ПРЕЗ 1934 ГОДИНА КОНСТАНТИН ПЕТКАНОВ ОПОВЕСТЯВА ИДЕОЛОГИЯТА НА ТРАКИЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ

През решаващата за народа ни гранична 1934 г. секретарят на Тракийската организация Константин Петканов (12 декември 1891, с. Каваклия, Лозенградско – 12 февруари 1952, София) по време на XVIII Тракийски редовен събор изнася реферат пред неговите делегати. Темата на неговия реферат е идеологията на Тракийската организация.

 

Легалната и революционната тракийски организации започват самостоятелен живот и дейност след Първата световна война когато те се откъсват от легалната и революционната македоно-одрински организации. Причина за това разделяне е Ньойският мирен договор, който оставя Македония и Тракия в рамките на трите съседни държави Турция, Гърция и Сърбо-хърватско-словенското кралство без обща граница. Отделянето и учредяването на тракийските легални и революционни организации е подкрепено морално и материално от македонските и то със съдействието преди всичко на Тодор Александров, ген. Александър Протогеров и полковник Петър Дървингов. Една от главните революционни фигури в тракийското движение е довчерашния македоно-одрински войвода Таню Николов.

ВМРО подпомага и материално с парични средства, както и с оръжие и материали ВТРО. Същото се отнася и до Тракийската организация, която продължава с усилени темпове своята дейност в областта на пропагандата, дипломатическата и легалните дейности. Тя започва да издава като свой печатен орган вестник „Тракия“, а по подобие на списание „Македонски преглед“ започва да излиза „Тракийски сборник“, от който са отпечатани четири обемисти тома. Тук не бива да пропускаме и изключително стойностната поредица на Библиотека „Тракия“, издание на Тракийския върховен комитет и на Тракийския научен институт, от която излизат десетки книги и брошури. Но едни от най-стойностните са Приносите към история на въстаническото движение в Одринско, събрани и подготвени за печат от Иван Орманджиев. От тях той успява да отпечата само четири тома, а останалите десетина все още стоят непубликувани в ръкописи в нашите архиви.

Огромна и разнообразна е литературата по Тракийския въпрос като същевременно има и сериозни постижения в неговото проучване, а на едно от водещите места е покойния вече наш историк Стайко Трифонов. Но същото не може да се каже и за оповестяването на всичките документи по Тракийския въпрос, като се има предвид огромното количество ценна документация съхранявана в нашите архиви, включително и подготвените за печат документални сборници от Иван Орманджиев, от които той успя да отпечата само документите на Одринската българска гимназия „Д-р Петър Берон“ и за Пеображенското въстание. През последните години бяха отпечатани и два обемисти тома с документи на Михаил Герджиков, спомените на Димитър Попниколов, Христо Караманджуков и др., но това което трябва да се направи в бъдеще е многократно по-голямо.

Важен принос за проучването на програмите, вижданията и идеологията на Тракийската легална организация е реферата на Константин Петканов, който може да прочетете по-долу. От него проличава, че организацията на тракийци е българска националноотговорна организация. В него се декларира, че тракийските българи нямат намерение да рискуват със стабилността и съществуването на българската държава заради решаването на Тракийския въпрос.

Читателите могат да забележат и сериозните различия между Тракийската и Македонската организация. Тракийската организация определено изтъква като важен момент при решаването на българския национален момент добрите отношения между българската държава и Югославия, въпреки заграбените български земи в Македония, Западните покрайнини и Моравско и установения терор над нашите сънародници, изтъквайки общия славянски произход на населенията в двете държави. Заслужава внимание и отношението на Тракийската организация към Македонския въпрос, като се изтъкват същевременно и дългогодишните съвместни борби на македонските и тракийските българи.

Тракийци представят като кумир в българския национален въпрос излаза на Бяло море, по който въпрос българската държава ще положи сериозни усилия и следвоенните години до подписването на парижкия мирен договор през 1947 г.

Цочо В. Билярски

 

* * *

 

КОНСТАНТИН Н. ПЕТКАНОВ
ИДЕОЛОГИЯТА НА ТРАКИЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ

(Реферат държан пред делегатите на XVIII тракийски редовен събор.)

 

Българите от поробена Тракия и Мала Азия са неразделна част от българския народ. Крилото, под което те са прибрани, е крило на майката отечество – България; тя е, която осигурява поминъка им, бди за сигурността им, грижи се за бъдащето им и определя техния дълг. Затова главният дълг на тракийци е да работят за държавата, за нейното преуспяване – за кул¬турното и стопанско въздигане. Около тоя свещен дълг се групира тракийската емиграция и в негово име тя чертае своята идеология.

Без държава може да има българска народност, но в никой случай не може да процъфтяват най-разнообразните народни сили. Без държавата силите се разпокъсват, интересите се ограничават, творчеството не намира свободен и благодатен път. Без добре организирана държава на¬родите са играчка в ръцете на силните врагове; тe са прицел на чужди интереси и стремежи. От тук и първия наш лозунг: Преди, всичко държавата, преди всичко грижа и сигурност за напредъка на шест милиона свободни българи.

Как разбират тракийци тия грижи и тази сигурност?

1. Във вътрешното сцепление и единодушие.

2. В единната държавна външна политика и

3. Борба срещу чуждото вмешателство.

Сцеплението и единодушието сред на¬рода ще турят край на партизанщината, ще изяснят правилно задачите на партиите и ще ги насочат към държавата. Това опро¬стяване на българския политически и обществен живот ще даде път на истинските народни стремежи и тласък на чистия национализъм, а заедно с това ще отнеме възможността на неотговорните фактори и тъм¬ните сили да тласкат страната в несигурни пътища, които винаги водят към ката¬строфа. Единната държавна политика ще приближи народа до държавата и неговите стремежи и тежнения ще легнат здраво в тая политика. Така ще се даде тласък на народния дух, ще го освободи от веригите на недоверието, на бунтарството и на съсло¬вния егоизъм. Всеки българин ще научи и ще знае, какво са национални и, какво – дър¬жавни идеали. За първите (националните) ще разбере, че те се изграждат от усилията на целокупния народ в продължение на много години, с усилията на редица поколения, а за вторите (държавните) ще разбере, че те са идеали навременни и че тяхното раз¬решение лежи във възможностите на държа¬вата, с оглед на силите й, на интересите й и най-вече с оглед на обстановката, съз¬дадена и поддържана от малките и големи народи, по един или друг начин заинте¬ресувани в това разрешение. С една дума нацията се движи бавно с оглед на едно светло и велико народно бъдеще, а държа¬вата върви по линията на най-слабото съпро¬тивление, за да пази силите си, за да при¬готвя осъществяването на националните идеа¬ли. Борбата срещу чуждото вмешателство ще закрепи вярата на народа в неговото племенно предопределение, ще направи катастрофите невъзможни и ще възвърне идеа¬лизма на масите, като ще ги отврати от демагозите и провокаторите, които днес светотатствуват с родолюбието, със съзнанието на народа и го тикат несъзнателно към разстройство и пораженство. Тогава ще стане ясно, че да зачиташ чуждото, това не значи да забравяш своето и, че всяка обич към чуждото ще трябва да има корени в без¬граничната обич към българското. Внушените идеи не бива да стават народна съдба, защото те винаги идат от вън и целят да поставят чуждите интереси на преден план.

България се управлява от партии, но в никои случай не бива да се управлява от партизани. Тракийци са против партизан¬щината, която, за да съществува, крепи бю¬рократизма, търпи корупцията и тласка обще-ствения и политически живот на страната в безпътища. Партиите трябва да се прочистят и обединени, и загрижени за съдбата на народ и държава да станат носители на здрава, национална държава, която да мисли и за утрешния ден на народа. Тракий¬ската организация не е нито партия, нито партизанско гнездо, не се стреми и никога няма да се стреми да играе ролята на пар¬тия. В редовете на организацията стоят хора от всички партии. Нейните членове могат да бъдат и трябва да бъдат в редовете на българските партии, като носители на организационната ни идеология. Ние сме против партийния бяс, който опусто¬шава душата на народа. В съзнанието на тракиеца българският народ в своите стремежи и интереси е обединен и затова членовете на организацията са в разните партии, не да разединяват, а да изясняват и сочат пътищата на държавата и народ¬ните стремежи. Ние не служим на тази или онази програма, нито сме волни или не¬волни крепители на някоя от системите за управление. Тракийци стоят здраво в не¬драта на родната земя и идат от свещените извори на инстинкта за самосъхране¬ние на нацията. За нас добре е онова, което е добро за народа; свято е онова, което дава разцвет на държавата. Затова тракийската организация смята оная вътрешна политика за добра и полезна, която цели народното сцепление и единодушие в името на него¬вите жизнени стопански и културни интереси.

Щом като не се стремим да играем ролята на партия, то избягваме и всякакво вмешателство и във външната политика на държавата. Ние ратуваме за една външна по¬литика, която да има своите здрави корени в народните стремежи, в общественото мнение. Противници сме на политика, която се ръководи от максимализъм и сантиментализъм. Един народ трябва да има ясна представа за това, което трябва да бъде не-гова племенна задача и тук той може да иска много, но в никой случай той не бива да забравя за възможностите, за условията, в които е поставен да съществува. Да искаш всичко, когато не си в състояние да издържиш напора на това крайно искане, създават се празнини, в които един народ като нашия, с несигурно становище спрямо държавата, може да затъне тъй, че да стигне до ново робство. Особено опасен става максимализма, когато той намира своите до¬води в сантиментални чувства и насърченията си в необузданата амбиция. Ето защо, когато говорим за политиката на държавата, ние правим това, за да осветляваме, за да прочистваме пътя на истината, по която успешно може да се развива нацията. Ние никога не сме правили политика, не сме правили опити да влияем на отговорните фактори, нито ще правим това и занапред. Убедени сме, че народните катастрофи са плод на подобни пагубни влияния, затова издигаме знаме, на което се чете: свобода в мненията искреност в идеята, преданост на родината. Щом искаме от народа жертви, той трябва да знае, на къде го водим. Диплома¬тическите канцеларии могат да пазят в тайна сключените договори, но тия договори в никой случай не могат да бъдат против  народните интереси. В главните линии на политиката трябва да има яснота, защото народът не е шепа пръст, а хамбар пше¬ничено зърно, което трябва да се посее на здрава почва. А здравата почва, върху която се гради една външна политика, е единоду¬шието на народа по главните линии на тази политика.

Тракийските българи говорят за присъединяването на поробена Тракия към България и за българско Бяло море, не защото Тракия е тяхна родина и не защото там се е родил първият български екзарх Антим I, или Атанас Узунов – заместникът на Левски, а затова, че държавата ни има нужда от границата Мидия – Енос. Българският народ има свещено право над тази граница. И не само защото е оросена с кръвта на великите герои от Балканската война, а и за това, че е естест¬вено продължение от земята на българите че е на пътя ни за свободното море и, че в нея се крие стопанския и културен възход на държавата. В името на тази идея умpяxa хилядите герои, в името на тази дър¬жавна необходимост с векове наред е гинал българинът из чернозема на Тракия и в нейно име днес бие българското сърце. Ние говорим за Тракия и за Бялото море, за да разберат всички в тая страна, че те са най-скъпоценните бисери от българската корона, за да се внуши на държа¬вните водачи, чрез общественото мнение в страната, че държавна необходимост е да се стремим към Бялото море и най-после да смутим грабителите, да ги накараме те сами да признаят, че правото ни е могъщо и, че никакви пактове и заплашвания не ще спрат устрема на правдата, лъча на свободата. Проповядваме, че поробена Тракия трябва да бъде гранитния камък на вън¬шната ни политика, защото искаме да видим в най-скоро време излекувани раните от катастрофите. В нашата страна няма глад за хляб и сол, но има велик глад за земя, за сносен поминък. Тоя глад се увеличи с настаняването на бежанците и за в бъдеще ще се увеличава от прираста на населението и, тъй като нашата пословица казва: „глад от баене не разбира“, то този глад ще продължава да бъде лош съветник, ще създава условия за крайни и вредни за единството на нацията агитации и почва за опасна демагогия. Всяка година населението на България се увеличава със 110 000, а това значи, че след десет години тук ще ни стане тясно. Гладът ще стане непоносим и тежко ще бъде за народа. За¬доволяването на този глад може да стане в две посоки; към Добруджа и Тракия. За¬едно с това се разрешава и най-големия, най-опасния въпрос за световния мир – Бежанският въпрос. Че е голям социален въпрос, показват и грижите на българската държава и тия на О.Н. – плод на които е благодатния закон за С.С.Н. Бежан¬ците. Докато малцинственият въпрос е предимно политически, бежанският е со¬циален и затова много по-опасен за мира и неговото разрешение трябва да дойде най-напред. До този момент, въпреки грамад¬ните усилия на държавата да направи нещо за малцинствата, тя не е могла много нещо да направи, а това показва, че разрешението на този въпрос е извън силите и възможностите на държавата, поне за сега. Първо трябва да са тури ред в държавата, да се възвърне вярата на народа чрез стопан¬ско и културно повдигане, че тогава да очак¬ваме резултат от грижите ни за бълга¬рите в робство.

Ние се интересуваме от съдбата на Тра¬кия, защото има, и трябва да пребъде, бъл¬гарската държава. Когато няма да има наша държава, няма да има и свобода за нас. Заедно с нея загиваме и ние, загиват всич-ки, които искат чрез творчество да издигнат народа. Да се запомни добре: не искаме на всяка цена свободата на Тракия, но на всяка цена, с всички жертви, искаме запазване на държавата. Може ли да има други въпроси за държавата, освен тоя за нейната сигурност? Не може. Всичко друго е в нейните възможности, без да се постави тя на изпитание, без да се накърнява терито¬рията й. Ако може да се увеличи с педя земя без война, да се увеличи. Светът е стълба един слиза, друг се качва. Личността не може да чака, но народите, затова са и вечни, защото могат да чакат и да работят за своето бъдаще. Договори са се подписвали и ще се подписват, но смъртни присъди на народи никой не е в състояние да подпише. Загубеното и онова, което е необходимо за държавата, трябва да се спечели. Тая яснота в българската политика липсва. Ние искаме да я изясним и упо¬рито работим в това направление. За да стоим здраво на земята, трябва да имаме твърда почва под краката си.

Твърдата почва е здраво осъзнатата дър¬жавна идея. Ясната държавна идея обеди¬нява усилията на народ и държава в едно и не позволява да има различие в национал¬ната ни политика. Ние искаме единна поли¬тика, защото сме убедени, че само тогава държавата ни ще закрепне, ще тръгне по пътя на правилното и действително обедине¬ние на българския народ.

Новата ни история, историята на Третото българско царство, е пълна с данни, които подчертават с дебела линия чуждия пръст в живота на държавата ни. У нас са се редували настроенията така: русофилски, австрофилски, франкофилски, германофилски, англофилски, италиянофилски и в никой слу¬чай българофилски. В нашата си политическа незрялост, лесно се поддадохме на чужди внушения и понеже не бяхме на ясно с държавната идея сами си докарахме ката¬строфите. Шестнадесетий юний 1913 г. е чуждо дело, отиване на страната на Централните сили е чуждо дело, опитите на известни среди да ни въвлекат в италиански води не е от български произход. Ние сме за едно търсене подкрепа от Великите сили, за засигуряване държавата ни, за освобождението на поробените български земи, но ние не сме за едно отиване на всяка цена и, което носи много неизвестни за народната съдба. Като реалисти, понесли всички тежести на ката¬строфите, ние стоим на становището: каквото може да направи българският народ, чрез своята държава за себе си, само това е. Другото е сантименталност, приятна забава, опасна игра с огъня, но не и една сигурна, добре проверена стъпка. Българската държава днес не е в положение, поради го¬лемите си дългове към Европа и поради особеното си място на Балканите, да бъде самостоятелна във външната си политика, но имено и затова ние казваме, да се внимава, да се държи сметка за интересите на държавата, за да не се превърне влиянието на интересите във вмешателство, във впрягане българския народ в чужда колесница.

Мнозина се питат, защо тракийската организация е за едно сближение с Югославия. И не е ли това една позиция срещу ма-кедонската емиграция? Първо. Сближението с Югославия не е и никога няма да бъде идеология за тракийци. Ако говорим за него, то говорим, като за една от възможностите на Балканите. Второ. Кръвните връзки, които свързват тракийските българи с македон¬ските българи, са най-силното доказателство за нашето свещено братство. Нас враговете са ни разделили, като загра¬биха земята ни, но за това пък племето, нацията ни обединява, а страданието и борбите ни за свобода и човечност ни заклеват за вярна служба на род и родина. Всички  ония, които искат да използуват нашите честни и искрени спорове за пътя на вън¬шната ни политика, за да издигат китайска стена между тракийци и македонци, е провокация, е дело на хора, които нямат присърце единството на народа.

Ние приказваме за разбирателство с Юго¬славия, като имаме винаги предвид инте¬ресите на държавата. Нашата основа, на която градим тая възможност, е следната: Бъл¬гарите не са туранци, те са славяни. Който иска да се смята от турански произход да се смята. Ние сме славяни, защото сме та¬кива в съзнанието на европейците, защото европейската политика ни държи далеч от Егейското море, именно като славяни. Изве¬стна истина е, че Цариград, Проливите, пътят към свободното Средиземно море са забранени плодове за славянството. На тая база бяха създадени всички договори, които докараха България до днешното й положение. Значи ние и да не искаме да бъдем славяни, ние сме в политическото съзнание на Великите европейски сили опасни славяни. А опасност от славяните има; тя се сочи не само от политиците, но и от учените евро¬пейци. Бъдещето е на славяните, техният блок е бъдеща възможност, една бъдеща смела творческа сила в света. И затова е разединено славянството, защото европей¬ците не искат това обединение да стане действителност, или правят всичко да го позабавят. В такъв случай трябва ли да си затваряме очите? Славянството има сили да се противопостави на козните и интригите на другите нации. Първата проява на тази сила е осъзнаването на тоя път. На веков¬ните пречки ние требва да противопоставим вековните и расови стремежи. А първата стъпка към осъзнаването е опитът да се тури край на враждите между двата славян¬ски народи – българи и сърби.

„Моята политика фалира“ – историческата фраза на Данева трябва да се поправи така: българската политика от освобожде¬нието насам фалира. Усилията ни вековни отидоха напразно. Днес ние сме по-зле, отколкото бяхме преди. Ние не сме спечелили ни милиметър. Напротив, изгубихме сили, хора, богатства, земя, – изгубихме правото си. Това се дължи на фатална външна поли¬тика. Нейният път трябва да се измени. Необходимо е да видим грешките си, на¬лага ни се да прогледнем и да разберем, че пътят на тая фалирала политика води към реванш. Реваншът не е държавничество, то е настроение на масите, то е надценяване на силите, най-после той е безсмис¬лено прахосване на народните сили.

Ние загубихме войните. Съседите ни взе¬маха много от нас. И защото искахме всичко да приберем под крилото на България, нака-рахме враговете да ни ограбят и осакатят. От всички имаме да взимаме. Изведнъж не можем да го върнем. Трябва да почнем от най-ценното и то непременно по линията на най-слабото съпротивление. Най-хубавото от Македония владее Гърция, от Тра¬кия – Гърция и Турция, от Добруджа – Румъния. Държавата трябва да разширява грани¬ците си с оглед на придобивките, които могат не само да компенсират жертвите й, но и да представляват обекти от първостепенно значение за стопанството на държавата и за растежа на населението.

Съгласувани първото с второто, т.е. интересите на расата, с интересите на дър¬жавата, ние съвсем логично дохождаме до политическата възможност на Балканите: разбирателство между България и Югосла¬вия. Но, какво ще стане тогава с Македо¬ния? Няма ли всичко да стане за нейна сметка? Явно е, че и тия въпроси са излишни и, че целят да се пречи на разбирателството. Щом като българската държава има интерес да се сближава с югославянската, това значи, че това е добре и за Маке¬дония. Не може да се съмняваме в добрите чувства на българския народ спрямо Македо¬ния, след като така изобилно той проля кръвта си за нейното освобождение, след като така силно изложи съществуванието на държавата си за тая скъпа за българизма земя.

Според нас, за това разбирателство пречка са само психологическите причини. Всичко друго крещи, говори, че пътят е към това разбирателство.

Но защо именно ние говорим за това разбирателство? Защото ние сме изпитали всичко, ние знаем, какво значи да изгубиш бащина земя, имот и поле за работа. И ако сме днес пак на краката си и готови да носим българизма на юг, към топлите води на Егея, това е защото има една държава, която е всичко за нас: отечество, дом, нива, здраве, свобода: право, с една дума – живот под родно небе и дълг към народ. Това наше разбиране ни прави български граждани и, като такива, ние имаме свещеното право да говорим свободно, отк¬рито, смело и с преданост да премахваме бурените, които тъй изобилно се хвърлят върху снагата на България от отговорни и неотговорни фактори, от наши и чужди, от себелюбци и користолюбци.

Всичкото това, което изложих, в същност е идеология на българина въобще. Ние ставаме само нейни носители, защото земята, която ни е родила ни зове към велики дела за държавата и, защото Бялото море, което ни е приспивало и галило с росата си крие, за всички българи, чудесна благодат, а за държавата скъпоценна и вълшебна корона.

Ние се стремим към родните си места, вече не само като изгнаници, а и като вой¬ници на една държава и с това ние работим за ревизията на договорите. Но нашето схващане за ревизията е малко по-друго. Ние не вярваме на О.Н., не вярваме на Вели¬ките сили, ние вярваме само в силите на българския народ, и затова искаме той да обърне очите си по линията на най-слабото съпротивление. Врагове ни разделиха, с приятелство ще се съберем. Но приятелство, на което основите да лежат в кръвта, а интересите да се допълнят и съвпадат. Щом има противни лагери в света, без приятели ние не ще минем. Нека да не бъдем сами и нека да потърсим за приятели ония, които са най-близо до нас: по вяра, по език, по расова мисия. Нека да подирим ония, с които можем да станем господари на Балканите. Ей в такъва по¬сока трябва да очакваме ревизията, другото е според нас, истинско пораженство. Да се криеш зад етикета „патриотизъм“, да тъпчеш на едно и също място и да искаш реванш, да чакаш милост от палачите, да търсиш сътрудничество с изродените и отречени от времето и историята нации, това значи да си в истинската смисъл на ду¬мата пораженец. Преди всичко силна държава, преди всичко дух в народа, преди всичко близки, възможни задачи, преди всичко беззаветна обич към народа, който даде всичко за освобождението на брата роб и днес желае сносен поминък, крепка държава, благодетен мир.

Ние сме на предна линия, ние вървим! Нашите погледи са обърнати към равни¬ните, към топлите води на свободното Бяло море и по-скоро ще ослепеем от този блясък, отколкото да се откажем от тая толкова естествена, толкова възможна и благодатна за българската държава възможност.

В нашата идеология няма тракийство, има българизъм; няма сантименталност и максимализъм, има реалност и възмож¬ности; няма Тракия, а има велика България с граница Мидия – Енос и богата земя с три морета.

В името на тая България ние живеем, в нейно име ние се готвим да направим от Тракийската организация смел и родолюбив пионер на българизма на юг.

Публ. в К. Н. Петканов, Идеологията на Тракийската организация. Издание на Тракийския студентски съюз. София, 1934, 18 с.