КАК ПРЕЗ 1930 Г. АНДРЕЙ ЛЯПЧЕВ ОТКАЗА НА БИВШИЯ ЦАР ФЕРДИНАНД ДА СЕ ЗАВЪРНЕ

Повече от две десетилетия събирам и публикувам всичко до което се докосна, свързано с втория български монарх от Третата българска държава. Не съм имал предпочитания дали откритите свидетелства показват в положителна или негативна светлина Фердинанд Сакскобургготски, въпреки че винаги съм се надявал да преобладава позитивното, но какво да се прави като натежават нелицеприятните извори, въпреки че върху свободното слово по негово време е тежал Закона за обида на особата и пострадалите от него съвсем не са единици.

Само си спомнете за съденето на поета-сатирик Стоян Михайловски заради неговите разобличителни статии и на водача на БРСДП (т.с.) Димитър Благоев. Ако перото на Михайловски е наистина жлъчно и до болка жилещо, то Дядо Благоев е трябвало да носи последствията от една невинна шега, че монархът имал нос като краставица. Не съм сигурен кой е бил сезона, дали е бил туршиения, но тази краставица е била определено кисела, защото много бързо е вгорчила, пардон вкиселила, живота и даскалуването му във Видинската гимназия. Явно тогава очите и ушите на монарха и на неговите лакеи са били и впечатляващо зорки и дълги.

Андрей Ляпчев

Тук ще стане дума за един любопитен случай, за който се разказва в писмо на бившия български цар Фердинанд Сакскобургготски до тогавашния министър-председател Андрей Ляпчев (1866-1933), за желанието му да посети България, за да я види за последен път преди да умре. Как да не се разчувства човек от сълзливите мечтания на този доказан измамник, лъжец и интригант!? За сведение на читателите канещия се да мре Фердинанд ще надживее и двамата си сина, а и редица от лакеите си. Като повод злополучният български монарх прави опит да използва откриващата му се възможност да се върне в България покрай сватбата на сина си цар Борис III с италианската принцеса Йоанна.

Не разполагаме с цялата преписка на Фердинанд с Андрей Ляпчев, а само с писмото му от 18 декември 1930 г. след достойния отказ на министър-председателя да разреши неговото завръщане в озлочестената от авантюрите на монарха наша Родина. За читателите искам да съобщя един малко известен факт, че именно А. Ляпчев беше човекът който предаде на цар Фердинанд след завръщането си от Солун в края на септември 1918 г. устния ултиматум на Антантата, предаден му от маршал Франше д`Епре, че той е вече нежелан да остане на българския престол. В този случай през 1930 г. отново Ляпчев е този, който за втори път му отказва завръщането в България.

Сигурен съм, че за читателите ще бъде интересен начинът на изразяване на бившия монарх и няма да бъде трудно да намери много общо между това писмо на Фердинанд до Ляпчев с изчезналото писмо до Борис III. Сравнението оставям на читателите.

С това писмо успяхме да се снабдим от архива на Фердинанд по времето когато той се съхраняваше в САЩ в Хувъровия институт, преди да се завърне в България. То беше включено в нашата книга „Тайният архив на българския цар Фердинанд“. Тук го цитирам с американската сигнатура, така както е било заведено в Хувъровия институт.

Прави чест на бележития наш политик и държавник Андрей Ляпчев, както и на неговите съвременници да не разрешат на монарха докарал на народа ни две национални катастрофи да се завърне в озлочестената ни Родина. Интересно ще бъде да се види дали днешните политици и държавници ще се окажат на висотата на предходниците си, когато се решава въпроса за завръщането на мъртвия монарх, когото явно че и земята се гнуси да прибере!?

Цочо В. Билярски

 

* * *

ПИСМО НА БИВШИЯ ЦАР ФЕРДИНАНД САКСКОБУРГГОТСКИ ДО БЪЛГАРСКИЯ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АНДРЕЙ ЛЯПЧЕВ

18 ДЕКЕМВРИ 1930 Г.

 

Господин министър-председателю

Получих своевременно писмото ви от 10 декемврий, и ви моля да приемете мойта особена благодарност. Преди всичко като Българин усещах душевна наслада при прочита на такъв блестящ израз на безподобна държавническа мъдрост и сладкодумие на един мой бивш ученик.

Но, въпреки насладата изпитана при прочита на вашите нежни и справедливи изрази, принуден съм да се спра върху думите "у вас кипи желанието и пр." Няма у мен кипеж, и още по-малко желание да предизвикам с неосторожни или несвоевременни постъпки усложнения спъвайки нормалния ход на политическо благополучие на Нашата държава. Естествено е, че желанието да съгледам още преди да умра обичните от мен кътове на моето Отечество, съществува но, драгий Господин Ляпчев напуснете в това отношение всякакви обезпокоителни (в обратна смисъл) подозрения, ще ви цитирам думите на Радамес в операта "Айда" "Бъди спокоен жрец - аз оставам тук!"

Като ви пожелавам и за по-нататък ползотворно власто-упражнение в политическия жизън на нашия народ ви стискам ръка, най-искрено.

18 декемврий 1930 г., денят в който, преди 18 години влязох, начело на мойте победоносни войски, в Солун.

F 79 - 3, 2 л. Чернова. Ръкопис.