ОТНОВО ЗА ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ И СЪВЕТСКА РУСИЯ

И след Първата световна война база на Вътрешната македонска революционна организация отново е изтощената и обеднялата от войните, но свободна българска държава. ВМРО в много отношения се поучава от националните катастрофи, през които мина българския народ, и съблюдава по-гъвкава политика на действия.

През това време тя създава и своя задгранична централа във Виена, чрез която запознава западната общественост с целите и задачите на ВМРО. Като начало се установяват контакти с турското и албанското правителства (1920 и 1921 г.). Малко по-късно се правят сондажи и за установяване на връзка и със съветското правителство, както и с дейци на Комунистическия интернационал. Изпратена е и делегация за преговори в Съветска Русия. 

ВМРО търси връзки и с представителите на другите поробени народности (хървати, албанци, турци, власи) в Македония и Югославия и успява да постигне споразумение за единодействие с някои от тях. На първо време са постигнати споразумения за единодействие с турската страна и с албански представители. В преговорите с турските представители, които се водят тайно в София от турска страна като пратеник на Мустафа Кемал паша участва Джеват Абаз Бей, а от българска като преговарящ е определен от Т. Александров Кирил Пърличев. По настояване на Мустафа Кемал паша преговорите се водят под негов и на Т. Александров патронаж, а в преговорите с албанските представители, които се водят от ген. Ал. Протогеров участват професор Бедри Пеяни и Хасан бей Прищина.

Съветските и коминтерновските служби правят опит да оплетат в своите мрежи и самия Т. Александров. ЦК на ВМРО тайно влиза във връзка със съветската страна през втората половина на 1923 г., и то успоредно когато се водят преговори с представители на ЦК на БКП. Но БКП нарушава постигнатото споразумение по време на Септемврийското въстание, поради което от страна на ВМРО по нареждане на Т. Александров ще последват ограничени репресии срещу неговите нарушители.

Т. Александров като член на ЦК на ВМРО получава чрез Димитър Влахов и Павел Шатев покана да изпрати свои представители за среща и разговори в Москва. (След време ще се разкрие, като се отворят архивите на руските тайни служби, че и двамата са агенти на КГБ и ГРУ, но за тогавашния момент това не е било известно.) Освен поканата, предварително са уговорени и условията за провеждането на тези срещи в Съветска Русия. ЦК на ВМРО и по-специално Т. Александров откликва на поканата. За установяване на връзка със съветската страна и нейните служби ЦК изпраща двама свои делегати – Димитър Влахов, пребиваващ почти постоянно във Виена като български чиновник и зетя на Т. Александров Михаил Монев.

Съветската и коминтерновската пропаганда е разтръбила публично, че само те са в състояние да разрешат националния въпрос по пътя на прокламираното самоопределение на народите. Влаховият доклад, от който се вижда всичко това, замайва главите на водачите на ВМРО. Още преди срещите на Влахов и Монев в Москва със съветски представители установяват връзка и поемат ангажименти и членовете на ЦК ген. Ал. Протогеров и П. Чаулев, както и участващият в различни задгранични мисии в Западна Европа Тома Карайовов. По-късно ще стане известно, че П. Чаулев дори е получил от съветските тайни служби и значителни парични суми. Паричните инжекции от страна на съветските и коминтерновските служби по-късно ще стане практика и по линия на Международната организация за подпомагане на революционерите (МОПР). Известно е, че такива помощи получават във Вардарска Македония съдените студенти по Скопския процес, братовчедите Зографски, както и семейството на екзекутирания П. Чаулев и мн.др.

Последен е проагитиран за установяването на официални контакти със Съветска Русия Т. Александров. За да продължат контактите, съветската страна поставя като условие ЦК на ВМРО да излезе официално с декларация за характера на македонското движение, от която да се вижда, че ВМРО не само не преследва българските комунисти, но и те членуват в нейните редове. Исканата декларация е написана от Д. Влахов още през септември 1923 г., но е подписана от Т. Александров и при оповестяването й на български и френски език носи и печата на ЦК на ВМРО.

Наскоро след това, в края на годината, декларацията е последвана от писмен проект за споразумение между ВМРО и съветското правителство, написан от самия Т. Александров. Но това не е всичко. От секретно донесение, изпратено на 9 януари 1924 г. от Виена до съветския комисар по външните работи Чичерин, става ясно, че агентът Борис Яковлевич Шпак, представящ се под псевдонима Андреев-Базаров, който е нелегален съветски представител в София, се среща и разговаря лично с Т. Александров, който от своя страна поставя условията за преговори на ВМРО с Москва. На натиска на съветската страна да се разширяват правата на представителя на СССР в дипломатическо и военно отношение Т. Александров е категоричен: „Помощ във военния шпионаж против България не е възможен по мотиви морални, защото ние самите сме българи.“ Както ще се види само три месеца по-късно, след поетите взаимни ангажименти от страна на ВМРО и от руската страна, пътят до подписването на Майския манифест се скъсява.

По-долу ще имате възможност да прочетете пълния текст на този разговор, във вида в който е публикуван от видната руска историчка д-р Рита П. Гришина, в книгата й „Национальный вопрос на Балканах через призму мировой революции. В документах центральных российских архивов начало – середины 1920-х годах. Ответственных редактор доктор исторических наук Р. П. Гришина. Ч. 1.  Москва, 2000.“ От този непознат в България документ Т. Александров за пореден път се изявява като български революционер, стоящ начело на българската ВМРО, определена от автора на доклада по следния начин - „ВМРО е най-големият политически фактор на Балканите“.

Цочо В. Билярски

 

* * *

ИЗ АГЕНТУРНО СЪВЪРШЕНО СЕКРЕТНО ДОНЕСЕНИЕ НА АНДРЕЕВ-БАЗАРОВ (БОРИС ЯКОВЛЕВИЧ ШПАК) ЛИЧНО ДО НАРОДНИЯ КОМИСАР ПО ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ГЕОРГИЙ ЧИЧЕРИН ЗА РАЗГОВОР С Т. АЛЕКСАНДРОВ И ОТ ЗАЯВЕНИТЕ ОТ НЕГО УСЛОВИЯ ЗА ПРЕГОВОРИ С МОСКВА.

ВИЕНА, 9 ЯНУАРИ 1924 Г.

За др. Чичерин. Лично.

Разговор с Тодор Александров

В разговора с нашия представител Т. Александров по редица зададени му въпроси отговори следното:

ВМРО напълно съзнава, че единствената помощ в борбата за освобождение на Македония тя може да получи от СССР. Макар, че от „икономическия болшевизъм“ населението на Македония е далеч, обаче фактите: 1) разпореждането на ЦК на ВМРО да дадат своите гласове в сръбска Македония по време на изборите за депутатите комунисти в миналата Скупщина; б) беседи и агитации през 1920 г. в полза на Съветска Русия като спасителка на Македония в случай на нейната победа (на Съветска Русия) над Полша и разпростирането й в Европа и на Балканите, говорят за нашето признание на „политическия болшевизъм“.

Ако организацията до последно време не се е обръщала за помощ към СССР, то е поради това, че първа нейна задача беше създаването и укрепването на авторитета й  и след това вече влизане във връзка с държави и организации, борещи се за своя идеал. Към юни месец 1923 г. въпросът за запазването за ВМРО базите си в България стана въпрос на живот и смърт. Подготовката за свалянето на правителството на Стамболийски беше със силите на организацията почти завършена. Беше ни безразлично какво правителство щеше да дойде.

За да дойде Цанков на власт ние му помогнахме с 1/10 от това, което можехме да му помогнем. Поддръжката, оказана на неговия кабинет ние не крием, обаче тя многократно е по-малка, отколкото тая която потвърждава и показва самото правителство. Ние осъзнаваме вероятността от конфликти. Вече върви и продължава глуха борба. Правителството, управлявано от недържавници, прави грешка след грешка. Ние му ги показваме. Нашият тон по отношение на правителството е несъмнено властен. Ние не крием нашия натиск при назначението на нужни за Македония лица на български държавни постове (Карайовов в Албания, редица учители в Константинопол и пр.). Ако правителството развие конфликта и поведе старата политика на България по отношение на Македония, ние ще го свалим. За това ние имаме големи шансове, повече от всякога, и този въпрос за организацията изобщо не е сложен. Но сега то ни е нужно като правителство, даващо ни база.

… Идването на власт на земеделците чрез помощта на Югославия ще означава ако не смърт за свободата на Македония, то да се отдалечи този час за дълго време, откъдето е и нашето отношение към компартията през септемврийското въстание.

В целта ни да не се разпилява организацията никакви политически групировки в нея не се допускат. ВМРО има в своите редици хора с всякакви политически убеждения, но те не са събрани в политически групи. Постоянното състояние на война изисква това. Доколкото македонската секция при Българската компартия се опита да внесе партийна работа в организацията ние протестирахме. По този повод беше нашия ултиматум към партията – искането да се закрие „Освобождение“. Вина имаха много от ръководителите на компартията, не вървящи по пътя на изясняване взаимоотношенията: назначението за ръководител на македонската секция Димов, имащ връзка с Пандурски и чрез него опитващ се да влияе на ВМРО.

След 9 юни 1923 г. ВМРО се изказа по въпроса за отношението си към компартията, предлагайки убежище на организационната територия на комунистите, непреследвани от углавните закони. След арестите на 12 септември аз, като представител на ЦК на ВМРО се изказах с писмо до правителството за неправилните арести. В началото на въстанието всички комунистически организации в българска Македония ги предупредих, че на територията на организацията няма да търпим никакви акции и ще бъдат наказвани по законите на организацията (смърт за бунт). При потушаването на въстанието на територията на организацията не беше допуснат нито един четник, въпреки че беше оказана морална поддръжка на правителството, и тъй като лице, преминало организационната граница, по този начин преставаше да е организационен член, то участието на някои български граждани в потушаването на въстанието, несъмнено имаше място.

Нашето отношение към въстанието произлиза от това, че победата на комунистите водеше след себе си и земеделците. Всеки метеж изгоден за Югославия, за да нападнат България, да завземат Перник и българска Македония, което значи, че всяко друго отношение на ВМРО към въстанието е самоизтребление.

Ние успяхме да заловим нелегални куриери и писма, свидетелстващи за подготовката от Югославия на нови въстания в България от земеделците с подпомага със средства от Югославия и с помощта на компартията. Това съобщават в донесенията си нашите агенти в Белград. Предупредете партията, че ние отново ще окажем морална поддръжка на правителството, а в случаи на окупирането от земеделците и комунистическите отряди на югославската погранична полоса – ще се борим срещу тях с оръжие, за да опазим и укрием нашето оръжие, запаси, средства. Сега правителството на Цанков е най-добро за ВМРО – против Югославия – това е факт. За нас сега друг изход няма.

Обаче ние съзнаваме напълно, че са нужни и възможни общи пътища за работа с компартията. Осъществяването на това е възможно само при авторитета на Съветска Русия – еднакво ценен и за нас, и за компартията. При такова посредничество ние се съгласихме да декларираме готовността на ВМРО поддържа и оказва всякаква поддръжка на компартията за създаването от нея на силна организация, способна в момента на отриването на обща активна борба да поведе такава, и да се задължим да подпомогнем в борбата за сваляне на правителството на Цанков. Организацията притежава мрежа от агенти из цялата страна, собствени складове с оръжие и наши хора – в така наказани, че могат да бъдат предадени от компартията. Необходимо условие – пълно съблюдаване на конспирацията при такова съглашение.

ВМРО се задължава в случай на укрепване на отношенията със СССР да осигури пълна възможност на представителя на СССР по всякакъв въпрос да проведе анкета. Материалите по македонския и джумайския инциденти ще бъдат представени едновременно с декларации (2.1.24), обаче, ако трябва правото на анкета предлагам веднага.

Доколкото съществуваше и съществува в македонската емиграция легално федералистко движение, ВМРО няма нищо против това. Често емиграцията, намираща се под наше влияние, вървеше на отстъпки, което разделяше емиграцията на лагери – това отслабна нас самите. Заради това през януари тази (1923) година беше свикан обединителен конгрес, и ние внесохме в устава думата „федеративен“ и федералистите получиха част от местата в комитета. Ако Вие познавате федералистката и нашата програми - то няма никакви противоречия. И сега не голямата група от идеолозите на това течение е напълно търпима, председателят на Националния комитет – е федералист и също такъв борец за свободата на Македония, както и другите. На практика, тези които ще осъществят принципите на федерализма, това са именно ВМРО чрез своите четници – и македонци, и българи, и албанци, и турци, и куцовласи, и даже цигани. През същото време когато националните секции в Националния комитет, например турската – се състои само от един председател на секцията. Съвсем друго е отношението към тъй наречените нелегални федералисти. Такива ние не признаваме, тъй като напрегнатата борба изисква обединение на фактическите сили, а не раздробяване. Тъй като принципа на федерализма е осъществен от нас на практика. Тези същите, които сега се наричат нелегални федералисти, за нас са просто разбойници, платени от сръбската и гръцката хазна, и са безпощадни към борците на нашата организация и не само към тях, но и към техните семейства, грабещи, убиващи, насилващи нашите жени, сестри – и са по-жестоки отколкото сърбите. На територията на България те бяха оръдие на земеделците против нас, сега са оръдие на Югославия и Гърция, и за нас е съвършено недопустимо непосредствено с тях да споделяме нашите планове и нашата работа.

Ако, както някои твърдят, че движението е лично – против Т. Александров, то е предстояло да насочат всичките си сили за моето убийство, това не е така трудно, но те няма да унищожат членовете на организацията. Със смъртта на Т. Александров организацията няма да умре, но унищожението на д-р Атанасов несъмнено ще означава унищожение. Нелегалните федералисти – това са разбойници и предатели.

Ние търсим  в името на общата борба съглашение с Мишев, Циклев. Има прецеденти на такива съглашения. Иван Бърльо беше активен враг на ВМРО и сега стана един от най-добрите войводи. Сега отново е отправено предложение на Мишев да унищожи опасният за Македония жупан Добрица Маткович – след което му се гарантираше живот в пределите на българска Македония, ако той не пожелае да работи в друг район. Такива съглашения са възможни и с другите. На тази основа е възможна отмяната на нашата смъртна присъда над д-р Атанасов, ако той имайки връзка с войводите може да им повлияе да се оттеглят от сръбска Македония.

Ако СССР мисли да обедини борбата, той чрез своя авторитет и неговата връзка с федералистите да им повлияе за по-леко разрешаване на въпроса, ако в противен случай фактическа координация няма да има, тъй като ние заедно с това, ще положим максимум усилия за развитие на организацията, ще разходваме част от средства, жертви и време, за борба с поддържаните от Съветските републики от друга страна на нашите противници. Прекратяването от тях активната им дейност против нас по време на тяхното пребиваване в Югославия, ще доведе до тяхното унищожение от сърбите, за което има достатъчно прецеденти. Ако за нелегалните федералисти нашите гаранции са малко, то такава ВМРО дава на съветското правителство и чрез посредството на представителя на последното (на съветското правителство), авторитетът на което ще бъде признат както от ВМРО, така и от нелегалните федералисти. На тях при условие, че изпълнят възложените им отговорни задачи ще им бъде гарантиран живота, а ако пожелаят да се борят активно – ще получат задачи да осъществят на практика борбата за свободата на Македония, а не на поробване, което фактически правят сега, и за това две мнения не може да има. Изложение по този въпрос и материал по него ще бъде изпратен с декларацията от 2.I.24.

Доколко ВМРО е длъжна да се доверява напълно на Съветска Русия, доколко разглеждането и доклада за положението, силите и плановете в пленарните заседания, където могат да бъдат представителите на организацията, не минали и не водещи борба за Македония, а следователно и не представляващи такива изпитани и верни хора, за нас те не са удобни. Желателно е Комитетът за действие да бъде съставен от представители на Съветска Русия, които да бъдат във връзка с представителите на народите и организациите при него и сами, съдейки по обстоятелствата, да се свържат в групи организациите и лицата, полезни за общата работа.

В Албания макар и трудно, ще се създаде база. Предполага се (предлага се) за поста на генерален консул на България в Албания – нашият представител Влахов. Сега Карайовов, който е там е също наш човек. Някои албански партии ни предлагат да им помогнем свалят правителството на Ахмед бей и тогава ще се предостави широка свобода за провеждане на организационна работа и използването на страната като база, обаче ние се отказахме поради следвания принцип за невмешателство във вътрешния живот на страната, а така също и поради това, че за нас продажността на албанците не представлява никакви съмнения – убеждение от познанството ни с тях в продължение на десетилетия. И поради това поддръжката от нас на новото правителство във всеки момент, получаващо пари от Югославия, нарушават обещанието си към нас – неукрепването на паричните плащания. Желателна е особена бдителност в работата с тях.

Най-приятелски у нас са отношенията с Косовския комитет, скрепени с договор за взаимна поддръжка. Сега тя в нищо не се изразява, но след организирането на останалите все още неорганизирани два окръга – Тетовския и Гостиварския – ще влезем във връзка и единение за да ги осъществим на практика.

Имаме и връзки с хърватите, но нямаме договор. Радич стои по прежнему на позицията на парламентарната борба. Разубеждава се вече в нея, но иска още веднъж за последен път по време на новите избори да изпита силата си в Скупщината. Помоли също така да подкрепим неговите избирателни листи в Македония. В новите избори ние ще му дадем такава поддръжка, отдавайки нашите гласове в сръбска Македония за неговите кандидати.

Революционното движение в Черногорието има място, но то е разпокъсано. Чести са случаите на стълкновения между четите, няма ЦК. Отправена е черногорска група във ВМРО, за да изучи нашия метод на работа, нашите указания и закони, за да се обединят между себе си преди всичко четите в Черногорието. Очакваме положителни резултати.

Тракийската и Добруджанската организации поискаха нашите устави, инструкции, но двете са още слаби и едва ли ще смогнат скоро да играят някаква по-сериозна роля.

Никакви планове за Франция ние не правим, обаче се ползваме за всеки случай, за да повдигнем въпроса за Македония. Заради това беше приет кореспондента Неманов – чиновник във Френското външно министерство, както ни е известно. Затова по него – Неманов – Томалевски бил поканен в Париж, където отново осветлил македонския въпрос. Възможно е да получим покана от Англия, и тук ще отиде представител на ВМРО, обаче никакви големи крачки за разрешението на македонския въпрос нито от страна на Франция, нито от Англия ние не очакваме. Към Италия ние сме повече от всичко внимателни, отчитайки нейните интереси на Балканите и желанието й да пороби Македония в икономическо робство, а след това и в политическо. Помощта, оказвана от Италия на Протогеров и др. не отива по-далече от издаването на италиански паспорти, придвижването и прехвърлянето на хора. …

Рационалното разширяване в дипломатическата и военната страна на правата на представителя на СССР е ясно за нас. Помощ във военния шпионаж против България не е възможен по мотиви морални, защото ние самите сме българи. По-нататъшното развитие на събитията и в това отношение може да внесе изменения.

Решението за изпращането на македонските депутати в Народното събрание е прието: 1) за да имат трибуна за да повдигнат македонския въпрос, 2) за подготовка на хората, които с депутатите – тези от Скупщината и Атинския парламент – биха могли да образуват където и да било извън Балканите в подходящ момент правителство на Македония, 3) да сочи на правителството грешките му. Депутатите се отделиха от Сговора след големи молби на правителството, но вероятно ще се отделят в македонска фракция. Депутатите ще говорят и правят всичко строго по инструкциите на ЦК на ВМРО и, ако по въпроса на Хр. Кабакчиев гласуваха с болшинство, то е защото този въпрос беше поставен на едно от първите заседания, депутатите още нямат опит и самият въпрос сам по себе си не беше принципен.

Категорична изява на ВМРО за компартията сега е невъзможна, защото ще бъде нелоялно по отношение на българското правителство и преждевременно ще разкрие картите. Македонското обществено мнение – интелигенцията, също както и българското, в болшинството си и особено след Септемврийското въстание се отнасят с недоверие към Съветска Русия. Моето писмо (до правителството на Цанков) беше уместно, защото целеше да предпази българското правителство преди въстанието. Възванието на Националния комитет не е нищо повече от жест. Беше издадено вече „пост фактум“, тъй като по време на въстанието нито в миналото, нито в бъдещето не можеше и не ще бъде възможно да се публикува. Без съмнение с договорните отношения със Съветска Русия ще дойде и наше влияние в посока на отслабване на антисъветската пропаганда, тона на пресата, влиянието на Н. Милев и т.н. Трябва само малко да се окаже влияние върху обществото след Септемврийското въстание.

Моля за известен срок за свикването на членовете на ЦК на съвещание за изготвяне на декларация, която, смятам, ще бъде в дух, приемлив за СССР – закрепване на отношенията вече в договорна форма.

Вярно с оригинала.

(Подпис неразчетен)

БЕЛ. НА Р. ГРИШИНА: „Този доклад представлява основната част от голям доклад-отчет на съветския разузнавач, подготвен очевидно като материал за свикващия се ИНО на ОГПУ на 11 януари 1924 г. „Съвещания за Македония“, в който един от участниците е бил и Чичерин. Пълният доклад се съхранява в РГАСПИ (вж. Ф. 509, оп. 1, д. 172, л. 9-24.). Негов автор се предполага, че е бил Б. Я. Шпак, действащ под псевдонима Андреев – Базаров, по време на предишни срещи на когото с Т. Александров са заложени основите на последвалите преговори. В преамбюла на доклада-отчет неговият автор формулира задачите стоящи пред него така: „Да се изясни окончателно отношението на ВМРО към Съветския съюз имайки предвид желанието за скрепяването на отношенията с договорна форма, размяна на представителства с право представителят на СССР да участва в дипломатическата и военна работа на ВМРО без намеса във вътрешния живот на организацията – влизането на представителя на ВМРО в Изпълнителния комитет и съгласието му да участва в него заедно с представителя на МРФО.“ (РГАСПИ (вж. Ф. 509, оп. 1, д. 172, л. 9). В изпълнение на тази задача на 17 и 18 декември 1923 г. агентът имал срещи с Александров „на територията на ВМРО в българска Македония“, в хода на които се е стремил да доведе лидера на ВМРО до извода, че „СССР е единствената държава, способна да обедини децентралистическите стремежи на народите на СХС“, едновременно убеждавайки го в пълната неотстъпчивост на Белград за когото като че ли дори загубата на Хърватия е за предпочитане пред загубата на Македония, и готовността на Кралство СХС в близко бъдеще да унищожи базата на ВМРО в България. Съветският представител запознал Александров също с плана за създаване на Изпълнителен комитет и състава на влизащите в него организации, посочил ролята на Виена като център, а България и Албания като флангови бази за съвместна борба и значението в тази борба на компартиите на България, Югославия и Гърция („при авторитета на Съветска Русия“).

РЕЗЮМЕ НА ДОКЛАДА ЗА СРЕЩАТА: „1. ВМРО е най-големият политически фактор на Балканите, завладяването на който е особено ценно за Съветския Съюз не само от съображения от военен характер, но и от политически. 2. Потвърждава се безспорната сила на Организацията, добрите бойни и конспиративни традиции, които при сравнително големия запас от оръжие, специално в организацията, икономическото стопанство и фактическото положение на държава в държавата дава основание да се гледа на организацията по-високо отколкото на всички други от този характер. 3. Потвърждава се силната зависимост на правителството на Цанков от ВМРО и нейното влияние върху кабинета. 4. Обръща най-сериозно внимание на възможността за връзка на работата на ВМРО с нелегалната организация на компартията (за което настоявах своевременно, но не бе обърнато необходимото внимание) – че за компартията при нейното положение сега това се явява въпрос от изключителна важност. 5. Установяването на представител при ВМРО е път към установяване на връзка с българското правителство и във всеки случай към преминаване към активна работа в източните Балкани. 6. Установява се безспорно „олевяване“ както на част от емиграцията, така и на част от членовете на самата организация (войводи и четници), укрепване симпатиите към СССР. 7. Установява се недоволство както в част от емиграцията, така и в редовете на самата организация от диктатурата на Т. Александров, обаче неговата стойност за делото на борбата се признава от всички и свежда това недоволство до степен на жалка борба против него и парализиране на неговата диктатура над емиграцията. 8. Започването на борба срещу Т. Александров е възможно, макари трудно. Тя ще предаде емиграцията в наши ръце, точно както и част от организацията, но най-важното – самата ВМРО – като цяло ще остане в ръцете на Александров. Неговото убийство ще донесе разпад, и с това ВМРО като главен фактор ние няма да спечелим. 9. Необходими са силно маневриране и голяма воля и ерудиция на представителя на СССР при ВМРО в случай на скрепяването на отношенията с договор, за да не станем самите ние оръдие на Т. Александров. 10. По въпроса за федералистите смятам, че „Нелегалната Федеративна организация“ може да ни бъде полезна само с отделни хора и изпълняване на наши незначителни задачи. Доколкото борбата на федералистите против ВМРО сега – извън нашата помощ – има за тях личен и частен характер (не съдя за тях като искрени привърженици на Белград), доколкото не считам за разумно поддръжката им като самостоятелна организация, ако в същото време поддържаме ВМРО.

Към координирани действия пътища има.“ (Пак там. л. 22-24).

Публ. в Национальный вопрос на Балканах через призму мировой революции. В документах центральных российских архивов начало – середины 1920-х годах. Ответственных редактор доктор исторических наук Р. П. Гришина. Ч. 1.  Москва, 2000, с. 186-193.