля, Струмица, Велес и др. са си прикачвали и титула ’εξαρχος Μακεδονίας. Писателят и печатар Яков, родом от кюс тендилска Каменица, казва през 1566 г. ИЗИДОХЪ ОТ МАКЕДОНИЕ ОТТЧЬСТВА МОЕГО. Три години след Якова се провиква един негов съименник ОТ ПРЕДЕЛЕХ МАКЕДОНЬСКИХ ОТ МЕСТА ЗОВОМ СОФИА. През 1771 г. пише поп Алекси В СЛАВНОЙ ЗЕМЛЙ МАКЕДОНСТЕЙ, В ГРАДЕ ... САМОКОВ. През 1670 г. Мохамед IV проводил в Македонию ... своего везира, който изтурчил между други и Крупник, Кочени. В един апокрифен разказ се говори за Тимотея ОТ МАКЕДОНИЕ ОТ ГРАДА KOЛACИA (Кюстендил). През 1689 г. австрийските войски, навлезли в Турско и при стигнали до Скопье, Щип, Кюстендил или, както се обяс нява в поп Драголевия сборник ... ДО ПОЛ МАКЕДОНИА И ДО СРЕДЦА ГРАДА. В записките на дупничанина Бисеров се бележи, че Дупница е „най-последний град на северний край на Македония“ и пр. Най-после, всичките чужди и домашни географии, като напр. на Фотинова, Неофита Рилски и др., от първата половина на XIX в., поставят северните македонски граници по вододела на Горня Стру ма, а градовете Дупница, Кюстендил, Щип, Кратово – в Македония.

Приключването на Дупнишко и Кюстендилско в Ма кедония се подкрепя не само географски и исторически; то има и силни етнографски основи: историческа Горня Ма кедония представя изобщо еднородна целина по език, обичаи носии и антропометрия. Сегашната, следователно, турско-българска граница е изкуствена във всяко отношение: тя сече на две не само цялото горно македонско население, но дори и малките му покраини Каменица, Пиянец и дупнишко-джумайската котловина; тя премахна духовните традиции на една бележита и стара епархия, която е съществувала 16 века; тя прекрати общението, търговията и пресуши из ворите за благосъстоянието на Кюстендилския окръг, чиито стремежи не са бивали никога обърнати на север.

Понеже, по липса на достатъчни извори и паметници, сега не може да се даде пълно осветление на целия минал бит на горньомакедонското население, в тази си книга давам само сбирка от монографии по такива области, които можах да си уясня и за които успех да събера известия, част от които тук се съобщават за първи път. Изоставих да говоря за Скопье, едно че за него се написа особито изследванье от покойния В. Кънчов, а друго - защото, като отделно някогашно административно и духовно седалище, Скопье се дели от северомакедонските крайща Велбуждско, Овчеполско и се намира в по-голяма връзка със Северо-западна Македония. В книгата си не засегнах и най-новата история. С описание на етничния бит на населе нието племенни наслоения, чужди културни влияния, език, носии, обичаи, фолклор и пр. – ще се занимая в друга книга.

На г-да Н. Коцев, Н. Грънчаров, Йор. Захариев, Йор. П. Георгиев, Д. Ихчиев Т. Димчев, А. Харизанов, Н. Наумов, М. Давидов, Т. Недков и др. особено съм благодарен, задето ме улесниха с някои известия и паметници.

София, май 1906.

Й. Ив.

Публ. в Йордан Иванов, Северна Македония. Исторически издирвания. София, 1906 г., с. III-V.