ЕДИН МАЛКО ПОЗНАТ МЕМОАР НА ВЪТРЕШНАТА МАКЕДОНСКА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ ДО ВЕНЕЦИАНСКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ ОТ 1922 Г.

В продължение на четири десетилетия от своето съществуване Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), преименувала се след 1918 г. на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) утвърждава практиката да се обръща към българското правителство, към Великите сили и международни конгреси и конференции с мемоари и изложения. Те макар и да не оказват сериозен ефект за разрешаването на Македонския въпрос все пак информират световната общественост за борбите, целите и задачите на тази българска революционна организация. Същевременно в тях по най-добрия начин се излагат и страданията на нашите сънародници, сменили турския поробител с нови поробители - сръбски и гръцки.

Читателите на сайта „Сите българи заедно“ са добре информирани за наличието, съдържанието и ефекта на голяма част от тези мемоари, както и с подробности около тяхното съставяне, връчване и истинските им автори.

Един от тези мемоари за съжаление и до днес не е достатъчно добре познат. Това е първият по ред следвоенен мемоар от 1922 г., последвал известния мемоар на Организацията до Парижката мирна конференция от 1919 г. Организацията, под ръководството на Тодор Александров е вече възстановила своите централни ръководни органи, задграничното представителство, както и местните си структури, като са създадени и печатни издания на български и френски език.

На 16 октомври 1922 г. е открита във Венеция Конференцията по източните въпроси. За пореден път българите са обнадеждени, че на тази конференция ще бъдат поставени и българските въпроси. ВМРО за съвсем кратък период от време подготвя и връчва свой печатен мемоар на тази конференция.

В окръжно № 321 от 15 октомври 1922 г. на ЦК на ВМРО се съобщава, че ЦК е изпратил меморандум, подписан от ген. А. Протогеров, Т. Александров и П. Чаулев до откриващата се на 16 октомври с.г. Конференция по източните въпроси във Венеция. В окръжното се подчертава същевременно, че „няма да мине много време и борческа Македония ще извоюва своята независимост“.

Меморандум, подписан от тримата членове на ЦК и подпечатан с печата на организацията е изпратен и до следващата Конференция по близкоизточните въпроси, която се открила в Лозана на 20 ноември 1922 г. В него се подчертавало, че организацията “иска да се създаде от цяла Македония една независима държава, за да не се проливат кърви”. Тя предупреждава, че “ако не бъде чута, ще почне вече своите динамитни и др. атентати и акции, за да извоюва свободата на поробената Родина”.

В печатния си циклостилен орган „Известията на ЦК на ВМРО“ от 30 декември 1922 г. Организацията информира своите членове, че предаването на меморандума “е провело силно впечатление сред конференцията”. Но, както става ясно, меморандумът не е обсъждан на конференцията, а само е “бил живо разискван в частните срещи”.

Ние разполагаме с мемоара до конференцията във Венеция, но досега не успяхме да издирим този до Лозанската конференция. Допускам, че съдържанието на мемоара от ноември 1922 г. ако не е дословно, то поне е идентично с това на мемоара до Венецианската конференция. Това мое предположение ще остане валидно до момента, когато открием и оповестим и този мемоар.

Сега на нашите читатели предлагам да се запознаят с пълния запазен текст на мемоара до Венецианската конференция, който е адресиран и до Обществото на народите и до министър-председателите на тогавашните Велики сили.

Цочо В. Билярски

 

* * *

 

МЕМОАР ОТ ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА ВЪТРЕШНАТА МАКЕДОНСКА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ ДО ОБЩЕСТВОТО НА НАРОДИТЕ И ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ СИЛИ.

МАКЕДОНИЯ, ОКТОМВРИ 1922 Г.

 

Вътрешната македонска революционна организация е изпратила до м[инистъ]р-председателите на Великите сили меморандум по случай конференцията в Лозана. Предаваме меморандума публикуван в женевския в. “L`Action Radicale”.

До господин председателя на Съвета на ...

Господин председателю на Съвета,

Тридесет години вече македонското население, обединено около Тайната си революционна организация, издига пред света знаме с надпис автономна Македония. Досега, с изключение на малки промеждутъци, които си позволяваше доброволно, населението на Македония не е прекъсвало да се бори за своето освобождение. Голямото въстание на масите през 1903 г., което завърши с изработване на Мюрцщегската програма; борбите, които последваха с оглед разширяване на тази програма до пълна автономия; революционните действия, предприети след фалита на младотурския режим, който беше последван от Балканските войни – войната на съюзниците срещу Турция и Междусъюзническата война; въстанието, което се дигна в района на Охрид и Дебър през есента на 1913 г., т.е. само шест седмици след несправедливия Букурещки договор бележат най-важните моменти от усилията, положени от едно поробено население, решено да постигне справедливост, етническа свобода, равноправие и мир! Въобще, всички тези събития и още много други са Ви известни от сините, жълти и зелени книги, публикувани след 1902 г. от правителствата на Англия, Франция и Италия.

За свое голямо нещастие, македонското население страда под чуждо владичество и днес, след голямата световна война, водена от великите сили на Съглашението и присъединилите се, една от целите на която беше да се освободят малките народи. В прочее, ако македонците напоиха свещената земя на родината си с кръвта на най-храбрите между тях, това сигурно не е било, за да заместят първия господар с други господари, които, макар и християни, се оказаха по-лоши от първия. Тъй като настоящият режим в Македония е по-непоносим от предишният; в действителност, в своето намерение да асимилират със сила народите, които живеят там, Гърция и Сърбия им забраняват културните свободи, правото да се молят и да учат своите деца на майчиния им език, а това беше позволено при турския режим. Тази политика на денационализация стана причина в нашата родина да се проявят по-големи и по-малки ексцесии от агентите на властта. Затворите са препълнени с хора, хиляди са жертвите на малтретиране, изнудване, изтезания, грабеж и убийства. След обнародването на договорите за защита на малцинствата, македонците се обнадеждиха, че Обществото на народите ще принуди Гърция и Сърбия да дадат предвидените права и свободи, тъй като тези две споменати страни не биха разрешили това по своя воля; в действителност те не признаха съществуването на българи, власи и албанци в Македония, така че и тази надежда е на път да не се осъществи; като доказателство голям брой хора се принудиха да хванат оръжието и да отидат в планината. Вече са отбелязани няколко сблъсквания между тях и жандармерията. Процесите в Скопие, Куманово, Щип, Прилеп, Тетово доказват също, че в отчаяние от каузата и от своето собствено движение населението прибягва към известните методи на революционна борба.

Господин председателю на Съвета,

Македония има следните естествени граници: на изток река Места и планината Родопи; на север масивът на Рила, планините Осогово, Скопска Черна гора и Шар; на запад албанските планини и реката Черни Дрин, на юг река Бистрица и Егейско море. Тя има население от 2 301 767 души, разпределено както следва: българи – 1 096 376 или 48 % от цялото население; турци – 541 615 – 23 %, гърци – 252 366 – 11 %; албанци – 184 315 – 8 %, власи – 77 365 – 3,4 %; цигани – 43 370 – 1,6 %; евреи и други етнически групи – 106 360 – 5 %.

Македония е разделена между Гърция, Сърбия и България. Но това деление е съвсем случайно и изкуствено. Долните течения на реките Места, Струма и Вардар, които следват главните артерии, водещи от континента до морето, се намират в границите на Гърция; горните и средните им течения са в България и Сърбия. Оттук идва и икономическото западане на градовете в крайбрежните и вътрешни страни, като се прибави и липсата на сигурност, дължаща се на омразата, която разделя управляващи и управлявани, може да се разбере защо мизерията на населението се увеличава. Деветдесет процента от населението на Македония, включващо българите, турците, албанците, власите и евреите, е против това разделяне по причини, които представихме по-горе. То се придържа енергично към стария си идеал, който е да се образува една независима Македония, поставена под защитата на Обществото на народите или на някоя упълномощена от него сила. В случай, че някой се съмнява в желанието на македонското население, може да се пристъпи към плебисцит.

Господин председателю на Съвета,

В момента, когато Източният въпрос, от който македонският въпрос представлява съществена част, се постави на разглеждане, ние Ви молим от името на населенията в Македония да задоволите справедливите им искания, за да се възстанови мирът и правото и в нашата нещастна родина и да се предотврати проливането на кръв, което е неизбежно както в Македония, така и на Балканския полуостров.

Приемете, господин председателю на Съвета, уверенията и в нашето най-голямо уважение.

За Централния комитет на Тайната революционна организация:

А. Протогеров, Т. Александров, П. Чаулев.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ.

Към меморандума е било приложено едно изложение върху положението в Македония след Букурещкия и Ньойския договори за мир. Предаваме го в съществената му част:

Гърци и сърби се силят сега да денационализират в тяхна полза българското население в Македония чрез всички възможни средства. След като проникнаха в страната, с един само удар унищожиха цяла една българска национална култура, от която не е нищо оставено, въпреки съществуването на специални клаузи, съдържащи се в договорите за покровителство на малцинствата.

Тъй, равносметката на това разрушително дело се изразява днес чрез:

1. Затварянето на 1373 училища, от които 13 средни, 87 прогимназиални и 1275 основни, посещавани от 78 854 ученици, обучавани от 2266 учители.

2. Присвояването на 1139 български черкви и прогонването на 8 владици и на целия български клир.

3. Запрещението да се издават български вестници и списания и затварянето на всички читалища, библиотеки и пр. в страната не съществуват български съчинения, а употреблението на български език е строго забранено.

4. Българите са заставени да изхвърлят окончанията на имената си и да ги заменят със сръбски или гръцки такива.

5. Прогонени са зад граница всички интелигентни българи, и на множеството емигранти, намиращи се в България, е запретено да се върнат в родната им страна, гдето са изоставили имотите си и семействата си.

6. Никакво участие в политическия живот на страната не е позволено на българите, на които бе запретено да вземат участие в изборите за конституанта в Белград и за парламента в Атина като отделна народност.

На края, това денационализаторско дело е придружено с въвеждането на един свиреп терор, надминаващ много този, който до сега страната бе притеглила.

От повторното завладяване на Македония до наши дни, последната, а особено частта източно от Вардар, е истинско бойно поле, гдето редовни войски, подпомогнати от агентите на една гнила администрация и от разбойнически банди (Бабунски, Църцорийски, Търговишки) – довършват непрестанното преследване на населението, като се отдават на убийства и грабежи, под предлог, че дирят комитаджии.

Режима, който днес господствува в Македония, е твърде добре описан и от много сръбски вестници, някои от които са близки на правителството, като “Политика” и “Балкан”.

В 1921 год. кореспондентите на “Near East”, “Temps” и “Idea Nazionale” са имали случай да видят множество бежанци, прогонени из страната им от сърбите.

С няколко политически процеси, като тези в Скопие, Куманово, Тетово и др., осъдиха на смърт десетки интелигенти, които се намираха още в страната, с цел да направят да изчезне всяко дело и всяка надежда за установяване на политическа свобода.

Изстъпленията и терорът на сръбските и гръцки власти, както и липсата на всяка политическа и гражданска свобода правят невъзможна всяка легална защита и сочат на населението старият път на конспирацията и на въоръжените акции.”

ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 91, л. 32. Печатно на френски език. Вж. и Гласът на Македония. Меморандума на Вътрешната организация, в. “Македония”, г. ІІІ, бр. 270, София, 13 декември 1922, с. 1–2.