НЕИЗВЕСТНИ ДОКУМЕНТАЛНИ СТРАНИЦИ ЗА ХРИСТО МАТОВ

Тия дни на 10 февруари се навършиха 96 години от смъртта от един от най-видните български революционери след Берлинския конгрес Христо Матов (10 март 1872, Струга – 10 февруари 1922, София). За него са публикувани биографии, документални сборници, както и основната част от неговите изследвания по въпросите за българския език, за нашия фолклор, както и за революционните борби на македонските и тракийските българи. Матов е и автор на три стихотворения, които още по негово време започват да се пеят и като народни песни. Той сам в своите кратки спомени-бележки отбелязва, че три пъти е бил хвърлен в затвор и от трите пъти е написал по едно стихотворение.
Макар и неговото име да не фигурири сред имената на основаталите на ВМОРО той е не само един от най-ранните членове на организацията, но и през целият си живот той е безспорен нейн ръководител и идеолог.
Тъй като неговият личен архид все още не е на държавно съхранение има някои неясноти и бели полета в неговата биография, което надявам се че бъдещите изследователи ще попълнят.
И сега всеки новооткрит документ, излязъл от неговата ръка или такива с оценка за неговата дейност представлява изключителна ценност. Продължавайки своята дейност по разкриване и поблукаване на архивното наследство на Хр. Матов ще имате възможност да се запознаете с някои неизвестни или малко известни документи и факти за един период от две десетилетия от неговия живот и дейност, започващи от времето около избухването на Илинденско-Преображенското въстание и достигащо до края на живота му. Всеизвестен факт е че поради арестуването на членовете на Централния комитет на ВМОРО след Солунските атентати именно задграничните представители на организацията в София Хр. Матов и д-р Христо Татарчев са истинските и фактическите ръководители на въстанието на българлите от Македония и Тракия. Сред документите, които ще прочетет по-долу са и взетиет решения на Кюстендилския общ конгрес на ВМОРО от март 1908 г., чийто ръководител е Матов. Сигурен съм, че за вас ще представляват интерес и документите свидетелстващи за водените преговори от Матов с младотурците, както непосредствено след обявяването на Младотурската революция, така и няколко месеца преди започването на Балканската война. Тук са и документите, с които водачът на ВМРО Иван Михайлов, който изказва своето и на Тодор Александров към личността и делото на този най-бележит български революционер, учен, публицист, фолклорист и поет.
След всеки документ съм посочвал мястото на неговото съхранение и неговата оригиналност.
Цочо В. Билярски



ДОКУМЕНТИ

№ 1
ПИСМО ОТ Н. НАСТЕВ ДО ХР. МАТОВ С МОЛБА ДА МУ ИЗПРАТИ ПОВЕЧЕ СВЕДЕНИЯ ЗА ЗАГИНАЛИЯ МУ ВНУК АЛЕКСАНДЪР НАСТЕВ (ЛЕЧО ВОЙВОДА).
СТАНИМАКА, 21 НОЕМВРИ 1903 Г.
Драги ми Матов,
Брат ми Стефо от лагера на въстаниците ми явява за смъртта на внук ми Александър, вам известен под името “Лечо – войвода”. От краткото писмо на брата ми се знае, че бил убит през м. септемврий; ала къде и как не ми се явява. Описва само по-наширо мизерното положение на домашните ми и голямата нужда от помощ!
Сега-засега има в София много новодошли четници и войводи из нашенско, от които непременно може да се узнае, особено войводите: Кецкаров, Чехаларов, Чакъров и др. са били в съседни с Лечо райони и могат да дадат най-точни сведения за неговата участ. Около края на м. септември станаха сражения при с. попадия (между Сетина и Чеган, Леринско), дето и Силянов, а по-рано и Марко претърпяваха поражения или поради предателства на власи колибари, или по някои шпиони на беовете в с. Крушоради (между Сетина и Вощарани).
Лечо, мълчалив по натура, скромен по претенции, тихо и предано работи от 1899 година до смъртния час през миналия септемврий. Той умре, за да заживее отново. Аз няма да го възпявам. Това оставам на неговите другари. Аз ще кажа: Бог да го прости и вечна му памет! а вас моля като най-искрен приятел и в положение да изучиш и ми явиш: кога, къде и как е сложил юначните си кости много-обичния ми внук, Лечо, който цели четири години кръстосва милата ни родина и търпи лишения, без да потърси подслон от суровата зима в бащиния си дом, нито за отдих и почивка в свободна България! Поклон пред лика и светия му прах!...
Молих и други, но не се удостоих с отговор. Може би, големството им пречи да сторят това, или пък не ги интересуват умрелите.
Със сърдечен поздрав твой:
Н. Настев
ЦДА, ф. 2111 к, оп.1, а. е. 20, л. 1-2. Оригинал.Ръкопис.
№ 2
ПИСМО ОТ ХР. М. ТОШЕВ, БИВШ РЪКОВОДИТЕЛ НА ВМОРО В ЦАРИГРАД ДО ХР. МАТОВ ЗА НУЖДАТА ОТ СРЕДСТВА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ИЗПАДНАЛИ ДЕЙЦИ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА.
ДУПНИЦА, 22 НОЕМВРИ 1903 Г.
Господин Матов,
Другари от София ми пишат, че Вий сте престанали вече да давате каквато и да било помощ на Цариградските работници: Кипро Симоновски (от Дебър) и Милан Саздов от Велес, под предлог, че “средствата се изчерпали”. Аз няма апелирам към Вашите чувства, защото това ще бъде много странно (Поне на мене така се вижда). Но, в качеството си на бивш ръководител в Цариград, считам за дълг да Ви напомня само едно нещо: не се подигравайте със съдбата на хора, които страдат сега, може да се каже, само по Ваша вина; престанете вече да смятате себе си за жители на Мека и Медина; признайте си греха и не мъчете ония, които не мислеха да изпаднат до това дередже; не прибавяйте при досегашните си грешки и други за всичко се държи сметка и, и ако сега е мълчи, след време ще се проговори. “Средствата се изчерпали”, не е ли Ви срам това да приказвате! Това да го говори един прост смъртен, разбирам, но умът ми се зашемедява, когато слушам това от лице, което се е облякло в мантията на главен представител на Вътрешната организация. Ако Вий не можете намери средства, то питам: защо не отстъпите другиму, който ще бъде в положение да намира средства?
За сега довиждане, г-н Матов!
С отлично почитание
Хр. М. Тошев
ЦДА, ф. 2111 к, оп. 1, а. е. 22, л. 1. Оригинал. Ръкопис.
№ 3
БЕЛЕЖКА ОТ ХР. МАТОВ ДО Д-Р ДИМИТЪР ВЛАДОВ С ПРЕПОРЪКА ЗА МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД НА ИВАН ДИМИТРОВ
СОФИЯ, 26 НОЕМВРИ 1903 Г.
Г-н д-р Владов,
Ив. Димитров е за преглеждане.
Х. Матов
ЦДА, ф. Д-р Д. Владов, 1 л. Оригинал. Ръкопис.
№ 4
ПИСМО ОТ ХРИСТО НАСТЕВ, ПУНКТОВ НАЧАЛНИК НА ВМОРО В КЮСТЕНДИЛ ДО ХР. МАТОВ ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ПАРИЧНИ СРЕДСТВА ЗА НУЖДИТЕ НА БЕЖАНЦИТЕ И НА ЗАВЪРНАЛИТЕ СЕ ВЪСТАНИЦИ В КЮСТЕНДИЛ.
КЮСТЕНДИЛ, 3 ДЕКЕМВРИ 1903 Г.
Г-н Матов,
Още като пристигнах тук, връчих писмото на Бай Марко и Гйоргиев. Равносметката им още не е приготвена и затова не са ми предали тевтерите. Повечето неща от преписката (книжата) ми са предадоха. По сичко се вижда, че касата ще ми се предаде с един дълг повече от 6000 лева, които ще трябва полечка, лечка да се изплащат за да ни вярват нататък. В секи случай щом ми се предаде сичко, ще рапортирам своевременно.
Понастоящем тук са настанени повече от 200 души въстаници. Имаме сведение, че в скоро време ще пристигнат още около 120 души (Воденци и Енидже-Вардарци).на тези които са тук, дрехите на повечето са толкоз изпокъсани, щото на някой от тях и месата им се виждат. Опинци никакви нямат. Помещение също. – Не се излиза пред тях.
Уведомете ме какво поведение да държа спрямо Комисията, която се грижи за бежанците, по отношение приюта и поддърката на въстаниците. Съгласно направените постъпки от по-преди, от страна на Гйоргиева и Марко пред тамошната комисия, последната е отпуснала само храна на нашите момчета и то само за (8) дена, който срок до 4-и того включително изхожда. Гйоргиев Ви писал по този въпрос по-обстоятелствено. В секи случай земете бележка и каквото се следва да се направи – по-скоро.
Пари ми са необходими, за да подзема работите. Без тях никаква нужда не можем да посрещнем, когато понастоящем те се в изобилие.
На 25 м.м. н[оем]врий момчетата: Бобе Стойчев, Ив. Стойчев и Велко са били арестувани във ІІ-и Полицейски участъв (София), като са им зели един нагантов и два лебелови леворвери. Полицията търсила 25 лева “штрав”, за да освободи леволверите. Нека се направи нуждната справка и да се приберат, като внесите поменатата сума. Друго. В кръчмаря при “Народния хан” в София, Глигор – адютантина на Атанасов – оставил един нагантов леволвер на съхранени. Да се прибера.
В Тодор Арнаутчето имало 2 две берданки и 4 патрондаша с патрони, също да се приберат.
Като съобщавам гореизложеното за сведение, оставам с поздрав за сякога
Ваш: Х. Настев
ЦДА, ф. 2111 к, оп. 1, а. е. 21, л. 1-2. Оригинал. Ръкопис.

№ 5
БЕЛЕЖКА ОТ ХР. МАТОВ ДО АНАСТАС ЛОЗАНЧЕВ ЗА ПРИБИРАНЕТО НА ДРЕХИТЕ НА ЧЕТНИЦИТЕ НА АРГИР МАНАСИЕВ В КЮСТЕНДИЛСКИЯ ПУНКТ ПРИ МАРКО СЕКУЛИЧКИ
Б. М., 27 ОКТОМВРИ, Б. Г.
Лозанчев,
Дрехите – съблечени от Аргировци – искай ги от Марка.
Хр. М.
ЦДА, ф. 1923 к, оп. 2, а. е. 32, 1 л. Оригинал. Ръкопис.
№ 6
РЕЗОЛЮЦИЯ НА ОБЩИЯ КОНГРЕС НА ВМОРО С ПРИЕТИТЕ РЕШЕНИЯ.
С. ЖАБОКЪРТ, КЮСТЕНДИЛСКО, 5 – 15 МАРТ 1908 Г.
Конгресът се състоя през м. март т. г. от 5 до 15 включително със следните 28 делегати:
П. Ацев, Т. Николов, В. Чекаларов, Х. Матов, Д-р Х. Татарчев, Сципион, Вилхелм М. Дорев, Е. Спространов, И. Групчев, Дякон Евстатий и Х. Силянов – от Битолския окръг;
Т. Александров, Е. Чучков, Ю. Спасов, М. Гюруков, Акаций, С. Мишев, Г. Гочев и Левтер – от Скопския окръг;
Д. Даскалов, П. Пенчев, Г. Мончев, П. Дели-Иванов и П. Чаулев – от Солунския окръг;
Август и Асен – от Одринския окръг;
Морел – от Струмишкия окръг (делегат само на Радовишката околия).
Не се явиха в конгреса делегатите: Т. Антов, Д. Стефанов и И. Илиев – от Солунския окръг, С. Икономов и П. Шишманов – от Одринския окръг.
Пред вид нелегалното положение, в което се постави управлението на Серския окръг с убийството на Гарванова, Сарафова и Даева, делегатите на окръга не се приеха в конгреса; толкова повече, че в болшинството си те са провинени в убийството, а за избиране на нови непровинени делегати нямаше възможност.
От Струмишкия окръг тоже не се явиха редовните делегати: те поставяха своето присътствие в конгреса в зависимост от освобождаването на Чернопеева от предварителния му арест. Имайки пред вид нееднократните заявления на Чернопеева, че иска без друго да присътствува на конгреса, и желайки да почакат непристигналите си Струмишки другари, делегатите отложиха състояването на конгреса с 15 дни. Въпреки това отлагане, Струмишките делегати не се явиха, ако и срокът за свикването на конгреса да се продължи с още 10 дни.
Опасявайки се да не би продължителното отлагане да осуети конгреса, делегатите се принудиха да се конституират в такъв без своите Струмишки другари.
Конгресът счете за нужно да се занимае със следните въпроси:
1) Днешното положение на Организацията (изложение по окръзи),
2) Дейността на Централния Комитет и Представителството,
3) Бъдещата дейност на Организацията,
4) Културно-економична дейност,
5) Граждански съдилища,
6) Четнишкият институт,
7) Организацията в Одринско,
8) Материална издържка на Организацията,
9) Литература и преса,
10) Организацията и България,
11) Организацията и Екзархията,
12) Организацията и пропагандите,
13) Мюрцщегската реформена акция,
14) Ревизия на правилниците
15) Организацията и другите революционни организации в Турция,
16) Убийството на Гарванова, Сарафова и Даева и
17) Избори
* * *
Относително днешното положение на Организацията от изложението, което делегатите дадоха за състоянието на Организацията отделно за всеки окръг, конгресът намира:
1) Липсва дисциплина между работниците и свръзка между отделните административни единици на Организацията.
2) Партизанствата между дейците в България, подбуждани главно от чисто лични съображение, са се отразявали отрицателно във вътрешността, като са създавали нежелателни ежби и деморализация.
3) Чувствува се голяма нужда от подходещи интелигентни сили – легални и нелегални.
4) Поради систематичното преследване на властта и Екзархията спрямо по-интелигентните легални работници, дейността на легалните тела е твърде слаба. Нелегалните тела почти навред са станали господари на положението.
5) Днешната система на управление, прокарана във вътрешния правилник, със своя широк демократизъм и децентрализъм се явява голяма спънка за деятелността на управителните тела. В конгреса единодушно се изтъкна необходимостта от изменения в правилника.
6) Парично Организацията е в неудовлетворително състояние. Вътрешните приходи на отделните организации едва достигат за посрещане на чисто вътрешните разходи. За общеорганизационните разходи и акции не се разполага почти с никакви суми.
7) Боевата подготовка на населението е незадоволителна. Оръжието и мунициите са недостатъчни.
8) Културно-економична дейност се е направлявала без общ определен план, съобразно местните условия и нужди. На места економичната борба и частно бойкота, като неумело водени и без оглед на действителността предприемани, са давали тъкмо обратни резултати.
9) Борбата срещу пропагандите е задоволителна. Това се дължи главно на непосредствения отпор на населението, умело ръководен от някои нелегални сили. През последнята 1907 г. се спре успеха на въоръжените пропаганди, а на места даже се отнеха някои от техните позиции.
10) Турската власт развива особена енергия по преследване на организационните чети. Ред нововъведения са предприети във войската, които дават своите резултати. Срещу това организационните боеви сили са направили твърде малко за своето реформиране и приспособяване към новосъздаденото положение.
Заключението на конгреса е следното:
1) Общото положение на Организацията е незадоволително.
2) Сравнително с 1903 г. Организацията е по-силна в боево отношение, а е по-слаба в своето управление, което е разстроено главно поради вътрешни борби.
* * *
Конгресът не намери за уместно да се произнесе по дейността на Централния комитет, Представителството и временното представителство през 1906 и 1907 г. За преглеждане сметките на представителствата избра се специална комисия в състав: П. Ацев, Д. Даскалов, П. Чаулев и И. Групчев. Комисията своевременно ще даде изложение до окръзите за добитите резултати.
* * *
Относително останалите въпроси конгресът взе следните решения:
І. Бъдещата дейност на Организацията.
Относително насоката на бъдещата дейност на Организацията, конгресът се установи на следните положения:
1. Конгресът подчъртава чисто революционния характер на Организацията не само в крайния идеал, но и в тактиката й. Еволюционната тактика, проповядвана от някои безогледни идейници, която предполага постепенното и неусетно завземане всички функции на държавата от страна на Организацията, е утопична при даденото положение в Македония и Одринско и като такава, тя трябва да бъде чужда на Организацията. Главната и непосредствена задача на Организацията е пълната и всестранна боева подготовка на населението. Вменява се в обязаност на околийските управителни тела да се погрижат за снабдяването на своите околии с нужното количество оръжие и други боеви материали, а също да се подготви достатъчно милицията във военно изкуство. Централният комитет тоже се задължава да се погрижи за бързото и достатъчно въоръжаване на цялата Организация, като има пред вид нуждите и важността на всяка отделна околия.
2. Организацията продължава да счита общите възстаннишки действия като крайно средство в борбата си срещу турския режим. Организацията предприема своите действия винаги, когато намери за необходимо. Степента, характера и момента на действията зависят главно от достатъчната боева подготовка на населението. Решение по принцип за общи възстаннишки действия могат да вземат само извънредни общи конгреси, свикани специално за тая цел, по начин и условия изрично указани в правилника. Действия по външни подбуждания не се предприемат, а започнатите – не се прекратяват.
3. Като има пред вид днешната боева подготовка на населението, Организацията ще проявява активност сравнително по-интенсивна от досегашната; тая активност ще бъде предимно терористична. Подробностите по тая точка ще се съобщят от Централния комитет конфиденциално на всички окръжни управления.
ІІ. Културно-економична дейност.
Изхождайки от строго революционния характер на Организацията, конгресът възприема културно-економичната дейност, във всичките нейни разновидни прояви, само до толкова, до колкото подпомага и не е в разрез с непосредствено боевите задачи на Организацията. Централният комитет ще изработи по тоя въпрос специални инструкции.
ІІІ. Граждански съдилища.
Конгресът предвижда за напред граждански съдилища само в селата. Тие съдилища разглеждат дела като първа инстанция; недоволната страна апелира пред специална комисия, определена от селското управление за даденото дело. В градовете гражданските дела се разглеждат от еснафите. Без да допуска населението да се съди в турските съдилища, Организацията се стреми за постепенното си освобождаване от гражданското правораздаване, като намира други подходящи начини за съдене.
ІV. Четнишкият институт.
Естествен продукт на революционното развитие, четнишкият институт се оказва, при новите условия за дейност, непригоден в досегашната му форма. Вместо чети, във всяка околия ще се определят нужното число инструктори, които ще обучават населението в боево изкуство и ще ръководят непосредствената му борба срещу пропагандите. Четите се предвиждат за сега само там, дето въоръжените пропаганди особено върлуват, а населението не е в състояние да се самозащитава.
V. Организацията в Одринско.
Пред вид особените етнографически, географически и политически условия на Одринско, конгресът намира, че дейността на Организацията в този край трябва да се състои само в поддържане революционния дух на населението посредством единични агитатори-организатори. Изпращане чети и предприемане акции не се позволява. На населението ще се доставя оръжие само за неговата самозащита. На Централния комитет се вменява в обязаност да проучи по-обстойно положението на окръга и, съобразно с нуждите и условията на отделните околии, да вземе, в разбирателство с окръжното управление, необходимите мерки.
VІ. Материална издръжка на Организацията.
Организацията разчита преди всичко на собствената си материална издръжка. Като счита, че самостоятелността и силата на Организацията зависят много от нейната финансова уредба, конгресът препоръчва следните мерки за финансовото подобрение на Организацията:
1. По-рационално и справедливо разхвърляне на вътрешните приходи на Организацията – вноски, налози, глоби и др.
2. Въздействие за организиране външната благотворителност, особено тая на емиграцията в България.
3. Предприемане политически обири и залавяне известни личности с цел за откуп.
Пред вид сегашното си критическо положение, Организацията може да приема средства отвред, отдето биха й се предложили, но без да дава в замяна каквито и да са ангажименти и без да унищожава с това своето достолепие. Средствата се приемат само чрез Представителството. Единични лица, уличени в приемане средства, се наказват най-строго.
Изхождайки от единството и неразделността на Организацията и в частност пред вид предстоещата по-активна дейност на Организацията, конгресът намира, че Организацията трябва да има своя обща каса. За образуването на общата каса се предвиждат следните постъпления:
1. Известен процент от приходите на окръжните организации;
2. Специални налози в полза на касата, разхвърлени по околии;
3. Приходите, добити с оръжие и
4. Външните постъпления на Организацията.
VІІ. Литература и преса
Конгресът набляга на голямата необходимост за Организацията от революционна литература и преса. Като констатира със съжаление, че отличните инак решения през 1905 г. по тоя въпрос са останали неприложени, конгресът вменява в обязаност на Централния комитет да се погрижи за учредяването при Представителството на специален литературен фонд за издаването на оригинална и преводна литература в духа на организационните схващания. За в полза на фонда окръжните управления ще разхвърлят специални налози на околиите и ще ги изпратят по принадлежност. Издаваният в София македонски вестник “Илинден” ще служи за проводник на организационните гледища и интереси, за която цел неговата издръжка ще се поеме всецяло от Организацията. Редакторът на вестника ще се определи по взаимно съгласие на Централния комитет и Представителството с подходяща заплата. За вътрешността за сега не се предвижда специален орган. Чисто организационните въпроси ще се третират в притурки на “Илинден”, предназначени само за вътре.
VІІІ. Мюрцщегската реформена акция.
Съвършено несъстоятeлна по съдържание, Мюрцщегската реформена акция не даде никакви практически резултати. Единственото средство за да се прекрати царящата анархия, по-ужасна от преди, и да се въведе действителен порядък в страната, е автономията и за постигането й Организацията ще върви неуклонно по своя революционен път. Конгресът изказва протест за изключването на Одринско от обекта на реформената акция.
ІХ. Организацията и България.
Конгресът не може да отрече естественото право на България да се грижи за съдбата на своите неосвободени сънародници в Турция. За съжаление, конгресът трябва да констатира, че българските правителства не са имали изработена една ясна и постоянна македонска политика и че нерядко са експлоатирали с освободителното дело за цели, чужди нему. Пред вид на това, конгресът вменява в обязаност на Представителството да бъде особено осторожно спрямо официалните фактори на България и да отстоява срещу всяка цена независимостта и престижа на Организацията.
Х. Организацията и Екзархията.
Конгресът намира, че Екзархията, като единствено легално културно-просветително учреждение на неосвободените българи, трябва да бъде неутрално спрямо революционното движение. Усвоената напоследък политика на Екзархията, изразена в действия пряко враждебни на Организацията, ще се преследва, колкото това и да е нежелателно. За последствията от тая политика Организацията държи отговорни както централната екзархийска власт, така и нейните черковно-училищни органи.
ХІ. Организацията и пропагандите.
По отношение на пропагандите конгресът стои на становището, което бе усвоено от конгреса през 1905 г. Организацията продължава да счита пропагандите, а особено техния въоръжен курс, като пакостни за освободителното дело и ще ги преследва по-енергично от всеки друг път.
ХІІ. Ревизия на вътрешния правилник.
Пред вид голямата непрактичност и неприложимост на много от положенията на действующия вътрешен правилник на Организацията, конгресът счете за необходимо да направи някои изменения в него, а също да внесе известни нововъведения, като винаги е изхождал от дадената действителност и като се е старал от друга страна по възможност да се придържа о създадените традиции след възстанието. Измененият правилник ще се разпрати своевременно из вътрешността.
ХІІІ. Организацията спрямо другите революционни организации в Турция.
Организацията влиза в споразумение за общи акции с другите революционни организации в Турция, винаги когато това се диктува от интересите й. Пред вид крайната цел на федерираните организации – обновлението на целокупна Турция – цел, прокламирана от последния техен общ конгрес в Париж, която е в разрез с автономния идеал на Организацията, конгресът намери за добре да не изпраща постоянни представители при общия централен и изпълнителен комитет на федерираните организации.
ХІV. Убийството на Гарванова, Сарафова и Даева.
Конгресът, като най-висш организационен институт, при обсъждане състоянието на Делото в неговата цялост и мерките, които трябва да се вземат за подобрението му (чл. 159 от изработения от конгреса през 1905 г. правилник), не можеше да се не спре на престъпните деяния на Серския окръжен комитет. Конгресът разгледа обстойно всички данни по убийството на Гарванова, Сарафова и Даева, а също и откритото писмо на Серския окръжен комитет, изпратено до окръзите на Организацията и до българския печат, в което се посочват мотивите на убийството от гледището на неговите автори.
Присъдата на Серския окръжен комитет се базира на чл. 205 от правилника, букви д и ж. Конгресът намира, че тоя член няма нищо общо с дейността на убитите, понеже визира други корпорации с цели, подобни на Организацията, и лица, които са отцепници. Ако е въпрос за отцепници, то това са именно Сандански и неговите съмишленици в Серско. На конгреса е непонятно, как ония, които съставляват едно незначително малцинство, могат да обвиняват цялата Организация, че се е отцепила от тях. Но даже и да бяха убитите “отцепници” или “водители на друга революционна корпорация с цел еднаква на Организацията”, то по силата на същия тоя член 205, буква д, те би трябвало формално да бъдат поканени “да прекратят да работят мимо Организацията” и да бъдат наказани със смърт само в случай на отказ.
Независимо от пълната несъстоятелност на подвеждане присъдата под чл. 205, Серския комитет е извършил ред важни закононарушения. По силата на чл. 190, смъртните присъди, издадени от окр. комитети, “влизат в сила след като минат през Централния комитет и се потвърдят от останалите окръжни комитети”. Това изрично постановление на правилника не е изпълнено. Частно за убийството на Гарванова и Сарафова трябва да се забележи, че тяхното длъжностно положение, като представители, ако и временни, на повечето окръзи, изискваше щото те да бъдат подведени по подсъдност към чл. 189, който гласи, че членовете на Централния комитет и Представителството се съдят и наказват от “околийските и окръжни комитети”. Същото положение е в сила, ако се приеме, че убитите трябва да се третират като членове на ревизионното тяло, за каквито бяха избрани от общия конгрес през 1905 г. (Забележка на същия чл. 189). Не трябва да се изпуска из пред вид, че убитите бяха и делегати за предстоещия общ конгрес.
Изхождайки от цитирания чл. 189, става излишно силаването на чл. 193, който гласи, че обвиненията се разглеждат в присътствието на обвиняемия и свидетелите.
Обвинението за някакъв заговор от страна на убитите срещу членовете на Серския окръжен комитет конгресът намира за съвсем несъстоятелно и с нищо необосновно. Независимо от това, присъдата не може да се гради на подобен заговор, понеже съгласно духа на чл. 189, заговорът не е формално констатиран от надлежната съдебна власт.
Освен явната незаконност на присъдата, конгресът обръща внимание и на някои странични обстоятелства, които хвърлят достатъчно светлина върху истинността на изнесените в откритото писмо обвинения. В откритото писмо, публикувано в печата, името на Гарванова не фигурира като осъден на смърт, когато в писмото до окръзите неговото име е наред с това на Сарафова и Даева. Отпущението е умишлено. Може-би, то цели да изкара пред обществото убийството на Гарванова като акт на необходима самозащита от страна на Паница. За дата на присъдата е поставена 10 октомврий. Известно е – това може да се докаже – че тогава както Паница, така и Сандански бяха в България. Значи, присъдата е издадена не в организационна територия.
Еднакво несъстоятелни са и идейните мотиви на убийството, които в откритото писмо така обстойно се разглеждат. Като подчъртава, че Организацията толерира всички мнения и убеждения в своите редове, непротиворечещи на нейните основни принципи, конгресът намира, че няма причини, които могат да оправдаят отцепването от Организацията на Сандански и неговите съмишленици в Серския окръг, а още по-малко – да оправдаят подобни подли убийства. В духовен плен на разни анонимни неотговорни македонствующи от България, Сандански и съмишлениците му прокламират ред различия с Организацията, които на практика никога не се отстояват, по простата причина, че са неосъществими. Конгресът не може да не отбележи престъпното влияние на тие македонствующи, които чрез свои оръдия, като Сандански, от три години насам умишлено всяват раздори и борби в Организацията и които, най-малко, косвено подготвиха трите убийства. Към тях конгресът изказва своето презрение.
След като посочва всичката юридическа и идейна несъстоятелност на присъдата, конгресът се спира на престъпната амбиция на Сандански да се наложи с терор на цялата Организация, като на единствен мотив за трите убийства.
От изложените обстоятелства и факти, както и пред вид 1) формалното признание на убийците, съдържаще се в тяхното открито писмо и 2) обстоятелството, че откритото писмо съдържа и мотивировката на убийството от гледището на неговите автори, конгресът се счете за достатъчно осветлен, за да се произнесе по разглежданото престъпление. Конгресът признава за виновни подписалите смъртната присъда на Гарванова, Сарафова и Даева, а именно: Яне Сандански, Чудомир Кантарджиев, Александър Буйнов и Георги Скрижовски, както и физическия убиец Тодор Паница, в това, че са извършили самоволно и беззаконно трите убийства. Частно Сандански освен за горните убийства се признава за виновен и за стремлението си да цепи Организацията, както и за безпощадния терор, който упражнява в Серския окръг спрямо беззащитните селяни. В желанието си да запази единството и дисциплината в Организацията и да изкорени системата на своеволията и пред вид заканите в откритото писмо за нови убийства, конгресът единодушно реши, щото указаните по-горе автори на убийството да се изключат от редовете на Организацията и да се считат за нейни врагове. По убийството на Даева, понеже конгресът не разполага с достатъчно данни, ще се направи разследване и физическият убиец или убийци ще се подвергнат на същото наказание, наложено на другите убийци.
Към оние съмишленици на Сандански, работници в Серския окръг, които не са солидарни с кървавия акт на убийците, конгресът апелира де се възвърнат в организационните редове, дето тяхната свобода на убеждение и легална пропаганда ще бъде напълно гарантирана.
Избори
За членове на Централния комитет се избраха: П. Пенчев с 23 гласа, П. Христов с 22 и Е. Чучков с 14. За допълнителни членове се избраха: Ст. Икономов с 23 гласа, П. Ацев с 15 и Арг. Манасиев с 14. За членове на Задграничното Представителство се избраха: Хр. Матов с 26 гласа, Апостол Димитров с 20 и Михаил Дорев с 19. За допълнителни членове се избраха: Пею Яворов с 22 гласа, Д-р Хр. Татарчев с 22 и Христо Силянов с 17. Реши се щото допълнителните членове да бъдат и съветници на Представителството. Легални членове за Централния комите и членове за ревизионното тяло не се избраха, понеже конгресът възложи функциите на тия тела на Централния комитет, който за напред ще се състои само от нелегални работници
Бюро на конгреса (подп.) Председател: Хр. Матов. Подпредседател: П. Ацев. Секретари: П. Пенчев, Д. Даскалов.
Резолюция на Общия конгрес на Вътрешната М. – О. Р. Организация през 1908 г. с. 3 -16.
№ 7
РАПОРТ № 702 ОТ ЯНКО ПЕЕВ, УПРАВЛЯВАЩ БЪЛГАРСКОТО ТЪРГОВСКО АГЕНТСТВО В СОЛУН ДО ГЕНЕРАЛ С. ПАПРИКОВ, МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И ИЗПОВЕДАНИЯТА ЗА ПРИСТИГАНЕТО НА ХР. МАТОВ В СОЛУН И ВКЛЮЧВАНЕТО МУ В ПРЕГОВОРИТЕ МЕЖДУ ВМОРО И СОЛУНСКИЯ МЛАДОТУРСКИ КОМИТЕТ “СЪЕДИНЕНИЕ И НАПРЕДЪК”.
СОЛУН, 28 ЮЛИ 1908 Г.
Господине министре,
В допълнение на рапорта ми от вчера, под Н-р 700, чест ми е да донеса до знанието Ви, че преговорите между представителите на Вътрешната организация и младотурския комитет вървят доста бавно и несигурно. След заминаването на Павел Христов за Битоля директивата по воденето на преговорите остана върху г. П. Пенчев, който в съгласие с г. г. С. Радев и пристигналия преди три дни г. Хр. Матов, състави и предаде на Солунския комитет за “Съединението и Напредъка” тук приложеното писмо, съдържаще известни искания, прилаганието на които, според Вътрешната организация, е належаще и трябвало да се извърши веднага. Преписи от това писмо са предадени на г. г. Стег, Пара и други някои реформатори и консули, ползуващи се със симпатиите на организацията. Г-н Пенчев замина в неделя, на 27 того, по агитация за Велес, от където щял да отиде в Щип. В негово отсъствие г. Матов ще продължи преговорите с младотурците. Очаква се, за сега, отговора, който ще даде комитета за “Съединението и Напредъка” на горепосоченото писмо. Хората на организацията мислят, че от тоя именно отговор ще зависи и края, който ще вземат преговорите, водени бавно и неохотно, главно, защото турците имат пълно доверие в Сандански и другарите му, с които организацията не може да се споразумее за задружно действие.
Благоволете да приемете, Господине министре, уверение в отличното ми към Вас почитание.
Управляющий Агетството: Я. Пеев.
Вярно за секретар: С. Тодоров.
[Печат “Българско търговско агентство в Солун”.]
ОБРЪЩЕНИЕ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА ВЪТРЕШНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ КЪМ КОМИТЕТА "ЕДИНСТВО И ПРОГРЕС"
В желанието си да даде ново доказателство за своята умереност и добра воля и за привързаността си към конституционното управление, за укрепването тя желае искрено да сътрудничи, без каквато и да е задна мисъл, Вътрешната организация реши да премахне от програмата, връчена на 23/5 този месец от Централния комитет на Комитета "Единство и прогрес", спешният й характер и да гледа на нея само като на една принципна декларация, чието прилагане би могло правилно да бъде решено единствено на общ конгрес на всички отомански групи за действие, който ще бъде свикан впоследствие.
Отчитайки, че въпросът за короната на Отоманската империя има религиозен и канонически характер и че султанът е едновременно халиф и владетел, Вътрешната организация счита за свой дълг да не настоява за осъществяването на първоначалното си на-мерение за абдикацията на главата на сегашната държава, който преди всичко е отговорен пред целия мюсюлмански свят.
Вътрешната организация ще продължава, както е правила това от първия ден на съществуването си, да използува цялото си влияние, за да съдействува за поддържането на реда и за разумното прилагане на свободата. Тя смята, че за заздравяването на новия режим е от особено значение той да заинтересува широките народни маси за опазването си, като ги извика веднага да участвуват във функционирането на някои клонове от администрацията, основани на изборния принцип. Смята, че първата стъпка в тази насока е да бъде наредено, а това зависи изцяло от Комитета "Единство и прогрес", да се пристъпи незабавно към избори за общински и административни съвети, съгласно закона за вилаетите от 1869 г., който никога не е бил прилаган от предишното прави-телство.
Участието на народностния елемент при етнизирането на местните интереси би имало онова предимство, че ще даде на европейския свят и на балканските държави доказателство за възмож-ностите на конституционното управление за осъществяването на ефикасно сътрудничество в рамките на правителството между всички националности, изкуствено разделяни досега от дързостта на деспотизма.
Все така загрижена за бъдещето на новия режим, чието идване на власт тя поздрави най-горещо, Вътрешната организация смята, че е наложително бързото организиране на някакъв вид народна защита срещу съпротивата, която би могла да срещне прилагането на конституционните принципи и срещу евентуалните атентати, обект на които би могла да бъде самата конституция.
Като запознава Комитета "Единство и прогрес" със становищата си за положението във Вътрешната организация, Централният комитет се надява, че ще бъде правилно оценено патриотичното чувство, което ги вдъхновява, и ще бъде набелязана навременността на предложените мерки, продиктувани от доброто желание, което винаги е съпътствувало делата на организацията.
ЦДА, ф. 3 к, оп. 8, а. е. 1256, л. 59 – 61. Оригинал на български и препис на френски език. Машинопис и ръкопис.
№ 8
РАПОРТ № 720 ОТ Я. ПЕЕВ ДО ГЕНЕРАЛ С. ПАПРИКОВ ЗА ДАДЕНА ВЕЧЕРЯ ОТ СОЛУНСКИЯ МЛАДОТУРСКИ КОМИТЕТ В ЧЕСТ НА ХР. МАТОВ.
СОЛУН, 1 АВГУСТ 1908 Г.
Господине министре,
Чест имам да донеса до знанието Ви, че снощи тукашния младотурски комитет даде банкет в гостилницата на градината при “Беас Куле” в чест на задграничния представител на Вътрешната организация г. Христо Матов. На банкета беше поканен и редактора на “Вечерна поща” г. Симеон Радев, който един ден по-рано бе дал вечеря в чест на младотурския водител Ниази Ефенди и на другарите му. На снощния банкет са присъствували от младотурската страна – майор Енвер Бей, Ниази Ефенди и още неколцина членове на Солунския комитет.
Благоволете да приемете, господине министре, уверение в отличното ми към Вас почитание.
Управляющий Агентството: Я. Пеев
Вярно за секретар: Д. Стоянов
[Печат: “Българско търговско агентство”]
ЦДА, ф. 3 к, оп. 8, а. е. 1256, л. 71. Заверен препис. Машинопис.
№ 9
РАПОРТ № 741 ОТ Я. ПЕЕВ ДО ГЕН. С. ПАПРИКОВ ЗА ВОДЕНИТЕ ПРЕГОВОРИ МЕЖДУ ДВЕТЕ ФРАКЦИИ НА ВМОРО С ПРИЛОЖЕНИ СХЕМА ЗА ЕДНА БЪДЕЩА ПЛАТФОРМА НА ВЪТРЕШНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ И ГЛАВНИТЕ ТОЧКИ ОТ ПРОГРАМАТА НА ГРУПАТА “САНДАНСКИ”, ПРЕДОСТАВЕНИ ПО ОТДЕЛНО НА МЛАДОТУРСКИЯ КОМИТЕТ “СЪЕДИНЕНИЕ И НАПРЕДЪК”.
СОЛУН, 7 АВГУСТ 1908 Г.
Господине министре,
През последните два – три дена, чрез посредството на г. Н. Наумов, водиха се усилени преговори между двете крила на Вътрешната организация, представлявани от Матова и Сандански за едно споразумение върху бъдещата деятелност при новосъздаденото положение в Турция без ни най-малко да се засегнат личните отношения и неприязнености между водителите, оставени да се разгледат и изгладят от един общ конгрес в най-близко бъдеще. Основата на тия преговори бе една изработена от г. Наумов схема за бъдеща платформа на организацията, препис от която прилагам при настоящото, възприета по принцип от другарите на Матова, но категорично отхвърлена от тия на Сандански като националистична, локална и противоконституционна. Г. Наумов, който едновременно с настоящето пристига в София, ще има случая лично да ви докладва по тия преговори, та намерам за излишно да се простирам обстоятелно върху тях. Заслужва да се отбележи обстоятелството, че групата на Сандански привръшва вече своята бъдеща програма щателно укривана и след 2 – 3 дни ще я направи публично достояние. Тая програма обгръща 10 политически и 4 икономически искания, придружени от една декларация на предварителни искания (7 точки) резюме от които тоже прилагам при настоящето. Както и сами ще благоволите да забележите някои от точките на тая програма напълно са възприети от Младотурския комитет и включени в неговата програма, от която в скоби казано, самия комитет гачели се отказва поне такава тенденция се забелязва от снощи насам.
Вътрешната организация представлявана от г. Матова, тоже бърза с изработванието на своята програма в духа на представената схема от г. наумов и може би днес – утре ще бъде окончателно готова. Безсъмнено тая програма ще бъде възприета на всякъде в страната най-радушно и ще произведе добро впечатление във външния свят поради своите сравнителни умерени искания, насочени в духът на нашите национални задачи.
Благоволете да приемете, господине министре, уверение в отличното ми към Вас почитание.
Управляющий Агентството: Я. Пеев.
Вярно за секретар А. С. Веселинов.
[Печат: “Българско търговско агентство в Солун”]
Секретно.
СХЕМА ЗА ЕДНА БЪДЕЩА ПЛАТФОРМА НА ВЪТРЕШНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ.
Отоманската конституция предвижда (чл. 108), че администрацията на провинциите ще има за основа принципа на децентрализацията. Тя също предвижда (чл. 109) като главен орган на тая децентрализация областно представителство в един “генерален съвет, който ще се събира всяка година в областния център на всяка провинция”. Европейската комисия за реформи в Европейските турски провинции, ръководена от тоя принцип, представи в 1880 г. на В[исоката] порта един проект за Органически устав, който “без да накърнява властта и единството на Отоманската империя”, базираше “най-широката административна децентрализация”. За съжаление, осъществлението на тоя проект бе невъзможно при бившия режим – обстоятелство, което и предизвика европейска намеса, с цел да се постигне постепенно онова, което бе предложено от В[еликите] сили в 1880 год. За да се чувствуваме вън от нуждата да се осланяме на благосклонното съдействие на Европа, ние не искаме друго, освен логическото развитие на тоя принцип. Постоянната цел на нашите непрекъснати усилия, подкрепяни от европейската дипломация, е била в миналото, както ще си остане в бъдеще:
1) Образуването от Македония (нейните естествени граници) една област начело с генерал-губернатор, на един директорски съвет и на едно местно областно събрание с компетенция на местно законодателство, на контрол в местното управление и на съставяне на бюджет, както приблизително се предвижда в “Закона за вилаетите” от 1880 година.
2) Окончателното реформирание на жандармерията, подпомогната от една местна милиция, организирана въз основа на предложената база от европ[ейската] дипломация.
3) Връчения на В[исоката] порта меморандум от посланиците на Франция, Русия и Англия в Цариград през 1895 год. по повод арменските кланета; предлагаше, заедно с едно “евентуално намаление броят на вилаетите” (което напълно отговаря на горепоменатото наше искание), и “едно ново административно деление”, основано на принципа, щото населението да бъде разпределено в административните единици на всяка провинция колко се може в по-хомогенни етнографически групи. Изработеният проект за административни реформи от същите посланици за реализиранието на тая цел, предлагаеш, щото “границите на всяка нахия да бъдат колкото е възможно фиксирани, така щото селата от една и съща религия да бъдат групирани в една и съща нахия”.
Същият принцип би могъл да намери щастливо приложение и при по-голямото административно деление. За съжаление европ[ейската] дипломация неможа да реализира тоя принцип, формулиран в чл. 3 на Мюрцщегската програма. А Австро – руската нота от 28 септ. 1907 г. даже формално се отказа от тоя член. При все туй, безсъмнено, с тая делимитация би могло да се послужи като с най-рационално средство за уталожвание на националните борби и може би, при добрата воля на отоманските народности, сега вече еманципирани и изравнени в своите права – напълно да се постигне тая важна задача, призната за непостижима от европ[ейската] дипломация.
Подобно етнографическо административно деление би могло да послужи за база и при определяванието на новите избирателни окръзи по образеца на новия австрийски избирателен закон от 1907 г., който има щастливите последствия да отстрани на втор план националните претенции при изборите.
4) Само по себе си се разбира, че религиозните общини трябва да запазят непокътнати своите права и привилегии, своите имоти, да продължават да се ползуват от обичайно осветените даждия и да администрират своите училища и богоугодни заведения (чл. чл. 275 – 286 от “Закона за вилаетите”.)
ГЛАВНИТЕ ТОЧКИ ОТ ПРОГРАМАТА НА ГРУПАТА САНДАНСКИ.
Политически искания
1) Премахването на всички остатъци на абсолютическия режим и въдворяванетогосподството на народния суверинитет; пълна демократизация на цялата Отоманска империя, от която Македония и Одринско съставляват неразделна част. Въвеждането на конституционно – парламентарния режим; еднокамарно, пълновластно народно представителство. Пълна министерска отговорност.
2) Самоуправление на областите, окръзите и общините.
3) Избиране на всички законодателни и административни учреждения, въоз основа на всеобщото, равно, пряко, тайно и пропорционално изборно право.
4) Пълна свобода на съвестта, словото, печата, събранията и сдружаванията.
5) Премахването на националните, съсловни или класови привилегии, равенство на всички националности и религиозни групировки.
6) Всеобщо, задължително и безплатно първоначално образование. Образование на матерния език. Разпределение бюджета (областния) за народното образование между различните националности съобразно тяхното число.
7) Обща воинска повинност и намаляване срока на службата. Териториална служба. Като крайно искане – народна милиция.
8) Безплатно правосъдие за всички.
9) Местните чиновници да знаят двата главни езика в местността, а висшите чиновници – най-малко трите главни езика на страната. Така и с кореспонденцията.
10) Пълна амнистия на всички политически перстъпления и санкциониранието й от първия парламент на империята.
Икономически искания.
1) Премахване на крепостната зависимост.
2) Конфискация на султанските и вакъфски земи и задължителното отчуждаване от държавата на чифлишките земи за раздаване на общините и безимотните селяни.
3) Законодателна защита на наемния труд.
4) Премахване на данъците в натура. Прогресивен налог върху дохода и наследството. Освобождаване от всякакъв данък ония приходи, които са по-ниски от миналия приход, необходим за съществувание.
И други подобни (напр. осигуровка на чиновниците, на работниците, на инвалидите и пр.)
ДЕКЛАРАЦИЯ.
Предварителни искания.
1) Немедленото свикване на общоимперския парламент въз основа на всеобщото, равно и пр. избирателно право.
2) Ревизия на конституцията от 1876 г. в духа на програмата.
3) Немедлено установяване и прилагане на всички гаранции за личността.
4) Пълна политическа амнистия от парламента.
5) Предаване местните органи на властта в ръцете на избрани от народа комитети.
6) Въоръжаване на народа за всеки случай.
7) Организацията е готова да подкрепи действията на която и да било друга организация, стига само това действие да бъде насочено към завоюването на тия предварителни гаранции, без които организацията счита немислимо въдворяването на конституционно – демократически режим.
ЦДА, ф. 3 к, оп. 8, а. е. 1256, л. 81 – 86. Заверен препис. Машинопис.
№ 10
ПИСМО ОТ Д-Р ВЛАДИМИР РУМЕНОВ ДО АНДРЕЙ ЛЯПЧЕВ ЗА НАСТОЯВАНЕТО НА МЛАДОТУРСКИЯ КОМИТЕТ В СОЛУН ДА ПОЛУЧИ ПРОГРАМАТА НА ВМОРО, ЗА ПОЗИЦИЯТА НА ХР. МАТОВ ПО ПРЕГОВОРИТЕ И ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО, В КОЕТО СЕ НАМИРА МАТОВ И ДРУГИТЕ ДЕЙЦИ НА ВМОРО И ДР.
[СОЛУН, НАЧАЛОТО НА АВГУСТ 1908 Г.]
Драги Ляпчев,
Много ти здраве от Солун. В Скопие и Велес стоях по 3 дена. Клубовете работят добре, но като неопитни и неподготвени за новото положение лутат се и правят грешки. В Солун клубът почти бездействува. Чудя се на обстоятелството, че тука бидейки Симон не им давал идея какво и как да правят. Тогаз когато клубовете от провинцията съставляват самостоятелно изборните списъци, изпращат агитатори по селата, правят енергически постъпки и протестират за нарушение на правата и свободите, тука, в Солун при толкова уж разбрани хора, само Сандански е който се сношава с Младотур[ския] ком[итет]. Делирадевци организират работниците и вече стачките започнаха. Младотурците търсят Матов за преговори. Той си отишел в Струга. Искат програма от тях, те се крият. На много места сърбски и гърцки чети заплашват населението. Клубовете протестират, нашите четници заплашват, че и те ще земат пушките. Има вече факти, които показват, че властта ще прави сама изборите. Властта не разбира амнистията за пълна. Всички амнистирани не ги счита с граждански и политически права, а заличава ги от списъците. Нашата сила е и ще бъде в добрата организация на клубовете. Но, за жалост нямаме хора за това. завчера молих да се събере тукашното бюро на клуба и говорих им за задачите. Отговарят ми: ние сме всички със свои работи. Училищата се отварят. Учителите няма. Търговците не си оставят дукяните.
Към 6.11. ще стане конгреса на клубовете. Мене поръчаха да им съставя платформа на партията. Отказвах. Но ми заявиха, че няма кой друг. Какво отбирам аз от политика и ще може ли аз да скупосам нещо? От това заключавай колко ще е програмата добра и ще обема всичко що е нужно. Когато бях там при всичките срещи и с Паприков и Малинов исках да ми кажат определено – като какво да изпъкнем и какво да искаме. Не ми се даде. И ето сега, когато ми искат аз да кажа какво трябва, не зная нещо положително. Днес пиша Паприкову. Срещни се и ти и заедно съставете нещо и пратете ми го. Писах и в Цариград за същото. Пенчев е на мнение да направи декларация. Организат[орската] и легалната работа се предоставя на клубовете, а организацията като се запазва изцяло ще чака развитието на работите. Но какво ще каже на това Матов не се знае.
Мисля, че се прави голям грях, че не се дават пари тук за поддържане на най-добрите хора. Каква несправедливост! Там давате пари и на всеки който поиска, а тука Пенчев, Матов, П. Христов и много, и много други гладуват. Това туря в недоумение всички и мисля от това няма да излезне добро. Трябва да им се даде като на добри работници за клубовете. Те са които дават живот и енергия. Те са които държат селската маса. Те сега работят, не като револ[юционна] организация. Е, за Бога защо да се постъпва толкова несправедливо. Разбирам никому да не се даваше. Както е сега в правото са да негодуват. В Скопие с пожара и за разходите по клуба не може да се съберат пари. Моля с чек от чуждо име изпратете 2000 лева на името на Т. Паскалев. Казах им и обещах в Скопие, че един благодетел ще ви прати пари. Сръбският клуб разполага с грамадни средства. Там положението е по-особено със сърбите и арнаутите. Нужни са за изборите повече пари за агитация. Моля да се изпратят. Томата какво прави там. Нужен е за тука. В Скопие ако се уредят някои въпроси с арнаутите и ако даде властта малко от малко свободица ще можем да го изберем. Нека той попадне в камарата. Той ще е единствения, който ще може да защищава и отстоява нашите права. Днес му пиша подробно и го моля да побърза. Той е нужен и за конгреса и за изработване платформата. Нека побърза и Пасков.
С Башева работихме нещо като програма. Остана да я понареди и препише, за да ми я прати. До сега нищо няма. Моля те извикай го и му кажи да ми прати точките на програмата. От утре ще замина за Битоля. Нужно е да видя Милан Матов и П. Христов, за да ги убеждавам да не правят дивотии. Ако не заваря там Матова и ако без него не ще може да свърша работата ще отида да го търся. Считам че организацията да пасува сега и всичките си хора да предостави на клубовете за изборна агитация. Изборът на гласните от селската маса изключително зависи от войводите и четниците. Тяхното пасивно държане ще се отрази много зле. В Скопие и Велес сполучих да направя това. Мисля, че ще услужа много ако отида и се срещна с повечко войводи в Битолско. Моля да ми се прати това що трябва да се възприеме от конгреса като програма.
Сега за няколко дена ще отсъствувам. Паскалев ще получи и отвори писмото. Никой други няма да знае, че това е от там. Нека е писано без подпис – просто бележка.
Какво е положението на Н. Наумов. Той изглежда, че ще се останови окончателно тук. Разполага с пари доста. Неуже ли от вас е получил. За бога, какво се прави. Каква е тая справедливост. Тука говорят, че подир 2 – 3 дена ще дойде георги с много пари. Ако това е вярно ще се почне агитация и борба между организационните хора, и се много страхувам, че с това ще се нанесе голям удар на клубовете тамам сега в изборното време.
Екзархията назначава свои хора. Назначили тука най-ярки социалисти. Изпъдени от нея за социализъм преди 2 – 3 години сега ги назначава. Тя усилва кадъра на Сандановистите. Защо го правят това, всички се чудят. Шопова тука ужасно мразят. Никой, ама положително никой, не иска да го виид. Даже неговите служещи разправят ужаси за неговото поведение. Никога не мислех, че до там се е компрометирал. Може да се каже, че агентство няма тука.
Моля те направи нужното, за да се извършат тия неща що са в писмото. Знам че имаш много работа, но и ти разбери, че няма другиму кому да пиша.
Поздрав от мен и жена ми до тебе всички у Радеви.
Оставам с надежда и абер. Мисля от тебе ще получа това що моля.
Твоя д-р В. Руменов.
Много здраве от Паскалева. Той ще ти пише тия дни.
Същи
ЦДА, ф. 252 к, оп. 1, а. е. 245, л.1- 4. Оригинал. Ръкопис.
№ 11
ПОВЕРИТЕЛЕН РАПОРТ № 757 ОТ Я. ПЕЕВ ДО ГЕН. С. ПАПРИКОВ ЗА ПРОВЕДЕНА ВЕЧЕРИНКА В ЧЕСТ НА ХР. МАТОВ В БЪЛГАРСКАТА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ.
СОЛУН, 10 АВГУСТ 1908 Г.
Господине министре,
Чест имам да донеса до знанието Ви, че по инициативата на някои тукашни български граждани, снощи се даде в салона на Българската девическа гимназия вечеринка в чест на дългогодишния македонски деец и задграничен представител на Вътрешната организация, господин Хр. Матов, който е оставил отлични спомени от своята организационна и учителска деятелност в Солун. Понеже една от целите на инициаторите на въпросната вечеринка беше изтъкванието както пред младотурците – тъй и пред хората от лагера на Сандански, от една страна, възмущението на Солунското българско учителство от неокачествимото поведение на Сандански, Делирадев и С-ие, а от друга страна, силата на Вътрешната организация в страната, всички по-интелигентни български граждани решиха да участвуват лично във вечеринката, която се посети от около 260 души – излезе повече от сполучлива. Между присъствующите се забелязваха всички тукашни български банкери, търговци, комисионери, учителите от гимназиите и основните училища; войводите и дейците на Вътрешната организация, които понастоящем пребивават тук, както и много представители на всички еснафи.
През време на вечеринката, която се започна в 9 часа и трая късно след полунощ, говориха г. г. Хр. Матов, Петр Ацев, П. Пенчев, Сребрен Поппетров и Иван Василев. От тия оратори пръв г. Матов прочете своята дълга реч, която започваше с един бегъл исторически преглед на организацията и делата й от самото й начало до днес и се завършваше с позив за доизкарване до край с общи сили борбата, която е била геройски водена през течение на десетки години от доблестните дейци на организацията. Г. г. Петр Ацев и Пенчев допълниха и разясниха мислите зачекнати в речта на г-н Матова, и относящи се до сегашните задачи на организацията, а г. Василев и Поппетров изказаха остри, но справедливи и бурно акламирани от присъствующите, порицания към хората от групата на Сандански, който с досегашните си зверства върху част от българското население в Македония, а, главно, с усвоеното сега от тях поведение, спрямо което е предателско спрямо българския народ, заслужават пълното презрение на всички добри синове на свободна България и на Македония.
Речите на всички оратори бяха горещо аплодирани от присъствующите, които се разотидоха с най-добри впечатления и с давание уверения, че ще приемат хвърлената им ръкавица от безотечествениците и крайните социалисти и ще се постараят да им докажат, какво в Македония живее съзнателно и просветено българско население, което е вече калено в борбите и не ще остави да бъде лъгано от разни авантюристи, дошли да печелят на чужд гръб евтина слава.
Благоволете да приемете, господине министре, уверение в най-отличното ми към Вас почитание.
Управляющий: Я. Пеев.
Вярно за секретар: А. С. Веселинов.
[Печат: “Българско търговско агентство в Солун”.]
ЦДА, ф. 3 к, оп. 8, а. е. 1256, л. 94. Заверен препис. Машинопис.
№ 12
ОКРЪЖНО ПИСМО НА ЦК НА ВМОРО ДО ОКРЪЖНИТЕ И ОКОЛИЙСКИТЕ КОМИТЕТИ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ВОДЕНИТЕ ПРЕГОВОРИ С МЛАДОТУРСКИЯ КОМИТЕТ “ЕДИНСТВО И НАПРЕДЪК” И ПРЕПОРЪКА ДА ВЗЕМАТ МЕРКИ ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА БОЕВИТЕ СИЛИ И ОРЪЖИЕТО, ЗА ПОДГОТОВКА НА НАСЕЛЕНИЕТО ЗА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ И ДР.
СОЛУН, 12 АВГУСТ 1908 Г.
До околийските и окръжни управления на Вътрешната организация.
Поради новосъздаденото положение в Македония организацията намери за уместно да легализира своите чети. Централният комитет на организацията веднага влезе в преговори с Младотурския комитет “Единство и напредък” и му изложи своите искания, от които най-същественото не можеше да бъде това за самоуправлението на Македония. От разменените мисли, както и от поведението и изявленията на някои членове на Отоманския комитет става ясно, че принципът на областното самоуправление ще бъде решително отхвърлен от младотурците.
Недоволно от поведението на младотурската организация, неимеюща гаранции, че обещаните свободи ще бъдат осъществени и, което е най-важно, непостигнала още напълно своя идеал, Вътрешната организация по необходимост трябва да сгъсти своите редове и да застане бодро на своя пост. Предвид на това Централният комитет намира за необходимо да препоръча следните мерки:
1. Войводите (боевите началници) по никой начин да не напускат своите райони, а да се движат постоянно из селата, за да поддържат борческия дух на населението. Желателно е войводите да се поприкриват, за да не би при една реакция внезапно да бъдат заловени или избити. Ония войводи, на които би се правило спънки от властта за свободното им движение из селата, да съобщават това незабавно на централното бюро на организацията, което ще има постоянно седалище в Солун.
2. Нелегалните окръжни членове да определят на всеки войвода по един помощник, който ще замести войводата в случай, че той бъде заловен или убит. Имената на помощниците ще се пазят в най-голяма тайна. За удовлетворение пред населението на всеки от тях ще се издаде нужното пълномощно. Там, дето окръжните членове не могат да определят помощници, ще ги определят самите войводи.
3. Всички останали четници ще се разпратят по домовете им. На ония, които не са от околията, оръжието ще се прибере. Войводите ще се издържат от околийската каса. За храната им ще се грижат гражданите и селяните, както е било досега.
4. Оръжието ще се държи в изправност и в пълна тайна, особено от неорганизирани хора. Всеки, който продаде, изкаже или предаде оръжието си, освен че ще се лиши от него, но и ще се накаже най-строго. Същото се отнася и за скривниците.
5. Всичката архива и кореспонденция на комитетите и войводите ще се прибере и складира в тайни места.
6. Легалните длъжностни лица не трябва по никой начин да се откриват пред турските комитети, понеже при една реакция те сигурно ще пострадат.
7. Окръжните комитети (управления) се задължават да прегледват сметките на околийските комитети и на войводите. Резултатът ще се съобщи на Централното бюро.
8. Запретява се най-строго на организационните работници да дават клетва на младотурските комитети. Ония, които бъдат насилвани, трябва да се отказват най-категорично и да заявяват, че като членове на организацията те не могат да бъдат членове на никаква друга организация. За всеки подобен случай да се прави оплакване пред властите и да се съобщава веднага на Централното бюро.
9. Комитетите и войводите трябва да следят за всички произволи и беззакония, вършени върху населението, и за всичко своевременно да долагат на Централното бюро в Солун. Селяни, на които черквите и училищата са затворени, да правят постъпки за отварянето им.
10. Комитетите трябва да оказват най-широко съдействие и даже сами да вземат инициатива за уреждането в градовете конституционни клубове, по подобие на Солунския. Ползата от тия клубове е несъмнена. Те ще ръководят легалната политическа борба на българския народ и с това ще допълнят организацията, която ще си запази само боевата работа. Целта на тези клубове е областно самоуправление за страната. Желателно е в клубовете да влизат всички по-съзнателни и интелигентни организационни работници.
11. Наред с българските клубове могат да се основават и смесени (с турци, гърци и пр.), но тяхната задача ще бъде по-друга – те ще ратуват само за ония интереси, които са общи за всички народности.
12. Комитетите трябва да изискват от турските комитети учредяването на временни правителства, които ще действуват до въвеждането на един нормален ред в страната. Ще се изисква щото числото на членовете на различните народности да бъде пропорционално с тяхната численост. Ще се прави изключение само за турското население, като се допуска щото, колкото и малко да са те, техните членове да бъдат колкото нашите. Това е едно изключение, което се налага.
13. Комитетите ще се стремят да въздействуват за произвеждане на избори за идаре – меджлиси, за да може българското население да бъде застъпено в тях според своята численост. Същото ще се иска и за останалите административни съвети.
14. Комитетите ще подготвят населението за предстоящите депутатски избори. По тоя въпрос ще се издадат впоследствие специални инструкции.
Като препоръчва горните мерки, Централният комитет иска да вярва, че другарите от околийските и окръжни управления, съзнавайки тяхната навременност и важност, веднага ще се приведат в изпълнение.
От Централния комитет
[Печат: “Централен комитет. Вътрешна М. – О. Р. Организация”]
НБКМ БИА, ф. 583, оп. 1, а. е. 56, л. 510. Хектограф. Ръкопис.
№ 13
ПОВЕРИТЕЛЕН РАПОРТ № 799 ОТ АТАНАС ШОПОВ, ТЪРГОВСКИ АГЕНТ В СОЛУН ДО ГЕНЕРАЛ СТЕФАН ПАПРИКОВ, МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И ИЗПОВЕДАНИЯТА ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО В МАКЕДОНИЯ СЛЕД МЛАДОТУРСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ, ЗА РАЗЦЕПЛЕНИЕТО ВЪВ ВМОРО, ЗА ОТНОШЕНИЕТО НА ДВЕТЕ ГРУПИ С МЛАДОТУРЦИТЕ И НЕОБХОДИМОСТТА ДА СЕ ПОСТИГНЕ СПОРАЗУМУНИЕ ЗА УЧАСТИЕ В ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ ЗА ТУРСКИ ПАРЛАМЕНТ.
СОЛУН, 21 АВГУСТ 1908 Г.
Г-не министре,
Положението в Македония продължава да е напълно революционно. Властите нямат никакъв авторитет, никакво значение. Не се знае кой пие и кой плаща. Бог е който ръководи работите. Онова, което е утешително, то е, че у младотурските началници посреща човек пълна добра воля, искреност, която някога дохожда до детинска наивност.
Това положение можеше много лесно да се използува в интереса на нашето дело, ако не беше нещастното разцепление, което съществува в средата на тукашните български революционни организации. В настоящето време българските интереси в македония имат две ръководещи тела с центрове в Солун. Едното тяло, наречено Вътрешна македоно – одринска организация, се ръководи от г-да Матова, Пенчева и С. Радева; другото тяло, което си дава тоже името на Вътрешна македоно – одринска революционна организация, се представлява от Сандански, Паница, Стойков, Харизанов, Чернопеев и Хаджидимов. Второто тяло, ръководено от Сандански, почна да издава свой вестник в Солун под заглавие “Конституционна заря” и разпрати до всички консулства и всъде в провинцията своята проекто-програма, един екземпляр от която имам чест да приложа при настоящето си.
Тия две групи не могат да се търпят, не могат да се видят и всяко помирение между тях се вижда, за сега, невъзможно.
Младотурците и въобще турските власти явно симпатизират и фаворизират групата на Сандански, която по всякакъв начин иска да запази за себе си районите Серски, Драмски, Струмишки и Солунски, дето не допуща чужда агитация.
Турските и гръцки кръгове въобще умеят да се ползуват от тая борба и от това разцепление на българите; те ни оборват и унищожават с оръжие, което им доставляваме сами ний.
И двете български групи продължават да се занимават в преговорите си с младотурците с отвлечени принципиални въпроси, разрешението на които не може да стане тъй бързо и тъй скоро, като например с местни самоуправления, училищни и милиционни въпроси и пр., а са изоставили без всякакво внимание най-належащия и най-важния за настоящата минута въпрос, именно въпроса за предлежащите избори, за определение българските кандидати за народни представители и влазяние в споразумение и спогодба върху това с младотурците и въобще с властите. В това именно гърците и евреите ни са предварили. Групата, представлявана от г-да Матова, Пенчева и С. Радева, продължава да преговаря с младотурците и още не може да се произнесе трябва ли въобще българите да вземат участие в предстоящите избиро или не.
Мойто мнение по тая работа е, че всичките други принципиални въпроси могат да се третират с младотурците и след неделя и след месец, защото разрешението им не може да стане сега, а главният въпрос, по който трябва да се достигне с младотурците до нещо определено и положително, е въпросът за изборите. Ний трябва да излезем с открити карти по тоя въпрос както с младотурците, тъй и въобще с властите. Ний трябва да им кажем: Ето числеността на българското население във вилаетите; според тая численост, на основание на законите, ний имаме право на толкова депутати; ето ни кандидатите. Имате ли нещо против и ще ни дадете ли поддръжката си за избиранието им.
В случай, че не може да се достигне справедливост и законност по тоя въпрос, ний трябва да пристъпим към оплаквания и репресалии.
Други е въпросът, разбира се, ако съществува намерение и политика до ни си взема участие в изборите и да се покажем недоволни от станалия преврат и от положението.
Върху поддържката, която младотурците дават на групата на Сандански, аз имах случай да разменя мисли с техни знатни тукашни личности. Консулите и въобще тукашните реформатори са съгласни, че тая политика на младотурците и въобще на турските власти не е благоразумна и целесъобразна и може да доведе до нежелателни провокации и скомпрометирвание положението. В нецелесъобразността на тая политика почнаха да вярват от един – два дена насам и някои от младотурците. Вярвам, че в това направление в скоро време ще се получат по-добри резултати.
Приемете и пр.
Кн[яжески] т[ърговски] аг[ент] А. Шопов.
ЦДА, ф. 334 к, оп. 1, а. е. 304, л. 2 – 5. Чернова. Ръкопис.
№ 14
ПОВЕРИТЕЛЕН РАПОРТ № 811 ОТ АТ. ШОПОВ ДО ГЕН. СТ. ПАПРИКОВ ЗА РАЗГОВОРИТЕ СИ С НАЧАЛНИКА НА ТРЕТИ АРМЕЙСКИ КОРПУС МАХМУД ШЕВКЕТ ПАША ПО ВЪОРЪЖАВАНЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО В МАКЕДОНИЯ С БЪЛГАРСКО ОРЪЖИЕ, ЗА ПОЗИЦИИТЕ НА ДВЕТЕ ФРАКЦИИ ВЪВ ВМОРО В ПРЕГОВОРИТЕ С МЛАДОТУРЦИТЕ ПО БЪДЕЩЕТО НА МАКЕДОНИЯ, ЗА НЕОБХОДИМИ ИЗМЕНЕНИЯ В ЗАКОНА ЗА ВИЛАЕТИТЕ В ДУХА НА КОСТИТУЦИЯТА И ДР.
СОЛУН, 25 АВГУСТ 1908 Г.
Г-не министре,
Вчера новоназначеният началник на Третия корпус Махмуд Шевкут Паша, който ми е познат от доста години и който минува за един от най-добрите свободомислящи турци, живял дълго време в Берилн и владеющ добре както французкия и немски езици, тъй и европейските обноски, ми съобщи между другото, че получил известие от Кочани, какво в Кочанско се раздавали на българските селяни пушки, които били пренасяни от България. Аз му поисках по-определени сведения върху това, имена и дати, а той ми отговори, че съобщенията се основавали само на слухове, съществующи между населението. Отговорих му, че не е вероятно в настоящето време оръжия да бъдат пренасяни контрабанда от България, защото няма кой да ги изпраща, няма кой да се занимава с това; всички войводи, четници, комитети и македонски деятели се намерват в самата Македония. Освен това, в настоящето време всякой е вече свободен да се снабди с каквото и да било оръжие, защото пушки и револвери свободно се продават тук, не вече само за албанците и турците.
Мина после приказката на последните неприятни произшествия в Скрижево, Драмско и Демир – Хисарско и аз и на Шевкет Паша повторих същото, което говорих на валията, на Адил бей, на Али Паша и на други младотурци (гледай рапорт № 809 от 22. VІІІ.), именно че младотурските комитети в Серския и Драмския санджаци, с фаворизирание поведението на партията на Сандански за събирание от населението пари, провокирание България и недопущание в казания район никого, който не съчувствува на казаната партия, много рано почнаха да събарят онова, което тъй сполучливо и тъй славно спечелиха, че всичко това е твърде печално и далеч не в интереса на работата и пр. Махмуд Шевкет Паша не можа да се не съгласи с мен, но като за оправдание това поведение на младотурците ми каза, че партията на Матова и Пенчева от Вътрешната революционна организация, в преговорите си с младотурските комитети, искала автономия, когато партията на Сандански не отивала тъй далеч. От там излазяли по-големите симпатии на турците към Сандански.
Аз имах повод и казах, че въпроси тъй сложни и от такава голяма важност, каквито са въпроса за автономия, за местно самоуправелние, за милиция, аграрни въпроси и пр. не са въпроси, които могат да се разрешат чрез преговори и съглашение в Солун между младотурски комитети и представители на една или друга партия на Вътрешната организация. Върху тия въпроси за сега могат да стаят само приятелски разменения на мисли съвършено по частен начин. При това мойте сведения гласят, че никоя партия от Вътрешната организация не е давала в преговорите си за условие политическата автономия на Македония. Говорено е само за по-широка самостоятелност, инициатива и независимост на идаре – меджлисите, съставлявани, според закона, пропорционално от всичките народности във вилаетите, мютесарифлиците и каазите. А тоя принцип е предвиден, но не добре изпълнен до сега във “Вилаетския закон”, па и в конституцията. Законът за вилаетите предшествува конституцията; няма съмнение, че в тоя закон могат да станат някои попълнения, изисквани от духа на конституцията. Върху това на законно основание могат да стаят разменения на мисли. Въпросът за политическата автономия обаче никой не е турял за условие.
В тоя дух аз продължавам да говоря всъде, г-не министре. Повтарям да изкажа мнението си, именно, че най-важната длъжност в настоящето време на нашата ивтелигенция, на организацията и на политическите клубове е бързо да се занимаят с въпроас за изборите и да гледат те да станат безпристрастно и според закона и числеността на населението. Аз казвам това, защото продължавам да слушам между тукашните организационни среди, че било още въпрос дали трябва да вземат участие в изборите и че трябвало да се чуе най-напред думата и мнението на българското правителство върху това.
Приемете и пр.
Кн[яжески] т[ърговски] аг[ент] А. Шопов.
ЦДА, ф. 334 к, оп. 1, а. е. 302, л. 8 – 11. Чернова. Ръкопис.

№ 15
ПРОЕКТОПРОТОКОЛ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ВМОРО И ЗА  ОБЕДИНЕНИЕТО НА ДЕЙЦИТЕ НА БИВШИЯ ВМОК С ВМОРО И ПРИНЦИПИТЕ, НА КОИТО ДА СЕ ГРАДИ ВЪЗСТАНОВЕНАТА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ.
СОФИЯ, 15 МАРТ 1911 Г.
ПРОТОКОЛ
Днес 15-и март 1911 год. групата от бившата организация на Върховния М. О. Комитет(1), в отговор на любезната покана на обединените революционни групи, като разгледа днешното положение на македонския въпрос, правилника на Вътрешната М. О. Революционна Организация и измененията, които обединените революционни групи са направили, счита за свой дълг, преди да изложи решението си, да очертае ясно становището, на което, при днешните условия, трябва да стоят всички ратници за свободата на Македония и Одринско.
Това становище се очерта в следните 8 пункта:
I. Групата е на мнението на обединените революционни групи, че обстоятелствата повелително налагат пълното възстановяване на македоно-одринската организация, защото без нея нашият народ в Турско е осъден да чезне лека полека под ударите иа турското крайно  шовинистическо и тираническо управление, да губи вярата в собствените си сили, да отвиква от борбата и да остане безличен зрител на разложението на Турция.
II. Възстановяването на организацията трябва да бъде подхванато с общи усилия от сплотени, искрени, самоотвержени, братски привързани един към други и дисциплинирани борци, защото противниците, срещу които и всред които организацията ще трябва да бъде водена са и по-добре организирани, и по-силни, и по-опитни отколкото в миналото.
III. Както по-рано, така и сега, политическата цел на организацията да си остане: придобиване автономия на Македония и Одринско в тяхната цялост.
IV. Бойната цел на организацията трябва да бъде: създаване на една тайна, немногобройна, но здрава революционна армия, която пръсната низ цяла Македония и Одринско, да може, от една страна, да отстоява срещу всички сътресения, които могат да спасят нашия народ, от друга да приготовлява [бойци] и [да] води въоръжената борба във форма, каквато времената ще искат и условията ще допущат.
V. Групата вярва, че организацията вътре може да крепне и да бъде силна, ако през всичкото време си остане самостоятелна, а тя ще бъде такава, когато бъде финансиално независима от никоя чужда мощ, от никоя държава без изключение.
Опитът [ни] учи, че без един ефективен годишен доход в касата на комитета от 300 – 350 хиляди лева, немислима е целесъобразна и постоянна организационна дейност. Намирането на тоя доход, групата туря като изходно начало на всичко. Тя счита [за] негов източник самата Македония и Одринско, гдето организацията трябва да наложи един постоянен данък от 4 – 5 % върху годишните доходи на всяко семейство. Като изхвърля по тоя начин членския внос; групата счита, че 2 % от тия доходи ще бъдат употребени за храна, и поддръжка на четите вътре и 3 % ще се внасят направо в касата на Централния комитет. Внесените 3 % в комитетската каса суми, както и всички доходи добити по други безвредни начини, ще служат: за заплата на работници, по точния установен щат на разните организационни работници; за въоръжаване на населението и купуване запаси от бойни и други материали; за осветление на общественото мнение в Европа и пр.
VI. Групата намира, че организацията трябва да почива на ясна, искрена и пълна централизация. Затова тя  поддържа управлението да се ръководи от нелегалните, а не от легалните дейци. Централният комитет да бъде избиран от конгрес, според правилника на Вътрешната М. О. Революционна Организация. Комитетът да бъде пълновластен, с неопределено местопребивание, да отговаря само пред конгреса и най-сетне мандатът му да бъде три години.
Забележка: Институтът „Задгранично представителство" да се унищожи.
VII. Групата е убедена, че писаните закони в нашето дело нямат онова значение, което обикновено им се дава и затова успехите на организацията туря повече в зависимост от хората, които я съставляват и водят, от колкото от мъртвите букви на правилниците. Групата е дълбоко убедена, че за организацията е важно не числото, а качеството. Затова организацията, макар и да се разпростира между всички българи, трябва да се обляга само на едно малко количество от най-предани, най-мощна и най-свободна ог каквато и да било зависимост борци.
VIII. Групата поддържа, че организацията трябва да бъде до висша степен тайна и комитетите, където и да бъдат те, трябва да работят без да гледат да парадират със своето съществуване.
Ръководена от тия основни гледища, групата реши да се присъедини към съединените вече две групи, при следните условия:
1) Ако се достигне братско съгласие с обединените революционни групи, в духа на до тук изложените гледища и се избере един Временен революционен  македоно-одрински  централен  комитет,  който след една година да даде отчет и да сложи своя мандат пред редовен конгрес свикан от комитета, гдето той намери добре.
2) Ако комитетът се състои от 5 души и в случая от следните лица:
Председател: Стефан Николов.
Членове съветници: Александър Протогеров, Тодор Лазаров, Тодор Александров, Павел Христов.(2)
Един от тримата членове съветници на обединените групи(3), по избор на тия последните, заема подпредседателското място в комитета.
За всичко тоза се състави настоящия протокол, препис от който да бъде връчен на обединените групи не по-късно от 16 того.
Групата опълномощава г-на Стефана Николова да завери преписа и го предаде на г-на Тодор Лазарова.
Настоящият препис е верен с оригинала.(4)
(подписал) Стефан Николов
ЦДА, ф. 3 к, оп. 8, а. е. 1925, л. 2 – 13. Препис. Ръкопис.
--------------
(1) Върховният македоно-одрински комитет официално е разтурен от българското правителство на 31 януари 1903 г., а на 10 ноември 1905 г. неговият ръководител ген. Иван Цончев в писмо до Дамян Груев, който е председател на Рилския конгрес, заявява, че ВМОК прекратява по-нататъшната си революционна дейност. Вж. Ц. Билярски, Т. Петров. Циркулярите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, съставени след Рилския конгрес от 1905 г. ИДА, кн. 50, 1985, с. 200–201.
(2) В екземпляра, публикуван от Г. Ив. Белев като членове съветници са предложени: “Ал. Протогеров, Тодор Лазаров, Тодор Александров, Христо Матов или Павел Христов”. Вероятно този екземпляр е по-ранен, тъй като протоколът цели и да се ликвидира Задграничното представителство на ВМОРО, а Матов е противник на това, поради която причина неговото име е изключено. Вж. Г. Ив. Белев, Из миналото – един документ, Илинден 1903 – 1929. Сборник в памет на голямото македонско въстание. С., 1929, с. 67 – 72.
(3) Става дума за дейците на прекратилата дейността си Българска  народна македоно-одринска  революционна  организация,  възглавявана  от Хр. Чернопеев, и за дейците на Скопския революционен окръг, ръководен от Т. Александров.
(4) Преписът носи дата 16 март 1911 г.
№ 16
КОМЮНИКЕ НА ВМОРО ЗА ВОДЕНИТЕ ПРЕГОВОРИ МЕЖДУ ХР. МАТОВ ОТ ИМЕТО НА ВМОРО И ТУРСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ
СОФИЯ, 9 МАРТ 1912 Г.
ТУРСКИТЕ ЕМИСАРИ И ВЪТРЕШНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ.
ПРЕГОВОРИТЕ И РЕЗУЛТАТИТЕ.
Задграничното представителство на ВМОРО ни дава следните сведения относно преговорите с пребиваващите преди няколко дена турски емисари в София:
Ето в главни черти исканията, предявени от страна на турската мисия, състояща се от главния секретар на Вътрешното министерство Шукри бей и инспектора на Народното просвещение Абдул Керим бей, и отговорите, които им се дадоха от името на Задграничното представителство на Вътрешната организация.
Турската мисия (ТМ). Дошли сме по изричното желание на министър Талят бей за споразумение: да узнаем какви условия би поставила Вътрешната организация, за да престанат динамитните атентати и да се разтурят революционните чети; разходите, направени до сега, можем да ги изплатим.
Отговор. Тоя въпрос за Организацията е предрешен и за туй няма нужда предварително да се пита тайния Централен комитет на организацията, който, както винаги, се намира вътре в Македония, за да ви се даде един бърз и положителен отговор. А тоя отговор е категоричен отказ: Организацията ще си следва своя революционен път и не желае да влиза с вас, турците в никакви преговори.
ТМ. Но все пак би било по-добре, ако можехме да се разберем. Ето на, из Македония и Албания е тръгнала реформена комисия начело с министър Х. Адил бей.
Отговор. От опита на миналото ни е известно, че вие говорите за разбирателство камо когато сте на тясно, а не за да устоите на дума. В 1904 г. тогавашния ваш министър на вътрешните работи Мемдух Паша, бидейки държавата ви на тясно, също бе пратил мисия до тогавашните задгранични представители на Вътрешната организация д-р Хр. Татарчев и Хр. Матов за преговори. И тогава, както и днес, отговори ви се отрицателно: не влизаме в преговори с вас, защото не стоите на обещания и защото и да искате не сте способни да въведете ред и сигурност, а пък не желаете да въведете децентрализация съобразно с областните и племенните нужди. Затуй стремим се да постигнем нашата позната цел – автономията – чрез ефикасна международна европейска намеса и тая намеса, както и по-преди, неминуемо ще дойде, рано или късно. И сега, като сте дошли за преговори сигурно сте натясно и това ни радва. В тия две години, откак е подновена преустановената революционна дейност, трябва да сте се достатъчно разочаровали във вашите младотурски надежди, че като вземете своего рода енелгични мерки (устройване ловджийски команди, свързване с телефони селските жандармерийски и военни постове, разни репресии) ще успеете да се справите с четите и организацията изобщо, че усилията ви не ще бъдат безрезултатни, защото войската и жандармерията ви не били като в султан Хамидово време. Но ето че сте излъгани в надеждите си, а организацията в тия две години е окуражена, защото вижда, от една страна готовността у населението да се бори и от друга страна вижда вашето безсилие и вашите бързи материални и морални загуби. Колкото за вашите “реформени” комисии нищо добро не очакваме от тях, па и не обръщаме внимание на тях.
ТМ. Ние, младотурците, досега не сме взели изцяло управлението на ръцете си (сега напр. имаме само двама чисто наши министри, другите са оглашени), та не е чудно, че не сме могли да сторим много нещо да въведем програмираните конституционни реформи. Ето сега с новите избори ще вземем изцяло управлението и тогава ще можем да реализираме нужните преобразования. Освен това трябва да признаете, че в 3 – 4 години е невъзможно да се реформира една държава. Така бе и с Франция по време на Великата революция.
Отговор. Да, вярно е, че в кратко време не може да се реформира държава, но стига и една година, за да се видят пътищата по които се е тръгвало. А вашите пътища бяха от лоши по-лоши: изпъждание безимотните селяни от чифлиците, настянявание мухаджири, избивание войводи и четници, устройвание турски шайки за тероризирание християнското население, скотско третиране на християнските войници, налагание извънредни налози за флота, за телефони, чудовищни изтезания, формени кланета, отоманизиране на нетурските училища и нации, разтурвания политическите национални организации и пр., и пр. И при това в ония места в Македония, гдето вие младотурците бяхте пълни господари на положението, там се правят най-големи пакости. Колкото за вашите избори и за вашия парламент пет пари не даваме за тях; от тях организацията нищо не очаква и съвсем не я интересуват.
ТМ. Поради вашата революционна дейност властите са принудени да вземат мерки против населението, което я поддържа. Ако ние бихме изпратили чети в България в местности населени с турци, нали и българското правителство щеше да вземе мерки против турското население, ако то ги укрива.
Отговор. Вярно и българското правителство в подобни случаи би взело крути мерки, но само против провинилите, а не безразборно, както правите вие в Македония, изхождайки от убеждението, че чрез репресии ще сломите борческия дух на населението. Такова нещо не си позволява една правова държава. И вие с това не само не постигате очакваните резултати, ами наопаки, докарвате вода във воденицата на организацията; защото населението, виждайки, че се гонят и ония, които не взимат участие в революционната борба, казва си: и така и така можем да си патим, ами барем както можем и с каквото можем нека помогнем и ние в борбата. Колкото за изпращание турски чети в българска територия, опитайте си късмета, ако щете; от това няма да изгуби македонската кауза. Аслъ миналата година, според нашите най-положителни сведения, вашият Младотурски комитет в Разлога, действително бе замислил подобно нещо.
ТМ. Макар да казвате, че организацията не приема да прави преговори, разберете се пак помежду си и пишете, ако има нещо, направо на министъра Талят бей.
Отговор. Друг отговор не чакайте; в това отношение всички в организацията са на един ум: никакви преговори с вас турците, - организацията ще си върви неуклонно по своя предначертан път.
В. “Ден”, София, бр. 2763, 9 март 1912 г., с. 3. Комюникето е отпечатано и във в. “Нова Балканска трубина”, бр. 986, 9 март 1912 г., с. 2. В същия брой на в. “Ден” на с. 1 е отпечатана уводна статия под заглавие “Мисия ли бе това?”. В нея се коментира идването на турската мисия за преговори с ВМОРО по-скоро като опит не да се сключи реално споразумение, а да се “узнае сегашното настроение на революционните македонски кръгове и да се вникне, доколкото е възможно, в техните бъдещи намерения. От приема, който ще се направи на техните аванси за ново побратимяване, турците са искали да разберат дали македонските революционери са мирно или войнствено разположени, дали те са изгубили надежда за каква и да е революционна дейност в родината си, или тая дейност е в навечерието си пак да се прояви. Тия сведения са от голям интерес за младотурското управление, което не е да не знае, че едно революционно движение, избухнало в държавата сега когато тя се бори с толкова много мъчнотии, когато на сцената се явява пак критския въпрос, може да има гибулни последствия за нея”…”Същите размишления се отнасят и до предположението, че със своите сегашни аванси, с обещаните си отстъпки, младотурците се стремят да парализират мисията на македонските делегати, изпратени тия дни пред чуждите правителства да ходатайствуват за подобрение участта на християнското население в Турско.”
№ 17
ПИСМО ОТ ХР. МАТОВ И ГЕОРГИ БАЖДАРОВ ДО ПОЛКОВНИК АЛЕКСАНДЪР ПРОТОГЕРОВ ЗА УСПЕШНИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ СРЕЩУ СЪРБИТЕ В МАКЕДОНИЯ, ЗА ОБЯВЯВАНЕТО НА ВОЙНА НА БЪЛГАРИЯ ОТ ФРАНЦИЯ, ЗА ПРЕДСТОЯЩОТО НАЗНАЧАВАНЕ НА ОКОЛИЙСКИ НАЧАЛНИЦИ В МАКЕДОНИЯ И ДР.
СОФИЯ, 8 ОКТОМВРИ 1915 Г.
Драги мой,
1. Герм[анци]те доста се почудиха, че бълг[ари]те пак тъй скоростремително изтикаха сърбите до Вардара.
От вчера и те почват пак да бързат. От трети лица слушаме, че ненапредването им в последната седмица се дължало:
а) на многото надошли води, б) окопавале се добре да не стане нещо да се посрамят, нямайки дълбочина отзад до Дунава и в) пратиле войски към Румъния (нам[есто] в Сърбия) за по-бързо, понеже биле забелязали у рум[ънци]те преди 4 – 5 дни нещо съмнително (сега съмнението минало).
2. Нарочно в миналото писмо Ви казвах слуховете, кой какво казал за в случай че не излезне вярно, както и не излезна вярно за Княжевац и Западът (изт[очните] сектори са действително завзети). Вчера Ви пратих бюлетина топъл – още.
3. Спокойствие владее у обществото, успехите в Мак[едони]я го ентусиазирват, но разбира се не премногу (както при Лозенград напр.), понеже почва да си пробива път известието, че Франция заявила, че се счита във война с нас от 3-и т. м., от когато има блокада на Дедеагач. Снощи Пеев – Плачков ми казваше: “Фр[анци]я - Англия са обявиле война”, но пак бе спокоен. Той аслъ и по-преди си бе за съгласени действия с Центр[алните] сили. Ако продължат вчерашните успехи на герм[анци]те в Сърбия, ще бъде много окуражително за сички.
4. Ние едногласно (5 души) отхвърлихме от списъка имената на проф[есори]те. Б. Цонев пък хич не е за тая работа.
Ходихме днес с Точков нарочно при Мих. Станишев да го кондисваме. Съгласи се – без претенции: “дайте преднина, казваше ни, на Добрев и Карайовев пред мене; аз мога и без да е Битоля – Скопие, а те може би не.”
С окол[ийските] нач[ални]ци си я представяме работата по-лесна, стига гр[адски]те и окр[ъжни] упр[авите]ли да са от препоръчаните. Окол[ийски]те нач[ални]ци търпят веднага заместване – по желание на началството или и по тяхно желание. Мил. Дамянов не ни фана око за диво място – няма да приеме – ще, казвахме сички. Пав. Христов в Качаник беля: той ще мисли заточение, па и хич не е за при тие змии - ще си играят с него. З. Новев пак най-добре Гостивар, ама след като намерим дебранин – учител някой (а има ги), що да знае арнаутски (аз ще разпитам па и знам някои). Павле и брат ми – Гюрлуков и под[обни] могат да бъдат без тия неопределени и за членове на кметски комисии в големи градове или предс[едатели] – в малко.
Аз Х. Матов хич не удобрявам окол[ийски] нач[ални]ци като Узунов, Машаров и под[обни] юристи и нищо повече: те трябва да са в това военно време типове – сърсердари. Значи с боеве и терор авторитет повече, но по-честни. В Стружко, Кум[анов]ско и др. какво ще ти правят споменатите лица – при тия арнаути. Друго е да са войводствувале или ръководители да са биле или – военни.
С поздрав
Христо.
Малкият списък – за тричленните комисии много на бърже го съставихме, та на края с Точкова, - па и Матов отделно сондиран, като че не го хареса, - си казахме да не го даваме сега с другия. Неудобно е да се натрапиме за кметове на Скопие, Битоля и прочее. Що се отнася до мене – писаха ме, ама хич не ми хваща ума за тая работа – не съм опитен. Така е и с другите. Помислете и вие, та допълнително ще сториме постъпка за кметове. От приложения списък ще видите, какви промени сме направили. Той е вече даден заедно с картата. Много Ни здраве
Ваш Г. Баждаров
P. S. Имало предателство по бреговата охрана на Варна. Между задържаните е и Хр. Силянов, който е заподозрян в тая работа. До колко е основателно това подозрение върху последния не можем нищо да кажем.
Същия
БИА НБКМ, ф. 189, а. е. 4, л. 108 – 109. Оригинал. Ръкопис.
№ 18
ПИСМО ОТ ХР. МАТОВ ДО ПОЛКОВНИК АЛ. ПРОТОГЕРОВ ЗА РАЗГОВОРА МУ С МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ Д-Р ВАСИЛ РАДОСЛАВОВ ЗА АДМИНИСТРАТИВНАТА УРЕДБА НА МАКЕДОНИЯ, ЗА ОТНОШЕНИЯТА С АЛБАНЦИТЕ В МАКЕДОНИЯ И С РУМЪНИЯ, ЗА СФОРМИРАНЕТО НА МИЛИЦИЯ С ПОДКРЕПАТА НА ВМОРО И ДР.
СОФИЯ, 19 ОКТОМВРИ 1915 Г.
Драги мой,
1. Вчера Радосл[авов] ни каза (с Точкова бяхме), че губернатори, макар да предполагам военните, нямало да се назначават: “Мак[едони]я не е – казва - африк[анска] провинция, та да й налагаме особено военно упр[авлени]е, стигат окр[ъжните] упр[авите]ли да са на мястото си.” Листата наша продължават да я имат пред вид, някои хора в нея аслъ биле за служба, дадена им от самия него (Радосл[авов]). За сега временно ще нареждат окръзите вътре съседните окр[ъжни] упр[авите]ли от стара Бълг[ари]я: Струмишкия – Щип, Видинския – Зайчар и пр., а за Скопие временно се пращал Златанов. Ще причекаме да видим начало на приложение. Не сме много оптимисти.
2. Арнаутите подтиквани сигурно от турците, си правят устата, че било желателно за Македония да се иска автономия. Намирам, че тоя въпрос ако рекат турците да го отворят по-нататък открит, може да ни създадат много неприятности. Ерабара заговори, че другите албанци биле разменявале мисли по това; подир ден – два каза: “в Букурещ между албанците ставало дума по това.” Ние тук пък научихме, че Дервиш Хима и др. с хора от Тур[ска]та легация и с други алб[анци] – турци си правеле устата за авт[ономи]я. Запитан Тюфекч[иев] от д[окто]ра, казал му: “по никой начин, ще се скарам с тях, ако такава беля ни отворят”. Не е за вярване. Подозирам, че с въпрос за авт[ономи]я може да се решат да експлоатират и турци и румъни, па и … австрийци да подбуждат в конф[еренци]ята за мира у силите от Съгл[ашение]то, които ще искат да ни скарат. Германия ще се чуди кому да угоди; на първо време ще прави “тергай – не кини”, докато се реши да избере страна по въпроса. Турци на първо място, румъни и австрийци – на второ – ще експлоатират с въпроса за разни компенсации.
Говорихме по въпроса за авт[ономи]ята, искана от алб[анци] и турци, Радосл[аво]ву: той не се бои. Не е прав: по-добре е докато е в зародиш опасността да се зимат мерки. Говорих и на Колушева (той ще замине за Цар[иград] днес – утре) да има предвид, без разбира се да отваря изрично дума по това – да се прави за сега на ибраим – башия и да души какво има.
3. Тюфекч[иев] действително мислел да става пълном[ощен] м[инистъ]р в Ц[ари]гр[ад]. Той сам говорил на най-горно място. Радосл[авов] рече: “има и такъви, що искат императори да станат”. Против е; Колушеву рекоха да си отиде след като толкова време го бавиха (сам Колушев неумяваше, защо го бавят). Тюфекч[иев] сърдит бил на Радосл[авов]- казал на д[окто]ра: зарад шаяци някакви, зарад шурея си нещо и пр. А за оня въпрос не му казал.
4. Когато бе дошъл тука Т. Алекс[андров], говорихме да се създаде там доколкото може, милиция за местна служба, та и да бъдат свободни частите от 11 Мак[едонска] дивизия за чисто военни цели, докато траят усилените военни действия. Мислехме три – четирма по това и в проект за прегледност написахме приключените тук няколку параграфа.
Главноком[андующи]ят Жеков възхитен бил от мак[едонско]то население и казал на д-р Ник[олов]: “да имаме пушки, 50-хил[ядна] нова армия можем да формираме в Мак[едони]я”.
Предвидехме за секи случай тези категории.
5. С румъните още на по-добре изглежда, че върви работата. Откъм гърците също не се вижда опасност. За Битоля нищо лошо не сме чуле; само в “Месаже д`Атен” от 8 т. м. (поверит[елно] свед[ение]) пише: “Герм[анският] пълном[ощен] м[инистъ]р сам изложи завчера в един герм[ано]филски лист ролята на Гърция срещу своята пасивност. Облегчи Битолско с Гевгелия и Дойран, Додеканеза и Албания”.
С бр[атски] поздрав
Хр. Матов
6. Колушев казваше, че турците се надееха при победа персийски провинции да земат. Пръв път слушам това.
7. Поруч[ик] Панов дойде и нямаше да му дам пъл[номо]щно от орг[анизация]та за оттатък Вардара – да му се попълняват четите там. Казал му главноком[андующи]я Жеков. Поставих се в неловко положение. Отговорих: В[ътрешната] орг[анизаци]я доби вече във войната воен[на] форма: формално полк[овник] Протог[еров] е назначен нач[ални]к на Партиз[анските] отреди; мини към него, нека ти даде под[робности].
БИА НБКМ, ф. 189, а. е. 4, л. 110 – 111. Оригинал. Ръкопис.

№ 19
ПИСМО ОТ ХР. МАТОВ ДО БЛИЗКИТЕ НА Д-Р Д. ВЛАДОВ СЪС СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ ЗА СМЪРТТА МУ
СКОПИЕ, СЛЕД 15 ЯНУАРИ 1917 Г.
Моите съболезнования. – Нека се утешаваме с мисълта, че дочака осъществен идеала на неговия и на другарите му живот.
[Хр. Матов]
Публ. В Д-р Димитър Владов (3 април 1873 – 15 януари 1917). Литературен помен. (С портрет и със статии: проф. д-р К. Кръстев, М. К. Д., Д. Крапчев, д-р Асен Златаров, Никола Антонов), С., 1917, с. 32.
№ 20
СКРЪБНА ВЕСТ ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА СЪЮЗА НА МАКЕДОНСКИТЕ БРАТСТВА В БЪЛГАРИЯ ЗА СМЪРТТА НА ХР. МАТОВ
СОФИЯ, 11 ФЕВРУАРИ 1922 Г.
СКРЪБНА ВЕСТ.
Изпълнителният комитет на Съюза на македонските братства в България съобщава печалната вест, че най-близкия другар на Даме Груев, Гоце Делчев, Пере Тошев
ХРИСТО МАТОВ
един от най-добрите синове на поробената ни родина, е починал на 10 т. м., 2 часа след полунощ след дълго и мъчително боледуване.
Съгражданинът на Братя Миладинови бе безкористен и предан служител на страждущото Отечество, за което даде целия си живот, всичките си големи морални сили.
Възпитаникът на Софийското Висше училище бе учител на мали и големи в Сяр, Скопие, Солун и София.
Христо Матов като революционер е измежду най-ярките личности които създаде бурната революционна епоха. Бившият председател на Централния комитет и заточеник в Подрум кале, дългогодишният задграничен представител на Вътрешната организация със стоицизма на римлянин стоеше непоколебимо в първите редове на борбите, пленен до фанатизъм от вярата, че Македония ще бъде свободна.
Наранен от новото робство, в което изпадна нашата Родина, Матов се отдели в самотност и преживя страшни дни на тежка мъка, която помрачи неговия ум и го свали в гроба.
Да отидем и се поклоним пред останките на големия родолюбец и да отдадем последна почит на човека, който никога през живота си не търсеше почести.
Тялото на великия покойник ще бъде пренесено в катедралната черква “Св. Неделя”, днес, 11 т. м., 2 ч. след пладне от дома му на ул. “Паисий”, № 80, а погребението му ще стане на 12 т. м., неделя, 2 часа след пладне.
От Изпълнителния комитет.
В. ”Македония”, г. Ш, бр. 192, 15 февруари 1922 г., с. 3.
№ 21
НАДГРОБНОТО СЛОВО ЗА ХР. МАТОВ, ПРОИЗНЕСЕНО ОТ КИРИЛ ПЪРЛИЧЕВ.
СОФИЯ, 12 ФЕВРУАРИ 1922 Г.
Бих нарушил спокойствието на едва успокоения ти дух, Христо, ако вземех да те хваля и величая сега, когато ти ни напускаш, за да отидеш там, от дето се не връща никой, но дето започват да живеят и вече не умират хора като теб и другарите, които бързаш да застигнеш и намериш. Ти никога и никому не би позволил да те възхвалява и възпява - ти бе твърде скромен за това. А и кой между нас би имал нескромността да се нагърби и каже онова, което ти представляваш? Кой те познава изцяло, кой те е разбрал, както трябва, и кой може да те оцени по достойнство? И когато аз се реших да приема поканата на Изп[ълнителния] к[омите]т и стана тълкувател на чувствата, които Съюза на макед[онските] бр[атства] изпитва към теб, направих го не защото се чувствувам достоен за това не и заради честта, която ми се прави, а за да не сторим друг грях, грях пред поколенията, че ние сме имали такъв човек като тебе и, след като не сме те оценили приживе, разделяме се като чужди: не можем да носим тоя грях, историята не би ни го простила. За това колкото и непълен, ние искаме да предадем твоя образ на поколенията какъвто го знаем.
Кой бе Христо Матов?
Син на крайно бедни родители, роден в града на двата Миладина, учил първоначално в Струга; поради извънредно трудолюбие и редки дарби, препоръчан бил, макар и твърде малък, за ученик пансионер в Солун. За това са съдействували Георги Чакъров, рядък по своя характер, доблест и патриотизъм, стружки гражданин, чийто внук е покойният и Дим. Узунов, у[чите]л, а по онова време иконом в Солунския пансион. Привършил-непривършил гимназията, станал през 1887 / 1888 год. у[чите]л в Струга. Към 1890 той е вече в Соф[ийското] висше у[чили]ще. Много признаци и истински следи показват, че той като студент е заработил в полето на науката на чисто научна почва оборва сръбските претенции над Македония в брошура, която по силата на аргументацията се мери с всички от тоя род произведения. Пак като студент и по случай на някакъв национален празник, Матов държи публична реч, реч за Македония. Той не бе оратор, но тая реч е направила силно впечатление не само на оратори, а и на публицисти, толкова е била силна по чувство и дълбок анализ на положението в Македония.
90-тите години са вече години, в които бяха назрели условията за създаването на Вътр[ешната] мак[едонска] рев[олюционна] орг[анизация]. След свършването на висшето си образование Матов се отдава на мак[едонското] освоб[одително] дело. Под екзархийско ведомство той бе у[чите]л в Сяр, учил[ищен] инсп[ектор] и директ[ор] в Скопие и у[чите]л в Солун, дето и като член в Централния комитет го заварва аферата от 1901 по повод, на която той бива заточен заедно с другарите си П.Тошев, Хр. Татарчев, Иван Х[аджи]николов и други в Подрум кале. През втората половина на 1902 г.  след амнистията Матов дохожда в София, дето бива ибран като член в Задграничното представителство на М[акедонската] р[еволюционна] орг[анизация]. Такъв го заварва и Илинденското въстание. Настъпи макед[онският] погром, но той го преживе със стоицизъм. В ред конференции и събрания пред войводи, четници и ръководители той търси изход, налучква един път, изследва завоите му, посочва трудностите му, далечинята на крайната точка и не го препоръчва, преди да е чул всички противни на неговите доводи, преди да е изчерпил всички “за” и “против”. Ако не кой имаше да навежда нови доводи, той бе готов да не спи, да продължи разискванията за следующия ден, но да не го остави неубеден: вервайки силно в здравия разум и логика, той искаше да убеди всекиго и всички. А възможно ли бе това за времето? И кога ли ще дойде такова време, когато обществените въпроси ще се решават по железната логика, о която  се придържаше покойния?
Поради тая си черта той бе революционер, който препоръчваше, но не налагаше, революционер по убеждение по-скоро, отколкото по темперамент, човек повече на перото и словото, отколкото на материалната сила. Без македонското освободит[елно] дело, той би станал дълбок и оригинален мислител. Като човек на науката, той би си извоювал видно място между нашите филолози. Писател, той е кратък, прецизен. В училище той не върви по отъпканите пътища на строгата дидактика, а намира своя собствена метода. Поклонник на класицизма, той обича отмереното, хубавото. Не рядко са го посещавали и музите и под тяхно вдъхновение той пише всеизвестната в Македония песен “Вис ми вишила Витоша мила”, ”Беласица” и др. Но делото на Македония той поставя по-високо и от наука, и от всичко. На него той се отдава с целия си ум, с цялата си душа; зарад него той забравя и настоящето и бъдащето си; в него той бе забравил и себе си. След несполуката с Илинденското въстание той дири места, препоръчва, настанява десетки, стотици изхвърлени от бурята македонски синове, а за себе си и нито мисли. Беше 1905 г., трета година след въстанието, когато ме изпращаше в Цариброд, а той още не бе поискал за себе си учителско място, каквото му се даде в една от тукашните прогимназии чак на следующата година.
За да допълня каква морална стойност представляваше той като македонски революционер, нека припомня и този факт. Взетото от местния рев[олюционен] к[омитет] решение за премахването на първия поддал се на чуждата пропаганда охридчанин, не бе изпълнено до лятото на 1898 год. През тая ваканция Матов бе дошъл да навести родителите си в Струга. Под предлог на даваното тогава представление, за в Струга тръгнахме съвместно с Методи Патчев и Хр. Узунов. Ако се не лъжа последния игра ролята на Х[аджи] Димитър в живата картина, дадена след представлението. Утринта се видяхме с Матов и приказвахме. Патчев заговори за решението на Охридския комитет. Достатъчно бе удобрението на Матова, за да се намери веднага отдавна търсения изпълнител на наказанието върху народния отстъпник: на 5 авг[уст] решението бе изпълнено и след това Охрид не даде вече друг изменник.
Когато след сръбската окупация от 1913 г.  сърбите се настаниха в Македония и разрушиха бащината къща на покойния, той беше изпълнен с вярата, че ще дочака и види разрушението на собствената им държава и действително дочака нейното разрушение.
Но Матов доживя да види повторното заробване на Македония, той дочака общобългарския погром. Това той не можа да преживее. Станал жертва, скъпа жертва на дългите и трагични македонски борби, той си отива със смътна душа, изтерзана от неизказани мъчения? Прости ни Матов, че не можахме да ти облекчим тежкото положение.
Ние всички сме потопени в тъга. Над цяла Македония от Сяр до Струга и от Скопие до Воден се носи днес черното македонско знаме. Смъртта на Матов ще изтръгне там още една дълбока въздишка.
Но вие близки и роднини на покойника не плачете: Такава е съдбата на беззаветно преданите народу си хора. Утешете се с това, че Христо ви оставя като наследство гордост за вашия род.
Македонци! Матов е гордост за всички вас!
Българи! Христо Матов е рядък българин!
Нека се въодушевим от чистотата на неговия идеализъм! Нека се вдъхновим от твърдостта на неговия характер! Нека се изпълним с фанатизма на неговата дълбока вяра, - качества които запази през 30 годишния свой обществен живот - и тогава да му кажем последно сбогом !
В. “Македония”, г. III, С., бр. 192, 15 февруари 1922 г., с. 1 - 2.
№ 22
СЪОБЩЕНИЕ ЗА ПОГРЕБЕНИЕТО НА ХР. МАТОВ
СОФИЯ, 15 ФЕВРУАРИ 1922 Г.
ПОГРЕБЕНИЕТО НА ХРИСТО МАТОВ бе импозантно. Щом печалната вест за смъртта на големия македонски революционен деятел стана достояние на емиграцията, по улиците и площадите бяха налепени множество некролози, а именно от родствениците на покойника, от Изпълнителния комитет на македонските братства, Настоятелството на Д[ружест]во “Илинден”, Управителния съвет на същото д[ружест]во, редакцията на сп. ”Македония”, Студентското мак[едонско] д[ружест]во “Вардар”, Студентската макед[онска] група, Македонската федеративна емигрантска организация, Охридско-Стружкото културно-благотворително братство, Стружкото просвет[но] д[ружест]во “Бр. Миладинови”, Битолското благот[ворително] братство, Солунското братство, Скопското братство, Дебърското братство, Кочанското братство.
На 11 т. м. в 2 часа след обед тленните останки на Хр. Матов бяха пренесени в черквата “Св. Неделя”, а на другия ден в същото време се извърши опелото в присъствието на голямо множество приятели и почитатели на покойника.
Опелото бе извършено от Н. В. Преосвещенство Св. Скопски митрополит Неофит, Св. Охридски Борис, управляющия Св. Сливенска митрополия епископ Иларион, архимандрит Кирил, Методи Димов, Ефтим Шивачев и мнозина свещеници. В черквата държаха речи г. Кирил Пьрличев от името на Изпълнителния комитет на Съюза на братствата, г. Ив. Хаджов от името на родствениците си, съгражданите на покойника, г. Г. Занков от името на Д[ружест]вото за подпомагане бедните и изпаднали в нужда бивши македонски революционери.
Цялото множество изпрати великия македонски българин до вечното му жилище. Както от дома до черквата, така и от черквата до гробищата покойният бе носен на ръце от почитателите му.
Тук държаха прочувствени патриотически речи Св. Св. Сливенски Иларион и студента Йордан Чкатров от името на Студентското д[ружест]во “Вардар”. Македонци, утешете се, завърши г. Чкатров, защото идеите на Хр. Матов въодушевяват и ще въодушевяват там, отвъде, хиляди борци до постигането на идеала - освобождението на Македония”.
Съболезнования. Изпълнителния комитет голучи следната телеграма по случай смъртта на Хр. Матов:
“Татарпазарджишкото братство присъединява и своята дълбока скръб към тая на цялата емиграция за голямата загуба на многозаслужилия македонски деец Христо Матов. Молим станете тълкуватели на нашата скръб пред близките на починалия.
Председател Карамфилов“
В. “Македония”, г. III, бр. 192, 15 февруари 1922 г., с. 4.

№ 23
СТАТИЯ ОТ  ГЕОРГИ КУЛИШЕВ ЗА ПОГРЕБЕНИЕТО НА ХР. МАТОВ
СОФИЯ, 15 ФЕВРУАРИ 1922 Г.
КАК ГО ИЗПРАТИХМЕ.
Тук, около неговия ковчег, бяха всички. Сподвижници от първия още подвиг, преданни другари, ученици, които почти го боготворят, съграждани и съотечественици, които се гордеят с неговото име. Всички погълнати от едно чувство, с души слети в една само душа.
Дошли бяха и някои немакедонци, в малък брой, за да се покланят пред останките на един бележит българин.
От всяка македонска покрайнина, от всеки македонски кът имаше тук представители. Цяла Македония, в лицето на своите изгнаници, беше се стекла, за да даде благоговейна почит на един от първите ратници за нейната свобода. Но .... неволно всеки си думаше: погребението, което той заслужаваше, трябваше да стане не в София, а там в Струга, или Скопие, или Солун. Ние бихме били тогава свидетели на такива трогателни сцени, каквито света рядко е виждал. Сега, при вестта за неговия свършък там само ще въздъхнат горчиво и ще поронят, в мълчание, горещи сълзи.
Христо, като всяка личност, е бивал различно оценяван. Неговите идеи и неговите действия могат да бъдат претмет на различни схвания и тълкувания. Но почитта към неговите добродетели и заслуги се е наложила на всички, навсякъде. И събраните на онзиденшното траурно тържество не бяха дошли само да изпълнят един условен дълг, а да дадат искрен израз на могъщи чувства, които бликаха от дълбочините на техните сърца.
Държаха се, в черква и над гроба, речи. Те бяха кратки. Ония, които говореха, и ония, които слушаха, еднакво ясно усещаха, че няма нужда от много думи там, където и най-красноречивите слова недостатък но изразяват величието на покойника, както и почитта на събралите се да му кажат последното земно прости. Всички, които отблизо познаваха големия мълчаливец Матов, още по-добре разбираха колко неуместно ще е, ако се приказва много пред неговия ковчег.
Но произнесените речи не са без значение. Не само защото - колкото и да са слаби думите, - тези речи бяха дан на високо заслужена похвала и външен израз на неизменна признателност. Те са важни и от друго едно гледище. Те отразиха това, което наблюдателното око би доловило и без тях: свършено е вече с моралната парализия, която бе причинена от последния погром на Македония, погром дублиран с общата катастрофа за цялото българско племе. Оздравяването настъпва. То дойде този път - това е напълно понятно - малко по-късно и по-бавно отколкото след нещастието от 1913 година. Но дойде с по-твърди стъпки на по-дълбоки вълни. Отчаянието, унилостта и малодушието отстъпва място на бодростта, на мъжеството и на непоколебимата вяра в честито бъдаще.
Чувствуваше се добре, че македонската душа е преродена и пречистена. Ако Христо би могъл да види с какви чувства и мисли бе изпроводен до вечното му жилище, неговият проницателен поглед щеше безпогрешно да забележи, че несполуките и насилието не са убили тая душа и че патриотическото съвземане е вече един положителен факт. Христо си отиде, без да бе честит да види осъществен идеала за македонската свобода. Но други ще продължат и довършат свещеното дело, за което той живя и умря. Дълбок бе смисълът на простите и безизкуствени, но искрени думи, които каза над гроба последният оратор, представител на македонските студенти. Искате ли да знаете какво очаква един народ, взрете се да видите какви идеали пленяват и вълнуват неговата младеж. Защото младежта - тя е бъдащето.
Зимният ден преваляше, когато множеството се проточи назад към града. Скръбта за изчезналия велик ратник се смесваше в сърцата с ободряваща вяра в по-светли и по-честити съдбини.
Г. Кулишев
В. “Македония”, г. III, бр. 192, 15 февруари 1922, с. 2.
№ 24
НЕКРОЛОГ ЗА ХР. МАТОВ В СП. “МАКЕДОНИЯ”
СОФИЯ, ФЕВРУАРИ 1922 Г.
На 10 февруари, 2 часа сутринта, почина на 50 годишна възраст видният македонски революционер, учител, писател и публицист
ХРИСТО МАТОВ ОТ ГР. СТРУГА
Той бе роден за учен, но стана революционер. Още като студент Христо Матов е написал под псевдоним Дримколов отлично аргументираната етнографска студия “Сръбските претенции в Западна България”. Печатана е в списанието “Български преглед”, 1894 г., а по-късно в отделна брошура. Бидейки директор и учител в IV класното българско училище в гр. Сяр, Матов е написал филологическата студия “Ударението в западнобългарските говори”. Този му труд, публикуван в Сборника на Министерството на народното просвещение, е строго научен и се отличава с голяма стегнатост на изложението: дума няма излишна.
И по темперамент, и по умствени способности, и по подготовка, Христо Матов бе предназначен от природата за научни изследвания. Но той чу воплите на населението в “земята бойна на Самуила” и пленен от очарованието на освободителния идеал, беззаветно се предаде на пълната с опасности революционна работа. Защото Христо Матов имаше и велико  сърце: тези, що го познават отблизо, нека прочетат трите му стихотворения и ще се уверят в това. Но и да не бяха песните му нима целия му живот не говори за една широка любвеобилна душа, за която страдаше с болките на цял един народ?
Като директор и учител в Скопие, Христо Матов, току що узнал за основаването на Вътрешната революционна организация, възприема идеята и се отдава всецяло на делото. Той образува първия революционен комитет в Скопие и издава там хектографиран революционен вестник. От тогаз насам биографията на Матова, подобно на биографиите на най-близките му другари - Даме Груев, Гоце Делчев и Пере Тошев, - е и история на македонското освободително движение. С болест в гърдите и недостатък в ходилата, той не можа да вземе участие с оръжие в ръка във въстанията, макар и горещо да желаеше това. Като член в Централния комитет и задграничен представител, обаче, Христо Матов има неоценими заслуги: той бе голяма ръководна сила на Организацията. С перо и устно слово той действуваше главно върху интелигенцията и посредством нея сред масите. Но той бе достъпен и за най-простите четници. Три пъти бе хвърлен в затвор; последният път на заточение в Подрум кале (Мала Азия). Макар по видимому да бе настрана от самата кървава борба между поробители и поробени, живота на Христо Матов не бе по-малко изложен на опасности. Македонската революция, също като другите революции, изяде много от своите деца. Не веднъж страстите при фракционните борби взимаха връх над мисълта и затъмняваха съвестите. Матов отстояваше твърдо убежденията си при всички случаи и стоеше непоколебимо на поста си. ”Водачът не трябва да върви го течението, да се приспособява към меняващите се настроения на масите; негов дълг е да издигне и простите до своите разбирания; инак той престава да бъде водач, и става жалък демагог, който неминуемо ще изгуби своя престиж”. И Христо Матов със своята частност и прямолинейност запази до края обаянието си на силна личност сред приятели и противници. Не случайно той носеше псевдоним името на последния римски републиканец Брут.
Уви! От гениалността до лудостта има само една стъпка. И този могъщ ум, след четвъртвековно непрекъснато напрежение сред видими и невидими действителни и въображаеми опасности, бе помрачен.
Едни от другарите на Христо Матов умряха в бой с врага: те са щастливците. Други станаха жертва на междуособни борби. Кончината на Христо Матов синтезира всички проявления на страшната македонска трагедия.
Вечна му памет!
Сп. “Македония”, г. І, бр. II, С., февруари 1922 г., с. 1 - 2.
№ 25
НЕКРОЛОГ ЗА СМЪРТТА НА ХРИСТО МАТОВ, ИЗДАДЕН ОТ МАКЕДОНСКАТА ЕМИГРАЦИЯ В ПЛОВДИВ
ПЛОВДИВ, 19 ФЕВРУАРИ 1922 Г.
ХРИСТО МАТОВ.
Преди десет деня той умре в София.
На младите македонци и тракийци той не е известен, старите обаче го познават твърде добре, защото бе дълго време член в Централния комитет на бившата Вътрешна революционна организация, учител в Солунската гимназия, заточеник в Бодрум кале и след това представител в България на същата организация.
Христо Матов бе един от най-упоритите работници в редовете на Революционната организация в Македония и през известно време един от нейните ръководители. По край своята упоритост в работата ако притежаваше и един по-широк поглед върху политико-обществените борби в Македония, пропит с по-голям либерализъм и освободен от много политически предразсъдъци, безспорно че можеше да постигне желанието си да бъде идеолога на революционното движение през 1900-те години. Той обаче не можа да надмине себе си. Грешките в неговата дейност не произлизат от зла умисъл. В желанието си да използува всичко за освободителната кауза, той често не виждаше че е използуван от фактори чужди на чистата революционна борба и дори враждебни ней.
Историята ще прости на Христо Матов, защото  само онзи не греши в обществените борби, който стои безучастен далеч от тях.
Нека бъде добра и дълга паметта за покойника македонски революционер Христо Матов!
В. “Бюлетин”, № 4, издава Дружеството на македонската емиграция в Пловдив, Пловдив, 19 февруари 1922 г., с. 5 - 6. (Издава се от П. Тишинов и Ив. Кротев.)
№ 26
ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА С РИСУВАН ПОРТРЕТ НА ХР. МАТОВ, ИЗДАДЕНА ОТ МАКЕДОНСКИТЕ СТУДЕНТСКИ ДРУЖЕСТВА В ЧУЖБИНА.
Б. М., Б. Д.
Христо Матов, роден на 10 март  1872 г., в Струга, Южна Македония, една от най-първите и най-големи личности на македонското освободително движение, и носител на нейната идея; след  един живот пълен със страдания и мъки той почина на 10 февруари 1922 г.
ЦДА, ф. 1944 к, оп. 1, а. е. 17, л. 1. Печатно на немски език.
№ 27
СЪОБЩЕНИЕ ОТ НАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ НА МАКЕДОНСКИТЕ БРАТСТВА В БЪЛГАРИЯ ЗА ОТСЛУЖВАНЕТО НА ПАНАХИДА ЗА ХРИСТО МАТОВ.
СОФИЯ, 6 ФЕВРУАРИ 1925 Г.
ПАНИХИДА ЗА ХРИСТО МАТОВ
Комитетът на Националната ни емигрантска организация в България взе инициативата да чествува тригодишната памет на големия македонски революционер, теоретик на македонското революционно движение - Христо Матов и кани цялата македонска емиграция да се стече масово в неделя 8. II. в черквата “Св. Неделя”, където, след божествената литургия, ще се извърши панахида за Христа.
Македонци, почитатели на Хр. Матов, елате всички да се поклоним пред скъпата памет на Христо, който живя, страда и умре за Македония!
От Нац[ионалния] комитет.
В. “Независима Македония”, г. III, бр. 96, С., 6 февруари 1925 г., с. 1.
№ 28
СЪОБЩЕНИЕ ОТ РЪКОВОДНОТО ТЯЛО НА ИЛИНДЕНСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ОТСЛУЖВАНЕТО НА ПАНАХИДА ЗА ХР. МАТОВ.
СОФИЯ, 6 ФЕВРУАРИ 1925 Г.
ПАНИХИДА
Ръководното тяло на Илинденската организация известява на всички илинденци, че на 8 того ще се отслужи панихида по случай тригодишнината от смъртта на
ХРИСТО     МАТОВ,
който  се помина на 10 февруари 1922 год. в гр. София.
Покойният, от гр. Струга, е един от първите стълбове на Революционната организация в Македония и неуморим ратник в нейните редове; той е и нейния идеолог-догматик, типичен пример на скромност, честност и неотразима воля, които добродетели завеща на своите последователи.
Мир на праха на незабравимия наш учител революционер!
Панихидата ще се отслужи в черквата “Св. Неделя”  след Божествената литургия, на която се поканват да присъствуват всички илинденци.
От Ръководното тяло на Илинденската организация
В. “Илинден”, год. V, бр. 6, С., 6 февруари 1925, с. 3.
№ 29
ОЦЕНКА НА ХР. МАТОВ, ПУБЛИКУВАНА ВЪВ В. “ИЛИНДЕН”
СОФИЯ, 6 ФЕВРУАРИ 1925 Г.
Христо Матов, един от стълбовете на Македонската революционна организация и неин идеолог-догматик, никога не обичаше да изпъква и да се възголемява чрез делото, чрез заслугите си, или чрез положението, което заемаше. Той никога не влагаше лични свои интереси в общите работи, и ако имаше нещо лично, то е упоритостта и фанатизма, с който отстояваше каузата на делото и отблъскваше ересите в него. В това именно се състои неговата заслуга в Македонската революция и представлява онова морално знаме, о което трябва да се придържат всякога и всички ратници на Македонското освободително движение.
В. “Илинден”, год. V, бр. 6, София, 6 февруари 1925 г., с. 1.
№ 30
ПИСМО ОТ ИВАН МИХАЙЛОВ ДО МИЛАН МАТОВ, С КОЕТО ИЗПРАЩА ИЗПРАТЕНИ МУ ПРЕЖИВЕ ПАРИ ОТ ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ ЗА ЦВЕТЯ ЗА ГРОБА НА ХР. МАТОВ.
Б. М., 3 ФЕВРУАРИ 1927 Г.
Драгий Милан Матов,
По случай шестгодишнината от смъртта на големия учител на борците Христо Матов, твой и на всички ни духовен баща, имам само едно пожелание за поробената Родина: да следват винаги неговия път тези, които се борят за нея!
Наскоро след неговата смърт Тодор Александров беше ми изпратил 100 динара от Македония (по това време Тодор беше нелегален в Мак[едони]я), за да купя живи цветя и да ги занеса на гроба на неговия учител Христо Матов. Тодор ми пишеше, че Христо много е обичал цветята.
Поради някакви причини, свързани с общата работа, аз навремето не успях да изпълня това трогателно и силно поръчение на Тодора, сега също покойник. Сумата остана у мене.
Считам за свой много голям дълг да изпратя тази сума (в левове 250) до тебе, а ти от своя страна да я употребиш за същата цел като в същото време се мъча да се оправдая пред близките на Христо, както и пред неговата и Тодорова памет, задето не навреме успях да изпълня поръчението.
Бог да прости покойниците, да бъде увенчано с щастлив край Делото им!
Със сърд[ечни] поздрави:
Ив. Михайлов
ЦДА, ф. 396 к, оп. 1, а. е. 55, л. 7 в. оригинал. Машинопис.
№ 31
ПИСМО ОТ М. МАТОВ ДО ИВ. МИХАЙЛОВ С БЛАГОДАРНОСТ ЗА ИЗКАЗАНИТЕ СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ И ИЗПРАТЕНИТЕ ПАРИ ЗА ЦВЕТЯ ЗА ГРОБА НА ХР. МАТОВ.
Б. М., 10 ФЕВРУАРИ 1927 Г.
Драги Михайлов,
Моите благодарности за изказаните съболезнования по случай завършването на пет години от смъртта на брата ми Христо. Следейки паметта на заслужилите покойници, ние даваме на младите пример за въодушевление.
Следвайки упорито завета на покойниците “над всичко Делото” – вие борците за родината, уверен съм ще съхраните много от пътя към свободата.
Два месеца след смъртта на Христо, аз получих от покойния Тодор писмо от вътрешността, с което доста топло изпращаше на своя учител “Бог да прости”. Всяка пролет възобновяваме цветята на Христовия гроб – а тая година ще му напиша името на Тодора, та като мине духът му да се досети с тия цветя!...
Колкото се отдалечаваме от покойниците толкова по-скъпи ни стават.
С хубави пожелания стискам ти ръката
М. Матов.
ЦДА, ф. 396 к, оп. 1 , а. е. 55, л. 1 – 2. Оригинал. Ръкопис.
№ 32
ПИСМО № 365 ОТ РЪКОВОДНОТО ТЯЛО НА ИЛИНДЕНСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ТИКВЕШКОТО БЛАГОТВОРИТЕЛНО БРАТСТВО С ПОКАНА ЗА УЧАСТИЕ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА БРАТСТВОТО ВЪВ ВЪЗПОМЕНАТЕЛНО УТРО ЗА ХР. МАТОВ.
СОФИЯ, 7 ФЕВРУАРИ 1935 Г.
П. Г.
На 10 того Ръководното тяло на Илинденската организация устройва възпоменателно утро в чест на починалия голям македонски деец Христо Матов.
Утрото ще се състои в големия салон на Военния клуб в 10 ч. пр[еди] обед, където ще говори г. Ив. Хаджов на тема: Хр. Матов – живот, дела – личност и ще се декламират и изпеят подходящи стихотворения и песни.
Вход свободен.
Умолявате се да разпоредите сред членовете на организацията и присъствувате на утрото, за да дадете своята почит към творците на Илинденската епопея.
С братски поздрав:
Председател: Л. Томов
Секретар: Хр. Шалдев
[Ръководно тяло на Илинденската организация]
ЦДА, 1 л. Оригинал. Машинопис.
№ 33
АФОРИЗМИ И МИСЛИ ОТ ХР. МАТОВ
Б. М., Б. Д.
АФОРИЗМИ
(От Х. Матов)
У нас сякой сичко знае, сякой сичко може; рядко някой съзнава: що знае, що може.
От четири - месечина, а от нигде - слънце.
Лесно е да бъдеш българска опозиция, да посочваш само отрицателни страни; мъчно е, обаче, щом се натовариш с отговорност, да отбереш и възприемеш положителното пред безброй противоречиви факти.
Не е морафет що да кажеш само, а и що да не кажеш.
Неприятелите на нашите неприятели са наши приятели.
Много хора се борят не за принципи, а за това що е, да не е.
Знам, че македонският въпрос без война не ще се свърши; но дали с една само война ще се свърши, това не знам.
Нашата организация е делова организация, т. е. организация на дело, за работа, а не за наука, за художество, не за шаване, за фантазиране.
Ръководителите на нашата организация не могат да се препоръчат с широка наука или начетеност. От друга страна бидейки безкористни и идейни борци, наклонни са да слушат хубави и общи фрази и, следователно, който от двама опоненти в спора употреби повеке общи фрази, той печели. Аз не желая и съм противник на такава печалба.
Мислите, че министрите подадоха оставка, за да поставят държавния глава на тясно, за да не постъпи тъй и в друг случай? - Съвсем не. Защо? - Навярно, защото са български министри.
Демократи обичат да се хвалят, че като прогласили независимостта, сторили много нещо. Аз твърдя, че независимостта е нещо-нищо.
* * *
МИСЛИ НА ХР. МАТОВ
Основни принципи на Вътрешната организация:
Принципът на автономията;
Принципът на вътрешността (населението се осланя преди всичко на себе си - на своите организирани сили);
Принципът на революционната борба;
Принципът на политико-икономическата почва и
Принципът на самостойността (независима организация).
* * *
Вътрешната организация е хуманна и демократична до комунизъм. Ала като организация революционна, боева и тайна, законите и са строги и може би най-строги. Ето защо рационално наказание е последно наказание.
* * *
От начало до сега законодателно тяло за Организацията е събор или конгрес. Изпълнителната власт е поверена на Централното управление.
* * *
Вътрешната организация се сношава с външния свят чрез свои упълномощени задгранични представители. Те действуват от името и по диктовка на Вътрешното Централно управление. Те са отговорни пред него по законите на Организацията, като нейни членове. От само себе си се разбира, че те според времето и според нуждите се заместят с други.
* * *
Борбата трябва да има изглед че е безкрайна.
* * *
Гаранция за силата и дълготрайността на борбата е в самото съществуване и запазване на Вътрешната организация с нейните принципи.
В. “Свобода или смърт. Революционен лист”, год. V, бр. 87, 12 февруари 1929,  с. 1-2; в. “Илинден”, год. V, бр. 6, С., 6 февруари 1925 г., с. 3.