115 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ТРАКИЙСКИЯ ВОЙВОДА ГЕОРГИ КОНДОЛОВ.

За малкотърновския и одрински войвода Георги Кондолов (1858, с. Велика, Малкотърновско – 1903, с. Паспалово) е писано и като че ли нищо неизвестно не е останало. Народът ни и до днес тачи паметта на легендарния войвода, участник в революционните борби на останалите под турско тракийски и македонски българи в продължение на четвърт век.

В Бургас, където се преселва от родния Малкотърновски край Г. Кондолов последователно е деец на Македонското дружество „Пирин планина“ и на Одринското преселническо дружество „Странджа“, които по-късно се вливат в Македоно-одринската организация в България, начело с Върховния комитет. Г. Кондолов е един от най-близките съратници на Петко войвода в дейността на дружество „Странджа“. Неговата революционна и организаторска дейност е високо оценявана от ръководителят на всички македонски и тракийски чети Гоце Делчев, който го привлича на страната на ВМОРО.

Като тракийски деец и войвода той участва в работата на конгресите на ВМОК. Неговото войводство специалистите разделят на няколко периода, като за начало поставят предводителството на чета в потушаването на бунта в Родопите, като за тази му дейност той лично е награден от първия български княз Александър Батенберг.

Най-славния период от неговото войводство е този от времето на подготовката и началото на Илинденско-Преображенското въстание в Одринско.

Революционният конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) на Петрова нива го определя за началник на всички чети по време на въстанието в Одринско.

Като войвода на голяма чета той ръководи превземането на село Паспалево с турските казарми. В тази кървава битка войводата е тежко ранен и по негово настояване е определен четник, който да го застреля, отървайки го по такъв начин от ужасните мъки, в които се намира.

Най-добрият биограф на Георги Кондолов е Иван Орманджиев, който му посвещава първия том от поредицата със спомени и материали за революционните борби на тракийските българи. Той се състои от биография на войводата с приложени документи от дейността му като участник в четите на ВМОК и ВМОРО. Тези трудове на тракийския деец Ив. Орманджиев никога не са имали ново издание и по тази причина днес те са познати предимно на специалистите.

Сега нашите читатели ще имат възможност да се запознаят с друга кратка и малко известна биография на легендарният войвода, излязла изпод перото на поета-революционер Пейо Яворов. Тя е отпечатана през 1905 г. на страниците на в. „Македонски преглед“.

След въстанието Яворов последователно е редактор и сътрудник на легалните печатни органи на ВМОРО в. „Революционен лист“, в. „Македонски преглед“ (по-късно „Македоно-одрински преглед“), в. „Илинден“ и в. „Вардар“.

В тези вестници Яворов изгражда галерия от образи, които остават до сега малко известни, тъй като никога не са влизали в неговите съчинения. Причината за това се дължи на това, че те са неподписани и излизат в тези вестници като редакционни. Благодарение на издирваческата работа на изследователите авторството на Яворов е вече установено.

Кратката биография на тракийския войвода на ВМОРО Георги Кондолов ви се предлага в нейния пълен вариант без никакви съкращения и редакторска намеса.

По-нататък ще имате възможност да се запознаете и с другите биографии на македонски и тракийски революционери, дело на видния наш поет и революционер П. К. Яворов, един от най-близките съратници на Гоце Делчев, Тодор Александров и Христо Матов.

Цочо В. Билярски.

 

* * *

П. К. ЯВОРОВ
ГЕОРГИ КОНДОЛОВ

 

На 6 август 1903 година, на върха „Паспалова могила“, в Малко-Търновско, сред мно¬жество въстанал народ, се извърши погре¬бението на Георгя Кондулов, или както го на¬ричаше обикналото го до обожавание население – Дядо Жечо. По-първия ден загиналия вой¬вода беше издържал няколко часа сражение с турския аскер, който беше разбит и прогонен. Но когато въстаниците се тъкмяха да напуснат вече позициите си, трима скрити в една близ¬ка долчина войници изпраз¬ниха пушките си върху вой-водата, който обхождаше полесражението, и го повалиха. Тежко ранен в ко¬рема, неспособен да се дви¬жи по-нататък, Кондулов се обърна към другарите си и ги помоли да му направят последня услуга, като го застрелят. След дълги колебания, четниците хвърлиха най-после жребие, и един от тях изпълни недрагата си длъжност. И народа горчиво оплака теж-ката загуба в един момент, когато той най-много се нуждаеше от водителя си...

Живота на Георгя Кон¬дулов, ако се опишеше с всичките му перипетии, би се чел като някой роман. Роден през 1860 година, в с. Ве-лика (Малко-Търновско), на седмата си година той се озовава в Цариград при по-големия си брат, който бил слуга в къщата на един гръцки лекар. Там Георги постъпва в гръц¬кото училище, дето, обаче, поради немирството си, не можал да стои повече от две години; гърчетата обичали да се пресмиват на българ¬ското му произхождение – и един ден той разбива главата на едно от тях и бива прогонен от неприветния за него храм на нау¬ката. Подир това, минават ред години, през които Кондулов е бивал слуга при файтонджия, после слуга в тютюнопродавница, после столарски чирак и т.н., дето освобож¬дението на България го заварва съвсем забравил матерния си език. Но нашият герой не беше забравил и произхождението си: той напуща Цариград и до¬хожда в Пловдив, с на-мерение да постъпи в ре¬довете на войската, дето не бил приет, защото възбудил в хората, от които зависило приеманието, подозрения от твърде смешно естество. След няколко месеца Кондулов научва български, и митар¬ствата му – сега под сво¬бодно българско небе – се захващат отново; поли¬цейски стражар, столарски майстор, водител на до¬броволческа чета в Кърд¬жалии през време на Сръб¬ско-българската война и пр.

Щом се захвана осво¬бодителната борба в Ма¬кедония и Одринско, Кон¬дулов не остана настрана: той веднага се хвърля в нейния водовъртеж и не напусна мястото си до своя последен час. Поле на неговата деятелност си остана, от начало до край, все Одринско, главно Малко-Търновско, неговото родно място. Тук той се отличи на дума и на дело, и както споменахме в началото, населението заслужено го обичаше и обожаваше. Конгресът, който предшествуваше въстанието в Одринско, беше му поверил един от най-важните райони: Малко-Търновско–Бунар-Хисарския, като очак¬ваше не малко нещо от неговата смелост и умение. Но случаят го грабна преждевременно от неговия пост и той не можа да довърши да обезсмърти името Георги Кондулов в своето дело. Все пак и онова, което той беше успял да направи до тогава, е достатъчно, за историята на нашето освободително движение.

Публ. във в. „Македонски преглед“, г. I, бр. 12, 15 ноември 1905, с. 89-