КАК УЧЕНИЦИТЕ ОТ СОЛУНСКАТА БЪЛГАРСКА ГИМНАЗИЯ ПРАЗНУВАТ ПРЕЗ 1885 Г. ПРАЗНИКА НА СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ

След дни нашият народ отново ще чества живота, делото и паметта на светите братя Кирил и Методий. Денят 24 (11) май вече повече от два века обединява всички българи, независимо от това къде живеят. Може би очаквате за пореден път да ви се припомнят фактите за техния живот и дело от така познатите на всички ни техни жития. Все още има архиви и библиотеки, които крият писмени паметници за тяхната богата просветителска и книжовна дейност, както и такива в защита на тяхното дело. Направеното до сега е толкова огромно и необхватно и съм сигурен, че и бъдещето ще ни донесе рано или късно нови изненади, които да документират направеното от българските просветители.

Светилникът на българската просвета Солунската българска гимназия носи тяхното име от създаването си та до самото й ликвидиране през лятото на 1913 г. и не случайно историкът на македоно-одринското революционно движение ще назове гимназията Алма матер за македонските българи. Освен като място откъдето младите българи получаваха образование, но тук болшинството от тях още като ученици биваха заклевани като членове на ВМОРО и много от тях положиха живота си за освобождението и обединението на останалите под робство българи след 1878 г.

Сега няма да повтарям познатото и известното на всички ни от техните жития още от ученическите и университетските скамейки. Тук ще имате възможност да се запознаете с един кратък откъс от спомените на битолския революционер Григор Димев, другар на Даме Груев и един от осъдените българи по т.нар. Попставрева афера.

През 1885 г. той е ученик в Солунската българска гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ и участва в честването на празника на светите братя заедно със своите съученици от гимназията и солунските българи. Младите българчета са предвождани по време на честването на бележития книжовник, поет, преводач и педагог охридчанина Григор Пърличев.

Споменът се оповестява за първи път по запазения от наследниците на Гр. Димев оригинал на спомените на техния дядо - участника в тези паметни събития. Запазен е автентичния, богат и образен езика на мемоариста.

Цочо В. Билярски

* * *

ИЗ СПОМЕНИТЕ

…В 1885 год. 11-ий май, празника Св. Кирил и Методи, ке се празнува с особна тържественост, понеже тогава се падаше и хилядогодишнина от рож[дението] на тези светии. Увеселението ще стане вън от Солун, при местността “Пиргите”. След молебена в черква стана водосвет в гимназията. Целата българска колония (а тя бе само бълг[арски] комисионери от разни крайща на Македония, малкото дебрени млекари в Солун и кукушани, Гуменчани и др.) от 200-300 души присъства на водосвета. След водосвета отправаме се към “Пиргите” за веселие. Ние сме всичко ученици от гимназията около 500, зад нас върват ученичките от Девич[еската] гимназия, след тех малките ученици от първоначалните училища и народа. Учителите вървят встрани, начело ни води старият Пърличев, 70 год[ишен], побелел. И знаейки, че ще бъдем нападнати, ние сме се организирали добре. Имаме и 3-ма гавази арнаути, които са обружени с леворвери и ками и върват напред. Щом излезохме на правата улица и ето че почнаха да падат върху нас град от камене и тухли и Пърличев провикна се “Напред, на бой, момчета”, дигна бастуна и полете; след него и ние с камене след гърците и почна една силна борба, ръкопашен бой. Те беха възрастни ученици от гръцките гимназии. Обаче забъркаха се и възрастни гърци, па и наши българи и нашите гавази отвориха стрелба с леворверите и веднага дойде полиция и ни раздели. Ранените наши се върнаха назад за болницата. Също откараха и гръцките ранени. Ето че нашият Пърличев, гледаме го с вързана глава, изпречи се пред нас и извика “Стройте се, македонски юнаци”. И ние всички под ред и ни поведе към “Пиргите”. Обаче сега има около нас полицейски, начело с директора на солунската полиция и без да ни закача вече никой, отидохме на местото; веселихме се до късно и па по същия ред и церемония се върнахме в гимназията, но вече победители. В гимназията Пърличев държа ни една много силна патриотична реч, която разгоря и тури първата искра у мнозина у нас. Трогнати, ние сме плакали. След това ние вече нарочно излизахме нагласени добре и почнахме веч да нападаме ние на гърците, но учителите ни възпреха строго да се пазим от такви скандали. …