ПРЕДИЗВИКАНИ ВЪПРОСИ

Прочетеното в един столичен всекидневник „Русия лансира „славянски батальон” с наши бойци” ме провокира към размисъл. По-нататък в публикацията става ясно, че: „…Постоянният представител на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин предложи създаването на чуждестранен легион в руската армия.”
Според него в състава на Руските въоръжени сили може да бъдат създадени подразделения от чуждестранни граждани по примера на Френския чуждестранен легион. Според Рогозин това може да е „славянски батальон”, в който да служат сърби и българи, съобщава вестник „Вести”. Руският дипломат допуска възможността чуждестранните доброволци да получават руско гражданство, „…отново по примера на прочутата френска бойна част”. Това вече било обсъдено с министъра на отбраната Анатолий Сердюков.
Логично възникват следните въпроси:

1. Защо като евентуални участници в този „славянски батальон” не се предвиждат чехите, поляците и другите славянски етноси?
Може би защото изповядват католическо християнско вероизповедание?
Да не говорим, че славянският произход на българите е, меко казано, спорен, въпреки последните твърдения, че ние, българите, сме „особен вид славяни”!
Т.е., освен расовия признак, който се обявява, а по-късно се конкретизира и етническият, е налице и религиозен, който обаче не се легитимира. Защо?

2.  Защо батальонът включва само православни християни от района на Балканския полуостров, където етнорелигиозните противоречия тлеят и е нужно съвсем малко, за да ескалират и пламнат? Случаят в Катуница, а преди това и в Рибново са илюстрация за това обстоятелство.
3. Какви са политическите мотиви и аргументи за създаването на такава важна структура? След като това се предлага от близък до Кремъл политолог, изводът, който се налага, е, че това е елемент от Руската официална политическа доктрина. Какви функции ще бъдат възложени на това военно формирование и в какъв териториален (географски) периметър? Въпреки че и най-неподготвеният читател ще се досети за какво става въпрос!

4. Каква е връзката между тази военизирана структура и идеята за бъдещия Евразийски съюз, лансирана от Владимир Путин и Лавров? Или за стремежа на Русия да обедини държави, „…лоялни към руските икономически интереси като Финландия, Унгария, Чехия, Монголия, Виетнам, България, Куба и Венецуела…”.
Какво означава една или група държави да бъдат „лоялни” към икономическите (аз разбирам и политическите) интереси на трета държава?
Взаимноизгодното икономическо сътрудничество не означава отстъпване на суверенитет в интерес на трета държава поради „лоялност” неясно в името на какви ценности или дивиденти.

5. Какво общо с модернизацията и в каква насока има създаването на Евразийския съюз и единното икономическо пространство, заявено от руския политолог Дмитрий Орлов на дискусия, организирана от управляващата партия „Единна Русия” според вестник „Комерсант”?
Остава въпросът, отправен към непредубедените, мислещите хора, а не тези, които влагат емоционални категории и „аргументи” в политическия анализ: какъв сегмент от т.нар. „векторна политика” заема идеята на Дмитрий Рогозин и с-ие? Защото асиметриите в политическото доктринерство са функция на цивилизационно-логистичната неосигуреност на поставените цели. Това създава средата на политическия екстремизъм.
Все пак има алтернативни мнения като това на гл. редактор на списание „Войниците на Русия” В. Шуригин: „Въпреки известната духовна близост сърбите и българите са далече от Русия. Смятам, че предложението е практически нереално.”
А според директора на Центъра за обществено-политически изследвания Владимир Евсеев формирането на военни подразделения по национален признак1 може да бъде опасно. Да не говорим, че всички позовавания на „примера” на Френския чуждестранен легион са некоректни и манипулативни.

О.з.генерал и бивш главен секретар на МВР
Славчо Босилков