Статии

МИХАИЛ ПОПЕТО - ЕДИН ОТ БЕЗСМЪРТНИТЕ ВОЙВОДИ НА ВМОРО

Една от най-симпатичните фигури в македоно-одринското революционно движение безспорно е Михаил Апостолов Попето.

Роденият в Шоплука на 8 януари 1871 г. в с. Горна Диканя, Радомирско бъдещ революционер минавайки през службата си във войската, където достига до подоофицерски чин от кавалерията и като стражар от Софийската конна полиция достига една от най-високите длъжности във ВМОРО. Той заедно с Марко Лерински, Христо Чернопеев, Лазар Поптрайков, Кръстю Българията и Атанас Бабата под ръководството на Гоце Делчев създават истинска военна академия на територията на Македония и Одринско, които са учителите и възпитателите на войводите на четите на ВМОРО. Но освен строг учител на революционерите, Попето е и действащ войвода.

продължава>

 

115 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ТРАКИЙСКИЯ ВОЙВОДА ГЕОРГИ КОНДОЛОВ.

За малкотърновския и одрински войвода Георги Кондолов (1858, с. Велика, Малкотърновско – 1903, с. Паспалово) е писано и като че ли нищо неизвестно не е останало. Народът ни и до днес тачи паметта на легендарния войвода, участник в революционните борби на останалите под турско тракийски и македонски българи в продължение на четвърт век.

В Бургас, където се преселва от родния Малкотърновски край Г. Кондолов последователно е деец на Македонското дружество „Пирин планина“ и на Одринското преселническо дружество „Странджа“, които по-късно се вливат в Македоно-одринската организация в България, начело с Върховния комитет. Г. Кондолов е един от най-близките съратници на Петко войвода в дейността на дружество „Странджа“. Неговата революционна и организаторска дейност е високо оценявана от ръководителят на всички македонски и тракийски чети Гоце Делчев, който го привлича на страната на ВМОРО.

продължава>

 

ДВЕТЕ ГОЛЕМИ БЪЛГАРСКИ ВЪСТАНИЯ В ПИЯНЕЦ ПРЕЗ 1876 И 1878 Г.

За Пиянец - този хилядолетен български край са писали краеведи, историци, етнографи, фолклористи, филолози, както и други изследователи. Не бива да изпускаме съчиненията на Васил Кънчов, акад. Йордан Иванов и Христо Силянов, както и статистиките на акад. Димитър Мишев.

Но може би една от най-хубавите книги за Пиянец, която е и определено постижение за българското краеведение е изследването на академик Юрдан Захариев (Пиянец. Земя и население. В Сборник за народни умотворения, т. 45, 1949 г., 423 с.)

Сега ще имате възможност да се запознаете с малкоизвестни статии за революционните борби на българите от тоя край, които са излезли изпод перото на Юрдан Анастасов и Владимир Караманов. И двамата са известни като изследователи на революционните борби на македнските българи и имат огромни и изключително ценни архиви, които се пазят в системата на българските държавни архиви.

продължава>

 

ЕДИН МАЛКОПОЗНАТ ТРУД НА КРЪСТЮ МИСИРКОВ ЗА БЪЛГАРО-СРЪБСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ВЛИЯНИЯ И ЗА СРЪБСКИТЕ АПЕТИТИ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ В МАКЕДОНИЯ И МОРАВСКО

Досега не веднъж сме занимавали нашите читатели с личността и делото на Кръстю Мисирков. Сега ви предлагам да се запознаете с една малко позабравена негова студия „Бележки по южнославянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сърбо-хърватски езици и народи).“ Тя е печатана в началото на 1907 г. на страниците на един от печатните органи на ВМОРО „Македоно-одрински преглед“, издаван и редактиран от деец на организацията Никола Наумов, автор на Мемоара на ВМОРО от 1904 г. Студията е печатана в пет броя на списанието, но без да бъде завършена, тъй като то прекъсва своето издаване.

продължава>

 

ЕДНА НЕИЗВЕСТНА КРАТКА ИСТОРИЯ НА БОРБАТА НА МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ

Архивът на Симеон Радев продължава да крие още изненади. Сега ще имате възможност да се срещнете с една от тях.

Това е една кратка история на борбата на македонските българи за освобождение. Тя обхваща периода от Руско-турската война (1877-1878) и продължава до края на Първата световна война. Макар и накратко са проследени борбите на нашия народ през този период. Най-голямо място е отделено на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., като авторът го е онагледил с доста прецизни таблици. За него борбата на свободните българи и тези от Македония и Одринско е обща – българска борба за освобождение и обединение. Това той подчертава нееднократно в своето кратко и аргументирано изложение.

продължава>

 
Още статии...