НАМЕРЕНИЯТА НА ЕЛЕФТЕРИОС ВЕНИЗЕЛОС ДА ОТСТЪПИ НА БЪЛГАРИЯ БЕЛОМОРИЕТО

(СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ГРИГОР ВАСИЛЕВ)

По темата на Българското Беломорие като че ли най-малко се пише и говори, тъй като сме се вторачили само в неправдата при заграбването на Македония от нашите съседи Сърбия и Гърция. И до днес Беломорският въпрос, както и за излаза на България на Бяло море, гарантиран с мирните договори стои открит и нерешен. Повече е писано по темата за Беломорието преди 1944 г. и то главно от изследователите на Тракийския въпрос.

Но една от най-сериозните и същевременно най-емоционални книги е тази на видния български дипломат, държавник и учен Андрей Тошев. (Вж. А. Тошев, Из Беломорието и Македония. София, 1942 г.). Тя и днес не е изгубила своята актуалност и стойност. А. Тошев разказва в нея за пътуването си в Беломорието и Македония в ония паметни дни след обединението на българските земи през 1941 г. Както в другите му книги и тук А. Тошев е прецизен при излагането на фактите и историческите събития.

По същото време от печат излиза и една не голяма по обем статия на видния политически деец и държавник Григор Василев – „Българското Беломорие“. Тя е отпечатана в 3-4 книжка на списание „Нация и политика“ през 1941 г.

Елефтериос Венизелос

Известни са неговите страници посветени на Македония, Добруджа и Западните покрайнини. И в тази си статия Григор Василев за пореден път се изявява като един от най-добрите познавачи на българския национален въпрос. Тук той прави кратък преглед за времето от първото освобождаване на Западна Тракия и Беломорието през Балканските войни до предаването им на Гърция от Франция след Парижката мирна конференция. Гр. Василев се спира и на неуредените съюзни отношения на България със Сърбия и преди всичко с Гърция при създаването на Балканския съюз, както и на апетитите на съседите ни за наши земи и двуличието в отношенията им със съюзника си България, която изнася основните битки във войната с Турция.

Но с най-голяма стойност са редовете посветени на опитите на гръцкия министър-председател Елефтериос Венизелос да се договори с България като й се отстъпи не само бившето Българско Беломорие, но и Кукуш и други територии, за да се запазят добросъседските отношения. В тези си опити Венизелос среща непреодолимата съпротива на гръцкия крал Константин и останалите политически среди в Гърция. Макар и кратък по обем, но с голяма стойност е и споменът на Гр. Василев за срещата и разговора си през 1932 г. с престарелия и болен гръцки държавник.

Цочо В. Билярски

 

* * *

ГРИГОР ВАСИЛЕВ

БЪЛГАРСКОТО БЕЛОМОРИЕ

 

От първите разговори и споразумения между София, Белград и Атина за изместването на Турция от Европа и създаване на ново териториално разпределение на Балканите се изминаха три десетилетия. Общата поставена цел се осъществи още в първите седмици на Балканската война, но съревнованията досежно разпределението продължават и надали ще престанат докато не се получи едно поне относително справедливо разпределение за всички балкански народи.

Излишно е да се подчертава участието на Великите сили и тяхната дипломатическа игра при всички важни моменти за това време. Наивно би било да се вярва, че в бъдеще Балканите могат да живеят сами и запазени от каквото и да било чуждо влияние.

Ние си поставяме впрочем една определена задача – да посочим главните факти досежно съревнованието между София и Атина за Беломорието между Струма и Марица.

Балканската война започна при известния договор между България и Сърбия и едно непълно и разтегливо споразумение между България и Гърция.

През есента на 1912 г. и в първите месеци на 1913 г. Венизелос направи многократни опити да достигне едно по-ясно и изчерпателно споразумение с Гешева. Не би могло да се отрича, че последният не прояви същата готовност да приключи по един или друг начин с настойчиво предлагания опит за пълно споразумение.

При тази обстановка Сърбия и Гърция подписаха на 22 април (5 май нов стил) в Атина тайно протокол за сключване на съюзен договор между двете държави. Според постановленията на чл. 1 от този протокол двете страни се задължават в течение на двадесет дена от горната дата да подпишат отбранителен съюзен договор. В чл. 2 на същия протокол се установяват две главни положения: първо, двете правителства ще си дадат взаимна помощ с оглед да получат на запад от Вардар обща граница; второ, разграничението на двете територии ще се установи въз основа на наличната окупация.

Трябва да се подчертае, че на България се падаше да прави военен поход до Чаталджа, а на Сърбия и Гърция оставаше да заемат изпразнени от турските войски земи. Поради това протоколът издига принципа на наличната окупация.

По-нататък в същия член се набелязва границата между Гърция и Сърбия на запад от Вардар. Що се отнася до границите между България, от една страна, и новите два съюзника против довчерашния пръв съюзник, в протокола се казва: „Гръко-българските и сърбо-българските граници ще трябва да се установят въз основа на наличната окупация и равновесието между трите държави. Сръбската гранична линия на север от Гевгели ще върви по Вардара до вливането на Брегалница, по която ще се отправи към точката на старата турско-българска граница. Гръко-българската гранична линия ще мине на юг от Кукуш, на север от Нигрита, през Орляк и оттам по езерото Тахинос и реката Ангиста ще слезе на морето малко на изток от пристанището Елефтера.“

На 19 май (1 юни нов стил) Гърция и Сърбия подписаха таен съюзен договор.

В чл. 4 на този договор са посочени по-подробно почти същите гранични линии между съюзниците и България. „Гръцката граница откъм България ще остави на Гърция на левия бряг на Вардар окупираните от гръцките и сръбските войски територии срещу Гевгели и Давидово до Беласица и Дойранското езеро, после, като мине на юг от Кукуш – който остава в България, – ще Пресече Струма на север от Орляк – ново изменение на протокола, – ще се отправи по езерото Тахинос и река Ангиста към морето, малко на изток от пристанището Елефтера.“

И така, Гърция и Сърбия при сключването на две тайни спогодби сами и без ничие влияние считат за абсолютно необходимо да дадат на България гранична линия от кота 2225 на Осогово по Брегалница до Вардар, Кукуш и останалата на изток от Струма територия до Марица. Беломорието между Струма и Марица е считано за българско от сърби и гърци даже в момента на тяхното тайно споразумение против България преди 28 години.

Наложеният мирен договор на България в Букурещ, 1913 г., е всеизвестен. Той намали значително българското Беломорие, но все пак остави двесте километра беломорски бряг.

В последната Европейска война Гърция наново беше заставена да обсъди въпроса за българското Беломорие. Без никаква намеса или влияние от българска страна гръцкият министър-председател, същият Елефтериос Венизелос, изпрати два мемоара на гръцкия крал Константин, съществото на които е пак съдбата на българското Беломорие. Първият е от 11 януари, а вторият от 17 януари 1915 г.

Като взема повод от съобщението на английския министър в Атина, направено по заповед на сър Едуард Грей, Венизелос счита, че Гърция се намира отново в най-критически обстоятелства и търси изход. Първият негов извод е, че Гърция не може да стои докрай неутрална и ще трябва да се намеси във войната. Вторият проблем е България. Какво ще прави България? Така той заключава, че трябва да се потърси сътрудничеството на България и Румъния.

„За да се дойде до успеха на този проект, аз мисля, че трябва да се направят важни отстъпки на България.

Най-напред ние трябва да оттеглим нашите възражения по въпроса за отстъпките на България от страна на Сърбия, даже ако тия отстъпки се простират и на десния бряг на Вардар – значи може да се наруши и общата граница... Но ако тия отстъпки не са достатъчни, аз не бих се поколебал – колкото болезнена и да е операцията – да съветвам отстъпването на Кавала...“

По-нататък Венизелос набляга, че трябва да се направи споразумение за взаимна размяна на населенията и гърците да напуснат българското Беломорие, а българите от Солун и Югозападна Македония да се изпратят там, като двете правителства изкупят там съответните имоти. Венизелос развива опасението си, че при неутралитет на Гърция Турция може да излезе невредима от войната, а в такъв случай тя ще изпъди гърците от Цариград и Мала Азия, насърчавана от Германия, с която очевидно ще запази съюза си в бъдеще...

Само след шест дена Венизелос изпраща своя втори мемоар до крал Константин, разбира се, в същия дух. Повод да бърза тъй много и да подчертава с нова сила необходимостта да се отстъпи на България Беломорието от Струма до Марица, е отговорът на Румъния на гръцкото предложение да се помогне задружно на Сърбия. Румъния не може и не смее да направи нищо, без да знае какво ще прави България.

Тази мисъл у всички балканци – да мислят преди всичко какво ще прави България – стои като кошмар в душите им и балканското споразумение е странната рожба на този постоянен страх.

И тука, във втория мемоар, Венизелос открито казва: „При това положение аз вярвам, че е време да се погледне с решителност на въпроса за необходимите жертви... Отстъпването на Кавала (на България) е действително една болезнена жертва и аз изпитвам в душата си едно дълбоко страдание, като я съветвам, но аз не се колебая да я предложа...“

По-нататък Венизелос дава някои данни, за да убеди крал Константин, че загубата е поносима. По схващането на Венизелос това е най-удобният случай да се постигне разбирателство с България. Венизелос разглежда поведението и схващанията на гръцкия генерален щаб и се учудва, задето последният не може да схване необходимостта и ползата за Гърция от тази отстъпка.

Събитията взеха друга насока, впоследствие мирните договори изцяло лишиха България от беломорското крайбрежие.

Само делегацията на Съединените щати е настоявала при всички български въпроси да се направи по-справедлив или поне по-малко отмъстителен мир. Но Клемансо и Лойд Джордж не дадоха ухо на нейните внушения.

Около тия два фокуса – Клемансо и Лойд Джордж – на Мирната конференция се бяха приближили нашите балкански съседи – сърби и гърци. Сръбската военна клика действуваше на сръбската делегация. Един автентичен случай, който ми е разказван от бившия югославски пълномощен министър в София Люба Нешич, сега покойник, е достатъчен да ни даде известна представа как се е създавал мирът след Световната война. Нешич ми разказа: „Никола Пашич беше решителен противник на домогванията на нашите военни да се вземе от България Цариброд и Босилеград, но той не искаше да излиза налице, като често пъти хулен, че е българин по произход, и натовари друго лице да изложи на военните, че в интереса на бъдещите отношения между сърби и българи, които все пак ще си останат съседи, не бива да се прекалява и да се посяга чак и на Цариброд. Но нашите военни му отговориха, че те не могат да отстъпят пред никакви доводи и са решени да вземат Цариброд, за да държат София в страх и трепет от поставената на изстрел сръбска артилерия.“ Тоя случай е разказан от Нешича и на други негови приятели българи.

При другия главен деятел, Лойд Джордж, най-голямо влияние имаха гърците. Мълвата разнася много страшни неща за Васил Сахарова, близък приятел на Ванизелоса. Но все пак по-голямата част от задкулисното дело на Васил Сахаров ще си остане може би завинаги в тайна.

Клемансо и Лойд Джордж са двамата главни виновници, които направиха всичко, за да унизят противниците си, и не се поколебаха да оскърбят съюзника си Уилсъна, когато нямаха нужда повече от неговата помощ. И по-късно, при Лозанската конференция, Венизелос направи предложение на правителството на Стамболийски да се даде териториален излаз на България с Дедеагач. Българското правителство отказа да влезе в разисквание по това предложение.

* * *

В 1932 г. една група приятели направихме първото посещение на Гърция. Поисках среща с Венизелос и той ме прие, макар да бе явно неразположен и пазеше легло.

Най-напред аз поисках да ме изслуша какво зная от един познат чужденец за предложението му относно Дедеагач, понеже за него няма писано нито дума. В началото той бе много изненадан. Когато аз свърших, той ми каза: „Всичко, казано от вас, отговаря напълно на истината.“ След този въпрос Венизелос взе инициативата на разговора, който продължи над час и половина.

„Аз ви моля да ми обясните защо вашето правителство отказа да се споразумеем в Балканската война, когато аз предложих Кукуш?“ Отклоних да му обяснявам този момент от миналото с пожелание да се направи нещо по-добро за в бъдеще. Но Венизелос все още искаше да говори за миналото.

„А защо в София мислят, че не съм бил искрен спрямо България, когато аз съм единственият грък, който има куража да предлага и да работи за приятелство с България?“ И направи преглед на събитията от 1908 г. до Голямата война.

Месеци наред аз рискувах да бъда линчуван с камъни в Атина по бял ден след моите два мемоара до крал Константина в януари 1915 г., което ще ви потвърди цяла Атина, но в София все продължават да ме наричат хитрия и лукав грък!“

* * *

Българското Беломорие между Струма и Марица е болезнен и опасен израстък за Гърция, която има десетки други пристанища, хиляди километри морски бряг и голямо число острови.

Венизелос не успя да убеди крал Константина и други в необходимостта България да получи своето Беломорие; но историята сигурно ще му даде право.

Б.Р. Тази статия на г. Гр. Василев постъпи в редакцията преди пет седмици, но отпечатването й закъсне поради настъпилите събития.

Отпечатък от сп. „Нация и политика“, год. VI, 1941, бр. 3 и 4, с. 1-4. ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а.е. 74, л. 26-27. Печатно.