110 ГОДИНИ ОТ ПРОВЕЖДАНЕТО НА ПОСЛЕДНИЯ ПРЕДВОЕНЕН КОНГРЕС НА ВМОРО - КЮСТЕНДИЛСКИЯТ

Наскоро се навършиха 110 години от провеждането на последния предвоенен Кюстендилски общ конгрес на ВМОРО. През следващия период организацията ще се изправи пред редица съдбоносни, както за нея така и за народа ни предизвикателства. Наскоро след този конгрес ще последват събития, които ще променят както картата на Балканите, така и ще влияят дълготрайно върху бъдещето на македонските, тракийските, добруджанските и западнопокраинските българи. Това са Ревалската среща (юни 1908), Младотурската революция (юли 1908), легализирането на ВМОРО и наскоро след това отново поставянето й на революционни релси, Балканските войни (1912-1913), последвани от Букурещкия договор и първата национална катастрофа (юли 1913), Цариградския договор (септември 1913), Първата световна война (1915-1918), последвана от Ньойския договор и втората национална катастрофа (ноември 1919), съпроводени с разделянето на организацията на македонска и тракийска и успоредно с това създаването на още две български революционни организации – добруджанска и западнопокраинска. Следващият редовен общ конгрес организацията ще успее да свика и проведе чак 17 години по-късно – в началото на 1925 г.

Кюстендилският конгрес като редовен има да реши редица важни задачи, които не успява предишния – Вторият Рилски конгрес, който е трябвало да се свика в края на 1906 г. Тогава върху организацията е нанесен вторият по сила удар след убийството на Гоце Делчев (1903), тъй като в края на декември 1906 г. загива основателят на ВМОРО Даме Груев, а привържениците на Яне Сандански и Христо Чернопеев провалят провеждането на редовния конгрес. Свиканото Съвещателно събрание в началото на януари 1907 г., въпреки обменените мнения, няма пълномощията на редовен конгрес, за да вземе законни решения за цялата организация и да избере Централен комитет и другите ръководни органи.

Кюстендилският общ конгрес е свикан в един момент, когато организацията е понесла още един сериозен удар – групата на Яне Сандански не само, че се отделя като втора фракция във ВМОРО, но и организира убийството на задграничните представители Иван Гарванов и Борис Сарафов. От друга страна съществуващите търкания между ВМОРО и българското правителство, дипломатическите агентства (тогава търговски представителства) и Българската екзархия прерастват в назряващ конфликт. Този общ конгрес има за задача, както да избере нови ръководни органи на ВМОРО, но и да вземе решение за евентуалните си реакции по отношение на набиращото енерция младотурско движение, което само след три месеца ще извърши Младотурската революция.

С тези значителни въпроси и редица други относно миналото на организацията, промени в нейния правилник и мястото на македонския въпрос в международните отношения се занимава Кюстендилския конгрес под ръководството на един от най-видните свои ръководители – Христо Матов. На този конгрес на преден план изпъква и другата голяма фигура, както във ВМОРО, така и в цялото македоно-одринско движение – Тодор Александров, който отново е откритие на неговия учител и кръстник при заклеването като организационен член Хр. Матов.

Досега са публикувани почти напълно запазените протоколи от работата на конгреса и предварителните му заседания, така и променения и напълно преработен организационен правилник. Известни са и резолюциите с взетите решения и декларацията, изработени от конгреса. Сега нашите читатели ще имат възможност да се запознаят и да си припомнят тези важни решения, които ще се окажат със сериозна дълготрайност (чак до началото на 1925 г.), като имат предвид, че именно на този конгрес изгрява звездата на бъдещия водач на ВМОРО Тодор Александров.

Цочо В. Билярски

 

ДОКУМЕНТИ:

 

№ 1

РЕЗОЛЮЦИЯ НА КЮСТЕНДИЛСКИЯ ОБЩ КОНГРЕС НА ВМОРО.

[С. ЖАБОКЪРТ, КЮСТЕНДЛИСКО, МАРТ 1908 Г.]

 

РЕЗОЛЮЦИЯ НА ОБЩИЯ КОНГРЕС НА В.М.О.Р. ОРГАНИЗАЦИЯ ПРЕЗ 1908 Г.

 

Конгресът се състоя през м. март т. г. от 5 до 15 включително със следните 28 делегати:

П. Ацев, Т. Николов, В. Чекаларов, Х. Матов, Д-р Х. Татарчев, Сципион, Вилхелм, М. Дорев, Е. Спространов, И. Групчев, Дякон Евстатий и Х. Силянов – от Битолския окръг;

Т. Александров, Е. Чучков, Ю. Спасов, М. Гюруков, Акаций, С. Мишев, Г. Гочев и Левтер – от Скопския окръг;

Д. Даскалов, П. Пенчев, Г. Мончев, П. Делииванов и П. Чаулев – от Солунския окръг;

Август и Асен – от Одринския окръг;

Морел – от Струмишкия окръг (делегат само на Радовишката околия).

Не се явиха в конгреса делегатите: Т. Антов, Д. Стефанов и И. Илиев – от Солунския окръг, С. Икономов и П. Шишманов – от Одринския окръг.

Пред вид нелегалното положение, в което се постави управлението на Серския окръг с убийството на Гарванова, Сарафова и Даева, делегатите на окръга не се приеха в конгреса; толкова повече, че в болшинството си те са провинени в убийството, а за избиране на нови непровинени делегати нямаше възможност.

От Струмишкия окръг тоже не се явиха редовните делегати: те поставяха своето присътствие в конгреса в зависимост от освобождаването на Чернопеева от предварителния му арест. Имайки пред вид нееднократните заявления на Чернопеева, че иска без друго да присътствува на конгреса, и желайки да почакат непристигналите си Струмишки другари, делегатите отложиха състояването на конгреса с 15 дни. Въпреки това отлагане, Струмишките делегати не се явиха, ако и срокът за свикването на конгреса да се продължи с още 10 дни.

Опасявайки се да не би продължителното отлагане да осуети конгреса, делегатите се принудиха да се конституират в такъв без своите Струмишки другари.

Конгресът счете за нужно да се занимае със следните въпроси:

1) Днешното положение на Организацията (изложение по окръзи),

2) Дейността на Централния комитет и Представителството,

3) Бъдещата дейност на Организацията,

4) Културно-економична дейност,

5) Граждански съдилища,

6) Четнишкият институт,

7) Организацията в Одринско,

8) Материална издържка на Организацията,

9) Литература и преса,

10) Организацията и България,

11) [Организацията] и Екзархията,

12) [Организацията] и пропагандите,

13) Мюрцщегската реформена акция,

14) Ревизия на правилниците

15) Организацията и другите революционни организации в Турция,

16) Убийството на Гарванова, Сарафова и Даева и

17) Избори

* * *

Относително днешното положение на Организацията от изложението, което делегатите дадоха за състоянието на Организацията отделно за всеки окръг, конгресът намира:

1) Липсва дисциплина между работниците и свръзка между отделните административни единици на Организацията.

2) Партизанствата между дейците в България, подбуждани главно от чисто лични съображение, са се отразявали отрицателно във вътрешността, като са създавали нежелателни ежби и деморализация.

3) Чувствува се голяма нужда от подходящи интелигентни сили – легални и нелегални.

4) Поради систематичното преследване на властта и Екзархията спрямо по-интелигентните легални работници, дейността на легалните тела е твърде слаба. Нелегалните тела почти навред са станали господари на положението.

5) Днешната система на управление, прокарана във вътрешния правилник, със своя широк демократизъм и децентрализъм се явява голяма спънка за деятелността на управителните тела. В конгреса единодушно се изтъкна необходимостта от изменения в правилника.

6) Парично Организацията е в неудовлетворително състояние. Вътрешните приходи на отделните организации едва достигат за посрещане на чисто вътрешните разходи. За обще-организационните разходи и акции не се разполага почти с никакви суми.

7) Боевата подготовка на населението е незадоволителна. Оръжието и мунициите са недостатъчни.

8) Културно-економична дейност се е направлявала без общ определен план, съобразно местните условия и нужди. На места економичната борба и частно бойкота, като неумело водени и без оглед на действителността предприемани, са давали тъкмо обратни резултати.

9) Борбата срещу пропагандите е задоволителна. Това се дължи главно на непосредствения отпор на населението, умело ръководен от някои нелегални сили. През последнята 1907 г. се спре успеха на въоръжените пропаганди, а на места даже се отнеха някои от техните позиции.

10) Турската власт развива особена енергия по преследване на организационните чети. Ред нововъведения са предприети във войската, които дават своите резултати. Срещу това организационните боеви сили са направили твърде малко за своето реформиране и приспособяване към новосъздаденото положение.

Заключението на конгреса е следното:

1) Общото положение на Организацията е незадоволително.

2) Сравнително с 1903 г. Организацията е по-силна в боево отношение, а е по-слаба в своето управление, което е разстроено главно поради вътрешни борби.

* * *

Конгресът не намери за уместно да се произнесе по дейността на Централния комитет, Представителството и Временното представителство през 1906 и 1907 г. За преглеждане сметките на Представителствата избра се специална комисия в състав: П. Ацев, Д. Даскалов, П. Чаулев и И. Групчев. Комисията своевременно ще даде изложение до окръзите за добитите резултати.

* * *

Относително останалите въпроси конгресът взе следните решения:

І. Бъдещата дейност на Организацията.

Относително насоката на бъдещата дейност на Организацията, конгресът се установи на следните положения:

1. Конгресът подчъртава чисто революционния характер на Организацията не само в крайния идеал, но и в тактиката й. Еволюционната тактика, проповядвана от някои безогледни идейници, която предполага постепенното и неусетно завземане всички функции на държавата от страна на Организацията, е утопична при даденото положение в Македония и Одринско и като такава, тя трябва да бъде чужда на Организацията. Главната и непосредствена задача на Организацията е пълната и всестранна боева подготовка на населението. Вменява се в обязаност на околийските управителни тела да се погрижат за снабдяването на своите околии с нужното количество оръжие и други боеви материали, а също да се подготви достатъчно милицията във военно изкуство. Централният комитет тоже се задължава да се погрижи за бързото и достатъчно въоръжаване на цялата Организация, като има пред вид нуждите и важността на всяка отделна околия.

2. Организацията продължава да счита общите възстаннишки действия като крайно средство в борбата си срещу турския режим. Организацията предприема своите действия винаги, когато намери за необходимо. Степента, характера и момента на действията зависят главно от достатъчната боева подготовка на населението. Решение по принцип за общи възстаннишки действия могат да вземат само извънредни общи конгреси, свикани специално за тая цел, по начин и условия изрично указани в правилника. Действия по външни подбуждания не се предприемат, а започнатите – не се прекратяват.

3. Като има пред вид днешната боева подготовка на населението, Организацията ще проявява активност сравнително по-интензивна от досегашната; тая активност ще бъде предимно терористична. Подробностите по тая точка ще се съобщят от Централния комитет конфиденциално на всички окръжни управления.

ІІ. Културно-економична дейност.

Изхождайки от строго революционния характер на Организацията, конгресът възприема културно-економичната дейност, във всичките нейни разновидни прояви, само до толкова, до колкото подпомага и не е в разрез с непосредствено боевите задачи на Организацията. Централният комитет ще изработи по тоя въпрос специални инструкции.

ІІІ. Граждански съдилища.

Конгресът предвижда за напред граждански съдилища само в селата. Тие съдилища разглеждат дела като първа инстанция; недоволната страна апелира пред специална комисия, определена от селското управление за даденото дело. В градовете гражданските дела се разглеждат от еснафите. Без да допуска населението да се съди в турските съдилища, Организацията се стреми за постепенното си освобождаване от гражданското правораздаване, като намира други подходящи начини за съдене.

ІV. Четнишкият институт.

Естествен продукт на революционното развитие, четнишкият институт се оказва, при новите условия за дейност, непригоден в досегашната му форма. Вместо чети, във всяка околия ще се определят нужното число инструктори, които ще обучават населението в боево изкуство и ще ръководят непосредствената му борба срещу пропагандите. Четите се предвиждат за сега само там, дето въоръжените пропаганди особено върлуват, а населението не е в състояние да се самозащитава.

V. Организацията в Одринско.

Пред вид особените етнографически, географически и политически условия на Одринско, конгресът намира, че дейността на Организацията в този край трябва да се състои само в поддържане революционния дух на населението посредством единични агитатори-организатори. Изпращане чети и предприемане акции не се позволява. На населението ще се доставя оръжие само за неговата самозащита. На Централния комитет се вменява в обязаност да проучи по-обстойно положението на окръга и, съобразно с нуждите и условията на отделните околии, да вземе, в разбирателство с окръжното управление, необходимите мерки.

VІ. Материална издръжка на Организацията.

Организацията разчита преди всичко на собствената си материална издръжка. Като счита, че самостоятелността и силата на Организацията зависят много от нейната финансова уредба, конгресът препоръчва следните мерки за финансовото подобрение на Организацията:

1. По-рационално и справедливо разхвърляне на вътрешните приходи на Организацията – вноски, налози, глоби и др.

2. Въздействие за организиране външната благотворителност, особено тая на емиграцията в България.

3. Предприемане политически обири и залавяне известни личности с цел за откуп.

Пред вид сегашното си критическо положение, Организацията може да приема средства отвред, отдето биха й се предложили, но без да дава в замяна каквито и да са ангажименти и без да унищожава с това своето достолепие. Средствата се приемат само чрез Представителството. Единични лица, уличени в приемане средства, се наказват най-строго.

Изхождайки от единството и неразделността на Организацията и в частност пред вид предстоещата по-активна дейност на Организацията, конгресът намира, че Организацията трябва да има своя обща каса. За образуването на общата каса се предвиждат следните постъпления:

1. Известен процент от приходите на окръжните организации;

2. Специални налози в полза на касата, разхвърлени по околии;

3. Приходите, добити с оръжие и

4. Външните постъпления на Организацията.

VІІ. Литература и преса

Конгресът набляга на голямата необходимост за Организацията от революционна литература и преса. Като констатира със съжаление, че отличните инак решения през 1905 г. по тоя въпрос са останали неприложени, конгресът вменява в обязаност на Централния комитет да се погрижи за учредяването при Представителството на специален литературен фонд за издаването на оригинална и преводна литература в духа на организационните схващания. За в полза на фонда окръжните управления ще разхвърлят специални налози на околиите и ще ги изпратят по принадлежност. Издаваният в София македонски вестник “Илинден” ще служи за проводник на организационните гледища и интереси, за която цел неговата издръжка ще се поеме всецяло от Организацията. Редакторът на вестника ще се определи по взаимно съгласие на Централния комите и Представителството с подходяща заплата. За вътрешността за сега не се предвижда специален орган. Чисто организационните въпроси ще се третират в притурки на “Илинден”, предназначени само за вътре.

VІІІ. Мюрцщегската реформена акция.

Съвършено несъстоятeлна по съдържание, Мюрцщегската реформена акция не даде никакви практически резултати. Единственото средство за да се прекрати царящата анархия, по-ужасна от преди, и да се въведе действителен порядък в страната, е автономията и за постигането й Организацията ще върви неуклонно по своя революционен път. Конгресът изказва протест за изключването на Одринско от обекта на реформената акция.

ІХ. Организацията и България.

Конгресът не може да отрече естественото право на България да се грижи за съдбата на своите неосвободени сънародници в Турция. За съжаление, конгресът трябва да констатира, че българските правителства не са имали изработена една ясна и постоянна македонска политика и че нерядко са експлоатирали с освободителното дело за цели, чужди нему. Пред вид на това, конгресът вменява в обязаност на Представителството да бъде особено осторожно спрямо официалните фактори на България и да отстоява срещу всяка цена независимостта и престижа на Организацията.

Х. Организацията и Екзархията.

Конгресът намира, че Екзархията, като единствено легално културно-просветително учреждение на неосвободените българи, трябва да бъде неутрално спрямо революционното движение. Усвоената напоследък политика на Екзархията, изразена в действия пряко враждебни на Организацията, ще се преследва, колкото това и да е нежелателно. За последствията от тая политика Организацията държи отговорни както централната екзархийска власт, така и нейните черковно-училищни органи.

ХІ. Организацията и пропагандите.

По отношение на пропагандите конгресът стои на становището, което бе усвоено от конгреса през 1905 г. Организацията продължава да счита пропагандите, а особено техния въоръжен курс, като пакостни за освободителното дело и ще ги преследва по-енергично от всеки друг път.

ХІІ. Ревизия на вътрешния правилник.

Пред вид голямата непрактичност и неприложимост на много от положенията на действующия вътрешен правилник на Организацията, конгресът счете за необходимо да направи някои изменения в него, а също да внесе известни нововъведения, като винаги е изхождал от дадената действителност и като се е старал от друга страна по възможност да се придържа о създадените традиции след възстанието. Измененият правилник ще се разпрати своевременно из вътрешността.

ХІІІ. Организацията спрямо другите революционни организации в Турция.

Организацията влиза в споразумение за общи акции с другите революционни организации в Турция, винаги когато това се диктува от интересите й. Пред вид крайната цел на федерираните организации – обновлението на целокупна Турция – цел, прокламирана от последния техен Общ конгрес в Париж, която е в разрез с автономния идеал на Организацията, конгресът намери за добре да не изпраща постоянни представители при Общия Централен и Изпълнителен комитет на федерираните организации.

ХІV. Убийството на Гарванова, Сарафова и Даева.

Конгресът, като най-висш организационен институт, при обсъждане състоянието на Делото в неговата цялост и мерките, които трябва да се вземат за подобрението му (чл.159 от изработения от конгреса през 1905 г. правилник), не можеше да се не спре на престъпните деяния на Серския окръжен комитет. Конгресът разгледа обстойно всички данни по убийството на Гарванова, Сарафова и Даева, а също и откритото писмо на Серския окръжен комитет, изпратено до окръзите на Организацията и до българския печат, в което се посочват мотивите на убийството от гледището на неговите автори.

Присъдата на Серския окръжен комитет се базира на чл. 205 от правилника, букви д и ж. Конгресът намира, че тоя член няма нищо общо с дейността на убитите, понеже визира други корпорации с цели, подобни на Организацията, и лица, които са отцепници. Ако е въпрос за отцепници, то това са именно Сандански и неговите съмишленици в Серско. На конгреса е непонятно, как ония, които съставляват едно незначително малцинство, могат да обвиняват цялата Организация, че се е отцепила от тях. Но даже и да бяха убитите “отцепници” или “водители на друга революционна корпорация с цел еднаква на Организацията”, то по силата на същия тоя член 205, буква д, те би трябвало формално да бъдат поканени “да прекратят да работят мимо Организацията” и да бъдат наказани със смърт само в случай на отказ.

Независимо от пълната несъстоятелност на подвеждане присъдата под чл. 205, Серския комитет е извършил ред важни закононарушения. По силата на чл. 190, смъртните присъди, издадени от окр[ъжните] комитети, “влизат в сила след като минат през Централния комитет и се потвърдят от останалите окръжни комитети”. Това изрично постановление на правилника не е изпълнено. Частно за убийството на Гарванова и Сарафова трябва да се забележи, че тяхното длъжностно положение, като представители, ако и временни, на повечето окръзи, изискваше щото те да бъдат подведени по подсъдност към чл. 189, който гласи, че членовете на Централния комитет и Представителството се съдят и наказват от “околийските и окръжни комитети”. Същото положение е в сила, ако се приеме, че убитите трябва да се третират като членове на Ревизионното тяло, за каквито бяха избрани от Общия конгрес през 1905 г. (Забележка на същия чл. 189). Не трябва да се изпуска из пред вид, че убитите бяха и делегати за предстоящия Общ конгрес.

Изхождайки от цитирания чл. 189, става излишно силаването на чл. 193, който гласи, че обвиненията се разглеждат в присъствието на обвиняемия и свидетелите.

Обвинението за някакъв заговор от страна на убитите срещу членовете на Серския окръжен комитет конгресът намира за съвсем несъстоятелно и с нищо необосновно. Независимо от това, присъдата не може да се гради на подобен заговор, понеже съгласно духа на чл. 189, заговорът не е формално констатиран от надлежната съдебна власт.

Освен явната незаконност на присъдата, конгресът обръща внимание и на някои странични обстоятелства, които хвърлят достатъчно светлина върху истинността на изнесените в откритото писмо обвинения. В откритото писмо, публикувано в печата, името на Гарванова не фигурира като осъден на смърт, когато в писмото до окръзите неговото име е наред с това на Сарафова и Даева. Отпущението е умишлено. Може-би, то цели да изкара пред обществото убийството на Гарванова като акт на необходима самозащита от страна на Паница. За дата на присъдата е поставена 10 октомврий. Известно е – това може да се докаже – че тогава както Паница, така и Сандански бяха в България. Значи, присъдата е издадена не в организационна територия.

Еднакво несъстоятелни са и идейните мотиви на убийството, които в откритото писмо така обстойно се разглеждат. Като подчъртава, че Организацията толерира всички мнения и убеждения в своите редове, непротиворечещи на нейните основни принципи, конгресът намира, че няма причини, които могат да оправдаят отцепването от Организацията на Сандански и неговите съмишленици в Серския окръг, а още по-малко – да оправдаят подобни подли убийства. В духовен плен на разни анонимни неотговорни македонствующи от България, Сандански и съмишлениците му прокламират ред различия с Организацията, които на практика никога не се отстояват, по простата причина, че са неосъществими. Конгресът не може да не отбележи престъпното влияние на тие македонствующи, които чрез свои оръдия, като Сандански, от три години насам умишлено всяват раздори и борби в Организацията и които, най-малко, косвено подготвиха трите убийства. Към тях конгресът изказва своето презрение.

След като посочва всичката юридическа и идейна несъстоятелност на присъдата, конгресът се спира на престъпната амбиция на Сандански да се наложи с терор на цялата Организация, като на единствен мотив за трите убийства.

От изложените обстоятелства и факти, както и пред вид 1) формалното признание на убийците, съдържаще се в тяхното открито писмо и 2) обстоятелството, че откритото писмо съдържа и мотивировката на убийството от гледището на неговите автори, конгресът се счете за достатъчно осветлен, за да се произнесе по разглежданото престъпление. Конгресът признава за виновни подписалите смъртната присъда на Гарванова, Сарафова и Даева, а именно: Яне Сандански, Чудомир Кантарджиев, Александър Буйнов и Георги Скрижовски, както и физическия убиец Тодор Паница, в това, че са извършили самоволно и беззаконно трите убийства. Частно Сандански освен за горните убийства се признава за виновен и за стремлението си да цепи Организацията, както и за безпощадния терор, който упражнява в Серския окръг спрямо беззащитните селяни. В желанието си да запази единството и дисциплината в Организацията и да изкорени системата на своеволията и пред вид заканите в откритото писмо за нови убийства, конгресът единодушно реши, щото указаните по-горе автори на убийството да се изключат от редовете на Организацията и да се считат за нейни врагове. По убийството на Даева, понеже конгресът не разполага с достатъчно данни, ще се направи разследване и физическият убиец или убийци ще се подвергнат на същото наказание, наложено на другите убийци.

Към оние съмишленици на Сандански, работници в Серския окръг, които не са солидарни с кървавия акт на убийците, конгресът апелира де се възвърнат в организационните редове, дето тяхната свобода на убеждение и легална пропаганда ще бъде напълно гарантирана.

ХІІ. Избори

За членове на Централния комитет се избраха: П. Пенчев с 23 гласа, П. Христов с 22 и Е. Чучков с 14. За допълнителни членове се избраха: Ст. Икономов с 23 гласа, П. Ацев с 15 и Арг. Манасиев с 14. За членове на Задграничното представителство се избраха: Хр. Матов с 26 гласа, Апостол Димитров с 20 и Михаил Дорев с 19. За допълнителни членове се избраха: Пею Яворов с 22 гласа, Д-р Хр. Татарчев с 22 и Христо Силянов с 17. Реши се щото допълнителните членове да бъдат и съветници на Представителството. Легални членове за Централния комите и членове за Ревизионното тяло не се избраха, понеже конгресът възложи функциите на тия тела на Централния комитет, който за напред ще се състои само от нелегални работници

Бюро на конгреса (подп.)

Председател: Хр. Матов

Подпредседател: П. Ацев

Секретари: П. Пенчев, Д. Даскалов

Резолюция на Общия конгрес на Вътрешната М.-О.Р. Организация през 1908 г., 16 с. Печатно.

 

№ 2

ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ КЮСТЕНДИЛСКИЯ ОБЩ КОНГРЕС НА ВМОРО ПО ОБСЪЖДАНИТЕ НА КОНГРЕСА ВЪПРОСИ.

[С. ЖАБОКРЪТ, КЮСТЕНДИЛСКО, МАРТ 1908 Г.]

 

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОБЩИЯ КОНГРЕС НА ВЪТРЕШНАТА МАКЕДОНО-ОДРИНСКА РЕВОЛЮЦИОННА   ОРГАНИЗАЦИЯ ПРЕЗ 1908 Г.

1. Мюрцщегската реформена акция

Съвършено несъстоятелна по съдържание, Мюрцщегската реформена акция не даде никакви практически резултати. Единственото средство да се прекрати царящата анархия, по-ужасна от преди, и да се въведе в действителен порядък в страната е автономията, и за постигането и Организацията ще върви неуклонно по своя революционен път. Конгресът изказва протест за изключването на Одринско от обекта на реформената акция.

2. Бъдещата дейност на Организацията

Конгресът подчертава чисто революционния характер на Организацията не само по отношение на крайния идеал, но и в тактиката й. Главната и непосредствена задача на Организацията е пълната и всестранна боева подготовка на населението. Еволюционната тактика, при днешните условия в организационната територия, е абсурдна и трябва да бъде чужда на Организацията. Културно-икономическата дейност се възприема само до толкова, до колкото подпомага и не е в разрез с непосредствено боевите задачи на Организацията.

3. Организацията в Одринско

Организацията има пред вид особените условия в Одринско и ще се съобрази с тях в бъдещата си дейност в тоя край.

4. Четнишкият институт

Естествен продукт на революционното развитие, четнишкият институт се оказва, при новите условия за дейност, непригоден в досегашната му форма. Вместо чети във всеки район ще се определят нужното число инструктори, които ще обучават населението в боево изкуство и ще ръководят непосредствената му борба срещу пропагандите. Чети се предвиждат за сега само там, дето въоръжените пропаганди особено върлуват, а населението не е в състояние да се самозащищава.

5. Организацията и България

Конгресът не може да отрече естественото право на България да се грижи за съдбата на своите сънародници в Турция. За съжаление, конгресът трябва да констатира, че българските правителства не са имали изработена една ясна и постоянна македонска политика и че нерядко са експлоатирали с освободителното дело за цели чужди нему. Предвид на това, конгресът вменява в обязаност на Представителството да бъде особено осторожно спрямо официалните фактори на България и да отстоява срещу всяка цена независимостта и престижа на Организацията.

6. Организацията и Екзархията

Конгресът намира, че Екзархията, като единствено легално културно-просветно учреждение на неосвободените българи, трябва да бъде неутрална спрямо революционното движение. Усвоената напоследък политика на Екзархията, изразена в действия пряко враждебни на Организацията, ще се преследва, колкото това и да е нежелателно. За последствията от тая политика Организацията държи отговорни, както централната екзархийска власт, така и нейните черковно-училищни органи.

7. Организацията и пропагандите

По отношение на пропагандите конгресът стои на становището, което бе усвоено от конгреса през 1905 г. Организацията продължава да счита пропагандите, а особено техният въоръжен курс, като пакостни за освободителното движение и ще ги преследва по-енергично от всеки друг път.

8. Убийството на Сарафова, Гарванова и Даева

Конгресът, след като разгледа предшествуващите факти на убийството на Гарванова, Сарафова и Даева, а също и самопризнанието и обясненията на провинените, съдържащи се в тяхното открито писмо, заключи, че убийството е продиктувано от стремежа на авторите му да се наложат с най-осъдителни средства на цялата Организация. В желанието си да запази единството и дисциплината на Организацията и да изкорени системата на своеволията и пред вид заканите в откритото писмо за нови убийства, конгресът реши, щото подписалите откритото писмо, както и физическите убийци, да се изключат от редовете на Организацията и да се считат за нейни врагове.

От Бюрото на конгреса.

Публ. в Хр. Силянов, Освободителните борби на Македония, Т. ІІ, София, 1943, с. 558–559.

 

№ 3
СЪОБЩЕНИЕ ВЪВ В. “РЕЧ” ЗА ЗАВЪРШВАНЕ РАБОТАТА НА КЮСТЕНДИЛСКИЯ ОБЩ КОНГРЕС НА ВМОРО И ЗА ИЗБИРАНЕТО НА РЪКОВОДНИ ОРГАНИ НА ВМОРО.

СОФИЯ, 19 МАРТ 1908 Г.

 

НОВИЯТ МАКЕДОНСКИ УПРАВИТЕЛЕН КОМИТЕТ

Представителите на разните райони от Вътрешната македонска организация са имали тези дни конгрес във вътрешността на Македония и са решили да се изключат из състава на революционните области в Македония Серският и Струмишкият окръг, управлявани от войводите Сандански и Чернопеев.

Избрали са за Централен комитет на организацията г-н, г-н Чучков, П. Пенчев и Пав. Христов; за Задгранично представителство г-н, г-н Хр. Матов, Аце Дорев и Апостол Димитров; за съветници на Задграничното представителство г-н, г-и д-р Татарчев, П. Яворов и Хр. Силянов.

В. “Реч”, София, 19 март 1908 г., бр. 224, с. 2.