ПОЛКОВНИК КОСТА КАВАРНАЛИЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ГРИГОР ВАСИЛЕВ

Тази година се навършиха 105 години от гибелта на бележития наш военоначалник полковник Коста Каварналиев.

Едни от най-хубавите редове за полковник Коста Каварналиев са написани от видния политически и държавен деец Григор Василев. Гр. Василев е участник във войните за национално освобождение и обединение. През Балканските войни той има възможност не само да участва в боевете, но и да се срещне с най-големите наши военоначалници. Своите впечатления от Балканските войни той стриктно записва в дневниците си, които озаглавява „Бележки на деня“. По-късно, въз основа на тях, в него възниква идеята да напише книга за Балканската война и дори публикува в пресата обява за предстоящото й излизане. За съжаление той не успява да я реализира, но ни оставя много статии и спомени за битки и военоначалници, сред които не мога да не спомена написаното от него за генерал Иван Колев и за боевете на Тракийския фронт и при Порто Лагос.

В един момент на всеобщо униние след първата национална катастрофа Григор Василев събира около себе си млади офицери, учени и писатели, сред които са Борис Дрангов, Стефан Стефанов, Йордан Йовков, Никола Милев и др. и започва да издава списанието „Народ и армия“, което излиза в продължение на една година. Там той публикува своя спомен за гибелта на полковник Коста Каварналиев, който макар че публикувах повторно през 1991 г. остана незабелязан.

През последните три десетилетия за славния военоначалник бяха написани огромно количество паметни статии и материали, като беше възстановен неговия паметник в Шумен, тъй като старият му паметник и гроб при Дойран бяха бутнати и заличени от тогавашните югославски власти. Независимо от количеството възпоменателни писания, по мое мнение написаното от Григор Василев, когото съвременниците му го наричат с прозвището „един български вдъхновител“ е може би най-доброто за прославения военоначалник.

Преди да прочетете написаното от Гр. Василев ще повторя известните факти за живота и дейността на полк. Коста Каварналиев, на базата на писаното за него.

Полковник Коста Великов Каварналиев е роден на 15 ноември 1865 г. в Шумен. Завършва Военното училище със 7 випуск, но още като юнкер участва в Сръбско-българската война (1885), като командир на 3 рота от 5 пехотен Дунавски полк. За проявен героизъм е награден с военния орден „За храброст“, а дни след приключване на войната – на 3 декември 1885 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик. К. Каварналиев е произведен в чин поручик на 7 юни 1888 г., а на 1 януари 1892 г. в чин капитан. Завършва Военната академия в Белгия през 1897 г., а след това е изпратен на специализация в Италия. Последователно е повишаван в чин – майор на 18 май 1900 г., подполковник 27 септември 1904 г. и полковник на 15 октомври 1908 г. Първоначално полк. К. Каварналиев служи в 4 артилерийски полк и като адютант на 6 пехотна дивизия. До избухването на Балканската война полк. Каварналиев е назначаван за началник-щаб на 2 бригада от 6 пехотна Бдинска дивизия, а от 15 декември 1907 г. е началник-щаб на 5 пехотна Дунавска дивизия.

През Балканската война за кратко време (от 14 декември 1912 до 16 януари 1913) полк. Каварналиев командва 5 пехотен Дунавски полк. Загива геройски в боевете при Дойран през Междусъюзническата война  на 23 юни 1913 г. като командир на 3 бригада от 3 пехотна Балканска дивизия.

Полк. Коста Каварналиев посмъртно е произведен в чин генерал-майор.

Цочо В. Билярски

 

* * *

ГРИГОР ВАСИЛЕВ 
УЖАСНИЯТ ДЕН

На 22 юни привечер с няколко другари спътници стигнахме изморени и измокрени от дъжда в Струмица. Из целия път през Струмишкото поле ние слушахме боевете на северозапад и югозапад. След пладне бури и светкавици се прибавиха към адския огън на двата фронта – сръбски и гръцки. До тоя момент ние знаехме, че Четвърта армия напредва и вече предвкусвахме близкото поражение на гърците, щом веднъж сърбите бъдат разбити на Овче поле.

На 23 юни прекарах в Струмица. Всички сведения, които идеха от юг, бяха тревожни, но никой не мислеше, че гърците ще бъдат победители повече от ден-два. Една бригада от шеста дивизия се придаваше на Втора армия против гърците при Дойран. Затова пък сведенията от север бяха повече от добри. Тимошката дивизия – унищожена, после още два полка от друга дивизия унищожени и на 24 юни българските войски ще бъдат във Велес.

На 24 юни пр[еди] пл[адне] срещнах запасния подпоручик Дуров, бивш окръжен управител в Пловдив. Той бе наскоро пристигнал от бригадата на полковник Каварналиева. Това име аз бях чул за пръв път в щаба на Втора армия след Ангиста. С възторг всички, от солдатин до генерал, говореха за него, за високоинтелигентния офицер, прекрасния началник на 10 000 войници, редкия храбрец през цялата война.

На 17 юни късно през нощта за втори път видях това име под една телеграма, която съобщаваше, че Гевгели е в български ръце и че цялото население на града посрещнало българските войски с „неописуем възторг“. Знаех Гевгели и населението му и се пренасях там, в свободния град с неговата ликуваща радост.

И сега, на фаталния ден, за трети път слушах от Дурова името на Каварналиев със свито сърце. Той бил убит!

Дуров тогава ми предаде последния си разговор с Каварналиев. Отивайки за Струмица, Каварналиев отдалече му извикал:

– Подпоручик! Где отиваш?

– В Струмица.

– Защо?

– За хляб!

– Добре. Бързай! Но ако срещнеш макар един войник с пушка, прати го при мене, за да го туря в боя!

– Слушам!

Дуров е продължил пътя си. Но не минава нито минута, той бива извикан пак.

– Подпоручик, недей забравя, ако срещнеш макар един войник с пушка, прати го веднага при мене, за да го туря в бой!

– Слушам!

– Върви и недей забравя това!

Бригадата на Каварналиев, както цялата Втора армия, е изнемогвала под напора на неприятел 4 до 5 пъти по-многоброен, с артилерия 10 пъти по-могъща! Нашите войски показват храброст, която надминава всяка граница. Три дена те не отстъпваха въпреки всичко. Гърците не се решаваха никога на атака! Но в течение на боевете чрез численото си надмощие успяваха чрез обхвати. Ето го победителят на турците и над гърците при Ангиста да търси спасение в отделния „войник с пушка“, когато 3 български армии бездействуваха или бяха отдалечени на стотина километра от другите две.

Най-храбрият народ бе обезсилен и унизен от неговите жалки управници и неуравновесени пълководци...

Ние замълчаваме пред трупа на полковник Каварналиева и неговите храбри войници.

Когато някога към Дойран полетят български дружини, те ще прекъснат своето ура с молитва над гроба на незабравимия полковник. А България ще му издигне великолепен паметник и с дълбоко издълбани букви ще му постави тоя надпис:

„Подпоручик! Ако срещнеш макар един войник с пушка, прати го веднага при мене, за да го туря в боя.“

Сп. „Народ и армия“, I, 1913-1914, с. 510-511. Публ. в Гр. Василев, Бележки на деня. Съст. Ц. Билярски. София, 1991, с. 238-239.