МЛАДОТУРСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ И ВМОРО (1908)

(ПО СЛУЧАЙ 110 ГОДИНИ ОТ НЕЙНОТО НАЧАЛО.)

Един от най-важните периоди от историята на националноосвободителните борби на българите в Македония и Одринско, за които съществува значителна по обем литература и въпреки това можем да кажем, че не е достатъчно добре проучен, е периодът от Младотурската революция през 1908 г. до избухването на Балканската война.

Скоро ще се навършат 110 години от началото на Младотурската революция, но едва ли някой в Турция ще я отбележи, тъй като там имат по-особено виждане за нея. Тя беше в същноста си един неуспешен опит Турция да се превърне в модерна европейска държава. Посрещната отначало с изненада и постепенно изненадата се превръща в преголеми очаквания, докато в края й народът ни в Турция отново е поставен в съществуващото до 1908 г. робско положение като са възстановени преследванията на българите през т.нар. обезоръжителна акция. Може би най-точни са оценките за нея на двама от най-видните македонски българи Христо Матов от Струга и Симеон Радев от Ресен, градът в който започна революцията. За Хр. Матов тя е поредният пропуснат случай за България да си разреши македонския въпрос, а за С. Радев тя е първата национална катастрофа. Тъй като думите на бележития историк, публицист и дипломат от неговите спомени заслужават повече внимание ще ви ги цитирам изцяло:

„Ще цитирам само думите, които ми каза в Солун моя съгражданин Ниязи, излязъл с чета преди Енвер бей:

- Ние - заяви ми той - въстанахме против султана, за да спасим Македония.

Целта бе напълно постигната. Младотурската революция тури край на европейската намеса.

Ресен

Тя тури край и на следваната до тогава политика на България. Програмата да се реши Македонския въпрос чрез Великите сили пропадна и все повече почна да взима връх идеята, че Македония може да се освободи само чрез българското оръжие. Така се отвори пътя към Балканската война с нейните трагични последствия. В тая смисъл може да се каже, че Младотурската революция беше първата българска национална катастрофа.“

Голяма част от участниците в политическите борби по време на Младотурската революция пишат спомени и статии, за да се оправдаят или да обяснят някои свои действия и отделни постъпки, но като всеки подобен вид творчество тези материали са преди всичко субективни (1), където изследователите са се ръководили от предварително готови «рецепти» или са изпадали под влиянието на собствените си симпатии или антипатии спрямо определени дейци (2).

Едва през последните години в кашата страна се появи стремеж към правилна оценка на посочения период, като изследователите показват добро познаване на историческите извори и са чужди на политически пристрастия и емоционални влияния (3). С голяма изворова стойност се отличават направената през 1910 г. анкета по македонския и балканския въпрос от сп. „Съвременна мисъл“ и спомените и впечатленията на Григор Василев и Леон Ламуш(4).

Що се отнася до някои от публикуваните в чужбина изследвания, въпреки използувания огромен документален, публицистичен и мемоарен материал те страдат от недобросъвестност в квалификациите и изводите. По наше мнение те не могат да представляват принос в изследването на темата, тъй като преди всичко позициите на авторите са погрешни (5).

През периода след Младотурската революция успоредно със съществуващата Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) се създават редица други политически, професионални и културни организации на българите от европейските вилаети на Турция. На първо място това са Съюзът на българските конституционни клубове (СБКК), учреден през 1908 г., и Народната федеративна партия (Българска секция (БНФП), учредена през 1909 г. като приемник на Македоно-одринската революционна организация (МОРО).

Младотурската революция от 11 юли 1908 г. е преди всичко дело на патриотически настроената част от турската армия и интелигенция, която се стреми да запази целостта на Турската империя, изправена пред опасността или насилствено да се реформира след Ревелската среща на руския и английския монарх през юни 1908 г., или да се разпадне под ударите на националните революционни организации на българи, арменци, албанци и др.

Младотурската революция от 1908 г. бе завършек на младотурското конституционно движение, зародило се през 60-те–70-те години на XIX в. В своите трудове В. И. Ленин и Лео Троцки многократно се спират на характера, движещите сили и резултатите от Младотурската революция. Изхождайки от класови позиции, те характеризират Младотурската революция като буржоазна с върхушечен и ограничен характер, дължащ се на икономическата и политическата слабост на турската национална буржоазия.

Ревелската среща става един от поводите за обявяването на Хуриета (свободата). Нейните решения заварват неподготвени младотурците и те са принудени да действуват бързо, за да изпреварят развитието на събитията. С провъзгласяването на принципите за свобода, братство и равенство е оповестено и възстановяването на конституцията от 1876 г.

В резултат на настъпилото разцепление в редовете на ВМОРО Хуриетът изненадва и двете фракции в революционното движение, като ги заварва неподготвени. Те бързо се окопитват и скоро след провъзгласяването на Хуриета правят опит да преодолеят разцеплението, но след като не успяват да се споразумеят, бързо създават свои легални политически организации. Т. нар. «десница» създава Съюза на българските конституционни клубове, а т. нар. «левица» създава Народната федеративна партия (Българска секция), които заживяват активен политически живот при легални условия, доколкото може да се каже, че такъв е съществувал тогава.

Като база ка БНФП служи част от организационната територия в Серски, Солунски и Одрински революционен окръг, а база на СБКК е останалата организационна територия. СБКК се оказва по-стабилен като организация и като политическа сила, тъй като е изграден на основата на съществуващата организационна структура, като организационните тела по места се легализират и се включват в политическите борби. След отказа на дейците на Серската група да се постигне споразумение с ръководителите на организацията, избрани на Кюстендилския конгрес на ВМОРО, прави впечатление, че същите тези дейци в първата половина на 1909 г. правят опит да използуват организационната мрежа на вече действуващия СБКК за общо налагане обсъждането на аграрния въпрос в Младотурския парламент.

Ръководители на ВМОРО в Солун през 1908 г.

Базата на БНФП е по-ограничена, тъй като в нея членуват преди всичко дейците на Серската група и много интелигенти с леви убеждения. СБКК не претърпява разцепление, а бива закрит принудително от младотурците, докато БНФП не само че се разцепва на две големи групи, едната поддържаща Яне Сандански, а другата – Димитър Влахов, но само няколко месеца след учредителния й конгрес от нея се откъсва една група начело с Христо Чернопеев и създава Българската народна македоно-одринска революционна организация на територията на Струмишкия революционен окръг(6).

Развихрилите се страсти в редовете на партията спомагат в много отношения за нейното самзликвидиране, а водачите й се оказват сами – като генерали без армия. Дори Сандански, виждайки това положение на нещата, възкликва в едно писмо до Александър Буйнов, че «ако така ние продължаваме да стоим разединени и развлечени всеки в своите работи, сигурно един недалечен ден събитията ще ни изпреварят и ние ще останем за смях на хората». По-нататък Сандански пише, че се налага свикване на среща, на която да се обсъди положението, тъй като «ние сме тясно свързани с това движение и не така лесно можем да се откажем от него» (7).

През този период дейността на ВМОРО замира, но тя не е ликвидирана и не е напълно обезоръжена. Дори голяма част от ръководителите й не участвуват като членове на легалните политически организации, а само подкрепят и направляват дейността на партиите.

Досега все още не разполагаме с цялостна публикация на програмните документи на ВМОРО, СБКК, БНФП, на програмите на младотурците, гърците и власите, живеещи в европейските вилаети на Турция. Някои от програмните документи са били отпечатани още по време на Хуриета в отделни брошури или в българския периодичен печат (8). Особен интерес и същевременно рядкост представляват стекографираните протоколи от I и II конгрес на СБКК (9). Направеното досега от нашата историография по привеждането в известност на документите от този период е незначително и фрагментарно (10).

Особен интерес представлява прокламацията на Централния комитет на младотурския комитет «Единство и прогрес» в Солун, съставена и разпространена преди Младотурската революция. Тя е написана на френски език и е изпратена с италианската поща в Солун лично до българския търговски агент А. Шопов на 7 юли 1908 г. вечерта. В прокламацията комитетът излага целите и средствата си за действия. Основната му цел е била да разруши режима на тогавашното правителство и да го замени с конституционно управление. Комитетът се обявява и срещу европейската намеса във вътрешните работи на империята. Принципите, с които младотурците са искали да заменят тиранията и деспотизма, били свободата, равенството и истината.

Приложените документи уточняват линията и програмата за действие на младотурците. Програмата е предадена от Солунския младотурски комитет «Единство и прогрес» на члена на българските конституционни клубове Панчо Дорев, който бил помощник-прокурор на Апелативния съд в Солун. Той превел програмата от турски на български и изпратил препис от нея на управляващия българското агентство в Солун Янко Пеев. Българският дипломат разговарял по съдържанието на програмата с Петко Пенчев, член на ЦК на ВМОРО, и с някои други дейци на организацията. Те не скрили «крайното си недоволство от младотурската програма и считат неизбежен един разрив в отношенията на организацията с отоманския комитет за «Съединението и напредъка». Пеев съобщава също, че политическата програма на организацията вече била «почти окончателно приготвена и възприета».

Един от първите документи, които показват отношението на българите в Турция към Младотурската революция, е манифестът на Яке Сандански от 18 юли 1908 г. Досега по-големи и по-малки части от него са публикувани в изследвания за Младотурската революция и в биографиите на Сандански. Приписваният на Яне Сандански Манифест към всички народности всъщност е дело на Павел Делирадев, като Сандански Само го е подписал. Това сведение се потвърждава и от рапорта на Янко Пеев от Солун от 27 юлй 1908 г. до министъра на външните работи и изповеданията ген. С. Паприков.

Още в първите дни след революцията членовете на ЦК на ВМОРО Петко Пенчев, Павел Христов и д-р Николов започват преговори с дейците на МОРО, групирани около Сандански с цел «постигането на едно пълно споразумение между двете организации», за да излязат пред младотурците с искания от името на «целокупната Вътрешна организация». Като условие при преговорите Сандански поискал изключването на бившия си секретар П. Пенчев, който в последствие преминал на страната на неговите противници, от редовете на ВМОРО. По време на преговорите ЦК на ВМОРО излиза с обръщение към ЦК на Младотурския комитет в Солун, в което излага своите принципи и условия към младотурците. Обръщението е съставено от Христо Матов, Петко Пенчев и Симеон Радев, а било връчено от Петко Пенчев на младотурския комитет. От отговора на младотурците зависело дали ще продължат преговорите с тях, а прилагането на исканията на ВМОРО било «належаще и трябвало да се извърши веднага». Тук са включени обръщението, което е отпечатано във в. „Илинден“ и носи дата 23 юли 1908 г., и допълнението към него, връчено от ЦК на ВМОРО на младотурците.

След пристигането на Хр. Матов в Солун около 25 юли преговорите на двете крила на организацията, ръководени от Хр. Матов и Я. Сандански, не само продължили, но се и задълбочили, като за посредник служел Никола Наумов. Той изработил схема за бъдещата платформа на организацията, която била «възприета по принцип от другарите на Матова, но категорично отхвърлена от тия на Сандански като ултранациокалистична, локална и противоконституционна». Проектът за платформа бил изработен въз основа на Отоманската конституция, закона за вилаетите, някои от наложените от великите сили реформи, отнасящи се до Европейска Турция, и програмите на ВМОРО. С проекта се иска всъщност създаване от Македония на една автономна област по подобие на Източна Румелия. Успоредно с водените преговори «групата на Сандански» работела върху «своята бъдеща програма, щателно укривана и след 2–3 дни ще я направи публично достояние», както отбелязва Янко Пеев в рапорта си от 7 август 1908 г.

По-долу ще имате възможност да се запознаете с едни от най-важните документи за Младотурската революция и за отношенията между двете фракции във ВМОРО с младотурските комитети. Документите хронологически достигат до времето, когато е учреден Съюзът на българските конституционни клубове и проследяват събитията в Битоля и Солун, където е центърът на революцията.

---------------------

БЕЛЕЖКИ:

() П. Дорев, Външна политика и причини на нашите катастрофи, С., 1924, с. 17 – 19; А. Томов, Македонските партии след младотурския преврат, сп. Македонска мисъл, С., г. II, 1946 кн. 1 – 2, с, 53 – 61 г. II, кн. 3 – 4, с. 127 – 141, г. II, кн. 5–6, с. 188 – 195; Т. Карайовов, Как се създадоха Българските конституционни клубове в Турция, Летоструй. Календар на българите за 1909 г., Солун, с. 200 – 214; Д. Катерински, А. Разбойников, Революционният конгрес в Одрин след Хуриета, Сб. Борбите в Македония и Одринско 1878 – 1912, Спомени, 1981, с. 705 – 723; Христо Матов за своята революционна дейност. Лични бележки, С.,1928, с. 53 – 58, 78 - 81; Същият, Впечатленията от Македония на д-р Кр. Раковски, С., 1911, с. 8 – 15; Същият, Писма от Македония. Отговор на г. Я. Сакъзов, С., 1910, с. 3 – 17; Същият, Пропуснати случаи, С., 1912, с 10 – 20; П. Делирадев, Яне Сандански, С., 1946, с. 29 – 38; Д. Влахов, Мемоари, Скопje, 1970, с. 79 – 113; А. Мартулков, Моето учество во револуционерните борби на Македонка, Скопje, 1954, с. 177 – 237; и др.

(2) Т. Влахов, България и младотурската революция, ГСУ, т. LIX, кн. III, С., 1966, с. 3 – 74; Същият, Кукуш и неговото минало, С., 1969, с. 224 – 238; Същият, Криза в българо-турските отношения 1895 – 1908, С., 1977, с. 141 – 180; Д. Кьосев, История на македонското национално-революционно движение, С., 1954, с. 437 – 457; Хр. Константинов, Старика (Яне Сандански. Личност и дело), С., 1939,с. 56 – 70; Юр. Анастасов, Яне Сандански. Биографичен очерк, С., 1966, с. 171 – 220; П. Делирадев, Яне Сандански, С., 1946 и др.История на България, т. II, С., 1932, с. 233 – 234 и др.

(3) К. Пандев, Политически искания и програми на българското националнсосвободи телно движение в Македония и Одринско (1878 – 1912 г.), ИПр, 1980, кн. 6, с. 40 – 48; К. Пандев и К. Палешутски, Българското националноосвободително движение след Берлинския конгрес (1878 – 1941), ИПр, 1981, кн. 3-– 4, с. 101 – 103; К. Палешутски, Яне Сандански, Благоевград, 1982, с. 58 – 62; Г. Първанов, Българското социалистическо движение и събитията в Турция 1908 – 1910г., ИИИ на БКП, 1983, с. 177 – 208; Същият, Българският периодичен печат в Македония и Одринско (1908 – 1912 г.), ИПр, 1984, кн. 3, с. 67 – 79; В. Божинов, Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878 – 1913, С., 1982, с. 272 – 297 и др. Вж. и С. Димитров, Кр. Манчев, История на балканските народи 1879 – 1918, С., 1975, с. 317 – 350 и Кр. Манчев, История на балканските народи от османското нашествие на Балканите до Втората световна война, В. Търново 1979, с. 229 – 232. Вж. и Ц. Билярски, Вътрешната македоно-одринска революционна организация, Съюзът на българските конституционни клубове и Народната федеративна партия (българска секция) след Младотурската революция, ИДА, кн. 56, с. 117-189 и Официалната и тайната българо-турска дипломация (1903-1925 г.) Документален сборник. Съст. Ц. Билярски и В. Китанов. С., 2009, 784 с.

(4) Анкета по македонския и балканския въпрос, С., 1910, с. 3 – 69; Гр. Василев, Македония и турската революция, С.. 1908; Л. Ламуш, Петнадесет години балканска история (1904 –1918). С., 1930, с. 46 – 81.

(5) М. Пандевски, Политичките партии и организации во Македониjа (1908 – 1912), Скопиje, 1965; Историjа на македонскиот народ, книга втора, Скопиjе, 1969, с. 297 – 331; Д. Митрев, Jане Сандански – доследен стратег на македонската самостойност, Историjа, г. Ill, бр. 1, Скопиjе, 1967, с. 18 – 31; Jане Сандански и македонското национално ослободително движение, Скопjе, 1976, и др.

(6) Вж. Ц. Билярски, Документи на Българската народна македоно-одринска революционна организация от 1910 г., Векове, 1980, кн. 5, с. 71 – 80.

(7) Ц. Билярски, И. Пасков, Яне Сандански: Да не ни изпреварят събитията, Литературен фронт, бр. 32, 7 юли 1980, с. 6. Вж. и Ц. Билярски, Новопостъпили документи за Яне Сандански в Централния държавен исторически архив, НИВИ, 1986. Т. 42, с. 154.

(8) Програма, устав и правилник на Съюза на българските конституционни клубове в Отоманската държава, Солун, 1909, с. 1 – 32; Т. Карайовов, Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, Летоструй. Календар на българите за 1909 г., Солун, с. 200 - 214; Решения на Учредителния конгресна Народната федеративна партия (Българска секция), Солун, 1909, с. 3 – 40; Отоманският парламент за положението в Македония. Издание на българските конституционни клубове в Европейска Турция, Солун, 1909; Й. Попгеоргиев, Cm. Н. Шишков, Българите в Серското поле. Издирвания и документи, Пловдив, 1918, с. 34 – 49.

(9) Дневници на Учредителния и Втория конгреси на Българските конституционни клубове в Отоманската държава, Солун, 1910.

(0) Документи и материали за историята на българския народ, С., 1969, с. 343 – 390; Македония. Сборник от документи и материали, С., 1978, с. 514 – 563.

 

ДОКУМЕНТИ:

 

№ 1

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРИЖКИЯ КОНГРЕС НА ОПОЗИЦИОННИТЕ ПАРТИИ В ОТОМАНСКАТА ИМПЕРИЯ С ПРИЗИВ ДА ЗАПОЧНАТ ДЕЙСТВИЯТА СРЕЩУ РЕЖИМА НА СУЛТАНА АБДУЛ ХАМИД

[ПАРИЖ, 27–29 ДЕКЕМВРИ 1907 Г.]

 

ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОНГРЕСА НА ОПОЗИЦИОННИТЕ ПАРТИИ В ОТОМАНСКАТА ИМПЕРИЯ, СЪСТОЯЛ СЕ В ЕВРОПА

Конгресът, състоял се на 27–29 декември, на опозиционните партии, действащи в Турция прие, че изразява солидарността на всички народи в Отоманската империя, страдащи заедно от ненавистния и деспотичен режим в страната, наложен от настоящия й суверен Абдул Хамид ІІ и отвратил целия свят с чудовищните си изстъпления.

Това тридесетгодишно царуване се оказа катастрофално не само, както погрешно се смята за християнските народи, преследвани и избивани от султана в името на собствения му интерес, но и за самите мюсюлмани – разорявани, подчинявани, депортирани, убивани и дори несправедливо обвинявани от общественото мнение в цивилизования свят за атентати срещу човечеството, допуснати и извършени от суверена и заобикалящите го убийци. Всички националности в империята, последователно станаха жертва на престъпната лудост на Абдул Хамид; една след друга, той ги хвърляше едни срещу други, като провокираше и поддържаше изкуствено расовата и религиозна омраза: турци, арменци и гърци; българи, власи и араби; евреи, друзи и кюрди познаха преследването, изгнанието, депортацията и клането; а пък арменските кланета, корона на миналите му злодеяния, докараха на автора си, продължаващ престъпното си дело сред арабите, прозвищата “най-големия убиец” и “Червения султан”.

Извън тези престъпления, политиката, следвана от Абдул Хамид, бе политика на бавна разруха, прогресивно унищожаваща всички живи сили на Турция. Целият интелектуален, икономически и социален живот на страна беше парализиран от него.

Той се страхуваше от образованието и културата, формиращи разумната мисъл и правото на свободен избор и се опитваше, доколкото му е възможно да попречи на общественото образование, като отнемаше на народите, жадни за знания, средствата, с които да го постигнат. Той закри училищата, затвори учителите, изгони учениците, а в тези, които все пак остави, съзнателно снижи ролята на образованието чрез въвеждането на безпрецедентна цензура.

Едновременно с това, пресата му е изцяло подчинена; позволено й е да разпространява единствено новините, разрешени или измислени от цензорите и по този начин Турската империя, по волята на своя господар, се оказа оградена със стена от невежество и лъжа.

Абдул Хамид не само се противопостави на интелектуалното развитие, най-ценното от всички, но попречи да се осигури и материалното благосъстояние на тези народи. В тази област все още цари разруха, мизерия и глад. Несправедливите данъци, събирани в провинцията от лъжливи и алчни чиновници, съвсем не служат за построяване на пътища и канали, а пълнят дворцовите каси, хранят обилно, за сметка на трудовите хора, кликата на Йелдъз, плащат на шпионите и на сервилните вестници в чужбина, за да лъжат Европа за реалното състояние на Турция и за да славят Абдул Хамид, най-големия враг на своята страна.

Забраната за придвижване и систематическия отказ за издаване на паспорти правят невъзможна каквато и да е търговска дейност. Данъчното бреме, несигурността в селата, изкупуването на зърното, лихварството и липсата на комуникации, разориха напълно земеделието. Областите, най-облагодетелствани от природата, които някога бяха хамбарите на света, днес са пусти. Рудните и горски богатства остават неузползвани, а концесиите са разпределени между финансисти – космополити, струпали се в Империята, които не работят за общото благо, а за частните интереси на няколко личности, тръгнали за плячка.

Освен това, с хиляди, жители от всички краища на Империята от всякакви раси и религии, напускат родните си места и заминават другаде, в Европа или в Америка, за да търсят малко свобода и сигурности, както и средства за съществуване. Емиграцията и гладът продължават делата на кланетата и със сигурност обезлюдяват страната.

Погледнато отвън, бедственото положение на Турция е не по-малко окаяно. С личната си дипломатическа дейност, Абдул Хамид напълно дискредитира Отоманската империя. Той загуби симпатиите на либералните Велики сили, които по време на Парижкия и Берлинския договор успяха да спасят тоталното разпокъсване на Империята в замяна на реформи, които осъществени навреме биха могли да осигурят на страната възраждане и просперитет. Точно обратното, чрез прилагането на реформите, тържествено и многократно обещавани, настоящият суверен успя да предизвика сред измамените си поданици истински революционни движения, а от страна на Великите Европейски сили – многобройни намеси, основаващи се на постоянната му недобросъвестност. Тази гибелна политика доведе до териториално намаляване на Империята; ако тя продължи и се разпростре в други области още известно време, то Албания, Македония, Арабия и Армения ще бъдат скоро невъзвратно отделени от Империята, в процес на пълно разпадане, в полза на Великите сили, които търсят разширение на територията си, нови колонии или финансови предимства.

Досега, предизвиканите от това състояние на нещата революционни движения се отграничаваха ярко; днес, общите движения на мюсюлмани и християни, на много места, доказва, че цялото население на Империята е вече уморено от страдания и разбира, че техния суверен ги води към пропаст. Днес, всеки способен да мисли има ясното виждане за необходимостта от незабавна промяна в правителството на Турция, която единствена може да предотврати крайната катастрофа и разпокъсването на Империята: с всички възможни средства и най-бързо трябва да се свали този режим, причинил такива бедствия.

Ето защо ние искаме:

1. Абдикация на султан Абдул Хамид

2. Радикална промяна на настоящия режим

3. Узаконяване на представителен режим (Парламент)

Първото и най-мажно условие за каквото и да е подобрение е изчезването на главния автор на всички бедствия. Заедно с него трябва да изчезне и деспотичната административна и политическа система, полицейския терор и дипломатическа недобросъвестност и едва след това да бъде установен представителен, за всички народи в Империята, режим, с равни права и задължения, изразяващ техните нужди и желания, който от своя страна ще им осигури мирно съвместно съществуване, свобода и справедливост.

Такава е единствената цел на този Конгрес, съобразно волята на всички народи населяващи страната ни, синове на една и съща земя, която обработват и на която страдат, но решени да постигнат солидарност, както и своята част свобода и щастие.

Днес ние се обединяваме за една обща борба, съблюдавайки автономията на всяка от организациите; обединяваме се искрено, братски и преди да започнем битката се задължаваме да не се огъваме; заедно декларираме пред султана, че няма да сложим оръжие, преди да открием за Турция началото на нова ера.

Апелираме към всички за помощ в това тежко и величаво дело, изискващо непоклатима енергия и тежки жертви. Обръщаме се към всички, хората на мисълта и науката, за които е забранено каквото и да е свободно изследване; към селяните по полята и работците в градовете, лишени от земя и хляб, притиснати от незаконни данъци, измъчвани и ограбвани от данъчни агенти; към търговците, нямащи свобода и сигурност в търговията; към войниците – лишени от заплащане, дрехи, храна, които господарят задължава да се изправят срещу съотечествениците си; с една дума – към всички националности в Империята, подложени на ужасяващо потисничество. Нека всички се обединим в тази свещена борба, нека се вдъхновим заедно от идеята за свобода и реформаторство, от идеята за революция, за да свалим срамния и тираничен режим с всички възможни средства. Тридесетгодишният опит мъчително за всички ни показа колко недостатъчни са използваните мирни средства срещу огромната мощ на потисничеството. На всички запитвания и молби от поданиците си, султанът винаги е отговарял с употреба на сила, затвори, депортация и кланета.

И така, Конгресът е единодушен в признанието, че всички опозиционни групи, отсега нататък трябва да прибягнат до революционни средства, които дадоха окуражаващи резултати, доказани както от революционното движение изобщо, така и от доскорошната дейност на смесени групи, турци и арменци. В много градове от азиатската провинция, революционните методи са наложени и оправдани от управленското насилие; именно сегашния режим е този, който с престъпленията си ни тласка към революция.

Следователно, ние декларираме, че сме готови да водим борбата, приемайки и препоръчвайки следните мерки:

1. Въоръжена съпротива на действията на управлението;

2. Невъоръжена съпротива чрез политическа и икономическа стачка; стачка на чиновниците, на полицията и др.;

3. Отказ за изплащане на данъците;

4. Пропаганда в армията: войниците ще бъдат приканени да не се изправят срещу населението и революционерите;

5. Общо въстание;

6. Други действени средства, наложени от обстоятелствата.

Хамидовият режим ще загине скоро, ако всички страдащи от него имат като нас твърдата воля да го срутят. Той е една рушаща се стена, която е достатъчно да се бутне с рамо, за да навлезе на вълни в Освободената Империя, свещената светлина на свободата и справедливостта.

Да живее солидарността на разделените досега нации!

Да живее съюза на революционните сили!

Отомански комитет за Обединение и Прогрес. Официални органи: “Шурей – Юмет” и “Мешверет”.

Арменска революционна федерация – Дашнакцутюн. Официален орган: “Дрошак”.

Отоманска лига лишена от децентрализация и конституция. Официален орган: “Ла Вара”.

Редакция на “Килафет”. Орган за пропаганда на арабски и турски (Лондон).

Редакция на списание “Армения”. Орган за пропаганда (Марсилия).

Редакция на “Размиг”. Революционен орган (Балкански страни).

Редакция на “Хайреник”. Революционен орган (Америка).

Комитет “Ахди – Османи” (Египет).

ЦДА, ф. 1853 к, оп. 2, а.е. 395, л. 1. Печатно на френски език. На първата страница на декларацията е написано на френски в горния ляв ъгъл: “С молба за публикуване”, отправена до редакцията на в. “Илинден”.

 

№ 2

ПИСМО ОТ БИТОЛСКИЯ ОКРЪЖЕН РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ НА ВМОРО ДО БИТОЛСКИЯ МЛАДОТУРСКИ КОМИТЕТ ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ИМ ЗА ЕДИНОДЕЙСТВИЕ В БОРБАТА СРЕЩУ УПРАВЛЕНИЕТО НА СУЛТАН АБДУЛ ХАМИД И ИСКАНЕ НА ПРОГРАМАТА ИМ ЗА ДЕЙСТВИЕ

БИТОЛЯ, 3 ЮЛИ 1908 Г.

 

До почитаемия Младотурски революционен комитет в Битоля

От няколко време насам слушаме за предприетата от Вас борба против сегашния несносен режим, който еднакво тежи на всички народности, населяващи нашето любимо отечество. Борбата Ви за извоюване човешки права за всички ни е симпатична, защото тя по идея съвпада с досегашните наши тежки борби и стремления. Като Ви поздравяваме с това свето начало, изпращаме нашите най-горещи съчувствия.

Доколкото ни е известно, Вашият комитет се изказал за задружно действие. Ние посрещаме с най-голяма готовност това предложение. Крайно съжаляваме, че не ни е възможно да Ви дадем какъвто и да било отговор, понеже той зависи от окончателното решение на Централния ни комитет, а последният, за да вземе правилно решение, желателно и необходимо е да се съобщят точни сведения върху основите, на които се води започнатата от Вас борба.

До получаването на един окончателен отговор ние ще действаме щото българското население да се отнася симпатично към Вашето дело, а същевременно молим и от Ваша страна да направите всичко възможно, за да убедите и Вашите в същото.

С най-добри пожелания

От Окр[ъжния] комитет: (п.) М. Матов.(1)

Публ. в М. Матов, Най-комитата разказва… (Живот за Македония), София, 2002, с. 111–112 и във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.). Документи на централните ръководни органи (устави, правилници, мемоари, декларации, окръжни, протоколи, наредби, резолюции, писма). Съст. Ц. Билярски, И. Бурилкова. Т. І, ч. 2. София, 2007, с. 896.

-------------------

(1) Милан А. Матов (1875, Струга – 1962, София), член на Стружкия околийски революционен комитет и председател на Битолския окръжен революционен комитет, битолски окръжен войвода, брат на Хр. Матов.

 

№ 3

ПИСМО № 108 ОТ ОСМАНСКОТО ПРОГРЕСИВНО И СЪЮЗНО ОБЩЕСТВО ДО БИТОЛСКИЯ ОКРЪЖЕН РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ С ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА ИМ ЗА ДЕЙСТВИЕ И ПРИЗИВ ЗА ЕДИНОДЕЙСТВИЕ В БОРБАТА

БИТОЛЯ, 4 ЮЛИ 1908 Г., ПЕТЪК.

 

Любезни братя,

С голямо удоволствие получихме писмото Ви, поздравите и целувките Ви – като Ви прегръщаме, целуваме Ви с най-голяма нежност. Запитахте ни: “Коя е целта ни и кой е планът ни?” Ето тук долу излагаме Ви високонравствената ни цел: ние мислим, след като се прегърнем с нашите храбри съотечественици – българи, които от 15–20 години се трудят за свободата си, но които малко погрешно проливат кръв, и с всички други нации, които населяват Турция – без разлика на вяра и народност, да отстоим гражданските си права, да възстановим конституционното правителство, да възвърнем народното представителство (парламента) и като седнем всички съотечественици в този парламент на едно място и един до друг – без разлика на народност и религия, с взаимни сили да отмахнем настоящия деспотически и незаконен режим, да избавим завинаги нещастното ни отечество от ръцете на угнетителите, в които плува в кръв и да го надарим с един щастлив режим. А като разискваме върху неговото възраждане да влезнем в командата на редифите, на бюлюците, на алаите и пр. (думата за войската) и по този начин братски да отбраним живота – достоен за днешната цивилизация и човещина и да му подарим от сега нататък на синовете на отечеството ни, които от векове насам са гинали в крайна бедност и нещастие.

Съотечественици, ако Вие, които проливате кръвта си за свободата, намирате тук изложената програма, съединете се с нас и съединете се към конституционното управление, което в скоро време ще получим ако отмахнем ръцете на настоящото угнетително правителство.

Всички, които живеят в отечеството ни – турци, арменци, власи, гърци, арнаути, араби, евреи и кюрди – всичките са братя, всичките са синове на едно отечество, всичките равноправно ще заемат места в парламента, всички еднакво ще бъдат назначени за командири във войските, всички ще бъдат наравно назначени на разни служби и всички общо ще се трудят за напредъка на обществото.

Ето любезни братя, тук я изложиме нашата цел и програма. Ако тая цел и намерение се приемат от Ваша страна (естествено е, тъй като сте любители на свободата), за да извоюваме в най-кратко време многообичната свобода. Нека не оставаме угнетителното правителство, както по обикновенному да всее между нас семената на раздор и е станало причина за проливане на кръв измежду нас. И днес то още продължава своето угнетително и тираническо управление. Като прегръщаме Вас и целия български народ, който се бори за свободата си, проливаме нежни сълзи и отправяме Ви целувките си.

Бог е Бог на всички ни. Онези турци, които Ви правят зло, не са между нас, на такива злодеи дайте им прилично наказание.

* * *

От едно писмо, което получихме от Охрид, се вижда, че Вашите тамошни братя задали питането: “Аджеба, дошло ли е времето, когато вълкът и овцата могат да живеят заедно?” Това ни се съобщи от там. Братя, нито Вие, нито ние сме вълци – ние всички сме овце, обаче що да се прави, когато помежду ни са влезли вълците на тираническото правителство и като разпръснали стадата по отделно и с нашите меса хранят своето тираническо управление.

Ако ние се съюзим, тогава спокойно ще пасем и ще живеем щастливо на прекрасната земя, с която ни е надарил Бог.

Любезни братя, да вървим по правия и справедлив път, което зависи от нас и от благоволението на Бога.

Като Ви целуваме най-горещо, наново Ви отправяме искрените си поздрави и почитания.

[Печат]

Османско прогресивно и съюзно братство.

Битолски център.

Публ. в М. Матов, Най-комитата разказва…, с. 112–113; Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.). Документи на …, с. 896-897.

 

№ 4

ПРОКЛАМАЦИЯ НА ЦК НА ОТОМАНСКИЯ КОМИТЕТ “ЕДИНСТВО И ПРОГРЕС” В СОЛУН ЗА ЦЕЛИТЕ И СРЕДСТВАТА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА КОМИТЕТА

СОЛУН, [ПРЕДИ 8 ЮЛИ 1908 Г.]

 

Господине,

Преди приблизително един месец “Отоманският комитет Единство и прогрес” има честта да връчи на Министерството на външните работи, както и на някои политически личности, представители на Великите сили, меморандум, чието резюме гласи:

“Единствената причина за мъките, изстрадани от населението на Македония, е резултат от зловредното управление на сегашното отоманско правителство, което предизвиква същите опустошения и на цялостното положение в империята. Македонски въпрос няма, Комитетът “Единство и прогрес” е убеден, че с премахването на сегашния деспотичен режим, който цари в цялата империя, ще може да се вкара в релси македонският въпрос. В името на тази цел една голяма част от отоманската нация се е обединила под едно име и работи в тази насока, готова на всякакви жертви. Европа, която обича да си измисля някакъв македонски въпрос, трябва да преустанови намесата си, която няма, а и не може да има какъвто и да е благодатен ефект.”

Ето какво казахме преди един месец, а оттогава, преследвайки целта, която сме си набелязали, тръгнахме по пътя на действията. Доказахме го пред всички с последователните, гъвкави и точни удари, които поразяват смъртоносно неправдата.

Следователно комитетът навлиза в действената си фаза, ето защо виждаме необходимостта от публикуването на настоящата прокламация, която да обясни както подобава нашата цел и методите ни на действие.

1. На всички е известно, че една група лица, имената на които са записани от комитета, пожертвува интересите на нацията в името на своите лични интереси, като по този начин издълба пропаст между нея и владетеля й. Тези лица чрез последователни и непрекъснати инсинуации винаги са му представяли народа като враг на неговата особа.

По този начин управлението на страната беше обект на тяхната тирания. Деспотизмът им нарастваше с всеки изминат ден и след като страната изтърпя в продължение на тридесет и две години лишения и страдания, накрая изпадна в крайна мизерия и изтощение.

Ние сме убедени, че ако нацията не се обедини и не опита с общи усилия да изкорени от страната колкото се може по-скоро деспотичния режим, то непоправимият и трагичен край е неизбежен.

2. Комитетът с името “Отомански комитет Единство и прогрес” бе създаден на здрави и непоклатими основи с цел освобождаването на скъпото ни Отечество от злото, което го разяжда. Комитетът обедини под знамето си в продължение на няколко години, без разлика от религия и раса, елита на нацията: честни и интелигентни хора, страстни патриоти, една голяма част от мюсюлманите, евреите, арменците, албанците, българите, гърците, сърбите и арабите, и накрая най-вече цялата армия.

3. Основната цел на комитета е, както е посочено в т. 1, да унищожи сегашния правителствен режим и да го замени с конституционен, установен с органически устав от 1293 (1876) г., основан на принципите на свободата, равенството и предоставянето на права на всички граждани, живеещи под отоманска националност, и по този начин да възвърне на нацията правата на човека, които са й били отнети.

4. Комитетът “Единство и прогрес”, отчитайки равенството на жителите, носещи името османлии, респектира еднакво правото на живот и на владеене на имуществото на всеки един от тях и им осигурява еднаква защита пред закона независимо от религията и от езика им.

5. Отоманският комитет “Единство и прогрес” е запознат с имената и с броя на лицата, които са заинтересувани от продължаването на сегашния режим. Знаейки, че те спъват успеха на свещеното му дело, комитетът ще прибегне, в случай на нужда, към всякакви енергични мерки, за да превъзмогне трудностите.

Държим особено да подчертаем следното положение: Всички действия на комитета ще бъдат насочени единствено към премахването на деспотите и на агентите на тиранията на настоящия режим.

Ето защо ви молим да обърнете сериозно внимание на тази точка.

6. Комитетът “Единство и прогрес” е убеден, че Хамидовото правителство ще си послужи, както обикновено, с всякакви хитрости, за да убеди чуждите правителства, че целта на комитета е да настрои расите една срещу друга и особено да събуди мюсюлманския фанатизъм срещу християнските раси. Ето защо ние искаме, още сега да протестираме енергично срещу подобни недостойни и лъжливи инсинуации.

Комитетът заявява енергично, че преследва една-единствена цел: освобождението на нацията от деспотизма на настоящия режим и заменянето му с конституционно управление.

7. Отоманският комитет “Единство и прогрес” не простира действието си само в Румелийските вилаети, както на някои им се иска да вярват. Действията му се простират във всички части на империята, в които е съсредоточил значителни сили, достатъчни, за да осигурят успех на делото му. Той ще го доказва непрекъснато, със същите справедливи действия като тези в Румелия.

Комитетът няма да сложи оръжието, докато не види делото си увенчано с успех.

Заключения:

Като се има предвид, че нашето единствено и най-горещо желание е да прекратим завинаги мъките, под които стене цялата нация, да не допуснем да бъде пролята невинната кръв на един отчаян народ, наранен от тиранията на настоящия режим, да подготвим идването на благоденствието и щастието на всички отомански поданици, и че с тази цел се е обединила цяла една нация, полагайки клетва, че ще изтръгне свободата с цената на кръвта си, ние сме сигурни, че Европа няма да предприеме ненавременна и излишна намеса, под предлог, че е нарушено общественото спокойствие.

Убедени сме също така, че европейското обществено мнение ще бъде с нас, свободните османлии, които са поели в свои ръце освобождението на нацията, и че то ще оцени и подкрепи нашето дело.

Да, ние сме тук, цялата обща европейска история е тук, със своите бляскави страници, възпели любовта към свободата, любовта към равенството, любовта към истината и заклеймили тиранията и деспотизма!

ЦДА, ф. 3 к, оп. 8, а.е. 1256, л. 6 – 9. Препис на френски език. Машинопис. Публ. в Ц. В. Билярски, Вътрешната македоно–одринска революционна организация, Съюзът на Българските конституционни клубове и Народната федеративна партия (българска секция) след Младотурската революция, ИДА, кн. 56. София, 1988, с. 123–127; Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.). Документи на …, с. 897-899.

 

№ 5

ПИСМО ОТ ОСМАНСКОТО ПРОГРЕСИВНО И СЪЮЗНО ОБЩЕСТВО ДО БИТОЛСКИЯ ОКРЪЖЕН РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ С МОЛБА ЗА ОПРОЩАВАНЕ НА ПЕТЪР ЛИГУШЕВ

БИТОЛЯ, 10 ЮЛИ 1908 Г., ПЕТЪК.

 

До Българския революционен комитет в Битоля.

Братя,

Днес, с обнародването на конституцията, счита се за един свещен празник и тъй като се освободиха и опростиха всички аректувани престъпници, за това, молим опростете и обвиняемия от Ваша страна Петър Котев Лигушев(1).

[Печат]

Публ. в М. Матов, Най-комитата разказва…, с. 116; Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.). Документи на …, с. 897-899.

-------------

(1) Петър Лигушев, член на Околийския и Окръжния комитет на ВМОРО в Битоля, обвиняван от организацията в предателства пред турците.

№ 6

ПРОКЛАМАЦИЯ ОТ МЛАДОТУРСКИЯ КОМИТЕТ “ЕДИНСТВО И ПРОГРЕС” ДО ВСИЧКИ ОТОМАНСКИ ПОДАНИЦИ, ЗА ЛИНИЯТА КОЯТО ЩЕ СЛЕДВАТ МЛАДОТУРЦИТЕ

Б. М., Б. Д.

 

До всички отомански поданици

Блага вест, братя!

От тридесет и две години насам някои части от милото ни Отечество се отделят, а пък тези части които са останали в нашите ръце в червена кръв се багрят.

От тридесет и две години насам цели тридесет и пет милиона народ като добитък се третират, някои се изпращат в заточение, някои се вързват във вериги, някои се погубват по затворите; с оръжието на войската се злоупотребява; нравите на чиновниците се развалят; имотът на заможните се разрушава, последната парица на сиромасите се ограбва.

Тридесет и две години става с лъжа и безчестност една шепа хора втикат разрушителните си нокти в сърцата на народа.

Съединителното Отоманско дружество “Напредък”, благодарение на Бога, събра всичките братя на Отечеството под знамето на любовта и съединението; то стана причина един други да се обичаме, с едно сърце ръка за ръка да отърве Отечеството от ръцете на зверовете; всякой се радва, но затова, за да се завърши с успех това нещо, Дружеството ви дава следующата заповед: не се отделяйте по никакъв начин от правдата и честта; никой да не посегне на честта, на имота, на живота на когото и да било; всякой да уважава тези свети неща като себе си – особно към чужденците, наши приятели, които живеят в нашето Отечество; техните имущества под нашата протекция да се земат; за да оставим едно вечно добро име в историята, потребно е да се трудим за спасението на Отечеството с чест, любов и ред; не се откланяйте нито на косъм от специалните средства на Дружеството и разпоредбите на Организацията, които тя избра за работата.

Наказанието на онези, които се противопоставят на наредбите и решенията на Дружеството ще бъде строго и бързо, защото величието на османското име се крепи само върху патриотизма и честта; Отечеството само това търси от вас...

Да живее Отечеството! Да живее народа! Да живее свободата!

ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а.е. 92, л. 7. Печатно. Публ. в Ц. В. Билярски, Вътрешната македоно–одринска революционна организация, Съюзът на Българските конституционни клубове и Народната федеративна партия (българска секция) след Младотурската революция, с. 128–129; Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.). Документи на …, с. 900. По белите полета има следния ръкописен текст, вероятно от Симеон Радев, адресиран до Григор Василев: “Важни събития настанаха! Три дни наред илюминации! Обществото е пияно. С хиляди прокламации, като тази се пръскат из града. Велика свобода. Митинги цял ден с десетки хиляди народ. У нас снощи посред нощ, се пееха: “Жив е той” и “Ботевата молитва!” Голяма чест се прави на българите. Дори не вярваме на очите си, дали това не бе сън? Докога ще бъде? Драма ли е, комедия ли е, или е факт. В сряда тръгваме и четвъртък сме там. Отзарана бяхме в хукумята. Хилми Паша и последния хамал равно стоят. Метачи викат да живее народа, да живее войската. Из улиците гамени тичат със знамена и подобни викове. Кръвопролития досега малко. Убит българин полицай Бакалов, защото скъсал прокламация. Кочо е добър, Милка замина за Воден отзарана. Направи постъпки докато дойда. Пиша ти от чаршията, гдето стават митинги.”

 

№ 7

МАНИФЕСТ ОТ ЯНЕ САНДАНСКИ КЪМ ВСИЧКИ НАРОДНОСТИ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ЗА СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ В БОРБАТА СРЕЩУ СУЛТАНСКИЯ АБСОЛЮТИЗЪМ

СОЛУН, 18 ЮЛИ 1908 Г.

 

МАНИФЕСТ КЪМ ВСИЧКИ НАРОДНОСТИ В ИМПЕРИЯТА(1)

 

Драги съотечественици.

Толкова очакваният лъч на свободата изгря. Нашето измъчено отечество е възродено. Позорният абсолютизъм е в агония. Против него въстана целия народ в лицето на всички съставляващи го нации. Революционният позив на братската нам Младотурска революционна организация намери радушен отклик в душите на толкова измъчения народ. И неговата свещенна присъда е:

Смърт на абсолютизма!

Смърт на угнетателите!

Драги съотечественици.

Днескашният момент е велик. В него ще се реши великият въпрос: ще бъде ли или не свободен нашия народ? Кой ще бъде победител – това зависи изключително от вас – от вашата готовност да мрете за свободата. И нима, граждани, които вече вкусихте от сладките плодове на свободата, ще се поколебаете да изпълните своята присъда и да закопаете престъпния абсолютизъм?

Съотечественици турци,

Вие съставлявате голямото болшинство от народа, но заедно с това вие и най-много сте чувствували злините на общите врагове. В своето “Турско царство” вие бяхте не по-малко роби от вашите съотечественици християни. Нашите управници досега лъжеха, че християните са ваши врагове. Сега вие разбрахте кои са вашите братя и кои ваши врагове. Вие първи влязохте в борбата за свобода и равноправие. Заедно с вас са всички. Вашият възглас: “Народите са братя и като братя трябва да живеят” – сгря сърцата на християнското население и го улесни в мъчния въпрос: из кой път може да се отиде към свободата. Прочее, да живее подетата от вас борба против тиранията, за да заживее целокупния народ.

Драги съотечественици християни.

И вие не по-малко бяхте заблуждавани и вярвахте, че вашите мъки произтичаха от тиранията на целия турски народ. И това заблуждение падна. Турският народ никога не е имал интерес да му бъдете роби. Сега вие сте си подали братска ръка, и само с този съюз вие ще извоювате толкова желаната досега, и така скъпо изплащаната свобода. Застягайте този съюз. Нека погребем заедно абсолютизма и създаваните от него национални самоизтребителни борби.

Сънародници.

Вие, които сте дали толкова скъпи жертви пред олтаря на свободата, можете радостно да въздъхнете. Сега вие не сте сами – ето защо и вашата борба става по-лека и по-надеждна. С общите усилия на всички народи, ние ще извоюваме нашата свобода. Не се подавайте на престъпната агитация, която може би, ще се поведе от официалните власти в България против вашата задружна борба с турския народ и неговата стремяща се към свобода интелигенция.

Драги съотечественици.

Жребието е вече хвърлено. Връщане назад няма; че пък и кой ли от вас би пожелал да се върне наново към смрадната атмосфера на безправието и разврата на бившата тирания? Нека всички си дадем дума, че предпочитаме смъртта за свещената свобода пред гнусния харем на робския живот.

Бодрост, самопожертвеност и постоянна готовност за борба – ето кое трябва да ни въодушевлява в този велик момент.

Смърт на тиранията – за да живее народа.

Да живее свободата!

Да живее солидарността на народа!

Да живее великата народна борба!

Да живее народа!

Сандански(2)

ЦДА, ф. 771 к, оп. 2, а.е. 17, л. 1. Печатно. Публ. в Ц. В. Билярски, Вътрешната македоно–одринска революционна организация, Съюзът на Българските конституционни клубове и Народната федеративна партия (българска секция) след Младотурската революция, с. 128–129; Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.). Документи на …, с. 901-902.

----------------

(1) Манифестът е написан от Павел Делирадев, а само е подписан от Яне Сандански. Вж. Рапорт от Я. Пеев до ген. С. Паприков, Солун, 27 юли 1908 г. ЦДА, ф. 3 к, оп. 8, а.е. 1256, л. 54.

(2) Яне Сандански (1872, с. Влахи, Мелнишко – 1915, местността Блатата, Мелнишко), деец на ВМОРО, участник в Четническата акция през 1895 г. и в Илинденско–Преображенското въстание 1903 г., мелнишки войвода, член на Серския окръжен революционен комитет, един от ръководителите на Народната федеративна партия (българска секция), член на Демократическата партия, подпомага настъплението на 7 Рилска дивизия през Балканската война.

 

№ 8

ПОВЕРИТЕЛЕН РАПОРТ № 660 ОТ ЯНКО ПЕЕВ, УПРАВЛЯВАЩ СОЛУНСКОТО ТЪРГОВСКО АГЕНТСТВО ДО МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ГЕН. СТЕФАН ПАПРИКОВ ЗА РАЗГОВОРА МУ С ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЦК НА ВМОРО ПЕТКО ПЕНЧЕВ И ПАВЕЛ ХРИСТОВ ЗА УСЛОВИЯТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ДА ЕДИНОДЕЙСТВА С МЛАДОТУРЦИТЕ И НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ПОСТИГАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ И С ГРУПАТА НА Я. САНДАНСКИ

СОЛУН, 18 ЮЛИ 1908 Г.

 

Тв[ърде] Бързо

Поверително

Господин Министре(1),

В допълнение на рапорта ми от днес, под – 658, бързам да донеса до знанието Ви съдържанието на разговорите що имах днес, след обед, с г. г. П. Пенчев(2) и П. Христов(3) досежно досегашното и бъдащото поведение на Вътрешната организация към младотурското движение и обявения нов конституционен режим в Турция.

“Ний дойдохме тук, за да третираме със Солунския Централен Младотурски комитет въпроса за даването на широки и съществени права за българското население в Македония и Одринско, под новия конституционен режим. Още в Битоля ний заявихме официално на тамошния Младотурски комитет, че се присъединяваме условно към младотурското движение и ще съдействуваме на Младотурския комитет да постигне пълно реализирание на програмата си. Но това наше решение ще бъде само временно и ний си запазваме правото да го сменим и да подкачим отново прекъснатата борба в случай, че младотурците не успеят да постигнат едно конституционно управление за страната и ако на българското население не се дадат широки и съществени права еднакви с ония на всички отомански поданици.

Битолският Младотурски комитет възприе по принцип това наше решение и само тогава ний дойдохме тука да влезем в по-нататъшни преговори с представителите на Солунския Централен комитет. Но преди да сторим това, ний правим сега опит за помирение със Сандански, та да можем, след постигането на едно пълно споразумение между двете организации, да се явим пред младотурците с искането на целокупната Вътрешна организация. Ний ще направим всичко що е в ръцете ни да склоним Сандански да приеме исканията ни. Той е много добре гледан от турците, а нас, последните считат за агенти на Българския княз и като неуморни ратници за присъединяването на Македония към България. Вследствие това недоверие на младотурците към нас, в наш интерес е да добием за в случая на наша страна Сандански и другарите му. Щом се привършат по един или друг начин преговорите със Сандански, ще предложим на Младотурския комитет нашите искания. Определихме специална комисия, която да изучи добре постановленията на конституцията от 11/23 декември 1876 и да ни представи обстоятелствени бележки върху по-важните от тях. Въз основа на тия коментарии и като имаме пред вид благото на българското население в Македония и Одринско, ний ще приготвим нашите искания, които ще представим веднага на Младотурския комитет.

Ний сме били и продължаваме да бъдем българи националисти, защото считаме мнозинството на македонското население за чисто българско и не можем да направим разлика между съдбата на българите, живущи в Княжеството, и ония, живущи в Македония и Одринско.

Желали бихме да знаем дали Княжеското правителство одобрява искрено последните събития в Турция, дали то има надежда, че Н.В. Султана ще удържи докрай обещанията си за въвеждането на конституцията в Империята си; дали то има доверие в силата на младотурската организация за добиване даже по насилствен начин рекламираните правдини и, най-после, дали то желае възтържествуването на Младотурската партия в Турция при условие, че не се дадат и гарантират съществени права на българското население във вилаетите, или пък, напротив, би видело със задоволство пропадането на извършеното досега и компрометирането на току-що родилия се конституционен режим.

Ако ний получим бързи наставления и съвети от София по тия въпроси, готови сме да се съобразим, ако не напълно, то поне колкото това ни бъде възможно с тях.”

Благоволете да приемете, господин министре уверение в отличното ми към Вас почитание.(4)

Управляющия агентството: Я. Пеев(5)

ЦДА, ф. 3 к, оп. 8, а.е. 1256, л. 16. Оригинал. Ръкопис.

-------------------

(1) Стефан Паприков (1858, Пирдоп – 1920, София), генерал. Началник-щаб на Западния корпус по време на Сръбско-българската война (1885). Министър на войната (1899–1903), министър на външните работи (1908–1910), пълномощен министър в Петербург (1906, 1910–1912), член на българската делегация на Лондонската мирна конференция през Балканската война (1912-1913).

(2) Петко Пенчев (1882, Варна – 1947, София), журналист, участник в Илинденско–Преображенското въстание в четата на Хр. Чернопеев, четник при Я. Сандански, член на Серския окръжен революционен комитет, член на ЦК на ВМОРО, деец на Демократическата партия и на ПК “Звено”, председател на Дружеството на столичните журналисти, журналист и публицист, редактор на в. “Илинден”, “Пряпорец”, директор на в. “Знаме”, редактор на в. “Демократически сговор”.

(3) Павел Христов (1874, с. Цапари, Битолско – 1922, София), учител, ръководител на Костурския околийски революционен комитет и на Битолския окръжен революционен комитет, член на ЦК на ВМОРО, битолски войвода, окръжен управител в Битоля през Първата световна война.

(4) Рапортът е парафиран от княз Фердинанд.

(5) Янко Пеев, дипломат, секретар на Българското генерално консулство в Солун, представител на ВМРО в Цариград след Първата световна война, пълномощен министър в Албания (1936), Египет (1940), Япония (1942), Китай (1943).

 

№ 9

РЕЧ НА ПАВЕЛ ДЕЛИРАДЕВ(1) ПРЕД ОБЩО СЪБРАНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ В СОЛУНСКАТА БЪЛГАРСКА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” ЗА ЕДИНОДЕЙСТВИЕ НА БЪЛГАРИТЕ В ИМПЕРИЯТА С МЛАДОТУРЦИТЕ И ГЪРЦИТЕ СРЕЩУ РЕЖИМА НА СУЛТАНА И ЗА ЦЕЛТА НА ОБЩАТА БОРБА

[СОЛУН, 23 ЮЛИ 1908 Г.](2)

 

Свободата ни изненада. Не се подозираше от никого, че нашите братя турци са служили на същата идея. Ний, които следяхме младотурското движение знаехме, че края ще бъде този що преживяваме: че ще настане края на националните ежби. Тираническият режим не се руши с радости и чувства. Трябва да туриме в ход нашия разум. Враговете ни са много. Но настана вече края на нашите борби. От мнозина околни слушаме, че с турците бихме могли що-годе да се разберем, но с гърците – никога. Други говорят, че е невъзможно искрено сприятелявание нито с турци, нито с гърци. Обаче, станалото опровергава и едните и другите. Виждаме и между турците и между гърците мнозина, които се радват заедно с нас. Нашите народи могат да се познаят, защото страданията ни са общи. Какви са нашите задачи! Не Ви говоря като българин, а като гражданин на Отоманската държава. Не е добре да изхождаме само от интереса на българина. Не вярвам в султановите клетви, че ще пази конституцията. Не му вярвам защото е коронована глава. Преди 32 години се суспендира конституцията не защото султана беше лош (царете всички и винаги са лоши), а защото народа беше лош, неподготвен. Сега гаранцията е голяма, защото имаме интелигентен народ. Нека стегнем връзките между разните организации. Бъдете готови за смърт, защищавайте свободата!

В България, па и в Европа, няма такава свобода, каквато имаме сега тука. Тая свобода, обаче, не е гарантирана. Ще има борба между народа и цариградските властници. Да предвидим най-лошото: суспендирание на конституцията. Или че Мидхад-Пашовата конституция се приложи. Един мой другар ще Ви говори по тоя въпрос. Заявявам, че с тая конституция не се постига нещо особено. Котерията пак ще царува. Народът със своите представители ще влезе в остър конфликт със сенаторите – реакционери, да спечели народа в тая борба, трябва да научи и разбере добре що е свободата, и изобщо що иска той. Ний трябва да се разбереме с всички даже и с тираните си и това ще стане без проливане на кръв. Но ако бъдем предизвикани юнашки ще трябва да вземем оръжието в ръка. Ако искаме да бъдем мирни, нека се готвим за война.

Главното наше искание трябва да бъде: учредително народно събрание, което да изкорени всичко гнило в държавата и да приготви почва за истински парламентарен, народен режим.

ЦДА, ф. 3 к, оп. 8, а.е. 1256, л. 47–48. Оригинал. Машинопис.

-------------

(1) Павел Делирадев (1879, Панагюрище – 1957, София), социалист, публицист, географ, четник в четата на Хр. Чернопеев, участва в създаването на Народната федеративна партия (българска секция) и редактор на нейния печатен орган “Народна воля”, редактор в сп. “Начало”, сътрудничи на в. “Одрински глас”. Изработва Манифеста на Я. Сандански и уставът и програмата на партията. За дейността му с Я. Сандански и Хр. Чернопеев вж. книгата му П. Делирадев, Яне Сандански, София, 1946.

(2) Датирано по поверителния рапорт № 684 на Янко Пеев до външния министър генерал С. Паприков от Солун от 24 юли 1908 г. Вж. същата а.е., л. 46.

 

№ 10

ОБРЪЩЕНИЕ ОТ ЦК НА ВМОРО КЪМ МЛАДОТУРСКИЯ КОМИТЕТ “ЕДИНСТВО И ПРОГРЕС” В СОЛУН ЗА ОТНОШЕНИЕТО НА ОРГАНИЗАЦИЯТА КЪМ МЛАДОТУРСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ И ИЗЛОЖЕНИЕ НА ОСНОВНИТЕ ТОЧКИ ОТ ПРОГРАМАТА НА ВМОРО

СОЛУН, 23 ЮЛИ 1908 Г.

 

До Отоманския комитет “Единство и Прогрес” в Солун

Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация поздравлява най-сърдечно Отоманския комитет “Единство и прогрес” за неговата бляскава победа. Ония идеали, за които ратуваха храбрите отоманци, винаги са били скъпи за Организацията и тя именно за тяхното реализуване се е борила от 15 години насам. Организацията не е искала друго освен човешки и политически свободи за македоно-одринския роб и на автономията тя е гледала като на най-лесно постижима реална гаранция за запазването на тия свободи. Сега обаче, когато на автономията се противопоставя принципа на единството и неразделността на Турция, Организацията е готова да направи ревизия на своята крайна цел. Тя възприема идеалите на Отоманския комитет и ще укаже всичкото си съдействие за тяхното реализуване. Фактът, че тя веднага разпусна своите чети и преустанови своята деятелност, е най-голямото доказателство за нейната добра воля да се възстанови нормален правов ред в империята.

Като указва обаче своето съдействие и като възприема основното положение на младотурската програма, Организацията си запазва правото да иска ония свободи за мак[едоно]-одр[инското] население, без които умиротворението на страната е невъзможно.

I. Радикална ревизия на възстановената от 1876 г. конституция в духа на съвършения демократически конституционализъм:

1) Унищожение или поне модернизиране на сената.

2) Изрично предвиждане свободата на политическите сдружения, наред с тая на словото и печата.

3) Пълна децентрализация в управлението. Административно самоуправление за Македония, конкретно изразено в областно събрание с право на гласуване областния бюджет и на контрол върху местното управление. Официалният език в областните учреждения ще бъде говоримия от населението. Само с централните власти сношенията ще бъдат на турски.

II. Ново административно разпределение в зависимост от етническите граници на отделните народности.

III. Пълно равенство между всичките нации и религии. Допускане християните до всички длъжности, включително и военните. Официална религия не се предвижда.

IV. Реформиране и намаление на армията и флотата съобразно податните сили на населението и съобразно международното положение на империята. Намалена военна повинност, обща за всички народности.

V. Предвиждане мерки за повдигане търговията, индустрията, земледелието, просвещението в страната. Училищата са държавни, в тях се преподава на говоримия език на областта. Основното изучаване на турски език е задължително.

VI. Пълна амнистия на всички политически затворници, заточеници и емигранти.

VII. Детрониране на настоящия султан.

Тия са точките, които Вътрешната организация намира за необходимо да предложи на вниманието на Отоманския комитет. Като се въздържа за сега да даде обширна програма на своите искания и като си запазва правото да подложи програмата си на санкция от един общ конгрес в случай, че това би се оказало, Организацията намира че е необходимо изработването на една обща платформа програма за всички нации чрез тяхното колективно сътрудничество. За тая цел би бил желателен един общ конгрес на всички революционни и само революционни организации в империята, както и учредяването на един постоянен федеративен комитет, който да ръководи движението до момента когато революционната борба ще отстъпи своето място на политическото.

Като предявява своите общи искания и като преустановява досегашната си дейност, Организацията заявява, че ще продължи своето съществувание било на легална почва, било на полулегална, до момента когато исканите свободи и права бъдат фактически приложени. Организацията не ще предаде своето оръжие и други материали, и не ще позволи да се преследват нейните работници или да се принуждават да стават членове на Отоманския комитет. Напълно убедена в искреността на Отоманския комитет, тя ще му окаже нужното съдействие за реализуванието на неговите благородни задачи, но само като свободна и независима организация. В случай, обаче, че ръката на черната реакция би посегнала на тая независимост, или пък ако за нещастие мечтаните от всички конституционни свободи не бъдат приложени или бъдат похитени, тогава Организацията отново ще изтегли своя меч. Тя ще запали огъня на революцията по всички краища на Македония и Одринско и ще се бори на живот или смърт, защото тая борба ще бъде съдбоносна. И в своята борба тя ще има право да поиска подкрепата на своите братя отоманци, които ратуват тъкмо за същите идеали.

В. “Илинден”, бр. 60, 5 август 1908 г., с. 3. Публ. в Ц. В. Билярски, Вътрешната македоно–одринска революционна организация, Съюзът на Българските конституционни клубове и Народната федеративна партия (българска секция) след Младотурската революция, с. 130–131; Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.). Документи на …, с. 902-903.

 

№ 11

РАПОРТ № 702 ОТ Я. ПЕЕВ ДО ГЕН. С. ПАПРИКОВ ЗА ХОДА НА ПРЕГОВОРИТЕ МЕЖДУ ВМОРО И СОЛУНСКИЯ МЛАДОТУРСКИ КОМИТЕТ С ПРИЛОЖЕНО ОБРЪЩЕНИЕ НА ЦК НА ВМОРО КЪМ МЛАДОТУРСКИЯ КОМИТЕТ “ЕДИНСТВО И ПРОГРЕС” С ИСКАНИЯТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА

СОЛУН, 28 ЮЛИ 1908 Г.

 

Господине министре,

В допълнение на рапорта ми от вчера, под Н-р 700, чест ми е да донеса до знанието Ви, че преговорите между представителите на Вътрешната организация и Младотурския комитет вървят доста бавно и несигурно. След заминаването на Павел Христов за Битоля директивата по воденето на преговорите остана върху г. П. Пенчев, който в съгласие с г.г. С. Радев(1) и пристигналия преди три дни г. Хр. Матов, състави и предаде на Солунския комитет за “Съединението и Напредъка” тук приложеното писмо, съдържаще известни искания, прилаганието на които, според Вътрешната организация, е належаще и трябвало да се извърши веднага. Преписи от това писмо са предадени на г. г. Стег(2), Пара(3) и други някои реформатори и консули, ползуващи се със симпатиите на организацията. Г-н Пенчев замина в неделя, на 27 того, по агитация за Велес, откъдето щял да отиде в Щип. В негово отсъствие г. Матов ще продължи преговорите с младотурците. Очаква се, за сега, отговора, който ще даде комитета за “Съединението и Напредъка” на горепосоченото писмо. Хората на организацията мислят, че от тоя именно отговор ще зависи и края, който ще вземат преговорите, водени бавно и неохотно, главно, защото турците имат пълно доверие в Сандански и другарите му, с които организацията не може да се споразумее за задружно действие.

Благоволете да приемете, господине министре, уверение в отличното ми към Вас почитание.

Управляющий Агентството: Я. Пеев.

Вярно, за секретар: С. Тодоров.

[Печат “Българско търговско агентство в Солун”.]

 

Приложение:

Обръщение на Централния комитет на Вътрешната организация към Комитета “Единство и Прогрес”

В желанието си да даде ново доказателство за своята умереност и добра воля и за привързаността си към конституционното управление, за укрепването тя желае искрено да сътрудничи, без каквато и да е задна мисъл, Вътрешната организация реши да премахне от програмата, връчена на 23/5 този месец от Централния комитет на Комитета “Единство и прогрес”(4), спешният й характер и да гледа на нея само като на една принципна декларация, чието прилагане би могло правилно да бъде решено единствено на общ конгрес на всички отомански групи за действие, който ще бъде свикан впоследствие.

Отчитайки, че въпросът за короната на Отоманската империя има религиозен и канонически характер и че султанът е едновременно халиф и владетел, Вътрешната организация счита за свой дълг да не настоява за осъществяването на първоначалното си намерение за абдикацията на главата на сегашната държава, който преди всичко е отговорен пред целия мюсюлмански свят.

Вътрешната организация ще продължава, както е правила това от първия ден на съществуването си, да използува цялото си влияние, за да съдействува за поддържането на реда и за разумното прилагане на свободата. Тя смята, че за заздравяването на новия режим е от особено значение той да заинтересува широките народни маси за опазването си, като ги извика веднага да участвуват във функционирането на някои клонове от администрацията, основани на изборния принцип. Смята, че първата стъпка в тази насока е да бъде наредено, а това зависи изцяло от Комитета “Единство и прогрес”, да се пристъпи незабавно към избори за общински и административни съвети, съгласно закона за вилаетите от 1869 г., който никога не е бил прилаган от предишното правителство.

Участието на народностния елемент при етнизирането на местните интереси би имало онова предимство, че ще даде на европейския свят и на балканските държави доказателство за възможностите на конституционното управление за осъществяването на ефикасно сътрудничество в рамките на правителството между всички националности, изкуствено разделяни досега от дързостта на деспотизма.

Все така загрижена за бъдещето на новия режим, чието идване на власт тя поздрави най-горещо, Вътрешната организация смята, че е наложително бързото организиране на някакъв вид народна защита срещу съпротивата, която би могла да срещне прилагането на конституционните принципи и срещу евентуалните атентати, обект на които би могла да бъде самата конституция.

Като запознава Комитета “Единство и прогрес” със становищата си за положението във Вътрешната организация, Централният комитет се надява, че ще бъде правилно оценено патриотичното чувство, което ги вдъхновява, и ще бъде набелязана навременността на предложените мерки, продиктувани от доброто желание, което винаги е съпътствувало делата на организацията.

ЦДА, ф. 3 к, оп. 8, а.е. 1256, л. 59 – 61. Оригинал на български и препис на френски език. Машинопис и ръкопис. Само обръщението публ. в Ц. В. Билярски, Вътрешната македоно–одринска революционна организация, Съюзът на Българските конституционни клубове и Народната федеративна партия (българска секция) след Младотурската революция, с. 131–133; Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.). Документи на …, с. 904-905.

-----------------

1 Симеон Трайчев Радев (1879, Ресен – 1967, София), публицист и журналист, историк и дипломат, участник в македоно–одринското освободително движение, председател на Цариградския македонски революционен комитет, издавал вестниците “L`Effort”, Geneve (1900–1901) и “Le Mouvement Macedonien”, Paris (1902–1903), стоящи на позициите на ВМОРО, автор на “Строителите на съвременна България” (2 тома), редактор на в. “Вечерна поща”, “Воля”, сп. “Художник”, български пълномощен министър в Румъния, Швейцария, Холандия, Турция, САЩ, Великобритания, Белгия.

2 Луй Стег, френски консул в Солун.

3 Бохумил Пара, австроунгарски консул в Скопие.

4 Вж. рапорт 660.

 

№ 12

РАПОРТ № 720 ОТ Я. ПЕЕВ ДО ГЕН. С. ПАПРИКОВ ЗА ДАДЕН БАНКЕТ ОТ ВОДАЧИТЕ НА МЛАДОТУРСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ В ЧЕСТ НА ХРИСТО МАТОВ

СОЛУН, 1 АВГУСТ 1908 Г.

 

Господине министре,

Чест имам да донеса до знанието Ви, че снощи тукашния Младотурски комитет даде банкет в гостилницата на градината при “Беас Куле” в чест на задграничния представител на Вътрешната организация г. Христо Матов. На банкета беше поканен и редактора на “Вечерна поща” г. Симеон Радев, който един ден по-рано бе дал вечеря в чест на младотурския водител Ниази Ефенди(1) и на другарите му. На снощния банкет са присъствували от младотурската страна – майор Енвер Бей(2), Ниази Ефенди и още неколцина членове на Солунския комитет.

Благоволете да приемете, господине министре, уверение в отличното ми към Вас почитание.

Управляющий Агентството: Я. Пеев

Вярно за секретар: Д. Стоянов

[Печат: “Българско търговско агентство”]

ЦДА, ф. 3 к, оп. 8, а.е. 1256, л. 71. Заверен препис. Машинопис.

---------------

(1) Майор Ахмед Ниази бей, албанец от Ресен, служил в Ресенския гарнизон. Един от водачите на Младотурската революция, който първи повел турския гарнизон в Ресен в планината и сложил началото на революцията.

(2) Енвер Паша (1881–1922), един от водачите на младотурското движение, генерал, ръководи турската армия през Междусъюзническата война при превземането на Одрин от българската армия; военен министър през Първата световна война. През юни 1922 г. загива в сражение с Червената армия в Туркестан, ръководейки сепаратистки мюсюлмански войски.

 

№ 13

РАПОРТ № 733 ОТ Я. ПЕЕВ ДО ГЕН. С. ПАПРИКОВ ЗА ПОЛУЧЕНАТА ПРОГРАМА НА МЛАДОТУРСКИЯ КОМИТЕТ “СЪЕДИНЕНИЕ И НАПРЕДЪК“ В АГЕНТСТВОТО, ЗА ОТНОШЕНИЕТО НА ЦК НА ВМОРО КЪМ НЕЯ, ЗА РАБОТАТА ВЪРХУ ПОЛИТИЧЕСКАТА ПРОГРАМА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ПРИЛОЖЕНА ПРОГРАМАТА НА МЛАДОТУРСКИЯ КОМИТЕТ

СОЛУН, 6 АВГУСТ 1908 Г.

 

Господине министре,

Приложен към настоящето имам чест да Ви изпратя, за сведение, в превод на български, програмата на Младотурския комитет. Тая програма е била дадена вчера от Солунския комитет на господина Панчо Дорев(1), член на новооснования Български конституционен клуб и помощник на прокурора при тукашния Апелативен съд. Г-н Дорев бе тъй любезен да ми изпрати своя превод на тоя интересен документ, който започва с декларацията, че комитетът “Съединение и Напредък” “издава своята обща програма след като бил взел под внимание желанията на “разните комитети”.

Аз говорих по съдържанието на въпросната програма с члена на Централния комитет на Вътрешната организация П. Пенчев и с някои негови другари. Както г. Пенчев, тъй и последните не скриват крайнето си незадоволство от младотурската програма и считат неизбежен един разрив в отношенията на организацията с Отоманския комитет за “Съединение и Напредъка”. Политическата програма на организацията е вече почти окончателно приготвена и възприета и аз ще имам грижата да Ви изпратя, за сведение, още утре един екземпляр от нея.

Благоволете да приемете, господине министре, уверение в отличното ми към Вас почитание.

Управляющий агентството: Я. Пеев.

Вярно за секретар А. Веселинов.

[Печат: “Българско търговско агентство в Солун”.]

 

Приложение:

ПРОГРАМА НА МЛАДОТУРСКИЯ КОМИТЕТ “СЪЕДИНЕНИЕ И НАПРЕДЪК”

Предговор.

Комитетът “Съединение и прогрес” като взе под сериозно внимание желанията на разните комитети, съставя своята обща програма, която е компромис в големи черти на желанията изказани от горните комитети и се натоварва да вземе всичките нужни мерки за доброто и пълно приложение щом се събере народното събрание.

* * *

Отоманският комитет “Съединение и прогрес” е твърдо решен да поддържа до друго решение на парламента всичките права, дадени от Конституцията на 1293 г., както и означените в Императорския Декрет, 24 реджеб 1326(2), между другите права говори се за пълно свободно сдружавание (бълг. превод), изключая противните ограничения на Конституцията, изказани в този декрет, в Декрета – султана искаше да назначава и министрите на войната и флота, когато според Конституцията трябва по предложение на Великото везирство (бълг. превод).

Ето съдържанието на програмата на Комитета:

1. Ще се вземат всичките нужни мерки, за да се създаде една Конституция, с база народния суверенитет.

2. Ще се предложи унищожението на Сената.

3. Свободата на политическото сдружавание ще бъде изрично указана в Кон[ституция]та, без да бъдат тези асоциации противни на предписанията на чл. 1 от Органическия устав (против целостта на Империята – бълг. превод).

4. Най-широко приложение на принципа за разширение на властта в административна връзка.

5. Всичките отомански поданици от мъжки пол 21 завършени години ще имат право да бъдат избирани без да се държи сметка за тяхното социално положение, по отношение богатство и притежание. Разбира се всички, чиито граждански права са отнети, няма да се ползуват от това право.

6. Турският език ще бъде официален на държавата и като такъв ще служи в кореспонденцията и официалните разисквания.

7. Географическите разграничения на вилаетите догдето едно решение на Портата не ги измени.

8. Всички отомани без разлика на раса и религия, ще се ползуват с пълна свобода и равенство. Тъй ще бъдат равни пред законите, ще имат същите права и длъжности, и ще могат да се приемат на всичките служби и управления на държавата според тяхната способност и знание. Поданиците немохамедани ще трябва да изпълняват своята военна повинност според закона по тази материя.

9. Намалявайки военните, ненужни разходи, сухопътните и морски сили ще се организират и наредят според финансиите и според политическото и географическо положение на Империята в Европ[ейския] концерт. Военната повинност ще бъде намалена до един минимум, без да пострада обучаванието и усъвършенствуванието на армията.

10. Работниците от всяка професия ще бъдат предмет на охрана от страна на правителството.

11. Принципа на отчуждавание на земята от землед[елския] пролетариат е приет. Една спец[иална] програма, пред вид обществената полза, според чл. 21 от Кон[ституция]та е наредена по този въпрос, като взима пред вид нуждата да се въведат изменения в законодателството за земите, наречени публични, вакъфи и тези принадлежащи на ц[ивилни] лица.

12. Принципа на подавание вкупом (du Systeme fortaitaire) е приет за десятъка и ще се почне неговото приложение немедленно след свикванието на парламента във всичките места гдето е възможна. Всичките други данъци ще бъдат разхвърлени по прогресивния принцип, но ограничен и справедлив, като се вземе за база приходите (богатството) и капитала на данъкоплатеца.

13. Всичките училища ще бъдат под правителствен надзор. Смесени и публични училища ще се създадат с цел да се създаде еднообразно възпитание и образование на всичките отом[ански] поданици. В първонач[алното] образование, изучаването на матерния език на учениците и на турския ще е задължително. Първоначалното образование е безплатно и задължително. Средното и висше образ[ование] ще се дава в горните смесени училища, гдето турския език ще служи за база. Педагогически училища за учители и учителки ще се основават и назначаванието като професори ще се нареди съобразно специалните правилници по това. Земледелчески, занаятчийски и търговски училища ще се установят за икономическия подем на страната.

Семинарите и религиозните учреждения са вън от тази програма.

За да се осигури и гарантира икономическия напредък и частно всичко, което касае за земледелч[еския] напредък на Империята, ще се вземат под внимание всички нужни мерки и ще бъдат немедлено и напълно приложени.

ЦДА, ф. 3 к, оп. 8, а.е. 1265, л. 78, 79–80. Заверен препис и превод. Машинопис и ръкопис. Само програмата публ. в Ц. В. Билярски, Вътрешната македоно–одринска революционна организация, Съюзът на Българските конституционни клубове и Народната федеративна партия (българска секция) след Младотурската революция, с. 135–136.

---------------

(1) Панчо Дорев (1878, с. Пътеле, Леринско – 1938, София), адвокат, историк и дипломат, редактор във в. “Дневник”, депутат в Отоманския парламент (1908–1912), управляващ посолството в Австрия (1920), пълномощен министър в Чехословакия (1932). Използвайки връзките си с Мустафа Кемал Паша и Исмет Инюню през 20-те и 30-те години работи в турските архиви в резултат на което издава редица документални публикации и сборници, сред които особено значителни са: Документи за българската история. Т. І–ІІ. Документи из турските държавни архиви. (1564–1908 и 1863 – 1909). Състав. П. Дорев, София, 1936, 1942; Костурско в Македонската революция. Официални документи из тайните турски архиви на Великото везирство на Хилми Паша. Събрани и преведени от П. Дорев с предговор на Хр. Силянов, София, 1937; П. Дорев, Народните борби в Македония. Българщината в Битолско (според документи от турските държавни архиви), сп. Македонски преглед, год. Х, № 3–4, София, 1936, с. 1–18.

(2) 22 август 1908 г. (тур.)

 

№ 14

РАПОРТ № 741 ОТ Я. ПЕЕВ ДО ГЕН. С. ПАПРИКОВ ЗА ВОДЕНИТЕ ПРЕГОВОРИ МЕЖДУ ДВЕТЕ ФРАКЦИИ НА ВМОРО С ПРИЛОЖЕНИ СХЕМА ЗА ЕДНА БЪДЕЩА ПЛАТФОРМА НА ВЪТРЕШНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ И ГЛАВНИТЕ ТОЧКИ ОТ ПРОГРАМАТА НА ГРУПАТА “САНДАНСКИ”, ПРЕДОСТАВЕНИ ПО ОТДЕЛНО НА МЛАДОТУРСКИЯ КОМИТЕТ “СЪЕДИНЕНИЕ И НАПРЕДЪК”

СОЛУН, 7 АВГУСТ 1908 Г.

 

Господине министре,

През последните два–три дена, чрез посредството на г. Н. Наумов(1), водиха се усилени преговори между двете крила на Вътрешната организация, представлявани от Матова и Сандански за едно споразумение върху бъдещата деятелност при новосъздаденото положение в Турция без ни най-малко да се засегнат личните отношения и неприязнености между водителите, оставени да се разгледат и изгладят от един общ конгрес в най-близко бъдеще. Основата на тия преговори бе една изработена от г. Наумов схема за бъдеща платформа на организацията, препис от която прилагам при настоящото, възприета по принцип от другарите на Матова, но категорично отхвърлена от тия на Сандански като националистична, локална и противоконституционна. Г. Наумов, който едновременно с настоящето пристига в София, ще има случая лично да ви докладва по тия преговори, та намирам за излишно да се простирам обстоятелно върху тях. Заслужва да се отбележи обстоятелството, че групата на Сандански привръшва вече своята бъдеща програма щателно укривана и след 2–3 дни ще я направи публично достояние. Тая програма обгръща 10 политически и 4 икономически искания, придружени от една декларация на предварителни искания (7 точки) резюме от които тоже прилагам при настоящето. Както и сами ще благоволите да забележите някои от точките на тая програма напълно са възприети от Младотурския комитет и включени в неговата програма, от която в скоби казано, самия комитет гаче ли се отказва, поне такава тенденция се забелязва от снощи насам.

Вътрешната организация представлявана от г. Матова, тоже бърза с изработванието на своята програма в духа на представената схема от г. Наумов и може би днес – утре ще бъде окончателно готова. Безсъмнено тая програма ще бъде възприета на всякъде в страната най-радушно и ще произведе добро впечатление във външния свят поради своите сравнителни умерени искания, насочени в духът на нашите национални задачи.

Благоволете да приемете, господине министре, уверение в отличното ми към Вас почитание.

Управляющий Агентството: Я. Пеев.

Вярно за секретар А. С. Веселинов.

[Печат: “Българско търговско агентство в Солун”]

 

Приложение № 1:

Секретно.

СХЕМА ЗА ЕДНА БЪДЕЩА ПЛАТФОРМА НА ВЪТРЕШНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ

Отоманската конституция предвижда (чл. 108), че администрацията на провинциите ще има за основа принципа на децентрализацията. Тя също предвижда (чл. 109) като главен орган на тая децентрализация областно представителство в един “генерален съвет, който ще се събира всяка година в областния център на всяка провинция”. Европейската комисия за реформи в Европейските турски провинции, ръководена от тоя принцип, представи в 1880 г. на В[исоката] порта един проект за Органически устав, който “без да накърнява властта и единството на Отоманската империя”, базираше “най-широката административна децентрализация”. За съжаление, осъществлението на тоя проект бе невъзможно при бившия режим – обстоятелство, което и предизвика европейска намеса, с цел да се постигне постепенно онова, което бе предложено от В[еликите] сили в 1880 год. За да се чувствуваме вън от нуждата да се осланяме на благосклонното съдействие на Европа, ние не искаме друго, освен логическото развитие на тоя принцип. Постоянната цел на нашите непрекъснати усилия, подкрепяни от европейската дипломация, е била в миналото, както ще си остане в бъдеще:

1) Образуването от Македония (нейните естествени граници) една област начело с генерал-губернатор, на един директорски съвет и на едно местно областно събрание с компетенция на местно законодателство, на контрол в местното управление и на съставяне на бюджет, както приблизително се предвижда в “Закона за вилаетите” от 1880 година.

2) Окончателното реформирание на жандармерията, подпомогната от една местна милиция, организирана въз основа на предложената база от европ[ейската] дипломация.

3) Връчения на В[исоката] порта меморандум от посланиците на Франция, Русия и Англия в Цариград през 1895 год. по повод арменските кланета; предлагаше, заедно с едно “евентуално намаление броят на вилаетите” (което напълно отговаря на горепоменатото наше искание), и “едно ново административно деление”, основано на принципа, щото населението да бъде разпределено в административните единици на всяка провинция колко се може в по-хомогенни етнографически групи. Изработеният проект за административни реформи от същите посланици за реализиранието на тая цел, предлагаше, щото “границите на всяка нахия да бъдат колкото е възможно фиксирани, така щото селата от една и съща религия да бъдат групирани в една и съща нахия”.

Същият принцип би могъл да намери щастливо приложение и при по-голямото административно деление. За съжаление европ[ейската] дипломация не можа да реализира тоя принцип, формулиран в чл. 3 на Мюрцщегската програма. А Австро–руската нота от 28 септ. 1907 г. даже формално се отказа от тоя член. При все туй, безсъмнено, с тая делимитация би могло да се послужи като с най-рационално средство за уталожвание на националните борби и може би, при добрата воля на отоманските народности, сега вече еманципирани и изравнени в своите права – напълно да се постигне тая важна задача, призната за непостижима от европ[ейската] дипломация.

Подобно етнографическо административно деление би могло да послужи за база и при определяванието на новите избирателни окръзи по образеца на новия австрийски избирателен закон от 1907 г., който има щастливите последствия да отстрани на втор план националните претенции при изборите.

4) Само по себе си се разбира, че религиозните общини трябва да запазят непокътнати своите права и привилегии, своите имоти, да продължават да се ползуват от обичайно осветените даждия и да администрират своите училища и богоугодни заведения (чл. чл. 275–286 от “Закона за вилаетите”.)(2)

 

Приложение № 2:

ГЛАВНИТЕ ТОЧКИ ОТ ПРОГРАМАТА НА ГРУПАТА САНДАНСКИ

Политически искания.

1) Премахването на всички остатъци на абсолютическия режим и въдворяването господството на народния суверинитет; пълна демократизация на цялата Отоманска империя, от която Македония и Одринско съставляват неразделна част. Въвеждането на конституционно – парламентарния режим; еднокамарно, пълновластно народно представителство. Пълна министерска отговорност.

2) Самоуправление на областите, окръзите и общините.

3) Избиране на всички законодателни и административни учреждения, въз основа на всеобщото, равно, пряко, тайно и пропорционално изборно право.

4) Пълна свобода на съвестта, словото, печата, събранията и сдружаванията.

5) Премахването на националните, съсловни или класови привилегии, равенство на всички националности и религиозни групировки.

6) Всеобщо, задължително и безплатно първоначално образование. Образование на матерния език. Разпределение бюджета (областния) за народното образование между различните националности съобразно тяхното число.

7) Обща воинска повинност и намаляване срока на службата. Териториална служба. Като крайно искане – народна милиция.

8) Безплатно правосъдие за всички.

9) Местните чиновници да знаят двата главни езика в местността, а висшите чиновници – най-малко трите главни езика на страната. Така и с кореспонденцията.

10) Пълна амнистия на всички политически престъпления и санкциониранието й от първия парламент на империята.

Икономически искания.

1) Премахване на крепостната зависимост.

2) Конфискация на султанските и вакъфски земи и задължителното отчуждаване от държавата на чифлишките земи за раздаване на общините и безимотните селяни.

3) Законодателна защита на наемния труд.

4) Премахване на данъците в натура. Прогресивен налог върху дохода и наследството. Освобождаване от всякакъв данък ония приходи, които са по-ниски от миналия приход, необходим за съществувание.

И други подобни (напр. осигуровка на чиновниците, на работниците, на инвалидите и пр.)

 

ДЕКЛАРАЦИЯ

Предварителни искания.

1) Немедленото свикване на общоимперския парламент въз основа на всеобщото, равно и пр. избирателно право.

2) Ревизия на конституцията от 1876 г. в духа на програмата.

3) Немедлено установяване и прилагане на всички гаранции за личността.

4) Пълна политическа амнистия от парламента.

5) Предаване местните органи на властта в ръцете на избрани от народа комитети.

6) Въоръжаване на народа за всеки случай.

7) Организацията е готова да подкрепи действията, на която и да било друга организация, стига само това действие да бъде насочено към завоюването на тия предварителни гаранции, без които организацията счита немислимо въдворяването на конституционно–демократически режим.

ЦДА, ф. 3 к, оп. 8, а.е. 1256, л. 81–86. Заверен препис. Машинопис. Само схемата за платформата и главните точки публ. в Ц. В. Билярски, Вътрешната македоно–одринска революционна организация, Съюзът на Българските конституционни клубове и Народната федеративна партия (българска секция) след Младотурската революция, с. 136–139; Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.). Документи на …, с. 907-909, 920-921.

--------------------

(1) Никола Наумов (1871, Щип – 1927, София), член на ВМОК, секретар на Българското търговско агентство в Скопие, журналист, учител, издател и редактор на в. “Право” и сп. “Македоно–одрински преглед”.

(2) В архивната колекция ф. 396 к в ЦДА се съхранява и друга схема за споразумение на ВМОРО с младотурците, която е възможно да е изработена по същото време. Тя има следното съдържание:

“СХЕМА ЗА ЕДНО СПОРАЗУМЕНИЕ С МЛАДОТУРЦИТЕ

1. Извоюването на една конституция, която да гарантира всичките публични и политически права на всички турски поданици еднакво; което да осветява принципа на децентрализацията (разбира се, политическа, а не административна); и която да установява едно независимо народно представителство с правата да законодателствува, да гласува общия държавен бюджет и да контролира цялото управление на империята (т. е. изпълнителната власт да зависи от законодателната и министерството да става и пада по доверие или недоверие на парламента).

2. Признаването на Македония (в нейните естествени граници) за една административна област, съставена и неразделна от империята, но с права на местно самоуправление, на отделен генерал-губернатор, на свое областно събрание и на своя местна милиция. Във всичко друго, Македония да подлежи на общите условия, в които ще се намират и останалите части на империята (като, разумява се, праща свои депутати в общоимперския парламент).

3. Назначаването на двама българи (най-малко, един) за министри в имперския кабинет.

4. Приемането на служба в турската войска, квартирующа в Македония, на всички македонци офицери из българската войска със същите чинове, които имат.

5. До постигането на горните положения, днешния европейски контрол да си остане в Македония. А за да се ускори и гарантира това постигане, да се признае правото на бълг[арското] население да се организира и въоръжи, за да послужи като евентуален оплот на турските и българските борци, които ще се нагърбят с извеждането на тия задачи.

Мотиви:

1. Доказаната неприязненост на султан Хамид към всеки конституционен – и още пак парламентарен – режим.

2. Недоверието към него на всички борци за свободата и равноправността в империята.

3. Ненадейността на турската войска и турското население, като оплот за обезпечаването на един конституционен режим и като отпор на възможни реакционни попълзновения.

4. Стремлението на Гърция и Сърбия да делят Македония и присъединяването известни нейни части към своите респективни държави.

5. Заинтересоваността на А[встро]-Унгария и Германия за възстановяването на стария режим, за да може А[встро]-Унгария да запази за себе си Босна и Херцеговина, а Германия да може да доминира в Турция, както и до сега.” Вж. ЦДА, ф. 396 к, оп. 2, а.е. 50, л. 22–23. Оригинал. Ръкопис.”

 

№ 15

ПИСМО ОТ Д-Р ВЛАДИМИР РУМЕНОВ ДО АНДРЕЙ ЛЯПЧЕВ, МИНИСТЪР НА ТЪРГОВИЯТА И ЗЕМЕДЕЛИЕТО ЗА НАСТОЯВАНЕТО НА МЛАДОТУРСКИЯ КОМИТЕТ В СОЛУН ДА ПОЛУЧИ ПРОГРАМАТА НА ВМОРО, ЗА ВИЖДАНИЯТА НА РУМЕНОВ, ЗА ФОРМАТА ПОД КОЯТО ТРЯБВА ДА СЪЩЕСТВУВА ВМОРО, ЗА ПРЕДСТОЯЩОТО МУ ПЪТУВАНЕ ДО БИТОЛЯ, ЗА ДА СЕ СРЕЩНЕ И ДОГОВОРИ С ОРГАНИЗАЦИОННИТЕ ВОЙВОДИ ЗА БЪДЕЩАТА ИМ ДЕЙНОСТ, ЗА ИСКАНЕТО ОТ КЛУБОВЕТЕ ДА СЪСТАВИ ПРОГРАМАТА ИМ И ЗА НУЖДАТА ОТ СРЕДСТВА, С КОИТО БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ДА ПОДПОМАГА КЛУБОВЕТЕ И ОРГАНИЗАЦИОННИТЕ ДЕЙЦИ

[СОЛУН, НАЧАЛОТО НА АВГУСТ 1908 Г.]

 

Драги Ляпчев(1),

Много ти здраве от Солун. В Скопие и Велес стоях по 3 дена. Клубовете работят добре, но като неопитни и неподготвени за новото положение лутат се и правят грешки. В Солун клубът почти бездействува. Чудя се на обстоятелството, че тука бидейки Симон(2) не им давал идея какво и как да правят. Тогаз когато клубовете от провинцията съставляват самостоятелно изборните списъци, изпращат агитатори по селата, правят енергически постъпки и протестират за нарушение на правата и свободите, тука, в Солун при толкова уж разбрани хора, само Сандански е който се сношава с Младотур[ския] ком[итет]. Делирадевци организират работниците и вече стачките започнаха. Младотурците търсят Матов за преговори. Той си отишел в Струга. Искат програма от тях, те се крият. На много места сърбски и гръцки чети заплашват населението. Клубовете протестират, нашите четници заплашват, че и те ще земат пушките. Има вече факти, които показват, че властта ще прави сама изборите. Властта не разбира амнистията за пълна. Всички амнистирани не ги счита с граждански и политически права, а заличава ги от списъците. Нашата сила е и ще бъде в добрата организация на клубовете. Но, за жалост нямаме хора за това. Завчера молих да се събере тукашното бюро на клуба и говорих им за задачите. Отговарят ми: ние сме всички със свои работи. Училищата се отварят. Учителите няма. Търговците не си оставят дукяните.

Към 6.ІХ. ще стане конгреса на клубовете. Мене поръчаха да им съставя платформа на партията. Отказвах. Но ми заявиха, че няма кой друг. Какво отбирам аз от политика и ще може ли аз да скопосам нещо? От това заключавай колко ще е програмата добра и ще обема всичко що е нужно. Когато бях там при всичките срещи и с Паприков и Малинов(3) исках да ми кажат определено – като какво да изпъкнем и какво да искаме. Не ми се даде. И ето сега, когато ми искат аз да кажа какво трябва, не зная нещо положително. Днес пиша Паприкову. Срещни се и ти и заедно съставете нещо и пратете ми го. Писах и в Цариград за същото. Пенчев е на мнение да направи декларация. Организат[орската] и легалната работа се предоставя на клубовете, а организацията като се запазва изцяло ще чака развитието на работите. Но какво ще каже на това Матов не се знае.

Мисля, че се прави голям грях, че не се дават пари тук за поддържане на най-добрите хора. Каква несправедливост! Там давате пари и на всеки който поиска, а тука Пенчев, Матов, П. Христов и много, и много други гладуват. Това туря в недоумение всички и мисля от това няма да излезне добро. Трябва да им се даде като на добри работници за клубовете. Те са които дават живот и енергия. Те са които държат селската маса. Те сега работят, не като револ[юционна] организация. Е, за Бога защо да се постъпва толкова несправедливо. Разбирам никому да не се даваше. Както е сега в правото са да негодуват. В Скопие с пожара и за разходите по клуба не може да се съберат пари. Моля с чек от чуждо име изпратете 2000 лева на името на Т. Паскалев(4). Казах им и обещах в Скопие, че един благодетел ще ви прати пари. Сръбският клуб разполага с грамадни средства. Там положението е по-особено със сърбите и арнаутите. Нужни са за изборите повече пари за агитация. Моля да се изпратят. Томата(5) какво прави там. Нужен е за тука. В Скопие ако се уредят някои въпроси с арнаутите и ако даде властта малко от малко свободица ще можем да го изберем. Нека той попадне в камарата. Той ще е единствения, който ще може да защищава и отстоява нашите права. Днес му пиша подробно и го моля да побърза. Той е нужен и за конгреса и за изработване платформата. Нека побърза и Пасков(6).

С Башева работихме нещо като програма. Остана да я понареди и препише, за да ми я прати. Досега нищо няма. Моля те извикай го и му кажи да ми прати точките на програмата. От утре ще замина за Битоля. Нужно е да видя Милан Матов и П. Христов, за да ги убеждавам да не правят дивотии. Ако не заваря там Матова и ако без него не ще може да свърша работата ще отида да го търся. Считам че организацията да пасува сега и всичките си хора да предостави на клубовете за изборна агитация. Изборът на гласните от селската маса изключително зависи от войводите и четниците. Тяхното пасивно държане ще се отрази много зле. В Скопие и Велес сполучих да направя това. Мисля, че ще услужа много ако отида и се срещна с повечко войводи в Битолско. Моля да ми се прати това що трябва да се възприеме от конгреса като програма.

Сега за няколко дена ще отсъствувам. Паскалев ще получи и отвори писмото. Никой други няма да знае, че това е от там. Нека е писано без подпис – просто бележка.

Какво е положението на Н. Наумов. Той изглежда, че ще се установи окончателно тук. Разполага с пари доста. Неуже ли от вас е получил. За Бога, какво се прави. Каква е тая справедливост. Тука говорят, че подир 2–3 дена ще дойде Георги с много пари. Ако това е вярно ще се почне агитация и борба между организационните хора, и се много страхувам, че с това ще се нанесе голям удар на клубовете тамам сега в изборното време.

Екзархията назначава свои хора. Назначили тука най-ярки социалисти. Изпъдени от нея за социализъм преди 2–3 години сега ги назначава. Тя усилва кадъра на Сандановистите. Защо го правят това, всички се чудят. Шопова тука ужасно мразят. Никой, ама положително никой, не иска да го види. Даже неговите служещи разправят ужасии за неговото поведение. Никога не мислех, че дотам се е компрометирал. Може да се каже, че агентство няма тука.

Моля те направи нужното, за да се извършат тия неща що са в писмото. Знам че имаш много работа, но и ти разбери, че няма другиму кому да пиша.

Поздрав от мен и жена ми до тебе всички у Радеви.

Оставам с надежда и абер. Мисля от тебе ще получа това що моля.

Твоя д-р В. Руменов.(7)

Много здраве от Паскалева. Той ще ти пише тия дни.

Същи

ЦДА, ф. 252 к, оп. 1, а.е. 245, л.1–4. Оригинал. Ръкопис.

--------------------

(1) Андрей Тасев Ляпчев (1866, Ресен – 1933, София), политически и държавен деец, икономист, министър в правителствата на Ал. Малинов – на търговията и земледелието (1908–1910), на финансите (1910–1911, 1918), на войната в правителството на Т. Теодоров (1918–1919), министър-председател (1926–1931), участва в делегацията за подписването на Солунското примирие през септември 1918 г., деец на Демократическата партия и лидер на Демократическия сговор, деец на ВМОК и на ВМОРО, журналист, публицист, редактор на в. “Реформи”, “Пряпорец”.

(2) Става дума за Симеон Радев.

(3) Александър Павлов Малинов (1867, с. Пандъкли, Бесарабия – 1938, София), лидер на Демократическата партия (от 1902 г.), министър-председател (1906–1911, 1918, 1931), адвокат, председател на НС.

(4) Тодор Паскалев, род. 1870 г. в с. Старчища, Неврокопско, член на Скопския окръжен комитет на ВМОРО (1898–1902), пунктов началник в Самоков, (1903–1904), член на Солунския революционен комитет (1904–1908), секретар на Българската митрополия в Скопие, депутат в Отоманския парламент.

(5) Става дума за Тома Карайовов (1869, Скопие – 1950, София), секретар и подпредседател на ВМОК Станишев–Карайовов, председател на Съюза на българските конституционни клубове в Солун, редактор на в. “Право” и “Автономия”, задграничен представител на ВМРО, дипломат.

(6) Васил Илиев Пасков (1872, с. Осиково, Неврокопско – 1934, Лъджене, Чепинско), журналист, общественик, деец на Демократическата партия, народен представител (1914), деец на македоно–одринското освободително движение, учител, публицист, редактор на “Революционен лист”, в. “Илинден”, “Пряпорец”, председател на Дружеството на столичните журналисти, член на Битолския окръжен революционен комитет. Председателствува Одринския конгрес на Петрова нива през 1903 г., пунктов началник на Лъдженския пограничен пункт, арестуван и осъден през 1900 г., присъдата си излежава в Куршумли хан. Освободен през август 1902 г.

(7) Д-р Владимир Руменов (1870, Крушово – 1939, София), лекар, член на ЗП на ВМОРО, генерал от българската армия, депутат в Народното събрание от Македонската парламентарна група, пунктов началник на ВМОРО. През 1898–1901 г. е лекар в Скопие и член на Скопския окръжен революционен комитет.

 

№ 16

ПИСМО ОТ Я. САНДАНСКИ ДО РЕДАКЦИЯТА НА В. “КОНСТИТУЦИОННА ЗАРЯ” ЗА УЧАСТИЕТО НА МОРО В ЛЕГАЛНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ЖИВОТ НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ВЪРХУ ПРИНЦИПИТЕ, ДЕКЛАРИРАНИ В ПРОЕКТОПРОГРАМАТА Й

СОЛУН, 4 /17 АВГУСТ 1908 Г.

 

ПИСМО ДО РЕДАКЦИЯТА.

Гражданинът-революционер Яне Сандански ни моли да дадем място на следните няколко реда, които ние поместваме изцяло и с най-голямо удоволствие.

Другари редактори,

Бъдете тъй любезни да разгласите чрез вестника, в каквато форма намерите за добре, следующето:

От месец и повече насам аз и моите другари по оръжие и борба сме предмет на жестоки обвинения, на неокачествими измислици, на отвратителни клевети и инсинуации. Ние отлично схващаме целите на тази безспорно добре и систематически вдъхновявана кампания срещу нас и нямаме абсолютно никакво намерение да държим сметка за благоразположението на фактори, с чиито аспирации сме водели досега и ще водим още по-смело за в бъдаще непримирима война. На всички клевети, измислици и извъртания, отдето и да идат те, нашият отговор е вече даден с програмата и декларацията на нашата организация и борбите, които ще се отпочнат в тяхно име. От тоя момент нататък нека знаят нашите противници, че има да ни ругаят, да ни приписват всевъзможни небивалици, да ни окарикатуряват, да държат организацията и нас отговорни за мненията и изявленията на случайни хора, нямащи нищо общо с нашето дело, е вече пресечен. От днес нататък ние сме граждани-борци с ясно формулирани идеи и принципи, които ще защищаваме с най-голяма енергия и преданост и за които ще се борим с всичките си сили срещу всички врагове.

С отлично почитание:

Яни Сандански

Публ. във в. “Конституционна заря”, Солун, г. I, бр. 1, 8 август 1908 г., с. 2 и в Ц. Билярски, Документи на Македоно–Одринската революционна организация, ИДА, кн. 54. София, 1987, с. 92–93; Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.). Документи на …, с. 907.

 

№ 17

ПОВЕРИТЕЛЕН РАПОРТ № 757 ОТ Я. ПЕЕВ ДО ГЕН. С. ПАПРИКОВ ЗА ПРОВЕДЕНА ВЕЧЕРИНКА В ЧЕСТ НА ХР. МАТОВ В БЪЛГАРСКАТА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ

СОЛУН, 10 АВГУСТ 1908 Г.

 

Господине министре,

Чест имам да донеса до знанието Ви, че по инициативата на някои тукашни български граждани, снощи се даде в салона на Българската девическа гимназия вечеринка в чест на дългогодишния македонски деец и задграничен представител на Вътрешната организация, господин Хр. Матов, който е оставил отлични спомени от своята организационна и учителска деятелност в Солун. Понеже една от целите на инициаторите на въпросната вечеринка беше изтъкванието както пред младотурците – тъй и пред хората от лагера на Сандански, от една страна, възмущението на Солунското българско учителство от неокачествимото поведение на Сандански, Делирадев и С-ие, а от друга страна, силата на Вътрешната организация в страната. Всички по-интелигентни български граждани решиха да участвуват лично във вечеринката, която се посети от около 260 души – излезе повече от сполучлива. Между присъствующите се забелязваха всички тукашни български банкери, търговци, комисионери, учителите от гимназиите и основните училища; войводите и дейците на Вътрешната организация, които понастоящем пребивават тук, както и много представители на всички еснафи.

През време на вечеринката, която се започна в 9 часа и трая късно след полунощ, говориха г. г. Хр. Матов, Петр Ацев(1), П. Пенчев, Сребрен Поппетров(2) и Иван Василев(3). От тия оратори пръв г. Матов прочете своята дълга реч, която започваше с един бегъл исторически преглед на организацията и делата й от самото й начало до днес и се завършваше с позив за доизкарване докрай с общи сили борбата, която е била геройски водена през течение на десетки години от доблестните дейци на организацията. Г. г. Петр Ацев и Пенчев допълниха и разясниха мислите зачекнати в речта на г-н Матова, и относящи се до сегашните задачи на организацията, а г. Василев и Поппетров изказаха остри, но справедливи и бурно акламирани от присъствующите, порицания към хората от групата на Сандански, който с досегашните си зверства върху част от българското население в Македония, а, главно, с усвоеното сега от тях поведение, спрямо което е предателско спрямо българския народ, заслужават пълното презрение на всички добри синове на свободна България и на Македония.

Речите на всички оратори бяха горещо аплодирани от присъствующите, които се разотидоха с най-добри впечатления и с давание уверения, че ще приемат хвърлената им ръкавица от безотечествениците и крайните социалисти и ще се постараят да им докажат, какво в Македония живее съзнателно и просветено българско население, което е вече калено в борбите и не ще остави да бъде лъгано от разни авантюристи, дошли да печелят на чужд гръб евтина слава.

Благоволете да приемете, господине министре, уверение в най-отличното ми към Вас почитание.

Управляющий: Я. Пеев.

Вярно за секретар: А. С. Веселинов.

[Печат: “Българско търговско агентство в Солун”.]

ЦДА, ф. 3 к, оп. 8, а.е. 1256, л. 94. Заверен препис. Машинопис.

----------------

(1) Петър Ацев (1877, с. Орехоец, Прилепско – 1939, Пловдив), учител, прилепски околийски войвода, член на Битолския окръжен революционен комитет.

(2) Сребрен Поппетров (1869, с. Екши Су, Леринско – 1950, София), учител, публицист, член на Скопския окръжен революционен комитет и председател на Солунския градски революционен комитет, окръжен управител в Битоля, Куманово и Петрич, народен представител.

(3) Иван Василев, от с. Емборе, учител, деец на ВМОРО и на СБКК.

 

№ 18

ОКРЪЖНО ПИСМО НА ЦК НА ВМОРО ДО ОКРЪЖНИТЕ И ОКОЛИЙСКИТЕ КОМИТЕТИ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ВОДЕНИТЕ ПРЕГОВОРИ С МЛАДОТУРСКИЯ КОМИТЕТ “ЕДИНСТВО И НАПРЕДЪК” И ПРЕПОРЪКА ДА ВЗЕМАТ МЕРКИ ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА БОЕВИТЕ СИЛИ И ОРЪЖИЕТО, ЗА ПОДГОТОВКА НА НАСЕЛЕНИЕТО ЗА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ И ДР.

СОЛУН, 12 АВГУСТ 1908 Г.

 

До околийските и окръжни управления

на Вътрешната организация.

Поради новосъздаденото положение в Македония организацията намери за уместно да легализира своите чети. Централният комитет на организацията веднага влезе в преговори с Младотурския комитет “Единство и напредък” и му изложи своите искания, от които най-същественото не можеше да бъде това за самоуправлението на Македония. От разменените мисли, както и от поведението и изявленията на някои членове на Отоманския комитет става ясно, че принципът на областното самоуправление ще бъде решително отхвърлен от младотурците.

Недоволно от поведението на младотурската организация, неимеюща гаранции, че обещаните свободи ще бъдат осъществени и, което е най-важно, непостигнала още напълно своя идеал, Вътрешната организация по необходимост трябва да сгъсти своите редове и да застане бодро на своя пост. Предвид на това Централният комитет намира за необходимо да препоръча следните мерки:

1. Войводите (боевите началници) по никой начин да не напускат своите райони, а да се движат постоянно из селата, за да поддържат борческия дух на населението. Желателно е войводите да се поприкриват, за да не би при една реакция внезапно да бъдат заловени или избити. Ония войводи, на които би се правило спънки от властта за свободното им движение из селата, да съобщават това незабавно на Централното бюро на организацията, което ще има постоянно седалище в Солун.

2. Нелегалните окръжни членове да определят на всеки войвода по един помощник, който ще замести войводата в случай, че той бъде заловен или убит. Имената на помощниците ще се пазят в най-голяма тайна. За удовлетворение пред населението на всеки от тях ще се издаде нужното пълномощно. Там, дето окръжните членове не могат да определят помощници, ще ги определят самите войводи.

3. Всички останали четници ще се разпратят по домовете им. На ония, които не са от околията, оръжието ще се прибере. Войводите ще се издържат от околийската каса. За храната им ще се грижат гражданите и селяните, както е било досега.

4. Оръжието ще се държи в изправност и в пълна тайна, особено от неорганизирани хора. Всеки, който продаде, изкаже или предаде оръжието си, освен че ще се лиши от него, но и ще се накаже най-строго. Същото се отнася и за скривниците.

5. Всичката архива и кореспонденция на комитетите и войводите ще се прибере и складира в тайни места.

6. Легалните длъжностни лица не трябва по никой начин да се откриват пред турските комитети, понеже при една реакция те сигурно ще пострадат.

7. Окръжните комитети (управления) се задължават да прегледват сметките на околийските комитети и на войводите. Резултатът ще се съобщи на Централното бюро.

8. Запретява се най-строго на организационните работници да дават клетва на младотурските комитети. Ония, които бъдат насилвани, трябва да се отказват най-категорично и да заявяват, че като членове на организацията те не могат да бъдат членове на никаква друга организация. За всеки подобен случай да се прави оплакване пред властите и да се съобщава веднага на Централното бюро.

9. Комитетите и войводите трябва да следят за всички произволи и беззакония, вършени върху населението, и за всичко своевременно да долагат на Централното бюро в Солун. Селяни, на които черквите и училищата са затворени, да правят постъпки за отварянето им.

10. Комитетите трябва да оказват най-широко съдействие и даже сами да вземат инициатива за уреждането в градовете конституционни клубове, по подобие на Солунския. Ползата от тия клубове е несъмнена. Те ще ръководят легалната политическа борба на българския народ и с това ще допълнят организацията, която ще си запази само боевата работа. Целта на тези клубове е областно самоуправление за страната. Желателно е в клубовете да влизат всички по-съзнателни и интелигентни организационни работници.

11. Наред с българските клубове могат да се основават и смесени (с турци, гърци и пр.), но тяхната задача ще бъде по-друга – те ще ратуват само за ония интереси, които са общи за всички народности.

12. Комитетите трябва да изискват от турските комитети учредяването на временни правителства, които ще действуват до въвеждането на един нормален ред в страната. Ще се изисква щото числото на членовете на различните народности да бъде пропорционално с тяхната численост. Ще се прави изключение само за турското население, като се допуска щото, колкото и малко да са те, техните членове да бъдат колкото нашите. Това е едно изключение, което се налага.

13. Комитетите ще се стремят да въздействуват за произвеждане на избори за идаре–меджлиси, за да може българското население да бъде застъпено в тях според своята численост. Същото ще се иска и за останалите административни съвети.

14. Комитетите ще подготвят населението за предстоящите депутатски избори. По тоя въпрос ще се издадат впоследствие специални инструкции.

Като препоръчва горните мерки, Централният комитет иска да вярва, че другарите от околийските и окръжни управления, съзнавайки тяхната навременност и важност, веднага ще се приведат в изпълнение.

От Централния комитет

[Печат: “Централен комитет. Вътрешна М. – О. Р. Организация”]

НБКМ БИА, ф. 583, оп. 1, а.е. 56, л. 510. Хектограф. Ръкопис. Публ. в Б. Николов, Непубликувани документи от архива на Охридския околийски революционен комитет (1905–1908 година), ВИС, кн. 1. София, 1990, с. 163–164; Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.). Документи на …, с. 910-911.

 

№ 19

ПОВЕРИТЕЛЕН РАПОРТ № 799 ОТ АТ. ШОПОВ ДО ГЕН. СТ. ПАПРИКОВ ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО В МАКЕДОНИЯ СЛЕД МЛАДОТУРСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ, ЗА РАЗЦЕПЛЕНИЕТО ВЪВ ВМОРО, ЗА ОТНОШЕНИЕТО НА ДВЕТЕ ГРУПИ С МЛАДОТУРЦИТЕ И НЕОБХОДИМОСТТА ДА СЕ ПОСТИГНЕ СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА УЧАСТИЕ В ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ ЗА ОТОМАНСКИ ПАРЛАМЕНТ И ПРИЛОЖЕНА ПРОЕКТОПРОГРАМА НА МОРО

СОЛУН, 21 АВГУСТ 1908 Г.

 

Г-не министре,

Положението в Македония продължава да е напълно революционно. Властите нямат никакъв авторитет, никакво значение. Не се знае кой пие и кой плаща. Бог е който ръководи работите. Онова, което е утешително, то е, че у младотурските началници посреща човек пълна добра воля, искреност, която някога дохожда до детинска наивност.

Това положение можеше много лесно да се използува в интереса на нашето дело, ако не беше нещастното разцепление, което съществува в средата на тукашните български революционни организации. В настоящето време българските интереси в Македония имат две ръководещи тела с центрове в Солун. Едното тяло, наречено Вътрешна македоно – одринска организация, се ръководи от г-да Матова, Пенчева и С. Радева; другото тяло, което си дава тоже името на Вътрешна македоно–одринска революционна организация, се представлява от Сандански, Паница(1), Стойков(2), Харизанов(3), Чернопеев(4) и Хаджидимов(5). Второто тяло, ръководено от Сандански, почна да издава свой вестник в Солун под заглавие “Конституционна заря” и разпрати до всички консулства и всъде в провинцията своята проекто-програма, един екземпляр от която имам чест да приложа при настоящето си.

Тия две групи не могат да се търпят, не могат да се видят и всяко помирение между тях се вижда, за сега, невъзможно.

Младотурците и въобще турските власти явно симпатизират и фаворизират групата на Сандански, която по всякакъв начин иска да запази за себе си районите Серски, Драмски, Струмишки и Солунски, дето не допуща чужда агитация.

Турските и гръцки кръгове въобще умеят да се ползуват от тая борба и от това разцепление на българите; те ни оборват и унищожават с оръжие, което им доставляваме сами ний.

И двете български групи продължават да се занимават в преговорите си с младотурците с отвлечени принципиални въпроси, разрешението на които не може да стане тъй бързо и тъй скоро, като например с местни самоуправления, училищни и милиционни въпроси и пр., а са изоставили без всякакво внимание най-належащия и най-важния за настоящата минута въпрос, именно въпроса за предлежащите избори, за определение българските кандидати за народни представители и влазяние в споразумение и спогодба върху това с младотурците и въобще с властите. В това именно гърците и евреите ни са предварили. Групата, представлявана от г-да Матова, Пенчева и С. Радева, продължава да преговаря с младотурците и още не може да се произнесе трябва ли въобще българите да вземат участие в предстоящите избори или не.

Мойто мнение по тая работа е, че всичките други принципиални въпроси могат да се третират с младотурците и след неделя, и след месец, защото разрешението им не може да стане сега, а главният въпрос, по който трябва да се достигне с младотурците до нещо определено и положително, е въпросът за изборите. Ний трябва да излезем с открити карти по тоя въпрос както с младотурците, тъй и въобще с властите. Ний трябва да им кажем: Ето числеността на българското население във вилаетите; според тая численост, на основание на законите, ний имаме право на толкова депутати; ето ни кандидатите. Имате ли нещо против и ще ни дадете ли поддръжката си за избиранието им.

В случай, че не може да се достигне справедливост и законност по тоя въпрос, ний трябва да пристъпим към оплаквания и репресалии.

Други е въпросът, разбира се, ако съществува намерение и политика да не се взема участие в изборите и да се покажем недоволни от станалия преврат и от положението.

Върху поддържката, която младотурците дават на групата на Сандански, аз имах случай да разменя мисли с техни знатни тукашни личности. Консулите и въобще тукашните реформатори са съгласни, че тая политика на младотурците и въобще на турските власти не е благоразумна и целесъобразна и може да доведе до нежелателни провокации и скомпрометирвание положението. В нецелесъобразността на тая политика почнаха да вярват от един–два дена насам и някои от младотурците. Вярвам, че в това направление в скоро време ще се получат по-добри резултати.

Приемете и пр.

Кн[яжески] т[ърговски] аг[ент] А. Шопов.

 

Приложение:

ПРОЕКТО-ПРОГРАМА НА М[АКЕДОНО]-ОДР[ИНСКАТА] РЕВ[ОЛЮЦИОННА] ОРГАНИЗАЦИЯ, СОЛУН, 1908(6)

 

Програмни искания на Македоно-Одринската Революционна Организация

(Проект, изработен от Серския, Солунския и Струмишкия революционни окръзи)

Солун, 14 август 1908 г.

До Околийските комитети

в Серския, Солунския и Струмишкия революционни окръзи.

Извършеният преди няколко седмици политически преврат в Отоманската империя, който на първо време се изрази в премахване външните форми на всестрания абсолютически терор при когото бяха невъзможни никакви легални политически действия, извика и постави, както е известно, Революционната организация в по-други условия на съществувание и при особена сфера на действия и борби. В настоящият момент тя е стъпила вече на легална почва и докато трае този момент или по-добре докато съществуват гаранции, че старото положение е разклатено в основите си и че монархическата реакция не може вече да възстанови своето господство в Империята, Организацията не ще съмнение, ще стои тоже на легална почва и ще проявява своите действия и борби в легални форми. Какъвто и да бъде обаче, изхода от извършения политически преврат, който има да се бори с несъкрушените още остатъци от абсолютната и дълговековна монархия, силите на която тоже се мобилизират; каквито и да бъдат, казваме, крайните последствия от започналата се борба между свободата и тиранията, Организацията не може да стои неутрална и да преживее без борба и без намеса тоя важен исторически момент. Факт исторически е, че тази Организация допринесе най-много за революционното движение, което е обхванало днес цялата турска държава, а от това следва че тя и днес е повикана да играе най-важната роля, в това движение и че тя първа трябва да се намеси в новото политическо положение и да даде най-мощния тласък на всички останали революционни сили и организации към смазването на монархическата реакция. В борбата си за постигане на тази си крайна цел на освободителното движение обаче, Организацията стои на становището, че нейната роля като въоръжена боева сила още не е изиграна, макар и да се ползува за момента със свобода за легално действие: С други думи, тя не си прави илюзии, че абсолютизма в Отоманската империя е изиграл своята роля и че е настъпила вече ерата на основната и легална демокрация на тази империя. Очаквайки всеки момент едно настъпление на реакцията, Революционната организация е на своя борчески пост и е готова тоже всеки момент да си послужи със силата на оръжието против монархическите попълзновения откъдето и да идат те. Това становище на Организацията е единственото, което отговаря на днешния момент, защото само като сила, която е в състояние да създаде вътрешни сътресения и гражданска война, тя може най-решително да респектира реакцията и да тласне останалите революционни сили в това число и младотурското движение към най-радикални преобразувания на Империята в духа на една истинска демокрация и още, защото само в тая си форма Организацията може да брани себе си и населението при едно евентуално възбуждане на тъмните сили в страната, насъсквани и фанатизирани към разрушение от агентите на кървавия абсолютизъм. Сложена на тия основи или по-добре запазвайки напълно своя досегашен характер Организацията в тоя момент остава единствената представителка на интересите на населението в своята територия и само тя е, която може и трябва да поведе и организира настоящите борби на това население в името на неговите собствени близки и по-далечни искания.

Водими от подобно схващане на днешното политическо положение, и схващайки ясно нуждите на момента, който преживяваме, а главно необходимостта от определени и решителни действия, Окръжните комитети на Серския, Солунския и Струмишкия революционни окръзи обсъдиха и изработиха следващия по-нататък проект на програмни искания на Организацията придружени с една декларация на същата относително завоюването на необходимите предварителни гаранции за правото и свободата.

Изхождайки от идеалите на организираното населенне, в името на което е съществувала и съществува Революционната организация в Македония и Одринско, окръжните комитети на изброените по-горе революционни окръзи поставят за главна задача и основна цел в предстоящите борби не откъсването на Македония и Одринско от Отоманската империя, не тласкането им по пътищата и със средства, които не хармонират целостта на една правова и културна турска държава, не отчуждаването им от общите културни, политически и икономически връзки с останалите части на обширната и богата Турска империя, което би възбудило отново кървавите междунационални раздори и сътресения – опората на всяка политическа реакция – а въдворяването на едно положение, при което всяка нация, включително и нашата – българската – да има обезпечени всички гаранции за свободно политическо, икономическо и културно развитие, да има всички условия за правилното и безпрепятствено развръщане на своите производителни сили и като отделна нация със свои специфични особености и изисквания и като мирен член на едно просветено и културно семейство, което ще представлява една Турция коренно обновена, модерна и културна. В името на този идеал който обгръща и задоволява положително всички искания, които е предявявало и за които се е борило нашето население и за които то е дало цяла генерация жертви, цяло море от кръв и сълзи; в името на този идеал срещу който политическите шарлатани и фокусници нямат в настоящия момент абсолютно никакво нравствено право и никакви политически и национални резони да възстават, Серският, Струмският и Солунският окръжни комитети съставиха надлежната програма, в която са застъпени ония първи и общи политически и икономически искания, удовлетворяването на които е и разрешението основната проблема в нашия въпрос.

С тая програма-проект, Революционната организация се вика на борба при новото положение. Исканията изложени в нея трябва да станат достояние на цялата Организация, да се възприемат от отделните й части и чрез един нейн конгрес, главната задача на който ще бъде да я приеме или видоизмени в някои пунктове, да се издигне един лозунг за обща и солидарна борба в името на обща платформа, на общи искания, на общи задачи и идеали.

Солунският окръжен комитет, който по пълномощия от Серския и Струмския окръжни комитети взе грижата да разпрати проекто-програмните искания на Организацията до всички околийски комитети и да разпореди за свикването на организационен конгрес от името на трите окръга в Солун, като пристъпва сега към изпълнението на възложената му работа, счита за своя първа обязаност да апелира към всички предани и просветени дейци на Организацията да кръстосат по всичките направления организационната територия и да направят исканията изложени в програмата достояние дори и на най-последния член на организацията. Цялата маса в тоя момент трябва да се вдигне на крак, да се раздвижи и въодушеви и в големи и публични събрания из градовете и други удобни пунктове да се манифестира жизнеността на Организацията, да се манифестират с декларации и резолюции програмните искания и готовността на гражданите да се борят с всички сили и средства за пълното й осъществление. На тия събрания и митинги нека се стичат хора от другите нации, не влизащи в състава на Организацията досега. Нека и тия подкрепят тия искания, които са искания за доброчестието на всички. Нека тия искания бъдат разяснени на всички, които се интересуват от новите борби без разлика на националност и религия. Работа въодушевена и решителна, борба твърда, постоянна и открита – ето що налага днешния извънредно важен исторически момент на всички дейци в Организацията, на всички борци за свобода и ред в нашето отечество.

Поради невъзможността да се свикат окръжните конгреси за избиране делегати за организационния конгрес, трите окръжни комитети наредиха да се свикат само околийските конгреси, които и ще изберат по един делегат за всяка околия. Датата на организационния конгрес ще се съобщи допълнително. За всеки случай делегатите трябва да бъдат избрани по възможност по-скоро, за да стане свикването им когато стане нужда, бързо. Понеже конгреса е такъв на Организацията, не ще съмнение, че в изборите ще вземат участие само членовете й и по приетия в правилника начин.

Солунският окръжен комитет е натоварен още да съобщи, че поканата за конгреса ще бъде отправена и към околийските комитети на останалите окръзи влизащи в организационната територия, които бяха пожелали да вземат участие в тоя организационен конгрес със свои избрани представители.

Солунски окръжен комитет.7

 

ПРОГРАМА НА МАКЕДОНО–ОДРИНСКАТА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ.

(Проект, изработен от Серския, Солунския и Струмския революционни окръзи)

Солун, 8–21 август 1908 г.

Мак[едоно]–Одринската Револ[юционна] Организация, извикана по силата на историческата необходимост да се бори против политическото и гражданско безправие на македоно-одринското население при господството иа абсолютизма в Отоманската империя;

Поставя като главна задача на своята дейност:

1) Борбата против всяко политическо угнетение и икономическа експлоатация.

2) Извоюванието необходимите условия за свободно политическо и културно развитие на народа.

3) Гарантирането на неговото благосъстояние.

М[акедоно]–О[дринската] Р[еволюционна] Организация признава, че постиганието на тая задача е възможно само при пълното развитие производителните сили на Македония и Одринско; че това развитие, досега е било спъвано най-много от националните, племенни и религиозни борби на народите в Отоманската империя, когато напротив, мирът и сътрудничеството на тия народи в обширните предели на Отоманската империя представлява най-благоприятното условие за развитието на производителните сили във всичките части на Империята; че тия вътрешни борби могат да съществуват само при липсата на политическа свобода и господство на деспотизма, и затова поставя като

Първо свое искание:

Премахването на всички остатъци на абсолютическия режим и въдворяванието господството на народния суверенитет; пълна демократизация на цялата Отоманска империя, от която Македония и Одринско съставлява неразделна част.

Въвеждането на конституционно-парламентарния режим. Еднокамарно, пълновластно народно представителство. Пълна министерска отговорност.

Пълновластното, еднокамарно народно представителство е основата на конституционния режим и олицетворява господството на народния суверенитет. Чрез своите народни представители народът създава всички закони, контролира действието на всички управителни органи на държавата и в случай на престъпна дейност дава министрите под съд. Определя приходите и разходите на държавата; решава въпросите за война и мир, изобщо ръководи цялата вътрешна и външна политика на държавата. Народните представители имат законодателна инициатива.

Съществуванието на втора камара (сенат), която да ограничава, отхвърля или споделя законодателната и контролна власт на народното представителство е отрицание на пълното господство на народа и за това трябва да се премахне.

М[акедоно]–О[дринската] Р[еволюционна] Организация признава, че правилно икономическо и културно развитие на народите в Отоманската империя е възможно само когато за изходна точка се взема културното равнище на всяка област, когато не се поставят никакви пречки за развитието на една народност в полза на друга, когато бъде представена пълната възможност за самоопределяне на народа, както в цялата държава, тъй и в общината, окръга и областта (провинцията), и затова поставя като:

Второ свое искание:

Самоуправление на областите влизащи в състава на Отоманската империя: самоуправление на окръзите в областта; на общините, в окръга – в кръга на техните вътрешни работи и интереси.

Централната власт в Отоманската империя – организирана върху основите на демократическия конституционализъм завежда общите дела и интереси на държавата: външната политика, армията, финансиите, митниците, пощите и телеграфите, железниците, – всички останали функции на държавата са предоставени на органите на местното и областно самоуправление.

Истинското демократическо управление изисква една централизация на ония държавни функции, които са не по силите на местните органи, и една децентрализация на ония функции, правилното изпълнение на които изисква самоинициатива на органите от местното самоуправление, които се намират под прекия контрол на народа. Всяка изкуствена централизация, която парализира инициативата и самоактивността на народа в сферата на неговите местни и областни интереси, може само да спъва общото икономическо и културно развитие и да бъде източник на политическо угнетение. Всяка чрезмерна децентрализация, като обособява и изолирва отделните области, предоставя тяхното развитие на собствените им сили, огражда ги от културно взаимно действие и по такъв начин прави невъзможно използуванието колективните сили на империята за по-бързото и по-интензивно развитие на ония части от нея, местните сили на които са недостатъчни затова. Ето защо, като настояваме да се предадат в ръцете на централната власт функциите от общ интерес за държавата, изпълнението на които е не по силите на местните органи на самоуправлението, и че би могло да става без ущърб за общото развитие на цялата страна и отделните й части, ний искаме да се предостави широка свобода на народа да взема непосредствено участие в управлението на общината, окръга и областта, на които да се делегират останалите обществени функции и интереси. Само при такава една организация на държавата, могат да се използуват за едно правилно и спокойно развитие на страната всички сили, както на отоманския народ в неговата цялост, така и на отделните народи, които населяват обширните предели на Империята. Само при такава организация може да се осигури правилния развой на всички националности, да се премахнат всички вредни помежду им търкания и да се използуват всички положителни страни на националността за общия културен подем на цялата страна. Ако абсолютизма пазеше целостта на Империята чрез потъпквание националностите и тяхното обезсилвание чрез взаимните им борби, демократическа Турция ще запази тая цялост хиляди пъти по-добре чрез широката свобода и широкото самоуправление, които напълно гарантират на народа възможността за самопределяне в държавата, областта и общината.

М[акедоно]–О[дринската] Револ[юционна] Организация признава, че управлението на централните и местни, законодателни и изпълнителни власти, ще бъде съобразно с интересите на народа и нуждите на неговото развитие само тогава, когато тия власти произхождат направо от неговото доверие и затова поставя като

Трето свое искание:

Избиранието на всички централни и местни (областни, окръжни и общински), законодателни и административни учреждения въз основа на всеобщото, равно, пряко, тайно и пропорционално изборно право; (Suffrage universel, egal, direct, secret et proportionnel).

Изборното право ще изразява пълната воля на целия народ само тогава, когато всеки гражданин, без разлика на народност, вяра и пол, има право да избира щом навърши 20 години и да бъде избиран щом навърши 25 години, без каквито й да било други условия, имуществени или образователни цензове. За да могат народните избраници да представляват истинската воля на избирателите, вотът на тия последните трябва да бъде пряк, без каквито и да било посредници (двустепенната или многостепенна изборна система) и таен, защото само тогава може да бъде отстранено влиянието на властта и силните на деня. А за да бъдат представени от изборните учреждения интересите на целия народ в онова разнообразие, което се представлява от различните политически партии, трябва да бъде въведена пропорционалната избирателна система. Ако в изборните учреждения се представляват само политическите партии, които имат болшинството избиратели на своя страна, интересите на меншествата ще бъдат потъпквани, а това ще спъва правилното развитие на политическия живот, ще предизвиква излишни борби и ще засилва сепаратическите тежнения. Пропорционалното изборно право, което разпределя мандатите съобразно количеството на гласовете дадени за всяка партия, гарантира представителството на меншествата и по тоя начин обезпечава най-важното условие на една легална борба за защита интересите на всички групови интереси в страната. А това е най-важното условие за емоционалното развитие на обществото и неговите органи.

М[акедоно]–Одр[инската] Рев[олюционна] Организация признава, че правилното функционирание на конституционно-парламентарния режим е немислимо без да бъде гарантирана свободата на мисълта и дейността, както и на отделната личност, тъй и на ония обществени групировки, които се явяват носители на колективната мисъл и затова поставя като

Четвърто свое искание:

Пълна свобода на съвестта, на словото, на печата, на събранията (митингите) и на сдружаванията.

Непрекосковеност на личността, жилището и на кореспонденцията.

Гарантиране на всички обществени групировки и слоеве, пълната възможност да се борят за защита на своите материални и духовни интереси.

Личността не трябва да бъде ограничавана, предследвана или изнасилвана заради своите политически убеждения и религиозни вярвания. Тя трябва да има пълната свобода да работи и да се бори, за да направи своето индивидуално убеждение, вярвание или разбирание - общественно. И затова трябва да й бъде гарантирано свободата на словото, печата и сдружаванията, защото само чрез тия средства индивидуалната прогресивна мисъл може да стане общественна сила и да упражни своето благотворно влияние върху общественния и политически живот, а така също и върху държавното управление. Без тия условия не е възможна никаква легална политическа борба, – никакво мирно политическо развитие.

Свободата на мисълта и убеждението е немислимо без да бъде гарантирана неприкосновеността на личността, жилището и кореспонденцията. Когато всеки представител на власта може да затваря, интернира или екстернира – гражданина, е, защото подозира в него носител на противни за държавата мисли; когато всеки орган на властта ще може да влиза в жилището на гражданина да прави обиски и претърсвания, когато му скимне, или да конфискува и преглежда неговата кореспонденция – тогава не може да има никаква свобода на мисълта и едничкия свобод за борба в името на своите убеждения остава конспирацията и революцията.

Но при днешното всесилие на всяка държавна власт, при икономическата и общественна зависимост на личността, свободата на мисълта и непрекосновенността на личността са фикция, ако на личността не й бъде гарантирана пълната възможност да дири спора за своята мисъл и своя интерес в икономическите и политически организации на гражданите, които мислят еднакво или имат еднакви икономически и духовни интереси. Следователно трябва да бъде гарантирана пълната свобода на икономическите, политическите и други видове сдружавания. Нещо повече. Трябва да бъде предоставена на тия сдружавания, както и на всички видове обществени групировки пълната възможност да се борят за идеите и интересите, на които те се явяват носители.

М[акедоно]–О[дринската] Рев[олюционна] Организация признава, че досегашните национални борби са били пречка за правилното развитие на страната поради угнетяването на една националност от друга или поради привилигированото положение на една националност пред друга; че докато отделни нацноналности, обществени слоеве или класи се ползуват с разни привилегии, това ще парализира борбата на гражданите в името на общите интереси на страната и затова поставя като

Пето свое искание:

Премахването на всички национални, съсловни или класови привилегии. Пълно равенство на всички националности и религиозни групировки. Правото на всяка националност свободно да се организира и самоопределя.

Отделянието на църквата от държавата.

В основата на това искане лежи принципът, че всички граждани в Империята, без разлика на националност и религия, трябва да имат еднакви права и задължения. Членовете на никоя националност, религия, съсловие или класа не трябва да имат по-големи, гражански или политически права, от тия на останалите граждани в Империята. И понеже признаванието на коя и да е религия за господствуваща води към използувание силата, авторитета и средствата на държавата за подкрепата на една религия в ущърб на друга, което води към национален и религиозен сепаратизъм, – затова религията трябва да се признае частно дело на верующите, а църквата да бъде предоставена на религиозните общини и да няма никакви връзки с държавата, която е организация на гражданите от всички вероизповедания и националности в името на общите интереси на страната.

М[акедоно]–О[дринската] Рев[олюционна] Организация признава че в основата на една демократическа организация трябва да легне светско, научно образование, – което трябва да бъде всеобщо; че за да стане то достояние на целия народ трябва да се използуват всички сили както на държавата, отделните области, тъй и благоприятните условия, които представляват националностите и затова поставя като

Шесто свое искание:

Всеобщо, задължително и безплатно първоначално образование на матерния език.(8)

Разпределяне държавния и областния бюджет за народното просвещение между различните националности пропорционално на тяхното число. – Специална изборна комисия ще бди за прилагането на тоя бюджет и за организацията на народното просвещение.

Народното образование не може да бъде привилегия само на едни, то трябва да бъде всеобщо и задължително за всички, а за да бъде достъпно и за бедните, то трябва да бъде безплатно. Образованието се усвоява най-леко и най-бързо само когато то става на матерния език.

Понеже средствата на държавния и областните бюджети се вземат от всички народности, то за да не се употребяват за училищата преимуществено на една националност в ущърб на други – елементарната справедливост го изисква, щото предназначените за народното просвещение суми в държавния и областните бюджети да се разпределят между училищата на различните националности, пропорционално числеността на всяка една от тях? А това ще бъде възможно само тогава, когато разпределянето на тия суми, както и самата организация на народното просвещение, бъдат ръководени от един изборен комитет или комисия, в която да влизат представителите на всички заинтересовани страни.

При голямото разнообразие на народностите в Турската империя, при съществуващите национални борби и ежби, само тая организация на народното просвещение може да използува всички положителни сили на националностите за делото на общата народна просвета.

М[акедоно]–О[дринската] Рев[олюционна] Организация признава, че вътрешната безопасност на държавата, както и вънкашния й мир с другите държави, може да бъде гарантиран само тогава, когато военните сили на Турската империя бъдат организирани така, щото те да не могат да бъдат използувани за каквото и да било политическо угнетение вътре в страната, нито пък за каквато и да било агресия навън, и затова поставя като

Седмо свое искание:

Заменяванието на постоянната войска с народната въоръжена милиция. Обща войнска повинност за всички способни да носят оръжие граждани. Милицията да служи само в пределите на своя окръг. Свикването й под знамената да става само в случаите когато се заплашва свободата и целостта на държавата.

Пред вид на това обаче, че условията вътре в Империята не са още назрели за подобна организация на военните сили като преходна мярка към това свое крайно искание Организацията смята постоянна войска, обща военна повинност за всички граждани без разлика на националност и религия, намаляване срока на службата до 2 години най-много и териториална служба на войската.

М[акедоно]–О[дринската] Рев[олюционна] Организация както в своята минала, тъй и в своята бъдеща дейност не може да стои равнодушна пред несносното положение на трудящите се маси, икономическата зависимост и експлоатация, на които прави фиктивни техните политически права – и затова, ще се бори и за реализиранието на следните по-важни

Икономически искания

1. Премахванието на всички права и тегоби, които поставят селското население в крепостна зависимост.

2. Конфискация на султанските и вакъфски земи, задължителното отчуждаване от държавата на чифлишките земи и раздаването им на общините и безимотни селяни.

Земята в ръцете на вакъфите и султана, експлоатирана с всички първобитни средства и крепостнически повинности, при пълната безимотност на селското население, което се явява най-пряко заинтересования производител, – не може да даде оная производителност на земледелския труд, която се изисква от условията на модерния труд. Тоя начин на владение и експлоатиране на въпросните земи държи от друга страна във вечно недоволство безимотното селско съсловие, което е било и ще бъде елемент на постоянно размирие и компрометиране спокойствието на Империята; – затова тези земи трябва да бъдат дадени без всякакви нови тегоби и откупи на самите производители. Само тоя път е едничкия път, който може да обезпечи развитието на най-подходящата организация на земеделския труд и собственост, за да се получи максималната производителност от селското стопанство. Що се отнася до чифлишките земи, които тоже са били и ще бъдат винаги източник на сътресения и бунтове, държавата трябва незабавно да пристъпи към тяхното откупване и да ги раздаде след това на най-износни за общините и безимотните селяни условия.

3. Законодателна защита на наемния земледелски и промишлен труд.

Раздаването на земя на безимотното селско население ще облекчи само временно положението на една част от населението, но то не може да задоволи със собственост макар и временно, всички безимотни. И понеже, както споменахме и по-горе, икономическата зависимост и експлоатация, в която наемният труд поставя не малка част граждани и селяни, прави невъзможно равноправното ползуване на всички от политическите и граждански права, за това, като абсолютна необходимост за всяка модерна държава се явява законодателното покровителство на труда на ония селяни и занаятчии, които са изгубили или ще изгубят своята собственост. Нужно е с особени закони да се ограждат наемните работници от безмерната експлоатация и изнуряване, които способствуват за изграждането им, както и за намаляването производнтелността на техния труд.

4. Премахването на всички видове преки и косвени данъци (в натура или парични) и заменяването им с един общ прогресивен данък върху дохода и наследствата.

Освобождавание от всякакъв данък на приходите, които са по-ниски от минималния доход необходим за съществуване.

Тъй като от културните институти на държавата се ползуват повече ония, които имат повече имоти и доходи затова и най-справедливата данъчна система за една демократическа държава е само оная, която облага само дохода на гражданите и то толкова по-силно, колкото по-голяма е величината на дохода. По тоя начин се премахва несправедливостта на преките данъци, при която владетеля на известни имоти, които не дават никакви или твърде малки доходи, плаща огромни даждия и следователно бива принуден често пъти да продава или залага имота си на държавата. С прогресивно-доходния данък се премахва и външната несправедливост на косвените данъци, при която безимотните граждани са принудени от дохода, който едвам им стига за препитание, да плащат в огромни размери; тъй като косвените данъци падат върху предметите от първа необходимост.

Очевидно най-справедливата данъчиа система е оная, при която се облага дохода, който надминава необходимия за едно елементарно просъществувание доход, и размерът на облаганието расте прогресивно паралелно с величината на самия доход.

Имотите получавани по безвъзмезден начин, като наследство, също трябва да се облагат с прогресивен данък.

Македоно–Одринската Революционна Организация в името и за тия свои първи и основни политически и икономически искания започва своята борба при новите политически условия, като има предвид и всички други искания, които се включват или произтичат от първите и които ще съставляват за в бъдаще предмет на подробни политически програми за общинските и окръжни съвети, за областните събрания и за Общоимперския парламент в страната.

 

ДЕКЛАРАЦИЯ

Македоно–Одринската Революционна Организация поради господството на неограничения султански абсолютизъм и пълното политическо безправие, които правеха невъзможно проявлението на свободната политическа мисъл и на свободното социално действие в пределите на Отоманската империя, е била принудена да се бори на нелегална почва и с оръжие в ръка да преследва своите задачи и идеали. В настоящият момент, понеже в Империята са въдворени първите и елементарни условия за легална политическа акция борбата на Организацията се проявява също в легални форми, без да се прибягва до силата на оръжието. За да не се счита обаче, че Организацията с тоя си акт изменя своя основен характер на въоръженобоева сила тя дължи да декларира, че оръжието не е сложено и че тя е готова всеки миг да го вземе в ръцете и да продължава борбата в съответните нелегални форми.

Македоно–Одринската Революционна Организация като има от друга страна всичкото желание да се турне веднаж за винаги край на кървавите граждански и политически борби в Отоманската империя заявява,

че е готова да се реорганизира и превърне от организация конспиративна и боева в организация за легално политическо действие, т. е. в легална политическа партия. Като гаранция за това тя обаче иска щото новото политическо положение да обезпечи по законодателен път всички условия за свободното проявление на политическите борби, за безпрепятствено организиране на гражданските и политически акции в Империята.

Като предварителни мерки, които могат да обезпечат желаната по-горе атмосфера М[акедоно]–Одр[инска] Револ[юционна] Организация счита:

1. Свикването на Общоимперски парламент въз основа на всеобщото, равно, пряко и тайно избирателно право и гласоподаване и то при условия:

а. На 50000 души население без разлика на пол и възраст да се определи един народен представител.

б. Избиратели да бъдат, всички навършили 21 години без никакъв друг ценз.

в. Избираем да бъде всеки гражданин отомански поданик ползуващ се с избирателно право и навършил 25 години без никаки други ограничения.

г. Турският език да не е задължителен за първия парламент.

д. Изборите да бъдат произведени под ръководството и непосредствения контрол на специално избраните за тази цел комисии.

2. Общоимперския парламент да санкционира незабавно общата политическа амнистия и да ревизира конституцията от 1876 година в духа на програмните искания на организацията.

3. Предаване местните органи на властта в ръцете на избрани от народа отговорни комитети и

4. Въоръжаване на народа за борба срещу всяко евентуално настъпване на реакцията.

Мак[едоно]–Одр[инската] Революционна Оргацизация заявява, че е готова да приеме съдействие или да подкрепи усилията на всяка друга революцнонна организация в Империята без оглед на съществующите принципиални различия или исторически вражди стига само действието на такава организация да бъде насочено към завоюването на тия предварителни гаранции, без които е немислимо установяването на един истински конституционно-демократически режим, който едничък е в състояние да въдвори ред и спокойствие в Империята и да обезпечи свободното културно и икономическо развитие на народите, които я съставляват.

ЦДА, ф. 334 к, оп. 1, а.е. 304, л. 2–5. Чернова. Ръкопис; ф. 321 к, оп. 1, а.е. 1833, л. 98–110. Печатно; НБКМ – Книжовен фонд № 79406, с. 1-19. Печатно; АТНИ, ф. 32. Печатни материали. Само проектопрограмата публ. в Ц. Билярски, Документи на Македоно–Одринската революционна организация, с. 82–92; Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.). Документи на …, с. 911-921.

-----------------

(1) Тодор Паница (1879, Оряхово - 1925, Виена), член на Серския окръжен революционен комитет, драмски войвода, убил задграничните представители на ВМОРО в София Ив. Гарванов и Б. Сарафов по решение на Серския окръжен комитет, един от създателите на ВМРО (обединена), наказан със смърт през 1925 г. от ВМРО във Виена. Смъртната присъда била изпълнена от съпругата на Ив. Михайлов, Мелпомена (Менча) Кърничева.

(2) Вероятно става дума за Димитър Стойков, род. 1875 г. в с. Гайтаниново, Неврокопско, неврокопски, охридски районен началник на ВМОРО, участник в Илинденско–Преображенското въстание и във войните за национално обединение (1912–1918).

(3) Иван Харизанов (1875, Дупница – 1947, Милано, Италия), деец на ВМОРО, Радикалната партия и на ПК “Звено”, публицист, председател на Върховната стопанска камара.

(4) Христо Чернопеев (Черньо Пеев) (1868, с. Дерманци, Луковитско – 1915, Пепелище, Щипско), фелдфебел от българската армия, струмишки войвода, член на Българската народна федеративна партия, председател на Българската народна македоно–одринска революционна организация, член на ЦК на ВМОРО, депутат в НС, радославист.

(5) Димо Хаджидимов (1875, с. Горно Броди, Серско – 1924, София), учител, четник в четата на Г. Делчев, деец и на Временното представителство на обединената бивша ВМРО, на БРСДП (т. с.) и на БКП, депутат в НС, журналист и публицист, главен редактор на в. “Революционен лист” и на “Конституционна заря”, редактор на в. “Изгрев”, “Бюлетин на Обединената бивша ВМРО”, “Освобождение”, автор на книгите “Македонският въпрос и учителят” (1902), “Назад към автономията” (1919) и др.

(6) Писмото е от 14 август 1908 г., а проектопрограмата и декларацията са от 8/21 август 1908 г.

(7) По повод на включеното тук окръжно писмо от Солунския революционен окръг и проектопрограмата, на 23 август 1908 г. от Солун Окръжният комитет изпраща следното писмо до Дойранската революционна околия:

“До Околийск[ото] управление на Дойранс[ката] револ[юционна] околия. Известно Ви е, че преди няколко дни излезе от печат една брошура, озаглавена “Проек[то]-Програма на Мак[едоно]-Одрин[ската] Револ[юционна] Организация” и е представена като проект изработен от Сер[ския], Струм[ишкия] и Солунски окръзи. Дълг ни се налага да заявим, че горния факт никак не ангажира нам като партизани на известна група. Личностите от Солун[ския] окръж[ен] комитет разменявали са мисли в общи черти със Сандански и другарите му по Проек[то]-програмата и са я удобрявали, по тяхното колективно съгласие не е било сондирано. Сандански и другарите му имайки предвид горепоменатото какво отделните личности на Солунския окръж[ен] к[омите]т са в общи черти за нея програма помислил, че това е име мнение на целия окръг Солун[ски] и като следствие вписва и името ни. Инициативата взима за конгреса Сол[унския] окръг, а не е бил опълномощен от Сер[ския] и Струм[ишкия] окръзи както се говори в поканата, която предшествува Проекто-програмата и която покана бе изпратена от Сандански и другарите му. Солун[ският] окръж[ен] комитет след едно общо разбирателство, разпрати за свикване на общ конгрес до всички околийски комитети. По отношение датата на конгреса наложително е едно отсрочвание до 25-ий септември т. г., а сборен център Солун. Солунският окръг строго се придържа в рамките на неутралността по отношение двете течения. [Кръгъл печат: “Солунски революционен окръг”]. Вж. ЦДА, ф. 1508 к, оп. 1, а.е. 477, л. 1–2. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Ц. Билярски, Документи на Македоно–Одринската революционна организация, ИДА, кн. 54. София, 1987, с. 93–94.

(8) По повод на това искане във вестник “Конституционна заря” е отпечатана следната бележка: “Поправка. В “Проекто-програмата на М.-Одринската Революционна Организация”, стр. 13, шесто свое искание, точка първа погрешно е напечатано всеобщо, задължително и безплатно първоначално образувание на матерния език, а трябва да бъде: всеобщо, задължително и безплатно първоначално образувание. Образувание на матерния език. Това е решението на Серски, Струмски и Солунски революционни окръзи, което ще отстояват до Общоорганизационен конгрес. В извлечението от Проектопрограмата на френски, напечатено по-долу, текста е верен превод.” Вж. в. “Конституционна заря”, Солун, бр. 1, 8 август 1908, с. 4.

 

№ 20

ПОВЕРИТЕЛЕН РАПОРТ № 811 ОТ АТ. ШОПОВ ДО ГЕН. СТ. ПАПРИКОВ ЗА РАЗГОВОРИТЕ СИ С НАЧАЛНИКА НА ТРЕТИ АРМЕЙСКИ КОРПУС МАХМУД ШЕВКЕТ ПАША ПО ВЪОРЪЖАВАНЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО В МАКЕДОНИЯ С БЪЛГАРСКО ОРЪЖИЕ, ЗА ПОЗИЦИИТЕ НА ДВЕТЕ ФРАКЦИИ ВЪВ ВМОРО В ПРЕГОВОРИТЕ С МЛАДОТУРЦИТЕ ПО БЪДЕЩЕТО НА МАКЕДОНИЯ, ЗА НЕОБХОДИМИ ИЗМЕНЕНИЯ В ЗАКОНА ЗА ВИЛАЕТИТЕ В ДУХА НА КОНСТИТУЦИЯТА И ДР.

СОЛУН, 25 АВГУСТ 1908 Г.

 

Г-не министре,

Вчера новоназначеният началник на Третия корпус Махмуд Шевкет Паша(1), който ми е познат от доста години и който минува за един от най-добрите свободомислящи турци, живял дълго време в Берлин и владеющ добре както французкия и немски езици, тъй и европейските обноски, ми съобщи между другото, че получил известие от Кочани, какво в Кочанско се раздавали на българските селяни пушки, които били пренасяни от България. Аз му поисках по-определени сведения върху това, имена и дати, а той ми отговори, че съобщенията се основавали само на слухове, съществующи между населението. Отговорих му, че не е вероятно в настоящето време оръжия да бъдат пренасяни контрабанда от България, защото няма кой да ги изпраща, няма кой да се занимава с това; всички войводи, четници, комитети и македонски деятели се намерват в самата Македония. Освен това, в настоящето време всякой е вече свободен да се снабди с каквото и да било оръжие, защото пушки и револвери свободно се продават тук, не вече само за албанците и турците.

Мина после приказката на последните неприятни произшествия в Скрижево, Драмско и Демир–Хисарско и аз и на Шевкет Паша повторих същото, което говорих на валията, на Адил Бей, на Али Паша и на други младотурци (гледай рапорт № 809 от 22.VІІІ.), именно че младотурските комитети в Серския и Драмския санджаци, с фаворизирание поведението на партията на Сандански за събирание от населението пари, провокирание България и недопущание в казания район никого, който не съчувствува на казаната партия, много рано почнаха да събарят онова, което тъй сполучливо и тъй славно спечелиха, че всичко това е твърде печално и далеч не в интереса на работата и пр. Махмуд Шевкет Паша не можа да се не съгласи с мен, но като за оправдание това поведение на младотурците ми каза, че партията на Матова и Пенчева от Вътрешната революционна организация, в преговорите си с младотурските комитети, искала автономия, когато партията на Сандански не отивала тъй далеч. От там излазяли по-големите симпатии на турците към Сандански.

Аз имах повод и казах, че въпроси тъй сложни и от такава голяма важност, каквито са въпроса за автономия, за местно самоуправелние, за милиция, аграрни въпроси и пр. не са въпроси, които могат да се разрешат чрез преговори и съглашение в Солун между младотурски комитети и представители на една или друга партия на Вътрешната организация. Върху тия въпроси засега могат да стаят само приятелски разменения на мисли съвършено по частен начин. При това моите сведения гласят, че никоя партия от Вътрешната организация не е давала в преговорите си за условие политическата автономия на Македония. Говорено е само за по-широка самостоятелност, инициатива и независимост на идаре–меджлисите, съставлявани, според закона, пропорционално от всичките народности във вилаетите, мютесарифлиците и каазите. А тоя принцип е предвиден, но не добре изпълнен досега във “Вилаетския закон”, па и в конституцията. Законът за вилаетите предшествува конституцията; няма съмнение, че в тоя закон могат да станат някои попълнения, изисквани от духа на конституцията. Върху това на законно основание могат да стаят разменения на мисли. Въпросът за политическата автономия обаче никой не е турял за условие.

В тоя дух аз продължавам да говоря всъде, г-не министре. Повтарям да изкажа мнението си, именно, че най-важната длъжност в настоящето време на нашата интелигенция, на организацията и на политическите клубове е бързо да се занимаят с въпроса за изборите и да гледат те да станат безпристрастно и според закона и числеността на населението. Аз казвам това, защото продължавам да слушам между тукашните организационни среди, че било още въпрос дали трябва да вземат участие в изборите и че трябвало да се чуе най-напред думата и мнението на българското правителство върху това.

Приемете и пр.

Кн[яжески] т[ърговски] аг[ент] А. Шопов.

ЦДА, ф. 334 к, оп. 1, а.е. 302, л. 8–11. Чернова. Ръкопис.

------------------

(1) Махмуд Шевкет Паша, родом от Багдат, армейски началник на Третия корпус и главен инспектор в Македония, дипломат. Потушил бунта на превратаджиите старотурци през април 1909 г., велик везир (22 януари–11 юни 1913).

 

№ 21

ПОВЕРИТЕЛЕН РАПОРТ № 831 ОТ А. ШОПОВ ДО ГЕН. С. ПАПРИКОВ ЗА СТРАХОВЕТЕ, КОИТО СЕ ПОЯВЯВАТ СРЕД БЪЛГАРИТЕ И ВСРЕД ОСТАНАЛОТО НАСЕЛЕНИЕ, ЧЕ С ОТПЪТУВАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ РЕФОРМАТОРИ ИЗЧЕЗВАТ И ГАРАНТИТЕ ЗА СПАЗВАНЕТО НА ПРОКЛАМИРАНИЯ ХУРИЕТ

СОЛУН, 1 СЕПТЕМВРИ 1908 Г.

 

Господине министре,

Имам чест да Ви съобщя, че генерал Шостак(1) е получил наставление да повика всичките руски офицери от Солунския санджак да напуснат районите си и да се приберат да живеят в Солун. Това приказание е вече изпълнено и генерал Шостак не знае как да постъпи в случай, че се случи някой инцидент в района му, т.е. да праща ли свой офицер да прави анкета или не. От вчера се говори, освен това, че Цариградските посланици били решили да се даде въобще на Европейските офицери в Македония безсрочен отпуск.

Всичко това произведе не добро впечатление тук, защото показва, че европейските реформатори ще напущат Македония.

Напущанието в настоящето време и при настоящите условия Македония въобще от европейските реформатори не е в интереса на работата. То не е в интереса на нашето дело, то не е в интереса и на самото дело на младотурците, на новия конституционен режим, който е далеч от да бъде закрепен. Самото присъствие на европейските реформатори в Македония дава известна сила, известна гаранция, известна подкрепа на новото положение. Без тяхното присъствие, повече от вероятно е, че ще се родят нови мъчнотии и разните турски кръгове ще отстъпят от коректното, конституционно и безпристрастно положение, което държат за сега и в страната изново ще се забъркат работите. Напущанието Македония от страна на европейските реформатори при настоящите условия показва едно желание на Европейските сили изново да се разбъркат работите в Македония.

Приемете, господине министре, уверение в отличното ми към Вас почитание.

Княжески търговски агент: А. Шопов.

Вярно секретар: Я. Пеев.

[Печат: “Българско търговско агетство в Солун”.]

ЦДА, ф. 3 к, оп. 8, а.е. 1256, л. 1–2. Заверен препис. Машинопис.

------------------

(1) Ф. А. Шостак, руски генерал, участник по прилагането на Мюрцщегските реформи на турската жандармерия в Македония след 1903 г.

 

№ 22

ТВЪРДЕ ПОВЕРИТЕЛЕН РАПОРТ № 840 ОТ А. ШОПОВ ДО ГЕН. С. ПАПРИКОВ ЗА ВЛОШЕНОТО ВЪТРЕШНО ПОЛОЖЕНИЕ В ОТОМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И ВЪЗМОЖНОСТТА БЪЛГАРИЯ ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВА ОТ НЕГО

СОЛУН, 3 СЕПТЕМВРИ 1908 Г.

 

Господине министре,

Мнозина от тукашните консули и реформатори, след завръщанието ми в Солун, ми направиха честта да поискат мнението ми върху новосъздаденото конституционно положение в страната. С мнозина разменихме мисли, които считам за длъжност и полезно да споделя с Вас, господине министре.

Новосъздаденото конституционно положение в страната далеч още не може да се счита закрепено; положението далеч не е сигурно: то е революционно и анархическо. Засега условията дават голяма надежда, но не е изключено едно ухудшение на работите. Оттеглюванието на европейските реформатори ще съдействува на това ухудшение. Добре разбраните интереси на българите изискват навосъздаденото положение да закрепне, да се затвърди, строгото правово положение да добие дълбоки корени. За закрепвание новосъздаденото положение, българите в страната, самото княжество, трябва и да са готови да дадат всичкото си съдействие, всякакви жертви. Повърщание старото положение е прямо противоположно на българските интереси и против него би трябвало да се борим с всички сили. Гръцките интереси изискват настоящето положение да се скомпрометира и да доде старото положение, за закрепванието на което те създадоха чети и проливаха кръв. Главните принципи на едно конституционно управление, именно свободата на съвестта, свободата да се развива всякой безпрепятствено в своята народност, език и вероизповедание, са прямо противополжни на гръцките привилегии и интереси и те мъчно могат да се примирят с тях. Оттук чрез мерното усилвание враждата на гърците към българите. В положението на гърците е донякъде и сръбската пропаганда, която намерваше силна поддържка в старото положение.

Тия и подобни на тях мисли ме ръководят, господине министре, в разговорите ми с разни тук хора. Но от друга страна трябва да Ви съобща, че между тукашните младотурски кръгове и знатни среди съществува известно подозрение, известно доста силно опасение, че България имала тайно желание да се разбъркат работите; шепнат някои даже, че в известни български среди съществувало мнение какво Княжеството напразно ще търси други по-благоприятни времена и условия за прокарвание широките свои политически планове. Във всякой случай, мнението ми е, че почвата е много благоприятна за добро и сполучливо използувание от наша страна положението в смисъл благоприятното разрешение на много наши въпроси, които отдавна чакат разрешението си в Цариград.

Приемете, господине министре, уверение в отличното ми към Вас почитание.

Княжески търговски агент: А. Шопов.

Вярно за секретар А. С. Веселинов

[Печат: “Българско търговско агенство в Солун”].

ЦДА, ф. 3 к, оп. 8, а.е. 1256, л. 3. Заверен препис. Машинопис.

 

№ 23

ТВЪРДЕ ПОВЕРИТЕЛЕН РАПОРТ № 851 ОТ А. ШОПОВ ДО ГЕН. С. ПАПРИКОВ ЗА ВЪЗНИКНАЛАТА ДИПЛОМАТИЧЕСКА КРИЗА В БЪЛГАРО-ТУРСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ОТНОШЕНИЕТО НА СОЛУНСКИТЕ МЛАДОТУРЦИ КЪМ ВЪПРОСА ЗА БЪЛГАРСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ И КЪМ ЕВЕНТУАЛЕН БЪЛГАРО-ТУРСКИ ВОЕНЕН СЪЮЗ

СОЛУН, 6 СЕПТЕМВРИ 1908 Г.

 

Господине министре,

Инцидентът с г-на Гешова(1) в Цариград твърде неприятно сюрпризира тукашните кръгове. Едни предполагат, че това е твърде необмислена постъпка от страна на министерството в Цариград, други търсят интригата на някой от цариградските посланици на Великите държави, желающ да разбърка настоящето положение в Турция, а трети отиват да търсят в създадения инцидент желание на някои старотурци да предизвикат реакция, да създадат положение, което да повлече турската интелигенция и младотурските патриотически комитети към посока, която да даде възможност за по-сполучливо повърщание надире. Във всякой случай, между тукашните младотурски кръгове се забележва сериозно безпокойство и угриженост. Чуват се гласове, че Тевфик Паша(2) не трябваше да създава тоя инцидент, нямат доблестта обаче да осъдят открито и публично безтактността. В частни разменения на мисли по тоя въпрос, някои младотурци отиват дотам, че казват “какво било в интереса на работата, в замяна на един военен съюз на Турция и България, да се признае пълна независимост на княжеството.”

Вчера един младотурчин дохожда и ми чете в ръкопис една статия, която мисли да напечата в тукашните вестници и в която изказва мисълта, че за затвърдявание настоящето правово положение в Турция, нужно е едно тясно споразумение, един съюз с България; но за да се постигне тоя съюз, като целесъобразна мярка предлага припознаванието пълната политическа независимост на княжеството.

От моя страна, тия мисли, изказани от един младотурчин, не можеха, разбира се, да не бъдат посрещнати с одобрение и насърчение, при всичко че бях убеден че те не могат да получат общност и публичност в сегашното тукашно турско общество.

Приемете, господине министре, уверение в отличното ми към Вас почитание.

Княжески търговски агент: А. Шопов.

Вярно за секретар А. С. Веселинов.

[Печат: “Българско търговско агентство в Солун.”]

ЦДА, ф. 3 к, оп. 8, а.е. 1256, л. 4. Заверен препис. Машонопис.

----------------

(1) Иван Стефанов Гешев (1854, Пловдив – 1932, София), водач на Народната (съединистка) партия в Източна Румелия (1883), депутат в Областното събрание и председател на Постоянния комитет в Източна Румелия (1884-1885), дипломат, управляващ българското дипломатическо агентство в Сърбия (1883), дипломатически агент и пълномощен министър във Франция (1897-1901), в Турция (1901-1903, 1906-1909, 1914-1919), пълномощен министър в Австро–Унгария (1904-1906, 1909-1910), в Германия (1910-1913), в Сакскобургготското херцогство (1911) и в Швейцария (1919-1920). Инцидентът Гешов се предизвикал, след като на 30 август 1908 г. младотурското правителство не поканило българския дипломатически агент на гала динето по случай рождения ден на султана. С това правителството показало, че Гешов се третира като представител на една васална държава и че България трябва да се съобразява с Берлинския договор. Възползвайки се от тази необмислена постъпка на турското правителство, българското правителство на 1 септември отзовало своя представител, което било последвано от отзоваването на турския комисар в София. По такъв начин българо – турските отношения навлезли в сериозна криза. Вж. Цв. Тодорова, Обявяване независимостта на България през 1908 г. и политиката на империалистическите сили, София, 1960, с. 68–69 и Т. Влахов, Криза в българо-турските отношения (1895-1908). София, 1977.

(2) Ахмед Тевфик (Тефик) Паша (1835–1936), генерал, пълномощен министър в Цетина, Белград, Берлин, Лондон, министър на външните работи, председател на Сената (1918), велик везир (министър-председател) на Турция (14 април–5 май 1909, 11 ноември 1918–12 януари 1919, 13 януари–3 март 1919, 21 октомври 1920–4 ноември 1922).