ЗА ВЛИЯНИЕТО НА ИДЕИТЕ И ДЕЛОТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ И ОДРИНСКО (1893)

Темата за Васил Левски и Македония все още е останала непроучена. Редица автори в миналото отбелязват за негови обиколки в Македония и Тракия. За това пишат книжарят Арсений Костенцев и публицистът Петър Завоев. Знаеше се, че Левски и съратникът му етрополецът Тодор Пейов минават в Кумановско и Кривопаланечко и посещават и Осоговския манастир. Други автори отбелязват, че Левски отива и по на запад в Македония - към Щип и Скопие.


Макар че са известни думите на Апостола на българската свобода по отношение на земите, където живеят българите, ще ги повторя. В писмото си до Любен Каравелов от януари 1871 г., в което прави оценка на започнатия да излиза вестник „Свобода”, Васил Левски дословно пише: „Ний, българите, бяхме честити чак отсега да се сдобием с вестник „напълно свободен, през който да се дава правото на всеки народ да представим народното мнение пред светът, че и ние сме хора и искаме да живеем човешки, да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни, там, дето живее българинът: в България, Тракия, Македония; па и от каквато и да е народност да живеят в тоя наш рай ще бъдат равноправни с българинът във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република.” (Вж. Васил Левски, Документално наследство, С., 1973 г., с. 67.)

Васил Левски

Защо въпросът докъде е стигал Апостола на българската свобода е толкова важен за нас? Първо, защото скопските манипулатори употребиха тезата, че българските земи се простират там, докъдето е стъпвал кракът на Левски, а според тях той не е бил в Македония. Дори известното писмо на Васил Левски от 6 август 1872 г. до д-р Константин Робев от Охрид, съхранявано до убийството на генерал Александър Протогеров в неговия архив, след това мистериозно изчезва и днес не се съхранява в архива на генерала. За щастие известният изследовател на делото на Васил Левски Данаил Кацев - Бурски, който е близък с ген. Протогеров, успява да вземе от него интервю в София на 12 декември 1926 г. и е допуснат до личния му архив. Генералът, член на ЦК на ВМРО, родом като Робев също от Охрид, предоставя на Кацев - Бурски оригинала на изчезналото впоследствие писмо. Кацев - Бурски публикува писмото през 1942 г. (Вж. Д. Кацев - Бурски, Апостола на свободата Левски и воеводата Христо Ботев за Македония. - Обединена велика България, бр. единствен. С., 1942 г.) Архивът на ген. Протогеров е представлявал първоначално изключително богата колекция, както от лични документи на генерала и документи на ВМОК и ВМРО, така и огромно количество несвързани с него документи. След предаването им в Централния партиен архив (ЦПА) на БКП те са обработени по начин, характерен за този архив, и от документите, несвързани с генерала, са направени нови лични архиви и архивни колекции, което става едно от препятствията за търсене и използване поради разпръснатостта им. Същевременно този архивен фонд беше недостъпен за изследователите и с него в продължение на десетилетия имаха право да работят само неколцина партийни историци и в техните книги и публикации се отбелязваше, че архивът на ген. Ал. Протогеров е необработен, което беше една неистина. И днес никой не може да хване следите на това, което е предадено в ЦПА, и какво е останало от него след архивната му обработка, което се отнася и до оригинала на писмото на Васил Левски.

Тъй като писмото е изключително, интересно ви го предлагам, така, както е публикувано във Васил Левски, Документално наследство. С., 1973 г., с. 303:
„Докторе и драги брате,
Дойде най-сетне часът, та да помислим и за вашия край. Работата не ми позволяваше досега да дойда и за Македонията. По-напред трябваше да се извърши всичко тук по-близо до брегът, та постепенно да вървим все напред към Македония и Тракия. Аз помня много добре, каквото сме говорили в Цариград, че там при по-спокойно може да се работи, щото по-малки съмнения жа се хвърля по работите, а и ние мислим, че ако трябва да се развие байрака, това трябва да стане и по сичките страни на нашето отечество… Отникъде помощ не можем да чакаме, нито пък да желаем, каквото направим, сами да си го направим, така е по-редно и за нази си е… Да даде бог здраве, като мина към Щип и Скопия, ще гледам както и да е да дойда и във ваший град, та да наредим потребното. Лицето, което вие жа приемете, ще ви предаде билети и устава на привременното ни правителство и каквото й потребно наредете там до моето идвание. Най-главното си остава да събирате пари и да си набавите оружие като най-потребно на първо място…
6 авг. 1872
На всегда ваш брат:
Дервишооглу Аслан – В. Лъвский”

Васил Левски с брат си и с Христо Иванов

По-долу ви предлагам една моя статия „За влиянието на идеите и делото на Васил Левски при създаването на революционна организация на българите в Македония и Одринско (1893)”, публикувана през 1987 г. в сп. „Известия на държавните архиви” № 53, с. 115-126, в която съм направил незначителни корекции. Тя беше посветена на 150-годишнината от рождението на великия българин. Към нея днес би могло да се направят и редица допълнения, но те не биха променили нито съдържанието й, нито смисъла, който съм вложил в нея. Ако трябва нещо да допълня към нея, то е и с високото мнение на водача на ВМРО и член на Централния й комитет Иван Михайлов. В края на 1942 г. водачът на ратниците в България проф. Асен Кантарджиев вкарва в един безсмислен спор Иван Михайлов, намиращ се по това време в Загреб, правейки съпоставка между двамата апостоли на българската свобода Васил Левски и Гоце Делчев. (Вж. Ц. Билярски, Иван Михайлов в обектива на полиция, дипломация, разузнаване и преса. София, 2006 г., с. 439-448.)
* * *
С Руско-турската освободителна война българската национална революция не завършила, тъй като грабителският Берлински конгрес разпокъсал освободените български земи, раздал част от тях на Сърбия и Румъния и върнал Македония и Одринска Тракия на Турция.
Българското възраждане бе исторически период, през който се разлагат феодалните отношения, зараждат се новите капиталистически, като се формира и утвърждава българската нация и се подготвя и избухва българската национална революция. В Македония и Одринска Тракия и след 1878 г. се запазват съществуващите до нея социално-икономически отношения. (Вж. Хр. Христов, Националната революция и Илинденско-Преображенското въстание. Сб. Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, С., 1983, с. 22–23.)
Но за Македония и Одринско вече съществувала и нова политическа реалност в сравнение с периода до 1878 г. Това било свободното Българско княжество, което било не само стимулиращ фактор, но и база на националноосвободителното движение на поробените българи, от която революционерите получавали не само материални средства и оръжие, но и вдъхновение и подкрепа за продължаване на борбата. Синовете на свободна България не щадели силите и живота си и продължавали борбата заедно с поробените си братя срещу вековния поробител.
Освободителната война от 1877-1878 г. не била победен край за българската национална революция. Тя продължила с нова сила и след 3 март 1878 г., като минала през различни етапи. Това били: създаването на комитетите „Единство”, избухването на Кресненско-Разложкото въстание, борбите в Родопите срещу опитите за реставриране на положението до войната, Охридското съзаклятие, съединисткото движение и създаването на Българския таен революционен централен комитет, Съединението на Княжество България с Източна Румелия и Сръбско-българската война (1885), четническото движение преди и след Съединението, опитите да се изградят революционни комитети в Македония и Одринско преди 1893 г., възникването на македонски и одрински благотворителни братства и дружества в Княжество България и създаването на Българските македоно-одрински революционни комитети в Солун на 23 октомври 1893 г.

Георги С. Раковски

В революционното движение след Берлинския конгрес се включило не само новото поколение революционери, но участвали и старите дейци, другари на Георги Раковски, Васил Левски, Любен Каравелов и Христо Ботев. Това били дядо Ильо Малешевски, Стефан Стамболов, Никола Обретенов, Васил Диамандиев, Захари Стоянов, капитан Петко Киряков, Димитър Попгеоргиев Беровски, Коча Лютата, Стоян Карастоилов, Димитър Македонски и много други. При учредяването на комитетите „Единство” взел участие видният български революционер Любен Каравелов. В движението за съединение и в Сръбско-българската война съдействали и много македонски българи, сред които Димитър Ризов, д-р Христо Татарчев, Пере Тошев, Гьорче Петров, Андрей Ляпчев, проф. Иван Георгов, Пито Гули и др. За тях това било не само дело на свободните българи, а едно общобългарско дело.
Един от най-високите етапи в българската национална революция след Берлинския конгрес било създаването на Българските македоно-одрински революционни комитети на 23 октомври 1893 г., които подготвили и вдигнали Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Организацията, създадена на 23 октомври 1893 г., наречена, както сочи Петър Попарсов, „Комитет за придобиване политически права на Македония, дадени й от Берлинския договор”, а според д-р Христо Татарчев - „Македонска революционна организация”. Първоначално Одринско не влиза в организационната територия, а е включено в една организация с Македония на Солунския конгрес през 1896 г. От 1896 г. организацията започва да се нарича Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), а от 1902 г. името й е променено на Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО). В изработените документи на Прилепския конгрес през 1904 г. се нарича Вътрешна тайна македоно-одринска революционна организация (ВТМОРО). На Рилския общ конгрес през 1905 г. тя възприема името Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), което е променено след Първата световна война след разделянето й на две - на Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО) и на Вътрешна тракийска революционна организация (ВТРО). Под тези имена тя просъществува до 1934 г., когато е разтурена от правителството на Кимон Георгиев. В настоящата статия се използва съкращението ВМОРО, с което име тя е най-популярна в историческата литература.
Дейността на Вътрешната организация продължила повече от четири десетилетия. Тя се изявила като една от най-силните и борбени революционни организации, създадени в края на XIX в. ВМОРО била конспиративна революционна организация, изградена на принципите на централизацията, и независимо че начело стоял централен комитет с председател, в този ЦК, по думите на първия й председател - д-р Христо Татарчев, не господствало единоначалието, а бил колективен орган на управление. Най-висш орган на ВМОРО били общите конгреси, които имали върховната законодателна власт в организацията. Общият конгрес вземал окончателно решение за въстание. Той избирал ЦК, Задгранично представителство и Върховната контролна и ревизионна комисия. Организацията била национална и в нея можели да членуват всичка българи от Македония и Одринско. За стабилността и за правилното организиране управлението на ВМОРО свидетелства и това, че от всички подобни революционни организации тя най-късно претърпяла разцепление, независимо от това, че в нея членували дейци с различни идейни и политически разбирания. Разцеплението, след като било факт, не довело до промяна на характера на организацията и не оказало влияние върху нейните принципи.
Въпросите как е възникнала ВМОРО и кои са били нейните основатели, са изследвани изчерпателно. Голяма част от основните документи на ВМОРО са известни и се съхраняват в българските архиви и музеи. Те са достъпни, както за историците изследователи, така и за всички, които проявяват интерес. Все още остава недовършен отговорът на един основен въпрос: кои са били учителите на българските революционери в Македония и Одринско? Какво идейно влияние и откъде са търпели основателите на ВМОРО? Имаме ли право да говорим за приемане на идеите на БРЦК и Васил Левски от ВМОРО и нейните дейци?
На някои от тези въпроси ще се е опитам по-долу да дам отговор, без да имам амбицията за изчерпателното им изследване. Като основание ми служат публикувани и непубликувани документи, спомени и изявления на дейците на ВМОРО, които съм посочвал най-стриктно.
* * * 

Васил Левски

В последната година от съществуването си ВМРО изразява своята признателност към делото на Васил Левски: „Революционна Македония израсна и закрепна, кръстена и обгорена от пламъците на неговия бунтовен дух. И днес за нас и всички българи заветът на този исполин на българската борческа мощ е тръбен зов към всеотдайна служба на родината, към неуморна работа всред самия ни народ и към непреклонна готовност за саможертва.” (Вж. Васил Левски, в. „Свобода или смърт”. Революционен лист, г. X, бр. 145, март 1934, с. 2–3.)
През 1937 г., когато се отбелязва 100-годишнината от рождението на Васил Левски, на страниците на сп. „Илюстрация Илинден” се появява кратка редакционна статия. (Вж. Апостола на свободата, сп. „Илюстрация Илинден”, г. IX, кн, 2/82, С., февруари 1937, с. 2-3.) В нея се казва: „На 19.VII. н. г. ще се празнува 100-годишнината от раждането на великия апостол на българската свобода. Ние, македонските българи, които по негов образ създадохме също такива велики хора, които ни вдъхнаха неизгасващата любов към родината, любов и себеотрицание, чийто кулминант се изрази в Илинденското въстание, ние, неомилостивените от съдбата да се радваме на наша, на българска свобода, за която дадохме неизразимо много скъпи и свети жертви, ние, най-преследваните в цялото човечество от съдбата хора, трябва да вземем най-живо участие в предстоящите празненства. В това си участие ние трябва да манифестираме по най-изразителен начин колко е скъпа, колко е мила и свята българската свобода.”
В тази кратка статия македонските българи изразяват преклонението си пред „кумира на българските поколения” и „всеобщообожавания апостол на свободата, който посвети целия свой живот и увисна на въжето за величието на свещената, на благословената от Бога родна земя, на нашата мъченица - майка!” Тук се подчертава, че Левски е не само на свободните българи, но и на поробените, че той е знаме в тяхната борба срещу поробителите.

Захари Стоянов

Създателите на ВМОРО изпитват силното идейно влияние на В. Левски при учредяването на организацията. То е косвено, посредством „Записките по българските въстания” и биографията на Васил Левски от Захари Стоянов. До 1895 г. излизат три биографии на Васил Левски. Това са: Г. Я. Кирков, Васил Левски. Черти от живота, деятелността и трагическата му кончина, Средец, 1882; 3. Стоянов, Васил Левски, Пловдив, 1884 и Ст. Заимов, Васил Левски, С., 1895. От всички най-популярна била написаната от З. Стоянов. Засега не ми е известно да е споменавал някой деец на ВМОРО, че познава останалите две. За Левски се говори и в романа „Под игото” на Иван Вазов, публикуван също през този период, и наред със „Записките” и биографията на Левски той бил една от най-четените и разпространявани книги в Македония и Одринско. Вж. Сб. НУНК, кн. 1, 1889, с. 1-176; кн. II, 1890, с. 1-162; кн. III, 1890, с. 3-50.
Апостола на българската свобода увисва на бесилото през 1873 г., без да види завършека на своето революционно дело. Десет години по-късно, през 1883 г., Захари Стоянов завършва неговата биография. През същата година той дописва и първия том от „Записките”. Двадесет години след смъртта на Левски е основана ВМОРО, а тридесет години по-късно избухва Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.), вторият най-висок връх в революционните борби на нашия народ след Априлското въстание (1876 г.).
Имаме ли основание да говорим за приемственост на революционното дело на Васил Левски при идейното израстване на учредителите на ВМОРО и за приемственост при създаването на основните документи на организацията под влиянието на устава и програмата на Българския революционен централен комитет, съставени с активното участие на Васил Левски?
Основните документи на БРЦК в Букурещ са приети на заседания на комитета от 29 април до 4 май 1872 г. На 29 април БРЦК възлага на комисия в състав: Любен Каравелов, Кирияк Цанков, Васил Левски и Тодор Пеев „да напише програмата и да прегледа устава на БРЦ комитет”. (Вж. Васил Левски, Документално наследство, С., 1973, с. 169.) От 1 до 3 май комисията докладва програмата и устава на БРЦК пред участниците в заседанията. (Вж. Васил Левски, Документално наследство, С., 1973, с. 169.) Програмата повтаря в основни линии „Програмата на БРЦК” в Букурещ, съставена от Любен Каравелов през 1870 г., като В. Левски успява да наложи идеята за революционното разрешаване на българския въпрос. Уставът на БРЦК пък е написан въз основа на „Наредбата на работниците за освобождението на българския народ”, съставена от Васил Левски през 1871 г.” (Вж. Васил Левски, Документално наследство, С., 1973, с. 110-116.)
В този окончателен вид, както са приети от заседанията на БРЦК, те са включени от Захари Стоянов в първия том на „Записки по българските въстания”, отпечатан през 1884 г. в Пловдив.

д-р Христо Татарчев

Когато излиза първи том от „Записките”, д-р Христо Татарчев, Гьорче Петров и Пере Тошев са ученици в Пловдивската гимназия. Те са едни от първите дейци на ВМОРО, които се запознават с делото на Васил Левски. Д-р Xр. Татарчев, един от инициаторите и първи председател на ВМОРО, казва в спомените си: „През цялото време на ученичеството ми в Пловдив все си мечтаехме за едно освобождение на Македония, но нищо определено нямаше по тоя въпрос формировано в главите ни. „Записките” на Захарий Стоянов и цялата литература по въстанията и по освобождението на България се поглъщаше.” (Вж. Материали за историята на македонското освободително движение, кн. IX, В Македония и Одринско. Спомени на Михаил Герджиков; Първият Централен комитет на ВМРО. Спомени на д-р Христо Татарчев, С., 1928, с. 93.) Говорейки за освобождението на България от османско робство през 1878 г. и причините, довели до него, д-р Татарчев пише: „Пътят, който бе очертан от Раковски, Ботев, Каравелов и др., се оделотвори в лицето на Васил Левски. Резултатът пък от това бе Априлското въстание и последвалите го турски жестокости в 1876 г.”. (Вж. ЦДА, ф. 85 к, оп. 1, а. е. 9, л. 8.)

Гьорче Петров

Гьорче Петров споделя в спомените си пред проф. Любомир Милетич за времето, когато е ученик в Пловдив: „Идеалите - авторитетите, звездите ни бяха Захарий Стоянов и Д. Ризов.” (Вж. Материали..., кн. VIII, Спомени на Гьорче Петров, С., 1927, с. 6.) А през лятото на 1885 г., преди да бъде обявено Съединението, Гьорче е изпратен от БТРЦК в Пловдив с пълномощно, подписано от Захари Стоянов и Спиро Костов, да образува комитети за въстание в Македония. (Вж. Материали... кн. VIII, Спомени на Гьорче Петров, С., 1927, с. 6.) Пак по препоръка на Спиро Костов, който е началник на тайната полиция на БТРЦК и „екзекутор на неговите решения”, през 1885 г. са приети за членове на комитета Андрей Ляпчев, Пере Тошев, д-р Христо Татарчев и д-р Петър Кушев, по това време ученици в Пловдивската гимназия, като са назначени за комитетски куриери и агенти. (Вж. Съединението 1885. Спомени, С., 1985, с. 50.) Те участват активно в движението за съединение и в Сръбско-българската война, дори Пере Тошев е награден с кръст за храброст.
Дамян Груев, революционерът, когото народният поет Иван Вазов сравнява с Васил Левски, се запознава със „Записките” на Захари Стоянов и с делото на Апостола на българската свобода в Солун през времето, когато е ученик в V и VI клас на Солунската българска гимназия „Св. св. Кирил и Методий”. (Вж. Й. Бадев, Даме Груев. Живот и дело, С., 1943, с. 19-20.) А като студент по история във Висшето училище в София през 1889-1891 г. Груев, заедно с Петър Попарсов, Христо Попкоцев, Димитър Мирчев, Никола Дейков и Никола Наумов основават социалистическа група - „дружба”, която си поставя революционни задачи. Членовете на дружбата смятат да действат „главно в посока да се изисква прилагането на Берлинския договор”. (Вж. Материали..., кн. V, Спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов, 1927, с. 9.)

Васил Левски

За влиянието на идеите на Васил Левски и на българското революционно движение отпреди Освобождението Дамян Груев казва: „Мислехме да създадем организация по образец на революционната организация в България преди Освобождението, да действуваме по примера на Ботев, Левски, Бенковски и пр. Бяхме изучили тая организация. Записките на Захарий Стоянов напр. бяха ни повлияли и изобщо дотогавашната българска революционна книжнина.” (Вж. Материали..., кн. V, Спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов, 1927, с. 9-10.) Преминавайки през април 1891 г. при Деве баир, Дамян Груев заедно с Никола Наумов пренасят тайно в Македония един том от „Записките” на Захари Стоянов. (Вж. Т. Анастасов, Дамян Груев, С., 1941, с. 3.)

Петър Попарсов

Петър Попарсов, член на Младата македонска дружина в София, един от учредителите на ВМОРО и автор на първия устав на организацията, сравнява делото на революционерите от ВМОРО с това на „Левски и другарите му”. (Вж. П. п. Арсов, Произход на революционното движение в Македония и първите стъпки на солунския „Комитет за придобиване политическите права на Македония, дадени й от Берлинския договор”, Бюлетин № 8 на Временното представителство на обединената бивша Вътрешна македонска революционна организация, 19 юли 1919, с. 3.)
Друг един от основателите на ВМОРО, Иван Хаджиниколов, представител на революционерите, участници в борбите преди Освобождението, говори за революционната си дейност в Кукуш. Под влияние на революционния кипеж на целия български народ през септември 1875 г. той прави опит със свои другари кукушани да основат „революционен комитет, който да подготви българите да въстанат против турците и освободят България”. (Вж. Младежки революционни копнежи. Из записките на Ив. х. Николов, сп. „Илюстрация Илинден”, г. VII, кн. 7-8 (67-68), С., май-юни 1935, с. 7.)

Но не само създателите на ВМОРО са под влияние на идеите на Васил Левски и на българската революционна книжнина. Идеите на революционерите демократи от времето на Българското възраждане проникват и сред учениците в Солунската българска гимназия „Св. св. Кирил и Методий”, в Българската гимназия в Битоля, в Скопското българско педагогическо училище, в Одринската българска гимназия „Д-р Петър Берон”, в Кюстендилското педагогическо училище, в Железарското училище в Самоков, във всички български училища и сред населението в Македония и Одринско. А за това каква е атмосферата в училищата в Княжество България, пише Михаил Герджиков в спомените си. Той учи в Пловдив и в Казанлък, но навсякъде в България атмосферата е една и съща. За ученическите си години той пише следното: „Кръжоците, които се образуваха по него време по училищата, бунтовете, които ставаха в гимназиите, борбата, която се водеше дори в семействата между старото и младото, всичко това под непосредственото влияние и на нашата революционна литература създаде едно психическо настроение у тогавашната младеж да гледа на обществените борби у нас през призмата на един голям идеализъм, който тя бе усвоила и наследила от Левски, от Ботева, от Каравелова, от Раковски, Караджата и др. А когато се появиха движения от революционен характер за свободата в неосвободените области, като Македония, Тракия и др., твърде естествено е, че българската младеж от поколението, към което принадлежа, не можеше да остане хладнокръвно, не можеше да гледа индиферентно на това, което ставаше около нея.” (Вж. М. Герджиков, Спомени, документи, материали, С., 1984, с. 60–61.)
С идеите на Левски са закърмени и революционерите, получили образованието си в Педагогическото училище в Кюстендил. Тук учениците създават Младежко македонско дружество. От 1892 до 1895 г. в него членуват Христо Чемков, Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Никола Каранджулов, Трайче Христов, Петър Стоев, Тасе Гюрков, Григор Манасиев, Д. Панов, Атанас Кралев, Иван Бърдаров, Лазар Томов и др. Учениците, членове на дружеството, подготвят реферати, които се четат от групата, като основната тема е „българските въстания”. Биографиите на Ботев, Левски и Раковски се знаят наизуст от членовете на дружеството. (Вж. Л. Томов, Спомени за революционната дейност в Серски окръг, С., 1953, с. 11.)
След завършване на училището повечето от членовете на дружеството стават учители в Македония, като започват да разпространяват идеите на Апостола сред мало и голямо. Лазар Томов като учител в неделното училище в Разлог изнася беседи „за делото на Левски и Ботев” пред населението. (Вж. Л. Томов, Спомени за революционната дейност в Серски окръг, с. 11.) Повечето от бившите членове на дружеството загиват като герои в борбата за свободата на българския народ.

Рано се запознава с делото на В. Левски и българските революционери демократи и Гоце Делчев. Като ученик в Солунската гимназия той чете „Записките по българските въстания”, произведенията на Хр. Ботев и печатаните в Сборник за народни умотворения части от „Под игото”. Г. Делчев и неговите съученици успяват да си изписват българската революционна книжнина чрез чуждите пощи в Солун, които не се проверяват от турската цензура. Книгите се получават на коли в препоръчани писма и „четеха се до научаване наизуст и се предаваха от ученик на ученик”. (Вж. Ст. Стаматов, Спомени за Гоце Делчев, С., 1935, с. 11.) По думите на Гоцевия съученик от гимназията и Военното училище в София полк. Стамат Стаматов, „съдържанието на тия книги внесе един не малък преврат в душите на учениците”. (Вж. Ст. Стаматов, Спомени за Гоце Делчев, с. 11.)
Уроци по патриотизъм са и часовете при учителя по литература Константин Величков, поет и участник в революционните борби до Освобождението. Гоце слуша с трепет неговите беседи за Ботев, от които е силно повлиян. (Вж. Ст. Стаматов, Спомени за Гоце Делчев, с. 12.) За чувствата, които храни Гоце Делчев към Васил Левски, свидетелства един характерен случай, разказан от бойния другар и приятел на Гоце - Пейо Яворов. Ето какво споделя първият биограф на Гоце. „Веднъж в гимназията някакъв ученик преповтаря за Левски твърде известните стари клеветничества. Гоце, който всякога се отличаваше с извънредна търпимост към чуждите приказки, в случая, засегнат, види се право в сърцето, изправя се настръхнал и крещи с протегнати ръце: „Аз бих желал да изтръгна гръцмула на една маймуна като тебе; аз бих желал да направя на сина това, което досега би трябвало сто пъти да бъде направено и на бащата; само баща, свирка на турците, ражда син, пищялка на калугерите!”. (Вж. П. К. Яворов, Събрани съчинения. Т. 2, С., 1977, с. 15.)

Васил Левски

Израсъл под влиянието на Васил Левски и закърмен с идеите на българските революционери демократи, след установяването на каналите на ВМОРО от Княжество България към вътрешността, Гоце организира наред с пренасянето на оръжие и кореспонденция от организационните куриери и пренасянето на „вестници, брошури, книги с революционно съдържание, като например биографиите на Васил Левски, Хр. Ботев, съчиненията на Любен Каравелов, Захари Стоянов, Историята на Средногорското въстание, Французката революция и пр.”, като получената революционна литература преминава от ръка на ръка и се чете „нощно време при закрити врати и прозорци”. (Вж. Л. Томов, Гоце Делчев всред Разложката котловина, „Илюстрация Илинден”, С., 1928, кн. 10, с. 11.)
За пренасянето на революционната книжнина по каналите на ВМОРО след назначаването на Гоце Делчев за задграничен представител в София свидетелства пунктовият началник на организацията в Кюстендил Никола Зографов. Той пише, че се купили „хиляди екземпляри революционни книжки, които се изпращаха в Македония”. (Вж. Н. Зографов, Строежа на живота. С., 1927, с. 60.) А каква била тази революционна литература, се вижда от едно писмо на Гоце Делчев до Никола Зографов, писано в Щип на 12 март 1896 г.: „Преди всичко поканвам те по-скоро да проводиш камите и още, ако са останали в твоята къща 8 екземпляра „Биографията на Левски” при моето заминавание, проводи и тех.” (Вж. Г. Делчев, Писма и други материали. С., 1967, с. 60.)
Революционното дело на Гоце Делчев в Македония и Одринско с право може да се сравни с това на великия апостол на българската свобода. Това правят неговите съратници в издадения в София веднага след смъртта му некролог, който завършва с думите: „Съдбата е искала, щото нашият народ да прекара две революции за своето пълно освобождение; затова пък историята ще отбележи две имена начело на тия революции и на произходящата от тях свобода: от изток ще се подават лъчите на Левски, от юг ще грее и блещи ликът на Гоце Делчев.” (Вж. ЦДА, ф. 85 к, оп. 2, а. е. 111, л. 1.)

ВМОРО се създава на 23 октомври 1893 г. в Солун. Нейни основатели са Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Христо Батанджиев и Андон Димитров. С този акт те се проявяват не само като български патриоти и революционери, но и като последователи на делото и идеите на великия апостол на българската свобода Васил Левски. Учредителите на ВМОРО разискват в продължение на няколко срещи в края на 1893 и началото на 1894 г. върху целите на организацията и се спират на формулировката „автономия на Македония с предимство на българския елемент”. (Вж. Спомени на д-р Христо Татарчев, с. 102.) Те не възприемат като цел пряко присъединение на Македония с България, страхувайки се от противопоставянето на Великите сили и съседите на България. Автономията се оказва тактическо прикритие за обединение на българските земи, за което свидетелстват думите на д-р Хр. Татарчев: „Минаваше ни през ума, че една автономна Македония сетне би могла по-лесно да се съедини с България, а в краен случай, ако това не се постигне, че ще може да послужи за обединително звено на една федерация на балканските народи.” (Вж. Спомени на д-р Христо Татарчев, с. 102.)
След определянето целта на организацията учредителите пристъпват към създаването на нейния устав. Дамян Груев разказва пред проф. Любомир Милетич, че уставът на ВМОРО е създаден „по образец на устава на революционната организация в България преди Освобождението”. (Вж. Спомени на Дамян Груев, с. 11.) А д-р Хр. Татарчев обяснява по-подробно как е изработен първият устав на организацията: „Като се установихме върху целта на нашата организация, в същата среща се заловихме да изработим устава на организацията. Имахме на ръка един том на „Записките” на Захария Стоянов и от тях взехме за образец устава на „Българския революционен комитет”. Натоварихме Попарсова въз основа на тоя устав да изработи проект за нашия устав.” (Вж. Спомени на д-р Христо Татарчев, с. 102-103.) В по-късни свои спомени, писани през 1934-1936 г. в Торино, д-р Татарчев е още по-конкретен, когато говори за съставянето на устава, като изтъква, че „последният стана въз основа на оня от Българския революционен комитет в „Записките” на Захари Стоянов, които имахме на ръка, като всеки член се подхвърли на щателно разискване-критика. Възложи се на П. Попарсов да изработи проекта и в едно от следните заседания прие се проектът с малки изменения за устав на организацията.” (Вж. ЦДА, ф. 85 к, оп. 1, а. е. 9, л. 21.)
Засега все още първият устав на организацията не е открит и не сме в състояние да направим съпоставка между него и устава на БРЦК, но принципните положения, на които е изграден той, са запазени и в устава, и правилника на Българските македоно-одрински революционни комитети, съставени от Гоце Делчев и Гьорче Петров след Солунския общ конгрес на организацията през 1896 г. (Вж. Устав и правилник на Българските македоно-одрински революционни комитети в К. Пандев, Устави и правилници на ВМОРО преди Илинденско-Преображенското въстание. ИИИ, Т. 21, С., 1970, с. 249–257.)

Левски основава революционен комитет /Васил Стоилов/

След създаването на ВМОРО вече самите създатели на организацията стават разпространители на идеите на Васил Левски. Много от учениците на Дамян Груев, Пере Тошев, Гьорче Петров, Антон Наследников, Антон Кецкаров, Ахил Минджов, Трайчо Доревски, Михаил Герджиков и Васил Пасков в Битолската българска гимназия пишат в спомените си за революционната атмосфера, която царяла в гимназията, и за това, как били приети за членове на ВМОРО. Иван Т. Бракалов, бивш ученик в гимназията, разказва, че „Записките на Захарий Стоянов, христоматията Вазов-Величков и много други отиваха от ръка на ръка, имаше едно по-усилено тайно брожение към някакво организирване”. (Вж. А. Кецкаров, Антон Наследников. Извлечение от записките на Иван Т. Бракалов, „Илюстрация Илинден”, г. VI, бр. 8 (58), С., юни 1934, с. 14.) А за приемане за членове във ВМОРО първо се давало на учениците да прочетат биографията на Васил Левски, „Записките” на Захари Стоянов, „Под игото”, Ботевите съчинения и устава на организацията и след това полагали клетва пред символите на българските революционери - кръстосани револвер и кама върху Евангелието. (Вж. Материали..., кн. 2, Освободителната борба в Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшев, С., 1925, с. 9; Н. К. Майски, Из спомените ми за Пере Тошев, „Илюстрация Илинден”, г. VI, кн. 1-2 (51-52), С., ноември-декември 1933, с. 7; Хр. Силянов, Писма и изповеди на един четник. Спомени от Странджа. От Витоша до Грамос, С., 1984, с. 24-25; Й. Бадев, Даме Груев, с. 71.) Възпитаници на Битолската гимназия, които поели пътя на революцията, са Александър Станоев, Манол Розов, Търпен Марков, Георги Баждаров, Пандо Кляшев, Георги Динев, Тале Христов, Христо Силянов, Иван Бинев, Казепов и др. (Вж. Й. Бадев, Даме Груев, с. 71.)
Бъдещият войвода Славейко Арсов през 1896 г. е ученик в Щип. Негови учители били Гоце Делчев и Даме Груев. През ваканцията бил заклет за член на ВМОРО от Мише Развигоров и както разказва сам, понеже все още бил малък, не му дали да чете устава, но му дали „Под игото” от Иван Вазов, биографиите на Васил Левски и Филип Тотю от Захари Стоянов. (Вж. Материали..., кн. 1, Въстаническото движение в Югозападна Македония (до 1904 г.). По спомени на Славейко Арсов, С., 1925, с. 10-11.)
След създаването на ВМОРО сред учениците в Солунската гимназия се засилва разпространението на българската революционна книжнина. И тук учителите са едни от първите проводници на идеите на Васил Левски. Сава Михайлов като ученик в гимназията получил от учителя си Димитър Мирчев „книги с революционно съдържание, напр. „Записките” на Захария Стоянов, Ботева и вестници”. (Вж. Материали..., кн. VII, Движението отсам Вардара и борбата с върховистите. Спомени на Сава Михайлов, С., 1927, с. 82.)
В Солунската гимназия учениците създават революционни кръжоци, като сбирките били свиквани под прикритието на „литературно-музикални вечеринки” веднъж седмично. На тях „се приказваше по политически въпроси или исторически из живота на българския народ”, като се изнасяли сказки „из живота и приключенията на С. Раковски, В. Левски, Бенковски, превземането на парахода „Радецки” и преминаването на Дунава от четата на Хр. Ботйов, които по онова време бяха най-популярните и интересни и бяха изслушвани с жив интерес”, като и след вечеринките продължавали разговорите и коментарите между учениците. (Вж. П. Шатев, В Македония под робство, С., 1968, с. 44, 48.)

Яне Сандански

Яне Сандански израснал също под влиянието на идеите на българските революционери. В спомените си пред проф. Л. Милетич той разказва: „След като свърших училището, заех се с четене революционни книги. Биографията на Левски ми направи най-силно впечатление. Четох „Записките” на Захарий Стоянов, „Под игото” на Вазова и др.”. (Вж. Материали..., кн. VII, Спомени на Яне Сандански, с. 11.)
Сред революционните български книги, проникнали в Европейска Турция, е и „Под игото” на Иван Вазов. През 1892 г. Симеон Радев я прочита като ученик в Охрид, а Сава Михайлов - като ученик в Цариград. (Вж. С. Радев, Ранни спомени, С., 1968, с. 179-180; Спомени на Сава Михайлов, с. 82.)
Книгите на Захари Стоянов успели да проникнат сред учениците и в Галата-сарайския лицей в Цариград. Там Симеон Радев се запознава с биографията на Христо Ботев от Захари Стоянов, пред който факт си затваря очите дори един от султанските шпиони - Джямил бей. (Вж. С. Радев, Ранни спомени, с. 234-235.)

Даме Груев

При първите връзки, които установява Дамян Груев по време на четническата акция през лятото на 1895 г. с дейците на Върховния комитет: Трайко Китанчев, Наум Тюфекчиев и Андрей Ляпчев, той се уговаря с тях „да се изпраща в Македония главно българска революционна книжнина”. (Вж. Й. Бадев, Даме Груев, с. 62.) Интерес представляват и препоръките на водача на БРСДП Димитър Благоев, който бил активен деец на Върховния комитет и председател на Пловдивското македоно-одринско дружество към ВМОРО. Той изказва следните мисли по време на заседанията на VI конгрес на ВМОК през 1899 г.: „Нашата революционна организация трябва да прегърне принципите на нашите революционери Любен Каравелов, Ботев, Левски и др. с основа освобождението от игото под идеята за основание на Балкански полуостров една република - едни балкански съединени щати.” (Вж. Д. Райков, Шестият македонски конгрес 1899 г. и участието на Д. Благоев в него, ИИИ на БКП, Т. 45, С., 1981, с. 423.) От тези думи само може да се види колко силно е влиянието и на социалистите върху националреволюционерите от Македония и Одринско. Още повече че в техните среди ще се създадат и социалистически, и анархистки групи, в които едни от най-изявените са Васил Главинов, Никола Карев, Вельо Марков, Павел Делирадев, Михаил Герджиков, Орце Попйорданов, Славчо Мерджанов, Петър Соколов, Петър Манджуков и др.
За дейците на ВМОРО идейната подготовка вървяла успоредно с въоръжаването на населението и дори в повечето случаи го изпреварвала. Идеите на Васил Левски били онази нужна искра, която довела до запалването на пламъка в душите на поробените българи, за да достигне своя апогей в техния въоръжен протест по време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.
В заключение ще се опитам накратко да изложа къде бихме могли да търсим трайното и конкретно влияние на идеите на Васил Левски и приемствеността им от дейците на ВМОРО.
На първо място, това е изключителната вяра на апостола на българската свобода и на новото поколение революционери от ВМОРО в революционните възможности на самия народ. Левски доразви революционното учение на патриарха на българската национална революция Г. С. Раковски и го приложи на практика, като се зае да създаде революционната мрежа на Вътрешната организация.
В писмото си от 6 октомври 1871 г. до единия от братята Евлоги и Христо Георгиеви В. Левски декларира своята вяра в народа си. Той пише: „От никого страннаго нищо се не надяваме и никому за нищо не се молиме. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия. Защото туй дело е дело на Народното освобождение, дело българско.” (Вж. Васил Левски, Документално наследство, с. 120.)
Сравнявайки революционните движения през Възраждането с тези след създаването на ВМОРО и ВМОК, с право можем да намерим приликите в дейността и идеологията на българските революционери, привърженици на четническата тактика, с тази на дейците на Върховния комитет, които разчитаха на четническото движение и на външната подкрепа, докато Левски и дейците на ВМОРО разчитаха преди всичко на силите на самия народ.
Тъй като не разполагаме с първия устав на ВМОРО, който все още не е открит, все пак можем да намерим общите принципи, на които са изградени БРЦК и ВМОРО и в уставите на двете организации.

Обесването на Васил Левски

В чл. 1 от устава на БРЦК, съставен с активното участие на В. Левски, се определя целта на комитета, като се казва, че „той трябва да приготви и довърши революцията, с всичките й морални и материални средства. Той има въобще следующата задача: да разпространява идеите за бунт в нашия народ чрез пропаганда, която се прави чрез частните комитети и чрез печата: вестници, манифести, прокламации, брошури и пр.” (Вж. Васил Левски, Документално наследство, с. 171.)
По същия начин разсъждават и действат и дейците па ВМОРО, които смятат, че за постигането на целта на БМОРК „са длъжни да събуждат съзнанието у българското население в казаните в 1 чл. области [Македония и Одринско], да разпространяват между него революционни идеи чрез печатът или устно и да подготвят и подигнат едно повсеместно въстание”. (Вж. К. Пандев, Устави и правилници..., с. 249.)
И за Левски, и за дейците на ВМОРО въстанието, революцията не е цел в борбата, а средство за постигане на набелязаната цел.
Левски е привърженик на демократическата република. Като такива се изявяват и основателите на ВМОРО. Никой от тях не е бил монархист по убеждение, а Дамян Груев и Гоце Делчев са изпитвали и влиянието на социалистическите идеи.

Създаденото след Солунския конгрес на ВМОРО от 1896 г. Задгранично представителство на организацията в София не е изпратено за връзка с българския княз, а за съгласуване на общите действия на ВМОРО с българските правителства, партии и Върховен комитет. По този повод д-р Хр. Татарчев пише в спомените си: „ЦМК, схващайки великата отговорност пред племето и бъднините му, се считаше за прям дълг, даже обязаност, да поддържа, въобще близки и лоялни отношения с българските правителства и общество. Едно искрено помежду им комбинирано сътрудничество би спомогнало да се избягват грешки от която и да било страна и би се постигнали по-реални резултати от съвместната им акция. В духа на тая идеология ЦМК се мъчеше да бъде в контакт с българските правителства и съществуващите в България корпорации, чиято дейност, по тоя начин, би била по-еластична и по-лесно приспособима на непрестанните вариации.” (Вж. ЦДА, ф. 85 к, оп. 1, а. е. 9, л. 93.)
Дори когато Илинденско-Преображенското въстание е изправено пред поражение, Главният щаб на въстанието в Битолско изпраща на 9 септември 1903 г. писмо за помощ не до княза, а до българското правителство. (Вж. Македония. Сборник от документи и материали, С., 1978, с. 489.) В него се казва: „Главният щаб счита за свой дълг да обърне внимание на Почитаемото Българско Правителство върху гибелните последствия за българската нация, ако то не изпълни дълга си спрямо своите единородни братя тук по един внушителен и активен начин, какъвто се налага от силата на обстоятелствата и опасността, която грози общо българското отечество днес.” (Вж. Македония. Сборник..., с. 489.)

Васил Левски

Идеите на Васил Левски намират почва не само при формулиране принципите на ВМОРО. На практика делото на В. Левски намира най-голямо приложение при създаването на мрежата от комитети, тайна полиция, тайна поща и революционните канали на ВМОРО. При сравняване организационните структури на БРЦК и на ВМОРО се вижда, че организацията е изградена по същия начин, по който Левски изгражда Вътрешната организация на БРЦК. Новите условия на борбата довеждат до създаването на нови органи на ВМОРО. Създават се Задгранично представителство на ВМОРО в София и Четнически институт на организацията. Четническият институт на ВМОРО представлява не само бойната сила на организацията. Той е едновременно школа за подготовка на дейците на ВМОРО и институт, на който възлагат и агитационни функции, а по време на Илинденско-Преображенското въстание изпълнява ролята на авангард на въстаналия народ. Създаването на Четническия институт на ВМОРО представлява съчетаване на дейността на революционните комитети с четническата тактика. Тук проличава критичното преосмисляне и приемствеността на революционното наследство от епохата на Българското възраждане.
Новите органи на ВМОРО се създават и като средство, което да даде въоръжен отпор на активизиралите се сръбска и гръцка въоръжена и легална пропаганда, представляващи естествен съюзник на османотурската власт.
Приемствеността от БРЦК към ВМОРО се чувства и в революционните ритуали и революционната символика. И старите, и новите революционери полагат клетва да се борят за свободата на българския народ над револвера, камата и Евангелието. На знамената на ВМОРО се бродира крилатият български девиз „Свобода или смърт”. „Свобода или смърт!” се наричат и вестниците на ВМОРО.
Голямото влияние на идеите на Левски и на българските революционери от Възраждането върху ВМОРО продължава през целия период от нейното съществуване.
Наред с признаците от етничен, езиков и друг характер - сигурен показател за границата на българската народност на Балканския полуостров, са и границите, в които се е простирало влиянието на идеите на Васил Левски и поклонението пред неговото дело и подвиг, защото Левски е в душата и сърцето на всеки българин. Ето защо той е бил знаме и пример за революционерите от Македония и Одринско.           

Цочо Билярски