ПРЕЗ 1920 Г. ВМРО ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ СЕ ИЗЯВЯВА КАТО БЪЛГАРСКА ОРГАНИЗАЦИЯ

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

Наскоро имахте възможност да се запознаете с два изключително важни документа за историята на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) след войните, както и за биографията на Тодор Александров. Това са протоколът за възстановяването дейността на ВМРО на 11 юни 1920 г. и изработената от Т. Александров директива за нейната бъдеща дейност и утвърдена на заседание на Централния й комитет.

Тъй като ВМРО не е легална организация в Югославия и няма възможност да излъчи свои кандидати за Учредително народно събрание (Конституанта), повежда агитация в полза на Сръбската комунистическа партия, единствената политическа сила, която все още признава българската националност в Македония и настоява да й се дадат малцинствени права – да се запазят българските училища, църкви и останалите културни и просветни институции. По такъв начин с намесата на ВМРО, която макар и чужда на комунистическите идеи, в изборите от 58 избрани комунисти за цяла Югославия 16 са от Македония. Както ще се убедят читателите ВМРО в лицето на Т. Александров само дни след приемането на директивата за бъдещата дейност на ВМРО е приложена на практика. 

По повод на гласуването за комунистическата партия Ив. Михайлов пише във втория том на спомените си: “Чрез това македонският българин изяви протеста си против решенията в Париж; показа, че не е сърбин, както Пашич искаше да го представи. Ако би съществувала по-крайна по-опозиционна партия в Югославия, без съмнение, ВМРО би препоръчала да се гласува за нея, щом като е забранено да се създаде местна, македонска партия, нито има възможност за се изберат хора, в които народът има доверие. Народът гласува – в ноември 1920 г. – с комунистическите листи, макар да не му бяха познати кандидатите.” (Вж. Ив. Михайлов, Спомени, т. II, с. 124–125.) Това си отношение Сръбската комунистическа партия към македонските българи много скоро ще бъде преодоляно и тя ще се превърне в една от многото сръбски (, а по-късно югославски) политически партии, подкрепящи антибългарската политика както на своето правителство, така и на Коминтерна. (По въпроса вж. К. Палешутски, Югославската комунистическа партия и македонският въпрос (1919-1945). София, 1985.)

Този изключително важен исторически документ за първи път е публикуван от водача на ВМРО Иван Михайлов в неговите спомени, където в приложенията е отпечатано и факсимиле от неговия оригинал. (Вж. Иван Михайлов, Спомени, т. II Освободителната борба 1919-1924 г., Лувен, 1965, с. 116-118.)

По такъв начин за пореден път ВМРО се изяви като българска народна организация, а нейния водач Тодор Александров като български революционер и продължител на делото на д-р Хр. Татарчев, Даме Груев, Гоце Делчев и Христо Матов. След тази акция на ВМРО по-късно Т. Александров ще установи контакти и с редица югославски политически дейци с цел да се създаде единен антисръбски фронт вътре в кралството, като един от първите ще бъде хърватския политик Степан Радич. Тази линия на сътрудничество след убийството на Т. Александров ще бъде продължена от Иван Михайлов, който ще установи още по-тесни връзки с д-р Анте Павелич и с другите хърватските политически дейци, като най-ярката изява на българо-хърватското сътрудничество е Марсилския атентат през 1934 г.

Цочо В. Билярски

 

* * *

 

ОКРЪЖНО ПИСМО ОТ ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ВМРО ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ И ДО СЪМИШЛЕНИЦИТЕ Й ЗАД ГРАНИЦА С ИНСТРУКЦИИ ДА ГЛАСУВАТ В ИЗБОРИТЕ ЗА СКУПЩИНА ЗА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА СРЪБСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ ПОДКРЕПЯТ ФЕДЕРАТИВНОТО УПРАВЛЕНИЕ И ПРИЛАГАНЕТО НА ДОГОВОРА ЗА МАЛЦИНСТВАТА В ЮГОСЛАВИЯ И ДР.

МАКЕДОНИЯ, 28 ЮНИ 1920 Г.

 

След тежката голяма война (1914 – 1918 г.), която причини толкова злини и бедствия на сички почти народи в държавите-победителки, победени и даже неутрални – особено на народите в цяла Европа – нашата многоизстрадала героична родина Македония остана пак поробена и разпокъсана. Въпреки програмата за траен мир в светът, прогласена от председателя на Сев[еверо] Американските съединени държави и приета от великите сили на Съглашението, програма, изразена главно в известните 14 точки – новото политическо евангелие на народите – при определяне съдбата на Македония гласът на нейното храбро и измъчено население не бе чут, нито изразената с толкова героични борби негова воля зачетена. Но ... “не се гаси туй що не гасне”!

Борбата за освобождението на Македония ще се продължи, докато се извоюва поне автономно управление на трите части на тая област, сега разпокъсана между Сърбия, Гърция и България. Тая цяла, обединена независима или автономна Македония може да бъде поставена под покровителството на Съвета на Обществото на народите или на една от великите сили, членове в него, или даже може да влиза в Югославянската държава, като равноправен член в една федерация, ако сърбите приемат федеративното управление в новата държава.

Вътрешната организация в желанието си да улесни извоюване подобно автономно управление за Македония, ако е възможно по легален начин, без жертви, без революции и войни – реши за сега да подкрепи сички сдружения и партии от Македония, както и всички политически партии в др. области на Сърбо-хърватско-словенската държава, които се борат за извоюване на федеративно управление в Югославия, като сека област се управлява самостойно и влиза като равноправен член във федерацията.

За постигане горната цел, поканват се сички членове и съчувственици на Орг[анизацията] да работат в следния дух:

1). При общинските избори, които ще станат на 22 август т.г. сички, които имат право на глас, да дадат гласа си за предварително определени добри свои съграждани или съселяни, които ще може да защищават най-добре интересите и правата на населението и да улеснят спечелването на депутатските избори.

2). Когато ще се произведат изборите за учредителното народно събрание (учредителната скупщина), сички избиратели да гласуват за най-достойните местни народни водители, останали да живеят тук, които ще могат най-добре да се борат в учредителната скупщина, заедно със сички депутати хърватски, словенски, босненски и др., които преследват същата цел, за извоюване федеративно управление в Югославия.

3). Ако сръбската шовинистична власт попречи, не позволи да се изберат за депутати местни водители, сички избиратели да дадат гласа си за комунистите, с условие, последните да приемат на първо време да се борат за федеративно управление и за прилагане договорът за малцинствата.

4). Първенците в градове и села, дето е имало по-рано бълг[арски] училища, заграбени от сърбите и превърнати в сръбски или закрити, да подадат заявления до правителството в Белград, с преписи до съвета на Обществото на народите и до пълномощните министри на Сев. Американските съединени държави, на Англия, Франция, Италия, Япония и др., с които заявления да се иска възвръщането на тези училища на населението, за да учи то децата си на роден майчин език, както и за прилагането на “Договорът за покровителство на малцинствата в Сърбо-хърватско-словенската държава”, който договор е изработен от Съглашенските държави и приет от Югославия (прилагат Ви се тук няколко отпечатъка от тоя договор за ръководене, както при съставяне на заявленията, така също и при понататъшната работа за прилагането му).

Желателно е заявленията да се подадат по-скоро и едновременно от по-вече градове и села, като се съгласят, ако е възможно, да сторят същото и турските, влашки, и др. малцинства, дето има такива.

Ако тая легална борба не успее, събитията ще ни научат какво да правим по-нататък.

Голямата война не е свършена още. Руската съветска република води война на всички страни, покрай другите свои цели, още и против насилнишките договори, изработени в Париж. Турците в Тракия и Анадола също са се хванали за оръжие и са във война с Гърция и даже с Англия и Франция против несправедливия мир както целите народи на победените държави Германия, немска Австрия, Унгария и България, така също и голяма част от населението в държавите победителки и неутрални.

Създаденото положение е толкова нетрайно, че са възможни всякакви и бързи изненади.

От нас се иска само сплотеност, постоянство, твърдост и усърдна работа до близък благополучен край – да изгрее пак слънцето на свободата над нашето поробено отечество Македония.

С мн[ого] сърдечни поздрави

Чл[ен] от Цен[тралния] К[омите]т на Орг[анизацията] Богдан(1)

Публ. в Иван Михайлов, Спомени, т. II Освободителната борба 1919-1924 г., Лувен, 1965, с. 116-118 (В приложенията на книгата е отпечатано факсимиле на ръкописния оригинал на окръжното.) и в БКП, Коминтернът и македонският въпрос (1917–1946). Съст. Ц. Билярски и И. Бурилкова. Т. І, С., 1998, с. 53–55.

------------------

(1) Богдан, псевдоним на Тодор Александров, чл. на ЦК на ВМОРО, а след 1919 г. на ВМРО.