ПРЕДИ 86 ГОДИНИ АНДРЕЙ ТОШЕВ ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПУБЛИКУВА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК СРЪБСКАТА АНТИБЪЛГАРСКА ПРОГРАМА НА ГАРАШАНИН

Въпреки, че нашата общественост отдавна вече е запозната с Гарашаниновата агресивна програма срещу нас българите, като и срещу съседните на Сърбия народи, сега ще имате възможност да се запознаете с пълния текст и на статията на видния наш държавник, дипломат, книжовник, учен и педагог старозагорчанина Андрей Тошев. Неговата общественополитическа кариера като учител, дипломат и сподвижник на дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация е тясно свързана, както със съдбата на България, така и на българите останали извън границите на Родината. Македонската тема и балканските отношения са основните в неговото научно и публицистично творчество.

Една година преди да преведе и публикува Гарашаниновата програма, през 1931 г. А. Тошев възкликва: „Сега в Македония, в хубавата, красива Македония, в най-българската земя, в родината на славянските апо¬столи Св. Кирил и Методий и на старобългарския език, в оная част от общото българско отечество, гдето се зачена Новобългарското възраж¬дане, в страната, чиито културни ценности и в далечното минало и по-сетне играха такава огромна роля в историята на българския народ - няма сега българска черква, няма българско училище. Всички храмове Божии, гдето от векове се молеха на матерния си език съзнателните македонски българи, както и всички учебни заведения, гдето хиляди и хиляди млади българчета черпеха наука и просвета все на майчиния си език, днес силом са превърнати в сръбски и гръцки. Под страх на сред¬новековни наказания днес не може да се спомене името българин в Ма¬кедония.“

Този българин е старозагорецът Андрей Тошев.

Андрей Тошев е роден на 4 април 1867 г. в Стара Загора. Учи ес-тествени науки в Брюксел, а след завръщането си в България учителства от 1885 до 1903 г. През учебните 1888-1889, 1889-1890,  1893-1894 и 1894-1895 г. преподава в Солунската българска гимназия „Св.св. Кирил и Методий“, която историкът на националноосвободителните борби на македонските българи Христо Силянов сполучливо на¬зова „Македонската Alma mater“. Нареждайки А. Тошев сред ярките имена на учителите в гимназията, Хр. Силянов пише: „При един извънредно сполучливо подбиран преподавателски персонал, в който твърде често попадат и най-видни български педагози, писатели, поети и политически деятели, Солунската гимназия изхвърля вся¬ка година по една двойна реколта гимназисти и педагогисти и става идеен и духовен център на българщината в Македония. Най-големите имена, които ще срещнем по-нататък и които красят пантеона на ма¬кедонското освободително движение, са учителствали или учили в тая гимназия. Всред нейните стени и всред стените на нейните пансиони се оформи и закали оня дух, който завладя цялата българщина и разтури империята на султаните.“

Като учител в гимназията А. Тошев завързва тесни приятелски отношения с бележитите български просветни дейци и учени Васил Кънчов и Ди¬митър Матов. Благодарение на приятелството си от детските му годи-ни той привлича за учител в Солунската гимназия съгражданина си Иван Гарванов, който от тук нататък ще играе съществена роля в ре-волюционните борби на поробените българи от Македония и Одрин¬ско.

Заедно с Васил Кънчов, Димитър Матов и Дамян Груев, с когото също се сближава, издават списание „Солунски книжици“. С помощта на Даме се уреждат нощни срещи с по-интелигентни бълга¬ри от Солун и с провинциални учители и свещеници, „от чиято среда главно излизаха най-разпалените ратници за свободата на Македо¬ния“. Като учител той прави неколкократно обиколки сред населени¬ето във Велешко и Гевгелийско, „проникнат от съзнанието на нашия дълг“. В резултат от тези си обиколки и на водените си бележки през 1890 г. публикува в „Периодическо списание“ пътеписа си „Описание на Гевгелие“.

През 1903 г. учителската кариера на А. Тошев приключва. След потушаването на Илинденско-Преображенското въстание е назначен за тър¬говски агент в Битоля, длъжност, която изпълнява от 31 декември 1903 до 31 юли 1905 г. Това е един от най-решителните периоди в националноосвободителните борби на българите в Македония и Одринско. Българското население, Българската екзархия и търговските ни представителства там са под непрекъснат натиск от страна на турска¬та власт, като същевременно се активизират особено силно и чуждите – сръбската, гръцката и румънската - пропаганди. През това време А. Тошев поддържа тесни връзки с глав¬ния инспектор на трите вилаета в Македония Хилми паша, с чуждите консули в Битоля и чуждестранните офицери, прилагащи Мюрцщегските реформи, с българските църковни и просветни дейци и с ре¬волюционерите от ВМОРО. Неговите дипломатически рапорти, съх¬ранявани във фондовете на Министерство на външните работи и изповеданията, и днес са важно свидетелство за хода на църковно-просветното и революци¬онното дело в Македония и за турските жестокости над българите в Битолския вилает. Като че ли него е имал предвид Хр. Силянов, който пише в уводните бележки на своя основен труд: „Княжеските дипломатически агенти в Цариград и търговските агенти в главните градове на Македония и Одринско са влагали патриотична грижа и акуратност в своята информационна служба, а някои от тях са я изпъл¬нявали като свещенодействие.“

След Битоля А. Тошев последователно е дипломатически агент в тогавашната черногорска столица Цетине (1906-1907), дипломатически предста¬вител в Атина (1908), пълномощен министър в Белград (1908-1913), в Цариград (1913-1914), Швейцария (1915) и Виена (1915-1919). През септември 1913 г. той участва в българската делегация, която подписва Цариградския мирен договор.

От 1919 до 1935 г. се занимава главно с публицистична дейност. Изпод перото му излизат редица изследвания по балканските взаимоотношения, сред които могат да се посочат „Поглед върху икономическото положение на Сърбия“ (1911 г.), „Балканските войни“, т. І (1929), т. II (1931), „Сръбско-българската раз¬пра“ (1932 г.), „България и нейните съседи“ (1943 г.) и огромен брой ста¬тии по политически и културни теми и по естествени науки. За дългогодишната му научна и публицистична книжовна дейност през 1935 г. е приет за член на Българската академия на науките.

През 1935 г. за кратко време (от април до ноември) е назначен от цар Борис III за министър-председател, но и тогава Македонският въп¬рос остава в полезрението му. Въпреки неговата тясна връзка с борбите на македонските българи и при неговото правителство продъл¬жават гоненията срещу дейците на ВМРО, започнати през 1934 г. от правителството на Кимон Георгиев.

През 1942 г. българската научна и културна общественост отбелязва 75-годишния юбилей на този бележит български държавник, дипломат, педагог и книжовник. Под редакцията на внука на Миладиновци университетския професор Владислав Алексиев е отпечатан и представителен том с материали за юбиляра и негови публикации по въпроси от българската история и балканските взаимоотношения. Встъпителната статия в сборника е на неговия стар приятел и колега, също дипломат и книжовник, Симеон Радев.

По-долу ще имате възможност да прочетете пълния текст на статията на Андрей Тошев с приложения в нея текст на сръбската национална доктрина, сътворена от сръбския държавник и политик Илия Гарашанин.

Цочо В. Билярски

 

* * *

АНДРЕЙ ТОШЕВ

СРЪБСКАТА НАЦИОНАЛНА ПОЛИТИКА И НАШАТА ПОЛИТИЧЕСКА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.

Исторически факт е, че, въпреки всички остри кризи и сътресения, които Сърбия преживя през последните сто години, нейната национална политика не претърпя ни най-малката промяна. Провалиха се династии при най-трагични обстоятелства, бунтове не веднаж са разразиха в стра-ната и кървави преврати я изложиха пред света, ала по националния въпрос схващанията на всички сръбски дър¬жавници, на всички сърби въобще си останаха неизменни. И най-непримиримите политически врагове в туй отноше¬ние си останаха напълно солидарни. Ако от време на време се появяваха слаби отклонения от предначертания път, водещ към постигането на крайната цел – Велика Сър¬бия, то бе по-скоро от опортюнизъм, от тактически съоб¬ражения. Иначе, основната мисъл планомерно и последователно се развиваше, пущайки все по-дълбоки корени в на¬родното съзнание. Конкретен израз на това съзнание, на тоя блян виждаме да дава още в 1844 г. мастития сръб¬ски държавник Илия Гарашанин1. Човек без всяко почти образование и култура, той е обладавал силен природен ум и несъмнено прозрение – качества присъщи на истинските държавници. Той е познавал отлично своя народ, вникнал е в манталитета и на съседните нему на¬ции и тъй е успял да положи основите на една реална народна политика, възприета безрезервно от всички негови сънародници и преследвана и днес още със завидна упоритост. (Илия Гарашанин е роден през февруарий 1812 г. в с. Гараш, а починал на 22 юний 1874 г. в Белград. В 1839 год. взел участие в движението протие кн[яз] Милоша, поради което до 1842 г. бил принуден да живее зад граница. Съдействувал за избирането на Александър Карагьоргевич за княз на Сърбия, бил назначен от последния за министър на вътрешните работи в 1844 г., а през 1852 г. – за министър-председател. Освободен от длъжност под влия¬нието на Русия в 1854 г., той бил назначен за сенатор. От 1857 г. до падането на Ал. Карагьоргевич заел отново портфейла на министър на вътрашните работи. След смъртта на Милоша пак се върнал на държавна служба и в 1862 г. повторно станал пръв министър, но поради несъгласие с короната през 1867 год. напуснал властта. Противник на руското влияние, той всякога се старал да се опира на западните сили, менажирайки чувствителността на В[исоката] Порта.)

Тая своя политическа концепция Илия Гарашанин из¬лага в специална програма, която като свят завет се предава от дълги години насам от правителство на правителство за точно изпълнение. (Тая програма, написана в 1844 г., бе публикувана от Мил. Вукичевич през 1905 г. в „Дело", кн. 38.)

 

* * *

 

Констатирайки, че започнатото през първата половина на XIX вък движение сред славяните никога нямало вече да спре, Илия Гарашанин подканя Сърбия добре да проучи това движение, както и ролята, която трябвало да изиграе в неговите рамки. И понеже била още малка и слаба, тя тряб¬вало да разбере, че само в съюз с окръжаващите я на¬роди можела да осигури своето бъдеще.

Турското царство или щяло да бъде поделено между Австрия и Русия, или пък върху неговите развалини щяло да изникне друго, ново християнско царство.

Против втората евентуалност решително щели да бъдат Австрия и Русия. Тяхното желание било да си поделят царството на Султана, като първата си присъедини неговите западни области, а втората – източните. Тъй сър¬бите щели да минат под владичеството на Австрия, а българите с Цариград и Проливите – над онова на Русия.

Сръбската държава – опряна на Англия и Франция, чиито интереси изисквали не подялбата на Турция, а съз¬даването за сметка на последната една нова, независима християнска държава – трябвало да продължи делото на цар Душана и да гледа да се разшири и засили въз ос¬новите на някогашното сръбско царство от XIII и XIV в. Ето защо на първо време тъкмо тези основи трябвало постепенно да се разчистят и изкарат наяве. Сърбите не бивало да се задоволяват със своето малко княжество; ако в последното не лежал зародиша на голямото бъдеще сръбско царство, то и светът нямало да се занимава със Сърбия.

Като средство за постигането на тая цел Илия Гарашанин преди всичко препоръчва да се знае във всеки момент и всестранно какво е положението на окръжаващите Сърбия земи. За това се налагало в тия земи да се изпратят умни и верни на правителството люде, които след завръщането си да докладват за всичко видяно и чуто на правителството. Особено внимание заслужавали Босна и Херцеговина, Черна Гора, Северна Албания, Славония, Хър¬ватско, Далмация, Срем, Банат и Бачка. За отношението на Сърбия към българите, – „най-големия клон на сла-вянския народ в Турция", Илия Гарашанин говори в специален параграф на своята програма. Бидейки най-близко до Цариград, българската земя добивала само за това вече голямо значение. И тъкмо за това Русия се инте¬ресувала за българите, приструвайки се, че мислила за тяхното освобождение. В действителност, тя работела само за себе си, готова да замени турския хомот на българина с още по-тежкия руски ярем. И понеже руската дипломация била спъвана в туй отношение от западните сили, които разбирали интимните й намерения, тя се стараела да постигне целта си чрез сръбския княз Михайло, който бил нейно сляпо оръдие, докато на княз Александър Карагьоргевич тя не вярвала. Само да забележала, че Сърбия се старае да влезе в тесни връзки с останалите подвластни на Турция славяни, Русия нямало да се поколе¬бае да денонсира пред Австрия всички тия сръбски дейци, само и само да прикрие собствените свои скрити кроежи, и да покажа тъй на Европа, че не тя, а Сърбия е която бунтувала другите славяни. Съкровенното желание на Русия било да държи далеч от Сърбия, другите славяни на Балкана, да ги отвърне от нея, да поддържа между тях несъгласие и антагонизъм, споразумявайки се тя самата с всяка отделна славянска гранка. Ето защо, Сърбия трябвало да бъде не само бдителна, но и да развие по-интензивна дейност за спечелването на тия славяни, ако не искала Ру¬сия да я превари. Ала в туй отношение сърбите трябвало да действуват крайно предпазливо, за да не разберяла Русия техните планове.

Интересите на Сърбия изисквали, щото постепенно да омаломощава Турция и да я замести един ден. Ала тъкмо тук, специално в България, се сблъсквали сръбските и руски интереси. Но все пак Сърбия би могла да се разбере с Русия, стига само последната да осигури нейното бъдеще. А това било възможно, тъй като в никой случай руската дипломация нямало да иска да изтърве от ръцете си сър¬бите. Важното било Русия да предпочета пред Австрия Сър¬бия, макар малка и слаба. Към туй трябвало да се стреми сръбската политическа мисъл. И с такт и умение щяла да успее, колкото и да лукавствувала Русия

Връщайки се в свръзка с горното на България. Илия Гарашанин говори за „разположението на народния бъл¬гарски дух и за родолюбивите средства, които тоя дух отдавна притежавал", повтаряйки, че към българите именно били насочени погледите на Русия, защото земята им се простирала до вратите на Цариград. Добре, но тая българска земя имала същото значение и за Сърбия. Поради туй и сръбската политика трябвало да гледа да спечели до¬верието и приятелството на българите, а не да остава там да се вкоренява руското влияние. За целта трябвало да се отворят за българите вратите на сръбските училища, като много българчета се приемат на безплатно учение там. Някои от тия българчета трябвало да свършат и по бо¬гословие в Сърбия, та като свещеници да се завърнат после в отечеството си. В Сърбия, все на държавни раз¬носки, трябвало да се печатат на български и разни чер¬ковни и други книги, средство, с което Русия отдавна си била служила. Ето защо и в това отношение сърбите трябвало да се постараят да надминат русите. Редом с това, доверени и способни сръбски деятели трябвало да кръстосват между българския народ и да се стараят с всички средства да го привържат към Сърбия, като страна, която имала присърце неговото щастие и на чиято помощ той трябвало да разчита за своето освобождение.

Ала най-голямо влияние Сърбия би могла да има върху жителите на Босна, Херцеговина, Черна Гора и Северна Ал¬бания. Ето защо главната задача на сръбската политика в Турция била именно да поддържа и засилва това свое влияние. Преди всичко откъм тия провинции княжеството трябвало да открие широко своите граници. По същия начин трябвало да се постъпи и откъм България. Тъй само можели да се развият не само стопанските и търговски връзки с тия покрайнини, но да се направело и по-интимно тяхното сближение със Сърбия и на политическа почва. За постига¬нето на тая цел от особена важност било, щото княжевското достойнство в Сърбия да бъдело наследствено. Тъй щяло с време да се гарантира и народното сръбско един¬ство. Наред с туй, сръбския дипломатически представител в Турция трябвало ревностно да покровителствува всички славяни. От Босна, Херцеговина и другите подчи¬нени на Турция славянски земи трябвало да се вербуват събудени младежи, които, след като се възпитат в дух на обединение със Сърбия, да се върнат в своите родни огнища да проповядват тая идея. В тази посока трябвало да се работи и чрез съответна патриотическа и църковна книжнина. Босна трябвало да се освободи от австрийското влияние и да обърне погледи към Сърбия.

Необходимо било да се изтръгне от ръцете на Ав¬стрия и външната търговия на княжеството. Това могло ди се постигне, като тая търговия се ориентира през Шкодра към Адриатика. Като първа стъпка в това направление, в Улцин трябвало да се назначи един опитен и сръчен търговски агент, който от там, като с пръст да насочвал сръбския търговец към по-добри пазари.

Специално към Черна Гора Илия Гарашанин препоръчва на сръбското правителство да бъде щедро в па¬рично отношение. Тамошният княз Владика трябвало да получава редовна парична помощ, каквато добивал и от Русия. А последната и тук трябвало да се изпревари.

Не бивало да се оставят без надлежно внимание и Срем, Бачка и Банат, чиито жители в нищо не се от¬личавали от сърбите. Всяко нехайство тук от страна на Сърбия допринасяло за влиянието на Австрия, а това, раз¬бира се, не било в интереса на княжеството.

Що се касаело до връзките на свободните сърби с Чехия, Словашко и Моравско, достатъчно било само да се започне с опознаването на техните жители и то по един твърде предпазлив начин, за да се не обърнело внимани¬ето на Австрия.

* * *

Ето и пълния текст на въпросната

 

Гарашаниновата програма от 1844 г. за външната политика на Сърбия.

И в това отношение Сърбия трябва да влeзе в реда на останалитe европейски държави, като изработи един план за своето бъдеще, или с други думи - да си начерае една домашна политика, по чиито главни начала за дълги години неизмeнно да се управлява и всички свои работи постоянно по тях да насочва.

Движението и тласъкът между славянитe започна вече и в действителност никога няма да престане. Сърбия трябва добре да проучи това движение, а така също и ролята или задачата, която тя ще има да извърши в неговитe рамки. Ако тя добре пресмeтне какво представлява от себе си сега, в какво положение се намира и какви народи я заобикалят, ще трябва да се увeри, че е още малка, че в това положение не може да остане и че само в съюз с останалитe окръжаващи я народи трябва да изиграе нужната роля, за да осигури своето бъдеще. От това съзнание произтича насоката и основата на сръбската политика; тя не бива да остане в сегашнитe свои граници, а да гледа да привлeче всички заобикалящи я народи.

Ако Сърбия не би следвала тая политика и - което е още по-лошо - ако я отхвърли и не би си съставила за целта един добре обмислен план, то като малка лодка ще бъде тласкана насам-нататък от външни бури, докато най-сетне налети на някоя голяма скала, о която цялата ще се разбие.

За да допринесем и подготвим нeщо за този отговарящ на сръбската политика план, ние желаем да се опитаме тук.

 

Политиката на Сърбия.

Турското царство трябва да се разпадне и това разпадане може да стане само по два начина:

1. Това царство или ще бъде подeлено, или

2. Отново ще бъде съзидано от своитe християнски жители.

 

Забележка по раздялата на Турското царство.

В този случай няма да говорим на дълго, но трябва само да забележим, че при това събитие Русия и Австрия би играли главнитe роли, понеже тe са съседни и съпредeлни сили.

Тия две сили лесно биха могли да се спогодят и споразумeят коя земя и предeл на всяка една от тях ще се падне. Австрия може да иска да притежава само западнитe, а Русия - източнитe земи. Затова една права линия теглена от Видин до Солун могла би да реши този въпрос за задоволяване на дветe страни.

Тъй, следователно, в случай на раздяла всички сърби биха останали само в дeлът на Австрия.

Австрия и Русия твърде добре знаят, че каквото си е Турското царство, то няма да отиде за дълго. Тия две държави искат да използуват това обстоятелство, за да разширят колкото се може по-скоро своитe граници. И дветe всячески работят да изпреварят и попрeчат, щото на мястото на турското царство да се не роди друго християнско царство; защото тогава за Русия би изчезнали хубавата надежда и приятния изглед да заеме и задържи Цариград, което е нейния най-любим план от времето на Петра Великий; а за Австрия би се появило от туй грозяща опасност да изгуби южнитe славяни.

Ето защо при всички обстоятелства Австрия трябва непрестанно да бъде неприятел на сръбската държава; следователно за сърбитe споразумението и съглашението с Австрия е политическа невъзможност, защото с това тя сама би си окачила въжето на шията.

Само Австрия и Русия могат работи за пропадането и подялбата на Турското царство. Затова тe се и грижат. От много години вече Русия подготвя това положение! Но сега и Австрия не може вече иначе, освен и тя да помага и да заляга за себе си, както постъпи и при подялбата на Полша. Естественно е, щото и всички останали сили, под предводителството на Франция и Англия, да са против това проширение и уголeмяване на Русия и Австрия. Може би първитe две държави да смятат, че най-доброто срeдство за възможното предотвратяване на тая подялба е да се обърне Турското царство в една нова независима християнска държава, защото тъй опразненото място след провалата на Турция би се запълнило и тъй само би могло да се запази изцяло европейското равновесие. Вън от това няма друга помощ.

Сръбската държава, която вече щастливо е започнала, но която трябва да се разшири и засили, има своята твърда основа в сръбското царство от XIII и XIV столeтия и в богатата и славна сръбска история. От тази история се знае, че сръбскитe царе били почнали да надмогват Гръцкото царство и че скоро би му турили край, като на мястото на пропадналото Източно-римско царство издигнат сръбско славянското царство, което да влeзе в ролята на първото. Цар Душан Силний бил приел вече герба на Гръцкото царство. Идването на турцитe прекъснало тая промяна и спънало това дeло за дълго време, но сега, понеже турската сила е вече сломена и унищожена току речи, трябва същия оня дух да почне да действува, да търси отново своитe права и прекъснатата работа отново да настави.

Този темел, тeзи основи на сръбското царство трябва, следователно, сега все поваче и повече да се разчистват и освобождават от развалинитe и насипитe, да се изкарат на яве и тъй, на такъв един твърд и постоянен исторически фундамент да се предприеме и настави ново изграждане. Тъй това предприятие ще добие неизказана важност и висока цена в очитe на всички народи, та и на самитe кабинети, защото тогава ние - сърбитe ще се явим пред свeта като истински наследници на великитe наши дeди, като люде, които нищо ново не правят, а възобновяват своята родина. Нашето настояще няма да е, следователно, без връзка с миналото, но ще образува едно зависящо от него съставно и организирано цяло; за това сръбството, неговата народност и държавния му живот се намират под защитата на нашето историческо право. Нашето тежнение не може да се упрeкне като нeщо ново, неоснователно, като революция и преврат, но всeки трябва да признае, че то е политически потрeбно, че е от най-стари времена основателно и че коренът му е в по-раншния държавен и народен живот на сърбитe, корен, който само нови разклонения пуща и започва отново да процъвтява.

Ако на новото прераждане на сръбското царство се погледне от тая точка, тогава и останалитe южни славяни твърде лесно ще разберат и с радост ще приемат тая идея, защото, може би, нито в една от европейскитe страни не живeе тъй добре в народа спомена за историческото минало като у турскитe славяни, у които е жив, и вeрен и днес спомена за всички почти славни мъже и събития от тяхната история. Затова сигурно може да се разчита, че тая работа ще бъде драговолно приета от народа и че не е нужна десетилeтна дейност между него, за да разбере той сам облагата от това независимо владение.

Между всички славяни в Турция сърбитe първи със собствени срeдства и сили са се борили за своята свобода; следователно тe имат първо и пълно право в това, щото и по-нататък да направляват това дeло. От сега вече в много страни, та и в някои кабинети, се предусeща, че на сърбитe предстои голямо бъдеще, и това е именно, което е привлякло върху Сърбия вниманието на цяла Европа. Ако ние бихме мислили само за нашето княжество, каквото е то сега, и ако в това княжество не би лежал зародиша на бъдещето сръбско царство, тогава и свeта не би се занимавал повече и по-дълго със Сърбия, както не се занимава с Молдавското и Влашко кияжества, дето живота няма самостойно начало и които, следователно, се смятат само за опашки на Русия.

Новата сръбска държава на юг би дала на Европа всички гаранции, че тя ще бъде образцова и силна държава и че ще може да се удържа между Австрия и Русия. Географското положение на нашата земя, нейната повърхност, богатството й на природни произведения и военния дух на жителитe й, сетне - възвишеното и огнено народно чувство, еднаквия произход, еднаквия език - всичко това сочи на нейната стабилност и на великото й бъдеще.

 

Срeдствата, с които би могло да се постигне сръбската цел.

Когато са знае точно, що се иска и когато постоянно и силно се иска, тогава едно способно правителство лесно и скоро може да намeри и нужднитe срeдства за постигане на означената цел, защото сръбския народ е тъй добър, че с него, стига само разумно да се постъпва, всичко може да се постигне.

 

Предходни средства.

За да може да се опредeли какво е възможно да се направи и как ще има да се постъпва в работата, правителството трябва да знае в какво положение всякога се намират народитe в разнитe области окръжаващи Сърбия. Това е главното условие за точното опредeление на срeдствата. За тая цел трябва преди всичко да се изпратят да проучат положението на тия народи и земи остроумни, без предубеждения и вeрни на правителството хора, които, след завръщането си да дадат точни писмени известия по предмета. Особено осведомление трябва досежно Босна, Херцеговина, Черна Гора и Северна Албания. В същото време нужно е точно да се узнае положението и в Словения, Хърватско и Далмация; разбира се, тук спада народа и в Срем, Банат и Бачка.

На тия агенти ще трябва да се дадат наставления по кой начин да обикалят и пропътуват тeзи земи. Между впрочем ще трябва да им се означат мeстата и лицата, която особено трябва да опознаят и да проучат. Край материалнитe инструкции на тия разузнавачи трябва да се даде и една обща, главна инструкция, чиито следни точки тe ще трябва да изпълнят:

1. Ще разгледат политическото положение на страната, особено намиращитe се в нея партии; ще съберат бележки, по които по-лесно би се опознал народа, както и чувствата на неговото сърце; следователно и тайнитe негови желания биха могли да са разберат; но преди всичко ще трябва да отбележат онова, което трябва да се смята като призната и открито изказана вече народна нужда.

2. Особено внимание трябва да се обърне на военното състояние на народа и на страната: като на ратоборния дух и въоръжението на народа, после числото и разположението на редовнитe войски, где се намират военнитe складове и арсенали, где в страната се произвеждат военни потрeбности, като муниции и оръжия, или от где се получават и внасят.

3. Ще съставляват описания или характеристика и списък на най-важнитe и влиятелни мъже, без да изключат и ония, които биха били противници на Сърбия.

4. В кои области какво се мисли за Сърбия, какво очаква народа от нея, какво хората желаят и от какво се боят от нея.

То се знае, към това наставление ще трябва да се добави още какво ще смeе и ще може да каже и да съобщи засега всeки разузнавач, какви надежди ще смeе да пробуди и на какво ще трябва да обръща вниманието особено на тамошнитe приятели на Сърбия.

 

Най-напред да видим какви трябва да бъдат нашите отношения към България.

Измежду всички славянски земи България е най-близо до столицата на Турското царство. Най-голямата част от тая земя е леко достъпна. Тук се намират най-важнитe военни позиции на турцитe и по-голямата половина от тeхнитe войски. В никоя друга европейска земя турчина не се счита тъй сигурен и сега още господар като в тая; освен това българитe почти всички са лишени от оръжие и са се научили вече да слушат и да работят; покорството и работата у тях са станали вече обичай. Ала тая забележка не бива да ни попрeчи да признаем истинската стойност на българитe, или, което е още по-лошо, да ги презрем. Истина е за нещастие, че въпрeки туй, какво българитe са най-голeмия клон от славянския народ в Турция, тe нямат почти никаква вяра в собствената си сила, ами, благодарение само на идещитe от външни страни (Русия) подстрекателства, се осмeляват само да се впущат в опити за освобождение. На Русия тe гледат постоянно като на сила, която най-много може и иска да направи за тяхното избавление и освобождение. Ала освен дето Русия сама за себе си би работила, а на българитe, вмeсто турския, своя още по-тежък ярем би надянала, тя, както се и показа, не се би решила направо със своитe войски да се притече в помощ на българитe, тъй като Европа вече разбра истинския характер на тия уж благородни руски намeрения досежно Турция; и наистина би избухнала особна европейска война, ако Русия би пожелала още веднаж да мине Дунава. По тая причина тя се старае да действува чрез други и да направи това, което сама непосрeдствено не може. Тъй княз Михайло в тая работа бeше нейно неволно оръдие и тя действително ще пожелае да се върне на този план, който посрeдством поменатия княз бeше почнала да привежда на дeло. Но понеже правителството на княз Александра няма довeрието на Русия, тъй като то се не дава да бъде употрeбено от нея като сляпо оръдие, тя са вижда принудена да работи за падането на сегашното правителство, за да може след това да докара едно правителство удобно за нейнитe кроежи. Всички опити да се измами Русия и да се убеди, че сегашното правителство ще следва нейнитe планове би били съвсем безуспeшни. Стига само да забележи, че в Сърбия се пробужда самостоен народен дух, тя няма да вярва на никакви предложения, що би й се направили; защото тя е много лукава, за да се оплете в някоя мрежа, противна на нейнитe намeрения. Може да се допусне, че, узнае ли тежненията на Сърбия да влeзе в тeсни връзки и споразумение с останалитe турски славяни, Русия би ги използувала, за да издаде на Австрия и на останалитe господарства всички ония хора, що се биха занимавали с тая работа в Турция, и тъй да увeри Европа, че не тя - Русия, а бунтовническа и противяща се Сърбия е, която подпомага такива превратни тежнения. Покрай всичко това Русия на драга воля ще гледа да узнае тeзи споразумения, за да може лека полека да използува за себе си тяхната следа и тeхния развой.

Колкото повече Сърбия се би управлявала самостойно, толкова с по-малко довeрие ще се ползува тя в Русия; и ако последната не успeе да промeни такова едно положение в Сърбия и да унищожи една такава самостойна сръбска политика, тогава сигурно ще се потруди да отвърне от Сърбия всички турски славяни, да ги разцепи и задържи в несъгласие, а сама с всяка отдeлна гранка от тях да влeзе в сношение и споразумение. Ако, следователно, Сърбия не се покаже по-деятелна и по-ревностна при това влияние на Русия, то тази държава и ще я победи и ще вземе преднина.

По този въпрос трябва да се пазим от самоизмама. Русия никога няма да се унижи пред Сърбия и ако види, че последната не иска съвсем предано и безусловно да й служи, тя ще отблъсне гордо и с презрение всички нейни условия. Ако тя жестоко отхвърли мъдритe съвети дори на собственитe си дипломати, като на един Ливен, единствено за това, че тe предлагаха само едни привременни отстъпки, може ли да се мисли, че ще се поведе по ума на чуждитe, отколкото на собственитe свои и вeрни служители? Но най-сетне, когато никой не се би намeрил в Сърбия да иска безусловно да се предаде на Русия и когато тая държава се би видяла принудена да работи с ония, що биха жалали да й служат само при известни условия, тогава тя не би се подвоумила и с тях да се съюзи и да работи, тъй като най-после никога тя не би могла да изпусне Сърбня. Ала докато намира тук хора, които безусловно биха й се покорявали и слушали, тя винаги би ги предпочитала пред първитe, истински патриоти.

Русия няма да допусне, щото една малка държава като Сърбия да й поставя условия. Тя иска, щото нейнитe съвети като заповeди безусловно да се слушат и ония, които искат да й служат, трябва съвсем да й се отдадат. Наистина понякога тя се преструва, че приема всички да й служат, ала за нищо не иска всички да използува, защото не всички имат нейното довeрие и тъй, чрез такъв нейн начин на действие изчезва всяка възможност да може да се надхитри.

Ако Сърбия желае да излeзе от сегашното си положение на подчиненост, тя всецяло трябва да се заеме, щото, унищожавайки малко по малко политическата мощ на Турция, да гледа тя да си присвои тая мощ. В действителност, тая е точката, дето се сблъскват сръбската и руска политики, тъй като и Русия работи за отслабването на политическата сила на Турското царство. Ала от това все пак никак не следва, че целта и намeренията на дветe страни са еднакви и че по това тeхнитe политики трябва да са в хармония и съгласие.

Накратко казано: Сърбия трябва да настоява, щото от сградата на турската държава само камък по камък да се кърти, тъй че от тоя добър материал, положен върху стария добър темел на старото сръбско царство, да се изгради и издигне новата сръбска държава. Още сега, докато Сърбия е под турска власт, трябва това изграждане да са подготви и преправи, тъй като подобни работи не могат да се предприемат и свършват в последната минута.

Тук говорихме по-обширно върху характера на руската и сръбска политика и по-право за туй, защото България е земята, дето сръбското и руско влияние най-вече и преди всичко неминуемо се срeщат.

Много говорихме и доказвахме ние по коя причина сръбската политика не може да се съгласи с руската; в същото време, обаче, ние и това ще кажем, че Сърбия с никого по-лесно не би могла да постигне своята цел, отколкото със съгласието на Русия, ала това само тогава, когато тая държава съвършено и напълно би приела условията на Сърбия и в широка смисъл на думата би осигурила изпълнението на гореказаното нейно намeрение, т. е. обезпечаването на нейното бъдеще. Един съюз между Сърбия и Русия би бил наистина най-естествен, но за да стане той, зависи от самата Русия; такъв съюз Сърбия трябва да приеме с отворени обятия, но само след като се увeри, че Русия от все сърце и искрено го предлага; това, обаче, само тогава би било възможно, ако тя се откаже от досегашната своя система, т. е., ако предпочете по-естествения съюз със Сърбия, макар и по-слаба, нежели с Австрия, за която тя пази западнитe славяни. При все, че аз не се надявам, какво Русия някога ще иска искрено да застане на страната на Сърбия, пак е нужно да се спомене тук от каква полза би било за последната такава тенденция от страна на Русия и че трябвало би веднага да се използува. Защото, ако и толкова да е говорено против Русия, то не е от омраза, колкото от нуждата, към която сама Русия с толкова свои постъпки ни е тласнала.

Още няколко думи за България, па ще отидем по-нататък.

Ако бяхме добре познавали резположението на народния дух там, ако не бяхме омаловажавали ония родолюбиви срeдства, които тоя дух отдавна притежава, тогава трябваше да кажем, че тук по-голeмитe усилия за освобождението на българското отечество от турския ярем са още далеко. И пак Русия татък насочва главнитe свои тежнения, защото тая земя е право пред вратитe на Цариград и се намира разположена на нейния път към него. Ала България има и за Сърбия същото значение като за Русия. Ако последната работи още няколко години в България тъй, както е работила досега и ако Сърбия я остави през това време да продължава да работи там без тя самата да върши нeщо, Русия тъй много ще успeе, че сръбското влияние в България ще стане безпредметно. Нека Сърбия има това на ум и никога да не забравя, че само тогава може да се надява на политическо приятелство, когато от по-рано вече сме засвидетелствували и доказали любовта си към приятеля. Сърбия трябва да стори нeщо за България, защото любовта и помощта трябва да са взаимни.

След като накратко посочихме положението на днешна България и нейното значение за Сърбия, и след като споменахме нeщо за руското влияние там, минаваме към указването на няколко предварителни срeдства, що трябва да се употрeбят за вкореняването на сръбското влияние в България:

1. Българитe нямат възпитателни и учебни заведения; ето защо Сърбия трябва да отвори за българитe своитe училища и особено да нареди, щото у нас да се учат безплатно българчета.

2. Българското свещеничество е повечето гръцко, а не народно българско; затова би било твърде желатално и полезно, щото известно число българчета да свършат по Богословие в Сърбия, та като свещеници да се върнат в отечеството си между своя род.

3. Трябвало би в Сърбия да се печатат български молитвени и други черковни и разни български книги; с това важно срeдство Русия отдавна си служи; затуй Сърбия трябва да гледа да надмине в това отношение Русия.

4. Потрeбно е, щото довeрени и способни люде да пътуват из България, да привличат вниманието на българския народ към Сърбия, да пробуждат в него приятни чувства към последната и нейното правителство, а заедно с това да съживяват надеждата, че Сърбия наистина ще се притече на помощ на българитe за тяхното избавление и че ще се старае за тяхното щастие.

 

За политиката на Сърбия досежно Босна, Херцеговина, Черна Гора и Северна Албания.

Ако разгледаме отблизо географското положение на тия страни, войнствения дух на тeхнитe жители и тeхнитe начини на мислене, лесно ще дойдем до заключението, че това е оная част от Турското царство, на което Сърбия може да има най-голямо влияние. Постоянното поддържане и насочване на това влияние, струва ни се за сега (1844) е главната задача на сръбската политика в Турция.

1. Когато два съседни народа желаят да сключат помежду си тeсен съюз, пради всичко трябва да отворят колкото се може повече своитe граници, за да може да се улесни и оживи в най-голeм размeр непосрeдното им взаимно съобщение. Но Сърбия се е отдeлила от тия свои сънародници в Турция като с някаква китайска стена и е позволила само на толкоз малко мeста сношенията си с тях, щото в голeмитe градове има къщи, които са с повече врати за влизане и излизане, отколкото Княжество Сърбия. Затуй нека пограничната стража да сее не усамотение, но да се увеличат пунктоветe за срещи, излизане и влизане на сръбската граница откъм Босна.

А защо не и откъм България?

Може би навремето си усвоената система на усамотение да е била полезна, но да се задържи и сега тая система, значило би да се усамотява и затваря Сърбия, нeщо съвсем противно на нейното бъдеще, на нейния напредък.

2. Трябва да се стремим, щото двата народа от източноправославно и римокатолическо вeроизповeдания да са разберат и сдружат помежду си по тяхната народна политика, защото само тъй е възможно да се преследва тая политика с добър успeх.

Сърбия е длъжна да предложи на тамошнитe два народа главнитe основни начала на тая политика, защото по този въпрос тя може с важност да постъпи, което е длъжна да направи, благодарение на дипломатически признатото й право и многогодишната й опитност. Едно от главнитe основни начала е пълната вeрска свобода. Това начало може да допадне на всички славяни и да ги задоволи; а кой знае дали няма да задоволи с време и някои мохамедани. Но най-главния и основен държавен закон трябва да се състои в това, щото княжеското достойнство в Сърбия да бъде наследствено. Без този принцип, чрез които трябва да се манифестира най-висшето държавно достойнство, не може и да се помисли за постоянен държавен съюз между Сърбия и останалитe съседни сърби.

Ако бошняцитe не биха приели това, сигурно би последвало разпокъсването на сръбството на областни малки княжества под отдeлни владeтелски фамилии, които непремeнно биха попаднали под чужди влияния, тъй като биха се съревнувавали помежду си и едни други биха си завиждали. Тия фамилии никога не биха могли да се издигнат дотам, щото да пожертвуват своитe интереси за друга някоя фамилия дори и тогаз, когато от подобна жертва би зависил напредъка на всички тия народи.

От тeзи основни положения следва, че ако преди това обединение на цeлокупното сръбство се би започнало с някакво преобразование в Босна, то би трябвало да се постъпи тъй, че то да послужи само като подготвяне към онова обединение на всички сърби и провинции, чрез което единствено може да се разчита за постигане на ония голeми идеали и оня интерес, който е еднакъв за всички сърби.

Аз поставям тук Сърбия на първо място само затова, защото тя единствено можа да подготви тая работа и е длъжна непремeнно да са грижи за нея до времето, което ще донеса изпълнението на този план и за узряването на което време Сърбия би работила. Който, прочее, желае доброто на този народ, не би препоръчвал на бошняцитe да си имат и тe наследствено княжеско достойнство. В такъв случай нека се избират измежду най-важнитe люде от народа и то не пожизнено, но за известно време, за да образуват нeщо като съвет. С такава, ако и провинциална и отдeлна власт, пътят към напредъка би останал свободен, лесно тогава и Сърбия, кога му дойде времето, би могла тясно да се съедини с Босна, защото тогава този съюз ще остане възможен и вeроятен.

Третото основно начало на тая политика е народното единство, чийто дипломатически застъпник трябва да е на княжеското сръбско правителство. Към него, следователно, трябва направо да се отнасят бошняцитe и останалитe славяни и от него да намират защита и всяка помощ винаги, когато би било въпрос да се изтъкне важността на този принцип. В това отношение Сърбия трябва да се увeри, ча тя е естествената покровителка на всички турски славяни и че само тогава, когато поеме тая длъжност върху си, останалитe славяни ще й отстъпят правото да говори и действува от тяхно име. Ако Сърбия би давала на своитe съседи печалния и лош примeр, че мисли само за себе си, а за неволята и напредъка на другитe славяни не би марила (се интересувала), а би гледала с равнодушие, то и тe несъмнено биха следвали нейния примeр, т. е. не биха я слушали и тъй, вмeсто слога (съгласие) и единство, би настанало недовeрие, завист и нещастие.

3. Същевременно нуждно е и това, щото не само всички основни закони, на конституцията и всички главни учреждения на Княжество Сърбия да се разпространят между народа в Босна и Херцеговина, но още и това, щото привременно да се вземат на сръбска държавна служба нeколцина млади бошняци, които да се обучат практически и да се подготвят за чиновници по политика, финансии, правосъдие и народна просвeта, та каквото научат в Сърбия да могат да го приложат на дeло в своето отечество. Тук особено е нужно да се забележи и следното: че покрай друго тия млади хора трябва особено да се надзирават и възпитават тъй, че тяхната дейност да бъде съвсем обладана от оная спасителна идея за общото обединение и голeмия напредък.

Тая длъжност най-вече се препоръчва.

4. Трябва да се обърне сериозно внимание, щото народитe от католическо вeроизповeдание да се отклонят от Австрия и от нейното влияние и да се привържат повече към Сърбия. Това най-добре би могло да се постигне чрез тукашнитe фратери, от които най-главнитe би трябвало да се спечелят за идеята за съединението на Босна със Сърбия. За тая цел би трябвало да са нареди, щото тук-там по някой молитвеник и духовни пeсни да се печатат в Бeлградската печатница; вън от това и молитвеници за православнитe християни и сбирки от народни пeсни биха могли да се напечатат на една страна с латиница, а на другата - с кирилица; освен туй би могло да се напечата още и кратка обща народна история на Босна, в която не би трябвало да се премълчат славата и имената на някои бошняци, минали в мохамеданската вяра. От само себе си се разбира, че тая история би трябвало да бъде написана в духа на народното единство на сърбитe и бошняцитe. С напечатването на тия и тeм подобни патриотически книги, както и с останалитe нужни дeла, които би трябвало разумно да се ръководят и наблюдават, Босна би се освободила от австрийското влияние и се би обърнала повече към Сърбия. По този начин същевременно в Далмация и Хърватско биха прониквали ония книги, чиито печатане е невъзможно в Австрия. Тъй тe още по-тясно са биха свързали със Сърбия и Босна.

На този въпрос трябва да се обърне особено внимание, и с написването на историята, за която е реч по-горе, да се натовари лице много способно и дълбоко проницателно.

5. Цялата външна търговия на Сърбия са намира в ръцетe на Австрия. Това е едно зло, точното разглеждане на което предоставям на финансиститe; аз ще кажа само кое що по него, доколкото то трябва да влeзе в този план, за да се допълни неговата важност. Да се влeзе през Земун в напосрeдствени търговски връзки с чуждитe държави, завинаги ще остане твърде трудна работа. Затова Сърбия трябва да се погрижи да направи нов търговски път, що би я извел на море и би й отворил там пристанище. Засега като такъв път е възможен само пътя, който през Шкодра води към Улцин. Тук сръбският търговец със своитe природни произведения би намeрил у далматинскитe родени моряци и търговци свои едноплеменници, а при това и твърде вещи и способни люде, които му биха услужили добре и почтено при купуването на чужди стоки. Тук, следователно, би било нужно да се открие сръбско търговско агентство и под негово покровителство и защита да се постави продажбата на сръбскитe произведения, както и купуването на френски и английски стоки.

Първата стъпка, която правителството би трябвало да направи за тази цел е да се подготви и назначи един търговски агент в Улцин, който от там, като с пръст да посочва на сръбския търговец накъде би трябвало да се упътва. Като влeзе във връзка с нашитe домашни търговци, тоя агент ще трябва добре да проучи начина, по който през Улцин с полза би могла да се ориентира нашата търговия. Тогава, след като правителството се убеди в тая полза, ще може чрез вестницитe да обяви облагата, що би произлязла за нашата търговия, а туй би значило да се упъти нашия търговец към тая благоприятна страна. Ако само някои наши търговци биха успeли да направят тамо добри, сполучливи сдeлки, то и други скоро биха последвали тeхния примeр и лека-полека би се отворил тоя път за нашата търговия, без да се грижи непрестанно затуй правителството; защото търговцитe сами биха си пробили после пътя, а правителственият агент се би грижил само да не би тe да търпят някакви затруднения. От това нареждане би следвало, че цената на изнасянитe на юг сръбски произведения ще се повишава на север, а цената на внасянитe от север в Сърбия артикули ще пада вследствие на конкуренцията по внасянитe от юг артикули. С една реч, по този начин Сърбия би продавала по-скъпо, а купувала по-евтино.

Това срeдство би имало голямо значение и от политическо гледище, понеже въпросният сръбски агент ще се намира между сръбско население, а с това Сърбия би упражнявала още по-силно влияние върху Северна Албания и Черна Гора, т. е. тъкмо върху народитe, които имат ключоветe на Босна и Херцеговина, па и на самото Адриатическо море. Ние сме увeрени, че откриването и затвърдяването на тая агенция там, като политическа стъпка на Сърбия, би била от извънредна важност между ония народи, и тeсния съюз на тамошнитe жители със Сърбия се би постигнал твърде лесно.

Франция и Англия не само че не биха се противили на това, но биха и подпомагали; не би била против и Портата, защото тъй едно нейно пристанище отново би процъфтяло.

6. За Сърбия няма да бъде трудна задача да има по-голямо влияние върху бошняцитe от източно вeроизповeдание. По-голяма предпазливост и внимание се изисква да се спечелят бошняцитe католици. Начело на последнитe стоят францисканците. Покрай печатането на книгитe, за което стана дума по-горе, не би ли било добре и умeстно, щото един от тeзи босненски фратери да се назначи при Бeлградския лицей нато учител по латински език и друга още някоя наука? Този учител би могъл да служи като посрeдник между Сърбия и католицитe в Босна, защото с туй ние първи бихме направили една повeрителна стъпка и бихме дали доказателстно на вeротърпимост. Нима не би могло същият този фратер да отвори тук една католическа капела за мeстнитe католици, с което се би отбягнало откриването на такава под австрийско влияние, което рано-късно би станало? Подобна капела би могла да се постави под покровителството на пребиваващия тук френски консул. Това би дало на френското правителство повод и случай живо да се заеме за работата и тъй Сърбия би се освободила от опастността да се открие в Бeлград една католическа църква под влиянието на Австрия.

7. Карагьорги бe богато надарен от природата и изкусен военен предводител, ала той не можа да предвиди онова преголямо значение, което Черна Гора представлява за Сърбия, винаги когато ще има да се работи, щото Босна и Херцеговина да се отдeлят от Турция, за да се присъединят към Сърбия. Всички сърби добре помнят още похода на този войвода към Сеница и Нови Пазар, та не е потрeбно да подкрепяме с нови доводи следното предложение: Сърбия да последва примeра на Русия и в Черна Гора и нека дава на Владиката редовна парична поддръжка. По този начин срещу малка цена ще има приятелството на земята, която може да тури на крак най-малко 10 000 планински войници.

Тук трябва да забележим, че отлагането на тая поддръжка за последната минута няма да има желания успeх и резултат. Като се има предвид, че Русия с право може да се позове на своята многогодишна и постоянна подкрепа, а сръбското ново предложение може да се яви само като от нужда направено, и като такова да се помрачи и тури под подозрение, черногорцитe биха могли в такъв случай да си кажат: сърбитe не ни помагаха кога бяхме в нужда, което доказва, че тe не са ни приятели, а искат само засега да ни използуват.

 

Срем, Бачка и Банат.

На пръв поглед би трябвало да се помисли, че с тия покрайнини Сърбия се намира в най-приятелски връзки предвид на това, че тяхното потекло, езикът им, вярата им, нравитe и обичаитe им са едни и същи със сръбскитe в Сърбия. Ако това не е тъй, причината донегде поне е самата Сърбия, понеже последната не се е потрудила достатъчно да спечели приятелството на тия сърби. Но нека се надeем, че покрай всичкото приятелско влияние на Австрия, това погрeшно наше отнасяне към поменатитe сърби ще престане и ще се поправи и то в оня размeр, в който Княжество Сърбия все повече и повече ще се явява като добре уредена, правова, силна и културна държава. Ако засега не би могло да се направи нищо повече, трябвало би поне да се опознаят най-важнитe люде в тия области и да се основат там сериозни сръбски вестници, които под маджарската конституция би могли да действуват с полза за сръбскитe интереси и биха могли да се уреждат от един твърде опитен човeк, като напр. г. Хаджич или други някой нему подобен.

 

За връзките ни с чешкитe славяни.

За тeзи славяни няма да говорим много по този случай, не само защото не спадат в този план, но и затуй, че на мнозина това би се сторило като нeщо невъзможно в началото. Ето защо преминаваме това накратко, и - оставяйки за след изпълнението на настоящия план да се опознаят интереситe, що бихме имали от тeзи връзки - ние засега само ще изтъкнем, че е нужно Сърбия да започне да опознава славянитe в Чехия, Моравия и Словашко и то по един твърде предпазлив и крайно мъдър начин, да не би да падне в очитe на Австрия.

Публ. в А. Тошев, Сръбската национална политика и нашата политическа действителност. С., 1932, с. 325-346. Отделен отпечатък от сп. «Отец Паисий».