БЪЛГАРСКИЯТ ЕКЗАРХ ЙОСИФ I ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЦЪРКОВНИЯ ВЪПРОС И ЛАМТЕЖИТЕ НА СЪРБИ, ГЪРЦИ И РУМЪНЦИ КЪМ МАКЕДОНИЯ

(Продължение)

Този материал не е обикновено продължение на преди публикувания.

В две свои поверителни писма Българският екзарх Йосиф I до Варненския и Преславски митрополит Симеон, по това време и председател на Светия Синод на Българската православна църква споделя притесненията си относно развитието на църковния въпрос в Македония. Писмата са от началото на 1904 г. и са само няколко месеца след избухването на Илинденско-Преображенското въстание и след налагането на Мюрцщегските реформи на Високата порта.

След налагането на сърбина Фермилиян за скопски владика в резултат на руския натиск върху Високата порта и Вселенската патриаршия сръбските апетити и за други български епархии неимоверно много нарастват, този път не само в съгласие, но и в състезание и с гърците апетити за български земи и население.

Тук искам да отворя една скоба и да припомня на нашите читатели, че и днес гробът на сърбина Фермилиян стои в близост до костите на Гоце Делчев в църквата „Свети Спас“ в Скопие, докато гробовете и костите на Христо Чернопеев, Петър Юруков и др. са изровени и изхвърлени, а българските военни гробища са изравнени със земята. Но какво може да се очаква от скопските отцеругатели и потурнаци?!

Съвзелите се след въстанието сръбска, гръцка и румънска пропаганда с нови сили се насочват към българските епархии в Македония, разгръщайки широка пропаганда кампания както в своите страни, така и на Балканите, а и далеч извън Балканския полуостров. На помощ им идват и въоръжените сръбска и гръцка пропаганда, която умело се съчетава с фалшификациите на Белградското, Атинското и Букурещкото правителства. В разгърналата се истинска война, която води Българската екзархия, често в реално сътрудничество с българската ВМОРО е срещу жестоките андартски и сърбомански чети в Македония, подпомагани щедро от сръбското и гръцкото правителства.

Паметникът на Екзарх Йосиф I в Ловеч

Трябва да се отлежи и факта, че румънското правителство все още няма своя въоръжена сила в Македония, каквато имат сръбското и гръцкото, тъй като влашките войводи и чети са в състава на ВМОРО и са едни от най-смелите наши революционери – тук можем да посочим имената на Митре Влаха, Александър Кошка, Пито Гули и редица други. Същото се отнася и до подкрепата, която намира в религиозно отношение влашкото население от страна на Българската екзархия. Та румънските „постижения“ в Македония са за сега само в сферата на пропагандата и мечтанията, но ще станат реални през Балканските войни, когато Румъния ще потърси териториални компенсации за куцовлашкото население в Македония.

Когато става дума за положението в Македония не бива да пропускаме и факта, че антибългарската пропаганда по македонския въпрос намира топъл прием и сериозна подкрепа в Петербург, а към Българската екзархия отношението е като към отцепническа и схизматическа църква.

Големият българин и духовен водач на македонските и тракийските българи Екзарх Йосиф I споделя с другия голям наш църковен деец Митрополит Симеон Варненски и Преславски опасенията си от развитието на македонския и църковния въпрос и необходимостта от предприемането на ответните мерки срещу ширещите се пропаганди и нарасналия апетит на съседите ни, благоприятстван и от турските власти, покровителстван от Вселенската патриаршия и руската дипломация.

Тези два документа са взети от Екзархийската архива и са отпечатани в два поредни броя на списание „Църковен архив“ (1925 и 1931 г.) от неговия издател академик Димитър Мишев, един от най-големите познавачи на църковния и македонския въпрос. Димитър Мишев в продължение на дълги години е един от най-близките сътрудници на Екзарх Йосиф и е издател и редактор на в. „Църковен вестник“ и другите издания на Светия Синод. Редица важни документи за политическата и културната история на България, както и на развитието на църковния и македонския въпрос се съхраняват в неговия богат личен архив в ЦДА в София.

Тези документи и днес могат да послужат на изследователите, занимаващи се с македонския въпрос, въпреки че днес към водещите антибългарска пропаганда в Белград, Атина, Букурещ и Цариград се присъединиха и Скопските потурнаци, за които истината не е нито свята, нито мила.

Цочо В. Билярски

 

* * *

 

№ 1.
ПОВЕРИТЕЛНО ЧАСТНО ПИСМО
Н. БЛАЖЕНСТВО ЕКЗАРХ ЙОСИФ I УВЕДОМЯВА ВИСОСОПРЕОСВЕЩЕНИЯ СВ. ВАРНЕНСКИ И ПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ Г. СИМЕОН, ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СВ. СИНОД ЗА ЗАБЛУДИТЕ, КОИТО СРЪБСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ СИСТЕМНО РАЗПРОСТРАНЯВАТ ВЪВ ВИСОКИТЕ КРЪГОВЕ В ПЕТЕРБУРГ ПО РАБОТИТЕ НА СКОПСКАТА ЕПАРХИЯ, И ЗА НАСТРОЕНИЯТА, КОИТО СЪЗДАВАТ СРЕЩУ БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

ОРТАКЬОЙ, 3 ФЕВРУАРИЙ 1904 Г.

Ваше Високопреосвещенство!

Спешим да отговорим по съдържанието и по точките на писмото, за което е реч в писмото на В. Високопреосвяшенство от 23.I.

Тук и в Петербург, не ще съмнение, сръбското правителство чрез своите представители се старае да представи работите в Скопската епархия в колорит пригоден за сръбската кауза. Неговата ревност в случая може да служи за пример, но не и неговото насилие върху истината и фактите. Под име „славяни“, които се борят в Скопско с гърцизма за славянството, то изкусно прокарва в руските официални кръгове националните аспирации, на които е носител. Не е чудно, че то е успяло да хвърли много заблуждения по същността на борбата и, ползвано от равнодушието на нашите кръгове, ще увеличи в Петербург заблуждението, както и броя на защитниците на сръбската кауза в Скопие. Ако в 1902 година и по-рано тая кауза се пое и защити от официална Русия, не ще бъде ни непоследователно нито чудно, ако един ден видим така също, да се защищават и отстояват от нея етничните и политически сръбски заблуждения. Дълг е, мислим, да се разсеят заблужденията поне от ония, които са близко до управляващите и влиятелни руски кръгове. Представленията и твърденията на сръбското правителство не хармонират с фактите: те са в най-голямо противоречие не само с истината, но и със здравия разум, както се вижда от долното.

1. Борбата срещу гърцизма в Скопие е почната още в началото на миналото столетие – в 1833 година. Тази борба се почна от българите, води се от тях и се свърши в тяхна полза. В 1870 г. императорският ферман призна църковното право на българите, в 1872 г. стана официално преброяване (истилям), което доказа, че цялото християнско население в Скопската епархия, с изключение на 60-70 к[ъщи] гърци, власи и арнаути, е българско и в болшинството си е за Екзархията, а в 1874 г. се изпрати в Скопие и български митрополит. Ферманът, най-официален акт, признава две борещи се спорещи страни – гърци и българи, които всички историци, включително руските и сръбските, считат за славяни, и дава църковно право на българите, т.е. на славяните. Гърко-българската църковна борба е вече дело на историята. От 1850 г. насам за нея са писали и руските и сръбски списания и историци, именно: руските списания „День“ (1863 г.), „Православное обозрение“ (1863 г. и по-рано), „Христианское Чтение“ (1861 г.), „Странникъ“ (1871 г.), „Церковная летопись“ (1870 г.), „Русский вестникъ“, „Московския ведомости“ и пр. (1870), руските историци Гилфердинг, Майков, Голубински, Флорински и пр. Вестниците, списанията и историците изтъкват, че славяните „българи“ в Скопската епархия се борили срещу гърцизма през цялата втора половина на миналото столетие и го смачкали. Гърцизмът, създаден изкуствено и крепен през тежки исторически дни, издъхнал под етничното и църковно право на българите. Днес той се представлява в цялата епархия от 18 къщи гърци и 170 к[ъщи] власи, които не съставляват никаква опасност. Едва ли може, след всичко това, да се мисли и настоява сериозно за един съюз, какъвто разбира сръбското правителство, на екзархисти и сърбомани срещу 18 к[ъщи] гърци!

2. В 1894 година сърбите се явиха в Скопие да отворят врата, която преди половин век българите са отворили. И оттогава пак се почна борба, но на славяни срещу славяни, на сърби срещу българи. Откак отиде Фермилиян в Скопие, борбата стана по-гореща и по-голяма. Това не е вече борба на сърби срещу гърци, както, според писмото, твърдят сръбските държавници, но на сърби, съюзени с гърци, срещу българи. И по-рано още, преди да отиде Фермилиян, същата борба се водеше от сърби и гърци начело със Скопския гръцки владика и консулите сръбски и гръцки. Гърци и сърби гонят, всеки отделно, една цел – да наложат името си и чувствата си на българите. Първите, като не успяха да повърнат българите под Патриаршията с етикет „гъркомани“, дойдоха им в помощ вторите със съюза си, средствата си и щабовете си да ги превърнат в сърби и, като такива, да ги възвърнат под Патриаршията. В тяхна помощ побърза, естествено, и В[исоката] Порта, която предимно има интереси да се разпокъсат и смачкат българите, като компактна маса, в епархията и, ако се удаде, да се отслабят. Скопският валия, Хафъз паша, ред години бе дясна ръка на гърци и сърби, каквито са днес неговите заместници. Той помага най-скруполно на едните и на другите, а особено на сърбите. Хафъз паша направи за сърбизма в Скопско толкова, колко всички сръбски апостоли, ако би да работят още половин век, няма да направят. Най-напред той задържа за сърбите цялата Прешовска каза. Колчим българските митрополити поискаха да обиколят тази каза, като част от епархията им, валията ги спираше със своето „veto“. За мотив навеждаше, че, щом допусне това, Белград тутакси щял да протестира и да иска дигането му. В дните на Хафъз паша се импровизираха „сърби“ в епархията: такива той нарече всички българи патриаршисти. По негова заповед полицията настани в градища и села сръбски учители, надошли из Сърбия. Дето полицията бе принудена да отстъпи пред протестите и единодушието на българите, валията предписваше на каймакамите да настанят силом сръбските учители и да отварят сръбски училища; дето не успяваха и каймакамите или отстъпваха, защото намираха заповедта несправедлива, валията сам отвеждаше и настаняваше учителите. В 1895 г., например, той изпрати в г. Щип учител и учителка сърби със заповед до каймаканина да ги настани. Последният не изпълнил заповедта. Той заявил, че в Щип няма сърби и че, освен един заблуден свещеник, на име Гоно, целият град станал на крак срещу пратените учители. Валията отчислява каймакамина и отива в Щип да наложи лично сръбските учители. Щипяни, като един човек, стават и протестират срещу насилието. Учителят и учителката се принудили да напуснат града. Свещеникът, уплашен от гнева на народа, се разкайва от заблуждението и се присъединява към съгражданите си. Същите опити валията прави в с. Неманица и в други села на Щипската каза, макар в цялата каза да нямаше никакъв сърбоманин или гъркоманин. Ала опитите на валията се разбиват о единодушието на граждани и селяни: Щип и казата останаха девствени, каквито са и днес. Но не така стегнато, единодушно и кораво се показа населението в другите кази на епархиите: намериха се слаби лица, които се подадоха – едни от страх, други от съблазън. По този начин се импровизира паството на Фермилияна. Вече в 1897 г. той намери в Скопско сърбомани, но несформирани и неорганизирани. Горните факти изтъкват най-релефно една истина, която заслужава да се подчеркне: сърби, гърци и турци работят задружно срещу един враг – българите. Остава на времето да докаже, доколко трите тия съюзници са работили и работят в интереса на „славянството“ в Скопската епархия.

3. Въпросът за сръбски владика в Скопие е важен толкова за сегашното, колко и за бъдещето – за бъдещето, може би, и повече. Той има две естества – църковно и политическо. Църковното изтича от каноните и фермана, който учреждава Екзархията, а политическото от етничния лик на епархията, също от историята и фермана. Църковното налага да се протестира срещу изпращането на втор владика в Скопие, дето има вече православен владика, а политическото – срещу изпращането на сърбин владика, дето няма сърби и дето има вече славянин владика – българския. Ако не се протестира, Българската църква и правителство ще признаят косвено две неща: първо, че екзархистите наистина са схизматици, за каквито никога не са се признавали, и второ, че в Скопско има сърби, каквито няма и за каквито тацитно ще се признаят българите патриаршисти. Двете тия страни на въпроса са разяснени в броеве 49 и 50, год. II и в 4, 5, 9 и 10, год. III на „Църковен вестник“.

4. Българският елемент в Скопско е жилав и жизнеспособен, ала не във всички точки на епархията. Има кази, дето никакъв сърбин владика или апостол не може да повлияе и съблазни населението – толкова дълбоко е у него съзнанието. Такива са Щипската, Паланската и в цялата си почти част Кратовската, Кочанската и Пиянишката нахия. Ала паралелно с тях има и кази, дето населението е слабо и, подложено под тиранията на местните власти и изложено на ужасите на подкупени арнаути, е принудено или да се признае за сърбоманско или да нарами кръста на страданията. Такова е отчасти населението в казите Тетовска, Кумановска, Скопска, Прешовска и в Гостиварска нахия. Махнати насилията и ужасите, населението в голямата си част веднага ще побърза да се откаже от Патриаршията, и сръбският владика ще остане с нищожно паство. Дори и при систематичните преследвания и ужаси от власти и платени арнаути, част от сърбоманите се отказаха във Фермилияново време и минаха под Екзархията.

5. Българското население само по собствена инициатива се бори срещу сръбските апостоли. В Куманово то, въпреки съветите на митрополита, отиде до крайности, същото направи и населението в Скопие. То е неприязнено настроено, защото гледа в лицето на сръбския владика представител на сръбското правителство, дошел в епархията да внесе несговор между братия и граждани. Населението не може да се помири най-вече с идеята, че сръбският владика работи да го разпокъса, да повдигне брат срещу брата и, главно, да разпокъса целостта на отечеството му. Големи усилия употребява постоянно митрополитът да удържи населението. Много криво е да се заключава за чувствата на населението спрямо сръбските апостоли по държането му през последните две-три години. Ако се съди по такива данни, тогава, какво трябва да се заключи за индиферентността на тъй наричаното сърбоманско население спрямо Фермилияна? Знае се, че кога се оспорваше и бавеше ръкополагането на Фермилияна, никъде в епархията, населението не направи заявление или демонстрации в полза на избрания свой пастир. Обяснение на поведението на екзархистите трябва да се дири в настъпилите кървави събития и тежки дни, които всецяло ги погълнаха. Дори и в тия тежки дни българската митрополия с големи усилия е задържала неприязнените чувства на паството си, когато се пронесла мълва, че ще се избира нов сърбин владика за заместник на покойния Фермилиян. Заслужва, обаче, да се подчеркнат долните факти, от които трябва да извлекат поука всички ония, които треперят за мира на „славяните“ и за тържеството на „славянството“ в Скопие. Ползвани от преследванията и изстъпленията над българите, сръбските архиерейски наместници със стражари ходеха от село на село в Кумановско да принуждават с заплашвания и насилия българите да се обявят „сърбомани“. Екзархистите от три такива села в Кумановско, уплашени, се подадоха и минаха под Патриаршията. Съюзени с властите, сръбските наместници използваха за своята кауза и назначението на лица в жандармерията. На екзархистите, желаещи да се запишат в жандармерията, сръбските наместници и властите предлагали да се откажат първо от Екзархията и, щом сторят това, обещавали да ги запишат. Които пък, по един или друг начин, успявали да се запишат, или ги изгонвали или пък ги премествали от родния им град в друг. А когато преместваните тръгвали за местоназначението си, явяват се същите наместници да им предлагат да ги задържат в родния им град, но под условие – да се откажат от Екзархията. Това са печални факти, които изтъкват, колко и какви работи се вършат в име на „славянството“ от „славяни“, които чрез Петербург предлагат съюз на българите срещу гърците в Скопие!

6. Статистичните сведения на сръбското правителство за Скопската епархия са неточни и числото на сърбоманите е преувеличено. Преди всичко Прешовската каза трябва да се извади от общия итог: населението в нея е неутрално. Турското правителство и до сега не допуска българския митрополит в предметната каза. Преди 4 години с. Бояновци в Прешовско мина под Екзархията, но валията прибърза с неправди и ужаси да сплаши населението. Като не сполучи, той затвори двамата свещеници екзархисти – баща и син и силом принуди селяните да се откажат от Екзархията.

7. Личността на митрополит Синесей е позната. Той е един стар митрополит, с дълъг опит, изпечен чрез патила и предан на православната църква така силно, както и на славянството. Като пастир, той пази самоотвержено паството си от разхищение. За своята преданост и самоотвержение той е предмет на постоянни нападки и клевети. Властите недоволни от него, постоянно искат дигането му, но без да могат да излязат с конкретни обвинения срещу него. Ала Н. Високопреосвященство пренася с търпение всичко за доброто на паството, което му е поверено.

Препоръчваме се и пр.

+ Екзарх Български Йосиф.

Публ. в „Църковен архив“, кн. III, София, 1931, с. 362-366.

 

№ 2.
ИДЕЯ ЗА КУЛТУРНО ДРУЖЕСТВО ИЛИ БЮРО В СОФИЯ ОТ ДЪРЖАВНИЦИ, УЧЕНИ И ПИСАТЕЛИ ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА БЪЛГАРИТЕ ВЪВ ВИЛАЕТИТЕ.
(КОПИЕ ОТ ЧАСТНО ПИСМО НА БЛАЖЕНОПОЧИНАЛИЯ БЪЛГАРСКИ ЕКЗАРХ ЙОСИФ I ДО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНИЯ СВ. ВАРНЕНСКИ И ПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ СИМЕОН, ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУЮЩ СВ. СИНОД.)

ЦАРИГРАД, 18 МАРТ 1904 Г.

Ваше Високопреосвещенство!

Въпросът да се подобри участта на българското население, най-потиснато и онеправдано във вилаетите, мина няколко фази: от чисто български стана македонски, а от македонски се обърна във въпрос за човещина. Мюрцщегските реформи имат за задача да помогнат не на българите, но на човещината. Тия реформи, зад които Великите сили и пряко заинтересуваните от тях потулят своите мисли за Македония, не са, убедени сме, последна фаза на македонския въпрос. Развитието на работите, напоследък тъй неблагоприятно за българите и тъй противно на правдата и на човещината, показва, че въпросът за бъдещето на Македония тепърва ще влезе в нова фаза. Гърция, Румъния и Сърбия схващат, види се, добре това и бързо си налагат извънредни усилия и жертви да изкористят предходните моменти. И трите тия държави увеличиха кредитите си за Македония, и техните апостоли кръстосват вилаетите със средствата и заблужденията си. Вън от това, в Атина, Букурещ и Белград държавници, учени и писатели, обединени в дружества, проникнати от една идея и възпламенени от един дълг, работят с пера да предразположат и спечелят общественото мнение в Европа за националните си и държавни копнежи. Преди шест и повече месеца в Атина се устрои дружество, което си постави за задача да брани гръцката кауза в Македония. В това дружество влизат всички видни гръцки мъже – държавници, учени, писатели и познавачи на Македония. Тъй съставеното дружество, освен дето прокарва идеите си в няколко вестника на запад, напечата вече в Атина редица брошури срещу българите, и от два месеца насам почна да издава на френски специален ежедневен вестник срещу българите под име „Bulletin d’Orient“. Досега са напечатани и пръснати шест брошури. Бюлетините и брошурите се разнасят навред в Европа – в дипломатически кабинети, посолства, учени общества и пр.; в тукашните посолства със снопове ги пращат от гръцката легация. Също така работят в Букурещ, дето са си турили за задача да вземат за маслина мях. Преследващи с постоянство и такт идеята си, румъните прогласиха, не отдавна, в камарата чрез устата на министра Братияно, че в Македония имало един милион румъни. Те не само прогласиха официално и тържествено тази неистина, но успяха да я прокарат и в най-сериозни западни вестници: в. „Temps“ в уводна статия повтори и потвърди твърденията на румънския министър на външните работи. Позната е добре на Ваше Високопреосвещенство и дейността на сръбските държавници и учени. Бележито е, че усилената дейност у съседите изниква подир героизма и самотвержението, които показа българското население във вилаетите, подир жертвите, които то даде и подир съчувствието, които му спечелиха тия жертви в Европа.

Дружествата в Атина, Букурещ и Белград разклатиха напоследък чрез западния печат и чрез брошури съчувствието у някои кръгове към справедливата кауза на българите във вилаетите. Днес турците разполагат в Европа с много вестници, които пишат срещу българите. Гърци и румъни също така разполагат с влиятелни вестници. Днес съчувствието към българите е по-слабо, отколко беше преди няколко месеци, а утре, може би, ще бъде още по-слабо, ако София, мозъкът на България, не сплоти своите видни мъже в едно дружество, което, по примера на дружествата у съседите, да си тури за задача да спечели някои влиятелни вестници в Европа и с делни статии и брошури да брани българската кауза във вилаетите. Преди всичко, дружеството трябва да разсее заблужденията, които се пръскат от Атина в брошури, както и да следи в бъдеще и да отговаря на всички статии и брошури, насочени срещу българите и тяхната справедлива кауза.

Счетох за дълг да засегна горните мисли, да подчеркна нуждата от едно дружество или бюро в София, за каквото е реч, и да разменя мисли с Ваше Високопреосвещенство по тях. Моментите са съдбоносни за българския народ и дълг е да се използват, додето не е станало съвсем късно. Трябвало би да се претегли всичко, което се предприема отблизо и отдалеч за сметка на българите и да се предвземе, за да не би един ден да се явят да жънат други онова, което с толкова жертви и с толкова вяра е сято на народната нива. Ако мислите, които засягаме са оправдани и нуждата за едно дружество така повелителна, както се представява, не намирате ли Ваше Високопреосвещенство за възможно, при удобен случай, да ги развиете пред Н. Ц. Височество князът или пред г. министър-председателя, или пък пред други влиятелни лица.

Задоволявам се да загатна идеята, като предоставям на Ваше Високопреосвещенство, ако я одобрявате, да направите по нея онова, което намерите за благовъзможно и благопотребно.

Препоръчвам се и пр.

(п.) + Екзарх Българский Йосиф.

Архив на Българската екзархия. Публ. в „Църковен архив“, кн. I и II, София, 1925, с. 183-184.