МАКЕДОНСКИЯТ БЪЛГАРИН КРЪСТЮ МИСИРКОВ ЗА СЪЩНОСТТА НА САНСТЕФАНСКИЯ И БЕРЛИНСКИЯ ДОГОВОР

Досега посетителите в сайта  „Сите българи заедно“ не веднъж са имали възможност да четат за живота и творчеството на бележития български филолог, езиковед, фолклорист и публицист Кръстю Мисирков (18 ноември 1876, с. Постол, Ениджевардарско – 26 юни 1926, София). Значителна част от неговото творчество вече е публикувана и всички интересуващи се от него могат да се докоснат до него в библиотеките и архивите. Наистина, той през своя половинвековен живот, изпълнен с трудности и изпитания заема не рядко взаимноизключващи се становища, но по отношение на своята принадлежност към българския народ е категоричен, подписвайки своите писма и работи като  „българин от Македония“ или  „македонски българин“.

Живял почти половината си живот в Русия и сред руснаци Мисирков усвоява руския език като свой втори език. Познанията му върху руската история и политика му дават възможност да разкрие в своя дневник, писан през най-страшните за народа ни времена – първата национална катастрофа (юли-август 1913 г.) – истината за руските политика, действия и стремежи спрямо земята, народа и държавата ни.

Възпреки, че този дневник вече има две издания, едното в Скопие (през 2008) и другото в София (през 2011) и след като отмина голямата шумотевица около неговото откритие и публикуване днес вече, като че ли никой не се интересува от откровенията на този бележит българин.

Сега ще имате възможност да прочетете едно кратко откъсче от него, отнасящо се до Санстефанския и Берлинския договори и ролята на Русия в нашето освобождение. За него именно Берлинският договор освободи българите и ги върна в лоното на европейските държави, откъсвайки ги от азиатските прегрътки на Турция и Русия. Анализът на Мисирков на тези два договора е наистина впечатляващ и не робуващ на наслагванията сред нашата общественост, а най-малкото на ширещата се русофилска пропаганда.

Убеден съм, че много от нашите читатели може и да не споделят вижданията на Мисирков, но бих ги посъветвал да се вслушат в откровените думи на един голям македонски българин, страдащ заедно с народа си в дните на първата национална катастрофа.

Цочо В. Билярски

 

* * *

К. П. МИСИРКОВ
ИЗ  „ДНЕВНИК (5.VII-30.VIII.1913)“

 

... Добре, че в България не бесят за политически убеждения и че България, благодарение на Берлинския договор стана независима държава и избегна участта, подготвена й от С[ан]-Стефанския договор.

В България, когато говорят за С[ан]-Стефанския договор, изглежда, обръщат внимание само на една негова страна, а именно на размерите на създаденото от него Българско княжество. С[ан]-Стефанска България обедини всички български земи в една държава, и затова и сега тя е национален идеал на българския народ. Българите заедно с руснаците еднакво проклинат Берлинския конгрес. Обаче това единодушие между българи и руснаци би могло и да не съществува.

Ако руснаците имат основание да ненавиждат Берлинския конгрес, то българите имат известни основания да бъдат особено доволни от този конгрес. Аз не говоря за румънци, сърби и гърци, за които Берлинския конгрес се оказа също полезен.

Без Берлинския конгрес, С[ан]-Стефанският мир нямаше да има такова значение, както и Ништадския [1821], Букурещкия [1812] или Верелския мир [1790]. С[ан]-Стефанският мир щеше да бъде частно мирно съглашение между две държави, победители и победени, който засяга други държави. Русия сама воюва с Турция и сама сключи мир с нея и щеше да има абсолютно, с нищо неограничено право над България. Цар Освободител би могъл да даде на България пълно самоуправление, но неговият приемник по една или друга причина можеше да ограничи това самоуправление и постепенно България би могла да се превърне първо в Заддунавска или Балканска Финландия, а след това и в обикновена Заддунавска, Задбалканска и Македонска губерния, по подобие на Бесарабия.

Берлинският конгрес направи това невъзможно. Резултатите на Берлинския договор от гледна точка на руските интереси, бяха негативни във всяко отношение. От гледна точка на българските интереси те бяха отчасти разрушителни, отчасти съзидателни и с извънредна важност. Разрушеното от Берлинския конгрес от гледна точка на българските интереси е поправимо с течение на времето, макар и с големи жертви, но създаденото от него за българите не може да се купи с цената на никакви усилия. Берлинският конгрес отне от Русия нейните завоевания и ги превърна в общоевропейско достояние. След като направи това, той даде на част от българите пълна политическа свобода, на други даде почти пълна свобода, а трети – Македония, остави под властта на Турция, като обеща облекчение на участта й.

Българското княжество и автономната Източна Румелия се превърнаха от владения, завоювани от Русия, в земи, намиращи се под общото покровителство на Великите сили. Надзорът на руските власти беше отстранен от българския политически живот и България стана от руско завоевание и от руска автономна провинция напълно независима държава.

Само Берлинският конгрес превърна Руско-турската война от 1877-[18]78 г. от завоевателна в освободителна. Освободиха България и я дадоха, подариха я на българите. Но я подариха в Берлин, а не в С[ан]-Стефано и не в Петербург. Руснаците ли я подариха или Европа просто взе България от руснаците в Берлин и я даде на българския народ, фактът си остава факт, че Берлинският конгрес е люлката на българската независима държава.

Берлинският конгрес премахна обесването за политически убеждения и сега в България отлично си живеят и се ползват с пълно равноправие и еднаква политическа свобода както мечтателите-русофили, така и реалистите-русофоби.

Българите започнаха да се ползват от политическата свобода, като срещаха противодействието на временно останалите след войната руски военни власти.

Аз не съм запознат подробно с разногласията между българските и руските власти, както и не познавам особеностите на режима на Стамболов, толкова неприятен за руснаците, но съм готов да допусна, че руските власти са дали повод за недоволството на българите. През 1910 година аз разговарях с руския вицеконсул в Бургас, г. Менделиев и от него чух за враждебното отношение на българите към руснаците. То, между другото, се състоеше в това, че българите настоявали да павират площада пред зданието на Руското посолство в София, който бил преди това градина. Колко е трудно от тази подробност да се ориентираш в основателността на оплакванията, предявявани от руснаците към българите.

Както и да е, но благодарение на Берлинския конгрес, българите станаха независим народ, станаха ковачи на собственото си щастие. Такава независимост срещаше противодействието на руските власти, които останаха недоволни от Съединението на Източна Румелия и Българското княжество и започнаха да отмъщават на българите в Македония, където руските консули започнаха да покровителстват сръбската пропаганда, а руското правителство не смяташе за нужно да повдига въпроса за прилагане на чл. 23 от Берлинския договор за Македония.

Отмъщението на руснаците над българите ту в по-груба, ту в по-фина форма продължи през всичките тридесет и пет години след освобождението, докато не завърши през настоящата година с първата и втората подялба на българските земи между другите балкански държави.

...

Публ. в К. П. Мисирков, Дневник (5.VII-30.VIII.1913), Скопие, 2008 и К. П. Мисирков, Записки за България и руско-българските отношения. София, 2011.