ПРЕЗ 1920 Г. ВМРО ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ СЕ ИЗЯВЯВА КАТО БЪЛГАРСКА ОРГАНИЗАЦИЯ

Преди време имахте възможност да се запознаете с важни документи от биографията на Тодор Александров и историята на ВМРО след Първата световна война. Те се отнасяха до недостатъчно известния сред обществеността въпрос около очертаващата се възможност ВМРО през този период в рамките на Сърбо-хърватско-словенското кралство (бъдещата Югославия) да се превърне в легална политическа партия и условията за това. Първите условия за това са признаването на принадлежността към българската народност на населението във Вардарска Македония, възстановяването на българските национални институции в областта, каквито са общинските управления, църква, училища, читалища, използването официално на българския език, като равноправен с останалите езици в кралството, както и възстановяването на българския периодичен печат (вестници, списания и пр.) и разпространение на българските книги.

Четвъртото възстановяване на Вътрешната организация продължава от излизането на България от Първата световна война и продължава до началото на юни 1920 г.

ВМРО официално се изявява като единствен защитник на българите във Вардарския и Егейския дял на Македония и не крие своя български характер. Като българска организация тя излиза дори с предложение да се подкрепи в парламентарните избори в кралството тази сръбска политическа партия, която официално признава и защитава правата на българите в Македония, па била тя дори и Сръбската комунистическа партия. В своите спомени Иван Михайлов публикува окръжното писмо-обръщение към българите във Вардарска Македония да подкрепят в изборите сръбските комунисти, които все още признават съществуването на българите в тази заграбена българска територия.

ВМРО изработва и първата си следвоенна директива по време на заседание на ЦК на Организацията на 11 юни 1920 г. с предложение тя да се превърне в легална политическа организация по примера на Съюза на българските конституционни клубове от период на 1908-1910 г., като Българска Македония да стане равноправен член на формиращата се по това време Сърбо-хърватско-словенска федерация.

А каква точно се разбира под федеративното управление е формулирано във възстановителния протокол на ЦК на ВМРО от 11 юни 1920 г., с който организацията официално не само, че е възстановена, но и приема директива за бъдещата си дейност. В този изключително важен програмен документ Организацията декларира същевременно, че нейната цел и след войните остава непроменена „както и досега: извоюването на свободата – под форма на автономия или независимост – на Македония, в нейните етнографически и икономически граници“.

ВМРО показва своята добра воля, като декларира, че е готова доколкото се отнася до Вардарска Македония да се превърне в „легална организация под името „Македонски федеративен съюз“ по подобие на Съюза на Конституционните клубове (български) в Турция (1908–1910), която организация да води легалната борба, като влиза във връзка и разбирателство за съвместна дейност с организациите и партиите в други области на Югославия, които също преследват горната цел“, но при положение че Македония се превърне в равноправен член на новата федерация.

Особено важна е формулировката на „основните начала, на които ще почива Македонският федеративен съюз“, в които тя официално декларира, че ще отстоява не само принципите, на които да е изградена федерацията, но така също предлага и ново наименование на държавата, в което българската територия влизаща в новата държава официално да е упоменато и наименованието на българското население живеещо там.

За пореден път ВМРО, както през цялото свое съществуване от 1893 г. насетне, декларира своята принадлежност към българския народ, от която тя няма да отстъпи през цялото време на съществуването си до 1934 г.

Сега ще имате възможност да се запознаете с текстовете от възстановителния протокол на ВМРО от 11 юни 1920 г., както и с изработената от Тодор Александров и утвърдена от Централния комитет Директива за бъдещата дейност на Организацията. Директивата е запазена в чернова, написана от ръката на Тодор Александров. Тя се публикува сега за първи път.

С този материал искам да се обърне внимание както на управляващите, различните комисии и политически формации, че ние с македонците не само имаме обща история, но сме и един народ. А обща история ние имаме и с живеещите по нашите земи турци, евреи, арменци, албанци, руси, татари, черкези и цигани, но не сме един народ. Един народ сме с вардарските, егейските, беломорските, тракийските, заподнопокраинските, моравските и добруджанските българи, но без да включваме в това число живеещите по нашите земи други етноси.

Хубаво е управляващите и политиците от време на време да четат историята, но същевременно е известно, както се казва в онзи каламбур, че те не четат историята, те я пишат!

Цочо В. Билярски

 

ДОКУМЕНТИ:

 

№ 1

ПРОТОКОЛ НА ЦК НА ВМРО ОТНОСНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА СЛЕД ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

11 ЮНИ 1920 Г.

 

Централният комитет на ВМР Организация в заседанието си днес — 11 юни 1920 г. – като взе предвид новосъздадените условия в Македония, останала в робство под Югославия и Гърция, както и тежкото политическо, икономическо и вътрешно положение, в което изпадна България, изработи следната директива за дейност в Македония:

I. Цел на Организацията си остава, както и досега: извоюването на свободата – под форма на автономия или независимост – на Македония, в нейните етнографически и икономически граници.

А. В МАКЕДОНИЯ ПОД СРЪБСКО РОБСТВО Орг[анизацията] си поставя следната непосредствена задача: Вътрешната македонска организация поради причини от вътрешен и политически характер и по тактически съображения засега ще съдействува напълно на всички, които се борят вътре по легален начин – въз основа на законите в страната и в съгласие с други поробени народности в Македония и други области на Югославия – за извоюване федеративно управление в Югославия с Македония – равноправен член във федерацията.

За постигане на горната задача или за успешно водене на легалната борба Вътрешната м[акедонска] организация ще съдействува да се създаде, доколкото условията позволяват това, една легална организация под името „Македонски федеративен съюз“ по подобие на Съюза на Конституционните клубове (български) в Турция (1908–1910), която организация да води легалната борба, като влиза във връзка и разбирателство за съвместна дейност с организациите и партиите в други области на Югославия, които също преследват горната цел.

Основните начала, на които ще почива Македонският федеративен съюз, може да бъдат следните:

1. Всяка област да има пълно самоуправление, със свое Народно събрание, форма на вътрешното управление съгласно волята на населението, официални езици ония на болшинствата от населението.

2. Общо Народно събрание при съразмерно представителство от всички области, общи министри на външните работи, на финансите и на войната, общи официални езици.

3. Название на държавата: Федерация на сърби, хървати, словенци, българи и др.

За да се организира населението вътре, както и за да се запази народността и да се извоюва свободата на Македония, така също на първо време и за водене легалната борба, да се изпратят на всеки две-три околии по три-четири души легални и нелегални агитатори. Нелегалните трябва да се движат много предпазливо, за да не излагат населението на преследване от сръбските власти.

Б. В МАКЕДОНИЯ ПОД ГРЪЦКО РОБСТВО, дето условията са много различни и по-тежки, отколкото в Югославия, Организацията ще има за главна и непосредствена задача: да се запази националното съзнание и име на българското население там и да се намерят начини да не емигрира то – да не се приложи договорът за „доброволното“ изселване, сключен между гръцкото и българското правителство, понеже и без това българският елемент там е значително разреден от 1913 г. насам.

Доколкото позволяват условията, да се работи задружно с други националности там – турци, евреи, па и с македонските гърци, които са недоволни от държането и управлението на гърците от кралството – за извоюване известни права за местно самоуправление, свобода в езиково, просветно, религиозно и други отношения.

Връзките с гръцка Македония ще се поддържат чрез пунктовите началници в Петрич и Неврокоп, а за по-отдалечените краища, като Воденско, Костурско и др., ако се създадат благоприятни условия за това, и през Битоля – Охрид.

В същото заседание се взеха и следните решения:

II. За да бъдем добре осведомени какво става в Югославия, Гърция и др. и за да можем да осветляваме общественото мнение в България и странство за тежкото положение на нашите сънародници, останали под робство, образува се в София „Информационно бюро при Представителството на Организацията“, съгласно чл. 131 и 132 от правилника. За тази цел да се авансират суми за набавяне необходимите книги, вестници и списания от Югославия, Гърция и др., които засягат македонския въпрос.

Ако се окаже за възможно, да се открие подобно информационно бюро под форма на читалище в някой град на Македония под сръбско робство, дето условията са по-благоприятни за това.

III. В отсъствие на Тодор Александров от България в Представителството на Организацията да го замества другият член от Центр[алния] комитет – Петър Чаулев, а за съветници на Задгр[аничното] представителство на Организацията освен останалите досега г. професорите д-р И. Георгов, д-р Л. Милетич и Н. Милев да се поканят още и г. Баждарев Георги, който е взимал активно участие в революционното движение в Серския револ[юционен] окръг и през време на Илинденското въстание е бил с чета и г. Кирил Пърличев, дългогодишен ръководител във Воденската революционна околия.

IV. Да се използува това лято, за да се засили Организацията вътре, да се стегнат редовете, да се създадат връзки с цяла Македония, да се създадат канали, поща и др., като се внимава това да се извърши много предпазливо, за да не се пакости на българското население вътре и да не се излага България.

V. Да се откупят (100) сто екземпляра от книгата на П. Дървингов „История на Македоно-Одринското опълчение“.

Членове в Централния комитет:

Т. Александров, П. Чаулев

ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2. Публ. в Македония. Сборник от документи и материали, С., 1978, с. 658– 660.

 

№ 2

ДИРЕКТИВА ЗА БЪДЕЩАТА ДЕЙНОСТ НА ВМРО, ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ НА ЦК НА ОРГАНИЗАЦИЯТА

[НЕ ПО-КЪСНО ОТ 11 ЮНИ 1920 Г.]

 

ДИРЕКТИВА ЗА ПРЕДСТОЯЩАТА РАБОТА.

При новосъздадените, условия в Македония, останала под робство в Югославия и в Гърция и при тежкото политическо, икономическо и вътрешно положение в което изпадна България, Центр[алният] комитет на Вътр[ешната] македон[ска] организация определя следната директива за дейност вътре в Македония: Целта на орг[анизация]та си остава както и досега, извоюване свободата под форма на автономия или независимост на Македония в нейните географически и етнограф[ически] граници.

А. В МАКЕДОНИЯ ПОД СРЪБСКО РОБСТВО орг[анизацията] си поставя след[ната] непосредств[ена] задача: Вътр[ешната] организация поради политически, вътрешни и тактически причини ще съдействува за сега по сички възможни начини на сички, които се борят вътре по легален път, въз основа на законите в страната и в съгласие, с другите поробени народности в Македония и в др. области на Югославия за извоюване свободата на Македония под форма: федеративно управление в Югославия с Македония равноправен член във федерацията.

За постигане на тая цел организацията ще трябва да развие следната дейност:

1. Да се организира населението вътре за систематична и устойчива борба, като се пратят по 3–4 души за секи 2–3 околии легални и нелегални агитатори, по възможност интелигентни хора и опитни и с връзки с населението лица, които да подигнат духът, да създадат връзки и да дават насока на действие, но да се внимава по никой начин да не се излага населението и България.(1)

2. Организацията да указва съдействие на сички др[уги] легални организации вътре в Македония и вън от нея, които преследват горната цел или работят за извоюване федеративно управление в Югославия с равни права за сички членове във федерацията: Сърбия, Хърватско, Словения, Ч[ерна] гора, Македония, Босна и др.

3. Проектопрограмата на Съюза е следната:

а. сяка област в Югославия да има пълно самоуправление, със свое народно събрание, свой държавен глава или предс[едател] на република, е за репуб[ликанско] управл[ение](2) своя форма на вътрешно управление, съгласно волята на болшинството от населението, официален език във сяка област – езикът на болшинството от населението и пр., пълна свобода на(3)

б. общо народно събрание при съразмерно представителство за сички области в Югославия.

в. общо правителство на сички области с министерства външно, финансово и на войната.

г. Название на Югославия: Федерация на сърби, хървати, словенци, българи, бошняци и др., като се споменат болшинствата от националностите във сички области.

д. офиц[иален] език може да бъде, както и напр[имер] в Швейцария езикът на 3-те народности, така и в Югославия: сръбски, хърватски и български.

За прокарване горнята цел, изпращат се за секи 2–3 околии по 3–4 души агитатори – легални и нелегални – по възможност интелигенти с опитност и връзки с населението лица, които да съдействуват, за да се организира населението за легална борба в горния смисъл.

В. В МАКЕДОНИЯ ПОД ГРЪЦКО РОБСТВО:

Понеже там за сега няма условия за никаква легална дейност, да не се излага населението, да се изпращат(4)

Цел: Запазване националното съзнание на бълг[арското] население в тая част от Македония и да са задържи да не емигрира то, защото и без това бълг[арският] елемент е мн[ого] разреден там – да се противопоставим на изпълнение договора за емигрирането, сключен между бълг[арското] и гръц[кото] правителства.

Доколкото позволяват условията да се действува задружно с др[угите] национални елементи в тая част на Македония – турци, евреи, па и с македонските гърци, които са недоволни от държането и управлението на гърците от кралството, за извоюване известни права, като свой език в училища, черкви(5), свобода в просветно, религиозно и др[уги] отношения.

Връзките с гръцка Македония ще се поддържат чрез пунктовете на орг[анизацията] в Петрич и Неврокоп, а за по-отдалечените краища – Воденско, Костурско и др. – ако се създадат условия за това и през Битоля.

Образува се в София Информационно бюро при Предст[авителство]то на орг[анизацията], което бюро ще следи развоя на събитията в Югославия и Гърция чрез печата, книжнината, сведения от пътници и от спец[иално] изпращани хора.

За тая цел да се авансират нужните суми, за да се набавят необходимите вестници, списания и др. книги във връзка с положението в Югославия, Гърция и макед[онския] въпрос.

Със същата цел да се открие подобно информац[ионно] бюро под формата на читалище в някой град на Македония.

Като съветници на Задгр[аничното] представит[елство] на орг[анизацията], освен останалите досега професорите д-р Ив. Георгов, д-р Л. Милетич и Н. Милев да се поканят още и Г. Баждарев, който е зимал активно участие в рев[олюционното] движение в Серския окръг и през Илинд[енското] въстание е бил с чета и К. Пърличев, бивш дългогодишен ръководител на орг[анизацията] във Воденско.

В отсъствие на Т. Александров от Бълг[ария] в Предст[авителството] на орг[анизацията] да го замества др[угият] член в Цен[тралния] к[омите]т П. Чаулев.

Да се засили рев[олюционната] орг[анизация] вътре въз основа на досегашните наредби, нагодени според новите условия.

Влизане във връзка със сички партии в Югославия, които се борят за федеративно управление в Югославия, при равни права на секи член на федерацията и при свободно самоопределение на сяка народност вътре.

Да се откупят 100 екз[емпляра] от „Историята на М[акедоно]- О[дринското] опълчение“, издадена от П. Дървингов.

ЦДА, ф. 1933 к, оп. 2, а. е, 7, л. 1–3. Чернова. Ръкопис.

----------------

(1) Цялата т. 1 е задраскана и вместо нея е написан следния текст, който също е задраскан: „3а успешно водене легалната борба да съдействува, за да се създаде съгласно условията вътре една легална националистична организация Македонски федератистки съюз в Македония под сръбско робство, подобна на Бълг[арските] конституционни клубове (1908–1910 г.), която орг[анизация] да води легалната борба и на партиите в др[угите] области в Югославия, като влиза във връзки с партиите и орг[анизации]те от др[угите] области в Югославия, които преследват горната цел…“

(2) От „свой държавен глава…“ е задраскан текста.

(3) Текстът „пълна свобода…“ е задраскан.

(4) Цялото изречение е задраскано.

(5) Задраскано от „като свой…“