ДИМИТЪР ТАЛЕВ И ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ

Десетки хиляди страници са изписани за героичните борби на народа ни през далечната 1903 г. Историци, писатели, поети и вестникари са ни оставили своето творчество за въстанието на илинденци и преображенци. И македонци и тракийци, заедно със събратята си мизийци и добруджанци се хвърлиха в огъня на борбата под ръководството на Вътрешната-македоно-одринска революционна организация. През 20-те и 30-те години на миналия век излизат от печат събраните от проф. Любомир Милетич и Иван Орманджиев спомени на участниците в това най-голямо българско въстание след Априлското (1876). В списание „Илюстрация Илинден“, сборниците „Илинден“ и Тракийски сборник започват да се публикуват също спомени, но и документи по Македонския и свързания с него Тракийски въпрос и борбите за тяхното разрешение.

 

Натрупаният документален материал подтиква, родения в Прилеп Димитър Талев да опише тази величава епопея. Макар и мъгляви спомените му от детските години за въстанието в Македония, те са оставили незаличима следа в неговото съзнание. Той в творчеството си не веднъж ще се върне към тях, макар че от историята е известно, че неговият Прилепски край има скромно участие във въстанието. Там то е ръководено от прилепския войвода Петър Ацев, като в приближаващия му край в него се включва с огромна чета и прилепчанина Гьорче Петров.

На базата на събрания огромен фактически материал Д. Талев написва първата си трилогия за въстанието, която носи името „Усилни години“. Тя беше отхвърляна в продължение на 8 десетилетия от литературната критика и от историците на българската литература. Дори самият Д. Талев в годините на развихрилата се епидемия от самокритичност през 50-те и 60-те години на отминалия век ще потърси също слабости в тази си книга, притежаваща и безспорни значителни достойнства. Независимо от това, тя ще послужи за база при подготовката и работата му над другата му голяма четирилогия, състояща се от романите му „Железният светилник“, „Илинден“, „Преспанските камбани“ и „Гласовете ви чувам“. В изключително съкратен вариант ще публикува и тясно свързаният с четирилогията роман за юноши „Илинденци“. С тази тематика са писаните през 30-те и 40-те години други две книги – биографията на Гоце Делчев и революционната история на родния му Прилеп.

Може би много от нашите читатели не познават и другата страна от творчеството на този наш виден хронист на македонската и тракийската революция. По времето когато пише и публикува романа си „Усилни години“ Д. Талев е редактор, а впоследствие и директор на вестник „Македония“, който фактически е легален орган на ръководената от Иван Михайлов ВМРО и същевременно официоз на създадената след 1924 г. Македонска парламентарна група в българското Народно събрание.

Д. Талев е един от най-близките съратници на ръководителя на ВМРО и изпълнител на целите и директивите на Организацията, която по това време променя своята основна цел в устава си – от борба за автономия на Македония, в борба за създаване на самостоятелна държава от нейните три дяла. Такъв характер има по-долу предлаганата ви статия на Д. Талев „Илинденци“, която той публикува през 1929 г. Но само след съвсем кратко време (през 1932 г.) във вестника Д. Талев ще отпечата статията си „Преображение“, посветена на Преображенското въстание, където отново ще заговори за единството в борбата на македонските и тракийските българи.

Тези статии са непознати за съвременните читатели. Поради наближаващата годишнина от него ги предлагам на нашите читатели, за да се уверят за пореден път в силата на публицистичното слово на този най-бележит от съвременната епоха наш творец.

Цочо В. Билярски

* * *

 

ДИМИТЪР ТАЛЕВ
ИЛИНДЕНЦИ

 

Дълбоките и незаличими следи на македонската освободителна борба преминават през една дълга редица години от историята на македонския народ. Зад нас, съвременниците на тая още нестихнала борба, стои едно минало, което по своето величие няма равно на себе си в историята на народите. То е едно минало на безпримерен героизъм, на себеотрицание, на честна и безкористна служба към поробената ни ро-дина. Неговият светъл път е отбелязан с една безкрайна низа от нечувани подвизи, то сияе под блясъка на един Илинден и на редица от паметни дати.

Творци на това минало са хилядите ония знайни и незнайни герои, които дигнаха глава срещу петвековния потисник на поробения македонски народ и едва ли не с голи ръце поискаха да сломят цяла една империя. Падналите измежду тия доблестни македонски синове са живият пример за всички нас, които поехме свещения дълг да продъл-жим борбата до успешен край или да я предадем все така чиста в ръцете на ония, които ще дойдат след нас. Живите пък измежду старите другари на Гоце, Даме и Пере са яката връзка между нас, по-младите, и борческото минало на геройския ни народ.

Отдали на македонското освободително дело най-хубавия дял от своя живот - младите си години - живите свидетели на най-крупните събития в историята на македонското революционно движение и днес са между нас, готови всеки миг да бъдат според силите си, в помощ на своите по-млади другари, които, подобно на тях, неотстъпно следват начертания от Гоце и Даме път. Дълбоко и всецяло проникнати от идеите на борческа Македония, със своята опитност в борбата те ще съумеят да предугадят и редом с младите си другари да се изправят срещу всяка опасност, която би застрашила поробения ни народ, неговото единство и надеждите му. Тая им опитност и тяхното здраво съзнание за същността и неизменните закони на освободителната ни борба са особено ценни в настоящия момент, когато успешното водене на започнатата от тях с такъв идеализъм борба е застрашена повече от всеки друг път. И както в създаденото от тях светло минало, илинденци и в тоя момент ще останат на своя пост - верни на идеалите, за които са пожертвали своята младост.

Сега, по случай утрешния им конгрес ние сърдечно поздравяваме старите ратници и им пожелаваме успешна работа в полза на изстрадала Македония.

В. „Македония“, 11 юли 1929 г.

 

* * *

 

ПРЕОБРАЖЕНИЕ

 

Възликува горда Стара планина, ликуваха хайдушките Родопи, радостен светлееше Дунавът, а Вардар и Марица тръпнеха в честити надежди. Злобното сърце на развратна Европа обаче остана безчувствено към чистия възторг на жадния за свобода български народ. Над равната Беломорска Тракия, над китна Македония отново се надвеси мрачната сянка на робството.

Но все пак грешното коравосърдечие на жестоките тогавашни управници на Европа не можа да сломи единната воля на Македония и Тракия. Срещу бясната тирания на султан Хамида бързо израсна могъщата снага на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Над плодоносните поля на Беломорска Тракия, над смеещите се долини и бистри езера на Македония се възцари волният дух на борбата за освобождение.

Страшната революционна организация на тракийци и македонци сплиташе едно след друго в своята челичена мрежа поробените селища на длъж и на шир, от Охрид до Черно море. Тътнежът на битките разклащаше кървавия трон на мрачния тиранин, ослепителните светкавици на народното отмъщение разсичаха тъмнината, обилно се лееше горещата кръв на борците-герои, по челата на които гореше целувката за вярност докрай. Дойде Илинден през славната 1903 г. И само седемнайсет дни по-късно над Тракия изгря светлият ден на Преображение. Иначе не можеше да бъде - борбата беше обща, общи бяха надеждите, единна бе волята за свобода, свещена бе клетвата за вярност до победа или смърт.

Така беше тогава, така беше и после, когато борбата отново пламна с още по- голяма сила. А сега? Къде сме ние сега?

Неуспехите смутиха душите ни. Приведоха се нашите плещи под бремето на изпитанието. Днес мнозина между нас се лутат в безпътица и блуждаещи търсят тъмните пътеки на една лъжлива мъдрост. Жалки и самоунижени пред страха от тежката борба и от тежката ни задача - те пълзят, за да се промъкнат невредими между краката на неизбежните събития, пред които ни изправя нашата съдба. Нима ние, днешните ма-кедонски и тракийски българи, наистина сме недостойни да поемем заветите и клетвата на доблестните творци на Илинден и Преображение, ония, които покриха с костите си полята на Тракия и планините на Македония?

Не. Ние сме кръв от тяхната кръв, ние сме техни рожби. Ще премине като зла дрямка нашето смущение. Ново Преображение ще дойде. Отново бодро ще затуптят сърцата ни, ще бликне в нашите жили юнашката кръв на илинденци и преображенци и както някога, както довчера, един общ и мощен вик ще се понесе над Тракия и Македония:

- Да живее недовършеното дело на някогашната Вътрешна македоно-одринска революционна организация!

Тракийци, днес е Преображение! Борческа Македония ви поздравява.

В. „Македония“, 19 август 1932 г.