Г. С. РАКОВСКИ ЗА РУСКАТА УБИЙСТВЕНА ПОЛИТИКА КЪМ БЪЛГАРИТЕ И ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО НА НАШИТЕ СЪНАРОДНИЦИ В РУСИЯ

Нашите читатели вече познават пълния текст на брошурата на патриарха на българската национална революция Георги С. Раковски „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“. С нея имахте възможност да се запознаете в сайта „Сите българи заедно“, както и като съставна част от том 1 на книгата ни „Руската убийствена политика за българите. Прозренията на нашите народни водители – от Г. С. Раковски до митрополит Методий Кусевич“, която излезе от печат през 2016 г. под № 31 от библиотечната поредица на библиотека „Сите българи заедно“. През 2017 г. тя беше отпечатана в самостоятелно издание в същата поредица, този път под № 31а. Всичките наши публикации бяха съобразно с публикуването й през 1886 г. от апостола на Априлското въстание и негов летописец Захарий Стоянов, както и от следващото й издание от акад. Михаил Арнаудов през 1922 г.

 

В предишните публикации беше отбелязано, че тази брошура Георги С. Раковски издава в самостоятелна книжка през 1861 г., като първоначално тя е публикувана като отделни статии в неговият вестник „Дунавски лебед“, който революционерът издава в Белград.

Сега ще имате възможност да се запознаете с една от тези самостоятелни статии, която Раковски печата в бр. 53 през втората годишнина от издаването на вестник „Дунавскыи лебед“ на 3 октомври 1861 г. Тя излиза във вестника под заглавието „Лудостта за преселението в Русия“, в която Раковски не спестява ни най-малко критиката си към вредната за народа ни руска политика, разчитаща на тогавашното заслепление и надежди на българите, че Русия ще ни освободи от турско робство. В заключение на статията си Раковски предупреждава нашите сънародници, поддали се на руската пропаганда: „Треба да знайте йеще, чи кату влезите веднъж в Русия, веки е свършено с вас!“ След тези статии и отпечатването на брошурата от Раковски, той става персона нон грата в Русия, от което спечелва развитието на самостоятелното българско революционно движение, възглавявано от него.

Скоро нашите читатели ще имат възможност да се запознаят и с някои важни писма от кореспонденцията на Раковски, в които той отново споделя своите опасения от преселението на нашите сънародници в Русия, както и за руската политика, която довежда до обезбългаряването на редица райони около Дунава. Особено стойностна от тази кореспонденция е тази му с неговия съмишленик революционера Йосиф Дайнелов.

Статията „Лудостта за преселението в Русия“ публикуваме в нейния пълен вариант, в който е отпечатана във в. „Дунавски лебед“, без да има каквато и да било намеса в текста, езика и стила на нейния автор. Единствено са заменени остарелите и неизползвани днес буквени знаци.

Цочо В. Билярски

 

* * *

ГЕОРГИ С. РАКОВСКИ
ЛУДОСТТА ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО В РУСИЯ

От разни места Българий получихме писма, чи някой си българи къту пощръклели тичят и искат да ся приселят в Русия! Ние това приселение го назоваваме една лудость от най-големити лудости, коя ще им принесе разорение и убийство! И ето защо: Ако тии бедни Българи биха ходили в Русия и биха видели тях умразни пустини, в кои ще ги насели руското правителство; ако тии несмисленици биха живели в Русия и биха видели, какъв живот живеят тамошните селци, мужици назоваеми от благородните, т.е. всякоги с кнут по гърба, без училища, без свобода да търгуват, без педа своя земя и сичко, що работят, да бъди за господаря, кой ще ги притяжава; ако, казваме, тии бяха знаили сичко това, то уверени сме, чи ни един от тях не би даже помислил да иди в такова едно място да ся зароби жив той и беднити му дечица! Нъ сега тии без да знаят нищо от това, къту ся движят на това приселение къту едни говеда, кога пощръклеят, то ще кажи, чи са луди человеци, иначе не биха правили такова едно движение!

Нъ тии ще кажят: „Руските консули, хората им и нашити попове казват, чи тамо имало хубава земя, шуми и гори, води текъщи и зелени ливади; царьт ще ни даде пари да си направим къщи, да си купим волове и ще бъдим негови синове!“ Ох! тяжко ви и горко ви, окаяни клятници! Защо не попитате татарите, от каква хубост са оставили тях пустини ? Я, погледайте ги, в какво състояние ся нахождат бедните! Турци, мюсюлмани, къту срешнат един Българин, снемат си кълпака и треперат къту виновници, защото мислят, чи е някой помещик = спахия! Това сичко е следствие на кунта!...

Нъ ще кажете, „Тии са турци, а ние сме християни; нас не ще ни държи Русия, както е държала тях!“ Ако бяхте видели руските селци мужици, ще ги намерите сто пъти в по-зло състояние от татарите! Защото татарити имаха и нещо си привилегии, ами горкити мужици! Тии са роби и притяжание на помесчикити (спахиити), кои ги продават къту овци и говеда, когито им скимни! Рускити консули, хората им и вашити дебелоглави попове, кои ви лъжят с такива големи лъжи, тии сички са подкупени и правят това за своята си полза да им ся покачят ордени и да уграбят пари! Що сте вие Русий, о безумници ! Дава сте й вуйкови или лелини синове, та да ви вика тъй и да ви даде пари и не зная що? Защо сте такива луди? Тя, както и вейка друга къту нея държава, иска да ви присели в земята си, да ви направи поданици си, да й работите и плащате, да й давате синовете си войни (аскер) да ходят да мрат за нея! С една реч, тя ви приселва за ползата си, а не чи иска да ви направи някое си добро или милост, както ви лъжят подкупниците й, кои ся скитат между ви и ви лъстят и мамят къту овци, кога ще ги вкарат в кошарата да ги издоят или остригат! А тук треба еще да знайте, чи не е само доенье и стриженье, н йеще и кланье. И ето как: Вие къту ся приселите от тия предели, в които сте са родили и отрасли, и си промяните въздуха и водата, доде идете до тамо само из пътя ще измрат половината ви! А къту идете тамо в тях умразни пустини, доде ся привикнете на него тяжак въздух и на нея горчива и блюдкава вода, Бог знай, що ще остани от вас! Първо ще изпозакопайте милити си и хубавити си дечица, а после вие старити умразници ще си плачите днити, додето и вас един по един испокопаят без время!

Ето в какво ще ви хвърли вашата лудост, коя е влязла под кожити ви да ся приселвате в пуста Русия! Не мислете, чи това, що ви ся казва, не е тъй. Размислете ся сами малко по-зреличко и ще видите, чи ви говорим истината. Вие, що ся занимавате с овци и говеда, знайте твърде добре, чи и тях, кога ги примести человек от един предел на други, от една вода на друга, и тии са разболяват, нямат по няколко си дни и, доде причямат, испукват толкова от тях; а человек е несравнено по-нежен от овци и говеда и следователно, кога си примести месторождението и ся отдалечи в далечни пустини, страдай повече и умира.

Н ще кажите: „Ние не можим веки да търпими тукашнити насилия, кои от ден на ден ся умножават“. Дали е умно нещо человек да остави бащиното си мило огнище, хубавата си плодовита земя, бащини си и дедови си гробове и да бега далеч, чи го били утяснили! То само дивича по горите бега от гняздата си, кога види или подуши ловцити, а человек е роден с разум да брани притяжание, както можи. Ние ви питаме, о окаяници! как са търпели и можили да увардят бащиното си огнище дедити ви и бащити ви в толкова векове под най-тяшки угнятения? Знайте ли вие преди педесят години, какво е било по България! Попитайти старцити да ви кажят и ще ся известите, чи днешнити времена са къто едно цветье при тех!

Ви от стъпани хора, що сте днес, искате да станите роби! Оставяте си къщити, лозията, нивята, хубавити градини и зеленити ливади, и отивате да живейте в подземни колиби (бордеи) и под черги къту циганити, що ся скитат йеще по некои си миста в България! Отивате в диви и умразни пустини, дето нито трънка дръвце ще видите!...

Треба да знайте йеще, чи кату влезите веднъж в Русия, веки е свършено с вас! Никоги не можите ся освободи от тамо веки! Пример имаме йеще от сега. Некои си от видинскити Българи, които ся излъгаха първи беднити, та отидоха в Русия, къту видели тях страшни пустини и такава една голота, поискали клетити да ся завърнат, н не ги пустиха и тъй окаянити ще си плачят чърнити дни тамо!

В. „Дунавскыи лебед“, год. II, бр. 53 от 3 октомври 1861 г. Публ. в Предосвобожденски периодичен печат. Избор и бележки от д-р Стойко Стойков. София, Б. д., с. 105-109.