ЕДНА НЕИЗВЕСТНА КРАТКА ИСТОРИЯ НА БОРБАТА НА МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ

Архивът на Симеон Радев продължава да крие още изненади. Сега ще имате възможност да се срещнете с една от тях.

Това е една кратка история на борбата на македонските българи за освобождение. Тя обхваща периода от Руско-турската война (1877-1878) и продължава до края на Първата световна война. Макар и накратко са проследени борбите на нашия народ през този период. Най-голямо място е отделено на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., като авторът го е онагледил с доста прецизни таблици. За него борбата на свободните българи и тези от Македония и Одринско е обща – българска борба за освобождение и обединение. Това той подчертава нееднократно в своето кратко и аргументирано изложение.

Макар и съхраняван в архива на Симеон Радев малко вероятно е той да е негово дело. Това личи от стила на писане и от начина на изложение. Най-вероятно този текст, на който не е отбелязано нито заглавието, нито автора, да е бил даден на С. Радев за прочитане, или редактиране, но това което прави впечатление е че никъде върху машинописа не са правени каквито и да било забележки, допълнения или корекции. Неизвестният му автор отбелязва още в краткото въведение, че от началото на борбата са изминали повече от 40 години, което ни дава възможност да го датираме грубо някъде в средата на 20-те години на миналия век. Дотогава е известна само една кратка история на революционните борби на македонските българи, на която автори са Ангел Томов и Георги Баждарев (1917), писана с близкото съдействие на Христо Матов, докато Христо Силянов все още не е издал първият том от неговата история. Той е отпечатан чак през 1933 г. Същевременно не трябва да изпускаме, че младият тогава Иван Михайлов прави своите първи опити да анализира революционната история на борбите на македонските и тракийските българи на страниците на в. „Илинден“ (вж. „Македоно-одринската революционна борба преди и през Илинденското въстание. Бегли бележки“), а преди него през 1918 г. Тодор Александров пише статията си „Духовното единство на българския народ“, публикувана за първи път на страниците на в. „Военни известия“.

Независимо от това, който и да е авторът, в годишнината от второто най-голямо българско въстание след Априлското (1876), ще имате възможност да се запознаете с този увлекателен и прелюбопитен текст за борбата на нашия народ за освобождение и обединение, писан в едно време когато авторът не е разполагал с богатите архиви на ВМОРО. Въпреки това неговите статистики, анализи и заключения са много близки до известното ни до онзи момент, като се има предвид, че вероятно той е имал възможност да черпи сведения от Мемоара на ВМОРО от 1904 г.

Смятам, че може би сред нашите читатели ще се срещнат и хора, които биха могли да помогнат при идентифицирането на автора на тази изключително интересна кратка история, предхождаща капиталния труд на Христо Силянов.

Цочо В. Билярски

* * *

I. ПРЕДГОВОР

Борбите на Македонците за освобождението представляват един твърде рядък пример в Историята на народните въстания по своята упоритост, продължителност и постоянство. От 1878 год. когато се прогласи първото въстание в Македония и до ден днешен македонеца не е престанал да се бори за сво¬бодата си, а това е един период от повече от 40 години. Няма борба по-неравна от тази на Македонците, които едновременно се бият и против турци и против гърци и сърби. Тъй издържа¬ната борба на цената на безброй много жертви преминава през различни фази на временни успехи последвани от тежки пораже¬ния и разочарования.

На два пъти Македонеца се добира до свободата си: през 1912 г. с окупирането на Македония от Балканските съюзнически войски и през 1915 г. с окупирането й от българските освобо¬дителни войски; но и при двата случая радостта на Македонеца е кратковременна: през 1912 г. Македония е узурпирана от сър¬би и гърци, а днес България изтощена от продължителната война приемайки напълно високо прокламираните принципи на Вилсона, прекратява борбата и временно изоставя Македония с пълна вяра да я получи от зелената маса на Европейската конференция за мира.

Поради характера на действията борбите на македонците се разпадат на три фази:

1. Революционната дейност в Македония до 1912 год.

2. Участието на Македонците в Балканските освободителни войни; и

3. Освободителната дейност на Македонците през време на Европейската война.

 

РЕВОЛЮЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА МАКЕДОНЦИТЕ.

Македонския въпрос изпъква на сцената след Берлинския конгрес.

Известието за откъсване на Македония от Сан-Стефанска България произвежда потресающе впечатление; то се посреща из¬първо с дълбока печал, по после с открити и даже кървави про¬тести. Всички македонци чувствуват висшата неправда извършена над тях, но решенията на конгреса са безапелационни.

Народната мъдрост казва "помогни си за да ти помогнат” и не се минава много време, това мото се усвоява от цялото маке¬донско население. Да си помогне значи да поведе борба против своите угнетители; това се съзнава от всички и действително от дена на подписване на мира в Берлин, до ден днешен исто¬рията за Македония не е друго освен върволица от кръвопролитни борби, които постепенно и ежегодно растат по отношение на количеството на борците и силата на сраженията.

Във всички тези борби, без изключение, българският елемент е който воюва и с това, чрез изобилно пролятата от него кръв той е дал българския народен колорит на този нещастен край.

Първите борби на македонците се явяват под вид на части¬чни местни не свързани и неорганизирани въстания, по-после въстаническата тактика се съвършенствува и чрез това борбата се обръща в една масова организирана революция.

 

1. ПЪРВИТЕ ВЪСТАНИЯ И ВЪОРЪЖЕНИ ДЕМОНСТРАЦИИ НА МАКЕДОНЦИТЕ.

Първите въстания са станали през 1878 год. През м. октом¬ври по средното течение на р. Струма, около с. Кресна се провъз¬гласява първото въстание. Селяните от около 10 села с оръжие в ръка уничтожават турските гарнизони и провъзгласяват своя¬та независимост. Скоро, обаче, с големи подкрепления, турците жестоко потушават въстанието. Борбата продължава до м. декем¬ври. През м. Ноември същата година в Разложко се повдига друго местно въстание в по-големи размери. Центъра на движението е Банско. Но и това въстание е потушено с големи човешки и ма¬териални загуби: 356 убити или изклани българи и около 10 000 души бежанци минали пределите на свободна България.

Две години по-късно се организира друго въстание в Охрид и неговата околност. Калугер грък издава приготовленията н властта потушава въстанието преди да се е проявило.

Турците, угрижени от тези въстания, взимат ред мерки, които се израждат в един още по-жесток режим. В резултат - навсякъде из цяла Македония по-буйните и непокорни елементи забягват в планините отгдето във въоръжени групи и за отмъще¬ние, нападат представителите на властта и бейовете. Зиме част от тези хайдути от съседните с България области минават в свободното Княжество, отгдето на пролет, с нова енер¬гия започват своята отмъстителна дейност.

През 1885 г. през време на Сръбско-българската война, от Македонците в България се формира един доброволчески отряд, който под командата на майор Паница взима живо участие във всички боеве. Отряда се особено отличава в боя при Пирот.

 

2. ОРГАНИЗИРАНАТА БОРБА НА МАКЕДОНЦИТЕ.

До 1893 г. в борбата на Македонците липсва организация и единство. Всяка чета действува в своя роден край, покровителствува беззащитното население и отмъщава за вършените от тур¬ците жестокости и насилия. След тази година борбата влиза в нова фаза; частните действия се обединяват, дейците се организират под една обща власт; поставя се ясно целта - борба за свобода и политическа независимост на Македония; за девиз на всеки борец е прието мотото "Свобода или смърт".

А/ ПЪРВО ПИРИНСКО ВЪСТАНИЕ.

През 1895 г. през лятото в недрата на Пирина избухва за пръв път едно организирано областно въстание. В него взимат участие около 2000 въстаници начело на няколко офицери Македонци на служба в българската войска. Въстанието об-гръща селата в Разложко, Неврокопско и част от Серско. Душата на това въстание е легендарния Македонски войвода Борис Сарафов, който на чело на своя въстанически отряд успява да завладее и задържи за известно време града Мелник. Борбата с аскера е продължителна и упорита, но в края на третия месец настъпилите студове и грамадните турски сили принуждават въстаниците да прекратят борбата и да се пръснат по селата си. Голяма част от тях минават в пределите на България.

Б/ УСИЛЕНА ПОДГОТВИТЕЛНА РАБОТА НА ВЪТРЕШНАТА ОРГАНИ¬ЗАЦИЯ.

Между това работата по организиране Македонското население върви твърде успешно. Централната революционна власт е в са¬мата Македония, тя се нарича "Вътрешна организация" за разлика от другите такива конституирани в пределите на свободната част на Отечеството. Няма село в което да няма местен комитет. Установена е една силна организация с йерархия и строга дисциплина. Всичко се подчинява на централната власт, тя обема съсредоточава и трите публични власти: законодателна, съдебна и административна - с една дума Македонската организация пред¬ставлява държава в държава. За покровителство на населението и за привеждане в изпълнение на наложените наказания над престъпниците и изменниците във всеки местен район действува една местна чета, която е навсякъде и никъде; тя е утеха и покровителка на българите и страшилище за турците.

През този период дейността на Македонската организация се свежда към: 1/ устройство на солидна революционна органи¬зация; 2/ формиране на местни районни чети с административно полицейско назначение и 3/ старателно избягване въоръжени срещи с аскера.

При все това боевете между четите и аскера не са редки, те се приемат от четите за самоотбрана при случайни и не очаквани срещи с аскера.

Следната таблица показва числото на тези боеве между аскера и четниците през време на революционно-организационния период от 1898-1903 г.

В/ ВТОРО ПИРИНСКО ВЪСТАНИЕ.

През 1902 г. в басейна на р. Струма с притоците й, по причина на жестоките турски преследвания и въпреки съветите на "Вътрешната организация", населението въстава на 23.9. пуква първата въстаническа пушка в с. Железница, от тука бунта скоро взема широки размери. Започва жестока и неравна борба между въстаници и аскер. Тази борба има своя отзвук между емигрантите в България. На бързо се сформируват чети и отряди начело с офицери Македонци, които въпреки силната и бди-телна охрана на границата минават същата за подкрепа на въстаналото население. Общото ръководство на операциите поема генерал ЦОНЧЕВ, председател на Върховния Македоно-Одрински комитет. Въстанието обгръща каазите: Горна Джумая, Мелник, Петрич, Струмица, Малашевско и Разложко.

Вън от местната милиция взимат участие и емигранти от България - 2580 четника разделени на около 20 чети. Въстанието след продължителни и кървави боеве, благодарение на грамадното турско числено превъзходство е потушено през м. ноември същата година.

Г/ ИЛИНДЕНСКО ВЪСТАНИЕ В БИТОЛСКИЯ ВИЛАЕТ.

Централния комитет на "Вътрешната организация" към края на 1902 г. счита че момента, за едно масово въстание е вече назрял. За това през  м. април 1903 г. се свиква в … Солунско един всенароден Македонски конгрес. След един подробен доклад върху положението конгреса взима следното решение:

1/ Да се вдигне масово въстание само в два вилаета - Битолски и Одрински;

2/ Населението от останалите македонски вилаети - Солун¬ски и Скопски да съдействуват на своите другари от първите два вилаета, като се ограничат с една усилена четническа дей¬ност.

Целта на въстанието е да се накара европейската диплома¬ция да наложи на Турция със сила автономията на Македония.

На 20-й юлий въстанието е прогласено из целия вилает: същата нощ са скъсани всички телеграфни линии във вилаета, някои ж.п. мостове са разрушени, шосета са прокопани, бейските кули изгорени, а войнишките караулници нападнати и уничтожени. Тези акции причиняват невъобразима паника в редовете на официал¬ните власти. Въстанието е съвсем неочаквано, а това дава възможност на въстаниците да станат господари в целия вилает. Самият гр. Крушево е завладян, а гарнизона му избит или пленен. Приз цели десет дена флага на свободата се развява над града. В града се пази образцов ред - пленените офицери и войници са предмет на добри и хуманни обноски. Дисциплината в редовете на въстаниците е образцова, ентусиазма голям. Всички частични турски атаки срещу Крушево са отбити с големи загуби за аскера.

Въстаниците имат бляскав успех навсякъде.

След около десет дена турците се съвземат. Те разбират че с отделни дружини усмиряване на въстанието е невъзможно, за това решават да действуват с големи маси.

Един отряд от около 10 000 щика с артилерия и конница се насочва към гр. Крушево. Града е обсаден, бомбардиран и запален. Въстаниците след героична и ожесточена отбрана пробиват си път и отстъпват в планините на Демир-Хисарско.

Борбата продължава из разните кази на вилаета цели три месеца. Въстанието успява да привлече вниманието на Европа. Ща¬ба на въстаниците констатира, че дадените жертви не са отишли напразно - целта е постигната, за това и издава заповед за спиране на действията, прибиране оръжието и разпущане на мили¬цията.

Следната таблица дава пълна престава за гиганската борба издържана от Македонския българин в най-отдалечените краища от свободна България, борба изнесена изключително на плещите на въстаническата местна милиция.

 

Д/ ВЪСТАНИЕТО В ОДРИНСКИЯ ВИЛАЕТ.

В Одринския вилает въстанието започва на 5-й август. Води се до същия начин и със същите приеми, както и в Битолския вилает. В Лозенградската каза въстанието е най-силно. Още същата нощ въстаниците стават пълни господари на ця-лата област, само гр. Малко Търново остава не зает, но той е блокиран от всички страни и стърчи като остров всред раз-вълнувано море.

След кървави борби турското подавляюще превъзходство към края на м. октомври взима връх и постепенно прогонва въстаниците и окупира загубените села и градища.

Таблица за боевете в Одринско.

 

Забележка

 

Е/ БОРБИТЕ В СОЛУНСКО И СКОПСКО.

Докато въстаниците тъй бляскаво изпълняват своята ре¬волюционна задача в Битолско и Одринско, техните другари с не по-малка самоотверженост и героизъм се бият в Солунско и Скопско.

Ето самата таблица за боевете в поменатите вилаети.

Целта на Македонското масово въстание е постигната. Европейската дипломация налага ред административен и др. мерки, кои¬то постепенно и неминуемо водят към автономията. Пет години по-късно, през 1908 г. се прогласява Младотурската революция. Турция се реформира в конституционна държава. За миг престават и изчезват всички борби в Македония. Обоянието и от нова Турция не е дълго: Младотурците скоро се показват по же¬стоки тирани и от Хамида.

Македонското население излъгано в своите очаквания и под¬ложено на oщe по-жестоки преследвания, започва наново четническата борба като средство за самоотбрана. Той замисля вече и нови планове за бъдещи масови въстания. Посред тези приготовления избухва освободителната война през 1912 година.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Дългите и непрестанни борби на Македонците в името на идеята за освобождението на Македония и присъединението й към България е най-необоримото доказателство за българския характер на тази страна.

Усилената четническа борба на Македонците едновременно и против турците и против нетърпимата пропаганда на сърби и гърци показва, че Македония не е нито Турска, нито Гръцка, нито пак Сръбска.

Масовите организирани въстания в разните македонски ви¬лаети и особено онова през 1903 г. в Битолския вилает, най-отдалечен от границите на България, показва че революционното движение в Македония не е плод на никаква изкуствено поддър¬жана агитация от България, а проявления на свободната воля и чувства на самото местно население. Нито сърбите, нито гърците са могли да организират подобно масово движение, а това е очевиден признак за липсата на сръбски и гръцки масови поселища в Македония.

Участието на Македонското опълчение в Балканските войни и на Македонския корпус в Европейската война и то винаги рамо до рамо с българските войски и против сърби и гърци е друго бляскаво доказателство, че Македония е част от общото отече¬ство България за която десетки хиляди македонски синове са се били и самопожертвували.

Днес когато тържествува правдата, когато високо се про¬кламира принципа за свободата на народите, гласът на Македон¬ците трябва да бъде чут, а този глас пропит със сълзи и тежки възклицания е апел отправен към майка България.

ЦДА, ф. 77 к, оп. 2, 16 л. Оригинал. Машинопис.