НЕИЗВЕСТНИ ДОКУМЕНТАЛНИ СТРАНИЦИ ЗА ХРИСТО МАТОВ

Тия дни на 10 февруари се навършиха 96 години от смъртта от един от най-видните български революционери след Берлинския конгрес Христо Матов (10 март 1872, Струга – 10 февруари 1922, София). За него са публикувани биографии, документални сборници, както и основната част от неговите изследвания по въпросите за българския език, за нашия фолклор, както и за революционните борби на македонските и тракийските българи. Матов е и автор на три стихотворения, които още по негово време започват да се пеят и като народни песни. Той сам в своите кратки спомени-бележки отбелязва, че три пъти е бил хвърлен в затвор и от трите пъти е написал по едно стихотворение.
Макар и неговото име да не фигурири сред имената на основаталите на ВМОРО той е не само един от най-ранните членове на организацията, но и през целият си живот той е безспорен нейн ръководител и идеолог.
Тъй като неговият личен архид все още не е на държавно съхранение има някои неясноти и бели полета в неговата биография, което надявам се че бъдещите изследователи ще попълнят.
И сега всеки новооткрит документ, излязъл от неговата ръка или такива с оценка за неговата дейност представлява изключителна ценност. Продължавайки своята дейност по разкриване и поблукаване на архивното наследство на Хр. Матов ще имате възможност да се запознаете с някои неизвестни или малко известни документи и факти за един период от две десетилетия от неговия живот и дейност, започващи от времето около избухването на Илинденско-Преображенското въстание и достигащо до края на живота му. Всеизвестен факт е че поради арестуването на членовете на Централния комитет на ВМОРО след Солунските атентати именно задграничните представители на организацията в София Хр. Матов и д-р Христо Татарчев са истинските и фактическите ръководители на въстанието на българлите от Македония и Тракия. Сред документите, които ще прочетет по-долу са и взетиет решения на Кюстендилския общ конгрес на ВМОРО от март 1908 г., чийто ръководител е Матов. Сигурен съм, че за вас ще представляват интерес и документите свидетелстващи за водените преговори от Матов с младотурците, както непосредствено след обявяването на Младотурската революция, така и няколко месеца преди започването на Балканската война. Тук са и документите, с които водачът на ВМРО Иван Михайлов, който изказва своето и на Тодор Александров към личността и делото на този най-бележит български революционер, учен, публицист, фолклорист и поет.
След всеки документ съм посочвал мястото на неговото съхранение и неговата оригиналност.
Цочо В. Билярски



ДОКУМЕНТИ

№ 1
ПИСМО ОТ Н. НАСТЕВ ДО ХР. МАТОВ С МОЛБА ДА МУ ИЗПРАТИ ПОВЕЧЕ СВЕДЕНИЯ ЗА ЗАГИНАЛИЯ МУ ВНУК АЛЕКСАНДЪР НАСТЕВ (ЛЕЧО ВОЙВОДА).
СТАНИМАКА, 21 НОЕМВРИ 1903 Г.
Драги ми Матов,
Брат ми Стефо от лагера на въстаниците ми явява за смъртта на внук ми Александър, вам известен под името “Лечо – войвода”. От краткото писмо на брата ми се знае, че бил убит през м. септемврий; ала къде и как не ми се явява. Описва само по-наширо мизерното положение на домашните ми и голямата нужда от помощ!
Сега-засега има в София много новодошли четници и войводи из нашенско, от които непременно може да се узнае, особено войводите: Кецкаров, Чехаларов, Чакъров и др. са били в съседни с Лечо райони и могат да дадат най-точни сведения за неговата участ. Около края на м. септември станаха сражения при с. попадия (между Сетина и Чеган, Леринско), дето и Силянов, а по-рано и Марко претърпяваха поражения или поради предателства на власи колибари, или по някои шпиони на беовете в с. Крушоради (между Сетина и Вощарани).
Лечо, мълчалив по натура, скромен по претенции, тихо и предано работи от 1899 година до смъртния час през миналия септемврий. Той умре, за да заживее отново. Аз няма да го възпявам. Това оставам на неговите другари. Аз ще кажа: Бог да го прости и вечна му памет! а вас моля като най-искрен приятел и в положение да изучиш и ми явиш: кога, къде и как е сложил юначните си кости много-обичния ми внук, Лечо, който цели четири години кръстосва милата ни родина и търпи лишения, без да потърси подслон от суровата зима в бащиния си дом, нито за отдих и почивка в свободна България! Поклон пред лика и светия му прах!...
Молих и други, но не се удостоих с отговор. Може би, големството им пречи да сторят това, или пък не ги интересуват умрелите.
Със сърдечен поздрав твой:
Н. Настев
ЦДА, ф. 2111 к, оп.1, а. е. 20, л. 1-2. Оригинал.Ръкопис.
№ 2
ПИСМО ОТ ХР. М. ТОШЕВ, БИВШ РЪКОВОДИТЕЛ НА ВМОРО В ЦАРИГРАД ДО ХР. МАТОВ ЗА НУЖДАТА ОТ СРЕДСТВА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ИЗПАДНАЛИ ДЕЙЦИ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА.
ДУПНИЦА, 22 НОЕМВРИ 1903 Г.
Господин Матов,
Другари от София ми пишат, че Вий сте престанали вече да давате каквато и да било помощ на Цариградските работници: Кипро Симоновски (от Дебър) и Милан Саздов от Велес, под предлог, че “средствата се изчерпали”. Аз няма апелирам към Вашите чувства, защото това ще бъде много странно (Поне на мене така се вижда). Но, в качеството си на бивш ръководител в Цариград, считам за дълг да Ви напомня само едно нещо: не се подигравайте със съдбата на хора, които страдат сега, може да се каже, само по Ваша вина; престанете вече да смятате себе си за жители на Мека и Медина; признайте си греха и не мъчете ония, които не мислеха да изпаднат до това дередже; не прибавяйте при досегашните си грешки и други за всичко се държи сметка и, и ако сега е мълчи, след време ще се проговори. “Средствата се изчерпали”, не е ли Ви срам това да приказвате! Това да го говори един прост смъртен, разбирам, но умът ми се зашемедява, когато слушам това от лице, което се е облякло в мантията на главен представител на Вътрешната организация. Ако Вий не можете намери средства, то питам: защо не отстъпите другиму, който ще бъде в положение да намира средства?
За сега довиждане, г-н Матов!
С отлично почитание
Хр. М. Тошев
ЦДА, ф. 2111 к, оп. 1, а. е. 22, л. 1. Оригинал. Ръкопис.
№ 3
БЕЛЕЖКА ОТ ХР. МАТОВ ДО Д-Р ДИМИТЪР ВЛАДОВ С ПРЕПОРЪКА ЗА МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД НА ИВАН ДИМИТРОВ
СОФИЯ, 26 НОЕМВРИ 1903 Г.
Г-н д-р Владов,
Ив. Димитров е за преглеждане.
Х. Матов
ЦДА, ф. Д-р Д. Владов, 1 л. Оригинал. Ръкопис.
№ 4
ПИСМО ОТ ХРИСТО НАСТЕВ, ПУНКТОВ НАЧАЛНИК НА ВМОРО В КЮСТЕНДИЛ ДО ХР. МАТОВ ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ПАРИЧНИ СРЕДСТВА ЗА НУЖДИТЕ НА БЕЖАНЦИТЕ И НА ЗАВЪРНАЛИТЕ СЕ ВЪСТАНИЦИ В КЮСТЕНДИЛ.
КЮСТЕНДИЛ, 3 ДЕКЕМВРИ 1903 Г.
Г-н Матов,
Още като пристигнах тук, връчих писмото на Бай Марко и Гйоргиев. Равносметката им още не е приготвена и затова не са ми предали тевтерите. Повечето неща от преписката (книжата) ми са предадоха. По сичко се вижда, че касата ще ми се предаде с един дълг повече от 6000 лева, които ще трябва полечка, лечка да се изплащат за да ни вярват нататък. В секи случай щом ми се предаде сичко, ще рапортирам своевременно.
Понастоящем тук са настанени повече от 200 души въстаници. Имаме сведение, че в скоро време ще пристигнат още около 120 души (Воденци и Енидже-Вардарци).на тези които са тук, дрехите на повечето са толкоз изпокъсани, щото на някой от тях и месата им се виждат. Опинци никакви нямат. Помещение също. – Не се излиза пред тях.
Уведомете ме какво поведение да държа спрямо Комисията, която се грижи за бежанците, по отношение приюта и поддърката на въстаниците. Съгласно направените постъпки от по-преди, от страна на Гйоргиева и Марко пред тамошната комисия, последната е отпуснала само храна на нашите момчета и то само за (8) дена, който срок до 4-и того включително изхожда. Гйоргиев Ви писал по този въпрос по-обстоятелствено. В секи случай земете бележка и каквото се следва да се направи – по-скоро.
Пари ми са необходими, за да подзема работите. Без тях никаква нужда не можем да посрещнем, когато понастоящем те се в изобилие.
На 25 м.м. н[оем]врий момчетата: Бобе Стойчев, Ив. Стойчев и Велко са били арестувани във ІІ-и Полицейски участъв (София), като са им зели един нагантов и два лебелови леворвери. Полицията търсила 25 лева “штрав”, за да освободи леволверите. Нека се направи нуждната справка и да се приберат, като внесите поменатата сума. Друго. В кръчмаря при “Народния хан” в София, Глигор – адютантина на Атанасов – оставил един нагантов леволвер на съхранени. Да се прибера.
В Тодор Арнаутчето имало 2 две берданки и 4 патрондаша с патрони, също да се приберат.
Като съобщавам гореизложеното за сведение, оставам с поздрав за сякога
Ваш: Х. Настев
ЦДА, ф. 2111 к, оп. 1, а. е. 21, л. 1-2. Оригинал. Ръкопис.

№ 5
БЕЛЕЖКА ОТ ХР. МАТОВ ДО АНАСТАС ЛОЗАНЧЕВ ЗА ПРИБИРАНЕТО НА ДРЕХИТЕ НА ЧЕТНИЦИТЕ НА АРГИР МАНАСИЕВ В КЮСТЕНДИЛСКИЯ ПУНКТ ПРИ МАРКО СЕКУЛИЧКИ
Б. М., 27 ОКТОМВРИ, Б. Г.
Лозанчев,
Дрехите – съблечени от Аргировци – искай ги от Марка.
Хр. М.
ЦДА, ф. 1923 к, оп. 2, а. е. 32, 1 л. Оригинал. Ръкопис.
№ 6
РЕЗОЛЮЦИЯ НА ОБЩИЯ КОНГРЕС НА ВМОРО С ПРИЕТИТЕ РЕШЕНИЯ.
С. ЖАБОКЪРТ, КЮСТЕНДИЛСКО, 5 – 15 МАРТ 1908 Г.
Конгресът се състоя през м. март т. г. от 5 до 15 включително със следните 28 делегати:
П. Ацев, Т. Николов, В. Чекаларов, Х. Матов, Д-р Х. Татарчев, Сципион, Вилхелм М. Дорев, Е. Спространов, И. Групчев, Дякон Евстатий и Х. Силянов – от Битолския окръг;
Т. Александров, Е. Чучков, Ю. Спасов, М. Гюруков, Акаций, С. Мишев, Г. Гочев и Левтер – от Скопския окръг;
Д. Даскалов, П. Пенчев, Г. Мончев, П. Дели-Иванов и П. Чаулев – от Солунския окръг;
Август и Асен – от Одринския окръг;
Морел – от Струмишкия окръг (делегат само на Радовишката околия).
Не се явиха в конгреса делегатите: Т. Антов, Д. Стефанов и И. Илиев – от Солунския окръг, С. Икономов и П. Шишманов – от Одринския окръг.
Пред вид нелегалното положение, в което се постави управлението на Серския окръг с убийството на Гарванова, Сарафова и Даева, делегатите на окръга не се приеха в конгреса; толкова повече, че в болшинството си те са провинени в убийството, а за избиране на нови непровинени делегати нямаше възможност.
От Струмишкия окръг тоже не се явиха редовните делегати: те поставяха своето присътствие в конгреса в зависимост от освобождаването на Чернопеева от предварителния му арест. Имайки пред вид нееднократните заявления на Чернопеева, че иска без друго да присътствува на конгреса, и желайки да почакат непристигналите си Струмишки другари, делегатите отложиха състояването на конгреса с 15 дни. Въпреки това отлагане, Струмишките делегати не се явиха, ако и срокът за свикването на конгреса да се продължи с още 10 дни.
Опасявайки се да не би продължителното отлагане да осуети конгреса, делегатите се принудиха да се конституират в такъв без своите Струмишки другари.
Конгресът счете за нужно да се занимае със следните въпроси:
1) Днешното положение на Организацията (изложение по окръзи),
2) Дейността на Централния Комитет и Представителството,
3) Бъдещата дейност на Организацията,
4) Културно-економична дейност,
5) Граждански съдилища,
6) Четнишкият институт,
7) Организацията в Одринско,
8) Материална издържка на Организацията,
9) Литература и преса,
10) Организацията и България,
11) Организацията и Екзархията,
12) Организацията и пропагандите,
13) Мюрцщегската реформена акция,
14) Ревизия на правилниците
15) Организацията и другите революционни организации в Турция,
16) Убийството на Гарванова, Сарафова и Даева и
17) Избори
* * *
Относително днешното положение на Организацията от изложението, което делегатите дадоха за състоянието на Организацията отделно за всеки окръг, конгресът намира:
1) Липсва дисциплина между работниците и свръзка между отделните административни единици на Организацията.
2) Партизанствата между дейците в България, подбуждани главно от чисто лични съображение, са се отразявали отрицателно във вътрешността, като са създавали нежелателни ежби и деморализация.
3) Чувствува се голяма нужда от подходещи интелигентни сили – легални и нелегални.
4) Поради систематичното преследване на властта и Екзархията спрямо по-интелигентните легални работници, дейността на легалните тела е твърде слаба. Нелегалните тела почти навред са станали господари на положението.
5) Днешната система на управление, прокарана във вътрешния правилник, със своя широк демократизъм и децентрализъм се явява голяма спънка за деятелността на управителните тела. В конгреса единодушно се изтъкна необходимостта от изменения в правилника.
6) Парично Организацията е в неудовлетворително състояние. Вътрешните приходи на отделните организации едва достигат за посрещане на чисто вътрешните разходи. За общеорганизационните разходи и акции не се разполага почти с никакви суми.
7) Боевата подготовка на населението е незадоволителна. Оръжието и мунициите са недостатъчни.
8) Културно-економична дейност се е направлявала без общ определен план, съобразно местните условия и нужди. На места економичната борба и частно бойкота, като неумело водени и без оглед на действителността предприемани, са давали тъкмо обратни резултати.
9) Борбата срещу пропагандите е задоволителна. Това се дължи главно на непосредствения отпор на населението, умело ръководен от някои нелегални сили. През последнята 1907 г. се спре успеха на въоръжените пропаганди, а на места даже се отнеха някои от техните позиции.
10) Турската власт развива особена енергия по преследване на организационните чети. Ред нововъведения са предприети във войската, които дават своите резултати. Срещу това организационните боеви сили са направили твърде малко за своето реформиране и приспособяване към новосъздаденото положение.
Заключението на конгреса е следното:
1) Общото положение на Организацията е незадоволително.
2) Сравнително с 1903 г. Организацията е по-силна в боево отношение, а е по-слаба в своето управление, което е разстроено главно поради вътрешни борби.
* * *
Конгресът не намери за уместно да се произнесе по дейността на Централния комитет, Представителството и временното представителство през 1906 и 1907 г. За преглеждане сметките на представителствата избра се специална комисия в състав: П. Ацев, Д. Даскалов, П. Чаулев и И. Групчев. Комисията своевременно ще даде изложение до окръзите за добитите резултати.
* * *
Относително останалите въпроси конгресът взе следните решения:
І. Бъдещата дейност на Организацията.
Относително насоката на бъдещата дейност на Организацията, конгресът се установи на следните положения:
1. Конгресът подчъртава чисто революционния характер на Организацията не само в крайния идеал, но и в тактиката й. Еволюционната тактика, проповядвана от някои безогледни идейници, която предполага постепенното и неусетно завземане всички функции на държавата от страна на Организацията, е утопична при даденото положение в Македония и Одринско и като такава, тя трябва да бъде чужда на Организацията. Главната и непосредствена задача на Организацията е пълната и всестранна боева подготовка на населението. Вменява се в обязаност на околийските управителни тела да се погрижат за снабдяването на своите околии с нужното количество оръжие и други боеви материали, а също да се подготви достатъчно милицията във военно изкуство. Централният комитет тоже се задължава да се погрижи за бързото и достатъчно въоръжаване на цялата Организация, като има пред вид нуждите и важността на всяка отделна околия.
2. Организацията продължава да счита общите възстаннишки действия като крайно средство в борбата си срещу турския режим. Организацията предприема своите действия винаги, когато намери за необходимо. Степента, характера и момента на действията зависят главно от достатъчната боева подготовка на населението. Решение по принцип за общи възстаннишки действия могат да вземат само извънредни общи конгреси, свикани специално за тая цел, по начин и условия изрично указани в правилника. Действия по външни подбуждания не се предприемат, а започнатите – не се прекратяват.
3. Като има пред вид днешната боева подготовка на населението, Организацията ще проявява активност сравнително по-интенсивна от досегашната; тая активност ще бъде предимно терористична. Подробностите по тая точка ще се съобщят от Централния комитет конфиденциално на всички окръжни управления.
ІІ. Културно-економична дейност.
Изхождайки от строго революционния характер на Организацията, конгресът възприема културно-економичната дейност, във всичките нейни разновидни прояви, само до толкова, до колкото подпомага и не е в разрез с непосредствено боевите задачи на Организацията. Централният комитет ще изработи по тоя въпрос специални инструкции.
ІІІ. Граждански съдилища.
Конгресът предвижда за напред граждански съдилища само в селата. Тие съдилища разглеждат дела като първа инстанция; недоволната страна апелира пред специална комисия, определена от селското управление за даденото дело. В градовете гражданските дела се разглеждат от еснафите. Без да допуска населението да се съди в турските съдилища, Организацията се стреми за постепенното си освобождаване от гражданското правораздаване, като намира други подходящи начини за съдене.
ІV. Четнишкият институт.
Естествен продукт на революционното развитие, четнишкият институт се оказва, при новите условия за дейност, непригоден в досегашната му форма. Вместо чети, във всяка околия ще се определят нужното число инструктори, които ще обучават населението в боево изкуство и ще ръководят непосредствената му борба срещу пропагандите. Четите се предвиждат за сега само там, дето въоръжените пропаганди особено върлуват, а населението не е в състояние да се самозащитава.
V. Организацията в Одринско.
Пред вид особените етнографически, географически и политически условия на Одринско, конгресът намира, че дейността на Организацията в този край трябва да се състои само в поддържане революционния дух на населението посредством единични агитатори-организатори. Изпращане чети и предприемане акции не се позволява. На населението ще се доставя оръжие само за неговата самозащита. На Централния комитет се вменява в обязаност да проучи по-обстойно положението на окръга и, съобразно с нуждите и условията на отделните околии, да вземе, в разбирателство с окръжното управление, необходимите мерки.
VІ. Материална издръжка на Организацията.
Организацията разчита преди всичко на собствената си материална издръжка. Като счита, че самостоятелността и силата на Организацията зависят много от нейната финансова уредба, конгресът препоръчва следните мерки за финансовото подобрение на Организацията:
1. По-рационално и справедливо разхвърляне на вътрешните приходи на Организацията – вноски, налози, глоби и др.
2. Въздействие за организиране външната благотворителност, особено тая на емиграцията в България.
3. Предприемане политически обири и залавяне известни личности с цел за откуп.
Пред вид сегашното си критическо положение, Организацията може да приема средства отвред, отдето биха й се предложили, но без да дава в замяна каквито и да са ангажименти и без да унищожава с това своето достолепие. Средствата се приемат само чрез Представителството. Единични лица, уличени в приемане средства, се наказват най-строго.
Изхождайки от единството и неразделността на Организацията и в частност пред вид предстоещата по-активна дейност на Организацията, конгресът намира, че Организацията трябва да има своя обща каса. За образуването на общата каса се предвиждат следните постъпления:
1. Известен процент от приходите на окръжните организации;
2. Специални налози в полза на касата, разхвърлени по околии;
3. Приходите, добити с оръжие и
4. Външните постъпления на Организацията.
VІІ. Литература и преса
Конгресът набляга на голямата необходимост за Организацията от революционна литература и преса. Като констатира със съжаление, че отличните инак решения през 1905 г. по тоя въпрос са останали неприложени, конгресът вменява в обязаност на Централния комитет да се погрижи за учредяването при Представителството на специален литературен фонд за издаването на оригинална и преводна литература в духа на организационните схващания. За в полза на фонда окръжните управления ще разхвърлят специални налози на околиите и ще ги изпратят по принадлежност. Издаваният в София македонски вестник “Илинден” ще служи за проводник на организационните гледища и интереси, за която цел неговата издръжка ще се поеме всецяло от Организацията. Редакторът на вестника ще се определи по взаимно съгласие на Централния комитет и Представителството с подходяща заплата. За вътрешността за сега не се предвижда специален орган. Чисто организационните въпроси ще се третират в притурки на “Илинден”, предназначени само за вътре.
VІІІ. Мюрцщегската реформена акция.
Съвършено несъстоятeлна по съдържание, Мюрцщегската реформена акция не даде никакви практически резултати. Единственото средство за да се прекрати царящата анархия, по-ужасна от преди, и да се въведе действителен порядък в страната, е автономията и за постигането й Организацията ще върви неуклонно по своя революционен път. Конгресът изказва протест за изключването на Одринско от обекта на реформената акция.
ІХ. Организацията и България.
Конгресът не може да отрече естественото право на България да се грижи за съдбата на своите неосвободени сънародници в Турция. За съжаление, конгресът трябва да констатира, че българските правителства не са имали изработена една ясна и постоянна македонска политика и че нерядко са експлоатирали с освободителното дело за цели, чужди нему. Пред вид на това, конгресът вменява в обязаност на Представителството да бъде особено осторожно спрямо официалните фактори на България и да отстоява срещу всяка цена независимостта и престижа на Организацията.
Х. Организацията и Екзархията.
Конгресът намира, че Екзархията, като единствено легално културно-просветително учреждение на неосвободените българи, трябва да бъде неутрално спрямо революционното движение. Усвоената напоследък политика на Екзархията, изразена в действия пряко враждебни на Организацията, ще се преследва, колкото това и да е нежелателно. За последствията от тая политика Организацията държи отговорни както централната екзархийска власт, така и нейните черковно-училищни органи.
ХІ. Организацията и пропагандите.
По отношение на пропагандите конгресът стои на становището, което бе усвоено от конгреса през 1905 г. Организацията продължава да счита пропагандите, а особено техния въоръжен курс, като пакостни за освободителното дело и ще ги преследва по-енергично от всеки друг път.
ХІІ. Ревизия на вътрешния правилник.
Пред вид голямата непрактичност и неприложимост на много от положенията на действующия вътрешен правилник на Организацията, конгресът счете за необходимо да направи някои изменения в него, а също да внесе известни нововъведения, като винаги е изхождал от дадената действителност и като се е старал от друга страна по възможност да се придържа о създадените традиции след възстанието. Измененият правилник ще се разпрати своевременно из вътрешността.
ХІІІ. Организацията спрямо другите р