Статии

КЛАНЕТО НА 200 БЪЛГАРИ В СЕРСКАТА ГРЪЦКА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1913 Г.

Въпреки ужасите, които съпътстват всяка война, към нея от античността до ден днешен се е прибягвало по най-различни поводи и тя, макар и отхвърляна днес като възможност за разрешаване на международни и междусъседски отношения, се среща отново и в наши дни. За спазването все пак на някакви норми по време на войните международните мирни и правни, човеколюбиви организации са приели конвенции по отношение на правилата за воденето на войните, без да бъде засягано мирното население. Друг е въпросът доколко тези конвенции са спазвани или нарушавани, тъй като на война винаги са надделявали низките страсти. За това французите имат една крилата максима, която като че ли стана норма за поведение във военно време: „На война като на война!” Отмина ХХ век. Един век, който се характеризира не само с най-жестоките войни, които човечеството преживя, но и един век, в който бяха променени и редица установени в дипломацията норми през предните векове. Това беше век, когато победените народи и виновниците за войните на международните мирни конференции вече не бяха изслушвани, а съдени и наказвани, без да се вземат предвид и техните искания и права, независимо от това дали имат основание, или не. Съдеха се не отделни виновници за войните, а цели народи. Ако днес бъде създадена карта на наличието на малцинства по Земното кълбо, ще се установи колко шарена е тя и че това не е само икономическа и политическа емиграция, а населения, завладени от съседите победители.

продължава>

 

ПЛОВДИВ - НАЙ-СТАРИЯТ ЖИВ ГРАД В ЕВРОПА И ЕДИН ОТ НАЙ-СТАРИТЕ В СВЕТА

Пловдив - вечният град на България, е с неповторимо културно-историческо наследство и хилядолетна история. Пловдив е връстник на Троя и Микена, по-стар от Атина и Рим. Първите праисторически поселения на територията на днешния град се появяват през неолита, преди повече от осем хиляди години. Те носят условното наименование „селищни могили” и съдържат богати културни напластявания, в които археолозите откриват оръдия на труда, глинени съдове, предмети от домашния бит и религиозния култ. В много от тях поселищният живот продължава през каменно-медната, бронзовата и отчасти през старожелязната епоха. А животът на територията на града не е прекъсвал през тези осем хиляди години. Това дава основание на мнозина археолози и историци да определят Пловдив като най-стария жив град в Европа и един от най-старите в света. Това стана особено актуално през 2010 г. след направена класация от английски археолози, публикувана в авторитетни издания.

продължава>

 

ЖИВИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА СРЪБСКИТЕ И ГРЪЦКИТЕ ЖЕСТОКОСТИ В МАКЕДОНИЯ (ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ И МЕМОАРИТЕ НА ВМОРО)

Меморандумът на ЦК на ВМРО от август 1924 г. до Обществото на народите

Издаването и разпространението на мемоарите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация е важна и отговорна външнополитическа задача, за която отговаряло преди всичко Задграничното й представителство в София. Целта била не само да се информира българската и чуждата общественост за борбата на българите в Македония и Одринско за свобода и автономия, но и да се пропагандират идеите на организацията.

продължава>

 

БЛАГОДАРНИ ЕВРЕИ ОБИЧАТ БЪЛГАРИЯ - НЕХРАНИМАЙКОВЦИТЕ – НЕ С ЕВРЕЙСКА КРЪВ – ПАРТИЕН ПОМЕН

Български евреи и българи, били те учени, политици или обикновени хора  от лявото пространство трупат политически капитал от трагедията на евреите от Тракия и Македония по време на Холокоста. Начинът на действие на историците от ул. Позитано № 20 е следния: някои исторически факти са отречени, други измислени. Историята е фалшифицирана и написана отново според директивите получени от централния комитет на Партията. След това, когато историята допълва теорията на "историците" се правят погрешни заключения, че България е отговорна за депортацията на евреите от новите земи.

 

продължава>

 

НАЙ-ПОСЛЕ СКОПСКО ПРИЗНАНИЕ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ХАРАКТЕР НА ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ

Бележки за излязлата в Скопие книга „Амнистираните илинденци во 1904 година”. Превод и коментар магистър Драги Горгиев. Издание на Държавен архив на Република Македония и Институт за национална история, Скопие, 2003, 413 с.

За нас, българите, след Априлското въстание от 1876 г. Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. е втори връх в националната ни революция. То избухна на десетгодишнината от създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Преждевременното избухване на недостатъчно подготвеното въстание беше поради нетърпимото положение на българите от Македония и Одринско. Турските злодейства през 1903 г. бяха повторение на тия от 1876 г. и за пореден път светът отново беше смаян от азиатската жестокост на поробителя, който показваше бабаитлъка си отново над беззащитните жени, деца и старци.

продължава>

 
Още статии...