Статии

ПОРЕДНИЯТ ГЕНОЦИД НАД БЪЛГАРИТЕ ОТ МАКЕДОНИЯ И ТРАКИЯ ПРЕЗ 1903 Г.

Народът ни вдига много въстания, за да отхвърли турското робство, а след 1913 г. продължава борбата срещу новите поробители – сърби, гърци и румънци. Двете най-големи въстания са Априлското (1876 г.) и Илинденско-Преображенското (1903 г.) въстания. Наскоро имахте възможност да разгърнете кървавите страници от репортажите на Джанюариус Макгахан от Баташкото клане. Сега ще имате възможност да си припомните кървавата статистика от потушаването на второто най-голямо българско въстание – Илинденско-Преображенското въстание, където жертви са македонските и тракийските българи.

продължава>

 

ПРОФ. НИКОЛА МИЛЕВ И СИМЕОН РАДЕВ ЗА БЪЛГАРО-ПОЛСКИТЕ ВРЪЗКИ И ОТНОШЕНИЯ

Полша и поляците винаги са били близки до сърцето на всички българи. Отношенията между двата народа датират от столетия. Освен военни, отношенията между двата народа са културно-просветни, икономически и революционни. Един от символите на тези отношения е мавзолеят на полския крал Владислав III Ягело – Варнечик, загинал през 1444 г. в Паметната битка на народите срещу Турската империя край Варна. През времето на Българското възраждане най-свързани с нас българите са Адам Чарториски и Михал Чайковски, а българите, на които животът е тясно свързан с поляците са Петър Богдан, Петър Парчевич, д-р Стоян Чомаков, Георги С. Раковски и Христо Ботев. Кланетата на българите от Батак при потушаването на Априлското въстание (1876 г.) намират широк отзвук и във все още поробената Полша. А след години полякът Антони Пиотровски ще е художникът нарисувал картината за Баташкото клане. 

продължава>

 

СВИДЕТЕЛСТВАТА НА МАКГАХАН ЗА БАТАШКОТО КЛАНЕ

Ако преди 140 години възкръсна българската държава това ние българите дължим не само на Русия, но и на двама достойни синове на далечна Америка и на един англичанин. Благодарение на тях светът научи за Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище, Копривщица и Ново село. Това са Джанюариъс Алойшиъс Макгахан (12 юни 1844, Ню Лексингтън – 9 юни 1878, Цариград) и Юджийн Скайлер (1840, Итака -1890, Венеция), и Едуин Пиърс (1845, Йорк – 1919, Малта). Първият – Макгахан със своите писма-кореспонденции, вторият – Скайлер със докладите си и третият Е. Пиърс със статиите си от местата където бе вилнял турският аскер и башибозук събудиха заспалото световно обществено мнение и доведоха до Руско-турската война (1877-1878).

продължава>

 

90 ГОДИНИ ОТ САМОЖЕРТВАТА НА ИПОКРАТ РАЗВИГОРОВ И ИЛИЯ ЛИЛИНКОВ И УБИЙСТВОТО НА ГЕНЕРАЛ КОВАЧЕВИЧ

Тия дни, на 6 октомври, се навършиха 90 години от атентата срещу сръбския генерал Ковачевич. С неговото убийство бе премахнат един от най-големите сръбски сатрапи във Вардарска Македония. Той беше поредната наказателна акция на ВМРО, ръководена лично от водачът на Организацията Иван Михайлов. Имената на терористите на ВМРО, наказали ген. Ковачевич се нареждат в българския пантеон на безсмъртните, редом до имената на Кирил Григоров, Иван Момчилов, Менча Кърничева, Димитър Стефанов, Йордан Цицонков, Мара Бунева, Мирчо Кикиритков и Владо Черноземски. 

продължава>

 

АВТЕНТИЧНИ СВЕДЕНИЯ ЗА НАЙ-РАННИТЕ ГОДИНИ ОТ ДЕЙНОСТТА НА ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ

Малко познат, даже почти неизвестен е най-ранния период от живота, педагогическата и революционната дейност на най-видният български революционер след Берлинския конгрес Тодор Александров.

Първоначално Тодор Александров учи в училищата в родния си град Щип и в Радовиш, а от 1895 г. се прехвърля в Българското мъжко III класно и педагогическо училище в Скопие, което завършва с отличие. Директор на училището е един от най-забележителните български революционери и теоретик на Вътрешната организация Христо Матов, който е негов кръстник при постъпването му във ВМОРО. При полагането на клетвата Т. Александров държи една пламенна реч пред кръстника си и пред съучениците си. Хр. Матов го определя след завършване на училището за учител в Кочани, който беше силно пострадал след разкритията през Винишката афера.

продължава>

 
Още статии...