115 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА БЕЛЕЖИТИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕР ПИТО ГУЛИ

За бележития македонски революционер Пито Гули е писано и ще се пише и за в бъдеще, още повече че той е един от героите на Илинденско-Преображенското въстание. Неговото име е неразривно свързано както с обявяването на Крушовската република, така и с нейната кървава защита, една от най-скъпите жертви на която е войводата Пито Гули (1865, Крушево – 12 август 1903, Крушево). Участието му в революционните борби започва години преди създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) още през 1885 г. като четник в четата на Адам Калмиков.

Въпреки героичната смърт на войводата Пито Гули през 1903 г. неговото дело ще продължат синовете му по времето когато начело на ВМРО ще застанат Тодор Александров и Иван Михайлов..

Сега ще имате възможност да прочетете две кратки биографични статии за войводата, публикувани в организационните издания вестниците «Революционен лист» и «Македонски преглед» (по-късно преименуван на «Македоно-одрински преглед»). Автор и на двете е поетът-революционер П. К. Яворов, който е редактор в тях по времето когато е библиотекар в народната библиотека и участва и в редактирането на списание «Мисъл».

Досега тези биографични статии не са включвани в съчиненията на П. К. Яворов и едва тази година за пръв път те ще намерят полагаемото им се място в седемтовмното издание на събраните съчинения на поета-революционер и виден деец на ВМОРО. Освен тях Яворов е автор и най-добрата и точна биография на неговия скъп другар Гоце Делчев, както и на десетки още биографични статии за революционерите от ВМОРО.

Цочо В. Билярски

* * *

П. К. ЯВОРОВ
ПИТО ГУЛИ

Пито е роден от майка влахкиня и баща албанец. Още от малък се е отличавал със своята буйност. 17-годишен, той е бил четник през 1885 год. в четата на Калмикова, след чието разбиване е бил заловен, осъден и изпратен на заточение в Мала Азия Освободен от затвора, Пито се връща в родното си място. След това за малко време го виждаме в София. През 1902 г., като член на Организацията, предаден изцяло на освободителното дело, Пито разви енергична дейност. През въстанието той се отличи в Крушово. Когато тоя превзет от въстаниците град бе заграден от 15 000 д[уши] войска и силна артилерия и когато въстаниците нямаха вече сила да се съпротивляват и трябваше да отстъпят, смелият Пито само с 18 свои другари се загнезди в проходите, и застави 15-хилядната войска, след като бе започнала вече да нахълтва в града, отново да се отдръпне. В тия проходи Пито заедно със своите другари, след като се бори юнашки, славно загина. Пред неговия труп и пред труповете на другарите му Омер Руджи паша извикал възхитен: „Ето, тъй мрат истинските юнаци!“

Пито бе един от ония наши другари румъни, които съзират ясно разликата между държавните интереси на Румъния и истинските интереси на румънското население в Македония, подтиснато под двойно робство – духовно и политическо. Той бе дълбоко убеден, че Румъния каквато примирителна политика и да води с гърците, румънското население в Македония няма да се освободи от ноктите на Патриаршията: последната, след като изгуби окончателно българите, е устремила всичките си усилия към претопяването на румъните и ако тя даде на последните право да се учат на своя матерен език, с това сама би осуетила целите на гръцката пропаганда. Той виждаше едничкия начин за разрешаването на румънския църковно училищен въпрос в извоюването автономно управление за Македония. „Борбата за нашето политическо освобождение, – казваше Пито, – ще ни освободи и от духовното робство“. И като схващаше напълно изгодите от политическата свобода за всички народности в нашата татковина и особено за своята народност, той проповядваше, че за общата свобода сме длъжни всички рамо до рамо да се борим: всички ще се ползуваме един ден от нея, за това и всички трябва да работим, за да я постигнем.

И Пито работи и изпълни до край своя дълг. Той умря за тази обща свобода. А нашите братя румъните, от чиято среда излезе той, с възхищение говорят за него, и за Пито Гули те на своя матерен език, на който не им се позволява да учат децата си, вече песни, славни песни пеят.

В. „Революционен лист“, г. I, бр. 20, 15 септември 1905 г., с. 3-4.

* * *

 

П. К. ЯВОРОВ
ПИТО ГУЛИ

Името Пито Гули е неразривно свързано с един от най-смелите подвизи на въстаниците през 1903 година. Известно е, че градът Крушево беше превзет от последните и задържан няколко дни против отчаяните атаки на многобройните турски пълчища. Но когато вече трябваше да се отстъпи, Пито Гули се загнезди с осемнадесет души другари в околните проходи и застави една петнайсетхилядна неприятелска армия да се прегъне под неговия удар. Разбира се безпримерния героизъм трябваше да отстъпи най-после пред множеството. Обаче нашите момци, начело с незабравимия си войвода, паднаха с такава юнашка чест, че главатаря на турския отряд, Омер Ружди паша, не можа да въздържи възторга си и извика: „Ето тъй мрат истинските герои!“...

Пито е син на баща албанец и майка влахкиня. От малък буен, на 17 годишна възраст той бе четник в известната Калмикова чета, след разбиването на която бе затворен и пратен в Мала Азия на заточение. Подир години, освободен, той се завръща в родното си място; после го виждаме за някое време в София, докато в 1902 година постъпва в Революционната организация и се предава всецяло на освободителното движение в турско. И чак до славната си смърт, той не напусна своя пост.

По душа повече влах отколкото албанец, Пито беше един трезвен ум, който схващаше противоречието между интересите на румънското правителство и ония на куцовлашкото население в Македония, което мъкне двоен политически и духовен ярем. II като разбираше изгодите от политическата автономия на всички подтиснати народи в Македония, той проповядваше задружната борба на всички недоволни елементи против угнетителите. А това обстоятелство придава на неговия образ ореол на съзнателен борец и истински революционер...

За това той оставя едно хубаво име в историята на македонската революция и една светла памет сред поробеното население.

В. „Македонски преглед“, г. I, бр. 11, 30 октомври 1905, с. 81.