ЕДИН ДОСТОЕН ОТГОВОР НА ИВАН МИХАЙЛОВ НА СКОПСКИТЕ ПРЕТЕНЦИИ КЪМ БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1970 Г.

Многократно нашите читатели са имали възможност да се срещнат с безкомпромисното мнение на водача на ВМРО Иван Михайлов към скопските претенции към България и към техните фалшификации на българската история.

На тези му изяви най-често използвана трибуна беше печатния орган на Македонските политически организации в САЩ и Канада вестник „Македонска трибуна“. Иван Михайлов беше един от създателите на вестника на българската емиграция в Новия свят, който в продължение на десетилетия отстояваше българския характер на целокупна Македония, както и българската националност и език на нейното население. Иван Михайлов и в. „Македонска трибуна“ не отминаваха без внимание и без отговор скопските фалшификации и претенции към общото Отечество – България.

Вместо да замлъкнат бръщолевенията на околовардарските манипулатори и отцеругатели след публикуването на сборника „Македония“ (1978 г.) и на официалните становища на Институтите по история (1968 г.) и български език (1978 г.) към Българската академия на науките, те макар и безсилни в злобата и аргументите си нададоха още по-силен вой.

С един такъв случай от началото на ноември 1970 г. ни среща кратката статия на Иван Михайлов, публикувана на страниците на в. „Македонска трибуна“ по случай настъпващата 1971 г.

На 9 и 10 ноември 1970 г. на посещение в София е югославска делегация, ръководена от Велко Влахович. В нейния състав влиза и македонският представител Кръсте Цървенковски, който повдига в разговорите македонския въпрос. След приключването на разговорите югославската делегация е приета от Тодор Живков на 10 ноември 1970 г. след обед. Българската делегация и ръководителят на държавата и в тези преговори за пореден път отстояват историческата истина, което е отразено в запазените протоколи. А на заседание на Политбюро на ЦК на БКП на 17-18 ноември 1970 г. след доклад на ръководителя на българската делегация Борис Валчев становището на нашата делегация получава положителна оценка. Тези изключително важни документи прилагам след блестящата статия на Иван Михайлов. Между другото, за тези които проявяват интерес, искам да отбележа, че в Скопие бяха отпечатани стенограмите от срещите на Кр. Цървенковски в отделен том, включително и тези и бяха представени преди време от Славко Милославлевски в Македонската академия в Скопие в присъствието на Цървенковски и тогавашния президент Киро Григоров. Аз имах възможност да присъствувам на тази изключително любопитна промоция и да се насладя на неприкритото самодоволство на Цървенковски.

Убеден съм, че тази статия на великия българин Иван Михайлов може да послужи като нагледен пример и от нея има какво да научат сегашните български политици, държавници, учени и журналисти. А околовардарските шмекери и тарикати би трябвало да сведат глава и да внимават с бръщолевенията си за „съществуването и отстояването на македонска нация и македонски език“.

Цочо В. Билярски

 

* * *

ИВАН МИХАЙЛОВ
ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!

 

Навлизаме в сто и първата година от победата на наше¬то национално Възраждане. Напълно естествено бе за нашата емиграция да изрази своето признание и преклонение към де¬дите ни, които в течение на четиридесет годишна възрожденс¬ка борба не преклониха глава.

И днес за нас меродавна, осмислена и ценна е всяка бор¬ческа проява, или политически стремеж, само ако е в идейна, морална връзка със същината на Възраждането ни.

Свидетели сме, обаче на постоянните възхвали от страна на Белград и на негови органи към изолираните - инспирира¬ни от сърби и черногорци - партизански прояви, към края на войната, в някои места на Вардарска Македония. Похвали, които досущ ни приличат на ония, които пак Белград отправяше към своите чети, насочвани срещу борещата се в нашата родина българщина при турския режим. Тия партизански про¬яви са абсолютно противни на Възраждането ни и на негова¬та заветна мисъл. Те - въпросните партизански прояви - са изцяло в противоречие с идеите на ВМРО и на Илинден.

Тия дни властите в Скопие пишат, че народът във Вардарския край се произнесъл срещу териториални някакви претен¬ции на днешна България. В чуждата преса четем, че на „югославската“ комисия, която беше отишла на преговори в София напоследък, там било заявено следното: че Вардарския край, както и части от Сърбия, България ги счита като бъл¬гарска национална територия. За протест титовите власти са свикали събрания, на които „плебисцитарно“ се чуло народ¬ното мнение...

Оставяме на край тия, често повтарящи се титовски пох¬вати. Не сме забравили колко пъти кралските сръбски власти свикваха „масови народни“ митинги, в които населението във вардарските околии се „изявяваше“ за сръбско и „проклина¬ше“ ВМРО и България. Оставяме на край и фалиралите пре¬говори на „югославската“ комисия в София. Те само за лишен път опровергават крясъците, че комунистите най-добре били решили македонския въпрос.

Но имаме дълг да се спрем върху настойчивото нахалст¬во на Белград и скопските му органи - да отричат българска¬та принадлежност на македонските славяни. За какъв плебисцит могат те да говорят в една държава, където десет¬ки хиляди души наши братя бидоха с години държани в кон¬центрационни лагери, други в затвори, трети зарити в земята без вина, а само защото са българи? В една държава, където - например в хърватските области - стотици хиляди души бидо¬ха избити и телата им нахвърляни в общи ями, както се хвърля сметта?

Самоопределението на нашия народ стана (след тъмните векове) преди сто години. Турските архиви и днес посочват резултата. Когато народът ни в Скопие гласува, под наблюдението на турската власт, за Екзархията, от 8698 християнски къщи само 767 се определиха към Гръцката патриаршия - и това бяха предимно гъркомани власи. А в Охрид от 9526 гла¬сували само 139 се обявиха за Гръцката църква; всички оста¬нали, и в Скопие, и в Охрид гласуваха за българска църква. Това стана във време, когато турската власт даже не беше осо¬бено наклонна към българите. Във всеки случай, плебисцитът е извършен спокойно, без насилия от никоя страна. Нито един едничък глас не се обяви за някаква „македонска народност“.

В никоя македонска област, дори до Солун и Костур, не е имало и няма македонска народност. В деня, когато в хра¬ма „Свети Стефан“ в Цариград се изостави името на гръцкия патриарх, а вместо това се спомена името на султана, най-ентусиазирано поздравиха тая постъпка именно костурчани (които бяха многобройни в Цариград), с викове: „Доле Патриката! Сакаме го бугарцкото!“ Логични на себе си, както въобще е логичен в своето вековно съзнание народът, костур¬чани бяха най-много застъпени и в редовете на борците при Кресненското въстание, след Берлинския договор. Неотдавна в „Македонска трибуна“ се дадоха редица имена измежду тия доброволци костурчани. Днес в Гърция вестникари пишат понякога, че Македония географски не била тази, която ние знаем. С вяра сме, че и тази теория ще бъде изхвърлена в Ати¬на, така както отдавна е изхвърлена теорията, че всеки правос¬лавен християнин бил грък; от което следваше да бъдат смятани за гърци и русите, които живеят в Сибир, близо до Япония.

Повтарям, Възраждането е нашето тържествено и най-меродавно национално самоопределение.

Всеки културен народ е привързан към миналото си. Без минало няма народност, а има само население, нещо като ста¬до човеци.

С пожелание за здраве и успех в Новата 1971 година, изпращам братски привет към всички верни дъщери и синове на нашия народ, участници или съмишленици на македонското освободително движение.

Иван Михайлов

Публ. във в. „Македонска трибуна“, год. 44, бр. 2265, 31 декември 1970 г., с.1.

 

ПРИЛОЖЕНИЯ:

СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ ОТ РАЗГОВОРИ МЕЖДУ БЪЛГАРСКА И ЮГОСЛАВСКА ДЕЛЕГАЦИИ, РЪКОВОДЕНИ ОТ БОРИС ВЕЛЧЕВ И ВЕЛКО ВЛАХОВИЧ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ РАЗЛИЧИЯТА ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС

СОФИЯ, РЕЗИДЕНЦИЯ "ВРАНА", 9 И 10 НОЕМВРИ 1970 Г.

 

РАЗГОВОРИ МЕЖДУ БЪЛГАРСКА И ЮГОСЛАВСКА ДЕЛЕГАЦИИ

9 и 10 ноември 1970 г.

Правителствена резиденция "Врана"

(Стенографски запис)

В разговорите участвуват:

От българска страна - Борис Велчев, член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, Кръстьо Тричков, кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и първи секретар на Благоевградския окръжен комитет на БКП, Раденко Григоров, член на ЦК на БКП и заместник-министър на външните работи, и Георги Петков, посланик на HP България в СФР Югославия.

От югославска страна - Велко Влахович, член на Съвета на федерацията и член на Изпълнителното бюро на Председателството на Съюза на югославските комунисти, Кръсте Цървенковски, член на Съвета на федерацията и член на Изпълнителното бюро на Председателството на СЮК, Якша Петрич, помощник държавен секретар на външните работи, и Кирил Мильовски, посланик на СФР Югославия в HP България.

 

ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ

9.XI.1970 г. - 16,30 часа

Борис Велчев: Ако не възразявате, да започнем.

Велко Влахович: Съгласни сме.

Борис Велчев: Уважаеми другари, аз още един път искам да изразя нашето задоволство, че вие сте сред нас и да ви приветствувам с "добре дошли" като наши желани гости.

Ние предлагаме, първо, да се договорим по какви въпроси ще разговаряме.

Фактически между нашите ръководства има съгласие, че задачата на делегациите е така да подготвят проектираната нова среща на другарите Тито и Живков, че тя да завърши успешно - да се постигне споразумение за нормализиране и по-нататъшно развитие на отношенията между Народна република България и Социалистическа федеративна република Югославия, между Българската комунистическа партия и Съюза на югослав¬ските комунисти.

Искам да ви уверя, че членовете на нашата делегация си дават сметка за сериозността на задачата, която ни се възлага.

Очевидно предметът на разговорите трябва да съответствува на целта на официалната среща и по-конкретно - на съдържанието на споразумението, което се има предвид да се постигне на тази среща. Затова предлагаме предмет на разговорите между двете делегации да бъдат въпросите на нашите всестранни отношения.

Аз моля да си кажете мнението по този въпрос, др. Влахович, и след това, ако не възразявате, да изложим в този дух нашите разбирания за нормализиране и по-нататъшно развитие на всестранните отношения между България и Югославия.

Велко Влахович: Съгласни сме, защото темата е в такива рамки, че дава възможност да говорим по всички въпроси. Смятам, че можем веднага да преминем към самата тема.

Борис Велчев: Добре. Другари, от писмото на др. Живков до др. Тито от юни т. г. на вас са ви известни съображенията на нашето ръководство относно основата, върху която е възможно да се преодолеят съществуващите между нашите страни трудности и по такъв начин не само да се нормализират, но и да се развият по-нататък всестранните отношения между НРБ и СФРЮ.

Независимо от това, моля да ми позволите да припомня и да конкретизирам тези съображения.

Главното в тях е разбирането, че отношенията между НРБ и СФРЮ трябва да се изграждат като отношения между две социалистически страни, върху принципите на взаимно сътрудничество, на пълно равноправие, на зачитане държавния суве¬ренитет и териториалната цялост, на ненамеса във вътрешните работи.

Ние с вас добре знаем, че нашите две страни, ръко¬водейки се от това разбиране, достигнаха благоприятни резул¬тати в своите взаимоотношения, особено през периода 1963-1967 година.

В политическата област - чувствително се разшириха нашите връзки по държавна, партийна и обществена линия. Осъществена бе сравнително широка взаимна размяна на делегации и посещения на отделни партийни и държавни ръководители. Подписани бяха няколко спогодби по държавна линия. Продължиха и станаха повече и по-масови традиционните събори по грани¬цата. Между ЦК на БКП и ЦК на СЮК беше подписан протокол, въз основа на който се осъществиха редица срещи и обмяна на опит по партийна линия. Засилиха се връзките между младежките, профсъюзните и другите обществени организации, установиха се полезни контакти между редица югославски и български градове.

Постигнат бе съществен напредък и в развитието на икономическите връзки между двете страни. Значително нарасна стокообменът, подписана бе дългосрочна търговска спогодба за периода 1967-1970 г. Постигна се договореност за коопе¬риране и специализация в производството на машиностроителни изделия и произведения на химическата и фармацевтичната промишленост. Частично се свързаха енергосистемите на двете страни. Засили се научно-техническото сътрудничество. Започна да се развива сътрудничеството и в областта на туризма, като бе подписана специална спогодба, която успешно се прилагаше.

Разшири се и се обогати културният и научният обмен на базата на двегодишни споразумения между комитетите за връзка с чужбина, академиите на науките, радиото, телевизията и творческите съюзи на България и Югославия.

В резултат на развитието на нашите взаимоотношения през периода 1963-1967 г. се разведри политическата атмосфера между двете страни. Създаваше се обстановка на търпимост, на взаимно доверие и уважение, обстановка, при която ставаше възможно да се обсъждат и някои сложни въпроси на нашите взаимоотношения.

Можем със задоволство да отбележим, че постигнатите успехи в развитието на нашите взаимоотношения станаха възможни благодарение на взаимните усилия на ръководствата на двете страни и партии и по-специално на усилията на нашите първи ръководители - другарите Тодор Живков и Йосип Броз Тито, на усилията да се търсят приемливи за двете страни решения в съответствие с посочените по-горе принципи.

При това трябва да се отбележи, че не всички възмож¬ности са били използувани напълно в стремежа за развитие на едно ползотворно всестранно сътрудничество.

Трябва да се каже, че и през последните години, макар да се ограничи сътрудничеството ни в редица отношения, връзките, особено в икономическата област, общо взето про¬дължиха да се развиват.

Друго наше основно съображение, също добре известно, е, че различията по някои идеологически и други въпроси не трябва да бъдат пречка за едно постоянно разширяване и задълбочаване на нашето приятелство и сътрудничество, което на свой ред ще създава благоприятна обстановка за разговори и по спорните въпроси.

Ние и сега поддържаме становището, че творческите дискусии по спорните въпроси в никакъв случай не означават намеса във вътрешните работи на едната или на другата партия, на едната или на другата страна. Тяхното обсъждане в атмосфера на търпимост, взаимно зачитане и уважение, консултациите и обмяната на опит по решаването на тези проблеми по различен начин не може да не даде положително отражение и от своя страна да не съдействува за още по-плодотворното развитие на нашето всестранно сътрудничество.

Опитът показва, че и през годините, когато нашите отношения бяха достигнали едно благоприятно развитие, съществуваха почти същите спорни въпроси, каквито имаме и сега. Но тогава те не пречеха на това развитие.

Имаме убеждението, че при проява на искрено желание и като се дава предимство на онова, което ни обединява като две социалистически страни, то напълно възможно е на някои спорни въпроси да се намира приемливо и за двете страни решение, а други да се отлагат за по-благоприятно време и да се върви напред.

Да вземем например въпроса за опитите в едната или в другата страна да се омаловажават героичните борби на българския и на югославските народи, на БКП и на СЮК против капитализма и фашизма, за победата на новия обществен строй.

Нима не можем с вас да се намесим и да се ликвидира такъв спорен въпрос, който дава отрицателно отражение между нашите отношения? Разбира се, можем. Нужно е само и двете страни да се придържат към действителните факти. А те доста¬тъчно ясно и убедително говорят, че няма никакви основания тук да има някакви съществени различия, които да предизвикват усложнения между нас.

В историята на комунистическото и работническото движение на България и Югославия могат да се посочат не малко ярки примери на братска интернационална солидарност и взаимопомощ. Връзките и сътрудничеството между двете партии получиха особено широко развитие през годините на Втората световна война. Нееднаквите условия в двете страни през този период придадоха в известна степен различен характер на ръководените от комунистическите партии съпротивителни дви¬жения в България и Югославия. Големият размах на националноосвободителното движение на югославските народи изигра положителна роля, оказа реална помощ и за развитието на въоръжената борба на българския народ. От своя страна съпротивителното движение в България през 1941-1944 г. обективно подпомагаше героичната борба и на югославските народи против германофашисткия окупатор.

Победата на социалистическата революция в България през септември 1944 г. създаде възможност Българската народна армия да участвува активно в помощ на Съветската армия и на Югославската народноосвободителна армия във военните действия за окончателното прогонване на хитлеристките войски от Балканите, за пълния разгром на хитлерофашизма в Европа.

Общите действия на комунистическите партии и съпротивителните движения в България и Югославия против хитлеро¬фашизма през Втората световна война са светли страници от историята на тяхното сътрудничество в борбата за национална независимост и социализъм .

Борбата срещу капитализма, съвместно пролятата кръв в годините на Втората световна война, строителството на социалистическото общество и общата борба срещу империализма за укрепване на световния мир са онази реална и здрава основа върху която трябва да се изграждат и развиват най-приятелски отношения и най-широко сътрудничество между народите на двете страни, между Българската комунистическа партия и Съюза на югославските комунисти.

Или да вземем друг въпрос. Добре известно е, че в българо-югославските отношения особено сложен и спорен е македонският въпрос, който е нанесъл и продължава да нанася големи вреди преди всичко на нашите народи и страни.

По наше дълбоко убеждение обаче и той може да се отстрани като една от главните пречки за развитието на нашите взаимоотношения при условие, че се разглежда в съответствие с принципните положения на марксизма-ленинизма по националния въпрос, както те са изложени в писмото на др. Живков до др. Тито, в което се съдържат и конкретни предложения за споразумение по този въпрос.

Македонският въпрос е все пак само един от въпросите на нашите взаимоотношения и като комунисти ние знаем, че колкото и да е важен, той е подчинен на главния въпрос - на въпроса за цялостните отношения между България и Югославия като две социалистически страни.

Както и другите въпроси, така и този въпрос обаче трябва да се обсъжда на равноправна основа, на основата на становищата на двете страни. Но ако се окаже, че сега е невъзможно да се споразумеем по македонския въпрос, ние трябва да го оставим настрана, така както сме оставили и други спорни въпроси, и да вървим напред.

Ако всичко това е така, тогава какво да се прави.

За възстановяване и укрепване на доверието и приятелството между нашите народи ще бъде полезно двете страни отново да потвърдят, че въпреки наличието на спорни въпроси, отношенията между Народна република България и Социалистическа федеративна република Югославия трябва да се изграждат като отношения между две социалистически страни върху онези принципи, за които вече говорих.

Целесъобразно ще бъде също двете страни отново да заявят, че ще полагат всички усилия за по-нататъшното укрепване на политическите, икономическите, научно-техничес¬ките и културните отношения между НРБ и СФРЮ, което ще бъде в интерес на нашите народи и на мира на Балканите и в Европа.

Ние сме готови съвместно да обсъдим и набележим конкретни мерки с оглед не само да се възстанови онова, което бяхме достигнали към 1967 г., но и да развием по-нататък нашето взаимно сътрудничество.

Ще бъде полезно, според нас, в политическата област да се възстановят системните контакти между централните комитети на партиите, правителствата, парламентите и общест¬вените организации на двете страни, като се разширят консул¬тациите и сътрудничеството по важни въпроси, които са от взаимен интерес; да се установят преки контакти между ръко¬водителите на отделните министерства, ведомства, институти, организации и предприятия; да се възстановят и разширят връзките между български и югославски градове; да се подпише спогодба за свободно движение на граничното население и пр.

В икономическата област - съществено да разширим нашия стокообмен; по-пълно да се използуват съществуващите възможности за развитието на специализацията и кооперирането на производството, особено в машиностроенето, електронно¬изчислителната и организационната техника; да се координират капиталните вложения като важна форма на икономическото сътрудничество; да се пристъпи към изграждане на съвместни предприятия; да се увеличи значително размяната на стоки за широко потребление; да се пристъпи към по-съвършени форми на научно-техническо сътрудничество, като например създаване на научни центрове и колективи за разработка на съвместни теми, научноизследователска дейност и взаимно използуване на резултатите.

Готови сме да развиваме туризма между НРБ и СФРЮ, а също да създаваме условия за развитието и на международния туризъм.

Предлагаме също да активизираме и по-широко да разгърнем културното сътрудничество, което да отговаря на задачата за създаване на развити културни взаимоотношения.

Ние сме убедени, че взаимноизгодното сътрудничество по всички тези направления ще възстанови и развие по-нататък онази благоприятна атмосфера, която беше започнала да се създава през периода 1963-1967 г., при която се постигнаха добри резултати и за двете страни, въпреки че не бяха напълно използувани съществуващите възможности.

В заключение искам да припомня, че в писмото на др. Живков до др. Тито от 27 юни 1970 г. се предлага да се подготвят и подпишат общ документ (декларация, комюнике, споразумение) за българо-югославските отношения и за тяхното по-нататъшно развитие и Договор за приятелство и сътрудничество между НРБ и СФРЮ.

Казано най-общо, какво би трябвало да съдържат тези два документа?

1. Общият документ може да съдържа въпросите на междудържавните и партийните отношения, становищата ни по участието на двете партии и на двата народа в анти¬фашистката борба, по някои актуални въпроси от международен характер, както и текста на евентуално споразумение по македонския въпрос.

2. Договорът за приятелство и сътрудничество е целесъобразно, според нас, да съдържа основните поло¬жения, върху които ще се изграждат и развиват приятелските отношения и сътрудничеството между Народна република България и Социалистическа федеративна република Югославия.

Благодаря за вниманието.

Велко Влахович: Позволете ми след това изчерпателно изложение да взема и аз думата и преди всичко да благодаря от името на всички другари от делегацията за гостоприемството, да изразя задоволството си от сърдечното посрещане и да подчер¬тая от какво значение за развитието на нашите отношения е взаимното усилие да разберем съществените проблеми и да се опитаме да направим крачка напред.

Аз съм съгласен с другаря Велчев, че е необходимо не само да се нормализират отношенията, но да се развиват те по-нататък, че във взаимоотношенията през изтеклия период са постигнати редица положителни резултати. Другарят Велчев изброи тези резултати. Може би аз мога да добавя още, но те са известни на всички.

Съгласен съм, че в политическите и в партийните отношения бе направена сериозна крачка напред, за което голям принос имат другарите Тито и Живков. Но факт е, че през последните три години в тези отношения се стигна до застой, а, бих казал, до известна криза.

Струва ми се, че ние именно трябва в един конструк¬тивен, търпелив разговор да видим кои са причините за този застой. Още в началото аз бих апелирал в по-нататъшните разисквания другарят Велчев да изложи малко по-подробно становищата по съществения въпрос, който, всички знаем, се намира в центъра на тези отношения. Това е македонският въпрос, респективно въпросът за македонската индивидуалност.

Съгласен съм също така, че различията по идеологи¬ческите и политическите въпроси не трябва да бъдат пречка за нашето взаимно сътрудничество. Но те няма да бъдат пречка, ако видим истинския характер на онова, което пречи на тези отношения.

Спорните въпроси могат и трябва да се обсъждат в конструктивен дух, както каза преди малко др. Велчев. Надявам се, че тази среща ще потвърди това.

Що се касае за миналото и за революционните борби на нашите народи, и ние считаме, че не е необходимо те да се подценяват или да се преувеличават. На всички ни, а и на мене лично, тъй като аз продължително време съм следил раз¬витието на БКП, е известна борбата на българските комунисти и светлите страници от историята на тази борба не само през Втората световна война, но и по-рано. Ако уважаваме истинския принос и на другите, ние ще допринесем за по-доброто разби¬рателство и ще открием пътя за по-широко сътрудничество. Задължение на нашето поколение е да открием по-широки пътища за поколенията, които ни следват.

Искам да подчертая, че от наша страна през Втората световна война и целия следвоенен период бе проявявана готовност да развиваме взаимните отношения, защото знаем, че отношенията на Балканите на първо място са зависими от отношенията между Югославия и България.

Известно ви е, че нашата страна провежда миролюбива политика и политика на добросъседски отношения. Бих искал да подчертая, че в последно време се стигна до известно подобряване на нашите отношения с Албания. За развитието на тези отношения е необходимо още време, но трябва да има търпение. Считам, че това е положителен фактор за климата на Балканите. Посочвам този факт, за да подчертая, че ние нямаме никаква причина в югославската политика да откъсваме съседна България. Напротив, международното положение, разви¬тието на събитията в Европа и в света, както казах по-рано, и интересите на балканските народи и нашите взаимни интереси стимулират развитието на по-широко сътрудничество.

Още веднъж апелирам да проведем и тази наша среща в духа на това разбиране. Ние изхождаме от факта, че съвременното положение в света изисква от нас по-голямо взаимно уважение, зачитане и разбирателство.

Да вземем днешното действително положение. Мнозина се питат: какво става в отношенията между България и Югославия? Има сили,които не желаят да има добри отношения между нас. Бих направил една малка разходка. Между другото, неотдавна гърците ни се похвалиха, че са получили текста на писмото на др. Живков до др. Тито. Напомням това, защото, ако започнем да говорим навън за нашите взаимоотношения, това няма да допринесе за тяхното по-нататъшно развитие.

Пред нас не стои дилемата дали трябва да подобря¬ваме политическите и партийните отношения или да не ги подобряваме, а как да направим това. Готови сме да положим най-големи усилия, за да видим как да направим това. Струва ми се, че в нашите отношения отчасти се касае за конфликт между новата действителност, новите нужди и останките от стар начин на мислене, от стар подход към новата действи¬телност. Кризисни положения в отношенията между страните, особено между съседни страни, могат да възникват поради погрешни представи относно това, което става у съседите. Не твърдя, че това е същината на нашето разбиране.

Свикнал съм в целия си живот да говоря направо. И онова, което публично не бих казал, желая тук, между нас, да го кажа, защото смятам, че така по-добре ще се разберем.

Аз подчертах, че за да има резултат от нашите разговори, е необходимо открито да се разбере какво пречи не само за нормализиране, но и за по-нататъшното развитие на взаимоотношенията. Мисля, че основните въпроси са разгле¬дани в разговорите на нашите двама министри на външните работи. Както каза и др. Велчев, те са третирани и в писмата на др. Живков и др. Тито.

Смятам, че без едно открито и по-ясно виждане и отношение към македонския въпрос трудно можем да направим крачка напред. Ние можем да оставим настрана, както и досега, някои въпроси, но практиката показва, че те винаги като бумеранг се връщат обратно в различна форма. Затова трябва да се опитаме да видим как да подходим към тези въпроси, за да се създадат условия и възможност за колкото е възможно по-широко и по-нормално сътрудничество.

Нашите основни забележки относно Македония се свеждат към следното.

Съществува отричане на македонската национална индивидуалност. Няма да говоря по този въпрос по-обширно. Когато се говори за Македония, предимно се говори за население, а не за македонците. По този начин всъщност се изтъква становището, че самоопределението на това население предстои тепърва, като че ли не е извършена революция и не е налице 25-годишно развитие.

Другото становище е, че македонската нация е изкуст¬вено създадена, а някъде се чува, че е създадена насилствено. Като че ли нациите могат да се създават и премахват изкуствено, с декрети.

Третото, малко по-меко становище, допуска, че може би е започнало конституиране на македонската нация. Днес обаче не се касае за начало на конституиране, а за нейното съществуване. За югославските народи това са факти, които не подлежат на разискване.

Мога да ви доложа, че при подготовката на тези раз¬говори ние сме се консултирали с всички фактори на страната. Това показва, от една страна, сериозността на тази подготовка и, от друга страна, сериозното ни намерение открито да говорим и да се опитаме да разберем проблемите. Тези консултации, накратко казано, биха могли да се сумират в следното:

В интерес на всички народи и народности в цялата наша общност е развитието на по-добри отношение със съседна социалистическа България.

Съществуването на Социалистическа република Македония не може да бъде предмет на договаряне. Не се касае за отношенията между СРМ и България, а се касае за отношенията между СФРЮ и НРБ. От тези отношения са заинтересовани всички републики в Югославия.

Ние считаме, както каза и др. Велчев, че основният въпрос е да се зачитат принципите на суверенитет, териториална цялост и ненамеса във вътрешните работи. Ако тези принципи се зачитат, не е трудно да се намери конструктивна ориентировка за решаването на тези въпроси.

Ние сме готови, изхождайки от тези принципи, да положим допълнителни усилия, за да могат нашите разговори да бъдат плодотворни и да доведат до среща между другарите Живков и Тито.

При разглеждането на целия този комплекс от въпроси ние изхождаме от действителността, в която се развива нашата общност.

Не можем да имаме една политика вътре в страната и друга - вън от страната. Щом нашите народи са равноправни, многобройните малцинства вътре в Югославия се ползуват от всички права, включително и свободни контакти със съответните националности в съседните страни. Само с албанците отношенията ни бяха нарушени отчасти поради гранични недоразумения, отчасти по вина на албанците. Сега албанците от Косово имат връзки с албанците от Албания, особено в културната област. От въпроса за малцинствата не създаваме гранични проблеми. Считаме, че те трябва да бъдат мост, а не пречка за сътрудничество със съседните народи и държави.

Когато поставям македонския въпрос като един от централните въпроси, който пречи на нашите отношения, разрешете да отнема още малко време, за да изложа някои впечатления.

Първо, всяка социалистическа страна, малко или повече, е наследила едно бреме от миналото. И ние сме насле¬дили такова бреме. Задачата е да видим тежестта на това бреме, да видим колко от противоречивите становища са наследени от старите класи, от собствената буржоазия, а колко и до каква степен те са продукт на съвременните движения, защото и нашите собствени движения не са без противоречия. Нашата комунистическа партия преди и сега СЮК, особено през последните три десетилетия, проведе успешна борба срещу великосръбския хегемонизъм. На вас е известен характерът и същността на великосръбския хегемонизъм.

Второ, недостатъчно се разбира, струва ми се, че македонският народ е направил огромно нещо за собственото си развитие и за собственото си утвърждаване. Неговото вътрешно положение е такова, че никой не може да му попречи в по-нататъшното развитие и утвърждаване.

На СРМ и на СФРЮ днес не са необходими признания за тяхната държавност, нито признаване на македонската национална индивидуалност. Ние считаме, че СРМ вече е станала една историческа действителност, респективно истори¬чески факт. Македонският народ в борбата за социализъм обезпечи и своята държавност, и своето национално утвърждаване и Македония придоби пълно равноправие с останалите народи на Югославия.

Онова, което пречи на нашите отношения, е, че тези въпроси станаха вътре в България обект на пропаганда било при третирането на историята, било в научния подход. Подгот¬вяйки се за тези разговори, аз прегледах редица емисии на радио "Родина". Трябва да кажа, че се учудих по редица въпроси, тъй като продължително време не бях следил тези емисии. Това не може да не предизвика колебание, да не разваля взаимоотношенията. От друга страна, то влияе върху положението на Балканите. При това смятам, че не се държи достатъчно сметка за настроенията преди всичко на македонците, пък и на останалите югославски народи, защото в миналото имаше доста "защитници" и адвокати на македонските интереси. Известни са великосръбските, великобългарските и великогръцките настроения. Това са минали времена. Онези, които днес третират Македония от позицията, че това не е истори¬ческа общност, че това е изкуствено, незряло, нестабилно творение, всъщност възприемат тезата на буржоазията от миналото, с която се отрича способността на самите македонци да разсъждават и да вземат решения и че по същество трябва да се слеят с една от съседните нации, независимо дали е сръбската, българската или гръцката; че тяхната държавност е без исторически корени, че трябва да се преклонят пред външен патронаж и външна защита. И така, излиза, че другите знаят повече за македонците от самите македонци какво трябва и какво не трябва да правят. С това всъщност се отхвърлят становищата и исканията на най-великите имена на нашето и на българското работническо движение, защото знаем, че от първите стъпки на работническото движение се издигна лозунга за зачитане и уважаване нуждите на македонците.

Мисля, че е минало времето, когато Македония е наблюдавана като географско понятие, като пространство, върху което всички съседи имат право, което трябва да се изпълни с някакво друго, немакедонско национално съдържание.

Прогресивните партии и движения на Балканите имаха много подчертан интернационален характер във взаимоотношенията си. Струва ми се, че нашата задача е да дадем отговор в какво се състои нашият интернационализъм днес по отношение на македонския народ, защото много голямата грижа в днешните условия би могла да прилича на определен вид натиск. Ако тази прекалено голяма грижа третира македонците като непълно¬летни или политически неграмотни, тогава в самата Македония ще се предизвикат реакции, които могат да бъдат и по-остри, а понякога и нежелателни, независимо в името на какво се проявява тази грижа - дали поради историческо минало или поради съществуващото днес положение. Защото такава грижа напомня на македонците за миналото. Тази сутрин между другото казах, че през 1945 г. смятах, че някои неща без¬възвратно са отишли в миналото, че те ще изчезнат заедно с изчезването на старите обществени структури. Знаем, че Отоманската империя е считала Македония за своя собствена част. Сърбия и стара Югославия са я наричали Южна Сърбия. Маркс веднъж беше писал за иронията на историята, че историята има една действителна страна и една иронична страна. По отношение на Македония се появява и тази страна, тъй като господствуващите класи и в Турция, и в съседните балкански страни са оказвали натиск върху македонците да се определят за някого. А те по примера на други народи са се определили за себе си и за равноправно сътрудничество с другите народи. И с това, по мое дълбоко убеждение, Македония престава да е средство за интриги и манипулации, а с това възниква и краят на наследените критерии и илюзии. За съжаление, още веднъж се потвърждава, вече споменах Маркс и неговото определение, че когато хората мислят, че са превъзпитали себе си и са преобър¬нали миналото, миналото често пъти се явява в нови одежди. Понякога възкръсват традиционните сили в нови одежди. Самите ние в Югославия влязохме в конфликт с тези, които се опитваха да третират Македония по един стар, великосръбски начин.

Македония има свои проблеми, свои грижи и свои нужди, но те възникват върху нови основи. Тези проблеми ще се решават и трябва да се решават върху тези нови основи.

Признаване правото на македонците сами да решават своите проблеми и нужди не е въпрос на междудържавни или на партийни споразумения. Това е въпрос на нашата обща съгласуваност за провеждане на политиката по националния въпрос. Това е всъщност въпрос на всеки народ - съсед на Македония, както това е въпрос на отношение и зачитане от страна на маке¬донците на техните съседи. Това е въпрос на днешното поколение и на неговата способност да се издигне над отрицателното наследство от миналото, защото, както казах в началото, има останки от тежко бреме. И ние не бива да оставим това бреме върху бъдещите поколения. Да поставим под съмнение бъдещето на македонския народ означава да се възприеме политиката на буржоазното общество, означава донякъде да се откажем от най-светлите постижения на революцията, които на всички нас и на нашите народи, а между тях и на македонския народ, са дали възможност да излязат на пътя на богатите социалисти¬чески отношения.

Моят апел е да разглеждаме тези национални отношения от позицията на равноправието, на взаимното зачитане и на по-пълното и по-цялостно разбиране.

В заключение ще кажа, че е полезно и необходимо да се положат максимални усилия и да се прояви добра воля за постепенно отстраняване на всичко онова, което предизвиква или което би могло да предизвика недоверие в отношенията между народите на нашата страна и българския народ и по-специално на сръбския и македонския, от една страна, и българския, от друга страна, като най-непосредствени съседи. Това би стимулирало контактите, сътрудничеството и изменението на мненията на представителите на държавните, политическите, обществените, а бих включил и стопанските и научните инсти¬тути и организации. Това би допринесло за по-доброто взаимно опознаване, за по-висока степен на сътрудничество. Това би допринесло за намиране на онези форми и области на дългосрочно сътрудничество, които обезпечават стабилността и сигурността на нашите отношения, за което говори др. Велчев.

Ако по този централен въпрос стигнем поне до някаква степен на съгласие, с това ще направим голямо нещо, макар че и аз считам, че трябва да положим усилия за развитие на взаимоотношенията във всички други области.

Борис Велчев: Вие споменахте, че сме дали на гърците писмото на др. Живков до др. Тито.

Велко Влахович: Имаме информация, че това писмо е известно на гърците.

Борис Велчев: Ние не сме дали на гърците абсолютно нищо. До този момент се придържаме към това, за което сме се договорили с вас във връзка с писмата на др. Тито и Живков и по отношение на нашата среща.

Предлагам да продължим.

Велко Влахович: Добре.

Борис Велчев: Другари, от това, което др. Влахович изложи, може да се направи заключението, че ние имаме много допирни точки по обсъжданите от нас въпроси - за нормализиране и по-нататъш¬но развитие на отношенията между нашите две страни. В края на краищата излиза, че основните ни различия са по македонския въпрос, който, както др. Влахович се изрази, ако правилно съм разбрал, се явява централен проблем в нашите отношения и ако по него не намерим сполучливо споразумение, трудно може да се очаква съществена крачка в развитието на нашите всестранни отношения.

В изложението, което направих по въпроса за всестранните отношения между Народна република България и Социалистическа федеративна република Югославия, аз засегнах и македонския въпрос. Направих това главно с цел да подчертая, че макар и спорен въпрос между нас, той не беше пречка за един период от няколко години нашите отношения да получат едно положително развитие. И второ - за да изтъкна нашето гледище, че колкото и да е важен този въпрос, той не е и не може да бъде основен, а е подчинен на главния въпрос - на въпроса за отношенията между нашите две социалистически страни; да подчертая, че дотолкова, доколкото ние не сме приключили спора по този въпрос, той не трябва и сега, и занапред да бъде пречка в нашите отношения, да продължава да бъде, както се казва, ябълка на раздора.

През последните години ние не един път с вас сме разменяли мисли по този въпрос. Вие знаете нашето становище по него. Но доколкото др. Влахович говори специално и конкретно по този въпрос, подчертавайки, че той всъщност е централен въпрос сега на нашите отношения, и пожела по-подробно да изложа нашето становище по него, аз ще се опитам да направя това, след което можем да продължил разискванията.

Искам отново да потвърдя, както подчертах в общото изложение, че в писмото на др. Живков до др. Тито е посочено, че македонският въпрос трябва да се разглежда спокойно, на научна основа, от позициите на принципните положения на марксизма-ленинизма по националния въпрос.

Според тези принципи, както е известно, образува¬нето и съществуването на една нация не е въпрос на нейното признаване или отричане от друга страна, а е въпрос на свободна изява на националното самосъзнание на съответното население и на тази основа - на неговото свободно самоопреде¬ление, при наличието на дадени исторически условия, в които то се е развило. Всичко това може да се осъществява действи¬телно свободно, върху демократични начала, ако преди всичко националното съзнание не се изгражда, утвърждава и изразява върху враждебна спрямо друга страна основа. В този именно смисъл населението в Социалистическа република Македония има суверенното право на свободна изява на своята национална принадлежност, на свободно самоопределение. Въпросът за националната принадлежност, включително и за езика на насе¬лението в СРМ, както и на населението в Благоевградски окръг, е тяхна вътрешна работа и не бива да бъде предмет на външна намеса.

Тъкмо поради това, ако разгледаме от тези именно позиции възникването на македонския въпрос, неговото развитие и фактическото положение по отношение на националното самосъзнание на населението в СРМ и в Благоевградски окръг, ще стане ясно защо ние не сме съгласни с вашата теза по македон¬ския въпрос.

Ние, другари, не можем да се съгласим с вашата теза, защото според нас тя е в противоречие с историческата правда, с марксистко-ленинското разбиране за формирането на националното самосъзнание и нацията и с фактическото положение сега в СРМ и в Благоевградски окръг.

Като не сме съгласни с вашата теза по македонския въпрос, какво предлагаме?

Ние предлагаме:

Първо - в общия документ за урегулиране и по¬нататъшно развитие на нашите отношения, който евентуално ще подпишем, да се съдържа и една принципиална, марксистко-ленинска постановка по македонския въпрос, каквато, според нас, е постановката, изложена в писмото на др. Живков до др. Тито, за която аз преди малко говорих.

Второ - съгласни сме също така допълнително да подпишем специален протокол по македонския въпрос, в който да се изложи наше общо становище по този въпрос.

Какво, според нас, би трябвало да съдържа такъв един протокол?

1. В него категорично да се отхвърлят ненаучните теории и тези, че в средните векове е съществувала македонска народност, която впоследствие е прераснала в македонска нация.

Защо?

Защото историята не говори, че на територията на Македония някога е съществувала македонска народност, македонска нация и македонска държава. Напротив, всички исторически източници говорят, че понятието Македония е било през вековете географско понятие, че на територията на този географски район основното население е било част от българската народност и нация през всичкото онова време, когато България е била свободна или под чуждо робство (визан¬тийско и турско).

Ние не сме съгласни, да се изопачава тази истори¬ческа истина, защото:

- това представлява опит да се присвои част от историята на нашия народ, което като българи ние в никакъв случай не можем да приемем;

- като марксисти не можем да поддържаме ненаучни теории и тези и да се примиряваме, когато се изопачава истори¬ческата истина, поради политически съображения.

Винаги нашето ръководство - и при Димитров, и след това - е било съвършено наясно по този въпрос.

Няма и не може да има такова ръководство в България, особено ако то е марксистко, което да се откаже от историята на своя народ, да стои безучастно, когато се преиначава тази история, когато се погазват марксистко-ленинските принципи по националния въпрос, когато се пренебрегва реалната действителност. Защото това не е в интерес нито на вас, нито на нас, не е в интерес особено на СРМ, където се отиде твърде далече в утвърждаването на ненаучни теории и тези по македонския въпрос.

Ние сме убедени, че е крайно време да се види всичко това и да се отхвърлят ненаучните теории и тези, да се възстанови историческата истина.

2. В протокола по-нататък би могло да се запише, че в СРМ в резултат на исторически създали се предпоставки е започнал процес на формиране на македонско национално съзнание, който и сега продължава.

Ние и друг път сме заявявали, заявяваме и сега, че не сме против този процес, но не можем да се съгласим той да става на противобългарска основа и още повече да се преследват онези, които се чувствуват българи.

3. Да се запише още, че Пиринският край или Благоевградски окръг е неразделна част от България, тъй като населението в този край от самото начало и до ден днешен си е българско население, част от българската нация и в миналото, и сега. Въпросът за националната принадлежност на това население е изключително негов въпрос.

В миналото нашата партия, Георги Димитров допуснаха грешка - правиха се усилия да се формира македонско съзнание в това население по административен път. Населението не беше съгласно с тази политика и това ни създаде големи трудности, които ние чувствувахме години след това - до преброяването през 1965 година.

След като изправихме допуснатата грешка - като дадохме възможност на всеки свободно да изявява национал¬ното си съзнание - обстановката в окръга се нормализира и успокои.

Ето такива са, според нас, трите основни положения, които по взаимно съгласие могат да залегнат в един общ протокол. И няма съмнение, че ако това ние постигнем, ще се създаде реална основа за развитие на приятелски отношения и ползотворно сътрудничество между НРБ и СРМ и по такъв начин ще стане възможно Социалистическа република Македония да играе ролята на обединително звено между нашите две страни, да бъде тя фактор за укрепване на дружбата между народите на България и Югославия.

Трето - ако не можем да постигнем конкретно спора¬зумение по македонския въпрос, въз основа на опита ние смятаме, че има и друг изход - да се договорим, както казах вече, да оставим македонския въпрос настрана, което е взаимно изгодно, в интерес е както на нашите две социалистически страни, така и на делото на мира и социализма изобщо. Най-добре е да се споразумеем и да приключим спора по македонския въпрос, но ако това не може да стане, нашето мнение е, че той не бива да бъде пречка за развитието на нашите отношения.

Такова споразумение би могло да съдържа следните положения:

1. Двете страни ясно и категорично да заявят, че признават съществуващите граници и нямат териториални претенции една към друга.

Народна република България е заявявала това и е подписала международни документи от такъв характер. Ние нямаме териториални претенции нито към Гърция, нито към Турция, към никого нямаме териториални претенции.

Такова заявление е необходимо да се направи и от ваша, и от наша страна.

2. Двете страни да потвърдят, че ще изграждат своите отношения на принципите на ненамеса във вътрешните работи една на друга, на зачитане техния държавен сувере¬нитет и независимостта им, както и на принципите на пълно равноправие и взаимно сътрудничество.

3. Всяка една от нашите две страни да заяви, че тя ще се съобразява с всички положения, произтичащи от конституцията на другата страна.

Във връзка с това искам да изтъкна, че щом македон¬ският език е един от равноправните езици в Югославската федерация, ние сме готови да подписваме документи и на маке¬донски език. Но веднага искам да кажа, че ние не можем да се съгласим това да ни се налага по политически съображения, каквито опити се направиха, а трябва да става по взаимно договаряне, съгласно международната практика.

4. В едно такова споразумение може да се запише също, че спорните въпроси, отнасящи се до историята, до формирането на македонско национално съзнание, не бива да се превръщат в предмет на актуална политика и да бъдат обект на средствата за масова информация, не бива да създават затруднения в развитието на политическите връзки, разбира¬телството и всестранното сътрудничество между НРБ и СФРЮ. Изследването на историческото развитие на българския и югославските народи да става с научни средства, от позициите на марксизма-ленинизма и във взаимен доброжелателен дух.

Да се запише още, че трябва да се уважава правото на всеки народ да чествува светли исторически събития и дати от своето минало, като се избягват взаимните нападки и да не се допуска под каквато и да било форма насаждане на национална нетърпимост и вражда спрямо другата страна, партия и народ.

Ние не можем да се откажем например да чествуваме Освобождението на България и във връзка с това да не говорим за Санстефанския договор, с който се оформи това освобождение, Защо е необходимо вие да се дразните от това и да го свър¬звате с някакви териториални претенции към вас?

Или да вземем такива събития като Кресненско-Разложкото въстание, Илинденското въстание и т. н. Нима не е ясно, че ние не можем да не ги чествуваме! А защо тези и други събития да не чествуваме заедно и да ги превърнем в празници на нашето братство и на нашата дружба.

Такива са основните моменти, които според нас, би трябвало да залегнат в един общ, приемлив и за двете страни документ от такъв характер, ако не можем - пак подчертавам - да постигнем конкретно споразумение по македонския въпрос, което би било най-добре.

Бихме желали да изтъкнем, другари, че като поста¬вяме на вниманието ви тези наши предложения за постигане на взаимно споразумение, ние целим да укрепваме и развиваме нашите отношения със СРМ и СФРЮ. Искрено желаем СРМ да се укрепва и развива като социалистическа република. И ако сега отношенията между нас не са добри, то не ние сме виновни за това.

Разбира се, ние не можем да оправдаем някои засилени и необмислени действия на наши органи, свързани с изясняването на македонския въпрос. Но заедно с това сме длъжни да кажем, че не първи почнахме кампанията по македон¬ския въпрос. Това, което става у нас, е фактически реакция на постоянната антибългарска кампания в СРМ, която и сега продължава, особено в скопския печат. Ето защо смятаме, че трябва да се постави на преоценка работата и действията на някои кръгове в СРМ, които създават трудности не толкова на НРБ, а преди всичко на самата македонска република. България се развива и ще се развива независимо от обвиненията и нападките, които се сипят върху нея.

Нас ни учудва и ние искаме да ви запитаме - защо при това положение още продължавате тази неправилна линия по македонския въпрос, която, както казах, създава трудности преди всичко в самата СРМ и трови нашите отношения?

Като комунисти, като интернационалисти наш общ дълг е не да разпалваме националистически страсти и да противопоставяме нашите народи, а да ги възпитаваме в дух на сближаване и братска дружба, като не забравяме, че в бъдеще, в перспектива различията между социалистическите нации все повече ще се заличават, за да се слеят те един ден в единна комунистическа общност.

Още един път искаме открито да ви заявим - какво ще правите в СРМ, това си е ваша вътрешна работа. Ние желаем само едно - да спрете антибългарската кампания, да не изграждате македонското съзнание на антибългарска основа и да не преследвате онези, които се чувствуват българи.

Ето такова е нашето разбиране, такива възможности ние виждаме за изход от създалото се положение в отношенията между нашите две страни във връзка с македонския въпрос.

Велко Влахович: Смятам за хубаво, че изложихте всичко. Така става по-ясно в какво се състоят проблемите. Аз не съм нито сърбин, нито българин, нито македонец, а съм черногорец. Смятам, че зная някои неща от марксизма-ленинизма и че разбирам нещо по националния въпрос. Сега трябва да кажа, че не ми е ясно какво е марксизъм-ленинизъм и какво е нацио¬нален въпрос. Очевидно има няколко марксизми-ленинизми в тълкуването на националния въпрос.

Бих искал да кажа нещо само по повод на някои констатации.

1. Що се касае до това дали македонският въпрос е усложнявал развитието на нашите отношения, смятам, че все пак го е усложнявал, като изключим периода на по-положително развитие, за който говорихте. В края на краи¬щата този въпрос излезе на повърхността. Ние бихме се залъгвали, ако си затворим сега очите пред действителността, ако пред всичко това, с което, така да се каже, е напълнен един чувал, си затворим очите и кажем хайде да вървим по-нататък. Този чувал ще се изсипе и пак ще обремени нашите отношения.

2. Дали този въпрос е важен или второстепенен. Това, което изложи другарят Велчев, и онова, което аз преди малко изложих, показва, че все пак този въпрос е важен.

По-нататък, относно отделянето на историческия подход от политическия подход при разглеждането на този въпрос. Доколкото аз разбирам науката и политиката, смятам, че те се преплитат и влияят един върху друг, особено ако се касае за марксистка политика и марксистка наука. Политиката на комунистическата партия трябва да бъде и научна, трябва да се гради върху науката. А марксизмът, ако е наука, трябва да получи опора в политиката. Имаше период, когато и ние, и вие предоставихме това на учените и на историците, но видяхме, че тези историци и учени са добавили и черен пипер, и сол към този въпрос. А ние, политиците, не можем да кажем, че не сме виновни, тъй като сме отговорни за развитието на общите условия, в които се развива и обществото, и науката в това общество. Ние имаме исторически примери, когато науката и историята се използуват за някои ненаучни цели. Спомням си през 1941 г. царската българска армия влезе в Сърбия и Македония. Тя официално обяви, че е навлязла в исторически територии. Значи тя е взела като повод за война историята. Така че историята не е невинна. Тя често пъти може да послужи за различни претексти.

Но онова, от което аз малко се страхувам, е, че такъв подход към историята може да означава и деградация на действителната история, и особено деградиране на прогресив¬ната революционна история, защото тя тогава я подтиска. Аз никога не бих се съгласил като комунист и марксист да вземем например ранните средни векове като показател за националните рамки на отделните нации. Страхувам се, че след 30 или 50 години ще започнат да ни се смеят във връзка с това как сме третирали средните векове. Аз принадлежа към една малка нация, която има обща история със сръбската нация. Великосръбският хегемонизъм винаги е имал претенции към Черна гора. И в съпротивата срещу тези претенции много черногорци станаха революционери, присъединиха се към Комунистическата партия. Но днес, когато третираме средните векове, в Сърбия и Черна гора ние имаме различен подход. Неотдавна излязоха от печат два тома от историята на Черна гора. Там отчасти има опити по отношение на ранните средни векове да се разглеждат вече едни формирани нации. А ние знаем, че нациите са формирани от буржоазията. На Балканите се стигна късно до формиране на нациите. Когато славяните влизат в Черна гора, там предимно живеят илири, а славяните са малцинство. След това се получава онова, което имаме днес.

Аз не бих искал да бъда съдия по отношение на науката, но не бих искал също да стимулирам определени научни отклонения, защото на науката трябва да се даде възможност напълно свободно да разглежда тези въпроси. И ние като политици трябва да създадем, колкото е възможно, по-свободна атмосфера за това разглеждане. Тук ще се срещнат различни тези, но ще победи все пак онова, което е най-прогресивно, което е действително научно.

Във връзка с това, не зная как е възможно да се отхвърли категорично тезата, че в средните векове е съще¬ствувала македонска нация, че Македония е била само географ¬ско понятие. Все пак тази география е била изпълнена с едно съдържание. Очевидно имало е хетерогенни тенденции в това движение, но все пак у нас, на Балканите, късно се стигна до формирането на нации. Този процес сега завършва. Това закъсняло формиране обременява нашата мисъл - и научна, и политическа. И доколкото ние имаме едно по-широко отношение и научен подход, толкова по-малко ще бъдат обременени и тези отношения.

Другарят Велчев говори за позицията на др. Димитров. Аз съм имал щастието поне 20 пъти с часове да говоря с др. Димитров. Мисля, че не само др. Димитров, но и цяла плеяда български, сръбски и хърватски революционери, онези, които създадоха Балканската социалистическа федерация, и техните конгреси между двете войни, те са имали друг, много по-широк подход към македонския въпрос. Макар че не беше ясно как ще завърши процесът на формиране на македонската държавност, аз зная, че цяла редица български другари, а и наши другари, тъй като се е мечтаело за балканска феде¬рация, са считали, че македонската нация ще обхване не само Вардарска Македония, но и една част от Егейска Македония и Пиринска Македония. Това беше една обща позиция, една обща теза, която не е възникнала случайно. Така предполагам. Не мога да отрека на тези другари познаването на балканските проблеми. Всички те познаваха тези проблеми по-добре от мен. Тогава аз бях млад и по-малко познавах тези неща, но и аз живеех с убеждението, че борбата за социалистическа револю¬ция ще донесе действително утвърждаване на всички нации на Балканите и че за първи път ще донесе пълно освобождение на македонския народ и пълно утвърждаване на македонската нация, че заслугата за това ще бъде и на македонските, и на българските, и на сръбските борци; че ще се установи приятелство между народите и че Балканите няма да бъдат повече ябълка на раздора между балканските народи.

По въпроса за отричането на собствената история. Тук не се касае за отричане на собствената история. Никога аз като комунист не бих се съгласил да поддържам някакво течение, което отрича българската история. Тук се касае за признаване на другите народи, че и те създават и имат своя история.

И накрая, другарят Велчев спомена, че националните различия все повече ще се заличават. Аз не съм сигурен в това. Днес наблюдаваме известна експлозия на национализъм, където има примеси и на буржоазен национализъм, не само в буржоазните страни, но и в нашите социалистически страни. Това наблюдаваме и в Югославия, виждаме го и в другите социалистически страни, виждаме французите в Канада, фламандците в Белгия, ирландците в Англия и т. н. Ние живеем в период на надигане вълната на национализма.

Борис Велчев: Аз говоря за социалистическите нации.

Велко Влахович: Ленин, когато критикува Сталин, че националните различия бързо ще се заличават, казва, че това е глупост. Националните различия, когато социализмът победи в целия свят, ще останат. Ще останат така, както остават и религиозните предразсъдъци. Няма да бъдат в такава форма, в каквато са днес, но националните различия ще останат. Изглежда, че това е един продължителен процес. В ерата, която би могла да се нарече романтичен комунизъм, аз смятах, че когато комунизмът победи в нашите страни, ние за една нощ ще станем братя и няма да има никакви противоречия. Обаче виждам, че това, което сме наследили от нашите деди, тежи и върху нашия гръб и не можем лесно да се освободим от него.

Кръсте Цьрвенковски: Аз бих поставил само три въпроса към другаря Велчев във връзка с неговото изложение.

1. От средните векове до днес изминаха няколко стотици години. Когато заговорихте за историята, нищо не казахте по този въпрос.

Що се касае за средните векове - това е наистина въпрос на науката. Тежи ми, че трябва да кажа това на българските другари, но нека напомня само какво е казал Отец Паисий: "О неразумни ... не се срамувай да се наречеш българин". Значи средните векове са една флуидна маса в национално отношение. Ако става спор за средните векове, тогава лесно ще се споразумеем.

2. Другарят Велчев отправи тежки обвинения по отношение на СРМ. До днес живеех с убеждението, че някои неща, които възникваха в последно време в България, са дело на онези безотговорни институти и инстанции, за които другарят Велчев говори. Обаче днес той изложи почти същите неща. По време на последния събор в Струмица бяха пръснати някакви позиви, в които се твърди, че в Македония българите се преследват. Той тук също изложи, че българите се преслед¬ват. Мисля, че това трябва да се подкрепи с документи в две насоки:

- че там има българи;

- че те се преследват.

3. По отношение на Пиринска Македония. Другарят Велчев каза, че било грешка на Димитров. Искам само да поставя въпроса - как се случи така, че през 1956 година, когато Димитров не беше вече жив и начело на БКП и на българската държава стоеше същото ръководство, което е и днес, по време на преброяването 180 хиляди души в Пиринска Македония се записаха като македонци?

Мисля (мое мнение е), че е много трудно, когато се говори между две партии и две държави, да се създава изкуствена разлика между една република в Югославия и другите републики. Срещу кампанията, която се е водила в България, не е отговаряла само СРМ, но цяла Югославия.

Що се касае до това кой започна кампанията, считам, че трябва да се уважават фактите. Запазвам си правото да говоря за това нещо повече на следващата среща. Не искам сега да ми се отговаря на въпросите, които поставих.

Борис Велчев: Да се договорим - да продължим или да прекратим.

Велко Влахович: Мисля, че за днес бихме могли да прекратим.

Борис Велчев: Разрешете преди да прекратим да кажа няколко думи.

Мисля, че е ясно от това, което казах, от какво се ръководим, когато излагаме пред вас нашето становище по македонския въпрос. Няма различни гледища на марксизма по този въпрос, но възможно е да има различно тълкуване.

Ако искаме спокойно да вникнем в марксистко-ленинското разбиране по националния въпрос, в онова, което изложи накратко и което е записано в нашето писмо, то ще стане ясно какво искаме в случая да кажем.

Ние не отричаме съществуването на СРМ, не отричаме правото на населението там да се изявява, както то намери за добре, каквато е марксистко-ленинската теза по този въпрос.

Смятаме за най-правилно разбирането, че образуването и съществуването на една нация е въпрос на свободно изявя¬ване на самосъзнанието. И в този смисъл съм съгласен, че това не е въпрос на договаряне и няма тук какво с вас да се договаряме. Ние виждаме и не отричаме, че исторически са се създали предпоставки да се формира македонско нацио¬нално съзнание, а оттам и нация в СРМ. Различаваме се с вас по това, че вие говорите за създадена вече нация на основата на македонска народност, която е съществувала в средните векове, от онова време, когато това население е започнало своя живот в тази територия. Въпросът не е в това, че трябва да се измисля нещо, а просто трябва да се види самата историческа истина. Всички източници, каквито има по света, в това число и сръбски, и хърватски, и турски, говорят, че през средните векове не е съществувала македонска народност, а след това и македонска нация, когато са започнали да се формират нациите. Съществувало е население, което се е чувствувало част от българската народност, а след това от българската нация.

Следователно, може да става дума за процес от извест¬но време, при създали се исторически предпоставки, за създаване на македонско национално съзнание върху българско национално съзнание, за създаване на македонци от българи. За това става дума. Ние това виждаме и не можем да не го видим. Не можем и не желаем да се противопоставяме на това. И в този смисъл не е основателен упрекът, който правите, че се придържаме към стари виждания и към стар подход, че нищо старо не сме забра¬вили и нищо ново не искаме да видим. Това не е вярно. Ние не отричаме факта, че са създадени известни исторически предпо¬ставки и че сега в СРМ се извършва процес на формиране на македонско национално съзнание. Съгласно марксизма-ленинизма ние нямаме право да се противопоставяме на това и не се противопоставяме. Ние обаче не можем да се съгласим с другото - създаването на македонско национално съзнание, на македонска нация да бъде на противобългарска основа.

Моля да ни разберете, да видите нашите съображения. Вие виждате каква кампания е разгърната срещу България. Тя се води денонощно, неуморно.

Какво искаме от вас? Както казах в заключението на моето изложение: създавайте си македонско национално съзнание и македонска нация. Това е ваша вътрешна работа, обаче вземете мерки това да не става на противобългарска основа. И тогава ще отпадне всякакъв проблем.

В какво се изразява, др. Влахович, тази противо¬българска основа? Тя се изразява:

1. В преиначаване или, както се изразяваме, във фалшифициране на историята.

2. В това, че там не се дава свобода на хората, които се чувствуват българи, да се изявяват като такива. Вие много добре знаете, че сега в СРМ наред с македонците има и хора с българско съзнание, каквото основното население е имало през вековете. Всички поколения преди са имали такова съзнание. Такива хора има в цялата македонска република, във всяко населено място, в почти всяко славянско семейство. Ние не знаем колко са македонците и колко са българите, не сме ги броили, обаче те не са 1000, 2000, 3000 души, защото коренното население на тази територия през вековете е било българско и върху тази основа днес там се създава ново съзнание и нова нация.

Ако така се подходи към въпроса, ако се считаме с историческата правда, то трябва да приемем с вас, че Благоевградски окръг отпада от разговорите по македонския въпрос. Не може да става дума за някакво малцинство. И въпросът, който ми постави сега др. Цървенковски, отпада. Аз ще ви отговоря направо няма ги тези 180 хиляди македонци, които имаше при преброяването през 1956 г., защото те никога не са съществували. Аз казах, че насилственото записване на тези хора като маке¬донци ни създаде големи трудности. Трябваше да се отчете тази грешка и да се извърши голяма разяснителна работа, за да се успокоят хората. И при преброяването през 1965 г. се вижда какво е положението. Ако отидете сега в Благоевградски окръг и направите проверка, ще видите, че 99 % от населението има ясно патриотично българско съзнание. Вярно е, че там има известен брой (около 0,4 %), които са се писали македонци. Обаче ние на никого не забраняваме да се изявява като македонец и никого не преследваме за това. Така че и този въпрос е съвършено ясен и не подлежи на никакъв спор.

Въпросът за отношението ни към македонския въпрос не бива да се усложнява, а е необходимо той спокойно да се разглежда и от вас,и от нас именно от позициите на марксизма-ленинизма, което изисква да не се пренебрегва историческата правда, да се приложи същината на марксисткото разбиране по националния въпрос - за свободна изява на хората, да се гарантира възможността кой какъвто се чувствува, такъв да се изявява македонец, сърбин, черногорец и т. н. Тогава отпада въпросът какво да правим и македонският въпрос няма да бъде ябълка на раздора, а СРМ ще бъде едно обединително звено, един фактор за утвърждаване на нашата дружба.

Какво лошо може да има в това, ако в СРМ живеят македонци, българи, албанци и други и в братска дружба заедно с останалите югославски народи изграждат социализма във федерацията и развиват с нас дружба и сътрудничество.

Ние сме заявявали и заявяваме пак, че нямаме никакви териториални претенции. Но не можем да се съгласим и не можем да се примирим като българи и марксисти с това, което засяга лично нас, нашия народ, нашата история - да се преиначава историята и на тази основа да се предявяват претенции към Благоевградски окръг.

Искрено желаем СРМ да се развива като социалистическа страна, с която да установим всестранно сътрудничество.

Не е ли крайно време да се види за какво става дума и да се прояви реализъм и добра воля. Какво има да се изяснява, когато от историята е съвършено ясно какво население е живяло там. Споровете се предизвикват от желанието да се изопачава историята. Ако историята не се изопачава, никакви спорове няма да има по отношение българския характер на населението, живяло през средните векове на територията на СРМ.

Искам да кажа още нещо, понеже стана дума за др. Димитров. Доколкото ми е известно, по онова време на нашето ръководство е бил много ясен въпросът - било е ясно, че сред населението в НРМ е слабо македонското съзнание, но че има предпоставки за създаване на такова съзнание. А становището на нашето ръководство за Благоевградски окръг е било, че при един плебисцит населението ще пожелае да остане в България, защото то има българско съзнание. И затова във връзка с обсъжданата тогава идея за федерация между България и Югославия имало разбиране Пиринският край да се присъедини по-късно към НРМ. Под натиска, вероятно на Сталин, нашите другари са се съгласили, въпреки своите разбирания и своята воля, изхож¬дайки от интернационални съображения, по административен път да карат хората от Пиринския край да се пишат македонци. И вие знаете за пропагандата, която беше разгърната тогава, за емисарите, организаторите и пропагандаторите, които бяха изпратени от Югославия в този край. Историята на въпроса е известна, няма нужда да ви отегчавам, но искам само да кажа, че разбирането на др. Димитров не е било такова,каквото вие твърдите - в смисъл, че и в НРМ, и в Пиринския край живее население с македонско съзнание.

Що се отнася до споразумението, което е сключено с вас в онова време, и позицията, която преди това е заета на нашия пленум през 1946 година, ние считаме, че е извършена грешка, независимо какви причини е имало. Ние сме отчели тази грешка, направили сме си изводи и не смятаме, че това намалява величието на Георги Димитров. Георги Димитров е велик интернационалист, наш вожд и учител. Това е безспорно. Обаче ние не можем да се съгласим да не отчетем една грешка, от която сме си направили изводи. Изказваме пожелание и вие да вникнете в същината на този въпрос и да постигнем едно взаимно споразумение по македонския въпрос.

Аз изложих нашите конкретни предложения. Ако не можем да се споразумеем с вас, искаме или не искаме, трябва да подчиним този въпрос на главния въпрос - за развиване на отношенията между нашите страни като две социалистически страни. Др. Влахович, Вие знаете, че към 1967 г. не бяхме решили македонския въпрос, но нашите отношения се развиваха добре. Най добре е да се споразумеем сега, но ако не можем, съзнавайки отговорността пред своите народи и пред делото на социализма, трябва да се споразумеем по всички други въпроси, а македонският въпрос да чака по-благоприятно разрешение. Друг изход няма.

Велко Влахович: Искам да благодаря за това обширно и ясно изложение. Тук конкретно бяха поставени редица въпроси. Предлагам да се срещнем утре и да продължим разговорите. Ще изложим нашето мнение по тези конкретни въпроси.

Предварително трябва да кажа, че виждам доста големи трудности в продължаването на разговорите. Може би аз бях голям оптимист, когато тръгнахме от Белград и когато се съгласих да дойде с тази мисия. Оптимизмът като цяло няма да ме напусне, но в този конкретен случай аз съм малко обезкуражен.

Борис Велчев: Не бива, другарю Влахович, да се обезкуражаваме. Нека спокойно да поговорим, да побеседваме.

Велко Влахович: Съгласен съм с Вас, другарю Велчев. Независимо от това, че нещата така стоят, ние и Вие сме отговорни пред собствените народи и трябва да се опитаме тази отговорност да бъде в центъра на нашата дейност.

Борис Велчев: Предлагам утре да започнем в 10 часа.

Велко Влахович: Добре.

(18,30 часа)

 

ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ

10.XI.1970 г. - 10 часа

Велко Влахович: Предлагам да продължим вчерашния разговор. Ние прегледахме внимателно становищата, които бяха изложени от ваша страна. Договорихме се др. Цървенковски да изложи някои становища на нашата делегация.

Борис Велчев: Добре.

Кръсте Цьрвенковски: Пристигнахме тук с добрата воля и намерение да направим всичко за подобряване и по-нататъшно развитие на отношенията между нашите две страни като израз на интере¬сите на нашите народи. Подходът ни към целия проблем беше с развито чувство на отговорност пред нашите народи, пред работническата класа на Югославия, пред днешните и бъдещите поколения. Винаги сме считали, че от отношенията между Югославия и България зависи по-нататъшното подобряване на отношенията на Балканите, създаването на благоприятен климат за сътрудничество между балканските народи и перспектива за развитие на едни нови Балкани, където самите балкански народи, изхождайки от своите интереси и взаимно зачитане, ще развиват сътрудничество във всички области на живота - икономическо, културно, научно, политическо, туристическо и др., където ще има открити граници за безпрепятствено движение на хората с миролюбиви и прогресивни идеи, за преминаване на стоки и финансови средства, въз основа на което ще възникнат и ще се създават общи институции и предприятия, за които вчера говори др. Велчев; нови Балкани, където ще започнат да се заличават всички наслоения от миналото и да се преодоляват политически и други контраверсии, където всички народи - малки и големи -ще могат да се чувствуват напълно, без всякакво изключение и без всякакво попечителство, независими, свободни и суверенни, за да могат доброволно да провеждат сътрудничество с други страни.

Такъв подход е задължение към традициите на прогресивните сили на Балканите и преди всичко към усилията на социалистите и комунистите, в което отношение твърде голяма роля изиграха българските и югославските социалисти, респек¬тивно комунисти.

С право се надявахме и очаквахме такъв подход и позиция от страна на българските другари.

Трябва да бъда искрен и откровен и да кажа, че първото изложение на др. Велчев даваше, макар и ограничено, определени надежди за утрешния ден. Във второто си изложение той закри много от възможностите и изложи някои напълно неприемливи тези по македонския проблем, за които ние мислехме, както вече изтъкна др. Влахович, че са изчезнали поне сред редиците на българските комунисти със създаването на нова отечественофронтовска България, след великите деветосептемврийски рево¬люционни преобразования.

В началото на своето уводно изложение др. Велчев ни говори за сложността и споровете по македонския проблем. Той подчерта, че този проблем, въпреки своето значение, все пак е подчинен на главния въпрос - на въпроса за развитие¬то на цялостните отношения между НРБ и СФРЮ като две социалистически страни.

Ние изтъкнахме и в разговорите на др. Тепавец с др. Башев, и в писмото на др. Тито до др. Живков, а и вчера др. Влахович твърде ясно и релефно изложи, че това е съществен въпрос, който предизвиква напрежение в нашите отношения и независимо от това дали искаме или не, без нормален подход към този въпрос не може да се създаде онази атмосфера, която трябва да съществува за всестранно развитие на отношения между две съседни страни, а при това и социалистически.

По-късно, посредством писмена, педантно подготвена програма по този въпрос, в изложението на др. Велчев стана ясно до каква степен този въпрос обхваща мислите и на бъл¬гарските другари, независимо от изявленията, че той може да се остави настрана. И не само това, другарят Велчев твърде определено диктува тук и условия в противоположност на предварително изразената готовност да се разговаря спокойно. Наистина казано бе, че ако не се споразумеем, може да оставим настрана този проблем.

Другари, искрено се обръщам към вас - нима е възможно днес да се направят онези стъпки с исторически императив за подобряване отношенията между нашите страни, ако от страна на българските другари, сега вече неприкрито, се излагат определени претенции в духа на Сан Стефано. Става ясно, че не се касае за определено чествуване на славни дати от миналото, а за тяхното политическо актуализиране, с много последици, за съживяване на определен дух, срещу който, доколкото на мен ми е известно, десетилетия са се борили прогресивните сили на българския народ и на първо място тесните социалисти и продължителите на тяхното дело - българските комунисти.

От тук, от вас през ноември 1967 г. започна кам¬панията. Социалистическа република Македония и цялата югослав¬ска общественост единно реагира на това предизвикателство.

През май 1967 г. бях в България по покана на др. Живков и имах приятния случай да разговарям с другарите Живков и Велчев. Атмосферата тогава беше съвсем друга. Наис¬тина и тогава спорихме за македонците в Пиринския край, които през последните десетилетия под натиск бяха накарани да се запишат българи. Но тогава и др. Живков, и др. Велчев имаха друго становище по отношение на СРМ. Нито единият, нито другият, а и никой от официалните хора в България не са търсили българи в СРМ.

Борис Велчев: Това не е вярно. Аз имам протокола и мога да го прочета.

Кръсте Цьрвенковски: Даже тогава предстоеше посещение на др. Живков в Югославия. Това посещение беше прекъснато поради нападението на Израел против Египет. Другарят Живков в присъствието на др. Велчев обеща, че на митинг в Металургичния завод в Скопие ще каже, че вие напълно признавате СРМ и конституирането на македонската нация, а не процеса на създаване на македонско национално съзнание.

Македонците никога, нито по-рано, нито днес, когато са станали суверенна и свободна нация с изразена и развита държавност в СРМ, имат причина да търсят признаване от когото и да било. Ние не търсим признание от българските другари, за да можем да продължаваме да живеем по-нататък. Обаче съседите на македонците имат дълг пред историята и пред бъдещето, заради себе си и заради собствения социалисти¬чески и друг прогрес, заради сигурното и свободно бъдеще на Балканите да се откажат от тъжния и грозен момент на миналото от завоевателните претенции на буржоазията.

Вчера тук беше повторено становището за подхода към нацията и самоопределението. Създаването и съществуването на една нация, каза др. Велчев, не е въпрос, отнасящ се до нейното признаване или отричане от друга страна, а е зачитане на свободното изразяване на националното съзнание на съответ¬ното население и на тази основа на неговото свободно определе¬ние. Напълно съм съгласен с това.

Кое е обаче спорното, което, по моите познания на Лениновите принципи, не съответствува с това? Другарят Велчев каза: отчитане на дадените исторически условия, в които се развива. Всичко това наистина може да се осъществи свободно, по демократичен начин, доколкото преди всичко националното съзнание не се изгражда, определя или изразява на неприятелска основа към друга или спрямо друга страна. Самоопределението на народите според Ленин е изключително право на всеки народ, без всякакво условие от друга страна. Когато Ленин прокламира този принцип след Октомври като официална политика на новата съветска държава, той не постави условия, той даже позволи отделянето на Финландия.

Македонският народ, другарю Велчев, се определи по време на своята революция (1941-1944 г.) срещу хитлерист¬ките завоеватели, завоевателите на Мусолини и българските фашистки окупатори, а не българския народ, както ни се приписва. И ние правим разлика, както Комунистическата партия на България правеше между българския народ и фашистите.

Македонският народ винаги е хранил и все още храни дълбоки симпатии към българския народ и към неговата революционна борба.

На 2 август 1944 г. македонският народ провъзгласи своята суверенна република. Тук бих могъл да цитирам безброй документи от тогавашна отечественофронтовска България, на ЦК на БКП, официални признания от страна на България, че Македония съществува, че националният въпрос в Македония е разрешен. Дали вчера, излагайки някои формулировки, др. Велчев е смятал, че македонският народ трябва отново да прави това? Такова становище ме кара да се замисля върху намеренията. Никой не може, не бива и не смее повече да бъде попечител на македонския народ и днес да му поставя условия какво той трябва да зачита и уважава, как по-нататък да гради и развива своята нация. Подходът към историята на македонския народ, на. македонската нация е въпрос на самите македонци, на тяхната наука, и те не могат да приемат ничии диктат. Македонците са достатъчно способни, както др. Влахович каза, за да могат сами да преценяват какъв е техният интерес. В това отношение те с право искат вие да зачитате това. Това е марксистко-ленински подход към самоопределението.

Македонската нация никога не се е развивала против българския, сръбския или който и да било народ. Македонският народ уважава и зачита своите съседни народи. Той се отнася с уважение към техните прогресивни исторически събития и приветствува и се радва на техните успехи и постижения. Той е благодарен на всички синове на българския народ, които в миналото се присъединиха не егоистично към неговата борба, дадоха безброй жертви и станаха главно действуващо лице в неговата революция, както и на онези, които в самата България са се борили за правилно отношение към неговите исторически идеали.

В името на истината трябва да се каже, че македонската нация можеше да се развива и македонският народ можеше да запази своята индивидуалност в борбата срещу великосръбския, великобългарския и великогръцкия хегемонизъм, в борбата против фалшификаторитена историята, които са се стремели да го побългарят, посърбят или погърчат. По този въпрос, другарю Велчев, аз и тогавашният наш посланик др. Дража Маркович разговаряхме с Вас и с др. Живков през 1967 година тук в София. Македонската нация израстваше и израства върху македонска народностна основа, а не върху българска. Съществуват и други науки освен българската, която - не ме упреквайте за откровеността - в сегашния момент поне по този въпрос е напълно в плен на определена политика. На много научни събрания и научни конференции се застъпват и други тези. В Съветския съюз излезе история на западните и южните славяни, в която е даден научен подход към македонския народ и македонската нация. Известно ви е и вие не криете това, че се извършва политически натиск да се ревизира тази история и становището в нея да се замени с българска теза.

През 1968 година в България излезе книгата на Иван Леков "Кратка сравнително-историческа и типологическа граматика на славянските езици", издание на БАН, където в класификацията на славянските езици е поставен и македонският език. При вас тази книга е забранена. Касае се за едно научно издание на БАН.

Др. Велчев като неопровержим факт изложи това, че в СРМ живеят българи във всяко село и във всеки дом.

Борис Велчев: Казах "в почти всеки дом на славянското население".

Кръсте Цървенковски: Сигурно няма и албанци.

Борис Велчев: За съжаление там няма.

Кръсте Цървенковски: Др. Велчев каза, че на тях трябва да се даде право за свободна изява, че не трябва да се преследват българите в Македония. Това изявление би направило много силно впечатление на всеки македонец, на всеки югославянин и в целия свят. Минаха времената, когато пропагандата на съседите е успявала да създаде в Македония българофили, сърбофили, гъркофили, невъзвратими са времената, когато екзархията с голямата помощ на царския дворец е оказвала натиск върху македонците и е искала от тях да се записват като българи, когато беше задушавана всяка искра на македонско национално съзнание.

Що се касае пък до днешния момент, на всеки човек в света е известно от каква свобода се ползуват нашите хора и какви права имат малцинствата. Не смятам да мотивирам това. Искам само да изтъкна, че в Македония, както в цяла Югославия при всички преброявания на населението от войната до днес е съществувала и графа "българи". Всеки, който е искал и се е считал за такъв, е можел да се впише в тази графа. Така постъпиха няколко стотици българи, които останаха там след окупацията или са дошли от Босилеград и Димитровград.

Когато вече сме при този проблем, нужно е да кажа, че в Пиринска Македония положението е обратното. Там през 1965 година не е съществувала графа "македонци". Др. Тричков вчера каза, че около 1400 души са се писали македонци. Това са най-смелите между смелите, които въпреки натиска са се декларирали македонци.

Борис Велчев: По същата логика може да се каже за онези 4000 души, които са се писали българи, че са най-храбри между храбрите.

Кръсте Цървенковски: През 1965 г. др. Тито предупреди българските другари, че се извършва натиск върху пиринците и бе обещано, че ще им се дадат всички възможности да се изявяват свободно.

В България не се говореше за македонци и за македон¬ска нация само по времето на Георги Димитров до 1947 година. Историята на БКП е твърде богата с правилни становища и позиции по отношение на македонците. Така беше през 1923-1924 година и по-специално през 1934 г. Съществуват безброй доку¬менти на партийни комитети на БКП в Пиринския край за това, че те са македонци.

Народна република Македония не е изпращала нелегални емисари в Пиринския край през 1947-1948 г., а те бяха поканени официално в България въз основа на решенията на Десетия пленум на ЦК и Закон на Великото народно събрание.

Борис Велчев: Прочетете какво казва Димитров на Петия конгрес за антибългарската пропаганда, която тогава е извършвана в този край.

Кръсте Църветковски: Моля да запазите спокойствие, защото ние сме представители на две партии и на два народа.

Борис Велчев: Не бива така да се говори.

Кръсте Цървенковски: За нас Димитров и цяла плеяда български революционери останаха като велики интернационалисти по македонския въпрос. И днес нашето отношение към малцинствата е като към мостове, а не като проблем за границата. Ние отдавна приехме ненарушимостта на европейските граници следователно и на балканските. И не е никакъв лукс да се декларира днес такова нещо. Обаче ние като комунисти трябва да вярваме в бъдещото изчезване на границите, а не в тяхното прекрояване и изместване.

За пиринците търсихме онези права, каквито имат малцинствата у нас и българските малцинства. Това е, дълбоко съм убеден, и тяхното желание. Ние се надяваме, че България, следвайки курса на своето социалистическо развитие, ще направи това като своя вътрешна демократична нужда.

Трябва да признаем, че др. Велчев направи един хубав жест, когато каза, че приемате македонския език във взаимоотношенията. Въпросът за македонския език в България до януари 1968 г. не беше спорен. Радио София всеки ден преда¬ваше емисии на македонски език.

Що се касае за това на каква основа е възникнала националната индивидуалност на македонците, ще взема за пример македонската емиграция извън Югославия и отвъд океана. С изключение на една твърде малка част, която се намира под влияние на Ванче Михайлов и неговите банди, всички македонци се записват македонци. Болшинството от тях са македонци от Егейска Македония и Югославска Македония и не могат да бъдат под нейно влияние и под неин натиск. Такова е положението днес.

Накрая бих искал да кажа, че ние сме за добри отношения, че нямаме никакви претенции към никого, че досега никой не се е усъмнил в това, че имаме някакви претенции.

Що се касае до икономическото и друго сътрудничество, то може да се развива и се е развивало и в една не съвсем добра политическа атмосфера. Наш дълг е да разкараме мъглите, които бяха изфабрикувани в последно време.

Благодаря.

Кръстьо Тричков: Другари, очевидно интересите на нашите страни и народи убедително изискват да подобрим отношенията си и да намерим реална основа за разбирателство между нашите две страни. За това има много сериозни съображения:

1. Ние сме две съседни социалистически страни, славянски народи.

2. Нашите трайни интереси изискват добросъседски отношения, изискват сътрудничество в областта на икономиката, политиката, културата, даже ако щете и военно сътрудничество в борбата срещу империалистите.

3. От нашите отношения на Балканите в голяма степен зависи какъв ще бъде политическият климат на Балканите.

Аз също съм от Македония. Ние,работещите в Македония, носим голяма отговорност за отношенията между нашите две страни и трябва да съдействуваме да се намери реална основа за разбирателство и сътрудничество.

Много съм мислил по въпроса кой е виновен за тези трудности. Вие твърдите, че главната причина за наличието на сериозни политически трудности в отношенията между нас е нашето становище по македонския въпрос. Такъв елемент има в писмото на др. Тито до др. Живков. Вярно ли е това? Чие отношение по македонския въпрос създава политически трудности в нашите отношения - нашето или вашето? Този въпрос също много ме е занимавал.

Кой е източникът за създаване напрежение и трудности?

Може би и ние допускаме известна нетактичност и заяждане на дребно по македонския въпрос. Но колкото повече си мисля и се вглеждам в нещата, виждам, че не това е основното. Нашата линия и действия по македонския въпрос са правилни, защото те изхождат от историческата правда и фактическото положение на нещата сега. Не може да се отрече, че у нас има голяма въздържаност. Нашето ръководство и лично др. Живков не един път е предупреждавал да бъдем внимателни, да не се поддаваме на никакви провокации, да не забравяме, че империалистите имат все още свои планове по македонския въпрос и искат да ги използуват за користни цепи и да тровят атмосфе¬рата на Балканите. Именно затова сме се старали той да бъде изяснен на научна основа, в един доброжелателен тон. Аз дори бих казал, че всичко, което правим, е самозащита.

Кой е тогава главният източник за създаване на поли¬тически трудности?

Очевидно тук действуват много фактори, но главният източник е сегашната концепция, която се поддържа от югославска страна по македонския въпрос, и начинът, по който се третира този въпрос, особено от масовите средства за информация и пропаганда.

Каква е същността на югославската концепция, ако взе¬мем предвид даже това, което тук се каза?

На основата на твърдението, че още в миналото е имало македонска народност има един стремеж, който пролича и тук, особено в изказването на др. Цървенковски, да се превърне македонският въпрос от общобалкански в югославски; да се провъзгласи СРМ като обединително звено на трите части на Македония; да се включи в македонската етническа общност населението от трите части на Македония, в това число и населението от Пиринска Македония, както тук говори др. Цървенковски; да се доказва, че има македонско малцинство в Пиринския край и в България. Става въпрос не само за 300-хилядното население в Пиринския край, но и за около 500 хиляди бежанци от Егейска и Вардарска Македония в България, макар че те са се самоопредели¬ли сами като българи с идването си в България. И са по-българи с от другите българи.

На тази основа, другарю Цървенковски, че от миналото има македонска народност има опити и за фалшифициране на нашата история. И Вие ни обвинявате, и в писмото на др. Тито има обвинение, че ние провъзгласяваме македонци за българи. Такова нещо няма. Обратното, вие провъзгласявате българите за македонци. Не ние, а гърците писаха, че Кр. Цървенковски е българин от Македония. Вие знаете книгата на Драган Ташковски "Раждането на македонската нация". В първото издание от 1966 г. на страница 72 след като по свой път "доказва", че в Македония никога не е имало българи, той пише: "Това, че в Македония никой не се е чувствувал българин, го забелязал и македонецът Отец Паисий". Кой в България би се съгласил родоночалникът на Българското възраждане и автор на първата Славянобългарска история Паисий Хилендарски да се провъзглася¬ва за македонец. И не само Паисий се провъзгласява за македо¬нец, за македонци се провъзгласяват братя Миладинови, Райко Жинзифов, всички македонски революционери, Гоце Делчев, даже се отиде до Парапунов и Вапцаров, до най-новата история.

В тритомната история на Македония, издадена в Скопие, има две глави за Пиринския край и там Парапунов и Вапцаров са представени като македонци. Когато майката на Вапцаров прочете във вестник "Нова Македония", че е преведен Вапцаров на неговия роден език - македонски, - тя саморъчно, със старческите си ръце написа до в. "Пиринско дело": "Искам да споделя с читателите на вестника искреното си възмущение от някои писатели-журналисти на Скопие. Отдавна се вълнувам, но в името на добросъседските отношения мълчах. Преди години във Варшава се прегърнахме с майката на Зоя и Шура Космодемянски и си дадохме обещание, че ще бъдем в първите редици на борбата за мир, за да няма други като нас. И затова мълчах. А сега ще извикам цял свят да ме чуе - родината на Вапцаров е България, в която той работи и умря. Когато излезе това глупаво известие, че са превели стиховете на Вапцаров на родния му език, в почуда бях. Нима има в историята такъв поет, който да е писал своите стихове на чужд език и после чуждите хора да му ги превеждат на родния език. Това пиша аз, майката на поета, с немощната си ръка Е. Вапцарова".

Кой произволно променя народността? Ние не отричаме, че в СРМ има македонци, но да се променя народността на онези, които в миналото се чувствуваха българи, да се променя тяхната националност с късна дата, след като те не са между живите, с това не сме съгласни.

Ние не пишем трудове за Вардарска Македония, но в Скопие продължават да се пишат много книги специално за Пирин¬ска Македония. Да оставим това, което е писано в тритомната история, да вземем книгата на Д. Митрев "БКП и Пиринска Маке¬дония". Ще прочета един пасаж от нея не за друго, а защото съм съвременник на някои от събитията, които той описва. Аз съм партизанин от първата партизанска чета в нашия окръг. Три години сме били заедно с Парапунов. Той създаде тази чета под ръководството и по указание на ЦК на БКП. А ето какво пише Димитър Митрев: "Закален в битките на националноосвободителните борби, мъченик и борец цели десетилетия на бруталната денационализация, народът на Пиринска Македония се намери в първите редове на въоръжената антифашистка борба в България.

Не чакайки директиви (и против директивите за водене само на диверсантски акции), най-будните и най-прогресивните сили на този македонски край формираха първите партизански отреди в България". Тук има звездичка и е дадено следното пояснение под линия: "ЦК на БКП имаше ясно изразено опортюнистическо становище по отношение воденето на партизанската борба. Той издаде директива да не се формират партизански отреди тук, а само да се вършат диверсантски акции по железопътните станции и градовете. Градовете трябваше да бъдат главен терен на съпротивата. Това беше генералната линия. И понеже партийното ръководство в Пиринска Македония - с формирането на партизанските отряди - се отдалечаваше от генералната линия, беше провъзгласено от страна на ЦК на БКП като отцепническо и беше подложено на партийни санкции." В много от материалите, които излизат в Скопие, Парапунов се представя като македонец.

Как, другари, спокойно можем да гледаме на такива неща, когато истината е, че Парапунов е българин, че той създаде първата чета по решение на ЦК на БКП. И второ, именно защото той създаде тази чета и се прояви като герой, не само че не е бил наказан, но бе издигнат от ЦК за секретар на Областния комитет на партията още есента на 1941 г., а малко по-късно и за член на ЦК на БКП.

На основата на погрешната теза за съществуването на македонска народност в миналото вие допускате и други грешки. Дразните се, когато чествуваме светли дати от нашата история, като Освобождението на България от турско робство, и във връзка с това споменаваме за Санстефанския договор, който узако¬ни това освобождение, или за Берлинския договор, който остави Македония в робство. Дайте да чуем Димитър Благоев - известния марксист на Балканите, какво казва за Берлинския договор: "По силата на Берлинския договор българската нация биде разпокъсана на части. Това създаде въпроса за национално обединение на България" (Д. Благоев, "Работнически вестник", 1909 г. ).

По същия начин се дразните, когато чествуваме някои светли дати от историята на македонското освободително движение, като Кресненско-Разложкото въстание, Илинденското въстание, годишнини на македонски революционери и др.

Ето защо аз искам още един път да разгледам по-специално тезата за съществуването на македонска народност и нация. Вашата теза е, че македонската народност съществува още от миналото и че на основата на нея със закъснение се създава македонска нация. Но това не издържа никаква критика от гледна точка на науката. Историческата наука по безспорен начин е доказала, че Македония никога в миналото не е била държавно-етническа или национално обособена общност. Македонска народност в миналото не е имало. Самуиловата държава не е македонска; македонско национално съзнание в миналото няма. Много и много факти има в това отношение. И ако желаете, можем да ги проче-тем, но аз смятам, че не е нужно да четем всичко. Нека да чуем какво са мислили възрожденците, родени и творили в Македо¬ния.

Борис Велчев: Самуиловите войници, на които извадиха очите, са имали съзнание, че са българи.

Кръстьо Тричков: Василий е наречен"българоубиец", а не македоноубиец.

Паисий Хилендарски, роден в Банско, пръв написа "История славянобългарская", пръв издигна призива "О, неразумний юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин". И не заради това, др. Цървенковски и др. Влахович, че не е имало българи в Маке¬дония, а това е призив против елинизма, против тези, които са се гърчеели. Гърчеене е имало не само в Македония, а в цяла България.

Йоаким Кърчовски, роден в Кичево през 1850 година, пише, че материалите в неговата повест са събрани от различни писания и "преведени на простейши язик български".

Да вземем книжовника Йорцан Хаджикостантинов (Джинот), роден във Велес през 1820 година и развил голяма книжовна дейност. В една негова статия пише: "Болгарина е любител на всяко добро, болгарина е срамота да се отрича от своя род и език. Болгарина, който хули своя род, името му е ни ден, ни нощ. Аз съм болгарин, плача за нашите болгари, които са в Долня Мизия".

Димитър Миладинов, роден в Струга, заедно с брата си Константин, издава сборник от песни "Български народни песни от Македония". Сам той пише: "Песните, които събирах години наред, са чисто български песни". Другарю Влахович, този сборник се преиздаде в СРМ, като беше зачеркнато "български народни песни" и думата "български" заменена с "македонски". Така в скопското издание те станаха "македонски народни песни".

Борис Велчев: И това ако не е фалшификация - здраве му кажи.

Кръстьо Тричков: Райко Жинзифов, от Велес, роден през 1839 г. , в стихотворението "До Македония" пише:

“Я болгарка съм

болгарин съм я

болгаре живеят в тая страна.”

Да се обърнем към Димитър Благоев, който е известен и признат марксист на Балканите. В "Кратки бележки из моя живот" той пише: "Село Загоричене, Костурско, е населено само от българи. Състои се от 400-500 къщи. В нашето училище се появи читанка на български език, общодостъпна за македонските българи. Затова то привлича учениците от Костурски, Битолски, Прилепски и други окръзи". Така че не може да става дума за македонска народност и за македонско национално съзнание в средновековието и Възраждането.

Друг характерен случай е със Стефан Веркович. Той е роден в Словения през 1827 г. През 1850 г. сръбското правителство го изпраща в Македония като сръбски пропагандист да събира старини. Отначало той се проявява като сръбски агент, издава сръбски учебници и книги. Но, сблъсквайки се с компактната бъл¬гарска маса в Македония, той скоро разбира, че е на погрешен път, че в Македония няма други славяни освен българи и започва да съветва и да сътрудничи за отваряне на български училища, за изучаване на български език. Веркович се превръща в един възрожденец, издава няколко книги, между които сборник под заглавие "Народни песни на македонските българи”, издаден през 1860 г. в Белград. В този сборник Веркович изрично набляга върху българския характер на песните.

Другарю Влахович, и този сборник се преиздаде в Скопие, като бяха зачеркнати думите "македонски българи". И тези песни от български станаха македонски.

Велко Влахович: Тази година в Белград излезе сборник на сръбските черногорци.

Борис Велчев: Едното не може да оправдае другото.

Кръстьо Тричков: Така се фалшифицират много и много неща и то по един недостоен начин и без всякакви стеснения.

След Берлинския конгрес имаме Кресненско-Разложкото въстание като протест против Берлинския конгрес и против откъс¬ването на Македония от България. През това време се появи и македонският въпрос на Балканите. Но ако се вгледаме във всички документи, ще видим че, македонският въпрос се появи не като въп¬рос на някаква отделна македонска народност и македонска нация, а като въпрос за освобождението на Македония от турско робство, като въпрос за осигуряване равноправност на разнородното населе¬ние на Македония, състоящо се от българи, турци, власи, албанци и др. При това българите тогава бяха най-много. Не е тайна, на вас е добре известно, че всички македонски революционери имаха ясно българско съзнание. Аз ще прочета някои документи.

Гоце Делчев в писмо до Никола Малашевски от 5 януари 1899 година във връзка с разногласия между дейците на македонското движение пише: "Отцепленията и разцепленията никак да не плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато сме си българи и всички страдаме от една болест. " Има факсимиле на това писмо под № 116, публикувано у нас.

В окръжно послание, писано саморъчно от Гоце Делчев и подписано от Гьорче Петров, посочвайки целта на султанската полиция в Македония, се казва между другото: "Първо - да изловят всички по-живи, по-събудени и юначни българи, за които има донесение, че са в състояние да подбуждат народа... Трето -градовете и селата да се стегнат в железен обръч, да стане невъзможна всяка обществена деятелност на българина". Има също факсимиле 1 230, което е публикувано.

Да вземем един английски източник - "Британска енциклопедия" от 1911 година. В нея четем: "Берлинският договор със своето изкуствено разделяне на българската раса създаде трудния и заплетен македонски въпрос".

Ако се обърнем към турската статистика по това време, към всички, които са изследвали Балканите и Македония, ние ще видим, че навсякъде се говори, че в Македония има българи, турци, албанци, гърци и др.; говори се също така за български училища и църкви. Никъде по етнографските карти от това време няма да видим отбелязана македонска народност и оформена маке¬донска държава, македонско училище или църква. Не искам да ви обременявам с повече факти, те са известни.

Нека да вземем и следващия период, след войната 1912-1913 г. Разкъсването на Македония е най-голямо нещастие за населението на Македония. Македонският въпрос. се усложни още повече. Вярно е, че след това разпокъсване настъпва изменение в етническия състав на населението в Македония, но в каква посо¬ка? Известно е на всички, че в Егейска Македония започва процес на елинизация, погърчване на населението, започва жестока асими¬лация. От тогава до сега те провеждат тази асимилаторска поли¬тика. Това е факт. Те даже надминаха и сега надминават турците, Султан Селим, защото, когато Македония като цяло беше под турско робство, след Берлинския договор българската народност в Македо¬ния бе призната, и в Солун, и в Скопие, и в Охрид, и във Велес, и в Щип, и в Битоля, и в Прилеп имаше български църкви и училища. Българската народност беше призната от турците в цяла Македония, а сега там българската народност не се признава, собствено българската народност се преследва.

Да вземем Вардарска Македония. Аз не си спомням, мисля, че по случай 50-годишнината от създаването на Македонската партия, др. Цървенковски изнесе доклад, в който сочи потресаващи факти за сърбизацията на населението във Вардарска Македония, за това, че са били закрити всички училища, че е имало огромна сръбска жандармерия за поддържане реда. След 1912 година Вардар¬ска Македония беше провъзгласена за Южна Сърбия и населението й беше подложено на пряко сърбизиране. Това се признава и във вашите партийни документи.

Пиринският край, Благоевградски окръг, за който тук става дума, намери своето естествено място в България. Българ¬ският елемент не само че се запази, но хиляди хора, подгонени като българи от Егейска и Вардарска Македония, дойдоха в Пиринския край, за да запазят своя род.

Вие знаете, че след Балканската война се проведе Карнегиевата международна анкета. Нека да се върнем към тези документи. По безспорен начин тя доказва, че националното самосъзнание на основното население в Македония е българско. Изнесе многобройни факти за жестоки насилия, масови избивания, изтезания и прогонване на българите от Вардарска и Егейска Македония. В доклада на Карнегиевата анкета се пише за българ¬ско население, за българи в Македония, а не за македонци.

Ясно е, че не можем да се съгласим, изхождайки от тези факти, че и след войните 1912 и 1913 г. е имало македонска народност, че след разпокъсването на Македония се формира със закъснение македонско национално съзнание, македонска нация. Такова нещо няма.

Аз съм много доволен, че се създаде обстановка на откровен разговор по македонския въпрос. Дайте да си кажем истината. Процесът на македонизация започва по-късно, по време на Втората световна война и особено след нея. И всичко това се отнася само до Вардарска Македония, след като ЮКП прие тезата на Стоян Новакович за македонизация на българите вместо сърбизация.

Какво е сега там положението, до къде е стигнал този процес - вие по-добре знаете. Не искаме да се намесваме във вашите вътрешни работи. Но има нещо, с което ние не сме съгласни и другарят Велчев много правилно изясни - ние никога не можем да се съгласим и не ни е приятно, че всичко това става на антибългарска основа, още повече не можем да приемем да се преследва българският елемент в СРМ.

Другарю Влахович, ние имаме много либерализирана граница между нас. Нашето население помежду си много добре се разбира. През септември тази година във връзка със съборите аз бях в СРМ и с очите си видяхме, че като каже някой от нас, че е българин от Македония, някои среди просто настръхват. Не може така. Известно е, че особено след 1968 година в CP Македония се създава настроение срещу всичко българско. Това ни тежи. Затова аз исках да създадем връзки със Скопие, с ръководството. Ходихме там, канихме ги те да дойдат у нас. Мислехме да сближим позициите си по македонския въпрос и да помогнем да се премахне този въпрос като пречка в нашите отношения. През 1968 г. кате¬горично се отказа на всички наши предложения. Три пъти канихме Любчо Ставрев и Благо Попов да ни върнат визитата, да дойдат в Благоевград, но те отказват. Какво да правим! На събора пак ги поканихме и сега ги каним.

Трябва да се има предвид, че в етнографската летопис на Македония са воювали и воюват две становища:

Едното е научно - то се обосновава на научни изслед¬вания и необорими факти, които доказват, че в миналото един¬ствената славянска народност в Македония са българи.

Другото е ненаучно - то се обосновава върху понятия, които се менят в зависимост от политически и конюнктурни съображения, и ако трябва да бъдем откровени докрай, те се менят с оглед на скрити и открити териториални претенции. На тази основа има и най-различни становища по етнографския състав на Македония. На тази основа и нашата партия е допускала сериозни грешки. И ако ние в миналото можехме да оправдаем донякъде това, защото всичко беше подчинено на главния въпрос - разгромяване на фашизма и капитализма, то сега, когато боравим с данните на науката, не можем да се съгласим с неверни антинаучни тези. Както изложи и др. Белчев,не можем да се съгласим по няколко съображения:

1. Ние сме българи и не можем да се съгласим да се ограбва и фалшифицира нашата история.

2. Ние сме марксисти и като такива не можем да се съгласим с антинаучни тези.

3. Като доброжелатели на дружбата между нашите страни, смятаме, че тази теза днес не способствува за подобряване на отношенията между нас.

На вас е известно, че не само ние, но и други страни не приемат вашата теза. Вие знаете по-добре от нас диалога с Гърция, между "Нова Македония" и гръцкия печат.

Другари, за мен, като българин от Пиринска Македония, най-съществено значение има обстоятелството, че на основата на вашата погрешна теза за наличието на македонска народност в миналото, от Втората световна война и досега постоянна тема на някои среди от Скопие е Пиринският край. Известни са разговорите между ЦК на ЮКП и БКП по македонския въпрос още по време на Втората световна война и след нея. Това се вижда и от мемоарите на Моша Пиаде. А след Втората световна война ние сме свидетели на тези неща. Не може да се отрече, че след Девети септември 1944 г. се направиха и опити за присъединяване на Пиринския край към Югославия. Това много добре се вижда от книгата на Ванче Чашуле "От признаване до отричане", която тук др. Цървенковски показа.

Др. Цървенковски, прочетете внимателно тези документи и ще видите как се поставя въпроса за Пиринския край след Втората световна война.

Кръсте Цървенковски: Това са ваши документи.

Кръстьо Тричков: Не са само наши, там има писма и документи на Кулишевски, на Темпо, дайте да ги прочетем. Прочетете и писмото на Любчо Арсов. Той съобщава в ЦК на КП-Македония, че Владимир Поптомов не е съгласен с вашето отношение по македонския въпрос и с присъединяването на Пиринския край към Югославия и по-специално към НРМ, защото според Поптомов населението от Пиринския край не поставя този въпрос, плаши се от него.

И сега постоянно се отправят претенции и искания за даване автономни права на населението от този край. По повод и без повод от БКП, от нашето правителство се иска да се дадат "свобода", "право", "културна автономия" и т. н. на населението от Благоевградски окръг като на някакво македонско малцинство. Отправят се какви ли не обвинения, включително и това, че у нас "няма демокрация", че нашият социалистически строй е в криза, че населението от Пиринския край е национално подтиснато, поро¬бено. Аз се извинявам, др. Цървенковски, но не мога да не отбележа че в това отношение Вие сте един от най-активните. Не един път сте правили изявления "Македонското малцинство в България не разполага с никакви политически права", че това е израз на криза в нашето общество, на шовинизъм и т. н. Ето тук имам и мога да покажа цял куп от Ваши изказвания и то не само в югославския печат, но и в западния печат. Смятам, че не е нужно да цитирам и вярвам, че няма да отречете, че сте правили такива изказвания и изявления.

Да отидем по-нататък. На 4 март тази или миналата година в Народното събрание на СРМ специално се обсъжда въпроса за положението на населението на Пиринския край. По този повод Никола Минчев казва: "Липсват каквито и да било права за развитие на националната култура на македонците в Пиринския край”. Наум Пейов - "Нашият народ не може да бъде индиферентен към патилата на нашите братя в Пиринска и Егейска Македония"; Густав Влахов - "Освобождението на македонците и Македония е извършено само в една част"- във Вардарска Македония". А ние в Пиринския край сме поробени. Михайло Апостолов - "Нужно е да се постави пред българското правителство въпроса за връщане всички права на нашия народ, който живее в Пиринска Македония, над който се върши денационализация. Ние трябва публично да посочим пред Европа, че на Балканите се върши тежка денационализация". И в този дух действително се обработва световната общественост.

Народното събрание на СРМ е взело решение в този дух. Разбира се, населението от Благоевградски окръг не се поддава на тази пропаганда.

По този въпрос Георги Димитров взе отношение още на Петия конгрес на партията: "Населението от Пиринския край -каза той - не се поддава на тази злостна антибългарска и разколническа пропаганда. То се отнася отрицателно към искането за присъединяване на Пиринския край към Югославия ..., тъй като от незапомнени времена се чувства свързано икономически, полити¬чески и културно с българския народ и не желае да се отделя от него."

Защо е всичко това? Другарю Влахович, всичко това става пак на основата на погрешната теза, че от памтивека има македонска народност, че македонци има и в Пиринския край, и в Егейска Македония. Изхожда се от разбирането, че в Пиринския край живеят македонци, че той влиза в етнографските граници на македонската народност и затова във всички географски карти, издадени в СРМ, населението от Благоевградски окръг е включено в етнографските граници на тази народност. Тези карти са окачени във всеки град на СРМ. Такава карта беше поставена и на Пловдивския панаир т. г.

Имат ли те право в това отношение? Какво е действи¬телното положение на нещата?

Да вземем миналото на Пиринския край. За нас е безспорно доказано, че тук е живяло и живее едно патриотично българско население, което винаги се е чувствувало част от българската народност, от българската нация. Неговата история е здраво и неразривно свързана с миналото на бъл¬гарския народ. Населението от Пиринския край не само при¬надлежи към българската нация, но има определени заслуги както във възраждането на българския народ, така и във фор¬мирането и укрепването на българската нация. Тук се е раж¬дала българската нация. Благоевградски окръг даде на България Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Георги Измирлиев - един от апостолите на Априлското въстание, Яне Сандански, Владимир Поптомов, Вапцаров, Парапунов и много и много още.

След освобождението от турско робство, през 1912 го¬дина Пиринският край влезе в състава на българската държава. Засили се още повече чувството им като българи. Този край бързо става опора на БКП, която пусна дълбоки корени и стана организатор на борбата срещу капитализма и фашизма в България. Три пъти Димитър Благоев е избиран за депутат в буржоазния парламент в Благоевградски окръг. Той също е българин от Македония. Борбата тук се води за освобождение от социално робство, а не от някакво национално робство, как¬вото тук не съществува след присъединяването му към България.

Другарю Влахович, аз имам цяла папка с материали, събирани от месец и половина от предаванията по Радио Скопие, в които се доказва, че както по-рано, така и сега нашето население в Пиринския край е национално поробено. Преди известно време, на 1.Х.1970 г. , се предава един апел на ВМРО (о) от онова време за борба против българите, против българската окупа¬ция. И понеже някои не са дочули началото и не са разбрали, че това е апел от времето на ВМРО (о), дойдоха в Окръжния комитет на партията и казват: "Какво става, нас ни призовават от Скопие на бунт против българските империалисти". Абсурдно е да се мисли, че населението тук, което и преди освобождението от турско робство се е чувствало българско, сега в състава на Народна република България, на социалистическа България, може да придобие друго национално съзнание освен българско. Аз просто недоумявам как, с какъв кураж някои другари твърдят, че в Пиринския край всички са македонци. За мен това е непонятна работа. Още по-недопустимо е да се мисли, че бежанците, които са половината от нашето население, дошли от Егейска и Вардарска Македония в нашия край, за да се запазят като българи, могат в България да придобият друго някакво национално съзнание освен българско. Никаква логика няма тук.

Всичко това се потвърждава и от безспорните статисти¬чески данни, от всички преброявания и всички статистики. Другарят Цървенковски и тук се опита да използва за свои цели преброяванията от 1946 и 1956 г. Другарю Цървенковски, ето истината. През 1900 г. от всичко 220 000 души в Благоевградски окръг 173 000 са българи, 34 000 - турци, 650 - цигани и т. н., но маке¬донци няма. През 1920 г. от 165 000 души - 145 000 са българи, останалите турци и цигани, но македонци няма. През 1926 г, от 184 000 души - 173 000 са българи; през 1934 г, от 207 000 души - 198 000 са българи.

Другарят Цървенковски и сега постави въпроса какво става след Девети септември, къде отидоха македонците? Другарю Цървенковски това е миг в нашата история, светъл за вас, а за нас тъмен. И аз ще ви кажа защо. Вярно, че през 1946 г. и през 1956 г. по статисти¬ка има македонци. При последното преброяване от декември 1965 г., когато дадохме право всеки свободно да определя народността си, това го заявявам с всичката отговорност, само 1437 души се писаха македонци. Другарю Цървенковски, това не са най-смелите, както вие твърдите! Един по един сме преглеждали кои са тези, които са се писали македонци.

Кръсте Цървенковски: Не се съмнявам, че един по един сте ги преглеждали.

Кръстьо Тричков: Това са хора, които или са заблудени от вашата пропа¬ганда, или не са съгласни въобще с нашата власт и с нашата политика. С др. Велчев имахме разговор по този въпрос. Аз му казах, че Никола Чилев - негов приятел, били са заедно в затвора със смъртна присъда, комунист от 1919 г., се писал македонец. От любопитство го запитах защо се е писал македонец. "Аз съм българин - каза той, - но Димитров така нареди".

От посочените данни се вижда, че македонци имаше само в периода след 9.IX.1944 г. до нашия Априлски пленум 1956 г. Причи-ните са известни. По административен път накарахме хората да се пишат македонци.

Борис Велчев: Независимо от това ние не преследваме онези, които се чувствуват македонци.

Кръстьо Тричков: Този курс не се прие от населението. Ние бяхме при¬нудени да го коригираме, за да настъпи успокоение в Пиринския край. И след като дадохме възможност на хората свободно да определят своята народност, ние виждаме какъв е резултатът. Понеже се оспорва този резултат и се изказва съмнение, аз искам позволение да се документирам с факти.

Ето ви протокол № 2 от 28 април 1947 г. - Горна Джумая, на инспекторски съвет при Горноджумайската учебна област. Заседа¬нието е проведено преди резолюцията на Информбюро, Митко Илиев - ръководител на групата скопски учители, е поискал да се докладва как върви изучаването на македонски език в Пиринския край. Мога да ви дам протокола в оригинал. Петрички училищен инспектор казва: "Македонският език се чувствува от децата като чужд. Учителят по македонски език в с. Карналово, Петричко, заплашва децата да заку-пуват вестник "Пионерче", вместо вестник "Септемврийче". Същият учител казал: "Тито ще дойде и тук". Курсовете за изучаване на македонския език се откриват наложително, по административна линия. Светиврачки околийски училищен инспектор по въпроса за македонския език казва: "Трудностите са много големи. Вестник "Пионерче" се пласира с принуда и се води бележка кой не го получава. Учителката по македонски език в с. Брезница е казала "Вардарска Македония бе окупирана от българите, а сега само Пиринска Македония е окупи¬рана от българи, но Тито ще я освободи". Курсовете за изучаване на македонски език се провеждат задължително, от страх за запазване на учителското място, понеже на тях постоянно се натяква, че догодина навсякъде ще се учи и говори на македонски". Втори Неврокопски училищен инспектор казва:

"Много от македонските учители не са в добри отношения с местните учители. Първите се опитват да команцуват в училището, като не зачитат авторитета на отговорниците на училището. Учителите по македонски език се свикват на конференции, без за това да се уведомяват инспекторите. След тези конференции учителите по македонски език засилват някои неща. Учителите по македонски език се месят в украсата на училището, слагат портрета на маршал Тито на преден план, а тоя на Димитров в някой ъгъл. Това дразни местните учители... учител¬ка по македонска история зачерква цял пасаж в учебниците по българска история и казва "Вашата история е фашистка." Друга учителка заявява "Българите не са славяни." Същият инспектор продължава: "При изучаването на езика се срещат трудности. Ако чиновниците не се насилват и те няма да посещават курсовете. Самите чиновници заявяват "Ако не ни е страх, няма да отидем." Голяма част от родителите са обезспокоени". Първи Неврокопски инспектор съобщава: "Учителите преподават по македонски, а децата отговарят на български. На родитело-учителска среща, учителка по македонски език казва: "Дойдохме да научим вашите деца на матерния им език." Всички присъствуващи се смеят, защо¬то населението говори на чист български език"„ Същият инспектор съобщава, че председателят на околийския народен съвет в Неврокоп ги извикал и казал: "Щат не щат, трябва да изучават езика, щом искат да останат служители". Горноджумайският училищен инспектор съобщава: "Всички учители са викани от председателя на областния комитет на ОФ и им е казано да имат положително отношение към македонския език, който се чувствува българин, ще отиде зад Бараково", т. е. зад границата до 1912 г.

Тук има документи, в които се говори, че хората са заплашвани с разстрел, ако не провеждат линията на македонизация.

Ето защо, другари, ние никога не можем да се откажем от българския характер на Пиринския край и да приемем, че тук има някакво македонско малцинство. Това значи да поставим Пиринския край пак в особено положение и да създадем паника в населението. И както каза др. Влахович, ако след Девети септември бяхме идеалисти имаше и много романтика и хората приемаха, каквото кажехме, сега това не е възможно.

Своите аспирации към Пиринския край някои оправдават с отношението на Георги Димитров по македонския въпрос, но те пропускат, че още на Петия конгрес той заяви: "БКП беше измамена в своята добра воля от белградските и скопските ръководители. Повечето от изпратените от Скопие учители и книжари се пре¬върнаха в агенти на една великоюгославска и антибългарска про¬паганда". Така че той фактически коригира своето отношение.

На друго място, разобличавайки това, което ставаше в Пиринския край, той каза: "Това, което се върши в Пиринския край, беше само отражение на онова, което ставаше и става в HP Македония. Под предлог на борба против великобългарския шовинизъм, с помощта на държавния апарат и на всички други обществени, политически и културни организации, тук се водеше и води една системна кампания против всичко българско, против българския народ, против неговата култура, против режима на народната демокрация, против Отечествения фронт и особено против нашата партия. В Народна република Македония не се допуска българска книга, български вестник, в това число и "Работническо дело". Всички български надписи върху старите училищни сгради и другите паметници старателно са заличени. Фамилните имена като например Колишев,Узунов, Цветков и пр., станаха, както знаем, Колишевски, Узуновски, Цветковски с единствената цел да нямат сходство с българските имена".

И на трето място, той открито изтъква на Петия конгрес, че нашето население от Пиринския край не желае да се отделя от България и да се присъединява към Югославия, тъй като то от незапомнени времена се чувствува свързано с българския народ.

Аз смятам, другари, че няма основание при това поло¬жение да се използува Георги Димитров, за да се доказва една несъстоятелна теза. Ние добре знаем отношението на Димитров по македонския въпрос и неговите завети. Убедени сме, че и сега провеждаме Димитровска, интернационална, марксистко-ленинска линия. Димитров беше чист и свят интернационалист и всичко това той го правеше в името на интернационализма и на добросъседските отношения.

Ако е въпрос за използуване и спекулация с документи, и в историята на Югославската партия могат да се намерят документи, когато ЮКП е признавала българската народност във Вардарска Македония.

Още един път искам да подчертая, че в никакъв случай не можем да се съгласим с искането да се даде културна автоно¬мия на Благоевградски окръг. Някои дори поставят въпроса за македонски училища, за изучаване на македонски език, за македонска църква. Кажете,другари, кога в Благоевградски окръг е имало македонски училища, македонски църкви, македонски език? Никога! И през турско, и след като се освободихме - винаги там действува българско училище, винаги се е изучавал само български език. Ето защо не можем да приемем тази теза за културна автономия. Не можем да се съгласим да изменим съзнанието на нашето население.

Ние помним заветите и на Паисий Хилендарски, и на Георги Димитров. Вие знаете, че у Димитров има такова изказ¬ване: "Пазете нашата национална чест и нашата национална гордост като зеницата на очите си. Всеки от вас трябва да бъде българин...! Това не е шовинизъм, то е необходимо средство за самосъхранение на нашата нация, за да не изостава тя назад, а да може тя да върви напред".

Запазването на българския елемент в Пиринския край не е шовинизъм, другарю Цървенковски, както Вие непрекъснато говорите, а необходимо средство за самозащита, за запазване на българския род.

Няма никакво основание да се твърди, че населението в Пиринския край е национално поробено. Няма никакво основание да се считат за македонци и бежанците от Егейска и Вардарска Македония, дошли в България, а те са около 500 000 души. Самият факт, че те са избягали от Егейска и Вардарска Македония и са дошли в България, достатъчно силно говори, че те са се самооп¬ределили като българи. Затова са и дошли в България.

Др. Цървенковски постави въпроса и за бежанците, които са извън България и извън СРМ и по специално за егейците. Какво е било по-рано, не зная, но аз съм свидетел на събития, които станаха след Девети септември. Не зная дали е имало някаква спогодба между нашите две ръководства, някой казват, че има, но зная, че през 1946 или 1947 година отивам в Гоце Делчев (Неврокоп), тогава бях секретар на областния комитет на РМС. Гледам в една улица блокирани стотици хора с милиция и войска, които плачат. Какви са тези хора?" Бежанци от Егейска Македония ми казаха. "Защо плачете?" - попитах един от тях. "Искаме да останем тук, ние сме българи, България е нашата майка", каза той. Насилствено с камиони бяха експедирани, къде - не зная, но и досега всеки месец получаваме писма от тях, пълни с упреци. Голям грях имаме и по отношение на тях. Това са исторически факти и с очите си съм ги видял.

От всичко казано до тук се вижда колко сложен е македонският въпрос. И ако въпросът за създаване на СРМ като държавна общност е чисто югославски въпрос, то въпросът за македонската народност е много по-сложен. Ние отдавна сме приветствували и признали СРМ, и сега я признаваме и сме готови винаги да я признаем като държавна общност. Но ако и занапред на основата на антинаучната теза за съществуваща македонска народност от миналото се предявяват претенции и към другите две части на Македония, трудно можем да намерим основа за разговор.

Това е моето дълбоко убеждение.

Кръсте Цървенковски: Мога ли да цитирам един съвременник, който присъствува тук - др. Кръстьо Тричков. Документи няма да изброявам, защото съществуват и други документи за македонската нация, съществува Мисирков и други.

Ето какво пише др. Тричков на 24 април 1953 година в "Пиринско дело": "Величието на Сандански се състои преди всичко в това, че той безгранично вярваше в силата на народа, че продължи делото на Гоце Делчев както срещу феодалното подтисничество и национално робство, така и против стремежа на буржоазно-монархистичните клики в Атина, Белград и София да превърнат Македония в своя колония. Сандански беше най-ярък изразител на стремежа на македонския народ за решително разчистване на сметките с турския феодализъм и неговите привърженици и представителите на онези, които изневериха на македонското революционно дело. Той беше за това да се доведе докрай македонската революция за обединява¬не на македонския народ и създаване на македонска държава. Яне Сандански загина много рано, но неговия идеал за освобож¬дение и обединение на Македония остана да живее в сърцата на всички честни македонци".

Борис Велчев: Два часа вече работим, можем да дадем малко отдих.

Велко Влахович: Можем да починем малко.

(Почивка)

 

(След почивката)

Велко Влахович: Бих искал да изтъкна следното. С оглед на това, че за първи път на такова равнище се запознаваме ясно и цялостно с възгледите по македонския въпрос, който, по наша оценка, представлява най-голяма трудност в нашите взаимоотношения, въпреки очевидните разногласия аз бих благодарил за откровеността, защото сега е по-лесно да се види и разбере същността на различията. Трябва да констатираме, че те са по-големи, отколкото предполагаме.

Смятам, че в политиката на БКП по македонския въпрос, както тя вчера и днес беше формулирана, се е стигнало до по-нататъшна еволюция и ескалация в становищата.

Искрено да ви кажа, аз се колебая дали да кажа нещо повече от това, което вече се каза. Но все пак изпитвам нужда да добавя нещо към това, което каза др. Цървенковски.

Вчера чухме оценка, че становището на югославските комунисти по македонския въпрос противоречи на марксизма-ленинизма, че ние потъпкваме марксизма-ленинизма, респективно марксистко-ленинския принцип но националния въпрос. За мен като югославски комунист това са много тежки думи за сметка на партията и на нашите народи. Позицията на югославските комунисти по националния въпрос, включително и по македонския въпрос, бе определена в навечерието на войната - на Петата национална конференция. От името на БКП присъствува др. Коларов. Др. Пик я ръководи. Там бяха приети и одобрени тези основни становища по националния въпрос. Това становище е формирано през 1941 година по време на въстанието и определяне на неговия характер. След това на първото и второто заседание на ЮКП по време на войната, а по-късно в практиката на след¬военното 25-годишно развитие. Искането за ревизия на нашето становище по националния въпрос по същество е искане за ревизия на основите на нашата революция. Открито мога да кажа, че такова искане в Югославия могат да приемат само останките на буржоазните сили и контрареволюционерите.

Нека с няколко думи да се върна още на така нареченото начало на формиране на македонската нация. Ленин, когато се е разисквал въпросът кога е започнало нещо, казвал, че това му прилича на анекдота: ако биха попитали човек без коса кога е останал без коса - дали когато е паднал първия косъм, или когато е останал без коса.

Аз мисля, че един спокоен научен подход може да разясни този въпрос. Тезата е, че югославската концепция по македонския въпрос е източник на трудностите и че тя крие в себе си териториални претенции. И вчера казах нещо за нашето отношение въобще по националния въпрос. За да няма двусмислие, бих искал да кажа и нещо конкретно по проблема за Пиринския край. Ние тук разделяме нещата на две. Едното е принципното становище към македонската нация, респективно към македонската национална индивидуалност, а другото е за вътрешната политика на социалистическа България, с която ние можем да се съгласим или да не се съгласим. Трябва да бъде зачитан, да уважаваме принципа на ненамеса във вътрешното българско развитие по каквито и да било причини, при което като нормално явление в международните отношения се счита интересът, проявен към националните малцинства. Това в края на краищата е вписано и в декларацията на ООН за правата на човека.

Бих искал да кажа няколко думи за националното чувство на комунистите. На времето се е считало, не зная под чие влияние, че тези национални чувства са чувства от по-ниска стойност. Аз не считам, че това е така. Комунистите трябва да имат национално чувство, но да правят разлика между национално чувство и национализъм. Аз винаги като комунист правя тази разлика. Подобно положение имахме и със словенците в Италия. Известно време беше отричано, че в Триест и около Триест има словенци. Има такава статистика, и книги, и речи. Открихме границата, не поставяме териториални проблеми. През декември предстои посещение на др. Тито в Италия. Има официално предложение от италианска страна той да приеме делегация от националното словенско малцинство в Рим. Това е нещо обикновено, което не само не нарушава междудържавните отношения, но и става мост за връзка между народите.

Що се касае до историята, до текстовете и цитатите, аз не бих се впускал в това, поне на една такава среща. Мисля, че това би ни завело много далеч. Например през 1937 г., след като бях ранен, бях редактор на бригаден вестник, който се наричаше "Димитровец", печатан в Мадрид. Публикувах текстове и на сръбски, и на хърватски, и на македонски. Писмата, които получавах на македонски от Македония, така ги помествах и считах това за нормално. Никой не е отправял упреци и забележки за това. Ние не бяхме тогава на власт, защото водехме борба срещу собствената буржоазия.

Искам да спомена и друго нещо. Известно време отго¬варях за българската комунистическа младеж. Почти три години поддържах пряка връзка с ръководството. Може би др. Велчев и другите другари са работили в младежкото движение, може да сме поддържали връзка, без да се познаваме. През 1940 година излезе закон за образуване на "Бранник". Това бе посрещнато с голяма съпротива, особено сред работническата младеж. Получих искане да се публикува протест срещу използу¬ването на историята и националните чувства от страна на великобългарската буржоазия. Другарят Димитров ми постави задача да напиша статия, аз я написах и тя беше публикувана. Оттогава не съм чел тази статия, но и днес ако я прочета, вероятно някои неща биха ми напомнили за тези дискусии тук.

Другарят Тричков спомена, че редица македонци се чувствуват  българи и използува израза "понякога повече от българи". Аз предполагам, че историческото развитие е довело до тези чувства. Но бих искал също така да подчертая едно предупреждение от страна на Ленин, предназначено за онези комунисти, които, така да се каже, са станали руснаци от други националности. Той казва, че такива понякога правят мечешка услуга и на руската работническа класа, и на руската нация. Уважавайки чувствата на всеки, аз бих желал и хората да бъдат фактор за сближаване между народите и нациите, а не фактор за раздухване на известни чувства, които не са полезни за международното сътрудничество.

С една дума, ние приемаме такова становище по македонския въпрос за сведение. Но трябва да помислим за причините, за мотивите и последиците.

Позволете ми да изложа някои размисли. Предполагам, ще кажа откровено, че такива становища поне частично се базират на погрешната оценка на положението в СРМ и СФРЮ. Днес в света много се говори по така наречения следтитовски период и за съдбата на следтитовска Югославия. Аз принадлежа към онова поколение, което работи и се бори заедно с др. Тито повече от 30 години. Това поколение слиза полека от истори¬ческата и политическата сцена и то по един нормален и демок¬ратичен път. Слизаме и ние, по-старите ръководители, един по един. Такъв начин на слизане аз считам за голямо революционно постижение на нашата борба. Това е израз на силата системата, защото досега революционните поколения слизаха по много тежък начин от революционната и политическа сцена. Идват по-млади сили, които са готови и способни във всяка нация и в цялата общност не само да обезпечат здравина, на нацията и постиженията на революцията, но и по-нататък да осъществят революционно развитие. Ние също така имаме доста слабости. Аз мисля, че няма страна в света, която да няма проблеми и слабости. Ние открито говорим пред целия свят и за нашите слабости, и за нашите трудности, и за положител¬ните резултати в цялото развитие на нашето общество. Не считаме тази открита дискусия като наша слабост, а я считаме като сила. Искам да припомня за това, че при разглеждането на отношенията между съседи трябва да се знае реалната картина у съседите.

Страхувам се, че тези доста големи различия по македонския въпрос, чиято същност е тезата, че Македония е създадена от българи, в крайна сметка ще послужи за подтик¬ване на национализма и на буржоазната идеология, която беше отхвърлена на заден план и от нашата, и от вашата революция. Тезата за създаване на македонско национално съзнание на базата на българско национално съзнание на мен малко ми прилича, нека ми простят другарите, на библейската приказка за Исак, който родил Яков и неговите деца.

Що се касае за средните векове и за миналото изобщо като цяло - макар че лично доста нещо прочетох от историята на балканските народи и считам, че имам някакви познания по проблема, - не се срамувам откровено да заявя, че не съм напълно компетентен за научно третиране на миналото. Това би било много голяма претенция от моя страна. Страхувам се обаче по време на дискусията за признаване или непризнаване на миналото бавно и незабелязано да не почнем да се връщаме към политиката на миналото. Това ме безспокои като политически отговорен човек и като комунист.

Вчера др. Велчев каза, че не можете да се откажете от това да чествувате освобождението на България. Другарю Велчев, смятам, че това никой не иска. Даже смятам, че всички югославски народи трябва да се присъединят към това чествуване. Но веднага вие поставяте друг въпрос: "Защо е необходимо, когато говорим за Санстефанския договор, това да ви дразни и да го свързвате с териториални претенции към вас?" Тук трябва също откровено да кажа онова, което мисля по този въпрос. Когато се говори за Санстефанския договор, в България отзвучава по един начин, в Югославия по друг, защото нашите народи, имам предвид преди всичко сърби и македонци, под Санстефански договор не подразбират само 1878 година и онова, което е станало през тази година, а включват и по-близката история - 1941 година, когато в името на Сан-Стефано се стигна до окупация на Македония и част от Сърбия и когато български части дойдоха даже близо до моето родно село в Черна гора. Навремето аз провалих публикуването на един репортаж във вестниците за боевете, които бяха много тежки, на планината Дурмето в Черна гора. Те ме послушаха. Ако така продължи, утре не зная дали ще мога аз и другите да постъпваме по такъв начин. Защото въпреки вашето признаване на границата, започва да се промъква червеят на съмнението и по-младите поколения, които се възпитават, че македонците са българи и в духа на Санстефанския договор, може да започнат един ден да предявяват и териториални претенции.

Също така трябва да кажа, че през тези два дни още повече осъзнах и собствената си отговорност, и отговорността на политическите и държавните фактори и в нашата страна, и във вашата страна за по-нататъшното развитие на нашите отношения.

Членовете на нашата делегация трябва обективно да информират нашето ръководство за разговорите и да предложат конкретни изводи. В това отношение трябва да бъдем реалисти - да се констатират различията и различните подходи към македонския въпрос, което, уверен съм в това, другите нации у нас няма да разберат само като отношение към македонския народ. Във връзка с това бих искал да се оградя от вчера изразеното съмнение в държанието или поведението на македонското ръководство и опита за противопоставяне на македонското ръководство на останалите ръководства. Ние ще действуваме, ще работим да се полагат по-нататък усилия за развитие на икономическото, научно-техническото, културното и друго сътруд-ничество.

Смятам, че е необходимо да се сумират тези разговори от едната и от другата страна, да се остави открита възмож¬ността за по-нататъшни срещи, защото днес в целия свят се чувствува нужда от преговори и срещи, даже и между онези, които не са съгласни с това, а може и заради това, че не се разбират помежду си. Тази необходимост е още по-голяма между съседи. И все пак аз отделям България и Югославия и тяхното съседство, защото въпреки големите трудности в миналото ние - и едните, и другите - сме комунисти и създаваме традиция за ново съседство. Трябва да се каже, че никога няма да се откажем от полагането на усилия в това направление и никога няма да съжаляваме, че в миналото сме посветили много време на това да имаме колкото е възможно по-добри отношения между нашите народи и страни.

С това завършвам.

Борис Велчев: Ако разрешите, бих искал да направя някои забележки във връзка с изразените тук становища. Аз тази сутрин внима¬телно прегледах изказването на др. Влахович, което е стенографирано, но ще се огранича да направя някои бележи само във връзка с изказванията днес на др. Цървенковски и на др. Влахович.

Искам още един път, другари, да поясня, че конкрет¬ните предложения, които ние направихме за евентуално споразу¬мение по македонския въпрос или изобщо за нормализирането, подобряването и по-нататъшното развитие на нашите отношения, в никакъв случай не могат да се смятат като опит да ви се диктуват някакви условия. Аз мисля, че такова интерпретиране от страна на др. Цървенковски не е обосновано. Не зная въз основа на какво се прави такова заключение. Никакво намерение нямаме да ви диктуваме някакви условия. Че е така, се вижда от изложението, което направил както по въпроса за нашите всестранни отношения, така и за нашето становище по македонския въпрос. Ако отново се прегледа това, което аз казах, ще се види, че няма основание за такава интерпретация.

Що се отнася до Санстефанския договор, аз обясних, другари, и още един път искам да ви кажа, че ние чествуваме Освобождението на България - вие сами не оспорвате това - като наше законно право. Но когато се чествува Освобождението на България, не може да не се говори за Санстефанския договор, който увенча това освобождение. Другарят Влахович обясни, че това чествуване отзвучава по един начин в България, по друг - в Югославия и по-специално в СРМ, като се свързва с онова, което е било през 1941-1944 г. и се прави извода, че като говорим за Санстефанския договор, ние държим живи наши териториални претенции към Югославия. Вие знаете, другари, че много пъти сме заявявали, вчера и днес пак заявихме и сме готови в споразумение да запишем, че нямаме никакви тери¬ториални претенции, но да замълчим за Санстефанския договор, с който се увенча Освобождението на България - това означава да не говорим за историята. А че един ден могат да се предя¬вят териториални претенции - не можем да гарантираме какво ще стане в бъдеще. Ние можем да отговаряме за това, което сега става. Даже да не говорим за Санстефанския договор, един ден, ако се прецени, може и да се повдигне този въпрос, независимо дали по наше време ще говорим или няма да говорим за договора. Така че ние не подготвяме почва бъдещите поколе¬ния да се връщат към Санстефанския договор, когато говорим сега за него, не даваме повод да се съмнявате, че имаме териториални претенции. Санстефанският договор и за нас, и за вас, и за бъдещите поколения трябва да бъде един исторически факт, който е свързан с много важно събитие в живота на българския народ - освобождението от петвековно отоманско робство. Само така трябва да се гледа на този въпрос, когато във връзка с Освобождението се връща¬ме към Санстефанския договор. Всяко друго третиране ще озна¬чава преиначаване на нашето разбиране по този въпрос и приписване на намерения, каквито нямаме.

Др. Цървенковски говори, че ние сме излезли с предизвикателство към вас през ноември 1967 г. и всъщност това било началото на влошаване на нашите отношения. Аз не зная какво той има предвид, може би статиите, които са излезли във връзка с Освобождението на България. Но в отделни статии и публикации могат да се допуснат и неправилни становища и увлечения. Аз вчера заявих, че ние не одобряваме действията на някои наши дейци и органи, които се увличат в това направ¬ление. Но ако съпоставим онова, което у нас е допуснато като увлечение, което ние не одобряваме, с онова, което се допуска у вас и по-специално в СРМ, сравнение не може да стане. Така че би трябвало спокойно да се видят фактите и да направим извод да не допускаме това, което и от ваша, и от наша страна може да разпалва неприязнени отношения, вражда, анта¬гонизъм, въобще да създава една атмосфера, която не е в интерес на нашите народи, не е в интерес на мира и социализма.

Искам да коригирам др. Цървенковски и се извинявам, че се опитах да направя това в реплика, относно разговорите, които водихме през 1967 г. Ето протокола от тези разговори, аз предлагам да го прегледате, може да го нямате на ръка, за да видите, че това не е така. И с това отговарям на другаря Влахович, че в нашето становище по македонския въпрос няма никаква еволюция и ескалация в отрицателно направление.

Нашето становище по македонския въпрос, и през 1967 г., и преди това, и след това - е едно и също. Тук може да става дума за уточняване на някои подробности в нашата позиция. Не е вярно, че през 1967 г. не сме говорили какво е населението в СРМ, че не сме говорили за Пиринския край. Ще ви цитирам две, три изречения. Моля да се запознаете с протокола, за да се види какви са фактите.

Другарят Цървенковски, обръщайки се към другаря Живков, казва:

"Особено добре бе прието Вашето изявление, че ръководството на БКП и Вие лично стоите на димитровски позиции и признавате историческия факт - създаването на Социалистическа република Македония и формирането на македонска нация". По-нататък той казва: но и за югославската, и за световната общественост ще има голяма полза, ако направите още една крачка напред и заявите публично това".

... "Що се отнася до нас, ние съществуваме и се развиваме, все повече добиваме чертите на една съвременна нация", с което самият др. Цървенковски признава, че има процес. Тъкмо и ние това признаваме и на това не се противопоставяме и нямаме намерение да се противопоставяме. Това съвпада с една мисъл, която другарят Влахович каза: "Все пак у нас, на Балканите, късно се стигна до формирането на нации. Този процес сега завършва. Това закъсняло формиране обременява нашата мисъл и научна, и политическа - и доколкото ние имаме едно по-широко отношение и научен подход, толкова по-малко ще бъдат обременени тези отношения".

Що се отнася до въпроса дали на противобългарска основа се създава македонското национално съзнание, ето другарят Цървенковски какво казва: "Не искам да влизам в спор доколко това е вярно, защото има нещо вярно". Тук остава другарят Цървенковски да направи още една крачка.

Кръсте Цървенковски: Четете по-нататък какво казва Маркович.

Борис Велчев: Може да прочетете.

Кръсте Цървенковски: Вие искате да постигнете ефект.

Борис Велчев: Никакъв ефект не искам да постигна, трябва да се говори истината.

Ето пък какво казва другарят Живков, защото др. Цървенков ски каза, че той не е засегнал въпроса за Вардарска Македония: "Какво да кажем за населението у вас с българско съзнание, което до Втората световна война е било няколкостотин хиляди по турските статистики, а сега казвате, че са 3000 души".

Ето в този дух се водиха разговорите тогава. Има изказани много съображения и от едната, и от другата страна. А има мое изказване, което заема 2-3 страници от протокола, където аз поставям въпроса в този дух, както вчера го изложих.

Въобще искам да кажа, че от този протокол се вижда, че през 1967 година сме имали същото становище, каквото имаме сега. Няма никакво основание да се говори, че има някаква ескалация в нашето становище, която още повече затруднява нашите отношения. Аз моля да се справите с протокола и ще се уверите в това.

Другарят Цървенковски отбеляза, че не търси призна¬ние от нашата страна за македонско съзнание, индивидуалност и т. н. Другари, ние вчера ви обяснихме, че предлагаме с вас да изхождаме от марксистко-ленинското разбиране за образува¬нето и съществуването на една нация, което не е въпрос на признаване или отричане от други народи, от други страни, от други партии, а е въпрос на свободна изява на националното съзнание на съответното население. Ние поддържаме това стано¬вище и по тази причина нямаме никакви претенции да искате нашето признание. Това е въпрос извън нас, той не зависи от нас, той зависи от населението. Аз ви казах вчера в заключение: правете, каквото желаете в СРМ. Това е суверенно право на хората, които живеят там, обаче ние не можем да се съгласим това да става на противобългарска основа. Това е единствената ни претенция. Ако вие сте на нашето място, и вие така ще постъпите. Нима вие ще се съгласите, ако това се върши на противосръбска, противохърватска основа? Никакви други претенции нямаме към вас.

Вчера другарят Влахович и днес другарят Цървенковски напомниха за голямото дело, което македонският народ е направил за своето самоутвърждаване и т. н. Ние това не отричаме, то е така. Аз не зная откъде правите заключение, че отричаме това. Ние не отричаме това, което е направено през последните десети¬летия, не отричаме това, което се прави сега и продължава да се прави. Ние спорим с вас преди всичко за миналото, когато се измисля някаква македонска народност, за да се изгражда сега от нея македонска нация и по такъв начин този процес протича на противобългарска основа. Друг спор нямаме. Ако по този въпрос можем да се разберем като марксисти, като комунисти и като се считаме с марксистко-ленинското разбиране, че създаването и съществуването на нациите трябва да става на доброволна основа, абсолютно никакъв проблем няма да има.

Ние не искаме, когато възразяваме срещу противобългарския характер на този процес, да ставаме попечители на македонския народ. Това не е наша работа. И моля с това повече да не се злоупотребява. Ние признаваме СРМ. Даже да изпаднем в положението на дураци. да не я признаваме, тя съществува. Ние не сме си загубили ума, за да не се считаме с историчес¬ките факти. СРМ е един факт, една от републиките на федера¬цията. Как може да не я признаваме и да се поставя под съмне-ние нашето отношение към нея!

Много пъти вече. заявих, че ние признаваме също така процеса на формиране на македонско съзнание и македонска нация. Това е един факт, за който са създадени исторически предпо¬ставки и е изминат един път в това отношение. Аз ви казах в какво е спорът между нас и вас, с какво не можем да се съгласим.

Другарят Цървенковски спомена за една история в Съветския съюз, в която с научен подход се излага македонският въпрос. Доколкото съм запознат, това,което е допуснато в този учебник, независимо че е издаден в Съветския съюз, е ненаучно. Ние сме реагирали, защото там се изопачава исто¬рическата правда, а не с цел да упражняваме натиск върху ръководството на Съветския съюз. Ние не можем да упражняваме натиск върху съветското ръководство, то е в състояние само да си изработи правилно становище за случая. Но ние не можем да бъдем безучастни по отношение на едно преина¬чаване на историческите факти, което е допуснато в един съветски учебник.

Не ми е известно какъв е случаят с книгата на Леков.

Другарят Цървенковски говори за графи. Графите, другарю Цървенковски, не решават въпроса. Дали ще има графи при преброяването в СРМ или при преброяването на населението в Пиринския край - това не решава въпроса. Въпросът се решава от политиката, от становището, от позицията на съответното ръководство. Вие може да имате графа "българи" при преброяването, но ако продължавате да провеждате политика на хулене и отричане на всичко българско, на всичко, свързано с България, сами разбирате какво може да се получи накрая, когато трябва да се попълват тези графи.

Мисля, че се изяснихме за другаря Георги Димитров. Напълно съм съгласен с това, което говори др. Тричков. Аз и вчера отбелязах, че другарят Димитров е наш вожд и учител. Ние и сега се стремим да следваме неговите завети. Но когато се говори за Димитров, трябва да се види цялостно Димитров, а не да се виждат само някои негови становища, които на нас или на вас изнасят. У Димитров има и неправилни становища по някои въпроси. Когато признаваме това, ние в никакъв случай не накърняваме величието на Георги Димитров като голям: интернационалист, изтъкнат деец на международното комунистическо движение и наш вожд и учител. Димитров е сгрешил по македонския въпрос, както е сгрешил и нашият Централен комитет. Ние не можем да се ръководим от тази грешна позиция, която тогава е възприета. Правим си изводи, защото ако под¬държаме тази грешна позиция, носим отговорност.

За македонския език ви казах, че щом е равноправен език, ще приемем да подписваме документи със СФРЮ и на македонски език, обаче няма да допуснем това да става по политически съображения, каквито опити се правиха. Дума да не става! Това може да стане само след договаряне на основата на международната практика. Дайте да се договорим. Досега е имало договореност да подписваме на сръбско-хърватски. Дайте зз в бъдеще да се договорим да подписваме по друг начин и няма да има никакви проблеми. Но да ни се налага, както е направен опит и със Съветския съюз - това не можем да приемем. Не по този начин ще се изтръгне признание на македонския език, македонската нация и т. н. Това е вреден, неправилен подход.

Би могло още да се каже по едни или други засегнати от вас въпроси, но аз не искам повече да ви отегчавам.

Искам да направя едно заключение, моля да ме изслушате.

Другарю Влахович, от всичко, което говорихме вчера, вие и ние, може да се получи впечатление, че ние сме на едно становище с вас по въпроса за всестранните отношения между България и Югославия. Вие и другарят Цървенковски изразихте съгласие с редица съображения в това отношение: че отношенията между България и Югославия трябва да се развиват като отношения между две социалистически страни; че това е в интерес на нашите две страни и нашите два народа, на делото на мира на Балканите, в Европа, в света и т. н.

Но това е, струва ми се, на пръв поглед. Ако се вникне в същността на онова, което след това тук беше разиск¬вано, се получава, ако мога да се изразя с думите на поета, че "дълбока пропаст ни дели". Това трябва да се каже с голямо съжаление.

Ние, без да отричаме македонския въпрос като важен въпрос, не го поставяме като централен проблем на нашите отношения, а го виждаме и разглеждаме като подчинен въпрос на главния - на въпроса за нашите отношения като две социалистически страни. Ние смятаме този подход към въпроса за марксистко-ленински.

Същевременно, като заявявате, че сте за подобряване на отношенията между нашите две страни, вие поставяте този въпрос като централен и се получава така, че той се явява и може да се яви и в бъдеще онова камъче, което обръща колата.

Позволете да кажа моето лично мнение - но струва ми се, че то съвпада с нашите общи позиции и разбирания, - че този подход е неправилен. И когато ние изтъкваме, че от ваша страна се допуска нарушение на марксистко-ленинското разбиране, то ние го виждаме още тук, когато този въпрос, който е нацио¬нален въпрос по своя характер, вие го поставяте като решаващ въпрос за отношенията между две социалистически страни.

Другарю Влахович, няма ли някакво противоречие във вашата теза? От една страна, казвате, че няма какво да се договаряте с нас по този въпрос, а същевременно го поста¬вяте като централен в нашите отношения. Защо? Това е малко непонятно. Защо, след като и вие, и ние сме на мнение, че не от нас зависи какво ще бъде съзнанието, а от насе-лението, от хората там, поставяте този въпрос като централен? След като не искате признание от нас, защо поставяте отноше¬нията между България и Югославия в зависимост от този въпрос. Това марксистко-ленински подход ли е или изпадане на нацио¬налистически позиции и пренебрегване на онова, което в случая е главно, решаващо - да си сътрудничим като две социалистически страни, което е в интерес на делото на мира и социализма?

Другари, аз ви моля да помислите, да се вгледате в съображенията и конкретните предложения, които ние направихме по македонския въпрос и изобщо за разбирателството между нашите две страни, тъй като ние изхождаме от искреното желание да нормализираме и да развиваме по-нататък нашите отношения. Това са съображения и предложения на нашето партийно и държавно ръководство.

От вашите изказвания ние останахме с впечатле¬ние, че вие отхвърляте тези предложения. И това за нас е понятно, защото вие стоите на една теза, която според нас е неправилна първо, дотолкова, доколкото нашите отношения се подчиняват на македонския въпрос и второ, доколкото тази теза е в противоречие с историческата правда, с марксизма-ленинизма и с фактическото положение сега в СРМ и в Благоевградски окръг.

Другарю Влахович, ние ви молим, каквото пожела¬ние и вие изказахте, да се сумира всичко и да се прегледа още един път, тъй като на нас ще ни се наложи неизбежно да се срещнем отново. България и Югославия съществуват и ние щем не щем трябва, ако не утре - други ден, ако не след месец, след пет, след година отново да се срещнем. Ако ние не сме тук, ще бъдат други, но България и Югославия трябва да намерят начин да нормализират и развиват своите отношения. Ако това ние с вас направим, ще бъде много добре, защото ще ни се запише голям минус, ако не намерим изход от това положение. Ние поемаме голяма отговорност.

Аз ще си позволя да резюмирам съвсем накратко нашето становище и да ви помоля още един път спокойно, обективно, без предубеждение, без емоции да вникнете в него и да видите какво всъщност е то.

Какво е нашето становище?

1. Ние приветствуваме съществуването на СРМ. Желаем тя да напредва и да благоденствува.

Не е вярно и няма никакво основание да бъдем обвинявани, че гледаме на тази република и на нейните ръководители като на малолетни, които не можели да решават въпросите на своето развитие и имат нужда от попечителство. Ние нямаме претенции да бъдем попечители на СРМ и не прие¬маме такова обвинение.

2. Ние признаваме факта, не го оспорваме и не се противопоставяме, че там се формира македонско национално съзнание, а с това и македонска нация. Това не отричаме и не можем да го отречем.

3. Ние сме ви заявили и отново заявяваме, че нямаме никакви териториални претенции, че сме за развитие на нашите отношения на основата на онези принципи, за които говорихме, и вие и ние, на ненамеса във вътрешните работи, на зачитане суверенитета, териториалната цялост и пр.

4. Ние смятаме, че главният въпрос на нашите отно¬шения е въпросът за развитие на приятелството и сътрудни¬чеството на НРБ и СФРЮ като две социалистически страни.

С какво обаче не можем да се съгласим?

Ние не можем да се съгласим македонското национално съзнание да се формира на антибългарска основа. Вземете мерки това да се прекрати и тогава се отстранява главната пречка за споровете, които има между нас и вас. Тогава македонският въпрос ще престане да бъде централен въпрос, както вие го разбирате. А да се прекрати да бъде на анти¬българска основа - аз искам само да припомня - това означава:

- да се възстанови историческата правда, което не отменя другия факт, че се формира македонско национално съзнание, но да се знае, че то се формира не върху македон¬ска народност, а грубо казано, от български материал; да се знае, че в СРМ се правят македонци от българи;

- да се прекрати всякаква антибългарска кампания, която се води денонощно;

- да се изключи от всички сметки Благоевградски окръг.

Аз говоря за Благоевградски окръг, защото това е български край, българско население и защото никакво македонско малцинство няма в България. Да се поддържа жив този въпрос, независимо как ще се обяснява, другарю Влахович, това означава да съществува семето на раздора.

Ето това е нашето становище, другари. Дали можем с вас да се споразумеем или не - това е друг въпрос. Желателно е да се споразумеем. Ако спокойно се преценят тези положения на нашето становище, ще се види, че това е едно правдиво, реалистично, марксистко-ленинско становище по македонския въпрос и по въпроса за нашите всестранни отношения.

Какъв е този марксизъм-ленинизъм, другарю Влахович, ако в негово име се изопачава историята и хората се насил¬ват да се изявяват такива, каквито те не се чувствуват и не желаят да се изявяват!

Какъв е този марксизъм-ленинизъм, ако в негово име се разпалва вражда и ненавист към други страни, както се прави сега спрямо България? Такъв марксизъм-ленинизъм на нас не ни е необходим!

Ето това са някои съображения и някои бележки, които аз исках да направя.

Предлагаме да се вникне в нашето становище без предубеждение и да се намери за възможно да обсъждаме отделни положения от него, но да не се отхвърля.

Ако нашето становище се разглежда без предубеждение, се вижда, че то е напълно съобразено с историческата правда, с марксистко-ленинското разбиране по националния въпрос и със сегашната действителност. Затова ние считаме, че то е конструктивно, че то е израз на добра воля и искрено желание да развиваме нашите отношения, както това се полага между две социалистически страни. Стига сме се въртели около този македонски въпрос, стига сме тровили нашите отношения и отношенията на Балканите и да поемаме такава тежка отговорност пред историята и пред нашите народи сега!

Както разбрах, вие се ориентирате да си заминавате. Това е ваше право. Ние имахме желание да постигнем някаква договореност, в смисъл да подготвим основа за договаряне на среща между другарите Тито и Живков. Оказа се, че това е невъзможно сега. Може би така, както другаря Влахович каза, след като се изслушахме взаимно, още един път спокойно, не на такова заседание, да прегледаме становищата на двете страни и най-разумно би било да не затваряме вратите за по-нататъшни срещи.

Другарю Влахович, можем ли да се договорим за едно съобщение в смисъл, че сме се срещнали, обсъждали сме въпроси на нашите взаимоотношения и сме се договорили разговорите да продължат. А кога и къде ще продължат - ще се договорим по дипломатически път, но да не се затварят вратите. Аз нямам пълномощия в това отношение, но ми се струва, че такова заключение произтича от нашата позиция, от нашата линия да търсим разбирателство и сътрудничество със СФРЮ. Не сме се разбрали сега - защо трябва да усложняваме обстановката. Нека да се срещнем отново, нека да разговаряме. Вие казахте, че още по-ясно е станало кой какво мисли. Нека да помислим, нека да вникнем в това, което тук се говори от ваша и от наша страна. Може би, другарю Влахович, след една следваща среща ще стигнем до такова заключение, до каквото бяхме стигнали през 1967 г. и по-точно още през 1963 година - като не можем да се разберем по македонския въпрос, да се разберем по другите въпроси и да не търпим това положение, което се създаде между двете съседни социалистически и братски страни. Не е полезно това и за вас, и за нас. Защо ще търпим това положение на влошени отношения, от което имат интерес само нашите врагове, защо да не си сътрудничим. Не можем да се разберем по македонския въпрос - не можем, какво да правим!

Дайте вашите конкретни предложения. Ние сме съгласни да ги обсъдим, като оставим македонския въпрос на страна и да вземем такива мерки, че този въпрос да не трови по-нататък нашите отношения.

Кръсте Цървенковски: Да признаем, че сме българи.

Борис Велчев: Това не искаме. Ние искаме да не правите насила българите македонци.

Велко Влахович: Очевидно приближаваме към края на тази размяна на мнения.

Другарят Велчев констатира, че ни дели дълбока пропаст. Той констатира това със съжаление. Аз бих се присъединил към това съжаление. Но изглежда, че това е реално. Другарят Велчев смята, че в това наше становище, а именно, че сме поставили македонския въпрос в центъра на вниманието, съществува противоречие, противоречие между македонския въпрос и добрите желания за развитие на отноше¬нията. Аз мисля, че няма противоречия, защото не случайно на редица срещи и на тази среща толкова време отделяме именно на македонския въпрос. Моето дълбоко убеждение е, че един по-широк подход към македонския въпрос би развил нашите всестранни отношения.

Бих желал накратко да констатирам следното. Излиза, че нашата позиция, нашето становище по националния въпрос е националистическо, противоречащо на марксизма-ленинизма, че становището на българските другари е интернационалистично и че се базира върху марксизма-ленинизма. На тази основа е трудно да се намери споразумение, защото навлизаме в една цяла област. Становището, позицията по националния въпрос не е изолирана позиция. Това е един от възловите проблеми, свързан с цяла редица други крупни въпроси и днес е трудно да се навлезе във всички тези въпроси.

Безпокои отчасти констатацията на др. Велчев, че той не може да гарантира, че в бъдеще някой може да постави териториални претенции. От това именно и аз се страхувам.

Другарят Велчев изложи, че и той, и българските другари са с най-добри намерения. Аз бих повторил мисълта на великия Данте, че и пътищата към ада са послани с най-добри намерения. Не се касае за намерения. Намеренията понякога могат да бъдат хубави, но ние - и едните, и другите - трябва да видим какви са резултатите от политиката.

По въпроса, за конфликта относно миналото. Ако се касаеше само за миналото, много бързо бихме се споразумели. Но никога в историята на развитието на обществото конфликтът за миналото не е бил в името на миналото, а заради настоящето. Това трябва да ни бъде ясно.

Що се касае за апела развитието на македонското съзнание да не става на антибългарска основа, аз бих поставил само един въпрос - дали това зависи само от македонския народ? Мисля, че зависи и от неговите съседи. Всеки трябва да погледне себе си и в своя дом, защото ние, съседите, сме по-големи нации от македонската нация и тук трябва да е налице достатъчно търпение и достатъчно внимание, защото ако по-големите нации сгрешат в нещо, това трайно се отразява върху малката нация.

Аз мисля, че македонският народ, както и другите югославски народи нямат никакъв интерес да се развиват върху антибългарска основа. Къде щеше да ни доведе това! Напротив! Бъдещите поколения ще ни впишат един минус, защото не сме стигнали до по-добри резултати.

Желая открито да изложа един друг проблем. Ако ние, поколенията, които в миналото сме сътрудничили най-тясно, които заедно сме се борили при най-тежки условия, били сме заедно по много бойни полета и в затвора, не можем да намерим общ език, какво ще стане с онези, които ни следват, които идват след нас? Те нямат тази традиция. Те ще имат друг подход, те ще бъдат освободени, те няма да притежават онази сантименталност и романтичност от миналото. Страхувам се, че техните разговори ще бъдат още по-тежки.

Съгласен съм, че интересите на по-нататъшното ни сътрудничество изискват да не драматизираме констатациите, които помежду си направихме открито, защото и политическата мъдрост, и интересите на бъдещите поколения изискват не тесногръда, а широка политика.

Бих се съгласил с др. Велчев, че трябва да оставим всички открити възможности за по-нататъшни срещи, за по-нататъшни разговори. Аз също нямам никакви пълномощия, както и др. Велчев каза, но мисля, че това становище ще бъде прието от нашето ръководство, защото, още веднъж подчертавам, нямаме никакъв интерес за влошаване на отношенията с България. Напротив, аз бях убеден не само да се върнем към 1967 година, но и да отидем крачка напред. Бих приветствувал този ден, когато ще направим крачка напред от 1967 г.

Накрая още един път благодаря на вашето ръководство, на цялата делегация и на др. Велчев за гостоприемството и за търпението да се изслушаме взаимно внимателно, да изложим всичко онова, което считаме, че и едните, и другите трябва да знаем и след като се разделим да се опитаме спокойно да анализираме какво трябва да правим утре.

Въпреки констатациите, които са доста тежки, в името на това утре считам,че все пак имаме един дълг да положим максимум усилия това утре да бъде по-добро.

Още веднъж благодаря.

Борис Велчев: Аз нямам намерение да говоря повече, искам само да поясня в какъв смисъл казах, че не можем да гарантираме, че няма някой да повдигне въпроса за териториални претенции. Това направих във връзка със засягането на въпроса за Санстефан¬ския договор. Аз разбрах, че според вас, като се позоваваме на Санстефанския договор, ние подготвяме и бъдещите поколения да държат жив въпроса за териториални претенции. Или, с други думи, вашето мнение е, че трябва да престанем да говорим за Санстефанския договор - така ви разбрах. Аз ви обясних как гледаме на този въпрос и изказах мнението, че даже да не говорим за Санстефанския договор, ние не можем да гарантираме, че един ден няма да се намерят хора, които да не говорят. Ние като ръководители отговаряме за своето време. Може би не съм се изразил точно. От това не трябва да се прави никакво тревожно заключение. Няма основание за тревога, тъй като нямаме терито¬риални претенции към Югославия и към никоя друга страна. Това заявихме и на гърците, това сме заявявали винаги. Ние можем да имаме териториални претенции, само ако наистина сме си загубили ума, а ние претендираме, че сме нормални хора. Кой ще ни подкрепи! Това ще бъде една лудост. Понеже сме нормални хора, даваме си сметка какво може и какво не може. Напълно искрено заявяваме, че нямаме никакви териториални претенции. Това сме готови да потвърдим с документ, да подпишем този документ и да го съблюдаваме.

Кръсте Цървенковски: Не сме толкова разтревожени и изплашени. Даже ако повдигнете този въпрос, няма да се изплашим.

Борис Велчев: Нямаме намерение да го повдигаме, Смятам, че този въпрос е ясен.

Какво ще правим в заключение, какво съобщение да дадем?

Велко Влахович: Едно кратко съобщение, че в продължение на два дни сме разговаряли за взаимоотношенията и че сме се договорили разговорите да продължат.

Борис Велчев: Ако не възразявате, да се подготви това съобщение и да се види.

Велко Влахович: Да.

Борис Велчев: Тук има един проект, ако искате да го прочетем.

Велко Влахович: Съгласни сме.

Борис Велчев: "На 9 и 10 т. м. в София се водиха разговори между делегация на Народна република България начело с Борис Велчев - член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, и делегация на Социалистическа федеративна република Югославия начело с Велко Влахович - член на Съвета на федерацията и член на Изпълнителното бюро на Председателството на Съюза на югославските комунисти, по въпросите на взаимоотношенията между двете страни.

Двете делегации изложиха становищата на своите правителства по разглежданите въпроси и се споразумяха разговорите да продължат в близко време в Белград."

Кръсте Цървенковски: Да се махне това "в близко време" и да остане "решиха разговорите да продължат".

Велко Влахович: Смятам, че съставът на делегациите трябва да се спомене, както в първото съобщение.

Борис Велчев: Добре. Има ли възражения да обядваме заедно с вас?

Велко Влахович: Напротив, ще ни бъде приятно.

(14,05 часа)

Изработила протокола: М. Далекова

ЦДА, ф. 1 Б, оп. 60, а. е. 55, л. 1-115. Оригинал. Машинопис.

 

№ 2

СТЕНОГРАФСКИ ЗАПИС ОТ СРЕЩА НА Т. ЖИВКОВ С ДЕЛЕГАЦИЯ НА СЪЮЗА НА ЮГОСЛАВСКИТЕ КОМУНИСТИ

СОФИЯ, 10 НОЕМВРИ 1970 Г., 16 Ч.

 

На срещата присъстват:

От българска страна - Борис Велчев, член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, Кръстьо Тричков, кандидат-член на Политбюро и първи секретар на Благоевградския окръжен комитет на партията, Раденко Григоров, член на ЦК на БКП й заместник-министър на външните ра¬боти, и Георги Петков, посланик на НРБ в СФРЮ.

От югославска страна - Велко Влахович, член на Съвета на федерацията и член на Изпълнителното бюро на Председателството на Съюза на югославските комунисти, Кръсте Цървенковски, член на Съвета на федерацията и член на Изпълнителното бюро на Председателството на СЮК, Якша Петрич, помощник държавен секретар на външните работи, и Кирил Мильовски, посланик на СФРЮ в НРБ.

Тодор Живков: Позволете ми най-напред да ви приветствам от името на Политбюро и от мое име и да ви помоля да предадете лично на др. Тито, на вашето ръководство пожеланията на Политбюро и моите лични пожелания в недалечно бъдеще да се реализира среща между нас два¬мата, за да се намери разрешение на спорните въпроси.

Другарите ме информираха накратко за проведените разговори, но аз съм оптимист по въпроса за българо-югославските отношения, защото те тряб¬ва да бъдат отношения между две съседни социалистически страни.

Ние желаем и правим всичко, каквото зависи от нас за разширяване на плодотворното сътрудничество между нашите две страни, два народа и две партии.

Велко Влахович: Ние работихме интензивно два дни. Вие казахте, че сте оптимист, Днес аз по-малко съм оптимист. Това не значи, че трябва да гледаме песимистично върху по-нататъшното сътрудничество. Напротив, трябва да се направи всичко за разширяване на това сътрудничес¬тво. Може би съставът на делегациите е така подбран, но не вярвам, че делегациите са виновни затова. Положително е, че разговорите бяха напълно откровени.

Тодор Живков: Може би за първи път в историята на нашите отношения се водят такива откровени разговори.

Велко Влахович: Ще бъде необходимо да анализираме тези разговори и да информираме ръководството. Мога да кажа, че ще се постараем тази информация да бъде напълно обективна, ще предадем и Вашите пожелания. Това са същевременно и наши желания. Но аз лично мисля, че трябва много да се направи, за да тръгне това сътрудничество напред.

Тодор Живков: Разбира се, ако бяхте направили общо споразумение на та¬зи среща, щеше да бъде много хубаво, но очевидно въпросите са слож¬ни и консултациите трябва да продължат. Ние не възразяваме срещу такова становище.

Велко Влахович: Нашите отношения се развиват и ние трябва да направим всичко възможно и по-нататък да вървят добре, да не внасяме извест¬ни трудности. Това би било погрешно. Трябва да видим какъв подход да намерим по-нататък, защото и днес казах - това е моето дълбоко убеждение, - че не се касае само за миналото. Това е въпрос и на днеш¬ния ден. Не трябва да се скрива, че подходите са различни. Трябва да се намерят причините на тези различия и спокойно да се анализират. Тряб¬ва да се разгледат и последиците от тези различия.

Тодор Живков: Аз напълно поддържам това, което казахте, че този случай не бива да се драматизира излишно и не бива да бъде пречка за поната¬тъшното разширяване на икономическото, културното и държавното сътрудничество. Трябва да създадем контакти и по партийна линия и нашите две партии да си сътрудничат, да се развиват и да вървим нап¬ред.

Трябва да се държи сметка, че това, което се е сложило в исторически аспект, не може да се преодолее с една среща. Правилно е нашите ра¬зисквания по тези въпроси да продължат. И аз съм убеден, че ще наме¬рим взаимоизгодно решение по тези въпроси.

Не бива, по наша оценка, нашите отношения с Югославия като социа¬листически страни да се подчинят на един единствен въпрос. Нашите отношения са много по-широки и в историческото минало, и в настоя¬щия момент и в бъдеще - и тук на Балканите, и общо. Другарят Тито се беше изразил, че не може да има мир, сътрудничество н успех на Бал¬каните без сътрудничество между България и Югославия. Аз напълно поддържам това.

Велко Влахович: Историята показа това.

Тодор Живков: България е малка страна, но за щастие или нещастие тя е в центъра на Балканския полуостров. Ние си даваме сметка за това.

Искам да заявя още един път нашето желание да се намери взаимоизгодно решение.

Велко Влахович: И едните, и другите носим отговорност и смятам, че това съзнание трябва да бъде винаги налице.

Тодор Живков: През тези 2-3 години на нарушени отношения ние не оти¬дохме до крайност в обтягане на отношенията между България и Югос¬лавия. Нашето икономическо и културно сътрудничество продължава. Това е израз на мъдростта и далновидността на нашето и вашето ръководство. Надявам се, че и в бъдеще ние ще проявим далновидност и търпение.

Има някои въпроси, другарю Цървенковски, които ще се решават на етапи. Не може всичко от един път да се реши - какво да правим. Аз мога да ви приведа колкото желаете случаи в България, които не мо¬жем да решим. Решаваме ги на етапи - днес ако не може, утре. Когато крушата узрее, като се разклати дървото, тя пада. Ако аз се поддам на екстремистки настроения - у нас ги има, - знаете ли какво може да стане? Вие трябва да държите сметка за тези неща. От вас зависи много.

Кръсте Цървенковски: Аз смятам, че Вие сте в състояние да направите няколко крачки.

Тодор Живков: Бих бил в състояние, ако това беше преди Априлския пле¬нум (1956 г.) и ако аз бях първи секретар. Сега нещата се измениха.

Кръсте Цървенковски: Трудно ще се намери решение, ако се настоява вър¬ху това, че в едната страна съществуват екстремисти, а в другата няма такива.

Тодор Живков: Нашето дело е много по-голямо, за да го завъртим сега около един македонски въпрос. Аз пак ще повторя - ние желаем Со¬циалистическа република Македония да укрепи и да върви напред. Готови сме да помагаме искрено, честно, с всички сили. Няма такъв дурак у нас, който да си постави някаква цел да пречи или някаква налудничава задача. Я ми кажете ще намерим ли съюзници за такова нещо? Кой ще ни подкрепи? Съветският съюз ли? Не! Никой! Нито Унгария, нито Полша, нито Чехословакия ще ни подкрепят. Тогава какво ще правим? Ще се бием с нашата армия с Югославия? Как е възможно да се мисли такова нещо. Това е увлечение и не бива на такива неща да подчиняваме нашата политика, нашето настояще и бъдеще като държави, като социалистически страни, като партии. И все пак аз съм оптимист.

Кръсте Цървенковски: Вие сте оптимист, защото Вашият пост позволява това.

Тодор Живков: Ако започнем да се отчайваме - какво ще стане! Затова, др. Цървенковски, трябва по-спокойно.

Кръсте Цървенковски: Авторитетът на първия секретар не е така малък. Вие от скромност искате да го намалите.

Тодор Живков: Трябва по-спокойно да се разгледат тези въпроси, Всичко ще се нареди на етапи, постепенно. Ще дойде време, когато няма да съществува въобще проблемът нито за СРМ, нито за Пиринска Маке-дония. Ние трябва да форсираме, да приближаваме това време с наша¬та мъдра, спокойна линия и да не драматизираме нещата. Между впро¬чем, аз тези дни се занимавам с много прозаични неща - с нашата бъде¬ща петилетка.

Велко Влахович: Другарят Велчев каза, че работите върху изменението на Конституцията.

Тодор Живков: Ние ще предложим на конгреса нова програма и нова Кон¬ституция, но закъсняваме. Една комисия подготвя конституцията, дру¬га - програмата, но в Политбюро още не сме ги разглеждали. Сега във вторник ще ги разгледаме. Вярвам, че ще успеем. Главното е сега изра¬ботването на плана, икономиката. Тя ни мъчи.

Велко Влахович: И нас икономиката ни мъчи, 70 на сто от разискванията в Изпълнителния комитет се отнасят до икономиката.

Тодор Живков: Как е др. Тито? Кога ще разкрие секрета на дълголетието?

Велко Влахович: Др. Тито казал пред чужди журналисти, че секретът на дълголетието е в работата, няма време да мисли за старостта. Готви се през декември за посещение в Италия. Ноември и половината на де¬кември се посвещава на икономическите въпроси. Имахме национална конференция (тя е партийна всъщност), която продължи три дни,

Тодор Живков: Аз четох Вашия доклад, другарю Цървенковски, по селско¬то стопанство. Четох е заключителната реч на др. Тито. Интересни проб¬леми поставяте.

Велко Влахович: Имаше оживена дискусия.

Кръсте Цървенковски: Даже много другари не можаха да се изкажат.

Велко Влахович: 40 и няколко души не можаха да се изкажат, а приложиха писмено своите изказвания. Конференцията трябваше да продължи още 23 дни.

Тодор Живков: Всички търсим нови форми да раздвижим икономиката. Ни сме малко по-добре от миналата година. В селското стопанство ще реализираме валовата продукция, но стоковата продукция може би ня¬ма да можем да изпълним. Още е рано да се прави отчет, но общо взето тази година в сравнение с миналата година сме по-добре. Нашата ико¬номика се развива добре, нямаме някакви особени трудности. Има оба¬че някои отрицателни явления, които искаме да ликвидираме,

Сега прилагаме нов начин на планиране с помощта на икономико-математически модели. Мога да ви кажа, че това е благодат. При този научен метод на планиране и прогнозиране се вижда реално какви са резултатите. Ще приведа два примера:

В областта на мебелната промишленост няколко стотин предприятия в България произвеждат мебели. Когато приложихме икономико-математическия метод на комплексна разработка на проблемите за мебели, вижда се, че можем спокойно да закрием към 200-300 предпри¬ятия. Те са ненужни. С това се намалява обществената издръжка на производството в този сектор. 400 предприятия произвеждат дограма. Оказа се, че три предприятия са достатъчни, за да произвеждат тази дограма.

В областта на тютюнопроизводството. При стария начин на планиране имахме загуби от тютюнопроизводството. През 1968 г, тези загуби въз¬лизат на 12 милиона лева, миналата година бяха по-малко. Сега при приложението на икономико-математическия метод на разработка на проблемите ние към 1974-1975 г. ще имаме 150 милиона лева ежегодно натрупване в бюджета от тютюнопроизводството. Въпросите се разг¬леждат цялостно - от разсада на тютюна до цигарите.

Кръсте Цървенковски: Колко цигарени фабрики имате?

Тодор Живков: Имаме 5 цигарени фабрики, 2 от които са крупни. За пети¬летката отпускаме 105 милиона лева капиталовложения за тютюноп¬роизводството, а ще получим към края на петилетката 150 милиона лева натрупване.

Кръсте Цървенковски: От вас, българите, за нас няма място на пазара за цигари.

Тодор Живков: Ние сме най-големият износител на цигари в света. Отива¬ме към нови решения в тази област. Сега се занимаваме с разработката на икономико-математически модели в областта на икономиката, съз¬даваме концерни. Няма създадена по-висша организация в света от ка¬питалистическите концерни. Те са ги създали, ние вземаме тази фор¬ма, но трябва да я напълним със социалистическо съдържание. Ние сме единствените, които създаваме концерни, и смятаме, че няма да се провалим.

Велко Влахович: Ние наричаме това интеграция отдолу нагоре, имаме крупни групировки в тютюневата промишленост и в други области. Интегри¬раните предприятия използват математическата психология.

Тодор Живков: У нас въпросът опира до математическите кадри. Ние до преди няколко години живеехме с мисълта, че сме създали кадри. Пра¬щаме специалисти в други страни - в Алжир има 1000, в Куба - 1000 и други. Оказа се обаче, че нямаме математически кадри. Разделихме катедрата по математика на две - приложна и абстрактна математика. Създаваме математически паралелки, предоставяме възможност на мла-дите инженери за две години да вземат втора специалност - математика, защото се оказа, че икономистите не знаят математика.

Велко Влахович: Областта на приложната математика е нова. Аз съм мал¬ко математик и до днес се занимавам с математическа логика, с при¬ложна математика. Следя всичко, което става в света. Даже преди две години бях на един конгрес на математици. Взех документите на конг¬реса. Имаше 11 секции, 2 от които за приложна математика. Това по¬казва как нещата се изменят и се насочват в съвременното развитие. Така че и нашата политическа мисъл трябва да следи какво става в съвременната наука, в математиката. Миналата година имаше повече от 2 хиляди оригинални научни трудове. Това е колкото в целия 19 век. Това показва, че нещо става в света, че има динамика, движение.

Тодор Живков: Изключително бурно развитие.

Велко Влахович: Моето впечатление е, че обществената и политическата мисъл изостава зад положителните науки. Дълго няма да може да изос¬тават, защото животът ще я стимулира.

Тодор Живков: Аз съм слаб математик, но се увличам от кибернетика и идвам до заключението, че трудно може да се ръководи не само иконо¬миката, но въобще социално-икономическо и общественото развитие на страната без широко приложение на кибернетиката.

Велко Влахович: Съществува един крупен проблем за социалистическите страни, че теорията на големите системи (аз вземам социализма като голяма система), където е включена и кибернетиката, се насочва към технократичната логика. Тук трябва да се внимава, ни да не се подце¬нява кибернетиката.

Тодор Живков: Марксизмът-ленинизмът не бива да се подценява. Нашето учение не може да се подцени пред някаква кибернетика или друга част на науката. Каква е реколтата у вас?

Велко Влахович: Не е много добре. Царевицата е добре, пшеницата с под-нормата. От общественото стопанство получихме по 750 кг царевица от декар.

Тодор Живков: Добре е. Ние разпространяваме в България хибрида, който имате вие.

Кръсте Цървенковски: Овощията са добре.

Велко Влахович: През последните три години имаме реконструкция на про¬мишлеността. За три години техниката се модернизира 45 %. Очакват се резултати от следващата година. Вярно, че тази техника ще изхвър¬ли много от работната сила, защото изисква висококвалифицирани кад¬ри, но от нея се получава по-масово производство и тя дава възмож¬ност за включване в международното разделение на труда.

Тодор Живков: Ние в селското стопанство провеждаме една налудничава работа.

Велко Влахович: Защо налудничава?

Тодор Живков: Защото На друго място в света я няма. Създаваме аграрно-промишлени комплекси със средно 300-400-500 хиляди декара единия.

Велко Влахович: Ние имаме няколко крупни стопанства.

Тодор Живков: Вие имате няколко, а ние ги създаваме в цялата страна. Оставили сме засега само планинските райони и македонците. Маке¬донците догодина ще ги правят. Там се произвежда главно, тютюн. Не можем да им дадем техника, затова сме ги оставили.

От какво се ръководим? От възможността да можем да внедрим на широк фронт промишлени технологии в селското стопанство и в про-мишлеността. Това се прие много добре от нашите кадри.

Велко Влахович: Ще бъде освободена много работна сила,

Тодор Живков: Сега такъв проблем съществува за някои райони.

Велко Влахович: Какъв е процентът на селското население?

Тодор Живков: Работещи - към 25 %. Искам да ви кажа какво се получава. В Толбухински окръг през 1968 г. работеха 45 хиляди кооператори, през 1969 г. - 4500, или 10 пъти по-малко, а тази година работят 3500. В бъдеще вероятно ще останат към 2500. Временни трудности с работна¬та ръка има, защото тези, които се освобождават, трябва да се преква¬лифицират. Ние сме много зле сега в мините, в пристанищата, в горс¬ката промишленост, защото няма работна ръка. В строителството не ни стигат 30 хиляди души. Онзи ден решихме да увеличим трудовите войски с 10 хиляди. Решихме да изпратим войски в пристанищата, ина¬че сме закъсали с работна ръка. Това са временни трудности поради бързите процеси на механизация и концентрация. Вземаме мерки и смя¬таме за няколко години да урегулираме този въпрос. Независимо че се освобождава работна ръка, че има трудности при настаняването, ние смятаме да не задържаме този процес.

Велко Влахович: Това е хубаво, защото ще даде положителни резултати. Може да има временни трудности, но по-нататък ще даде добри резул¬тати.

Тодор Живков: Защо сме заставени да правим това? Защото 45 % от нашия износ ще бъде селскостопанска продукция в сурово и преработено със¬тояние. С износа се увеличават дотациите. Миналата година държава¬та е дала толкова дотации, колкото е получила - нито печалба, нито загуба. На вътрешния пазар имаме известно натрупване, а на външния даваме дотации. В селското стопанство нито губим, нито печелим. Аз смятам, че това е един успех. В нашите разработки за следващата пети¬летка предвиждаме да получим 800 милиона лева печалба от селското стопанство, с което целим да повишим конкурентоспособността на сел¬скостопанските произведения, да решаваме социални проблеми и т.н. Но без аграрно-промишлените комплекси, без тази национална прог¬рама няма да можем да решим тези задачи, даже може да продължи обратния процес и вместо печалба да имаме загуба.

Велко Влахович: Внасяте ли механизация и оборудване за тези комплекси?

Тодор Живков: Произвеждаме само един тип трактори и прикачен инвен¬тар, всичко останало внасяме. От собствено производство задоволява¬ме 30-35 %, другото внасяме. Полагаме усилия да се кооперираме, за¬щото ние, социалистическите страни, в областта на селскостопанското машиностроене сме изостанали с 10 години от напредналите западни страни. Това е голяма беда.

Велко Влахович: Какво искате да произвеждате?

Тодор Живков: "За аграрно-промишлените комплекси са нужни големи машини. Ако имаме големи машини, един механизатор ще замени 5-10 механизатори. Но ние ги нямаме, само Съветският съюз ги произвеж¬да, Освен това не е решен проблемът с прикачния инвентар,

Велко Влахович: Тук има възможност за коопериране.

Тодор Живков: Да, вместо да се караме е македонците, ние трябва да се кооперираме. В тютюнопроизводството например сме готови да дадем всичко, каквото има у нас. Имаме институт, в който работят 600 науч¬ни работници. За ориенталския тютюн сме създали комплексна меха¬низация от разсаждането до цигарите. Производителността се повиши близо 10 пъти. Този въпрос за нае е решен, само средства са необходи¬ми. Ние може да ви дадем всичко това, вземете го. И не само в тютюнопроизводството, в много области можем да си сътрудничим. И тога¬ва всички тези въпроси ще отпаднат един по един, ще останат само като един лош спомен и ще вървим напред.

Велко Влахович: Само че винаги ще има историци, които ще възкресяват този спомен.

Тодор Живков: Другарю Влахович, каня Ви да дойдете у нас неофициално. Вие отдавна не сте идвали тук. Др. Цървенковски, и Вас каня, заповя¬дайте.

Велко Влахович: Имах един другар, който беше хлебар в София. Казва се Кирил Величков. Бяхме ранени и заедно лежахме в болницата. Той каз¬ваше: „Другарю Влахович, когато социализмът победи в България и Югославия, всяка неделя ще си ходим на гости." Сега си мисля по тези въпроси.

Тодор Живков: (шеговито) Тук всички сме комунисти и мога да ви кажа, че ако сме си представяли, когато сме влизали в Комунистическата партия, че такива неща ще има, щяхме да си помислим, но сега вече е късно.

Велко Влахович: Маркс е крив, той е забъркал това.

Тодор Живков: Преди няколко дни обсъждахме въпроса с какви капита¬ловложения могат да разполагат тръстовете и за кои капиталовложе¬ния трябва да искат разрешение от правителството. Дискутира се по този въпрос. Поисках да видя какво е казал Маркс. Маркс е казал, че за простото възпроизводство могат сами да разполагат е капитални вложения, а за разширеното възпроизводство трябва да искат разре¬шение.

Велко Влахович: Аз анализирах Марксовата теория за селскостопанското производство, Тогава нямаше крупно селско стопанство.

Тодор Живков: Аз вземам тази Марксова система и я прилагам. Жалко, че Маркс не е казал точно как трябва да работим. Готската програма дава само една схема как трябва да бъде, а за механизма при социалистичес¬кото общество не говори,

Велко Влахович: Когато разисквахме вчера и днес, спомних си за една друга позиция относно фактите, защото всички излагаме факти. Маркс каз¬ва; „Има факти удобни, има и неудобни, а има факти, които изобщо не са факти". А ние избираме само неудобните.

Да не ви задържаме повече.

Тодор Живков: Благодаря за посещението, за беседата, Заповядайте в Бъл¬гария.

Кръсте Цървенковски: Благодаря.

Тодор Живков: Предайте още един път моите поздрави и най-добри поже¬лания на др. Тито и на всички останали другари, Всичко хубаво!

ЦДА, ф. 1 Б, оп. 60, а. е. 56.

 

№ 3

ИЗ ПРОТОКОЛ "A" № 715 НА ЗАСЕДАНИЕТО НА ПБ НА ЦК НА БКП ЗА РАЗГОВОРИТЕ С ВЕЛКО ВЛАХОВИЧ И КРЪСТЕ ЦЪРВЕНКОВСКИ И ЗА ПОДГОТОВКА НА СРЕЩАТА МЕЖДУ Т. ЖИВКОВ И Й. Б. ТИТО

17 НОЕМВРИ 1970 Г.

 

ПРОТОКОЛ "A" № 715

НА ЗАСЕДАНИЕТО НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП ОТ 17. XІ. 1970 ГОД.

Присъствуват другарите: Борис Велчев, Боян Българанов, Живко Живков, Иван Попов, Станко Тодоров, Тодор Живков, Тодор Павлов, Цола Драгойчева, Лъчезар Аврамов, Пеко Таков, Ангел Цанев, Костадин Гяуров, Кръстю Тричков, Иван Абаджиев, Венелин Коцев и Иван Пръмов.

Въпроси на дневния ред:

I. Обсъждане проект  за Програма на БКП.

ІІ. По проекта за нова Консти¬туция на НРБ.

III. За разговорите с делегацията на СЮК.

 

Решения:

І. Приема бележките на др. Тодор Живков по внесения проект за програма на Българската комунистическа партия.

Възлага на др. Тодор Живков да организира по-нататъшната работа по съставянето на проектопрограмата на партията.

ІІ. Приема за основа внесеният проект за нова Конституция на Народна република България.

ІІІ. Одобрява работата на нашата делегация по време на разговорите с делегацията на ЦК на СЮК във връзка с подготовката на срещата на др. Тодор Живков с Й. Б. Тито.

В духа на указанията, дадени в заседанието на Политбюро да продължи по-нататъшната подготовка за следващата среща като се изработи и проект на документ за срещата на високо равнище.

[...]

Т. Живков

* * *

Другари,

Както е известно от публикуваното съобщение, предвидените разговори с югославската делегация, начело с Велко Влахович, завършиха бързо и делегацията си замина, като се постигна взаимно съгласие разговорите да продължат.

Делегацията си замина така бързо, защото се установи, че има големи различия в становищата на двете страни, оказа се, че дълбока пропаст ни дели, поради което не бе възможно да се обсъжда някаква конкретна основа за споразумение с оглед нормализирането и развитието по-нататък на всестранните отношения между НРБ и СФРЮ. Това показва, че подготовката на срещата на високо равнище ще бъде продължи¬телна, (ако, разбира се, изобщо такава среща се състои), и проведените в София разговори могат да се оценяват като първи етап на тази подготовка.

Единодушно е мнението на нашата делегация, че към проведените разговори трябва да се вземе положително отношение, че те бяха необходими, защото двете страни изложиха своите становища и с това се сложи ясно начало на диалога за под¬готовката на официалната среща, и в крайна сметка за нормализиране на отношенията между двете страни.

От получената вчера шифрограма от др. Г. Петков се вижда, че подобно е мнението за значението на срещата и на югославската страна.

* * *

I. По настояване на югославската делегация ние първи изложихме нашето становище.

След заседанието на Политбюро на 4 т.м. ние подготвихме неголямо изложение на нашето становище в две части: първо - по въпроса за всестранните ни отношения, и второ - специално по македонския въпрос.

Втората част - по македонския въпрос - беше изцяло продиктувана от др. Живков, с формулирани конкретни предложе¬ния.

След като направих изложението по общите наши отношения, в което македонският въпрос се засяга като един от въпросите на тези отношения, така както за него се говори в писмото на др. Живков до Тито, и накрая се правят някои предложения, Велко Влахович апелира да се спра по-подробно на този въпрос, тъй като, както той се изрази, това е същественият въпрос, това е въпросът, който стои в центъра на нашите отношения.

Веднага стана ясно това, което и очаквахме - че те са дошли всъщност да обсъждат само македонския въпрос, и в зависимост от това да се обсъждат по-късно и другите въпроси на нашите взаимоотношения.

При това положение се наложи втори път да взема думата и да изложа нашите по-конкретни съображения и предложения по този въпрос, независимо, че той за нас не е централен въпрос.

Тъй като изложението, което направих, е напълно в съответствие с известната на Политбюро наша политика към Югославия, ще си позволя само да маркирам основните моменти на двете части от нашето изложение.

В първата част - за нашите всестранни отношения - аз припомних и конкретизирах изложените в писмото на др. Живков съображения на нашето ръководство относно основата, върху която е възможно да се преодолеят съществуващите между двете страни трудности и да се нормализират и развият по-нататък всестранните отношения между НРБ и СФРЮ.

На първо място бе подчертано главното съображение -разбирането, че отношенията между НРБ и СФРЮ трябва да се изграждат като отношения между две социалистически страни върху принципите на взаимно сътрудничество, на пълно равноправие, на зачитане държавния суверенитет и териториалната цялост, на ненамеса във вътрешните работи.

Посочени бяха благоприятните резултати, постигнати в различните области, особено в периода 1963-1967 г., при развитието на нашите взаимоотношения в съответствие с това разбиране, независимо че не са били използувани всички възможности.

Припомних и другото наше основно съображение, също добре известно на югославяните - че различията по някои идеологически и други въпроси не трябва да бъдат пречка за разширяване и задълбочаване на нашето приятелство и сътрудничество, че съществуващите спорни въпроси не са попречили нашите отношения да получат доста благоприятно развитие през периода 1963-1967 г.

Изказано бе убеждението, че при проява на искрено желание и като се дава предимство на онова, което ни обеди¬нява като две социалистически страни, напълно е възможно на някои въпроси да се намира взаимно приемливо решение, а други да се оставят за по-благоприятно време и да се върви напред. Като пример посочих два въпроса - единия по  участието на двата народа и двете партии в борбата против фашизма и капитализма, за победата на новия обществен строй, и другия - македонския въпрос.

Накрая в тази част направих предложение двете страни отново да потвърдят, че въпреки наличието на спорни въпроси те ще изграждат своите отношения като отношения между две социалистически страни върху принципите, за които става дума по-горе, че ще полагат всички усилия за по¬нататъшно укрепване на всестранните отношения, че сме готови съвместно да обсъдим и набележим мероприятия с оглед не само да се възстанови достигането към 1967 г., но и да развием по-нататък нашето взаимно сътрудничество, като същевременно направих конкретни предложения за взаимно изгодно сътрудничество в различните области.

В заключение предложих да разменим мисли по документите, които би трябвало да се подпишат на официалната среща.

Във втората част  на нашето изложение - по македон¬ския въпрос - като отбелязах, че то общо взето е известно на югославската страна и че по принцип е изложено и в писмото на др. Живков до Тито, изтъкнах, че не можем да се съгласим с тяхната теза, защото тя е в противоречие с историческата истина, с марксистко-ленинското разбиране за формирането на националното съзнание и нацията и с фактическото положение в СРМ и Благоевградски окръг.

И като заявих, че не сме съгласни с тяхната теза, направих им следните конкретни предложения със съответни мотиви:

Първо - общият документ за урегулиране на нашите отношения, който евентуално ще бъде подписан, да съдържа и една принципиална, марксистко-ленинска постановка по македонския въпрос, каквато според нас е постановката в писмото на др. Живков.

Второ - че сме съгласни също да подпишем допълнително специален протокол по македонския въпрос, в който да се изложи като наше общо становище следното:

- категорично да се отхвърлят ненаучните теории и тези, че в средните векове е съществувала македонска народност, която впоследствие е прераснала в македонска нация;

- че в СРМ в резултат на исторически създали се предпоставки е започнал процес на формиране на македонско национално съзнание, че не сме против този процес, но не можем да се съгласим той да става на противобългарска основа и да се преследват онези, които се чувствуват българи;

- че Благоевградски окръг е неразделна част от България, тъй като населението в този край от самото начало до ден днешен е българско, част от българската нация в миналото и сега.

По този повод заявих, че навремето от наша страна и от др. Димитров е извършена грешка, като са правени усилия по административен път да се формира македонско съзнание в населението на окръга, което ни създаде големи трудности, че едва след изправяне на допуснатата грешка обстановката в окръга се нормализира и успокои.

Такива три основни положения предложих да залегнат те в един общ протокол, изтъквайки, че те представляват реална основа за развитие на приятелски отношения и ползотворно сътрудничество между НРБ и СРМ, с което могат да се създадат възможности СРМ да играе ролята на обединително звено между нашите народи, да бъде фактор за укрепване на дружбата между България и Югославия.

Трето - ако не можем да постигнем споразумение по македонския въпрос, предложих и друго решение - да оставим този въпрос настрана и в един общ документ да се запише:

1. Двете страни да заявят, че признават съществу¬ващите граници и нямат териториални претенции една към друга;

2. Да потвърдят, че ще изграждат своите отношения на принципите на ненамеса във вътрешните работи една на друга, на зачитане техния държавен суверенитет и независимост¬та им, както и на принципите на пълно равноправие и взаимно сътрудничество;

3. Всяка една от двете страни да заяви, че ще се съобразява с всички положения, произтичащи от конституцията на другата страна. В тази връзка изтъкнах, че щом македонският език е един от равноправните езици в СФРЮ, ние сме готови да подписваме документи и на македонски език, като същевременно категорично заявих, че не можем да се съгласим обаче това да ни се налага по политически съображения;

- в този документ да се запише също, че спорните въпроси, отнасящи се до историята, до формирането на македонско национално съзнание не бива да се превръщат в предмет на актуална политика, не бива да създават затруднения в развитието на нашите взаимоотношения; че трябва да се уважава правото на всеки народ да чествува светли исторически събития и дати от своето минало. Изтъкнах, че не можем да се откажем например да чествуваме Освобождението на България и във връзка с това да не говорим за Сан-Стефанския договор, с който се оформи това освобождение, че това не бива да ги дразни и не бива това чествуване да го свързват с някакви териториални претенции; че бихме могли съвместно да чествуваме такива събития като Кресненско-Разложкото въстание, Илинденското въстание и да ги превърнем в празници на нашето братство и на нашата дружба.

Подчертах, че с тези наши предложения ние целим да укрепваме и развиваме отношенията със СРМ и СФРЮ, че ако тези отношения сега не са добри, то ние не сме виновни за това; заявих, че не оправдаваме някои засилени и необмисле¬ни действия на наши органи, свързани с изясняването на македонския въпрос, но смятаме, че в СРМ трябва да се постави на преоценка работата и действията на някои кръгове, които създават трудности не толкова на НРБ, колкото на СРМ.

Накрая открито им заявих - какво ще правите в СРМ, това си е ваша вътрешна работа. Ние желаем само едно - да спрете антибългарската кампания, да не изграждате македонско съзнание на антибългарска основа и да не преслед¬вате онези, които се чувствуват българи.

 

II. Велко Влахович не направи цялостно, систематизи¬рано изложение на тяхното разбиране за нормализирането и развитието на нашите отношения и по-специално по македонския въпрос.

Той говореше по бележки и с тезите, които разви, и съображенията, които изказа, се стремеше да оспорва и отхвърля нашите становища и да обосновава тяхната линия, която е изложена в писмото на Тито. Той говореше спокойно, но твърдо се придържаше о тази линия. Опитваше се да теоретизира, някъде иронизираше, говореше косвено, по принцип, което замъгляваше изложението му, изказваше се всъщност само по македонския въпрос. На няколко пъти се самоизтъкваше като подготвен и опитен деятел от национален и международен мащаб.

Като заяви, че те сериозно са се готвили, че са се консултирали с всички фактори в страната, Влахович изложи общоюгославската теза и по нашите взаимоотношения, и по македонския въпрос.

Тяхното становище за отношенията между ВРБ и СФРЮ той формулира по следния начин:

1. Смятат, че е в интерес на югославските народи да се развиват по-добри отношения с България.

2. Съществуването на СРМ не може да бъде предмет на договаряне и че в случая се касае за отношенията не между СРМ и НРБ, а между СФРЮ и НРБ, от които отношения са заинтересовани всички републики в Югославия.

3. Основният въпрос е да се зачитат принципите на суверенитет, териториална цялост и ненамеса във вътрешните работи и тогава няма да бъде трудно да се намери конструктив¬на ориентировка за решаване на въпросите на нашите взаимоотношения.

4. Като изхождат от тези принципи, готови са да полагат допълнителни усилия, за да бъдат плодотворни разгово¬рите и да се стигне до среща между другарите Живков и Тито.

По македонския въпрос той разви следните основни мисли:

- всяка социалистическа страна е наследила едно бреме от миналото и задачата сега е да се види тежестта на това бреме;

- недостатъчно се разбира, че македонският народ е направил много за собственото си развитие и утвърждаване, че не се познава и оценява правилно действителното положение в СРМ;

- че на СРМ и на СФРЮ не са им необходими признания за тяхната държавност, нито признаване на македон¬ската национална индивидуалност, тъй като СРМ е историческа действителност, исторически факт;

- онова, което пречи на нашите отношения е, че тези въпроси са станали в България обект на пропаганда било при третирането на историята, било в научния подход, което не може да не предизвиква колебания, да не разваля взаимоотношенията. Онези, които третират Македония от позицията, че това не е историческа общност, че е изкуствено, назряло, нестабилно творение, възприемат тезата на буржоазията от миналото, която отрича способността на самите македонци да разсъждават и да вземат решения; че в случая се касае за конфликт между новата действителност, новите нужди и останките от стар начин на мислене, от стар подход към новата действи¬телност;

- минало е времето, когато Македония е наблюдавана като географско понятие, като пространство, върху което всички съседи имат право, което трябва да се изпълни с някакво друго, немакедонско национално съдържание;

- признаване правото на македонците сами да решават своите проблеми не е въпрос на междудържавни или партийни споразумения, а е въпрос на нашата обща съгласуваност за провеждане на политиката по националния въпрос.

Накрая Влахович отправи апел тези национални отношения да се разглеждат от позиция на равноправието, на взаимното зачитане и на по-пълното и по-цялостно разбиране, като подчерта, че, ако по този централен въпрос - по македонския въпрос - се стигне поне до някаква степен на съгласие ще се направи голямо нещо, макар и той да счита, че трябва да се положат усилия за развитие на взаимоотношенията във всички други области.

След нашето изложение по македонския въпрос Влахович отново взе думата и направи следните констатации:

1.  За пръв път на такова равнище ставало ясно и цялостно запознаване с възгледите по македонския въпрос, който, по тяхна преценка, представлява най-голямата трудност в нашите взаимоотношения, че различията между нас са по-големи, отколкото те са предполагали.

2. Стигнало се е до по-нататъшна еволюция и ескалация в становищата на БКП по македонския въпрос. Искането от наша страна за ревизия на тяхното становище по националния въпрос по същество било искане за ревизия на основите на тяхната революция.

3. Доста големите различия по македонския въпрос, чиято същност била тезата, че Македония е създадена от българи  в крайна сметка ще послужи за подтикване на национализма и на буржоазната идеология.

4. Що се касае до миналото на Македония, страхувал се, че по време на една дискусия за признаване или непризнаване на това минало бавно и незабелязано можем да почнем да се връщаме към политиката на миналото.

Когато се говори за Сан-Стефанския договор, изтъкна Влахович, в България това отзвучавало по един начин, а в Югославия - по друг, защото в Югославия под Сан-Стефански договор не подразбират само 1878 г., а и онова, което е станало в по-близката история - когато през 1941 г. в името на Сан-Стефано се стигна до окупация на Македония. Въпреки вашето признаване на границата - каза той - започва да се промъква червеят на съмнението, че по-младите поколения, които се възпитават в духа на Сан-Стефанския договор, може да започнат един ден да предявяват териториални претенции.

5. Ако се касаело само за миналото, много бързо бихме се споразумели. Но никога в историята на развитието на обществото конфликтът за миналото не е бил в името на миналото, а заради настоящето.

В своето изказване Цървенковски също, но по-остро разви югославската теза по македонския въпрос. Той изтъкна, например, че след второто наше изложение сме закрили много от възможностите за разбирателство, като сме изложили някои напълно неприемливи тези по македонския проблем, че сме им диктували условия в противоположност на предварително изразената готовност да се разговаря на равноправна основа.

По-главните моменти в неговото изказване по македон¬ския въпрос бяха следните:

- днес е невъзможно да се направят стъпки за подобряване на отношенията, тъй като от българска страна вече неприкрито се излагат определени претенции в духа на Сан-Стефано, Касае се не за определено чествуване на славни дати от миналото, а за тяхното политическо актуализиране с много последици, за съживяване на определен дух;

- кампанията по македонския въпрос е започнала именно от България през ноември 1967 г.;

- македонците никога не са имали причина да търсят признание от когото и да било;

- македонският народ се е определил по време на своята революция - 1941-1944 г. и той не смята отново да прави това;

- подходът към историята на македонския народ, на македонската нация е въпрос на самите македонци, на тяхната наука и те не могат да приемат ничий диктат;

- македонската нация никога не се е развивала против българския, сръбския или който и да било народ. Тя е могла да запази своята индивидуалност в борба срещу великосръбския, великобългарския и великогръцкия хегемонизъм, в борба против фалшификаторите на историята, които са се стремели да я побългарят, посърбят или погърчат. Освен българската съществуват и други науки - в сегашния момент българската наука поне по македонския въпрос е напълно в плен на определена политика.

Цървенковски отново се опита да докаже, че ние сме упражнявали натиск върху населението в Пиринския край да се записват като българи, да задушаваме македонското национално съзнание, че за македонци в България се говорело само по времето на Георги Димитров до 1947 година.

Или, ако трябва да се резюмира югославското становища по македонския въпрос, тъй както то беше изложено от Влахович и от Цървенковски, то би могло да се сведе до следното:

1. Македонският въпрос трябва да се разглежда като условие за нормално сътрудничество между НРБ и СФРЮ,

2. Югославската страна е решително против всеки опит -открит или анонимен - за отричане на македонската национална индивидуалност. Според тях македонската нация е съществувала до Втората световна война, но е могла да се самоопредели едва в резултат на социалистическата революция;

3. Не се поставя открито въпросът за македонско национално малцинство в България и Пиринския край, но по косвен начин, като изтъкват, че в СФРЮ гледали на малцинствата като на мост за сближаване със съседните нации и държави, искат да подскажат, че този въпрос не е снет от разговорите.

4. Като критикуват историците за "неправилния" им подход по македонския въпрос и като представят, че научните изследвания влияят отрицателно върху положението на Балканите, югославяните фактически се опитват ловко да прехвърлят критиките срещу великодържавническите стремежи на различните балкански буржоазии и върху сегашното ръководство на БКП и НРБ. Опитват се да сведат спора за това дали е съществувала македонска народност в миналото до едно обидно отношение към съвременните македонци, като го свързват със стремеж от нашата страна те да бъдат поставени под попечителство. Изобщо искат да дадат да се разбере, че те няма да се съгласят с друго, противоположно на тяхното схващане по македонския въпрос.

5. Като нов момент в югославското становище може да се приеме тяхното твърдение, че формирането на нациите на Балканите е станало по-късно, отколкото в другите страни, с което искат да обяснят и наличието на буржоазни наслоения сред съседните нации към македонците. По такъв начин те се опитват да изкарат нашата теза за формиране на македонската нация на основата на българско население като проява на национализъм.

Накрая Влахович заяви, че те приемат нашето становище за сведение и ще го докладват на своето ръководство, но трябвало да помислят за причините, за мотивите и за последиците.

Във връзка с изказаните от Влахович и Цървенковски позиции се наложи от наша страна отново да се изкажем. Разбира се, не беше възможно да се вземе отношение по всички техни становища, и затова аз съсредоточих вниманието си върху ония засегнати от тях въпроси, които са най-непосредствено свързани с нашата линия.

В това отношение мисля, че беше полезно обширното, аргументирано и конкретно изказване на др. Кръстю Тричков. Струва ми се, че то направи впечатление на някои от югославяните, а може би и в някаква степен на самия Влахович.

Тук нямам възможност да разказвам за проведения диалог. Всичко е стенографирано (114 страници) и който от другарите желае и има възможност, може да надникне в стенограмата и да види как се е развивал двубоят.

На мнение съм, че на следващата среща - ако тя изобщо се състои - би трябвало аргументирано да се отхвърлят още някои несъстоятелни тези, развити от Влахович и Цървенковски, по които не взехме отношение сега.

На пръв поглед, ако се прочете онова, което говори Влахович, трябва да се каже, че то прави впечатление - той се оказа опитен фразьор, вижда се, че не му липсват и знания. Обаче, ако се вникне по-внимателно и строго се прецени изказването му от наша, марксистко-ленинска гледна точка, ще се види, че повечето от тезите му са построени на пясъчна почва, че това са онези техни тези, които представляват основни звена на ревизионистическата им и шовинистическа линия по националния въпрос - конкретен израз на тяхната обща, неправилна, немарксист¬ка генерална линия.

Изобщо, не е трудно да се разкрие несъстоятелността на тяхната концепция и да се срине тя из основи, независимо че така дълбоко те са се вживявали в нея и претенциозно я рекламират като единствено правилна, като "творческо" приложение на марксизма ленинизма в югославските условия.

Ето това е в най-общи линии главното в съдържанието на проведените разговори.

* * *

Ако то се прецени от гледна точка на линията, която изработихме за разговорите с югославяните и от гледна точка на онова, което очаквахме като тяхна линия, трябва да се, каже:

1. Че нашата линия се оказа правилна. Засега няма никакви причини тя да бъде коригирана.

И занапред трябва да се стремим към същите цели, прилагайки и набелязаната тактика, независимо че засега тя не се увенча с успех.

Това трябва да правим, въпреки че югославяните поставят всичко в зависимост от македонския въпрос;.

Ние им предложихме конкретна база за договаряне по този въпрос и не трябва да се отказваме да правим опити за постигането на взаимно приемливо споразумение.

В такъв случай ще се разчисти теренът за едно всестранно сътрудничество, за което също така сме готови и имаме разработена цяла програма, с която ги и запознахме.

Или, ако не се споразумеем по македонския въпрос, то трябва да вярваме, че в края на краищата ще надделее благоразумието и югославяните ще се съгласят да оставим този въпрос настрана и да развиваме нашите отношения, т.е. да се върнем към подхода преди последното влошаване на тези взаимоотношения.

2. Че общо взето твърдата и последователна защита, направена от Влахович на тяхната линия, развита в писмото на Тито, не предвещава добро. Но все пак има известна надежда, като се има предвид изказаното няколко пъти мнение и пожелание да не се драматизират дълбоките различия в нашите становища, че трябва да надделее чувството за отговорност пред настоящето и бъдещето, че следва да се анализират спокойно становищата на двете страни, чене трябва да се закриват възможностите за по-нататъшни разговори, че е необходимо да се полагат усилия за отстраняване на пречките за нормализиране и по-нататъшно развитие на нашите всестранни отношения като отношения между две социалистически страни.

Ако отидат на скъсване, югославяните ще поемат голяма отговорност и ще си създадат нови трудности и в СРМ, и в СФРЮ, а и в международен аспект.

Ако направят това, тогава и ние трябва да помислим какви изменения да внесем в нашата политика към Югославия.

Но не трябва да се изключва, както вече казах, че може да надделее и благоразумието и тогава в едни, макар и трудни преговори все пак би могло да се намери конкретна основа за разбирателство (с или без конкретно споразумение по македонския въпрос).

3. Че трябва да продължим да се готвим за евентуални следващи разговори за подготовка на официалната среща.

Нужно е добре да вникнем в техните становища, изложени на първата среща, да съберем необходимите нови аргументи, за да възразим и да отхвърлим ония от тях, които са неправилни.

 

Какво им заяви др. Тодор Живков на срещата с тяхната делегация?

"Другарите - каза той - ме информираха накратко за разговорите.

Аз съм оптимист по въпроса за българо-югославските отношения, защото те трябва да бъдат отношения между две съседни социалистически страни.

Ние желаем и правим всичко, каквото зависи от нас, за разширяване на плодотворното сътрудничество между нашите две страни, два народа и две партии.

Може би за първи път в историята на нашите отношения се водят такива откровени разговори.

Разбира се, ако бихте могли да направите общо споразумение на тази среща, щеше да бъде много хубаво, но очевидно въпро¬сите са сложни и консултациите трябва да продължат. Ние не възразяваме срещу такова становище.

Аз напълно поддържам това, което казахте, че този случай не бива да се драматизира излишно и не бива да бъде пречка за по-нататъшното разширяване на икономическото, културното и държав¬ното сътрудничество. Трябва да създадем контакти и по партийна линия, да си сътрудничим и да вървим напред.

Трябва да се държи сметка, че това, което се е сложило в исторически аспект, не може да се преодолее с една среща. Правилно е да продължат нашите разисквания по тези въпроси. И аз съм убеден, че ще намерил взаимноизгодно решение по тези въпроси.

Не бива, по наша оценка, нашите отношения с Югославия като социалистически страни да се подчинят на един единствен въпрос. Нашите отношения са много по-широки и в историческото минало, и в настоящия момент, и в бъдеще; и тук на Балканите, и общо. Другарят Тито беше се изразил, че не може да има мир, сътрудничество и успех на Балканите, без сътрудничество между България и Югославия. Аз напълно поддържам това.

България е малка страна, но за щастие или нещастие тя е в центъра на Балканския полуостров. Ние си даваме сметка за това.

Искам да заявя още един път нашето желание да се намери взаимноизгодно решение.

През тези 2-3 години на нарушени: отношения ние не отидохме до крайност в обтягане на отношенията между България и Югославия. Нашето икономическо и културно сътрудничество продължа¬ва. Това е израз и на мъдростта и далновидността на вашето и нашето ръководство. Аз се надявам, че и в бъдеще ние ще проявим дално-видност и търпение.

Име някои въпроси, които ще се решават на етапи, не може всичко от един път да се реши - какво да правим.

Ако аз се поддам на екстремистки настроения - у нас ги има - знаете ли какво може да стане?

Вие трябва да държите сметка за тези неща. От вас зависи много.

Нашето дело е много голямо, за да го завъртим сега около един македонски въпрос. Аз пак ще повторя: ние желаем Социалисти¬ческа република Македония да се укрепва и да върви напред. Готови сме с всички сили, искрено, честно да помагаме. Няма такъв дурак у нас, който да си постави някаква цел да пречи или някаква налудничава задача. Я ми кажете ще намерим ли съюзници за такова нещо? Кой ще ни подкрепи? Съветският съюз ли? Не! Никой! Нито Унгария, Нито Полша, нито Чехословакия ще ни подкрепят. Тогава какво ще правим? Ще се бием с нашата армия с Югославия? Как е възможно да се помисли такова нещо?

Трябва по-спокойно да се разглеждат тези въпроси. Всичко ще се нареди на етапи, постепенно. Ще дойде време, когато няма да съществува въобще проблема нито за Република Македония, нито за Пиринска Македония. Ние трябва да форсираме, да прибли¬жаваме това време с нашата мъдрост, спокойна линия и да не драма¬тизираме нещата."

18.XI.1970 г.

ЦДА, ф. 1 Б, оп. 35, а. е. 1820, л. 1-2, 172-193. Оригинал. Машинопис.