ТИРАНСКИТЕ ПРОТОКОЛИ НА ВМРО ЗА БЪЛГАРО-АЛБАНСКОТО РЕВОЛЮЦИОННО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПРЕЗ 1921 Г.

През пролетта на 1921 г. в София се водят преговори между личните пратеници на Тодор Александров, от страна на ВМРО и на тия на възглавяваното от Мустафа Кемал паша турско революционно правителство. Въпреки, че познанството и близостта на големият турски реформатор и ген. Александър Протогеров датират от времето преди Първата световна война, когато Мустафа Кемал паша е турски военен аташе в българската столица по негово настояване преговорите се водят под прякото наблюдение и ръководство на Тодор Александров.

 

От запазените и публикувани документи никъде не се вижда каквото и да било участие на Протогеров в тези преговори, макар че той на практика е човекът, който успява да се договори с младотурските революционери в края на 1913 и началото на 1914 г. за общи революционни действия на българи и турци в заграбените от Сърбия и Гърция дялове от Македония, съгласно Букурещкия мирен договор.

Хасан бей Прищина

В резултат на преговорите през пролетта на 1921 г. е подписан нов протокол за съвместна революционна дейност на българи и турци срещу сръбските и гръцките окупатори в двата дяла на Македония – Вардарския и Егейския, заграбени този път съгласно Ньойския мирен договори. Българи и турци започват съвместна революционна дейност под общо ръководство и с поставена цел да се борят за извоюване на свободата на българите и мохамеданите и да се създаде нова държава, която определят като „Независима Македония“, която ще носи българските и турските държавни символи. Турската страна предлага да се запише в програмните документи, че организацията няма да бъде „българо-турска“, а „българо-мохамеданска“, тъй като в Македония освен българи и турци живеят значително число албанци-мохамедани. По време на преговорите се решава към тази организация да се привлекат и албанците. Поради не малкия брой и на власите, живеещи в Македония, се решава на следващ етап да бъдат привлечени и техни представители.

Първата стъпка към осъществяването на тази идея е включването в общата борба срещу сръбските и гръцките власти и на Албанската революционна организация.

С тази задача се нагърбва като член на ЦК на ВМРО ген. Ал. Протогеров, който поради преследване от страна на правителството на БЗНС, възглавявано от Александър Стамболийски се намира във Виена. Тук с него се свързва ръководителят на революционното крило на Македонската федеративна организация д-р Филип Атанасов. Като посредник между Протогеров и федералистите е миналият на тяхна страна бивш Тодор-Александров четник Славе Иванов, който след време ще се окаже че е добре платен в средите на ВМРО сръбски агент. Бившият български генерал на своя глава започва сондажите за обща българо-албанска революционна дейност без да се съобразява с вижданията на Т. Александров. Ген. Протогеров от Виена отпътува за Тирана и тук заедно с д-р Филип Атанасов, влизат във връзка с Албанската революционна организация. Д-р Филип Атанасов в действителност никога не е бил член на ВМРО и дори по това време се намира в кървава война с нея и Т. Александров. В обкръжението на доктора в Тирана има бивши дейци на ВМРО, които са действали съвместно с албанските революционери в западния дял на Македония в предходния период.

Преди подписването на общия българо-албанския протокол д-р Ф. Атанасов и неговите съмишленици принуждават бившия генерал да подпишат един вид предварителен протокол за бъдеща революционна дейност помежду си, който на практика е сериозен опит да бъде игнориран Т. Александров от замислената нова Македонска революционна организация. Дори с участието на Протогеров е съставено временно ръководство на тази организация, в който нито Т. Александров, нито Петър Чаулев не фигурират. Определени са и нови задгранични представители, с което се цели да се изземе от ръцете на Т. Александров съществуващото в София Задгранично представителство на ВМРО.

В тези действия на Протогеров може да се види началото на неговите опити да се дистанцира от Т. Александров, действайки самоволно, въпреки поставената висока цел, а именно привличането на албанците към постигнатите договорености с турците за общи действия. Това, както ще видим три години по-късно ще нареди генерала сред заговорниците срещу Т. Александров.

Съществуващата документация потвърждава, че бившият генерал действа на своя глава, без да е съгласувал постъпката си с Т. Александров. А от подписаните документи се вижда, че много малко е общото между споразумението от април с това от декември 1921 г.

В съществуващата литература се набляга, че постигнатите договорености в Тирана са отхвърлени от Т. Александров. Но каква е истината в този случай? Изворовата база за Тиранските договорености е ограничена – известни са ми само пет документа за постигнатите споразумения – това са двата Тирански протокола, едно публикувано писмо на Т. Александров до д-р Филип Атанасов, едно окръжно писмо до битолските войводи, подписано от Т. Александров и една останала до сега неизвестна резолюция на Т. Александров върху Протогерово писмо, брошурата на Славе Иванов „Тодор Александров и македонското освободително движение“, както и спомените на Иван Михайлов.

Първият протокол е между „Македонската революционна организация и българите от Македония под робство и Албанската революционна организация и албанците от Косово и Македония“ Ив. Михайлов публикува в том 2 от неговите спомени. Той въз основа на допълнителна информация е вероятно подписан в края на ноември или в първите дни на декември 1921 г., докато Ив. Михайлов погрешно го датира от ноември 1920 г., което на практика е изключено. За Албанския революционен комитет и албанците националисти протоколът е подписан от едни от най-авторитетните албански ръководители и държавници - Хасан Бей Прищина, Ходжа Кадри, Бедри Пеяни и Сейфи Вламаси.

А за т.нар. „Македонската революционна организация“ той е подписан от ген. Ал. Протогеров и д-р Филип Атанасов. Както подчертах по-горе това не е съгласувано с Т. Александров, а същевременно няма сведения за взето решение от ЦК на ВМРО Протогеров и д-р Атанасов да представляват подобна организация. Целта, която си поставят Албанската революционна организация и Македонската, така както е формулирана в протокола е „борбата за освобождението на Македония в нейните етнографски и географски граници и за освобождението на албанците от Косово и Чамурия“. Тук се определя и бъдещата граница между Албания и Македония, и статута на някои от градовете в Македония, където има смесено българско и албанско население.

Вторият протокол е от 1 декември 1921 г. и е подписан между ген. Ал. Протогеров и дейци от революционното крило на Македонската федеративна организация, начело с техния председател д-р Филип Атанасов, както и бивши дейци на ВМОРО и представители на македонската емиграция в България. Всички присъстващи на тази конференция са представени като „бивши революционери от Македония“ - бившия член на ЦК на ВМОРО Павел Христов, леринския войвода Кръсто Льондев, костурския войвода Христо Цветков, велешкия войвода Крум Зографов, охридския войвода Ангел Попвасилев и Димитър Бужбов. В протокола е отбелязано, че участващите в конференцията имат амбицията след като „разменят мисли върху новосъздаденото положение в Македония“ да преодолеят „неколкогодишните опустошителни и далече от страстите и ежбите между емиграцията и революционери в София, за да намерят изход от това безизходно положение на братска омраза и ненавист и да допринесат сплотени и единодушни с всички свои сили облекчение тежката участ на родината им“. След дискусията върху „водената политика на македонския въпрос“ и обсъждането на „директивата за бъдещата дейност в Македония“ е дадена думата на ген. Протогеров да направи „едно кратко изложение за извършената дейност в Македония от 1919 год. насам“. Обсъдените на конференцията въпроси са един ранен опит да се преодолеят противоречията и различията между ВМРО и МФРО и то без да се съгласуват с Т. Александров, а дори се прави опит той да се игнорира, като ЦК и ЗП се преместят на албанска територия. На конференцията е потвърдена основната цел на организацията – независима Македония. Избрано е Временно задгранично представителство в състав Павел Христов, д-р Филип Атанасов и Наум Томалевски, което е трябвало да ръководи работите вън от Македония до свикването на един общ конгрес. Новоизбраните задгранични представители са „равноправни и поотделно не могат да поемат каквито и да е ангажименти с когото и да било за сметка на организацията“. Те трябвало да употребят „всички усилия за сплотяване на емиграцията в България и другаде“, като ЗП трябва да „влезе във връзка с другите народности като ще устрои и базата в Албания, необходима за Западна Македония по подобие на онази в България-София - необходима за Източна Македония“. Заседаващите явно не одобрявайки досегашната работа на ЗП на ВМРО предлагат да се отнеме мандата на „всички агенти из Европа и другаде, които търгуват и кощунствуват с делото“. Въпреки това заседаващите не отхвърлят напълно съществуването на ЦК на ВМОРО и ЗП в София като възлагат на Протогеров да запознае ръководството с взетите решения, а по отношение на съществуващото в София ЗП се предлага „да се прибавят по един член от "Изпълнителния комитет", „Временната комисия" и Дружеството "Илинден", като по такъв начин да се „постигне обединение в емиграцията“. Вписано е и особеното мнение на Димитър Бужбов, според когото в ЗП П. Христов ще представлява „дейците, които сега ще влизат вътре“, д-р Ф. Атанасов ще представлява Временна комисия, съставената след Втория велик събор, а Н. Томалевски ще бъде представител на Изпълнителния комитет на македонските братства в България. В особеното мнение се предлага в ЗП да се включи и „един член от дейците, които сега са вътре, понеже те имат най-голямо право“, когото те трябва да посочат. Дванадесет на брой са обсъдените въпроси.

При сравнение между договореностите с турската страна предхождащи само няколко месеца по-рано Тиранските протоколи се вижда, че целите, задачите и методите са различни и не се забелязва никакво съгласуване. Тиранските протоколи определено са сигнал за бъдещата дейност на ген. Протогеров за дистанцирането му от Т. Александров, която ще има фатални последици за организацията.

Протоколите са изпратени до Т. Александров още същия месец с писмо от 24 декември 1921 г. със зашифровано съдържание. Писмото Т. Александров е получил по куриер на 24 януари 1922 г. На гърба на същото писмо има коментар от Т. Александров от 25 януари, 8 часа сутринта. От коментара е видно, че действията на Протогеров и подписаният протокол са извършени зад гърба на Т. Александров и са потвърждение и за съществуващите разногласия между двамата и то още от времето на възстановяването на Организацията след войната.

Същевременно Т. Александров изпраща писмено предупреждение със заплахи до д-р Ф. Атанасов, оригиналът на които не е запазен, но е поместено в книгата на Славе Иванов. На него датата е от значително по-късно време. Там то според Сл. Иванов е изпратено от София през април 1922 г., но най-вероятната дата на неговото изпращане е през последните дни на януари 1922 г.

Това писмо е свидетелство, че недоразуменията между Т. Александров и Ал. Протогеров временно са преодолени, като за всичко Т. Александров обвинява д-р Атанасов. От него се вижда, че за подписания протокол с албанците Т. Александров не се произнася и той вероятно е оставен в сила, понеже съвместните революционни действия на българи и албанци продължават, а и уговореният канал за Западна Македония продължава да съществува през следващите години. Т. Александров се примирява с подписания протокол, в интерес на делото, въпреки факта че под този важен документ стои и името на д-р Ф. Атанасов, който вече е обявен от Т. Александров за враг на ВМРО. В спомените си Ив. Михайлов също не се спира на присъствието на името на д-р Ф. Атанасов редом с Протогеровото.

От окръжно писмо на Т. Александров от 15 май 1922 г. до битолските войводи Любомир Весов, Крум Петишев, Илия Кушев и Перо Шанданов става ясно, че той се солидаризира с Тиранския протокол с Албанската организация и дава разпорежданията си за предстоящите задачи на четите в Битолски революционен окръг, съобразно подписания протокол.

Въпреки съществуващите дрязги между Т. Александров и Ал. Протогеров и несъгласуваността в действията им, както и намесата в българо-албанските революционни отношения и на странични фактори, каквито са федералистите подписаният с Албанската революционна организация протокол е свидетелство за общата дейност на двата народа срещу поробителите сърби и гърци.

Тези документи са от изключително значение и в сегашно време, когато сме свидетели на противопоставянето и враждата на двата братски народа - българския и албанския - във Вардарска Македония, оказващо се единствено изгодно за антибългарските действия на Сърбия и Гърция, успели да си присвоят огромни части от територията на България и Албания.

Убеден съм, че уроците на историята ще помогнат да се отворят по-широко очите на македонските българи, когато трябва да видят кои са приятелите и кои са враговете ни.

Още повече, че не бива да забравяме, че в дните когато България попада под турско робство албанският народ, предвождан от неговия велик държавник Георги Кастриоти – Скендер бег хвърля всичките си сила за освобождението на нашия народ и то в един момент, когато и албанският е поставен под турската угроза. Трябва да си спомняме, че когато започва Албанското възраждане българските земи и държава дават гостоприемство и подкрепа на албанските възрожденци. А по време на революционните борби не са изключение и българо-албанските чети, сражаващи се срещу общите врагове на народите ни. Така също безспорен е и приносът за освобождението на Албания в резултат на българските победи през Балканската война.

Документите публикувам изцяло без каквито и да било съкращения и ги оставям на вниманието на нашите сънародници, независимо от това къде се намират и къде живеят.

Цочо В. Билярски

 

ДОКУМЕНТИ:

 

№ 1

ТИРАНСКИ ПРОТОКОЛ ОТ КОНФЕРЕНЦИЯТА НА БИВШИТЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ ОТ МАКЕДОНИЯ ЗА БЪДЕЩАТА ИМ ДЕЙНОСТ

ТИРАНА, 1 ДЕКЕМВРИ 1921 Г.

 

ПРОТОКОЛ

Днес 1.XII.1921 год. в гр. Тирана-Албания се състоя следната конференция между бившите революционери от Македония, а именно: Алекс. Протогеров, член от ЦК на BMP Организ[ация], Павел Христов, Кръсто Льондев, Христо Цветков, Крум Зографов, Ангел П[оп]василев, Димитър Бужбов и в присъствието на д-р Атанасов размениха мисли върху новосъздаденото положение в Македония след неколкогодишните опустошителни и далече от страстите и ежбите между емиграцията и революционери в София, за да намерят изход от това безизходно положение на братска омраза и ненавист и да допринесат сплотени и единодушни с всички свои сили облекчение тежката участ на родината им.

Разгледани бяха следните въпроси:

1. Върху водената политика на македонския въпрос.

2. Върху директивата за бъдещата дейност в Македония.

3. Г-н Алекс. Протогеров направи едно кратко изложение за извършената дейност в Македония от 1919 год. насам.

4. Влизане във връзка с всички недоволни елементи в Югославия и Гърция, борещи се за свободата си.

5. Създаване на едно федеративно представителство.

6. Ограничение до минимум на четническото движение в Македония.

7. По международното положение на макед[онския] въпрос и други, след което реши:

1. Поради сложилите се събития от Балканската война насам, автономният принцип бе изместен, поради империалистическата политика на балканските държави. Обединените революционни сили от Македония си поставят за цел: Да се борят с всички сили и средства за извоюването на една свободна и независима Македония в нейните географически и икономически граници по типа на Швейцарската федерация.

2. За постигане на горната цел BMP Орг[анизация] влиза във връзка с всички народности от Македония за съвместна и взаимна дейност, като ще се стреми всяка народност да се организира в отделна своя организация и посредством свои органи ще влезат във връзка за съгласуване на действията, като същевременно се образува върховно федеративно представителство, което ще работи и представлява всички организ[ации] пред външния свят и дипломацията.

3. ВМР Орг[анизация] да бъде далече от всекакви политически влияния на съседните на Мак[едония] държави, чийто стремежи са били и са за нейното разпокъсване и завладяване; в частност за България от където е било най-силно влиянието върху организацията, тази последната си остава вярна на поставената цел "Независима Македония" и при каквато и да е промяна на политическите обстоятелства в ущърб на нейната независимост.

4. В тактиката на дейността BMP Орг[анизация] ще се стреми:

а) Чрез, апостолска нелегална дейност да организира населението в унисон с организациите на другите народности за легална борба за добиване права по договора за малцинствата.

б) За апостолска дейност да се изпращат ръководители, апостоли за всяка околия; през подготвителния период, на апостолската дейност да се избегва всякакво четничество, което може да даде оръжие в ръцете на противника да разкрие организацията преди да е тя готова да нанесе своя удар и достигне целта си, а от друга страна населението да дава безплодни жертви.

в) Да организира и въоръжи населението и при удобен момент, когато въпроса ни бъде подготвен дипломатически, да отпочне и нелегална дейност.

5. Съгласуване на нашите действия с всички недоволни елементи в Югославия и Гърция, които ни биха съдействували за постигане целта.

6. За ръководене работите вън от Макед[ония] до свикването на един общ конгрес, избира се временно представителство задгранично от следните лица: Павел Христов, д-р Атанасов и Н. Томалевски. Това задгранично представителство ще влезе във връзка с другите народности като ще устрои и базата в Албания, необходима за Западна Макед[ония] по подобие на онази в България-София - необходима за Източна Македония.

Задграничните представители са равноправни и поотделно не могат да поемат каквито и да е ангажименти с когото и да било за сметка на организацията. То ще употреби всички усилия за сплотяване на емиграцията в България и другаде.

7. Отнемане мандата на всички агенти из Европа и другаде, които търгуват и кощунствуват с делото.

8. От деня на постигнатото обединение на революционерите върху настоящата база ще носят те солидарно цялата отговорност за всичко извършено, а за дейността до тази дата ще отговарят пред общия конгрес онези, които ръководиха тази дейност през този минал период.

9. Настоящият протокол чрез г-н Алекс. Протогеров, чл[ен] на Ц[ентрания] ко[митет] да се съобщи на ръководното тяло вътре с ходатайство за одобрение и присъединяване към това наше решение целяще благородната замисъл за една съвместна борба тъй необходима за постигане на поставената цел.

10. При избора на хора, които ще влизат вътре, като организатори легални или нелегални, а така също и всички онези, които ще я представляват в представителство и другаде да бъдат предимно македонци.

11. За да се постигне обединение в емиграцията, в задграничното представителство в София да се прибавят по един член от "Изпълнител[ния] комитет", „Временната комисия" и Д[ружест]вото "Илинден".

12. Който член от Централния комитет се намира вън от Макед[ония] по силата на правилниците на организацията е по право и член в общото представителство.

А. Протогеров, П. Христов, А. Попвасилев, Хр. Цветков, К. Зографов, д-р Атанасов

ОСОБ[ЕНО] МНЕНИЕ.

1) Съгласно устава на организацията д-р Атанасов не може да бъде представител на ВМРО, понеже никога не е бил нейн член вътре, а може да бъде само съветник.

2) В задграничното представителство влазят П. Христов от дейците, които сега ще влизат вътре, от Временната ком[исия] д-р Атанасов и от Изпълнителния комитет Н. Томалевски, а трябва да има един член от дейците, които сега са вътре, понеже те имат най-голямо право, тоя член за представителството да го посочат самите те.

Димитър К. Бужбов

ЦДА, ф. 1932 к, оп. 2, а. е. 57, л. 1-2. Оригинал. Ръкопис.

 

№ 2

ПРОТОКОЛ МЕЖДУ ВМРО И АЛБАНСКИЯ КОМИТЕТ ЗА СЪВМЕСТНА РЕВОЛЮЦИОННА ДЕЙНОСТ В МАКЕДОНИЯ, КОСОВО И ЧАМУРИЯ

[ТИРАНА, НОЕМВРИ 1920 Г.]

 

ПРОТОКОЛ.

1. Македонската революционна организация и българите от Македония под робство, и Албанската революционна организация и албанците от Косово и Македония, ще имат за цел борбата за освобождението на Македония в нейните етнографски и географски граници и за освобождението на албанците от Косово и Чамурия.

2. Границата между Албания и Македония ще минава над Качаник, кота 560, следвайки Шар планина до сегашната (1920 г.) сърбо-албанска граница.

3. Тъй като градовете Охрид, Струга и Ресен са изключително български, остават в границите на българска Македония.

4. За град Дебър ще бъде произведен плебисцит, резултатът от който ще трябва да реши кому тоя град ще принадлежи.

За Македонската революционна организация: Генерал Александър Протогеров, Филип Атанасов

За Албанския революционен комитет и албанците националисти: Хасан Бей Прищина, Ходжа Кадри, Бедри Пеяни, Сейфи Вламаси.

Публ. в Ив. Михайлов, Спомени. ІІ. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Белгия, 1965, с. 159.

 

№ 3

ПИСМО ОТ “ОЛГА” ДО ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ И РЕЗОЛЮЦИЯ ОТ Т. АЛЕКСАНДРОВ ЗА ПОДПИСАНИТЕ В ТИРАНА ПРОТОКОЛИ И ОТНОШЕНИЕТО МУ СВЪРШЕНОТО ОТ ГЕН. АЛ. ПРОТОГЕРОВ И Д-Р Ф. АТАНАСОВ

СОФИЯ, 24 ДЕКЕМВРИ 1921 Г.

 

За г-ца Невенка Илиева(1)

Драга Невенке,

Преди 7–8 дена аз, ти изпратих исканите модели(2), вярвам да си ги получила. Моля ти се, не закъснявай да ми изпратиш стойността им, тъй като ги взех с чужди пари, които трябва да върна.

Едновременно с това ще ти се моля да ми отговориш на по-ранното писмо. Има ли надежда да се намери от там слугинче или не. Ако ти се вижда невъзможно, отговори за да не пропуснем друго едно, което било недоволно от заплатата при досегашната си господарка и ни се обещава да дойде. То, се видя, ще се плаша макар, и малко скъпичко, но свикнахме вече и не можем без слугинче, особено като е немощна и мама.

Очаквайки твой отговор, целува те

Твоя Олга(3)

ЦДА, ф. 1933 к, оп. 3, а. е. 51, л. 1. Оригинал. Ръкопис.(4)

--------------------

(1) Невенка Илиева, псевдоним на Т. Александров.

(2) Вероятно става дума за двата Тирански протокола.

(3) Олга, псевдоним на ген. Ал. Протогеров.

(4) Т. Александров с друг свой псевдоним – Богдан - е отбелязал следното на гърба на писмото: “Получено на 24.І.1922 г. Отговорено същата нощ и пратен по спец[иален] куриер. Отговора на 25.І., 8 ч. с. чрез Тасе Темов, който е на път за България.

Каква голяма глупост е извършила Люба. По тоя въпрос имахме разправия цяла зима (1919–1920 год.) и зехме решение: “никакви събрания, решения и избори на тела. Зад граница, всичко ще става въз основа на правилника.” Ние няма да допуснем никакви комитети, вр[еменни] комисии, и разни др[ужест]ва “Илинден” и “Петровден” да се месят във вътреш[ешната] работа на В.М.Р. Орг[анизация]. Пратих предупреждение на д-р Ф. Атанасов да не си пъха гагата, дето не му е работа. Иначе ще му се види сметката! Б[огдан].”

 

№ 4

ПИСМО ОТ Т. АЛЕКСАНДРОВ ДО Д-Р ФИЛИП АТАНАСОВ ЗА ДЕЙНОСТТА МУ, СВЪРЗАНА С ПОДПИСВАНЕТО НА ТИРАНСКИЯ ПРОТОКОЛ

СОФИЯ, АПРИЛ 1922 Г.(1)

 

До д-р Филип Атанасов

Натоварили сте се с една задача, която е против уставните положения на ВМРО. Аз нарочно изпратих своя другар Ал. Протогеров да влезе в преговори с Вас, за да открие Вашите пъклени планове и намерения. Трябва да знаете, че само ние, и никой други, имаме право да свикваме конференции, да водим преговори с чужди фактори и пр. и да изпращаме отделни хора или групи в Македония. Знайте, че за извършената Ваша постъпка в Албания ще отговаряте с главата си.

С много поздрави и почит:

Т. Александров, член [на] ЦК.

Публ. в Сл. Иванов, Тодор Александров и Македонското освободително движение, Виена, с. 42.

-------------

(1) Датата е възможно да не е разчетена правилно, тъй като от резолюцията към предното писмо е видно, че предупреждението е пратено още през последната десетдневка на януари 1922 г.

 

№ 5

ОКРЪЖНО НА ЦК НА ВМРО, ПОДПИСАНО ОТ Т. АЛЕКСАНДРОВ ЗА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ЗАДАЧИ НА ЧЕТИТЕ В БИТОЛСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕН ОКРЪГ СЪОБРАЗНО ПОДПИСАНИЯ ПРОТОКОЛ НА ВМРО С АЛБАНСКАТА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ

Б. М., 15 МАЙ 1922 Г.

 

НАРЕДЕНИ ПО ЗНАЧЕНИЕ ПО-ВАЖНИТЕ РАБОТИ, КОИТО ПРЕДСТОЯТ НА БИТОЛСКИТЕ ЧЕТИ

(ДАДЕНИ НА ВЕСОВ – ПЕТИШЕВ И КУШЕВ – ШАНДАНОВ).

1) Да се организират постепенно всички села на околиите – села с българско, албанско и смесено население, – като в началото се подведе под клетва само по-здравата част от селяните, а сетне и цялото население.

Ето клетвата: “3аклевам се в Бога, съвестта и честта си, че ще се бориме до смърт за свободата на нашата поробена родина Македония (За албанци – ... за свободата на нашите поробени отечества Македония и Албанските покрайнини). Ако изменим на клетвата, или издадем тайни на организацията нека бъдем убити с пушката и ножа, които целуваме тука”.

Да се уредят във всяко село чета и милиция от по-смелите селяни – качаци и легални, предпочтително от служилите войници, както и атентаторски групи, особено в селата край ж.п. линии и около големите градове.

Да се правят списъци на оръжията в околията, тайни – известни само на войводата. (Виж окръжно № 266 от 23.4.1922 г.).

Да се уредят и стегнат каналите на организацията между околиите в окръга с другите революционни окръзи и с Албания за сигурна и бърза кореспонденция, за пращане оръжие, нелегални групи, бежанци и единични лица за всяка посока и пр.

Да се влезне във връзки с албанските освободителни чети вътре за задружна дейност и за ограничаване кражбите и разбойничеството й с Албанския комитет за туряне в изпълнение постигнатото споразумение между двата комитета, споразумение подписано от генерал Протогеров от ВМР Организация и от албанеца професор Бедри Пеяни от името на Албанския комитет.

Да се изпращат редовно сведения: военни, за зулумите и за произшествията в околиите, съгласно писмените инструкции за това.

Да се създаде почва и да се съставят списъци, съобразно състоянието на граждани и селяни от околиите, за събиран налог от тях след подготвителния период – към края на лятото или през есента. Щом настъпи благоприятно за това време да се искат от Централния комитет на организацията специални окръжни, покани и разписки с кочан..

Да се пратят отделения от четите на Охридско, Ресенско и Битолско, за да организират Костурско, Воденско, Леринско и др. околии в Македония под гръцко робство.

Ако членът от Централния комитет на организацията Петър Чаулев е влезнал в Битолско, всички окръжни, наредби, инструкции и др. книжа трябва да се приподпишат и от него. Той ще дава и подробни упътвания по организационните работи в Битолския революционен окръг.

Член от Централ[ния] комитет на организацията: Т. Александров.

[Печат: “Вътрешна М.-О. Р. Организация. Централен комитет”]

ЦДА, ф. 1803 к, оп. 1, а. с. 24, л. 1. Оригинал. Машинопис и ръкопис.