110 ГОДИНИ ОТ УБИЙСТВОТО НА ИВАН ГАРВАНОВ И БОРИС САРАФОВ

На 28 ноември се навършиха 110 години от убийството на двама от най-видните дейци на македоно-одриското революционно движение – Иван Гарванов и Борис Сарафов. Когато ги застрелва Тодор Паница, смъртта ги заварва като задгранични представители на ВМОРО в София.
Задграничното представителство на ВМОРО е важна структура във ВМОРО, като същевременно представителите са и членове на Централния й комитет, а в периода преди да бъде прекратена дейността на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) те по право са и негови членове и участват в неговите заседания и във вземането на решения. Задграничното представителство на практика представлява един вид външното министерство на ВМОРО, която на практика е „държава в държавата“.

ЗП е създадено след Първия Солунски общ конгрес от 1896 г. с най-важната си задача – да поддържа тесни връзки с българското правителство, двореца, политическите партии и Народното събрание, в тясно взаимодействие с ВМОК, чието седалище се намира в София. Освен външнополитически задачи, задграничните представители се грижат и за набирането на парични средства, както и за организирането, въоръжаването, снаряжаването и изпращането, и посрещането на организационните чети, съпровождайки ги до граничните пунктове, които се намират под тяхно ръководство. Към всеки от граничните пунктове има придадени оръжейни складове и складове за облекло и снаряжение. Една от негласните функции, които изпълняват задграничните представители са и изпълняването на произнесените смъртни присъди на провинени организационни дейци.

 

Борис Сарафов

Всичките тези задачи Гарванов и Сарафов изпълняват заедно с третия задграничен представител Христо Матов.

Убийството на двамата видни дейци на ВМОРО е резултат на настъпилото разцепление и противопоставяне в редовете на ВМОРО, като основната вина за това носи т.нар. Серска група, възглавявана от мелнишкия войвода Яне Сандански. А убийството е извършено от бъдещия драмски войвода Тодор Паница. Тук няма да се спирам на същността на този въпрос, тъй като тази тема е засягана нееднократно в сайта „Сите българи заедно“ и при интерес всички могат да прочетат повече подробности в приложените в него статии за Иван Гарванов, Борис Сарафов, Яне Сандански, Тодор Паница и Менча Кърничева.

Тук само ще повторя някои важни моменти, свързани с биографиите на Гарванов и Сарафов. И двамата започват своята дейност не като дейци на ВМОРО. Ив. Гарванов е създател и председател на Българското тайно революционно братство (БТРБ) в Солун, което по време на своето съществуване влиза в сериозен конфликт с ВМОРО, довел до даване на жертви и от двете страни. След Солунската афера, когато целият ЦК на ВМОРО е заловен, осъден и изпратен на заточение в Подрум кале Ив. Гарванов застава начело на ВМОРО след като преди това е постигнато споразумение и Братството се влива почти изцяло във ВМОРО. Ив. Гарванов е председател на Солунския конгрес на ВМОРО през януари 1903 г. когато главно под негово въздействие е взето решението за вдигането на Илинденско-Преображенското въстание. За преодоляването на различията и противопоставянето на БТРБ и ВМОРО основна роля изиграва ВМОК, под ръководството на Борис Сарафов. По времето когато Б. Сарафов е председател на Върховния комитет е постигнато най-тясно взаимодействие на ВМОРО и ВМОК, въпреки наличието на известни кризисни моменти. По времето на Илинденско-Преображенското въстание (1903) Б. Сарафов заедно с Дамян Груев и Анастас Лозанчев е член на Главния щаб на въстанието в Битолския въстанически окръг. След въстанието амбициозният Б. Сарафов създава Временен комитет, на който той е председател и в когото привлича едни от най-изявените и популярни войвода на ВМОРО и бивши дейци на ВМОК, като цели да измести тогавашните задгранични представители д-р Христо Татарчев и Христо Матов. Този комитет получава изключително голяма подкрепа от правителството и парични средства от безотчетния му фонд, управляван тогава от министъра в правителството на ген. Рачо Петров д-р Никола Генадиев. Една от успешните акции на Борис-Сарафовия Временен комитет е освобождаването на Даме Груев от сръбски плен. За тази му фракционна дейност и за оказаното съдействие на сръбската пропаганда при проникването й в Македоиня още по време на Първия Рилски общ конгрес Яне Сандански иска смъртно наказание за Б. Сарафов. Тогава разцеплението и противопоставянето е преодоляно благодарение на уменията на Гьорче Петров и на такта на Даме Груев и Пере Тошев.

Сега ще имате възможност да се запознаете с малко известни материали за убийството и погребението на Иван Гарванов и Борис Сарафов, сред които изпъкват статиите на Симеон Радев и П. К. Яворов.

Ще ви направи впечатление, че както българските така и чуждестранните материали от пресата (арменска, френска, английска и американска) не правят опит да разделят двамата видни български революционери, каквито опити все още се правят сега в Република Македония и в България.

Цочо В. Билярски

 

ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ:

 

№ 1

НЕКРОЛОГ ЗА СМЪРТТА НА Б. САРАФОВ И ИВ. ГАРВАНОВ.

СОФИЯ, 1 ДЕКЕМВРИ 1907 Г.

 

Граждани

Утрешният печален ден, в който два бележити сина на българския народ се разделят от нас за винаги, след като живяха и умряха за него, трябва да събере всички граждани в едно, за да засвидетелствуват своята почит и любов към ония, които с велики дела прославят отечеството.

БОРИС САРАФОВ И ИВАН ГАРВАНОВ,

Чиято трагична смърт е вече известна на целия свят, ще бъдат пренесени във вечното си жилище утре, неделя, в един часа след пладне.

БОРИС САРАФОВ И ИВАН ГАРВАНОВ,

които със своите заслуги към освободителното дело украсиха главите си с лаврови венци, утре тръгват към вечен покой с погребални венци.

Граждани! Елате да ги изпратим! Покрийте домовете, дукяните и работилниците си с черни знамена, в знак на дълбока жалейка.

Братства, дружества и еснафи, елате всички задружно със знамената си да отдадем дължимата чест на славните народни герои.

Комисията.

ЦДА, ф. 1782 к, оп. 3, 1 л. Печатно.


№ 2

ПРОГРАМА ЗА ПОГРЕБЕНИЕТО НА Б. САРАФОВ И ИВ. ГАРВАНОВ

СОФИЯ, 1 ДЕКЕМВРИ 1907 Г.

 

ПРОГРАМА ЗА ПОГРЕБЕНИЕТО НА ТРАГИЧНО ПОГИНАЛИТЕ ГЕРОИ ЗА ОСВОБОДИТЕЛНОТО ДЕЛО

БОРИС САРАФОВ

ИВ. ГАРВАНОВ

В неделя, на 2 декември, точно в 1 часа след пладне, смъртните останки ще се дигнат от черквата “Св. Георги”, по следния ред:

1. Войводите дигат останките на погребални колесници.

2. Портретите на покойниците.

3. Венци от дружества, корпорации, официални учреждения и частни лица.

4. Певческия хор и духовенството начело с Н.В. Преосвещенство Софийския митрополит Партений.

5. Погребалните колесници, заобиколени от войводи, въстаници и най-близки приятели на покойните; от двете страни на колесниците по една редица от учениците на Иван Гарванов.

6. Зад колесниците – родителите и най-близките роднини на покойните.

7. Представителството, другари и ратници на организацията.

8. Представители и делегати на чуждестранни корпорации и организации.

9. Съюза на братствата.

10. Братствата, дружествата и еснафите със знамената си.

11. Граждани.

12. Музика.

От Комисията.

ЦДА, ф. 1782 к, оп. 3, 1 л. Печатно.

 

№ 3

СТАТИЯ ОТ П. К. ЯВОРОВ

СОФИЯ, 3 ДЕКЕМВРИ 1907 Г.

 

ПРЕД ДВАТА НОВИ ГРОБА

Думата ми – която един от г. г. редакторите на “Пряпорец” беше тъй любезен да поиска – е по повод скъпите жертви, Иван Гарванов и Борис Сарафов, оплакани от цялото българско общество. Техният прах принадлежеше на земята и ние й го предадохме вчера. Техните имена принадлежат на историята и тя ще им отдели по една златна страница. Но те вървяха по един стръмен път – нагоре, по който се стремят в страдание и надежда душите на милиони хора. А светкавици прорязват тъмните облаци пред нас и зловещ тътен предвещава страшни бури. И всички се питат: какво ни изправи като зрители пред катастрофалната развръзка на една драма, чиито перипетии остават неизвестни за публиката? Вестниците отбелязват с неприязън или благоразположение двете враждебни течения в Революционната организация, като ги именуват винаги с наивна сериозност: интернационалистическо и националистическо.

Но ако тъй се самоопределят някои македоноосвободителни групи, в какъв смисъл да разбираме интернационализма им? Дали те се борят за свободата на всички народности в робската страна? Тоя интернационализъм еднакво би бил осъществен и от автономна Македония, и от уголемена България, и от окупационните отреди на Австрия! Или, че когато страната бъде освободена, тя трябва да остане сама за себе си – че тя не бива да се присъедини към България, нито да се даде на Австрия? Не ще да е, защото и последният четник знае, че въпросът ще бъде разрешен не от Австрия, още по-малко от България и най-малко от Пирин-планинските войводи. Или може би, редом с българите трябва и другите народности да поемат върху плещите си товара на освободителното дело? През 12–13 години щадене и опити в тая посока Революционната организация фабрикуваше само шпиони и предатели; днес вече унищожението на българщината е дело интернационално!

В недоумението си някои опростяват въпроса и говорят за революционери “социалисти”. Но кой смислен човек не ще се изсмее над някакъв “социализъм” там, дето трябва да се въдворят най-елементарни условия за културен живот? Учение, което иде с претенции да подведе равносметката на цял обществено – икономически порядък, цъфтял и банкрутирал при много слънце и въздух – това учение, пренесено на македонска средновековна почва, ще даде наистина твърде любопитни плодове. Защото единственият капитал, срещу който има да се бори македонският работник – това е сатъра в ръката на турчина. Една стачка е в неговите средства: да не се ражда…

Очевидно в македонския “интернационализъм” има голяма нелепост, ако той не е неумело домогване към идейно становище – за нещо може би само по себе си несимпатично.

Казват ни още: българските правителства трябва да стоят далеко от македонското движение; македонското движение трябва да се изолира от българските правителства.

- Защо?

- 1895!(1)

Българските правителства са длъжни да бдят над македонското движение, защото въпросът, разрешен в тоя или оня смисъл, е въпрос на живот или смърт на България – и в икономическо, и в политическо отношение. Когато Сърбия и Гърция изчерпват всички средства за чужбина тям Македония, кой смее да иска от България, пълна с енергия, да се отрече от една своя област – нещо повече, да остане равнодушна пред застрашителното бъдеще? Освен това коя македонска фракция може да мине без българска материална и морална помощ – дори без най-малкото, - без българската толерантност? Всъщност Революционната организация и българското правителство – по една неизбежна логика на обстоятелствата – са два важни фактора в освободителното движение, които не могат един без други. Онова, което би трябвало да се иска от всички страни, то е ясното съзнание на дълга и взаимния контрол в името на общата и пряка цел – автономна Македония. Тогава миналото няма да има повторение – и бъдещето остава да се нарежда и прережда според бъдещите нужди.

Затова жертвите, които паднаха, са жертви случайни. Те не бяха поискани нито от интересите на делото, нито от някакъв принципиален раздор. Неприязнена към тях фракция може да съществува, но посегателството не може да бъде нейно. Обаче вестниците повтарят: всичко е решено от едно събрание на ръководни лица в Серския отцепнишки окръг. Понеже това се предава като факт, аз го приемам и казвам – и не е смешен парадокс: Истината лъже! Те са решавали, тия лица, и никой от тях не си е давал отчет какво решава. Те са решавали в някакво моментно раздразнение като всички нас, които сме кадърни да изречем най-големи закани, без да мисли някой за изпълнението им. Истината лъже днес, защото иде да свидетелствува против много отлични момци, мои лично познати, които носят с примерно самоотречение кръста на една свята кауза. Те са решавали и забравили освен нещастния убиец и днес са изненадани от станалото, като всички други. Тям не можеше да не бъде ценен живота на всеки, даже бил краен противник, щом и той служи на същото дело, като е показвал самопожертвувание не по-малко от тяхното. Официалното правосъдие ще определи грубо фактичните отговорности; нека ние бъдем по-внимателни в разпределяне моралната вина. Не трябва да вярваме, че всички дейци из Серско са грешни, за да не повярват и те самите, че са братоубийци. Нека не дадем на техните души да претръпнат, като се помирят с подобно име. Защото тогава те ще да подирят оправдание пред себе си, което би им послужило и за по-съзнателни злодеяния… Само тъй остава да спасим морала в македонското движение.

Вече самият факт, че в Македонската организация се намира макар само един човек като именуемия Паница – вече самият този факт, щом покушителят не е формално луд или ухапан от бясно куче, е симптоматичен. Това е признак (нека го смятаме единствения), че в атмосферата на македоноосвободителната действителност има отровни лъхове, които могат да я заразят изцяло, щото цял свят да побледнее от ужас и отвращение.

Затова нашето общество трябва да издигне предупредителен глас и срещу другарите на убитите – предупредителен глас и срещу възможното отмъщение. Да отмъстиш по начина, по който си бил нападнат, значи да дадеш морална санкция на престъплението. Още повече на престъпление като онзиденшното, в което невероятната низост съперничи с една твърдост на ръката, наистина достойна за по-рицарско приложение. Нека общественото негодувание остане да кънти в тишина, при която то би било по-явствено чуто там, дето убиецът ще иде да търси признание на своя подвиг. И ще повторя, нека двете жертви послужат за спасението на морала в македонската революция – и на човека в македонския революционер.

В. “Пряпорец”, г. Х, бр. 142, 8 декември 1907 г., с. 1–2.(2)

-------------------------

(1) През 1895 г. е основан Македонския комитет, начело на който застава Трайко Китанчев. През лятото на същата година комитетът провежда т. нар. Четническа акция, като има негласната подкрепа на правителството на д-р Константин Стоилов. С тази акция започва поставянето на македонския въпрос на вниманието на Великите сили, а изгода успява да извлече от нея правителството и княза, тъй като от този момент той успява да се утвърди в международен план за български княз.

2 Статията е препечатана на 12 декември в бр. 5 на в. “Илинден” със следната редакционна бележка: “Под това заглавие в последния брой на в. “Пряпорец” се появи една статия, написана от нашия поет г. П. К. Яворов. Сериозните мисли, прокарани в нея, добиват още по-голяма тежест от обстоятелството, че нейния автор е бивш активен деец на Вътрешната организация, другар на Гоце Делчев, бивш редактор на един революционен лист, издаван в самата Македония и отличен познавач на освободителното движение. Като предаваме по-голямата част от тая хубава статия, ние горещо я препоръчваме на нашите читатели.” Вж. и П. К. Яворов, Избрани съчинения. Т. 4. Критика. Публицистика. С., 1979, с. 293–296, 712–713.

 

№ 4

СТАТИЯ ОТ СИМЕОН РАДЕВ

6 ДЕКЕМВРИ 1907 Г.

 

БОРИС САРАФОВ

И днес още, когато пиша това име, което е будило такъв трепет на любов в моето сърце, не мога да туря пред него кръста на смъртта, защото не мога още да повярвам, че човекът, който тъй бурно бе живял, е сега в гроба. В душата ми се призовава цялата трагедия, болезнено преживяна в тия дни; ужасът на вестта, получена в Рим, внезапна и страшна като божие проклятие; безконечните нощи на моя самотен път, в които подлостта на злодеянието ме довеждаше до лудост; потресающето гледище на целия този град, потънал в траур, отчаянието на родителите, болката на приятелите, срама на цялата тази земя, че е отхранила такъв неизразимо подъл убиец - всичко се призовава в душата ми, дори и тоя чудовищен факт, че се намериха българи, които да одобрят това злодеяние; и пак ми се чини, че това е един лош сън, един кошмар, който ще се разпилee, и че аз ще се зарадвам тогава, като децата, които са минали някой тъмен лес, дeтo са се мяркали ceнки. Чини ми се, че вратата на тази стая, дето той е идвал тъй често по този час, за да ме завари когато пиша, ще се отвори ей сега, че неговия жизнерадостен смях ще прозвучи, че веселия пламък на неговите очи ще грейне, и че неговата братска ръка ще се протегне към мене със своя радушен привет - но едно хладно, убийствено съзнание се пробужда всред тая самоизмама на сърцето, и я прогонва. Не, вратата няма да се отвори, и този, който изпълваше тази стая със своята весела глъчка, със своите добродушни остроти, със своитe пориви, със своитe смели планове, с неугасимитe си надежди, с акцентитe на своята несъкрушима воля, ще витае в нея само със спомена на своята блага, красива и велика душа.

Други казаха какво бе Борис за македонското дело. Едно неизброимо многолюдие, ридающе над неговия гроб, изрази безконечната скръб на народната душа. Този вик на отчаяние, който иде из всичките кътове на българската земя, това са воплите на отечеството, овдовяло с един знаменит син — и с една надежда.

По-късно, когато главата ми няма да бъде тъй тежко клюмнала, и когато в душата ми настъпи болезнената и тиха тъга, идеща след мъчителнитe скърби, аз ще се опитам да опиша борецът с неговата епическа храброст, агитатора с пламенното му слово, организатора с безподобната му сила на влияние, водача на тълпитe с непоразимия дар да обайва, политическия човек с ясния и широк ум, дипломатът със своя естествен такт и със способността си да възбужда доверие - защото Борис бe всичко това в своята безбройна по похватитe си кариера, която го водеше по планинскитe върхове както и по министерскитe кабинети, по селскитe кръчми както и по европейскитe редакции, по площадите, както и по салоните - навсякъде, дето неговото слово можеше да извоюва някаква помощ, дето неговата ръка мислеше да срази някой враг. За него историята проговори вече в денят, когато той слезе в гроба, и излишно е вече другарите му да сочат на неговите качества, защото всеки ден в бъдещето ще открива добродетелите на тоя рядък човек, и неговата памет влазя вече в наследството на слава и чест, което са оставили на тоя народ, тъй претрупан с позор, неговите знаменити синове.

За Бориса като деец каза своята дума народа, ще пише историята, ще говори легендата. Аз бих желал да призова очарованието на интимната личност в него. Аз не познавам човек, който да е бил тъй мил като него. Неговата душа бе блага, незлобива, любяща. Тя сякаш бе озарена с лъчите на някаква детска доброта, радостна и наивна. Тоя борец, който сееше ужас със своето име, влагаше в своите отношения с другарите си една почти женствена нежност. Никой не е бил тъй клеветен, тъй ехидно преследван като него: аз не го чух да говори за отмъщение и не видях в неговите очи злоба. Той не пазеше дори спомена на злините, които му причиняваха. Често пъти, когато го виждах да подава ръка на хора, които най-подло бяха сквернили името му, го укорявах, че тъй лесно прощава. Той ми обясняваше, че при нашите нрави, тази снизходителност е един дълг, защото няма човек без грешки. Той не бе само снизходителен, но и безкрайно доверчив. Достатъчно бе някой да му проговори за помирение, за да открие душата си. В тоя миг пред мен възкръсва една сцена, която стана еднаж между него и Ляпова. „Хората, които приемаш на трапезата си, ще те убият“, го преду-преждаваше Ляпов, който бе чул за заговора. Но Борис се изсмя, и каза: „Я се остави ти от тази мания. Аз не съм епитроп, аз съм революционер: не е ли смешно да се пазя?“ И той не се пазеше. Неговата доблестна ръка бе отворена за всички. Мечтата му да се въдвори хармония в македон-ското дело го хипнотизирваше. Всяка дума за примирение будеше радостен отзив в него. На Паница, вчерашен заклет враг, той отвори обятията си щом той бe му проговорил за братство. Един миг преди убийството, той бе целунал убиеца ...

Покрай всичките похвали, които ще му въздаде бъдещето, тази е най-великата: революционера бе с милосърдна и чиста душа. И ако християнските светли надежди не са една суета, ако студения гроб, над който вилнеят зимните ветрове, не пази всичко което е останало от човека, душата на покойния ще бъде угодна на Бога. На набожните родители, които възпитаха един син с християнски добродетели, нека това бъде върховното утешение.

Публ. във в. „Вечерна поща“, бр. 2256, 6 декември 1907 г., с. 1.

 

№ 5

СТАТИЯ ОТ С. РАДЕВ

7 ДЕКЕМВРИ 1907 Г.

 

УБИЙСТВОТО НА САРАФОВА И ВЪНШНИЯ СВЯТ.

Всеки у нас знае, че Гарванов бе една светла личност. Никаква сянка не бе паднала върху него. Нищо няма в бъдаще да затъмни сия-нието на неговия лъчезарен лик. Името му ще напомнюва в нашата история чистотата на античните герои. Фанатик на дълга и аскет на революцията, Гарванов ще остане едно от малобройните доказателства, които ние имаме за дарбата на нашата раса да ражда личности с морално съвършенство.

Гарванов не беше, обаче, известен в чужбина. В страшната сензация, която възбуди в Европа грозното произшествие, името на Гарванова, поради това, се губи. В потресающата тази трагедия ев-ропейския свят видя само грозния и незаслужен край на Борис Сарафов, името на когото от толкова години вече се носеше в шума на една легенда.

„Какво е впечатлението на чужденците?“ Сто пъти на ден познатите, които срещам, ми задават тоя въпрос. Какво е впечатлението? Аз не ходих да питам. Аз нямах куража да питам. Вечерта, когато гръмнаха вестниците за ужасното злодеяние, в квартирата ми в Рим се стекоха мои приятели из италианската преса, за да узнаят от мене отгадката на това ненадейно, енигматично, невероятно, немислимо престъпление. Аз не ги приех. Аз се скрих, от срам за своя народ. Какво да им кажа за оправдание на нацията си? В първия момент вестниците изказаха предположението, че Борис е убит от агенти на някоя чужда пропаганда, или от някой турски шпионин. Никой не допускаше за минута, че убиецът е българин и че той се нарича революционер. Но аз нямах никаква илюзия: другарите ми от София бяха ми телеграфирали ужасната, подлата истина: убийството на Бориса бе едно братоубийство...

Когато, обаче, на другия ден се узна истината, какво възмущение против българския народ, какво отвращение към неговите нрави, какво жестоко, хладно презрение към неговата душа! В пансиона, дето живеех, се хранеха депутати, професори, артисти - италианци и чужденци, дошли да прекарат зимата в Италия; - те бяха се заинтересували, поради моите разговори, за Македония, и изразяваха симпатичен интерес към нейната съдба. Когато те узнаха, че Борис Сарафов е убит от българин, цялото това общество ме изключи духовно от своята среда на културни хора. Те като че ли линчираха в моето лице цялата моя нация, осъдена като варварска и подла.

На заминаване, аз не смеех да се видя с познатите си. Един политически човек, върху когото разчитвах толкова за защита на македонските интереси, ме срещна с тия безмилостни и прави думи: „Искате ли, г. Радев, да видите една опозорена страна? Е добре, погледнете хартата на вашето отечество!“

Аз се смутих. Промълвих: „Изроди има навсякъде!“ Но той ме прекъсна:

- А, не, вий държите палмата на първенството - Vous ctetenez 1е record dе la criminalite lache (Вий сте първи в подлите убийства.)...

После той прибави: „Ако мислите да правите агитация за вашето отечество, аз Ви съветвам да си излезнете по-скоро от Рим. Поне в тоя момент Вашата нация никой не може да защити, Votre race n’est pas extendable. Да, зная, убийства стават навсякъде. Убиха нашия крал, убиха Карно, убиха австрийската императрица; това бяха злодеяния грозни, но не подли. Убийството на Сарафова отвращава хората именно със своята подлост. Тоя човек, който нарича свой брат тогова, когото е решил да убие; тоя човек, който прегръща тази глава, към която тъкми да отправи своя куршум - тоя човек надминава по подлост, по чудовищност, най-гнуснавите типове известни в историята. Страната, която е родила тоя човек, няма подобна на себе си.“

След това той прибави: „Всичко се забравя, ще се забрави и убийството на Сарафова, но македонското дело няма вече да добие никога своето първо обаяние. Сарафов може да е имал грешки, но Европа виждаше в него героя. Сарафов се нравеше на нашето въображение. Ние виждахме в него олицетворение на революционния дух от живописните епохи. Ние го обичахме всички защото той отговаряше на нашето романтично чувство. Сарафов бе последния романтик на революцията.

И вий го убихте. Намери се един българин да го убие. Но той не уби само Сарафова: той уби епопеята на македонското дело. Вий ще прежалите тая смърт; Европа няма да ви я прости.“

Публ. във в. „Вечерна поща“, бр. 2257, 7 декември 1907 г., с. 1.

 

№ 6

СТАТИЯ ОТ С. РАДЕВ

18 ДЕКЕМВРИ 1907 Г.

 

ПЕЧАТЪТ И СЛЕДСТВИЕТО ПРОТИВ УБИЙЦИТЕ.

Трябва да си въобразим какво става в Белград и Атина, за да се утешим с мисълта, че по нравствения уровен на политическите ни борби ний не сме последната нация в Европа. Защото, ако наблюдаваме само онова, което се върши у нас, не можем да допуснем, че по низост във вдъхновенията, по лукавство, по цинизъм, по тази недобросъвестност, която отива до маниачество, някой е можал да ни надмине. Няма нищо свято, което да е останало необругано, и няма долно средство, което да е било пренебрегнато. Нито благородството на някакво нещастие спира псувните, нито гробът обезоръжава враждите, нито отечество, подвергнато на изпитания, може да укроти някаква злоба. Партизанството вилнее без стеснение, без предел, без срам, - защото няма кой да възнегодува, и защото без всяка нравствена сила е останало това общество, навикнало вече да гледа на политическите борби, като на театрално зрелище.

Можеше да се предполага, че поне правосъдието, което е дало доказателства за своята независимост и което преследва обществени цели, еднакво ценни за всекиго, то поне, бидейки една гаранция за всички, ще бъде от всички пощадено. Какво заблуждение! Разгърнете някои от многобройните вестници, които са наводнили напоследък столицата, и ще видите на каква нископробна и дива полемика е станало предмет това клето правосъдие. Следствието по убийството на 2-мата македонски дейци дава повод всеки ден на най-недостолепни фантазии и на такова едно извращение на гражданските понятия, което изумява.

Забележете, че, както го изисква нашата процедура, следствието са води тайно и че всички новини, които се обнародват върху него, често пъти са съвсем изобретени с някаква умишлена цел на партизанство, или фалшифицирани, или узнати непълно от трета ръка. Това не пречи на заинтересуваните хора да водят върху тия въображаеми данни или действия на следствието най-яростен спор. Някои са се запретнали да доказват, че Антон Страшимиров бил духовния убиец, без да вземат предвид, че съдбата на тоя човек е вече в ръцете на правосъдието и че то само има за мисия да установи неговата виновност, ако тя действително съществува. Други пък, от противния лагер, обвиняват следствието, че замесвало в престъплението невинни хора и търсило да създава изкуствено съучастници. Ние бихме желали тия своего рода вестникари да ни обадят: от де те могат да знаят, кой е виновен и кой е невинен? Те забелязали ли са, как се е появила мисълта за убийството, следили ли са как тя се е преобърнала в едно решение, били ли са осветлявани по приготовлението на престъплението, та да дават мнение, кой е взел участие в злодейството и кой е непричастен в него? Или някакъв техен дар на всеведение, някаква премъдрост им дава възможност да знаят точно всичко, което следователя до сега не е могъл да открие?

Някои от тия хора, които водят недостойната тази полемика, говорят постоянно за граждански добродетели, тъгуват, че нямало в тази страна уважение към законите и искат да минат за ратници на някаква по-висока политическа култура. Поведението, което те държат по отношение на правосъдието ни довежда до тази алтернатива: или техните фрази за гражданското възпитание на обществото са едно лицемерие, или те сами нямат достатъчно ум, за да изберат своите средства. Едно общество не се възпитава само като се cеe в него дух на негодувание или като му се дават навици на една систематическа отрицателна критика. Не може да добие това общество умствената способности и куража да упражнява надзор над държавата, ако хората, които искат да минат за негови учители, го подканят постоянно да си образува мнения, без да разполага с данни, и да протестира, без да има основания. По тоя начин, ние можем да имаме един ден един народ недоверчив (повече от колкото е сега), равнодушен спрямо политиката или пък готов да се бунтува на всеки час; но с такива проповеди не може да се създаде една културна нация, възпитана в граждански дух.

Публ. във в. „Вечерна поща“, бр. 2268, 18 декември 1907 г., с. 1.

 

№ 7

ИЗВАДКИ ОТ СТАТИИ ОТ БЪЛГАРСКИ И ЧУЖДЕСТРАННИ ВЕСТНИЦИ ЗА УБИЙСТВОТО НА ИВ. ГАРВАНОВ И Б. САРАФОВ.

1907 – 1908 Г.

ИЗВАДКИ ОТ В. “ИЛИНДЕН” ОТ 1907/1908 Г., СОФИЯ.

Представителят на Вътрешната организация г-н Христо Матов и редакцията на нашето списание получиха следните съболезнователни телеграми по повод трагичната смърт на Сарафов и Гарванов.

Чрез г-н Зартариян, редактор на арменския вестник "Размик", във Филипопол, пристигнаха до нас следните телеграми:

"Изказваме дълбоката си болка на македонските другари. Представяйте ни при церемонията по погребението и поръчайте венец.

Бюрото на Кавказката арменска революционна федерация."

 

"Предайте на македонските ни другари най-дълбокото ни съчувствие за тежката загуба в лицето на Сарафов и Гарванов.

Ростом [Степан Зорян]." (Г-н Ростом е един от основателите на Арменската революционна федерация. - Бел. на ред.)

 

"Нашето съболезнование към напоената в кръв Македония. Арменските борци оплакват смъртта на непобедимия герой Сарафов.

Мойрат." (Г-н Мойрат е един от войводите на Арменската революционна федерация. - Бел. на ред.)

 

"Управителният съвет на Одринските благотворителни братства изказва от името на Одринските емигранти своите съболезнования за Вашите трагично отишли си другари Борис Сарафов и Иван Гарванов, бойци на движението за освобождение на Македония и на Одрински окръг.

София, 1 дек. 1907 г.,

Управителен съвет: Председател: Г. Господинов; Секретар: А. П. Киров."

 

Никопол. "По инициатива на Македоно-Одринското Благотворително Дружество беше изнесен реквием за незабравимите герои Иван Гарванов и Борис Сарафов при голям наплив на граждани и гражданки.

Настоятелството."

 

Луис Мисури (Америка). "Ние, българи и македонски българи от Гранит Сити и Медисън, се събрахме, покъртени от трагичната новина за убийството на Сарафов и Гарванов, за да изразим почитта си към падналите герои. Моля, предайте нашите съболезнования на скърбящите семейства и техните другари в свещеното освободително дело.

Вестник "Народен глас" и всички български работници в Медисън и Гранит Сити."

 

Филипопол. "Нашите искрени съболезнования за смъртта на незабравимите борци за Македония, Борис Сарафов и Иван Гарванов.

За емигрантите от Дебър Тодор Димитров, М. Мерджанов, Т. Деспотов, Б. Георгиев, Трайков."

 

Кюстендил. "Съобщението за убийството на Вашите другари Гарванов и Сарафов ме изпълни с дълбока погнуса и ме разтърси. Проклети да бъдат подстрекателите и убийците!

Никола Дочев."

 

Щумен. "Дълбоко скърбим за загубата на Сарафов и Гарванов.

От няколко кабиюкчани."

 

Карлово. "Целунете от мен изстиналите тела на Сарафов и Гарванов.

Гошо."

 

Раднево. "Предайте на семейството на Гарванов нашето най-искрено съболезнование. Прекланяме се пред паметта на отишлия си по трагичен начин македонски борец Гарванов.

Жеков, Бакев."

 

Филипопол. “Моите най-искрени съболезнования за тежката загуба.

Йосифчев."

 

Филипопол. "Прекланяме се пред праха на покойните герои.

Никола Филипов."

 

Провадия. “Оплакваме горчиво Вашите убити другари, борци за македонската свобода. Мир на праха им! Проклети да са убийците!

Рафаил Стоянов, Климент Христов, П. Аврамов, Самуил Търпев, Димитър Иванов, Диме Търпев, Тодор Иванов, П. Преславски, Йордан Невев."

 

Женева. "На известието за убийството на героите на Балканския полуостров Борис Сарафов и Иван Гарванов група дашнакцутюнисти предава чрез вас своите най-искрени съболезнования на другарите македонски революционери и не се съмняваме, че блестящите и величествени принципи на убитите по подъл и варварски начин героични предводители и революционният идеал за свобода ще бъдат осъществени."

 

Стара Загора. "Извършените подли убийства, плод на привържениците на Сандански, ни потресоха. Нашите съболезнования за сполетялото нещастие.

Д. Запрянов, Занков, Чавдар, Т. Стоенчев, Астарджиев."

 

Варна. "Новината за подлото и отвратително убийство ни потресе. Каква ужасна съдба! Голяма и болезнена е загубата за нещастната Македония. Прекланяме се пред праха на смелите македонски борци Гарванов и Сарафов, които бяха убити от престъпна ръка.

Н. Ив. Бояджиев."

 

Варна. "Горещо жалеем за скъпите жертви Сарафов и Гарванов. Проклети да са братоубийците. Вечна слава на героите.

Емиграцията."

 

София. "От името на Арменската революционна организация "Ханчак" Ви изказвам моите съболезнования за тежката загуба, сполетяла македонския роб в лицето на великите борци Сарафов и Гарванов. Невинно падналите жертви ни завещават солидарна пропаганда и борбата срещу столетния турски тиранин за икономическа и политическа свобода на толкова много изстрадалите под неговото робство Македония и Армения.

Хамаяк Арамиянц."

 

Трявна. "Изказвам искрените си съболезнования по повод подлото убийство на незаменимите по дух другари революционери. Мир на праха им.

Караманов."

 

Гара Сладък Кладенец. "Дълбоко потресени от незаменимата загуба на двамата велики революционери Гарванов и Сарафов, отвратени в най-висша степен от сатанинското предателство на долни креатури, ние се прекланяме пред свещените останки на героите. Вечна е тяхната памет.

Андрей Златев, Пулев, Димитър Делбуров, Керю Николов, Никола Станчев, Димитър Щеев, Киро Андонов, братята Дукови, Стефан Или-ев, Стефан Тодоров, Иван Димов, М. Аладуков, Белю Митев, Митю Кунев, Зидаров, Г. Димитров, Арнаудов, Стойчев, бр[атя] Стойчеви, Др. Колев, Гено Ст. Арнаудов, А. Паскалев, Х. Илиев."

 

"Дирекцията на Националната Библиотека в София потвърждава, че настоящите извадки-преписи съвпадат с публикуваните в № 3 на вестник "Илинден" от 5 дек. 1907 г. телеграми.

Директор на Националната библиотека.

Потвърждение на Софийски областен съд. № 21619.

Потвърждение от Министерството на правосъдието. № 5417.

Потвърждение на Министерството на външните работи. № 1135.

 

ИЗВАДКИ ОТ ВЕСТНИК "ИЛИНДЕН" ОТ 1907 / 1908 Г., СОФИЯ.

 

ЕДНО ПОДЛО УБИЙСТВО.

Завчера бяха убити от престъпна ръка двамата представители на Вътрешната организация - Гарванов и Сарафов. Подробности от това убийство са познати на читателите от съобщенията, излезнали в ежедневниците. Ние сме в състояние да изнесем още подробности, които сигурно няма да бъдат безинтересни за широката общественост. След въстанието в организацията започна да се формира едно особено течение, което в името на известни принципни разлики се стреми към това, да наложи чисто личностна амбиция. Начело на това течение застана Сандански; в действителност обаче той се остави да му влияят различни външни елементи тук, в свободна България. Осъзнаващи своята незначителност и лишени от всякакви симпатии и подкрепа от страна на обществеността тук и населението във вътрешността, ръководителите на това течение прибягнаха към кинжала и куршума. Неотдавнашното убийство е върхът на тези подли заговори. Убийството е планирано още отдавна. Скъпите покойници подозираха съдбата, която им се готвеше, но не вярваха, че Сандански така скоро ще се реши на една толкова рискована игра. Те не повярваха даже и тогава, когато фактите започнаха да говорят сами по себе си. Предстоеше генерален конгрес на организацията, на който трябваше да вземат участие и привържениците на Сандански и там все още се смяташе, че би могло да се стигне до разбирателство с тези фанатизирани, безскрупулни хора, които бяха се превърнали в оръдие на чужди течения сред нас. Това съображение именно караше покойниците да бъдат особено внимателни и недоверчиви спрямо намеренията на подлите врагове. В този момент на очакване и надежди се появи именно Паница. Той влезе във връзка най-напред с нашия редактор, г-н Пенчев, на когото заяви, че идва по поръчение на Даев и на всички, недоволни от диктатурата на Сандански, и желае или да бъде разпределен в друг един окръг, или да се завърне обратно с цел, заедно със своите събратя да надвие фанатизма на Сандански и да върне отново Серски окръг към останалите 5 окръга на организацията. (Течението на Сандански обхваща само този окръг и една, две околии на Струмишки окръг - приблизително една пета от територията на цялата организация.) Г-н Пенчев каза на Паница, че организацията има представителство, към което той трябва да се обърне. Той му уреди среща с Гарванов и се положи началото на преговорите за една мирна политика. Паница действаше по строго премислен план, съставен от Сандански, вероятно със съгласието и съдействието на известни хора тук. Той е искал да оплете своите жертви и да им се представи като приятел и пратеник на мира и така, след като е спечелил доверието им да им вземе също и живота.

Това му се отдава. Доверчиви до крайност и обсебени особено сил-но от желанието за вътрешен мир, Гарванов и Сарафов повярваха на подлия интригант и му дадоха цялата необходима помощ, за да стигне до вътрешността. Доверието им стигна дотам, че те не повярваха даже на бившите другари на Паница и не ги послушаха, когато те го описваха като една не съвсем безупречни личност и настояваха да не му се оказва никаква помощ. Тази доверчивост стана причина за гибелта на Гарванов и Сарафов."

(№ 2, Годишнина I, 1 декември 1907 г.)

 

"ТЕМПС" ОТ 15 ДЕКЕМВРИ 1907 Г. ПИШЕ:

"Паница е стар член на четата на Сандански, която сееше терор в своя район и вършеше много злодеяния. Сандански беше разгърнал дейност по-скоро като разбойник, отколкото като революционер и никога не се е подчинявал на инструкциите на Вътрешната организация. Убийството на двамата млади водачи е дело, подбудено от Сандански, за когото са добре дошли всички средства, за да запази авторитета си. Делото на македонската революция сполетя тежка загуба: особено Гарванов беше една умерена личност, благороден характер и идеалист. Гарванов е малко познат в Европа, но в последно време той действително имаше повече влияние от Сарафов; след смъртта на Делчев и Груев той беше действителния водач на Македонската организация."

(№ 4, Год. 8, 8 дек. 1907 г.)

 

ДА ПОЧЕТЕМ ПАМЕТТА НА ГАРВАНОВ.

Училищният съвет на ІІ-ра мъжка гимназия обяви събота, 1-ви, за неучебен ден на учениците от всички класове. Преди да съобщят това решение, учителите обиколили класовете и говорили за заслугите на Гарванов като учител и македонски борец.

Учителите на по-големите класове изтъкнали, че Гарванов бил изключително скромен, че изпълнявал възложената му мисия, че бил един от най-идеалните борци на македонското освободително дело. След тези речи учениците били заведени в църквата, за да видят за последен път тленните останки на своя учител. Въпреки дъжда учениците се присъединиха към траурния кортеж и поднесоха венец на своя незабравим учител."

(№ 4, Год. 8, 8 декември 1907 г.)

 

СЪБОЛЕЗНОВАТЕЛНО ПИСМО.

Ние получихме следното писмо от настоятелството на Българското академично дружество "Балкан” (Виена): Натоварени сме с тъжното задължение да изразим дълбоката си скръб за загубата, която ни спо-летя в лицето на незабравимия и незаменим водач на македонското дело Иван Гарванов, който беше и един от основателите на Българското академично дружество "Балкан". Моля, предайте нашите най-искрени съболезнования на скърбящото семейство.

От настоятелството.

(№ 6, Год. I, 15 декември 1907 г.)

 

ГЪРЦИТЕ ЗА САНДАНСКИ.

Вестник "Кронос" (22.XII., № 1536) пише следното за Сандански, когато говори за бъдещето на Организацията: Само в царството на Сандански в Източна Македония около планината Пирин българските чети не бяха докоснати, което с право събужда подозрението, че разбойническият предводител Сандански се закриля от самите турски власти, тъй като в продължение на две години той не е провел нито един единствен сблъсък с военните части и през това време водачът на бандите не е преставал да се държи като господар от Серес почти чак до българската граница.

(№ 11, Год. 1, 5 януари 1908 г.)

 

Дирекцията на Народната библиотека в София потвърждава, че настоящите извадки-преписи са идентични със статиите в съответните броеве на вестник "Илинден", издадени през 1907 / 1908 г.

Директор на Народната библиотека.

Потвърждение на Софийски областен съд № 21619.

Потвърждение от Министерството па правосъдието № 5421.

Потвърждение на Министерството на външните работи № 1133.

 

ИЗВАДКИ ОТ ВЕСТНИК "ИЛИНДЕН" ОТ 1907/1908 Г.

Севлиево. "Скърбим с болка за двамата отишли си от тоя свят герои, преданите служители на националното дело. Нека Всемогъщият да дари с покой душите им и да подкрепи Вас да можете да понесете загубата на обичания и незабравим Борис. Презрени от хората и проклети от Бога да бъдат убийците.

Д-р Наум Симидчиев."

 

Варна. "Костурското братство във Варна се присъединява най-искрено и сърдечно към Вашата скръб за тежката и непоносима загуба на Вашия скъп и незабравим син и наш борец за свободата на родината.

Председателят В. Перелингов."

 

Варна. "Моите най-искрени съболезнования във връзка с подлото убийство на Вашия скъп син, сина на цяла България, апостол за освобождението на многоизстрадалата Македония. Нашето дълбоко съжаление, че в България все още има фатални ръце, които преждевременно отнемат живота на много честни български патриоти, работили в служба на църквата, на народа и на държавата. Бог да даде прозрение християнско и разбиране! Доста!

Свещеник Ст. Ганчев."

(№ 4 от 8 декември 1907 г)

ТЕЛЕГРАМИ ДО АРМЕНСКАТА РЕВОЛЮЦИОННА ФЕДЕРАЦИЯ:

Телеграма на арменските четници в Карс: "С дълбока скръб научихме за трагичната смърт на нашите събратя по оръжие - Сарафов и Гарванов. Неизличима ще остане за нас тяхната памет."

 

От Централния комитет на Арменската революционна федерация в Персия: "От името на всички другари изразяваме нашата дълбока скръб по повод смъртта на незаменимите герои Сарафов и Гарванов."

 

От Тифлис. "Днес, неделя, 9 декември, беше изнесена в катедралата тържествена панихида в памет на Сарафов и Гарванов. Говориха Симон Завариян и Карекин Хаджак. Речите направиха силно впечатление на присъстващите.

Врамиян."

 

От Баку. "Днес, неделя, 8 декември, се състоя тържествено опело за покойните души на Сарафов и Гарванов.

Ростом.

(№ 7 от 13 декември 1907 г.)

 

Дирекцията на Народната библиотека в София потвърждава, че настоящите преписи-извадки съответстват на телеграмите, публикувани в № 4 от 8 декември 1907 г. и от 18 декември 1907 г. във вестник "Илинден".

Директор на Народната библиотека.

Потвърждение от Софийски областен съд №  21619.

Потвърждение от Министерството на правосъдието № 5420.

Потвърждение от Министерството на външните работи № 1134.

 

ИЗВАДКИ ОТ ВЕСТНИК "ИЛИНДЕН" ОТ 1907/1908 Г.

Филипопол. "Като оценява голямата загуба, сполетяла Македония и организацията с трагичната смърт на представителите Сарафов и Гарванов, братството на Филипопол, Костур, Лерин, Кайляри, Воден кани всички онези, на които е скъпа свободата на Македония и паметта на починалите на опелото, което ще се състои от 19 ч. в църквата "Св. Борис". По този повод братството бърза да изрази на своя надживял смъртта другар [Хр. Матов] своето най-дълбоко съчувствие и да му вдъхне смелост в тежкото изпитание и момент, на които го е подложила ужасяващата нощ.

Настоятелството."

 

Павликени. Приемете нашите най-сърдечни съболезнования по повод трагичната смърт на истинските патриоти Борис и Гарванов.

Белочерковското борческо дружество."

(№ 3 на вестник "Илинден" от 5 декември 1907 г.)

 

Женева. "До мен достигна покъртителната вест. Не искам да си спомням за ужаса, който ме обзе. Чудовищата могат да ликуват заедно с Хамида. Великолепната работа на Борис, която е регистрирана с блестящи и героични трудове, нека бъде утеха за Вас и Вашите хора. Присъединявам моята жалба към вашата: Вие загубихте един син, един герой, и аз загубих моя най-близък, най-верен и незаменим другар и брат.

Димитър Ляпов Гурин."

 

Берлин. "28-ти ноември ще бъде траурен ден в историята на македонското освободително дело заради падналите герои Борис и Гар-ванов, убити от подла ръка.

Размен, Кирков."

 

Видин. "Новината за убийството на Сарафов и Гарванов ме съкруши. Престъпните убийци ще бъдат проклети от македонските роби. Убийците навредиха не на отделните лица, а на самото дело. Душите на Борис и Гарванов ще витаят за вечни времена над поробена Македония и ще насърчават борците да работят за своята свобода.Това убийство направи тук лошо впечатление. Моите съболезнования.

Милошев."

 

Бургас. “Като светкавица се разпространи известието за нещастието. Нашите най-искрени съболезнования за скъпите жертви, презрение към мафиотите - герои.

Минков, Чорбаджиев."

 

Хасково. "Одринското братство в Хасково изказва своите съболезнования във връзка със загубата на незабравимите за вас и поробените люде Борис и Иван.

За братството: председател Тодоров."

 

Шумен. "Моите съболезнования за дълбоката скръб и тежката загуба, сполетяла македонското дело с възмутителното убийство на Борис и Гарванов.

Бакалов."

 

Кюстендил. "Ние сме дълбоко потресени от съобщението за чудовищното убийство на Вашия смел син от коварна братска ръка. Приемете най-искрените ни съболезнования, нещастни родители. Прекланяме се пред праха на незабравимия Борис!

От Паланечкото братство в Кюстендил."

 

Саранци. "Днес при литургията в село Осеица беше отслужен реквием за покойните души на Сарафов и Гарванов. Грънчаров описа в покъртителна реч делата на незабравимите борци за свободата на Македония. Ние всички проклинаме убиеца и неговите другари.

Жителите на Осеица."

 

Рим. "Оплаквам заедно с целия български народ загубата на великия патриот Борис, който беше подло убит. Няма никаква утеха нито за Вас, нито за България.

Симеон Радев."

 

Виена. "Моите най-искрени съболезнования за Вашата и тази незаменима за отечеството загуба. Престъплението е ужасно позорно. Мир на праха на Борис.

Жостов."

 

Варна. "Още сме под впечатлението на ужасяващата новина за убийството на двамата велики, неуморими борци за свободата, Борис и Гарванов. Днес, когато техните тленни останки се предават на веч-ното им жилище на вечен покой, считаме за наше задължение, като се прекланяме пред скъпата им памет, да засвидетелстваме на Вас и чрез Вас на всички борци за свобода нашите скръб и съболезнования.

Група арменски младежи."

 

Павликени. "Приемете нашите искрени съболезнования във връзка с трагичната кончина на големите патриоти Борис и Гарванов. Презряно да е това убийство от македонския народ.

Белочерковското бойно дружество."

 

Бургас. "Една многобройна скърбяща община. Присъстваха българи и арменци. Прекланяме се пред покойниците, нашите съболезнования.

Братствата."

 

Бургас. "Благоговение към покойните. Нашите съболезнования.

Томов, Петров, Кривошиев, Бронзов, Белдерев, Минков, Чорбаджиев, Карагьозов, Арабаджиев, Кузман Димитров, Цолумов, Манолов, Георгиев, Манев, Ляпов, Иванов, Турлаков, Тарпонев, Велков."

 

Сливен. "Присъединяваме се към Вашата огромна скръб и изказваме на Вас и Вашето семейство нашите съболезнования по повод убийството на Вашия син Борис, чието име ще остане скъпо за Македоння и арменския народ.

Арменската колония."

 

Варна. "Новината за убийството на Борис Сарафов и Гарванов ни потресе. Душите на убитите ще витаят за вечни времена над хоризонта на поробена Македония и ще повдигат духа на борещите се за свободата. Вие загубихте Вашия любим син, но македонският народ загуби своя най-близък и обичан приятел за делото на свободата. Нашите съболезнования.

От Арменския федеративен революционен комитет."

 

Силистра. "Почитание към праха на героите Борис и Иван. Презрение към предателите.

Панайот Петров и Ачко Улпушев."

 

Никопол. “Трагичната смърт на прославените герои потопи в скръб всеки истински българин. Подлите убийци убиха само телесното, но не и духа на големия патриот Борис. Нека Ви закриля Всемогъщия в тази най-дълбока мъка, на която вие, заедно с целия български народ, можете да намерите утеха в славните дела на незаменимия борец за свободата на поробена Македония.

Настоятелството на Македоно-одринското благотворително дружество."

 

Шумен. "Прекланяме се пред мъчениците на македонската свобода.

Македонската колония."

 

София. "Молим Ви с трептящи от скръб сърца да приемете нашите най-искрени съболезнования по повод трагично починалия син, идеално доблестния борец за свободата на Македония.

Капитани в оставка Парлапанов и Симеонов."

 

Дирекцията на Народната библиотека в София потвърждава, че настоящите извадки-преписи са идентични с телеграмите, които са публикувани в № 3 от 5 декември и № 4 от 8 декември 1907 г. на вестник "Илинден".

Директор на Народната библиотека.

 

Потвърждение от Нотариата на Софийски областен съд № 21619.

Потвърждение от Министерството на правосъдието № 5419.

Потвърждение от Министерството на външните работи № 1131.

 

“Юманите”, 13 декември 1907 г., № 1335.

“МАКЕДОНСКА БЪРКОТИЯ”

ПО ПОВОД УБИЙСТВОТО НА САРАФОВ.

Вчера в София, двама от най-известните македонски революционери Сарафов и Гарванов, бяха убити с револвер, когато първият стигнал до вратата на жилището си, придружен от втория, който му отивал на гости. Убиецът е член на банда на име Паница. Не са ясни мотивите за убийството. Според едни това е обикновено отмъщение, докато според други той е бил подкупен, за да извърши това зловещо деяние.

Това е нов епизод от драматичните събития, на които вече от години Македония е театър и за които става все по-трудно да се състави мнение.

Ние имахме възможността да видим в Париж забележителният шеф на българската банда – Сарафов. Рядко сме имали случай да видим такава енергичност, решителност и присъствие на духа обединени в такава обикновена личност, с такова силно излъчване.

В разцвета на силите си този смел партизанин загина по нелеп начин в един абсурден атентат. Той заслужаваше нещо повече. Но този трагичен инцидент характеризира жалкото положение, в което се намира Македония под властта на червения султан и “висшето попечителство” на Великите сили, което е отразено в един рядко поучителен коментар в едно оптимистично изказване на г-н Бюлов през Райхстага.

Всъщност антагонизмът на расите, на националностите и на религиите не е предизвиквал такива жестоки убийства, престъпления, които за едни са справедливи наказания, за други злодеяния, които не биха могли да бъдат извинени. Гърци срещу българи, българи срещу турци, куцовласи срещу гърци, сърби срещу българи. Нещастна Македония изглежда на непросветените една истинска бъркотия.

През това време Абдул Хамид намира, че всичко е наред в тази нещастна страна. Повече няма нужда да си служат със зловещи примери като в Анадола, където колят християнското население. Българи и гърци са на път да извършат това кърваво дело много по-добре от всички “хамидиета” на Великия убиец.

Жан Лонге

 

“Юманите”, понеделник, 16 декември 1907 г., № 1338.

ПОГРЕБЕНИЕТО НА САРАФОВ.

София, 15 декември 1907 г.

Телата на Сарафов и Гарванов бяха балсамирани, за да могат различни делегации от провинцията и чужбина да имат време да пристигнат за погребението. От три дни телата бяха изложени в църквата “Св. Георги”, където народът без значение от националността или идейната насоченост дефилираха непрекъснато от сутрин до вечер, почитайки паметта на македонските патриоти.

Всички благотворителни дружества и македонската емиграция публикуваха некролози като с искрени съболезнователни слова описваха мъката си. Погребенията се състояха в 2 часа според програмата изработена от специалната комисия; къщите и магазините намиращи се по пътя към гробището бяха в траур. Делегации от организациите в Армения, от Женева, от Букурещ и от българските градове, както и македонски представители от цяла България бяха дошли да присъстват на погребенията. По целия път по улиците имаше хора по прозорци и балкони. Тълпата с уважение изказваше почитта си и съжалението за загубата на двамата македонски патриоти. Около стотина венеца и няколко от чужбина бяха поставени върху ковчезите. Церемонията премина в идеален ред без да се случи какъвто и да е инцидент. (Хавас).

 

“Юманите”, 17 декември 1907 г., № 1339.

СЛЕД УБИЙСТВАТА В СОФИЯ.

ПРЕСЛЕДВАНЕ НА Г-Н СТРАШИМИРОВ.

София, 16 декември 1907 г.

Следствието по повод убийствата на Сарафов и Гарванов разкри следи, които позволяват да се мисли, че г-н Страшимиров от независимата партия е поддържал отношения със заговорниците на убийствата. Съдията поиска от Народното събрание суспендиране на имунитета, на г-н Страшимиров с цел арестуване и разпитване на същия.

След оживена дискусия и лек инцидент между опозицията и десницата, Парламента гласува предаването на г-н Страшимиров на съдия – следователя.

 

“Льо Тан”, 13 декември 1907 г., № 16973.

УБИЙСТВО НА БЪЛГАРСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ.

София, 12 декември 1907 г.

Миналата нощ двама известни водачи революционери – Борис Сарафов и Гарванов бяха убити с револвер.

Сарафов придружавал до вратата на къщата си госта си Гарванов, когато един македонец, който бил на улицата се приближил, и убил и двамата.

Убиецът на двамата революционери Сарафов и Гарванов, на име Паница е шеф на банда. Изглежда той е извършил престъплението поради лични подбуди, но се счита, че може да е бил подкупен, за да унищожи двамата важни революционери.

Паница е избягал. Голям брой революционери са арестувани.

София, 12 декември 1907 г.

Паница, главатарят на бандата, който уби Сарафов и Гарванов е роден в Ловеч – България. Истинското му име не се знае; приел е името Паница по време на Сръбско – българската война, когато е командвал рота в Македония.(1)

Убиецът е улучил жертвите си в главите. Гарванов е паднал веднага. Сарафов е умрял половин час след пристигането в болницата.

ЦДА, ф. 1938 к, оп. 2, а. е. 32, л. 1–9, 14, 18, 19. Преписи на немски и френски език. Машинопис.

-------------------------

(1) Тук кореспондентът смесва името и дейността на Тодор Паница с тези на майор Коста Паница. Така също Т. Паница не е роден в Ловеч, а в Оряхово.

 

№ 8

ПИСМО ОТ VERITAS ДО В. “ДЕН” ПО ПОВОД  ИНТЕРВЮТО НА  ТОДОР ПАНИЦА, УБИЕЦА НА ИВ. ГАРВАНОВ И Б. САРАФОВ ПРЕД В. “РЕЧ”.

СОФИЯ, 25 АВГУСТ 1909 Г.

 

ПО ПОВОД ИНТЕРВЮТО НА В. “РЕЧ” С УБИЕЦА НА БОРИС САРАФОВ И ИВ. ГАРВАНОВ.

Един от твърде близките на покойния Борис Сарафов, непричастен в борбите на македонските революционери, но дълбоко уязвен от подлото убийство на своя приятел, ни моли да публикуваме горното писмо, което ние правим с толкова по-голяма готовност, че намираме твърде уместен апела на автора да се не човъркат раните оставени от близкото минало. Ред[акцията].

В. “Реч” публикува някакво “интервю” с убиеца на Б. Сарафов и Ив. Гарванов. Темата е примамлива. Убиецът разправя как е подготвил убийството, как го е извършил и какви приключения е преживял след свършека на своето гнусно дело. И редакторите на този вестник, за да трае по-дълго време стръвта, поднасят на читающия свят “интервюто” на малки порции – печатат го в няколко броя.

Не всеки почтен човек се решава да беседва с такава една бестия, каквато е убиеца на двамата македонски дейци. Но ако рапортьора на в. “Реч” има страст към кървавите разкази, каква услуга правят на обществото редакторите, като му поднасят лъжите и самохвалствата на онзи гнусен субект? Какво друго, освен лъжа ще научат от най-коварния лъжец и измамник? Ето напр., той почва своя разказ с лъжи и клевети. Той “открил”, че Б. Сарафов крои избиването на Сандански и компания, съобщил това на другарите си и получил съгласието им да го “очисти”. Убиецът, който е бил в немилост пред другарите си, за да спечели отново благоволението им, решил да извърши едно “велико дело” – да ги спаси от несъществующи убийци. И той еднакво лъже и своите другари и своите жертви. Ние знаем, че на Сандански са продиктувани от разни софийски ветрогонци, под чието влияние стоеше той, съвсем други мотиви за оправдание на злодеянието, но, без съмнение доносът на убиеца е последната причина за смъртта на Б. Сарафов и Ив. Гарванов.

Писачът на тези редове, един от най-интимните приятели на покойния Б. Сарафов, счита за свой дълг да оповести, че Б. Сарафов никога не е замислювал убийството на Сандански или на кого и да било от неговите съподвижници. Нещо повече. Той и Гьорче Петров бяха единствените от водителите, които въпреки грозните злодейства на Сандански в Серско, се стараеха да убедят другарите си, че той в края на краищата ще се вразуми и ще стане полезен за делото. И известно е, че докато всички македонски дейци се отвращаваха от Сандански, Борис го канеше у дома си, гощаваше го и по цели нощи беседваше с него като се стараеше да го отклони от гибелния път, в който бе влязъл. И тази слабост на Бориса към Сандански е, която мръсният онзи човек използува за своя пъклен план. Под предлог, че ще употреби своето влияние над Сандански, за да го спечели за организацията, той се вмъква в къщата на Бориса, която бе отворена за всички, що искаха да допринесат нещо за изглаждане на недоразуменията между отделните революционни групи. И два дена пред смъртта си Борис, необикновено весел, възклицаваше: “Сънищата ни се сбъдват, един от най-верните хора на Сандански заминава тези дни, за да изглади съвършено дифиренциите между нас и него, единството в организацията е постигнато, няма вече ежби!” Бедният Борис! Кой не знае, че ако у него имаше желание да затрие Сандански, той можеше да стори това когато поиска?

Прочее от това “интервю” всеки ще се научи онова, което отдавна знае – че Борис Сарафов и Ив. Гарванов бяха убити по такъв гнусен начин, какъвто до сега света не познава. Всичко друго е клевета и самохвалство на онова чудовище, което, като излочи кръвта на двете жертви, сега се гаври над тях.

По повод последното нападане върху Сандански(1) ние чухме от всякъде само един позив: “Стига кърви!” Да, “Стига кърви!” викаме и ние, не, храни Боже, от симпатия към Сандански и неговата тайфа, защото, в днешно време, с убийства върху когото и да било се нанася само вреда на нашите народни работи в Македония. Да, стига кърви! Но кажете за Бога с публикуването на подобен род “интервюта” не се ли постига обратния резултат? Не сещат ли се редакторите на в. “Реч”, че вливат отрова в пресните още рани, че будят едва заздравелите чувства на мъст у приятелите, че доубиват и така убитите вече стари родители на покойните? О, време е вече публицистите да се издигнат малко над нивото на улицата и да разберат, че задачата на един вестник е не само да печели читатели.

А вие довчерашни убийци, престанете да ровите пепелищата що оставихте след себе си, оставете на мира в гроба вашите многобройни жертви и сега, когато времето на револвера и камата мина, предайте се на работа честна, отговоряюща на вашите сили и на вашия интелект. И тогава ще доживеете, може би, да видите измит позора от челата си, ще свършите, може би, като честни граждани в земята, на която в битността си на “революционери”, толкова много злини сторихте.

Veritas.

В. “Ден”, София, год. VІ, 26 август 1909 г., бр. 1943, с. 1 – 2.

-------------------------

(1) Става дума за устроения атентат от войводата Таню Николов срещу Я. Сандански и негови другари в Солун в навечерието на свикването на учредителния конгрес на МОРО, определено за 25 септември 1908 г. в Солун. Атентатът, при който Сандански е тежко ранен осуетява свикването на конгреса.

 

№ 9

АПЕЛ ОТ ПЕТЪР САРАФОВ ДО XVII ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ПРОТИВ ВНЕСЕНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА АМНИСТИЯ НА Я. САНДАНСКИ И СЪМИШЛЕНИЦИТЕ МУ, УБИЙЦИ НА Б. САРАФОВ И ИВ. ГАРВАНОВ

[СОФИЯ], 1 МАЙ 1914 Г.

 

ДО ПОЧИТАЕМОТО XVII ОБИКНОВЕНО НАР[ОДНО] СЪБРАНИЕ

АПЕЛ ОТ СОФИЙСКИЯ ЖИТЕЛ ПЕТЪР САРАФОВ

Г-да нар[одни] представители,

Веднага след свикването на ХVІІ-то Об[икновено] н[ародно] събрание вестниците съобщиха, че нужното число от народни представители са внесли в Народното събрание предложение за амнистирането на Сандански и Сие, които от 28 ноември 1907 г. се преследват от прокурора, като убийци на сина ми Борис и неговия другар Ив. Гарванов.

Г-да нар[одни] представители,

Много грозно впечатление прави обстоятелството: че някои от г-да нар[одните] представители, щом се свика Н[ародното] събрание, прибързаха да внесат подобно предложение за разискване в Н[ародното] събрание, без да искат да знаят че пред тях стоят за разрешения много по-крупни въпроси, от благополучното разрешение на които зависи самото съществуване на нещастното ни отечество.

Г-да нар[одни] представители,

Кои са хората, които някои от Вас, подведени от техни приятели лъжепатриоти, са прибързали да Ви убеждават, за да ги измъкнете от ноктите на правосъдието и кое е тяхното минало, което да Ви убеди, че трябва да се избавят от каква и да била присъда, като че ли от тях зависи избавлението на нещастното ни отечество от гибелта, на която е осъдено от вероломните съседи?

Г-да нар[одни] представители,

Нима не помните, че Сандански и Сие в началото на своята революционна дейност се отличиха с позорния за българския народ акт на Мис Стониното пленяване, плячката от което си поделиха с турските военни и административни власти в Разложко, под носа на които се извърши със знанието им туй дръзко престъпление?

Нима не сте чули, че през 1904 г. Сандански лично с четата си коварно привлече войводата Партениев(1) и дружината му в примка и ги изкла, като ярета?

Нима не знаете, че през 1905 г. на връх ден „Великден” по предварително скроен план на кръволока Сандански, негови съмишленици от с. Влахи опоиха с опиум славния войвода полковник Янков заедно с четата му и след туй признаха на близко стоящата турска войска, за да ги избие до крак, понеже бяха упоени и неспособни да се сражават и,  което е най-подло и най-мерзко, то е, че веднага след този престъпен акт сам Сандански, който стоял насреща и се наслаждавал от  грозната катастрофа на четата, за да заличи дирите от престъплението си, отива в селото и избесва предателите на непрежалимия войвода, макар че по негова диктовка да бяха извършили предателството?

Нима забравихте г-да нар[одни] представители извършеното престъпление от Сандански и Сие в самата столица на ул. “Осогово” през нощта на 27 ноември 1907 г.?

Нима не сте чули, г-да нар[одни] представители, как Тодор Паница, подкупен от Сандански и Сие, под булото на приятел и съмишленик на сина ми Бориса влезе в дома ми, яде хляб на трапезата ми и на излизането си, когато покойния ми син и другарят му Ив. Гарванов го изпращаха, коварно ги застреля и двамата при отварянето портата?

Нима не знаете, или поне не сте чули, г-да нар[одни] представители, че Сандански и Сие от началото на своята революционна дейност до 10-ий юли 1908 г., т. е. до турския хуриет, избиха множество отлични патриоти, заради единичното им тежко престъпление, че са желали Македония да бъде българска?

А през турския хуриет (туй поне не бе много отдавна) не ли основаха вестник в Солун, в който и наляво и надясно крещяха, че Св[етата] Екзархия заедно с всички свои владици и учители е едно шпионско отделение на Външното  министерство  в  София, което действа  за присъединяването на Македония към България и, като верни турски граждани, не каняха ли турското правителство да унищожи Св[етата]   Екзархия, а българските училища да подчини под турското Министерството на просвещението? Не наклеветиха ли пред турската власт множество патриоти хора, заради техните патриотически чувства, та едни от тях бидоха из засада избити, други на бесилката увиснали, а други мнозина на 101 год. заточение изпроводени? А което е най-мерзкото и най-пресното, то е, че преди м. септември в самото надвечерие на войната посред ден със знанието на турската власт, не убиха ли поп Стоян в с. Либяхово (Неврок[опска] околия) и поп Иван в с. Търлис, същата околия? Пък при отварянето на войната що вършиха тези лъжепатриоти? Под председателството на Сандански събират се на заседание в с. Мечкул (Мелнишка околия) и решават: ако победят турците, заедно с тях триумфално да нахлуят в България и да колят и обират своите братя, ако ли победят българите, да се съединят с тях против турците, и пак да колят и обират, което и буквално извършиха.

Ами техните съмишленици, които случайно останаха под гръцка власт, какво са те сега там и що вършат в този наново заробен кът от нашето нещастно отечество? Всички са станали кметове и пак ограбват и тероризират своите братя, както през турския хуриет.

Следователно, Сандански и Сие в Източна Македония:

1) През революционната епоха обираха българското население, за да купуват уж пушки, а събраните пари всъщност плюскаха в софийските шантани заедно със своите приятели, които сега небо и земя са поклатили за тяхното амнистиране, и избиваха всички патриоти хора заради тяхното престъпление, че са работили уж за присъединяването на Македония към България, в което предвиждаха своето финансово погубване.

2) През турския хуриет те се потурчиха и извършиха престъпления много по-грозни и жестоки от гореказаното, заради което бидоха наградени със султански хатове, с гори и с бани. Това са факти неопровержими, и

3) През гръцко време се погърчиха и сега там са станали кметове (димогеронти) и пак събличат своите братя и едни от тях чрез паликарета из засада избиват, други изпращат на заточение в остров Трикери.

А що станаха сега в България, която мразеха и през турския хуриет постоянно клеветяха пред турците? Станаха демократи с единствената надежда, че когато дойде тази партия на власт, ще успеят при нея пак да си играят на организация, която обаче да се отличи с по-крупни убийства (който има уши нека слуша!), а което е най-срамно за българския народ, т.е. те получиха, като демократи, да завземат и няколко депутатски мандати от Струмишкия окръг, благодарение на туй, че правителството не зема нужните мерки за осветление онуй простодушно население предварително върху значението на изборите, а го остави на разположение на Сандански и Сие, та днес фактическия убиец на подло-зверски убития войвода Михаил Даев(2), Д. Арнаудов (бивш Влахов) да заседава в Народната камара.

Най-после, г-да народни представители, при кое сражение Сандански и Сие прославиха българското оръжие през 1902 и 1903 година, като въстаници? Като бяха убедени, че въстаническото движение ще бъде потушено от турските войски, със своето пасуване те не доказаха ли, че желаеха вечното продължение на оная блажена организация, при която обираха българското население и плюскаха парите му в софийските бирарии и публични домове?

Ето, г-да народни представители миналото, настоящето (ако щете) бъдещето на човеците, за амнистирането на които техните софийски ортаци и приятели от бирариите действаха задкулисно и се стараят, за да заблудят почитаемото Народно събрание и да го опреличат на онази еврейска тълпа, която изисква от Пилата разпятието на Исуса Христа и амнистирането на закоравелия разбойник Варава.

Господа народни представители, ще допуснете ли да бъдете жертва на лъжата? Ще дадете ли лошия пример, че в България истинските патриоти, които в ред множество сражения прославиха българското оръжие и най-после повечето от тях сложиха кости на бойното поле за свободата на отечеството си, се игнорират и не зачитат, като че не му са заслужили, тъй щото Сандански и Сие да се похвалят, че имали право за туй, че мнозина от тях са избили.

Зная че Сандански и Сие чрез своите приятели от софийските бирарии, ще се постараят да прогласят моя апел към Народното представителство за старческа глупост. В своя защита, обаче, аз още от сега им отговарям, че този 72-годишен старец преди четиридесет години, когато Сандански и Сие още не бяха родени, благодарение на своето добро финансово положение и влияние, със свои собствени средства прехвърляше гори и планини по Източна Македония, за да научи техните родители, които се наричаха каури, да се назовават българи, за което най-после турската власт го прекара през 26, и словом двадесет и шест, зандана, догдето го отведе в Караман на заточение, а след това, когато той избяга от този град тука в София със семейството си, техните синове,  Сандански и Сие, от признателност към него влязоха коварно в дома му и след като ядоха хляб на трапезата му, убиха  сина  му Бориса и другаря му Иван Гарванов, за това, че са действали да се присъедини Македония към България, което нещо те   потвърдяват със самата декларация във вестник „Камбана”, брой 336 от 1907 година.(3)

Нека знаят г-да убийците и техните защитници че моя апел към Народното събрание не е апел на един оглупел старец, но е справедливо оплакване до народните избраници на стар скърбящ баща, на когото сина коварно убиха.

Г-да нар[одни] представители, при тези печални възпоменания текат неволно сълзите ми и не ми позволяват да продължавам. Като свършвам апела си към Вас, моля Ви да не възприемете да амнистирате такива едни престъпни типове, много по-грозни от евангелския Варава, типове, които са били петно върху челото на бившата славна организация, а да ги предадете в ръцете на правосъдието. Такъв един справедлив акт от Ваша страна ще създаде от новото поколение истински борци в бъдещата ни борба против похитителите на нашето отечество.

С дълбоко почитание:

П.  Сарафов

ЦДА, ф. 1508 к, оп.1, а.е. 487, л.  7 - 4. Печатно. Публ. в Ц. Билярски, Документи за дейността …, с. 116 – 120.

-------------------

(1) Асен Партениев от Лом, подпоручик от българската армия, деец на ВМОК, малешевски войвода. На 8 април 1905 г. при с. Кашина, Демирхисарско четите на капитан Юрдан Стоянов и поручик А. Партениев попадат на устроена им засада от четата на Я. Сандански. Партениев е ранен в двете рамена, заловен и убит от четата на Сандански, а Юр. Стоянов, макар и ранен успява да се спаси.

(2) Войводата М. Даев, съмишленик на сина ми Борис Сарафов, на 30-й октомври 1907 година биде убит в с. Либяхово (Неврокоп[ска] околия) от либяховските жители: Д. Арнаудов и Ив. Куемджиев за това, че той, както Борис Сарафов и Ив. Гарванов, работел, съгласно желанието на българското правителство, за присъединяването на Македония към България (тежко престъпление!).

Според декларацията на Сандански и Сие от м. декември 1907 г., М. Даев, осъден заедно с Бор. Сарафов и Ив. Гарванов, изслушал със спокойствие присъдата си и, като признал вината си, поискал собствения си револвер и се самозастрелял (???).

Миналата година, обаче през м[есец] ноември братята на покойния М. Даев заедно с Неврокоп[ския] окол[ийски] началник и няколко почтени граждани, когато отишли в с. Либяхово, за да отгребат останките му и ги занесат в Неврокоп, при разкопаването на гроба му, намерили, че покойният бил застрелян над тила в главата с два куршума, а трупът му с вързани ръце от заде хвърлен в гроба прикуп с лицето му надолу.

След отслужване тържествена панахида над гроба на покойния М. Даев в с. Либяхово, останките му били тържествено пренесени в Неврокоп и в присъствието на множество народ и на всички бежанци из Серско, Демирхисарско и Драмско (района му) още по-тържествено погребани на най-видното място в града. И тъй се открило, че М. Даев не се е самозастрелял, а вързан с ръцете си отзаде подло и зверски убит. “Заклела се истината да се не скрие лъжата”, казва пословицата, и след туй откритие падат с глава надолу клеветническите и лъжливи декларации на Сандански и Сие от м. декември  1907 год. против подло избитите истински чада на майка България. (Бел. на П. С.).

(3) Вж. Македонската революционна организация и българските правителства. По повод убийството на Б. Сарафов, Ив. Гарванов и М. Даев. Две открити писма от Окръжния комитет на Серския революционен окръг. С., 1908 и Протокол от заседание на Окръжния комитет на Серския революционен окръг с решение за смъртни присъди на Иван Гарванов, Борис Сарафов и Михаил Даев, Серско, 10 октомври 1907 г.

 

№ 10

ИЗЛОЖЕНИЕ ОТ РОДИТЕЛИТЕ НА УБИТИТЕ ИВ. ГАРВАНОВ, Б. САРАФОВ И М. ДАИЕВ ДО БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ЗА АНКЕТИРАНЕ ДЕЙНОСТТА НА Я. САНДАНСКИ, ГЛАВЕН ВИНОВНИК ЗА УБИЙСТВОТО НА ТРИМАТА.

СОФИЯ, ЮЛИ 1915 Г.

 

ИСТИНСКИЯТ ЛИК НА ЯНИ САНДАНСКИ УБИЕЦЪТ НА БОРИС САРАФОВ, ИВАН ГАРВАНОВ И МИХАИЛ ДАЕВ.

Няма земя, която да е водила толкова величава борба и да е ст-радала толкова много за своята свобода, колкото Македония. Едва ли има там семейство, оцеляло напълно в дългогодишната революционна буря; едва ли има чука и долина, която да не крие в своите недра костите на безименни, незнайни герои, паднали там безшумно, от никого нечути и невидени, изпълнявайки един свещен дълг към отечеството и към себе си. Редом до тях почива свещеният прах и на люде, чиито имена пьлнят дългите години на величавата македонска епопея и които умряха с героизма на самопожертвуването пред олтаря на отечествената свобода. Тези герои, тези скъпи синове на България приеха знамето на борбата от своите велики предшественици революционери Левски, Ботев и др., държаха високо това знаме, опазиха го до край чисто и неопетнено, паднаха под него, като  завещаха на потомството великите добродетели на своя непостижим борчески дух.

Мир на праха им, слава на паметта им !

Но за жал, както във всяка революционна борба, така и в македонската между истинските и безкористни борци се вмъкнаха и изпъкнаха тъмни хора, които с непроходимата си амбиция внесоха смут в тая борба и изкористиха делото за личното си издигане и обогатяване. Между последните е и Яни Сандански, чиито приятели използуваха трагичната му кончина, за да го прогласят като многозаслужил македонски деятел.

От уважение към скъпите жертви, които поднесе целокупният български народ пред отечествения олтар, от искрено желание да видим обществото очистено от плевелите, да видим продажниците изгонени от храма на българските светци, ние тук ще се постараем да посочим съвсем на място и с факти истинския лик на Яни Сандански.

Ще се намерят, може би, мнозина да ни обвинят в заинтересованост. Длъжни сме да заявим, че ние освен за родителския дълг имаме пълно съзнание и за друг един дълг, който стои над всичко - дългът на български граждани. Преди нашите синове умряха много други, а след тях още сто хиляди - все за същите идеали, за които и някои от нас, техните родители, сме ратували и страдали през целия си живот. Утре ще бъдем повикани, може би, да дадем нови жертви и, презирайки нашата собствена участ, както и всички други, които оплакват загубата на скъпи чеда, ще ги дадем с готовност за правото народно дело. Но ние, както и всички други, които оплакват загубата на скъпи чеда, след като ги изгубихме, искаме да опазим тяхната чест. Да ги приравняват или даже да поставят над тях опорочени личности - пред тази гавра с паметта им ние не можем да останем равнодушни.

Кой бе Яни Сандански?

Тези, които са слушали само добро за него от устата на заинтересованите му другари, ще се почудят, като узнаят, че този тъмен герой, който бе тъмничар в Дупница, а след това стана войвода в Мелнишкия район, - подир смъртта си остави около половин милион лева богатство!

Известно е на всички в Мелнишко и Неврокопско, че Сандански, този "безкористен" служител на македонската кауза, според другарите му, бе напоследък крупен търговец на тютюн и че в тази търговия е вложил един капитал от 200 - 300 хиляди лева.

Според официален опис на Мелнишкото градско общинско управление Яни Сандански е умрял като притежател на 30 хиляди оки вино и на 9 хиляди оки ракия.

Всички по-главни кръчмари и кафеджии в Мелнишко и Неврокопско могат да засвидетелствуват, че Яни Сандански е водил живот на голям богаташ, като често в компания е прахосвал по 50 - 100 лева, наведнъж.

Българското общество ще се ужаси, когато узнае, как се добра до това полумилионно богатство Яни Сандански, синът на сетни бедняци от с. Влахи, той - бившият тъмничар в Дупница.

Ето източниците на неговото богатство:

1) От злоупотребени пари на организираното население в Мелнишко, Неврокопско и другите околии на Серския революционен окръг.

2) През време на "Хуриета" Яни Сандански получи от младотурското правителство експлоатацията на Марикостинските бани. Тези бани първоначално са били експлоатирани от вакъфа на село Марикостиново; по-късно турската власт ги е отчуждила и ги е давала под наем. През време на младотурския преврат наемателите на баните били арнаути, чийто контракт бил преждевременно развален, за да се дадат баните на Сандански без наем срещу известни ангажименти от негова страна към Младотурския комитет. Това е станало в началото на 1909 г.

3) Селяните от с. Рожен, Любовище и Кашина (Мелнишко), тогава чифлигари, завели процес против управлението на Роженския манастир (тогаз той бе под ведомството на Патриаршията) за земи, използувани от манастира. Процесът бил спечелен от селяните. Сандански си присвоява от тези земи 30 - 40 декара лозя, няколко ливади и ниви. Селяните били принудени да му ги обработват безплатно.

Струмишката постоянна окръжна комисия с писмо № 365 от 10 април 1915 год. повдига въпрос за тези земи като такива, които не са законна частна собственост, и следователно не могат да бъдат наследени, а трябва да останат на окръга за общо ползуване.

4) Когато турците със закон решиха да построят черкви на националните меншинства в ония села, в които е имало спорни черкви, Сандански получи 2 000 лири турски за направата на Роженската черква. Черквата е построена. Пари обаче са изразходвани само за керемиди, надница на дюлгерите и за иконописец. Останалите материали: вар, камъни, настилка, пясък, плочи и пр. са били доставени безплатно от селата Рожен и Любовище. Така щото голямата част от парите са останали, у Сандански.

5) Сандански и някои близки негови другари получаваха редовни заплати от турците. Това не криеха и самите турци. През май 1909 год. турският вестник "Земан" пишеше, че изплащането но тези заплати от 10 лири месечно закъснели.(1) Според нашите сведения, в."Земан" има само една грешка: заплатата е била не по 10 лири, а по 30 лири турски месечно.

6) Сандански е получавал и подаръци от турците. Той е получил от султана една кобила с жребец. При гръцкото настъпление в Мелнишко жребецът се изгубил и бил прибран от власите овчари в с. Лопово (Мелнишко). От тях го реквизирали гърците. Сандански след реокупацията на Мелнишко от нашите войски, потърсил жребеца от власите. И понеже те не могли да му го дадат, чрез заплашване им взел 200 лири турски.

7) През време на Турско-българската война 1912 год.,(2) когато турците опразнили Мелник, Яни Сандански ограбил турските къщи. Голямо количество храни, килими, вълна, памуци и разни ценни вещи са били складирани в Фудул-бейовата къща. От там са били пренесени ограбените неща неизвестно къде преди заминаването на Сандански за Малгара през 1 януари 1913 год.

Тези са известните нам източници на богатството на Яни Сандански. По-голямата част от това богатство Сандански има от Младотурския комитет, респ. младотурското правителство.

Но още повече ще се ужаси българското общество, когато узнае, за какви услуги на турците Яни Сандански е получавал от тях пари.(3)

Младотурците, под благовидния предлог че всички граждани в Турската империя добивали свобода и равноправие с въвеждане на конституцията, се заеха да отнемат всички средства за народна борба от ръцете на българския народ. С това те целеха да отоманизират (да потурчат) онези, които се поддават на отоманизация (потурчване), а упоритите, немирните, революционерите и екзархистите да избият или пропъдят от Македония. Потурчването трябваше да се извърши с терор. Всекиму са известни масовите убийства над войводи и други видни българи, и въобще онази страшна инквизиция, на която бе подхвърлено българското население в Македония. На запад от Струма турците вършеха сами своята работа, а на изток от тази река те бяха възложили тази мисия на своето платено оръдия - Сандански ефенди. За да върви работата успешно, вън от турските чиновници, бяха назначени по ходатайството на Сандански негови приятели за полицейски тайни агенти, дедективи. И какво стана? Обирите и грабежите във вид на "членски вносове" и помощ за организацията продължиха с нова енергия, убийствата, както всякога, от засада зачестиха и достигнаха неевероятни размери; предателствата, продиктувани от "отомански патриотизъм", станаха обикновено явление. Назначените от Сандански тайни и явни агенти кръстосваха по планини, градове и села, ловяха с измама българските патриоти и ги предаваха в ръцете на турските власти, за да бъдат окачени на бесилките или изпратени на заточение по островите на и в Мала Азия. Жертва на Сандански е обесения от младотурците в Сяр войвода Динката от с.Търлис (Неврокопско).(4) По внушение на Яни Сандански чрез лъжесвидетелство бяха осъдени на смърт учителя Ст. Мълчанков и инспектора Ст. Филипов, а след това изпратени на вечни окови в Азия. Пак по доноси на Яни Сандански бяха осъдени, затворени и заточени Иван Попов, сега кмет в Мелник(5), дядо Илия Кърчовалията и мнозина други от селата Старчища, Търлис и пр. Подробности по потераджийството на Сандански и другарите му знаят всички в Неврокопско и Мелнишко. Резултатите от подобно едно потераджийство са описани в една дописка до Солунския вестник "Отечество" от 24 октомври 1909 година.

Яни Сандански и неговите другари се заеха и с отоманизацията (потурчването) на българските културни институти, каквито бяха училищата, основани и издигнати чрез толкова борби и жертви със средствата на населението и Екзархията. А това те вършеха или със заплашване или с наддаване т.е., ако народната заплата на учителя бе 20 лири, Сандански предлагаше от турците 30 лири, за да се отоманизира, за да се потурчи учителя и училището. Сандански и другарите му бяха против Екзархията, понеже, както се изразяват в един документ, - тя е пръскалка на национална пропаганда, извор на гибелен шовинизъм и проводник на българските егоистични държавнически стремежи. По този начин те услужваха на младотурското правителство, което искаше чрез обсебване на училищата да уничтожи националния дух у българското население. И онзи край се изпълни, както никъде другаде, с меарифски училища и учители. Само в Неврокопско меарифски бяха училищата в селата Белотинци, Гайтаниново, Гърмен, Зърново, Кара Кьой, Куманич, Либяхово, Ловча, Лъки, Мосомища, Търлис, Юч Дурук, Средна и Борджоза, Новий Чифлик. И трябваше дълго време за това да се води борба между Негово Блаженство Екзарха и Негово преосве-щенство Неврокопския митрополит Иларион от една страна и турското правителство и Сандански ефенди - от друга страна.

Един черен терор се въдвори в цяла Източна Македония тогаз. Вечер селяните се прибираха рано от полето в къщи и селата потъваха в мрак. Никой не смееше да пали свещ у дома си от страх да не падне подозрение, че в неговата къща при светлината на лампата се крои някакъв заговор против младотурците и против скъпоценния живот на техния човек Сандански ефенди.

Колко и кои са жертвите на Сандански и тайфата му през време на неговото сътрудничество с младотурците, - това е предмет за подробно изследване. Онези от пострадалите, които оцеляха и доживяха да видят своя роден край свободен, могат да бъдат свидетели пред обществения съд за страшните злодеяния, извършени над тях.

И тъй - убивай и предавай в ръцете на турците българските патриоти; затваряй българските училища и отваряй отомански; обирай грошовете на бедните пиринци, за да трупаш богатство, та да вършиш днес с тях търговия и да сееш политически разврат - ето тази е така наречената "хуриетска", "организаторска", "реформаторска" и "културно-просветна" дейност на Сандански.

А как бе заплатен той и неколцината негови близки другари за услугите, които оказаха на "отоманството"? Турците, каквито и да са, все си остават галантни към своите верни слуги. Сандански и другарите му получиха пари, жребци, кобили, концесии за експлоатации на бани и гори, стипендии да се учат в странство и пр.

Та ето как дойде богатството на този, който уби нашите синове, обвинявайки ги в злоупотреба на народни пари!

И след всичко това другарите на Сандански се осмиляват да турят името на последния наред с имената на най-безкористните и самоотвержени македонски революционери! Каквито и да бяха Делчев, Груев, Цончев, Сарафов, Гарванов, Пере Тошев, Николов, Даев, Давидов, Узунов(6), Развигоров, Михаил Попето(7), Кръстю Асенов, Марко Лерински, Лазар П[оп]трайков, Лука Иванов(8), Сугарев(9) и много други, - те вървяха и се бориха все за едно и също свято дело. Имаше спорове. Но никога Цончев не вдигна ръка срещу Сарафова, или Сарафов срещу Цончева. Те всички бяха пламенни патриоти и люде с висок морал. Никой от тях не се продаде, никой не измени на своето отечество. Напротив, те всички жертвуваха младини, кариера и положение, жертвуваха най-висшето човешко благо за свободата на своето отечество - жертвуваха своя живот.

И що казват другарите на Сандански, които са като него?

Сандански "герой", "мъченик", "Светец"!

Сандански заслужавал един паметник! Защо? За да се увековечи паметта на човека, който бе олицетворение на отрицанието, подлостта и измяната!

Всякога е време да се лекуват обществените язви. Ето защо и днес, когато България преживява най-критичния момент в своята история, имайки пред вид само висшите национални интереси, като бащи, които могат да бъдат подозрени в пристрастие, апелираме за една анкета, която да установи, кой бе Сандански. Ние искаме анкета, която да установи:

Не е ли вярно, че Яни Сандански е оставил след смъртта си около половин милион лева богатство?

Не е ли верно, че Яни Сандански умре като крупен търговец на тютюна и притежател на 30 000 оки вино и 9 хиляди оки ракия?

Не е ли верно, че Яни Сандански е ограбил организираното население в Мелнишко и Неврокопско?

Не е ли верно, че Яни Сандански е получавал от младотурците заплата?

Не е ли верно, че Яни Сандански е получил от младотурците експлоатацията на Марикостинските бани, 2000 лири за Роженската черква, имоти на Роженския манастир и кобила с жребец от Султана?

Не е ли верно, че Яни Сандански срещу получените богатства от турците им е услужвал с потераджийство и с отваряне меарифски училища на местото на екзархийските?

Не е ли верно, че е ограбил турските къщи в Мелник през Турско-българската война?

И ако след като анкетата установи това пак Яни Сандански има почитатели, това ще покаже, че и те са като него.

След всичко това анкетата нека провери:

Дали родителите на Борис Сарафов и до кога са били работоспособни, не са живяли от свой честен труд и от доходите на имоти в Неврокопско, които са наследили от деди и бащи и дали - днес те не живеят от същите доходи и от една скромна пенсия, която бащата на Борис Сарафов получава за изслужено време като дългогодишен учител в Македония и като чиновник в свободна България?

Дали майката на Иван Гарванов, след убийството на единствения й син и единствената й опора, не живее в най-голяма мизерия, поддържана от своя беден зет, книжар в Стара Загора?

Дали родителите на Даева не са измежду бедните в Балчик и сега във Варна?

Ние за сега толкоз знаем за Яни Сандански и неговото богатство. Анкетата ще има още да установи, дали Яни Сандански е продал на държавата реквизираните стоки от Лоповските власи през Турско - българската война.

Уверени сме, че анкетата ще установи още много други работи относно произхода на богатството на Сандански и относно връзките му с турците.

Ползуваме се от случая да обърнем вниманието на правителството да тури ръка върху оставеното от Сандански полумилионно богатство. В него имаше дял Струмишкият окръг и някои общини.

На края ние още веднъж апелираме за анкета. Нашата звезда е на залез. Нашето поколение се бори и страда и Бог ни продължи живота, за да видим България свободна и възмъжала; да я видим възлязла до върха на славата; доживяхме да видим и нейните нещастия. Въпреки всичко, което стана и става днес, въпреки болезнените прояви в нашия обществен живот, ние, които много живяхме и много видяхме, живеем все още с непокътната вяра в крайното тържество на нашите народни идеали. Онеправданата и поругана България ще възтържествува и ние ще влезем в гроба с утехата, че след нас остава да живее това, което никога не умира - вечната истина и правда.

С дълбока почит:

Петър Сарафов, баща на убития македонски революционер Борис Сарафов,

Станка Гарванова, майка на убития революц[ионер] Иван Гарванов,

Тодор Ив. Даев, баща на убития револ[юционер] Михаил Даев.

Публ. в Ц. Билярски, Документи за живота ..., с. 44 - 49.

--------------------

(1) Виж Солунския в."Отечество", брой 26 от 20 май 1909 год.

(2) Балканската война 1912–1913 г.

(3) По въпроса вж. приложения 35, 36 и 37 от Ив. Михайлов, Спомени. ІV. Освободителна борба (1924–1934 г.) (Продължение), Индианаполис, Индиана, 1973, с. 778–782.

(4) Дине (Динката) Дробенов от с. Търлис, Неврокопско, неврокопски войвода.

(5) Иван Попов от с. Лески, Неврокопско, фелдфебел от българската армия, костурски войвода, мелнишки пунктов началник на ВМОРО, кмет на Мелник.

(6) Христо Узунов от Охрид, учител, охридски войвода.

(7) Михаил Попето (М. Апостолов Райнов) от с. Диканя, Радомирско, унтерофицер от кавалерията, терорист и войвода на ВМОРО, един от създателите на четите на ВМОРО.

(8) Лука Иванов от Панагюрище, подпоручик от българската армия, воденски войвода и ръководител на Воденска революционна околия.

(9) Георги Сугарев от Битоля, учител, ръководи терористична група на ВМОРО, битолски окръжен войвода, секретар на Битолския окръжен революционен комитет.