ГЕНЕРАЛ КОНСТАНТИН ЛУКАШ РАЗКАЗВА ЗА ГЕРОИЗМА НА ПОЛКОВНИК ВЛАДИМИР СЕРАФИМОВ И СРЕДНОГОРЦИ ПРЕЗ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Вече повече от 8 десетилетия продължава да се носи славата на полковник Владимир Серафимов (12 август 1860, с. Аджар, Пловдивско – 7 април 1934, София). Героят от войните за освобождение и обединение на народа ни има честта още приживе, месеци преди да напусне този свят, да получи най-високото признание за героизма му като военоначалник през Балканската война. Той присъства на полагането на основния камък на паметника-мемориал, издигнат в Средните Родопи, където лежат костите на командваните от него герои средногорци. По време на устроената панихида по случай 20 годишнината от кървавите боеве от началото на Балканската война в първите дни на октомври 1912 г. благодарните пашмаклийци полагат основния камък на мемориала в памет на загиналите за тяхната свобода синове на Средногорието. Паметникът-мемориал е издигнат за изключително кратко време под патронажа на българския цар Борис III и на Българската православна църква в лицето на Софийския митрополит Стефан и на Пловдивския митрополит Максим.

Ген. Константин Лукаш

За паметното събитие тогавашното Военно издателство публикува неголяма по обем книжка, посветена на кървавите боеве срещу поробителите и за изгонването им извън пределите на земите ни.

В книжката е поместен спомена на генерал-лейтенант Константин Лукаш (16 септември 1890, Пловдив – 15 март 1945, София), участник в боевете като млад поручик под командата на полк. Вл. Серафимов. Макар и познат, тъй като е печатан двукратно, този спомен на бъдещият началник-щаб на българската армия (1941-1944) и днес възкресява атмосферата на онези паметни битки на дедите ни за Род и Родина, отдавайки заслугите, както на командира на 21 Средногорски полк полковник Вл. Серафимов, така и на другите военоначалници и героичните синове на Средногорието, сложили живота си пред Олтара на Отечеството. Книгата е същевременно и поклон към загиналите герои, на които имената са изредени в приложен списък още в самото начало.

С възкресяването на спомена за онези трагични, но и героични дни от началото на Балканската война искаме да отдадем своята почит и на двамата бележити български военоначалници полковник Владимир Серафимов и генерала-лейтенант Кностантин Лукаш.

Цочо В. Билярски

 

 

* * *

 

БОЕВЕТЕ 3A ОСВОБОЖДЕНИЕТО HА ПAШМАКЛИЙСКО ПРЕЗ 1912 ГОД.
СОФИЯ, 1934

(Печатница на Армейския военно-издателски фонд)

 

Издадена от Комитета, по случай освещаването на паметника със средства дарени от г. д-р Н. Чилов, родом от село Карлуково, Пашмаклийско, жител на ст. София — Нему хвала и признателност!

НАРОД, КОЙТО ПОМНИ СВОЕТО МИНАЛО И ТАЧИ СВЕЩЕНИТЕ ПОДВИЗИ НА СВОИТЕ СИНОВЕ-ГЕРОИ, Е НАРОД С БЪДЕЩЕ

БОРИС

Х.1932 г.

Слова написани собственоръчно от Негово Величество Борис III — Цар на българите — в златната книга на комитета по въздигане паметника.

Посвещава се на доблестните герои от 21 п[ехотен] Средногорски полк и 6-а погранична дружина, загинали за славата и величието на България през 1912 г.

 

УБИТИТЕ ЧИНОВЕ ОТ 21 П[ЕХОТЕН] СРЕДНОГОРСКИ ПОЛК В БОЕВЕТЕ ПРЕЗ М. ОКТОМВРИ 1912 Г. ПРИ СЕЛАТА: ПОЛКОВНИК СЕРАФИМОВО (АЛАМИДЕРЕ), ГОЛЕМ И МАЛЪК ПАЛАС, ПАЛАСКИТЕ ХРЕБЕТИ, С. СМИЛЯН И ГР. ПАШМАКЛИ, ЗА СВОБОДАТА НА ТОЗИ КРАЙ.

 

Подпоручик Дечо Г. Колев от с. Дълбоки, Ст. Загорско

Ст. подофицер Георги П. Берзински, гр. Пловдив,

Ст. подофицер  Димитър Ив. Петков, с. Катърли, Станимашко

Мл. подофицер Делчо Анг. Гаргаджиев, с. Устина, Пловдивско

Мл. подофицер Георги Т. Бързински, с. Шейтаново, Станимашко

Редник Костадин Д. Бързински, с. Шейтаново, Станимашко

Редник Ангел Ст. Младенов, с. Куртово Конаре, Пловдивско

Редник Атанас Т. Тодоров, с. Куртово Конаре, Пловдивско

Редник Атанас К. Тодоров, с. Куртово Конаре, Пловдивско

Редник Илия Ян. Христов, с. Куртово Конаре, Пловдивско

Редник Рангел Ст. Младенов, с. Куртово Конаре, Пловдивско

Редник Атанас Хр. Стоилов, с. Сотир, Пловдивско

Редник Георги Т. Попов, с. Брестовица, Пловдивско

Редник Дим. П. Рангелев, с. Муртатли, Пловдивско

Редник Иван П. Димов, с. Балтаджи, Пловдивско

Редник Иван П. Романов, с. Балтаджи, Пловдивско

Редник Иозо П. Генов, с. Балтаджи, Пловдивско

Редник Павли М. Буруджиев, с. Балтаджи, Пловдивско

Редник Петър П. Чорбаджинов, с. Балтаджи, Пловдивско

Редник Иван П. Калинов, с. Бойково, Пловдивско

Редник Костадин Ив. Калайджие, с. Бойково, Пловдивско

Редник Иван Ст. Танев, с. Рогош, Пловдивско

Редник Костадин Т. Митов, с. Стряма, Пловдивско

Редник Кудин К. Митев, с. Стряма, Пловдивско

Редник Никола Т. Костадинов, с. Калековец, Пловдивско

Редник Костадин Ян. Юрдеков, с. Ахматево, Пловдивско

Редник Ставри Д. Стойчев, с. Ахматево, Пловдивско

Редник Никифор Д. Георгиев, с. Лилково, Пловдивско

Редник Павли П. Гаджаров, с. Калъчли, Пловдивско

Редник Стефан Йоз. Маринков, с. Калъчли, Пловдивско

Редник Стоян Ст. Стоянов, с. Герен, Пловдивско

Редник Атанас Ат. Ингилизов, с. Хвойна, Станимашко

Редник Видю Ив. Ганев, с. Хвойна, Станимашко

Редник Благой К. Георгиев, с. Папазли, Станимашко

Редник Васил П. Трошанов, с. Яворово, Станимашко

Редник Димитър Ст. Манолов, с. Червен, Станимашко

Редник Димитър К. Стайков, с. Червен, Станимашко

Редник Димитър Арн. Петков, с. Чаушево, Станимашко

Редник Русю Ф. Русев, с. Чаушево, Станимашко

Редник Димитър П. Арнаудов, с. Орешец, Станимашко

Редник Зарко Ив. Христов, с. Арбанас, Станимашко

Редник Стайко З. Пашев, с. Арбанас, Станимашко

Редник Стефан Ст. Запрянов, с. Арбанас, Станимашко

Редник Иван П. Кузманов, с. Кат. Конаре, Станимашко

Редник Костадин Ян. Христозов, с. Кат. Конаре, Станимашко

Редник Трифон Д. Петков, с. Ходженово, Станимашко

Редник Коста Хр. Нончев, с. Кочачево, Станимашко

Редник Иван Н.Стоянов, с. Малево, Станимашко

Редник Иван Авр. Димитров, с. Катърли, Станимашко

Редник Иван Д. Пищаров, с. Лесково, Станимашко

Редник Манол Д. Киряков, с. Стойките, Станимашко

Редник Спас Ат. Груев, с. Стамболово, Ихтиманско

Редник Васил Ст. Пелтеков, с. Широка лъка, Дьовленско

Редник Георги Ив. Кундурджиев, гр. Станимака

Редник Ставри Д. Унгаров, гр. Станимака

Редник Рангел Д. Костов, с. Говедаре, Т. Пазарджишко

Редник Мико Д. Цеков, с. Струпец, Врачанско

Редник Владимир Ст. Маринков, Сливница, Софийско

 

БОЕВЕТЕ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ДЬОВЛЕНСКО И ПАШМАКЛИЙСКО ПРЕЗ 1912 ГОД.

(Настоящата статия е препечатена от сп. "Родопски Преглед“ год. III. и IV с разрешение на автора – ген. Константин Лукаш.)

Тъмръшкият клин - така бе кръстено на времето мястото, което се ограждаше на изток от билото на Кара Балкан, а от запад - от източните разклонения на Баташки Карлък и се прорязваше от юг към север от Кричимската река. Това бе действително един клин, врязан в снагата на тогавашното ни свободно отечество по каприза на Великите европейски сили, покровителки на Турция. Острият ъгъл на този клин се подвесваше в Пловдивското поле и отстоеше на 25-30 клм. по права линия от долината на р. Марица и железопътната линия, минаваща до нея. Той бе една пречка за свободното изпълнение на нашите военни операции при една война с Турция, и неговото премахване, неговото отрязване бе една от първите грижи на нашето командуване. Тази задача бе възложена на 1 бригада от 2 пех[отна] Тракийска дивизия: 9 и 21 пехотни полкове, които в голямата си част бяха попълнени с войници, подофицери и офицери, изхождащи от Родопите и близките с тях покрайнини.

Районът, в който предстоеше да се развият военните действия, има същински планински характер. Множество хребети, изхождащи от Кара Балкан в западна посока и от Баташкия Карлък в източна посока, кръстосваха района, прорязан от дълбоки, труднопроходими долове и се срещаха със стръмни, скалисти и обрасли склонове в още по-дълбокото и недостъпно корито на р. Въча. Многото гори и липсата на каквото и да било шосе затрудняваха още повече военните действия, прехранването и снабдяването с бойни припаси на войските. Всичко трябваше да се движи и пренася само по лошите конски и планински пътеки.

РАЗПОЛОЖЕНИЕ. Разположението на двете страни - турци и българи - към 4 октомври 1912 година, в надвечерието на обявяването на войната, бе следното:

Турците - според сведенията на нашата главна квартира - са имали в с. Тъмръш, гр. Дьовлен и гр. Пашмакли по една дружина и башибозук, а според събраните сведения на нашите погранични части, в селата: Долащър, Давудово, Устово и Райково е имало по 1 дружина, а в селата Петково, Карлуково, Каршила и Дерекьой - по една рота, като в Устово е имало и планински батареи.

От развилите се в последствие действия изглежда, че истината е била по средата, т.е. турските сили са били тъй както бяxa посочени от нашата Главна квартира (по една дружина в Пашмакли, Дьовлен и Тъмръш), но значително засилени от башибозук от местното помашко население, което скоро след първите боеве предпочете да хвърли оръжието си и да избяга, или да се прибере в селата си, защото, колкото и да съчувствуваше на турската кауза, то не бе пропито с фанатизма на истинските турци и милееше повече за родните си огнища, отколкото за интересите на мохамеданството.

Кръвта вода не става!

Нашите части от 1 бригада на 2 Тракийска дивизия, командувана от полковник Гешев, съгласно плана за развръщането и предстоящите действия, бяха разположени, както следва: 9 пех[отен] Пловдивски полк, командуван от полков. Бошнаков - около с. Батак, а 21 пех[отен] Средногорски полк - от полков. Серафимов, с придадените му една скорострелна, три нескорострелни батареи от 3 планински артилерийски полк и 6 погранична дружина в участъка от с. Чурен до с. Тополово - в няколко групи.

В по-големи подробности за 21-и полк, с действията на който главно ще се занимаем, беше разположен така: 1) Дясна колона с 1 с[коро]с[трелна] батарея - подполковник Врачев в две групи: две роти и батареята при с. Чурен - поста Комаров камък и две роти при с. Лилково - в. Модър; 2) Средна колона - полковник Серафимов: 1 дружина - подполковник Долапчиев, с две роти в с. Чукуркьой и на в. Ченгене кьошк и две роти с картечна рота в с. Хвойна; 4 дружина - подполковник Брайков в с. Чепеларе; по една не с[коро]с[трелна] батарея в с. Павелско и с. Чепеларе и 3) Лява колона - 4 дружина и една не с[коро]с[трелна] батарея - подполковник Шарлаганджиев - също в Чепеларе. 4) 6 погр[анична] дружина - капитан Стефанов, заемаше и охраняваше границата в съответния участък на мирновременната 6 погранична рота с щаб в с. Хвойна, дето беше и щабът на бригадата.

Бяxa се изминали вече 17 дни от обявяването на мобилизацията. Нашитe войници стояха настръхнали по границата, и родопчани, изпълващи редоветe на 21 пех[отен] Средногорски полк и 6 погранична дружина, очакваха с нетърпение часа, в който ще преминат насила прокараната граница, за да сметат вековния враг и дарят свободата на своите братя планинци от долината на Арда. За всички бе ясно, че войната е неизбежна. Войници и офицери долавяха със своя войнишки инстинкт, че всички приготовления, които се извършваха, не водят към друго, а към естествения отдушник на накипелите народни въжделения - войната. Духът на нашите войници бе непоколебим.

ЗАДАЧИТЕ HА 21 П[ЕХОТЕН] ПОЛК.

Още на 2 октомврий 21 пех[отен] полк получи задачата, която му се възлагаше да изпълни при започването на военните действия, а именно: 1) Да овладee Тъмръшкия клин съвместно с 9 пех[отен] полк, който действуваше от Батак към Дьовлен; 2) Да запази пocoкитe, които водят от юг към с. Чепеларе и долината на peкa Чай, и 3) След овладяването на Тъмръшкия клин, като продължава да пази посокитe, водещи към старата територия на Царството, полека да настъпи към станция Бук, с цел да разруши големия железопътен мост при тази станция и по този начин да разстрои съобщението Ксанти—Драма.

Тъй ясно поставенитe задачи на 21 пех[отен] Средногорски полк бяxa обмислени спокойно от тexнитe изпълнители, за да бъдат проведени в последствие при трудните планински условия и лошото снабдяване на войскитe, с една завидна бързина, присъща само на калените планинци — родопчани.

ОБЯВЯВЯНЕТО НА ВОЙНАТА

5 октомврий 1912 год. — славна дата в българската история — начало на една епическа борба, борба за свобода, за обединение на българското племе.

Три часа и 15 минути през нощта. Ясна, хладна есенна планинска нощ. Телеграфът донесе многоочакваното от всички известие: „Войната е обявена, днес започват военните действия, полкът да пристъпи към изпълнение на възложената му първа задача“.

Разшетват се ординарци, щабоветe са в трескава дейност, за тях нямa сън. Събират се началници, дават се разпореждания. Всички са въодушевени, възбудени, но спокойно очакват всичко. Чуват се поздрави и честитки. На разсъмване се разшаваха и войницитe. Сигналът „утринна заря“ днес звучи някак особено. Молебен — всички са притаили дъха си. Молитвата е тиха, задушевна — истинска молитва на вярващи войни, които отиват съзнателно да жертвуват живота си, но да изпълнят дълга си към Цар и Родина. Гърмогласно „ура“ изпраща напътствените думи и благопожелания на командиритe—водачи и отеква в планинските родопски усои, за да се понесе на юг към въж-деления поробен край от Родопитe. Громко войнишко „ура“, което изтръгнато от дълбочините на юнашкитe гърди, действително разтърси Турската империя.

Въодушевлението е голямо. Бабички, жени и деца от китнитe родопски села изпращат с благословия и твърдост своитe близки. Войницитe са твърди и спокойни, началницитe — самоуверени, а при бодрия вид и благословията на изпращачитe родопчани, и еднитe, и другитe дават обет в себе си, че ще бъдат ревностни и самоотвержени борци за Родината.

РАЗПОРЕЖДАНИЯТА ЗА ДЕЙСТВИЕ.

При такова състояние на духовете започнаха военните действия в Родопите на 5 октомврий, за които бяxa дадени следните оперативни заповеди: 1) Дясната колона — подполковник Врачев; 2 дружина от 21 пех[отен] Средногорски полк с една с.с. батарея (групите от Чурен и Лилково) да атакува и плени на 5.X. на разсъмване противника, заемащ висотите западно и югозападно от с. Тъмръш (в. Кадиева варица и казармата) и в. Модър тепе — западните му разклонения, — гр. Дьовлен, като влезе във връзка с 9 пех[отен] полк в дясно от средната колона от 21 п[ехотен] полк в ляво.

2) Средната колона — полковник Сарафимов — 1 и 4 дружини, картечната рота от 21 пех[отен] Ср[едногорски] полк и две не с.с. батареи да настъпи на 6.X. по посока Чукуркьой, Ченгене кьошк през Кумгедик за Дьовлен, да атакува и разбие противника в тая посока.

3) Лява колона — подполковник Шарлаганджиев —  3 дружина от 21 пех[отен] полк с една не с.с. батарея и четата на Стефан Калфата (200 доброволци) да отбранява участък от пограничния пост Гедик до поста Касъмдере (участъка на 3 погранична рота).

4) 6 погранична дружина — капитан Таню Стефанов — а) 1 погранична рота — да съдействува на дясната колона, след което да се събере, настъпи и действува по посоката с. Чуреково. с. Лесково, гр. Дьовлен, като поддържа свръзка между дясната и средната колони и се съобразява с тях; б) 2 погранична рота да се събере и настъпи с една полурота по посоката на с. Брезен, а с другата към с. Мугла, за да охранява и наблюдава посоката: с. Широка лъка, с. Беден, гр. Дьовлен, до напредването на средната колона, след което да се събере в с. Мугла с 3 погранична рота да отбранява до втора заповед участъка си съвместно с 3 дружина от 21 пех[отен] полк и г) 4 погр[анична] рота с доброволците на Пею Шишманов (от с. Карлуково) да остане на мястото си и охранява пограничния участък.

5) Колоната от 9 пех[отен] полк да настъпи от Батак към Тилкили за Дьовлен, като действува по указания от щаба на Родопския отряд (генерал Ковачев, к[оманди]ра на 2 пех[отна] Тракийска дивизия).

ДЕЙСТВИЯТА НА 5 ОКТОМВРИЙ. БОЯТ ПРИ ТЪМРЪШ

При Тъмръш турците, в състав  около една дружина редовна войска и башибозук, бяха заели и се окопали на гребена северозападно от селото при поста Кадиева варица. Останалата гранична линия се охраняваше от пограничните турски войници и башибозук. Срещу Модър тепе турците заемаха с около една рота в. Зигош и се намираха от нашитe 5 и 6 роти на около 50—100 крачки.

Рано сутринта на 5 октомврий противникът, вероятно узнал за нашитe намерения или пък от страх, започна пушечна стрелба по нашитe части. Предвид, близостта на противника на Модър тепе срещу 5 и 6 роти, последнитe, след кратка пушечна престрелка, заедно с една полурота от 1 погр[анична] рота се хвърлиха на нож — 6 рота в първа линия, а останалитe в поддръжка. В 8 ч. в. Зигош бe зает, а турцитe отстъпиха. Ротитe загубиха доста време за затвърдяването на заетата неприятелска позиция. Към 12 часа тe продължиха настъплението си по западнитe склонове на в. Зигош, но бяxa задържани от загнездилите се в гората групи турски войници и башибозуци от с. Тъмръш, които, знаейки своитe грехове в Перущенското клане в 1876 г., упорито бранexa сега своето село. Това стана причина, щото 5 и 6 роти да замръкнат по западнитe склонове на в. Зигош и да не могат непосредствено да помогнат и облекчат положението на настъпващитe към Кадиева варица 7 и 8 роти. Нашитe 5 и 6 роти дадоха няколко ранени и убити.

Срещу Кадиева варица до 9 часа на 5.X. се води пушечна и артилерийска стрелба. Нашата с.с. батарея зариваше с точния си огън турскитe окопи. В 9 часа почна настъплението на 7 и 8 роти. Тук местността към турската позиция постепенно се повишаваше и бe съвсем открито, а противникът добре окопан. Това забавяше настъплението. Към пладне нашитe достигнаха на около 500 м. от турската позиция. Числото на раненитe и убититe се увеличаваше. Батареята промени позицията си, като зае такава при Комарев камък. От тук съдействието й на нашата пехота стана по-действително, а самото й движение напред ободри пехотнитe роти. Настъплението продължи с по-голямa бързина. В 16 часа 8 рота зае в. Кадиева варица. Това облекчи положението на 7 рота и разколеба противника, който не след дълго отстъпи на юг към в. Голица и казармата. 7 и 8 роти веднага продължиха настъплението си срещу разколебания противник. Последният оказваше вече слаба съпротива. Башибозукът се разбягa, а редовнитe турски войници се по-чувствуваха изоставени и слаби. В 21 часа 7 и 8 рота заеха казармата и в. Голица (югозападно от Тъмръш). Турцитe отстъпиха още по на юг. В тъмнината и дивния Родопски лабиринт, тe се загубиха, като че ли потънаха в земята. Нашитe не преследваха, защото бяxa уморени, нощта бe непрогледна, а местността извънредно трудна за такова едно действие нощно време. Установени за нощуване на достигнатитe височини, тe изпратиха разузнавателни групи да търсят съприкосновение с противника, но последният го нямаше никакъв. Загубитe на 7 и 8 роти бяxa 14 убити и 60 ранени - 12% от състава им. Турците дадоха много повече жертви и оставиха в наши ръце множество пособия, оръжие и други военни материали.

Така се свърши боят при Тъмръш. Бой сравнително малък, но важен за времето и мястото си. Това беше първият бой в Балканската война, при започването на който гръмна първото българско оръдие, и то в недрата на дивните Родопи. Успехът в този бой бе първият ни успех в Балканската война и той има голямо значение за повдигане духа и вярата в победата на нашите войски.

Останалите части от 21 пех[отен] полк и колоната от 9 полк, действуващи от към Батак, на 5 октомврий извършиха своите предвижвания, за да заемат изходните си положения за действията, които, съгласно оперативните заповеди, трябваше да извършат на 6 октомврий.

ДЕЙСТВИЯ НА 6 ОКТ. БОЯТ ПРИ КУМГЕДИК

През нощта срещу 6 октомврий средната колона нощува на северните склонове на в. Ченгенекьошк. Противникът срещу тази колона в състав около 3 роти и башибозук, се беше окопал в три групи — пазещи посоките па Дьовлен, както следва: 1. група (най-голямата) — на височините западно от поста Чукуркьой на пътя за Беден — Дьовлен; 2. група — около поста Димчовица — като препречваше посоката за с. Лесково, и 3 група на югозапад от Ченгенекьошк — по гребена Колак —  преграждайки пътеката за Брезен. Местността тук е силно пресечена и гориста.

В 6 ч. сутринта на 6.X. започна пушечна престрелка между нашите охраняващи части и турците. В 7 часа 14 и 15 роти от 4 дружина, които трябваше да настъпят в главната посока през Кумгедик към Дьовлен бяха срещнати с огън от противника, окопал се непосредствено западно от поста Ченгенекьошк. Ротите настъпиха в боен ред, но когато стигнаха до 800 крачки от неприятелските окопи бяха спрени от силния огън на противника, заемащ гребена Сърпово (западно от поста Димчовица). Една наша не с.с. батарея с няколко верни попадения разруши турския пост Димчовица (на гребена Сърпово). Противникът от там се разбяга, а този западно от Ченгенекьошк, обстрелян сполучливо от нашата батарея, бе разколебан и почна да отстъпва. Нашите 14 и 15 роти настъпиха към Кумгедик, а 2 и 4 — към Димчовица, преследвайки отстъпващия противник. Последният се спря на заблаговременно организираната си позиция на гребена Кумгедик.

В това време нашата 3 рота (ляво странично прикритие) настъпваше по гребена Колак — към Брезен. Не достигнала на 800 крачки от противника, обстреляна силно от него и останала без командир (последният биде тежко ранен), ротата спира, Спирането й е за малко, защото нашата артилерия — вярната спътница на славната ни пехота — оказва веднага своето ценно съдействие. Още след първите артилерийски изстрели, насочени в тази посока, противникът разколебан отстъпи към турския пост — височината североизточно от с. Брезен. Това облекчи положението и на 14 и 15 роти, които можаха да напреднат по гребена Кумгедик. Противникът срещу тези роти отчасти се разбяга, отчасти отстъпи към височините северно от Брезен, а една част дочака удара с нож и бе унищожена от нашите храбърци.

На новите си позиции противникът оказа по-голяма упоритост. Местността бе стръмна и залесена. Нашите трябваше да настъпват само по тесните планински гребени: Сърпово, Кумгедик и Колак. Настъплението вървеше бавно. Това накара командира на полка полковник Серафимов да вкара в бойната част 13 и 16 пех[отни] роти, също и картечната рота, и да съсредоточи огъня на артилерията по неприятелските позиции на височините Кумгедик — Колак. Към пладне се обади неприятелската артилерия, която вероятно по това време бе пристигнала. Снарядите й, обаче, отлитаха някъде далеч в празното пространство, без да нанасят каквито и да било загуби на нашите — те носеха само „много здраве“. Това окуражи средногорци. Успешният огън на нашата артилерия и новият тласък на бойната част бързо заставиха противника да отстъпи. Нашите роти заеха с нож противниковите окопи. Неприятелската батарея също отстъпи.

Към 13 ч. и 30 мин. в. Кумгедик бе зает. Противникът отстъпи на скалистата висота, непосредствено североизточно от с. Беден. Гората до тази висота бе пълна с укрили се отделни групи башибозуци, чистенето и прогонването на които ставаше бавно, но към 17 часа нашите 13, 14, 15, и 16 роти успяха да завладеят с пристъпи и тази неприятелска позиция — височината до с. Беден.

3 рота, която настъпваше към с. Брезен, след като прогони противника от поста Кумгедик, се пусна в с. Брезен, което зае към 18 часа.

Настъпващата към с. Лесково 1 рота срещна силната съпротива на башибозуците в това село. До вечерта тя успя да се изравни с другите части от полка.

2 и 4 роти — след като прогониха противника от поста Димчовица — застанаха резерв зад 4 дружина на Кумгедик.

Нощта завари частите в това положение. Заваля силен дъжд и падна гъста, непроницаема мъгла. Връзката с дясната колона, която настъпваше откъм Тъмръш, бе съвсем изгубена. Тази колона на 6.X. достигна без бой с. Михалково, а колоната от 9 пех[отен] полк, с която също нямаше връзка, бе заела с бой поста Тилкили и колибите южно от него.

Денят 6 октомврий завърши с нашата победа при Кумгедик. Бой и победа, които имат същото морално и материално значение в действията на Родопския отряд, както имаше и боят при Тъмръш, с тази само разлика, че ако тук действията се бяxa разиграли по-бързо, турците, отбраняващи Тъмръшкия клин, щяxa да му бъдат всички пленени. Лошото време, обаче, както ще видим по-после, попречи на това. В боя при Кумгедик ние имаме сравнително малки загуби: 10 убити и 38 души ранени. Загубите на турците бяха значителни.

ДЕЙСТВИЯТА НА 7 И 8 ОКТОМВРИЙ. ЗАЕМАНЕТО НА ГР. ДЬОВЛЕН.

На 7.X. извънредно гъстата мъгла продължаваше да покрива бойното разположение. Влагата проникваше до костите. Ориентирането бе трудно. Съприкосновението с противника бе изгубено. Възползуван от мъглата, последният бе отстъпил далеч на юг. Отделните малки групи башибозуци блуждаеха из горите, изгубили всяка надежда за запазване територията си, изплашени от неизвестността за собствената си съдба и страхувайки се да се предадат на нашите войници, защото мислеха, че последните ще постъпят с тях така, както те постъпваха с българите от бившата Турска империя. На 7 октомврий нашите войски трябваше да достигнат гр. Дьовлен, който не бе далеч. Благодарение на гъстата мъгла и работата по разчистването височините и горите от отчаяния турски башибозук, настъплението се извършваше бавно. Помашкото население от селата Брезен, Беден, Тъмръш, Михалково и Лесково, овладяно от паника, бе изоставило своите домашни огнища почти непокътнати и бе избягало към Драма и Бук. В последствие се разбра, че тази паника между тези чисти българи—мохамедани е била създадена и предизвикана от официалната турска власт, която лъгала и заплашвала населението с клане от наша страна.

Турците са мислели, че ние ще се отдадем на също такива изстъпления над мирното население, каквито те извършиха над българите в Перущица и Батак при потушаването на въстанието в 1876 г. Гузната съвест не забравя и не намира спокойствие! Нашите войници заловиха доста пленници помаци — башибозуци от поменатите села. Оказа се, че всички тези българи—мохамедани са били взети и въоръжени насила от турската власт и изпратени да пазят границата и селата си, а за да се държат добре, турците са ги заплашвали, че настъплението на българите и влизането им в техните села значи клане и унищожаване на последните. А как хубаво звучеше чистият красив стар български език с характерните си падежни форми и окончания в устата на тези заблудени български планински чада! А звучните имена на техните села Беден, Брезен, Лесково, Михалково не говорят ли най-красноречиво за българското минало на този край?

Настъпвайки бавно, вечерта на 7.X. средната колона достигна и занощува на височините северно от гр. Дьовлен. Дясната колона откъм Тъмръш и тази на 9 пех[отен] полк откъм Тилкили също занощуваха близо до Дьовлен — западно и източно от града. Само 3 рота — лявото странично прикритие, която настъпи през с. Беден и която съвършено се откъсна от другите части, водена смело в мъглата, успя на 7.X. вечерта да заеме града. Връзката с дясната колона — 2 дружина — се установи късно вечерта на същия ден. На 8.X. сутринта 2 дружина влезе в Дьовлен, като зае с охранението си височините южно от града. След тази дружина последователно влязоха в града средната колона, 3 и 4 дружина от 21 пех[отен] полк и колоната от 9 пех[отен] полк — 2 дружина. Дьовлен бе напуснат от жителите си — помаци, вероятно в паника, защото всичко говореше за едно бързо бягане, при което хората не бяха взели със себе си дори и най-необходимото. Както при напускането на Тъмръш, така и тук турците, за да не оставят в наши ръце складовете с разни припаси, бяха успели да запалят някои от тях. Това предизвика обхващането от пламъците на цялото село Тъмръш и на голяма част от гр. Дьовлен. Усилията на нашите офицери и войници да ограничат пожарите можаха да спасят голяма част от Дьовлен и казармите на града.

Със заемането на гр. Дьовлен, 21 пех[отен] Средногорски полк достигна първата си задача. Тъмръшкият клин бе отрязан. Опасността, която застрашаваше нашите съобщения по долината на р. Марица, бе отстранена. В достигането на тази важна и славна, но трудна задача, големи заслуги имат не само началниците, които умело ръководеха действията, но и всички войници — доблестни изпълнители на своя дълг; а в числото на едните и другите — всички онези родопчани, които изпълваха по-голямата част от редовете на 21 пех[отен] Средногорски полк, на планинските батареи от 3 планински арт[илерийски] полк и на 6 погранична дружина, участници в тези действия.

И днес — двадесет и две години след тези славни победи — двадесет и две години на светли надежди и на тежки разочарования, нека хвърлим поглед назад в миналото, за да черпим вдъхновение и вяра за бъдещето. Нека не забравяме, че част от скъпите нам Родопи не влизат в пределите на свободното ни Отечество. Те ни очакват, те заедно с Беломорието ни са нужни, както ни са нужни дробовете, с които дишаме. Нека, впрочем, с труд и търпение да творим бъдещето на България и българския народ.

ПЪРВО НАСТЪПЛЕНИЕ КЪМ СТАНЦИЯ БУК.

След завземането на гр. Дьовлен и  прогонването на турците от Тъмръшкия клин, на 1 бригада от 2 пех[отна] Тракийска дивизия (9 пех[отен] Пловдивски и 21 пех[отен] Средногорски полкове) предстоеше да изпълни втора още по-трудна задача. Трябваше с едно смело настъпление на юг в недостъпния родопски лабиринт да се достигне долината на р. Места при станция Бук и там, с разрушение на големия железопътен мост, да се прекъснат съобщенията между Тракия и Македония. Това прекъсване на съобщенията щeшe да остави изолирана Македония от останалата част на Турската империя и би попречило на недовършената турска мобилизация и съсредоточаване.

В изпълнение на тази задача, 21 пех[отен] Средногорски полк на 9 октомврий в 8 ч. настъпи по пътеката от гр. Дьовлен—с. Грехотно—с. Геврен—с. Балабан—с. Триград. Дружинитe от 9 пех[отен] Пловдивски полк, които бяxa в Дьовлен, настъпиха към с. Карабулак.

Към 10 часа, когато предната охрана (авангардът) на колоната от 21 пех[отен] полк стигна до с. Грехотно, командирът на бригадата получи едно обезпокоително донесение от командира на 3 дружина от 21 пех[отен] полк, която заемаше за отбрана линията в. Рожен—Букова планина—Св. Георги (южно от Чепеларе) и пазеше посоката към Че-пеларе—Станимака. Още на 6 и 7 октомврий имаше сведения, че срещу тази дружина противникът с превъзхождащи сили (3 дружини и артилерия) прави опити за настъпление. На 8 октомврий сведенията бяxa по-успокоителни, а на 9 донесението гласеше, че противникът силно напира срещу 3 дружина.

СЪСРЕДОТОЧАВАНЕ В ЧЕПЕЛАРСКАТА КОТЛОВИНА.

При тъй създадената обстановка и като взе предвид важността на посоката Чепеларе—Пловдив и последствията от един макар малък и временен успех на турцитe в тази посока, командирът на бригадата, полковник Гешев, реши да прехвърли 21 пех[отен] полк в Чепеларската котловина, за да действува от там целият полк срещу противника, който настъпваше към 3 дружина на фронта от Рожен до Св. Георги. Двете дружини от 9 пех[отен] полк да заслоняват посокитe от юг към Дьовлен.

С това се целeшe разбиването на по-опасния за момента противник, запазването на посоката Чепеларе—Пловдив, а със завладяването на Пашмакли се скъсяваше посоката до ст[анция] Бук; а това улесняваше изпълнението на задачата — прекъсване на ж.п. линия.

В изпълнение на това решение, веднага се дадоха необходимите нареждания, и в 13 часа на 9 октомврий 21 пех[отен] полк тръгна в новата посока за движение, с цел да се съсредоточи в Широка лъка и Чепеларе.

Трите дружини от 21 пех[отен] полк (2, 4 и 1 с картечната рота на полка) и трите планински батареи от 3 пл[анински] арт[илерийски] полк (1 с.с. 9 и 10 не с.с.) извършиха един много труден нощен поход по една разбита, стръмна, скалиста планинска пътека през с. Грехотно—с. Настан—с. Беден за Широка лъка. Движението ставаше в колона по един много бавно. То стана още по-бавно, когато падна нощта, когато се спуснаха тъмни, гъсти облаци и заваля тих напоителен есенен дъжд. Паметен ще остане за всички участници тук този извънредно труден нощен поход. Полкът измина едно разстояние от около 20 клм. за около 20 часа, защото опашката на колоната му, поради трудния път и тежките условия, се прибра в с. Широка лъка едва към 10 часа на 10 октомврий.

След една кратка почивка в последното село, която почивка се даваше на частите последователно с тяхното пристигане, полкът продължи движението си и до вечерта на 10 октомврий се съсредоточи с 1 дружина и 10 не с.с. батарея в с. Стойките, а с 2 и 4 дружини, 9 не с.с. и 1 с.с. батареи — в с. Чепеларе.

3 дружина с 8 не с.с. батарея беше на позициите си по границата от Рожен до Св. Георги.

Дружините от 9 пех[отен] полк останаха южно от Дьовлен 1 и 2 погранични роти от 6 погр[анична] дружина бяха насочени към с. Мугла, 3 и 4 роти от същата дружина заемаха своите гранични участъци, като бяха успели да овладеят турските погранични постове.

На 10 октомврий противникът не прояви никаква особена дейност, и затова на 11 с.м. се даде почивка на частите, която им бе необходима, за да се подсушат и починат след уморителните петдневни непрекъснати действия при лошото, влажно и дъждовно, време.

НАСТЪПЛЕНИЕ И ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ПАШМАКЛИЙСКО.

За 12 октомврий на 21 пех[отен] полк се постави задача да настъпи южно от Чепеларе, с цел да разбие противника, който напираше срещу 3 дружина от полка, и да достигне линията Устово—Пашмакли.

Полкът настъпи в три колони, както следва:

Дясна колона: 1 дружина с 10 не с.с. батарея от с. Стойките, през в. Караманджа, за Пашмакли. Средна колона: 3 дружина с 8 не с.с. батарея от поста Св. Георги към с. Райково.

Лява колона: 2 и 4 дружини с 9 не с.с. и 1 с.с. батарея, картечната рота и 1 взвод пионери — от Чепеларе, през поста Калъчбурун, по билото, западно от Горно Дерекьой, за с. Устово.

Доброволцитe на Гюмюшев бяха като дясно странично прикритие — от в. Тузлата — към канаристата чука, западно от Пашмакли. Доброволцитe на Стефан Калфата — по посока на с. Каршили—с. Петково, за връзка с 4 погранична рота 1 и 2 погранични роти — към с. Мугла.

Противникът срещу фронта на полка бe в състав: 3 табура, множество башибозук и две скорострелни планински батареи. Позициитe му бяxa твърде изгодни и добре укрепени. С по-голямата част от силите си той бeшe срещу нашата средна колона — южно от Пашмакли, към Караманджа и Св. Георги. Турцитe знаеха вече за своитe неуспехи към Дьовлен и бяxa със сломен дух.

Преминаването на границата от 21 пех[отен] полк стана почти едновременно от трите му колони. Благодарение на взаимното съдействие на колонитe, противникът, след малко съпротивление на в. Караманджа и южнитe от него скалисти върхове, отстъпи почти в безпорядък.

Дясната колона (1 др[ужина]) с обхват, извършен от 1 рота, след двучасов бой застави намиращия се пред нея противник да отстъпи. С това си действие тази колона се яви във фланг и тил на противника, намиращ се пред средната колона (3 дружина).

Лявата колона (2 и 4 др.) от своя страна можа да се промъкне без бой почти в тила на противника, който беше срещу 3 дружина. Тя стигна до височината, северно от с. Устово, като обезоръжи със страничното си прикритие — 8 рота — с. Каршили.

Противникът, макар с почти равни на нашитe сили, отстъпи в безпорядък, дори на юг от с. Голям Палас, като изостави по пътя на отстъплението си багажи и дори цели товарни коне с палатки и др. При това си отстъпление той дори не направи опит за съпротивление. Башибозукът се разбягa по селата си, гдето хвърли и укри оръжието си, което в последствие нашитe части прибраха и складираха или въоръжаваха с него местните българи. По всичко личеше, че противникът е дезорганизиран и със сломен дух.

Поради настъплението на нощта нашитe части се cпpяxa на височинитe, северно от Устово и Райково, и занощуваха на биваци, с мepки за охрана по височинитe, северно от тези села. Само 1 дружина успя да достигне гр. Пашмакли.

Успехът на 21 пех[отен] полк през този ден (12.X.) се дължи на изкусното маневриране от страна на неговите началници. Обхождането и обхващането на неприятелските флангове, точният артилерийски огън и устремът на пехотата създадоха паническо настроение у турцитe и големият успех — достигането на линията Пашмакли—Устово — се постигна почти без жертви.

На 13 октомврий рано сутринта 21 пех[отен] полк с трите си колони влезе в стройни редове в чисто българските селища Пашмакли, Райково и Устово, тържествено посрещнат от разплаканите от радост свои братя българи. Звуците на полковата музика и камбанният звън оживяваха милата картина на посрещането войските от измъчените и изстрадали братя-роби.

Приемът на нашите войски от местните българи бе сърдечен и задушевен. Оплаканите лица на жените—облечени в пъстрите си родопски носии, ни срещаха приветливо. Мъжете и дори невръстните деца предлагаха своите услуги, за да ни помогнат. Едните и другите се чудеха как и с какво да гостят българския войник.

Но нямаше време за отдаване простор на чувствата и радостта. Войските трябваше да заемат своите нови изходни положения за по-нататъшни действия. Полкът бързо премина през хубавите български селища на Пашмаклийската котловина и се отзова по висотите, южно от тази котловина, а до вечерта на 13.X. достигна с предните си части до долината на р. Арда при селата Голям Палас и Смилян.

ВТОРОТО НАСТЪПЛЕНИЕ КЪМ СТАНЦИЯ БУК.

Със заемането на Пашмаклийската  област от нашите войски и разбиването на противника там, посоката Чепеларе—Пловдив бе вече напълно гарантирана. Сега на 21 пех[отен] полк предстоеше да изпълни втората си оперативна задача, дадена му още в началото на действията, при обявяването на войната. Трябваше да се достигне станция Бук на р. Места и да се разруши железопътния мост там.

Към изпълнението на тази трудна операция в още по-трудната планинска местност полкът пристъпи на 16 октомврий, както следва:

На 2 дружина — подполковник Врачев — и 9 не с.с. батарея се възложи отбраната на посоката Ксанти—Устово. За достигане на тази цел дружината зае позиция западно от с. Гол[ям] Палас — от двете страни на пътя Ксанти—Устово, — гдето се укрепи за отбрана.

1. Дружина — подполковник Долапчиев — с 1 с.с. батарея, едно минноподривно отделение и доброволците на Стефан Калфата и Българията тръгна с усилени маршове през с. Арда, превала Кушлар, за станция Бук, със задача на 18 октомврий на разсъмване да атакува турската охрана на моста при станцията и да го разруши. След това с бързи маршове да се оттегли към с. Арда.

За прикриване на това нейно оттегляне, на превала Кушлар (южно от с. Арда — сегашната граница с Гърция) бе изпратена 4 дружина - подполковник Брайков - с 10 не с.с. батарея. Дружината, от своя страна, със същата цел бе изпратила една рота още по-на юг.

3 дружина - подполковник Шарлаганджиев - с 8 не с.с. батарея охраняваше посоките от юг към с. Смилян и трябваше да послужи като резерв за маневриране, според нуждата, към 2 или 1 дружини.

Tовa разположение на полка се охраняваше на запад от 1 и 2 потранични роти — към с. Мугла, а на изток —  от 3 и 4 погранични роти - към с. Долащър и с. Равнище.

За противника нямаше почти никакви сведения. Знаеше се само, че той е отстъпил към с. Шахин и че около моста на станция Бук има близо 1 дружина турци. На 17 и 18.X. противникът прояви своето присъствие към посоката на с. Гол[ям] Палас и издаде своите намерения за едно настъпление. Срещу 2 дружина, при с. Гол[ям] Палас, противникът настъпваше с 3 дружини и две батареи. Положението тук ставаше критическо. Противникът се стремеше да обходи фланговете на 2 дружина, особено левия й фланг към с. Малък Палас, и да застраши пътя на оттеглянето на 1 и 4 дружини откъм станция Бук и с. Арда.

Това предизвика решението и разпореждането на командира на бригадата, полковник Гешев, до 1 и 4 дружини да се оттеглят веднага с усилени маршове, успели или не да разрушат моста на Бук, към селата Смилян и Алмидере.

В 5 часа, на разсъмване, на 18.X. първа дружина с придадените й части стигна на 6—7 клм. от станция Бук и се натъкна в дрезгавината на слаби неприятелски части. Последните бяха прогонени с помощта на артилерията и дружината продължи настъплението си към моста на Бук но в този момент бе получила заповедта за връщането към с. Арда. Дружината, без да успее да разруши моста почна своето оттегляне, необезпокоена от противника. Последният е охранявал моста с около една дружина, която била разположена непосредствено около него.

По всичко изглежда, че противникът, успял да узнае за нашите движения, е предугадил намеренията ни, и затова предприе настъплението към Гол[ям] Палас-Устово. Това негово настъпление застави нашето командуване да се откаже и този път от операцията за разрушаването на моста, а вместо това — да съсредоточи частите около Фатово—Алмидере, за да свърши окончателно с живата сила на про-тивника.

Тук народната поговорка „всяко зло за добро“ има пълно приложение. Неразрушеният от нас мост при станция Бук услужи в последствие твърде много на самите нас в последващите дни на войната с турците, а после — и в тази с нашите неверни съюзници в 1913 год.

БОЯТ ПРИ С. Г[ОЛЯМ] ПАЛАС НА 19. ОКТОМВРИЙ 1912 г.

Както се спомена по-рано, 2 дружина от 21 пех[отен] полк с 9 не с.с. батарея заемаше позиция при с. Гол[ям] Палас, със задача да отбранява посоката Ксанти—Устово. Дружината бе разположена, както следва: 7 рота — капитан Гюмюшев — по височините южно от шосето; 6 рота — капитан Челбов — с един картечен взвод — от двете страни на шосето с[еверо]западно от казармата, която е при моста на р. Арда: 8 рота — поручик Лукаш — с фронт на изток по височините между селата Голям и Малък Палас. Батареята — подпоручик Събев — зад 6 рота — там гдето почва спускането на шосето към с. Гол[ям] Палас, и 5 рота — Захариев — в дружинен резерв зад батареята.

Позицията има дъгообразна форма, с изпъкналата си част към противника, и се състоеше от височини, които стръмно се спускат към р. Арда, пресечени със стръмни долове. Предлежащата местност по десния бряг р. Арда постепенно се повишава и срещуположните височини се издигат много по-високо от позицията и разположението на 2 дружина.

Дружината бе изпратила разузнавателни отделения към селата Кокалич, Маджар и Върба, които отделения още на 18 вечерта бяха принудени да се оттеглят пред настъпилия превъзхождащ ги противник.

На разсъмване на 19 октомврий противникът откри артилерийски огън по нашето разположение от батареите си, които бе разположил през нощта в две групи по височините западно от в. Кечи Кая — по десния бряг на р. Арда. Турската пехота настъпи в ред вериги по целия фронт на дружината. Други противникови колони се насочваха към крайния ни ляв фланг и в негов обхват към с. Топуклу.

Противниковите сили се очертаваха на около 2—3 дружини и 2 скорострелни планински батареи.

Нашата батарея, поради по-низката й позиция, нейната нескорострелност и по-малка далекобойност, не можа да води борба с неприятелската артилерия, а действието й по турската пехота бе слабо, защото гънките на местността и широкият фронт даваха добро прикритие за противника.

Към 10 ч. преди пладне противниковите вериги достигнаха на места до 100—200 крачки от разположението ни, но, обстреляни с пехотен и картечен огън, отстъпиха назад. До вечерта противниковите стрелци, връщани на силаг с камшици, от техните началници, се опитаха още три пъти да ни атакуват, но, приближили на 100—200 крачки до окопите ни, посрещани с огън и „ура“ от нашите храбри борци, се връщаха назад в безпорядък.

Нощта завари дружината на позицията й. 5 рота бе влязла в бойната част за удължаване на левия фланг, гдето противникът се стремеше да извърши обхождане. За отбиване на този обход бе изпратена от командира на полка и част от 3 дружина (12 рота) с 2 оръдия — към в. Селище. Това, обаче, не можа да попречи на противника; и той напредна към с. Равнище, оттам — по посока на Устово, прогонвайки слабите погранични постове от 3 погранична рота.

Издаденото и изолирано положение на дружината, застрашеният й ляв фланг и извънредно голямата й позиция; накараха командира на дружината, подполковник Врачев, да вземе правилното решение: да оттегли дружината към височините югоизточно от с. Устово, гдето, събрана на по-тесен фронт, и евентуално подпомогната от другите части на полка, да може да изпълни възложената й задача.

Оттеглянето на дружината се извърши правилно и в ред, въпреки извънредно тъмната нощ, лошия път, умората на войниците и дъждовното време.

На разсъмване на 20.X. дружината се събра в с. Устово, отгдето след малка почивка зае висотите при село Фатово.

Броят на 2 дружина от 21 пех[отен] полк на 19.X. при: Гол[ям] Палас, макар, че свърши с оттегляне на дружината, бе един успешен бой, защото с него дружината изпълни отчасти своята задача. Тя нанесе големи загуби на противника, забави неговото настъпление в посоката към Устово и сломи достатъчно духа му и настъпателния му порив, та той на 20.X. нема куража да продължи настъплението си. Дружината отстъпи доброволно, не под натиска на противника, а с цел да избегне обкръжаването й от последния и да запази заповяданата й посока. Със своите действия на 19.X. втора дружина, водена от храбрия, спокоен, всеобичан и незабравим дружинен командир — подполковник Врачев — спечели нужното време за събирането на целия 21 пех[отен] полк.

1 и 4 дружини с усилени маршове на 18, 19 и 20 октомврий се прибраха към висотите около с. Фатово. 20 октомврий се използува за организирането на полка около това село. В посоката с. Арда—ст[анция] Бук останаха доброволците на Стефан Калфата. Към с. Смилян бе оставена 9 рота от 3 дружина. Към с. Равнище — командирът на 6 погранична дружина, капитан Т. Стефанов, с 3 погр[анична] рота. 12 рота от 3 др[ужина] и 2 оръдия. Останалите две роти от 3 дружина с 4 оръдия бяха на позиция на в. Селище. Всички останали части от 1, 2 и 4 дружини с артилерията — около с. Фатово и в. Кавгаджик, сполучливо наречен сега Средногорец.

През целия ден на 20.X. валя сняг и имаше студен северен вятър, който вкоченяваше мокрите дрехи на войниците, разположени на открито. Противникът прояви слаба дейност на предните си разузнавателни части срещу 3 дружина.

Вечерта се получиха радостни телеграфни известия за големите успехи на нашите армии около Одрин и Лозенград. Това беше една ободрителна струя за храбрите чада на Родопите, които, уморени от усилените походи и борбата с планинските зимни стихии, сега добиха криле за нов победоносен полет на юг, към Бяло море — тяхната за-ветна мечта. Този полет тe извършиха на 21.X. и следващите го дни.

БОЯТ ПРИ С. ПОЛК. СЕРАФИМОВО HА 21.X.1912 Г.

Местността, на която се разигра този  съдбоносен за Родопския отряд и за българските села в Пашмаклийско бой, се заключава между реката Карадере (която протича през с. Райково и с. Устово) и р. Арда и се ограничава на запад от линията на селата Смилян—Аламидере—Габрово—Фатово—Райково. Главните действия се развиха по височините източно от с. Полк. Серафимово към с. Г[олям] Палас по двете страни на шосето за последното село, там, гдето и днес се намират костите на безсмъртните герои от 21 пех[отен] Средногорски полк и гдето се проектира да се построи скромен по изпълнение, но велик по замисъл и значение паметник на тези герои.

Местността се състои от два главни гребена, за общ възел на които служи височината „Селище“—Кавгаджик (Средногорец) (1311), южно от с. Устово, и които се спускат с обща посока — единият от северозапад към югоизток до с. Гол[ям] Палас, а другият — успоредно на него — към с. Мал[ък] Палас. Множество дълбоки долове и дерета пресичат тези два гребена в различни посоки и правят местността труднопроходима.

В посока на нашето настъпление водеха три пътя или, по право, пътеки: 1. пътеката от с. Фатово за Селище и по гребена — за Малък Палас: 2. пътеката от с. Аламидере; по южния гребен — за с. Гол[ям] Палас (стария път за Ксанти) и 3. шосето от Фатово за Гол[ям] Палас, което върви по източния склон на южния гребен.

След несполучливия опит за разрушаването на моста при станция Бук и застрашителното настъпление на турците на 19 и 20 октомврий от Гол[ям] Палас към Устово, в щаба на бригадата се бе появило едно колебание относно по-нататъшния ход на действията на 21 пех[отен] полк. Поставяше се въпросът; дали да се посрещне противника на височините южно от Райково—Устово и след разбиването му да се мине в настъпление, или това посрещане да стане на височините северно от тези села — значи след едно макар и временно оттегляне.

Това последното би значило оставянето съдбата на всички български села южно от линията Пашмакли—Райково—Устово, включително и самите тези селища, на произвола на озлобения противник. Мисълта за злочестата в такъв случай съдба на тези скъпи за нас китни български селца, жителите на които само преди няколко дни ни посрещнаха като победители, щастливи за дарената им свобода, не ни оставяше. Чисто военно-тактическите съображения за едно такова оправдано или неоправдано оттегляне останаха на втори план, пред чувството на дълг към новоосвободените наши братя. Тук надделя това чувство, изразено непоколебимо и категорично от твърдия и решителен командир на 21 пех[отен] Средногорски полк, полковник Серафимов Владимир, с думите. „Аз не ще отстъпя на противника селата, в които вчера бях посрещнат като освободител“.

Решението за настъпление бе взето. То бе смело, но твърдо. А на война побеждава смелостта, твърдостта и търпението. Така започна решителният — бих казал — съдбоносният бой за този край.

На 21 октомврий, след една студена и снеговита нощ, която войските, разположени на открито, прекараха почти без сън, частите на 21 пех[отен] Средногорски полк настъпиха, както следва:

1) Ляво странично прикритие: — подполковник Шарлаганджиев — 3 дружина: 10, 11 и 14 роти и 8 не с.с. батарея — от в. 1311 (Селище) по гребена за с. Малък Палас.

2) Предна охрана (авангард) — подполковник Брайков — с 4 дружина (без 14 рота) и 1 с.с. батарея — по шосето за Гол[ям] Палас.

3) Главни сили — подполковник Долапчиев — с 10 не с.с. бат[арея] — по пътя на предната охрана — за Гол[ям] Палас.

4) Дясно странично прикритие — подполковник Врачев — 2 дружина с 9 не с.с. батарея — по гребена от с. Полк. Сарафимово за Гол[ям] Палас.

5) Сборна дружина — капитан Стефанов — с 3 погранична рота, 12 poтa от 3 др[ужина] 2 оръдия и доброволците на Гюмюшен — от с. Равнище към с. Мал[ък] Палас.

9 рота от 3 др[ужина] оставаше около с. Смилян да охранява посоките от юг към това село.

Силите на противника не бяха известни, но в последствие, след боя, се разбра, че там са действували около 5 неприятелски дружини с 3 батареи. Настъплението започна към 9 часа сутринта, когато 1 дружина, която пътуваше от с. Арда към с. Фатово, стигна в последното село. Предната охрана тръгна първоначално в походен ред, с мерки за охранение. Скоро, обаче, не изминала и два километра, към 9 часа и 30 минути тя бе посрещната с огън от противника от височинитe южно от в. 1311 (Селище). Предната охрана (авангардът) се развърна цялата в боен ред и почна своето настъпление, с цел да изтласка противника. Оказа се, обаче, че противникът е силен, че това не са негови предни части, а главните му сили, които са организирани добре и също се готвят за настъпление. Настъплението на нашата 4 дружина, поради мъчнодостъпната местност и силния огън на противника, вървеше много бавно.

Противникът, добре маскиран в скалистата и покрита негде с храсти, негде с гора местност, постепенно се разкри със своя огън, и разположението му се очерта. Явно беше, че той заема височинитe около Селище (1311), с фронт на северозапад и се стреми да напредне с десния си фланг и центъра към с. Устово.

В стремителното си настъпление, батареята, предадена към предната охрана — 4 дружина — излезе толкова напред, близо до пехотните роти, че се видя в невъзможност да помага на собствената ни пехота. Стана нужда, щото батареята да се оттегли на по-удобна позиция — по-назад. Това нейна оттегляне, станало към 12 часа по заповед на к[оманди]ра на дружината, разколеба част от бойците на 4 дружина (16 рота). Последните помислили, че батареята отстъпва и почнали също да отстъпват. Тук личната намеса на неустрашимия командир на полка, полковник Серафимов, и присъствието на смелия командир на дружината, подполковник Брайков отстраняват това колебание, и положението се затвърдява. Подобни колебания в боевете са чести, но отстраняването на техните зловредни влияния са, както видяхме, една от главнитe задачи на началницитe.

Изяснено положението от действията до този момент, към 15 часа командирът на полка, полковник Серафимов, засили 3 дружина с 2 и 3 роти от 1 дружина, а 4 дружина — с 1 рота, и заповяда общо настъпление. В полкови резерв останаха само 4 и 16 роти.

Моментът е критичен. Ротите от 4 и 3 дружина настъпват смело. Огънят на противника е силен. Студеният вятър и снегът сковават членоветe на нашите войници. Мъглата пречи за едно пълно ориентиране. Всичко това намалява устрема ни и боят постоянно променя своя темп. Огънят ту се засилва, ту отслабва. Заедно с това и настъплението на нашите мени своята бързина. Настъпват и моменти на колебание. От втора дружина, която настъпи под прикритието на гората по пътеката от с. Аламидере, по гребена на изток към с. Голям Палас (по стария път), няма никакво известие. Като че ли я погълна мъглата. Дружината, обаче, напредваше смело, водена от упорития си и храбър командир, подполковник Врачев, имайки за водачи няколко души да преодолява трудностите на планинската местност. Стръмна, тясна, скалиста пътека. Товарите на планинската батарея едва се движат, подпомагани от пехотинците. Оръдията са разпределени между ротите, едно по едно. Прехвръква сняг. Чува се усилена пехотна и оръдейна стрелба, а в мъглата и лапавицата дружината не знае точно где се намира.

Но ето северозападният вятър се засилва. Мъглата се разнася като с магическа пръчка. Втора дружина се вижда кацнала на височините, непосредствено южно от тези заети от турцитe - във фланг и тил на последните. Командирът на дружината заповядва „огън“. Оръдията излизат едно по едно на позиция по тесния висок гребен - на самата пътека. С убийствения си пехотен и артилерийски огън насочен във фланг и тил на неприятелското разположение - гърба на неговите батареи и резерви - 2 дружина разколебава частите от левия фланг на противника и те почват бързо и безредно отстъпление.

В същия този момент - към 16 часа след пладне - и 3 дружина, успяла да напредне по северния гребен към c. Малък Палас, обхваща десния фланг на противника, който и тук се разколебава. Ротите от 1 дружина се хвърлят „напред на нож“.

Противникът почна своето бързо и безредно отстъпление по целия си фронт, което, застрашено от обхващащето го положение на 2 дружина се обърна в паническо бягство.

2 дружина остави на позицията срещу левия противников фланг 2 роти с 2 оръдия, за да продължат действието си тук, а с останалите две роти и 4 оръдия бързо настъпи по гребена към Гол[ям] Палас, с цел да обхване още по-дълбоко противника и да кацне на пътя на отстъплението му. Така тя достигна най-високата точка от гребена - близо до с. Голям Палас.

Едва сега турците се сетиха да осигурят фланга си, като заемат тази височина. Те проведоха една упорита атака с две роти срещу височината, но бяха отбити от 5 и 8 роти на 2 дружина, с големи загуби за тях.

Мъглата се пусна наново, много по-гъста от преди. Тя падна като тъмна непроницаема завеса след свършено действие. След малко настъпи и нощния мрак. Бойното поле затихна. Чуваха се от време-навреме откъслечни турски сигнали изстрели. Отстъпващите турци се търcexa един друг. Нощта ги спаси от окончателно унищожение. Дълбоките планински долове, водещи към р. Арда, им дадоха своето гостоприемство и като че ли ги погълнаха в тъмната нощ. Те отстъпиха далеч, много далеч, за да не ги видим вече в по-голяма маса дори до Дедеагач.

Изпратените наши патрули, за да влязат в съприкосновение с противника, не можаха да го намерят през нощта.

Нощта завари частите на 21 пех[отен] Средногорски полк заели неприятелската позиция и отчасти малко по-напред, а 2 дружина — врязана дълбоко в неприятелското разположение — близо към Гол[ям] Палас. Тъмната и непрогледна нощ, студът, умората на нашите войници и труднодостъпната местност не дадоха възможност на нашите да преследват противника.

Турците изоставиха на полесражението: 12 ракли, 2 оръдия, снаряди, много пушки и войнишки предмети. Убити повече от 150 човека.

Нашите загуби — убити: 1 офицер и 34 войника и ранени: 2 офицера и 90 войника. Изстреляни 700 снаряда и 80 000 патрона.

Нашият успех в боя при Полк. Серафимово на 21.X.1912 г. се дължи, както и успехите в миналите боеве: 1. на умелото ръководство от страна на началниците и главно на твърдостта и решителността на командира на 21 пех[отен] полк, полковник Серафимов; 2. на беззаветната храброст на всички чинове от 21 пех[отен] полк и 3. на предаността и самоотвержеността на местното родопско българско население, което помагаше на войските с каквото можеше и както мо-жеше. Дори жените със стомни вода помагаха за изнасянето и спасяването на ранените. Тази самоотверженост и това безстрашие окриляха нашите бойци — то бе подвиг на българката-родопчанка, който заслужава да бъде възпят.

ДЕЙСТВИЯТА В РОДОПИТЕ СЛЕД 21 ОКТОМВРИЙ 1912 ГОД.

След този последен, паметен и  решителен бой на 21 пех[отен] полк в Родопите, полкът зае за отбрана линията по течението на р. Арда — по нейния северен бряг, от с. Арда до с. Топуклу. В това очаквателно положение той остана до 3 ноемврий и дочака слизането на останалите части от Родопския отряд в Драмско, завладяването на Серес, Драма, Кавала и ст[анция] Бук. На 3 ноемврий полкът настъпи в 3 колони за гр. Ксанти, гдето стигна на 8 ноемврий (Арахангеловден), след слаби схватки с противника около с. Шахин.

От 22 октомврий до 3 ноемврий противникът прояви слаби признаци на съществуване към височините Елишах. южно от Гол[ям] Палас, гдето имаше малки престрелки с изпращаните наши слаби разузнавателни части.

На 8 ноемврий в Ксанти полкът се присъедини към останалите части от 2 пех[отна] Тракийска дивизия (Родопския отряд), която още на 9 продължи настъплението си към Гюмюрджина—Дедеагач—Фере, за да вземе участие в пленяването войските на Явер паша, в числото на които бяха и тези, действуващи срещу 21 полк в Дьовленско и Пашмаклийско.

Тъй изпълни 21 пех[отен] Средногорски полк възложените му през Балканската Освободителна война задачи в Родопската област. Боевете, които води той тук, не са от най-големите и решаващите изхода на войната, но те бяха от решително и съдбоносно значение за този Родопски край, а имат и своя дял за общия благоприятен край на тази война.

Борците за свободата на родопчани дадоха скъпи жертви. Но благородното решение на родопчани да увековечат тяхната памет с постройката на един паметник, е велик жест на признателност, който се цени високо от живите ратници и е утеха за душите на покойниците и на техните близки.

Той е израз и на здраво народно и държавническо съзнание у родопчани, защото на първата страница от „Златната книга“ на Комитета за събиране средства за увековечаване паметта на загиналите герой, Негово Величество, любимият ни Цар, собственоръчно написа: „Народ, които помни и който тачи паметта на своите герои—свет-ци, е народ с бъдеще“.

Дано родопчани помнят вечно, тези мъдри слова на Царя на българите и с настойчивост осъществят своето благородно начинание, и то — във възможно най-скоро време.

Нека, при това, знаят и помнят, че паметникът при с. Полк. Серафимово ще бъде паметник не само на героите от 21 полк, но и на всички българи, гробовете на които са в необятна Тракия, в златна Добруджа и в люлката на българщината — Македония, и които, по зла съдба, останаха да бъдат тъпкани от чужди крак.

Нека поколенията, които ще се покланят пред този паметник, над малкото гробове, останали в сегашните предели на Царството, си спомнят за хилядите герои, костите на които са извън тези предели, и, не забравяйки мъдрите царски слова — да коват бъдещето на България.

Полковник К. Луккаш.

 

ЕДНО ТЪРЖЕСТВО В ЦЕНТРАЛНИТЕ РОДОПИ.

Отдавна една мила идея се е зародила всред родолюбивите граждани на Пашмаклийско ... Идея свята, идея, чрез реализирането на която среднородопци—пашмаклийци ще дадат реален израз на своята признателност към онези, които в 1912 година загинаха по чукарите около Палас— Аламидере в неравен бой с врага, за да грейне слънцето на свободата и над техните родни огнища и над този дивен кът от поробеното преди 500 години отечеството. Среднородопци от Марица до Бяло море, дали скъпите жертви в горните боеве, днес тържествуват спонтанно. Провидението — и то тържествува ... То направи, щото 31 юлий да бъде рядък ден по своята чаровност. Майката природа пък като че ли днес е показала всичката си прелест... И тя се радва — Родопите са в своето празнично гиздило...

Весели, засмени родопци от ранно утро се стичат масово от разни страни, от своите китни селца към лобното място „Чукарите около Палас—Аламидере“ — свещеното място ... за всеки, в гърдите на когото бие българското сърце. Те идат да се поклонят на гробовете на онези, които загинаха за извоюването на тяхната свобода, те идат да поставят единодушно началото на реализиране зародилата се преди ред години у тях идея ... „Увековечаване паметта на геройски загиналите тук чинове от 21 пех[отен] полк през 1912 година“, чрез издигане един величествен паметник, който да сочи на поколенията пътя за реализиране народните идеали, очертан с гробовете на достойните герои, дали живота си за осъществяването им.

Днес, 31 юлий 1932 г., среднородопци ще поставят основния камък на този паметник. За целта е направен великолепен аналой, украсен със зеленина: високо над него плющи гордият красив български трицвет; до самия него е обкичен с цветя и венци гробът на 10 герои—юнаци от 21 пех[отен] полк; на 50 крачки южно от аналоя, на хребетчето е поставена бетонна пирамида — мястото на паметника с надпис „Октомврий 1912 година — 31 юлий 1932 година“. Северозападно от аналоя на шосето е направена величествена арка, изработена под ръководството на енергичния началник на групата трудоваци, работещи шосето за с. Смилян, г. Семенов. Впрочем, под ръководството на същия биде направен аналоят, пирамидата и изобщо всичко по подготовката на цялото място около гроба и бъдещия паме-тник, за тържеството.

Часът е 11, слънцето засмяно грее. Небето е чисто и слаб планински лъх, разхлаждайки почитателите на героите, милва техните сияещи от радост за сбъдната мечта лица — поставяне основния камък на паметника, а околните на избраното място за паметника чукари — неми свидетели на чутовните бойни дела на средногорци през 1912 година — тайнствено нашепваха на всички дошли тук предсмъртния завет на героите, по тях склопили очи със сладка усмивка на уста!... „Чада на роден край, за родината, следвайте примера ни ... Нашия път“ ... Те молитвено чрез лъхващия зефир шепнат на витаещите по тях духове на героите: „Скъпи покойници, видели за последен път Божието слънце по нас ... Спете в мир... Вие, достойни човеци, изпълнили достойно дълга си към род и Родина... Ето ... Вижте долу ... Що става ... Признателни Ви са онези, на които дарихте свобода ... Щастливци ... Примерът Ви не ще заглъхне ... Той ще бъде факелът, който ще свети в душите и сърцата на онези, що идат след Вас, за да им покаже истинския път в живота ... Пътят на жертвите ... Който е пътят към народното добруване“.

Старец, но с бодрост на младеж ... На ръце носен, при мощно „ура“ на хиляди гърла, е оставен пред бойно знаме, стояще пред напета войскова част — изпокъсано ... Пробито от куршуми, история цяла ... Уви! Сълзи от умиление се зарояват по лицата на всички, гледащи тази трогваща всекиго картина. Кой е тоя щастливец? — се шепне в множеството ... Побелелият старец... целува дълго свещения ембел на дълг към Отечеството... Сълзи бликат още по свежото му лице ... Те падат, и майката земя жадно ги поглъща, за да ги съедини с кръвта на героите, загинали тук, да ги съедини с пролените сълзи от същите очи, нявга в онова славно време — Октомврий 1912 година, когато те падаха от горест по жертвите в жестоката бран с врага, разразила се на това място, по жертвите, дадени от неговия храбър 21 Средогорски полк... Дълго приведен стоя той пред светинята на неговия полк... Уви! Минало незабравимо, пълно с радости, но и оставило ни горести отровни... Стройната фигура на бившия командир на геройския 21 пех[отен] полк г-н полковник Серафимов... се изправи... Очите му заискриха, със свалена шапка той минава край стройно наредената дружина, поздравляйки я, както нявга бе поздравлявал своя юначен 21 боен полк ... На същото това място. След назидателните слова, отправени от сияещия от радост старец към младите бъдещи бранници, мощно юнашко „ура“ екна за Цар и Отечеството от младите гърди на войниците, а околните върхове величествено го подемаха и отгласяха ... И то така, като че ли се отгласяше от тях онова бойно „ура“, ехтящо някога тук, когато под звуковете на „Шуми Марица“ ... Средногорци на нож отнемаха от похитителя педя по педя заробената свещена бащина земя, оросявайки я със скъпата си кръв.

Извърши се панихида за покойниците герой ... Молебен за Царя и живите участници в епическите боеве.

След молебена множеството се събра около малката пирамида. Осем свещеници благославяха оросеното със скъпа геройска кръв място определено за паметник. Произнесоха се приветствия по случая от представители на духовната, гражданската и военна власти, организации и др. Накрая кметът на родолюбивото село Аламидере — преживяло най-страхотни часове през време на боя на 19, 20 и 21 октомврий 1912 година, водил се на 500 крачки от селото, след като каза няколко прочувствени, искрени думи към г-н полковника, поднесе му протоколното решение на Общинския съвет, отлично мотивирано, с което се обявява, че селото от днес ще се именува „Полковник Серафимово“, в знак на искрената признателност на селяните към г-н полковника, който със своята твърдост, непоколебимост през критическите моменти на боя на 21 октомврий не оттегли полка си, тъй като му бе заповядано, от позициите пред Аламидере. А сам храбрец, храбро, смело насочи полка си към решителната победа над врага и запази както Аламидере, така и всички китни селца в Пашмаклийско от разорение, а населението — от поголовно изтребление от настървените пълчища на Явер паша ... Наистина, велика е заслугата на доблестния полководец за запазване от огън и сеч, не само на Аламидере, но и на целия Пашмаклийски край, а може би на целите Средни Родопи и България ... Отплатата на аламидеренци е достойна за достойния спасителен подвиг на бившия командир на 21 пех[отен] полк — хра-бреца г-н полковник Серафимов; и всеки, който се замисля върху смисъла на живота, бидейки свидетел на онова, що става днес на това свещено място, ще го разбере най-ясно... И ако някога големият син на родината ни Алеко бе казал в своята книга „До Чикаго и назад“ — „Виж Ниагара и после умри!“, днес всеки от присъствуващите на тържеството, вярвам, ще си каже: „Стигни това, що постигна г-н полковник Серафимов, че после умри!“. Той е истински щастливец. Навеки той записа името си на герой в книгата на народната памет... Майки и бащи приказки ще разказват на своите деца, че той е спасил в 1912 година хиляди деца, жени, старци от страшния ятаган на врага, че той е запазил родните им стрехи от огън и разорение... И че, следователно, нему дължат живота си, честта си, свободата си.

Целият ден 31 юлий за родопци бе ден на светла радост. Всички присъствуващи искрено се радваха ... По полянките около лобното място се виеха кръшни родопски хора. Навсякъде песни, гайди... Ликува народът. Същият народ, който говореше за минало старо време с въздишка дълбока ... Той се бe пренесъл и далеко назад, когато безправието цаpeшe в неговата земя и когато, като от кошмарен сън пробуден, той се видя свободен — в своя свободна държава ... Той днес видя величието на едно дело ... Подвига на онези, които умряxa за него ... Той обгърна този подвиг със своитe духовни очи и се смая.

Към 6 часа, при стечение на множество изпращачи, г. полковник Серафимов бe отнесен на ръце от мястото на народнитe веселия до автомобиха му. Направиха се ред снимки, изпя се „Покойници" повторно пред гроба на геройтe. Настана сърдечна раздяла. Г-н полковникът дълго се взира в гроба на неговитe мили войници, покрити с венци от признателнитe ... Сълзи бликат от очитe му ... Той тръгна, с мъка отделяйки поглед от мястото, където почиват неговите храбърци ... Той се сбогува с множеството, което се трупа около му, за да може всеки да целуне старческата му десница и засвидетелствува лично ... зер живот е ... може би за сетен път искрената си почит към него ... Но времето тече ... Смрачава се вече. Няколко млади ръце грабват стареца и пак при сърдечно „ура“ го отнасят в обкичен с цветя автомобил... Нескончаемо „ура“ и трясък от бомби изпращат милия гост... Комуто изпращачитe дължат много ... И много — живот... Свобода ...

Просълзен ... Той е отнесен от автомобила ... И най-сетне се изгуби ... Близкият завой го скри от очите на изпращачитe ... Тогава чак и „ура“-та стихна ... Празнуващитe се разотиват... Настана пак царствена тишина ... Самотният гроб със своитe венци ... Цветята ... Горящитe свещи ... Хубавият аналой ... Арката ... Паметничето ... Набързо направеният парк и засменитe чукари, отгласящи още сърдечното „ура“ на ликуващия народ — сочеха ни онова, което бe станало днес... Колко бе то велико и мило ...

гр. Пашмакли, Аламидере.

Попноев.

 

АКТ

ЗА ОТКРИВАНЕ И ОСВЕЩАВАНЕ НА ПАМЕТНИКА И ЦЪРКВАТА—МАВЗОЛЕЙ, ВЪЗДИГНАТИ ЗА УВЕКОВЕЧАВАНЕ ПАМЕТТА НА ЗАГИНАЛИТЕ БРАННИЦИ ОТ 21 ПЕХОТЕН СРЕДНОГОРСКИ ПОЛК ПРЕЗ МЕСЕЦ ОКТОМВРИЙ 1912 ГОДИНА ПАШМАКЛИЙСКО (ЦЕНТРАЛНИТЕ РОДОПИ).

Днес, дванадесети август, хилядо девестотин тридесет и четвърта година от рождението на Христа, хилядо двеста петдесет и четири години от основаването на Първото Българско Царство, петстотин тридесет седем години от падането на България под турско робство, петдесет и шест години от освобождението на България от братския руски народ и двадесет и две години от сражението в местността, „Кавгаджик“, сега преименувана на „Средногорец“, по името на храбрия 21 пехотен Средногорски полк достойно воден от смелия и доблестен негов командир, полковник Серафимов Владимир, от с. Аджар, Пловдивско, шестнадесет години от царуването на Борис III, Цар на Българите, през управлението на кабинета под председателството на господин министър председател Кимон Георгиев, през време на кмета Атанас З. Христов на село Аламидере, сега преименувано с. Полковник Серафимово

Паметника-мавзолей

СЕ ОТКРИ ОТ НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО БОРИС III, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ И СЕ ОСВЕТИ ОТ НЕГОВО ВИСОКОПРЕСВЕЩЕНСТВО СВ. ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ ГОСПОДИН Г-Н МАКСИМ В СЪСЛУЖИЕ НА СВ. СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО ГОСПОДИН Г-Н СТЕФАН.

Във време царуването на Н.В. Фердинанда I, — Цар на българите — тук на това място през дните 19, 20 и 21 на месец октомврий 1912 година, 21-й пехотен Средногорски полк разби турските пълчища на Явер Паша, три пъти по-многобройни от българските войски и освободи този край от турско робство, като го приобщи към милото отечество.

Нека този паметник, въздигнат по инициативата на местното българско население с благословията на родната ни Св. Църква с благоволението на Негово Величество Царя на Българите и при щедрите дарения на мнозина родолюбиви български граждани и учреждения, буди удивление за безпределната любов на покойниците към България, служи за достойно изпълнен дълг към Цар, Род и Родина.

Вечна памет на падналите герои!

Слава на живите борци!

 

ПОСТРОЯВАНЕ НА ПАМЕТНИКА.

Георги Попанастасов от с. Петково, свещ. Харалампи Поппалов от с. Райково и д-р Горчо В. Григоров от с. Устово — и тримата живущи в с. Устово, взимат добрата инициатива и със специални покани свикват събрание, което се състояло на 26 юний 1932 год. в прогимназията на с. Устово. В това учредително събрание се решава при абсолютно единодушие да се построи паметник, там където през м. октомври 1912 г. 21 пех[отен] Средногорски полк, при голямо себеотрицание и самопожертваност, разбил турските по-многобройни пълчища и спасил от сеч и разорение цялата родопска област. Изработва се устав и се избира комитет в състав: председател: Пашмакл[ийския] Окр[ъжен] Управител — Петър Попиванов; подпредседател: — Началника пашмакл[ийския] гарнизон — подполковник Н. Попноев; секретар — Живко Симеонов, пом[ощник] Окр[ъжния] уч[илищен] инспектор; касиер: свещ. Т. Ангелов — Пашмакл[ийски] архер[ейски] наместник и членове: свещ. Харалампи Поппалов — I енор[ийски] свещеник в Устово, Владимир Бочуков, с. Чепеларе, Димитър Левов — Пашм[аклийски] окол[ийски] началник, Н. Филипов — директор на гимназията в Райково, Г. Попанастасов — директор на прогимназията —  Устово, д-р Горчо В. Григоров, участъков лекар — Устово и Величко Порфиров — кмет на гр. Пашмакли.

Така сформиран, комитетът започва с усърдие и преданост и на 31 юлий 1932 год. устройва голямо народно тържество, на което присъствува спасителя на тоя край, полков. Серафимов, пожънал неописуема слава и сърдечна признателност и се полагат основите на паметника.

През м. ноември и декември с.г., комисия от същия комитет, обикаля: София, Пловдив, Станимака, Чепеларе и Кърджали, където събира една чувствителна сума, дарена от родолюбиви граждани и учреждения. При наличността на тези суми както и на тези събрани от всички села на Пашмаклийско, Дьовленско и Даръдеренско, комитетът, след дълги и неудачни преговори с много скулптури и архитекти се спира върху плана представен от архитект Михаил Ножаров, от Видин, на служба в Пашмаклий и отдава на търг направата на паметника. Търга, за щастие, остава върху Хаджи Недялко Канев от с. Г. Дерекьой, Пашмаклийско, 50 годишен благочестив и добър християнин. На 19 юний 1933 год. се направи първата копка, при съответния молебен и водосвет. От този ден започва самия строеж на паметника и благодарение усърдния и съвестен труд на предприемача; благодарение грижите и вниманието на архитекта, както и тези на Ст. Казанджиев, Пашмакл[ийски] окр[ъжен] инспектор; грижите на агроном лесовъда Кичуков, трудовашките началници: Борис Попкалинов, Семенов, Стоилов и уредника Димитър Белев, под чиито надзор през лятото 1933 г. работят 27 трудовака и през 1934 год. — 56 трудовака — той се довърши и на 12 август 1934 год. ще стане неговото откриване и освещаване.

Паметникът се състои от църквичка-мавзолей, широка 6,30 м., дълга 6,30 м. и висока 3,90 м.; вътре се намира специална костница, в която се съхраняват костите на загиналите и 2 мраморни плочи, в които са издълбани имената на същите. Самият паметник-пиедестал, неразривно свързан с църквичката е: 3,26 м. ширина, 4,70 м. дължина и 16 м. височина. Той е пресечена в дясно пирамида, за да може някога на пресечката да се постави лъв, а на самият връх — войник, сочещ Бялото море. Върху паметника има орден за храброст и следните надписи: „1 — на героите от 21 пех[отен] полк — 1912 год. — вечна признателност. II —  Вечна памет на всички загинали за Цар, Род и Родина и III — Не забравяйте идеала на българския народ — обединение на племето“.

Църквата и паметникът имат 170 куб. м. здрав гранитен камък, а оградите, терасите и стълбите — 600 куб. м. камък. Цялата постройка, като не се смята работата на трудоваците, струва близо 300 хиляди лева.

Така родопчани, многородолюбиви граждани и учреждения създадоха този паметник за показ и величие. Слава и чест на всички които подкрепиха и създадоха това родолюбиво дело.

Публ. в Боевете за освобождението на Пашмаклийско през 1912 год. София, 1934, 35 с.